Днес ще говоря по въпроса за природата, същността и нрава на поквареното човечество. Какво представлява природата? Природата е вродената същност на хората, това нещо в тях, което има контролираща и направляваща сила. Всичко, което човек мрази, ненавижда или харесва, е показателно за неговия нрав, който е пряко свързан с неговата природа същност. На практика природата е същност, а природата на човека определя неговата същност. Нравът е това, което произтича от същността и природата на човека. Нравът, разкриван от хората в тяхната реч, действия и в начина, по който постъпват и се справят със света, е показателен за тяхната природа, която е тяхната същност. Това е концепцията за природа. Тоест всичко, което човек харесва, мрази или презира, и всичко, към което човек се стреми, е показателно за неговата природа. Това са ключовите неща, които трябва да се разгледат, за да се види дали природата същност на човека в крайна сметка е добра или лоша. Например, ако човек обича да прави зло, тогава природата същност на този човек е доста лоша. Ако обича да прави добро и да действа праведно, тогава природата същност на този човек е добра. След като казах това, разбирате ли всички понятието за природа? Природата е същност. Преди се твърдеше, че хората са със същата същност като техния дух: какъвто дух е в тях, какъвто дух имат, такъв е видът природа, който притежават. Разбира се, това не е неправилно, но сега да кажем единствено, че духът определя природата, би било малко неясно и не би било практично. Какво да използвам сега, за да обясня това? Ще използвам нрава, за да обясня природата и същността на човека, защото нравът е това, което се проявява, което хората могат да видят, докоснат и с което могат да влязат в съприкосновение, така че той е по-конкретен и обективен. Що се отнася до духа, хората смятат, че той има неясно качество, че е загадъчен и относително празен, всичко това защото не могат да си го представят, нито могат да го видят или докоснат, нито имат начин, по който да го изразят. Не би било подходящо, нито необходимо, да се говори винаги за дух и душа. Не е нужно да обясняваме въпроса за природата, защото тези неща са невидими, а не конкретни. Това, което сега обсъждаме, е най-конкретно и реално и може да реши проблема с покварата на хората. Като използваме този вид език, за да изразим и обясним този проблем, можем да постигнем резултати.

Току-що говорихме за концепцията за природата, но какво всъщност е човешката природа? Вие знаете ли? Откакто хората са покварени от Сатана, тяхната природа, която също е и тяхната същност, се е променила. Какво тогава е човешката същност? Това, за което говоря сега, е същността и природата на всички хора и не е насочено към определен индивид. Откакто човечеството е покварено от Сатана, човешката природа е започнала да се влошава и хората постепенно са изгубили разума, притежаван от нормалните хора. Сега те вече не действат като човешки същества в положението на човек, а са изпълнени с необуздани амбиции. Те са надминали положението на човек, но въпреки това копнеят да отидат още по-високо. За какво се отнася това „по-високо“? Те искат да надминат Бог, да надминат небесата и да надминат всичко останало. Къде се корени причината хората да разкриват такъв нрав? На най-дълбоко ниво причината е, че човешкият нрав е прекалено надменен. Повечето хора разбират смисъла на думата „надменност“. Това е дума с отрицателно значение. Ако някой разкрива надменност, другите мислят, че той не е добър човек. Всеки път, когато някой е прекалено надменен, другите винаги допускат, че той е зъл човек. Никой не иска да бъде свързван с този термин. На практика обаче всеки е надменен и всички покварени хора имат тази същност. Някои казват: „Не съм в ни най-малка степен надменен. Никога не съм искал да бъда архангел, нито някога съм искал да надмина Бог, нито да надмина всичко останало. Винаги съм бил човек, който се държи особено прилично и знае мястото си“. Това не е задължително да е така — тези думи са неверни. Хората имат надменна природа и същност, затова често могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се съпротивляват, да не слушат словата Му, да имат представи за Него, да вършат неща, с които Го предават, и да вършат неща, с които въздигат себе си и свидетелстват за себе си. Ти казваш, че не си надменен, но да предположим, че ти бъде поверена църква, която да ръководиш, и Аз не те кастря, и никой в Божия дом не те критикува и не ти помага. След като я ръководиш известно време, хората ще са в краката ти и ще накараш всички да ти се подчиняват, дори до такава степен, че те ще имат високо мнение за теб и ще благоговеят пред теб. Как може да се случи това? То се определя от твоята природа; то не е нищо друго освен естествено разкриване. Не е нужно целенасочено да се учиш на това от другите, нито другите трябва умишлено да те учат на това, или да ти нареждат, или да те принуждават да го правиш — такава ситуация възниква естествено. Всичко, което правиш, има за цел да накара хората да те въздигат, да те хвалят, да ти се покланят, да ти се подчиняват и да те слушат за всичко. Когато бъдеш поставен на ръководна позиция, ти естествено предизвикваш тази ситуация и не би могъл да я промениш, дори и да искаш. А как възниква тази ситуация? Тя се определя от надменната природа на човека. Проявлението на надменността е бунтарство и съпротива срещу Бог. Хората са надменни, самонадеяни и самоправедни, затова са способни да създават свои собствени независими царства и да правят нещата по свой начин. Те също така са способни да привличат хората под свой контрол и да ги въвличат в своята орбита. Фактът, че хората са толкова надменни, че са способни да създават свои собствени независими царства, доказва, че тяхната природа същност е Сатана, че тя е архангелът. Ако хората са надменни и самонадеяни до определена степен, те няма да имат Бог в сърцата си, ще Го оставят настрана и ще искат да бъдат Бог и да накарат всички да им се подчиняват. Тогава ще са станали архангели. Ако притежаваш надменната природа на Сатана, в сърцето ти няма да има място за Бог. Дори и да вярваш в Бог, Бог няма да те признае и ще те отстрани като зъл човек.

Ние сме проповядвали евангелието многократно на много водачи в религиозния свят, но независимо от начина, по който общуваме с тях по отношение на истината, те не го приемат. Защо това е така? Защото тяхната надменност е станала тяхна природа и Бог вече няма място в сърцата им. Някои хора може да кажат: „Хората под ръководството на определени пастори в религиозния свят са доста пламенни във вярата си; сякаш Бог е сред тях“. Ти вярваш, че тяхната привидно пламенна вяра в Бог означава, че Бог е сред тях. Това е твоя представа и фантазия. Независимо колко възвишено може да звучат теориите в проповедите на тези пастори, те познават ли Бог? Ако наистина се бояха от Бог дълбоко в себе си, биха ли карали хората да ги следват и да ги превъзнасят? Биха ли могли да контролират другите, като ги държат впримчени в ръцете си? Биха ли се осмелили да попречат на другите да търсят истината и да изследват истинския път? Ако вярват, че Божиите овце всъщност са техни и че всички те трябва да ги слушат, тогава не смятат ли себе си за Бог? Такива хора се съпротивляват на Бог дори повече, отколкото фарисеите. Не са ли истински антихристи? И така, техният надменен нрав е достигнал до момента, в който са загубили разума си, като се е превърнал в техния пагубен недостатък, и следователно те са способни да извършат всякакви злодеяния, които се съпротивляват на Бог и Го предават. Не се ли случват такива неща между вас? Можете ли да впримчите хората по този начин? Ти би могъл, но просто не ти е дадена възможност и непрекъснато те кастрят, така че не би посмял. Някои хора също така се въздигат по заобиколни начини, но говорят много умно, така че обикновените хора не могат да разпознаят това. Някои хора са толкова надменни, че казват: „Църквата, която водя, не би могла да бъде водена от когото и да било друг. Дори и Бог да дойде, Му е нужно моето разрешение, за да води църквата!“. Какво намерение се крие зад изричането на това? Какъв вид нрав разкрива то? Това е надменност. Когато хората постъпват така, поведението им е съпротивляващо се и непокорно на Бог. Следователно надменната природа на хората определя, че те ще се въздигат, ще се бунтуват срещу Бог и ще Го предават, ще впримчват другите, ще ги съсипват и ще съсипват себе си. Ако умрат непокаяни, накрая ще бъдат отстранени. Не е ли много опасно за един човек да има надменен нрав? Въпреки че е много опасно, стига да могат да приемат истината и да приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова, все още има поле те да бъдат спасени. Независимо колко способен е някой, той не може сам да се спаси от покварения си нрав. Само чрез преживяване на Божието правосъдие и наказание човек може да се отърве от своя покварен нрав и наистина да постигне спасение.

Някои хора винаги казват: „Защо Бог използва правосъдие и наказание, за да спаси хората в последните дни? Защо словата на правосъдие са толкова остри?“. Има един израз, който може би знаете: „Божието дело е различно за всеки човек; то е особено гъвкаво и Бог не се придържа към правилата“. Делото на правосъдие и наказание в последните дни е насочено предимно към надменната природа на хората. Надменността обхваща много неща, много видове покварен нрав. Правосъдието и наказанието са насочени директно към думата „надменност“, за да се премахне напълно надменният нрав на хората. Накрая хората няма да се бунтуват и да се съпротивляват срещу Бог, така че няма да се стремят да създадат свои собствени независими царства, нито ще се въздигат и ще свидетелстват за себе си — няма да вършат такива подли неща — и няма да имат прекомерни искания към Бог. Така ще са се отървали от своя надменен нрав. Надменността има много проявления. Например да кажем, че някой, който вярва в Бог, поисква Неговата благодат — на какво основание можеш да поискаш това? Ти си човек, покварен от Сатана, сътворено същество. Фактът, че живееш и дишаш, вече е най-голямата от Божиите благодати. Можеш да се наслаждаваш на всичко, което Бог е създал на земята. Бог ти е дал достатъчно, така че защо би искал повече благодат от Него? Това е така, защото хората никога не са доволни от това, което имат. Те винаги мислят, че са по-добри от другите, че трябва да имат повече, затова винаги искат благодат от Бог. Това е показателно за техния надменен нрав. Макар че устата им може да не го каже, когато хората за първи път започнат да вярват в Бог, много е вероятно в сърцата си да си мислят: „Искам да отида в рая, а не в ада. Искам не само аз самият да бъда благословен, но и цялото ми семейство. Искам да ям хубава храна, да нося хубави дрехи, да се наслаждавам на хубави неща. Искам добро семейство, добър съпруг (или съпруга) и добри деца. В крайна сметка искам да властвам като цар“. Всичко се свежда до техните изисквания и искания. Този техен нрав, тези неща, които мислят в сърцата си, тези прекомерни желания — всички те олицетворяват надменната природа на човека. Какво Ме кара да кажа това? Хората трябва да са наясно какъв е техният статус. Човекът е сътворено същество, което е дошло от пръстта; Бог е оформил човека от глина, вдъхнал му е дихание на живот и го е направил живо същество. Такъв е ниският статус на човека, но хората все пак идват пред Бог да искат това и онова. Предвид факта, че статусът на човека е толкова низш, той не бива да си отваря устата и да иска каквато и да било благодат или благословии от Бог. И така, какво трябва да правят хората? Те трябва да работят усърдно, без да се оплакват, да запретнат ръкави и с радост да се покорят. Не би било уместно да се каже, че това е доброволно приемане на нисък ранг; хората са родени с този вид статус и само поради своята надменност имат толкова високо мнение за себе си. Затова хората трябва да се покоряват и да се смиряват, защото точно такъв е статусът на човека — скромен. Хората не бива да искат неща от Бог или да имат прекомерни желания към Него. Не бива да има такива неща в тях. Ето един прост пример. Едно заможно семейство наело слуга. Положението на този слуга в заможното домакинство било особено ниско, но въпреки това той казал на господаря на къщата: „Искам да нося шапката на сина ти, искам да ям от неговия ориз, искам да нося дрехите му и искам да спя в леглото му. Каквито и неща да употребява, златни или сребърни, аз ги искам! Допринасям много с работата си и живея в дома ти, затова имам пълно право да искам тези неща!“. Как трябва да се отнесе господарят към него? Господарят ще каже: „Трябва да знаеш що за нещо си, каква е твоята роля: ти си слуга. Давам на сина си това, което той иска, защото това е неговият статус. Какъв е твоят статус, твоята идентичност? Не си в позицията да искаш тези неща. Трябва да отидеш и да правиш това, което трябва, да отидеш да изпълняваш задълженията си според статуса и идентичността си“. Има ли такъв човек някакъв разум? Има много вярващи в Бог, които нямат разум. От самото начало на вярата си в Бог те имат скрити мотиви и след това не спират да отправят искания към Бог: „Делото на Светия Дух трябва да е с мен, докато проповядвам евангелието! Ти също трябва да ми прощаваш и да ме търпиш, когато правя лоши неща! Ако върша много работа, Ти трябва да ме възнаградиш!“. Накратко, хората винаги искат неща от Бог, те винаги са алчни. Някои хора, които са свършили малко работа и са ръководили доста добре църква, мислят, че превъзхождат другите и често разпространяват изказвания от сорта: „Защо Бог ме поставя на важна позиция? Защо продължава да споменава името ми? Защо продължава да говори с мен? Бог има високо мнение за мен! Това е така, защото имам заложби и защото съм повече от обикновените хора. Дори завиждате, че Бог се отнася с мен по-добре. За какво има да завиждате? Не виждате ли колко работа върша и колко жертви правя? Не бива да завиждате, каквито и хубави неща да ми дава Бог, защото аз ги заслужавам. Работил съм много години и съм страдал толкова много. Имам принос и личен капитал“. Има и други, които казват: „Бог ми позволи да се присъединя към събиранията на съработниците и да слушам Неговото общение. Аз имам личен капитал — а вие имате ли? Първо, аз имам добри заложби и се стремя към истината повече от вас. Нещо повече, аз отдавам повече и съм платил по-голяма цена от вас, и мога да свърша църковната работа — а вие можете ли?“. Това е надменност. Различните хора постигат различни резултати в дълга и работата, които вършат. Някои имат добри резултати, докато други имат слаби резултати. Някои хора са родени с добри заложби, а също така знаят и как да търсят истината, така че резултатите от техния дълг се подобряват бързо. Това се дължи на техните добри заложби, които са предопределени от Бог. Но ако резултатите от твоя дълг са слаби, как трябва да преодолееш това? Трябва постоянно да търсиш истината и да работиш усърдно, тогава ти също можеш постепенно да постигнеш добри резултати. Стига да се стремиш към истината и да достигнеш предела на своите способности, Бог ще те одобри. Но независимо дали резултатите от твоята работа са добри, или не, не бива да имаш погрешни идеи. Дори ако резултатите от твоята работа са добри, недей да мислиш: „Имам капитал, който ме поставя наравно с Бог. Имам капитал, така че мога да се наслаждавам на Божието даряване на благословии. Имам капитал, така че Бог ме оползотворява. Моят капитал ми позволява да ръководя другите и да ги поучавам“. Не си мисли, че имаш какъвто и да било „капитал“. Хората не бива да таят тези мисли. Ако наистина ги таиш, това доказва, че заемаш погрешна позиция и дори нямаш основния разум, който едно човешко същество би трябвало да притежава. Тогава как можеш да се отървеш от своя надменен нрав? Не можеш.

Някои хора казват, че нямат покварен нрав, че не са надменни. Какви хора са те? Това са хората, които най-много са лишени от разум, а освен това са и най-глупавите, най-упоритите и най-надменните от всички. Всъщност те са по-надменни и непокорни от всеки друг. Колкото повече някой казва, че няма покварен нрав, толкова по-надменен и самоправеден е. Защо другите са способни да познаят себе си и да приемат Божието правосъдие, а ти не си? Ти изключение ли си? Свят човек ли си? Във вакуум ли живееш? Ти не признаваш, че човечеството е дълбоко покварено от Сатана, че всеки има покварен нрав. Това означава, че изобщо не разбираш истината и че си най-непокорен, невеж и надменен от всички. Според теб има много добри хора в света и само няколко лоши — тогава защо е пълен с тъмнина, пълен с мръсотия и поквара, пълен с конфликти? Защо в света на човека всички винаги се съревновават и борят един срещу друг? Дори вярващите в Бог не са изключение. Хората винаги се борят и си съперничат помежду си. Откъде идва тази борба? Тя е продукт на тяхната покварена природа, разбира се, самото разкриване на техния покварен нрав. У хората, които имат покварена природа, се разкрива надменност и непокорство; онези, които живеят в сатанински нрав, са войнствени и агресивни. Онези, които са войнствени и агресивни, са най-надменните хора от всички, те не се подчиняват на никого. Защо хората признават често греховете си, но не се покайват? Защо вярват в Бог, но не могат да приложат истината на практика? Защо вярват в Бог в продължение на много години, но не могат да съответстват на Него? Всичко това се дължи на надменната природа на хората. Хората винаги са се бунтували и са се съпротивявали срещу Бог, изобщо не са приемали истината и дори са отхвърляли и мразили истината. Това не е поради твърде високите Божии изисквания към хората, а по-скоро защото хората твърде жестоко и безмилостно се съпротивляват на Бог. Те могат да направят Бог свой враг и да Го разпнат — нима такова покварено човечество не е твърде жестоко, надменно и лишено от разум? Бог изразява толкова много истини, Той е толкова милостив към хората и ги спасява, и прощава греховете им, но човечеството изобщо не приема истината, хората винаги осъждат Бог и Му се съпротивляват и стават непримирими с Него. Сега къде е връзката на човечеството с Бог? Човекът е станал враг на Бог, Негова противоположност. Бог изразява истината, за да разобличава, да съди и да спасява хората, но хората просто не я приемат и не ѝ обръщат внимание. Хората не вършат това, което Бог изисква от тях. Вместо това те отиват и вършат това, което Той мрази и ненавижда. Бог изразява истината, но хората Го отхвърлят. Бог съди и наказва покварения нрав на хората, а те не само не приемат истината, но и спорят с Него и се бунтуват срещу Него, и дори Го съдят и Го заклеймяват. Колко надменни са хората? Нямат и капка съвест и разум. Поквареното човечество нагло отрича Бог и Му се съпротивлява. Дори и да вярват в Бог, хората винаги преследват голяма благословия, награда и влизане в небесното царство; искат и да бъдат царе и да упражняват власт. Това е типичен пример за надменността, самият покварен нрав на човека.

Бог стана плът, за да спаси човека, но в замяна на приемането на Бог от хората като домакини те поискаха разноски за издръжка, награди, благословии и дори започнаха да се хвалят, че са станали домакини на Бог, и да казват, че са обичани от Бог, така че другите да имат високо мнение за тях. Малък брой хора бяха наясно, че Този, когото приеха като домакини, беше Бог, но въпреки това в замяна поискаха пари от църквите. Такива надменни хора казват, че нямат покварен нрав и че вярата им е по-голяма от вярата на всеки друг, че са по-предани на Бог и че действат по-добре от всеки друг. Някои хора се хвалят за себе си: „От двадесет години вярвам в Бог. Когато за първи път се обърнах, нямаше църква — проповядвах евангелието навсякъде, където ходех!“. Защо се хвалиш? Ти нямаш нищо, с което да можеш да се похвалиш. Въз основа на сегашното ти поведение трябва да се шамаросаш по лицето, да се проклинаш, да ненавиждаш и мразиш себе си. Защо се хвалиш? Твоят надменен нрав е твърде силен — вече си достигнал върха, крайната степен! Независимо дали хората говорят много или малко, тонът им, намеренията им и думите им имат надменен привкус и същност. Ще дам един прост пример. Да кажем, че в църквата има човек, който току-що е започнал да вярва, който е доста надежден, който искрено се стреми. Някои хора могат да го погледнат отвисоко, като му кажат надменно: „От колко години си вярващ? Откъде си? Имаш ли някакви идеи? С кои истини все още не си наясно? Подготвен ли си с тези основни истини? След като си подготвен, трябва да проповядваш евангелието!“. Какви способности имаш, за да поучаваш такъв човек? Ти също си човек, просто си приел Бог малко по-рано. Въпреки това, ти все още не си се отървал от надменността в същността на собствения си покварен нрав. Какви квалификации имаш, за да поучаваш другите? Разбира се, ти можеш да общуваш с тях, но твоите гледни точки и намерения са неправилни, твоето отношение е погрешно и природата на това е толкова омразна! Горното се свързва с някои хора, за да разберат състоянието на евангелската работа, като ги пита дали има трудности в проповядването на евангелието или какви проблеми трябва да бъдат решени в евангелската работа. Те казват: „Работата е нормална, няма проблеми“ и възприемат отношение на умишлено пренебрежение. Те рядко съобщават кои проблеми съществуват в евангелската работа или как се решават, още по-малко какви трудности трябва да бъдат решени от Горното. Какъв проблем е това? Дали това е проява на отговорно изпълнение на техния дълг? Дали е проява на преданост към Бог? Те казват многократно, че се покоряват и следват Бог, и казват, че са видели истинския Бог, че са наистина покорни, че наистина са готови да отдадат всичко на Бог, да платят цената, но в крайна сметка те могат да проявят такъв нрав и да кажат такива думи — каква същност смятате, че има в действителност такъв човек? Какъв може да бъде изходът за него? Какво заслужава? Ако не съм казал тези думи, ако не съм проявил никакъв интерес към такива въпроси, тогава какво ниво според вас биха могли да достигнат такива хора? Не можете да си представите колко ужасни са последствията. Когато говоря и разговарям с някои хора с нормален тон, те стават надменни, мислейки, че съм обикновен човек. Те се увличат и започват да се изпускат, като искат да се намесват и да оценяват всичко и винаги искат да се показват. Когато видя, че те са такива, Аз не им обръщам никакво внимание. За да бъда честен с вас, виждам, че повечето хора са доста отвратителни. Веднага след като се срещна с тях, още не съм изрекъл и три изречения, преди да започнат да се кланят и угодничат. По-малко от седмица след като ги срещна, те вече биха се осмелили да поучават Бог. След като опозная такива хора известно време, не ги харесвам, не им обръщам внимание, а по-късно чувам, че са извършили нещо лошо, че са зли. Поставете се на мястото на някой друг и помислете за момент: ако се сблъскате с подобна ситуация, докато отглеждате децата си, как бихте се чувствали? Хората отглеждат деца, за да се грижат за тях в старините им и да ги погребат подобаващо. Ако децата им не им обръщат внимание, когато остареят, като си придават важност и ги поучават, или ги малтретират и ги тормозят, като не проявяват абсолютно никакво синовно отношение, тогава как ще се чувстват те? Няма ли да се чувстват ядосани и тъжни? Вие сега сте млади, с незадълбочен опит и все още не можете да оцените това. Аз съм бил на много места и съм срещал много хора. Сред тях, от хората, с които можех да седя като равен и да общувам, да си бъбря за ежедневието, никой не каза: „Бог е добър към мен. Трябва да имам малко съвест и разум, няма да правя нищо, което нарушава съвестта ми“. Хората не могат да направят дори и едно малко нещо със съвест или човечност. Те дори не могат да говорят от собственото си положение или да изпълняват своя дълг, какво остава да практикуват истината, което те също не могат да правят. Ако хората станат твърде надменни, надменността им ще надмине тази на архангела, като ще отидат една стъпка по-напред.

Някои хора са с малко по-добри заложби. Те могат да свършат малко работа и са избрани да станат църковни водачи. След като станат водачи, те не са свършили много реална работа, преди да започнат да стават надменни. Хората не се осмеляват да ги кастрят или да посочват отклоненията им. Ако говорите сериозно или малко по-строго с тях, те се ядосват и казват: „Няма да го направя. Който искаш да го направи, нека го направи. Ще видя дали някой може да го направи по-добре от мен. Нека Светият Дух разкрие тези хора!“. Колко надменни са тези думи! Доколко непокорни са хората? Те нямат никакви усещания по отношение на думите, които казват, или по отношение на нещата, които правят — те са напълно неосъзнати. Когато анализирам техните надменни думи, техните надменни действия, мотивациите, които държат в сърцата си, и грозотата, която разкриват малко по малко, хората започват да разбират себе си. Ето колко безчувствени са хората. Без такова разнищване и разясняване ще могат ли хората да се опознаят? Ще могат ли да направят нещо хуманно? Те ще се държат само малко по-добре, ако постоянно ги удрям с пръчка — толкова безполезни са хората! Те вече са на това ниво на надменност. Дисциплината е напълно безполезна. Някои казват: „След като прочетох много от Божиите слова, чувствам, че те са истината и че думите, с които Той разобличава хората, са правилни, но аз вярвам в Бог от няколко години, така че защо Той не ме е дисциплинирал?“. Какво мислите: когато архангелът предаде Бог, ако Бог веднага го беше дисциплинирал и наказал, щеше ли той да бъде в състояние да предаде? Щеше ли да бъде възможно предателската му природа да бъде преодоляна? Щеше ли да бъде възможно да се премахне надменният му нрав? Нямаше! Така че хората днес са десет или двадесет пъти по-надменни от архангела. Само дисциплината не е достатъчна, те трябва да приемат правосъдие и наказание, трябва да приемат и да се стремят към истината — едва тогава Бог може да работи върху тях, едва тогава Той може да ги изпитва и облагородява. Ако не можеш да приемеш истината, тогава няма значение колко години вярваш, защото Бог няма да работи върху теб. Ако нямаш съвест и разум, тогава ти си един от зверовете. Той няма какво да ти каже, ти не си дисциплиниран, каквото и да направиш, и ако смущаваш църквата, ще бъдеш премахнат. След като толкова много истина е изговорена, виж дали хората се стремят към нея или не. Ако кажеш: „Изобщо не съм склонен да се стремя към истината, искам да тъна в упадък. Желая да пропадна“, тогава очакваш да получиш наказание. В момента не дисциплинирам никакви хора, просто говоря с тях, разобличавам и съдя тяхната поквара. Ако го вземеш присърце, тогава ти се стремиш да се изкачваш нагоре. Ако не го вземеш присърце, тогава чакаш по-късно наказание. В този момент, освен притока на истината, има и разобличаване, правосъдие и наказание, и накрая има наказание и възмездие. Разбира се, възмездието и наказанието ще дойдат рано или късно. Не се знае кога може да нарушиш управленски закон и тогава ще бъдеш мъртъв. Но аз увещавам всеки от вас да не чака идването на наказание, за да се събуди и да започне да се стреми към истината. В този момент ще бъде доста късно да съжаляваш и ще бъдеш обречен. Няма да има повече възможности за покаяние. В този момент ще бъде твърде късно да се стремиш към истината, а също и безполезно. По-добре да се възползваш от настоящето, за да се събудиш рано, да направиш някои хуманни неща, някои съвестни неща. Не следвай упорито грешния курс.

Някои се саморекламират като хора, които имат добра човешка природа, но ако наистина имаш човешка природа, тогава защо би правил надменни неща? Защо не можеш да направиш нищо хуманно? Защо нямаш и най-малката съвест или разум? Хората са толкова надменни, че искат всичко, освен Бог. Те обожават всяка звезда, дявол и Сатана, но не се покланят на Бог, нито Му се покоряват. Те могат да направят всяко лошо нещо. Аз съм бил на много места. Някои хора, които Ме приеха като домакини, поискаха огромни суми за храна и квартира, още повече че храната и ежедневните стоки се плащат от църквата. Питам ви: как така тези хора нямат съвест? Нямам ли право да ям храна, която са приготвили? Те казваха преди това, че са готови да Ме приемат като домакини, но когато дойда, те се държат по такъв срамен начин. Те продължават ли да са хора? Продължават ли да имат човешка природа? Не говори глупости — ти не можеш да го направиш, ти нямаш човешка природа и си звяр. Твоята природа и твоята надменност те заклеймяват. Хората имат твърде малко вяра. Те са толкова надменни и непокорни, че не им е останало място за Бог! Заслужава ли някой, който е покварен до такава степен, да бъде наречен човек? Това е самият модел на дявола и на Сатана. Хората мислят: „Дори и да притежаваш истината, Ти все пак си просто човек, така че какво можеш да направиш? С какво можеш да ми помогнеш? Какво можеш да ми направиш? Къде можеш да ме заведеш? Аз Те гледам с пренебрежение. Не ме интересува дали си Бог или не“. Те не се интересуват от това. Сигурен съм, че ако ръководителят на вашата компания дойде в дома ти, ти няма да го оставиш да си тръгне, дори и да се опита. Ти ще го накараш да остане в дома ти в продължение на два дни и ще го нагостиш добре. Така че хората не трябва да говорят винаги надменно. Те не трябва да казват, че искат Бог повече от всеки друг, че са по-добри в практикуването на истината от всеки друг, че са по-добри в това да отдават всичко на Бог от всеки друг, че са платили по-висока цена от всеки друг, както и че са по-предани от всеки друг. Не се хвали — ти не си пригоден да го правиш, нито си платил тази цена, нито си извършил много реална работа. Въпреки че си работил малко, това не се равнява на искрено отдаване на всичко на Бог, и много по-малко се равнява на пълна преданост на Бог и на подчинение дори и до смърт. Може да упорстваш в продължение на три до пет години, но с течение на времето ще бъдеш неспособен да продължиш по-нататък, така че ще бъдеш нехаен и ще се оплакваш. Не мисли, че си нещо повече от другите хора — това означава, че си глупаво надменен, че си тъп. Ти си далеч по-низш от онези, които притежават истината реалност, и нещо повече — не можеш да се мериш със светиите от епохите. Наистина ли си пригоден, че да се хвалиш с нещо? Всички вие казвате: „Ако се свържа с Бог по-късно, гарантирам, че няма да Го измамя“. Твоята гаранция трябва да бъде изпитана за известно време. Не желая да се свързвам с повече хора. Свързването с тях и наблюдаването на тяхното поведение е достатъчно, за да Ме ядоса! Някои хора измежду вас може да знаят колко се ядосвам поради този проблем. Особено силно се ядосвам, когато виждам хора, които изобщо не се стремят към истината, които винаги искат да упражняват власт и да контролират другите. Аз ги мразя. Онези, които изобщо не се стремят към истината, са доста лоши, те нямат човешка природа. Категорично няма да контактувам с такива хора. Когато тези хора видят, че не им обръщам внимание, могат да се оплачат. Те са толкова неразумни! В момента мнозинството от хората не знаят как да се стремят към истината — техният духовен ръст е твърде нисък, а малкото човешка природа и разум, които притежават, са твърде слаби, така че няма начин да се ангажирам с тях. Ако се ангажираш с такъв човек в продължение на два дни, те ще те гледат с пренебрежение, ще станат надменни, ужасно надменни, и няма да слушат, независимо какво казваш.

Някога ходех по църквите, като виждах всички видове семейства на домакините и всички видове вярващи в Бог. Защо вече не искам да контактувам с твърде много хора? Хората са изключително лоши, повечето от тях нямат нито съвест, нито разум, нямат място за Бог и винаги интригантстват по отношение на Него, така че аз избирам да се пазя от хората и върша само делото, което е необходимо. Някои казват: „Не живее ли Бог сред хората?“. Аз живея сред хората, това е вярно, но не мога да живея сред нечестивите, това е твърде опасно. Щеше да е добре, ако имах духовно тяло, щях да мога да правя всичко сред хората — духовно тяло като това на Исус би било чудесно, Той би могъл да действа както си иска и хората не биха се осмелили да Го преследват, но сега Аз имам нормално тяло от плът, абсолютно нормално тяло от плът без нищо свръхестествено в него, така че хората не могат да приемат това — те винаги имат представи и искат да проучват Бог. Ако такъв тип хора, с такъв нрав, получат малко дисциплина и наказание, като получат едномесечно главоболие, смятате ли, че това би било полезно? Би било безполезно. Те ще се изправят отново след това едномесечно главоболие и ще излеят гнева си. Смятате ли, че дисциплината сама по себе си може да предизвика промяна? Не. И така, има много хора, с които съм влизал в контакт в миналото, но много малко от тях обичат истината. Мога само да ви кажа, че хората не трябва да вярват в Бог с цел да получат нещо от Него. Теб единствено трябва да те е грижа да изпълняваш дълга си добре, да използваш цялата си енергия. Ако твоите заложби са твърде слаби, неподходящи за употреба, тогава трябва да побързаш и да се оттеглиш. Ти трябва да бъдеш покорен и с добро поведение, трябва да правиш каквото е необходимо, не трябва да правиш каквото не е позволено и трябва да бъдеш разумен. Ти си човек. Ако Бог не ти беше дал дъх, живот и енергия, ти не би могъл да направиш нищо. Хората не трябва да искат нищо, нито да сравняват квалификациите си — притежаването на квалификации е безполезно за теб! Ако една църква те направи свой водач, това е твоя отговорност, но ако някой друг бъде направен водач, тогава това е негова отговорност. Разбира се, що се отнася до работата, трябва да имаш общение, но не трябва да сравняваш квалификациите с мисълта: „Отдавна съм пригоден в тази църква, трябва да бъда уважаван повече от другите. Аз съм на първо място, ти си на второ“. Не казвай такова нещо, то е твърде неразумно. Някои хора също казват: „Аз оставих работата си, за да отдам всичко на Бог, оставих семейството си и какво придобих? Не съм получил нищо, а Бог все още мъмри хората“. Какво мислите за тези думи? Хората трябва да заемат правилна позиция и първо да са наясно с факта, че са хора, че все пак са покварени хора. Ако те направят водач, тогава бъди водач. Ако не те направят водач, тогава бъди обикновен последовател. Ако ти бъде дадена работа, която да вършиш, тогава имаш възможност да направиш нещо. Ако не ти бъде дадена работа, тогава не можеш да направиш нищо. Не се хвали — хваленето е лош знак, който доказва, че вървиш към крайност, към смърт. Не се хвали, като казваш: „Спечелих някъде група хора, те са моите плодове. Ако не бях отишъл, никой друг не би могъл да го направи. Когато отидох, Светият Дух извърши страхотно дело!“. Не се хвали по този начин. Вместо това трябва да кажеш: „Спечелването на тези хора е резултат от делото на Светия Дух, човек може да извърши само малко работа. Ако приключим с проповядването на евангелието и Бог ни изпрати у дома, тогава ще се върнем у дома“. Не казвай: „Какво сгреших, че Те накара да ме изпратиш у дома? Ако не можеш да кажеш причината, тогава няма да се прибера вкъщи!“. Не можеш да имаш такова изискване. Ако имаш такова изискване, това доказва, че твоят нрав е особено надменен. Ако не си направил грешка, не може ли да бъдеш изпратен у дома? Ако постъпваш правилно, не може ли да бъдеш изпратен у дома? Дори и да постъпваш правилно и да се справяш добре, ако бъдеш изпратен у дома, трябва да се върнеш у дома. Ако си кастрен, трябва да го приемеш и да се подчиниш. Това е задължение, отговорност и не трябва да се защитаваш. Йов вярваше в Бог и се фокусира само върху това да се бои от Него и да отбягва злото. Йов не поиска нищо и Йехова го благослови. Някои казват: „Това стана, защото Йов беше добър към Бог, така че, разбира се, Бог го благослови. Това беше в замяна на вярата и праведното дело на Йов“. Това е неправилно — това не беше размяна, а беше, защото Йехова искаше да го благослови. Защо той не се оплака, когато Йехова му отне всичко? Защо не каза: „Аз постъпвам праведно, толкова съм пригоден, затова Ти не трябва да се отнасяш с мен по този начин“. Това не е въпрос на трябва и не трябва! При вярата си в Бог, хората винаги правят свои собствени избори и винаги говорят за човешките представи и доктрини. Това не е правилно. Това е човешка надменност, човешки бунт. Човешкият избор е човешки примес.

Осъзнавате ли, когато разкривате собствения си надменен нрав? Някои хора не осъзнават и казват: „Аз не съм надменен, никога досега не съм казвал нищо надменно“. Дори и да не си наясно с това, ти все пак имаш надменен нрав, той просто не се е разкрил. Фактът, че не си го проявил външно, не доказва, че нямаш надменен нрав. Възможно е твоето сърце да е по-надменно от всяко друго, просто знаеш как да се преструваш, така че да не се разкрива, но проницателните хора са в състояние да го видят. Така че всеки човек има надменен нрав, това е общочовешката природа. Хората с надменна природа са способни да се бунтуват срещу Бог, да Му се съпротивляват, да извършват действия, които Го съдят и предават, и да правят неща, които възвеличават самите тях и които са опит да установят техни собствени независими царства. Да кажем, че в една страна има десетки хиляди хора, които са приели Божието дело, и Божият дом те е изпратил там, за да водиш Божиите избраници и да си техен пастир. И да кажем, че Божият дом ти е предал властта и ти е позволил да работиш сам, без надзор нито от Мен, нито от другиго. След няколко месеца ти ще си станал като върховен владетел, цялата власт ще е в ръцете ти, у теб ще е и хлябът, и ножът, всички избраници ще се уповават на теб, ще ти се покланят, ще ти се покоряват, сякаш си Бог, ще те възхваляват с всяка дума, ще казват, че проповядваш проникновено и упорито ще твърдят, че твоите слова са онова, от което се нуждаят, че можеш да им предоставиш ресурс и да ги водиш, и в сърцата им няма да има място за Бог. Не би ли бил проблемен този вид работа? Ти как би я свършил? Ако тези хора са способни на такава реакция, това би доказало, че работата, която вършиш, изобщо не включва да свидетелстваш за Бог. По-скоро тя свидетелства единствено за самия теб и те изтъква. Как си могъл да постигнеш такъв резултат? Някои хора казват: „Това, за което аз общувам, е истината. Със сигурност никога не съм свидетелствал за себе си!“. Това твое отношение, този маниер, е опит да общуваш с хората от позицията на Бог, а не заемане на позицията на покварен човек. Всичко, което казваш, е високопарно говорене и отправяне на искания към другите — то няма нищо общо с теб самия. Затова последствието, което ще постигнеш, е да накараш хората да ти се покланят и да ти завиждат, докато накрая всички ти се покоряват, свидетелстват за теб, превъзнасят те и те ласкаят до небесата. Когато това се случи, с теб ще бъде свършено. Ти ще си се провалил! Не е ли това пътят, на който всички вие се намирате в момента? Ако те помолят да водиш няколко хиляди или няколко десетки хиляди души, ти ще се почувстваш въодушевен. После ще се поддадеш на надменност и ще започнеш да се опитваш да заемеш Божието място, да говориш и да жестикулираш, и ще се чудиш какво да облечеш, какво да ядеш или как да вървиш. Ще се отдаваш на удобствата на живота и ще се държиш високомерно и няма да благоволяваш да се срещаш с обикновени братя и сестри. Ще стигнеш дъното и ще бъдеш разкрит и отстранен, поразен като архангела! Всички вие сте способни на това, нали? Е, какво трябва да направите? Ако един ден се уреди да бъдете отговорни за евангелската работа във всяка страна, а вие сте в състояние да вървите по пътя на антихриста, тогава как би се разпространило делото? Това няма ли да бъде обезпокоително? Кой тогава би се осмелил да ви пусне да отидете там? След като бъдеш изпратен там, никога няма да се върнеш. Няма да обръщаш внимание на нищо, което Бог казва, и просто ще продължиш да се величаеш и да свидетелстваш за себе си, сякаш ти носиш спасение на хората, вършиш Божието дело и караш хората да мислят, че Бог се е появил и работи тук — и като ти се покланят хората, ти ще си изпълнен с радост и ще приемеш да се държат с теб като с Бог. След като стигнеш до този етап, значи сериозно си загазил; ще бъдеш изхвърлен на боклука. Без да го осъзнаваш, този вид надменна природа ще се окаже твоята разруха. Това е пример за човек, който върви по пътя на антихристите. Тези, които са достигнали тази точка, са загубили цялото си съзнание, съвестта и разумът им са престанали да изпълняват каквато и да е функция и те дори не знаят как да се молят или да търсят. Не чакай дотогава, за да помислиш: „Трябва да се следя изкъсо, трябва да се моля искрено!“. Тогава ще е твърде късно. Трябва да имаш предварителни знания по този въпрос; трябва да потърсиш: „Как да постъпя, за да свидетелствам за Бог, как да върша добре работата си, без да свидетелствам за себе си? Какви методи трябва да използвам, за да общувам с другите, да ги ръководя?“. Ето как трябва да се подготвиш. Ако един ден наистина се уреди да работите тук и там, а вие все още сте в състояние да се самопревъзнасяте и да свидетелствате за себе си, и това доведе до гибелта на много от хората, които са ви поверени, вие ще бъдете в беда и после ще понесете Божието наказание. Редно ли е да не ви казвам тези думи? Преди да ги кажа, вие бяхте способни да го направите. Ако все още сте способни да го правите, след като ги казах, не сте ли в беда? Всички вие трябва да мислите как да вършите работата си, как да действате по най-правилния начин. Всичко, което казвате и правите, всяко действие и постъпка, всяка дума и дело и всяко намерение на сърцето ви трябва да отговаря на критериите. Нищо не може да бъде пропуснато и не можете да използвате никакви вратички. Въпреки че надменността е присъща на човека по природа и не е лесно да се промени, хората все пак трябва да знаят за надменния си нрав, да разполагат с принципите на практикуване. Трябва да разбереш: „Ако наистина ми бъдат дадени някои църкви, как да действам, за да не заема мястото на Бог? Как да се държа, за да не бъда надменен? Как да постъпя подобаващо? Как да постъпя, за да доведа хората пред Бог, за да свидетелствам за Него?“. Трябва да мислиш по тези въпроси, докато не се изяснят. Да предположим, че някой те попита: „Можеш ли да ръководиш църквите добре?“ и ти кажеш: „Да, мога“, но вместо това водиш хората към себе си. Те ще се покорят на теб, но не и на Бог — това не би ли било проблем? Като водач или работник, ако не знаеш какво е да доведеш хората пред Бог и какво е да ги доведеш пред себе си, тогава можеш ли да служиш на Бог? Може ли бъдеш годен да служиш на Бог? В никакъв случай. Нима всички онези хора, които са способни да доведат други хора пред себе си, не са антихристи? Ако някой вярва в Бог, но няма място за Бог в сърцето си, не се бои от Него, няма богопокорно сърце, нито решимостта да Му се покорява, тогава този човек не вярва в Бог. В кого всъщност вярва той? Анализирайте това сами. Не казвай по-късно: „Аз не съм надменен, добър човек съм, правя само добри неща“ — тези думи са толкова детински! Всички останали са надменни, но ти не си? Ти беше разобличен по този начин, но все още не познаваш себе си и продължаваш да казваш, че не си надменен — колко си безсрамен! Ти си толкова безчувствен, че няма значение по какъв начин си разобличен! Знаете ли каква е целта на тези Мои думи? Защо изобличавам хората така? Ако не ги изоблича по този начин, ще могат ли да се опознаят? Ако не ги изоблича по този начин, хората ще продължават да мислят, че са доста добри, че вършат работата си относително добре, че нямат недостатъци, които да им бъдат посочени, и че са общо взето приемливи. Дори и да бяха съвсем приемливи, те не трябва да бъдат в надменно състояние, нито да мислят, че са пригодни, нито да се хвалят. Аз разобличавам състоянието на хората по този начин не за да ги осъдя на смърт, нито за да им кажа, че не могат да бъдат спасени, а по-скоро за да им позволя истински да се опознаят, да разберат собствената си покварена същност и природа, за да могат да постигнат самосъзнание. Това е полезно в опитите им да се отърват от покварения си нрав. Ако можете да се отнасяте към Моите изобличаващи думи и към Моето кастрене на хората по правилния начин, можете да избегнете опасността да станете негативни, можете да вършите дълга си нормално, да се отнасяте към нещата в Божия дом като към свои собствени, а ако можете да поемете отговорност, без да бъдете нехайни, ако можете да бъдете лоялни към Бог, тогава това отношение е правилно и ще можете да изпълнявате добре дълга си.

Има хора, които често нарушават принципите в действията си и не приемат кастрене. Те ясно знаят в сърцата си, че нещата, които казват другите, са съгласно истината, но не ги приемат. Такива хора са толкова надменни и самоправедни! Защо казвам, че са надменни? В отказа си да приемат кастрене те са непокорни, а непокорството не е ли надменност? Мислят, че се справят добре, и не смятат, че правят нещо нередно, което означава, че не познават себе си и че са надменни. И така, трябва сериозно да анализираш нещата, които си направил. Съпостави ги с Божиите слова и малко по малко изрови и разнищи своя покварен нрав. Само по този начин можеш постепенно да опознаеш себе си. Докато вършиш църковна работа, ако можеш да достигнеш до момент, в който другите хора ти се възхищават и могат да ти дават предложения и да ти се разкриват в общение, това доказва, че си свършил работата си добре. Ако хората винаги са възпирани от теб, тогава постепенно ще започнат да те разпознават и ще странят от теб. Това доказва, че нямаш истината реалност, а в този случай всичко, което казваш, със сигурност са само думи и доктрини и действа възпиращо на другите. Някои църковни водачи биват освобождавани и защо биват освобождавани? Защото говорят само думи и доктрини, като винаги се перчат и свидетелстват за себе си. Такива водачи биха казали, че да им се съпротивляваш означава да се съпротивляваш на Бог и че който докладва какво се случва на Горното, се изправя срещу тях и смущава делото на църквата. Какъв проблем е това? Тези хора вече са станали толкова надменни, че нямат никакъв разум повече. Те се издават като антихристи, нали? Ако нещата се развият по-нататък, няма ли да започнат да установяват свои собствени независими царства? Някои хора, които току-що са започнали да вярват, ще ги боготворят и ще свидетелстват за тях, а те много ще се наслаждават на това и ще се чувстват много доволни. Някой толкова надменен вече е обречен. Това, че могат да кажат „да ми се съпротивляваш означава да се съпротивляваш на бог“, показва, че вече са станали съвременен Павел; естеството на техните думи не се различава от това на думите на Павел, когато е казал: „За мене да живея е Христос“. Не са ли в голяма опасност хората, които говорят по този начин? Дори и да не установят независими царства, те все пак са истински антихристи. Ако такъв човек ръководеше църква, тази църква бързо щеше да се превърне в царството на антихрист. Някои хора, след като станат църковни водачи, специално се съсредоточават върху това да изнасят възвишени проповеди и да се изтъкват, специално казват тайни, така че хората да се възхищават от тях, и резултатът е, че се отдалечават все повече и повече от истината реалност. Това води дотам, че повечето хора се покланят на духовни теории. Който говори възвишено, него слушат хората; който говори за навлизането в живота, хората не му обръщат внимание. Нима това не е подвеждане на хората? Ако някой общува относно истината реалност и никой не слуша, това е доста обезпокоително. Никой освен този човек не може да ръководи църквата, защото всеки се покланя на духовни теории, а онези, които не могат да говорят за духовни теории, не са способни да се утвърдят. Може ли една такава църква въпреки това да получи делото на Светия Дух? Могат ли хората да навлязат в истината реалност? Защо се отхвърля общението за истината и говоренето за практически преживявания до степен да не желаят да Ме слушат, когато общувам за истината? Това доказва, че този водач вече е подвел тези хора и ги е поставил под своя контрол. Хората го слушат и му се покоряват, вместо да се покоряват на Бог. Очевидно е, че са хора, които се покоряват на своя водач, а не на Бог. Защото хората, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, няма да се покланят на хора и да следват хора. Те имат място за Бог в сърцата си и имат богобоязливи сърца, така че как биха могли да бъдат възпирани от хора? Как биха могли да се покоряват послушно на лъжеводач, който не притежава истината реалност? Онова, от което най-много се страхува лъжеводачът, е някой, който притежава истината реалност, който се бои от Бог и отбягва злото. Ако човек не притежава истината и въпреки това иска да накара другите да му се подчиняват, не е ли той възможно най-надменният дявол? Ако монополизираш църквата или контролираш Божиите избраници, тогава ти си накърнил Божия нрав и си унищожил себе си, и дори може да нямаш възможност да се покаеш. Всеки един от вас трябва да бъде внимателен; това е много опасно нещо. Би било твърде лесно за всеки един от вас да върши неща, които подвеждат и контролират хората. Може би ще има някои, които ще кажат: „Аз просто няма да направя това, просто няма да свидетелствам за себе си или да подвеждам хората!“. Това е просто защото си работил само кратко време. Щом имаш статус, ще ставаш все по-дързък и точно тогава ще извършиш зло. Ако след това някои хора те хвалят и те ласкаят, и ти се подчиняват във всичко, ти естествено ще си помислиш, че имаш висок статус, че си невероятен: „Виж ме, аз съм доста добър. Мога да ръководя всички тези хора и всички те ме слушат; укротявам хората, които не ме слушат. Това доказва, че аз имам известна работоспособност и съм на висотата на работата си“. С течение на времето надменните елементи на твоята природа ще започнат да се разкриват. Ако станеш толкова надменен, че да загубиш разума си, ще бъдеш в опасност. Можеш ли да видиш това ясно? Веднага щом разкриеш своя надменен нрав, който не се прекланя пред никого, ще имаш неприятности. Няма да слушаш дори когато Аз говоря. Ако Божият дом те освободи, дори ще се осмелиш да кажеш: „Нека Светият Дух го разкрие!“. Фактът, че би казал това, доказва, че не приемаш истината и че твоето непокорство е твърде голямо. Това, че го казваш, разобличава твоята природа същност и означава, че изобщо не познаваш Бог. И така, казвам ви всичко това днес, за да бъдете бдителни към себе си и да не се превъзнасяте и да не свидетелствате за себе си. Хората са склонни да се опитват да установят свои собствени независими царства, защото всички те обичат положение, богатство и слава, суета, и всички те обичат да заемат второ място в йерархията и да демонстрират сила: „Виждате ли колко страховито прозвучах тук? В момента, в който им внуших малко страх, всички станаха послушни и хрисими!“. Не демонстрирай този вид сила. Това е безполезно и не доказва нищо. Доказва само, че си особено надменен и че имаш лош нрав. Не доказва, че имаш някаква способност, а още по-малко, че притежаваш истината реалност. След като няколко години сте слушали проповеди, имате ли някакво познание за себе си? Не смятате ли, че сте в опасност? Ако не беше Бог да говори и да работи, за да спаси човека, нямаше ли да основете независими царства? Не искате ли да придобиете монопол върху църквите, за които сте отговорни, да поставите тези хора под своето влияние, така че никой от тях да не може да избяга от вашия контрол и всички да ви слушат? Ако някога правиш това, като водиш хората под своя контрол, то ти си дявол и Сатана. Много е опасно да имаш такива мисли — ти вече си поел по пътя на антихриста. Ако не се самоанализираш правилно и не можеш да изповядаш греховете си пред Бог и да се покаеш, тогава непременно ще бъдеш оставен настрана и Бог няма да ти обръща никакво внимание. Трябва да знаеш как да направиш обрат, за да бъдеш в съответствие с Божиите намерения, за да си сигурен, че не накърняваш Божия нрав. Недей да чакаш, докато Божият дом те окачестви като антихрист и те отлъчи — тогава ще бъде твърде късно.

Есента на 1997 г.