През годините на преживяване на Божието дело и слушане на проповеди, се появяват хора, които имат известно разбиране за себе си, които са способни да говорят за някои реални преживявания и да разговарят за свои реални състояния, личното си навлизане, личния си напредък, своите недостатъци и как смятат да навлязат. Но има и такива, които нямат разбиране за себе си и не са способни да говорят за никакви реални преживявания. Те могат да говорят само за външни неща като думи и доктрини, външна работа, настоящи ситуации и напредъка на проповядването на евангелието, но нищо за конкретно навлизане в живота или за лични преживявания. Това показва, че те все още не са попаднали на правилния път за навлизане в живота. Промяната на нечий нрав не е промяна в поведението, нито е престорена външна промяна или временна промяна, предизвикана от усърдие. Колкото и добри да са тези промени, те не могат да заместят промените в живот нрава. Причината за това е, че тези външни промени могат да се постигнат чрез човешки усилия, но промените в живот нрава не могат да бъдат постигнати само със собствени усилия. За да се постигне това, е необходимо да се преживеят Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, както и усъвършенстването на Светия Дух. Въпреки че хората, които вярват в Бог, демонстрират някакво добро поведение, нито един от тях не се покорява истински на Бог, нито наистина обича Бог, нито е способен да следва Божията воля. Защо е така? Така е, защото това изисква промяна в живот нрава, а просто промяна в поведението далеч не е достатъчна. Промяната в нрава означава, че имаш познание за истината и преживяване на истината и че тя е станала твой живот, че тя води и управлява твоя живот и всичко, свързано с теб. Това е промяна в живот нрава ти. Само хората, които притежават истината като живот, са тези, чийто нрав се е променил. В миналото може да е имало някои истини, които не си могъл да приложиш на практика, когато си ги разбрал, но сега можеш да практикуваш всеки аспект от истината, който разбираш, без пречки или затруднения. Когато практикуваш истината, чувстваш, че си изпълнен с мир и щастие, но ако не си способен да практикуваш истината, изпитваш болка и съвестта ти е неспокойна. Способен си да практикуваш истината във всичко, да живееш според Божиите слова и да имаш основа за живот. Това означава, че нравът ти се е променил. Вече можеш лесно да се избавиш от своите представи и фантазии, от своите плътски предпочитания и стремежи и от онези неща, от които не си могъл да се избавиш преди. Чувстваш, че Божиите слова са наистина добри и че практикуването на истината е най-доброто, което можеш да направиш. Това означава, че нравът ти се е променил. Да се промени нечий нрав звучи много просто, но всъщност е процес, който включва много преживявания. През този период хората трябва да изтърпят много страдания — те трябва да подчинят собствените си тела и да се опълчат на плътта си, те също трябва да изтърпят страданието на съда, наказанието, кастренето, изпитанията и облагородяването, а също трябва да преживеят много провали и падения и да изтърпят страданието на вътрешни борби и измъчване. Само след тези преживявания хората могат да имат известно разбиране за собствената си природа, но известно разбиране не води до пълна промяна веднага; хората трябва да преминат през дълъг процес на изпитания, облагородяване и кастрене и трябва непрекъснато да търсят истината и да я практикуват, едва тогава ще могат лека-полека да се отърват от покварения си нрав. Ето защо за промяната на нрава е необходим цял един живот. Например, ако разкриеш поквара по даден въпрос, можеш ли веднага да практикуваш истината, след като осъзнаеш това? Не можеш. На този етап на разбиране другите те кастрят, а после твоята среда те заставя да действаш в съответствие с истините принципи. Понякога все още не се примиряваш с това и си казваш: „Трябва ли да го правя така? Защо не мога да го направя както искам? Защо винаги се иска от мен да практикувам истината? Не искам да го правя, нямам енергия за това!“. Преживяването на Божието дело изисква преминаване през следния процес: от неохота за практикуване на истината до доброволно практикуване на истината; от негативност и слабост към сила и способност за опълчване на плътта. Когато хората достигнат определен етап в преживяванията си и след това преминат през някои изпитания, облагородяване и в крайна сметка разберат Божиите намерения и някои истини, тогава те ще бъдат донякъде щастливи и изпълнени с охота да действат в съответствие с истините принципи. Отначало хората донякъде неохотно практикуват истината. Вземи за пример отдаденото изпълнение на дълга на човека: имаш известно покорство при изпълнението на дълга си, имаш известно познание какво означава да бъдеш отдаден на Бог, както и някакво разбиране на истината, но кога ще можеш да станеш напълно отдаден и ще можеш да изпълняваш дълга си както по име, така и на дело? За това е нужен определен процес. По време на този процес може да изтърпиш много трудности. Някои хора може да те кастрят, а други може да те критикуват. Всички погледи ще са насочени към теб, ще те проучват внимателно и едва тогава ще започнеш да осъзнаваш, че грешиш и че вината е именно твоя, че липсата на отдаденост при изпълнението на твоя дълг е неприемлива и че не бива да бъдеш нехаен. Светият Дух ще те просветли отвътре и ще те укори, когато направиш грешка. По време на този процес ще разбереш някои неща за себе си и ще разбереш, че имаш твърде много примеси, таиш твърде много лични мотиви и имаш твърде много прекомерни желания, когато изпълняваш своя дълг. След като разбереш същността на тези неща, ако можеш да застанеш пред Бог с молитва и да се покаеш истински, може да се пречистиш от тези покварени неща. Ако често търсиш истината по този начин, за да разрешиш реалните си проблеми, постепенно ще стъпиш на правилния път на вярата; ще започнеш да имаш истинско преживяване на живота и поквареният ти нрав ще започне постепенно да се пречиства. Колкото повече се пречиства поквареният ти нрав, толкова повече ще се променя твоят живот нрав.

Въпреки че сега мнозина изпълняват дълга си, всъщност колко от тях го изпълняват през пръсти? Колко хора могат да приемат истината и да изпълняват дълга си според принципите ѝ? Колко хора изпълняват дълга си според Божиите изисквания, след като нравът им се е променил? Като изследваш по-подробно тези въпроси, ще си способен да разбереш дали наистина отговаряш на стандарта в изпълнението на дълга си, а също така ще можеш ясно да видиш дали нравът ти се е променил. Постигането на промяна в нечий нрав не е лесна задача; то не означава просто да промениш малко поведението си, да усвоиш известно познание за истината, да можеш да разкажеш нещо от преживяването си на всеки аспект на истината или да се промениш малко, или донякъде да станеш покорен, след като те дисциплинират. Всичко това не означава промяна в живот нрава. Защо казвам това? Въпреки че може и донякъде да си се променил, ти все така не се покоряваш искрено. Понякога може да си способен да прилагаш истината на практика, защото средата е подходяща или защото има кой да те надзирава, и едва тогава си способен донякъде да се покориш. Освен това, когато си в добро настроение и състоянието ти е нормално, или когато имаш делото на Светия Дух, можеш да практикуваш истината. Но ако си насред изпитание — когато страдаш като Йов по време на изпитание или когато се изправиш пред изпитанието на смъртта — ще бъдеш ли все така способен да практикуваш истината и да останеш непоколебим в свидетелството си? Ще бъдеш ли способен да изречеш нещо подобно на това, което каза Петър: „Дори и да намеря смъртта си, след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност“? Какво ценеше Петър? Ценеше покорството и смяташе познаването на Бог за най-важно, затова бе способен да се покорява до смъртта си. Промяната в нрава не става за една нощ; отнема цял живот в трупане на преживявания, за да я постигнеш. Разбирането на истината е малко по-лесно, но да успееш да практикуваш истината в различни ситуации е трудно. Защо винаги има някакви трудности при практикуването на истината, а няма такива, когато човек действа по собствената си воля? Това показва, че когато практикуват истината, хората винаги са смущавани от своя покварен нрав; това няма почти нищо общо с външната среда. И така, най-голямото затруднение на хората при практикуването на истината е собственият им покварен нрав. Каквото и да е затруднението, то е пряко свързано с човешкия покварен нрав; затрудненията са изцяло защото поквареният им нрав прави номера и причинява пречки. Следователно, за да се практикува истината, е от съществено значение човек да се опълчи на плътта и да се опълчи на своя покварен нрав; от хората се изисква да страдат и да платят цена, преди да могат да приложат истината на практика. Ако нямаха покварен нрав, нямаше да се налага да страдат и да плащат цена, за да практикуват истината. Не е ли очевидно? Понякога може да изглежда, че прилагаш истината на практика, но всъщност естеството на действията ти не е на практикуване на истината. При следването на Бог много хора са способни да загърбят семействата и кариерата си и да изпълняват дълга си и затова те вярват, че практикуват истината. Въпреки това те никога не могат да предложат истинско свидетелство за преживяване. Какво точно става тук? Оценени според човешките представи, те като че ли практикуват истината, но Бог не признава това, което правят, за практикуване на истината. Това е така, защото всичко, което правят, не е, за да удовлетворят Бог, а за да придобият благословии и награди. Ако нещата, които правиш, са примесени с твоите лични мотиви, тогава си склонен да се отклониш от принципите и не може да се каже, че практикуваш истината; това е просто вид постъпка. Строго погледнато, този вид твоя постъпка вероятно ще бъде заклеймен от Бог; няма да бъде одобрен или запомнен от Него. По-нататъшно разнищване на същността и източника ѝ ще покаже, че тя произтича от природата на Сатана. Тогава това те прави злодей и тази твоя постъпка представлява съпротива срещу Бог. От човешка гледна точка може би някои хора, които нямат проницателност, ще кажат: „Това не представлява вършене на зло, нито представлява причиняване на прекъсвания и смущения и не е причинило никаква вреда. Това, което беше казано и направено, също изглежда логично и разумно“. Но това, което хората не могат да прозрат, е, че примесите и мотивите вътре в тях са зли елементи, затова техните действия наистина представляват злодеяния и наистина представляват съпротива срещу Бог. Следователно трябва да определиш дали е настъпила промяна в твоя нрав и дали прилагаш истината на практика, като използваш Божиите слова и като гледаш мотивите, които стоят зад действията ти. Не зависи от това дали твоите действия съответстват на човешките фантазии и идеи и дали са по вкуса ти; това не се основава на тези неща. По-скоро зависи от това Бог да каже дали си в съответствие с Неговите намерения, дали твоите действия притежават истината реалност, или не, и дали отговарят на изискваното от Него ниво. Точно е само съизмерването ти спрямо Божиите изисквания. Промяната на нрава и прилагането на истината на практика не са толкова прости и лесни, колкото хората си мислят. Разбирате ли го сега? Имате ли преживяване с това? Когато става въпрос за същността на този въпрос, вие може да не я разберете; вашето навлизане е твърде повърхностно. Вие се суетите по цял ден, от зори до здрач, ставате рано и си лягате късно, но все още не сте постигнали промяна в живот нрава и не сте способни да разберете какво е промяна на нрава. Това означава, че вашето навлизане е твърде повърхностно, нали? Независимо колко дълго сте вярвали в Бог, може да не почувствате съществените и дълбоките неща, свързани с промяната на нрава. Може ли да се каже, че нравът ви се е променил? Как да разберете дали Бог ви одобрява, или не? Най-малкото ще се почувстваш изключително спокоен във всичко, което правиш, и ще усетиш, че Светият Дух те напътства и просветлява и върши делото Си в теб, докато изпълняваш дълга си, извършваш каквато и да е работа в Божия дом или в ежедневието си. Ще можеш да видиш как действията ти съответстват на Божиите слова, те ще отговарят на истините принципи, и след като си преживял нещата до известна степен, ще почувстваш, че начинът, по който си действал преди, е бил относително подходящ. Ако обаче, след като си преживявал нещата в продължение на определен период от време, почувстваш, че някои от нещата, които си правил в миналото, не са подходящи и си недоволен от тях, и чувстваш, че не са били в съответствие с истината, тогава това доказва, че всичко, което си направил, е извършено в съпротива срещу Бог. Това е доказателство, че служенето ти е било пълно с непокорство, съпротива и човешки начини на действие и че изобщо не си успял да постигнеш промени в нрава. Ясно ли ви е как трябва да разбирате промяната на нрава след това общение? Вие може обикновено да не обсъждате промяната на нрава ви и рядко да разговаряте за лични преживявания. В най-добрия случай общението ви е: „Бях негативен преди известно време. Тогава се помолих на Бог и Той ме просветли, че вярващите трябва да преминат през изпитания. Разсъждавах върху това известно време и прецених, че нещата са такива, каквито са. Освен това има аспекти, в които не съм отдаден, докато изпълнявам дълга си, така че просто го приех. След известно време мотивацията ми се върна и вече не бях негативен“. След общение други също казват: „Състоянието ни е почти същото, както и покварения ни нрав“. Ако винаги разговаряте за тези неща, ще има проблем — няма да схванете същината на нещата, нито ще ги виждате ясно. Независимо колко години вярвате, вашият живот нрав няма да може да се промени.

Промяната на нрава основно се отнася до промяна в природата на човека. Нещата, присъщи на природата на човека, не могат да се видят от неговото външно поведение. Те са пряко свързани със стойността и значението на съществуването на този индивид и с неговия възглед за живота и неговите ценности; свързани са с нещата в дълбините на неговата душа и неговата същност. Ако човек не може да приеме истината, той няма да претърпи никаква трансформация в тези аспекти. Само чрез преживяване на правосъдието и наказанието на Божиите слова и достигане до познание за Бог хората могат истински да разберат истината. Гледните им точки за нещата и възгледите им за съществуването, както и ценностите им започват да се променят. Техните възгледи за нещата са съобразени с истината и съответстват на Божието слово, и те стават способни истински да се покоряват на Бог и да Му бъдат предани при изпълнението на своя дълг. Само това е промяна на нрава. Понастоящем, ако хората не могат да постигнат разбиране на истината, тогава, въпреки че външно може да полагат малко усилия и да понасят малко трудности при изпълнението на своя дълг, и може да са способни да изпълняват работните разпоредби от Горното и да изпълняват някои прости задачи, и може да изглежда, че имат малко покорство, когато се сблъскат с нещо, което не е съгласно техните представи, непокорството им ще се появи отново. Например, когато си кастрен, ще спориш и ще се опитваш да се защитаваш, а когато си сполетян от природно или предизвикано от човека бедствие, ще се оплакваш от Бог и ще роптаеш срещу Него. Това разкрива, че не си човек, който истински се покорява на Бог. Следователно това малко външно покорство и промяна е просто промяна в поведението; то не достига до промяна на нрава. Може да си способен много да тичаш наоколо, да изтърпиш много трудности и да понесеш голямо унижение; може да се чувстваш много близко до Бог и Светият Дух може да извърши някакво дело върху теб. Но когато Бог поиска от теб да направиш нещо, което не съответства на твоите представи, ти можеш да откажеш да се покориш, да си намираш извинения, да се разбунтуваш срещу Бог и да Му се съпротивляваш, а в тежки случаи дори да Го поставяш под въпрос и да Му се противопоставяш. Това е сериозен проблем! То показва, че все още имаш природа, която се съпротивлява на Бог, че не разбираш истински истината и че изобщо не си претърпял трансформация в своя живот нрав. След като бъдат освободени или премахнати, някои хора стигат дотам да съдят Бог и да казват, че Бог не е праведен. Те дори спорят с Бог и се съпротивляват, като разпространяват своите представи за Бог и неудовлетворението си от Бог, където и да отидат. Такива хора наистина са зли дяволи, които се съпротивляват на Бог. Хората, които имат природата на зъл дявол, никога няма да се променят и трябва да бъдат изоставени. Само онези, които във всяка ситуация могат да търсят истината, да приемат истината и да се покорят на Божието дело, имат надежда да придобият истината и да постигнат промяна в нрава. В преживяванията си трябва да се научиш да разпознаваш състояния, които външно изглеждат нормални. Може да ридаеш и да плачеш по време на молитва или да чувстваш, че сърцето ти обича Бог толкова много и е толкова близо до Бог, но тези състояния са само дело на Светия Дух и не означават, че ти си някой, който обича Бог. Ако все още можеш да обичаш Бог и да Му се покоряваш, дори когато Светият Дух не върши делото Си или когато Бог прави неща, които не съответстват на твоите представи, само тогава ти си човек, който наистина обича Бог, човек, който притежава истината реалност, и човек, чийто живот нрав се е променил.

Откъде започвате да променяте своя нрав? Започвате от разбирането на собствената ви природа. Това е ключът. И така, как разбирате природата си? Като разпознавате покварения нрав в себе си. След като ясно различите покварения си нрав, ще разберете своята природа същност. Някои питат: „Как да разбирам покварения си нрав?“. Разбира се, вие трябва да го разбирате съгласно Божиите слова и да го разпознавате в съответствие с истината. И така, как да приложите това на практика? Като сравнявате покварения нрав, който разкривате, със разобличаващите слова на Бог. Колкото съвпадения откриете, толкова трябва и да разпознаете. Ако можете да откриете много и да различите много, тогава ще можете да разберете покварения си нрав. Имат ли разбиране за природата си онези от вас, които вярват отдавна и практикуват този начин много години? Вероятно нищо подобно! Вашето сравнение трябва да следва определен път; човек не може да казва неща, които нямат основа върху нещо. Трябва да прочетеш повече от Божиите слова за това как Той разобличава покварената същност на човека. Трябва да изнамериш всички тези слова, после да ги четеш често и често да разсъждаваш върху себе си, като сравняваш състоянието си със словата. След като поквареният ти нрав съвпадне напълно и почувстваш, че Божиите слова разобличават състоянието ти ясно и с голяма точност, и че това не е неправилно по никакъв начин, тогава няма ли да се убедиш? Някои хора казват: „Като разберете собствената си природа, можете да я промените“. Лесно е всеки да го каже. Но как го разбираш ти? Трябва да има път. Ако има път, тогава ще знаеш как да го преживееш. Без път просто викаш лозунга: „Всички трябва да разберем природата си. Нашата природа не е добра и е от Сатана. Когато разберем същината на природата ни, можем да променим нрава си“. Като спреш да викаш, нищо повече не е било направено и никой няма никакво разбиране. Това е изричане на доктрини без път. Не създава ли проблеми този начин на работа? Какъв резултат ще постигнете, ако работите по този начин? Вие обикновено всички викате лозунга: „Трябва да разберем природата си! Всички трябва да обичаме Бог! Всички трябва да се подчиняваме на Бог! Всички трябва да се прострем в нозете на Бог! Ние всички трябва да се прекланяме пред Бог! Който не обича Бог, е неприемлив!“. Говоренето за тези доктрини е безполезно и не решава проблемите. Как разбирате човешката природа? Разбирането на природата ти всъщност означава да изследваш дълбините на душата си — нещата в живота ти и цялата логика и философия на Сатана, според които си живял — което е животът на Сатана, според който си живял. Само като откриеш скритите в дълбините на душата ти неща, ще успееш да разбереш природата си. Как могат да бъдат открити тези неща? Те не могат да бъдат открити или анализирани чрез едно или две неща. Много пъти, след като свършиш да правиш нещо, все още не си постигнал разбиране. Може да отнеме три или пет години, за да успееш да постигнеш съвсем незначително осъзнаване или разбиране. Така че трябва да се самоанализираш в много ситуации и да се опознаеш. Трябва да копаеш дълбоко в себе си и да се анализираш според Божиите слова, за да постигнеш някакви резултати. Тъй като разбирането ти за истината става все по-задълбочено, ти постепенно ще опознаеш своята природа същност чрез самоанализиране и самоопознаване.

За да опознаеш природата си, трябва да постигнеш разбиране за нея през няколко аспекта. Първо, трябва да имаш ясно разбиране какво харесваш. Не става въпрос какво обичаш да ядеш или какви дрехи харесваш, а по-скоро за онези неща, които ти доставят удоволствие, нещата, за които завиждаш, нещата, пред които се прекланяш, нещата, към които се стремиш, и нещата, на които обръщаш внимание в сърцето си; с какви типове хора ти е приятно да общуваш, на какви типове хора се възхищаваш и какви боготвориш в сърцето си. Например мнозина харесват хора с високо положение, хора, които говорят и се държат изискано, или са сладкодумни, или хора, които се преструват. Гореспоменатото е за хората, с които обичат да общуват. Що се отнася до нещата, от които хората изпитват удоволствие, те включват: готовност да участват в дейности, които са лесни; удоволствие да правят неща, които според другите са добри и които хората биха одобрили и похвалили. В човешката природа има обща черта за нещата, които те харесват. Тоест харесват хора, събития и неща, на които другите завиждат заради външния вид, харесват се хора, събития и неща, които изглеждат много красиви и луксозни, и се харесват хора, събития и неща, заради които другите да им се прекланят. Нещата, които хората обичат, са страхотни, ослепителни, прекрасни и грандиозни. Всички хора се прекланят на такива неща. Ясно е, че хората не притежават нищо от истината, нито имат подобие на истински човешки същества. Няма ни най-малка степен на значимост в преклонението пред такива неща, но хората все пак ги харесват. Нещата, които хората харесват, изглеждат особено добри за тези, които не вярват в Бог, и всички те са нещата, към които хората са особено склонни да се стремят. Да дадем прост пример: сред невярващите има фенове. Те преследват актьори или певци, молят ги за автографи и им оставят съобщения или да се ръкуват с тях и да ги прегръщат. Има ли такива неща в сърцата на вярващите? Пеете ли от време на време песните на знаменитостите, които боготворите? Или от време на време им подражавате и се обличате като тях, изпълнени с копнеж по стила им? Вие издигате тези знаменитости и известни личности в модели за вашето преклонение и в идеали за вашето обожание. Това са обичайните неща, които хората харесват. Наистина ли вярващите не се прекланят пред нещата, пред които се прекланят невярващите? Дълбоко в себе си мнозинството от хората все още имат сърце, което им се прекланя. Ти вярваш в Бог и изглежда, че вече не се стремиш явно към такива неща. Въпреки това в сърцето си все още завиждаш за тези неща и все още ги обичаш. Понякога си мислите: „Все още ми се иска да слушам музиката им и да гледам телевизионните предавания, в които участват. Как ли живеят? Къде ли са сега? Ще е страхотно да мога да ги видя и да им стисна ръцете, а дори да умра, пак ще си е струвало“. Независимо на кого се кланят, в общи линии, всички хора харесват тези неща. Може би нямаш възможност или условията не ти позволяват да се свържеш с тези хора, събития и неща, но те са в сърцето ти. Нещата, към които хората се стремят и за които копнеят, принадлежат към светските тенденции, тези неща принадлежат на Сатана и дяволите, те са ненавиждани от Бог и са лишени от всякаква истина. Нещата, за които хората са склонни да копнеят, позволяват да се разкрие тяхната природа същност. Предпочитанията на хората могат да се видят в начина, по който се обличат. Някои с готовност носят привличащи вниманието цветни дрехи или странни тоалети. С готовност носят аксесоари, които никой друг не е носил преди, и обичат неща, които могат да привлекат противоположния пол. Това, че носят тези дрехи и аксесоари, разкрива предпочитанията, които имат към тях в живота си и дълбоко в сърцата си. Нещата, които харесват, не са достойни или прилични. Те не са неща, към които един нормален човек трябва да се стреми. В обичта към тях има неправедност. Възгледите на такива хора са абсолютно същите като на светските хора. В това не се вижда нищо, което да е в съответствие с истината. Следователно какво харесваш, върху какво се фокусираш, на какво се прекланяш, за какво завиждаш и за какво мислиш в сърцето си всеки ден — това са показателите за твоята природа. Пристрастието ти към светските неща е достатъчно доказателство, че по природа обичаш неправедността, а в сериозни случаи природата ти е нечестива и нелечима. Трябва да анализираш природата си по следния начин. Разгледай какво обичаш и от какво се отричаш в живота си. Може да си добър с някого известно време, но това не доказва, че го харесваш. Това, което наистина харесваш, показва точно какво има в природата ти; дори костите ти да са счупени, ти пак ще се наслаждаваш и никога не ще се отречеш от него. Това не е лесно да се промени. Вземете например намирането на партньор — хората търсят подобни на себе си. Ако една жена наистина се влюби в някого, тогава никой не би могъл да я спре. Дори краката ѝ да са счупени, тя пак ще иска да бъде с него; тя ще иска да се омъжи за него, дори ако това означава, че трябва да умре. Как е възможно това? Възможно е, защото никой не може да промени онова, което е дълбоко вкоренено в хората, дълбоко в сърцата им. Дори човек да умре, душата му пак ще харесва същите неща; такива са нещата от човешката природа и те показват същността на човека. Нещата, които хората харесват, съдържат известна неправедност. Някои хора очевидно са привързани към тези неща, докато други не са; някои изпитват силна симпатия към тях, докато други — не; някои хора имат самоконтрол, докато други не могат да се контролират. Някои хора са склонни да потъват в тъмни и нечестиви неща, което доказва, че те не притежават живот. Други могат да преодолеят изкушенията на плътта и да не бъдат обсебени или ограничавани от тези неща, което доказва, че имат малък ръст, и че нравът им малко се е променил. Някои хора разбират някои истини и чувстват, че имат живот и че обичат Бог, но всъщност все още е твърде рано, а преминаването през промяна на нечий нрав не е лесна работа. Лесна ли е за разбиране природата същност на човека? Дори ако някой разбира малко, той трябва да премине през много обрати, за да постигне това разбиране, а дори и с малко разбиране промяната не е лесна. Това са всичките трудности, с които се сблъскват хората, а човек не може да се опознае без решимостта да търси истината. Независимо от това как хората, събитията и нещата около теб могат да се променят и независимо от това как светът може да се обърне с главата надолу, ако истината те води отвътре, ако тя е пуснала корени в теб и Божиите слова ръководят живота, предпочитанията, преживяванията и съществуването ти, в този момент ти ще се промениш наистина. Сега така наречената промяна на хората е просто да си сътрудничат малко, да могат неохотно да приемат да бъдат кастрени, активно да изпълняват дълга си и да имат малко ентусиазъм и вяра, но това не може да се счита за промяна в нрава и не доказва, че хората имат живот. Това са просто предпочитанията и склонностите на хората — нищо повече.

За да се постигне разбиране на природата на хората, в допълнение към разравянето на нещата, които хората харесват в природата си, трябва да се разровят и няколко най-важни аспекта в тяхната природа. Например гледните точки на хората за нещата, методите и целите на хората в живота, житейските ценности на хората и възгледите им за живота, както и възгледите и мненията за всички неща, свързани с истината. Всички тези неща са дълбоко в душите на хората и имат пряка връзка с промяната на нрава. Какъв тогава е възгледът за живота на поквареното човечество? Може да се каже така: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Всички хора живеят само за себе си; казано по-просто, те живеят за плътта и живеят само за да слагат храна в устата си. С какво такова съществуване се различава от това на зверовете? Няма никаква стойност да живееш така, да не говорим за смисъл. Възгледите за живота са това на какво разчита човек, за да живее в света, за какво живее и как живее — и всичко това са съществени неща в човешката природа. Като анализираш човешката природа, ще видиш, че всички хора се съпротивляват на Бог. Всички са дяволи и няма истински добър човек. Само чрез анализиране на човешката природа можеш наистина да познаеш покварата и същността им и да разбереш какво всъщност представляват хората, какво наистина им липсва, с какво трябва да бъдат въоръжени и как трябва да изживеят човешко подобие. Истинският анализ на нечия природа не е лесна работа и не може да се осъществи, без да преживееш Божиите слова и без да имаш истински преживявания.

Пролетта на 1999 г.