Днес ще говоря по въпроса за покварената природа, същност и нрав на човечеството. Какво представлява природата? Природата е вродената същност на хората, това нещо в тях, което има контролираща и направляваща сила. Всичко, което човек презира, мрази или харесва, е показателно за неговия нрав, който е пряко свързан с неговата природа същност. На практика природата е същност, а природата на човека определя неговата същност. Нравът е това, което произтича от същността и природата на човека. Нравът, разкриван от хората в тяхната реч, действия и поведение, е показателен за тяхната природа, която е тяхната същност. Това е концепцията за природа. Тоест всичко, което човек харесва, мрази или презира, и всичко, към което човек се стреми, е показателно за неговата природа. Това са ключовите неща, които трябва да се разгледат, за да се види дали природата същност на човека в крайна сметка е добра или лоша. Например, ако човек обича да прави зло, тогава природата същност на този човек е доста лоша. Ако обича да прави добро и да действа праведно, тогава природата същност на този човек е добра. След като казах това, разбирате ли всички понятието за природа? Природата е същност. Преди се твърдеше, че хората са със същата същност като техния дух: какъвто дух е в тях, какъвто дух имат, такъв е видът природа, който притежават. Разбира се, това не е неправилно, но сега да кажем единствено че духът определя природата, би било малко неясно и не би било практично. Какво да използвам сега, за да обясня това? Ще използвам нрава, за да обясня природата и същността на човека, защото нравът е това, което се проявява, което хората могат да видят, докоснат и с което могат да влязат в съприкосновение, така че той е по-конкретен и обективен. Що се отнася до духа, хората смятат, че той има неясно качество, че е загадъчен и относително празен, всичко това защото не могат да си го представят, нито могат да го видят или докоснат, нито имат начин, по който да го изразят. Не би било подходящо, нито необходимо, да се говори винаги за дух и душа. Не е нужно да обясняваме въпроса за природата, защото тези неща са невидими, а не конкретни. Това, което сега обсъждаме, е най-конкретно и реално и може да реши проблема с покварата на хората. Като използваме този вид език, за да изразим и обясним този проблем, можем да постигнем резултати.

Току-що говорихме за концепцията за природата, но какво всъщност е човешката природа? Вие знаете ли? Тъй като хората са покварени от Сатана, тяхната природа, която също е и тяхната същност, се е променила. Какво тогава е човешката същност? Това, за което говоря сега, е същността и природата на всички хора и не е насочено към определен индивид. Откакто човечеството е покварено от Сатана, човешката природа е започнала да се влошава и разумът, притежаван от нормалните хора, постепенно се е загубил. Сега те вече не действат като човешки същества в положението на човек, но са изпълнени с необуздани стремежи. Те са надминали положението на човек, но въпреки това копнеят да отидат още по-високо. За какво се отнася това „по-високо“? Те искат да надминат Бог, да надминат небесата и да надминат всичко останало. Къде се корени причината хората да разкриват такива нрави? В края на краищата човешката природа е прекалено арогантна. Повечето хора разбират смисъла на думата „арогантност“. Това е дума с отрицателно значение. Ако някой разкрива арогантност, другите мислят, че той не е добър човек. Всеки път, когато някой е невероятно арогантен, другите винаги допускат, че той е зъл човек. Никой не иска да бъде свързван с този термин. На практика обаче всеки е арогантен и всички покварени хора имат тази същност. Някои казват: „Не съм в ни най-малка степен арогантен. Никога не съм искал да бъда архангел, нито някога съм искал да надмина нито Бог, нито всички останали. Винаги съм бил човек, който е особено добре възпитан и изпълнителен“. Това не е задължително да е така — тези думи са неверни. Щом хората станат арогантни по природа и същност, те често могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да не слушат Неговите слова, да създават представи за него, да правят неща, които Го предават, и неща, които ги самовъзвеличават и свидетелстват за самите тях. Ти казваш, че не си арогантен, но да предположим, че ти е дадена църква и ти е позволено да я ръководиш. Да предположим, че не съм те кастрил и че никой в Божието семейство не те е критикувал, нито ти е помагал: след като я водиш известно време, ще привлечеш хората към себе си и ще ги накараш да ти се подчиняват, дори до степен на възхищение и благоговение. И защо би направил това? Това ще бъде определено от твоята природа. То няма да бъде нищо друго освен естествено откровение. Не ти е нужно да научиш това от другите, нито има нужда те да те научат на него. Не се нуждаеш от други хора, които да те инструктират или да те принуждават да направиш това. Такава ситуация възниква естествено. Всичко, което правиш, е да караш хората да те възвеличават, да те хвалят, да ти се покланят, да ти се подчиняват и да те слушат във всичко. Когато ти се позволи да бъдеш водач, това естествено води до тази ситуация и тя не може да бъде променена. А как възниква тази ситуация? Тя се определя от арогантната природа на човека. Проявата на арогантност е бунт и съпротива спрямо Бог. Когато хората са арогантни, самонадеяни и самоправедни, те са склонни да създават свои собствени независими царства и да правят нещата по какъвто си искат начин. Те също така поемат други хора в ръцете си и ги привличат в прегръдките си. Щом хората могат да правят такива арогантни неща, това просто доказва, че същността на тяхната арогантна природа е тази на Сатана — тя е на архангела. Когато тяхната арогантност и самонадеяност достигнат определено ниво, те вече нямат място за Бог в сърцата си и Му обръщат гръб. Те искат да бъдат Бог, карат хората да им се покоряват и се превръщат в архангела. Ако притежаваш такава сатанинска арогантна природа, Бог няма да има място в сърцето ти. Дори и да вярваш в Бог, Той вече няма да те разпознава, ще те приеме за зъл човек и ще те отстрани.

Ние сме проповядвали евангелието многократно на много водачи в религиозните кръгове, но независимо от начина, по който общуваме с тях по отношение на истината, те не го приемат. Защо това е така? Това е така, защото тяхната арогантност е станала втора природа и Бог вече няма място в сърцата им. Някои хора могат да кажат: „Хората, които са под ръководството на определени пастори в религиозния свят, наистина имат голяма мотивация. Сякаш Бог наистина е сред тях“. Мислиш ли, че да имаш ентусиазъм е същото като да имаш мотивация? Колкото и възвишени да звучат тези пастирски теории, те познават ли Бог? Ако наистина се бояха от Бог дълбоко в себе си, щяха ли да карат хората да ги следват и да ги възвеличават? Щяха ли да могат да контролират други хора? Щяха ли да се осмеляват да пречат на другите да търсят истината и да изследват истинския път? Ако те вярват, че Божиите овце са всъщност техни и че всички трябва да ги слушат, тогава не е ли истина, че се смятат за Бог? Такива хора са по-лоши дори от фарисеите. Не са ли те истински антихристи? По този начин тяхната арогантност е пагубна и може да ги накара да вършат непокорни неща. Не се ли случват такива неща между вас? Можете ли да впримчите хората по този начин? Ти би могъл, но просто не ти е дадена възможност, и непрекъснато те окастрят и се разправят с теб, така че не би посмял. Някои хора също така се самовъзвеличават по заобиколни начини, но говорят много умно, така че обикновените хора не могат да го различат. Някои хора са толкова арогантни, че казват: „Недопустимо е някой друг да ръководи тази църква! Бог трябва да мине през мен, за да дойде тук, и Той може да ви проповядва само след като Му обясня ситуацията в тази църква. Освен мен, никой друг не може да дойде тук и да ви напои“. Какво намерение се крие зад изричането на това? Какъв вид нрав разкрива то? Това е арогантност. Когато хората постъпват така, с поведението си се противопоставят и опълчват на Бог. По този начин арогантният нрав на хората определя, че те ще се самовъзвеличават, ще се бунтуват срещу Бог и ще Го предават, ще поробват другите, ще ги съсипват и ще се самоунищожават. Ако умрат непокаяни, накрая ще бъдат пропъдени. Не е ли опасно човек да има арогантен нрав? Ако имат арогантен нрав, но са в състояние да приемат истината, тогава все още има възможност да бъдат спасени. Те трябва да минат през правосъдие и наказание и да отхвърлят покварения си нрав, за да постигнат истинско спасение.

Някои хора винаги казват: „Защо Бог използва правосъдие и наказание, за да спаси хората в последните дни? Защо словата на правосъдие са толкова строги?“. Има една мъдра мисъл, която може би знаете: „Божието дело е различно за всеки човек. То е гъвкаво и Той не се придържа към правилата“. Делото на правосъдие и наказание в последните дни е насочено предимно към арогантната природа на хората. Арогантността обхваща много неща, много покварени нрави. Правосъдието и наказанието са насочени директно към думата „арогантност“, за да се премахне напълно арогантния нрав на хората. Накрая хората няма да се бунтуват срещу Бог, нито ще Му се противопоставят, така че няма да се стремят да създадат свои собствени независими царства, нито ще се самовъзвеличават или ще свидетелстват за себе си, нито ще действат подло, нито ще имат прекомерни искания от Бог — по този начин те ще са отхвърлили своя арогантен нрав. Арогантността има много проявления. Например да кажем, че някой, който вярва в Бог, поисква Неговата благодат — на какво основание можеш да поискаш това? Ти си човек, покварен от Сатана, сътворено същество. Фактът, че живееш и дишаш, вече е най-голямата от Божиите милости. Ти можеш да се наслаждаваш на всичко, което Бог е създал на земята. Бог ти е дал достатъчно, така че защо би искал повече от Него? Това е така, защото хората никога не са доволни от съдбата си. Те винаги мислят, че са по-добри от другите, че трябва да имат повече, така че винаги го изискват от Бог. Това е показателно за техния арогантен нрав. Макар че устата им може да не го каже, когато хората за първи път започнат да вярват в Бог, в сърцата си те може да си мислят: „Искам да отида в рая, а не в ада. Искам не само аз самият да бъда благословен, но и цялото ми семейство. Искам да ям хубава храна, да нося хубави дрехи, да се наслаждавам на хубави неща. Искам добро семейство, добър съпруг (или съпруга) и добри деца. В крайна сметка искам да властвам като крал“. Всичко се свежда до техните изисквания и нужди. Този техен нрав, тези неща, които мислят в сърцата си, тези прекомерни желания — всички те олицетворяват арогантния нрав на човека. Какво Ме кара да кажа това? Всичко се свежда до положението на хората. Човекът е сътворено същество, което произлиза от пръстта. Бог е създал човека от глина и е вдъхнал в него диханието на живота. Толкова низко е положението на човека, но въпреки това хората идват пред Бог, като искат различни неща. Положението на човека е толкова неблагородно, че той не трябва да отваря устата си и да изисква нищо от Бог. Какво трябва да правят хората? Те трябва да работят усилено, независимо от критиките, да полагат максимални усилия и с радост да се подчиняват. Не става въпрос за приемане на смирението с радост. Не приемайте смирението с радост — това е положението, с което хората се раждат. Те трябва да бъдат по природа послушни и смирени, защото тяхното положение е скромно и затова не трябва да изискват от Бог неща, нито трябва да имат прекомерни желания към Него. Такива неща не трябва да има в тях. Ето един прост пример. Едно заможно семейство наело слуга. Положението на този слуга в заможното домакинство било особено ниско, но въпреки това той казал на господаря на къщата: „Искам да нося шапката на сина ти, искам да ям ориза ти, искам да нося дрехите ти и искам да спя в леглото ти. Каквото и да употребяваш, злато или сребро, аз го искам. Допринасям много с работата си и живея в дома ти, така че ги искам!“. Как трябва да се отнесе господарят към него? Господарят ще каже: „Трябва да знаеш какво представляваш, каква е твоята роля: ти си слуга. Давам на сина си това, което той иска, защото това е неговото положение. Какво е твоето положение, твоята идентичност? Нямаш право да искаш тези неща. Трябва да отидеш и да правиш това, което трябва, отивай да изпълняваш задълженията си според положението и идентичността си“. Има ли такъв човек някакъв разум? Има много хора, които вярват в Бог, които нямат много разум. От самото начало на вярата си в Бог те имат скрити мотиви и след това не спират да отправят искания към Бог: „Делото на Светия Дух трябва да ме следва, докато разпространявам евангелието! Ти също трябва да ми прощаваш и да ме търпиш, когато правя лоши неща! Ако върша много работа, Ти трябва да ме възнаградиш“. Накратко, хората винаги искат неща от Бог, те винаги са алчни. Някои хора, които са свършили малка част от делото и са ръководили доста добре църква, мислят, че са по-добри от другите и често разпространяват изказвания от сорта: „Защо Бог ме поставя на важна позиция? Защо продължава да споменава името ми? Защо продължава да говори с мен? Бог има високо мнение за мен, защото имам заложби и защото съм повече от обикновените хора. Вие завиждате, че Бог се отнася с мен по-добре. За какво има да завиждате? Не виждате ли колко работа върша и колко жертви правя? Не трябва да завиждате за добрите неща, които Бог ми дава, защото аз ги заслужавам. Работил съм много години и съм страдал толкова много. Заслужавам признание и имам способности“. Има и други, които казват: „Бог ми позволи да се присъединя към срещите на съработниците и да слушам Неговото общение. Аз имам тези способности — вие имате ли ги? Първо, имам много заложби и се стремя към истината повече от вас. Нещо повече, аз отдавам всичко в по-голяма степен от вас и мога да върша работата на църквата — а вие можете ли?“ Това е арогантност. Резултатите от изпълнението на дълга и работата на хората са различни. Някои имат добри резултати, а други — лоши. Някои хора се раждат с добри заложби и също са в състояние да търсят истината, така че резултатите от техния дълг се подобряват бързо. Това се дължи на техните добри заложби, които са предопределени от Бог. Но как да решим проблема с лошите резултати от изпълнението на дълга? Трябва постоянно да търсите истината и да работите усилено, тогава и вие можете постепенно да постигнете добри резултати. Докато се стремите към истината и достигнете до предела на възможностите си, Бог ще одобрява. Но независимо дали резултатите от работата ви са добри или не, вие не трябва да имате погрешни идеи. Не мислете: „Имам способности да бъда равен на Бог“, „Имам способности да се наслаждавам на това, което Бог ми е дал“, „Имам способности да накарам Бог да ме хвали“, „Имам способности да водя другите“ или „Имам способности да поучавам другите“. Не казвай, че имаш способности. Хората не трябва да имат тези мисли. Ако имаш тези мисли, това доказва, че не си на полагащото ти се място и дори нямаш елементарния разум, който човек трябва да притежава. И как можеш да отхвърлиш своя арогантен нрав? Не можеш.

Някои хора казват, че нямат покварен нрав, че не са арогантни. Какви хора са те? Това са хора без разум и също така са най-глупавите и арогантни от всички. Всъщност те са по-арогантни и непокорни от всеки друг. Колкото повече някой казва, че няма покварен нрав, толкова по-арогантен и самоправеден е. Защо другите са способни да познаят себе си и да приемат Божието правосъдие, а ти не си? Ти изключение ли си? Ти светец ли си? Във вакуум ли живееш? Ти не признаваш, че човечеството е дълбоко покварено от Сатана, че всеки има покварен нрав. Това означава, че изобщо не разбираш истината и че си най-непокорен, невеж и арогантен от всички. Според теб има много добри хора в света и само няколко лоши — тогава защо е пълен с тъмнина, пълен с мръсотия и поквара, пълен с конфликти? Защо в света на човека всички вземат и крадат един от друг? Дори вярващите в Бог не са изключение. Хората винаги се борят и се бият помежду си. Откъде идва тази борба? Тя е продукт на тяхната покварена природа, разбира се, самото проявление на техния покварен нрав. От хората, които имат покварена природа, излиза арогантност и бунтовност. Онези, които живеят в сатанински нрав, са войнствени и заядливи. Онези, които са войнствени и заядливи, са най-арогантните хора от всички, те не се подчиняват на никого. Защо хората признават често греховете си, но не се покайват? Защо вярват в Бог, но не могат да приложат истината на практика? Защо вярват в Бог в продължение на много години, но не могат да следват Неговите предписания? Всичко това се дължи на арогантния нрав на хората. Хората винаги са се бунтували и са се съпротивявали спрямо Бог, били са напълно нежелаещи да приемат истината и дори са я мразили и са я отхвърляли. Това не е поради твърде високите Божии изисквания, а по-скоро защото хората се противопоставят на Бог твърде яростно и безмилостно, до степента, че да направят Бог свой враг и да Го разпнат. Нима такова покварено човечество не е твърде жестоко, арогантно и неразумно? Бог изразява толкова много истини, той има състрадание и спасява хората, и прощава греховете им, но човечеството изобщо не приема истината, хората винаги осъждат Бог и Му се противопоставят и не могат да се помирят с Него. На какво ниво е отношението на човечеството към Бог? Човекът е станал враг на Бог, Негова противоположност. Бог изразява истината, за да разобличава, съди и спасява хора. Хората не Го приемат или не Му обръщат внимание. Хората не вършат това, което Бог изисква от тях. Вместо това те отиват и вършат това, което Той мрази и презира. Бог изразява истината, но хората я отхвърлят. Бог съди и наказва покварените нрави на хората и те не само не приемат истината, но и спорят и се бунтуват срещу Него. Колко арогантни са хората? Поквареното човечество безсрамно отрича и се противопоставя на Бог. Дори и да вярват в Бог, хората винаги преследват голямо богатство, награда и влизане в небесното царство. Те също така искат да бъдат владетели и да упражняват власт. Това е моделът на представяне на арогантността, на силно покварения нрав на човека.

Бог стана плът, за да спаси човека, но в замяна на приемането на Бог хората поискаха разноски за издръжка, награди, благословии и дори започнаха да се хвалят, че са приели Бог, и да казват, че са обичани от Бог, така че другите да имат високо мнение за тях. Малък брой хора бяха наясно, че Този, когото получиха, беше Бог, но въпреки това в замяна поискаха пари от църквите. Такива арогантни хора казват, че нямат покварен нрав и че вярата им е по-голяма от вярата на всеки друг, че са по-отдадени на Бог и че действат по-добре от всеки друг. Някои хора се хвалят за себе си: „От двадесет години вярвам в Бог. Когато за първи път се обърнах, нямаше църква — разпространявах евангелието навсякъде, където ходех!“. Защо се хвалиш сам? Ти нямаш нищо, с което да можеш да се похвалиш. Въз основа на сегашното ти поведение трябва да се шамаросаш по лицето, да се проклинаш, да се презираш и да мразиш себе си. Защо се хвалиш сам? Твоят арогантен нрав е твърде силен — вече си достигнал върха, крайната степен! Независимо дали хората говорят много или малко, тонът им, намеренията им и думите им имат арогантен привкус и същност. Ще дам един прост пример. Да кажем, че в църквата има човек, който току-що е започнал да вярва, който е доста надежден, който искрено се стреми. Някои хора могат да го погледнат отвисоко, като му кажат надменно: „От колко години си вярващ? Откъде си? Имаш ли някакви идеи? С кои истини все още не си наясно? Подготвен ли си с тези основни истини? След като си подготвен, трябва да разпространяваш евангелието!“. Какви способности имаш, за да поучаваш такъв човек? Ти също си човек, просто си приел Бог малко по-рано. Въпреки това, ти все още не си отхвърлил арогантността в същността на собствения си покварен нрав. Какви способности имаш, за да поучаваш другите? Разбира се, ти можеш да общуваш с тях, но твоите гледни точки и намерения са неправилни, твоето отношение е погрешно и твоят характер е омразен! Горното се свързва с някои хора, за да разберат състоянието на евангелската работа, като ги пита дали има трудности в разпространението на евангелието или какви проблеми трябва да бъдат решени в евангелската работа. Те казват: „Работата е нормална, няма проблеми“ и възприемат отношение на умишлено пренебрежение. Те рядко съобщават кои проблеми съществуват в евангелската работа или как се решават, още по-малко какви трудности трябва да бъдат решени от Горното. Какъв проблем е това? Дали това е проява на отговорно изпълнение на задълженията? Дали е проява на лоялност към Бог? Те казват многократно, че се покоряват и следват Бог, и казват, че са видели истинския Бог, че са наистина покорни, че наистина са готови да отдадат всичко от себе си за Бог, да платят цената, но в крайна сметка те могат да проявят такъв нрав и да кажат такива думи — каква същност смятате, че има на практика такъв човек? Какъв може да бъде изходът за него? Какво заслужава? Ако не съм казал тези думи, ако не съм проявил никакъв интерес към такива въпроси, тогава какво ниво според вас биха могли да достигнат такива хора? Не можете да си представите колко ужасни са последствията. Когато говоря и разговарям с някои хора с нормален тон, те стават арогантни, мислейки, че съм обикновен човек. Те се увличат и започват да се изпускат, като искат да се намесват и да оценяват всичко и винаги искат да се показват. Когато видя, че те са такива, Аз не им обръщам никакво внимание. За да бъда честен с вас, виждам, че повечето хора са доста отвратителни. Веднага след като се срещна с тях, още не съм изрекъл и три изречения, преди да започнат да кимат и да се смеят. По-малко от седмица след като ги срещна, те вече биха се осмелили да поучават Бог. След като опозная такива хора известно време, не ги харесвам, не им обръщам внимание, а по-късно чувам, че са извършили нещо лошо, че са зли. Поставете се на мястото на някой друг и помислете за момент: ако се сблъскате с подобна ситуация, докато отглеждате децата си, как бихте се чувствали? Хората отглеждат деца, за да се грижат за тях в старините им и да ги погребат подобаващо. Ако децата им не им обръщат внимание, когато остареят, като си придават важност и ги поучават, или позволяват да бъдат малтретирани и се възползват от тях, като не проявяват абсолютно никакво синовно отношение, тогава как ще се чувстват те? Няма ли да се чувстват ядосани и тъжни? Вие сега сте млади, с незадълбочен опит и все още не можете да оцените това. Аз съм бил на много места и съм срещал много хора. Сред тях, от хората, с които можех да седя като равен и да общувам, да говоря за живота, никой не каза: „Бог е добър към мен. Трябва да имам малко съвест и разум, няма да правя нищо, което нарушава съвестта ми“. Хората не могат да направят дори и едно малко нещо със съвест или човечност. Те дори не могат да говорят от собственото си положение или да изпълняват своя дълг, какво остава да практикуват истината, което те също не могат да правят. Ако хората станат твърде арогантни, те ще бъдат по-свирепи от архангела, като ще отидат една стъпка по-напред.

Някои хора са с малко по-добри заложби. Те могат да свършат малко работа и са избрани да станат църковни водачи. След като станат водачи, те не са свършили много реална работа, преди да започнат да стават арогантни. Хората не се осмеляват да поправят или да посочват грешките им. Ако говорите сериозно или малко по-строго с тях, те се ядосват и казват: „Няма да го направя. От когото искаш да го направи, нека го направи. Ще видя дали някой може да го направи по-добре от мен. Нека Светият Дух разкрие тези хора!“. Колко арогантни са тези думи! Доколко непокорни са хората? Те нямат никакви усещания по отношение на думите, които казват, или по отношение на нещата, които правят — те са напълно неосъзнати. Когато анализирам техните арогантни думи, техните арогантни действия, мотивациите, които държат в сърцата си, и грозотата, която разкриват малко по малко, хората започват да разбират себе си. Ето колко безчувствени са хората. Без такъв задълбочен анализ и разясняване ще могат ли хората да се опознаят? Ще могат ли да направят нещо хуманно? Те ще се държат само малко по-добре, ако постоянно ги удрям с пръчка — толкова безполезни са хората! Те вече са на това ниво на арогантност. Дисциплината е напълно безполезна. Някои казват: „След като прочетох много от Божиите слова, чувствам, че те са истината и че думите, които Той е разкрил за хората, са правилни, но аз вярвам в Бог от няколко години, така че защо Той не ме е дисциплинирал?“. Какво мислите: когато архангелът предаде Бог, ако Бог веднага го беше дисциплинирал и наказал, щеше ли той да бъде в състояние да предаде? Щеше ли да бъде възможно да се намери решение за предателската му природа? Щеше ли да бъде възможно да се премахне арогантния му нрав? Нямаше! Така че хората днес са десет или двадесет пъти по-арогантни от архангела. Само дисциплината не е достатъчна, те трябва да приемат правосъдие и наказание, трябва да приемат и да се стремят към истината — едва тогава Бог може да работи върху тях, едва тогава Той може да се опита да ги усъвършенства. Ако не можеш да приемеш истината, тогава няма значение колко години вярваш, защото Бог няма да работи върху теб. Ако нямаш съвест и разум, тогава ти си един от зверовете. Той няма какво да ти каже, ти не си дисциплиниран, каквото и да направиш, и ако смущаваш църквата, ще бъдеш пропъден. След като говориш толкова много истина, виж дали хората я следват или не. Ако кажеш: „Не съм склонен да се стремя, искам да тъна в упадък. Желая да пропадна“, тогава очакваш да получиш наказание. В момента не дисциплинирам никого, просто говоря с него, разкривам и съдя неговата поквара. Ако го вземеш присърце, тогава ти се стремиш да се изкачваш нагоре. Ако не го вземеш присърце, тогава чакаш по-късно наказание. В този момент, освен предоставянето на истината, има и откровение, правосъдие и наказание, и накрая има наказание и възмездие. Разбира се, възмездието и наказанието ще дойдат рано или късно. Не се знае кога може да нарушиш управленски закон и тогава ще бъдеш мъртъв. Но аз призовавам всеки от вас да не чака идването на наказание, за да се събуди и да започне да търси. В този момент ще бъде доста късно да съжаляваш и ще бъдеш обречен. Няма да има повече възможности за покаяние. В този момент ще бъде твърде късно да търсите, а също и безполезно. По-добре да се възползвате от настоящето, за да се събудите рано, да направите някои хуманни неща, някои съвестни неща. Не следвайте упорито грешния курс.

Някои се саморекламират като хора, които имат добра човешка природа, но ако наистина имаш човешка природа, тогава защо би правил арогантни неща? Защо не можеш да направиш нищо хуманно? Защо нямаш и най-малката съвест или разум? Хората са толкова арогантни, че искат всичко, освен Бог. Те обожават всяка звезда, дявол и Сатана, но не се покланят на Бог, нито Му се покоряват. Те могат да направят всяко лошо нещо. Аз съм бил на много места. Някои хора, които Ме приеха, поискаха огромни суми за храна и квартира, още повече че храната и ежедневните стоки се плащат от църквата. Питам ви: как така тези хора нямат съвест? Нямам ли право да ям храна, която са приготвили? Те казваха преди това, че са готови да Ме приемат, но когато дойда, те се държат по такъв срамен начин. Те продължават ли да са хора? Продължават ли да имат човешка природа? Не бъди наивен — ти не можеш да го направиш, ти нямаш човешка природа и си звяр. Твоята природа и твоята арогантност те осъждат. Хората имат твърде малко вяра. Те са толкова арогантни и непокорни, че не им е останало място за Бог! Заслужава ли някой, който е покварен до такава степен, да бъде наречен човек? Това е самият модел на дявола, на Сатана. Хората мислят: „Дори и да притежаваш истината, Ти все пак си просто човек, така че какво можеш да направиш? С какво можеш да ми помогнеш? Какво можеш да ми направиш? Къде можеш да ме заведеш? Аз Те гледам с пренебрежение. Не ме интересува дали си Бог или не“. Те не се интересуват от това. Сигурен съм, че ако ръководителят на вашата компания дойде в дома ти, ти няма да го оставиш да си тръгне, дори и да се опита. Ти ще го накараш да остане в дома ти в продължение на два дни и ще го нагостиш добре. Така че хората не трябва да говорят винаги арогантно. Те не трябва да казват, че искат Бог повече от всеки друг, че са по-добри в практикуването на истината от всеки друг, че са по-добри в това да отдават всичко от себе си от всеки друг, че са платили по-висока цена от всеки друг, както и че са по-верни от всеки друг. Не се хвали сам — ти нямаш правото да го правиш, нито си платил тази цена, нито си извършил много реална работа. Въпреки че си работил малко, това не се равнява на искрено отдаване на всичко от себе си на Бог, и много по-малко се равнява на пълна вярност на Бог и на подчинение дори и до смърт. Може да упорстваш в продължение на три до пет години, но с течение на времето ще бъдеш неспособен да продължиш по-нататък, така че ще бъдеш небрежен и ще се оплакваш. Не мисли, че си нещо повече от другите хора. В сравнение с другите, ти не си на високо ниво, ти си на далеч по-ниско ниво от тях, а в много по-малка степен можеш да се сравняваш със светиите от епохите. Наистина ли имаш способности, че да се хвалиш с нещо? Всички вие казвате: „Ако се свържа с Бог по-късно, гарантирам, че няма да Го измамя“. Твоята гаранция трябва да бъде изпитана за известно време. Не желая да се свързвам с повече хора. Свързването с тях и наблюдаването на тяхното поведение е достатъчно, за да Ме ядоса! Някои хора измежду вас може да знаят колко се ядосвам поради този проблем. Особено силно се ядосвам, когато виждам хора, които изобщо не се стремят към истината, които винаги искат да упражняват власт, за да контролират другите. Аз ги мразя. Онези, които изобщо не се стремят към истината, са доста лоши, те нямат човешка природа. Категорично няма да контактувам с такива хора. Когато тези хора видят, че не им обръщам внимание, могат да се оплачат. Те са толкова неразумни! В момента мнозинството от хората не знаят как да се стремят към истината — техният духовен ръст е твърде нисък, а малкото човешка природа и разум, които притежават, са твърде слаби, така че няма начин да се ангажирам с тях. Ако се ангажираш с такъв човек в продължение на два дни, те ще те гледат с пренебрежение, ще станат арогантни, ужасно арогантни, и няма да слушат, независимо какво казваш.

Някога ходех по църквите, като виждах всички видове приемни семейства и всички видове вярващи в Бог. Защо вече не искам да контактувам с твърде много хора? Хората са изключително лоши, повечето от тях нямат нито съвест, нито разум, нямат място за Бог и винаги интригантстват по отношение на Него, така че аз избирам да се пазя от хората и върша само делото, което е необходимо. Някои казват: „Не живее ли Бог сред хората?“. Аз живея сред хората, това е вярно, но не мога да живея сред нечестивите, това е твърде опасно. Щеше да е чудесно, ако имах духовно тяло, щях да мога да правя всичко сред хората — духовно тяло като това на Исус би било чудесно, Той би могъл да действа както си иска и хората не биха се осмелили да Го преследват, но сега Аз имам нормално тяло от плът, абсолютно нормално тяло от плът без нищо свръхестествено в него, така че хората не могат да приемат това — те винаги имат представи и искат да проучват Бог. Ако такъв тип хора, с такъв нрав, получат малко дисциплина и наказание, като получат едномесечно главоболие, смятате ли, че това би било полезно? Би било безполезно. Те ще се изправят отново след това едномесечно главоболие и ще излеят гнева си. Смятате ли, че дисциплината сама по себе си може да предизвика промяна? Не. И така, има много хора, с които съм влизал в контакт в миналото, но много малко от тях обичат истината. Мога само да ви кажа, че хората не трябва да вярват в Бог с цел да получат нещо от Него. Теб единствено трябва да те е грижа да изпълняваш дълга си добре, да използваш цялата си енергия. Ако твоите заложби са твърде слаби, неподходящи за употреба, тогава трябва да побързаш и да се оттеглиш. Ти трябва да бъдеш покорен и благоразумен, трябва да правиш каквото е необходимо, не трябва да правиш каквото не е позволено и трябва да бъдеш разумен. Ти си човек. Ако Бог не ти беше дал дъх, живот и енергия, ти не би могъл да направиш нищо. Хората не трябва да искат нищо, нито да сравняват способностите си — притежаването на способности е безполезно за теб! Ако една църква те направи свой водач, това е твоя отговорност, но ако някой друг бъде направен водач, тогава това е негова отговорност. Разбира се, що се отнася до работата, трябва да имаш общение, но не трябва да сравняваш способностите с мисълта: „Отдавна имам способности в тази църква, те трябва да ме уважават. Аз съм най-старшият, ти си втори“. Не казвайте такова нещо, то е твърде неразумно. Някои хора също казват: „Аз оставих работата си, за да отдам всичко от себе си за Бог, оставих семейството си и какво придобих? Не съм получил нищо, а Бог все още поучава хората“. Какво мислите за тези думи? Хората трябва да заемат правилна позиция и първо да са наясно с факта, че са хора, че все пак са покварени хора. Ако те направят водач, тогава бъди водач. Ако не те направят водач, тогава бъди обикновен последовател. Ако ти бъде дадена работа, която да вършиш, тогава имаш възможност да направиш нещо. Ако не ти бъде дадена работа, тогава не можеш да направиш нищо. Не се хвали — хваленето е лош знак, който доказва, че вървиш към крайност, към смърт. Не се хвали, като казваш: „Спечелих някъде група хора, те са моите плодове. Ако не бях отишъл, никой друг не би могъл да го направи. Когато отидох, Светият Дух извърши страхотна работа!“. Не се хвали по този начин. Вместо това трябва да кажеш: „Спечелването на тези хора е резултат от делото на Светия Дух, човек може да извърши само малко работа. Ако приключим с разпространението на евангелието и Бог ни изпрати у дома, тогава ще се върнем у дома“. Не казвай: „Какво сгреших, че Те накара да ме изпратиш у дома? Ако не можеш да кажеш причината, тогава няма да се прибера вкъщи!“. Не можеш да имаш такова изискване. Ако имаш такова изискване, това доказва, че твоят нрав е особено арогантен. Ако не си направил грешка, не може ли да бъдеш изпратен у дома? Ако постъпваш правилно, не може ли да бъдеш изпратен у дома? Дори и да постъпваш правилно и да се справяш добре, ако бъдеш изпратен у дома, трябва да се върнеш у дома. Ако с теб се разправят, трябва да го приемеш и да се подчиниш. Това е задължение, отговорност и не трябва да се защитаваш. Йов вярваше в Бог и се фокусира само върху страха от Него и отбягването на злото. Йов не поиска нищо и Йехова го благослови. Някои казват: „Това стана, защото Йов беше добър към Бог, така че, разбира се, Бог го благослови. Това беше в замяна на вярата и праведното дело на Йов“. Това е неправилно — това не беше размяна, а беше, защото Йехова искаше да го благослови. Защо той не се оплака, когато Йехова му отне всичко? Защо не каза: „Аз постъпвам праведно, толкова големи способности имам, затова Ти не трябва да се отнасяш с мен по този начин“. Това не е въпрос на трябва и не трябва! Когато става въпрос за вяра в Бог, ако хората винаги имат свой собствен избор и винаги говорят за човешките представи и доктрини, това не би било правилно. Това е човешка арогантност, човешки бунт. Човешкият избор е човешко прелюбодеяние.

Осъзнавате ли, когато разкривате собствения си арогантен нрав? Някои хора не осъзнават и казват: „Аз не съм арогантен, никога досега не съм казвал нищо арогантно“. Дори и да не си наясно с това, ти все пак имаш арогантен нрав, той просто не се е разкрил. Фактът, че не си го проявил външно, не доказва, че нямаш арогантен нрав. Възможно е твоето сърце да е по-арогантно от всяко друго, просто знаеш как да се преструваш, така че да не се разкрива, но проницателните хора са в състояние да го видят. Така че всеки човек има арогантен нрав, това е присъщо на човешката природа. Хората с арогантна природа са способни да се бунтуват срещу Бог, да Му се противопоставят, да извършват действия, които Го съдят и предават, и да правят неща, които възвеличават самите тях и които са опит да установят техни собствени независими царства. Да кажем, че в една страна има десетки хиляди хора, които са приели Божието дело, и Божият дом те е изпратил там, за да водиш Божиите избраници и да си техен пастир. И да кажем, че Божият дом ти е предал властта и ти е позволил да работиш сам, без надзор нито от Мен, нито от другиго. След няколко месеца ти ще си станал като върховен владетел, цялата власт ще е в ръцете ти, у теб ще е и хлябът, и ножът, всички избраници ще те почитат, ще ти се покланят, ще ти се покоряват, сякаш си Бог, ще те възхваляват с всяка дума, ще казват, че проповядваш проникновено и упорито ще твърдят, че твоите слова са онова, от което се нуждаят, че можеш да им осигуриш ресурси и да ги водиш, и в сърцата им няма да има място за Бог. Не би ли бил проблемен този вид работа? Ти как би я свършил? Ако тези хора са способни на такава реакция, това би доказало, че работата, която вършиш, изобщо не включва да свидетелстваш за Бог. По-скоро тя свидетелства единствено за самия теб и те хвали. Как сте могли да постигнете такъв резултат? Някои хора казват: „Това, за което аз общувам, е истината. Със сигурност никога не съм свидетелствал за себе си!“. Това твое отношение, този маниер, е опит да общуваш с хората от позицията на Бог, а не заемане на позицията на покварен човек. Всичко, което казваш, е високопарно говорене и отправяне на искания към другите — то няма нищо общо с теб самия. Затова последствието, което ще постигнеш, е да накараш хората да ти се покланят и да ти завиждат, докато накрая всички ти се покоряват, свидетелстват за теб, възвеличават те и те ласкаят до небесата. Когато това се случи, с теб ще бъде свършено. Ти ще си се провалил! Не е ли това пътят, на който всички вие се намирате в момента? Ако те помолят да водиш няколко хиляди или няколко десетки хиляди души, ти ще се почувстваш въодушевен. После ще се поддадеш на високомерие и ще започнеш да се опитваш да заемеш Божието място, да говориш и да жестикулираш, и ще се чудиш какво да облечеш, какво да ядеш или как да вървиш. Ще се наслаждаваш на удобствата на живота и ще се държиш високомерно и няма да благоволяваш да се срещаш с обикновени братя и сестри. Ще стигнеш дъното и ще бъдеш разкрит и отстранен, поразен като архангела! Всички вие сте способни на това, нали? Е, какво трябва да направите? Ако един ден се уреди да бъдете отговорни за евангелската работа във всяка страна, а вие сте в състояние да вървите по пътя на антихриста, тогава как би се разпространило делото? Това няма ли да бъде обезпокоително? Кой тогава би се осмелил да ви пусне да отидете там? След като бъдеш изпратен там, никога няма да се върнеш. Няма да обръщаш внимание на нищо, което Бог казва, и просто ще продължиш да се величаеш и да свидетелстваш за себе си, сякаш ти носиш спасение на хората, вършиш Божието дело и караш хората да мислят, че Бог се е появил и работи тук — и като ти се покланят хората, ти ще си изпълнен с радост и ще приемеш да държат с теб като с Бог. След като стигнеш до този етап, значи сериозно си загазил; ще бъдеш изхвърлен на боклука. Без да го осъзнаваш, този вид арогантна природа ще се окаже твоята разруха. Това е пример за човек, който върви по пътя на антихристите. Тези, които са достигнали тази точка, са загубили цялото си съзнание, съвестта и разумът им са престанали да изпълняват каквато и да е функция и те дори не знаят как да се молят или да търсят. Не чакайте дотогава, за да помислите: „Трябва да се следя изкъсо, трябва да се моля искрено!“. Тогава ще е твърде късно. Трябва да имаш предварителни знания по този въпрос; трябва да потърсиш: „Как да постъпя, за да свидетелствам за Бог, как да върша добре работата си, без да свидетелствам за себе си? Какви методи трябва да използвам, за да общувам с другите, да ги ръководя?“. Ето как трябва да се подготвиш. Ако един ден наистина се уреди да работиш тук и там, а ти все още си в състояние да се самовъзвеличаваш и да свидетелстваш за себе си, и това доведе до гибелта на много от хората, които са ти поверени, ти ще бъдеш в беда и после ще понесеш Божието наказание. Редно ли е да не ви казвам тези думи? Преди да ги кажа, вие бяхте способни да го направите. Ако все още сте способни да го правите, след като ги казах, не сте ли в беда? Всички вие трябва да мислите как да вършите работата си, как да се държите по най-правилния начин. Всичко, което казвате и правите, всяко действие и постъпка, всяка дума и дело и всяко намерение на сърцето ви трябва да отговаря на стандарта. Нищо не може да бъде пропуснато и не можете да използвате никакви вратички. Въпреки че арогантността е присъща на човека по природа и не е лесно да се промени, хората все пак трябва да знаят за арогантния си нрав, да разполагат с принципите на практиката. Трябва да разбереш: „Ако наистина ми бъдат дадени някои църкви, как да действам, за да не заема мястото на Бог? Как да се държа, за да не бъда арогантен? Как да постъпя подобаващо? Как да постъпя, за да доведа хората пред Бог, за да свидетелстват за Него?“. Трябва да мислиш по тези въпроси, докато не се изяснят. Да предположим, че някой те попита: „Можеш ли да ръководиш църквите добре?“ и ти кажеш: „Да, мога“, но вместо това привличаш хората към себе си. Те ще се подчинят на теб, но не и на Бог — това не би ли било проблем? Като водач или работник, ако не знаеш какво е да доведеш хората пред Бог и какво е да ги доведеш пред себе си, тогава можеш ли да служиш на Бог? Може ли Бог да има полза от теб? В никакъв случай. Нима всички онези хора, които са способни да доведат други хора пред себе си, не са антихристи? Ако някой вярва в Бог, но няма място за Бог в сърцето си, не се бои от него, няма сърце, което да Му се покорява, нито волята да Му се покорява, тогава този човек не вярва в Бог. В кого всъщност вярва той? Анализирайте това сами. Не казвайте по-късно: „Аз не съм арогантен, добър човек съм, правя само добри неща“ — тези думи са толкова детински! Всички останали са арогантни, но ти не си? Ти беше разобличен по този начин, но все още не познаваш себе си и продължаваш да казваш, че не си арогантен — колко си безсрамен! Ти си толкова безчувствен, че няма значение по какъв начин си разобличен! Знаете ли каква е целта на тези Мои думи? Защо изобличавам хората така? Ако не ги изоблича по този начин, ще могат ли да се опознаят? Ако не ги изоблича по този начин, хората ще продължават да мислят, че са доста добри, че вършат работата си относително добре, че нямат недостатъци, които да им бъдат посочени, и че са общо взето приемливи. Дори и да бяха съвсем приемливи, те не трябва да бъдат в арогантно състояние, нито да мислят, че са способни, нито да се хвалят. Аз разобличавам състоянието на хората по този начин не за да ги осъдя на смърт, нито за да им кажа, че не могат да бъдат спасени, а по-скоро за да им позволя истински да се опознаят, да разберат собствената си покварена същност и природа, за да могат да постигнат истинско познание за самите себе си. Това е полезно в опитите им да се отърват от покварения си нрав. Ако можете да се отнасяте към Моите изобличаващи думи и към Моето кастрене на хората по правилния начин, можете да избегнете опасността да станете негативни, можете да вършите дълга си нормално, да се отнасяте към нещата в Божия дом като към свои собствени, а ако можете да поемете отговорност, без да бъдете повърхностни, ако можете да бъдете лоялни към Бог, тогава това отношение е правилно и ще можете да изпълнявате добре дълга си.

Има хора, които често нарушават принципите в постъпките си. Те не приемат да бъдат окастряни или да се разправят с тях, знаят в сърцата си, че нещата, които казват другите, са в съответствие с истината, но не ги приемат. Такива хора са толкова арогантни и самоправедни! Защо казвам, че са арогантни? Ако не приемат окастряне или разправяне, тогава те не са покорни, а непокорството не е ли арогантност? Те мислят, че се справят добре, не мислят, че правят грешки, което означава, че не познават себе си, което е арогантност. Следователно има някои неща, които трябва да анализираш сериозно, за да навлизаш в тях малко по малко. Когато вършите работата на църквата, ако другите ти се възхищават и ти дават предложения и ако се разкриват пред теб в общението, това доказва, че си свършил добре работата си. Ако хората винаги са потиснати от теб, тогава постепенно ще започнат да прозират що за човек си и ще се отдалечат от теб, което доказва, че нямаш истината реалност, така че всичко, което казваш, със сигурност е само думи от доктрина, предназначени да потискат другите. Някои църковни водачи биват заменяни — защо се случва това? Защото говорят единствено думи от доктрина, винаги се надуват и свидетелстват за себе си. Казват, че да им се съпротивляваш означава да се съпротивляваш на Бог и че който докладва ситуациите на Горното, нарушава работата на църквата. Що за проблем е това? Тези хора вече са станали толкова арогантни, че вече нямат разум. Това не показва ли истинската им същност на антихристи? Няма ли да се развие това в начало на създаване на техни собствени независими царства? Някои хора, които току-що са започнали да вярват, ще им се покланят и ще свидетелстват за тях, и те ще се радват на това много и ще се чувстват много доволни. Всеки, който е толкова арогантен, вече е обречен. Всеки, който е способен да каже „да ми се съпротивляваш значи да се съпротивляваш на Бог“, вече е станал съвременен Павел — няма разлика между това и думите на Павел: „За мене да живея е Христос“. Не са ли в голяма опасност хората, които говорят по този начин? Дори и да не установят независими царства, те все пак са истински антихристи. Ако такъв човек трябва да ръководи църква, тази църква бързо ще се превърне в царство на антихристи. Някои хора, след като станат църковни водачи, се съсредоточават специално върху това да изнасят възвишени проповеди и да се надуват, нарочно да говорят мистериозно, така че хората да се възхищават от тях, и резултатът е, че се отдалечават все повече и повече от истината реалност. Това води дотам, че повечето хора се покланят на духовни теории. Хората слушат този, който говори високопарно. Те не обръщат внимание на този, който говори за навлизането в живота. Нима това не е да заблуждаваш хората? Ако някой общува относно истината реалност, никой не слуша, което е проблем. Никой освен този човек не може да ръководи църквата, защото всеки се покланя на духовни теории. Онези, които не могат да говорят за духовни теории, не са в състояние да останат непоколебими в свидетелството си. Може ли една такава църква въпреки това да получи делото на Светия Дух? Могат ли хората да навлязат в истината реалност? Защо се отхвърля общуването за истината и говоренето за реални преживявания до степен, че те не желаят да Ме слушат, когато общувам за истината? Това доказва, че тези водачи вече са измамили тези хора и са ги поставили под своя контрол. Хората слушат водачите и им се покоряват, вместо да се покоряват на Бог. Очевидно е, че тези хора са такива, които се покоряват на своите водачи, а не на Бог. Защото хората, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, не са такива, които се покланят на хора или следват хора. Те имат място за Бог в сърцата си и се боят от Бог, така че как биха могли да бъдат потискани от хора? Как биха могли да се подчиняват послушно на фалшив водач, който не притежава истината реалност? Онова, от което най-много се страхува фалшивият водач, е някой, който притежава истината реалност, който се бои от Бог и отбягва злото. Ако човек не притежава истината и въпреки това иска да накара другите да му се подчиняват, не е ли той възможно най-арогантният дявол или Сатана? Ако монополизираш църквата или контролираш Божиите избраници, тогава ти си обидил Божия нрав и си унищожил себе си, и дори може да нямаш възможност да се покаеш. Всеки един от вас трябва да бъде внимателен. Това е голяма опасност, нещо, което всеки може да направи много лесно. Може някои хора да казват: „Просто няма да го направя, просто няма да свидетелствам за себе си!“. Това е така, защото си работил само за кратко време. По-късно ще се осмелиш да го направиш. Постепенно ще ставаш все по-дързък — колкото повече го правиш, толкова по-дързък ще бъдеш. Ако хората, които водиш, те хвалят и те слушат, ти естествено ще почувстваш, че си на високо ниво, че си невероятен: „Вижте ме, аз съм много добър. Аз мога да водя всички тези хора и всички те ме слушат. Хората, които не ме слушат, ги подчинявам. Това доказва, че имам някаква способност да работя и съм достоен за работата си“. С течение на времето арогантните елементи на природата ти ще започнат да се проявяват и ще станеш толкова арогантен, че ще загубиш разума си и ще бъдеш в опасност. Виждаш ли ясно това? Ти си в беда, веднага щом разкриеш арогантния си непокорен нрав. Ти не слушаш дори когато говоря, Божият дом те заменя, а ти все пак смееш да кажеш: „Нека Светият Дух да го разкрие“. Фактът, че би казал това, доказва, че не приемаш истината. Твоят бунт е твърде голям — той е изобличил твоята природа същност. Ти не познаваш Бог ни най-малко. И така, казвам ви всичко това днес, за да се наблюдавате внимателно. Не се самовъзвеличавайте и не свидетелствайте за себе си. Присъщо е на хората да опитват да установят свои собствени независими царства, защото всички те обичат положение, богатство и слава, суета, да бъдат слуги с високо положение и да демонстрират сила: „Вижте колко строго казах тези думи. В момента, в който станах заплашителен, те изгубиха смелостта си и станаха послушни“. Не демонстрирайте този вид сила. Тя е безполезна и не доказва нищо. Тя доказва само, че си особено арогантен и че имаш лош нрав. Тя не доказва, че имаш някаква способност, а още по-малко, че притежаваш истината реалност. След като сте слушали няколко години проповеди, всички ли от вас познават себе си? Не чувствате ли, че сте в опасна среда? Ако не беше Бог да говори и да работи, за да спаси човека, нямаше ли да основете независими царства? Не искате ли да придобиете монопол върху църквите, за които сте отговорни, да поставиш тези хора под твоето влияние, така че никой от тях да не може да избяга от твоя контрол, така че да трябва да те слушат? Ако контролираш хората веднага щом направиш това, тогава ти си дявол, Сатана. Много е опасно да имаш такива мисли — ти вече си поел по пътя на антихриста. Ако не се самонаблюдаваш и ако не можеш да изповядаш греховете си пред Бог и да се покаеш, тогава непременно ще бъдеш отхвърлен и Бог няма да ти обръща никакво внимание. Трябва да знаеш как да се покаеш, как да се промениш, за да бъдеш в съответствие с Божията воля, за да си сигурен, че не обиждаш Божия нрав. Не чакай, докато Божият дом реши, че си антихрист и те отлъчи — тогава ще бъде твърде късно.

Есента на 1997 г.