Как се молите на Бог понастоящем? С какво това подобрява религиозните молитви? Какво действително разбирате за значението на молитвата? Разсъждавали ли сте над тези въпроси? Всеки, който не се моли, се отдалечава от Бог, и всеки, който не се моли, следва собствената си воля. Отсъствието на молитва предполага отдалечаване от Бог и предателство спрямо Бог. Какъв е вашият действителен опит с молитвата? Отношенията между Бог и хората проличават в молитвите на хората. Как се държиш, когато братята и сестрите ти се възхищават и те хвалят за резултатите, които постигаш в работата си? Как реагираш, когато хората ти дават предложения? Молиш ли се на Бог? Всеки от вас намира време да се моли, когато се сблъска с проблеми или трудности, но обръщате ли се към Бог с молитва, когато не сте в добро състояние? Молите ли се, когато разкривате поквара? Искрено ли се молите? Ако не се молите искрено, няма да напреднете. Особено на събирания следва да отправяте молитви и възхвала. Някои хора вярват в Бог от много години, но за съжаление не се молят много често. Те разбират няколко думи и доктрини и стават арогантни, като си мислят, че са разбрали истината, че са извисили ръст, и се чувстват много доволни от себе си. В резултат на това те затъват в това ненормално състояние и когато следващия път се опитат да се молят, се оказва, че няма какво да кажат и че са без делото на Светия Дух. Когато човек не може да контролира състоянието си, той може да се наслаждава на плодовете на своя труд, след като е поработил малко, или може да започне да проявява негативизъм, да започне да намалява усърдието в работата си и да спре да изпълнява задълженията си, когато се сблъска с някаква трудност, което е много опасно. Така постъпват хората без съвест и разум. Повечето хора отделят време да се молят само когато имат трудности или когато не могат да разберат напълно даден въпрос. Те се молят само когато ги измъчват съмнения и нерешителност или когато разкриват покварен нрав. Молят се само когато са в нужда. Това е нормално. Трябва обаче да се молиш и да благодариш на Бог дори когато постигаш резултати в работата си. Ако се грижиш само за щастието си и не се молиш, винаги си въодушевен, винаги се наслаждаваш на тези чувства, но забравяш Божията благодат, това е пълна загуба на разум. Когато се отдалечиш твърде много от Бог, понякога се налага да бъдеш дисциплиниран; или когато се опитваш да правиш определени неща, вероятно се сблъскваш със стена; или допускаш грешка и се разправят с теб, и си принуден да чуваш думи, които пронизват сърцето ти, както и да понасяш тежест или страдание, и всичко това без да знаеш точно какво си сторил, за да наскърбиш Бог. В действителност Бог често използва външната среда, за да те дисциплинира, да ти причини болка и да те облагороди, и когато накрая се изправиш пред Бог, за да се молиш и размишляваш, осъзнаваш, че състоянието ти е неправилно — вероятно си самодоволен, самонадеян и изпълнен с възхищение към себе си — и започваш да се отвращаваш от себе си, и да се разкайваш напълно. След като се помолиш на Бог и се изповядаш, започваш да се отвращаваш от себе си и искаш да се покаеш, и в този момент твоето неправилно състояние започва да се коригира. Когато хората се молят искрено, Светият Дух върши Своето дело, като им дава определено чувство или просветление, което им позволява да излязат от ненормалното им състояние. Да се молиш не е просто да търсиш известно време, да спазваш известни формалности и след това да приключиш. Това не означава да кажеш няколко молитвени думи, когато имаш нужда от Бог, а след това, когато нямаш нужда, да не кажеш нито една. Ако продължиш дълго време без да се молиш, дори ако състоянието ти изглежда външно нормално, ще разчиташ на собствената си воля при изпълнението на задълженията си, ще правиш каквото искаш и така ще бъдеш неспособен да действаш в съответствие с принципите. Ако прекараш дълго време без да се молиш на Бог, никога няма да бъдеш просветлен или озарен от Светия Дух. Дори да изпълняваш задълженията си, ти просто следваш правилата, а изпълнението на задълженията ти по този начин няма да донесе плодовете на свидетелството за Бог.

И преди съм казвал, че много хора се справят сами с работата си и се занимават със собствените си дела в рамките на задълженията си, като хората продължават да постъпват така и до днес. След като работят известно време, те спират да се молят и Бог вече не е в сърцата им. Те си мислят: „Ще правя просто това, което ми налагат условията на работата ми. Във всеки случай не съм допуснал никакви грешки и не съм причинил никакви прекъсвания или смущения…“ Когато правиш неща, без да се молиш, и ако не отправяш благодарности към Бог, когато нещата са добре свършени, има проблем с твоето състояние. Ако знаеш, че състоянието ти е грешно, но не можеш сам да го коригираш, тогава в действията си ще разчиташ постоянно на собствената си воля и дори когато разбираш истината, няма да можеш да я приложиш на практика. Постоянно си мислиш, че начинът ти на мислене е правилен и винаги се придържаш към него, правиш това, което ти харесва, пренебрегваш делото на Светия Дух, задълбаваш се в собствените си начинания и в резултат на това Светият Дух те изоставя. След като Светият Дух те изостави, ще се чувстваш мрачен и изхабен. Няма да можеш да усетиш никакво препитание или удоволствие. Има много хора, които не се молят истински дори веднъж на половин година. Този тип хора вече не носят Бог в сърцето си. Някои хора обикновено не се молят, а се молят само когато са в опасност или преживяват нещастие. Въпреки че все още изпълняват задълженията си, те се чувстват духовно изпразнени, затова неизбежно у тях се появяват отрицателни мисли. Понякога си мислят: „Кога най-сетне ще приключа задълженията си?“ Дори такива мисли могат да се появят само защото не са се молили дълго време и са се отдалечили от Бог. Много е опасно, ако това породи невярващо, зло сърце. Молитвата е изключително важна! Животът без молитва е сух като прах и не може да получи делото на Светия Дух. Tакива хора не живеят пред Бог и вече са изпаднали в мрак. Затова трябва често да се молите и да общувате за Божиите слова, за да можете да се наслаждавате на делото на Светия Дух и да хвалите Бог от сърце. Само по този начин животът ви може да се изпълни с мир и радост. Светият Дух действа особено силно в тези, които се молят и отправят възхвала за всичко. Силата, която Светият Дух дава на хората, е безкрайна и хората никога не могат да я използват докрай или да я изчерпят. Хората може да говорят и проповядват безкрайно, може да разбират много учения, но без делото на Светия Дух това е безполезно и напразно. Има много случаи, в които хората прекарват половин ден в молитва, но произнасят само няколко думи, докато се молят, като например: „Боже, благодаря Ти и Те възхвалявам!“. След малко може да произнесат същото изречение отново. Те не могат да измислят какво повече да кажат на Бог, нямат вътрешни мисли, които да Му споделят. Това е много опасно! Ако хората, които вярват в Бог, не могат дори да произнесат думи към Него, с които да Го възхваляват, да Му благодарят и да Го прославят, как може да се каже, че те имат място за Него в сърцата си? Можеш да твърдиш, че вярваш в Бог и че Го разпознаваш в сърцето си, но не идваш пред Него, не си в състояние да Му кажеш какво е в сърцето ти, когато се молиш, сърцето ти е твърде отдалечено от Бог и поради това Светият Дух не върши делото Си. Когато се събуждате всяка сутрин, трябва да отворите сърцето си за искрена молитва, да прочетете Божиите слова и след това да размишлявате над тях, докато намерите светлина и път за практикуване. Направи това и денят ти ще бъде особено добър и пълноценен, и ще почувстваш, че Светият Дух е винаги с теб и те закриля.

Забелязал съм, че много хора имат общ проблем. Когато имат проблеми, те идват пред Бог, за да се молят, но когато нищо не ги притеснява, те пренебрегват Бог. Придържат се към удоволствията на плътта, но никога не се събуждат. Това означава ли, че вярват в Бог? Това истинска вяра ли е? Липсата на истинска вяра означава липса на път, по който да се върви. Без истинска вяра човек не може да знае кои действия на вяра в Бог са в съответствие с Божията воля или чрез кои действия може да постигне истината, или да израсне в живота. Без вяра човек е сляп, обзет от желание за стремеж, но без посока и цели. И така, как се ражда вярата? Вярата се ражда от молитва и общение с Бог и още повече от четене на Божиите слова и от придобиване на просветлението на Светия Дух. Колкото повече разбираш истината, толкова повече вяра ще имаш. Тези, които не разбират истината, нямат никаква вяра и дори да се смесят с църквата, те са неверници. Хората, които вярват в Бог, не могат да вярват без молитва и четене на Божиите слова. Ако просто продължат да посещават събиранията, но рядко се молят искрено, ще се окажат все по-далеч и по-далеч от Бог. Всички вие рядко се молите искрено, а някои хора все още не знаят как да се молят. В действителност молитвата означава преди всичко да говориш от сърцето си. Това означава да отвориш сърцето си за Бог и просто да се отвориш пред Него. Ако сърцето на човек е подходящо, тогава той може да говори от сърцето си и така Бог чува и приема молитвата му. Някои хора знаят само да просят, когато се молят на Бог. Те непрекъснато молят Бог за благодат, без да казват нищо друго, и затова колкото повече се молят, толкова по-изчерпани се чувстват. Когато се молиш, независимо дали копнееш за нещо, търсиш нещо от Бог, молиш Бог да ти даде мъдрост и сила по въпрос, който те занимава, но който не можеш да видиш ясно, или молиш Бог за просветление, трябва да притежаваш чувство за нормална човешка природа. Без това чувство ще паднеш на колене и ще кажеш: „Боже, моля Те, дай ми вяра и сила, моля Те да ме просветлиш и да ми позволиш да видя природата си, моля Те да вършиш делото Си и да ми дадеш благодат и благословия“. Има нотка на задължаване в това „просене“. Това е начин за оказване на натиск върху Бог, да Му се каже, че нещо трябва да се направи, сякаш е предопределено. Това не е искрена молитва. Що се отнася до Светия Дух, когато вече си поставил условията и си решил какво ще направиш, не правиш ли нещата само механично? По този начин не мамиш ли Бог? Човек би трябвало да се моли с търсещо, покорно сърце. Когато нещо те е сполетяло например и не си сигурен как да се справиш с него, можеш да кажеш: „Боже, не знам какво да направя сега. Искам да Те удовлетворя по този въпрос и да търся Твоята воля. Искам да правя това, което Ти желаеш, а не което аз желая. Ти знаеш, че човешката воля е напълно противоположна на Твоите намерения, изцяло Ти се противопоставя и не е в съгласие с истината. Моля Те да ме просветлиш, да ми дадеш напътствия по този въпрос и да ми позволиш да не Те обиждам…“. Това е подходящият тон за молитва. Ако кажеш: „Боже, моля Те да ми помогнеш, да ме напътстваш, да подготвиш правилната среда и правилните хора и да ме оставиш да свърша добре работата си“, след молитвата все още няма да разбираш Божиите намерения, защото молиш Бог да действа според твоята воля. Сега трябва да прецениш дали думите, които използваш в молитвата, са благоразумни и дали са от сърце. Ако молитвите ти не са благоразумни, Светият Дух няма да работи по отношение на теб. Затова когато се молиш, трябва да говориш благоразумно и с подходящ тон. Кажи: „О, Боже, Ти знаеш моята слабост и моето непокорство. Моля Те само да ми дадеш сила и да ми помогнеш да устоя на обстоятелствата, но само според Твоята воля. Не знам каква е волята Ти и просто Те моля. Независимо от това нека Твоята воля бъде изпълнена. Дори да бъда заставен да служа или да съм контрастиращ предмет, ще го направя с готовност. Моля Те да ми дадеш сила и мъдрост и да ми позволиш да Те удовлетворя по този въпрос. Искам само да се подчиня на Твоята подредба…“. След такава молитва сърцето ти ще се почувства особено спокойно. Ако всичко, което правиш, е да се молиш, независимо колко много казваш, всичко това ще са кухи думи. Бог няма да работи в отговор на твоята молба, защото ти ще си решил какво искаш предварително. Когато коленичиш за молитва, кажи: „Боже, Ти познаваш слабостта на човека и неговите състояния. Моля Те да ме просветлиш по този въпрос. Позволи ми да разбера волята Ти. Искам само да се подчиня на всичките Ти уредби и сърцето ми е готово да Ти се подчини…“. Моли се така и Светият Дух ще те движи. Ако намерението ти е погрешно, когато се молиш, и винаги отправяш изисквания към Бог въз основа на собствената си воля, твоите молитви ще бъдат сухи и безплодни и Светият Дух няма да те движи. Ако просто затвориш очи и изречеш някакви изтъркани баналности, за да имаш вземане-даване с Бог, Светият Дух ще те движи ли тогава по този начин? Когато хората идват пред Бог, те трябва да се държат покорно и да имат благочестиво отношение. Идвате пред единствения истински Бог, говорите със Създателя. Не следва ли да проявите благочестие? Не е лесно да се молиш. Когато хората идват пред Бог, те правят заплашителни жестове, напълно лишени от благочестие; а когато се молят, са легнали в домовете си, произнасяйки няколко прости, повърхностни думи, и си мислят, че се молят и че Бог е в състояние да ги чуе — това не е ли самозаблуда? Като казвам това, целта Ми не е да изисквам от хората да се придържат към някакво конкретно правило. Но най-малкото, което човек може да направи, е да има покорно на Бог сърце и да дойде пред Бог с благочестива нагласа. Твърде често в молитвите ви липсва разум. Винаги се молите със следния тон: „О, Боже! Тъй като си ми възложил да изпълня това задължение, направи всичко, което правя, подходящо, така че делото Ти да не бъде прекъснато и интересите на Божието семейство да не бъдат накърнени. Трябва да ме защитиш…“. Тази молитва е твърде неразумна, нали? Ще работи ли Бог върху теб, ако дойдеш пред Него и се молиш по този начин? Бих ли те слушал, ако дойдеш пред Мен и говориш неразумно? Ако Ме отвратиш, директно ще те изгоня! Не си ли същият пред Духа, какъвто си пред Христос? Когато дойдеш пред Бог, за да се молиш, трябва да помислиш как можеш да говориш разумно и как можеш да коригираш вътрешното си състояние, за да постигнеш благочестие и да си способен на подчинение. След като го направиш, повторната молитва ще бъде добра и ще почувстваш Божието присъствие. Много пъти хората падат на колене да се молят. Затварят очи и всичко, което могат да направят, е да извикат: „О, Боже! О, Боже!“. Защо викат безмълвно по този начин дълго време? Това е поради неправилното мислене и ненормалното състояние на хората. Когато човек не може да достигне Бог в сърцето си, молитвите му са безмълвни. Правите ли някога това? Вече знаете своята собствена мярка, но когато състоянието ви е ненормално, не се замисляте за себе си, не търсите истината и не желаете да пристъпите пред Бог в молитва или да ядете и пиете от Божиите слова. Това е опасно. Независимо дали човек е в нормално състояние, или не, или какви проблеми възникват, той не трябва да се отклонява от молитвата. Ако не се молите, дори състоянието ви да е нормално сега, след продължителен период от време то ще стане ненормално. Молитвата и четенето на Божието слово трябва да са нещо нормално. Четенето на Божиите слова в търсене на истината може да доведе до истинска молитва, молитвата може да придобие Божието просветление и това може да помогне на човек да разбере Божието слово. Когато се молите на Бог, най-важно е първо да коригирате мисленето си. Това е принципът на молитвата. Ако мисленето ви е неправилно, няма да бъдете благочестиви, ще правите нещата механично и ще мамите Бог. Ако в сърцето си имате боязън от Бог и послушание към Бог, и се молите на Бог, само тогава сърцето ви ще намери покой. Следователно когато се молите, трябва да имате правилния начин на мислене и молитвите ви ще дадат резултат. Ако често практикувате този начин, като казвате на Бог какво наистина е в сърцето ви, докато се молите, и Му посочвате какво най-силно желае да Му каже сърцето ви, тогава, дори без да забележите, ще сте в състояние да се молите на Бог и ще сте в състояние да общувате нормално с Бог.

Молитвата не изисква да сте образовани или културни и тя не е като да се пише есе. Просто говорете искрено, с разума на нормален човек. Помислете за молитвите на Исус. В Гетсиманската градина Той се молеше: „Ако е възможно…“. Тоест „Ако може да стане“. Това беше казано в рамките на дискусия. Той не каза: „Умолявам Те“. С покорно сърце и в покорно състояние Той се помоли: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. Той продължи да се моли така втори път, а третия път се помоли: „Да бъде Твоята воля“. След като разбра намеренията на Бог Отец, Той каза: „Да бъде Твоята воля“. Той бе в състояние да се покори напълно, без никакъв личен избор. В молитва Исус каза: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“. Какво означаваше това? Той се молеше по този начин, защото мислеше за голямото страдание при проливането на кръвта Му на кръста до последния Му дъх — това засягаше въпроса за смъртта — и защото все още не беше разбрал напълно намеренията на Бог Отец. Да се моли по този начин, въпреки мисълта за такова страдание, показва голямата дълбочина на Неговото покорство. Начинът, по който се молеше, беше нормален. Той не постави никакви условия в молитвата Си, нито каза, че чашата трябва да бъде отнесена. По-скоро Неговата цел беше да търси Божията воля в ситуация, която Той не разбираше. Първия път, когато се молеше, Той не разбираше и каза: „Ако е възможно […] но както Ти искаш“. Той се молеше на Бог в състояние на покорство. Втория път Той се молеше по същия начин. Той се помоли общо три пъти и в последната Си молитва разбра напълно Божията воля, след което не зададе повече въпроси. В първите Си две молитви Той просто търсеше и направи това в състояние на покорство. Хората обаче просто не се молят по този начин. В молитвите си хората винаги казват: „Боже, моля Те да направиш това и онова, моля Те да ме напътстваш в това и онова, моля Те да подготвиш условията за мен…“. Може би Бог няма да подготви подходящи условия за теб. Може би Бог ще те накара да преживееш трудности, за да ти даде урок. Ако винаги се молиш така: „Боже, моля Те да направиш приготовления за мен и да ми дадеш сила“, това е крайно неразумно! Когато се молите на Бог, трябва да бъдете разумни и да Му се молите с покорно сърце. Не се опитвайте да определяте какво ще направите. Ако се опитвате да определяте какво ще направите, преди да се помолите, това не е израз на покорство пред Бог. Сърцето ви трябва да бъде послушно в молитвата и първо трябва да потърсите с Бог. Така сърцето ви ще получи естествено озарение по време на молитвата и ще узнаете какво е подходящо да направите. Преминаването от вашия план преди молитва към промяната, получена в сърцето ви след молитвата, е резултат от делото на Светия Дух. Ако вече си взел самостоятелно решение и си решил какво да направиш, а след това се помолиш, за да поискаш разрешение от Бог или да помолиш Бог да направи това, което искаш, този вид молитва е неразумна. Много пъти Бог не откликва на молитвите на хората, точно защото те вече са решили какво да правят и просто искат разрешение от Него. Той казва: „Щом вече си решил какво да правиш, защо Ме питаш?“. Този вид молитва изглежда малко като измама спрямо Бог и по този начин молитвите на хората пресъхват.

Въпреки че хората говорят с Бог, когато коленичат, за да се молят, трябва да разбереш ясно: молитвата е начинът, чрез който Светият Дух действа в хората. Светият Дух винаги просветлява, озарява и води хората, докато се молят. Ако хората се молят и търсят, докато са в правилно състояние, тогава Светият Дух ще върши делото Си по същото време. Това е нещо като негласен договор между Бог и хората. Може да се каже също така, че Бог помага на хората да се погрижат за нещата. Молитвата е начин хората да застанат пред Бог и да си сътрудничат с Него. Това е също така начин Бог да спаси и пречисти хората. Нещо повече, това е път към навлизане в живота; това не е ритуал. Молитвата не е просто начин да се мотивират хората, нито е формулиран начин за удовлетворяване на Бог. Такива мисли са погрешни. Молитвата има дълбок смисъл! Ако вярвате в Бог, не можете да се откажете нито от молитвата, нито от четенето на Божиите слова. Чрез молитвата Светият Дух действа в хората, просветлява ги и ги води. Ако хората не се молят на Бог, те трудно ще получат делото на Светия Дух. Ако се молиш често, практикуваш молитвата често и често се молиш с покорно на Бог сърце, тогава твоето вътрешно състояние е нормално. Ако, когато се молиш, обикновено произнасяш само няколко изречения от някое учение и не отваряш сърцето си за Бог или не търсиш истината, нито размишляваш за Божията воля и изисквания, тогава не се молиш истински. Само хората, които често размишляват върху истината, чиито сърца често са близо до Бог, и които често живеят в Божиите думи, се молят истински, имат думи в сърцата си, с които да разговарят с Бог, и са способни да търсят истината от Бог. За да се научите как да се молите, трябва често да размишлявате върху Божиите слова. Ако можете да разберете волята на Бог, тогава в сърцето ви ще има много неща, които да Му кажете, ще можете да разберете кои думи са разумни молитви и кои не; кои молитви са истинско поклонение и кои не; в кои молитви се стремите да разберете Божията воля и по отношение на кои молитви вече сте взели решение и просто молите Бог за разрешение. Ако никога не приемеш тези въпроси на сериозно, тогава молитвите ти никога няма да бъдат успешни и вътрешното ти състояние винаги ще бъде ненормално. Що се отнася до това какво е нормален разум, какво е истинско послушание, какво е истинско поклонение и каква поза следва да заеме човек, когато се моли — всички тези уроци включват истините на молитвата. Всичко това са подробности. Тъй като повечето хора не могат да Ме видят, те са ограничени да се молят пред Духа. След като започнеш да се молиш, въпросът опира до това дали думите, които казваш, са разумни, дали думите ти са наистина благоговейни, дали това, за което молиш, среща Божието одобрение, дали в твоята молитва има елемент на сделка или е примесена с човешки нечистотии, дали твоите молитви и реч са в съответствие с Божията воля, дали изпитваш специален страх, уважение и покорство към Бог и дали наистина се отнасяш към Бог като с Бог. Трябва да се отнасяш сериозно към това, което казваш в молитвата, да чувстваш Божията воля и да бъдеш в съответствие с Неговите изисквания. Само ако се молиш по този начин, ще познаеш мир и радост в сърцето си. Само така можеш да имаш нормален разум, когато дойдеш пред Христос. Ако не се молиш или не казваш пред Духа това, което е в сърцето ти, когато дойдеш пред Христос, вероятно ще измисляш идеи, ще се бунтуваш срещу Него и ще Му се съпротивляваш, или ще говориш неразумно, нечестно, или постоянно ще причиняваш прекъсвания с речта и действията си, и след това винаги ще понасяш укор. Защо винаги ще понасяш укор? Тъй като обикновено на теб ти липсва дори и най-малкото познание за истините относно това как да почиташ Бог или да се отнасяш към Него и затова когато се сблъскаш с проблем, ти се объркваш, не знаеш как да практикуваш и постоянно допускаш грешки. Как хората, които вярват в Бог, би трябвало да дойдат в Неговото присъствие? Разбира се, това би трябвало да стане чрез молитва. Ако си коригирал нагласата си, когато се молиш, и сърцето ти е в мир, значи си се явил пред Бог. След като се помолиш, трябва да се замислиш дали думите, изречени в молитва, са били разумни, дали си бил в подходяща поза, дали си имал покорно на Бог сърце и дали си бил изпълнен с човешка нечистота или непочтеност. Ако откриеш някакви проблеми, тогава трябва да продължиш да се молиш на Бог и трябва да признаеш своите нечистоти и недостатъци пред Бог. По този начин, като казваш на Бог това, което е в сърцето ти, твоето състояние ще стане все по-нормално, ще станеш все по-съвестен и разумен и неправилните ти състояния ще бъдат все по-малко и по-малко. След като практикуваш по този начин известно време, твоите молитви ще продължат да се подобряват и ще бъдат чути и приети от Бог през по-голяма част от времето. Онези, които често могат да се молят на Бог по този начин, са тези, които са дошли да живеят пред Бог. Ако не приемате молитвата на сериозно или не коригирате неправилния си начин на молене, тогава няма да знаете как да се молите. В резултат на това, че не знаете как да се молите, ще ви бъде трудно да живеете пред Бог. Този тип хора няма да имат навлизане в живота и ще бъдат извън Божието слово. Ако не знаеш как да се молиш или да говориш пред Бог, ако не си сериозен, когато говориш, ако казваш каквото искаш, ако не чувстваш, че има някакъв проблем, когато говориш погрешни неща, и ако постоянно си небрежен и объркан, тогава, когато дойдеш в присъствието на Христос, ще се страхуваш да не кажеш или да не направиш нещо нередно. Колкото повече се страхуваш да не сгрешиш, толкова повече грешки ще допускаш и никога няма да можеш да ги поправиш. И понеже хората не могат да бъдат в постоянен контакт с Христос или да чуват често Христос да им говори лице в лице, защото Аз не мога да бъда пред вас често, всичко, което можете да направите, е да търсите истината и да говорите със сърцето си пред Духа в чести молитви, и е достатъчно, ако постигнете покорно, богобоязливо сърце. Дори да ви говоря лице в лице, все пак от вас зависи да приемете истината и да се стремите към нея, и да вървите по пътя на следването на Бог. От сега нататък трябва да внимавате какво казвате, когато се молите. Отделете време да се молите, да размишлявате и да чувствате. След това, след като Светият Дух ви просветли, ще постигнете напредък. Усещането, което изпитвате, когато Светият Дух ви просветли, е особено фино. След като имаш някои от тези фини чувства и изкусни знания, ако правиш определени неща или ако контактуваш с Христос, за да се справиш с определени въпроси, тогава ще можеш да разпознаеш кои думи са казани с добър разум и кои не, кои неща се правят с добър разум и кои не. Така ще постигнеш целите на молитвата.

В Библията са записани молитвите на много хора, които не са поставяли своите условия в тях. Вместо това те използвали молитвата, за да търсят и разбират Божията воля, както и да позволят на Светия Дух да взема решения. Например израилтяните нападнаха Йерихон чрез молитва. Хората от Ниневия също се покаяха и получиха Божието опрощение чрез молитва. Молитвата не е вид ритуал. Тя е истинско беседване между човек и Бог и има дълбоко значение. От молитвите на хората се вижда, че те служат пряко на Бог. Ако гледаш на молитвата като на ритуал, молитвата ти ще бъде неефективна и няма да бъде истинска молитва, защото не изричаш своите вътрешни чувства на Бог или не отваряш сърцето си за Него. От гледна точка на Бог, твоята молитва няма значение. Ти не съществуваш в сърцето на Бог. Как тогава ще работи Светият Дух в теб? Вследствие на това, след като работиш определен период от време, ще се изтощиш. От сега нататък без молитва няма да можеш да вършиш работа. Молитвата е тази, която носи работа, и молитвата е тази, която носи служба. Ако си водач, някой, който служи на Бог, но никога не си се отдавал на молитва или не си приемал молитвата сериозно, тогава нямаш мисли, които да изразиш пред Бог, и поради това е вероятно да се объркаш, докато изпълняваш задълженията си, и вероятно ще се спънеш, тъй като в действията си постоянно разчиташ на собствените си намерения. Неприемливо е да вярваш в Бог, без да се молиш достатъчно. Някои хора рядко се молят, смятайки, че след като Бог се е въплътил, е достатъчно да четат директно Божиите слова. В този смисъл мислиш твърде опростено. Може ли да бъдеш просветлен и озарен от Светия Дух само като четеш Божието слово, без да се молиш на Бог? Ако човек никога не се моли на Бог, тъй като не говори или не общува истински с Бог, тогава ще му бъде много трудно да отхвърли покварения си нрав и да удовлетвори Бог при изпълнението на своите задължения. Дори въплътеният Бог се моли понякога! Когато Исус се въплъти, Той също се молеше, когато ставаше въпрос за изключително важни въпроси. Той се молеше на планината, в лодката и в градината. Той също така поведе учениците си в молитва. Ако често идваш пред Бог и Му се молиш, това доказва, че се отнасяш с Бог като с Бог. Ако често действаш според желанията си и пренебрегваш молитвата, и правиш различни неща зад гърба Му, тогава ти не служиш на Бог, а просто си ангажиран със собствените си начинания. В този случай няма ли да бъдеш осъден? Отвън няма да изглежда, че си направил нещо, което всява смущение, нито ще изглежда, че си охулил Бог, но ти просто ще се занимаваш със собствените си дела. Ще бъдеш ангажиран със собствените си начинания и ще преследваш слава, печалба, статус и лични облаги. Това не прекъсва ли работата на църквата? Дори ако на пръв поглед изглежда, че не причиняваш прекъсване, по същество действията ти представляват съпротива срещу Бог. Ако никога не се покаеш или промениш, тогава си в опасност.

Всеки е изпитвал болка и се е чувствал нещастен, когато се случи нещо незадоволително, и не е искал да говори с никого за това. След известно време се чувства по-добре, но това състояние не е преодоляно. Понякога човек разкрива покварен нрав при изпълнението на задълженията си и забавя работата, или бива скастрен и се разправят с него, бива наранен и разстроен, но ако не търси истината, за да разреши проблема, тогава това ненормално състояние няма да бъде преодоляно. Колко пъти сте идвали пред Бог в болката и скръбта си, за да се молите? Всички намирате успокоение и просто някак се справяте. В този смисъл има много хора, които твърдят, че вярват в Бог, но не Го носят в сърцата си. Независимо какъв дълг изпълняват, когато се сблъскат с някакъв проблем, те никога не се молят и не търсят истината. Разчитат на собствената си воля да вършат нещата на сляпо, уж страдат и изразходват енергия, и смятат, че изпълняват добре дълга си, въпреки че не измислят нищо и усилията им са напразни. Хората често разчитат на собствената си воля и се отклоняват от пътя, докато вървят. След като свършат някаква работа, стават арогантни, чувстват, че имат капитал, и тогава нямат място за Бог в сърцата си. От това става ясно, че природата на хората е предателска. Хората дори си мислят: „Как може да няма място за Бог в сърцето ми, ако вярвам в Него? Не работя ли за църквата в момента? Как може Бог да ме изостави?“. Не че Бог иска да те изостави, просто ти нямаш място за Бог в сърцето си. Колкото и работа да свършиш, няма да си в състояние да компенсираш за стореното, няма да можеш да спечелиш делото на Светия Дух и каквото и да правиш, ще продължаваш да се отдалечаваш от Бог и да Го предаваш. Урокът на молитвата е най-задълбоченият. Ако изпълняваш дълга си, без дори да се молиш, тогава резултатите ти няма да бъдат добри и трудът ти ще бъде напразен. Колкото по-ненормално е състоянието ти, толкова повече би трябвало да се молиш. Без молитва състоянието ти ще се влошава все повече и дългът ти ще бъде неефективен. Молитвата не зависи от това колко добре звучат нещата, които казваш. Напротив, тя предполага да говориш от сърцето си, да говориш истината за собствените си трудности, да говориш от позицията на сътворено същество и от гледната точка на подчинението: „Боже, Tи знаеш колко закоравели са хората. Моля Те, дай ми насоки по този въпрос. Знаеш, че съм слаб, че имам големи недостатъци, че не съм подходящ да ме използваш, че съм непокорен и че винаги, когато действам, прекъсвам Твоето дело и правя неща, които не съответстват на Твоята воля. Моля Те да вършиш Твоето дело, аз просто желая да се подчинявам и да сътруднича…“. Ако не можеш да изречеш дори тези думи, няма надежда за теб. Някои хора си мислят: „Когато се моля, все пак трябва да разпознавам дали се моля разумно или не. Тогава как да се моля?“. Отнема ли ти много време, за да разбереш дали си разумен? След всяка молитва размишлявай искрено и ще получиш яснота. Ако правиш това, в следващите си молитви ще ставаш все по-разумен, защото когато се молиш, ще знаеш, че някои думи са неподходящи. Когато човек се моли, връзката му с Бог е най-пряка и най-близка. Обикновено можеш ли да коленичиш и да се помолиш незабавно, когато правиш нещо? Не винаги, зависи от заобикалящата те среда. Когато си сам у дома и коленичиш и се молиш на Бог, връзката ти с Бог е най-близка. Можеш да кажеш каквото ти е на сърцето и да изпиташ най-голяма радост. Когато четеш Божието слово, ако първо се помолиш, ще почувстваш по различен начин четенето на Неговото слово. Когато изпълняваш дълга си, първо се моли и търси, тогава сърцето ти ще бъде сериозно, и когато изпълняваш дълга си, резултатът ще бъде различен. Ако четеш Божието слово и намериш светлина, тогава се моли на Бог и ще намериш по-голяма радост. Ако никога не се молиш, няма да почувстваш Божието присъствие, когато четеш Божието слово и изпълняваш дълга си. Понякога четенето на Божието слово няма да те просветли, и след като прочетеш Неговото слово, няма да има видим резултат. Без молитва не можеш да направиш нищо във вярата ти в Бог. Ако се молиш на Бог та ти с Него стане нормална, ще имаш навлизане в живота и вярата ти ще се укрепи. Ако не се молиш дълго време, ще загубиш вярата си и тогава как ще постигнеш навлизане в живота? Хората, които имат истинска вяра, я постигат, като живеят пред Бог чрез молитва и търсят истината чрез молитва. Много хора се молят само на думи и не търсят истината. Те идват пред Бог, за да се молят и просят, само когато нещо се случи, и не могат да направят нищо друго. Те винаги принуждават Бог да направи това, което те искат, и да ги удовлетвори. Това истинска молитва ли е? Дали Бог слуша такива молитви? Молитвата и търсенето в Божието присъствие не е въпрос на това да принудиш Бог да направи каквото ти искаш, а още по-малко на това да Го молиш да направи нещо конкретно. Това са все прояви на липса на разум. Какво означава разумна молитва? Какво означава неразумна молитва? След известно време ще научиш тези неща от опит. Например, след като си се помолил, може да почувстваш, че Светият Дух не върши това, за което си се молил, нито те напътства, както си се молил. Следващия път, когато се молиш, ще се молиш по различен начин. Няма да се опитваш да принуждаваш Бог, както се опита миналия път, или да отправяш молби към Него въз основа на собствените си желания. Ще кажеш: „О, Боже! Нека всичко бъде според Твоята воля“. Щом се съсредоточиш върху този подход, след като поразсъждаваш известно време, вече ще знаеш какво е разумна и неразумна молитва. Има и състояние, при което, когато се молиш според собствените си желания, чувстваш в духа си, че молитвите ти са вяли, и скоро се оказва, че няма какво да кажеш. Колкото повече се опитваш да кажеш нещо, толкова по-неловко става. Това доказва, че когато се молиш по този начин, ти следваш напълно плътта, а Светият Дух не действа и не те насочва по този начин. Това също е въпрос на търсене и опит. Когато преживееш повече подобни неща, ще започнеш да ги разбираш по естествен път.

Молитвата означава преди всичко да говориш честно пред Бог и да Му казваш какво е в сърцето ти. Ти казваш: „Боже! Ти познаваш покварата на човека. Днес направих още едно неразумно нещо. Затаих намерение. Аз съм измамник. Не постъпих според Твоята воля или истината. Постъпих, както исках, и се опитах да се оправдая. Сега признавам покварата си. Моля Те да ме просветлиш повече и да ми позволиш да разбера истината, да я прилагам на практика и да се отърся от тази поквара“. Моли се по този начин, казвай реални неща и ги казвай по реален начин. Когато повечето хора дойдат пред Бог да се молят, преобладаващата част от думите им са заимствани от учение. Това не са истински молитви от сърцето. Те имат малко познание само по отношение на мисленето и сърцата им са готови да се покаят, но не са положили никакво усилие да размишляват върху истината или напълно да я разберат. Това влияе на напредъка в живота им. Ако можеш да размишляваш върху Божиите слова и да търсиш истината, когато се молиш, и Светият Дух те просветли, тогава това е много по-полезно, отколкото просто да мислиш за това и да го разбираш. Ще можеш да разбереш истините принципи. Светият Дух движи хората, докато работи, и Той просветлява и озарява хората с Божиите слова, така че хората да имат истинско разбиране и истинско покаяние, което е много по-дълбоко от техните мисли и разбиране. Трябва напълно да разберете това. Ако участваш само в повърхностно, произволно мислене и изследване, и след това нямаш подходящ път за практикуване и постигаш слабо навлизане в истината, тогава ще останеш неспособен да се промениш. Например има моменти, в които решаваш да се отдадеш искрено на Бог и да се отплатиш искрено за Неговата любов. Но дори с това желание в ума си може да не полагаш толкова усилия и сърцето ти може да не е напълно отдадено на начинанието. Ако обаче, след като се помолиш и бъдеш разчувстван, вземеш решение и кажеш: „Боже, готов съм да понеса трудности. Готов съм да приема Твоите изпитания и да Ти се подчиня напълно. Колкото и силно да страдам, готов съм да се отплатя за любовта Ти. Радвам се на Твоята голяма любов и Ти ме въздигна. Затова Ти благодаря от дъното на сърцето си и отдавам цялата слава на Теб“, след като си отправил такава молитва, цялото ти тяло ще се изпълни с енергия и ще имаш път за практикуване. Това е резултатът от молитвата. След като човек се помоли, Светият Дух започва да работи върху него, като го просветлява, озарява и напътства, дава му вяра и смелост и му позволява да прилага истината на практика. Има хора, които ежедневно четат Божиите слова, без да постигат такъв резултат. Но след като са ги прочели, споделят за тях и сърцата им се озаряват и намират пътя. Ако освен това Светият Дух те разчувства и ти даде някакво бреме, както и някакво напътствие, резултатите наистина ще бъдат много различни. Когато четеш Божиите слова, може да се трогнеш до известна степен и тогава може да заплачеш. След малко това чувство ще премине. Но ако молитвата, която отправяш, е през сълзи, искрена, истинска и откровена, и си разчувстван от Светия Дух, тогава в сърцето ти ще има радост в продължение на много дни. Това е ефектът от молитвата. Целта на молитвата е да дойдеш пред Бог и да приемеш това, което Той ще даде на хората. Ако се молиш често, ако често идваш пред Бог, за да общуваш с Него, и ако имаш нормална връзка с Него, тогава винаги ще бъдеш движен от Него. Ако винаги получаваш Неговите ресурси и приемаш истината, ще се промениш и условията ти ще продължат да се подобряват. По-специално, когато братята и сестрите се молят заедно, след това възниква особено силна енергия и те чувстват, че са придобили много. В действителност те може да не са общували много през времето, в което са били заедно, но именно молитвата ги пробуди, така че не можеха да чакат нито секунда повече, за да се откажат от семействата си и от света, и не искаха нищо, и само Бог им беше достатъчен. Каква силна вяра! Силата, която делото на Светия Дух дава на хората, може да носи безкрайна радост! Докъде можеш да стигнеш, ако си твърдоглав и разчиташ на упорството си, вместо да разчиташ на силата, която Бог ти дава? Просто ще вървиш и вървиш, и ще останеш без сили, а след това, когато срещнеш проблем или трудност, няма да има път, по който да тръгнеш. Ще паднеш и ще деградираш, преди да стигнеш до края. Има толкова много хора, които са се провалили и са паднали по пътя на следването на Бог. Без истината те не могат да се изправят. Затова хората трябва постоянно да се молят на Бог, да разчитат на Бог и да поддържат нормални отношения с Бог до края. Докато продължават своя път обаче, хората се отдалечават от Бог. Бог е Бог, човечеството е човечество. Всеки следва своя път. Бог говори Божиите слова, а човечеството върви по своя път, който не е същият като този на Бог. Когато вярата на човек в Бог отслабне, той идва пред Бог, за да каже няколко думи в молитва и да вземе малко сила. След като получи малко енергия, той отново си тръгва. След известно време горивото му се изчерпва и той се връща при Бог за още. Човек не може да продължава дълго да прави нещата по този начин. Ако човек напусне Бог, той няма път напред.

Сега открих, че способността на много хора да се саморегулират е много малка. Каква е причината? Това е така, защото на първо място хората не разбират истината и, ако не се молят, най-вероятно ще се развратят. Те разбират само думите и ученията, което изобщо не е достатъчно, и съвсем не могат да се въздържат. В такова състояние можете да получите просветление и озарение от Светия Дух само чрез молитва, и можете да бъдете възпрени по някакъв начин и да имате някакво човешко подобие само ако разберете определена истина. Вярващите в Бог трябва често да четат словата Му, да наблягат на истината и да се молят често. Само тогава хората могат да се подобрят, да се променят и да изживеят някакво човешко подобие. Ако говорите само за опознаване на себе си и за изживяване на нормалната човешка природа, това не е достатъчно. Без делото на Светия Дух няма да има никакъв резултат. Ако пренебрегвате как точно Светият Дух работи и движи хората и как хората следва да търсят и практикуват истината в ежедневния си живот, тогава как може да вярвате в Бог? Какво задължение можете да изпълнявате? Ако в сърцата си хората вярват само в съществуването на Бог, ако всичко, което е останало от тяхната вяра, е само признание за Бог и ако Неговите слова и истината останат настрана, тогава те няма да имат навлизане в живота, и нито Бог, нито истината ще бъдат в сърцата им. Мислите и представите на хората ще бъдат изпълнени само с материалния свят. Този вид вяра в Бог се е превърнала в религиозен ритуал. Тези, които не обичат истината, могат дори да приемат атеизма или материализма, и могат бавно да поставят под съмнение съществуването на Бог и да отрекат духовния свят и въпросите на духовния живот. Така те напълно се отклоняват от истинския път и се сгромолясват в бездънната пропаст. Без молитва желанието на хората да практикуват истината е само субективно желание; те просто ще се придържат към правилата. Дори да действаш в съответствие с Небесните разпоредби и да не обиждаш Бог, ти просто се придържаш към правилата и затова никога няма да изпълняваш задълженията си добре. Духовете на всички хора сега са безчувствени и мудни. В отношенията на хората с Бог има много детайли, като например това, че са движени и просветлявани от Духа, но хората не могат да ги усетят — те са твърде безчувствени! Ако хората не четат Божиите слова или не се молят и никога не изпитват нещата от духовния живот, и не могат да овладеят собственото си състояние, те няма как да гарантират, че живеят пред Бог. Ако искате да живеете пред Бог, неприемливо е да не се молите, а още повече — да не четете Божиите слова. Неприемливо е също така да не живеете църковен живот. Ако човек се отдалечи от Божиите слова, той вече не вярва в Него, а да се отдалечиш от молитвата означава да се отдалечиш от Бог. За да вярва човек в Бог, той трябва да се моли. Без молитва няма подобие на вяра в Бог. Казах, че не е нужно да се придържате към правила и че може да се молите навсякъде и по всяко време, но има някои хора, които се молят рядко. Те не се молят сутрин, когато се събудят, а просто прочитат няколко пасажа от Божиите слова и вместо това слушат химни. През деня се занимават с външни въпроси и не се молят, преди да си легнат да спят вечер. Не смятате ли, че е вярно това, че ако просто четете Божиите слова и не се молите, тогава сте като неверник, който чете Неговите слова, но нищо от тях не прониква в съзнанието му? Ако хората не се молят, тогава сърцата им не могат да достигнат до Божиите слова и те няма да бъдат просветлени, когато ги четат. Няма да имат фини усещания на духа, нито духът им ще бъде раздвижен. Те са безчувствени и мудни. Те просто са в общение на повърхностно ниво относно работата в църквата и изпълнението на задълженията им. Когато нещо се случи, те не могат да доловят най-съкровените чувства на сърцето си. Това не влияе ли на нормалната им връзка с Бог? Вече няма място за Бог в сърцата им и се молят, както си искат, никакви думи не излизат и не могат да почувстват Бог. Това вече е много опасно. Това означава, че са се отдалечили твърде много от Бог. В действителност оттеглянето в духа ви, за да се молите, няма да прекъсне външните ви работни задачи. Изобщо няма да забави нещата. Ако се появи проблем и той не бъде разрешен, тогава нещата ще се забавят. Молитвата към Бог е предназначена да разреши проблемите и да даде възможност на хората да живеят в Божието присъствие и да се радват на Неговите слова. Това е по-полезно за изпълнението на техните задължения и за навлизането им в живота.

1998 г.