Някои хора вярват в Бог от години, но все още не се отказват от удоволствията на храната, дрехите и други плътски наслади. Могат ли тези неща да отговорят на нуждите на човешкото сърце? От какво човек се нуждае най-много не е ясно дори за хора, които вярват в Бог от много години. Някои хора Ме виждат, че давам нещо на някого, и започват да вдигат врява, като казват: „Как така Бог се грижи за него, а не за мен? Аз все още нямам това“. В действителност няма да останеш гладен и не ти липсват дрехи. Просто си алчен, нямаш насита и ти харесва да се конкурираш. Да се грижа за вас не е Мое задължение. Трябва да се придържате към принципите. Никога не се карайте за интересите си или за предимства. Всички тези неща са външни, не могат да заменят спечелването на истината и на живота. Колкото и добре да си облечен външно, сърцето ти ще е празно, ако не си спечелил истината. Хората разбират тези неща само на думи, но не могат да превъзмогнат себе си, когато реално се изправят пред тях. Не могат да ги разпознаят в тяхната същност. По света има много хора с пари и власт. И какъв живот водят те? Всичко е ядене, пиене и развлечения, изискани ястия и вина всеки ден, забавляване на гости, даване на подаръци и необмислени действия. Така живеят те. Водят ли човешки живот? Не, не водят. Това, което ги занимава по цял ден, е да се тъпчат безогледно, да носят дизайнерски марки, да парадират навсякъде, където отидат, и да демонстрират на положението си. Какво представляват такива хора? Те принадлежат на дявола Сатана. Те са безумни. Когато някои богаташи са се наситили на удоволствия, губят интерес от живота и се самоубиват. Може да са се наситили на удоволствията от храната, облеклото и развлеченията, но защо се самоубиват? От това става ясно, че славата и печалбата, статусът, богатството, храната, дрехите и удоволствията не са това, от което хората в действителност се нуждаят. Не трябва да преследвате тези неща. Ако отложите промяната си до момента, в който вече сте деградирали до неспасяемост, ще е твърде късно! Интелигентният човек, когато види как друг човек пропада, той извлича опит директно, без да има нужда сам да преминава през същото. Невежият човек, от друга страна, може да преминава през провал след провал и пак няма може да си извлече поуки от това. С такъв човек трябва да се разправят и да бъде скастрен, докато не започне да се осъзнава, но тогава вече е твърде късно. Невежите не могат да спечелят истината. Само интелигентните хора, които преживяват Божието дело, могат да я спечелят. Факт е, че цялото човечество се нуждае от истината и може да бъде спасено само като се стреми към нея. Без значение дали принадлежиш към Божиите избраници, или си неверник, имаш нужда от препитанието на истината и от Божието спасение. Някои хора въобще нямат човешка природа и не могат да приемат истината ни най-малко — такива хора са безумни. Може да посещават събирания, но това, което преследват в сърцата си, са греховни удоволствия — удоволствията от храни, дрехи и развлечения — и са изпълнени с тези неща. Въобще не търсят истината, а сърцата им са изпълнени с атеистки възгледи и идеи за теорията на еволюцията. Не те чуват, както и да общуваш с тях за истината, и макар и да знаят, че да вярваш в Бог е нещо хубаво, и да са в състояние да поддържат вярата си упорито, те не могат да поемат по пътя на стремежа към истината. Ето защо онези, които не обичат истината, не са хората, на които Бог е дарил спасението Си.

Много хора в момента имат изключително объркана вяра в Бог. Не знаят какво трябва да се спечели във вярата в Него. Не разбират за какво служи вярата в Бог — нямат идея. Не знаят нищо за това за какво човек трябва да живее, какви трябва да са принципите му и как да живее така, че животът му да е ценен и значим. Ако в сърцето ти не ти е ясно защо трябва да вярваш в Бог, то преследването и болката, които търпиш за вярата си в Бог, нямат стойност или значимост. Какво точно искат хората да спечелят от вярата си в Бог? Ако вярата ти не е, за да спечелиш истината и живота, няма ли да си изпълнен със съжаление, когато Божието дело приключи и краят на хората бъде решен? Когато първоначално реши да вярваш в Бог, това само моментен импулс ли бе, или обмисли въпроса за вярата в Бог и го проумя, преди да вземеш решение? За какво точно живееш? Каква е посоката ти в живота и какви са целите ти? Имаш ли решителността да следваш Бог докрай и в крайна сметка да спечелиш истината? Можеш ли да гарантираш, че няма да се откажеш по средата? Можеш ли вярно да изпълняваш дълга си, каквито и ситуации да възникнат, или пред каквито и премеждия, изпитания, трудности или проблеми да бъдеш изправен? Някои хора нямат дори и тази минимална вяра или решителността да преследват истината. Спечелването на истината няма да е лесно в такъв случай. Когато хората не се интересуват от истината, те не могат да изпълняват дълга си доброволно и не дават всичко от себе си от сърце за Бог. Как могат такива хора да Го следват докрай? Ако ги питаш: „Защо вярваш в Бог? Какво смяташ да спечелиш от вярата си в Бог? По какъв път трябва да поемеш?“, те няма да знаят и няма да могат да отговорят. Това доказва, че не следват Бог, за да спечелят истината и живота, а търсят възможност да спечелят благословии. Как може такъв човек да изпълнява дълга си искрено? Колкото повече тези, които наистина обичат истината, я разбират, толкова по-ентусиазирано изпълняват дълга си. Онези, които не разбират истината, често стават негативно настроени в изпълнението на дълга си. Ако не успеят да приемат истината, ще отпаднат. Онези, които се стремят към истината, са различни: колкото повече изпълняват дълга си, толкова повече разбират истината и така тяхната поквара е очистена. Колкото повече някой разбира истината, толкова повече чувства, че това, което печели от следването на Бог, нараства значително, и може да усети, че колкото по-дълго върви по пътя на следването на Бог, толкова по-светъл става той. Това са хората, които са спечелили истината. Ако хората наистина разбират истината, те ще станат уверени в следването на Бог и ще останат верни докрай.

Когато някои хора са изправени пред болест и животът им е в опасност, те молят Бог да ги спаси, и след като преминат през това изпитание, успяват да схванат частица от истината. Не е задължително обаче всеки да изпита упование в Бог в ситуация на живот или смърт. Само погледни преживяванията на някои хора и слушай разказите и чувствата им, и ще можеш да спечелиш от това. Дори ако самият ти не си преживял това, можеш да разбереш част от него от опита на останалите хора. Някои хора, когато се доближат до смъртта, чувстват, че не са се променили много, че не знаят почти нищо за Бог и че това, което са направили и дали от себе си за Бог, е ограничено. Усещат, че не са се стремили към истината в годините си на вяра в Бог, че са спечелели твърде малко и дължат много на Бог. Ако стане така, че умрат, те няма да си отидат доброволно, тъй като вече нямат шанса да се покаят. Когато Йов е бил изправен пред изпитания, тялото му се е покрило с циреи, съпругата му не го е разбирала и му се е подигравала, а приятелите му не са го разбирали и дори са го осъдили и заклеймили, като са вярвали, че със сигурност трябва да е направил нещо лошо и да е обидил Бог Йехова. Казали са на Йов: „Как обиди Бог Йехова? Смело си признай греховете. Бог Йехова е праведен“. Йов обаче е разбирал в сърцето и не е усещал, че е направил нещо лошо. И все пак за него е било болезнено да е изправен пред такова изпитание! Потърсил е смъртта пред живота в страданието си, страдал е толкова много, че е мислел, че смъртта е единственото му избавление, че със смъртта страданието ще спре, и все пак е можел да възхвалява Бог в сърцето си. Това не е нещо, което обикновен човек може да постигне. Повечето хора не възхвалят Бог, когато ги боли. Те искат от Него, като казват: „Боже, дай ми само още едно дихание. Бързо ме изцери! Ще направя каквото поискаш, когато съм по-добре“. Започват да се опитват да се пазарят. Как трябва да изживееш болестта, когато те сполети? Трябва да се изправиш пред Бог и да се молиш, да искаш и да търсиш намерението на Бог, трябва да се самоанализираш, за да разбереш какво в противовес на истината си направил и с каква поквара в теб все още не си се справил. Поквареният ти нрав не може да се промени, без да преминеш през страдание. Само ако бъдат закалени чрез страдание, хората няма да бъдат безнравствени и ще могат винаги да живеят пред Бог. Когато някой страда, той винаги се моли. Не мисли за удоволствията от храната, дрехите и други наслади, моли се непрестанно в сърцето си, размишлява върху себе си, за да види какво е направил погрешно и какво може да е направил срещу истината. Обикновено, като си изправен пред тежка болест или странна немощ, която те кара да страдаш много, това не е случайно. Без значение дали си болен, или здрав, Божията воля стои зад това. Когато Светият Дух работи и физически си добре, обикновено можеш да търсиш Бог, но когато се разболееш и страдаш, спираш да го правиш и не знаеш как да Го търсиш. Живееш в болест, винаги се чудиш какво лечение ще ти помогне да оздравееш по-бързо. В моменти като този завиждаш на хората, които не са болни, и искаш да се избавиш от болестта и болката си възможно най-скоро. Това са негативни и трайни чувства. Когато хората се разболеят, те понякога си мислят: „Сам ли си навлякох тази болест с моето невежество, или това е Божията воля?“ Просто не могат да разберат. Всъщност някои болести са нормални, като например висока температура, възпаление или грип. Когато се разболееш от сериозна болест, която внезапно те поваля и те кара да искаш по-скоро да умреш, отколкото да страдаш, тази болест не идва случайно. Молиш ли се на Бог и искаш ли от Него, когато те повали болест или страдание? Как те ръководи и напътства делото на Светия Дух? Само те просвещава и озарява ли? Това не е единственият Му метод. Той също ще те изпита и облагороди. Как Бог изпитва хората? Не ги ли изпитва, като ги кара да страдат? Страданието върви ръка за ръка с изпитанието. Защо човек би страдал, ако това не е изпитание? Как могат хората да се променят без изпитание? Страданието върви ръка за ръка с изпитването — това е делото на Светия Дух. Понякога Бог кара хората да страдат, тъй като иначе не биха разбрали мястото си във вселената и биха станали арогантни. Поквареният нрав не може да бъде напълно преодолян само чрез разговори за истината. Останалите може да посочват проблемите ти, а и самият ти може да си наясно с тях, но не можеш да ги промениш. Колкото и да разчиташ на волята си да се въздържаш, дори да си зашлевиш шамар, да се удариш по главата, да се блъскаш в стената и да нараняваш собствената си плът, няма да разрешиш проблемите си. Тъй като у теб има сатанински нрав, който непрестанно те тормози, безпокои те и ти дава всякакви мисли и идеи, поквареният ти нрав ще излезе наяве. Така че какво ще направиш, ако не можеш да се справиш с него? Трябва да бъдеш облагороден чрез заболяване. Някои страдат толкова много в облагородяването си, че не могат да понесат страданието и започват да се молят и да търсят. Когато не си болен, ти си толкова безнравствен и изключително арогантен. Когато се разболееш, се смиряваш — можеш ли да продължаваш да бъдеш крайно арогантен в това положение? Когато едвам говориш, можеш ли да поучаваш другите или да бъдеш надменен? В такива моменти нямаш никакви претенции — единственото, което искаш, е да не страдаш, и не те интересуват храни, дрехи или наслади. Повечето от вас не са изпитвали това чувство, но ще го разберете, когато се случи и на вас. Сега има хора, които се борят за позиции, за плътски удоволствия и за собствените си интереси. Правят това, тъй като им е твърде лесно, страданието им е твърде малко и те са принизени. На тези хора им предстоят трудности и облагородяване!

Понякога Бог ще те изправи пред ситуации, в които да се разправи с теб чрез околните, и ще ти причини страдание, като те накара да си вземеш поуки и ти позволи да разбереш истината и да видиш нещата такива, каквито са. Бог извършва това дело в момента, като носи страдание на плътта ти, за да можеш да си вземеш поука, да се справиш с покварения си нрав и да изпълниш дълга си добре. Павел често е казвал, че има трън в плътта. Какъв е този трън? Бил е болест, от която не е можел да избяга. Знаел е много добре каква е болестта, че е била насочена към неговия нрав и неговата природа. Ако не е бил поразен от този трън, ако не е бил застигнат от тази болест, той е можел по всяко време и на всяко място да си направи собствено кралство, но заради болестта си не е имал енергия. Следователно много често болестта е един вид „защитен чадър“ за хората. Ако не си болен, а кипиш от енергия, е вероятно да извършиш нещо лошо и да създадеш някакви проблеми. Хората могат лесно да си загубят ума, когато са изключително арогантни и безнравствени. Ще съжаляват за злото, след като са го извършили, но преди това няма да могат да се въздържат. Ето защо да си малко болен не е нещо лошо, а е защита за хората. Можеш да успееш да разрешиш проблемите на всички други хора и можеш да оправиш всички проблеми в собствения си начин на мислене, но нищо не можеш да направиш, когато не си се възстановил от болест. Да се разболееш наистина е извън твоя контрол. Ако се разболееш и няма как да се излекуваш, то тогава това е страданието, през което трябва да преминеш. Не се опитвай да се отървеш от него — трябва първо да се подчиниш, да се молиш на Бог и да търсиш намеренията на Бог. Казвай: „О, Боже, знам, че съм покварен и че природата ми е лоша. Способен съм да проявявам непокорство и да Ти се противопоставям, и да правя неща, които Те нараняват и Ти причиняват болка. Колко е чудесно, че ми даде тази болест. Трябва да ѝ се покоря. Моля Те, просветли ме, позволи ми да разбера волята Ти и какво желаеш да променя у себе си и да усъвършенствам. Единствено Те моля да ме насочваш, така че да разбера истината и да поема по правилния път в живота“. Трябва да търсиш и да се молиш. Не може да си объркан и да мислиш, че болестта ти не е важна, че това не може да е дисциплината, която ти се полага, защото си оскърбил Бог. Не си вади прибързани изводи. Ако наистина вярваш в Бог в сърцето си, то тогава, пред каквото и да се изправиш, не го пренебрегвай. Трябва да се молиш и да търсиш, да чувстваш Божията воля по всеки въпрос и да се научиш да се подчиняваш на Бог. Когато Бог види, че можеш да бъдеш покорен и че в сърцето си Му се подчиняваш, Той ще облекчи страданието ти. Бог постига такива резултати чрез страдание и облагородяване.

В миналото благочестиви християни, последователи, апостоли и пророци са били убивани с камъни, влачени са от коне до смърт, нарязвани са на парчета, варени са в олио, разпъвани са на кръст… Умирали са по какви ли не начини. Искам да кажа, че не бива да очакваш да ти е лесно, когато следваш Бог. Не моли за това, нямай екстравагантното желание за това. Защо казвам, че е погрешно хората да отправят искания към Бог? Тъй като всяко дребно искане се равнява на екстравагантно желание, а ти не трябва да имаш такива. Не искай разни неща, като казваш: „О, Боже, облечи ме добре, тъй като имам причина да нося хубави неща. О, Боже, изпълнявам дълга си сега, така че имам основателна причина да Те моля да ме благословиш и да ми дадеш добро здраве“. Ако един ден се разболееш, ще станеш ли негативно настроен? Ще спреш ли да вярваш в Бог? Ще продължаваш ли да изпълняваш дълга си, ако не си здрав? Не трябва ли така или иначе да изпълняваш дълга си? Това е призвание, изпратено от небето — отговорност, която не може да бъде захвърлена. Трябва да изпълняваш дълга си, дори и никой друг да не го прави. Това е решителността, която трябва да имаш. Много хора си мислят: „Ако трябва да продължавам да страдам, когато вярвам в Бог, тогава защо да Го следвам? Следвам Бог, за да се наслаждавам на благословиите му. Без благословии, на които да се наслаждавам, няма да Го следвам!“. Не е ли това погрешен поглед над нещата? Всички вие сте виждали през годините, че за онези, които наистина се стремят към истината, няма ясно видими благословии, както хората си представят. Да е радостен и безгрижен всеки ден, да е добре облечен, всичко да му върви плавно и да просперира в света — нещата не са такива за никого. Всички минават през живота ден след ден и се изправят пред препятствие след препятствие. Някои хора са дискриминирани и тормозени на работното си място другаде, други винаги са преследвани от болести, а трети не успяват в бизнеса си и невярващите членове на тяхното семейство ги изоставят. Животът си има своите възходи и падения — не всичко вечно върви по мед и масло. Колкото повече някой се стреми към истината, толкова повече страда, докато онези, които въобще не се стремят към нея, живеят комфортен живот. Нямат заболявания или проблеми, всичко преминава гладко за тях, а останалите им завиждат. И все пак те нямат ни най-малко навлизане в живота и живеят като неверници. Хората, които искрено следват Бог, трябва неизбежно да преминат през преследвания и трудности. А какво доказва твоето преминаване през преследвания и трудности? Че Бог не те е изоставил, че Бог не те е забравил, че Божията ръка винаги е върху теб и не те пуска. Ако те пусне и попаднеш в капана на Сатана, няма ли да си в опасност? Ако всеки ден живееш в грях и търсиш слава и пари, преследваш удоволствия и изпадаш в пиянство, хазарт и разврат, то Бог ще те изостави. Няма да те забелязва и със сигурност ще бъдеш пропъден. Може да спечелиш светско богатство и положение, но всъщност ще си загубил най-ценното от всичко — истината, която е вечен живот — и дори не го разбираш!

Някои хора питат: „Защо Бог винаги ме дисциплинира? Защо останалите са здрави, а аз съм винаги болен? Защо винаги страдам? Защо семейството ми е толкова бедно? Защо не можем да забогатеем? Защо никога не мога да нося хубави дрехи? Защо останалите могат да носят хубави дрехи?“. Не завиждай за това на колко благодат и благословии от Бог се радват другите хора. Това може да е така, тъй като духовният им ръст е нисък и Бог разбира слабостта им, затова им дава благодат, на която да се радват, като им позволява да я преживяват малко по малко, за да могат постепенно да разберат делата Му. Към теб Бог има изключително стриктни изисквания. От човешка гледна точка твоят живот въобще не е щастлив и ти непрестанно страдаш, но пък така си разбрал много истини и трябва да си много благодарен на Бог и да Го възхваляваш. Това е човек, който познава делата на Бог. Стига някой да може да разбере истината, това е най-голямата благословия на Бог, от каквото и да страда. Да бъдеш често дисциплиниран от Бог и да си изправян пред изпитания, от които да можеш често да си извличаш поуки и да разбираш истините — това означава, че Божията любов те следва. Ако винаги си безнравствен и все още не си подложен на дисциплиниране, а и не подлежиш на дисциплиниране, колкото и дълго да продължава това поведение, и няма кой да се разправи с теб или да ти обърне внимание, то с теб е свършено. Това означава, че Бог те е изоставил. Има хора, които не изпълняват дълг и не поемат отговорности. Живеят спокойно и безгрижно в голям комфорт. Не могат да си вземат поуки и не печелят нищо. Това щастие ли е? Какво могат да спечелят от собственото си желание да бъдат безнравствени, от стремежа си към свобода и плътски наслади? Ти страдаш и се мориш в изпълнението на дълга си и всеки го е грижа за теб. Понякога те скастрят и се разправят с теб. Това показва, че Бог те обича и поема отговорност за теб. По много въпроси трябва да търсиш и да се молиш на Бог повече. Тогава ще можеш да разбереш Неговата воля. Какъвто и дълг да изпълняваш, не трябва в никакъв случай да си своенравен или безнравствен, или небрежен и повърхностен, или упорит в грешните си пътища. Побързай да потърсиш истината, когато имаш проблем. Да можеш да изпълняваш дълга си и да удовлетворяваш Бог е най-важното — така сърцето ти ще се радва на мир и добро настроение. Ако си твърде своенравен или безнравствен и не приемаш дисциплина, а си и доста твърдоглав, то тогава ще си в опасност. Щом бъдеш пропъден, няма да ти се дадат повече шансове и ще бъде твърде късно за съжаление. Има хора, които първоначално непрестанно се молят, когато се разболеят, но по-късно, когато молитвите им не ги излекуват, те потъват в болестта си, през цялото време се оплакват и казват в сърцата си: „Вярата в Бог не ми донесе нищо добро. Болен съм и Бог не иска да ме излекува!“. Това не е истинска вяра. В това няма никакво подчинение и резултатът от това е, че той умира, щом спре да се оплаква. Това е отхвърлянето от Бог на плътта му и изпращането му в ада — това е краят на всичко за него. Няма шанс да спечели спасение в този живот и душата му трябва да отиде в ада. Това е последният етап на Божието дело за спасението на човечеството и ако някой бъде пропъден, никога няма да получи друг шанс! Ако умреш, докато Бог извършва Своето дело на спасението, смъртта ти е наказание, а не е обикновена смърт. Онези, които умират като наказание, нямат шанс за спасение. Павел не е ли постоянно наказван в Хадес? Изминали са две хилядолетия, а той все още е там и е наказван! Още по-лошо е, когато съзнателно направиш нещо лошо — тогава наказанието ще бъде още по-тежко!

Някои хора казват: „Винаги съм бил болен, винаги страдам и ме боли. Винаги съм бил заобиколен от някакви обстоятелства, но никога не съм усещал делото на Светия Дух“. Точно така е. Светият Дух работи точно така през повечето време — не можеш да го усетиш. Това е облагородяване. Понякога Светият Дух те просветлява и ти позволява да разбереш част от истината чрез общение. Понякога ще направи така, че да разбереш нещо чрез средата си, ще те изпита, ще те закали и ще те обучи в тази среда, като ти помогне да израснеш — така работи Светият Дух. Преди, когато си преминавал през различни ситуации, не си ги разбирал, тъй като не си се съсредоточавал върху стремежа към истината в сърцето си. Когато човек не разбира истината, не може да види нещата такива, каквито са, и възприятията му са винаги изкривени. Същото е, когато някой се разболее и вярва, че Бог го дисциплинира по този начин, а всъщност за някои болести човек сам си е виновен, тъй като не знае как да живее правилно. Когато ядеш твърде много и не разбираш здравословния живот, се разболяваш от какви ли не болести. И все пак казваш, че това е дисциплината на Бог, когато всъщност това е заради собственото ти невежество. Все пак обаче без значение дали дадена болест е причинена от човека, или е дарена от Светия Дух, тя е специална милост от Бог. Целта ѝ е да ти даде урок и трябва да благодариш на Бог и да не се оплакваш. Всяко твое оплакване оставя петно и е грях, който не може да бъде отмит! Когато се оплачеш, колко време ще ти отнеме да промениш състоянието си? Ако си леко негативно настроен, може да се съвземеш след месец. Когато се оплачеш и дадеш глас на негативните си чувства, може да не се съвземеш дори след година, а Светият Дух няма да работи върху теб. Ако винаги се оплакваш, това ще е ужасно за теб и ще ти е дори още по-трудно да спечелиш делото на Светия Дух. Човек трябва да положи много усилия в молитва, за да придобие правилния начин на мислене и да получи част от делото на Светия Дух. Не е лесно напълно да промениш начина на мислене на някого. Това може да се направи само като се потърси истината и се спечели просветлението и озарението на Светия Дух. Всъщност има моменти във вашия живот, когато получавате делото на Светия Дух. Повечето от тях са, когато ви преследват и изпитвате трудности или болести и болка. Само тогава усилено се молите на Бог, като Го молите да ви изцери, да ви даде вяра и сила. Молите се само за това. Може да искате да се молите повече и да търсите Божията воля, но не знаете какво да кажете. Искате да кажете няколко думи от сърце на Бог, но те не ви идват. Вашият духовен ръст е твърде нисък. Понякога Бог ти дава трудности чрез хората покрай теб. В такива моменти не можеш да направиш друго, освен да се обърнеш отново към Бог и да започнеш да размишляваш: „Къде точно сбърках? Моля Те, Боже, просветли ме и ми позволи да разбера. Ако Бог не ме просветли, просто ще продължавам да се моля. Ако се моля и все още не разбирам, ще продължавам да изследвам този въпрос с човек, който разбира истината“. Ето какво означава да поемеш отговорност за себе си. Някои хора никога не се стремят към истината, когато им се случи нещо. Разбират някои думи и фрази от доктрината и мислят, че разбират истината. Самозалъгват се, а това е глупост. Те са изключително глупави и невежи хора и единственият възможен резултат е да се самонаранят и самоунищожат, без да спечелят никаква истина.

Обикновено не се молите много, нали? Когато хората не се молят много, те не търсят много, а ако не търсят много, им е трудно да разберат истината и да се подчиняват. Ако не си с нагласата да търсиш, как можеш да се подчиняваш? Как ще успееш да разбереш делата на Бог? Дори не разбираш как Бог работи върху теб, нито на кого трябва да се подчиняваш, или в чии думи да се вслушваш. При теб не може да става и дума за подчинение. Подчинението не е нещо неопределено. Изисква цел и предмет. Ако дори не разбираш защо Бог изразява истината или какво прави, как можеш да се подчиняваш? Подчинението става празна дума, когато я казваш. Когато нещо ти се случи, как трябва да се молиш и как трябва да търсиш, като кажеш какво таиш в сърцето си? Какво трябва да търсиш? Тези неща трябва да са ти ясни, преди да можеш да отправиш истинска молитва. Не имитирай това, което другите казват, докато се молят, а още по-малко имитирай думите на Исус: „Твоята да бъде“. Не копирай сляпо тези думи. Това, което носиш в себе си, не е нищо повече от просветление и озарение, и не може да се равнява на изпълнението на Божията воля. Понякога, когато се разправят с теб и те скастрят, или когато преминаваш през труден период, не казвай, че Бог те усъвършенства или че това е Неговата воля. Погрешно е да кажеш това и не трябва да се молиш така. Приемаш погрешния статус и Светият Дух няма да работи върху теб. Някои хора имитират молитвата на Исус, като казват: „Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Уместно ли е да се поставяш на едно ниво с Бог? От гледната точка на плътта Христос е изрекъл тази молитва до Духа в небето. Те са на едно ниво, с един и същи статус. Те са един Бог, но с различни гледни точки. Христос се е молил така. Ако хората също се молят така, това показва, че безумци, и няма нищо чудно, че Светият Дух въобще не ги просветлява! Тези думи, които казваш, са имитация и не идват от сърцето ти. Те са съвсем празни и не са истински, което показва, че твоят духовен ръст е твърде нисък, за да можеш да разбереш Божието слово или изисквания. Как ще те просветли Светият Дух? Хората са толкова объркани! Ако не могат дори това да разберат, то те никога няма да разберат истината. Недей произволно да имитираш останалите, когато се молиш. Трябва да имаш собствени мисли и възгледи. Ако не разбираш нещо, трябва да търсиш истината. Трябва често да размишляваш как да се молиш, когато си изправен пред различни по вид проблеми, а ако намериш път напред, трябва да водиш и твоите братя и сестри да се молят по същия начин. Това радва Бог. Всеки трябва да разбере как да се обърне към Него. Не се опитвай сляпо да се справяш с всичко сам и не основавай действията си на собствените си фантазии. Ако правиш неща, които причиняват прекъсвания и нарушения и се противопоставят на Божията воля, това няма как да не доведе до проблеми. Ако бъдеш помолен да ръководиш църква и винаги проповядваш доктрина, но не разговаряш за това как се яде и пие от Божието слово или как трябва да се молим на Бог, то тогава ти си се отклонил от пътя. Ако винаги проповядваш доктрина и учиш хората на празни молитви, в които те само рецитират думи от Библията и от доктрината, няма да има никакви резултати, както и да се молят. Няма да постигнат напредък в живота си, техните взаимоотношения с Бог няма да са нормални, а това означава, че ще отклониш от пътя и тях. С какъв вид молитва се постигат резултати? Като разговаряме с Бог с отворени сърца. Най-важното е, че човек трябва да се моли на Бог и да търси истината съобразно Неговото слово и Неговите изисквания. Това налага човек да е напълно отдаден. За хората, които не са напълно отдадени, това няма да е лесно за постигане. Какъв тип хора просветлява Светият Дух? Такива, които са проницателни и схватливи. Когато Светият Дух им дава определено чувство или ги просветлява, те усещат, че това е делото на Светия Дух, че Бог прави това. Или понякога, когато са просветлявани или укорявани от Светия Дух, те могат веднага да разпознаят това и да се овладеят. Това е типът хора, които Светият Дух просветлява. Ако някой е нехаен и не разбира духовните въпроси, той няма да разбере кога Светият Дух му дава определено чувство. Не обръща внимание на делото на Светия Дух. Светият Дух може да го просветли три или четири пъти и и той пак да не приеме — в такъв случай Светият Дух вече няма да работи върху него. Защо има хора, които са вярващи, но пак не успяват да достигнат Бог или да почувстват как Светият Дух работи, и са мрачни, депресирани и нямат енергия? Те въобще не са просветлени от Светия дух. Как биха могли да имат енергия с тези безжизнени неща и доктрини? Никой не може да издържи дълго само на ентусиазъм. Той трябва да разбира истината, за да има сила. Следователно, за да вярва в Бог, човек трябва да е схватлив и да се съсредоточи върху четенето на Божието слово, върху самопознанието и върху разбирането и практикуването на истината. Само тогава може да спечели делото и водачеството на Светия Дух. Някои хора само имат капацитета да схванат истината, но не са наблюдавали или преживели делото на Светия Дух. Занапред трябва да се съсредоточите върху най-финото чувство и най-слабата светлина. Всеки път, когато нещо ти се случи, трябва да гледаш на него и да се отнасяш към него според истината. Ето как можеш постепенно да тръгнеш по правия път към вярата в Бог. Ако гледаш на всичко с плътския си поглед, ако анализираш всичко, като ползваш доктрина, логика и правила, и ако анализираш и правиш всичко въз основа на човешката мисъл, това не е търсене на истината и няма да си способен да се покориш на Бог. От колкото и години да вярваш в Бог, ти ще си извън Божието слово, ще бъдеш аутсайдер и няма да си способен да разбереш истината. Сега трябва постепенно да изместите фокуса си в тази посока и да се стремите към истината. След няколко години опит духовният ви ръст ще се увеличи малко и ще можете да разберете част от истината. Не мисли, че това, че си се присъединил късно към вярата в Бог, не е проблем, че можеш също да навлезеш в истината реалност, когато другите са го направили, или че никога няма да изостанеш. Не трябва да мислиш така. Ако мислиш по този начин, със сигурност ще изостанеш. Ако късно си се присъединил към вярата в Бог, то трябва още повече да бързаш. Трябва да дадеш всичко от себе си, за да наваксаш, тъй като само тогава ще си в крачка със стъпките на Божието дело и ще успееш да не изостанеш и да не бъдеш пропъден.

Каквото и да ти се случва, трябва да гледаш на него според Божието слово и да се справиш с него от гледната точка на истината. Така е лесно да забелязваш проблемите, а като гледаш на нещата според Божието слово, лесно ще можеш да прозреш същината им. Някои хора винаги гледат на нещата въз основа на учението. Винаги учат и анализират нещата с ума си или гледат на тях или ги проучват с плътския си поглед. Следователно те не могат да прозрат същината на проблемите и винаги се отклоняват от пътя. Това може да продължи с десетилетия — те може да умрат, без да видят нещата ясно. Например, понякога те застига болест и си мислиш, че е просто нормална болест с обективна причина, че не е дисциплината на Бог и не е проблем, докато всъщност в това се крие голям проблем. Ако проявиш схватливост по този въпрос и можеш да се молиш на Бог и да търсиш истината, то понякога, когато Светият Дух ти подскаже нещо, ще можеш да разпознаеш някои свои недостатъци или проблеми с нрава си. Бог ти дава болест, за да те закали, да те накара да страдаш, да те накара да се върнеш в духа, където да изследваш отблизо и да размишляваш, за да видиш каква точно е тази болест. Когато се върнеш надълбоко в духа, за да анализираш себе си, можеш да намериш корена на проблема и да разбереш собствената си поквара. Без малко страдание ти винаги ще мислиш, че си велик, и няма да успееш да откриеш тази поквара. Тогава няма да можеш да разбереш истината, от която се нуждаеш. Преживявали ли сте някога това? Светият Дух прави всичко в точния момент, като всичко е съобразено с нуждите на хората и с техния настоящ духовен ръст и състояние. По-рано бе казано, че Божието дело е точно и премерено и много навременно, без забавяне. Ти си видял това от собствен опит. Всеки път, когато се изправиш пред нещо, Светият Дух бързо те задейства и те просветлява, но ти не съдействаш подобаващо. Твърде си скован. Понякога долавяш какво се случва, но спираш дотам и не се опитваш да го разбереш по-дълбоко. Достатъчно ти е да разбираш само чрез възприятията си, за да си мислиш, че разбираш, но в действителност не си постигнал истинско разбиране. Разбирането чрез възприятията трябва да бъде издигнато до рационално разбиране, за да можеш да продължиш напред. Ако Светият Дух отново те задейства, но ти продължаваш да пренебрегваш това и не желаеш да си го запишеш, скоро ще забравиш за него. Няма да си спечелил тази светлина, това истинско нещо, а това ще е много жалко. Старателните хора си водят бележки и се чувстват чудесно, когато по-късно погледнат в тях. Върху тази основа успяват да спечелят част от светлината. Човек, който е нехаен и не разбира духовните въпроси, не може да усети тази светлина — той дори не знае какво представлява тя. Тази светлина просветва в него и изчезва, а ако винаги е такъв, Светият Дух няма да работи в него. За да търсиш истината, трябва да си чувствителен и схватлив, не трябва да си мързелив. Трябва също така да окажеш съдействие навреме. Когато постигнеш разбиране чрез възприятията ти, трябва да не го изпускаш, бързо да започнеш да размишляваш върху него и да се молиш на Бог. Как трябва да се молиш? Концентрирай молитвите си върху просветлението, което си получил. Понякога може да го усещаш като собствените си мисли и в това няма нищо лошо. Стига да усещаш наслада и яснота, то трябва да се молиш и да търсиш. Най-важното е да проумееш тази нова светлина и да я разбереш правилно. Ако думите се леят с особена лекота, докато се молиш, и се чувстваш спокоен и отново си просветлен, а умът ти е озарен, то трябва да си запишеш тази нова светлина. Това се прави, тъй като понякога помниш, докато се чувстваш добре, но забравяш, когато се чувстваш зле. Хората могат да напишат няколко страници, когато пишат статия, но не могат и дума да напишат, когато става въпрос за свидетелство за преживяване или познанието им за Бог. На тях все още им липсва реалност. Онези, които обичат истината, се съсредоточават върху просветлението и озарението на Светия Дух. Онези, които не обичат истината, не ценят просветлението на Светия Дух, което показва, че не знаят какво е важно, какво е второстепенно, какво е съществено или какво трябва да спечелят. Поради това те губят просветлението на Светия Дух. Най-добре е да си носиш малък бележник със себе си, така че всеки път, когато Светият Дух те просветли и спечелиш нова светлина, да можеш незабавно да я уловиш и запишеш. Светият Дух работи по всяко време и на всяко място. В каквато и ситуация да е някой, стига да размишлява върху Божието слово и да търси истината, Светият Дух го просветлява. Дори когато си зает с работа и се чувстваш много изморен, Светият дух те просветлява, ако търсиш и се молиш. Светият Дух те просветлява, когато четеш Божието слово или разговаряш за истината. Просветлява те, когато размишляваш върху Божието слово и върху себе си. Когато Светият Дух те просветли, запиши си го и започни да размишляваш върху това, и сърцето ти ще се проясни. Когато настина разбереш истината, ще бъдеш напълно освободен. Когато преживяваш Божието дело по този начин, реколтата, която ще жънеш, ще става все по-голяма. Истината е, че вие съсипвате голяма част от просветлението на Светия Дух. Вие сте като деца от богато семейство, които се карат за наследство, пропускате всичко, което Светият Дух прави върху вас, като губите много шансове да бъдете усъвършенствани от Бог! Светият дух е свършил много работа, а ти пак не успяваш да я уловиш. Можеш ли наистина да кажеш, че Бог не е добър с теб? Всъщност не че Бог не ти е показал достатъчно доброта, а ти не си я спечелил.

Има модел в работата на Светия Дух и хората трябва да си извадят заключения от този модел. Ако някой си наложи да си прави заключения, то ще може да достигне до много изводи. Със сигурност има какво да бъде спечелено. Вземете за пример молитвата. Има моменти, когато можеш да спечелиш много просветление чрез молитвата, но ако не внимаваш, няма да го осъзнаеш. Въпреки че от устата ти може да излязат някои думи на просветление, няма да забележиш, ако не внимаваш. Ще знаеш само, че си се молил добре, докато в действителност е имало думи в молитвата ти, които са били просветлени и озарени от Светия Дух. Всички те са били нова светлина, но ти си ги оставил да ти се изплъзнат. Начинът, по който делото на Светия Дух най-вече помага на хората, е, като ги просветлява и озарява, което им позволява да схванат истината и Божията воля, да могат да правят нещата съобразно Божите изисквания и да не се отклоняват от правия път. Каква е целта на делото на Светия Дух за просветлението на хората? Понякога функцията му е да показва пътя, понякога служи като напомняне, за да те вразуми, понякога те озарява и ти помага да разбереш истината и ти дава път за практикуване. Когато си се отклонил от собствения си път, Той те поддържа и ти помага като патерица, като те води към правия път и те напътства. С каквато и светлина и знания Светият дух да просветлява хората — като те може да се различават в зависимост личните им истории — те ни най-малко не противоречат на истината и не са в конфликт с нея. Ако всеки има такива преживявания, в които има истинско търсене и молитва и истинско подчинение, а Светият Дух непрестанно работи, за да го просветлява и ръководи, и ако е умен и схватлив и може да практикува и навлезе в нещата, за които Светият дух го просветлява, то духовният му ръст би се разраснал много бързо. Така той ще се е възползвал от възможността. Една от характеристиките на делото на Светия Дух е, че е много бързо. Приключва за миг, за разлика от делото на злите духове, които винаги подтикват и принуждават хората да правят неща по такъв начин, че те не могат да не ги направят. Понякога Светият Дух работи, като кара хората да изпитват определено чувство, когато са на ръба на опасност, което ги кара да се чувстват неспокойни и изключително тревожни. Това се случва при специални обстоятелства. Обикновено когато хората се приближат до Бог и търсят истината или когато четат Божието слово, Светият Дух им дава чувство или прозрение, или идея. Или може да ти предаде някакво твърдение или послание. Усеща се като че ли има глас, но е някак безгласно, като напомняне, и можеш да разбереш какво има предвид. Ако вземеш значението, което си разбрал, и го изразиш с правилните думи, ще спечелиш нещо и ще поучиш и останалите. Ако изживяването на хората винаги е такова, постепенно ще разберат много истини. Ако делото на Светия Дух винаги е до хората и винаги има нова светлина, която да ги ръководи, те със сигурност никога няма да се отклонят от истинския път. Дори ако никой не разговаря с теб, никой не те напътства и нямаш работни ангажименти, ако вървиш в посоката, в която Светият Дух те води, то ти със сигурност няма да се отклониш от пътя. Петър е видял Господ Исус, след като е възкръснал и се е възнесъл към небето, но малко на брой пъти. Не е можел, както хората си мислят, да вижда Господ Исус често или да Го вижда, когато си пожелае, нито Го е виждал, когато се е молел за неща, които не е разбирал. Не е било така. Толкова лесно ли е да видиш Бог? Бог не се показва просто ей така на хората. Повечето пъти Бог е карал Петър да разбира разни неща чрез делото на Светия Дух. Защо не можете да постигнете това, което Петър е могъл? Какво доказва това в крайна сметка? Доказва, че вашето качество не е достатъчно, че нямате силата да разберете и че не можете да разберете неща чрез размисъл. Без значение пред какво сте изправени, винаги трябва да гледате на него съобразно истината в Божието слово. Ако хората винаги живеят в собствените си мисли и мозък, когато нещо им се случи, и преминават през него с човешки средства, то те нищо няма да спечелят. Какво си е мислел Петър, когато нещо му се е случвало? Разглеждал го е и е размишлявал върху него съобразно словото на Господ Исус и така е успявал да разбере Божията воля. А по-късно, когато Господ Исус се е възнесъл към небето, защо Петър все пак е успявал да разбере Божията воля? Успявал е да го направи заради просветлението на Светия Дух. Ако не е можел да усети просветлението на Светия Дух и Господ Исус не му се беше явил след Своето възкресение, а се беше възнесъл към небето, как щеше да може да разбере Божията воля? Плътското проявление на Бог не работи, както хората си представят, лично и непрестанно насочвайки ги всеки ден, за да ги направи съвършени. Не е така. Делото на Светия Дух се основава на партньорство. Съвместното дело на Духа прави повечето. Плътта върши основната работа и когато делото приключи, Духът просветлява хората да разберат останалите дребни проблеми. Ако хората не могат да разберат това и са способни да спечелят само част, те няма да успеят да спечелят останалите детайли — а ако не могат да ги спечелят, няма да се променят и няма да постигнат напредък.

Не е лесно за онези, които не са изпитали делото или просветлението на Светия Дух, да разберат тези неща. Истината е, че има модел в делото и просветлението на Светия Дух. Когато делото и просветлението на Светия Дух бъдат споменати, хората винаги разбират погрешно, като си мислят, че трябва да страдат много и да заплатят огромна цена, преди да могат да получат делото Му. Не е ли това човешка представа? Тъй като хората са мързеливи и сърцата им са толкова недодялани, обикновено никога не се съсредоточават върху чувствата в духа си и дори когато в него има малко светлина и просветление, те не им обръщат внимание. Ако по цял ден се занимаваш с личните си дела, придържаш се към словото на доктрината и правилата, живееш плътски живот и изпитваш романтична любов, то Светият Дух не може да те просветли и напътства. Няма как да го направи. Трябва да се молиш повече, да търсиш делото на Светия Дух, да търсиш как да го приемеш и да не позволяваш да ти се изплъзне. Моли се на Бог: „О, Боже! Моля Те, работи върху мен, усъвършенствай ме и ме промени, позволи ми да разбера Твоята воля във всички неща и да се отдам на намеренията Ти. Твоята велика любов и Твоята воля са в Твоето спасение за мен. Въпреки че хората не Ти си подчиняват и Ти се противопоставят, тъй като са непокорни по природа, сега разбирам Твоята воля в спасението им и искам да Ти сътруднича. Дай ми повече ситуации, изпитания и трудности, които да ми позволят да видя Твоята ръка в тези трудности и да видя Твоите дела, така че да мога да бъда човек, който може да разбере Твоята воля и да ѝ се покори. Нека не бъда безнравствен човек, а да съм здраво стъпил на земята“. Моли се така и го прави често. Моли Светия Дух винаги да работи върху теб и да те напътства. Когато Светият Дух види, че вървиш по правилния път и правиш това, което трябва, Той първо те изправя пред определени ситуации, за да те тества, и пред тежко изпитане, за да види дали можеш да го преодолееш. Някои може да не успеят да го издържат. Те ще кажат: „О, Боже, тази ситуация ми идва в повече — не мога да я изтърпя!“. Така ще се провалят в този случай. Ако наистина мислиш, че ситуацията, в която си, е твърде тежка за теб, то се моли на Бог така: „О, Боже, ситуацията, която ми даде, е твърде тежка за мен. Не мога да я издържа, но имам желание да се постарая. Моля Те, давай ми съобразно духовния ми ръст и ми позволи да разбера волята Ти, без да Те предам или да се оплача, независимо дали преминавам през огромни, или по-леки страдания. Направи така, че да мога да Ти се покоря напълно и да си доволен. Без значение дали преминавам през големи, или по-леки страдания, стига това да е Твоята воля, аз с готовност ще ѝ се покоря, без да се оплаквам. Не искам да се противопоставя на намеренията Ти и колкото и тежки да станат страданията ми, стига да мога да ги понеса, Те моля да ми ги дадеш“. Трябва да се молиш уверено и смело. Не бягай и не се страхувай. Когато Светият Дух види, че вървиш по правилния път, че правиш това, което трябва да правиш, че наистина искаш Бог в сърцето си и че преследваш истината, Той може да те изправи пред тежка ситуация и да ти даде огромна сила, с която да я превъзмогнеш — и тогава ще си спечелил. Да можеш да превъзмогнеш особено тежка ситуация, е много по-стойностно от разбирането на думи от доктрината. Въпрос на свидетелстване е.

Във всекидневието си хората се сблъскват с всякакви хора, събития и неща и ако не разполагат с истината, не се молят и не я търсят, то за тях ще е трудно да отхвърлят изкушението. Вземете например отношенията между мъж и жена. Някои хора не могат да устоят на такива изкушения и се провалят веднага щом попаднат в такава ситуация. Не показва ли това, че духовният им ръст е твърде нисък? Хората, които не разполагат с истината, са жалки по този начин и въобще не свидетелстват. Някои хора се отдават на изкушението, когато попаднат в ситуации, свързани с пари. Когато видят някой богат човек, те се оплакват: „Как така този човек има толкова много пари, а аз съм толкова беден? Не е честно!“. Оплакват се, когато това им се случи, и не могат да възприемат от Бог или да се подчинят на Неговите напътствия и организация. Има и хора, които винаги се концентрират върху статуса, и когато бъдат изправени пред този вид изкушение, не могат да го преодолеят. Например неверник иска да наеме такъв човек на важна позиция, която ще му даде много предимства, и той не може да устои. Мисли си: „Трябва ли да го направя?“. Моли се, размишлява и накрая: „Да, трябва!“. Взел е решение и няма нужда да търси повече. Ясно е решил да приеме позицията и да се възползва от нейните предимства, но иска и да се върне и да вярва в Бог, тъй като го е страх да не загуби благословиите на вярата в Него. Така че Му се моли: „Моля Те, изпитай ме, Боже“. За какво да те изпитва оттук нататък? Вече си решил да приемеш важната позиция. Не устоя по този въпрос и вече си паднал. Нужно ли е все още да бъдеш изпитван? Не си достоен за Божите изпитания. Ще можеш ли да се справиш с твоя окаяно дребен духовен ръст? Дори има някои отвратителни хора, които се конкурират за всяко предимство, което им се изправи пред очите. Светият Дух е точно до тях и ги наблюдава, за да види какви мнения изразяват и какво поведение демонстрират, и започва да ги изпитва. Някои хора си мислят: „Не искам това, дори и то да е добрината на Бог към мен. Вече имам достатъчно и Бог ми показва твърде много добрина. Не ме интересува каква храна или какви дрехи нося, единствено искам да търся истината и да мога да спечеля Бог. Истината, която получих, ми бе дадена от Бог без нищо насреща. Не заслужавам тези неща“. Светият Дух наблюдава отблизо в сърцата им и ги просветлява дори повече, като им позволява да разберат повече и да бъдат по-енергични, и прави истината по-прозрачна за тях. Тези отвратителни хора обаче виждат полза от това да им се дава и си мислят: „Ще се боря за това, преди някой друг да успее. Ако го дадат на някой друг, ще им се накарам и ще им създам проблеми. Ще им покажа кой съм аз и ще видим на кого ще го дадат следващия път!“. Светият Дух вижда, че са такива, и ги разобличава. Грозотията им е разкрита, а този тип хора трябва да бъдат наказани. От колкото и години да са вярващи, това няма да е от значение. Не могат да спечелят нищо! Често, когато Светият Дух показва добрина на хората, те я печелят, когато не я очакват. Ако Бог не ти показва добрина, твоето наказание също ще дойде, когато не го очакваш. Толкова опасни са нещата за тези, които не се стремят към истината.

Когато хората не разбират нещата, които им се случват, и не знаят как да постъпят правилно, какво трябва да направят първо? Трябва първо да се молят. Молитвата е преди всичко. Какво показва молитвата? Че си предан, че в сърцето ти има страх от Бог и че си човек, който търси Бог, което доказва, че поставяш Бог на първо място. Когато Бог е в сърцето ти и има място там и когато можеш да се подчиняваш на Бог, ти си предан християнин. Има много по-възрастни вярващи, които се молят на колене по същото време и на същото място всеки ден. Коленичат в продължение на час или два всеки път, но колкото и години да са коленичили така, това не е разрешило много от проблемите с греховете им. Нека за начало да не вземаме предвид дали такава религиозна молитва е полезна, или не. Тези по-възрастни братя и сестри са поне малко предани. Те са много по-добре от младите хора в това отношение. Ако искаш да живееш пред Бог и да изживееш Божието дело, то първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо ти се случи, е да се молиш. Молитвата не е само въпрос на безсмислено напяване на наизустени фрази и нищо повече. Никъде няма да стигнеш така. Трябва да се научиш да се молиш от сърце. Може да се молиш така осем или десет пъти, без да видиш резултат, но не се обезсърчавай: трябва да продължаваш да се упражняваш: Моли се първо, когато нещо ти се случи. Първо кажи на Бог и Го остави да поеме контрол. Остави на Бог да ти помогне, остави Го да те насочва и да ти показва пътя. Това ще докаже, че в сърцето си таиш страх от Бог и че Го поставяш на първо място. Когато нещо ти се случи или се натъкнеш на трудности и си негативно настроен и се ядосаш, това е проявление на липсата на Бог в сърцето ти и липсата ти на страх от Него. Пред каквито и трудности да си изправен в реалния живот, трябва да застанеш пред Бог. Първото нещо, което трябва да направиш, е да паднеш на колене и да се молиш. Това е най-важното. Молитвата показва, че Бог има място в сърцето ти. Ако, като си изправен пред проблеми, се обърнеш към Бог и Му се молиш и искаш от Него, това показва, че в сърцето си таиш страх от Него. Не би правил това, ако Бог не беше в сърцето ти. Някои хора казват: „Молих се, но Бог не ме просветли!“. Не е правилно да се говори така. Трябва първо да се замислиш дали намерението зад молитвата ти е правилно. Ако искрено търсиш истината и често се молиш на Бог, то може да има определен въпрос, по който Бог те просветлява и ти позволява да разбереш. При всички положения Бог ще те накара да разбереш. Ако Бог не те просветли, няма да можеш да разбереш сам. Има някои неща, които човешката мисъл не може да постигне, без значение дали имаш силата да разбереш и независимо от качеството ти. Когато разбираш, това от мисленето ти ли идва? С намеренията на Бог и делото на Духа, ако Светият Дух не те просветли, няма да намериш някой, който знае. Ще знаеш само когато Самият Бог ти каже какво има предвид. И така, първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо се случи, е да се молиш. Когато се молиш, ти трябва да изразиш мислите си, възгледите си и отношението си към Бог и да търсиш истината от Него с подчинение в сърцето си. Това е, което хората трябва да практикуват. Няма да постигнеш резултати, ако просто правиш нещата механично, и тогава не трябва да се оплакваш, че Светият Дух не те е просветлил. Разбрах, че някои хора само следват религиозните церемонии и извършват религиозни дейности във вярата си в Бог. Няма място за Него в сърцата им. Те дори отричат делото на Светия Дух. Не се молят или не четат Божието слово. Само продължават да ходят на събрания и нищо повече. Това вяра в Бог ли е? Продължават да вярват както си знаят, но в тяхната вяра няма Бог. Бог не е в сърцата им, вече не се молят на Бог и вече не желаят да четат Божието слово. Не са ли станали така неверници? По-конкретно има някои водачи и работници, които често работят по общи дела. Никога не се съсредоточават върху навлизането в живота, а приемат работата по общи дела като свое основно задължение. Единствено се занимават с изпълнението на ежедневни задачи и не вършат най-важната работа на водачите и работниците. Вследствие на това, след като са вярвали в Бог в продължение на двадесет или тридесет години, нямат думи, които да предложат за техните житейски изживявания, и не познават Бог наистина. Могат единствено да кажат няколко думи и фрази от доктрината. Не са ли станали така лъжеводачи? Това е така, тъй като във вярата си в Бог те не изпълняват своите правилни задължения или не преследват истината. Ако някой само разчита на разбирането на някои думи от доктрината, това няма да реши нищо. Ще се оплаква от Бог веднага щом бъде изпитан, засегнат от бедствие или се разболее. Не познава себе си наистина и въобще няма свидетелство за преживяване. Това показва, че не е преследвал истината през годините, в които е вярвал в Бог, че само се е занимавал с външни неща и се е саморазрушил в резултат на това. От колкото и години някой да вярва в Бог, той трябва поне да разбере някои истини, за да е сигурен, че няма да пропадне, да извърши зло или да бъде пропъден. Трябва да е оборудван поне с това. Някои хора слушат проповедите половинчато и не размишляват върху Божието слово. Не търсят истината, каквото и да им се случва. Стига им само да разбират буквите и думите на доктрината, като предполагат, че са спечелили истината. Тогава, когато дойде изпитание, нямат никакви познания и сърцата им са пълни с недоволство и оплаквания, които не смеят да кажат на глас, въпреки че би им се искало. Не са ли такива хора просто толкова жалки? Много хора са винаги невнимателни и повърхностни в изпълнението на дълга си. Не размишляват върху себе си и не се опитват да се опознаят, когато са скастрени и са се разправили с тях. Винаги си търсят рационални оправдания и така тяхната грозотия се показва по много различни начини и те са разобличени и пропъдени, без да се опознаят докрай. Какъв е смисълът на разбирането на доктрините тогава? Въобще няма смисъл. От колкото и години хората да вярват в Бог, само да разбират и да могат да цитират доктрината е безполезно. Не са спечелили истината, а са се отклонили от пътя. Така че, когато нещо ти се случи и се молиш на Бог, търсейки Неговите намерения, ключът е да успееш да разбереш истината, за да се разреши проблемът. Това е правилният път и трябва упорито да постоянстваш в тази практика.

1997 г.