Човек може да успее да промени нрава си само като се стреми към истината — това е нещо, което хората трябва напълно да схванат и да разберат. Ако не разбираш достатъчно истината, лесно ще се подхлъзнеш и заблудиш. Ако искаш да израснеш като човек, трябва във всичко да търсиш истината. Независимо какво правиш, следва да установиш как да се държиш, за да бъдеш в съответствие с истината, и да откриеш пороците си, които я нарушават; трябва ясно да разбираш тези неща. Независимо какво правиш, следва да размислиш дали то съответства на истината, или не, и дали има стойност и смисъл. Може да правиш неща, който са в съответствие с истината, но не бива да правиш неща, които не ѝ съответстват. Колкото до нещата, които можеш да направиш или не, ако те могат да бъдат пренебрегнати, следва да ги пренебрегнеш. В противен случай, ако известно време ги правиш, а сетне откриеш, че е трябвало да не им обръщаш внимание, бърже вземи решение и веднага ги загърби. Трябва да следваш този принцип във всичко, което правиш. Някои хора повдигат следния въпрос: защо диренето на истината и прилагането ѝ на практика е толкова трудно — все едно гребеш в лодка срещу течението и ако престанеш да гребеш, то ще те отнесе назад? И още: защо е толкова по-лесно да вършиш зли или безсмислени неща — все едно да пуснеш лодката по течението? Защо е така? Така е, защото на човешката природа е присъщо да предава Бог. У хората природата на Сатана играе водеща роля, а това е антагонистична сила. Хората, в чиято природа е да предават Бог, разбира се, са много податливи да правят неща, които Го предават, и положителните дела по природа са им трудни за вършене. Това зависи изцяло от природата същност на човечеството. Щом действително проумееш истината и започнеш да я обичаш от сърце, ще откриеш, че е лесно да вършиш неща, които отговарят на истината. Ще изпълняваш дълга си и ще практикуваш истината естествено — дори без усилие и с радост, и ще усещаш, че вършенето на всяко негативно нещо изисква големи усилия. Това е защото истината е заела господстваща роля в сърцето ти. Ако действително разбираш истините за човешкия живот, тогава ще имаш път за следване по отношение на това какъв човек да бъдеш, как да бъдеш човек, който е прям и открит, честен човек, човек, който свидетелства за Бог и Му служи. И щом проумееш тези истини, повече никога не ще бъдеш способен да извършваш злодеяния, които Му се портивопоставят, нито пък ще играеш ролята на лъжеводач, на лъжеработник или на антихрист. Дори ако Сатана те измами, или някой зъл те подтиква, ти не ще го направиш. Независимо кой се опитва да те застави, ти пак няма да действаш така. Ако хората придобият истината и тя стане техен живот, те ще станат способни да мразят злото и да чувстват вътрешно отвращение към негативните неща. Ще им бъде трудно да вършат зло, защото техният живот нрав се е променил и Бог ги е усъвършенствал.

Ако действително разбираш истината със сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да си покорен към Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божията воля, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Нищо не можеш да направиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под влиянието на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш, постоянно да се изтъкваш и да презираш останалите. В сърцето ти няма да остане място за никого, освен за теб самия. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се подчиняват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа! За да решат проблема със злодеянията си, те първо трябва да се справят със своята природа. Без промяна в нрава не би било възможно този проблем да се реши из основи. Когато имаш някакво разбиране за Бог, когато можеш да прозреш собствената си поквара и да осъзнаеш колко презрителни и грозни са надменността и самонадеяността, ще се почувстваш възмутен, отвратен и огорчен. Ще можеш съзнателно да правиш някои неща, с които да удовлетвориш Бог, и ще се чувстваш спокоен. Ще можеш да четеш Божието слово съзнателно, да възхваляваш Бог, да свидетелстваш за Него и в сърцето си ще изпитваш наслада. Съзнателно ще се разкриеш и ще разобличиш собствената си грозота, а така ще се почувстваш добре и ще усетиш, че си в по-добро състояние на духа. Да се опиташ да разбереш Божиите слова и да навлезеш в истината е първата крачка в стремежа към промяна в нрава. Можеш да постигнеш проницателност единствено като разбираш истината, а само когато притежаваш проницателност, можеш да разбираш нещата задълбочено. Едва когато ги разбереш задълбочено, можеш да опознаеш себе си и едва след като наистина се опознаеш, можеш да се отречеш от плътта и така да практикуваш истината, което постепенно ще те направи покорен към Бог и стъпка по стъпка ще те отведе до правилния път на вярата ти в Бог. Това зависи от решителността на хората да се стремят към истината. С истинска решителност хората поемат по правилния път след шест месеца или година. До три или пет години ще видят резултати и ще почувстват, че напредват в живота. Ако вярват в Бог, но не се стремят към истината и не се съсредоточават върху практикуването ѝ, хората може да вярват и десет или двадесет години, без да претърпят никаква промяна. И в крайна сметка ще си помислят, че именно това е вярата в Бог. Ще си помислят, че почти няма разлика от предишния им светски живот и че няма смисъл да живеят. Това наистина показва, че животът е пуст без истината. Те може и да са способни да изреждат някои думи и доктрини, но ще продължават да се чувстват безутешни и неспокойни. Ако хората имат известно познание за Бог, ако знаят как да водят смислен живот и ако могат да правят някои неща, за да удовлетворят Бог, те ще почувстват, че това е истинският живот, че само ако живеят така, животът им ще има смисъл и че именно така трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да Му се отплатят и да се почувстват спокойни. Ако могат съзнателно да удовлетворят Бог, да практикуват истината, да се отрекат от себе си, да загърбят собствените си идеи и да са покорни и внимателни към Божията воля — ако са способни съзнателно да постигнат всичко това — значи практикуват истината точно и действително, а не като преди, когато просто се разчиташе на представи и се следваха правила с мисълта, че така се практикува истината. Всъщност е много уморително да се уповаваш на представи и да следваш правила, както и да не разбираш истината и да вършиш всичко без принципи, а когато го вършиш безцелно и на сляпо, е още по-уморително. Никой и нищо няма да те ограничава, когато разбереш истината. Едва тогава действително ще си свободен и спокоен. Ще постъпваш принципно, ще си спокоен и щастлив и няма да имаш чувството, че това изисква твърде много усилия или че ти причинява твърде много страдания. Ако си в подобно състояние, притежаваш истината и човешка природа, а нравът ти се е променил.

Каквото и да се случва при придобиването на жизнен опит, трябва да се научиш да търсиш истината и да обмисляш внимателно въпросите в съответствие с Божието слово и истината. Когато разбереш как да вършиш нещата, които са в пълна хармония с Божията воля, ще бъдеш способен да не обръщаш внимание на нещата, които идват от собствената ти воля. Щом узнаеш как да действаш в съответствие с Божията воля, ти просто трябва да действаш така, сякаш се движиш по естественото течение. Усещането да вършиш нещата по този начин е на отпуснатост и лекота и хората, които разбират истината, вършат нещата така. Ако можеш да покажеш на хората, че при изпълняването на дълга си наистина резултатен, и че в начина, по който правиш нещата, има принципи, че твоят живот нрав наистина се е променил, че си направил много добри неща за Божиите избраници, тогава ти си човек, който разбира истината и определено има човешки образ; и това, разбира се, се отразява върху твоето ядене и пиене на Божиите слова. Когато някой наистина разбира истината, той ще е в състояние да различава различните си състояния, ще може да вижда ясно сложните въпроси и така ще разбира как да практикува по подобаващ начин. Когато човек не разбира истината и не може да разпознава собственото си състояние, ако пожелае да се откаже от себе си, няма да знае от какво или как да се откаже. Ако иска да се откаже от собствената си воля, няма да знае какво не е наред с волята му, ще мисли, че тя съответства на истината и дори може да сметне собствената си воля за просветление от Светия Дух. Как може такъв човек да се откаже от собствената си воля? Той няма да бъде способен на това и ще бъде още по-неспособен да се отрече от плътта. Ето защо, когато не разбираш истината, лесно можеш погрешно да приемеш нещата, които се случват по твоята воля, нещата, които съответстват на човешките представи, доброта, обич, страдание и заплащане на цена за правилни и в съгласие с истината. Как тогава би могъл да се откажеш от тези човешки неща? Ти не разбираш истината и не знаеш какво означава да практикуваш истината. Намираш се в пълно неведение и няма откъде да знаеш какво да направиш, така че можеш да правиш само това, което мислиш, че е добро, и в резултат в някои неща се отклоняваш. В някои от тях защото следваш правила, в някои от ентусиазъм и в някои поради смущенията на Сатана. Така е при хората, които не разбират истината. Когато вършат нещо, те са много хаотични и неизменно се отклоняват, като изобщо не са точни. Хората, които не разбират истината, виждат нещата по абсурден начин — също като неверниците. Как биха могли да практикуват истината? Как биха могли да решават проблеми? Разбирането на истината не е нещо просто. Независимо колко добри или лоши заложби има някой — дори след опита от цял живот, количеството истина, което той може да разбере, е ограничено, и количеството Божие слово, което може да разбере, също е ограничено. Хората, които са относително по-опитни, разбират някои истини, и в най-добрия случай те могат да престанат да вършат неща, които се противопоставят на Бог, и да престанат да вършат очевидно зли неща. За тях е невъзможно да действат, без да намесват собствените си намерения. Тъй като човешките същества имат нормално мислене и е възможно техните мисли невинаги да съответстват на Божието слово, намесването на собствената им воля е неизбежно. Важното е да се различават всички неща, които идват от собствената воля и са против Божието слово, истината и просветлението от Светия Дух. Това изисква да работиш усилно, за да разбереш Божието слово; само когато разбираш истината, ще имаш вярна преценка, и само тогава можеш да бъдеш сигурен, че няма да вършиш зло.

Когато се стремиш да промениш нрава си, трябва да положиш усилия да се опознаеш, а сетне да постигнеш известна дълбочина, чрез която можеш да откриеш сатанинските отрови, които лежат в собствената ти природа. Трябва да знаеш какво означава да се противиш на Бог, а също и какво означава да въстанеш срещу Бог, и трябва да научиш кои практики съответстват на истината по всички въпроси. Трябва също да придобиеш известно разбиране на Божията воля и Неговите изисквания към хората. Трябва да имаш съвест и разум пред Бог, не трябва да говориш самохвално или да мамиш Бог и повече не бива да правиш нищо, за да се противопоставиш на Бог. По този начин ще си променил нрава си. Онези, чийто нрав се е преобразил, чувстват страх от Бог и тяхното бунтарство срещу Бог постепенно намалява. Нещо повече, когато изпълняват своя дълг, те вече не се нуждаят други да се безпокоят заради тях и не е необходимо Светият Дух винаги да ги дисциплинира. В основни линии те могат да се подчинят на Бог и техните възгледи за нещата съответстват на истината. Всичко туй се свежда до това да станат съответни на Бог. Представи си, че някой ти е възложил някаква работа. Нямаш нужда някой да те ръководи, да те надзирава. Можеш да свършиш тази работа само със словото Божие и с молитва. По време на тази работа не си повърхностен, надменен или самоправеден и не вършиш нещата по свой собствен начин; не ограничаваш никого и си способен да помагаш състрадателно на другите. Можеш да помогнеш на всеки да се сдобие с ресурс и полза и можеш да напътстваш хората да поемат по верния път на вяра в Бог. Нещо повече, по време на тази работа не гониш свой собствен статус или интерес, не взимаш за себе си нищо, което не си заработил, не говориш за себе си и както и да се отнасят към теб, ти се отнасяш към другите подобаващо. Тогава ще бъдеш човек с относително добър духовен ръст. Не е просто нещо човек да поеме някоя работа и да вкара Божии избраници в действителността на Неговото слово. Не е възможно това да бъде сторено без истина реалност. Мнозина, които разчитат на големи дарби в работата си, претърпяват неуспех и се провалят. Хората, който не притежават истината, са абсолютно ненадеждни, особено ако не са променили нрава си. Какъв е твоят духовен ръст сега? Как следва да се отнасяш към човек, който те ласкае? Ако някой има мнение за теб или те гледа критично, дали ще се отнасяш към него честно и разумно? Способен ли си да издигаш и избираш хора, без да разчиташ на своите емоции, а изцяло в съответствие с Божиите изисквания? Способни ли сте наистина да правите тези неща в настоящия си духовен ръст? Ако след като няколко години си работил на дадено място, повечето хора не те ценят много високо, това означава, че не си изпълнявал дълга си достатъчно добре и не си годен да бъдеш използван от Бог. Ако повечето хора те смятат за добър и подходящ, то в основни линии си годен. Ако не притежаваш истината, е невъзможно да стигнеш до етап, на който ще си годен да бъдеш използван от Бог; трябва да си придобил истината, за да си годен.

В стремежа си към живот трябва да внимаваш за две неща: първо, да разбираш истината в Божиите слова; второ, да познаеш себе си в Божиите слова. Това са двете най-съществени неща. Няма живот, нито истина извън Божието слово. Ако не търсиш истината в Божието слово, къде можеш да отидеш да я търсиш? Къде по света има истина? Съобщават ли Божието слово вестниците и медиите? Свидетелстват ли за Бог политическите партии по света? Осъществимо ли е откритото разпространение на Божието слово във всяка страна по света? Абсолютно не. Ето защо в света няма истина, ето защо Сатана, дяволът, управлява света, ето защо светът е мрачен и зъл. Къде има и една йота истина? Най-важните части от разбирането на истината в Божиите слова са: да познаем Бог в Неговите слова, да познаем човешкия живот в Неговите слова, наистина да познаем себе си и открием смисъла на човешкото съществуване в Неговите слова и други аспекти на истината. Цялата истина е в Божиите слова. Човек не може да навлезе в истината другояче, освен чрез Божието слово. Можеш да постигнеш разбиране на истината единствено чрез преживяване и практикуване на Божиите слова, а наистина да разбереш истината означава да разбереш Божиите слова. Това е най-същественото. Някои хора работят и проповядват, ала макар на пръв поглед това да изглежда като споделяне на Божието слово, те обсъждат само буквалното значение на Неговите думи, без да споменат нищо съществено. Техните проповеди са като уроци в чуждоезиков учебник — подредени точка по точка и аспект след аспект, и когато приключат, всички започват да ги хвалят, като казват: „Този човек притежава реалност. Толкова добре и толкова подробно проповядва“. След като приключат с проповядването, тези хора казват на другите да съберат проповедите им и да ги разпространят в църквата. Така те заблуждават хората. В проповедите цитират Божиите слова и изглежда сякаш проповедите им съответстват на истината, ала те цитират разни неща извън контекста и дават изопачени тълкувания, които противоречат на принципите. При по-внимателно вникване ще видите, че това са просто думи и доктрини, човешки представи и фантазии, а също и някои неща, които определят граници на Бог. Този вид споделяне и проповядване не представлява ли разрушаване на Божието дело? Това е служене, което се противопоставя на Бог. Разумният човек трябва да определя някакви граници в речта си — трябва да знае кои са думите, отнасящи се до изпълнението на неговия дълг, и кои думи могат да бъдат изричани само от Бог. Човек не бива да застава на мястото на Бог и да говори вместо Него. Неведоми са пътищата Божи, така че как може някой да даде определение за Бог? Човек не е пригòден да определя Бог. Това трябва да се разбере, за да се избегне извършването на нещо неразумно. Един разумен човек трябва да знае своето място, да знае кои са правилните неща, които да изрича, и не бива да казва нищо, което не би следвало. Дори ако Бог преди това ти е казал нещо, ти не бива да го повтаряш пред другите. Ако имаш вяра, ако съзнаваш, че Божието слово е истината, следва да го прилагаш на практика. Не е достатъчно само да говориш за това. Няма ли да е арогантно винаги да искаш другите да те слушат, да се подчиняват на казаното от теб? Колкото до Божиите дела, ако не ги разбираш, значи просто не ги разбираш. Никога не се преструвай, че ги разбираш или че знаеш всичко — това е прекалено отблъскващо! Все искаш да застанеш на мястото на Бог и да се перчиш сякаш всичко разбираш, искаш да бъдеш в светлината на прожекторите. И докато правиш всичко това, искаш да развяваш Божието знаме. Това разумност на нормален човек ли е? Практикуване на истината ли е това? Знаеш ли Божиите мисли? Притежаваш ли Божията мъдрост? Хората сами не разбират истината — камо ли да са въоръжени с нея. Те не могат да свидетелстват за Бог, нито дори да се подчинят на Бог. И въпреки това искат да говорят и действат, развявайки Божието знаме. Всеки има тази амбиция, което е най-срамното и неразумно нещо.

Сега, когато хората от цял свят идват да търсят верния път, как следва да свидетелстваш за Бог? Ако не си разумен, ако си арогантен, високомерен, капризен и побеснял, не противоречиш ли на Бог и не богохулстваш ли срещу Него? Изпълнението на дълга ти не се изразява в това, а още по-малко свидетелството за Бог. Всъщност това разкрива сатанинския ти образ. Онези, които наистина са били завоювани, трябва да се научат как да говорят искрено и действително да свидетелстват. По-добро от всичко друго е да споделиш житейския си опит. Каква полза има от хвалбите и развиването на велики теории? След като няколко години са преживявали Божието дело, хората все още не са добре възпитани. Като се съди по тяхната идентичност, хората не са достойни да свидетелстват за Бог. Неразумни и арогантни хора все така желаят да свидетелстват за Бог — така не срамиш ли Бог и не богохулстваш ли срещу Него? Ти не разбираш Бог. Нещо повече, твоят нрав все така се противи на Бог. Не е ли проява на отвратителен вкус да говориш, че свидетелстваш? Човек не е достоен да свидетелства за Бог. Ако някой каже: „Би ли могъл да свидетелстваш пред нас за Божието дело в континентален Китай?“, а ти отговориш: „Преживели сме няколко години от Божието дело, тъй че според мен сме квалифицирани да свидетелстваме за Бог“, това не е ли проблем? Ще повторя — това е неразумно. Човек не е достоен да свидетелства за Бог. Би трябвало просто да кажеш: „Не сме достойни да свидетелстваме за Бог. Въпреки това Бог ни е спасил и ни е показал Своята благодат. Получили сме известна благодат и сме преживели част от Божието дело, така че можем да се включим в общението, ала не можем наистина да помислим да свидетелстваме за Бог. Можем да говорим само за собствените си преживявания“. Няма нищо лошо в това да споделиш как самият ти си бил завоюван от Бог, каква поквареност си демонстрирал тогава, че си бил арогантен, какъв е бил резултатът накрая, след като си бил завоюван и каква е била твоята решителност. Всъщност да свидетелстваш за Бог, като говориш за действителни преживявания, напълно съответства на Божията воля и именно това изисква Бог. Желанието да заемеш позиция, за да свидетелстваш за Бог, е огромна грешка — ти си едновременно неразумен и арогантен. Трябва да кажеш: „Аз ще говоря за някои от моите преживявания, ала не съм достоен да свидетелствам за Бог. Първо ще споделя нещо друго. Защо Бог се е въплътил в Китай? Вие навярно не сте съвсем наясно с това. Ние го разбрахме от Божието дело. Ние, китайците, родени там, където свит на кълбо лежи големият червен змей, сме израсли на едно мръсно място. Покварени сме до дъното на душата си от Сатана, лъжем повече от всеки друг, липсва ни всякаква човешка природа, почтеността ни е на най-ниско ниво без каквото и да е подобие на човешка природа. В сравнение с Божиите избраници от всички други нации и региони, ние сме най-низките, най-омърсените и най-покварените хора. Ето защо ние не сме достойни да свидетелстваме за Бог и въпреки това сме били въведени във великото Божие спасение и сме получили великата Божия любов, така че трябва да говорим за нашите лични свидетелства за преживяване Не можем да ограничим Божията благодат“. По-разумно е да кажеш нещо такова. След като хората са завоювани от Бог, те би следвало най-малкото да притежават достатъчно разум, за да не говорят арогантно. За тях най-добре би било добре да се снишат „като тор върху земята“ и да говорят неща, които са верни. Особено когато свидетелстваш за Бог, ако можеш да кажеш от сърце нещо съществено — без празни или нафукани приказки и без измислени лъжи — твоят нрав действително ще се е променил; това е промяната, която трябва да се случи, след като бъдеш завоюван от Бог. Ако не можеш да притежаваш дори толкова разум, значи не притежаваш и капчица човешка природа. Ако в бъдеще, след като Божиите избраници от всички нации и региони са се завърнали пред Бог и са завоювани от Неговото слово, на някое огромно събиране за възхвала на Бог отново започнеш да действаш арогантно, като непрекъснато се хвалиш и самоизтъкваш, ще бъдеш напълно бракуван и изхвърлен. Хората трябва винаги да се държат подобаващо, да съзнават своя статус и положение и да не се връщат към старите си навици. Най-класическата проява на образа на Сатана е в човешката надменност и самонадеяност. Ако не промениш тази своя страна, никога няма да се уподобиш на човек и винаги ще имаш облика на Сатана. Да се справиш с арогантността и самонадеяността е най-трудното нещо и ако съзнаваш само малка част от своята надменност и самонадеяност, това не ще ти позволи да постигнеш пълно преобразяване; все още ще е нужно да претърпиш множество облагородявания. Ако не бъдеш съден и наказан, порицан и скастрен, ти в крайна сметка все още ще бъдеш в опасност. В бъдеще, когато Божиите избраници от цял свят приемат Неговото дело и кажат: „Много отдавна бяхме просветлени, че Бог е спечелил една група победители в Китай“, когато чуете това, ще си помислите: „Няма нищо, за което да се похвалим, всичко ни бе дадено по Божия милост. Не заслужаваме да ни наричат победители“. Ала с времето, когато започнете смятате, че сте способни да кажете нещо и че притежавате късче реалност, ще си помислите: „Дори чужденците са получили просветление от Светия Дух и казват, че Бог е събрал една група победители в Китай, така че следва да бъдем смятани за победители“. Мълчешком ще допуснете това признание в сърцата си и по-късно просто ще го потвърдите публично. Хората не могат да понасят да бъдат хвалени или изпитвани според статуса. Ако винаги те хвалят, значи си в опасност. Онези, чийто нрав не се е променил, накрая не могат да бъдат непоколебими.

Най-трудният за решаване проблем на поквареното човечество е допускането на едни и същи грешки. За да се предотврати това, хората преди всичко трябва да са наясно, че още не са придобили истината, че в техния живот нрав още не е настъпила промяна и че макар и да вярват в Бог, те продължават да живеят под властта на Сатана и не са спасени; склонни са да предават Бог и да се отдалечават от Него във всеки един момент. Ако имат усещането за критичен момент в сърцата си, ако, както се казва, са подготвени за опасности по мирно време, тогава ще имат известен самоконтрол и ще се молят на Бог и ще се осланят на Него, когато им се случи нещо, и ще съумяват да избягват повтарянето на едни и същи грешки. Трябва да сте напълно наясно, че нравът ви не се е променил, че естеството на предателството спрямо Бог е все още дълбоко заложено у вас и не е изкоренено, че все още има риск да предадете Бог и че над вас постоянно е надвиснала опасността от това да претърпите гибел и да бъдете унищожени. Внимавайте — това е реално. Има три важни неща, които не трябва да забравяте: първо, вие още не познавате Бог; второ, в нрава ви не са настъпили никакви промени; трето, още не сте изживели истинския човешки облик. Тези три неща съответстват на фактите, те са реални и трябва да сте наясно с тях. Трябва да сте самосъзнателни. Ако имате волята да решите този проблем, трябва да си изберете собствено мото, например: „Аз съм тор върху пръстта“ или „Аз съм дяволът“, или „Често се връщам към старите си навици“, или „Аз съм в опасност във всеки момент“. Всяко от тези твърдения е подходящо за ваше лично мото; ще ви бъде полезно да си го напомняте постоянно. Ако си го повтаряте и разсъждавате върху него, може да се научите да допускате по-малко грешки или да спрете да допускате грешки. И все пак, най-важното е да прекарвате повече време в четене на Божиите слова, да разбирате истината, да опознавате собствената си природа и да страните от покварения си нрав. Само така ще сте в безопасност. Друго важно нещо е никога да не възприемате позицията на „Божи свидетел“ и никога да не се наричате така. Можете да говорите само от личен опит. Може да говорите за това как Бог ви е спасил, да споделяте как сте били завоювани от Бог и да разказвате за благодатта, с която Бог ви е дарил. Никога не забравяйте, че вие сте най-дълбоко покварените от всички хора; вие сте тор и боклук. Това, че сега сте способни да приемете Божието дело от последните дни, се дължи изцяло на това, че Той ви е възвисил. Спасени сте от въплътения Бог и Той ви е дарил с такава огромна благодат само защото сте най-покварените и най-мръсните. Поради това ни най-малко не сте достойни да се перчите — можете само да възхвалявате Бог и да Му благодарите. Вашето спасение се дължи изцяло на Божията благодат. Защо е казано, че сте най-големите щастливци? Наречени сте щастливци не защото имате някакви предимства или добри качества, а само защото сте родени в Китай и сте най-покварени и омърсени от Сатана. Бог следва Своя план за управление, според който първо спасява най-мерзките, най-покварените човешки същества от страната, в която се вихри големият червен змей, и първо сформира група от модели, образци. Именно затова Той е избрал всички вас; вие сте хората, които Бог е предопределил и избрал. Ако планът на Бог не беше такъв, щяхте да потъвате вечно. Затова може да се каже, че вие сте най-големите щастливци. При все това няма с какво да се гордеете и в никакъв случай не може да се надувате.

Изживяването на съда и наказанието на Божиите слова ви носи придобивки и реални изживявания — затова трябва да свидетелствате за Бог. Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара се е разкрила чрез вашето изживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се противопоставите на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая. Говорете за това колко истинско познание имате за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за любовта. Трябва да вложите съдържание в този вид реч, като същевременно я изложите по непринуден начин. Не говорете за празни теории. Говорете по-земно; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще да изглеждате доста арогантни и неразумни. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и най-подходящо да видят това. Някога вие бяхте хората, които най-много се противопоставяха на Бог, които най-малко бяха склонни да Му се покоряват, но сега сте завоювани — никога не забравяйте това. Трябва да размишлявате и да мислите повече по тези въпроси. Щом хората ги разберат ясно, те ще знаят как да свидетелстват, в противен случай има опасност да извършат срамни и неразумни действия, които не свидетелстват за Бог, а по-скоро го позорят. Без истински изживявания и разбиране на истината не е възможно да се свидетелства за Бог. Хората, чиято вяра в Бог е объркана и неясна, никога няма да могат да свидетелстват за Бог.

Пролет на 1999 г.