През годините на изживяване на Божието дело и слушане на проповеди, се появяват хора, които имат известно разбиране за себе си, които са способни да говорят за някои реални преживявания и да споделят свои реални състояния, личното си навлизане, личния си напредък, своите недостатъци и как смятат да навлязат. Но има и такива, които нямат разбиране за себе си и не са способни да говорят за никакъв действителен опит. Те могат да говорят само за външни неща като думи и доктрини, външна работа, настоящи ситуации и напредъка на разпространението на Евангелието, но нищо за конкретно навлизане в живота или за лични преживявания. Това показва, че те все още не са попаднали на правилния път за навлизане в живота. Промяната на нечий нрав не е промяна в поведението, нито е престорена външна промяна или временна промяна, предизвикана от усърдие. Колкото и добри да са тези промени, те не могат да заместят промените в живот нрава, защото външните промени могат да бъдат постигнати чрез човешки усилия, но промените в живот нрава не могат да бъдат постигнати само със собствени усилия. За да се постигне това, е необходимо да се преживеят Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, както и усъвършенстването на Светия Дух. Въпреки че хората, които вярват в Бог, демонстрират някакво добро поведение, нито един от тях не се покорява истински на Бог, нито наистина обича Бог, нито е способен да следва Божията воля. Защо е така? Така е, защото това изисква промяна в живот нрава, а просто промяна в поведението далеч не е достатъчна. Промяната в нрава означава, че имаш знание и опит за истината и че истината е станала твой живот, че тя води и управлява твоя живот и всичко, свързано с теб. Това е промяна в живот нрава ти. Само хората, които притежават истината като живот, са тези, чийто нрав се е променил. В миналото може да е имало някои истини, които не си могъл да приложиш на практика, когато си ги разбрал, но сега можеш да практикуваш всеки аспект от истината, който разбираш, без пречки или затруднения. Когато практикуваш истината, си изпълнен с мир и щастие, но ако не си способен да практикуваш истината, изпитваш болка и съвестта ти е неспокойна. Способен си да практикуваш истината във всичко, да живееш според Божиите слова и да имаш основа за живот. Това означава, че нравът ти се е променил. Вече можеш лесно да се откажеш от своите възгледи и представи, от своите плътски предпочитания и стремежи и от онези неща, от които не си могъл да се откажеш преди. Чувстваш, че Божиите слова са наистина добри и че практикуването на истината е най-доброто, което може да направиш. Това означава, че нравът ти се е променил. Промяна в нрава звучи много просто, но всъщност е процес, който включва много опит. През този период хората трябва да преминат през много трудности, те трябва да подчинят собствените си тела и да се опълчат плътта си, те също трябва да изтърпят правосъдие, наказание, кастрене, да преминат през изпитания и облагородяване, а също трябва да преживеят много провали, падения, вътрешни борби и терзания в сърцата си. Само след тези преживявания хората могат да имат известно разбиране за собствената си природа, но частичното разбиране не води до пълна промяна веднага; хората трябва да преминат през дълъг период от опит, преди най-накрая да успеят малко по малко да се отърват от покварения си нрав. Ето защо е необходим цял живот, за да промените нрава си. Например, ако разкриеш поквара по даден въпрос, можеш ли веднага да практикуваш истината, след като я осъзнаеш? Не можеш. На този етап на разбиране другите те скастрят и се разправят с теб, а после твоята среда те заставя и те принуждава да действаш в съответствие с принципите на истината. Понякога все още не се примиряваш с това и си казваш: „Трябва ли да го правя така? Защо не мога да го направя както искам? Защо винаги се иска от мен да практикувам истината? Не искам да правя това, омръзна ми!“. Преживяването на Божието дело изисква да преминете през следния процес: от неохота да практикувате истината до доброволно практикуване на истината; от негативност и слабост към сила и способност да се опълчиш на плътта. Когато хората достигнат определен етап в преживяванията си и след това преминат през някои изпитания, облагородяване и в крайна сметка разберат Божиит енамерения и някои истини, тогава те ще бъдат донякъде щастливи и готови да действат в съответствие с принципите на истината. Отначало хората не са склонни да практикуват истината. Вземи за пример преданото изпълнение на дълга си: имаш известна представа как да изпълняваш дълга си и да бъдеш предан на Бог, освен това имаш някакво разбиране за истината, но кога ще можеш да станеш напълно предан? Кога ще можеш да изпълняваш дълга си и на думи, и на дела? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да те кастрят, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че ти си този, който се е справил зле, а липсата на преданост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не бива да бъдеш нехаен! Светият Дух ще те просвети отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много нечистотии, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много неумерени желания, когато изпълняваш своите задължения. След като разбереш същината на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от покварата. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш собствените си практически проблеми, ти постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще натрупаш истински житейски опит и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя живот нрава ти.

Въпреки че сега мнозина изпълняват дълга си, всъщност колко от тях успяват да се справят със задълженията си? Колко хора могат да приемат истината и да изпълняват дълга си според принципите ѝ? Колко хора изпълняват дълга си според Божиите изисквания, след като нравът им се е променил? Като проучиш по-подробно тези въпроси, ще си способен да разбереш дали наистина отговаряш на стандарта в изпълнението на дълга си, а също така ще можеш ясно да видиш дали нравът ти се е променил. Постигането на промяна в нечий нрав не е лесна задача; то не означава просто да промениш малко поведението си, да усвоиш известно знание за истината, да можеш да разкажеш нещо от собствения си опит с всеки аспект на истината или да се промениш малко, или да станеш по-покорен, след като те дисциплинират. Всичко това не означава промяна в живот нрава. Защо казвам това? Въпреки че може да си се променил донякъде, ти все още не прилагаш истински истината на практика. Държиш се по този начин може би защото временно си в подходяща среда и ситуацията го позволява или настоящите ти обстоятелства са те принудили. Освен това, когато си в добро настроение, когато състоянието ти е нормално и когато имаш действието на Светия Дух, можеш да практикуваш истината. Но да предположим, че си сред изпитание, когато страдаш като Йов по време на изпитанията си или си изправен пред изпитанието на смъртта. Когато това се случи, ще можеш ли все още да практикуваш истината и да останеш непоколебим в свидетелството си? Можеш ли да изречеш нещо подобно на това, което Петър каза: „Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност“? Какво ценеше Петър? Ценеше покорството и смяташе познаването на Бог за най-важно, затова бе способен да се покоряваш до смъртта си. Промяната в нрава не става за една нощ; отнема цял живот в трупане на опит, за да я постигнеш. Разбирането на истината е малко по-лесно, но да успееш да практикуваш истината в различни ситуации е трудно. Защо хората винаги имат проблеми с прилагането на истината на практика? Всъщност всички тези трудности са пряко свързани с човешкия покварен нрав и всички те са пречки, които идват от покварения нрав. Следователно трябва да страдаш много и да платиш определена цена, за да успееш да практикуваш истината. Ако нямаше покварен нрав, нямаше да се налага да страдаш и да плащаш цена, за да практикуваш истината. Не е ли очевидно? Понякога може да изглежда, че практикуваш истината, но всъщност природата на постъпките ти не показва, че го правиш. Следвайки Бог, много хора са способни да загърбят семействата и кариерата си и да изпълняват задълженията си и затова те вярват, че практикуват истината. Въпреки това те никога не успяват да предоставят истинско, основано на опит, свидетелство. Какво точно става тук? От човешка гледна точка изглежда, че те практикуват истината, но Бог не признава това, което правят, за практикуване на истината. Ако зад постъпките ти има лични мотиви и действията ти са престорени, значи си предразположен да се отклоняваш от принципите и не може да се каже, че практикуваш истината; това е просто вид поведение. Строго погледнато, това твое поведение вероятно ще бъде заклеймено от Бог; няма да бъде одобрено или почетено от Него. Като анализираме проблема, за да стигнем до неговата същина и корен, ще разберем, че ти си този, който върши зло, и твоето показно поведение представлява противопоставяне на Бог. Погледнато отстрани ти не прекъсваш, нито нарушаваш нещо и не си нанесъл реална вреда. Изглежда логично и разумно, но отвътре има човешки замърсители и стремежи и същината му е да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Следователно ти трябва да определиш дали има промяна в нрава ти и дали практикуваш истината, като използваш Божиите слова и като разгледаш мотивите зад собствените си постъпки. То не зависи от това дали твоите действия отговарят на човешките фантазии и човешките мисли, нито дали съответстват на вкуса ти; тези неща не са важни. По-скоро зависи от това дали Бог казва, че се съобразяваш с Неговите намерения, дали постъпките ти притежават реалността на истината, или не, и дали отговарят, или не на Неговите изисквания и стандарти. Точно е само съпоставянето с Божиите изисквания. Промяната на нрава и практикуването на истината не са толкова прости и лесни, колкото хората си мислят. Разбираш ли го сега? Имаш ли опит в това? Когато става въпрос за същината на проблема, вие може да не го разберете; вашето навлизане е твърде повърхностно. Вие се суетите по цял ден, от зори до здрач, ставате рано и си лягате късно, но все още не сте постигнали промяна в живот нрава и не сте способни да разберете какво е промяна на нрава. Това означава, че вашето навлизане не е много задълбочено, нали? Независимо колко дълго сте вярвали в Бог, може да не усетите същината и дълбоките неща, свързани с промяната на нрава. Може ли да се каже, че нравът ви се е променил? Как да разберете дали Бог ви одобрява, или не? Най-малкото ще се почувстваш изключително непоколебим във всичко, което правиш, и ще усетиш, че Светият Дух те води и просвещава и работи в теб, докато изпълняваш задълженията си, извършваш каквато и да е работа в Божия дом или изобщо. Поведението ти ще върви ръка за ръка с Божиите слова и когато натрупаш определен опит, ще усетиш, че начинът, по който си действал преди, е бил относително подходящ. Ако обаче, след като си натрупал опит за определен период от време, почувстваш, че някои от нещата, които си правил в миналото, не са подходящи и си недоволен от тях и чувстваш, че не са били в съответствие с истината, тогава това доказва, че всичко, което си направил, е извършено в съпротива срещу Бог. Това е доказателство, че трудът ти е бил пълен с непокорство, съпротива и човешки начини на действие и че изобщо не си успял да постигнеш промени в нрава. Ясно ли ви е как трябва да разбирате промяната на нрава след това общение? Вие може обикновено да не обсъждате промяната на нрава ви и рядко да споделяте лични преживявания. В най-добрия случай вие споделяте: „Бях негативен преди известно време. Тогава се помолих на Бог и Той ме просвети, че вярващите трябва да бъдат изпитани. Разсъждавах върху това известно време и прецених, че нещата са такива, каквито са. Освен това има моменти, в които не съм отдаден, докато изпълнявам дълга си, така че просто го приех. След известно време мотивацията ми се върна и вече не бях негативен“. След общение други също казват: „Състоянието ни е почти същото като покварения ни нрав“. Ако винаги разговаряте за тези неща, ще има проблем — няма да схванете същината на нещата, нито ще ги виждате ясно. Независимо колко години вярвате, вашият живот нрав няма да може да се промени.

Промяната на нрава е свързана главно с промяна в природата на човека. Нещата от човешката природата не могат да се възприемат от показното поведение. Те са пряко свързани с ценността и значимостта на вашето съществуване, с възгледите ви за живота и ценностите ви, те включват нещата от дълбините на душата ви и тяхната същина. Ако човек не може да приеме истината, той няма да претърпи промяна в тези аспекти. Само ако изживявате Божието дело, пълно навлизате в истината, променяте ценностите и възгледите си за съществуването и за живота, когато приведете в съответствие възгледите си за нещата с Божието слово и станете способни напълно да се покорите на Бог и да Му бъдете предани, може да се каже, че нравът се е променил. Сега може да изглежда, че полагаш известни усилия и че устояваш пред трудностите, докато изпълняваш дълга си, може да си способен да изпълняваш работни задачи, възложени ви от Горното, или може да си способен да отидеш, където ти кажат. На пръв поглед може да изглежда, че си донякъде послушен, но когато се случи нещо, което не е в съответствие с представите ти, непокорството ти излиза на преден план. Например не даваш да те кастрят, а ставаш още по-непокорен, когато се случи беда; дори дълбоко в себе си се оплакваш от Бог. Следователно малкото покорство и външната промяна са просто мъничка промяна в поведението. Има някаква промяна, но това не е достатъчно, за да се счита за промяна на нрава ти. Може и да избродиш много пътеки, да минеш през много изпитания и да изтърпиш голямо унижение; може да се чувстваш много близко до Бог и Светият Дух може да работи върху теб. Въпреки това, когато Бог те помоли да направиш нещо, което не съответства на твоите представи, ти все пак може да не се подчиниш, може да си намираш извинения, да се бунтуваш и да се съпротивляваш на Бог, и в тежки случаи дори да Му възразяваш и да Му отвръщаш. Това ще е сериозен проблем! Ще покаже, че у теб все още има природа, която се съпротивлява на Бог, че не разбираш истината и че в живот нрава ти изобщо няма промяна. След като бъдат отхвърлени или прогонени, някои хора все още намират в себе си сили да съдят Бог и да казват, че Бог не е праведен. Те дори спорят с Бог и се съпротивляват, като разпространяват представите си за Бог и недоволството си от Бог навсякъде, където отидат. Такива хора са дяволи, които се съпротивляват на Бог. Хората, които имат дяволска природа, никога няма да се променят и трябва да бъдат изоставени. Само онези, които могат да търсят и да приемат истината във всяка ситуация и се подчиняват на Божието дело, могат да се надяват да се сдобият с истината и да постигнат промяна на нрава. В преживяванията си трябва да се научиш да различаваш състоянията, които външно изглеждат нормални. Може да ридаеш и да плачеш по време на молитва или да чувстваш, че сърцето ти обича Бог толкова много и е толкова близо до Бог, но тези състояния са само дело на Светия Дух и не означават, че ти си някой, който обича Бог. Ако все още можеш да обичаш и да се покоряваш на Бог, дори когато Светият Дух не действа и когато Бог прави неща, които не съответстват на твоите представи, само тогава ти си човек, който наистина обича Бог. Само тогава си човек, чийто живот нрав се е променил. Само това е човек, който има истина реалност.

Откъде започвате да променяте своя нрав? Започвате от разбирането на собствената ви природа. Това е ключът. И така, как разбирате природата си? Като различавате покварения нрав в себе си. След като ясно различите покварения си нрав, ще разберете същината на природата си. Някои питат: „Как да разбирам покварения си нрав?“. Разбира се, вие трябва да го разбирате съгласно Божиите слова и да го разпознавате в съответствие с истината. И така, как да приложите това на практика? Като сравнявате покварения нрав, който разкривате, със разобличаващите слова на Бог. Колкото съвпадения откриете, толкова трябва и да разпознаете. Ако можете да откриете много и да различите много, тогава ще можете да разберете покварения си нрав. Имат ли разбиране за природата си онези от вас, които вярват отдавна и практикуват този начин много години? Едва ли! Вашето сравнение трябва да следва определен път; човек не може да казва неща, които нямат основа върху нещо. Трябва да прочетеш повече от Божиите слова за това как Той разобличава покварената същина на човека. Трябва да изнамериш всички тези слова, после да ги четеш често и често да разсъждаваш върху себе си, като сравняваш състоянието си със словата. След като поквареният ти нрав съвпадне напълно и почувстваш, че Божиите слова разобличават състоянието ти ясно и с голяма точност, и че то не е неправилно по никакъв начин, тогава няма ли да се убедиш? Някои хора казват: „Като разберете собствената си природа, можете да я промените“. Лесно е всеки да го каже. Но как го разбираш ти? Трябва да има път. Ако има път, тогава ще знаеш как да го изживееш. Без път просто викаш лозунга: „Всички трябва да разберем природата си. Нашата природа не е добра и е от Сатана. Когато разберем същината на природата ни, можем да променим нрава си“. Като спреш да викаш, нищо повече не е било направено и никой няма никакво разбиране. Това е изричане на доктрини без път. Не създава ли проблеми този начин на работа? Какъв резултат ще постигнете, ако работите по този начин? Вие обикновено всички викате лозунга: „Трябва да разберем природата си! Всички трябва да обичаме Бог! Всички трябва да се подчиняваме на Бог! Всички трябва да се прострем в нозете на Бог! Ние всички трябва да почитаме Бог! Който не обича Бог, е неприемлив!“. Говоренето за тези доктрини е безполезно и не решава проблемите. Как разбирате човешката природа? Разбирането на природата ви всъщност означава да изследвате дълбините на душата ви — нещата в живота ви и цялата логика и философия на Сатана, според които си живял — което е животът на Сатана, според който си живял. Само като откриеш скритите в дълбините на душата ти неща, ще успееш да разбереш природата си. Как могат да бъдат открити тези неща? Те не могат да бъдат открити или анализирани чрез един или два въпроса. Много пъти, след като свършиш да правиш нещо, все още си в неведение. Може да отнеме три или пет години, за да успееш да постигнеш съвсем незначително осъзнаване или разбиране. Така че трябва да се самоанализираш в много ситуации и да се опознаеш. Трябва да копаеш дълбоко в себе си и да се анализирате според Божиите слова, за да постигнете някакви резултати. Тъй като разбирането ти за истината става все по-задълбочено, ти постепенно ще опознаеш същината на природата си чрез самоанализиране и самоопознаване.

За да опознаете природата си, трябва да постигнете разбиране за нея по няколко начина. Първо, трябва да имате ясно разбиране какво харесвате. Не става въпрос какво обичате да ядете или какви дрехи харесвате, а по-скоро за онези неща, които ви доставят удоволствие, нещата, за които завиждате, нещата, на които се прекланяте, нещата, които търсите, и нещата, на които обръщате внимание в сърцето си; с кои хора ви е приятно да общувате, когато се срещате, на какви хора се възхищавате и какви боготворите в сърцето си. Например мнозина харесват хора с високо положение, хора, които говорят и се държат изискано, или обичат да са с красноречиви ласкатели или с хора, които се преструват. Гореспоменатото е за хората, с които обичат да общуват. Що се отнася до нещата, от които хората изпитват удоволствие, те включват: готовност да участват в дейности, които са лесни; удоволствие да правят неща, които според другите са добри и които ще накарат хората да ги превъзнасят и да им правят комплименти. В човешката природата има обща черта за нещата, които те харесват. Тоест харесват се хора, събития и неща, на които другите завиждат заради външния вид, харесват се хора, събития и неща, които изглеждат много красиви и луксозни, и се харесват хора, събития и неща, заради които другите да им се прекланят. Нещата, които хората обичат, са страхотни, ослепителни, прекрасни и грандиозни. Всички хора се прекланят на такива неща. Ясно е, че такива хора не са усвоили нищо от истината, нито имат подобие с истинските човешки същества. Няма ни най-малка степен на значимост в преклонението пред такива неща, но хората все пак ги харесват. Нещата, които хората харесват, изглеждат особено добри за тези, които не вярват в Бог, и всички те са нещата, към които хората са особено склонни да се стремят. Да дадем прост пример: сред невярващите има фенки. Те преследват актьори или певци, молят ги за автографи и да им пишат съобщения или да се ръкуват с тях и да ги прегръщат. Има ли такива неща в сърцата на вярващите? Пеете ли от време на време песните на знаменитостите, които боготворите? Или от време на време им подражавате и се обличате като тях, изпълнени с копнеж по стила им? Вие издигате тези знаменитости и известни личности в обекти на вашето преклонение и в идеали за вашето обожание. Това са обичайните неща, които хората харесват. Наистина ли вярващите не се прекланят пред нещата, пред които се прекланят невярващите? Дълбоко в себе си мнозинството от хората все още имат сърце, което ги почита. Вие вярвате в Бог и изглежда, че вече не се стремите явно към такива неща. Въпреки това в сърцето си вие все още завиждате за тези неща и все още ги обичате. Понякога си мислите: „Все още ми се иска да слушам музиката им и да гледам телевизионните предавания, в които участват. Как ли живеят? Къде ли са сега? Ще е страхотно да мога да ги видя и да им стисна ръцете, а дори да умра, пак ще си е струвало“. Независимо на кого се кланят, на всички хора им харесва да го правят. Може би нямаш възможност или условията не ти позволяват да се свържеш с тези хора, събития и неща, но те са в сърцето ти. Нещата, към които хората се стремят и за които копнеят, имат светски уклон, тези неща са на Сатана и дяволите, те са ненавиждани от Бог и са лишени от всякаква истина. Нещата, за които хората са склонни да копнеят, позволяват да се разкрие тяхната природа същност. Предпочитанията на хората могат да се видят в начина, по който се обличат. Някои с готовност носят привличащи вниманието цветни дрехи или странни тоалети. С готовност носят аксесоари, които никой друг не е носил преди, и обичат неща, които могат да привлекат противоположния пол. Това, че носят тези дрехи и аксесоари, разкрива предпочитанията, които имат към тях в живота си и дълбоко в сърцата си. Нещата, които харесват, не са достойни или прилични. Те не са неща, към които един нормален човек трябва да се стреми. В привързаността към тях има неправедност. Възгледите на такива хора са абсолютно същите като на светските хора. В това не се вижда нищо, което да е в съответствие с истината. Следователно какво харесваш, върху какво се фокусираш, на какво се прекланяш, за какво завиждаш и за какво мислиш в сърцето си всеки ден — това са показателите за твоята природа. Пристрастието ти към светските неща е достатъчно доказателство, че по природа обичаш неправедността, а в сериозни случаи природата ти е нечестива и нелечима. Трябва да анализираш природата си по следния начин. Разгледай какво обичаш и от какво се отричаш в живота си. Може да си добър с някого известно време, но това не доказва, че го харесваш. Това, което наистина харесваш, показва точно какво има в природата ти; дори костите ти да са счупени, ти пак ще се наслаждаваш и никога не ще се отречеш от него. Това не е лесно да се промени. Вземете например намирането на партньор — хората търсят подобни на себе си. Ако една жена наистина се влюби в някого, тогава никой не би могъл да я спре. Дори краката ѝ да са счупени, тя пак ще иска да бъде с него; тя ще иска да се омъжи за него, дори ако това означава, че трябва да умре. Как е възможно това? Възможно е, защото никой не може да промени онова, което е дълбоко вкоренено в хората, дълбоко в сърцата им. Дори човек да умре, душата му пак ще харесва същите неща; такива са нещата от човешката природа и те показват същината на човека. Нещата, които хората харесват, съдържат известна неправедност. Някои хора очевидно са привързани към тези неща, докато други не са; някои изпитват силна симпатия към тях, докато други — не; някои хора имат самоконтрол, докато други не могат да се контролират. Някои хора са склонни да потъват в тъмни и нечестиви неща, което доказва, че те не притежават живот. Други могат да преодолеят изкушенията на плътта и да не бъдат обсебени или ограничавани от тези неща, което доказва, че имат малък ръст, и че нравът им малко се е променил. Някои хора разбират някои истини и чувстват, че имат живот и че обичат Бог, но всъщност все още е твърде рано, а преминаването през промяна на нечий нрав не е лесна работа. Лесна ли е за разбиране същината на природата на човека? Дори ако някой разбира малко, той трябва да премине през много обрати, за да постигне това разбиране, а дори и с малко разбиране промяната не е лесна. Това са всичките трудности, с които се сблъскват хората, а човек не може да се опознае без волята да търси истината. Независимо от това как хората, събитията и нещата около вас могат да се променят и независимо от това как светът може да се обърне с главата надолу, ако истината те води отвътре, ако тя е пуснала корени в теб и Божиите слова ръководят живота, предпочитанията, преживяванията и съществуването ти, тогава ти ще се промениш наистина. Сега така наречената промяна на хората е просто да си сътрудничат малко, да могат неохотно да приемат да бъдат кастрени, активно да изпълняват задълженията си и да имат малко ентусиазъм и вяра, но това не може да се счита за промяна в нрава и не доказва, че хората имат живот. Това са просто предпочитанията и склонностите на хората — нищо повече.

За да се постигне разбиране на природата, в допълнение към разкриването на нещата, които хората харесват в природата си, трябва да се разкрият и няколко от най-важните аспекти, отнасящи се до тяхната природа. Например гледните точки на хората за нещата, методите и целите на хората в живота, житейските ценности на хората и възгледите им за живота, както и възгледите и идеите за всички неща, свързани с истината. Всички тези неща са дълбоко в душите на хората и имат пряка връзка с промяната на нрава. Какъв тогава е поквареният възглед на човечеството за живота? Може да се каже така: „Всеки да си гледа интереса“. Всички хора живеят само за себе си; честно казано, те живеят за плътта. Те живеят само за да слагат храна в устата си. С какво такова съществуване се различава от това на животните? Няма никаква стойност да живееш така, да не говорим за смисъл. Възгледите за живота са свързани с това на какво разчиташ, за да живееш в света, за какво живееш и как живееш — и всичко това са неща, свързани със същината на човешката природа. Като анализираш човешката природа, ще видиш, че всички хора се противопоставят на Бог. Всички са дяволи и няма истински добър човек. Само чрез анализиране на човешката природа можеш наистина да познаеш покварата и същината на човека и да разбереш към какво всъщност принадлежат хората, какво наистина им липсва, с какво трябва да бъдат въоръжени и как трябва да изживеят човешко подобие. Истинският анализ на нечия природата не е лесна работа и не може да се осъществи, без да изживеете Божиите слова или без да имате истински преживявания.

Пролет, 1999 г.