Къде се проявява Божията любов към човечеството в Неговата поява и дело в последните дни? Можете да я видите, като преживеете всяка стъпка от това дело. Във всяка стъпка от Своето дело Бог говори чрез определени методи, дава определени пророчества и изразява определени Свои истини и нрави, и хората реагират на всички тях. По какви начини реагират? Нито един от тях не включва покорство към Бог и нито един от тях не включва активен стремеж към истината или доброволно приемане на Неговото дело. Всички те са негативни и противопоставящи се, враждебни, отхвърлящи и неприемащи. Обаче Бог винаги продължава да върши Своето дело и любовта Му към хората не се променя. Каквито и да са нагласите на хората, независимо дали те отказват, или неохотно приемат, или се променят малко, Божията любов не се променя, стъпките в Неговото дело никога не се нарушават. Това е проява на Неговата любов към хората. Също така всеки път, когато Бог завърши стъпка от делото, независимо как се държат хората, любовта Му към тях не се променя. Той продължава да върши делото Си и продължава да спасява хората. Във всяка стъпка от делото в бъдеще Божиите слова, които съдят и разобличават хората, ще бъдат по-дълбоки и по-проницателни и по-конкретни спрямо сегашното им състояние. Той ще казва неща, които ще позволяват на хората да Го разбират и да Го опознават по-добре, да разбират и проумяват по-добре Неговата воля, и хората ще могат да видят, че Той все още обича човечеството. Въпреки че хората винаги са реагирали негативно или със съпротива, и въпреки че са реагирали по този начин на всяка стъпка от делото, Бог винаги е продължавал да говори и да работи, а любовта Му към хората не се е променила дори и днес. Следователно цялото Божие дело за човечеството е любов и това е сигурно. Някои хора казват: „Ако цялото е любов, защо Бог съди и порицава хората, сякаш ги мрази? Как може да оставя хората да преминават през изпитанието на смъртта?“. Точно така, всичко, което Бог чувства към човечеството, е любов! Божието порицание и правосъдие за непокорството на хората имат за цел да накарат хората да разберат истината, да ги накарат да се покаят и да се поправят, и да им позволят да опознаят Неговия нрав, за да могат да се страхуват от Него и да Му се покоряват. Въпреки че някои хора все още изпитват известна съпротива, Бог ни най-малко не е намалил усилията Си да спаси хората, нито се е отказал от тях. Това е, което съставлява великата Божия любов.

По време на изпитанието на полагащите труд много хора станаха толкова негативни и притеснени, че крещяха към небето и земята и дори викаха в знак на протест, като си мислеха: „Как така станах полагащ труд, след като вярвах в Бог толкова много години и страдах толкова много? Това не е каквото исках!“. Хората бяха недоволни и не разбираха, но Бог ги разбираше и това не беше ли любов? Божията любов включва разбирането на хората, проницателното вникване в тяхната същност и задълбоченото им разбиране. Той обича без объркване, претенциозност или фалш. Любовта Му е неподправена и истинска. Навсякъде, където имаш недостатъци и липса на знания или разбиране, Той е милостив към теб, обича те и винаги те подбужда. Колкото и нежелаещи или неудовлетворени да се чувстваха хората като полагащи труд, Бог никога не се отказа от тях поради тяхната поквара и неподчинение. Той винаги говореше, подхранваше хората, подкрепяше ги и през няколкото месеца на облагородяване разкри тяхната поквара и ги накара да осъзнаят грозното си състояние. Изпитваше ли Бог любов към хората през тези три месеца? Ако не изпитваше, Той никога нямаше да ти обърне внимание. Някои хора бяха пропъдени по време на изпитанието на полагащите труд и тези хора наистина бяха невярващи. Те станаха негативни веднага щом чуха, че са полагащи труд, и не можаха да го приемат дори и след няколко месеца. Ти не желаеше да бъдеш полагащ труд и не желаеше да страдаш в следването на Бог, но когато ти беше казано, че ще се получават благословии, ти се почувства щастлив, дори изпадна в екстаз. Ако Бог нямаше любов, а само омраза, и ако беше видял такава поквара, разкрита в хората, тогава те трябваше да бъдат пропъдени. Три месеца на облагородяване изобщо не са много дълъг период от време. Защо казвам, че изобщо не са дълъг период? Защото това е единственият период от време, който хората могат да понесат. Ако беше дори и малко по-дълъг, хората нямаше да могат да го понесат. Въпреки че хората непрекъснато пееха химни, посещаваха събирания и общуваха помежду си, те със сигурност нямаше да могат да бъдат непоколебими, само като се наслаждават на тези неща. Ето защо Бог превърна хората в Свой народ на ранен етап и това също включва Неговата любов. Бог използва сърцето и любовта Си, за да оказва влияние върху хората и да ги държи здраво, и това също е проява на любов. Можем да видим Божията любов и в този момент от време. Той не се бави дори и ден, а говори веднага, когато Му е време за това. Ако се забави с няколко месеца, някои хора постепенно ще се оттеглят. Той работи според действителното състояние на хората, без никакво забавяне или отлагане. Бог обръща специално внимание на всеки и тъй като спасява хората, Той е отговорен за тях до края. Но на някои хора им липсваше решимост или решителност и се оттеглиха сами. Преди да си тръгнат, Светият Дух специално подбуди някои хора и ги подтикна да останат, като се отказа единствено когато не можеха да бъдат задържани. Бог обичаше хората толкова много, но хората бяха недостойни за Неговата любов. Божията любов към някои хора, които се бяха оттеглили, и които Той вече не можеше да обича, се превърна в омраза и Той вече нямаше нищо общо с такива като тях. Колкото до стъпките и времето на Божието дело, колко време отнема всяка стъпка, колко думи се изговарят във всяка стъпка, какъв тон и метод се използват във всяка стъпка и какви истини се използват, за да бъдат накарани хората да разберат, всички тези неща включват Божиите добри намерения и старателни усилия и всички те са Неговите точни подредби и планове. Бог винаги е изразявал истината, като е използвал Своята мъдрост, за да насочва и води човечеството, за да подсигурява хората и да им служи, за да ги храни малко по малко и да ги води за ръката и до днес. Всеки, който е имал такова преживяване, вече има известни познания за това и може да даде някакво свидетелство за своя опит. Този поетапен процес все още е пресен в паметта им и любовта в него не може да бъде изразена с думи. Божията любов към хората е толкова дълбока, че те никога няма да могат да я разберат напълно или да я изразят ясно с думи. От времето на Божието дело можем да видим колко дълбока е Неговата любов към хората. Той е педантичен във всяко малко нещо, не позволява облагородяването да отнеме повече време, тъй като се страхува, че хората ще се оттеглят и ще Го напуснат, защото това продължава толкова дълго. Неговата любов държи хората здраво и никога не отслабва дори и в най-малка степен. Бог също така имаше точен контрол над стъпките в делото на порицанието и правосъдието. Ако беше добавил дори и още един метод, хората щяха да се почувстват сякаш Той ги мами и им прави номера, и вероятно щяха да се оттеглят, когато техният духовен ръст не беше достатъчно голям. Така че след три месеца на облагородяване Бог отново проговори, за да превърне полагащите труд в Свой народ, и всички хора бяха щастливи. Те бяха толкова развълнувани, че сълзи потекоха по лицата им, когато видяха колко мъдър и добър е Бог. След няколко месеца на облагородяване хората наистина повярваха, че са полагащи труд. Те си мислеха: „Ние нямаме добро назначение. Бог вече не ни иска. Ние сме напълно безнадеждни“. В онази атмосфера по онова време, ако бях казал, че няма да оставя хората да умрат, никой нямаше да Ми повярва. Те си мислеха, че щом Бог вече го е казал, това трябва да е факт. След три месеца обаче Аз изрекох още една глава от словата и прекратих изпитанията им като полагащи труд. Въпреки че човешката природа е покварена от Сатана, хората понякога са особено невинни, като деца. Защо се казва, че хората винаги са като младенци пред Бог? По начина, по който хората го виждат, изглежда, че всички хора са покварени и упадъчни, но по начина, по който Бог го вижда, хората винаги са били младенци и всички те са особено наивни и невинни. Затова Бог не се отнася към хората като към врагове, а като към цели на Неговото спасение и Неговата любов.

Божията любов към хората не е това, което хората си представят — че Бог просто ще продължава да им дарява благодат или ще изрича слова на благословия, или неща, които хората искат да чуят. Тя е изразяване на истината и пречистване на хората от тяхната поквара, спасяването им от влиянието на Сатана и превръщането им в годни да приемат Неговите благословии и Неговото обещание. Това е истинската Божия любов. Бог изобличава покварата на хората, съди ги и ги заклеймява със слова, които на практика не се изричат в съответствие с техните чувства. Тези слова дори пронизват сърцата им и им носят болка. Някои слова на правосъдие изглежда осъждат хората или ги проклинат, сякаш Бог наистина ги мрази, но всичко това има реален контекст. То е напълно в съответствие с фактите и не е преувеличено. Бог говори въз основа на покварената същност на хората и те трябва просто да изпитат това за известно време, за да го узнаят. Целта на Бог при изговарянето на тези неща е да промени хората и да ги спаси. Само ако Бог говори по този начин, Той може да постигне най-добрите резултати. Ти трябва да разбереш, че упоритите усилия на Бог имат за цел да спасят хората и че всички те въплъщават Неговата любов. Независимо дали гледате мъдростта на Божието дело или етапите и методите на делото, продължителността на времето или Неговите точни разпоредби и планове, всички те съдържат Неговата любов. Ето един пример. Всички родители изпитват любов към децата си и всички те полагат много труд, за да ги видят как вървят по правилния път. Когато открият недостатъци у децата си, родителите се притесняват, че децата им няма да слушат и няма да се променят, ако те говорят твърде нежно, но също така се притесняват, че ще навредят на самочувствието им, ако говорят твърде строго и че децата няма да могат да го понесат. Фактът, че те могат да преценят това от гледна точка на децата си, се ръководи от любовта и те влагат много работа в него. Всички онези, които са деца, може да са изпитали любовта на родителите си. Любовта не е само нежност и внимание, но и строго порицание. Божието спасение на човечеството е в още по-голяма степен управлявано от любовта и е обусловено от любовта, затова Той прави всичко възможно, за да спаси поквареното човечество. Той не просто прави нещата, за да ги направи, но прави точни планове, говори и работи етап по етап. Във времето и мястото, в тона и начина, по който Той говори, и в делото, което извършва… може да се каже, че всяко от тях разкрива любовта Му и че всяко от тях изобилно показва, че любовта Му към човечеството е безкрайна и неизмерима. Много хора, подложени на изпитанието на полагащите труд, изрекоха бунтовни слова или се оплакваха, но Бог не се настрои заради това против хората, а още по-малко наказа когото и да било от тях заради това. Понеже обича хората, Той е толерантен във всичко. Ако Бог нямаше любов, а само омраза, Той отдавна щеше да осъди всички. Тъй като изпитва любов, Бог не се съсредоточава задълго върху нещата, Той е толерантен към хората, може да разбере техните трудности и всичко, което прави, се управлява от любовта. Единствено Бог разбира хората, а дори ти не разбираш себе си. Помисли внимателно, не е ли вярно това? Някои хора се оплакват от различи неща, когато са изправени пред изпитания. Хората се разстройват от съвсем дребни неща и живеят в благословии, а дори не го знаят. Никой не може да знае колко много трябваше да пострада Бог, идвайки от небето на земята. Бог е толкова велик, а за да стане човек, да стане такъв незначителен, смирен човек, такъв унизен човек, колко трябваше да пострада! Ето един пример от света. Добрият император обича поданиците си така, както обича децата си. За да облекчи страданията на обикновените хора, той отива сред тях в обикновени дрехи като обикновен човек, за да провери и разбере техните трудности. Като се има предвид положението му, да бъде принизен до положението на обикновен гражданин е унизително само по себе си. Той трябва да живее като обикновен човек и хората, които не знаят, че е император, се отнасят към него като към обикновен човек. Сред хората има много опасности, никой не знае колко хора искат да убият императора или да вземат властта, така че той трябва да бъде изключително предпазлив, когато отива сред хората, за да разбере тяхното положение. Тъй като той наистина не би трябвало да страда по този начин съгласно статуса и положението си, как може да направи това? Той просто иска да бъде добър император и наистина иска да направи нещо за обикновените хора. Бог иска да спаси човечеството напълно в последните дни и Неговото разкриване и осъждане на човечеството по този начин днес е степента, която Неговият план за управление е достигнал. Бог спасява човечеството, защото го обича. Именно защото обича човечеството и е подбуден и мотивиран от любовта, Той се въплъщава и Сам влиза в лъвската бърлога, за да го спаси. Бог е способен да направи това, защото обича човечеството. Фактът, че Бог търпи огромно унижение, като се въплъщава, за да спаси това покварено човечество, е пълно доказателство, че Неговата любов е толкова голяма. Между редовете на Божиите слова има увещание, утеха, насърчение, толерантност, търпение, но също така повече правосъдие, порицание, проклятие, публично разкриване и прекрасни обещания. Какъвто и да е методът, той се управлява от любовта и това е същността на Неговото дело. Днес всички вие имате известни познания за Неговата любов, но те не са много дълбоки. Човешкото въображение се смесва с това познание и това, което можете да изпитате от Неговата любов, е ограничено. По-късно, когато сте преминали през още няколко години, ще усетите колко дълбока и велика е тази любов, колко неописуема е на човешкия език. Когато хората опознаят Божията любов, те започват да имат сърце, изпълнено с любов към Него. Ако хората нямат любов към Бог, как могат да се отплатят за Неговата любов? Дори и да предложиш живота си, ти все още не би могъл да се отплатиш за Божията любов. След още няколко изживени години вие ще знаете какво е Божията любов. Тогава, когато погледнете назад към състоянията и проявленията във вас сега, ще почувствате най-голямо съжаление и ще паднете по очи пред Бог. Защо повечето хора днес следват Бог толкова внимателно и с такова нетърпение? Защото те познават Божията любов и разбират, че Божието дело е да спаси човечеството. Помислете за това, Божието дело е невероятно точно в своето време, като преминава от един етап към следващия без никакво забавяне. Защо не се бави Той? За да спаси човечеството. Той иска да спаси възможно най-много хора и не желае да загуби дори и един човек, който може да бъде спасен, докато в същото време самите хора не се интересуват от съдбата си. Така че хората дори не знаят кой в света ги обича най-много. Ти не обичаш себе си и не знаеш как да почиташ или цениш собствения си живот и единствено Бог обича хората най-много. Само няколко души са способни да изживеят Божията любов, но за повечето от тях това все още предстои. Те вярват, че да обичат себе си е по-надеждно, но трябва да имат по-ясно разбиране за вида любов, която изпитват към себе си. Могат ли хората да се спасят, като обичат себе си? Единствено Божията любов може да спаси хората, това е единствената истинска любов и по-късно ти постепенно ще започнеш да изпитваш истинската любов. Ако Бог не се беше въплътил, за да извършва делото и да ръководи хората лице в лице, като си взаимодейства с тях денонощно и живее заедно с тях, не би било лесно за тях истински да опознаят Божията любов. Ако Бог не беше се въплътил и не беше изразил толкова много истина, хората никога нямаше да могат да Го познаят и никой нямаше да познава Неговата любов.

Бог и човек не са от един и същи вид и живеят в два различни свята. Хората не могат да разберат езика на Бог, а още по-малко знаят Неговите мисли. Само Бог разбира хората, а те не могат да Го разберат. Само като се въплъти и стане същия като хората по природа (като изглежда по същия начин), и понесе огромно унижение и болка, за да спаси хората, Бог може да ги накара да разберат и да опознаят Неговото дело. Защо Бог никога не се отказва от спасението на хората? Не е ли защото изпитва любов към хората? Той вижда, че човечеството е покварено от Сатана и не може да понесе да ги остави да си отидат или да се откаже от тях. Ето защо Той има план за управление. Ако Бог беше готов да унищожи човечеството веднага щом се разгневи, както си го представят хората, тогава нямаше да се налага Той да търпи такива страдания, каквито понася днес, за да ги спаси. Именно страданието на Бог след въплъщението разкрива Неговата любов. Едва тогава Неговата любов бива открита малко по малко от човечеството и става позната на всички хора. Ако този вид дело не съществуваше днес, хората щяха да знаят само, че има Бог на небето и че Той изпитва любов към човечеството. Това щеше да бъде само учение и хората никога нямаше да могат да изпитат Божията истинска любов. Само чрез делото, което Бог върши в плът, хората могат да имат истинско разбиране за Него. Това разбиране не е неясно, празно или просто учение от думи, а е солидно и действително, защото любовта, която Бог дава на хората, е благотворна. Това дело може да бъде извършено само от Него в плът и то не може да бъде извършено от Духа. Колко голяма беше любовта, която Исус даде на хората? Той беше прикован на кръста, за да спаси човечеството, служейки като вечен принос за грях за тях. Той дойде, за да извърши делото на изкуплението за човечеството до момента, в който беше разпнат. Тази любов е толкова голяма. Божието дело означава толкова много. Има много хора, които винаги имат определени представи за Божието въплъщение и това е тяхната грешка. Защо винаги имаш тези представи? Без въплъщаването на Бог вярата на хората в Него щеше да бъде само празни думи, плоски и нереалистични, и те в крайна сметка щяха да бъдат унищожени въпреки вярата си! Божията любов към човечеството се проявява главно в делото, което Той върши в плът, в личното спасяване на хората, в говоренето с хората лице в лице и в живеенето лице в лице с тях. Без дори и най-малката дистанция и без никакви преструвки — това е реално. Фактът, че Неговото спасение на човечеството беше такова, че Той успя да се въплъти и да изживее болезнени години с хората в света, е изцяло заради Неговата любов и милост към човечеството. Божията любов към човечеството е безусловна и не изисква нищо. Какво може да получи Той от тях в замяна? Хората са студени към Бог. Кой може да се отнася към Бог като към Бог? Хората не дават на Бог дори и най-малката утеха и Той все още не е получил истинска любов от човечеството до днес. Бог продължава безкористно да дава и безкористно да осигурява, но хората продължават да не са доволни и упорито Го молят за благодат и благословии. Колко трудни и проблемни са хората! Рано или късно обаче ще дойде денят, когато Божието дело ще даде резултати и повечето от Божиите избраници ще изразят истинска благодарност от сърце. Онези, които преживяват това от дълго време, могат да го почувстват. Хората могат да бъдат безчувствени, но те все пак са хора, а не безжизнени предмети. Тези, които не са преживели Божието дело, може да не са в състояние да разберат тези неща. Те признават само, че тези истини, които Бог е изразил, са правилни, но нямат много дълбоко разбиране, защото нямат никакъв опит.

Бог е работил в продължение на няколко години в плът и е изрекъл безброй неща. Бог започна, като даде на хората изпитанието на полагащите труд и след това даде пророчества и започна делото на правосъдието и порицанието, след което използва изпитанието на смъртта, за да облагороди хората. Тогава Той поведе хората по правия път на вярата в Него. Бог говори и дава на хората цялата истина, като се бори срещу всички видове човешки представи. След това Той дава на хората малка надежда, за да им позволи да видят, че има надежда пред тях, която е Бог и човек заедно да навлязат в красива крайна цел. Въпреки че цялото това дело се извършва според Божия план, всичко се извършва според нуждите на човечеството. Това не се извършва случайно — Бог използва Своята мъдрост, за да извърши цялото това дело. Тъй като Бог притежава любов, Той може да използва мъдростта, за да се отнася към тези покварени хора толкова искрено. Той в никакъв случай не си играе с хората като с играчки. В Своя тон и подбор на думи понякога Бог съди и порицава или изпитва хората, понякога определени слова карат хората да понасят изпитания и мъчения, а понякога дава на хората определен избор от думи, който ги освобождава и ги успокоява. Той наистина влага много мисъл и внимание към хората. Въпреки че хората са Божии творения и всички са преживели поквара от Сатана, и въпреки че са безполезни, просто един боклук, и тяхната природа е такава, Той не се отнася към хората според същността им, нито според възмездието, което трябва да получат. Речта Му може да е строга, но Той винаги се отнася към хората с търпение, толерантност и състрадание. Хората трябва бавно и внимателно да помислят върху това! Ако Бог не се отнасяше към хората с толерантност, състрадание и благодат, би ли могъл да каже всичко това, за да ги спаси? Защо Той просто не ги осъди? Въпреки това хората все още не познават Божията любов. Те са толкова глупави и невежи! Няма любов в същността на хората. Те не знаят какво е любов и не знаят защо Бог прави това. Когато хората не са преживели Божията любов, те просто чувстват, че това дело на Бог е много добро, че е полезно за тях и че може да ги промени, но никой не мисли: „Божието дело е толкова добро, Неговото дело означава толкова много! Божията любов към хората е толкова дълбока. Той наистина не се е отнасял с хората сякаш са мръсни!“. Хората не са се отнасяли с Бог като с Бог, но Бог се е отнасял с хората като с хора. Не е ли така? Бог казва, че ти си звяр, но Той изобщо не се отнася с теб като със звяр. Ако Бог се отнасяше с теб като със звяр, щеше ли да ти даде истината? Щеше ли да страда толкова много, за да те спаси? Някои хора са изключително огорчени, като казват: „Бог казва, че съм безполезен. Твърде съм засрамен, за да продължавам да живея“. Хората всъщност не разбират Божията воля. Може да се каже, че през целия си живот не можеш да изпиташ мъдростта и старателното усилие на Божието дело много дълбоко. Но колкото и дълбок или повърхностен да е твоят опит, стига най-накрая да го разбереш и да придобиеш малко знание, това ще бъде достатъчно. Бог все още иска от хората да разберат истината, да се съсредоточат върху промяната на нрава си и просто постепенно да задълбочат разбирането си за истината относно верността, послушанието и любовта към Бог в сърцата си. Ако хората се отдадат или страдат дори и малко, те може да почувстват, че са допринесли много и че сега имат големи квалификации пред Бог, а ако допринесат малко повече, те се хвалят със своята квалификация, и без да го споменават, те се чувстват несигурни и негодуващи вътре в себе си. По какъв начин изпитват любов хората? Каква любов изпитват те? Получил ли е Бог истинска любов от човечеството? Не е ли Той достоен за любовта на човечеството?

Зимата на 1999 г.