Познаването на същината на Христос, от една страна, ви позволява да отделите Христос в плът от поквареното човечество, да се отнасяте към Бог в плът и да Му се покорявате като на практическия Бог. От друга страна, трябва да видите истинското дело на Бог в плът, Неговото автентично изразяване на истината и Неговия действителен живот сред човечеството. Трябва да видите начина, по който Той пречиства и спасява човечеството, как Той не е пророк, апостол, дарител на пророчества или незначителен човек, който е изпратен от Бог, а е Бог в плът, Христос и Самият Бог. Въпреки че тази плът е част от човечеството, Той е обикновен човек с божествена същина. Познаването на тази божествена същина на Бог в плът е от най-голяма важност, като най-малкото, което можеш да направиш, е да използваш факти, които можеш да наблюдаваш, за да докажеш божествената същина на Христос. За да познаеш божествената същина на Христос, трябва да ядеш и пиеш Божиите слова, да изживяваш Неговото дело и да познаваш Неговия нрав. Резултатът от познаването на същината на Бог в плът е, че позволява на хората да се уверят, че Бог наистина се е въплътил и че тази плът е наистина Бог. Това е единственият начин, по който хората могат да установят истинска вяра в Бог и да постигнат истинско послушание и истинска любов, и едва когато този ефект бъде постигнат, можеш да докажеш, че имаш разбиране за Божията същина.

Днес хората нямат истинско познание за Христос. Те четат Божиите слова и признават, че това е истината и изразяването на Светия Дух, като напълно пренебрегват плътта. Те не знаят какъв е произходът на плътта или каква е връзката между плътта и Духа. Много хора вярват, че плътта съществува, за да изразява думи, че е използвана, за да говори и да работи и че това е Нейното служение. Те вярват, че плътта говори всеки път, когато е подбудена, и че делото ѝ е извършено, след като приключи, сякаш е била пратеник. Ако някой вярва в това, значи нещото, което разпознава и в което вярва, не е Бог в плът или Христос, а е просто човек, подобен на пророк. Някои хора също така мислят: „Христос е личност и независимо от това каква е същината на Неговото въплъщаване или какъв е Божият нрав, който Той изразява, Той не може напълно да представлява Бог на небето или Създателя, който управлява вселената и всички неща. След като Той е Бог в плът и е Бог на небето, дошъл на земята, защо тогава Той не върши свръхестествени чудеса? Защо не унищожи големия червен змей, щом има тази власт?“ Тези, които говорят така, са духовно невежи. Те не разбират какво представлява Бог да се въплъти, да не говорим за обхвата на управлението на Божието дело в плът, кои са обектите на Неговото спасение, какво изразява Той или какво трябва да знаят хората. Същината на Бог в плът е същината на Бог и Той може да направи всичко от името на Бог. Той е Самият Бог и може да направи всичко, което пожелае. Този път обаче въплъщаването на Бог е последният етап от делото в обхвата на Неговото управление и няма нищо общо с управлението над всички неща или управлението над нациите. То изобщо не включва тези неща. Следователно, това, което трябва да знаеш, е какво ще срещнат хората и какво могат да разберат по време на този етап на делото, същината на този етап на делото, това, което Христос притежава и представлява и изразяването на Неговия нрав. Това, което Христос изразява, същината на Бог ли е? Това ли е Божият нрав? Разбира се, че е. Но дали това е всичко? Казвам ви сега, че не е. Това е само една малка и ограничена част, само това, което хората могат да видят с невъоръжено око, което могат да докоснат и което могат да разберат с ума си, докато Бог е станал плът. Това не е всичко и е само делото, което трябва да се извърши в рамките на Божия план.

Как може Бог в плътта да бъде обяснен най-ясно? Най-просто казано, това означава, че Бог приема форма на земята, това е Божият Дух, облечен в плът като обикновен човек. Ако Божият Дух е в плътта, Той съществува ли другаде? Да. Бог управлява вселената и всички неща, а в цялата вселена има само един Бог, който властва над нея. Той е всемогъщ и сега се въплъти и слезе на земята. Той не е такъв, какъвто хората си Го представят — да се въплъти и да върши делото само на земята и без да се ангажира с него никъде другаде. Попитах една сестра в миналото: „Сега, когато Бог е на земята в плът, има ли все още Бог на небето?“. Тя помисли за минута и каза: „Има само един Бог и сега Той е на земята, така че сега няма Бог на небето“. Това отново беше погрешно. Бог управлява вселената и всички неща и Бог е дух, Той е тук на земята, но продължава да управлява всичко на небето и да върши делото Си на земята. Попитах отново: „Това означава ли, че понякога и Божият Дух си отива?“. Тя помисли за момент и каза: „Може би Той трябва да си отиде, а понякога плътта не знае нищо. Духът си отива, когато плътта живее нормално, и се връща, когато трябва да говори. Може би Духът се занимава с други неща по време на сън, но се връща, когато плътта се събуди, и говори и работи чрез плътта. Ако няма дело, което трябва да бъде извършено, плътта може просто се занимава с нормално човешко поведение и действия“. Това е, което мислят много хора. Има и други, които се притесняват: „Не знам как се разпределят Божиите пари, възможно ли е да са дадени на някой друг?“ Човешките умове са наистина сложни. Как могат хора с лоши намерения да се надяват да търсят истината? Накратко, познаването на Бог не е особено лесно, независимо дали е познаване на същината на въплътения Бог или на Неговия нрав. По време на Божието дело в плът, всичко, което преживяваш и срещаш, е това, което трябва да знаеш, и не трябва да правиш необмислени предположения за нещата, с които не можеш да влезеш в контакт. Например: „След като Божията плът напусне, в каква форма ще се яви Бог и ще върши отново делото Си? Ще дойде ли все пак да се срещне с нас на земята?“. Повечето хора днес обръщат внимание на тези външни неща, а те изобщо не включват същината на Христос. Всъщност е безполезно да ги разбираме. Има някои неща, които не е нужно да разбираш, и ще ги разбереш тогава, когато е нужно. Няма значение дали разбираш тези неща и те нямат ни най-малко влияние върху вярата на хората в Бог в плътта, вярата в Христос или следването на Христос. Те също така не оказват никакво влияние върху стремежа на хората към истината или доброто изпълнение на дълга им и няма да увеличат по никакъв начин твоята вяра, ако ги знаеше. Пророците показваха знамения и чудеса в миналото и какво спечелиха хората? Единственото, което те постигнаха, бе да накарат хората да признаят съществуването на Бог. Тези пророци не са Бог, независимо колко чудеса могат да направят, защото пророците нямаха същината на Бог. И без да прави чудеса, Бог в плът си остава Бог, защото има Божията същина. Това, че Той не показва знамения и чудеса, не означава, че не може да ги покаже. Всичко, което думите Му постигат, е дори по-всемогъщо от показването на знамения и чудеса — това е още по-голямо чудо. Стремежът към познаването на Божията същина и нрав е толкова важен, той е толкова полезен за вашето навлизане в живота и това е правилният път на вярата в Бог.

Вие трябва да знаете, че докато Бог работи в плът, това е времето, когато хората могат да се срещнат и да видят най-много от това, което Бог притежава и представлява, Неговата същина и Неговия нрав. Това е най-чудесната възможност да опознаят Бог. Познаването на Божиите действия и Неговия нрав, за което хората говореха в миналото, беше трудно да се постигне, защото те нямаха достъп до Него. Назад във времето, когато Моисей видя, че Йехова му се е явил, той видя само някои неща, които Йехова извърши. Колко практически знания имаше той за Бог? По-големи ли бяха от това, което хората знаят днес? По-практични ли бяха от това, което хората знаят днес? Разбира се, че не. Бог разкри много от своите дела по време на работата Си в Израил. Много хора видяха, че Йехова върши знамения и чудеса, а някои дори видяха силуета на Йехова откъм гърба. Много хора също видяха ангели. Но колко хора най-накрая опознаха Бог? Твърде малко! На практика нямаше никой, който наистина да познава Бог. Само хората от последните дни могат да имат много знания за Бог, когато преживеят Неговото дело, докато Той е в плът, защото Бог казва на хората лице в лице какво върши, каква е целта на Неговото дело, каква е Неговата воля, какво е Неговото отношение към човечеството, какви са състоянията и същините на човечеството, покварени от Сатана, и т.н. Само чрез тези разкриващи думи хората могат да видят, че Бог наистина е толкова практичен и толкова реален, че Той наистина има тази воля за човечеството и че Той наистина има този нрав. Неговите дела наистина са толкова удивителни, мъдростта Му наистина е толкова дълбока, а милостта Му към човечеството е наистина толкова истинска. Всички тези думи, които Бог изговори, свидетелстват за Неговото дело, Неговата любов и нрав, и за Неговите дела. Като преживяваме Божието дело, ние преживяваме тези неща от първа ръка. Думите, които Бог говори, са толкова реални и практични. Хората усещат, че Божията любов и толерантност към човечеството са наистина безкрайни. Божието желание да спасява хора се осъществява в Неговото дело и в думите, които Той изрича, и всичко това позволява на хората да го вкусят в реалния си опит. Следователно, познаването на същината на въплътения Бог може да бъде постигнато само по време на Божието дело в плът и всичко, което разбирате извън това време, е непрактично. След като Бог завърши своето дело в плът и си замине, Неговото дело няма да бъде толкова реално за теб, колкото е сега, когато се опитваш да го преживееш. Това е така, защото ти можеш да видиш и да докоснеш Божието дело в плът днес. Бог също така постоянно върши Своето дело лице в лице с хората и те лично са изпитали начина, по който Той говори и работи. Опитът на Петър по онова време не беше толкова реален, колкото е вашият днес. Петър следваше Исус по време на делото Му в Юдея и преживяваше онази част от Бог, която беше практична и обичлива, но тогава неговият духовен ръст беше малък и това, което изпитваше, беше повърхностно. След като Исус си тръгна, Петър се замисли дълбоко и вникна в думите Му, задълбочи разбирането си и получи повече. По време на Своето дело Исус също така изрази част от това, което Бог притежава и представлява, Неговата любяща доброта, Неговата милост, Неговото спасение за човечеството и Неговата безкрайна толерантност и благодат за него. Хората, които Го следваха тогава, бяха в състояние да преживеят някои от тези неща, а хората, които дойдоха по-късно, изобщо не бяха в състояние да ги преживеят толкова дълбоко. Също така, когато хората бяха подбудени от Светия Дух и се молеха на Бог да разберат Неговата воля, онова, което преживяваха в онези дни, беше неясно и слабо. Понякога беше трудно да разберат точно и никой не можеше да бъде сигурен, че разбирането му е правилно. Ето защо, когато Петър най-накрая беше арестуван и затворен, някои хора дори се опитаха да намерят начин да го измъкнат. Всъщност намерението на Исус по това време беше разпването на Петър да бъде последното му свидетелство. Пътят му беше стигнал до своя край и Бог му беше уредил да даде свидетелство по този начин, за да има добра крайна цел. Това беше пътят, по който Петър пое. Когато стигна до края на пътя си, той все още не разбираше истинското намерение на Исус. Той разбра какво има предвид Исус едва когато Той му каза. Така че, ако искаш да разбереш Божията същина, най-полезно е да го направиш, докато Бог е в плът. Можеш да виждаш, докосваш, чуваш и изпитваш дълбоки чувства. Ако се опиташ да изпиташ как действа Светият Дух след като Божието дело в плът е завършено, когато погледнеш назад, преживяването няма да бъде толкова дълбоко и твоето бъдещо разбиране ще бъде повърхностно. По това време Той ще може само да облагороди покварения нрав на хората. След като бъдат облагородени, хората са способни да разберат малко повече от истината и да използват истината, която са придобили като основа за живота си, променяйки покварения си нрав. Но колкото и да се стремиш да обичаш и да познаваш Бог, няма да постигнеш толкова голям напредък. Има граница на човешкия напредък и тя далеч не достига ползите от преживяването на Божието дело в плът и опознаването на Бог. Бог е изразил много истина, докато е в плът, а много хора виждат, но не разбират, и чуват, но не знаят. Това са хора, които са духовно невежи, и хора, които са безсърдечни. Хората нямат съвест или разум и те не могат да почувстват до каква степен Бог обича и толерира човечеството. Хората са толкова безчувствени, че получават някакво разбиране и започват да вървят по правилния път едва когато Божието дело приключи.

Каква е същината на Христос? За хората същината на Христос е любов. За тези, които Го следват, това е любов, която е безгранична. Ако Той нямаше любов или милост, хората нямаше да могат да Го следват до сега. Някои казват: „Но Бог е и праведен“. Вярно е, че Бог е праведен, но от гледна точка на Неговия нрав, Неговата праведност се изразява основно чрез омразата Му към покварения нрав на човечеството, проклятието Му към дявола Сатана и това, че не позволява на никого да оскърбява Неговия нрав. Дали тогава в Неговата праведност се съдържа любов? Е, не е ли любов Неговото осъждане и пречистване на човешката поквара? За да спаси човечеството, Бог понесе огромно унижение с най-голямо търпение. Не е ли това любов? Следователно Аз ще бъда откровен с вас: в делото, което Бог върши за човечеството, докато е в плът, най-очевидното и най-видимото в същината Му е любовта — тя е безкрайна търпимост. Ако не беше любовта и ако беше както вие си представяте, че Бог поразява хората, когато пожелае, или че наказва, проклина, осъжда и порицава когото мрази, това би било толкова жестоко! Ако Бог се разгневи на някого, той ще трепери от страх и няма да може да стои пред Него… Това е само един начин, по който Божият нрав се изразява. Неговата цел в крайна сметка продължава да е спасението, а Неговата любов е част от всички видове нрав, които Той разкрива. Помислете сега, какво е това, което Бог разкрива в най-голяма степен по време на Своето дело в плът? Това е любовта, това е търпението. Какво представлява търпението? Търпението е да имаш милост, защото в нея има любов. Бог е способен да се смили над хората, защото има любов и всичко това е за да спаси хората. Това е същото като в една семейна двойка, в която двамата наистина се обичат, като всеки омаловажава недостатъците и грешките на другия. Ти можеш да изтърпиш, когато те разгневят, и всичко това е изградено на основата на любовта. Ако беше омраза, тогава те нямаше да имат такива отношения или да разкрият тези неща и нямаше да го има този ефект. Ако Бог беше изпитвал единствено омраза и гняв или ако само беше осъждал и порицавал без любов, тогава положението нямаше да е това, което виждате сега, и много от вас щяха да са в беда. Щеше ли Бог все още да може ви предложи истината? Веднага щом делото на правосъдието и наказанието приключеха, хората, които и в най-малка степен не приемаха истината, щяха да бъдат прокълнати. Дори и да не бяха умрели веднага, те щяха да се разболеят, обезумеят, ослепеят и щяха да бъдат потъпкани от зли духове и нечисти демони. Те нямаше да бъдат такива, каквито са сега. И така, вие сте се наслаждавали на голяма част от Божията любов и на голяма част от Неговата търпимост, милост и любяща доброта. Но хората не мислят за това, като вярват в следното: „Такъв трябва да бъде Бог спрямо хората. Бог има също така праведност и гняв, а ние не сме изпитали нищо от тях.“ Ти на практика изпитал ли си ги? Ако това беше така, щеше вече да си умрял. Къде щеше да бъде човечеството днес? Божията омраза, гняв и праведност се изразяват въз основа на желанието да се донесе спасение на тези хора. Този нрав включва и Божията любов и милост, както и Неговото огромно търпение. Тази омраза носи усещането, че няма друг избор и включва безгранична загриженост и надежда за човечеството! Божията омраза е насочена към покварата на човечеството и към непокорството и греха на хората. Тя е едностранна и е изградена върху основата на любовта. Има омраза единствено защото има любов. Божията омраза към човечеството е различна от омразата Му към Сатана, защото Бог спасява хората, но не и Сатана. Божият праведен нрав винаги е съществувал. Гневът, праведността и правосъдието винаги са съществували. Те не са били там единствено когато Той ги е насочвал към човечеството. Такъв беше Божият нрав, преди хората дори да го бяха видели, и те узнаха, че Божията праведност е такава едва след като научиха за нея. Всъщност, независимо дали е време Бог да бъде праведен, величествен или гневен, или е време Той да извърши всички видове дела за спасението на човечеството, всичко това е заради любовта. Някои хора казват: „Колко от това е любов?“ Не става въпрос за това колко е, точно сто процента от това е любов. Ако беше по-малко, човечеството нямаше да бъде спасено. Бог е посветил цялата Си любов на човечеството. Защо Бог стана плът? Казвано е преди, че Бог не пести усилия, за да спаси човечеството и че Неговото въплъщение включва цялата Негова любов. Това просто ви показва, че непокорството на човечеството към Бог е изключително голямо. Тъй като нещата вече бяха стигнали отвъд точката на спасението, Бог нямаше друг избор, освен да стане плът, за да Се принесе в жертва за човечеството. Бог принесе в жертва цялата Си любов. Ако не обичаше човечеството, Той нямаше да се въплъти. Той можеше да удари с гръм от небето, да даде директно воля на Своето величие и гняв и хората щяха да паднат на земята. Нямаше да има нужда Бог да мине през бедите, да заплати такава цена или да изтърпи такова унижение в плът. Това е очевиден пример. Той предпочете да страда от болка, унижение, изоставяне и преследване, за да спаси човечеството. Дори в такава враждебна среда Той все пак дойде, за да спаси човечеството. Не е ли това най-голямата любов? Ако Бог не беше праведен и не беше изпълнен с безгранична омраза към човечеството, Той нямаше да се въплъти, за да извърши делото Си. Можеше да изчака, докато човечеството се поквари до крайност, след което да унищожи всички и да приключи с това веднъж завинаги. Тъй като Бог обича човечеството и тъй като Той изпитва най-голямата любов към човечеството, Той се въплъти, за да спаси тези хора, които бяха толкова изключително покварени. След като са преминали през Божието правосъдие и порицание и са научили за своята природа, много хора казват: „Всичко приключи за мен. Никога не мога да бъда спасен“. Единствено когато вярваш, че не можеш да бъдеш спасен, осъзнаваш, че Бог наистина изпитва най-голямо търпение и любов към хората! Какво биха могли да направят хората без Божията любов? Бог все още ви говори, въпреки че човешката природа е станала толкова покварена. Всеки път, когато зададете въпрос, Той се втурва да отговори, защото се страхува, че хората може да не разберат или да се заблудят, или да стигнат до крайности. С всичко това вие още ли не разбирате колко велика е Божията любов към човечеството?

Много хора днес казват: „Защо Бог в плът все още се задържа на земята, след като делото Му е приключило? Възможно ли е да има още един етап на делото? Защо не побърза и не извърши следващия етап от делото?“. В това има смисъл, разбира се. След като Бог в плът изрече много слова, какъв ефект е постигнат в хората? Те само са чули и запомнили, без да възприемат голяма част от него, и в тях няма видима промяна. В състоянието, в което сте сега, голяма част от истината остава неясна и навлизането в нейната реалност просто е невъзможно. След като Бог стана плът и изрече толкова много слова, какво мислите, че е Неговото намерение? Какъв е крайният ефект? Ако Той започне следващия етап от делото сега и остави тези хора да се оправят сами, делото ще бъде изоставено наполовина. Божието дело в плът трябва да се извърши на два цялостни етапа, за да се спасят напълно хората. Точно както в Епохата на благодатта, когато Исус дойде, минаха тридесет и три години и половина от рождението Му, преди да бъде прикован на кръста и да се възнесе на небето. Това не е дълъг период от време според нормалния човешки живот, но не е кратък и за Божието време на земята! Тридесет и три години и половина са нещо доста мъчително! Бог в плът имаше Божията същина и нрав и живя с поквареното човечество в продължение на тридесет и три години и половина и това беше болезнено. Независимо дали хората се отнасяха добре с Него или не, и дали имаше къде да положи главата Си, като изключим всички тези неща, дори и тялото Му да не беше понесло много физически страдания, живеенето заедно с хората беше болезнено нещо за Бог, защото те не са от един и същ вид! Например, ако хората живееха по цял ден с прасета, след известно време щеше да стане ужасно притесняващо, защото не са от един и същ вид. Какъв общ език биха могли да имат хората с прасета? Как биха могли да живеят заедно, без да страдат? Дори съпруг и съпруга намират за отвратително да живеят заедно, ако не са в пълна хармония един с друг. Тридесет и три години и половина на земята в плът бяха сами по себе си изключително болезнено нещо, а и никой не можа да Го разбере. Хората дори си мислят: „Бог в плът можеше да направи и да каже каквото си иска и имаше толкова много хора, които Го следваха. Какви страдания имаше Той? Просто нямаше къде да положи главата Си и плътта Му понесе малко болка и страдание. Това не звучи много болезнено!“. Вярно е, че тези болки са нещо, което хората могат да понасят и да търпят, и Бог в плът не е изключение. Той също можеше да го понесе и това не беше голямо страдание за Него. По-голямата част от страданията, които Той понесе, беше да живее заедно с едно покварено до краен предел човечество, понасяйки присмех, обида, осъждане, и заклеймяване от всякакви хора, както и преследване от демони, отхвърляне и враждебност от религиозния свят, което причини рани в душата, които никой не можеше да изцели. Това беше болезнено нещо. Той спаси поквареното човечество с огромно търпение, обичаше хората въпреки раните Си и това беше дълбоко болезнено дело. Яростната съпротива, осъждане и клевета от страна на човечеството, техните фалшиви обвинения, гонения, както и преследването и убийството станаха причина Божията плът да извърши това дело с голям риск за Себе си. Кой можеше да Го разбере, докато понасяше тези болки, и кой можеше да Го утеши? Човешките същества имат съвсем малък ентусиазъм и все още може да се оплакват или да се отнасят към Него пасивно и с безразличие. Как би могъл Той да не страда заради това? Той чувстваше толкова силна болка в сърцето Си. Биха ли могли няколко материални удобства да компенсират вредата, която човечеството причини на Бог? Мислиш ли, че да се храниш и обличаш добре е щастие? Такова мислене е нелепо! Господ Исус беше освободен едва след като извърши Своето дело на земята и живя тридесет и три години и половина, беше разпнат и възкръсна от мъртвите, и след това се появи сред хората в продължение на четиридесет дни, което сложи край на Неговите болезнени години на живот сред човечеството. Но Божието сърце продължаваше да изпитва същата болка поради загриженост за съдбата на хората. Тази болка не би могла да бъде разбрана или понесена от никого. Господ Исус беше разпнат, за да понесе греховете на всички хора, така че човечеството да има основа за спасение. Той изкупи човечеството от ръцете на Сатана чрез разпъването Си на кръста и прекрати болезненото Си съществуване на този свят едва след като завърши цялото Си дело на изкупление. След като цялото Му дело приключи, Той не се забави дори и един ден. Яви се на хората единствено, за да знае всеки, че Бог наистина е извършил делото на изкуплението за човечеството и е изпълнил Своя план в плът. Той нямаше да си тръгне, ако част от делото беше незавършена. В Епохата на благодатта Исус често казваше: „Моето време все още не е дошло“. Това, че времето Му все още не беше дошло, означаваше, че делото Му не беше достигнало края си. С други думи, Божието дело в плът не е просто ходене от място на място, говорене, изучаване на църковния живот и изричане на всичко, което трябва да бъде казано, както си го представят хората. Дори след като Бог в плът завърши делото Си и каза всички тези неща, Той трябваше да изчака окончателните резултати и последиците, постигнати от това, което беше казал, и да види как ще изглежда спасението на човечеството. Това не е ли естествено? Щеше ли Той просто да изостави това дело, след като беше заплатил цялата Своя висока цена? Той трябва да продължи до края и едва след като има резултати, ще бъде спокоен да продължи към следващата стъпка на делото. Божието дело и Неговият план за управление са специални неща, които единствено Самият Той може да направи. В какво се превръща човечеството и онези, които Го следват, в какво се превръщат в крайна сметка онези, които са спасени, колко хора са в съответствие с Неговата воля, колко хора наистина Го обичат, колко хора наистина Го познават, колко хора Му се посвещават и колко хора наистина Му се покланят — всички тези въпроси трябва да имат резултат. Тук не става дума, че „след като Божието дело на земята бъде завършено, Той трябва да се наслаждава. Той би могъл да се забавлява толкова много!“, както хората си представят. Трябва да знаете следното: това изобщо не е забавно, това е мъчително! Някои хора не разбират и си мислят: „Ако Бог е извършил делото си в плът и не говори повече, значи ли това, че Духът Му си е заминал?“. С това те започват да се съмняват в Бог. Има и някои, които казват: „След като Бог завърши делото Си в плът и свърши да говори, абсолютно ли Му е необходимо да чака?“ Да, необходимо е. Божието дело в плът има определен обхват. Не е така, както хората си представят, че всичко е свършено, след като работата е приключила, и че Светият Дух може просто да го направи. Това не е така. Има някои неща, които изискват от плътта да ръководи и да се справя лично. Никой не може да поеме тези неща и това също е част от причината, поради която Божието дело в плътта е значимо. Разбирате ли това? В миналото съм казвал на някои хора гневно: „Общуването с вас е неприятно“, на което някои хора са Ми отговаряли: „Ако не искаш да бъдеш с нас, защо чакаш тук?“ Това е Божията любов към човечеството! Би ли могъл Бог да издържи до сега без любов? Понякога Той се ядосва и говори сурово, но не върши нищо по-малко от необходимото в делото Си. Не пропуска нито една стъпка. Той няма да се въздържа да извърши делото, което трябва да бъде извършено, и да изрече думите, които трябва да бъдат изречени. Той прави и казва всичко, което трябва да се направи и каже. Някои хора казват: „Защо Бог говори по-малко сега, отколкото говореше в миналото?“ Защото тези стъпки от делото са завършени и последната стъпка е да се чака. Аз върша единствено делото на напътстването и трябва да Се обременявам с всичко, което мога. Защо винаги съм бил в лошо здраве в този последен етап? Разбирате ли, това също е нещо, изпълнено със смисъл. Това е така, защото искам да понеса част от болестите и болката на човечеството. Бог в плът може да изпита болест и болка, но всички те идват на етапи. Делото, което не трябва да се извърши, е ограничено от неразположенията на плътта и не може да бъде извършено, и след това плътта трябва да изстрада малко, когато дойде времето. Ако няма много ограничения, Той винаги ще иска да говори с човечеството повече и да им предложи повече помощ, защото върши делото на спасението. Всичко онова, което Божието дело в плът е разкрило от началото до края, е Божия любов. Същината на Неговото дело е любовта и Той отдава всичко, което има, за човечеството.

Зимата на 1999 г.