Някои хора вярват в Бог от години, но все още не се отказват от удоволствията на храната, дрехите и други плътски наслади. Могат ли тези неща да отговорят на нуждите на човешкото сърце? От какво човек се нуждае най-много не е ясно дори за хора, които вярват в Бог от много години. Някои хора Ме виждат, че давам нещо на някого, и започват да вдигат врява, като казват: „Как така Бог се грижи за него, а не за мен? Аз все още нямам това“. В действителност няма да останеш гладен и не ти липсват дрехи. Просто си алчен, нямаш насита и ти харесва да се конкурираш. Да се грижа за вас не е Мое задължение. Трябва да се придържате към принципите. Никога не се карайте за интересите си или за предимства. Всички тези неща са външни, не могат да заменят спечелването на истината и на живота. Колкото и добре да си облечен външно, сърцето ти ще е празно, ако не си спечелил истината. Хората разбират тези неща само на думи, но не могат да превъзмогнат себе си, когато реално се изправят пред тях. Не могат да ги разпознаят в тяхната същност. По света има много хора с пари и власт. И какъв живот водят те? Всичко е ядене, пиене и развлечения, изискани ястия и вина всеки ден, забавляване на гости, даване на подаръци и необмислени действия. Така живеят те. Водят ли човешки живот? Не, не водят. Това, което ги занимава по цял ден, е да се тъпчат безогледно, да носят дизайнерски марки, да парадират навсякъде, където отидат, и да демонстрират положението си. Какво представляват такива хора? Те принадлежат на дяволите и на Сатана. Те са зверове. Когато някои богаташи са се наситили на удоволствия, губят интерес от живота и се самоубиват. Може да са се наситили на удоволствията от храната, облеклото и развлеченията, но защо се самоубиват? От това става ясно, че славата и печалбата, статусът, богатството, храната, дрехите и удоволствията не са това, от което хората в действителност се нуждаят. Не трябва да преследвате тези неща. Ако отложите промяната си до момента, в който вече сте деградирали до неспасяемост, ще е твърде късно! Интелигентният човек, когато види как друг човек пропада, той извлича опит директно, без да има нужда сам да преминава през същото. Невежият човек, от друга страна, може да преминава през провал след провал и пак няма да може да си извлече поуки от това. Такъв човек трябва да бъде скастрен, докато не започне да се осъзнава, но тогава вече е твърде късно. Невежите не могат да придобият истината. Само интелигентните хора, които преживяват Божието дело, могат да я придобият. Факт е, че цялото човечество се нуждае от истината и може да бъде спасено само като се стреми към нея. Без значение дали принадлежиш към Божиите избраници, или си езичник, имаш нужда от препитанието на истината и от Божието спасение. Някои хора въобще нямат човешка природа и не могат да приемат истината ни най-малко — такива хора са зверове. Може да посещават събирания, но това, което преследват в сърцата си, са греховни удоволствия — удоволствията от храни, дрехи и развлечения — и са изпълнени с тези неща. Въобще не търсят истината, а сърцата им са изпълнени с атеистки възгледи и идеи за теорията на еволюцията. Не те чуват, както и да общуваш с тях за истината, и макар и да знаят, че да вярваш в Бог е нещо хубаво, и да са в състояние да поддържат вярата си упорито, те не могат да поемат по пътя на стремежа към истината. Ето защо онези, които не обичат истината, не са хората, които Бог е определил да спаси.

Много хора в момента имат изключително объркана вяра в Бог. Не знаят какво трябва да се спечели във вярата в Него. Не разбират за какво служи вярата в Бог — нямат идея. Не знаят нищо за това за какво човек трябва да живее, според какви принципи трябва да живее и как да живее така, че животът му да е ценен и значим. Ако в сърцето ти не ти е ясно защо трябва да вярваш в Бог, то преследването и болката, които търпиш за вярата си в Бог, нямат стойност или значимост. Какво точно искат хората да придобият от вярата си в Бог? Ако вярата ти не е, за да придобиеш истината и живота, няма ли да си изпълнен със съжаление, когато Божието дело приключи и изходът на хората бъде решен? Когато първоначално реши да вярваш в Бог, това само моментен импулс ли бе, или обмисли въпроса за вярата в Бог и го проумя, преди да вземеш решение? За какво точно живееш? Каква е посоката ти в живота и какви са целите ти? Имаш ли решителността да следваш Бог докрай и в крайна сметка да придобиеш истината? Можеш ли да гарантираш, че няма да се откажеш по средата? Можеш ли предано да изпълняваш дълга си, каквито и ситуации да възникнат, или пред каквито и премеждия, изпитания, трудности или проблеми да бъдеш изправен? Някои хора нямат дори и тази минимална вяра или решителността да преследват истината. Спечелването на истината няма да е лесно в такъв случай. Когато хората не се интересуват от истината, те не могат да изпълняват дълга си доброволно и не дават всичко от себе си от сърце за Бог. Как могат такива хора да Го следват докрай? Ако ги питаш: „Защо вярваш в Бог? Какво смяташ да спечелиш от вярата си в Бог? По какъв път трябва да поемеш?“, те няма да знаят и няма да могат да отговорят. Това доказва, че не следват Бог, за да придобият истината и живота, а търсят възможност да придобият благословии. Как може такъв човек да изпълнява дълга си искрено? Колкото повече тези, които наистина обичат истината, я разбират, толкова по-ентусиазирано изпълняват дълга си. Онези, които не разбират истината, често стават негативни в изпълнението на дълга си. Ако не успеят да приемат истината, ще отпаднат. Онези, които се стремят към истината, са различни: колкото повече изпълняват дълга си, толкова повече разбират истината и така тяхната поквара е очистена. Колкото повече някой разбира истината, толкова повече чувства, че това, което печели от следването на Бог, нараства значително, и може да усети, че колкото по-дълго върви по пътя на следването на Бог, толкова по-светъл става той. Това са хората, които са спечелили истината. Ако хората наистина разбират истината, те ще станат уверени в следването на Бог и ще останат предани докрай.

Когато някои хора са изправени пред болест и животът им е в опасност, те молят Бог да ги спаси, и след като преминат през това, успяват да схванат частица от истината. Не е задължително обаче всеки да изпита упование в Бог в ситуация на живот или смърт. Само погледни преживяванията на някои хора и слушай разказите и чувствата им, и ще можеш да спечелиш от това. Дори ако самият ти не си преживял това, можеш да разбереш част от него от опита на останалите хора. Някои хора, когато се доближат до смъртта, чувстват, че не са се променили много, че не знаят почти нищо за Бог и че това, което са направили и дали от себе си за Бог, е ограничено. Усещат, че не са се стремили към истината в годините си на вяра в Бог, че са спечелели твърде малко и дължат много на Бог. Ако стане така, че умрат, те няма да си отидат доброволно, тъй като вече нямат шанса да се покаят. Когато Йов е бил изправен пред изпитания, тялото му се е покрило с циреи, съпругата му не го е разбирала и му се е подигравала, а приятелите му не са го разбирали и дори са го осъдили и заклеймили, като са вярвали, че със сигурност трябва да е направил нещо лошо и да е обидил Бог Йехова. Казали са на Йов: „Как обиди Бог Йехова? Смело си признай греховете. Бог Йехова е праведен“. Йов обаче е разбирал в сърцето и не е усещал, че е направил нещо лошо. И все пак за него е било болезнено да е изправен пред такова изпитание! Потърсил е смъртта пред живота в страданието си, страдал е толкова много, че е мислел, че смъртта е единственото му избавление, че със смъртта страданието ще спре, и все пак е можел да възхвалява Бог в сърцето си. Това не е нещо, което обикновен човек може да постигне. Повечето хора не възхвалят Бог, когато ги боли. Те искат от Него, като казват: „Боже, дай ми само още едно дихание. Бързо ме изцери! Ще направя каквото поискаш, когато съм по-добре“. Започват да се опитват да се пазарят. Как трябва да преживееш болестта, когато те сполети? Трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш, да търсиш и да се опитваш да намериш Божието намерение, трябва да се изследваш, за да разбереш какво в противовес на истината си направил и с каква поквара в теб все още не си се справил. Поквареният ти нрав не може да се промени, без да преминеш през страдание. Само ако бъдат закалени чрез страдание, хората няма да бъдат разпуснати и ще могат винаги да живеят пред Бог. Когато някой страда, той винаги се моли. Не мисли за удоволствията от храната, дрехите и други наслади, моли се непрестанно в сърцето си, изследва се, за да види какво е направил погрешно и какво може да е направил срещу истината. Обикновено, като си изправен пред тежка болест или странна немощ, която те кара да страдаш много, това не е случайно. Без значение дали си болен, или здрав, Божието намерение стои зад това. Когато Светият Дух работи и физически си добре, обикновено можеш да търсиш Бог, но когато се разболееш и страдаш, спираш да го правиш и не знаеш как да Го търсиш. Живееш в болест, винаги се чудиш какво лечение ще ти помогне да оздравееш по-бързо. В моменти като този завиждаш на хората, които не са болни, и искаш да се избавиш от болестта и болката си възможно най-скоро. Това са негативни емоции и емоции на съпротива. Когато хората се разболеят, те понякога си мислят: „Сам ли си навлякох тази болест с моето невежество, или това е Божието намерение?“ Просто не могат да разберат. Всъщност някои болести са нормални, като например висока температура, възпаление или грип. Когато се разболееш от сериозна болест, която внезапно те поваля и те кара да искаш по-скоро да умреш, отколкото да страдаш, тази болест не идва случайно. Молиш ли се на Бог и търсиш ли от Него, когато те повали болест или страдание? Как те ръководи и напътства делото на Светия Дух? Само те просвещава и озарява ли? Това не е единственият Му метод. Той също ще те изпита и облагороди. Как Бог изпитва хората? Не ги ли изпитва, като ги кара да страдат? Страданието върви ръка за ръка с изпитанието. Ако не бяха изпитанията, как могат хората да страдат? А без страдание как могат хората да се променят? Страданието върви ръка за ръка с изпитването — това е делото на Светия Дух. Понякога Бог кара хората да страдат, тъй като иначе не биха разбрали мястото си във вселената и биха станали арогантни. Поквареният нрав не може да бъде напълно преодолян само чрез разговори за истината. Останалите може да посочват проблемите ти, а и самият ти може да си наясно с тях, но не можеш да ги промениш. Колкото и да разчиташ на волята си да се въздържаш, дори да си зашлевиш шамар, да се удариш по главата, да се блъскаш в стената и да нараняваш собствената си плът, няма да разрешиш проблемите си. Тъй като у теб има сатанински нрав, който непрестанно те тормози, смущава те и ти дава всякакви мисли и идеи, поквареният ти нрав ще се разкрие. Така че какво ще направиш, ако не можеш да се справиш с него? Трябва да бъдеш облагороден чрез заболяване. Някои страдат толкова много в облагородяването си, че не могат да понесат страданието и започват да се молят и да търсят. Когато не си болен, ти си толкова разпуснат и изключително арогантен. Когато се разболееш, се смиряваш — можеш ли да продължаваш да бъдеш крайно арогантен в това положение? Когато едвам говориш, можеш ли да поучаваш другите или да бъдеш надменен? В такива моменти нямаш никакви претенции — единственото, което искаш, е да не страдаш, и не те интересуват храни, дрехи или наслади. Повечето от вас не са изпитвали това чувство, но ще го разберете, когато се случи и на вас. Сега има хора, които се борят за позиции, за плътски удоволствия и за собствените си интереси. Правят това, тъй като им е твърде лесно, страданието им е твърде малко и те са принизени. На тези хора им предстоят трудности и облагородяване!

Понякога Бог ще те изправи пред ситуации, в които да те скастри чрез околните, и ще ти причини страдание, като те накара да си вземеш поуки и ти позволи да разбереш истината и да видиш нещата такива, каквито са. Бог извършва това дело в момента, като носи страдание на плътта ти, за да можеш да си вземеш поука, да се справиш с покварения си нрав и да изпълниш дълга си добре. Павел често е казвал, че има трън в плътта. Какъв е този трън? Бил е болест, от която не е можел да избяга. Знаел е много добре каква е болестта, че е била насочена към неговия нрав и неговата природа. Ако не е бил поразен от този трън, ако не е бил застигнат от тази болест, той е можел по всяко време и на всяко място да си направи собствено кралство, но заради болестта си не е имал енергия. Следователно много често болестта е един вид „защитен чадър“ за хората. Ако не си болен, а кипиш от енергия, е вероятно да извършиш нещо лошо и да създадеш някакви проблеми. Хората могат лесно да си загубят разума, когато са изключително арогантни и разпуснати. Ще съжаляват за злото, след като са го извършили, но дотогава няма да могат да се въздържат. Ето защо да си малко болен не е нещо лошо, а е защита за хората. Можеш да успееш да разрешиш проблемите на всички други хора и можеш да оправиш всички проблеми в собствения си начин на мислене, но нищо не можеш да направиш, когато не си се възстановил от болест. Да се разболееш наистина е извън твоя контрол. Ако се разболееш и няма как да се излекуваш, то тогава това е страданието, през което трябва да преминеш. Не се опитвай да се отървеш от него — трябва първо да се покориш, да се молиш на Бог и да търсиш желанията на Бог. Казвай: „О, Боже, знам, че съм покварен и че природата ми е лоша. Способен съм да проявявам непокорство и да Ти се противопоставям, и да правя неща, които Те нараняват и Ти причиняват болка. Колко е чудесно, че ми даде тази болест. Трябва да ѝ се покоря. Моля Те, просветли ме, позволи ми да разбера намерението Ти и какво желаеш да променя у себе си и да усъвършенствам. Единствено Те моля да ме насочваш, така че да разбера истината и да поема по правилния път в живота“. Трябва да търсиш и да се молиш. Не може да си объркан и да мислиш, че болестта ти не е важна, че това не може да е дисциплината, която ти се полага, защото си оскърбил Бог. Не си вади прибързани изводи. Ако наистина носиш Бог в сърцето си, то тогава, пред каквото и да се изправиш, не го пренебрегвай. Трябва да се молиш и да търсиш, да чувстваш Божието желание по всеки въпрос и да се научиш да се покоряваш на Бог. Когато Бог види, че можеш да бъдеш покорен и че имаш сърце на покорство към Бог, Той ще облекчи страданието ти. Бог постига такива резултати чрез страдание и облагородяване.

В миналото благочестиви християни, последователи, апостоли и пророци са били убивани с камъни, влачени са от коне до смърт, нарязвани са на парчета, варени са в олио, разпъвани са на кръст… Умирали са по какви ли не начини. Искам да кажа, че не бива да очакваш да ти е лесно, когато следваш Бог. Не моли за това, нямай екстравагантното желание за това. Защо казвам, че е погрешно хората да отправят искания към Бог? Тъй като всяко дребно искане се равнява на екстравагантно желание, а ти не трябва да имаш такива. Не искай разни неща, като казваш: „О, Боже, облечи ме добре, тъй като имам причина да нося хубави неща. О, Боже, изпълнявам дълга си сега, така че имам основателна причина да Те моля да ме благословиш и да ми дадеш добро здраве“. Ако един ден се разболееш, ще станеш ли негативно настроен? Ще спреш ли да вярваш в Бог? Ще продължаваш ли да изпълняваш дълга си, ако не си здрав? Не трябва ли така или иначе да изпълняваш дълга си? Това е призвание, изпратено от небето — отговорност, която не може да бъде захвърлена. Трябва да изпълняваш дълга си, дори и никой друг да не го прави. Това е решителността, която трябва да имаш. Много хора си мислят: „Ако трябва да продължавам да страдам, когато вярвам в Бог, тогава защо да Го следвам? Следвам Бог, за да се наслаждавам на благословиите му. Без благословии, на които да се наслаждавам, няма да Го следвам!“. Не е ли това погрешен поглед над нещата? Всички вие сте виждали през годините, че за онези, които наистина се стремят към истината, няма ясно видими благословии, както хората си представят. Да е радостен и безгрижен всеки ден, да е добре облечен, всичко да му върви плавно и да просперира в света — нещата не са такива за никого. Всички минават през живота ден след ден и се изправят пред препятствие след препятствие. Някои хора са дискриминирани и тормозени на работното си място другаде, други винаги са преследвани от болести, а трети не успяват в бизнеса си и невярващите членове на тяхното семейство ги изоставят. Животът си има своите възходи и падения — не всичко вечно върви по мед и масло. Колкото повече някой се стреми към истината, толкова повече страда, докато онези, които въобще не се стремят към нея, живеят комфортен живот. Нямат заболявания или проблеми, всичко преминава гладко за тях, а останалите им завиждат. И все пак те нямат ни най-малко навлизане в живота и живеят като невярващи. Хората, които искрено следват Бог, трябва неизбежно да преминат през преследвания и трудности. А какво доказва твоето преминаване през преследвания и трудности? Че Бог не те е загърбил, че Бог не те е изоставил, че Божията ръка винаги е върху теб и не те пуска. Ако те пусне и попаднеш в капана на Сатана, няма ли да си в опасност? Ако всеки ден живееш в грях и търсиш слава и печалба, преследваш удоволствия и изпадаш в пиянство, хазарт и безразборни сексуални връзки, то Бог ще те изостави. Няма да те забелязва и със сигурност ще бъдеш отстранен. Може да спечелиш светско богатство и положение, но всъщност ще си загубил най-ценното от всичко — истината, която е вечен живот — и дори не го разбираш!

Някои хора питат: „Защо Бог винаги ме дисциплинира? Защо останалите са здрави, а аз съм винаги болен? Защо винаги страдам? Защо семейството ми е толкова бедно? Защо не можем да забогатеем? Защо никога не мога да нося хубави дрехи? Защо останалите могат да носят хубави дрехи?“. Не завиждай за това на колко благодат и благословии от Бог се радват другите хора. Това може да е така, тъй като духовният им ръст е малък и Бог разбира слабостта им, затова им дава благодат, на която да се радват, като им позволява да преживяват малко по малко, за да могат постепенно да разберат делата Му. Към теб Бог има изключително стриктни изисквания. От човешка гледна точка твоят живот въобще не е щастлив и ти непрестанно страдаш, но пък така си разбрал много истини и трябва да си много благодарен на Бог и да Го възхваляваш. Това е човек, който познава делата на Бог. Стига някой да може да разбере истината, това е най-голямата благословия на Бог, от каквото и да страда. Да бъдеш често дисциплиниран от Бог и да си изправян пред изпитания, от които да можеш често да си извличаш поуки и да разбираш истините — това означава, че Божията любов те следва. Ако винаги си разпуснат и все още не си подложен на дисциплиниране, а и не подлежиш на дисциплиниране, колкото и дълго да продължава тази разпуснатост, и няма кой да те скастри или да ти обърне внимание, то с теб е свършено. Това означава, че Бог те е изоставил. Има хора, които не изпълняват дълг и не поемат отговорности. Живеят спокойно и безгрижно в голям комфорт. Не могат да си вземат поуки и не печелят нищо. Това щастие ли е? Какво могат да придобият от собственото си желание да бъдат разпуснати, от стремежа си към свобода и плътски наслади? Ти страдаш и се мориш в изпълнението на дълга си и всеки го е грижа за теб. Понякога те скастрят. Това показва, че Бог те обича и поема отговорност за теб. По много въпроси трябва да търсиш и да се молиш на Бог повече. Тогава ще можеш да разбереш Неговите намерения. Какъвто и дълг да изпълняваш, не трябва в никакъв случай да си своенравен или разпуснат, или повърхностен, или упорит в грешните си пътища. Побързай да потърсиш истината, когато имаш проблем. Да можеш да изпълняваш дълга си и да удовлетворяваш Бог е най-важното — така сърцето ти ще се радва на мир и добро настроение. Ако си твърде своенравен или разпуснат и не приемаш дисциплина, а си и доста твърдоглав, то тогава ще си в опасност. Щом бъдеш отстранен, няма да ти се дадат повече шансове и ще бъде твърде късно за съжаление. Има хора, които първоначално непрестанно се молят, когато се разболеят, но по-късно, когато молитвите им не ги излекуват, те потъват в болестта си, през цялото време се оплакват и казват в сърцата си: „Вярата в Бог не ми донесе нищо добро. Болен съм и Бог не ме лекува!“. Това не е истинска вяра. В това няма никакво покорство и резултатът от това е, че той умира, щом спре да се оплаква. Това е отхвърлянето от Бог на плътта му и изпращането му в ада — това е краят на всичко за него. Няма шанс да спечели спасение в този живот и душата му трябва да отиде в ада. Това е последният етап на Божието дело за спасението на човечеството и ако някой бъде отстранен, никога няма да получи друг шанс! Ако умреш, докато Бог извършва Своето дело на спасението, смъртта ти е наказание, а не е обикновена смърт. Онези, които умират като наказание, нямат шанс за спасение. Павел не е ли постоянно наказван в Хадес? Изминали са две хилядолетия, а той все още е там и е наказван! Още по-лошо е, когато съзнателно направиш нещо лошо — тогава наказанието ще бъде още по-тежко!

Някои хора казват: „Винаги съм бил болен, винаги страдам и ме боли. Винаги съм бил заобиколен от някакви обстоятелства, но никога не съм усещал делото на Светия Дух“. Точно така е. Светият Дух работи точно така през повечето време — не можеш да го усетиш. Това е облагородяване. Понякога Светият Дух те просветлява и ти позволява да разбереш част от истината чрез общение. Понякога ще направи така, че да разбереш нещо чрез средата си, ще те изпита, ще те закали и ще те обучи в тази среда, като ти помогне да израснеш — така работи Светият Дух. Преди, когато си преминавал през различни неща, не си ги разбирал, тъй като не си се съсредоточавал върху търсенето на истината в сърцето си. Когато човек не разбира истината, не може да види нещата такива, каквито са, и разбирането му е винаги изопачено. Същото е, когато някой се разболее и вярва, че Бог го дисциплинира по този начин, а всъщност за някои болести човек сам си е виновен, тъй като не знае как да живее правилно. Когато ядеш безконтролно и не разбираш здравословния живот, се разболяваш от какви ли не болести. И все пак казваш, че това е дисциплината на Бог, когато всъщност това е заради собственото ти невежество. Все пак обаче без значение дали дадена болест е причинена от човека, или е дарена от Светия Дух, тя е специална милост от Бог. Целта ѝ е да ти даде урок и трябва да благодариш на Бог и да не се оплакваш. Всяко твое оплакване оставя петно и е грях, който не може да бъде отмит! Когато се оплачеш, колко време ще ти отнеме да промениш състоянието си? Ако си леко негативно настроен, може да се съвземеш след месец. Когато се оплачеш и дадеш глас на негативните си емоции, може да не се съвземеш дори след година, а Светият Дух няма да работи върху теб. Ако винаги се оплакваш, това ще е ужасно за теб и ще ти е дори още по-трудно да спечелиш делото на Светия Дух. Човек трябва да положи много усилия в молитва, за да придобие правилния начин на мислене и да получи част от делото на Светия Дух. Не е лесно напълно да промениш начина на мислене на някого. Това може да се направи само като се потърси истината и се спечели просветлението и озарението на Светия Дух. Всъщност има моменти във вашето преживяване, когато получавате делото на Светия Дух. Повечето от тях са, когато ви преследват и изпитвате трудности или болести и болка. Само тогава сериозно се молите на Бог, като Го молите да ви изцери, да ви даде вяра и сила. Молите се само за това. Може да искате да се молите повече и да търсите Божието намерение, но не знаете какво да кажете. Искате да кажете в общение няколко думи от сърце на Бог, но те не ви идват. Вашият духовен ръст е твърде малък. Понякога Бог ти дава трудности чрез хората покрай теб. В такива моменти не можеш да направиш друго, освен да се обърнеш отново към Бог и да започнеш да размишляваш: „Къде точно сбърках? Моля Те, Боже, просветли ме и ми позволи да разбера. Ако Бог не ме просветли, просто ще продължавам да се моля. Ако се моля и все още не разбирам, ще продължавам да търся по този въпрос с човек, който разбира истината“. Ето какво означава да поемеш отговорност за себе си. Някои хора никога не търсят истината, когато им се случи нещо. Разбират някои думи и доктрини и мислят, че разбират истината. Самозалъгват се, а това е глупост. Те са изключително глупави и невежи хора и единственият възможен резултат е да се самонаранят и самоунищожат, без да придобият никаква истина.

Обикновено не се молите много, нали? Когато хората не се молят много, те не търсят много, а ако не търсят много, им е трудно да разберат истината и те нямат покорство. Ако не си с нагласата да търсиш, как можеш да се покоряваш? Как ще успееш да разбереш делата на Бог? Дори не разбираш как Бог работи върху теб, нито на кого трябва да се покориш, или в чии думи да се вслушваш. При теб не може да става и дума за покорство. Покорството не е нещо неопределено. Изисква цел и предмет. Ако дори не разбираш защо Бог изразява истината или какво прави, как можеш да се покоряваш? Покорството става празна дума, когато я казваш. Когато нещо ти се случи, как трябва да се молиш и как трябва да търсиш, като кажеш какво таиш в сърцето си? Какво трябва да търсиш? Тези неща трябва да са ти ясни, преди да можеш да отправиш истинска молитва. Не имитирай това, което другите казват, докато се молят, а още по-малко имитирай думите на Исус: „Твоята да бъде“. Не копирай сляпо тези думи. Това, което носиш в себе си, не е нищо повече от просветление и озарение, и не може да се равнява на изпълнението на Божията воля. Понякога, когато те скастрят, или когато преминаваш през труден период, не казвай, че Бог те усъвършенства или че това е Неговата воля. Погрешно е да кажеш това и не трябва да се молиш така. Приемаш погрешния статус и Светият Дух няма да работи върху теб. Някои хора имитират молитвата на Исус, като казват: „Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Уместно ли е да се поставяш на едно ниво с Бог? От гледната точка на плътта Христос е изрекъл тази молитва до Духа в небето. Те са на едно ниво, с един и същи статус. Те са един Бог, но с различни гледни точки. Христос се е молил така. Ако хората също се молят така, това показва, че нямат разум, и няма нищо чудно, че Светият Дух въобще не ги просветлява! Тези думи, които казваш, са имитация и не идват от сърцето ти. Те са съвсем празни и не са практични, което показва, че твоят духовен ръст е твърде малък, за да можеш да разбереш Божието слово или изисквания. Как ще те просветли Светият Дух? Хората са толкова объркани! Ако не могат дори това да разберат, то те никога няма да разберат истината. Недей произволно да имитираш останалите, когато се молиш. Трябва да имаш собствени мисли и възгледи. Ако не разбираш нещо, трябва да търсиш истината. Трябва често да размишляваш как да се молиш, когато си изправен пред различни по вид проблеми, а ако намериш път напред, трябва да водиш и твоите братя и сестри да се молят по същия начин. Това радва Бог. Всеки трябва да разбере как да дойде пред Него. Не се опитвай сляпо да се справяш с всичко сам и не основавай действията си на собствените си фантазии. Ако правиш неща, които причиняват прекъсвания и смущения и се противопоставят на Божиите намерения, това няма как да не доведе до проблеми. Ако бъдеш помолен да ръководиш църква и винаги проповядваш думи и доктрини, но не разговаряш за това как се ядат и пият Божиите слова или как трябва да се молим на Бог, то тогава ти си се отклонил от пътя. Ако винаги проповядваш думи и доктрини и учиш хората на празни молитви, в които те само рецитират думи от Библията и от доктрината, няма да има никакви резултати, както и да се молят. Няма да постигнат напредък в живота си, техните взаимоотношения с Бог няма да са нормални, а това означава, че ще отклониш от пътя и тях. С какъв вид молитва се постигат резултати? Като разговаряме с Бог с отворени сърца. Най-важното е, че човек трябва да се моли на Бог и да търси истината съобразно Неговото слово и Неговите изисквания. Това налага човек да е напълно отдаден. За хората, които не са напълно отдадени, това няма да е лесно за постигане. Какъв тип хора просветлява Светият Дух? Такива, които са проницателни и схватливи. Когато Светият Дух им дава определено чувство или ги просветлява, те усещат, че това е делото на Светия Дух, че Бог прави това. Или понякога, когато са просветлявани или укорявани от Светия Дух, те могат веднага да разпознаят това и да се овладеят. Това е типът хора, които Светият Дух просветлява. Ако някой е нехаен и няма духовно разбиране, той няма да разбере кога Светият Дух му дава определено чувство. Не обръща внимание на делото на Светия Дух. Светият Дух може да го просветли три или четири пъти и той пак да не приеме — в такъв случай Светият Дух вече няма да работи върху него. Защо има хора, които са вярващи, но пак не успяват да достигнат Бог или да почувстват как Светият Дух работи, и са мрачни отвътре, депресирани и нямат енергия? Те въобще не са просветлени от Светия дух. Как биха могли да имат енергия с тези безжизнени неща и доктрини? Никой не може да издържи дълго само на ентусиазъм. Той трябва да разбира истината, за да има сила. Следователно, за да вярва в Бог, човек трябва да е схватлив и да се съсредоточи върху четенето на Божието слово, върху самопознанието и върху разбирането и практикуването на истината. Само тогава може да спечели делото и водачеството на Светия Дух. Някои хора само имат способността да разберат истината, но не са наблюдавали или преживели делото на Светия Дух. Занапред трябва да се съсредоточите върху най-финото чувство и най-слабата светлина. Всеки път, когато нещо ти се случи, трябва да гледаш на него и да се отнасяш към него според истината. Ето как можеш постепенно да тръгнеш по правия път към вярата в Бог. Ако гледаш на всичко с плътския си поглед, ако анализираш всичко, като ползваш доктрина, логика и правила, и ако анализираш и правиш всичко въз основа на човешката мисъл, това не е търсене на истината и няма да си способен да се покориш на Бог. От колкото и години да вярваш в Бог, ти ще си извън Божието слово, ще бъдеш аутсайдер и няма да си способен да разбереш истината. Сега трябва постепенно да изместите фокуса си в тази посока и да се стремите към истината. След няколко години опит духовният ви ръст ще се увеличи малко и ще можете да разберете част от истината. Не мисли, че това, че си се присъединил късно към вярата в Бог, не е проблем, че можеш също да навлезеш в истината реалност, когато другите са го направили, или че никога няма да изостанеш. Не трябва да мислиш така. Ако мислиш по този начин, със сигурност ще изостанеш. Ако късно си се присъединил към вярата в Бог, то трябва още повече да бързаш. Трябва да дадеш всичко от себе си, за да наваксаш, тъй като само тогава ще си в крачка със стъпките на Божието дело и ще успееш да не изостанеш и да не бъдеш отстранен.

Каквото и да ти се случва, трябва да гледаш на него според Божието слово и да се справиш с него от гледната точка на истината. Така е лесно да забелязваш проблемите, а като гледаш на нещата според Божието слово, лесно ще можеш да прозреш същността им. Някои хора винаги гледат на нещата въз основа на ученето. Винаги учат и анализират нещата с ума си или гледат на тях или ги разглеждат с плътския си поглед. Следователно те не могат да прозрат същността на проблемите и винаги се отклоняват от пътя. Това може да продължи с десетилетия — те може да умрат, без да видят нещата ясно. Например, понякога те застига болест и си мислиш, че е просто нормална болест с обективна причина, че не е дисциплината на Бог и не е проблем, докато всъщност в това се крие голям проблем. Ако проявиш схватливост по този въпрос и можеш да се молиш на Бог и да търсиш истината, то понякога, когато Светият Дух ти предаде някакъв смисъл, ще можеш да разпознаеш някои свои недостатъци или проблеми с нрава си. Бог ти дава болест, за да те закали, да те накара да страдаш, да те накара да се върнеш в духа, където да изследваш отблизо и да размишляваш, за да видиш каква точно е тази болест. Когато се върнеш надълбоко в духа, за да изследваш себе си, можеш да намериш корена на проблема и да разбереш собствената си поквара. Без малко страдание ти винаги ще мислиш, че си велик, и няма да успееш да откриеш тази поквара. Тогава няма да можеш да разбереш истината, от която се нуждаеш. Преживявали ли сте някога това? Светият Дух прави всичко в точния момент, като всичко е съобразено с нуждите на хората и с техния настоящ духовен ръст и състояние. По-рано бе казано, че Божието дело е точно и премерено и много навременно, без забавяне. Ти си видял това от действителния си опит. Всеки път, когато се изправиш пред нещо, Светият Дух навреме те задейства и те просветлява, но ти не съдействаш подобаващо. Твърде си вцепенен. Понякога долавяш какво се случва, но спираш дотам и не се опитваш да го разбереш по-дълбоко. Достатъчно ти е да разбираш само чрез възприятията си, за да си мислиш, че разбираш, но в действителност не си постигнал истинско разбиране. Разбирането чрез възприятията трябва да бъде издигнато до рационално разбиране, за да можеш да имаш път пред себе си. Ако Светият Дух отново те задейства, но ти продължаваш да пренебрегваш това и не желаеш да си го запишеш, скоро ще забравиш за него. Няма да си спечелил тази светлина, това практическо нещо, а това ще е много жалко. Старателните хора си водят бележки и се чувстват чудесно, когато по-късно погледнат в тях. Върху тази основа успяват да придобият част от светлината. Човек, който е нехаен и няма духовно разбиране, не може да усети тази светлина — той дори не знае какво представлява тя. Тази светлина просветва в него и изчезва, а ако винаги е такъв, Светият Дух няма да работи в него. За да се стремиш към истината, трябва да си чувствителен и схватлив, не трябва да си мързелив. Трябва също така да окажеш съдействие навреме. Когато постигнеш разбиране чрез възприятията ти, трябва да не го изпускаш, бързо да започнеш да размишляваш върху него и да се молиш на Бог. Как трябва да се молиш? Концентрирай молитвите си върху просветлението, което си получил. Понякога може да го усещаш като собствените си мисли и в това няма нищо лошо. Стига да усещаш наслада и яснота, то трябва да се молиш и да търсиш. Най-важното е да проумееш тази нова светлина и да я разбереш правилно. Ако думите се леят с особена лекота, докато се молиш, и се чувстваш спокоен и отново си просветлен, а умът ти е озарен, то трябва да си запишеш тази нова светлина. Това се прави, тъй като понякога помниш, докато си в добро състояние, но забравяш, когато си в лошо състояние. Хората могат да напишат няколко страници, когато пишат статия, но не могат и дума да напишат, когато става въпрос за свидетелство за преживяване или познанието им за Бог. На тях все още им липсва реалност. Онези, които обичат истината, се съсредоточават върху просветлението и озарението на Светия Дух. Онези, които не обичат истината, не ценят просветлението на Светия Дух, което показва, че не знаят какво е важно, какво е второстепенно, какво е съществено или какво трябва да придобият. Поради това те губят просветлението на Светия Дух. Най-добре е да си носиш малък бележник със себе си, така че всеки път, когато Светият Дух те просветли и спечелиш нова светлина, да можеш незабавно да я уловиш и запишеш. Светият Дух работи по всяко време и на всяко място. В каквато и ситуация да е някой, стига да размишлява върху Божието слово и да търси истината, Светият Дух го просветлява. Дори когато си зает с работа и се чувстваш много изморен, Светият дух те просветлява, ако търсиш и се молиш. Светият Дух те просветлява, когато четеш Божието слово или разговаряш за истината. Просветлява те, когато размишляваш върху Божието слово и да се самоанализираш. Когато Светият Дух те просветли, запиши си го и започни да размишляваш върху това, и сърцето ти ще се проясни. Когато наистина разбереш истината, ще бъдеш напълно освободен. Когато преживяваш Божието дело по този начин, реколтата, която ще жънеш, ще става все по-голяма. Истината е, че вие съсипвате голяма част от просветлението на Светия Дух. Вие сте като пройдохи, пропускате всичко, което Светият Дух прави върху вас, като губите много шансове да бъдете усъвършенствани от Бог! Светият дух е свършил много работа, а ти пак не успяваш да я уловиш. Можеш ли наистина да кажеш, че Бог не е добър с теб? Всъщност не че Бог не ти е показал достатъчно доброта, а ти не си я придобил.

Има модел в работата на Светия Дух и хората трябва да си извадят заключения от този модел. Ако някой си наложи да си прави заключения, то ще може да достигне до много изводи. Със сигурност има какво да бъде спечелено. Вземете за пример молитвата. Има моменти, когато можеш да спечелиш много просветление чрез молитвата, но ако не внимаваш, няма да го осъзнаеш. Въпреки че от устата ти може да излязат някои думи на просветление, няма да забележиш, ако не внимаваш. Ще знаеш само, че си се молил добре, докато в действителност е имало думи в молитвата ти, които са били просветлени и озарени от Светия Дух. Всички те са били нова светлина, но ти си ги оставил да ти се изплъзнат. Начинът, по който делото на Светия Дух най-вече помага на хората, е, като ги просветлява и озарява, което им позволява да схванат истината и Божиите намерения, да могат да правят нещата съобразно Божите изисквания и да не се отклоняват от правия път. Каква е целта на делото на Светия Дух за просветлението на хората? Понякога функцията му е да показва пътя, понякога служи като напомняне, за да те вразуми, понякога те озарява и ти помага да разбереш истината и ти дава път за практикуване. Когато си се отклонил от собствения си път, Той те поддържа и ти помага като патерица, като те води към правия път и те напътства. С каквато и светлина и знания Светият дух да просветлява хората — като те може да се различават в зависимост личните им истории — те ни най-малко не противоречат на истината и не са в конфликт с нея. Ако всеки има такива преживявания, в които има истинско търсене и молитва и истинско покорство, а Светият Дух непрестанно работи, за да го просветлява и ръководи, и ако е проницателен и има фина мисъл, и може да практикува и навлезе в нещата, за които Светият дух го просветлява, то духовният му ръст би се разраснал много бързо. Така той ще се е възползвал от възможността. Една от характеристиките на делото на Светия Дух е, че е много бързо. Приключва за миг, за разлика от делото на злите духове, които винаги подтикват и принуждават хората да правят неща по такъв начин, че те не могат да не ги направят. Понякога Светият Дух работи, като кара хората да изпитват определено чувство, когато са на ръба на опасност, което ги кара да се чувстват неспокойни и изключително тревожни. Това се случва при специални обстоятелства. Обикновено когато хората се приближат до Бог и търсят истината или когато четат Божието слово, Светият Дух им дава чувство или фина мисъл, или идея. Или може да ти предаде някакво твърдение или послание. Усеща се като че ли има глас, но е някак безгласно, като напомняне, и можеш да разбереш какво има предвид. Ако вземеш значението, което си разбрал, и го изразиш с правилните думи, ще спечелиш нещо и ще поучиш и останалите. Ако преживяването на хората винаги е такова, постепенно ще разберат много истини. Ако делото на Светия Дух винаги е до хората и винаги има нова светлина, която да ги ръководи, те със сигурност никога няма да се отклонят от истинския път. Дори ако никой не разговаря с теб, никой не те напътства и нямаш работни ангажименти, ако вървиш в посоката, в която Светият Дух те води, то ти със сигурност няма да се отклониш от пътя. Петър е видял Господ Исус, след като е възкръснал и се е възнесъл към небето, но малко на брой пъти. Не е можел, както хората си мислят, да вижда Господ Исус често или да Го вижда, когато си пожелае, нито Го е виждал, когато се е молел за неща, които не е разбирал. Не е било така. Толкова лесно ли е да видиш Бог? Бог не се показва просто ей така на хората. Повечето пъти Бог е карал Петър да разбира разни неща чрез делото на Светия Дух. Защо не можете да постигнете това, което Петър е могъл? Какво доказва това в крайна сметка? Доказва, че вашите заложби не са достатъчни, че нямате силата да разберете и че не можете да разберете неща чрез размисъл. Без значение пред какво сте изправени, винаги трябва да гледате на него съобразно истината в Божието слово. Ако хората винаги живеят в собствените си мисли и мозък, когато нещо им се случи, и се справят с него с човешки средства, то те нищо няма да придобият. Какво си е мислел Петър, когато нещо му се е случвало? Разглеждал го е и е размишлявал върху него съобразно словото на Господ Исус и така е успявал да разбере Божиите намерения. А по-късно, когато Господ Исус се е възнесъл към небето, защо Петър все пак е успявал да разбере Божиите намерения? Успявал е да го направи заради просветлението на Светия Дух. Ако не е можел да усети просветлението на Светия Дух и Господ Исус не му се беше явил след Своето възкресение и възнесение към небето, как щеше да може да разбере Божиите намерения? Бог в плътта не работи, както хората си представят, лично и непрестанно насочвайки ги всеки ден, за да ги направи съвършени. Не е така. Делото на Светия Дух съществува в партньорство. Съвместното дело на Духа прави повечето. Плътта върши водещата работа и когато делото приключи, Духът просветлява хората да разберат останалите дребни проблеми. Ако хората не могат да разберат това и са способни да придобият само част, те няма да успеят да придобият останалите детайли — а ако не могат да ги придобият, няма да се променят и няма да постигнат напредък.

Не е лесно за онези, които не са изпитали делото или просветлението на Светия Дух, да разберат тези неща. Истината е, че има модел в делото и просветлението на Светия Дух. Когато делото и просветлението на Светия Дух бъдат споменати, хората винаги разбират погрешно, като си мислят, че трябва да страдат много и да заплатят огромна цена, преди да могат да получат делото на Светия Дух. Не е ли това човешка представа? Тъй като хората са мързеливи и сърцата им са толкова недодялани, обикновено никога не се съсредоточават върху чувствата в духа си и дори когато в него има малко светлина и просветление, те не им обръщат внимание. Ако по цял ден се занимаваш с личните си дела, придържаш се към думите и доктрините и към правилата, живееш плътски живот и изпитваш романтична любов, то Светият Дух не може да те просветли и напътства. Няма как да го направи. Трябва да се молиш повече, да търсиш делото на Светия Дух, да търсиш как да го приемеш и да не позволяваш да ти се изплъзне. Моли се на Бог: „О, Боже! Моля Те, работи върху мен, усъвършенствай ме и ме промени, позволи ми да разбера Твоите намерения във всички неща и да се покоря на желанията Ти. Твоята велика любов и Твоето намерение са в Твоето спасение за мен. Въпреки че хората са непокорни и Ти се противопоставят, въпреки че природата им е предателска, сега разбирам Твоето намерение в спасението им и искам да Ти сътруднича. Дай ми повече ситуации, изпитания и трудности, които да ми позволят да видя Твоята ръка в тези трудности и да видя Твоите дела, така че да мога да бъда човек, който може да разбере Твоите намерения и да им се покори. Нека не бъда разпуснат човек, а да съм здраво стъпил на земята“. Моли се така и го прави често. Моли Светия Дух винаги да работи върху теб и да те напътства. Когато Светият Дух види, че вървиш по правилния път и правиш това, което трябва, Той първо те изправя пред определени ситуации, за да те тества, и пред тежко изпитание, за да види дали можеш да го преодолееш. Някои може да не успеят да го издържат. Те ще кажат: „О, Боже, тази ситуация ми идва в повече — не мога да я изтърпя!“. Така ще се провалят в този случай. Ако наистина мислиш, че ситуацията, в която си, е твърде тежка за теб, то се моли на Бог така: „О, Боже, ситуацията, която ми даде, е твърде тежка за мен. Не мога да я издържа, но имам желание да се постарая. Моля Те, осигурявай ме съобразно духовния ми ръст и ми позволи да разбера намеренията Ти, без да Те предам или да се оплача, независимо дали преминавам през огромни, или по-леки страдания. Направи така, че да мога да Ти се покоря напълно и да си доволен. Без значение дали преминавам през големи, или по-леки страдания, стига това да са Твоите желания, аз с готовност ще им се покоря, без да се оплаквам. Не искам да се противопоставя на желанията Ти и колкото и тежки да станат страданията ми, стига да мога да ги понеса, Те моля да ми ги дадеш“. Трябва да се молиш уверено и смело. Не бягай и не се страхувай. Когато Светият Дух види, че вървиш по правилния път, че правиш това, което трябва да правиш, че наистина искаш Бог в сърцето си и че преследваш истината, Той може да те изправи пред тежка ситуация и да ти даде огромна сила, с която да я превъзмогнеш — и тогава ще си спечелил. Да можеш да превъзмогнеш особено тежка ситуация, е много по-възвишено от разбирането на няколко думи и доктрини. Въпрос на свидетелстване е.

Във всекидневието си хората се сблъскват с всякакви хора, събития и неща и ако не разполагат с истината, не се молят и не я търсят, то за тях ще е трудно да отхвърлят изкушението. Вземете например отношенията между мъж и жена. Някои хора не могат да устоят на такива изкушения и се провалят веднага щом попаднат в такава ситуация. Не показва ли това, че духовният им ръст е твърде малък? Хората, които не разполагат с истината, са жалки по този начин и въобще не свидетелстват. Някои хора се отдават на изкушението, когато попаднат в ситуации, свързани с пари. Когато видят някой богат човек, те се оплакват: „Как така този човек има толкова много пари, а аз съм толкова беден? Не е честно!“. Оплакват се, когато това им се случи, и не могат да го приемат от Бог или да се покорят на Неговото устройване и организация. Има и хора, които винаги се концентрират върху статуса, и когато бъдат изправени пред този вид изкушение, не могат да го преодолеят. Например невярващ иска да наеме такъв човек на официална позиция, която ще му даде много предимства, и той не може да устои. Мисли си: „Трябва ли да го направя?“. Моли се, размишлява и накрая: „Да, трябва!“. Взел е решение и няма нужда да търси повече. Ясно е решил да приеме позицията и да се възползва от нейните предимства, но иска и да се върне и да вярва в Бог, тъй като го е страх да не загуби благословиите на вярата в Него. Така че Му се моли: „Моля Те, изпитай ме, Боже“. За какво да те изпитва оттук нататък? Вече си решил да приемеш официалната позиция. Не устоя по този въпрос и вече си паднал. Нужно ли е все още да бъдеш изпитван? Не си достоен за Божиите изпитания. Ще можеш ли да се справиш с твоя окаяно дребен духовен ръст? Дори има някои достойни за презрение хора, които се конкурират за всяко предимство, което им се изправи пред очите. Светият Дух е точно до тях и ги наблюдава, за да види какви мнения изразяват и какво е отношението им, и започва да ги изпитва. Някои хора си мислят: „Не искам това, дори и то да е добрината на Бог към мен. Вече имам достатъчно и Бог ми показва твърде много добрина. Не ме интересува каква храна или какви дрехи нося, единствено искам да се стремя към истината и да мога да придобия Бог. Истината, която получих, ми бе дадена от Бог без нищо насреща. Не заслужавам тези неща“. Светият Дух проучва внимателно в сърцата им и ги просветлява дори повече, като им позволява да разберат повече и да бъдат по-енергични, и прави истината по-прозрачна за тях. Тези достойни за презрение хора обаче виждат полза от това да им се дава и си мислят: „Ще се боря за това, преди някой друг да успее. Ако го дадат на някой друг, а не на мен, ще им се накарам и ще им създам проблеми. Ще им покажа кой съм аз и ще видим на кого ще го дадат следващия път!“. Светият Дух вижда, че са такива, и ги разкрива. Грозотията им е разобличена, а този тип хора трябва да бъдат наказани. От колкото и години да са вярващи, това няма да е от значение. Не могат да спечелят нищо! Често, когато Светият Дух показва добрина на хората, те я печелят, когато не я очакват. Ако Бог не ти показва добрина, твоето наказание също ще дойде, когато не го очакваш. Толкова опасни са нещата за тези, които не се стремят към истината.

Когато хората не разбират нещата, които им се случват, и не знаят как да постъпят подобаващо, какво трябва да направят първо? Трябва първо да се молят. Молитвата е преди всичко. Какво показва молитвата? Че си предан, че в известна степен имаш богобоязливо сърце и че си човек, който търси Бог, което доказва, че поставяш Бог на първо място. Когато Бог е в сърцето ти и има място там и когато можеш да се покоряваш на Бог, ти си предан християнин. Има много по-възрастни вярващи, които се молят на колене по същото време и на същото място всеки ден. Коленичат в продължение на час или два всеки път, но колкото и години да са коленичили така, това не е разрешило много от проблемите с греховете им. Нека за начало да не вземаме предвид дали такава религиозна молитва е полезна, или не. Тези по-възрастни братя и сестри са поне малко предани. Те са много по-добре от младите хора в това отношение. Ако искаш да живееш пред Бог и да преживееш Божието дело, то първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо ти се случи, е да се молиш. Молитвата не е само въпрос на безмозъчно напяване на наизустени фрази и нищо повече. Никъде няма да стигнеш така. Трябва да се научиш да се молиш от сърце. Може да се молиш така осем или десет пъти, без да видиш резултат, но не се обезсърчавай: трябва да продължаваш да се упражняваш: Моли се първо, когато нещо ти се случи. Първо кажи на Бог и Го остави да поеме контрол. Остави на Бог да ти помогне, остави Го да те насочва и да ти показва пътя. Това ще докаже, че имаш богобоязливо сърце и че поставяш Бог на първо място. Когато нещо ти се случи или се натъкнеш на трудности и си негативен и се ядосаш, това е проявление на липсата на Бог в сърцето ти и липсата ти на боязън от Него. Пред каквито и трудности да си изправен в реалния живот, трябва да дойдеш пред Бог. Първото нещо, което трябва да направиш, е да паднеш на колене и да се молиш. Това е най-важното. Молитвата показва, че Бог има място в сърцето ти. Ако, като си изправен пред проблеми, погледнеш нагоре към Бог и Му се молиш и търсиш от Него, това показва, че в известна степен имаш богобоязливо сърце. Не би правил това, ако Бог не беше в сърцето ти. Някои хора казват: „Молих се, но Бог не ме просветли!“. Не е правилно да се говори така. Трябва първо да се замислиш дали намерението зад молитвата ти е правилно. Ако искрено търсиш истината и често се молиш на Бог, то може да има определен въпрос, по който Бог те просветлява и ти позволява да разбереш. При всички положения Бог ще те накара да разбереш. Ако Бог не те просветли, няма да можеш да разбереш сам. Има някои неща, които човешката мисъл не може да постигне, без значение дали имаш силата да разбереш и независимо от заложбите ти. Когато разбираш, това от мисленето ти ли идва? С намеренията на Бог и делото на Духа, ако Светият Дух не те просветли, няма да намериш някой, който знае. Ще знаеш само когато Самият Бог ти каже какво има предвид. И така, първото нещо, което трябва да направиш, когато нещо се случи, е да се молиш. Когато се молиш, ти трябва да изразиш мислите си, възгледите си и отношението си към Бог и да търсиш истината от Него с нагласа за покорство в сърцето си. Това е, което хората трябва да практикуват. Няма да постигнеш резултати, ако просто правиш нещата механично, и тогава не трябва да се оплакваш, че Светият Дух не те е просветлил. Разбрах, че някои хора само следват религиозните церемонии и извършват религиозни дейности във вярата си в Бог. Изобщо няма място за Него в сърцата им. Те дори отричат делото на Светия Дух. Не се молят или не четат Божието слово. Само продължават да ходят на събрания и нищо повече. Това вяра в Бог ли е? Продължават да вярват както си знаят, но в тяхната вяра няма Бог. Бог не е в сърцата им, вече не искат да се молят на Бог и вече не желаят да четат Божието слово. Не са ли станали така невярващи? По-конкретно има някои водачи и работници, които често работят по общи дела. Никога не се съсредоточават върху навлизането в живота, а приемат работата по общи дела като свое основно задължение. Единствено се занимават с изпълнението на ежедневни задачи и не вършат същинската работа на водачите и работниците. Вследствие на това, след като са вярвали в Бог в продължение на двадесет или тридесет години, нямат думи, които да предложат за техните житейски преживявания, и не познават Бог наистина. Могат единствено да кажат няколко думи и доктрини. Не са ли станали така лъжеводачи? Това е така, тъй като във вярата си в Бог те не изпълняват своите правилни задължения или не преследват истината. Ако някой само разчита на разбирането на няколко думи и доктрини, това няма да реши нищо. Ще се оплаква от Бог веднага щом бъде изпитан, засегнат от бедствие или се разболее. Не познава себе си наистина и въобще няма свидетелство за преживяване. Това показва, че не е преследвал истината през годините, в които е вярвал в Бог, че само се е занимавал с външни неща и се е саморазрушил в резултат на това. От колкото и години някой да вярва в Бог, той трябва поне да разбере някои истини, за да е сигурен, че няма да пропадне, да извърши зло или да бъде отстранен. Трябва да е оборудван поне с това. Някои хора слушат проповедите половинчато и не размишляват върху Божието слово. Не търсят истината, каквото и да им се случва. Стига им само да разбират думите и доктрините, като предполагат, че са придобили истината. Тогава, когато дойде изпитание, нямат никакви познания и сърцата им са пълни с недоволство и оплаквания, които не смеят да кажат на глас, въпреки че би им се искало. Не са ли такива хора просто толкова жалки? Много хора са винаги повърхностни в изпълнението на дълга си. Не размишляват върху себе си и не се опитват да се опознаят, когато са скастрени. Винаги си търсят рационални оправдания и така тяхната грозотия се показва по много различни начини и те са разкрити и отстранени, без да се опознаят докрай. Какъв е смисълът на разбирането на доктрините тогава? Въобще няма смисъл. От колкото и години хората да вярват в Бог, само да разбират и да могат да говорят доктрината е безполезно. Не са придобили истината, а са се отклонили от пътя. Така че, когато нещо ти се случи и се молиш на Бог, търсейки Неговите намерения, ключът е да успееш да разбереш истината, за да се разреши проблемът. Това е правилният път и трябва упорито да постоянстваш в тази практика.

1997 г.