По време на делото на разпространяване на Божието евангелие в последните дни само малка част от хората са способни да се откажат от семействата си и да се отрекат от всичко, за да дадат искрено всичко от себе си за Бог. Всички тези хора имат известно истинско свидетелство, базирано на опит, и всички те имат известен духовен ръст. Те не смятат, че е огромна трудност да се откажат от семейството и кариерата си, за да изпълняват дълга си. Дори ако трябва да минат десет години или цял живот, без да се върнат вкъщи, те са готови да направят това. Не го усещат като трудност. Това е силата, която им се дава от Светия Дух. Но що се отнася до духовния им ръст, той не може да достигне това ниво, защото въпреки че разбират някои истини, те все още не са навлезли в истината реалност, нито са придобили истината. Те просто са искрени до известна степен в даването на всичко от себе си за Бог. Ако човек има решителността да търси истината и отгоре на това Светият Дух му дава известна благодат, в този момент той се чувства особено доволен. Той получава някаква сила и може да излезе от светските окови, за да даде всичко от себе си за Бог — това е Божията благодат. Но има някои хора, които не се занимават със същинската си работа, докато изпълняват дълга си; те изобщо не се стремят към истината, а нещо повече — могат да участват във всякакъв род нарушения. В такива случаи Светият Дух не извършва работа в тях. Мотивите на такива хора не са почтени и те не са истински вярващи в Бог. Дори Светият Дух да е извършвал известна работа в тях в миналото, тя е изгубена и те, без да знаят, тръгват надолу. Ако си човек, който има решимостта да се стреми към истината, Светият Дух ще ти даде известна благодат, на която да се радваш, и след това можеш да се придвижиш напред в стремежа си по пътя, по който те води Светият Дух. Истината ще става все по-ясна за теб, решимостта ти ще става все по-твърда, а за Светия Дух ще става все по-лесно да работи върху теб. Когато човек не върви по верния път на стремеж към истината, накрая Светият Дух го отстранява. След като бъде отстранен, неговата първоначална решимост, първоначалната му страст и мотивация да се отрече и да даде всичко от себе си, изчезват напълно. Човек съжалява и си мисли: „Ако знаех, че ще дойде ден, когато ще бъда отстранен, нямаше изобщо да повярвам в Бог“. В този момент излиза наяве всичкото му съжаление, оплаквания и негативност. В действителност Светият Дух отдавна е спрял да работи върху него. Въпреки че разпространява евангелието, има дарба да говори и е постигнал някои резултати, това не е породено от просветлението и напътствието на Светия Дух, а е по-скоро защото този човек е имал някакъв ум и някакви заложби. Това не означава, че Светият Дух е работил в него. Той е като полагащите труд — въпреки че Светият Дух не работи в тях, те все пак могат временно да полагат някакъв труд. Във всеки случай те имат някакви дарби и заложби; просто вместо да се стремят към истината, да се стремят да изпълняват задълженията си добре и да отвръщат на Божията любов, те търсят слава, придобивки, положение, благословии и голям венец. И така когато те продължават да вървят, пътят им изчезва и за тях става трудно да направят дори една стъпка. Това се получава с всички, които не се стремят към истината.

Има много хора, които казват: „Осъзнавам, че природата ми е лоша. Изпълнен съм със силни чувства и съм твърде непокорен“. Но въпреки това тези хора не познават собствената си природа и не разбират никакви аспекти на истината. Независимо колко добре говорят за доктрини, като уж разбират всичко, те не могат да приложат тези неща на практика. Това е повече от достатъчно да докаже, че работата на Светия Дух върху тях е затихнала. Независимо каква е твоята човешка природа или колко доктрини разбираш, независимо колко си страдал или си изоставил, щом Светият Дух не работи в теб, това доказва, че не обичаш истината. Колкото и страстен да си, без делото на Светия Дух ще останеш изумен. Колко велика е малката сила на човек? Колко велика е малкото вяра, която човек има? Каква полза от малкото знание, което човек притежава? Вземете например потискането, арестуването и хвърлянето в затвора на Божиите вярващи. Те често са били гонени, преследвани и принуждавани да бягат от място на място, откакто са започнали да вярват в Бог, и това е оставило неизличима следа в умовете и сърцата им. „Ако ме хванат, не мога да бъда като Юда; никога не мога да предам църквата“ — не са ли се подготвили така повечето хора? Но когато действително ги хванат, не зависи от тях. Ако не се молят на Бог и не се осланят на Него, тогава Светият Дух няма да работи в тях и те няма да могат да останат непоколебими. Не моментно объркване кара хората да станат като Юда. Както съм казвал преди, това, което в края на краищата се случва с теб и какъв е твоят резултат, преди всичко зависи от това дали обичаш и приемаш истината. Това е от най-голяма важност. След това зависи дали делото на Светия Дух е винаги с теб и дали разбираш истината и оставаш непоколебим в свидетелството си. Тези са основните неща, от които това зависи. Някои хора бяха много ревностни, когато отначало започнаха да изпълняват дълга си, и се чувстваха така, сякаш имат неизчерпаема енергия. Така че защо с времето те започват да губят тази енергия? Човекът, който са били в миналото, и който са сега, изглеждат като двама напълно различни души — защо са се променили? Каква е причината? Това е така, понеже те са поели по грешния път и не са навлезли в правилния път на вярата в Бог. Поели са по пътя на търсенето на благословии. В техните намерения има някои скрити неща. Какви неща са скрити? Когато хората вярват в Бог, те таят някакви надежди в сърцата си — надяват се, че Божият ден ще настъпи много скоро и че всичките им страдания ще свършат. Надяват се, че Бог ще се видоизмени и ще се върне в Сион и тогава те ще се отърват от цялото си страдание. Всички се надяват един ден да се върнат у дома и отново да се съберат с любимите си хора. Надяват се, че ще дойде ден, когато те вече няма да бъдат гонени, когато ще могат да бъдат истински свободни и открито да вярват в Бог. В онова време няма да има кой да ги ограничава и те ще могат да живеят в комфортна среда, да се хранят добре и да носят изискани дрехи. Нямат ли всички хора такива надежди? Тези надежди съществуват дълбоко в човешките сърца, защото плътта им не обича страданието. Във времена на страдание те се надяват на по-добри дни. Такива неща не се разкриват без гонения и скръб. Без гонения или скръб изглежда, че хората имат силна вяра. Изглежда, че имат някаква степен на духовен ръст, разбират истината доста добре и са пълни с енергия. Въпреки това, когато някой ден те се сблъскат с гонения и скръб, плътските им надежди, фантазии и прекалени желания избликват. В сърцата им започва да се появява противоречие и някои хора започват да стават негативни и слаби и в тях се пораждат съмнения и неразбиране относно Бог. Хората не разбират Божието намерение. Не че Бог не им дава изход или не ги дарява със Своята благодат и определено не е, защото Бог не разбира техните трудности. По-скоро това, че можеш да преживееш това страдание сега, след като следваш Христос, е благословия, защото е невъзможно хората да постигнат спасение и да оцелеят, без да издържат това страдание. Това е назначено от Бог, така че е благословия да те сполети това страдание. Не бива да гледаш на това опростенчески; не става дума да причинявашстрадание на хората, да си играеш с тях и това е. Значението на това е невероятно дълбоко и велико! Да посветиш целия си живот, за да дадеш всичко от себе си за Бог, без да търсиш партньор или да се върнеш вкъщи, е значимо. Ако поемеш по верния път и търсиш правилните неща, накрая ще получиш повече, отколкото са получавали всички светци през всички епохи, и ще получиш още по-велики обещания. Някои хора сега винаги се чудят: „Ще си спомни ли Бог, че издържах на тези трудности? Ами ако няма кой да ме подкрепя, когато остарея? Кой ще се грижи за мен, ако се разболея? Бог грижа ли Го е? Кога ще свърши това страдание? Кога най-сетне ще видя бял ден?“. Такива хора винаги очакват с нетърпение тези неща, като се надяват, че Бог ще се видоизмени и ще ги избави от страданието, за да могат да се радват на благословиите на небесното царство. Те не се замислят какво означава да следваш Бог и да понасяш страдания или защо трябва да понесат това страдание, за да придобият истината. Тяхната вяра е наистина толкова слаба! Що се отнася до вярата им в Бог, всеки има свои егоистични сметки. Въз основа на това в природата на човека е заложено да предаде Бог. Никой не обича Бог истински, никой не може наистина да покаже зачитане на Божието намерение или да бъде единодушен и единомислен с Бог в разгръщането на евангелското дело. Хората са нетърпеливи Бог да си тръгне от земята и да се видоизмени, за да може да ги избави от страданието и да им позволи да се радват на живота в небесното царство. На това се надяват повечето хора. Много хора си мислят: „Ако Бог ни остави и големият червен змей падне, тогава ще можем да вземем властта и повече няма да е нужно да страдаме. Ще управляваме всички нации и народи с желязна тояга — няма ли тогава да видим бял ден? Тогава Бог открито ще се яви и ще накаже и унищожи всеки сатана и дявол, Христовото царство ще се осъществи на земята и няма вече да се налага да бъдем гонени от сатани и дяволи“. Въпреки че не е грешно да имаме тази надежда, в тези хора има някои неправилни състояния. Постоянното желание за избягване на страдание и наслаждаване на удобства показва ли зачитане на Божието намерение? Това удовлетворява ли Бог? Повечето хора не разбират напълно важността на преживяването на страдание.

Никой не възнамерява да върви по пътя на следване на Бог през целия си живот, да се стреми към истината, за да получи живота, да постигне познаване на Бог, да може да свидетелства за Него или в крайна сметка да живее смислен живот като Петър. Повечето хора не желаят да страдат и изобщо не приемат истината, но все пак искат да се радват на благословиите на небесното царство възможно най-скоро и обичат да търсят слава, придобивки и ползите от положението си. Има вероятност това да ги отклони. Когато се сблъскат с болка, неуспехи или провал, те вероятно ще станат негативни и слаби и няма да имат място за Бог в сърцата си. Светият Дух няма да работи в тях и някои хора дори ще искат да се върнат назад. Ако човек е вярвал в Бог много години, но не притежава и най-малката истина реалност, това е много опасно! Колко жалко е, че цялото им страдание, безбройните проповеди, които са слушали, и годините, през които са следвали Бог, са били напразно! Лесно е хората да тръгнат надолу, а е наистина трудно да вървят по верния път и да изберат пътя на Петър. Повечето хора имат замъглено мислене. Те не могат да видят ясно кой е верният път и кой път е отклонение от него. Колкото и проповеди да чуят и колкото и Божии слова да прочетат, въпреки че знаят в сърцата си, че е дошъл въплътеният Човешки Син, те все още не вярват напълно в Него. Знаят, че това е истинският път, но не могат да тръгнат по него. Колко трудно е да бъдат спасени хора, когато те не обичат истината! Знаеш, че Божието слово е истината, но все пак не можеш да го приемеш. Да не говорим за качеството на вярата ти, а да поговорим само за това защо нямаш любов към истината и защо не можеш да я приемеш. Не можеш да поемеш по истинския път, не желаеш да се стремиш към истината и не си способен да приложиш на практика истините, които разбираш. Не си ли подобие на Сатана? Такива хора нямат цели или посока в живота, те са лишени от човешка природа, като животни. Следователно някои хора губят делото на Светия Дух, не защото Светият Дух умишлено не работи в тях и преднамерено ги разкрива, а защото Той не е в състояние да работи в тях. Хората са толкова покварени отвътре и са толкова трудни за управляване. Ако те не се стремят към истината или не избират верния път, как може Светият Дух да работи в тях? Всеки път, когато Светият Дух работи, Той винаги дава избор на хората и никога не принуждава никого. Но мисленето на хората е твърде объркано. Те не обичат истината или изобщо не я приемат, а още по-малко са готови да страдат, за да я получат. Въпреки че искат да бъдат благословени, те не желаят да вложат усилия или да платят цена. Техният егоизъм е твърде голям. Те се интересуват само от непосредствените си интереси; търсят и се стремят към неща, които са пред очите им, които могат да видят и на които да се радват, и пренебрегват онова, което не могат да видят или в което не намират смисъл. Това е състоянието, в което са повечето хора, и почти няма място за делото на Светия Дух. Някои казват: „Имам много проблеми, които не мога да реша. Ако някой би общувал с мен и би ми помогнал да разбера истината, нямаше да имам повече проблеми“. Но могат ли те наистина да разрешат проблемите си само като разбират истината? Могат ли да приложат истината на практика? Всички тези неща са неизвестни. Има мнозина, които са слушали много проповеди и са разбрали доста истини, но не могат да приложат нито една от тези истини на практика. Ако ги попиташ за техните проблеми, те казват: „Разбирам цялата истина, но просто не мога да я приложа на практика. Как да разреша този проблем?“. Каква е ползата да вярваш в Бог, ако не можеш да практикуваш нищо от истината? Бързо си отивай вкъщи и продължавай да живееш. Каква е ползата да общувам с теб за истината? Ти не си достоен да чуеш истината и да вярваш в Бог, така че само трябва да чакаш своето унищожение! Тъй като си избрал грозния, низък и демоничен път, независимо каква част от истината ти е споделена, ти няма да я приемеш. Затова се отдръпни! Не трябва да се казва нищо на такива хора. Има мнозина, които преди са казвали: „Разбирам цялата истина, но просто не мога да я приложа на практика“. Дори само това твърдение е достатъчно да докаже, че те са дявол и пълно подобие на Сатана. Ако човек не обича истината, тогава той със сигурност е нечестив. Природата на човека се изобразява напълно чрез това, което той обича, това, на което се надява, към което се стреми и за което копнее. Ако не обичаш истината, значи си от дявола и ще погинеш. Но ако обичаш истината, значи си предопределен и избран от Бог. Не е ли очевидно? Пътят, който избираш, е от най-голяма важност. Можеш да се успокоиш и да помислиш сериозно за това; ако си се отклонил, не е твърде късно да се върнеш. Ако имаш волята да приложиш истината на практика, това е добро. Освен това имаш нужда от път за постигане на тази твоя воля и изпълнение на желанието ти. Първо трябва да разбираш истината, да знаеш бъдещата крайна цел на човечеството, пътя, по който човечеството трябва да върви, и целите, които трябва да постигне. В миналото е казвано често: „Всички неща и събития са в Божиите ръце“. Това е нещо, което трябва да преживееш напълно. Трябва във всичко да обмисляш дали въпросът е в Божиите ръце. Ако наистина ти е ясно, че всички неща и събития са в Божиите ръце, тогава наистина имаш вяра. Ако вярваш в Бог, трябва ли да Му се подчиниш? Каква е важността на това да вярваш в Бог? Целта на вярата в Бог само да получим Неговите благословии ли е? Сега ти следваш Христос във вярата си в Бог, но ще можеш ли да удържиш до самия край? Как трябва да продължиш, когато срещаш пречки и премеждия по пътя си в бъдеще? Трябва да вземеш ключови Божии слова като девиз, за да се насърчаваш, за да не паднеш, да не бъдеш слаб или негативен, да не се оплакваш от Бог, да не се отклониш от пътя или да не предадеш Бог като избягаш насред пътя. За да следваш Бог до самия край, трябва да разбираш, да си наясно и да имаш пълно разбиране за всичко това.

Пътят на следване на Бог има своите възходи и падения, може да бъде горчив и може да бъде сладък. Когато хората са щастливи, всички те могат да кажат: „Аз съм готов да дам всичко от себе си за Бог, ще отдавам всичко на Него през целия си живот“. Въпреки това в даден момент те преживяват неуспехи и стават негативни. В сърцата си се чудят: „Къде е Бог? Не мога повече да продължавам да вярвам, този път е твърде труден за вървене!“. След това те се молят и се чувстват укорявани, като си мислят, че са длъжници на Бог. Трябва да спрат да действат така, след като знаят, че са длъжници на Бог. Обаче един ден нещата вероятно не тръгват както очакват и те отново стават негативни и се оплакват от Бог, като казват: „Как може Бог да ми е устроил тази ситуация? Защо Той винаги ме кара да страдам? Не може ли да ми спести страданието?“. Хората винаги се оплакват, а след това винаги казват, че са длъжници на Бог. Но те никога не се променят; когато изпитат малък неуспех или и най-малкото нещо не им върви, те се ядосват и се оплакват. В най-лошите случаи някои хора дори изричат осъждащи думи и богохулство. По-късно осъзнават, че са казали нещо грешно, и се чувстват зле заради това, така че бързат да изпълнят някои свои задължения и да извършат няколко добри дела, за да бъдат изкупени. Какво ни казват тези проявления? Че е в природата на човека да не харесва истината или дори да изпитва неприязън към нея. Човекът е доста нечестив, грозен и без здрав и трезв разум. Хората вярват в Бог сякаш правят сделка; те се молят на Бог само когато имат нужда от Него и се отклоняват от Него, когато нямат нужда. Те нямат Бог в сърцата си и действат както си щат. Всички хора са много надменни и необуздани; те нямат сърце, което се бои от Бог или наистина мразят негативните неща. Липсва им истинска любов към истината и не могат да правят разлика между справедливост и несправедливост. Те нямат граници, цели и още повече са лишени от принципи и умереност във всичко, което правят. Сърцата им са ужасни и на този фон те все пак очакват с нетърпение колко голямо обещание и колко благословии ще могат да получат в бъдеще или как ще се отличат по-късно и на какви неща ще могат да се насладят. Само когато мислят за такива неща, те чувстват в сърцата си: „Колко прекрасен е Бог! Трябва да се отплатя за Божията любов!“. Защо казват, че Бог е прекрасен? Откъде идва желанието им да се отплатят на Бог? Няма ли намерение зад тези твърдения? Те просто казват нещо емоционално поради преходно предпочитание и моментен прилив на радост — това истинско разбиране ли е? Това истинска любов ли е? Идва ли от дълбините на сърцата им? Ако наистина притежаваш такова разбиране, защо все още имаш оплаквания? Ако наистина се чувстваш задължен на Бог, защо все още мърмориш? Чувстваш, че Бог не е добър към теб, затова Го пренебрегваш. Ако Бог не те използва, ти не искаш да изпълняваш дълга си. Колко ли негодувание таиш в себе си! Въпреки това все още вярваш, че обичаш Бог повече от другите. Как може това да е реалността на любов към Бог? Фактът, че човек може да излива такива оплаквания доказва, че той все още няма разбиране за собствената си природа. Той все още не знае какъв е, от какво е и каква е истинската му стойност. Всъщност в природата на всеки човек е да се противопоставя на Бог и да Го предава. Това е нещо универсално и се споделя от всички хора. Никой не обича истински истината и положителните неща, точно както никой не мрази истински Сатана и това, което е нечестиво. Няма принципи или граници за човешката любов и омраза, а още по-малко пък те се основават на истината. В сърцето на човека няма разлика между справедливост и несправедливост, между черно и бяло, а още по-малко разлика между истини и доктрини или ереси. Хората не могат да правят тези разлики. Те не са наясно какво си струва да обичат и към какво да се стремят, какво трябва да се мрази и какво да се отхвърли и са далеч от това да притежават каквато и да е проницателност. Някои хора изпълняват дълга си и когато чуят песента на невярващите „Връщай се по-често вкъщи“, изпитват носталгия по дома и не са в настроение да изпълняват дълга си. Що за човек е това? Има ли дори късче от истината реалност? Някои хора смятат, че могат да свършат малко работа и че имат някакви квалификации. Може да им се струва, че притежават истината, но в действителност те не притежават нищо и са нищо. Въпреки че сега можеш да проповядваш някои доктрини на другите, един ден може да се наложи други да те насърчават и падението ти ще бъде по-трагично от това на всеки друг човек и ще станеш дори по-негативен от всеки друг. Вярваш ли на такова нещо? Убедени ли сте в това? Може би вие все още не сте преживели тежко падане или не сте станали особено негативни. Усещате се относително силни и тъй като не сте преживели такива неща, смятате, че имате доста голям духовен ръст. Може би един ден, когато ви разкрият, по лицето ви ще се стичат сълзи, и ще извикате: „Край. Свършено е с мен!“. Тогава ще започнете да преминавате от едната крайност в другата. Има много хора, които са пълни с енергия, когато за първи път повярват в Бог, но когато ги сполетят разни неща, те изведнъж могат да загубят мотивацията си и да не могат да се мобилизират отново. Забелязвате ли проблеми с такива хора? Никой човек няма власт над собствената си слабост и сила. Покварените неща, които са скрити в хората, могат да бъдат разкрити по всяко време и навсякъде. В човека има изобилие от договорки и мръсотия, такива неща се появяват безкрайно у него. Следователно природата на човека е природата на Сатана, което е напълно точно. Тя е коренно различна от Божията същина. В миналото Бог е казал: „Мога да обичам човека за цяла вечност, а мога и да го мразя за цяла вечност“. Тоест Бог има стандарт, според който измерва хората. Той има Своите присъди и принципи, на които се основава, за да издава присъди за нещата. Той има Свои собствени стандарти и принципи за това какво обича и мрази, кого презира и кого благославя. Хората нямат истината и принципи, затова са предразположени да вървят по свой път. Те са непостоянни и не могат да поемат по верния път без Божието ръководство.

Някои хора винаги се чудят: „Кога Бог ще си тръгне от земята? Кога ще бъде завършено Божието дело? Вече не съм толкова млад; как ще живея, когато остарея?“. Такъв човек има ли вяра? Какво ще прави, ако наистина няма кой да го издържа, когато остарее? Няма ли да обвини Бог? Много вярващи в Бог нямат представа какво трябва да спечелят от следването на Бог или кои неща са най-ценни. Малцина са наистина наясно по тези въпроси. Без делото на въплътения Бог народът на Китай щеше да бъде унищожен отдавна. Някои хора може да не го вярват, но това е защото не виждат ситуацията ясно, тъй като това е факт. Хората вярват също, че „все пак можем да вървим напред без Божието ръководство; достатъчно е, че имаме Божието слово, което да ни напътства. Всички сме чели книгата „Словото се явява в плът“, имаме обща представа за нея в сърцата си и разбираме принципите. Сега можем да поемем управлението“. Но можеш ли наистина да поемеш управлението? Не можеш да следваш верния път — ще се отклониш докато вървиш, така че можеш ли да навлезеш в реалността? Дори сега вие все още не сте убедени. Може да се каже, че всеки човек, който няма Божието ръководство, ще се отклони. Светият Дух работеше постоянно в някои хора през Епохата на благодатта, но защо повечето от тях настояваха да вървят по свой път? Трудно е да се преброи колко точно вероизповедания има в целия религиозен свят; има много, за които може би нямаш представа или чиито имена не знаеш — какъв е проблемът тук? Проблемът е, че хората са твърде сложни и за тях не е лесно да прозрат нещата в собствената си природа. Днес Бог е изрекъл много слова, разобличаващи човешката природа, и Той изисква хората да прозрат нещата в своята природа и да видят ясно същината си. Това е единственият начин, по който те могат да се научат да разпознават другите и да избягват да бъдат подвеждани от тях или пък да им се покланят, да им се възхищават или да ги следват. Ако на човек му липсва разбиране на истината, той няма да може да види кои са всъщност хората и ще е вероятно да бъде подведен и възпиран от тях. Затова вярващите в Бог трябва да разбират истината, трябва да четат повече Божиите слова, да опознаят човешката природа и да прозрат човешката същина чрез Божието разобличение. Разобличението на Божието слово разкрива човешката природа, учи хората каква е тяхната същина и им позволява да прозрат същината на покварата им. Това е много важно. Сатана е объркано нещо и дяволските слова, които изрича, са трудни за тълкуване. Бог го попита: „Отде идеш?“, а Сатана отговори: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7). Помислете внимателно над неговия отговор. Идва ли или си отива? Трудно е да се разбере значението, затова казвам, че тези слова са объркани. Въз основа на тези слова може да се види, че Сатана е объркан. Когато хората са покварени от Сатана, те също стават объркани. Те нямат умереност, нямат стандарти и нямат принципи във всичко, което правят. Следователно всеки човек може лесно да се отклони. Сатана съблазни Ева като каза: „Защо не изядеш плода на това дърво?“. На което Ева отговори: „Бог ни каза, че ако ядем от това дърво, ще умрем“. Тогава Сатана каза: „Няма непременно да умреш, ако изядеш плода на това дърво“. В тези думи имаше намерение да изкуши Ева. Вместо да каже със сигурност, че тя няма да умре, ако изяде плода на това дърво, той каза просто, че тя няма непременно да умре, което я накара да си помисли: „Щом няма непременно да умра, тогава мога да го изям!“. Неспособна да устои на изкушението, тя яде от плода. По този начин Сатана постигна целта си да примами Ева да съгреши. Той не пое отговорност за това, защото не я принуди да го изяде. Във всеки човек има сатанински нрав; всяко едно сърце съдържа безброй отрови, с които Сатана изкушава Бог и примамва хората. Понякога говоренето им е проникнато от гласа и тона на Сатана и намерението да изкушават и примамват. Идеите и мислите на човека са пълни с отровите на Сатана и излъчват неговото зловоние. Понякога видът или действия му носят същото зловоние на изкушение и съблазън. Някои хора казват: „Ако просто следвам по този начин, гарантирано ще спечеля нещо. Мога да следвам Бог до самия край, дори да не се стремя към истината. Аз се отказвам от неща и искрено давам всичко от себе си за Бог. Имам силата да постоянствам до самия край. Дори да направя малко нарушение, Бог ще се смили над мен и няма да ме изостави“. Те дори не знаят какво говорят. В хората има толкова много покварени неща — ако не се стремят към истината, как могат да се променят? Въз основа на степента на тяхната поквара, ако Бог не защитава хората, те могат да паднат и да предадат Бог във всеки един момент. Вярваш ли го? Дори да се насилиш, не можеш да стигнеш до края, защото този последен етап от Божието дело е да създаде група от победители. Наистина ли е толкова лесно да се направи това, колкото си мислиш? Тази последна трансформация не изисква човек да се промени на 100 процента или дори на 80 процента, а поне на 30 или 40 процента. Най-малко трябва да изровиш, пречистиш и трансформираш нещата в теб, които се съпротивляват на Бог, които са пуснали корени дълбоко в сърцето ти. Едва тогава ще постигнеш спасение. Едва когато си трансформиран с 30 до 40процента, както Бог изисква, или за предпочитане с 60 до 70 процента, това ще покаже, че си постигнал истината и че по същество си съвместим с Бог. Няма да си склонен да се съпротивляваш на Бог или да оскърбяваш Неговия нрав следващия път, когато нещо те сполети. Само по този начин можеш да бъдеш усъвършенстван и да придобиеш Божието одобрение.

Някои хора гледат на въпроса за вярата в Бог много опростенчески. Те си мислят: „Да вярваш в Бог означава да посещаваш събирания, да се молиш, да слушаш проповеди, да общуваш, да пееш и да хвалиш Бог и да изпълняваш някои задължения. Не представлява ли това вярата в Бог?“. Точно сега, независимо от колко години вярвате в Бог, вие все още не сте разбрали напълно важността на вярата в Него. Всъщност значението на вярата в Бог е толкова дълбоко, че ако преживяванията на човек са твърде повърхностни, той няма да може да го разбере. Когато те преживеят до самия край, нравът на Сатана и сатанинските отрови в тях трябва да бъдат пречистени и трансформирани. Хората трябва да се въоръжат с много истини, да достигнат стандартите, които Бог изисква от човека, и да могат наистина да се покорят на Бог и да Му се поклонят. Едва тогава те наистина постигат спасение. Ако си все още както преди, когато си бил част от религия, и просто рецитираш думи и доктрини и скандираш някакви лозунги, извършваш някои добри постъпки и се държиш добре, въздържаш се от определени грешни неща — поне очевидните — това не означава, че си поел по верния път във вярата си в Бог. Следването на правилата означава ли, че си на прав път? Означава ли, че си направил правилния избор? Ако нещата в твоята природа не се променят, в крайна сметка все още можеш да се противопоставяш на Бог и да Го наскърбяваш. Това е най-големият проблем. Ако не решиш този проблем във вярата си в Бог, може ли да се каже, че наистина си постигнал спасение? Какво точно имам предвид с това? Искам да разберете в сърцата си, че вярата в Бог не може да бъде отделена от Неговото слово, нито може да бъде отделена от Самия Бог или истината. Трябва да избереш верния път и да положиш усилия в истината и Божието слово. Не можеш просто да постигнеш частично или непълно разбиране и това е. Да се самозаблуждаваш само ще ти навреди. Няма полза да основаваш вярата си на нещата, които си въобразяваш. Ако вярваш докрай, а Бог не е в сърцето ти, ако просто прелистваш словата Му набързо и след това не можеш да си ги спомниш и ако Бог няма място в сърцето ти, значи с теб е свършено. Какво означава, че „вярата в Бог не може да бъде отделена от Неговото слово“? Разбирате ли това? То противоречи ли на твърдението, че „вярата в Бог не може да бъде отделена от Самия Бог“? Как може да имаш Бог в сърцето си, ако словата Му не са в сърцето ти? Ако вярваш в Бог, но Той, Неговото слово и Неговото ръководство не са в сърцето ти, тогава с теб е наистина е свършено. Ако не можеш да се справиш дори с един малък въпрос според Божиите изисквания, то още повече няма да ги изпълниш, когато си изправен пред голям принципен въпрос. Тогава няма да имаш никакво свидетелство, а това е обезпокоително; то доказва, че не притежаваш нищо и не си придобил нищо от истината.

Има някои специални въпроси, които не могат да бъдат обяснени в конкретни подробности. Ще можете да ги разберете напълно едва когато някой ден Светият Дух ви просвети. Засега мога да ги изразя само с няколко думи, които може да изглеждат съвсем обикновени или дори нелогични за хората, и това е всичко. Знаете ли какво мислят чужденците за Божиите избраници в Китай? Когато ви видят да вярвате в Бог и да следвате Христос в Китай, като изстрадвате толкова много гонения и скръб, да се наслаждавате на Божието слово и Неговото дело и да придобивате толкова много неща, те много ви завиждат! Чужденците имат желание — те си мислят: „Аз също искам да преживея Божието дело. Независимо какво ще трябва да изстрадам, аз искам да придобия също и истината! Аз също искам да израсна в знание и духовен ръст, но за съжаление не съм в подходящата среда“. Те усещат, че китайците са много благословени, но въпреки това вие все още мислите, че те са благословените, и им завиждате. Вие наистина приемате щастието си за даденост. Бог попълва тази група хора в страната на големия червен змей и допуска да понесат това страдание. Може да се каже, че това е великото възвеличаване на Бог! В миналото Бог е казал: „Отдавна съм пренесъл славата Си от Израел на Изток“. Сега разбирате ли значението на това твърдение? Как трябва да вървите по пътя си в бъдеще? Как трябва да се стремите към истината? Как можете да получите делото на Светия Дух без да се стремите към истината? Ако Светият Дух спре да работи във вас, вие сте в много опасно положение. На какво се равнява малкото страдание, което преживявате в момента? Знаете ли какво ще постигне то за вас? Възможно ли е да се стремите към истината без да страдате? Можете ли да получите истината по този начин? Можете ли да свидетелствате истинно? Ако можете да разберете такива неща, няма да чувствате, че страдате. Дори страданието ви да се увеличи, то ще изглежда нищожно.

Есента на 1999 г.