Как да опознаем човешката природа

Как да опознае човек природата си? Кои неща съставляват природата на човека? Знаеш само за недостатъците, дефектите, намеренията, представите, негативността и непокорството на човека, но не си способен да откриеш това, което се крие в природата му. Знаеш само за външния слой, но не си способен да откриеш неговия произход, а това не представлява познание за природата на човека. Някои хора признават недостатъците и негативността си, и казват: „Разбирам природата си. Виждате ли, признавам надменността си. Нали това означава, че познавам природата си?“. Надменността е част от природата на човека, това е вярно. Не е достатъчно обаче да го признаеш в доктринален смисъл. Какво е да познаваш собствената си природа? Как може да се опознае тя? От кои страни се опознава? Как конкретно трябва да се разбере природата на човека от това, което той разкрива? Първо, можете да схванете природата на човека чрез неговите интереси. Някои хора например са големи почитатели на известни и изтъкнати личности, други много обичат певци или кинозвезди, а трети имат особена страст към игрите. От тези предпочитания можем да разберем каква е природата на тези хора. Ето един прост пример: някои хора може наистина да боготворят даден певец. До каква степен го боготворят? До такава степен, че са обсебени от всеки жест, усмивка и дума на този певец. Те се вторачват в него и дори снимат всичко, което носи, и след това му подражават. Какъв проблем показва тази степен на боготворене на дадена личност? Това показва, че в сърцето си човекът таи само чувства на неверник и че не притежава истината, няма положителни неща, а още по-малко пази Бог в сърцето си. Всички неща, за които този човек мисли, които обича и търси, са на Сатана. Те заемат сърцето му и то им се отдава. Можете ли да кажете каква е природата им същност? Ако човек обича нещо до крайност, то може да се превърне в неговия живот и да заеме сърцето му, а това напълно доказва, че човекът е идолопоклонник, който не иска Бог, а обича дявола. Следователно може да се заключи, че природата на подобен човек обича и почита дявола, не обича истината и не иска Бог. Не е ли това правилният начин да се разглежда природата на даден човек? Напълно правилен е. Така трябва да се анализира природата на човека. Някои хора например специално издигат в култ Павел. Те обичат да излизат, да произнасят речи и да работят, обичат да посещават събирания и да проповядват, и им харесва, когато хората ги слушат, почитат ги и се въртят около тях. Те обичат да заемат място в сърцата на останалите и им харесва, когато другите ценят образа, който представят. Нека анализираме тяхната природа въз основа на това поведение. Каква е тяхната природа? Ако наистина се държат така, това е достатъчно, за да покаже, че са надменни и самонадеяни. Те изобщо не почитат Бог, а се стремят към по-висок статус и искат да имат власт над останалите, да ги притежават и да заемат място в сърцата им. Това е класическият образ на Сатана. Аспектите на тяхната природа, които се открояват, са надменност и самонадеяност, нежелание да почитат Бог и желание да бъдат почитани от останалите. Подобно поведение може да ви даде много ясна представа за тяхната природа. Например някои хора наистина обичат да се възползват несправедливо за сметка на останалите и се стремят да удовлетворят собствените си интереси по всички въпроси. Каквото и да правят, трябва да извлекат изгода от него, иначе няма да го правят. Не се занимават с нищо, освен ако не им дава някакво предимство, и зад действията им винаги има скрити мотиви. Говорят добре за всеки, който им е полезен, и насърчават всеки, който ги ласкае. Дори когато любимите им хора имат проблеми, те ще кажат, че тези хора са прави, и ще се постараят да ги защитят и прикрият. Що за природа имат такива хора? От това поведение можете съвсем ясно да разберете тяхната природа. Чрез действията си се стремят несправедливо да получат предимства, постоянно се държат пресметливо във всяка ситуация и можете да сте сигурни, че ламтят за изгода с цялата си природа. Във всичко, което правят, преследват собствените си интереси. Няма да станат рано, ако не им е от полза. Те са най-егоистичните хора и са крайно ненаситни. Тяхната природа се проявява чрез любовта им към изгодата и липсата на каквато и да е любов към истината. Някои мъже са очаровани от жените и където и да ходят, винаги мърсуват с тях. Красивите жени са обект на привързаността им и заемат най-високо място в сърцата им. Такива мъже са готови да дадат живота си и да пожертват всичко за красивите жени. Жените изпълват сърцата им. Каква е природата на тези мъже? В природата им е да обичат красивите жени, да ги почитат и да обичат злото. Те са развратници със зла, алчна природа. Защо казвам, че природата им е такава? Техните действия разкриват алчна природа. Тези постъпки не са само случайни прегрешения, нито подобни хора са само малко по-лоши от обикновените хора; те по-скоро постепенно са били напълно обладани от тези неща, които са станали тяхна природа и същина. Така тези неща са се превърнали в проявления на тяхната природа. Елементите на природата на човека се разкриват постоянно. Всичко, което човек прави, каквото и да е то, може да разкрие природата му. Хората имат собствени мотиви и цели за всичко, което правят, и независимо дали става дума за гостоприемство, проповядване на евангелието или какъвто и да е друг вид работа, те несъзнателно могат да разкрият елементи от своята природа, защото природата на човека е неговият живот. Хората се ръководят от природата си, докато са живи. Природата на човека не се разкрива само по случайност или по стечение на обстоятелствата, а може изцяло да представлява същината на човека. Всичко, което извира от костите и кръвта на хората, представлява природата и живота им. Някои хора обичат красивите жени. Други обичат парите. Трети проявяват особена любов към статуса. Някои ценят най-вече репутацията и личния си образ. Някои особено обичат или почитат идоли. А някои хора са особено надменни и самонадеяни, в сърцата си не отстъпват пред никого и се стремят към статус, обичат да се отличават от останалите и да имат власт над тях. Има всякакви различни видове природа. Те могат да варират от човек до човек, но общите им елементи са съпротивата и предателството срещу Бог. В това отношение всички са еднакви.

Що се отнася до това как да разберем каква е природата на даден човек, нека разгледаме още няколко примера. Вземете например егоизма. Може да се каже, че егоизмът е елемент от природата на човека. Всеки носи този елемент в себе си. Някои хора са ужасно егоистични, егоистични до краен предел, и във всичко мислят единствено за себе си, стремят се само към лична изгода и не се съобразяват ни най-малко с другите. Този егоизъм представлява тяхната природа. Всеки е егоистичен донякъде, но има разлика. Когато общуват с други, някои хора могат да са внимателни и да се грижат за другите, може да проявяват загриженост към тях и да се съобразяват с тях във всичко, което правят. Други хора обаче не са такива. Тези хора са особено егоистични и винаги са дребнави, когато приютяват братя и сестри. На собственото си семейство дават най-добрата храна и най-големите порции, а на братята и сестрите дават само по-малките порции от по-малко апетитната храна. Когато идват собствените им роднини, те се грижат много за техните удобства. Когато обаче идват братя и сестри, те ги настаняват да спят на пода. Според тях е достатъчно, че им позволяват да останат да пренощуват. Когато братята и сестрите заболеят или имат някакъв друг проблем, такъв човек дори не се замисля за тях и се държи така, сякаш не забелязва. Такива хора изобщо не се интересуват от другите и не проявяват загриженост към тях. Интересуват се единствено от себе си и своите роднини. Тази тяхна егоистична природа определя нежеланието им да се грижат за другите. Те смятат, че да се грижат за останалите означава да понасят загуби и да имат много проблеми. Някои хора биха казали: „Егоистичният човек не знае как да се отнася с внимание към другите“. Това не е вярно. Ако не знаят как да се отнасят внимателно, защо тогава егоистичните хора са толкова добри към собствените си роднини и проявяват пълно внимание към нуждите им? Защо знаят от какво се нуждаят те самите и какво е подходящо да облекат или да ядат в определено време? Защо не са способни да се отнасят така и към другите? Те всъщност разбират всичко, но са егоистични и достойни за презрение. Това се определя от тяхната природа. Егоистичните хора са неспособни да се отнасят справедливо към другите. Съществува и аспектът на злината. Божият дом е определил, че всички, които блудстват постоянно, трябва да бъдат прочистени. При някои хора обаче това е било само моментно прегрешение. И към тях ли трябва да се приложат същите мерки като към онези, които блудстват постоянно? Това е въпрос на принцип. Хората, които може инцидентно да са блудствали, не могат да се считат за хора с лоша природа. Ако някой непрекъснато и навсякъде мърсува с противоположния пол и няма срам и морал в човешките отношения, значи е зъл човек и природата му е зла. Такъв човек ще разкрие своята природа, независимо какви действия предприема или каква работа върши. Природата му е неуправляема и сърцето му е изпълнено с тези нечистотии. Мърсува с противоположния пол, където и да отиде, и дори и да спре за известно време, прави го единствено защото средата не го позволява или защото няма подходящи партньори. Нещата от природата на човека могат да излязат наяве винаги и навсякъде и нищо не може да ги ограничи. Някои хора особено се увличат по дрехите, красотата и суетата и са много суетни. Сменят дрехите си по няколко пъти на ден. Следят кой носи хубави дрехи и кой се облича добре, не могат да спят, ако не им се удава да получат тези неща, и биха заели пари или биха платили всяка цена, само и само да се сдобият с тях. Ако не успеят да ги получат, може да загубят всякакъв интерес към вярата в Бог, както и желанието да посещават събирания и да четат Божието слово. Умът им е зает единствено от тези неща. Не могат да мислят за нищо друго. Такива хора са особено суетни, много по-суетни от обикновения човек. Това е в природата и в костите им. Самата им природа е суетна. Нещата в природата на човека не се разкриват в момент на слабост, а по-скоро са последователни проявления. Каквото и да правят, хората носят елементите от своята природа. В тях все още има нечистотии, дори когато не си личат външно. Ако един измамен човек говори честно, в думите му всъщност пак има скрит смисъл. Те още са заразени с измама. Измамният човек мами всекиго, дори роднините и децата си. Колкото и да си откровен с него, той ще те мами. Това е истинското му лице и точно това е неговата природа, а тя не се променя лесно и винаги ще е такава. Честният човек понякога изрича изопачени и измамливи думи, но обикновено е честен, постъпва относително сериозно, не се възползва от другите, когато взаимодейства с тях, и не се стреми да ги изкушава, когато говори с тях. Той може да се открие и да споделя с останалите от сърце, и всички останали казват, че е откровен. Когато понякога изрича измамливи думи, това е просто проява на покварения му нрав. Това не представлява неговата природа, защото той не е измамен човек. Ето защо, когато става въпрос за природата на човека, трябва да разбирате какви са елементите на тази природа и какво представлява поквареният нрав. Трябва да сте способни да разграничавате двете неща ясно. Сега, когато на хората се казва да анализират собствената си природа, някои ще кажат: „Понякога говоря грубо“ или „Аз съм невъзпитан и не знам как да се държа“, или „Понякога има нередности, когато изпълнявам дълга си“, но не говорят за това каква е природата им или дали човешката им природа е добра. Винаги избягват подобни въпроси и няма как да се опознаят истински. Не е приемливо постоянно да се прикриваш и да се страхуваш да не се посрамиш. Това, което е в твоята природа, трябва да се извади наяве. Ако не може да се извади наяве, не може да се разбере, а ако не може да се разбере, не може да се промени. Трябва да си много стриктен, когато става въпрос за опознаването на самия себе си. Не бива да се залъгваш и по този въпрос не може да подхождаш небрежно.

Да разбереш собствената си природа означава преди всичко да разбереш що за човек си в действителност. Характеристиките ти като човек показват какъв вид природа притежаваш. Като кажем например, че някой е „такъв и такъв“, това най-много говори за неговата природа. Видът на природата, която човек притежава, определя какъв вид човек е той. Природата на човека е неговият живот. Как можеш да разбереш каква е природата на даден човек? Трябва често да общуваш с него и да отделяш време да наблюдаваш какъв човек е. Това, което най-много се откроява в него и което е типично за същността и характерните му черти, може да се каже, че е неговата природа същност. Тези елементи от същността му формират неговата природа. Когато става въпрос за това да разбереш какъв човек е някой в действителност, този начин е по-точен. Каквато е същността на човека, такава е и неговата природа. Природата на даден човек определя какъв вид човек е той. Например, ако някой особено обича парите, тогава неговата природа може да се обобщи с една дума — той е сребролюбив. Ако най-отличителната черта на някого е любовта към жените и той винаги се държи като женкар, тогава този човек обича злото и има зла природа. Някои хора най-много обичат да ядат. Ако дадеш на такъв човек малко алкохол и месо, той ще действа в твоя полза. Следователно това показва, че този човек има чревоугодническа природа, точно като прасе. Всеки човек има покварен нрав и пагубен недостатък, а поквареният му нрав го контролира в реалния му живот. Той живее според този покварен нрав, който представлява неговата природа. Може да се каже, че природата му е онази част от него, която е пагубният му недостатък, а пагубният му недостатък е неговата природа. Някои хора сякаш имат приемлива човешка природа и на пръв поглед не проявяват никакви сериозни недостатъци, но най-голямата им слабост е тяхната крехкост. Те нямат никакви житейски цели или стремежи, просто се лутат без план в живота, рухват при най-дребния неуспех и се настройват негативно, когато нещата станат трудни. Ако накрая се поддадат на представи до такава степен, че вече не искат да имат вяра, тогава най-голямата им слабост е тяхната крехкост. Природата им е крехка, те са безполезни и не може да им се помогне. Някои хора са изключително сантиментални. Всеки ден, във всичко, което казват, и в цялото си поведение спрямо останалите те живеят според чувствата си. Изпитват привързаност към този и онзи човек и прекарват дните си, заети с тънкостите на привързаността. За всичко, с което се сблъскват, те живеят в света на емоциите. Когато невярващ роднина на такъв човек умре, той ще плаче три дни. Другите може да искат да погребат тялото, но той не позволява. Все още изпитва чувства към починалия и чувствата му са твърде силни. Може да се каже, че чувствата са пагубният недостатък на този човек. По всички въпроси той се ръководи от чувствата си, не е способен да практикува истината или да постъпва принципно и често е склонен да се бунтува срещу Бог. Чувствата са най-голямата му слабост и пагубният му недостатък, и те са напълно способни да го доведат до падение и да го унищожат. Прекалено емоционалните хора са неспособни да практикуват истината или да се подчиняват на Бог. Вниманието им е погълнато от плътта и те са глупави и объркани. Природата на този тип хора е много емоционална и те живеят според чувствата си. Затова, ако искате да потърсите промяна в нрава си, трябва да познавате своята природа. „Вълкът не може да промени нрава си“. Недейте да приемате, че природата може да се промени. Ако природата на даден човек е твърде лоша, той никога няма да се промени и Бог няма да го спаси. Какво означава промяна в нрава? Това се случва, когато човек, който обича истината, изживява Божието дело, приема правосъдието и порицанието на Неговите слова и преминава през всякакви страдания и облагородяване. Такъв човек се очиства от сатанинските отрови в себе си и напълно се освобождава от покварения си нрав, за да може да се подчини на Божиите слова и на цялото Му ръководство и всички Божии подредби, и никога повече да не се бунтува срещу Него или да Му се противопоставя. Това е промяна в нрава. Ако природата на човека е много лоша и той е зъл, тогава Бог няма да го спаси и Светият Дух няма да работи в него. Тоест това е все едно лекар да лекува пациент. Човек, който има възпаление, може да бъде лекуван, но човек, който развие рак, не може да бъде спасен. Промяната в нрава означава, че понеже човек обича истината и може да я приеме, накрая той опознава своята природа, която е непокорна пред Бог и Му се противопоставя. Човекът разбира, че хората са твърде дълбоко покварени, разбира тяхната абсурдност и измамност, както и нищетата и окаяното им състояние, и накрая разбира човешката природа същност. Като знае всичко това, той става способен напълно да се отрече и да се откаже от себе си, да живее според Божието слово и във всичко да практикува истината. Това е човек, който познава Бог, и чийто нрав е променен.

Цялото човечество е покварено от Сатана, а в природата на човека е да предава Бог. Въпреки това сред всички хора, които са били покварени от Сатана, има такива, които могат да се подчинят на Божието дело и да приемат истината. Това са хората, които могат да получат истината и да постигнат промяна в нрава си. Някои хора не търсят истината, а просто се носят по течението. Те ще се подчинят и ще направят каквото им кажете, могат да изоставят нещата, да дадат всичко от себе си и да понесат всяко страдание. Такива хора имат малко съвест и разум, надяват се да бъдат спасени и да оцелеят, но нравът им не може да се промени, защото не се стремят към истината, а се задоволяват само с това, че разбират доктрината. Те не казват и не вършат неща, които са в разрез със съвестта им, могат искрено да изпълняват дълга си и да приемат общение за истината по отношение на всеки проблем. Те обаче не полагат сериозни усилия да търсят истината, умовете им са объркани и никога не могат да разберат същността на истината. Невъзможно е техният нрав да се промени. Ако искате да се очистите от покварата и да промените житейския си нрав, трябва да обичате истината и да сте способни да я приемете. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв вид покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова ги разкрият, трябва да ги признаеш и да се подчиниш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Каквото и да казва Бог, колкото и строги да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се подчините на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и да приемете и да се подчините на светлината, която се разкрива от Светия Дух и която споделят вашите братя и сестри. Когато такъв човек е търсил истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори хората, които не обичат истината, ако имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри дела, могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, са объркани по отношение на истината и не се отнасят сериозно към нея, затова житейският им нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че Петър имаше сходна човешка природа с тази на останалите ученици, но се отличаваше с пламенното си търсене на истината. Каквото и да казваше Исус, Петър сериозно размишляваше върху него. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“ Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли един и същ Бог и на небето, и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е истинска. Трябва да обичам Бог на земята, защото само тогава любовта ми ще е истинска“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. За да обича Бог и за да бъде тази любов истинска, човек трябва да обича въплътения Бог на земята. Любовта към един неясен и невидим Бог не е нито реалистична, нито практична, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божията воля. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била насочена единствено към търсенето на истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своето търсене на истината. Всеки път, когато Исус го съветваше, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същината на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, животът му нрав се промени и обнови. Ако човек не търси истината, никога няма да я разбере. Можете да говорите за думите и доктрините десетки хиляди пъти, но те ще си останат само думи и доктрини. Някои хора просто казват: „Христос е истината, пътят и животът“. Дори да повториш тези думи десетки хиляди пъти, от това няма да има никаква полза; ти не разбираш смисъла им. Защо се казва, че Христос е истината, пътят и животът? Можеш ли да изразиш знанието, което си придобил за това от преживяване? Навлязъл ли си в реалността на истината, пътя и живота? Бог е изрекъл Своите слова, за да можете да ги преживеете и да получите познание. Безполезно е само да изричате думи и доктрини. Можеш да опознаеш себе си само след като си разбрал и навлязъл в Божиите слова. Ако не ги разбираш, тогава не можеш да опознаеш себе си. Можеш да получиш проницателност само когато разбереш истината. Без да я разбереш, не си способен на проницателност. Можеш да видиш нещата ясно само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да ги видиш ясно. Можеш да опознаеш себе си само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да се опознаеш. Нравът ти може да се промени само когато си придобил истината. Без истината нравът ти не може да се промени. Само след като си придобил истината, можеш да служиш в съответствие с Божията воля. Ако не си я придобил, не можеш да служиш в съответствие с Божията воля. Само след като придобиеш истината, можеш да се покланяш на Бог. Без да разбираш истината, дори и да Му се покланяш, поклонението ти няма да е нищо повече от изпълняване на религиозни ритуали. Без истината нищо от това, което правиш, не е истинско. С придобиването на истината всичко, което правиш, е истинско. Всички тези неща зависят от придобиването на истината от Божиите слова. Някои хора ще попитат: „Какво точно означава да придобиеш истината от Божиите слова?“. Наистина ли е необходимо да се задава този въпрос? Цялата истина е изразена от Бог и се съдържа в Божиите слова. Няма истина извън Божиите слова. Много хора вярват, че да си способен да изричаш думи и доктрини, означава да познаваш истината, а това е нелепо. Не можеш да придобиеш истината, като просто говориш за доктрини. Каква е ползата от това просто да разговаряш за буквалното значение на Божиите слова? Трябва да разбереш значението на Божиите слова, техния източник и резултата, който се очаква да постигнат. Божието слово съдържа истина, живот, светлина, принципи и пътища. Всяко Божие слово съдържа много неща; не е достатъчно само да кажеш какво означава буквално то и с това да приключиш. Ще ви дам пример. Бог каза: „Бъдете честни, а не измамни хора“. Какво означава това твърдение? Някои хора казват: „Това означава да се каже на хората да са честни, а не измамни, нали?“. Ако ги попитате какво още означава това, те ще кажат: „Това означава, че трябва да сте честни, а не измамни хора. Само тези две неща се казват“. Тогава може да попитате: „Какво точно означава да си честен човек? Какъв човек се смята за честен? Какво е поведението на честния човек? Какво е поведението на измамния човек?“. Те биха отговорили: „Честен човек е този, който говори честно, не влага фалш в думите си и не лъже. Измамен човек е този, който говори със заобикалки, не казва истината, винаги е нечист в думите си и обича да лъже“. Това е всичко, което могат да ви кажат. Човешкото мислене е твърде опростено. Дали някога може да се навлезе в истината реалност с толкова просто обяснение за това кой е честен човек? Какво казва Божието слово за честните хора? Първо, че честните хора не таят съмнения за другите, и второ, че те могат да приемат истината. Това са двете основни характеристики. Какво има предвид Бог под това? Защо Бог казва това? От Божието слово можеш да разбереш по-дълбокото значение на това какво означава да си честен човек, за какво се отнася и какво е точното определение на честния човек. Едва след като разбереш това определение правилно, ще можеш да видиш в Божието слово какви са проявленията на честния човек, какви са измамните хора и какви са проявленията на измамния човек. Ако след това оцениш тези проявления, ще разбереш точно какво представлява честният човек и какво представлява измамният човек, както и как измамните хора се отнасят към Божието слово, към Бог и към другите. Така наистина ще разбереш Божиите слова и колко различна е представата на хората за честните и измамните хора от това, което казва Божието слово. Когато Божието слово ти казва: „Бъди честен, не бъди измамен човек“, в това има много детайли. Когато наистина разбереш значението на думите, ще знаеш какво е честен и какво е измамен човек. Когато практикуваш, ще знаеш как да го правиш по начин, който със сигурност ще разкрие проявленията на честен човек, и ясно ще видиш пътя и принципите на практиката да бъдеш честен човек, което гарантира, че за Бог си на приемливо ниво. Ако наистина разбираш тези думи и ги практикуваш, ще можеш да получиш Божието одобрение. Ако обаче не разбираш тези думи, няма да бъдеш честен човек и никога няма да получиш Божието одобрение. Постигането на истинско разбиране на Божиите слова не е никак лесно. Не мислете по следния начин: „Мога да тълкувам буквалното значение на Божиите слова и всички казват, че тълкуванието ми е добро, и ми вдигнат палец, значи разбирам Божиите слова.“ Това не е същото като разбирането на Божиите слова. Ако сте придобили известна светлина от Божиите слова и сте разбрали истинското им значение, ако можете да изразите намерението, което се крие зад тях, и какво въздействие ще постигнат накрая — ако имате ясно разбиране за всички тези неща, може да се смята, че имате известно разбиране за Божиите слова. Следователно, разбирането на Божиите слова не е толкова просто. Това, че можете да дадете цветисто обяснение на буквалното значение на Божиите слова, не означава, че ги разбирате. Колкото и да можете да обясните буквалното им значение, обяснението ви все още се основава на човешкото въображение и човешкия начин на мислене. Това е безполезно! Как можете да разберете Божиите слова? Ключът е в това да се търси истината вътре в тях. Само така можете да разберете истински Божиите слова. Бог никога не изрича празни думи. Всяко изречение, което Той произнася, съдържа подробности, които със сигурност ще бъдат разкрити по-нататък в Неговите слова и могат да бъдат изразени по различен начин. Човекът не може да разбере начините, по които Бог изразява истината. Божиите слова са много проникновени и не могат да се разберат лесно посредством човешкия начин на мислене. Хората могат да открият почти пълното значение на всеки аспект от истината, стига да положат усилия. Подробностите, които остават, трябва да бъдат попълнени от тях по време на последващото им изживяване чрез просветлението на Светия Дух. От една страна е размишляването върху Божиите слова, разбирането им и търсенето на конкретното им съдържание, като ги четем. От друга страна е разбирането на значението на Божиите слова чрез изживяването им и получаването на просветление от Светия Дух. Чрез постоянен напредък в тези два аспекта можете да започнете да разбирате Божието слово. Ако го тълкувате буквално, на текстово ниво или въз основа на собственото си мислене и представи, тогава дори да го обяснявате цветисто и красноречиво, все още не разбирате истината и все още всичко се основава на човешкото мислене и представи. То не се получава от просветлението на Светия Дух. Хората са склонни да тълкуват Божиите слова въз основа на своите идеи и представи и дори могат да изтълкуват неправилно Божиите слова извън контекста, заради което са предразположени към погрешно разбиране и са склонни да съдят Бог, а това е обезпокоително. Затова истината се постига главно чрез разбиране на Божиите слова и чрез просветлението от Светия Дух. Да си способен да разбереш и обясниш буквалното значение на Божието слово не означава, че си придобил истината. Ако разбирането на буквалното значение на Божието слово означаваше, че разбирате истината, тогава щеше да е достатъчно да имате малко образование и познания, така че защо ще се нуждаете от просветлението на Светия Дух? Дали Божието дело е нещо, което човешкият ум може да разбере? Затова разбирането на истината не се основава на човешки идеи или представи. Имате нужда от просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, за да придобиете истински опит и знание. Това е процесът на разбиране и придобиване на истината, който е и необходимо условие.

Как да разберете човешката природа? Най-важното е да се разпознае от гледна точка на светогледа, житейския възглед и ценностите на човека. Всички онези, които принадлежат на дявола, живеят за себе си. Техните житейски възгледи и принципи произлизат главно от думите на Сатана, като например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“ и други подобни заблуди. Всички тези думи, изречени от онези царе на дявола, велики хора и философи, са се превърнали в самия живот на хората. По-специално, повечето от думите на Конфуций, когото китайците изтъкват като „мъдрец“, са се превърнали в живота на хората. Има и известни пословици от будизма и даоизма, както и често цитирани класически поговорки на различни известни личности. Всички те са обобщение на философията на Сатана и на неговата природа. Те най-добре илюстрират и обясняват природата на Сатана. Всички тези отрови, които са се влели в сърцето на човека, идват от Сатана и нито една от тях не произлиза от Бог. Такива дяволски думи също са в пряко противоречие с Божието слово. Съвсем ясно е, че реалностите на всички положителни неща произлизат от Бог, а всички негативни неща, които тровят човека, идват от Сатана. Затова можете да разберете каква е природата на човека и на кого принадлежи, като погледнете неговите житейски възгледи и ценности. Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в човешки живот. Има и други подобни думи от различни житейски философии. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, заблуждава и покварява хората, като води човечеството към падение и поглъщане от безкрайната бездна на унищожението, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. Някои хора работят като държавни служители в обществото от десетки години. Представете си, че им зададете следния въпрос: „Вие се справяте толкова добре в това си качество, кои са основните известни максими, според които живеете?“ Те вероятно ще кажат: „Едно нещо съм разбрал — държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци, а тези, които не ни ласкаят, нищо не постигат.“ Това е сатанинската философия, на която се основава тяхната кариера. Нима тези думи не са показателни за природата на такива хора? Безскрупулното използване на всякакви средства за заемане на длъжности е станало тяхна природа, а целите им са чиновничество и успех в кариерата. Все още има много сатанински отрови в живота на хората, в тяхното поведение и маниери. Например техните житейски философии, начини на действие и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които преминават през костите и кръвта на хората, са от Сатана. Всички тези служители, хората с власт и хората, които са постигнали успехи, имат свои собствени пътища и тайни за успех. Нима тези тайни не дават отлична представа за тяхната природа? Те са направили толкова големи неща в света и никой не може да разгадае схемите и интригите, които стоят зад тях. Това показва колко коварна и отровна е тяхната природа. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, зла, антагонистична и противоположна на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природата и същността на Сатана. Това е причината хората да се противопоставят на Бог и да застават срещу Него. Човек лесно може да опознае себе си, ако природата му се анализира по този начин.

Когато хората имат истинско разбиране за Божия нрав, когато могат да видят, че Божият нрав е реален, че е наистина свят и наистина праведен, и когато могат да възхваляват Божията святост и праведност от сърце, тогава те истински ще познаят Бог и ще получат истината. Само когато хората познават Бог, те живеят в светлината. Прекият резултат от истинското познаване на Бог е способността ни да Го обичаме и да Му се подчиняваме. При хората, които наистина познават Бог, разбират истината и я получават, настъпва истинска промяна в мирогледа и възгледите им за живота, след което настъпва истинска промяна и в житейския им нрав. Когато хората имат правилни житейски цели, могат да се стремят към истината и да постъпват в съответствие с нея, когато се отдадат изцяло на Бог и живеят според Неговите думи, когато се чувстват спокойни и озарени дълбоко в сърцата си, когато в техните сърца няма тъмнина и когато могат да живеят напълно свободно и необезпокоявано в Божието присъствие, само тогава те водят истински човешки живот и само тогава стават хора, които притежават истината и човешката природа. Освен това всички истини, които си разбрал и получил, идват от Божиите думи и от самия Бог. Само когато получиш одобрението на Всевишния Бог — Бог Творец и Той каже, че си сътворено същество с необходимите качества, което живее в човешки образ, животът ти ще има най-много смисъл. Да имаш Божието одобрение означава, че си получил истината и че си човек, който притежава истината и човешката природа. В днешния свят, който е доминиран от Сатана, и през няколкото хиляди години история, кой от цялото човечество е получил истински човешки живот? Никой. Тъй като хората са били дълбоко покварени от Сатана, живеят според неговите философии и всичко, което правят, е в противоречие на Божията същност, и всички техни думи и теории са родени от покварата на Сатана и са в пряка антипатия към Божиите слова, те са точно такива хора, които се противопоставят на Бог. Ако не приемат Божието спасение, те ще бъдат потопени във вечна смърт и унищожение, без да имат никакъв живот. Те се стремят към престиж и печалби, опитват се да бъдат велики или прочути личности и се надяват „имената им да се предават на идните поколения“ и да бъдат „известни през цялата история“. Това е глупост и е нещо напълно несъстоятелно. Всички велики или прочути личности всъщност са подобни на Сатана и за наказание отдавна са потопени в осемнадесетото ниво на ада, за да не могат да се преродят никога повече. Когато поквареното човечество почита тези хора и приема техните дяволски думи и техните заблуждения, то става жертва на дявола Сатана. Създадените същества трябва да се прекланят пред Създателя. Това е напълно естествено и оправдано, защото само Бог е истината. Бог управлява и небето, и земята, и всичко и властва над всичко. Да не вярваш в Бог и да не се подчиняваш на Бог означава да си неспособен да получиш истината. Ако живееш в съответствие с Божиите слова, тогава дълбоко в сърцето си ще се чувстваш озарен и спокоен и също така ще усещаш несравнима сладост. Когато това се случи, ти наистина ще си получил живот. Колкото и велики да са постиженията на световните учени, щом наближи смъртта, те се чувстват с празни ръце и имат усещането че не са спечелили нищо. Дори Айнщайн и Нютон, тези изтъкнати интелектуалци, са усещали празнота. Това е така, защото не са имали истината и истинско разбиране за Бог. Макар да са вярвали в Бог, те са вярвали само в Неговото съществуване, но не са търсели истината. Те просто са искали да разчитат на науката и на изследванията, за да открият и докажат, че има Бог. В резултат на това всеки от тях цял живот се е занимавал с изследвания, без изобщо да постигне нещо, и макар да са вярвали в Бог през целия си живот, те така и не са получили истината. Търсели са само научно познание, но не са се стремели да опознаят Бог. Не са получили нито истината, нито истински живот. Пътят, по който вие вървите днес, не е пътят, по който те са вървели. Това, което търсите, е да опознаете Бог, как да Му се подчините, как да Му се поклоните и как да изживеете смислен живот. Всичко това е напълно различно от онова, което те са търсели. Макар да са вярвали в Бог, те не са получили истината. А сега въплътеният Бог ви е разказал за всеки аспект на истината и ви е дарил пътя на истината и живота. Би било глупаво от ваша страна да не търсите истината.

Ала сега вашето разбиране за истината е недостатъчно. Можете да говорите само на теория. Все още се чувствате непълноценни и несигурни във всяка работа, която поемате. Това показва, че вашето навлизане в живота е било твърде повърхностно и че все още не сте получили истината. Когато наистина разбереш истината и навлезеш в реалността на Божието слово, ще имаш енергия, неизчерпаема енергия, която ще изпълва тялото ти. В този момент ще се чувстваш все по-озарен отвътре, а пътят ти ще става още по-светъл, колкото по-далеч вървиш по него. В наши дни повечето хора, които вярват в Бог, все още не са тръгнали по правилния път и не са разбрали истината, затова продължават да чувстват вътрешна празнота, както и че животът им е страдание и че нямат енергия да изпълняват дълга си. Точно такива са вярващите в Бог, преди да получат видение в сърцата си. Хората не са получили истината и все още не познават Бог, така че все още не изпитват голямо удоволствие. Особено вие, всички вие сте били подложени на преследване и сте изпитали трудности да се завърнете у дома. Когато страдате, у вас се пораждат мисли за смъртта и нежелание да живеете. Това са слабости на плътта. Някои хора дори си мислят: „Вярата в Бог трябва да е приятна. В Епохата на благодатта Светият Дух даряваше хората със спокойствие и радост. Сега спокойствието и радостта са твърде малко, а удоволствия, каквито е имало през Епохата на благодатта, не съществуват. Да вярваш в Бог днес е изключително досадно“. Знаеш само, че удоволствието на плътта е по-добро от всичко останало. Не знаеш какво дело върши Бог днес. Бог трябва да позволи на плътта ви да страда, за да преобрази вашия нрав. Макар че плътта ви страда, вие имате Божието слово и Божието благословение. Дори да искаш, не можеш да умреш. Можеш ли да се примириш с това, че не познаваш Бог и не получаваш истината? Сега в по-голямата си част хората просто все още не са получили истината и нямат живот. Те са в процес на търсене на спасение, така че трябва да пострадат малко в този процес. Днес всички в света са подложени на изпитания, дори Бог страда. В такъв случай дали е редно вие да не страдате? Без облагородяване чрез големи бедствия не може да има истинска вяра, а истината и животът не могат да бъдат получени. Липсата на изпитания и облагородяване няма да свърши работа. Погледнете само Петър — в крайна сметка той премина през седемгодишни изпитания (след като беше на петдесет и три години). През тези седем години той преживя стотици изпитания. Трябваше да преминава през всяко едно от тях през няколко дни и едва след като премина през всякакви изпитания, получи живот и промяна на своя нрав. Когато наистина получите истината и опознаете Бог, ще почувствате, че трябва да живеете за Него. Ако не живеете за Бог, тогава ще съжалявате; ще изживеете остатъка от дните си в горчиво съжаление и крайно разкаяние. Все още не може да умрете. Трябва да стиснете юмруци и решително да продължите да живеете. Трябва да живеете живот за Бог. Когато хората имат истината в себе си, те притежават тази решителност и никога повече не пожелават да умрат. Когато смъртта те заплашва, ще си кажеш: „О, Боже, не искам да умра. Все още не Те познавам. Все още не съм се отплатил за Твоята любов. Не мога да умра, докато не Те опозная добре“. Достигнали ли сте този етап? Все още не, нали? Някои хора се сблъскват с болката на семейството, други — с болката на брака, а трети страдат от преследване, като нямат дори къде да живеят. Където и да отидат, това е домът на някой друг и те изпитват болка в сърцата си. Дали болката, която изпитвате в момента, не е болката, която Бог е изпитвал? Вие страдате заедно с Бог, а Бог придружава хората в страданието. Всички вие днес участвате в Христовата скръб, царство и издръжливост и накрая ще спечелите слава! Има смисъл от това страдание. Не е ли така? Ти не можеш да бъдеш лишен от тази воля. Трябва да разбереш смисъла на страданието днес, както и защо страдаш толкова много. Трябва да търсиш истината и да достигнеш до разбиране на Божията воля и тогава ще имаш волята да страдаш. Ако не разбираш Божията воля и мислиш само за страданието, то колкото повече мислиш за него, толкова по-неприятно става то и толкова по-депресиран се чувстваш, сякаш житейският ти път е към своя край. Ще започнеш да изпитваш мъките на смъртта. Ако вложиш сърцето си и всичките си усилия в истината и си способен да я разбереш, тогава сърцето ти ще се озари и ще изпиташ наслада. В сърцето си ще откриеш спокойствие и радост от живота, а когато те сполети болест или се зададе смъртта, ще си кажеш: „Все още не съм получил истината, затова не мога да умра. Трябва да отдам всичко на Бог, да свидетелствам добре за Него и да се отплатя за Божията любов. Как ще умра накрая, няма значение, защото ще съм живял удовлетворителен живот. Независимо от всичко, все още не мога да умра. Трябва да упорствам и да продължа да живея“. Сега трябва да имате яснота по този въпрос и да разберете истината от тези неща. Когато хората имат истината, те имат сила. Когато имат истината, те притежават неизчерпаема енергия, която изпълва тялото им. Когато имат истината, те са решителни. Без истината хората са меки като гнили зеленчуци, а когато притежават истината, те стават твърди като стомана. Без значение колко горчиви са нещата, те изобщо няма да изпитват горчивина. Какво според вас означава вашето малко страдание? Въплътеният Бог все още страда! Вие сте хора, които са покварени от Сатана и чиято природа е да се бунтуват срещу Бог. Несъзнателно сте извършили много неща, с които сте се разбунтували срещу Бог и сте Му се противопоставили, и заслужавате правосъдие и порицание. Точно както когато болните хора трябва да бъдат излекувани. Редно ли е обаче те да се страхуват от страданието? Вие имате покварен нрав, така че мислите ли, че можете да промените нрава си и да получите живот без никаква болка? Страданието ви е причинено от покварения ви нрав. То е заслужено и трябва да бъде понесено. То не е нито невинно, нито наложено от Бог. Страданието, което в момента понасяте, означава малко повече от това да тичате и да изпълнявате усърдно дълга си. Понякога откривате, че поквареният ви нрав изобщо не се е променил, и затова се подлагате на известно облагородяване. Понякога не разбирате Божието слово или думите са болезнени за четене и затова страдате малко от облагородяването в Божието слово. Или може би вършите зле реалната си работа и продължавате да правите грешки при изпълнение на дълга си, изпитвате вина и омраза към себе си, за това че не сте способни да се справите с работата си, и това ви причинява известно страдание. Може би виждате, че другите напредват, и чувствате, че собственият ви напредък е твърде бавен, че ви отнема твърде много време да напреднете в разбирането на Божието слово, че има твърде малко светлина, и тези въпроси ви причиняват известно страдание. Понякога се чувствате застрашени от вашата враждебна среда заради арестите и преследванията на големия червен змей и затова винаги се чувствате уплашени, неспокойни и живеете в страх, а това ви причинява известно страдание. Освен това страдание, какво друго страдание сте преживели? Не ви карат да вършите тежък физически труд, нямате началници или шефове, които да ви бият и ругаят, и никой не се отнася с вас като с роби. Не страдате от такива трудности. Всъщност тези трудности, които понасяте, не са истински трудности. Помислете за това. Не е ли така? Трябва да разберете какво е значението на това да се откажеш от семейството си, за да отдадеш всичко на Бог, и защо го правиш. Ако го правиш, за да се стремиш към истината и живота, и едновременно с това да изпълниш дълга си и да се отплатиш за Божията любов, това е напълно справедливо. То е положително, напълно естествено и обосновано и никога няма да съжаляваш за него. Каквото и да се случва със семейството ти, можеш да го оставиш настрана. Ако ясно разбираш това значение, няма да съжаляваш и няма да бъдеш негативен. Ако не отдаваш искрено всичко на Бог, а се стараеш, само за да получиш благословии, тогава това е безсмислено. Щом прозреш този въпрос, проблемът е решен и няма нужда да се тревожиш за семейството си. Всичко е в Божиите ръце. Досега всички вие сте преживели някакви изпитания. Някои хора са получили някои истини, но други просто са разбрали някои доктрини, без да получат никакви истини. Някои притежават добри способности и затова имат сравнително задълбочено разбиране, а други, които са с ограничени способности, имат сравнително повърхностно разбиране. Независимо дали разбирането ти е задълбочено или повърхностно, стига да разбираш някои истини и да си способен да останеш непоколебим в свидетелството си, когато преминаваш през изпитание, тогава страданието ти има смисъл и стойност. Ако не можеш да приемеш нещата от Бог и винаги подхождаш към тях с човешки представи и фантазии, тогава независимо колко страдаш, никога няма да имаш истинско свидетелство за преживяване. Твоето страдание няма да има никаква стойност, защото не си получил истината.

Би трябвало да търсиш Божията воля във всичко и трябва да търсиш истината във всичко. Например, как търсиш истината по такива въпроси като храна, облекло и личните въпроси в живота? Има ли истини, които да търсиш в тези неща? Някои хора казват: „Независимо дали вярваш в Бог или не, щастието е в това да си добре нахранен и облечен. Без това всичко е нещастие“. Отговаря ли това на истината? Има много хора, които водят охолен живот, с хубава храна и дрехи, които са алчни за плътски удоволствия. Те няма лесно да приемат истината или да я приложат на практика, още по-малко ще се откажат от всичко, за да се отдадат на Бог. Такъв тип хора няма да получат Божието одобрение и накрая всички те ще изпаднат в беди, ще плачат и ще скърцат със зъби. Може ли такъв човек да има някакво щастие, което да заслужава да се спомене? Много хора са родени в семейства на работници или земеделци и са страдали доста още като деца. Ако са в състояние да разберат истината, вероятно ще я приемат и ще я приложат на практика, и ще са способни да правят жертви и да отдават всичко на Бог, без да се страхуват от страдания. Те са способни да се посветят изцяло на Божието поръчение, а някои дори стигат дотам да дадат живота си за Бог. Такъв тип хора се ценят в Божия дом. Много хора съсредоточават вниманието си главно върху плътските удоволствия. Смятате ли, че да имаш хубава храна и дрехи в действителност е важно? Категорично не. Ако някой наистина е способен да опознае Бог и да получи истината, тогава във всичко, което прави, той свидетелства за Бог и Го удовлетворява. Без значение колко зле се храни или облича такъв човек, в живота му все още има стойност и той може да получи Божието одобрение. Дали това не е най-значимото нещо? Нито доброто хранене, нито хубавите дрехи са гаранция, че ще бъдете благословени. Пак ще бъдете прокълнати, ако не се подчините на Бог или поемете по грешен път, докато човек, който се облича оскъдно и се храни лошо, но е получил истината, все пак ще бъде благословен от Бог. Следователно има истина, която трябва да се търси в това как да се отнасяте към въпросите за храната и облеклото, а още повече истина трябва да се търси в това как трябва да се отнасяте към изпълнението на дълга си. Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение. Виждате ли, не трябва ли да се търси истината тук? Постигането на промяна в нрава ви е тясно свързано с търсенето на истината! Ако разбереш истината за това защо хората живеят и как трябва да гледаш на живота, тогава няма ли да се промени твоят житейски възглед? Тук има още повече истина, която трябва да се търси. Каква истина може да се открие в любовта към Бог? Защо хората трябва да Го обичат? Какво е значението на това да Го обичаме? Ако човек има ясно разбиране за истината за любовта към Бог и може да Го обича в дълбините на сърцето си и да има донякъде боголюбиво сърце, тогава той има истински живот и е сред най-благословените. Онези, които търсят истината във всичко, напредват най-бързо в живота и могат да постигнат промяна в нрава си. Именно тези, които търсят истината във всичко, са хората, които Бог обича. Ако човек се уповава на представи и доктрини или се подчинява на правила във всичко, той няма да постигне напредък. Никога няма да придобие истината и рано или късно ще бъде изпъден. Бог презира най-много този тип хора.

Пролет, 1999 г.

Предишна: Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав

Следваща: Избирането на верния път е най-преломната част от вярата в Бог

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger