Въплътеният Бог страда заради хората в замяна на красивото им назначение в бъдеще. Стъпката от делото, извършено от Исус, бе да бъде разпнат като символ на грешното тяло, да бъде жертвоприношение, да изкупи цялото човечество, да постави основата за навлизането на хората в красивото назначение. Той беше разпнат и понесе греха на човека, и изкупи човечеството от греха. С други думи, Той послужи като доказателство, че на хората са им опростени греховете и че те могат да дойдат пред Бог, Той беше разменна монета в битката със Сатана. Сега, когато настъпиха последните дни, Бог желае да завърши работата Си, да сложи край на тази епоха и да отведе онези, които остават, към красиво назначение. Бог отново се въплъти и едновременно със завоюването, съда и пречистването на хората Той страда заради тях и предлага това като доказателство и като факт за освобождаването на човека от всяка болка. Тоест Бог дава Своето свидетелство и използва това доказателство, това свидетелство, за да победи Сатана, да посрами дяволите и като замяна за красивото назначение на човека.

Някои хора казват: „Работата на въплътеното тяло отново е работа на Бог. Не работи плътското тяло, Божият Дух Го контролира отвътре“. Вярно ли е това? Не е. По-рано беше казано, че Божието въплъщение за изпълнение на етапа от делото на завоюване се извършва в нормална човешка природа; това, което виждаш, е нормална човешка природа, но всъщност Самият Бог работи. Когато това плътско тяло работи, всъщност работи Самият Бог. Като получат такова обяснение и общение, хората често вярват, че плътското тяло е само инструмент, черупка, че Той действа само когато Божият Дух говори и Го контролира отвътре, и че Той не действа без този контрол. Плътското тяло говори всичко, което Му диктува Духът, а когато не Му диктува по този начин, Той не казва нищо. Така ли е? Не. Когато Духът е въплътен в плътта, Духът и плътта стават едно. Действащата плът е действащият Дух, действащият Дух е действащата плът — само това може да се нарече въплъщение. Днес едно от най-силните обяснения е следното: когато Бог става плът през последните дни, от една страна, Той идва да осъществи делото на завоюването и да сложи край на тази епоха. От друга страна, плътското тяло, което идва да изтърпи човешката болка, е Самият Бог, идващ да изтърпи човешката болка. Плътта на Бог и Самият Бог са едно цяло. Плътското тяло не е инструментът, за който хората Го смятат, не е нито просто обвивка, нито, както смятат хората, някакъв вид контролирана физическа единица. Тази плът е въплъщение на Самия Бог. Предишното разбиране на хората беше твърде повърхностно. Ако разговорите следваха човешките представи, тогава хората щяха да са склонни да разделят плътта и Духа — плътта като плът и Духа като Дух. Това е заблуда. И също така на хората щеше да им е лесно да си изграждат представи.

Хората днес трябва да разберат също следното: Бог е станал плът, за да изпита човешката болка, но болката и неразположенията, понесени от въплъщението, не са неща, които Той трябва да изстрада. Някои хора вярват, че тъй като Той е от обикновена и нормална плът и не е свръхестествено същество, а обикновен човек, значи болката е неизбежна. Те смятат, че Той трябва да изтърпи тревогите и трудностите на човека, че трябва да Му е горещо, когато на хората им е горещо, и че трябва да зъзне от студ заедно с другите, когато времето е студено. Ако мислиш по този начин, значи виждаш това обикновено и нормално плътско тяло като абсолютно еднакво с всеки човек, без никакви разлики. Но всъщност има смисъл в премеждията, които това тяло понася. Нормалните човешки болести или други изпитания са отредени за хората, това са изпитания, които поквареното човечество трябва да изтърпи — това е нормален закон. Но с каква цел Божието плътско тяло изтърпява тези страдания? Трябваше ли Исус да бъде прикован към кръста? Исус беше въплъщението, Той беше без грях и по законите на онова време и според това, което Той направи по онова време, Той не трябваше да бъде разпнат — тогава защо Той пое кръста? За да изкупи цялото човечество. Всички изпитания, изстрадани от сегашното въплъщение, цялото гонение, на което Той е подложен — случайно ли е всичко това? Не е ли било нагласено от Бог? Събитията не са били нагласени, нито са били случайни; по-скоро са се разиграли според нормалните закони. Защо казвам това? Защото Бог се е поставил сред хората, дал Си е свобода да действа по този начин и по време на това дело Той е изтърпял същата болка като човешката. Ако Бог беше нагласил болката умишлено, Той щеше да се мъчи само няколко дни. През повечето време Той нямаше да страда. И така, страданието, което Бог изпитва сред хората, докато работи, не е умишлено нагласено, но също така Той не е изтърпял тези несгоди неволно. Напротив, Той е дошъл, за да понесе страданието, което съществува сред хората, Той се е поставил сред хората, страдал е като хората и е бил третиран по същия начин без изключение. Точно както вие сте подложени на гонения, не е ли подложен на гонения и Христос? Преследват ви — не е ли преследван и Христос? Хората са измъчвани от болести — Христос по-малко ли страда? Той не е освободен. Толкова ли е трудно да го разберете? Има и такива, които вярват, че Бог трябва да страда, щом е дошъл да работи в страната на големия червен змей. Това не е ли грешно също? За Бог въпросът не е в това дали трябва Той да страда, или не. Бог лично плаща цената на страданието сред хората, за да не страдат те повече, а после отвежда хората в красивото назначение, като оставя Сатана напълно убеден. За Бог е необходимо да изтърпи тези болки. Ако Той не желаеше да понесе тези болки по време на този етап от делото, а просто искаше да разбере човешката болка и нищо повече, и използваше няколко апостоли или хора, използвани от Светия Дух, вместо Него, които после да докладват на Бог за болките, които са изтърпели, или ако Той използваше няколко специални личности да дадат свидетелство, и ги караше да изтърпят най-болезнените човешки мъки — тогава, ако те бяха способни да изтърпят тази болка и да дадат това свидетелство, самият Сатана щеше да бъде напълно убеден, и в замяна на това, което тези личности правят, на хората нямаше да им се налага да страдат в бъдеще. Може ли Бог да направи това? Може, но само Бог върши делото на Самия Бог. Колкото и възвишено да е свидетелството на хората, то няма да е достатъчно силно за Сатана, който ще каже: „Щом се въплъти, защо не изпиташ лично човешката болка?“. С други думи, ако Бог не работеше по този начин, такова свидетелство не би било много силно. Божието собствено дело трябва да бъде извършено от Самия Бог, защото само тогава ще е реално и практично. И от този етап на делото, извършено от Бог, също може да се види, че има смисъл във всичко, което Бог прави, че има смисъл от цялата болка, изстрадана от въплъщението, че Той не прави нищо произволно, нито върши дело, от което няма полза. Идването на въплъщението, за да работи и да изтърпи човешката болка, не е по желание, а е крайна необходимост. То е крайно необходимо за човечеството и за бъдещото му назначение, извършва се и се прилага в името на спасението на човека, спечелването на човека и отвеждането на човека до красивото назначение.

Истините, свързани с въплъщението, трябва да се обсъдят от няколко страни:

1. Необходимостта от обикновена и нормална плът;

2. Практичният аспект на делото на тази обикновена и нормална плът;

3. Значението — т.е. необходимостта — от идването на Бог между хората, за да преживее човешката болка;

Защо Бог трябва лично да изтърпи човешката болка? Не е ли добре за Него да не го прави? Тук има и друг аспект на значението. Делото на тази обикновена и нормална плът може да завоюва и да усъвършенства хората, но човешката същина и законите на човешкото съществуване означават, че хората все още ще живеят в празнота, болка, агония и стенания и че ще останат неспособни да се изтръгнат от своите неразположения. Например любовта ти към Бог е достигнала определен етап, имаш известен опит в разбирането на Бог, поквареният ти нрав е преодолян и Бог казва, че си бил усъвършенстван и че си някой, който обича Бог. Ако Бог спасява хората до тази степен и после си тръгне — ако делото на въплъщението приключи по този начин — тогава болестите на хората, празнотата, скръбта и терзанията на плътта ще продължат да съществуват, което означава, че Божието дело по спасяване на хората няма да е завършено. Човек може да е бил усъвършенстван и може да познава, да обича и да почита Бог, но дали е способен да се справя с болестите и с тревогите си? Притежаването на истината не може да се справи с това. Никой никога не е казвал, че сега, когато хората притежават истината, болестите на плътта вече не ги измъчват и не им причиняват страдания — никой не може да поправи такава болка. Може само да кажеш: „Сега усещам живота толкова значим, но все още ме боли, когато съм болен“. Така ли е? И истинско ли е това чувство? И така, ако въплъщението извършваше само делото на завоюването и усъвършенстването на хората, ако въплъщението само усъвършенстваше хората и не се справяше с болката, понасяна от плътта им, тогава цялата болка, пред която са изправени хората на земята, човешките болести, радостите и скърбите на човека и личните човешки тревоги — всичко това щеше да остане непреодолимо и дори ако на хората бе позволено да живеят хиляда или десет хиляди години на земята, тези тревоги и проблемите на раждането, старостта, болестите и смъртта нямаше да бъдат преодолени. Бог е дошъл да изтърпи тази човешка болка. След като я е преживял, Той я изкоренява, а след това проблемите на раждането, старостта, болестите или смъртта не тревожат хората. Исус преживя смъртта. Това въплъщение изпитва само болката от живота и болестта (не е необходимо да се преживява старостта, а в бъдеще хората няма да стареят). Щом Той изтърпи цялата тази болка, човешката болка в крайна сметка ще бъде премахната. След като Бог изтърпи цялата болка в името на хората, Той ще има силно доказателство, което в крайна сметка ще бъде заменено за красивото назначение на човечеството, като се премахнат раждането, старостта, болестта и смъртта на хората. Няма ли смисъл в това? И така, било то живот, болест, изпитания или агония, въплъщението преживява човешката болка и независимо от аспекта на тази болка, въплъщението го прави в името на хората, служейки като символ и като пророчески знак. Той е изтърпял цялата тази болка, Той лично я е понесъл, за да не трябва човечеството повече да страда от нея. Тук се крие значението. Щом хората бъдат усъвършенствани, те ще са способни да почитат Бог и да Го обичат и ще са способни да действат според Божията воля, да действат според Божието слово и да действат според Божиите изисквания, след което техните тревоги и болката се преодоляват. Това е значението на Божието страдание в името на хората и то им позволява не само да почитат Бог на земята, но и да бъдат освободени от мъченията и бремето на тези неразположения, да бъдат освободени от проблемите, свързани с раждането, старостта, болестите и смъртта, да бъдат освободени от циклите на живота. Като страда и поема тази болка по време на настоящото въплъщение, Бог понася тези неща в името на хората и щом ги изтърпи, хората, които останат, няма да трябва да страдат от тази болка — което е пророческият знак. Някои нелепи хора питат: „Значи Бог прави това в името на хората съвсем Сам?“. Достатъчно е Бог да се въплъти и да страда в името на хората — кой друг трябва да го направи? Това е така, защото Бог може да направи всичко Сам и може да заеме мястото на всичко. Той може да представлява всичко и може да символизира всички неща, всички неща, които са красиви, добри и положителни. Нещо повече, сега, когато Той наистина и на практика е изпитал човешката болка, Той е още по-подготвен да използва още по-силно свидетелство и доказателство, за да премахне цялата бъдеща човешка болка.

Така изпълнено, делото на двете стъпки на въплъщението е завършено и се превръща в ясна линия: от първата стъпка на въплъщението до тази стъпка на въплъщението делото на тези две стъпки изкупва цялата болка на човешкото съществуване и индивидуалното страдание на хората. Защо Бог лично трябва да направи това в плът? Хората най-напред трябва да разберат откъде идва болката от раждането, старостта, болестите и смъртта през целия им живот и защо човек страда от тези неща. Нима не са съществували, когато човекът е бил създаден първоначално? Откъде идват тези болки? Тези болки се появиха, след като човекът беше изкушен и покварен от Сатана и след това се изроди. Болката на човешката плът, неприятностите, пустотата и всички злочести неща в човешкия свят — всички те се появиха, когато Сатана поквари човека. След като човекът беше покварен от Сатана, Сатана започна да го измъчва и така падението на човека стана още по-голямо, болестта му постоянно се задълбочаваше, болката му постоянно се усилваше, а той все повече чувстваше, че светът е пуст и жалък, че е невъзможно да оцелее в този свят и че животът в него става все по-безнадежден. Следователно цялата тази болка е причинена на човека от Сатана и се появи след като Сатана поквари човечеството и то се изроди. За да върне хората от ръцете на Сатана и да им даде красиво назначение, Бог трябва лично да изпита тази болка. Дори ако хората нямат грях, все още има неща, които са болезнени за тях, Сатана все още ги контролира, все още може да ги манипулира и да ги накара да страдат от най-голямата болка и мъчение. И така, въплъщението лично изпитва тези болки и връща хората от хватката на Сатана и прекратява страданието им от болката — не е ли това дълбоко смислено? Когато Исус дойде да извърши делото на изкуплението, на пръв поглед изглеждаше, че Той не спазва закона, но всъщност това изпълни закона, сложи края на Епохата на закона и постави началото на Епохата на благодатта, като донесе милост и състрадание на човека, а после, когато Исус беше разпнат, това опрости всичкия човешки грях. Исус използва собствената Си скъпоценна кръв, за да даде право на човека да се върне пред Божия престол. Може да се каже, че Той използва доказателството и факта на разпятието, за да изкупи човека. Въпреки че човешките грехове бяха опростени от Бог, хората вече бяха твърде дълбоко покварени от Сатана, грешната им природа все още оставаше и те продължаваха да грешат и да въстават срещу Бог. Това е неоспорим факт и така Бог стана плът за втори път, за да извърши делото по очистване на човека от грешната му природа, тоест Той съди и наказва човека, за да го пречисти от неговия покварен нрав. Първия път, когато Бог стана плът, Той беше разпнат за греховете на човечеството, Той изкупи човечеството и човекът се завърна пред Бог. Втория път, когато Бог стана плът, Той дойде да завоюва човека, да спаси човека, като го завоюва. Въпреки че мнозина са приели Божието дело и често ядат и пият от Божиите слова, те остават в неведение за Бог, не знаят къде е Той, не биха Го разпознали, дори ако Той е точно пред очите им, също така са склонни да имат представи и погрешни разбирания за Бог, а понякога начинът, по който виждат нещата, е враждебен за Бог. Защо е така? Защото не разбират истината и им липсва истинско познание за Бог. Когато хората имат познание за Бог, те с радост страдат и живеят за Бог, но Сатана все още контролира слабостите им, Сатана все още е способен да ги накара да страдат, злите духове все още могат да работят и да ги смущават отвътре, да проникват в тях, да всяват умопомрачение и притеснение, и напълно да ги смутят. Има неща в мислите и съзнанието на хората, които могат да бъдат контролирани и манипулирани от Сатана. Следователно понякога ти си болен или обезпокоен, има моменти, когато чувстваш, че светът е пуст или че няма смисъл да живееш, а дори има моменти, когато може да се стремиш към смъртта и да искаш да се самоубиеш. С други думи, тези болки са подвластни на Сатана и те са смъртната слабост на човека. Каквото е покварено и потъпкано от Сатана, все още може да бъде използвано от Сатана. Това е оръжието на Сатана. И така, Бог стана плът още веднъж през последните дни, за да извърши делото на правосъдието, а същевременно, докато върши делото на завоюването, Той страда вместо хората с цената на страданието в плътта, като плаща тази цена, за да обърне внимание на болката и смъртната слабост на човека и да ги изкупи. След като Бог върне хората с цената на страданието сред тях, Сатана вече няма да може да ги контролира и те окончателно ще се върнат при Бог и едва тогава изцяло ще принадлежат на Бог! Защо можеш да живееш за Бог и да се покланяш на Бог, но не е задължително напълно да принадлежиш на Бог? Злите духове все още могат да използват слабите ти места, те все още могат да си играят с теб, все още могат да те използват, защото хората са твърде глупави. Някои хора не могат да направят разлика между това кога ги движи Светият Дух и кога им вреди зъл дух. Те дори не могат да направят разлика между делото на Светия Дух и работата на злите духове. Това не е ли смъртна слабост? Когато злите духове работят, няма място, което да не използват. Те могат да ти говорят или да ти шепнат в ухото, или да смущават ума ти и да нарушат мислите ти, като те направят безчувствен към докосването на Светия Дух, като ти пречат да го усещаш, и тогава злите духове започват да ти пречат, да хвърлят мислите ти в хаос и да те карат да загубиш разума си, дори да накарат душата да напусне тялото ти. Това е работата, която злите духове вършат в хората и хората са в голяма опасност, ако не могат да различат какво е това в действителност. Днес Бог е изтърпял тази болка за човека и щом човек придобие красиво назначение, той не само ще живее за Бог, но вече няма да принадлежи на Сатана и вече няма да има нищо, което Сатана може да използва срещу човека. Мислите, духът, душата и тялото на човека ще принадлежат на Бог. Днес сърцето ти може да е обърнато към Бог, но има моменти, когато няма как да не бъдеш използван от Сатана, и така, когато хората придобият истината, те са способни напълно да се подчиняват и да почитат Бог, но за тях би било невъзможно напълно да се освободят от прекъсванията на Сатана и още по-невъзможно да не са засегнати от болести, тъй като телата и душите на хората са били потъпкани от Сатана. Душите на хората са мръсно място, те са мястото, където е обитавал Сатана, и мястото, от което Сатана се възползва. Сатана все още е способен да прекъсва и да контролира, да ти пречи да запазиш ума си бистър, да ти пречи да различаваш истината. И така, превръщането на Бог в плът, за да изпита болката на човека и да страда от името на човека, не е по желание, а е крайно необходимо!

Трябва да разберете, че Бог се въплъщава два пъти, за да завърши делото на спасението на човечеството. Ако беше се случило само първото въплъщение, не би било възможно да се спаси напълно човечеството, тъй като първото въплъщение извърши делото на изкуплението и най-вече, изглежда, разреши проблема с опрощението на греховете на човека и направи човека достоен да дойде пред Бог. Второто въплъщение върши делото на правосъдието, за да очисти човешката поквара и да поправи човешкия покварен нрав; но все още не е възможно да се реши проблемът с пълната принадлежност на човек към Бог. Освен това трябва да има преживяване на човешката болка чрез второто въплъщение, за да се излекува напълно онази част от човека, която е била покварена от Сатана — като се реши напълно, от корен, проблемът с човешкото страдание и мъчение. Такива са стъпките на делото на двете въплъщения. Всяка от тях е задължителна. И така, не трябва да гледаш повърхностно на болката, понесена от въплъщението. Понякога Той плаче, понякога изпитва болка и е разстроен, а понякога изглежда слаб и съкрушен от скръб. Не трябва да възприемаш лекомислено нищо от това, още по-малко трябва да имаш представи за това. Ако имаш представи за това, ти си изключително глупав и непокорен. Нещо повече, не трябва да вярваш, че това е страдание, което трябва да се изтърпи от нормална плът; това е още по-погрешно и ако го казваш, значи хулиш Бог. Хората трябва да разберат, че болката, понесена от двете въплъщения, е необходима. Тя е от изключителна необходимост не за Самия Бог, а за човечеството. Покварата на човечеството е толкова голяма, че това не може да не бъде направено, трябва да се направи, за да бъде напълно спасено поквареното човечество. Бог работи така, че хората да видят със собствените си очи. Всичко, което прави, е публично, не е скрито от никого. Той не страда тайно, съвсем сам, не се страхува, че хората ще го видят и ще си изградят представи. Той не се крие от никого, независимо дали хората отдавна, или отскоро вярват в Бог, дали са стари, или млади, дали са способни да проумеят истината, или не. Защото това е доказателство и всеки може да докаже, че въплъщението на Бог е изтърпяло твърде много болка, че Той наистина е понесъл болката на човечеството. Той не просто е изтърпял няколко дни болка в някое неизвестно никому място. Той не прекарва по-голямата част от времето Си в приятна почивка — не е така. Делото и страданието на Христос не са скрити от никого. Той не се страхува, че ще си слаб, нито че ще си изградиш представи, нито че ще спреш да вярваш. И какво показва тази откритост пред всички? Че има изключително значение! Въплъщението никога не е бездействащо. Разбираш, че има моменти, когато Той не говори, нито издава звук, но Той все още работи, Той все още страда в сърцето Си! Осъзнават ли хората това? Дори когато го виждат, те не го разбират. Някои хора знаят, че днес Бог е в обикновена и нормална плът, но ти знаеш ли каква работа върши тази обикновена и нормална плът днес? Не знаеш. Очите ти виждат само отвън, не можеш да видиш вътрешната същност. И така, независимо от колко години изглежда, че въплъщението официално работи, Бог всъщност никога не е имал нито миг почивка. Въпреки че има моменти, когато Той не говори, нито издава звук, нито работи с голям размах, Неговото дело не е спряло и Той все още страда в името на човека. Някои хора, когато се опитват да преценят дали Бог е станал плът и дали Той е Христос, или не, гледат дали Бог говори. Ако Той не говори две-три години, значи Той не е Бог, и затова те бързат да си тръгнат и спират да вярват в Бог. Такива хора имат отношение „да видим какво ще стане“ към вярата си в Бог и нямат познание за Бог. Може би има хора, които „чакат да видят какво ще стане“ днес, и като разберат, че Бог не е говорил известно време, в сърцата си се питат: „Дали Божият Дух не е напуснал и не се е възнесъл на небето?“. Грешно ли е да се мисли така? Не правете прибързани преценки. Ако имаш представи или съмнения, моли се на Бог, търси истината, чети повече Божието слово и всички тези проблеми ще бъдат решени. Не описвайте сляпо нещата с „може би това“ или „вероятно онова“ — вашите думи „може би“ и „вероятно“ са заблуди и са възгледи на дявола Сатана! Божието дело не спира нито за миг. Той не почива, Той винаги работи и винаги служи на човечеството!

Същността на Христос трябва да се разбира във всички аспекти. Как можеш да познаеш същността на Христос? Ключът към това е да познаваш цялото дело, извършено от това плътско тяло. Ако вярваш само, че Духът действа по този начин, а плътта — не, че Духът просто контролира плътта, това е грешно! Защо казваме, че страданието, разпъването на кръста, завоюването на цялото човечество и изтърпяването на страданието заради хората е дело, извършено от Христос? Защото Бог стана човек и работи между хората. Духът и плътта работят едновременно; не е както си го представят хората: плътта не говори, а Духът Я принуждава да говори — това не е така. Вместо това има голяма свобода. Духът и плътта правят едно и също нещо. Когато плътта вижда, че работата е почти свършена, Духът също го вижда по същия начин. Те работят едновременно. Също така погрешно ли е да се каже, че физическото тяло преобладава? Какво би означавало „физическото тяло да преобладава“? Има контекст за това: след като Бог стане човек, всичко, което човек вижда, е действие на тялото и тялото преобладава по време на въплъщението. Във всеки случай Духът и плътта работят едновременно. Не би било възможно Духът да принуди плътта да говори, а плътта да не иска, или пък плътта да иска да говори, а Духът да не Ѝ дава думи. Никога не става така. Ако хората вярват в това, значи грешат — и са абсурдни. Духът и плътта са едно. Духът е въплътен в плътта. Така че как може Духът да иска да говори, а плътта да не говори? Или пък плътта да иска да говори, а Духът да не Ѝ дава думи. Това не е възможно. Въплъщението на Бог е въплъщение на Духа в плътта. Когато плътта работи, Тя може да говори по всяко време и на всяко място, но съвсем различно е, когато Светият Дух работи в човека. Само Светият Дух, въплътен в плътта, е въплъщението, и дума не става за напускане на Светия Дух. Когато Светият Дух работи в хората, се включват изборът и условията. Ако хората не търсят истината, ако тръгнат по свой път, Светият Дух ги напуска и те ще го усетят. Винаги има заблуда в разбирането на хората. Те смятат, че след като Божието дело е достигнало този етап, значи Той няма повече думи и не може да говори, дори да иска. Така ли е? Бог може да говори по всяко време, връзката между Духа и тялото никога не прекъсва. Независимо какво дело или аспект на истината се изразява, независимо от каква страна го гледате, това е въплъщение на Духа в плътта, Бог е станал човек, което ще рече, че цялата болка, понасяна от плътта, е изтърпяна и от Духа, лично понасящ болката на човека. За тялото и Духа категорично не трябва да се говори като за отделни части. Истината за въплъщението е най-дълбоката от всички и хората трябва да трупат опит десет или двадесет години или дори цял живот, за да могат наистина да я познаят.

Пролет, 1997 г.