Какво е значението на обикновеността и нормалността на въплътения Бог? Дали тези неща съществуват само за да може Той да извършва дело? Дали е, за да докаже, че Той е Христос? Някои хора казват: „Въплътеният Бог със сигурност трябва да е с обикновена и нормална плът“. Само това ли е значението? Като се каже: „Ако Той е Христос, то със сигурност Той трябва да е с обикновена и нормална плът“, това не ограничава ли Бог? Какво се има предвид под „със сигурност“? Някои хора казват: „Това има за цел да изрази Божиите слова, за да може човек лесно да влезе в контакт с Него“. Това единствената цел ли е? От гледна точка на същината на Христос същината на Христос е Самият Бог — напълно и изцяло. Всичко, което Бог върши, има значение. Специално определено плътско тяло, което има специално определена външност, специално определено семейство, специално определена житейска среда — всички тези неща, които Бог върши, имат значение. Някои хора питат: „Как така не мога да разбера голямата важност на това, че Бог носи обикновена и нормална плът? Неговата плът не е ли просто външна обвивка? След като Бог завърши делото Си, тази външна обвивка няма ли да стане безполезна?“. Във въображението и съзнанието си хората смятат, че от външната обвивка на тази обикновена и нормална плът няма голяма полза, че тя няма някакво велико предназначение в Божието дело или в Неговия план за управление и че тя съществува само за да извърши този етап от делото. Хората вярват, че тя съществува, за да могат те да влязат в контакт с Него лесно и да чуят словата Му, за да могат да Го видят и усетят, и че тя не служи за друго. Така хората разбираха в миналото важността на въплъщението. Но всъщност по време на делото на обикновената и нормална плът и по времето на въплъщението, освен че взема на плещите си делото на собствената Си задача, Той също така се заема със задача, която никой все още не е разгледал. Какво е това дело? Освен за да изпълни делото на Самия Бог, Той идва и за да преживее човешкото страдание. В миналото хората не са осъзнавали това.

Преди хората не разбираха защо въплътеният Бог постоянно страда от болест или за какво е това страдание. Някои хора казваха: „Бог е смирен и скрит, Бог претърпява това страдание, за да спаси човека, Бог обича човека…“ Това е тяхното объркано обяснение. Абсолютно необходимо ли е Той да изстрада тези неща, за да спаси човечеството? Ако въплътеният Бог не претърпяваше това страдание, можеше ли Самият Бог да постигне това? Би могъл. Някои хора казват: „В Епохата на благодатта е нужно само да се молим на Бог и тогава всяка болест може да бъде излекувана веднага щом се появи. Ние никога не вземахме лекарства, а някои хора дори се излекуваха от рак чрез молитва. Така че защо въплътеният Бог постоянно е измъчван от болест? Защо Той никога не е в добро здраве? Защо въплътеният Бог не е получил толкова благодат, колкото човекът?“. Това винаги е било тайна за човечеството. Това е възел в човешкото сърце, но все пак хората не се отнасят към този въпрос много сериозно. Вместо това дават объркани обяснения, като казват, че Бог обича човека, че Бог страда заради човечеството. И досега хората все още не разбират това правилно. Преживяването на световното страдание е отговорност на въплътения Бог. За какво служи преживяването на световното страдание? Това също е проблем. Бог идва, за да изживее страданието на света, а това изобщо не може да бъде постигнато от Духа. Само въплътеният Бог, Който е с обикновена, нормална и цялостна плът, Който е станал изцяло човек, може да изживее напълно световното страдание. Ако трябваше Духът да извърши това дело, Той би бил абсолютно неспособен да преживее някакво страдание. Той би могъл само да вижда и да разбира. Едно и също ли е да виждаш, да разбираш и да преживяваш? Не, не е. Бог беше казал преди: „Знам празнотата на света и знам трудностите, които съществуват в човешкия живот. Вървял съм тук-там по света и съм видял пълно нещастие. Видял съм трудностите, окаяността и празнотата в човешките животи“. Но що се отнася до въпроса дали Той ги е преживявал, това е съвсем друго нещо. Например, представи си семейство, което едвам оцелява. Виждаш това и имаш известно разбиране, но самият ти преживявал ли си тяхната ситуация? Чувствал ли си техните трудности, страданието им, имал ли си тези чувства или това преживяване? Не, не си. Тоест виждането и преживяването са две различни неща. Може да се каже, че това нещо, това дело трябва непременно да бъде извършено от въплътения Бог. Духът е абсолютно неспособен на такива неща. Това е друг аспект на важността на въплъщението: Бог идва, за да преживее страданието на света и страданието, което човек понася. Какво страдание преживява Той? Той преживява трудностите, които съществуват в човешкия живот, семейни беди, човешки измами, изоставяне и гонение, както и телесна болест — всички тези неща съставляват страданието на света. Болестите, нападките от околните хора и неща, бедите в семейството, изоставянето от хората, човешкото хулене, клеветене, съпротива, бунтовничество, обиди и неразбирателства и т.н. — въплътеният Бог преживява всичко това като нападение. То е също нападение за онези, които страдат от всичко това. Това страдание и тези неща са нападение за човека, бил той велик, изключителен или човек с широки схващания. Бог е подложен на гонението на света и няма място, където да подслони глава, където да остане, няма довереник… Всички тези неща са болезнени. Въпреки че тези неща може да не достигнат връхната точка на страданието, Той все пак преживява всичко това. Някои хора се чудеха преди: „Не може ли Бог да премахне тези болести в делото на въплътения Бог? Да Му позволи да върши делото Си спокойно и да не позволява хората да се бунтуват или съпротивляват срещу Него — Той не би ли могъл да извърши тези неща? Ако Той наказваше хората, те не биха посмели да Му се съпротивляват. Бог има властта, така че защо би допуснал Самият Той да се разболее? Ако някой е болен, той трябва само да се моли и ще бъде излекуван, така че защо Самият Бог страда от болест?“. Той го прави, за да може да преживее страданието на света. Той не премахва несгодите или мъченията от болести от плътта, която взема като въплъщение, нито пък премахва изоставянето, което търпи от хората. Той просто естествено расте и работи в тази трудна среда. По този начин Той може да преживее световното страдание. Ако никое от тези неща не съществуваше, Той не би вкусил това страдание. Ако не Го сполетяваха болести или не страдаше от болки, които измъчват нормалните хора, то нямаше ли страданието Му да бъде по-малко? Можеше ли да се уреди Той никога да не страда от главоболие или да не се чувства уморен, след като е използвал мозъка си твърде дълго, докато другите хора изпитват това? Да, би могло да се уреди; но този път нещата се правят по различен начин. През епохата на делото на Исус Той можеше да мине без храна и вода 40 дни и нощи и да не почувства глад. Но в настоящата епоха въплътеният Бог огладнява, ако пропусне дори едно хранене. Някои хора казват: „Бог не е ли всемогъщ? На мен ми изглежда, че не е. Той не може да извърши дори такова малко нещо като това. Виждаме от начина Му на говорене, че е Бог, така че защо Той не може да постигне тези неща?“. Не че Бог не може да постигне тези неща, по-скоро Той не ги прави по този начин. Целта на Неговото въплъщение не е да върши нещата, които хората смятат, че Бог може да върши. Той преживява страданието на света и в това има смисъл. А има други, които питат: „Каква полза има, Боже, от това, че преживяваш страданието на света? Можеш ли да страдаш вместо човека? Не продължават ли хората да страдат и сега?“. Бог не прави нищо случайно. Той не си тръгва, след като е понесъл световното страдание, след като е погледнал и видял състоянието на света. Вместо това Той идва, за да завърши напълно цялото дело, изисквано от Неговото въплъщение. Някои хора мислят, че Бог може би е твърде свикнал да се радва на лесен и удобен живот, че Той иска да страда само за малко, че Той живее блажено и не е вкусил страдание, затова Той просто иска да знае вкуса на страданието. Всичко това е просто рожба на човешкото въображение. Преживяването на световното страдание сега може да се извърши само по времето на въплъщението. Ако делото на въплътения Бог вече е завършено напълно, то вече не би трябвало да има „преживяване на световното страдание“. Така че по каква точно причина Бог преживява страданието на света? Пророкувано е, че за човека няма да има сълзи, плач и страдание и че в света няма да има болести. Сега въплътеният Бог изпитва това страдание и когато завърши, Той ще доведе човечеството до прекрасната цел и цялото предишно страдание вече няма да го има. Защо няма да го има? Няма да го има повече, защото Самият въплътен Бог вече ще е преживял цялото това страдание и ще го е премахнал от човечеството. Ето за тази цел Бог преживява човешкото страдание.

Въплътеният Бог преживява световното страдание, за да подготви по-добре бъдещото назначение на човечеството, да го направи по-красиво, по-съвършено. Това е най-важният аспект на въплъщението и е част от делото на въплъщението. Тук има и друг въпрос. Като става плът и преживява това страдание, Бог по-късно ще премахне това страдание от човечеството. Но ако нямаше въплъщение и нямаше преживяване, можеше ли това страдание да бъде премахнато? Да, все пак би могло да бъде премахнато. В епохата на благодатта, когато Исус беше разпънат на кръста, Той беше праведен човек, Който стана подобие на греховната плът и направи Себе Си принос за грях, като така изкупи цялото човечество и го избави от хватката на Сатана. Това беше целта и значението на разпъването на Исус на кръста: Той изкупваше човечеството със Своята скъпоценна кръв, за да бъдат простени греховете на човечеството. Сега Бог преживява човешко страдание, което значи, че Той преживява всичко това вместо човека и след това човек никога няма да трябва да страда отново. Не можеш да забравиш следните думи: на всеки етап от Божието дело Той е във война със Сатана и всеки етап от делото Му е по някакъв начин свързан с тази война със Сатана. В етапа на делото, извършено през Епохата на благодатта, всички грехове на човечеството бяха простени — те бяха изкупени чрез разпъването на кръста. Ако не съществуваше този факт — фактът на разпъването на кръста — и ако прощаването на човешките грехове разчиташе единствено на думи, то Сатана нямаше да бъде убеден. Той щеше да каже: „Ти не страда изобщо и не пое върху Себе Си човешките грехове. Греховете на човечеството са простени с една дума? Това е неприемливо! Ти създаде човечеството, затова, ако не поемеш греховете вместо него, не можеш да им простиш греховете“. Сега, в настоящия етап от делото, всички спасени хора ще бъдат доведени до красивата цел, доведени до следващата епоха. Човечеството няма повече да страда, няма вече да бъде измъчвано от болести. Но въз основа на какво човекът няма вече да страда от напастта на болестите? Въз основа на какво няма да има повече страдание в света? Разумно е да се каже, че тъй като хората имат покварен нрав и са способни да се съпротивляват на Бог, те трябва да претърпят това страдание. Как може да се реши този проблем? И така, въплътеният Бог този път извършва нещо изключително значимо и то е, че се поставя на мястото на човечеството и изстрадва цялата му болка. Това „преживяване“ на Бог, Който става плът и изпитва човешката болка, се отнася за това, че Той страда вместо човечеството. Някои хора казват: „След като сега Бог страда вместо човечеството, защо ние все още страдаме?“. Ти сега преживяваш Божието дело. Все още не си усъвършенстван изцяло, все още не си навлязъл напълно в следващата епоха и нравът ти е все още покварен. Божието дело все още не е стигнало своя връх и все още се изпълнява. Така че хората не трябва да се оплакват от страданието си. Въплътеният Бог все още страда, та камо ли човекът. Не е ли от голяма важност това, че Бог преживява човешко страдание? Въплътеният Бог не е дошъл, за да извърши някои части от делото, а после да си тръгне. Разбирането на хората е твърде плитко — те смятат, че въплътеният Бог е дошъл да извърши делото на Самия Бог, че тази плът е дошла само за да изрази Божието слово и да работи от името на Бог. Някои дори мислят, че тази плът е просто външна форма, но това е напълно погрешно виждане и е чисто богохулство против въплътения Бог. Делото на плътта означава, че Самият Бог е дошъл и е станал плът, за да преживее човешкото страдание; то означава, че Бог стана човек, за да изпита човешко страдание. Прави ли са хората да смятат, че външната форма на Божията плът е достигнала до преживяването на това страдание, а Неговият Дух не страда отвътре? Божият Дух страда, когато плътта страда. Преди Исус да бъде разпънат, Той се помоли: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39). Той искаше това, защото както плътта Му страдаше, така и Духът Му страдаше в плътта. Ако кажеш, че само външната обвивка на плътта страда, че Бог в Своята божественост не страда изобщо, че Той не се измъчва, значи грешиш. Ако го разбираш така, това доказва, че не си видял аспекта на същината на въплътения Бог. Защо е казано, че Бог сега е материализиран в плътско тяло? Бог може да идва и да си отива когато поиска, но той не прави това. Той стана човек, за да претърпи това страдание — истинско, осезаемо страдание — за да може хората да го виждат и усещат, докато се случва. Той чувства страданието, през което преминава, Той Самият го преживява. Всяко страдание или мъчение, което плътта Му усеща, усеща и Духът Му — Неговите плът и Дух са като едно в усещането и понасянето на страдание. Лесно ли е да се разбере това? Не е лесно. Не е лесно, защото човекът вижда само плътта и не може да види, че и Духът страда, когато плътта страда. Вярваш ли, че когато някой страда, душата му също страда? Защо казват хората, че усещат еди-какво си чувство дълбоко в сърцето си? Защото плътта и духът на човека са едно. Духът и плътта на всеки човек са едно и също, те страдат еднакво и се радват еднакво. Няма нито един човек, който, когато страда от истинска болка, да я чувства само в плътта си, а сърцето му да се радва. Няма никой, който би казал, че плътта му не страда изобщо, докато сърцето му страда. Сърдечните неща, които будят чувства или болка, нещата, които могат да се преживяват в сърцето, могат да бъдат почувствани и от плътта.

Въплътеният Бог е дошъл, за да извърши делото Си — да преживее страданието на света — за да вземе върху Себе Си цялата човешка болка. След като понесе това страдание докрай, няма да е нужно този вид работа да се повтаря в следващия етап на делото. Вместо това човечеството може да бъде доведено до красивата крайна цел. Тъй като Той е изстрадал тази болка вместо човека, Той е подготвен да доведе човека до красивото назначение — това е Неговият план. Някои глупави хора казват: „Защо не съм видял въплътения Бог да понася цялото това страдание? То не е понесено изцяло. Трябва да бъдат понесени всякакви видове страдание и най-малкото Той трябва да претърпи разпъване на кръст“. Болката от разпъването на кръста е била понесена вече и не е нужно да бъде изстрадана отново. Освен това хората не трябва да казват такива неща. Въплътеният Бог не е ли страдал много през тези години? Само безумците мислят по този начин. В рамките на страданието, което може да бъде понесено от въплътения Бог, принципно всичкото страдание, което измъчва човечеството, би могло да Го сполети. Що се отнася до твърде голямото страдание, страданието, което само един човек от хиляда може да понесе, не е нужно Бог да го понася, защото всичкото това страдание вече е било представително. Бог може да понесе този род страдание и това доказва, че Той не е по-различен от нормалните хора, че Той не се отличава от хората, че няма разделение между Него и хората и че Той страда точно както и те. Когато хората страдат, Бог също страда. От време на време хората се разболяват и понасят болка и Бог лично преживява това — Той е вкусил всичкото това страдание. Този път страданието на въплътения Бог не е като предишния път, когато Той трябваше да вкуси смъртта на кръста. Това не е необходимо, защото вече е преживяно. Този път става въпрос само за преживяване на човешкото страдание и поемане на човешкото страдание върху Самия Него. Преди Йехова работеше като Духа и човекът можеше да спечели някои неща от това. Но делото на въплътения Бог може да бъде видяно и почувствано от хората, което го прави по-удобно и по-достъпно за хората от делото на Духа. Това е един аспект. Другият аспект е, че въплътеният Бог може да преживее световното страдание. Това в никакъв случай не може да бъде постигнато от делото на Духа; по необходимост то може да бъде постигнато само от въплъщението. Ако работеше Духът, Той щеше да каже, каквото има да каже, и след това да си тръгне. Дори когато е в контакт с хората, Той все пак не може да изпита страданието на света. Някои хора може би ще поискат да попитат: „Ако въплътеният Бог страда, не страда ли също и Духът? Не може ли и Духът да изпита това?“. Не е ли нелепа и тази представа? Духът може да преживее страдание само след като се е облякъл в плът. Духът и плътта са неделими; Духът също изпитва страданието на плътта. Ако Духът не се беше облякъл в плът, нямаше да може да изпита това. Усещанията на плътта за страданието са много по-обстойни, по-реални и по-конкретни. Това са неща, които Духът не може да достигне. Във физическия свят има някои неща, които не могат да бъдат заместени от делото на Духа. Това е най-всеобхватното значение на въплъщението.

Преди е казвано, че Христос не е участвал в семейното щастие на света. Някои казват: „Христос беше приет добре навсякъде, където отидеше. Някои хора дори Му купуваха хубави неща и Той беше на почит навсякъде. Нещата трябва да са били доста приятни за Него и Той изобщо не е страдал много, така че как може да се каже, че Той не е участвал в това?“. Какво ще кажеш за това твърдение? Твърдението, че Той не е участвал в това, не значи, че Той не се е радвал на тези неща, а по-скоро че Неговото страдание не е било по-малко заради тези неща. Това се има предвид с „Той не участваше в него“. Да предположим например, че си се заразил с някаква болест и някой ти даде хубави дрехи. Страданието от твоята болест би ли се облекчило заради тези дрехи? Не. Страданието ти не би намаляло изобщо. Ти трябва да изстрадаш своето страдание и точно това се има предвид с „да не участваш в това“. Например страданието в резултат на болест или ограниченията на нечия среда не могат да бъдат облекчени от телесните удоволствия и Христос не е приемал тези неща за Своя наслада. Затова е казано: „Той не участваше в това“. Някои глупави хора си мислят: „Ако Бог не участва в семейното щастие на света, тогава няма значение как Го приемаме, тъй като Бог ще страда независимо какво правим“. Това разбиране е много нелепо и показва злонамереност в сърцата им. Сърцата на хората трябва да се използват по най-добрия начин и задълженията на хората трябва да се вършат според най-добрите им способности. Има и други, чието разбиране е следното: „Бог се наслаждаваше на пълно блаженство и е дошъл да опита нещо различно — страданието на света“. Толкова ли е просто? Трябва да разбереш защо Бог идва да преживее страданието на света. Важността на всичко, което Бог прави, е със значителна дълбочина. Да вземем например разпъването на Исус на кръста. Защо Исус трябваше да бъде разпънат? Не ли за да изкупи цялото човечество? Така че има голяма важност и текущото въплъщение на Бог, и преживяването на световното страдание от Него — то е заради красивото назначение на човечеството. В Своето дело Бог винаги върши това, което е най-практично. Защо Бог вижда човека като безгрешен, а човек може да има щастието да дойде пред Бог? Защото Исус беше прикован на кръста, понесе човешките грехове и изкупи човечеството. Защо тогава човечеството няма повече да страда, да скърби, да пролива сълзи и да въздиша? Защото текущото въплъщение на Бог взе цялото това страдание върху Себе Си и сега това страдание е понесено от името на човека. Това е подобно на майка, която гледа как детето ѝ се разболява и се моли на Небето да се скъси нейният собствен живот, ако така детето може да се излекува. Бог също работи по този начин, като предлага Своята болка в замяна на красивото назначение, което ще дойде за човечеството след това. Няма да има повече скръб, сълзи, въздишки и страдание. Бог плаща цената — стойността — на личното преживяване на световното страдание в замяна на красивото назначение, което ще последва за човечеството. Като се казва, че това се върши „в замяна на“ красивото назначение, това не значи, че Бог няма сила или власт да даде на човечеството красиво назначение, а по-скоро че Бог иска да намери по-практично и силно доказателство, за да убеди хората напълно. Бог вече е преживял това страдание, така че Той е подготвен, Той има силата и още повече властта да доведе човечеството до красивата крайна цел, да даде на човечеството това красиво назначение и обещание. Сатана ще бъде напълно убеден; всички създания във вселената ще бъдат напълно убедени. Накрая Бог ще позволи на човечеството да получи Неговото обещание и любов. Всичко, което Бог прави, е практично, Той не прави нищо празно и Той Самият преживява всичко това. Бог плаща цената на Своето собствено преживяване на страданието в замяна на крайната цел за човечеството. Това не е ли практическо дело? Родителите може да платят сериозна цена заради децата си и това представлява любовта им към тях. Като върши това, въплътеният Бог, разбира се, е съвсем искрен и верен към човечеството. Същината на Бог е вярност — Той прави това, което казва, и всичко, което върши, бива постигнато. Всичко, което Той върши за хората, е искрено. Той не просто произнася слова; когато Той каже, че ще плати цена, Той наистина я плаща. Когато Той каже, че ще поеме страданието на човечеството и ще страда вместо него, Той действително идва да живее сред хората, като чувства и преживява това страдание лично. В края на краищата всички неща във вселената ще признаят, че всичко, което Бог прави, е правилно и праведно; че всичко, което Бог прави, е реалистично. Това е силно доказателство. Освен това човечеството ще има красива крайна цел в бъдещето и всички ония, които останат, ще хвалят Бог. Те ще възхваляват това, че Божиите дела наистина са извършени от любов към човечеството. Бог идва сред хората смирено, като обикновен човек. Той не просто извършва някаква работа, говори някои слова и след това си тръгва; вместо това Той наистина говори и работи, докато преживява мъката на света. Той ще си тръгне едва след като завърши преживяването на тази болка. Ето колко реално и практично е Божието дело. Заради това всички, които останат, ще Го хвалят и ще видят Божията вярност към човека и Неговата доброта. Божията същина на красота и благост може да бъде видяна във важността на Неговото въплъщение. Всичко, което Той прави, е искрено; всичко, което Той казва, е сериозно и вярно. Всичко, което Той възнамерява да извърши, наистина го върши; когато има цена за плащане, Той действително я плаща — Той не изговаря просто думи. Бог е праведен Бог, Бог е верен Бог.

Пролетта на 1997 г.