За да сме точни, да поемем пътя на Петър във вярата си означава да вървим по пътя на търсенето на истината, който е и пътят на истинското опознаване на самия себе си и на промяната на нрава на човека. Единствено чрез вървене по пътя на Петър човек ще върви по пътя на усъвършенстването от Бог. Човек трябва да е наясно как точно да върви по пътя на Петър, както и как да го приложи на практика. Първо, човек трябва да остави настрана собствените си намерения, неправилните си занимания и дори семейството си и всичко от собствената си плът. Човек трябва да се отдаде с цялото си сърце, тоест, трябва напълно да се посвети на Божието слово, да се съсредоточи върху яденето и пиенето на Божиите слова, да се концентрира върху търсенето на истината и на Божиите намерения в Неговите слова и да се опита да разбира Божията воля във всичко. Това е най-основополагащият и жизненоважен практически метод. Това е, което Петър направи, след като видя Исус, и само като практикува по този начин, човек може да постигне най-добрите резултати. Всеотдайната преданост към Божието слово включва преди всичко търсенето на истината и Божиите намерения в Неговите слова, съсредоточаването върху разбирането на Божията воля и разбирането и получаването на повече истина от Божиите слова. Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се концентрираше върху разбирането на истината и схващането на Божията воля, както и върху постигането на разбиране за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше да разбере различните покварени състояния на човека от Божиите слова, както и човешката природа същност и действителни недостатъци, като по този начин лесно отговаряше на Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Петър имаше толкова много правилни практики, които се подчиняваха на Божиите слова. Това беше най-съвместимо с Божията воля и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се изследваше строго спрямо всяка дума на Божието правосъдие и откровение за човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека и се стремеше да разбере точно значението на тези слова. Той усърдно се стараеше да размишлява и да запомня всяка дума, която Исус му казваше, и постигна много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да постигне разбиране за себе си от Божиите слова и не само успя да разбере различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и разбра същността и природата му. Това означава истински да разбираш себе си. От Божиите слова Петър не само постигна истинско разбиране за самия себе си, но и видя Божия праведен нрав, това, което Бог притежава и представлява, Божията воля за Неговото дело и Божиите изисквания към човечеството. От тези слова Той наистина стигна до опознаване на Бог. Той стигна до опознаване на Божия нрав и на Неговата същина. Той стигна до опознаване и разбиране на това, което Бог притежава и представлява, както и на Божията обичливост и Божиите изисквания към човека. Въпреки че тогава Бог не говореше толкова много, колкото днес, все пак у Петър бяха постигнати резултати в тези аспекти. Това беше рядко и ценно нещо. Петър премина през стотици изпитания, но не страда напразно. Той не само започна да разбира себе си от Божиите слова и Божието дело, но и започна да познава Бог. Освен това той се съсредоточи с особено внимание върху Божиите изисквания към човечеството, съдържащи се в Неговите слова. Във всички аспекти, в които човек да трябва да удовлетвори Бог, за да бъде в съответствие с Божията воля, Петър беше способен да положи големи усилия и да постигне пълна яснота. Това беше изключително полезно по отношение на навлизането му в живота. Без значение за какво говореше Бог, доколкото тези слова можеха да станат живот и бяха истината, Петър беше в състояние да ги гравира в сърцето си, за да размишлява върху тях и да ги разбира често. След като чуваше думите на Исус, той успяваше да ги приеме в сърцето си, което показва, че той беше особено съсредоточен върху Божиите слова и накрая наистина постигна резултати. Това означава, че Той можеше свободно да приложи Божиите слова на практика, да практикува истината точно и да бъде в съответствие с Божията воля, да действа изцяло в съответствие с Божието намерение и да се откаже от собствените си лични мнения и представи. По този начин Петър навлезе в реалността на Божиите слова. Службата на Петър беше в съответствие с Божията воля най-вече защото той беше направил това.

Ако хората могат да удовлетворят Бог, като изпълняват своя дълг, ако са принципни в своите думи и действия и навлязат в реалността на всички аспекти на истината, тогава те са личности, които са усъвършенствани от Бог. Може да се каже, че Божието дело и Божиите слова са били напълно ефективни за тях, че Божиите слова са станали техен живот, че те са придобили истината и са способни да живеят в съответствие с Божиите слова. След това природата на тяхната плът, тоест самата основа на тяхното първоначално съществуване, ще се разклати и ще се срути. Едва след като хората притежават Божиите слова като свой живот, те ще станат нови хора. Ако Божиите слова станат животът на хората, ако визията за Божието дело, Неговите откровения и изисквания към човечеството и стандартите за човешкия живот, които Бог изисква хората да изпълнят, станат техният живот, ако хората живеят според тези слова и истини, то те са усъвършенствани от Божиите слова. Такива хора са родени отново и са станали нови хора чрез Божиите слова. Това е пътят, по който Петър се стремеше към истината. Това е пътят на усъвършенстването. Петър беше усъвършенстван от Божиите слова, той придоби живот от Божиите слова, истината, изразена от Бог, стана неговият живот и той стана човек, който е придобил истината. Всички знаем, че по времето на възнесението на Исус Петър е имал много представи, непокорства и слабости. Защо тези неща се промениха напълно по-късно? Това има пряка връзка с неговия стремеж към истината. В стремежа си към живота човек трябва да се съсредоточи върху практикуването на истината. Самото разбиране на доктрината, както и количеството на доктрината, за което човек може да говори, са безполезни. Тези неща не могат да доведат до промяна в житейския нрав на човека. Разбирането само на буквалното значение на Божиите слова не е еквивалентно на разбирането на истината. Именно тези същностни и принципни въпроси, илюстрирани в Божиите слова, представляват истината. Всеки ред от Неговите слова съдържа истината, макар и хората да не е задължително да я разбират. Например, когато Бог казва: „Вие трябва да бъдете честни хора“, в това твърдение има истина. Има още по-голяма истина в Негови твърдения като: „Вие трябва да станете хора, които се покоряват пред Бог, които обичат Бог и които се покланят на Бог. Вие трябва да изпълнявате задълженията си като хора“. Всеки ред от Божиите слова разяснява аспект на истината и всяка от тези истини е тясно свързана с други истини. Затова Бог изразява истината във всичко, което казва, и говори нашироко за всяка истина. Целта на това е да накара хората да разберат същината на истината. Само за онези, които разбират Божието слово в тази степен, може да се каже, че разбират Божието слово. Ако разбирате и обяснявате Божиите слова само според буквалния им смисъл и говорите празни думи от учението, тогава вашето не е разбиране на истината. Вие просто се хвалите, това са само приказки, но не са никакви действия, и вие просто си играете с учението.

Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана е това, което ги управлява отвътре. Какво конкретно включва тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. Но каква е отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на покварената сатанинска природа на човечеството. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на ръководството и подредбите на Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа. Всъщност девизите и афоризмите на много хора представляват човешката природа и отразяват същината на човешката поквара. Нещата, които хората избират, са техни собствени предпочитания и всички те представляват нравът и стремежите на хората. Във всяка дума, която човек казва, и във всяко нещо, което прави, без значение колко прикрито е то, не може да се прикрие тяхната природа. Така например фарисеите обикновено проповядваха доста хубаво, но когато чуха проповедите и истините, изразени от Исус, вместо да ги приемат, те ги заклеймиха. Това разкри природата същност на фарисеите да изпитват неприязън към истината и да се гнусят от нея. Някои хора говорят доста претенциозно и са добри в прикриването си, но след като други хора общуват с тях за известно време, те откриват, че тяхната природа е дълбоко измамна и нечестна. След дълго общуване с тях всички останали узнават тяхната природа същност. В крайна сметка останалите правят следното заключение: те никога не говорят истината и са измамни. Това твърдение представлява природата на такива хора и е най-добрата илюстрация и доказателство за тяхната природа същност. Тяхната философия за светските отношения е да не казват на никого истината, както и да не се доверяват на никого. Сатанинската природа на човека съдържа много сатанински философии и отрови. Понякога ти самият дори не си наясно с тях и не ги разбираш. Въпреки това всеки момент от живота ти се основава на тези неща. Нещо повече, ти смяташ, че тези неща са съвсем правилни и разумни и в тях няма нищо погрешно. Това е достатъчно, за да покаже, че философиите на Сатана са станали природата на хората и че те живеят в пълно съответствие с тях, мислейки този начин на живот за добър, и без никакво чувство на покаяние. Затова те постоянно разкриват своята сатанинска природа и постоянно живеят според сатанинските философии. Природата на Сатана е животът на човечеството и това е природата същност на човечеството. Това, което е природата, може да бъде напълно изразено чрез словесно обобщение. В природата на човека има арогантност, самонадеяност и желание да се отличи. Тя също така съдържа користна алчност, която поставя печалбата преди всичко и няма уважение към живота. Вътре има също така измамност, нечестност и склонност да се мамят хората на всяка крачка, както и непоносима злоба и мръсотия. Това е обобщение на човешката природа. Ако си в състояние да различиш много аспекти, които се разкриват в природата ти, тогава си придобил разбиране за нея. Ако обаче не проумяваш нищо от нещата, които са разкрити в природата ти, ти нямаш никакво разбиране за своята собствена природа. Петър се опитваше да опознае себе си и да изследва онова, което беше разкрито в него чрез облагородяването на Божиите слова и в различните изпитания, които Бог му беше дал. Когато наистина започна да разбира себе си, Петър осъзна колко дълбоко покварени са хората, колко безполезни и недостойни са да служат на Бог и че не заслужават да живеят пред Бог. Тогава Петър падна по очи пред Бог. След като беше преживял толкова много, Петър в крайна сметка осъзна, че: „Познаването на Бог е най-ценното нещо. Ако бях умрял, преди да го опозная, щеше да е много жалко. Познаването на Бог е най-важното, най-значимото нещо, което съществува. Ако човек не познава Бог, тогава той не заслужава да живее, той е същият като животните и не притежава живот“. Когато опитът на Петър стигна до този етап, той вече беше опознал собствената си природа и беше придобил сравнително добро разбиране за нея. Макар че може би нямаше да може да го обясни толкова ясно, колкото биха могли да го направят хората днес, Петър наистина беше достигнал това състояние. Следователно вървенето по пътя на търсенето на истината и постигането на усъвършенстване от Бог изисква познаване на собствената природа от вътрешността на Божиите слова, както и разбиране на различните аспекти на собствената природа и точното описание с ясни и прости думи. Само това е истинско познаване на самия себе си и само по този начин ще сте постигнали резултата, който Бог изисква. Ако твоето знание все още не е достигнало този етап, но твърдиш, че познаваш себе си, и казваш, че си придобил живот, тогава не се ли просто хвалиш? Ти не познаваш себе си, нито знаеш какво си пред Бог, дали наистина си изпълнил стандартите на човешко същество, или колко сатанински елементи все още имаш вътре в себе си. Ти не си наясно на кого принадлежиш и нямаш дори себепознание, така че как можеш да притежаваш разум пред Бог? Когато Петър се стремеше към живота, той се съсредоточи върху разбирането на самия себе си и върху преобразяването на нрава си в хода на своите изпитания и полагаше усилия да познае Бог. В края на краищата, той си мислеше: „Хората трябва да търсят разбиране за Бог в живота. Познаването Му е най-важното нещо. Ако не познавам Бог, няма да мога да почивам в мир, когато умра. Едва когато го опозная, ако Бог направи така, че да умра, тогава бих се почувствал най-доволен. Няма да се оплаквам ни най-малко и целият ми живот ще бъде осъществен“. Петър не можа да постигне това ниво на разбиране или да достигне този етап веднага след като започна да вярва в Бог. Вместо това той премина през много изпитания. Неговият опит трябваше да достигне определен етап и той трябваше напълно да разбере себе си, преди да усети стойността на познаването на Бог. Следователно пътят, по който Петър пое, беше пътят на стремежа към истината и на придобиването на живот и усъвършенстване. Това беше основният аспект, върху който се фокусираше неговата конкретна практика.

Във вашата вяра в Бог по какъв път вървите сега? Ако, за разлика от Петър, ти не търсиш живот, разбиране за себе си и познаване на Бог, то ти не вървиш по пътя на Петър. В днешно време повечето хора са в такова състояние: за да придобия благословии, трябва да отдам всичко на Бог и да платя цена за Него. За да придобия благословии, трябва да изоставя всичко заради Бог, трябва да извърша това, което Той ми е възложил, и трябва да изпълня добре дълга си. Това състояние е доминирано от намерението за получаване на благословии, което е пример за отдаване на всичко за Бог изцяло с цел получаване на награди от Него и получаване на корона. Такива хора нямат истината в сърцата си и е сигурно, че тяхното разбиране се състои от няколко думи от учение, които те демонстрират навсякъде, където отидат. Това е пътят на Павел. Вярата на такива хора е акт на постоянно усилие и дълбоко в себе си те чувстват, че колкото повече правят, толкова повече то ще доказва верността им към Бог, че колкото повече правят, толкова повече Той със сигурност ще бъде удовлетворен, и че колкото повече правят, толкова повече ще заслужават да им бъде дадена корона пред Бог и толкова по-големи ще бъдат благословиите, които ще получат. Те мислят, че ако могат да понесат страдание, да проповядват и да умрат за Христос, ако могат да жертват собствения си живот и ако могат да изпълнят всички задължения, които Бог им е възложил, тогава те ще бъдат онези, които ще получат най-големите благословии и със сигурност ще им бъдат дадени корони. Точно това е, което Павел си представяше и търсеше. Това е точният път, по който той вървеше, и под ръководството на такива мисли работеше, за да служи на Бог. Тези мисли и намерения не произхождат ли от сатанинска природа? Това е съвсем като светските хора, които вярват, че, докато са на земята, трябва да се стремят към знанието и че след като го получат, те могат да се откроят от тълпата, да станат длъжностни лица и да имат статус. Те смятат, че след като имат статус, могат да реализират амбициите си и да доведат бизнеса и семейните си практики до определено ниво на просперитет. Нима всички неверници не вървят по този път? Тези, които са доминирани от тази сатанинска природа, могат да бъдат само като Павел във вярата си. Те мислят: „Трябва да отхвърля всичко, за да отдам всичко на Бог. Трябва да бъда верен пред Бог и в крайна сметка ще получа големи награди и големи корони“. Това е същото отношение като това на светските хора, които се стремят към светски неща. Те изобщо не са различни и са подчинени на една и съща природа. Когато хората имат този вид сатанинска природа, в светския живот те ще се стремят да получат познание, знания, статус и да се откроят от тълпата. Ако вярват в Бог, те ще се стремят да получат големи корони и големи благословии. Ако хората не следват истината, когато вярват в Бог, те със сигурност ще поемат по този път. Това е непроменим факт, това е естествен закон. Пътят, по който поемат хората, които не следват истината, е диаметрално противоположен на този на Петър. На кой път се намирате всички вие в момента? Въпреки че може да не си планирал да поемеш по пътя на Павел, твоята природа е разпоредила да вървиш по този път и ти вървиш в тази посока въпреки себе си. Въпреки че искаш да поемеш по пътя на Петър, ако не си наясно как да направиш това, тогава ще поемеш по пътя на Павел неволно: това е реалността на ситуацията. Как точно трябва човек да върви по пътя на Петър в наши дни? Ако не си в състояние да различиш пътищата на Петър и Павел, или ако изобщо не си запознат с тях, тогава, колкото и да твърдиш, че вървиш по пътя на Петър, тези твои думи са просто празни. Първо, трябва да имаш ясна представа за това какъв е пътят на Петър и какъв е пътят на Павел. Едва когато наистина разбереш, че пътят на Петър е пътят на стремежа към живота и е единственият път към съвършенството, ще можеш да вървиш по пътя на Петър, да се стремиш, както той се стремеше, и да практикуваш принципите, които той практикуваше. Ако не разбираш пътя на Петър, тогава пътят, по който поемаш, със сигурност ще бъде този на Павел, защото за теб няма да има друг път — няма да имаш избор по този въпрос. На хората, които не разбират истината и които не са в състояние да се стремят към нея, ще им бъде трудно да вървят по пътя на Петър, дори и да имат решителност. Може да се каже, че това е Божията благодат и издигане, че сега Той ви е разкрил пътя към спасението и усъвършенстването. Той е, който ви води по пътя на Петър. Без Божието ръководство и просветление никой не би могъл да поеме по пътя на Петър и единственият избор би бил да тръгне по пътя на Павел, следвайки стъпките на Павел към унищожение. Тогава Павел не мислеше, че е погрешно да върви по този път — той напълно вярваше, че това е правилно. Той не спечели истината и по-конкретно не претърпя промяна в нрава. Той вярваше твърде много в себе си и мислеше, че няма ни най-малък проблем да вярва по този начин. Той продължаваше напред, изпълнен със самочувствие и с най-голяма самоувереност. В крайна сметка той никога не се осъзна. Той все още мислеше, че за него животът е Христос. Така Павел продължи по този път до самия край и, докато в крайна сметка си получи наказанието, всичко беше свършило за него. Пътят на Павел не включваше опознаването на себе си, още по-малко стремеж към промяна в нрава. Той никога не анализира собствената си природа, нито придоби познание за това, което представляваше. Той просто знаеше, че е бил главният виновник за преследването на Исус. Но той нямаше ни най-малко разбиране за собствената си природа и, след като завърши делото си, Павел почувства, че живее като Христос и че трябва да бъде възнаграден. Делото, което Павел извърши, беше просто труд, положен за Бог. Лично Павел, макар че получи някои откровения от Светия Дух, не беше придобил никаква истина или живот. Затова, вместо да бъде спасен от Бог, той беше наказан от Него. Защо се казва, че пътят на Петър е пътят към усъвършенстването? Това е така, защото в практиката на Петър той постави специален акцент върху живота, върху търсенето на Бог и върху опознаването на самия себе си. Чрез преживяването на Божието дело той опозна себе си, придоби разбиране за покварените състояния на човека, научи за собствените си недостатъци и откри най-ценното нещо, към което хората трябва да се стремят. Той беше способен искрено да обича Бог, научи как да се отплаща на Бог, придоби истина и притежаваше реалността, която Бог изисква. От всички неща, които Петър каза по време на своите изпитания, може да се види, че той наистина беше човекът с най-голямото разбиране на Бог. Тъй като стигна до разбирането на толкова много истини от Божиите слова, неговият път ставаше все по-ярък и все повече съответстваше на Божията воля. Ако Петър не притежаваше тази истина, тогава пътят, по който пое, нямаше да може да бъде толкова правилен.

В момента остава въпросът: ако знаете какъв е пътят на Петър, можете ли да вървите по него? Това е реалистичен въпрос. Трябва да можете ясно да различите какъв човек може да върви по пътя на Петър и какъв човек не може. Тези, които вървят по пътя на Петър, трябва да са правилният тип човек. Само ако си правилният тип човек, можеш да бъдеш усъвършенстван. Когато хората не са правилният тип хора, те не могат да бъдат усъвършенствани. Тези, които са като Павел, не могат да вървят по пътя на Петър. Определен тип човек ще тръгне по определен път. Това се определя изцяло от неговата природа. Колкото и ясно да обясняваш пътя на Петър на Сатана, той не може да го извърви. Дори и да искаше, нямаше да може да поеме по него. Природата му е определила, че не може да поеме пътя на Петър. Само тези, които обичат истината, могат да поемат по пътя на Петър. „Окраската на леопарда не може да се промени“ е вярна поговорка. Ако няма елементи на любов към истината в твоята природа, тогава ти не можеш да вървиш по пътя на Петър. Ако си човек, който обича истината, ако си способен да приемеш истината въпреки покварения си нрав и ако можеш да получиш делото на Светия Дух и да разбереш Божията воля, ще можеш да се отречеш от плътта и да се покориш на Божия план. Когато имаш промени в нрава си, след като си преминал през някои изпитания, това означава, че бавно стъпваш по пътя на Петър към усъвършенстването.

Зимата на 1998 г.