Бог моли хората да се отнасят с Него като към Бог, защото човечеството е толкова дълбоко покварено и отношението на хората към Него не е като към Бог, а по-скоро като към човек. Какъв е проблемът с това, че хората винаги отправят искания към Бог? И какъв е проблемът, че винаги имат представи за Бог? Какво съдържа природата на човек? Открих, че независимо какво им се случва или с какво се справят, хората винаги защитават собствените си интереси, тревожат се за собствената си плът и винаги търсят причини или оправдания, които да им послужат. Не търсят и не приемат истината дори в най-малка степен, и всичко, което правят, е да оправдават собствената си плът и да кроят планове в интерес на личните си перспективи. Винаги изискват благодат от Бог, като искат да спечелят всевъзможни преимущества. Защо хората искат толкова много от Бог? Това доказва, че са алчни по природа и че нямат и капка разум пред Бог. Във всичко, което хората правят — независимо дали се молят, общуват или изнасят проповеди — това, за което мислят, и това, към което се стремят и за което копнеят, винаги се свежда само до това да изискват и настоятелно да искат неща от Бог с надеждата, че може да придобият нещо от Него. Някои хора казват, че „това опира до човешката природа“, което е правилно. Освен това твърде многото изисквания, които хората отправят към Бог, и твърде многото им прекомерни желания доказват, че хората са напълно лишени от съвест и разум. Всички изискват и настоятелно искат неща в свой интерес или се опитват да се оправдаят и си намират извинения — всичко това го вършат заради самите себе си. По много неща се вижда, че това, което хората вършат, е напълно лишено от разум, което изцяло доказва, че сатанинската логика на израза „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ вече се е превърнала в природа за човека. Какъв проблем разкрива това, че хората поставят твърде много искания към Бог? Това показва, че хората са покварени от Сатана до определена степен и че във вярата си в Бог съвсем не се отнасят към Него като към Бог. Някои хора казват: „Ако не се отнасяхме с Него като с Бог, защо все още вярваме в Него? Ако не се отнасяхме с Него като с Бог, щяхме ли да Го следваме досега? Щяхме ли да понесем всички тези страдания?“. Привидно вярваш в Бог и си способен да Го следваш, но в отношението си към Него, във възгледите ти по много въпроси изобщо не се отнасяш към Бог като към Създателя. Ако се отнасяш към Бог като към Бог, ако се отнасяш към Него като към Създателя, тогава би трябвало да застанеш в позицията на сътворено същество и не ще можеш да отправяш искания към Бог или да имаш прекомерни желания. Вместо това в сърцето си ще си способен на истинско покорство и ще си напълно способен да вярваш в Бог в съгласие с Неговите изисквания и да се покоряваш на цялото Му дело.

Когато започнаха да се появяват свидетелства за въплъщението, всички се оплакваха: „Боже, Ти не ни просветли, преди да станеш плът, за да можем да се подготвим умствено. Ако бяхме умствено подготвени, щяхме да можем да Те приемем, вместо да се бунтуваме и съпротивляваме. Нима не си Ти всемогъщ? Бунтуваме се срещу Теб и Ти се съпротивляваме, защото сме покварени от Сатана и не можем другояче. Нима не можеш да сториш нещо, за да спреш съпротивата ни и да ни позволиш плавен преход?“. Не си ли мислеха хората точно така? Мнозина поставяха и условия, като казваха: „Нищо не можем да направим за нашето непокорство и съпротива. Въплъщението на Бог е прекалено несъвместимо с нашите представи. Ако Божието въплъщение беше малко по-високо на ръст, ако притежаваше забележителна външност, богатство от знания и красноречие, ако можеше да се материализира по свое желание и да върши знамения и чудеса, или пък ако Бог се бе появил и действаше въплътен съобразно повечето хорски фантазии, тогава вече нямаше да се съпротивляваме на Бог“. По онова време много хора отправиха тези искания, но Бог не действаше съгласно човешките представи или фантазии. Напротив, Той нанесе ответен удар и постъпи противно на човешките представи. Какво доказа това? Доказа, че човешките представи и искания са безразсъдно обезпокоителни. Някои хора станаха църковни водачи, но не вършеха никаква реална дейност, а се занимаваха само с разни външни дела. Когато кастрех тези хора само с няколко думи, те изпитваха вътрешна тъга, плачеха горчиво и се настройваха негативно. Казваха си: „Нима Бог не е милостив и любящ? Толкова много страдам, защо Той не ми каже няколко добри думи за утеха? Защо не ме дари макар и с една-единствена дума за благословия?“. Хората отправяха такива искания към Бог, изпълнени със самооправдания. Някои смятаха, че имат капитал, защото бяха проповядвали успешно евангелието сред мнозина, така че когато направеха нещо неправилно и ги кастреха, те спореха: „Проповядвах успешно евангелието сред толкова много хора без никаква награда, а сега така ме кастрят. Толкова съм страдал и накрая пак ме кастрят. Защо Бог не зачита моите чувства?“. Дали хората, които мислят така, носят истината в сърцата си? Разумни ли са тези искания? Ако утеша някого след като го кастря, той ще си мисли: „Бог е толкова добър, никога не съм смятал, че Той ще ме утеши“. От друга страна, ако кастря друг и той е особено разстроен, а Аз не го утеша, този човек ще си помисли: „Защо Бог утешава други, след като е кастрил тях, а мен — не? Бог не е справедлив към мен“, и в сърцето му ще се зародят разни представи. Хората таят в сърцата си много неразумни претенции, фантазии и желания, които в даден момент и в подходяща среда изригват на повърхността. Защото нито една мисъл, идея или искане, разкривани от човека, не са съвместими с Бог, а природата на човека е изпълнена със сатанински неща. Всичко, което човек върши, е за самия него. Той е егоистичен и алчен, с твърде много прекомерни желания, а също така е и толкова нечист и дълбоко покварен.

Хората винаги отправят искания към Бог, независимо от ситуацията. Какъв е проблемът с това? Някои се молят на Бог, докато се наслаждават на комфорт, и казват: „О, Боже, закриляй ме, нека всякога живея в това състояние“. Хората имат искания и когато са нещастни или паднали духом: „Боже, защо не си благ към мен? Защо не ме просветлиш? Защо при другите хора нещата са толкова добре, а при мен толкова зле?“. Когато се сблъскат с несгоди, хората енергично настояват Бог да промени средата им. Когато нещата вървят добре, изискванията им стават още по-прекомерни. Когато се сдобият с нещо, хората ламтят за още, а когато не го получават, отчаяно искат да го придобият. Какво искат да получат хората? Искат да получат нещата, които харесват, и това, което изискват плътските им интереси. Затова и никое искане на човека не е оправдано или заслужено. Когато раздадох някои дрехи или вещи на бедни семейства да ги ползват, някои не бяха щастливи да видят това. Мислеха си: „Защо Бог винаги се грижи за тях, а за мен не? Бог не е справедлив!“. Други тогава не го взеха присърце и си мислеха: „Това, че съм способен да вървя по пътя на вярата в Него и да го следвам безопасно и досега, е вече Божия благодат. Не бива да се стремя към онези материални неща“. Но после като размислиха върху това, те се разстроиха. Като усетиха, че не могат да преодолеят това чувство, се молеха и за известно време размишленията им секнаха, но онези неща все така бяха в сърцата им — както и да ги преценяваха, в сърцата им все още нямаше мир и те си мислеха: „Къде е Божията праведност? Защо не я виждам? Бог не се оправя справедливо и разумно с нито една от тези външни работи, така че къде се проявява Неговата праведност?“. После си промениха мнението и си помислиха: „Праведност не е същото като справедливост и рационалност, и не бива да се смесват“, но все още бяха разстроени и не можеха да спрат да мислят за това. Хората са толкова загрижени за частица от материалните си интереси. Щеше да е прекрасно, ако можеха да бъдат толкова загрижени и за истината. Както и да е, да отправят винаги искания към Бог в сърцето си е част от природата им, а хората, които не обичат истината, до един обичат материални блага. Всички изисквания и кроежи на хората, независимо дали става дума за това да се иска едно или друго от Бог, или човек да крои еди-какви си планове, са несъвместими с истината и напълно противоречат на Божиите изисквания и намерения. Бог не обича тези неща, Той ги ненавижда и ги мрази всичките. Исканията, отправени от хората към Бог, всичките им стремежи и пътищата, които следват, нямат нищо общо с истината. Някои хора си мислят: „Толкова години съм работил за църквата — ако се разболея, Бог трябва да ме изцели и благослови“. Особено онези, които са повярвали отдавна в Бог, искат дори повече от Него. Онези, които вярват отскоро, се чувстват недостойни, но след известно време ще почувстват, че им се полагат права. Просто хората са такива, такава е природата на човека и никой не прави изключение. Някои казват: „Никога не съм имал прекомерни искания към Бог, защото съм сътворено същество и не съм достоен да прося каквото и да било от Него“. Не се изказвай толкова прибързано, времето ще разкрие всичко. Природата и намеренията на хората ще бъдат разобличени в крайна сметка и един ден ще изригнат навън. Днешните хора не изискват от Бог, защото не смятат, че е нужно, че моментът е подходящ или че вече са имали толкова много изисквания към Бог, а всъщност просто не осъзнават, че това са изисквания към Бог. Накратко, природата на хората е такава и затова им е невъзможно да не я разкрият. При подходящи обстоятелства или възможност, тя ще се разкрие по естествен път. Защо разговаряме днес за това? За да накараме хората да разберат какво има в собствената им природа. Не си мисли, че да вярваш в Бог няколко години или да работиш за църквата няколко дни, означава, че си отдал всичко и си се посветил на Него, че си страдал много за Бог и заслужаваш да придобиеш разни неща, като да се радваш на материални придобивки, храна за тялото, другите да те уважават и ценят или Бог да ти говори благо и да се грижи повече за теб, и често да те пита дали си добре нахранен и облечен, как си физически и тъй нататък. Тези изисквания се появяват неволно в хората, когато те дълго време са отдавали всичко на Бог, и те започват да си мислят, че заслужават да искат от Него всичко. Когато са отдавали всичко на Бог само за кратко, те смятат, че нямат това право, и не се осмеляват да отправят искания към Бог. Но с течение на времето ще решат, че са натрупали капитал, и изискванията им ще започнат да се проявяват, и тези неща в природата им ще бъдат разобличени. Не са ли хората такива? Защо не се замислят дали е редно да отправят такива изисквания към Бог? Заслужаваш ли тези неща? Бог ли ти ги обеща? Ако нещо не ти принадлежи, но ти продължаваш да го изискваш, това не е съгласно истината и е изцяло породено от сатанинската ти природа. Как се държа архангелът в началото? Видя, че му беше дадена твърде висока позиция и че му е дадено твърде много, така че си помисли, че заслужава всичко, което е изискал и получил, като накрая достигна точката, в която каза: „Искам да бъда наравно с бог!“. Следователно, ако хората имат твърде много изисквания, твърде големи желания при вярата си в Бог, но не изследват себе си и не успеят да осъзнаят колко е сериозен проблемът, един ден ще кажат: „Оттегли се, боже. Би било по-логично аз да съм бог“ или „Боже, ще нося, каквото ти носиш, ще ям, каквото ти ядеш“. Хората, достигнали това ниво, вече се отнасят към Бог като към човек. Въпреки че хората може да признават устно, че въплътеният Бог е Самият Бог, това е просто доктринално разбиране и не означава, че познават същността на Бог. Всъщност хората, които могат да говорят думи и доктрини, нямат и най-малкото подчинение или боязън в сърцата си. Някои хора дори искат да бъдат бог и ще има проблеми, ако техните амбиции и желания набъбнат до такава степен. Вероятно е да ги сполети бедствие и дори след като бъдат отлъчени от църквата, те пак трябва да бъдат наказани от Бог.

Вярващите в Бог трябва да се отнасят с Него като с Бог; само по този начин вярват истински в Него. Те не просто трябва да признаят статуса на Бог, а да имат истинско разбиране и страх от същността и нрава на Бог и да бъдат абсолютно покорни. Ето няколко начина да се практикува това: първо, спазвай благочестие и честно вътрешно отношение при общуването си с Бог, без каквито и да било представи или фантазии, и имай покорно сърце. Второ, отнеси на Бог намеренията зад всичко, казано от теб, зад всеки зададен въпрос и всичко, сторено от теб, проучи ги и Му се моли. Само ако знаеш как да практикуваш в съгласие с истините принципи и с Божието слово за основа, ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ако не търсиш истината, не само ще си неспособен да навлезеш в истината реалност, но ще трупаш все повече представи, а това вещае неприятности. Когато разглеждаш Бог като човек, то богът, в когото вярваш, е един неясен бог в небесата. Ще си отрекъл напълно въплъщението и в сърцето си вече няма да признаваш практическия Бог. В този момент ще си се превърнал в антихрист и ще си пропаднал в мрак. Колкото повече оправдания имаш, толкова повече ще изискваш от Бог и толкова повече представи ще си създаваш за Него, което ще те излага на все по-голяма опасност. Колкото повече изискваш от Бог, толкова повече това доказва, че просто не се отнасяш с Него като с Бог. Ако в сърцето си винаги таиш искания към Бог, то с времето вероятно ще се отнасяш със себе си като с Бог и ще свидетелстваш за себе си, когато работиш в църквата, като дори казваш: „Нима бог не свидетелства за себе си? Защо аз да не мога?“. Понеже не разбираш Божието дело, ще имаш представи за Него и сърцето ти няма да е богобоязливо. Тонът на гласа ти ще се промени, нравът ти ще стане надменен и накрая лека-полека ще започнеш да се въздигаш и да свидетелстваш за себе си. Това е процесът на човешкия упадък, който се дължи изцяло на това, че човек не се стреми към истината. Всеки, който върви по пътя на антихристите, се възвеличава и свидетелства за себе си, прави си реклама, перчи се на всяка крачка и хич не се интересува от Бог. Преживели ли сте това, за което говоря? Мнозина упорито свидетелстват за себе си, като разправят как страдат от едно или друго, как се трудят, как Бог ги цени и им поверява някаква такава работа и какви са, като нарочно говорят с определен тон и се държат по определен начин, докато накрая някои май започват да се мислят за Бог. Светият Дух отдавна е изоставил онези, които стигат до това ниво, и макар че още не са премахнати или отлъчени, а вместо това са оставени да служат, съдбата им е подпечатана и те само чакат наказанието си. Това вече се случи на няколко места. Един от новите вярващи видя, че една сестра говори и изглежда доста достолепно, и я сбърка с Бог. Като стана време да тръгва, този нов вярващ се вкопчи в крака ѝ и се развика: „О, боже, не си отивай! О, боже, ще ми липсваш!“. Тя добре знаеше, че не е Бог, но не го отрече, нито изясни нещата. Такъв човек има ли разум? (Не.) Никакъв разум няма тя и определено не е стока! Някои хора са объркани и невежи и се държат с някой подобен като с Бог — това наистина е ужасно! А да се вкопчиш през сълзи в крака ѝ е такова невежество, че чак не може да бъде изкупено! Да се отнасяш с покварен човек, който принадлежи на Сатана, като с Бог, това как може да се нарече вяра в Бог? Това не е ли вяра в Сатана? Колко объркан трябва да е човек, за да се отнася с някого като с Бог? Ако вярваш в Бог, но не можеш да приемеш истината или не се стремиш към нея, вероятно другите ще те подвеждат и ще бъдеш склонен да вършиш глупости и да се заблудиш. Глупавите и невежи хора наистина са в опасност, способни са на всякакви глупости.

Хората винаги отправят искания към Бог, молят Го да стори едно или друго според собствените им представи. Молиш Бог да те спаси, да прояви милост над теб, да те обича, да ти покаже благодат — всичко според твоите схващания. И във всичко това прилагаш собствените си схващания и методи, за да искаш от Бог и да Го караш да ти се подчини. Какъв е проблемът с това? Това вяра в Бог ли е? Вярваш си сам на себе си. Бог не е в сърцето ти, нито пък има истини, за които да говориш. Някой Ми купи чифт обувки от добро сърце, но не Ми станаха и исках да ги върна. После обаче Си помислих, че може да се изтълкува погрешно, ако ги върна, и затова ги дадох на друг човек да ги носи. Като разбра това, човекът не можа да го приеме и каза: „Знаеш ли колко усилия и пари ми струваше това и докъде ходих, за да ги купя? Ти ги даде толкова лесно, мислиш ли, че ми беше лесно да спечеля тези пари? Като не искаш да ги носиш, върни ги обратно — как можа да ги дадеш на друг?“. Рекох: „Не съм ти поръчвал да Ми купуваш обувки. Купил си ги, дал си Ми ги, не Ми станаха и затова ги дадох на друг да ги носи. Това проблем ли е? Ако ти ги бях върнал, нямаше ли да станеш негативен и мекушав, и да Ме разбереш погрешно? Не мога ли да правя разумни подредби?“. Уместно ли е хората да се отнасят с Мен така? Те изглежда продължават да имат умисъл и претенции, дори когато предлагат нещо на Бог. Дали този някой разбира истината? Когато предлагаш нещо на Бог, то вече не е твое, а принадлежи Нему. Бог може да прави, каквото поиска с него и както и да се разпорежда, това си е Негова работа. Хората трябва да имат малко разум, да се научат да се покоряват и да не се месят винаги в Божиите дела. Има ли разум в това непрекъснато да спориш с Бог? Когато хората Ми купуват неща, изглеждат изпълнени с голяма доброта и любов към Бог, но после претендират, че трябва да харесвам нещата, и се оплакват, ако не е така. Нещо повече, не е добре, ако не ги ползвам. Поставят Ми ограничения на кого мога да ги дам и не Ми позволяват да правя това или онова. Хората проучват внимателно Бог и размишляват за Него по цял ден, като си мислят: „Защо Бог не може да задоволи желанията на човека?“. Хората нямат никакъв разум, толкова са неразумни! Установил съм, че всеки казва: „Трябва много да обичам Бог и да се отплатя за любовта Му“, но в сърцата си нямат ни най-малко разбиране какво означава да обичаш Бог. Сърцата на хората са изпълнени с покварените им нрави, така че каква любов може да има там? Нима приказките за любов и покорство пред Бог не са само празни думи, щом хората са дотам покварени, че нямат дори разума на нормален човек? Единственото вътре в тях са представи и фантазии, негодувание, прекомерни желания и неразумните им претенции. У тях просто липсва любов или покорство. За хората любовта е просто цел за преследване, някакво изискване от Бог. Колко постигат това? Колко имат истинско свидетелство за преживяно?

Сега, когато всички имате желание да се стремите към истината и да се стремите да промените нравите си, какъв самоанализ трябва да си правиш, когато поставяш искания към Бог? Дали исканията ти отговарят на истината? Какво отношение трябва да имаш към Бог? Размишлявал ли си някога върху тези въпроси? След като са ръководили няколко църкви, някои хора стават надменни и си мислят, че Божият дом не може без тях, и че заслужават специално отношение. Хората имат сатанинска природа и колкото по-висока е позицията на някой, толкова по-големи стават исканията му към Бог. Колкото повече някой разбира доктрините, толкова по-скришни и коварни стават исканията му. Може да не ги изказва на глас, но ги крие в сърцето си. Не е лесно за другите да ги открият, но кой знае кога могат да изригнат вътрешните оплаквания и съпротива? Това би означавало още повече неприятности и най-вероятно ще накърни Божия нрав. Защо колкото повече един човек е водач или знаменитост в религиозния свят, толкова е по-вероятно да е антихрист, който е в опасност? Колкото по-висока позиция има някой, толкова по-големи стават амбициите му. Колкото повече някой разбира доктрините, толкова по-надменен става нравът му. Затова е опасно да вярваш в Бог, а да се стремиш по-скоро към статус вместо към истината. Бог е изразил толкова много истини, разкрил е и е отстранил от Дома Си онези, които не обичат истината, какво остава пък за онези в религиозния свят. Разбирате ли необходимостта от това Бог да съди и наказва хората? Когато наистина разберат истината и имат навлизане в живота, хората ще видят реалността на собствената си поквара и ще усетят, че е опасно за тях да не се стремят към истината. Точно сега хората изобщо не разбират природата си и дори да имат съвсем бегло разбиране, то е само на доктрини, и те не са добили истината. Затова и не мислят, че са в опасност, нито пък познават страха или тревогите за себе си. Някои от новите вярващи дръзват да казват и вършат всичко, но онези, преживели съд и наказание, са различни. Те донякъде имат богобоязливо сърце и дори и да таят някакви представи, не се осмеляват да ги изричат гласно и бързат да се помолят: „О, Боже, обидих Те…“. Някои от новите вярващи се осмеляват да изтърсят богохулни думи, без дори да се замислят, и казват: „Бог страда? Страда от какво? Да ядеш и да се обличаш добре, хората да те угощават навсякъде — това не е страдание! Но мен не ме е грижа за тези неща. Вярвам в божия дух, а не в някаква личност“. Дръзват да отричат въплъщението. Каква дързост имат тези хора. Те нямат богобоязливи сърца, не се боят от нищо, осмеляват се да казват всичко и до един крият демонична и зверска природа. Ако Горното има що-годе добро впечатление или мнение за някого, някои казват: „Този е известен и тачен човек в църквата, добре приет е в божия дом“. Дали такъв тип човек разбира истината? Ни най-малко. Начинът, по който гледа на нещата, разобличава напълно, че всичко в сърцата им е все още от този свят. Това е изцяло светски възглед и усещане. Може ли вярата в Бог и четенето на словата Му да имат ефект върху тези хора? Те изобщо не приемат истината и възгледите им за нещата са същите като на невярващите. Всъщност те са неверници.

Да поставяш винаги искания към Бог е част от човешката природа и вие трябва да анализирате тази природа според Божието слово. Как трябва да я анализирате? Първата стъпка е да си наясно за неразумните изисквания и прекомерните желания, които хората имат по отношение на Бог, и трябва и да анализираш всяко едно изискване. Защо хората поставят това искане? Какъв е мотивът им? Каква е целта им? Така колкото повече и по-съвестно го анализираш, толкова по-добре ще разбираш собствената си природа и толкова по-обстойно ще става това разбиране. Ако не го анализираш обстойно, а просто знаеш, че хората не бива да поставят искания към Бог, като разбираш само, че да изискваш от Бог е лишено от разум, и това е всичко, в крайна сметка няма да имаш напредък и няма да се промениш. Някои казват: „Искаме толкова много от Бог, защото сме прекалени егоисти. Какво да направим?“. Естествено, хората трябва да разберат истината и да опознаят егоистичната същност на човека. Когато наистина имаш познание за егоистичната същност на човека, ще осъзнаеш, че покварения нрав на човека е дълбоко вкоренен. В този момент ще знаеш, че това, което ти липсва най-много, е истината, а не прекомерни желания, и ще ти бъде лесно да се откажеш от неразумните си изисквания към Бог. Единственото тревожно нещо е, че хората не познават себе си. Що се отнася до тези очевидни прекомерни или неразумни изисквания, те са лесни за опознаване, щом ги разнищиш, и можеш да изпиташ омраза към себе си. Но понякога чувстваш, че твоите изисквания са обосновани и разумни, че хората би трябвало да имат такива изисквания към Бог, и дори чувстваш, че да имаш изисквания към Бог не е прекомерно, а правилно и напълно обосновано. Това е достатъчно, за да покаже, че ти все още не си разбрал истината и следователно не можеш да разбереш напълно този въпрос. Ето един пример: Имаше един мъж, който следваше Бог в продължение на много години, и той изстрада много през множество бури и предизвикателства. Винаги изглеждаше, че се държи добре, и изглеждаше добре по отношение на човешката си природа, страданието си и своята преданост към Бог. По-скоро притежаваше съвест, беше готов да се отплати на Божията любов и обикновено знаеше как да стъпва внимателно, докато изпълняваше работата си. По-късно открих, че макар нещата, които казваше, да звучаха хубаво, той най-малко не беше покорен ни и изобщо не вършеше никаква реална работа, затова го освободих и заповядах да не бъде оползотворяван отново в бъдеще. Някои хора развиха представи относно това и се застъпиха за него с думите: „Дори и да не е постигнал нищо, той е понесъл трудности. Страдал е доста през тези години, в които е следвал Бог. Въпреки че не е свършил никаква реална работа и не знае как да общува за истината, за да разрешава проблеми, неговата вяра в Бог е искрена и не е направил нищо лошо. Бог би трябвало да покаже милост и благодат към такъв тип човек. Той е вярвал в Бог в продължение на много години и е страдал толкова много; щом дори човек като този е отстранен, тогава имаме ли ние, които току-що сме започнали да вярваме в Бог, някаква надежда да постигнем спасение?“. Това не са ли човешки представи? Новите вярващи не разбират истината, така че не могат да прозрат този въпрос. Те винаги се ръководят от човешки представи и фантазии, като винаги се надяват, че Бог ще благослови всички, и си мислят, че — независимо какъв вид човек е някой — стига да е вярвал в Бог в продължение на много години, той би трябвало да бъде благословен от Бог и да му бъде позволено да оцелее. Някои хора дори си мислеха: „Той е постъпил правилно пред Бог, като е страдал толкова много; Бог не би трябвало да го разочарова!“. Що за думи са това? Това са думи на негодник. Толкова много от изискванията, които хората предявяват към Бог, произтичат от човешки представи и фантазии. Хората преценяват какво би трябвало да даде Бог на хората и как Той би трябвало да се отнася към тях според човешкия критерий за справедливост и разумност, основан на съвестта, но как може това да бъде в съответствие с истината? Защо казвам, че всички изисквания на човечеството са неразумни? Защото те са критериите, които хората изискват от другите хора. Притежават ли хората истината? Способни ли са те да прозрат същността на човека? Някои хора изискват Бог да се отнася към хората според критерия за съвест, като налагат този човешки критерий на Бог. Това не е в съгласие с истината; всичко това е просто неразумно създаване на проблеми. Когато става въпрос за някои дребни неща, хората могат да търпят за известно време и външно да не предявяват никакви изисквания, но сърцата им са пълни с изисквания и желания. Когато техният изход бъде окончателно определен, техните изисквания ще избликнат, от устата им ще се излеят думи на оплакване и осъждане и те ще започнат да показват истинското си лице. В този момент ще познаят собствената си природа. Хората винаги поставят искания към Бог според човешките представи и собствената си воля и поставят много такива искания. Може би обикновено не забелязвате и си мислите, че да молиш Бог от време на време за нещо не се брои за искане, но в действителност внимателният анализ показва, че много човешки изисквания са неразумни, лишени от разум и дори нелепи. Преди не си осъзнавал сериозността на това да поставяш неразумни изисквания пред Бог, но в бъдеще постепенно ще започнеш да го разпознаваш и тогава ще имаш истинско разбиране за собствената си природа. Само като малко по малко придобиваш разбиране и проницателност в процеса на твоите преживявания и след това съчетаваш това с общуване за истината, ти можеш постепенно да придобиеш цялостно разбиране за своята собствена природа същност. Тогава ще можеш да се откажеш от неразумните си изисквания към Бог и ще навлезеш в истината реалност в това отношение. Когато наистина придобиеш цялостно разбиране за природата същност на човека, ти ще признаеш що за нещо си и ще можеш да не биеш на очи. Когато можеш да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината, ти ще постигнеш свобода и освобождение и твоят нрав ще се промени. По това време ще си придобил истината. Истината освобождава хората.

Няма нищо по-трудно от това да се занимаваш с хора, които постоянно поставят изисквания към Бог. Щом Божиите действия не отговарят на желанията ти или не са извършени в съответствие с тях, тогава вероятно ще се възпротивиш, а това е достатъчно, за да покаже, че природата на човека е на съпротива срещу Бог. Разпознаването на този проблем може да се постигне само чрез често самоанализиране и достигане до разбиране на истината, и пълното му разрешаване е възможно само чрез стремеж към истината. Когато хората не разбират истината, те отправят много искания към Бог; от друга страна, когато действително я разбират, не отправят никакви искания, а само чувстват, че са донесли твърде малко удовлетворение на Бог, че имат твърде малко покорство пред Него. Това, че хората винаги отправят искания към Бог, отразява покварената им природа. Ако не можеш да познаеш себе си и да се покаеш искрено по този въпрос, тогава ще се сблъскаш с рискове и скрити опасности по своя път на вяра в Бог. Можеш да преодолееш обикновените неща, но когато се сблъскаш с важни въпроси, засягащи твоята съдба, перспективи и крайна цел, тези скрити опасности ще се превърнат в бомба със закъснител, която може да експлодира. Тогава ти ще бъдеш в голяма опасност! Някои хора никога не се стремят към истината, но въпреки това все още се чувстват съвсем в безопасност и че следването до самия край им е гарантирано. Оказва се, че когато се сблъскат с изпитания, те не могат да ги преодолеят и се връщат към старите си навици, и стават обекти на унищожение. Много хора винаги са следвали и вярвали по този начин; те са се държали добре през времето, през което са следвали Бог, но това не определя какво ще се случи в бъдеще. Това е така, защото ти никога не осъзнаваш фаталния недостатък на човека или нещата, които са в човешката природа и които могат да се съпротивляват на Бог, и преди да те доведат до бедствие, ти нямаш познание за тези неща. Ако твоята природа да се съпротивляваш на Бог остане непреодоляна, това ще те обрече на бедствие и е възможно, когато твоето пътуване приключи или когато Божието дело завърши, ти да направиш това, което най-много се съпротивлява на Бог, и да кажеш това, което богохулства срещу Него, и така ще бъдеш заклеймен и отстранен. В най-опасното време, когато Петър беше заловен и хвърлен в затвора, той се опита да избяга. По онова време той не разбираше Божието намерение и планираше да оцелее и да върши работата на църквите. По-късно Исус му се яви и му каза: „Ще оставиш ли още веднъж да Ме разпънат заради теб?“. Тогава Петър разбра Божието намерение и бързо се покори. Да речем, че в онзи момент той е имал свои искания и беше казал: „Не искам да умирам сега, страхувам се от болката. Не Те ли разпнаха заради нас? Защо искаш да ме разпънат? Мога ли да бъда пощаден от разпятие?“. Ако беше поставил такива искания, то извървяният от него път щеше да е напразен. Но Петър винаги се покоряваше на Бог и търсеше Неговото намерение, и накрая го разбра и се покори напълно. Ако Петър не беше потърсил Божието намерение и беше действал според собствените си желания, той щеше да поеме по грешния път. Хората нямат вродената способност да разберат директно Божиите намерения, но ако не се покорят, след като разберат истината, тогава те предават Бог. Тоест това, че хората винаги отправят изисквания към Бог, е свързано с тяхната природа. Колкото повече изисквания имат, толкова са по-непокорни, толкова повече се съпротивляват и толкова повече представи таят. Колкото повече изисквания има човек към Бог, толкова повече е човек, който се съпротивлява на Бог и който дори Му се противопоставя. Вероятно един ден той би могъл да Го предаде и изостави. Ако искаш да решиш този проблем, трябва да разбереш няколко аспекта на истината, а също и да имаш известни реални преживявания, за да го разбереш в дълбочина и да го решиш напълно.

Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се покорят на Бог, е дали имат някакви екстравагантни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания на Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и най-непокорни към Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се покорят истински. Ако поставяш изисквания на Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Него, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Това е предателство към Бог и липса на покорство. Да поставяш изисквания на Бог е само по себе липса на разум; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания — нещо, което така или иначе не си в позиция да правиш — независимо дали са разумни, или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и покоряваш само на Него — няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори молят Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се покорят на Бог, но дори искат от Него да им се покори. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска вяра и реално упование, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а техният разум е относително нормален. Често се случва така, че колкото по-склонни да спорят са хората, толкова е по-трудно да се справят с тях. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания в друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват и се отказват, и оставят всичко да се разпадне. След като го направят, се чувстват задължени и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и безмилостно досадни? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши от корена на всичко това — покварения им нрав. Ако имате покварен нрав, но не го преодолеете, ако чакате, докато изпаднете в беда или причините бедствие, за да го направите, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? За да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го промените още щом се прояви. Трябва да решите проблема с покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи неприятности. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в идеи или възгледи на човека, той ще може да го кара да прави бели. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и бързото търсене на истината, за да бъде преодолян. Трябва да знаете какви неща са ви присъщи, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да анализирате тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божиите намерения и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашата неразумност и непреклонна раздразнителност. Това не е само проблем на твоя покварен нрав, то засяга и въпроса дали си човек с разум, или не. Особено когато става дума за слава, придобивки и статус — когато хората се увличат по славата и придобивките, разумът им губи нормалността си; сякаш нещо не е наред с нервите им. Това също е фатален недостатък на хората. Някои хора смятат, че притежават определени заложби и някакви дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги използва. Ако Бог не ги използва, те казват: „Как може Бог да не гледа благосклонно на мен? Боже, ако ме използваш, за да свърша нещо важно, обещавам, че ще Ти отдам всичко!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад готовността им да отдадат всичко на Бог се крият подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги използва, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог. Хубаво е, когато хората са готови да отдадат всичко на Бог, и Той е готов да използва такива хора, но ако не са въоръжени с истината, Бог няма как да ги използва. Ако хората са готови да се стремят към истината и да съдействат, трябва да има подготвителен етап. Едва след като хората разберат истината и могат истински да се покорят на Бог, Той ще може официално да ги използва. Този етап на обучение е от съществено значение. Всички водачи и работници днес са на този етап на обучение. След като натрупат житейски опит и могат да се справят с нещата според принципите, те ще са годни да бъдат използвани от Бог.

Нещата в човешката природа не са като някакви външни поведения, практики или мисли и идеи, с които просто можете да се справите и толкова; те трябва да бъдат изровени постепенно. Нещо повече, не е лесно човек да ги идентифицира, а дори и да ги идентифицира, не е лесно да ги промени — постигането на промяна изисква достатъчно задълбочено разбиране. Защо винаги анализираме човешката природа? Нима не проумявате значението на това? Откъде произлизат разкриванията на покварен нрав на хората? Всички идват от природата на човека и се ръководят от нея. Всеки един покварен човешки нрав, всяка мисъл и идея, всяка умисъл, всичко има връзка с човешката природа. Ето защо чрез директното изравяне на природата на човека поквареният му нрав лесно може да бъде преодолян. Макар че не е лесно да промениш човешката природа, ако хората могат да разпознаят и да прозрат покварения нрав, който разкриват, и ако могат да търсят истината, за да ги разрешат, то те постепенно могат да променят нрава си. След като човекът е постигнал промяна в своя живот нрав, все по-малко неща в него ще се съпротивляват на Бог. Целта на анализирането на човешката природа е да се промени нравът им. Вие не сте проумели тази цел и си мислите, че само с анализ и разбиране на природата си можете да се покорите на Бог и да възстановите разума си. Всичко, което вършите, е да прилагате слепешком правила! Защо не е достатъчно просто да се разобличат дълбоката надменност и самоправедност на хората? Защо е необходимо също така да се разнищи тяхната покварена природа? Ако бъдат разобличени само тяхната самоправедност и надменност, Това няма да разреши проблема. Но ако е разнищвана тяхната природа, аспектите, които това покрива, са много широки, това включва всички видове покварен нрав и не е просто тесният диапазон от самоправедност, самомнение и надменност — тяхната природа обхваща повече от това. И така, всичките различни изисквания на хората към Бог всъщност са техни прекомерни желания и всички те са разкривания на покварен нрав. Добре е, когато хората могат да видят ясно това. Щом разпознаеш прекомерните си желания, можеш да се намразиш за това, че нямаш човешка природа, и можеш да прозреш собствената си природа същност. Тогава за теб става лесно да се опълчиш на плътта и да се отречеш от себе си и поквареният ти нрав ще бъде лесен за преодоляване, и ще имаш път напред. В противен случай вие никога няма да изкорените първопричината за вашите разкривания на поквара и само ще казвате, че това е гордост, надменност или самоправедност, или пълна липса на преданост. Може ли само с говорене за такива повърхностни неща да се реши проблемът ви? Нужно ли е да се обсъжда природата на човека? Каква беше природата на Адам и Ева в началото? У тях нямаше съзнателна съпротива, още по-малко откровено предателство. Не знаеха какво означава да се съпротивляваш на Бог, още по-малко пък какво е да Му се покориш. Те приемаха в сърцата си каквито и ереси и заблуди да разпространяваше Сатана. Сатана вече е покварил човечеството до такава степен, че за хората е изключително трудно да приемат истината, те могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се съпротивляват във всичко, изобщо не търсят истината и измислят всякакви начини да Му се противопоставят. Очевидно е, че природата на човека е същата като тази на Сатана. Защо казвам, че природата на човека е природата на Сатана? Сатана е този, който се съпротивлява на Бог, и тъй като хората имат природата на Сатана, те принадлежат на Сатана. Въпреки че хората може да не вършат умишлено неща, за да се съпротивляват на Бог, тъй като имат природата на Сатана, всичките им мисли са в съпротива срещу Бог. Дори и нищо да не вършат, те пак се съпротивляват на Бог, защото вътрешната същност на човека се е изменила в съпротива срещу Бог. Следователно съвременният човек се различава от новосъздадения човек. Преди това у хората нямаше съпротива или предателство, те бяха пълни с живот и не бяха управлявани от природата на Сатана. Ако хората не са доминирани или смущавани вътрешно от природата на Сатана, тогава каквото и да правят, това не представлява съпротива срещу Бог.

Какво е природа? Това е същността на човека. Нравът е това, което природата на човека разкрива, а промяна в нрава означава, че нечий покварен нрав е бил пречистен и заменен с истината. Така че това, което се разкрива тогава, не е покварен нрав, а проявление на нормална човешка природа. След покваряването му от Сатана човекът се превърна в олицетворение на Сатана, стана от рода на Сатана, съпротивляващ се на Бог и е напълно в състояние да Го предаде. Защо Бог изисква от хората да променят нрава си? Защото Той иска да усъвършенства и да придобие хора и хората, които накрая е направил пълноценни, да притежават много допълнителни реалности на познанието за Бог и реалностите на всички аспекти на истината. Такива хора са изцяло в съзвучие с Божиите намерения. В миналото хората имаха покварен нрав и допускаха грешки или се съпротивляваха на Бог при извършването на нещо, но днес те разбират някои истини и могат да правят много неща в съответствие с Божиите намерения. Това обаче не означава, че не предават Бог. Те все още са способни на това. Поквареният нрав, разкрит от човешката природа, може да се промени отчасти. Частта, която се променя, е частта, където истината се използва за преодоляване на покварения нрав, като по този начин позволява на човек да практикува според истината; останалото все още може да е заето от сатанински нрав. Следователно това да си способен да практикуваш един аспект от истината не означава, че твоят живот нрав се е променил, защото промяната, през която си преминал, е само частична, не пълна. Все едно хората винаги са имали представи за Бог и изисквания към Него, а днес в редица отношения нямат — но може все още да имат представи или изисквания по някои въпроси и все още могат да предадат Бог. Може да кажеш: „Мога да се покоря на всичко, което Бог върши, и да се покоря на много неща без оплакване и без претенции“, но въпреки това можеш да предадеш Бог в някои неща. Макар и да не се противиш умишлено на Бог, когато не разбираш намеренията Му, пак можеш да вървиш срещу Неговите желания. Тогава какво се има предвид под частта, която търпи промяна? Има се предвид, че когато разбираш Божиите намерения, можеш да се покориш, а когато разбираш истината, можеш да я приложиш практически. Ако не разбираш истината или Божиите намерения по някои въпроси, пак е възможно да разкриеш поквара. Ако разбираш истината, но не я прилагаш практически, защото си възпиран от някои неща, то това е предателство и това е нещо в твоята природа. Разбира се, няма граници за това доколко може да се промени нравът ти. Колкото повече от истината придобиваш, толкова по-задълбочено ще стане познанието ти за Бог и толкова по-рядко ще Му се съпротивляваш и ще Го предаваш. Това е промяна в живота нрав. Търсенето на промяна в нечий нрав се постига основно чрез стремеж към истината, а разбирането на собствената природа същност се постига чрез разбиране на истината. Когато човек придобие истинско разбиране за истината, всичките му проблеми ще бъдат решени.

Зимата на 1999 г.