Човек може да успее да промени нрава си само като се стреми към истината — това е нещо, което хората трябва напълно да схванат и да разберат. Ако не разбираш достатъчно истината, лесно ще се подхлъзнеш и заблудиш. Ако искаш да израснеш в живота, трябва във всичко да търсиш истината. Независимо какво правиш, следва да търсиш как да се държиш, за да бъдеш в съответствие с истината, и да откриеш нечистотиите в себе си, които я нарушават; трябва ясно да разбираш тези неща. Независимо какво правиш, следва да размислиш дали то съответства на истината, или не, и дали има стойност и смисъл. Може да правиш неща, които са в съответствие с истината, но не бива да правиш неща, които не ѝ съответстват. Колкото до нещата, които можеш да направиш или не, ако те могат да бъдат изоставени, следва да ги изоставиш. В противен случай, ако известно време ги правиш, а сетне откриеш, че е трябвало да не им обръщаш внимание, бърже вземи решение и веднага ги загърби. Трябва да следваш този принцип във всичко, което правиш. Някои хора повдигат следния въпрос: защо диренето на истината и прилагането ѝ на практика е толкова трудно — все едно гребеш в лодка срещу течението и ако престанеш да гребеш, то ще те отнесе назад? И още: защо е толкова по-лесно да вършиш зли или безсмислени неща — все едно да пуснеш лодката по течението? Защо е така? Така е, защото на човешката природа е присъщо да предава Бог. У хората природата на Сатана играе водеща роля, а това е антагонистична сила. Хората, в чиято природа е да предават Бог, разбира се, са много податливи да правят неща, които Го предават, и положителните дела по природа са им трудни за вършене. Това зависи изцяло от природата същност на човечеството. Щом действително проумееш истината и започнеш да я обичаш от сърце, ще откриеш, че е лесно да вършиш неща, които са в съгласие с истината. Ще изпълняваш дълга си и ще практикуваш истината нормално — дори без усилие и с радост, и ще усещаш, че вършенето на всяко негативно нещо изисква големи усилия. Това е защото истината е заела господстваща роля в сърцето ти. Ако действително разбираш истините за човешкия живот, то ще имаш път, който да следваш по отношение на това какъв човек да бъдеш, как да бъдеш някой, който е прям и порядъчен, и някой, който е честен, както и как да бъдеш някой, който свидетелства за Бог и Му служи. И щом разбереш тези истини, никога повече няма да можеш да извършваш зли дела, които Му се съпротивляват, нито някога ще играеш ролята на лъжеводач, лъжеработник или антихрист. Дори ако Сатана се опита да те подведе, или някой зъл те подстрекава, ти няма да извършваш зло и да се съпротивляваш на Бог; без значение кой се опитва да те подведе или да те подстрекава, няма да извършиш зло. Ако хората придобият истината и истината стане техен живот, те ще станат способни да мразят злото и да изпитват отвращение към негативните неща и ще им бъде трудно да извършват зло. Причината за това е, че техният живот нрав се е променил и те са усъвършенствани от Бог.

Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш на Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремежа към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и е в съответствие с Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаше надменен и самонадеян нрав, нямаше да има никакъв смисъл да ти се казва да не се съпротивляваш на Бог, защото нямаше да можеш да се контролираш — това би било нещо, което не зависи от теб. Не би го направил нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти биха те карали да презираш и да пренебрегваш Бог; биха те направили склонен към самопревъзнасяне и самоизтъкване на всяка крачка; биха те накарали да гледаш отвисоко на останалите и в сърцето си да не оставяш никого, освен себе си; биха ти отнели мястото на Бог в твоето сърце и накрая биха те накарали да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват, и биха те накарали да благоговееш пред собствените си идеи, мисли и представи, като пред истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа! За да решат проблема със злодеянията си, те първо трябва да се справят със своята природа. Без промяна в нрава не би било възможно този проблем да се реши из основи. Когато имаш някакво разбиране за Бог, когато можеш да прозреш собствената си поквара и да осъзнаеш колко достойни за презрение и грозни са надменността и самонадеяността, ще се почувстваш погнусен, отвратен и огорчен. Ще можеш съзнателно да правиш някои неща, с които да удовлетвориш Бог, и тогава ще се чувстваш спокоен. Ще можеш да четеш Божието слово съзнателно, да възхваляваш Бог, да свидетелстваш за Него и в сърцето си ще изпитваш наслада. Съзнателно ще се разкриеш и ще разобличиш собствената си грозота, а така вътрешно ще се почувстваш добре и настроението ти ще се подобри. Да се стремиш да разбереш Божиите слова и да навлезеш в истината е първата крачка в стремежа към промяна в нрава. Можеш да постигнеш проницателност единствено като разбираш истината; само когато притежаваш проницателност, можеш да прозреш нещата; едва когато ги прозреш, можеш наистина да опознаеш себе си; едва когато наистина се опознаеш, можеш да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината, и постепенно да се покориш на Бог. Така стъпка по стъпка ще поемеш по правилния път във вярата си в Бог. Зависи от това каква е решимостта на даден човек да се стреми към истината. Ако наистина притежават решителност, хората поемат по правилния път след шест месеца или година. До три или пет години ще видят резултати и ще почувстват, че напредват в живота. Ако вярват в Бог, но не се стремят към истината и не се съсредоточават върху практикуването ѝ, хората може да вярват и десет или двадесет години, без да претърпят никаква промяна. И в крайна сметка дори ще си помислят, че именно това е вярата в Бог. Ще си помислят, че почти няма разлика от предишния им светски живот и че няма смисъл да живеят. Това наистина показва, че животът е пуст без истината. Те може и да са способни да изреждат някои думи и доктрини, но все още ще се чувстват безутешни и неустойчиви. Ако имат някакво познание за Бог, знаят как да живеят смислен живот и могат да правят някои неща, за да удовлетворят Бог, хората ще чувстват, че това е истински живот, че само като живеят по този начин, животът им има смисъл, и че само като живеят по този начин, хората могат да удовлетворят Бог, да Му се отплатят и да се чувстват спокойни. Ако могат съзнателно да удовлетворяват Бог, да прилагат истината на практика, да се опълчат на себе си и да изоставят собствените си идеи и по този начин да бъдат покорни и да проявяват внимание към Божиите намерения — ако са способни съзнателно да вършат всички тези неща — тогава ще прилагат истината на практика точно и истински. Не е както преди, просто да разчитат на фантазии и да следват правила, и да си мислят, че това е практикуване на истината. Всъщност това, което е най-изтощително, е да разчиташ на фантазии и да следваш правила, и да правиш нещата, без да разбираш истината и безпринципно, а още по-изтощително е сляпото безцелно вършене на неща. Когато разбереш истината, няма да бъдеш възпиран от никакви хора, събития или неща. Ще действаш принципно и с лекота и радост. Няма да се чувстваш така, сякаш полагаш куп усилия, нито ще смяташ, че страдаш много. Ако си в такова състояние, то ти си човек, който притежава истината и човешка природа, и някой, чийто нрав се е променил.

Каквото и да се случва в процеса на преживяване на живота, трябва да се научиш да търсиш истината. Трябва да обмисляш въпроса задълбочено според Божиите слова и истината и да знаеш кой начин на действие е в пълно съответствие с Божиите намерения, а така ще можеш да загърбиш онези неща, които идват от собствената ти воля. Щом знаеш как да действаш в съответствие с Божиите намерения, ще действаш по този начин — ще изглежда, че всичко тече естествено, и ще ти се струва много спокойно и лесно. Това е начинът, по който хората, които разбират истината, вършат нещата. Ще можеш да покажеш на хората, че наистина си постигнал резултати при изпълнението на дълга си, че в начина, по който вършиш нещата, наистина има принципи, че твоят живот нрав наистина се е променил и че си направил много добри неща за Божиите избраници. Това е човек, който разбира истината и със сигурност има човешко подобие. Разбира се, твоето ядене и пиене на Божиите слова ще се е постигнало резултат. Когато някой наистина разбира истината, той ще е в състояние да различава различните си състояния, ще може да вижда ясно сложните въпроси и така ще разбира как да практикува по подобаващ начин. Ако даден човек не разбира истината и не може да разпознае собственото си състояние, тогава дори и да иска да се опълчи на себе си, той нито знае на какво да се опълчи, нито как да се опълчи, и дори и да иска да изостави собствената си воля, той не знае какво не е наред с нея, като все така мисли, че собствената му воля в много голяма степен е в съответствие с истината, и може би дори разглежда собствената си воля като просветлението на Светия Дух. Тогава как може такъв човек да изостави собствената си воля? Със сигурност няма да може и е изключено да се опълчи на плътта. Следователно, когато не разбираш истината, лесно можеш погрешно да приемеш нещата, които идват от собствената ти воля, нещата, които са съобразени с човешките представи, и човешката доброта, любов, страдание и саможертва, за правилни и в съответствие с истината. Как тогава би могъл да се опълчиш на тези човешки неща? Ти не разбираш истината и не знаеш какво означава да практикуваш истината. В пълно неведение си и се чудиш какво да правиш, така че можеш да правиш само това, което смяташ за добро, и в резултат на това има изопачавания в някои от твоите действия. Някои от твоите действия следват правила, някои се вършат от ентусиазъм, а някои произлизат точно от смущенията на Сатана. Такива са хората, които не разбират истината. Когато вършат нещо, те ту се отклоняват в една посока, ту в друга, винаги имат отклонения и дори да искат да схванат принципите, изобщо не са точни. Хората, които не разбират истината, виждат нещата по абсурден начин — също като невярващите. Как биха могли да практикуват истината? Как биха могли да решават проблеми? Разбирането на истината не е нещо просто. Независимо колко добри или лоши заложби има някой — дори след опита от цял живот, количеството истина, което той може да разбере, е ограничено, и количеството Божие слово, което може да разбере, също е ограничено. Хората, които са относително опитни, разбират някои истини, и в най-добрия случай те могат да престанат да вършат неща, които се съпротивляват на Бог, и да престанат да вършат очевидно зли неща. За тях е невъзможно да действат без това да бъде подправено от собствената им воля. Тъй като човешките същества имат нормално мислене и е възможно техните мисли невинаги да са в съгласие с Божието слово, подправянето със собствената им воля е неизбежно. Важното е да има проницателност за всички неща, които идват от собствената воля и са против Божието слово, истината и просветлението от Светия Дух. Това изисква да работиш усилено, за да разбереш Божието слово; само когато разбираш истината, ще имаш проницателност, и само тогава можеш да бъдеш сигурен, че няма да вършиш зло.

Когато се стремиш към промяна в нрава си, трябва да положиш усилия да се опознаеш, а сетне да постигнеш известна дълбочина, чрез която можеш да откриеш сатанинските отрови, които лежат в собствената ти природа. Трябва да знаеш какво означава да се противиш на Бог, а също и какво означава да се бунтуваш срещу Бог, и трябва да научиш кои практики съответстват на истината по всички въпроси. Трябва също да придобиеш известно разбиране за Божиите намерения и Неговите изисквания към хората. Трябва да имаш съвест и разум пред Бог, не трябва да говориш самохвално или да мамиш Бог и повече не бива да правиш нищо, за да се съпротивляваш на Бог. По този начин ще си променил нрава си. Онези, чийто нрав се е преобразил, имат богобоязливи сърца и начините, по които се бунтуват срещу Бог, постепенно намаляват. Нещо повече, когато изпълняват своя дълг, те вече не се нуждаят други да се безпокоят заради тях и не е необходимо Светият Дух винаги да ги дисциплинира. В основни линии могат да се покорят на Бог, възгледите им за нещата са в съгласие с истината и те нямат представи за Бог, нито прекомерни желания към Него. Всичко туй се свежда до това да станат съответни на Бог. Представи си, че някой ти е възложил някаква работа. Нямаш нужда някой да те ръководи, да те надзирава. Можеш да свършиш тази работа само със словото Божие и с молитва. По време на това дело можеш да направиш така, че да не си нехаен, надменен или самоправеден, да не настояваш да имаш последната дума и да не възпираш никого другиго. Способен си да помагаш на другите с любов, като им помагаш да получат ресурс и ползи, и можеш да ги поведеш да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Нещо повече, по време на това дело ти не заговорничиш за статус или заради собствените си интереси, не се отдаваш на предимствата на статуса, не говориш за себе си и както и да се отнася някой с теб, ти си способен да подходиш правилно към неговото отношение. Това означава, че си човек, който притежава относително голям ръст. Не е просто нещо човек да се нагърби с някоя работа и да вкара Божии избраници в действителността на Неговото слово. Не е възможно това да бъде сторено без истина реалност. Мнозина, които разчитат на дарбите си, за да вършат работа, претърпяват неуспех и се провалят. Хората, които не притежават истината, са абсолютно ненадеждни, особено ако не са променили нрава си. Какъв е твоят духовен ръст сега? Как следва да се отнасяш към човек, който те ласкае? Ако някой има мнение за теб или те гледа критично, как ще се отнасяш към него честно и разумно? Способен ли си да издигаш и избираш хора, без да разчиташ на своите чувства, а изцяло в съответствие с Божиите изисквания? Способни ли сте наистина да правите тези неща в настоящия си духовен ръст? Ако след като няколко години си работил на дадено място, повечето хора не те ценят много високо, това означава, че не изпълняваш дълга си съгласно критериите и не си годен да бъдеш използван от Бог. Ако повечето хора смятат онова, което правиш, за добро и подходящо, то в основни линии си годен за употреба от Бог. Ако не притежаваш истината, е невъзможно да стигнеш до етап, на който ще си годен да бъдеш използван от Бог; трябва да си придобил истината, за да си годен.

В стремежа си към живот трябва да внимаваш за две неща: първо, да разбираш истината в Божиите слова; второ, да познаеш себе си в Божиите слова. Това са двете най-съществени неща. Няма живот, нито истина извън Божието слово. Ако не търсиш истината в Божието слово, къде можеш да отидеш да я търсиш? Къде по света има истина? Съобщават ли Божието слово вестниците и медиите? Свидетелстват ли за Бог политическите партии по света? Осъществимо ли е откритото разгласяване на Божието слово във всяка страна по света? Абсолютно не. Ето защо в света няма истина, ето защо Сатана, дяволът, управлява света, ето защо светът е мрачен и зъл. Къде има и една йота истина? Най-важните части от разбирането на истината в Божиите слова са: да познаем Бог в Неговите слова, да познаем човешкия живот в Неговите слова, наистина да познаем себе си и открием смисъла на човешкото съществуване в Неговите слова и други аспекти на истината. Цялата истина е в Божиите слова. Човек не може да навлезе в истината другояче, освен чрез Божието слово. Можеш да постигнеш разбиране на истината единствено чрез преживяване и практикуване на Божиите слова, а наистина да разбереш истината означава да разбереш Божиите слова. Това е най-същественото. Някои хора работят и проповядват, ала макар на пръв поглед това да изглежда като общение за Божието слово, те обсъждат само буквалното значение на Неговите думи, без да споменат нищо съществено. Техните проповеди са като уроци в езиков учебник — подредени точка по точка и аспект след аспект, и когато приключат, всички ги хвалят, като казват: „Този човек притежава реалност. Толкова добре и толкова подробно проповядва“. След като приключат с проповядването, тези хора казват на другите да съберат проповедите им и да ги разпространят в църквата. Така те се превръщат в такива, които подвеждат хората. В проповедите цитират Божиите слова и изглежда сякаш проповедите им съответстват на истината, ала те цитират разни неща извън контекста и дават изопачени тълкувания, които противоречат на принципите. При по-внимателно вникване ще видите, че това са просто думи и доктрини, човешки представи и фантазии, а също и някои идеи, които отсъждат за Бог. Този вид общение и проповядване не представлява ли прекъсване на Божието дело? Това е служене, което се съпротивлява на Бог. Човек с разум трябва да говори в определени граници и с определени ограничения — трябва да знае кои думи трябва да изрича, кои се отнасят до изпълнението на неговия дълг и кои думи могат да бъдат изричани само от Бог. Човек не бива да застава на мястото на Бог и да говори вместо Него. Никой не може да проумее как работи Бог, така че как може някой да отсъжда за Бог? Човек не е пригоден да отсъжда за Бог. Това трябва да се разбере, за да се избегне извършването на нещо неразумно. Един разумен човек трябва да знае своето място, да знае кои са правилните неща, които да изрича, и не бива да казва нищо, което не би следвало. Дори ако Бог преди това ти е казал нещо, ти не бива да го повтаряш пред другите. Ако имаш вяра, ако признаваш, че Божието слово е истината, следва да го прилагаш на практика. Няма смисъл само да говориш за това. Няма ли да е арогантно винаги да искаш другите да те слушат, да се подчиняват на казаното от теб? Колкото до Божиите дела, ако не ги разбираш, значи просто не ги разбираш. Никога не се преструвай, че ги разбираш или че знаеш всичко — това е прекалено отблъскващо! Все искаш да застанеш на мястото на Бог и да се перчиш сякаш всичко разбираш, искаш да бъдеш в светлината на прожекторите. И докато правиш всичко това, искаш да развяваш Божието знаме. Това разум на нормален човек ли е? Практикуване на истината ли е това? Знаеш ли Божиите мисли? Притежаваш ли Божията мъдрост? Хората сами не разбират истината — камо ли да са въоръжени с нея. Те не могат да свидетелстват за Бог, нито дори да се покорят на Бог. И въпреки това искат да говорят и действат, развявайки Божието знаме. Всеки има тази амбиция, което е най-срамното и неразумно нещо.

Сега, когато хората от цял свят идват да търсят истинския път, как следва да свидетелстваш за Бог? Ако не си разумен, ако си надменен, самонадеян, капризен и вилнеещ, не се ли противопоставяш на Бог и не богохулстваш ли срещу Него? Изпълнението на дълга ти не се изразява в това, а още по-малко свидетелството за Бог. Всъщност това разкрива сатанинския ти образ. Онези, които наистина са били завоювани, трябва да се научат как да говорят искрено и действително да свидетелстват. По-добро от всичко друго е да споделиш житейския си опит. Каква полза има от хвалбите и развиването на велики теории? След като няколко години са преживявали Божието дело, хората все още не постъпват принципно. Като се съди по тяхната идентичност, хората не са достойни да свидетелстват за Бог. Неразумни и арогантни хора все така желаят да свидетелстват за Бог — така не позориш ли Бог и не богохулстваш ли срещу Него? Ти не разбираш Бог. Нещо повече, твоят нрав все така се противи на Бог. Не е ли проява на отвратителен вкус да говориш, че свидетелстваш? Значи човек не е достоен да свидетелства за Бог. Ако някой каже: „Би ли могъл да свидетелстваш пред нас за Божието дело в континентален Китай?“, а ти отговориш: „Преживели сме няколко години от Божието дело, тъй че според мен сме квалифицирани да свидетелстваме за Бог“, това не е ли проблем? Това също е неразумно. Човек не е достоен да свидетелства за Бог. Би трябвало просто да кажеш: „Не сме достойни да свидетелстваме за Бог. Въпреки това Бог ни е спасил и ни е показал Своята благодат. Получили сме известна благодат и сме преживели част от Божието дело, така че можем да се включим в общението, но всъщност не може да се счита, че свидетелстваме за Бог. Можем да говорим само за собствените си преживявания“. Няма нищо лошо в това да споделиш как самият ти си бил завоюван от Бог, каква поквареност си разкрил тогава, че си бил надменен, какъв е бил резултатът накрая, след като си бил завоюван и каква е била твоята решителност. Всъщност да свидетелстваш за Бог, като говориш за действителни преживявания, напълно съответства на Божиите намерения и именно това изисква Бог. Желанието да заемеш позиция, за да свидетелстваш за Бог, е огромна грешка — ти си едновременно неразумен и арогантен. Трябва да кажеш: „Аз ще говоря за някои от моите преживявания, ала все още съм далеч от свидетелството за Бог. Първо ще разговарям за нещо друго. Защо Бог се е въплътил в Китай? Вие навярно не сте съвсем наясно с това. Ние го разбрахме от Божието дело. Ние, китайците, родени там, където свит на кълбо лежи големият червен змей, сме израсли на едно мръсно място. Ние сме най-дълбоко покварени от Сатана, лъжем повече от всеки друг, най-много не ни достига човешка природа, почтеността ни е на най-ниско ниво без каквото и да е подобие на човешка природа. В сравнение с Божиите избраници от всички други нации и региони, ние сме най-низките, най-омърсените и най-покварените хора. Ето защо ние не сме достойни да свидетелстваме за Бог и въпреки това сме били въведени във великото Божие спасение и сме получили великата Божия любов, така че трябва да говорим за нашите лични свидетелства за преживяване. Не можем да потиснем Божията благодат“. По-разумно е да кажеш нещо такова. След като бъдат завоювани от Бог, човеците най-малкото трябва да притежават разума в никакъв случай да не говорят надменно. Трябва да заемат позицията на „тор на земята“ и да кажат някои неща, които са реални и честни — това би било най-добре. Особено когато свидетелстваш за Бог, ако наистина можеш да кажеш някои думи, които идват от сърцето, и някои реални и честни неща, без празни или високопарни приказки и без фалш или измама, тогава твоят нрав истински ще се е променил; това е промяната, която трябва да настъпи, след като си бил завоюван от Бог. Ако не можеш да притежаваш дори такова количество разум, тогава наистина нямаш човешко подобие. В бъдеще, когато Божиите избраници от всички нации и региони са се върнали пред Бог и са били завоювани от Неговите слова, ако на огромно събиране за възхвала на Бог отново започнеш да се държиш надменно, като постоянно се хвалиш и се перчиш, тогава ще бъдеш напълно изхвърлен и отстранен. Хората трябва винаги да се държат подобаващо, да виждат ясно своята идентичност и статус и да не се връщат към старите си навици. Човешката надменност и самонадеяност формират класическия образ на Сатана. Освен ако не промениш този аспект от себе си, ти никога няма да имаш подобието на човек и винаги ще притежаваш облика на Сатана. Най-трудно е да се преодолее надменността и самонадеяността и само наличието на малко познание за твоята надменност и самонадеяност няма да ти позволи да постигнеш пълно преобразяване; все още ще трябва да изтърпиш много страдания от подлагането на облагородяване. Без да си съден, наказван и кастрен, в дългосрочен план все така ще бъдеш в опасност и лесно ще се върнеш към старите си навици. В бъдеще, когато Божиите избраници от всички нации и региони приемат Неговото дело и кажат: „Отдавна ни беше разкрито, че Бог е придобил група победители в Китай“, когато чуете това, може да си помислите: „Няма с какво да се хвалим, всичко е дадено по Божията благодат. Не заслужаваме да бъдем наричани победители“. Но с течение на времето, когато започнете да виждате, че сте способни да споделите известно разбиране за преживяване и видите, че притежавате малко реалност, ще се замислите: „Дори хората в другите страни са получили откровения от Светия Дух и казват, че Бог е създал група победители в Китай, така че това ни прави победители“. В сърцата си мълчаливо ще се съгласите с това и ще го признаете, а по-късно ще продължите направо и ще направите публично признание. Човеците се пречупват, когато са изправени пред похвала; те се пречупват, когато са подложени на изпитанието на статуса. Ако винаги те хвалят, ти си в голяма опасност; вероятно ще се провалиш и ще паднеш. Онези, чийто нрав не се е променил, не могат да останат непоколебими накрая.

Най-трудният за решаване проблем на поквареното човечество е връщането към старите му навици. За да се предотврати това, хората преди всичко трябва да са наясно, че още не са придобили истината, че в техния живот нрав още не е настъпила промяна и че макар и да вярват в Бог, те продължават да живеят под властта на Сатана и не са спасени; склонни са да предадат Бог и да Го оставят във всеки един момент. Ако имат усещането за критичен момент в сърцата си, ако, както се казва, са подготвени за опасности по мирно време, тогава ще имат известен самоконтрол и когато все пак им се случи нещо, ще се молят на Бог и ще се уповават на Него, и ще съумеят да избегнат връщането към старите си навици. Трябва да сте напълно наясно, че нравът ви не се е променил, че природата на предателството към Бог е все още дълбоко вкоренена у вас и не е изтръгната, че все още има риск да предадете Бог и че опасността от това да паднете в погибел и да бъдете унищожени може да ви сполети във всеки един момент. Внимавайте — това е реално. Има три важни неща, които не трябва да забравяте: първо, вие още не познавате Бог; второ, в нрава ви не са настъпили никакви промени; трето, още не сте изживели истинско човешко подобие. Тези три неща съответстват на фактите, те са реални и трябва да сте наясно с тях. Като хора, вие трябва да сте самоосъзнати. Ако наистина имате решимостта да се опълчите на плътта и да не се връщате към старите си навици, трябва да си изберете собствено мото, например: „Аз съм тор върху пръстта“ или „Аз съм дявол по природа“, или „Често се връщам към старите си навици“, или „Винаги съм в голяма опасност“. Всяко от тези твърдения е подходящо за ваше лично мото и ще е полезно да си го напомняте винаги, когато е необходимо. Повторете си го още няколко пъти, самоанализирайте се и може да се научите да допускате по-малко грешки или да спрете да допускате грешки. И все пак, най-важното е да четете повече Божии слова, да разбирате истината, да опознавате собствената си природа и да се отървете от покварения си нрав. Само така ще сте в безопасност. Друго важно нещо е никога да не възприемате позицията на „Божи свидетел“ и никога да не се наричате така. Можете да говорите само от личен опит. Може да говорите за това как Бог ви е спасил, да разговаряте как сте били завоювани от Бог и да разказвате за благодатта, с която Бог ви е дарил. Никога не забравяйте, че вие сте най-дълбоко покварените от всички хора, че сте тор и отпадък и че способността ви сега да приемете Божието дело от последните дни се дължи изцяло на това, че Той ви въздига. Спасени сте от въплътения Бог и Той ви е дарил с такава огромна благодат само защото сте най-покварените и най-мръсните. Следователно няма за какво да се хвалите, а можете само да благодарите на Бог за неговото спасение. Не забравяйте Божията благодат. Вашето спасение се дължи изцяло на Божията благодат. Защо е казано, че сте най-големите щастливци? Наречени сте щастливци не защото имате някакви предимства или добри качества, а само защото сте родени в Китай, най-много сте покварени от Сатана и сте най-скверните от всички хора. Бог следва Своя план за управление, според който първо спасява най-скверните, най-покварените човешки същества от страната, в която се вихри големият червен змей, и първо прави група от модели, образци. Именно затова Той е избрал всички вас; вие сте хората, които Бог е предначертал и избрал. Ако планът на Бог не беше такъв, щяхте да претърпите вечна погибел. Ето защо казвам, че сте най-големите щастливци. При все това няма с какво да се гордеете и в никакъв случай не може да се надувате.

Получили сте някои придобивки от преживяването на съда и наказанието на Божиите слова и сте имали някои реални преживявания, затова трябва да свидетелствате за Бог. Когато свидетелствате за Бог, трябва главно да говорите за това как Бог ви съди и наказва и какви изпитания използва Той, за да ви облагородява и да променя вашия нрав. Трябва също така да говорите за това колко поквара сте разкрили, какви представи сте развили за Бог и какви неща на съпротива срещу Бог сте направили по време на вашите преживявания, както и за това как в крайна сметка сте били завоювани от Бог, какво истинско познание сте придобили за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог, за да Му се отплатите за Неговата любов. Трябва да вложите съдържание в тези думи, като същевременно говорите на разбираем език. Не говорете за празни теории. Кажете нещо реално, нещо от сърце. Само свидетелстването за Бог по този начин е правилно. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста надменни и лишени от разум. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително преживяване и да говорите повече от сърце; това е от най-голяма полза за другите и освен това те го смятат за най-подходящо. Някога вие бяхте хората, които най-много се съпротивляваха на Бог, които най-малко бяха склонни да Му се покоряват, но сега сте завоювани — никога не забравяйте това. Трябва да размишлявате и да мислите повече по тези въпроси. Щом хората ги разберат ясно, те ще знаят как да свидетелстват, в противен случай ще са предразположени към извършването на срамни действия, които са лишени от разум, а това не е свидетелстване за Бог, а по-скоро Го позорят. Без истински изживявания и разбиране на истината не е възможно да се свидетелства за Бог. Хората, чиято вяра в Бог е объркана и неясна, никога няма да могат да свидетелстват за Бог.

Пролетта на 1999 г.