Бог иска от хората да се отнасят с Него като към Бог, защото човечеството е толкова дълбоко покварено и отношението на хората към Него не е като към Бог, а по-скоро като към човек. Какъв е проблемът с това, че хората винаги отправят искания към Бог? И какъв е проблемът, че винаги имат представи за Бог? Какво се крие в природата на човек? Открих, че независимо какво им се случва или с какво се занимават, хората винаги защитават собствените си интереси, тревожат се за собствената си плът и винаги търсят причини или оправдания, които ги устройват. Не търсят и не приемат истината дори в най-малка степен, и всичко, което правят, има за цел да брани собствената им плът и кроежи в името на личните им перспективи. Всички просят благодат от Бог, като искат да спечелят всевъзможни преимущества. Защо хората искат толкова много от Бог? Това доказва, че са алчни по природа и че не притежават и капка разум пред Бог. Всичко, което правят – независимо дали се молят, общуват или проповядват – всичките им стремежи, мисли, домогвания, представляват искания към Бог и опити да се измоли нещо от Него. Хората вършат всичко това с надеждата да спечелят нещо от Бог. Някои казват, че „такава е природата на човек“, което е вярно! А и това, че хората изискват твърде много от Бог и имат твърде много прекомерни желания, доказва, че наистина им липсват съвест и разум. Всички искат и просят неща в свой интерес или се опитват да спорят и си намират оправдания – всичко това го вършат заради самите себе си. По много неща се вижда, че това, което хората вършат, е напълно лишено от смисъл, и това е истинско доказателство, че сатанинската логика на израза „Всеки човек за себе си, а за дявола остават последните“ вече се е превърнала в природа за човека. Какъв проблем разкриват прекомерните искания на хората спрямо Бог? Те показват, че хората са покварени от Сатана до определена степен и че във вярата си в Бог съвсем не се отнасят към Него като към Бог. Някои хора казват: „Ако не се отнасяхме с Него като с Бог, защо все още вярваме в Него? Ако не се отнасяхме с Него като с Бог, щяхме ли да Го следваме досега? Щяхме ли да понесем всички тези страдания?“. Привидно вярваш в Бог и си способен да Го следваш, но в отношението си към Него, във възгледите ти по много въпроси изобщо не се отнасяш към Бог като към Създателя. Ако се отнасяш към Бог като с Бог, ако се отнасяш към Него като към Създателя, тогава би трябвало да застанеш в позицията на сътворено същество и вече не ще можеш да отправяш искания към Бог или да имаш прекомерни желания. Вместо това в сърцето си ще си способен на истинско покорство и ще си напълно способен да вярваш в Бог в съгласие с Неговите изисквания и да се подчиняваш на цялото Му дело.

Когато започнаха да се появяват свидетелства за въплъщението, всички се оплакваха: „Боже, Ти не ни просветли, преди да станеш плът, за да можем да се подготвим умствено. Ако бяхме умствено подготвени, щяхме да можем да Те приемем, вместо да се бунтуваме и противопоставяме. Нима не си Ти всемогъщ? Опълчваме Ти се и Ти се противопоставяме, защото сме покварени от Сатана и не можем другояче. Нима не можеш да сториш нещо, за да спреш съпротивата ни и да ни позволиш плавен преход?“. Не си ли мислеха хората точно така? Мнозина поставяха и условия, като казваха: „Нищо не можем да направим за нашето непокорство и съпротива. Въплъщението на Бог е прекалено несъвместимо с нашите представи. Ако Божието въплъщение беше малко по-високо на ръст, ако притежаваше забележителна външност, богатство от знания и красноречие, ако можеше да се материализира по свое желание и да върши знамения и чудеса, или пък ако Бог се бе появил и действаше въплътен съобразно повечето хорски фантазии, тогава вече нямаше да се противим на Бог“. По онова време много хора отправиха тези искания, но Бог не действаше съгласно човешките представи или фантазии. Напротив, Той нанесе ответен удар и постъпи противно на човешките представи. Какво доказа това? Доказа, че човешките представи и искания са прекомерно обезпокоителни. Някои хора станаха църковни водачи, но не вършеха никаква реална дейност, а се занимаваха само с разни външни дела. Когато се разправях с тях и ги скастрях със сдържан укор, те изпитваха вътрешна тъга, плачеха горчиво и се настройваха негативно. Казваха си: „Нима Бог не е милостив и любящ? Толкова много страдам, защо Той не ми каже няколко добри думи за утеха? Защо не ме дари макар и с една-единствена дума за благословия?“. Хората отправяха такива искания към Бог, изпълнени със самооправдания. Някои смятаха, че имат предимство, защото разпространиха успешно евангелието сред мнозина, и щом с тях се разправеха, когато бяха направили нещо неправилно, те спореха: „Разпространявах успешно евангелието сред толкова много хора без никаква награда, а сега така ме кастрят и се разправят с мен. Толкова съм страдал и накрая пак се разправят с мен. Защо Бог не зачита моите чувства?“. Дали хората, които мислят така, носят истината в сърцата си? Разумни ли са тези искания? Ако утеша някого след разправа с него, той ще си мисли: “Бог е толкова добър, никога не съм смятал, че Той ще ме утеши“. От друга страна, ако се разправя с друг и той е особено разстроен, а Aз не го утеша, този човек ще си помисли: „Защо Бог утешава други, след като се е разправил с тях, а мен — не? Бог не е справедлив към мен“, и в сърцето му ще се зародят разни представи. Хората таят в сърцата си много неразумни претенции, фантазии и желания, които в даден момент и в подходяща среда изплуват на повърхността. Защото нито една мисъл, идея или искане, разкривани от човека, не са съвместими с Бог, а природата на човека е изпълнена със сатанински елементи. Всичко, което човек върши, е за самия него. Той е егоистичен и алчен, с твърде много прекомерни желания, а също така е и толкова нечист и дълбоко покварен.

Хората винаги отправят искания към Бог, независимо от ситуацията. Какъв е проблемът с това? Някои се молят на Бог, докато се наслаждават на комфорт, и казват: „О, Боже, закриляй ме, нека всякога живея в това състояние“. Хората имат искания и когато са нещастни или паднали духом: „Боже, защо не си благ към мен? Защо не ме просветлиш? Защо при другите хора нещата са толкова добре, а при мен толкова зле?“. Когато се сблъскат с несгоди, хората енергично настояват Бог да промени средата им. Когато нещата вървят добре, изискванията им стават още по-прекомерни. Когато се сдобият с нещо, хората ламтят за още, а когато не го получават, отчаяно искат да го придобият. Какво искат да получат хората? Искат да получат нещата, които харесват, и това, което изискват плътските им интереси. Затова и никое искане на човека не е оправдано или заслужено. Когато раздавах разни дрехи или вещи на бедни семейства да ги ползват, някои не бяха щастливи от това. Мислеха си: „Защо Бог винаги се грижи за тях, а за мен не? Бог не е справедлив!“. Други тогава не го взеха присърце и си мислеха: „Чрез Божията благодат съм способен вече да вървя по пътя на вярата в Него и да го следвам и досега. Не бива да се стремя към онези материални неща“. Но после като размислиха върху това, те се разстроиха. Като усетиха, че не могат да преодолеят това чувство, се молеха и молеха, и за известно време размишленията им секнаха, но онези неща все така тежаха в сърцата им – както и да ги преценяваха, в сърцата им все още нямаше мир и те си мислеха: „Къде е Божията праведност? Защо не я виждам? Бог не се оправя справедливо и разумно с нито една от тези външни работи, така че къде се проявява Неговата праведност?“. После си промениха мнението и си помислиха: „Праведност не е същото като справедливост и благоразумие, и не бива да се смесват“, но все още бяха разстроени и не можеха да спрат да мислят за това. Хората са толкова загрижени за материалните си интереси. Щеше да е прекрасно, ако можеха да бъдат толкова загрижени и за истината. Както и да е, да отправят винаги искания към Бог в сърцето си е част от природата им, а хората, които не обичат истината, до един обичат материални блага. Като цяло всички хорски искания и кроежи – да искаш това и онова от Бог, да кроиш планове тук и там - са несъвместими с истината и противоречат на Божиите изисквания и Божията воля. Бог не обича тези неща, всичко това Му е омразно и презряно. Исканията, отправени от хората към Бог, всичките им стремежи и пътищата, които следват, нямат нищо общо с истината. Някои хора си мислят: „Толкова години съм работил за църквата – ако се разболея, Бог трябва да ме изцели и благослови“. Особено онези, които са повярвали отдавна в Бог, искат дори повече от Него. Онези, които вярват отскоро, се чувстват недостойни, но след известно време ще почувстват, че им се полагат права. Просто хората са такива, такава е природата на човека и никой не прави изключение. Някои казват: „Никога не съм имал прекомерни искания към Бог, защото съм сътворено същество и не съм достоен да прося каквото и да било от Него“. Не бързай да казваш това, времето ще разкрие всичко. Природата и намеренията на хората ще бъдат разобличени в крайна сметка и един ден ще изплуват наяве. Хората не просят от Бог, защото не смятат, че е нужно, че моментът е подходящ или че вече са имали толкова много искания към Бог, а всъщност просто не осъзнават, че това е искане. Накратко, природата на хората е такава и затова им е невъзможно да не я разкрият. При подходящи обстоятелства или възможност, тя ще се прояви по естествен път. Защо разговаряме днес за това? За да накараме хората да разберат какво е присъщо на собствената им природа. Не си мисли, че да вярваш в Бог няколко години или да работиш за църквата няколко дни, означава, че си отдал всичко и си се посветил на Него, че си страдал много за Бог и заслужаваш да придобиеш разни неща, като да се радваш на материални придобивки, храна за тялото, другите да те уважават и ценят повече или Бог да ти говори благо и да се грижи повече за теб, и често да те пита дали си добре нахранен и облечен, как си физически и тъй нататък. Тези неща се появяват неволно в хората, когато те дълго време са отдавали всичко на Бог, и те започват да си мислят, че заслужават да искат от Него всичко. Когато са отдавали всичко на Бог само за кратко, те смятат, че нямат това право, и не се осмеляват да отправят искания към Бог. Но с течение на времето ще решат, че са натрупали актив, и ще започнат да изказват исканията си, и тези черти на природата им ще бъдат разобличени. Не са ли хората такива? Защо не се замислят дали е редно да имаш такива искания към Бог? Заслужаваш ли тези неща? Бог ли ти ги обеща? Ако нещо не ти принадлежи, но ти упорито го искаш, това няма нищо общо с истината и е изцяло породено от сатанинската ти природа. Как се държа архангелът в началото? Даде му се твърде висока позиция, даде му се много, и той си въобрази, че заслужава всичко, което е пожелал и получил, като накрая достигна точката, в която си каза: „Искам да бъда наравно с Бог!“. Ето защо хората вярват в Бог с твърде много изискания, с твърде големи желания. Ако не изучават себе си и не успеят да осъзнаят колко е сериозен проблемът, един ден ще си кажат: „Оттегли се, Боже. Сам мога да бъда Бог в една или друга степен“ или „Боже, ще нося, каквото Ти носиш, ще ям, каквото Ти ядеш“. Хората, достигнали това ниво, вече се отнасят с Бог като към човек. Макар да признават на думи, че Въплътеният Бог е Сам Бог, това са само повърхностни слова. В действителност в сърцата им няма и най-малка частица подчинение или страх от Бог. Някои даже искат да бъдат Бог и ако амбициите и желанията им нараснат до такава степен, ще си имат неприятности. Вероятно ще ги сполети нещастие и дори да бъдат отлъчени от църквата, Бог пак ще ги накаже.

Вярващите в Бог трябва да се отнасят с Него като с Бог; само по този начин вярват истински в Него. Те не просто трябва да признаят статуса на Бог, а да имат истинско разбиране и страх от същността и нрава на Бог и да бъдат абсолютно покорни. Ето как се практикува това: Първо, спазвай благочестие и честно вътрешно отношение при общуването си с Бог, без каквито и да било представи или фантазии, и имай покорно сърце. Второ, покажи на Бог намеренията зад всичко, казано от теб, зад всеки зададен въпрос и всичко, сторено от теб, за да ги проучи, и Му се моли. Само ако знаеш как да практикуваш в съгласие с истините принципи и с Божието слово за основа, ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ако не търсиш истината, не само ще си неспособен да навлезеш в истината реалност, но ще трупаш все повече представи, а това вещае неприятности. Когато разглеждаш Бог като човек, то Бог, в Когото вярваш, е един мъгляв Бог в небесата. Ще си отрекъл напълно въплъщението и в сърцето си вече няма да признаваш практическия Бог. В този момент ще се превърнеш в антихрист и ще пропаднеш в мрак. Колкото повече оправдания имаш, толкова повече ще изискваш от Бог и толкова повече представи ще си създаваш за Него, което ще те излага на все по-голяма опасност. Колкото повече изискваш от Бог, толкова повече това доказва, че просто не се отнасяш с Него като с Бог. Ако в сърцето си винаги таиш искания към Бог, то с времето вероятно ще се отнасяш със себе си като с Бог и ще свидетелстваш за себе си в църковната работа, като дори казваш: „Нима Бог не свидетелства за Себе Си? Защо аз да не мога?“. Понеже не разбираш Божието дело, ще си създадеш представи за Него и сърцето ти няма да е богобоязливо. Тонът на гласа ти ще се промени, нравът ти ще стане надменен и накрая лека-полека ще започнеш да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си. Това е процесът на човешкия упадък, който се дължи изцяло на това, че човек не се стреми към истината. Всеки, който върви по пътя на антихристите, се възвеличава и свидетелства за себе си, прави си реклама, перчи се на всяка крачка и хич не се интересува от Бог. Преживели ли сте това, за което говоря? Мнозина упорито свидетелстват за себе си, като разправят как страдат от едно или друго, как се трудят, как Бог ги цени и им поверява някаква такава работа и какви са, като нарочно говорят с определен тон и се държат по определен начин, докато накрая някои май започват да се мислят за Бог. Светият Дух отдавна е изоставил онези, които стигат до това ниво, и макар че още не са премахнати или отлъчени, а вместо това са оставени да полагат труд, съдбата им е подпечатана и те само чакат наказанието си. Това вече се случи на няколко места. Един от новите вярващи видя, че една сестра говори и изглежда доста достолепно, и я сбърка с Бог. Като стана време да тръгва, този нов вярващ се вкопчи в крака ѝ и се развика: „О, Боже! Не си отивай! О, Боже! Ще ми липсваш!“. Тя добре знаеше, че не е Бог, но не го отрече, нито изясни нещата. Такъв човек има ли разум? (Не.) Никакъв разум няма тя и определено не е стока! Някои хора са объркани и невежи и се държат с някой подобен като с Бог – това наистина е ужасно! А да се вкопчиш през сълзи в крака ѝ е такова невежество, че чак е безнадеждно! Ако си способен да се отнасяш с покварено човешко създание, което е от Сатана, като с Бог, то как точно вярваш в Бог? Това не е ли вяра в Сатана? Колко объркан трябва да е човек, за да се отнася с някого като с Бог? Ако вярваш в Бог, но не можеш да приемеш истината или не се стремиш към нея, вероятно другите ще те подвеждат и ще бъдеш склонен да вършиш глупости и да се заблудиш. Глупавите и невежи хора наистина са в беда, способни са на всякакви глупости.

Хората винаги отправят искания към Бог, молят Го да стори едно или друго според собствените им представи. Молиш Бог да те спаси, да ти съчувства, да те обича, да ти покаже милост – всичко според твоите схващания. И във всичко това прилагаш собствените си схващания и методи, за да искаш от Бог и да Го караш да ти се подчини. Какъв е проблемът с това? Това вяра в Бог ли е? Вярваш си сам на себе си. Бог не е в сърцето ти, нито пък има истини, за които да говориш. Някой Ми купи чифт обувки от добро сърце, но не Ми станаха и исках да ги върна. После обаче Си помислих, че може да се изтълкува погрешно, ако ги върна, и затова ги дадох на една сестра да ги носи. Като разбра това, човекът не можа да го приеме и каза: „Знаеш ли колко усилия и пари ми струваше това и докъде ходих, за да ги купя? Ти ги даде толкова лесно, мислиш ли, че ми беше лесно да спечеля тези пари? Като не искаш да ги носиш, върни ги обратно – как можа да ги дадеш на друг?“. Рекох: „Не съм ти поръчвал да Ми купуваш обувки. Купил си ги, дал си Ми ги, не Ми станаха и затова ги дадох на друг да ги носи. Това проблем ли е? Ако ти ги бях върнал, нямаше ли да станеш негативен и мекушав, и да Ме разбереш погрешно? Не мога ли да правя разумни подредби?“. Уместно ли е хората да се отнасят с Мен така? Те изглежда продължават да имат умисъл и претенции, дори когато предлагат нещо на Бог. Дали този някой разбира истината? Когато предлагаш нещо на Бог, то вече не е твое, а принадлежи Нему. Бог може да прави, каквото поиска с него и както и да се разпорежда, това си е Негова работа. Хората трябва да имат малко разум, да се научат да се подчиняват и да не месят винаги в Божиите дела. Има ли разум в това непрекъснато да спориш с Бог? Когато хората Ми купуват неща, изглеждат изпълнени с голяма доброта и любов към Бог, но после претендират, че трябва да харесвам нещата, и се оплакват, ако не е така. Нещо повече, не е добре, ако не ги ползвам. Поставят Ми ограничения на кого мога да ги дам и не Ми позволяват да правя това или онова. Хората внимателно се вглеждат и размишляват за Бог по цял ден, като си мислят: „Защо Бог не може да задоволи желанията на човека?“. Хората нямат никакъв разум, толкова са неразумни! Установил съм, че всеки казва: „Трябва много да обичам Бог и да се отплатя за любовта Му“, но в сърцата си нямат ни най-малко разбиране какво означава да обичаш Бог. Сърцата на хората са изпълнени с покварените им нрави, така че каква любов може да има там? Нима приказките за любов и покорство пред Бог не са само празни думи, щом хората са дотам покварени, че нямат дори здрав човешки разум? Единственото вътре в тях са представи и фантазии, негодувание, прекомерни желания и неразумните им претенции. У тях просто липсва любов или покорство. За хората любовта е просто цел за преследване, някакво изискване от Бог. Колко постигат това? Колко имат истинско свидетелство за преживяно?

Сега, когато всички имат желание да следват истината и се стремят да променят нравите си, какъв самоанализ трябва да си правиш, когато поставяш искания към Бог? Дали исканията ти отговарят на истината? Какво отношение трябва да имаш към Бог? Размишлявал ли си някога върху тези въпроси? След като са ръководили няколко църкви, някои хора стават надменни и си мислят, че Божият дом не може без тях, и че заслужават специално отношение. Хората имат сатанинска природа и колкото по-висока е позицията на някой, толкова по-големи стават исканията му към Бог. Колкото повече някой разбира доктрините, толкова по-скришни и коварни стават исканията му. Може да не ги изказва на глас, но ги крие в сърцето си. Не е лесно за другите да ги открият, но кой знае кога могат да изплуват на повърхността оплакванията и вътрешната съпротива? Това би означавало още повече неприятности и най-вероятно ще обиди Божия нрав. Защо религиозните водачи и известните личности, които са антихристи, са в по-голяма опасност? Колкото по-висока позиция има някой, толкова по-големи стават амбициите му. Колкото повече някой разбира доктрините, толкова по-надменен става нравът му. Затова е опасно да вярваш в Бог, а да се стремиш по-скоро към статус вместо към истината. Бог е изразил толкова много истини, разкрил е и е пропъдил от Дома Си онези, които не обичат истината, какво остава пък за онези в религиозните кръгове. Разбирате ли необходимостта от това Бог да съди и наказва хората? Когато наистина разберат истината и навлязат в живота, хората ще видят реалността на собствената им поквара и ще усетят, че е опасно за тях да не се стремят към истината. Точно сега хората изобщо не разбират природата си и дори да имат съвсем бегло разбиране, то е само на доктрини, и те не са добили истината. Затова и не мислят, че са в опасност, нито пък познават страха или тревогите за себе си. Някои от новите вярващи дръзват да казват и вършат всичко, но онези минали през съд и наказание, са различни. Те донякъде имат богобоязливо сърце и дори и да таят разни представи, не се осмеляват да ги изричат гласно и знаят как да се молят набързо: „О, Боже, обидих Те…“. Някои от новите вярващи се осмеляват да изтърсят богохулни думи, без дори да се замислят, и казват: „Бог страда? Страда от какво? Да ядеш и да се обличаш добре, хората да те угощават навсякъде — това не е страдание! Но мен не ме е грижа за тези неща. Вярвам в Божия Дух, а не в личност“. Дръзват да отричат въплъщението. Каква дързост имат тези хора. Те нямат богобоязливи сърца, не се боят от нищо, осмеляват се да казват всичко и до един крият демонична и зверска природа. Ако Горното има що-годе добро впечатление или мнение за някого, някои казват: „Този е известен и тачен човек в църквата, добре приет е в Божия дом“. Дали такъв тип човек разбира истината? Ни най-малко. Начинът по който гледа на нещата, разобличава напълно, че всичко в сърцата им е все още от този свят. Това е изцяло светски възглед и усещане. Може ли вярата в Бог и четенето на словата Му да имат ефект върху тези хора? Те изобщо не приемат истината и възгледите им за нещата са същите като на неверниците. Всъщност те са невярващи.

Да поставяш винаги искания към Бог е част от човешката природа и вие трябва да анализирате тази природа според Божието слово. Как трябва да я анализираш? Първата стъпка е да си наясно за неразумните искания и прекомерните желания, които хората имат по отношение на Бог, и трябва и да анализираш всяко едно от тях. Защо хората поставят това искане? Какъв е мотивът им? Каква е целта им? Така колкото повече и по съвестно го анализираш, толкова по-добре ще разбираш собствената си природа и толкова по-обстойно ще става това разбиране. Ако не го анализираш обстойно, а просто знаеш, че хората не бива да поставят искания към Бог, като разбираш само, че да изискваш от Бог е неразумно, и това е всичко, в крайна сметка няма да имаш напредък и няма да се промениш. Някои казват: „Искаме толкова много от Бог, защото сме прекалени егоисти. Какво да направим?“. Хората естествено трябва да разбират истината и да познават същността на егоизма. Когато разбереш истински същността на човешкия егоизъм, ще узнаеш какво ти липсва. Плашещо ще бъде, ако хората не могат да разберат това. Чрез анализ е лесно да разпознаеш видимо прекомерните или неразумни искания, и е възможно да се намразиш. Понякога може да намираш исканията си за разумни и справедливи, и понеже ги смяташ за разумни и си мислиш, че нещата трябва да бъдат такива, и тъй като и другите поставят подобни искания, може да ти се стори, че твоите не са прекомерни, а са оправдани и естествени. Това показва, че все още не притежаваш истината и затова не можеш ясно да ги разбереш. Ето едни пример: да речем, че има един човек, който е следвал Бог дълги години и е изстрадал много бури и предизвикателства. Държанието му винаги изглеждаше добро и даваше вид, че е наред що се отнася до човешката му природа, страданията и предаността му към Бог. Беше дори доста съвестен, с желание да се отплати за Божията любов и обикновено знаеше, че трябва да действа предпазливо, докато си върши работата. По-късно открих, че този човек говори ясно и хубаво, но изобщо не беше покорен и затова го замених, като заповядах повече да не го използват. Няколко години беше работил за църквата, беше страдал много, и въпреки това в крайна сметка го замених. Нещо повече, не разреших някои негови практически затруднения. Какво биха си помислили хората за този случай? Първо, мнозина ще се изправят в негова защита и ще кажат: „Това не е хубаво. При тези обстоятелства Бог трябва да му покаже голяма милост и благодат, защото той обича Бог и Му отдава всичко. Щом някой като него, който е вярвал толкова много години в Бог, може да бъде пропъден, то каква надежда имаме ние, новите вярващи?“. Ето ги пак човешките искания, с вечната надежда, че Бог ще благослови този човек и ще го пусне да остане, докато пак си мислят: „Човекът се е отнесъл правилно към Бог, Бог не бива да го разочарова!“. Толкова много от исканията на хората към Бог се раждат от човешки представи и фантазии. Хората преценяват какво трябва да им даде Бог и как да се отнася с тях според критериите на съвестта за това кое е справедливо и разумно сред човеците, но как може това да отговаря на истината? Защо казвам, че всички искания на човеците са неразумни? Защото това са критерии, които хората изискват от останалите. Притежават ли хората истината? Способни ли са да прозрат човешката същност? Някои искат Бог да се отнася с хората според критерия за съвест, като очакват от Него да се придържа към критерия, изискван от хората. Това не отговаря на истината и е неразумно. Хората могат да изтърпят разни дребни проблеми, но не могат да понесат, когато изходът им е окончателно предопределен. Исканията им ще изскочат наяве, от устата им без задръжки ще се излеят жалби и заклеймяващи слова, и лека полека ще си покажа истинската същност. В този момент ще познаят собствената си природа. Хората винаги поставят искания към Бог според човешките представи и собствената си воля и поставят много такива искания. Може би обикновено не забелязвате и си мислите, че да молиш Бог от време на време за нещо не се брои за искане, но в действителност внимателният анализ показва, че много човешки претенции са неразумни, нерационални и дори нелепи. Преди не си осъзнавал колко сериозен е този въпрос, но в бъдеще постепенно ще започнеш да го разпознаваш и тогава ще имаш истинско разбиране за собствената си природа. Лека полека преживяването ще ти донесе познание и проницателност за природата ти, и в съчетание с общуване върху истината, ще я опознаеш ясно — тогава в това отношение ще си навлязъл в истината. Когато разбереш наистина същността на човешката природа, нравът ти ще се промени и ти ще притежаваш истината.

Няма нищо по-трудно от това да се занимаваш с хора, които постоянно поставят изисквания към Бог. Щом Божиите действия не отговарят на мисленето ти или не са извършени в съответствие с него, тогава най-вероятно ще се възпротивиш, а това е достатъчно, за да покаже, че по природа се противопоставяш на Бог. Признаването на този проблем може да се постигне само чрез често самоанализиране и достигане до разбиране на истината, и пълното му разрешаване е възможно само чрез стремеж към истината. Когато хората не разбират истината, те отправят много искания към Бог; от друга страна, когато действително я разбират, не отправят никакви искания, а само чувстват, че не са Го удовлетворили достатъчно, че не са достатъчно покорни пред Него. Това, че хората винаги отправят искания към Бог, отразява покварената им природа. Ако не можеш да се опознаеш и искрено да се покаеш по този въпрос, тогава ще се изправиш пред скрити опасности и рискове по пътя си на вяра в Бог. Способен си да преодолееш обикновени неща, но когато става дума за важни въпроси като съдбата, перспективите и крайната ти цел, вероятно няма да си способен да ги преодолееш. В този момент, ако все още не си придобил истината, може да се върнеш към старите си навици и така да станеш един от унищожените. Много хора винаги са следвали и вярвали по този начин и са се държали добре през времето, в което са следвали Бог, но това не определя какво ще се случи в бъдеще. Това е така, защото никога не си наясно с „ахилесовата пета“ на човека или с нещата в природата на човека, които могат да се противопоставят на Бог, и преди да те доведат до бедствие, оставаш в неведение за тях. Тъй като проблемът с твоята природа, която се противопоставя на Бог, остава нерешен, това е предпоставка да си навлечеш бедствие и е възможно, когато пътуването ти приключи и Божието дело завърши, да направиш това, което най-силно се противопоставя на Бог, и да изречеш богохулства срещу Него, а така да бъдеш заклеймен и пропъден. В последния, най-опасен момент Петър се опита да избяга. По онова време той не разбираше Божията воля и планираше да оцелее и да върши работата на църквите. По-късно Исус му се яви и му каза: „Ще оставиш ли още веднъж да Ме разпънат заради теб?“. Тогава Петър разбра Божията воля и бързо се покори. Да речем, че в онзи момент той е имал свои искания и беше казал: „Не искам да умирам сега, страхувам се от болката. Не Те ли разпнаха заради нас? Защо искаш да ме разпънат? Мога ли да бъда пощаден от разпятие?“. Ако беше поставил такива искания, то извървяният от него път щеше да е напразен. Но Петър винаги се покоряваше на Бог и търсеше Неговата воля, и накрая я разбра и се покори напълно. Ако Петър не беше потърсил Божията воля и беше действал според собственото си мислене, той щеше да поеме по грешния път. Хората нямат способността направо да разбират Божията воля, но ако не се покорят, след като разберат истината, тогава те предават Бог. Тоест това, че хората винаги отправят изисквания към Бог, е свързано с тяхната природа: колкото повече изисквания имат, толкова са по-непокорни, толкова повече се противопоставят и толкова повече представи таят. Колкото повече изисквания поставя човек към Бог, толкова по-вероятно е да му се опълчи, да Му се съпротивлява и дори да Му се противопостави. Вероятно един ден той би могъл да Го предаде и изостави. Ако искаш да решиш този проблем, трябва да разбереш няколко аспекта на истината, а също и да имаш известно практическо преживяване, за да го разбереш в дълбочина и да го решиш напълно.

Ключов критерий, за да се прецени дали хората могат да се покорят на Бог, е дали имат някакви екстравагантни желания или скрити мотиви към Него. Ако хората винаги поставят изисквания на Бог, това доказва, че не са Му покорни. Каквото и да ти се случи, ако не го приемеш от Бог и не търсиш истината, ако все спориш в своя защита и винаги смяташ, че само ти си прав, и ако дори си способен да се съмняваш, че Бог е истината и праведността, тогава ще имаш проблеми. Такива хора са най-надменни и непокорни на Бог. Хората, които все изискват от Бог, не могат да Му се покорят истински. Ако поставяш изисквания на Бог, това доказва, че се опитваш да сключиш сделка с Него, че избираш собствената си воля и действаш според нея. Така предаваш Бог и ти липсва покорство. Да поставяш изисквания на Бог е само по себе си лишено от смисъл; ако наистина вярваш, че Той е Бог, тогава няма да дръзваш да Му поставяш изисквания, нито ще се чувстваш в правото си да Му отправяш такива, независимо дали ги смяташ за разумни или не. Ако имаш истинска вяра в Бог и вярваш, че Той е Бог, тогава ще се покланяш и покоряваш само на Него, няма друга възможност. Днес хората не само правят своя избор, но дори молят Бог да действа според собствената им воля. Те не само не избират да се покорят на Бог, но дори искат от Него да им се покори. Нима това не е лишено от всякакъв разум? Следователно, ако в човека няма истинска вяра и реално упование, той никога не може да получи Божието одобрение. Когато хората са способни да предявяват по-малко изисквания към Бог, те имат повече истинска вяра и покорство, а чувството им за разум е сравнително нормално. Често се случва така, че колкото по-склонни да спорят са хората и колкото повече оправдания имат, толкова е по-трудно да се справят с тях. Не само че имат много изисквания, но ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. Когато са удовлетворени в едно отношение, те ще предявят изисквания в друго. Трябва да бъдат удовлетворени във всяко отношение, а ако не са, започват да се оплакват, да отписват нещата като безнадеждни и да действат безразсъдно. След това се чувстват задължени и разкаяни, плачат с горчиви сълзи и искат да умрат. Каква е ползата от това? Нима не са неразумни и безмилостно досадни? Тази поредица от проблеми трябва да се разреши из основи. Ако имате покварен нрав, но не го промените, ако чакате, докато изпаднете в беда или причините бедствие, за да го направите, как можете да компенсирате тази загуба? Нима това не е след дъжд качулка? Ето защо, за да разрешите напълно проблема с покварения си нрав, трябва да търсите истината, за да го промените още щом прояви. Трябва да решите проблема с покварения си нрав още в зародиш, за да сте сигурни, че няма да направите нищо лошо, и да предотвратите бъдещи неприятности. Ако поквареният нрав се вкорени и се превърне в мисли или възгледи на човека, той ще може да го кара да върши зло. Следователно самоанализирането и себепознанието са свързани най-вече с откриването на покварения нрав на човека и бързото търсене на истината, за да бъде променен. Трябва да знаете какви неща са ви присъщи, какво харесвате, към какво се стремите и какво искате да получите. Трябва да анализирате тези неща според Божиите слова, за да разберете дали те са в съответствие с Божията воля и в какво отношение са погрешни. След като разберете тези неща, трябва да разрешите проблема с вашия анормален разум, т.е. проблема с вашето неразумно и безмилостно досаждане. Проблемът не е само в покварения ви нрав, а засяга и липсата ви на разум. Хората, които се увличат от личния си интерес, не притежават нормален разум, особено когато са засегнати техните интереси. Това е психологически проблем, който е и ахилесовата пета на хората. Някои хора смятат, че притежават определени заложби и някакви дарби, и все искат да са водачи и да се открояват, затова молят Бог да ги използва. Ако Бог не ги използва, те казват: „Как може Бог да не е благосклонен към мен? Боже, ако ме използваш, за да свърша нещо важно, обещавам, че ще Ти отдам всичко!“. Правилно ли е такова намерение? Хубаво е да се отдава всичко на Бог, но зад готовността им да отдадат всичко на Бог се крият подбуди. Това, което обичат, е статусът и именно върху него се съсредоточават. Само когато хората са способни на истинско покорство, да следват Бог с цялото си сърце, независимо дали Той ги използва, или не, и да отдадат всичко на Бог, независимо дали имат статус, или не, само тогава може да се смята, че притежават разум и са покорни на Бог. Хубаво е, когато хората са готови да отдадат всичко на Бог, и Той е готов да използва такива хора, но ако не са въоръжени с истината, Бог няма как да ги използва. Ако хората са готови да се стремят към истината и да съдействат, трябва да има подготвителен етап. Едва след като хората разберат истината и могат истински да се покорят на Бог, Той ще може официално да ги използва. Този етап на обучение е от съществено значение. Всички водачи и работници днес са на този етап на обучение. След като натрупат житейски опит и могат да се справят с нещата според принципите, те ще са годни да бъдат използвани от Бог.

Нещата в човешката природа не са като някакви външни поведения, практики или мисли и идеи, които просто могат да бъдат кастрени и толкова; те трябва да се разкриват постепенно. Нещо повече, не е лесно човек да ги идентифицира, а дори и да ги идентифицира, не е лесно да ги промени — това изисква достатъчно задълбочено разбиране. Защо винаги анализираме човешката природа? Нима не разбирате значението на това? Откъде произлизат разкритията за покварените нрави на хората? Всички идват от природата на човека и се ръководят от нея. Всеки един покварен човешки нрав, всяка мисъл и идея, всяка умисъл, всичко има връзка с човешката природа. Ето защо като се разкрива пряко природата на човека, покварените нрави могат да бъдат лесно променени. Макар че не е лесно да промениш човешката природа, ако хората могат да разграничат и да прозрат разкриваните покварени нрави, и ако могат да търсят истината, за да ги разрешат, то те постепенно могат да променят нравите си. След като човекът е постигнал промяна в своя живот нрав, все по-малко неща в него ще се противопоставят на Бог. Целта на анализирането на човешката природа е да се променят нравите му. Вие не сте проумели тази цел и си мислите, че само с анализ и разбиране на природата си можете да се покорите на Бог и да възстановите разума си. Всичко, което вършите, е да прилагате слепешком правила! Защо просто не разобличавам човешката надменност и самоправедност? Защо трябва и да анализирам покварената им природа? Проблемът няма да бъде решен, ако само разобличавам тяхната надменност и самоправедност. Обаче ако анализирам природата им, вече ще бъде обхванат широк кръг от аспекти и ще бъдат включени всички покварени нрави. Не става дума само за тесния кръг от самоправедност, самонадеяност и надменност. Природата включва много повече от това. Добре би било тогава, ако хората могат да осъзнаят колко много покварени нрави разкриват в различните си искания към Бог, тоест в прекомерните си желания. Щом разберат собствената си природа същност, хората ще могат да мразят и отричат себе си, с лекота ще променят покварените си нрави и ще имат път. В противен случай никога няма да откриете първопричината и само ще казвате, че това е самоправедност, надменност, гордост или пълна липса на лоялност. Може ли само с говорене за такива повърхностни неща да се реши проблемът ти? Нужно ли е да се обсъжда природата на човека? Каква беше природата на Адам и Ева в началото? У тях нямаше съзнателна съпротива, още по-малко откровено предателство. Не знаеха какво означава да се съпротивляваш на Бог, още по-малко пък какво е да Му се покориш. Каквото и да проповядваше Сатана, те го приемаха в сърцето си. Днес Сатана е покварил до такава степен човечеството, че хората могат да се опълчват на Бог и да Му се противят за всяко нещо, като измислят всякакви начини да Му се противопоставят. Очевидно е, че природата на човека е досущ като тази на Сатана. Защо казвам, че природата на човека е като тази на Сатана? Сатана е този, който се противопоставя на Бог, и тъй като хората имат сатанинска природа, те са от Сатана. Макар че хората може и да не вършат умишлено неща, с които се противопоставят на Бог, поради сатанинската им природа всички техни мисли съдържат съпротива срещу Бог. Дори и нищо да не вършат, те пак се противопоставят на Бог, защото вътрешната същност на човека се е изменила в съпротива срещу Бог. Следователно съвременният човек се различава от новосъздадения човек. Преди в хората нямаше съпротива и предателство, бяха изпълнени с живот и не се ръководеха от някаква сатанинска природа. Ако в хората ги няма влиянието или смущението на сатанинската природа, каквото и да вършат, то не може да се приеме за противопоставяне на Бог.

Какво е природа? Това е същността на човека. Нравите са това, което природата на човека разкрива, а промяна в нрава означава, че нечий покварен нрав е бил пречистен и заменен с истината. Така че това, което се разкрива тогава, не е покварен нрав, а проявление на нормална човешка природа. След покварата му от Сатана човекът се превърна в олицетворение на Сатана и в нещо сатанинско, което се противопоставя на Бог и е напълно в състояние да Го предаде. Защо Бог изисква от хората да променят нравите си? Защото Той иска да усъвършенства и да придобие хора, като накрая сътвори човеци, притежаващи много допълнителни реалности на познанието за Бог и реалностите на всички аспекти на истината. Такива хора са изцяло в съзвучие с Божията воля. В миналото хората имаха покварен нрав и допускаха грешки или показваха съпротива при извършването на нещо, но днес те разбират някои истини и могат да правят много неща в съответствие с Божията воля. Това обаче не означава, че не предават Бог. Те все още са способни на това. Част от това, което разкрива природата им, може да се промени, и това е частта, в която хората са способни да практикуват в съгласие с истината. Но самият факт, че вече можеш да прилагаш истината практически, не означава, че природата ти се е променила. Все едно хората винаги са имали представи за Бог и изисквания към Него, а днес в редица отношения нямат — но може все още да имат идеи или изисквания по някои въпроси и все още могат да предадат Бог. Може да кажеш: „Мога да се покоря на всичко, което Бог върши, и да се покоря на много неща без оплакване и без претенции“, но въпреки това можеш да предадеш Бог в някои отношения. Макар и да не се противиш умишлено на Бог, когато не разбираш волята Му, пак можеш да вървиш срещу нея. Тогава какво се има предвид под частта, която търпи промяна? Има се предвид, че когато разбираш Божията воля, можеш да се покориш, а когато разбираш истината, можеш да я приложиш практически. Ако не разбираш истината или Божията воля по някои въпроси, пак е възможно да разкриеш поквара. Ако разбираш истината, но не я прилагаш практически, защото си възпиран от някои неща, то това е предателство и то е в твоята природа. Разбира се, няма граници за промяна на нрава ти. Колкото повече истини придобиваш, тоест колкото по-задълбочено опознаваш Бог, толкова по-малко ще Му се съпротивляваш и ще Го предаваш. Търсенето на промяна в нечий нрав се постига основно чрез стремеж към истината, а разбирането на собствената природа същност се постига чрез разбиране на истината. Когато човек придобие истинско разбиране за истината, всичките му проблеми ще бъдат решени.

Зимата на 1999 г.