На някои млади хора, макар и да вярват в Бог, им е много трудно да се отърват от лошия си навик да играят на компютърни игри. Какви неща включват обикновено компютърните игри? В тях има много насилие. Игрите са царството на дявола. След като играят продължително на тези игри, повечето младежи вече не могат да вършат никаква истинска работа и повече не искат да ходят на училище, да работят, да мислят за бъдещето си, камо ли да се замислят за живота си. С какви неща са изпълнени сърцата на младите хора от днешното общество? Освен с ядене, пиене и забавления, сърцата им са изпълнени с игри. Всичко, което казват и мислят, е нелепо и безчовечно. Нещата, за които мислят, вече дори не могат да се опишат с думите „мръсен“ или „зъл“. Това не са неща, които хората с нормална човешка природа трябва да имат, а са все абсурдни и безчовечни. Ако говориш по въпроси или теми, свързани с нормалната човешка природа, те не могат да понасят да слушат за тях и нито се интересуват, нито искат да слушат, а към теб дори ще изпитват антипатия. Не споделят нито общ език, нито общи теми с нормалните хора. Всичките им теми са свързани с ядене, пиене и забавление. Сърцата им са изпълнени със светски тенденции. Какви са перспективите им за бъдещето? Имат ли бъдеще? (Не, тези хора ще отидат зян.) „Зян“ е много подходяща дума. Какво означава тя? Могат ли да се занимават с дейностите, с които трябва да се занимават хората с нормална човешка природа? (Не.) Не полагат никакви усилия в учението си, а дали ще имат желание да са усърдни на работното си място, ако някой ги накара? (Не.) Какво биха си помислили? Биха си помислили: „Какъв е смисълът да работя? Тази работа е толкова уморителна. Какво мога да спечеля от нея? Нищо, освен умора и болка. Играенето на игри е далеч по-забавно, отпускащо и приятно! Имам си всичко, когато съм пред компютъра и живея във виртуален свят“. Как ще се чувстват, ако ги караш да работят от девет до пет, да идват навреме на работа и да работят на нормирано работно време? Дали ще искат да спазват този график и да са обвързани по този начин? (Не.) Когато хората постоянно играят на игри и си губят времето пред компютъра, след известно време волята им изчезва и те деградират. Невярващите обичат да следват тенденциите и харесват модата, особено младите хора, и повечето от тях не си вършат работата както трябва и не вървят по правилния път. Родителите им не са способни да се справят с тях, учителите им не могат да постигнат нищо с тях и образователната система на никоя страна не може да направи нищо срещу тази тенденция. Дяволите и Сатана вършат неща, с които изкушават хората и ги водят към поквара. Хората, които живеят във виртуалния свят, не се интересуват от нищо, свързано с живота на нормалното човечество, и просто не са в настроение да работят или да учат. Единствената им грижа е да играят на игри, сякаш са примамени от нещо. Учените твърдят, че щом хората, които играят на игри, се вживеят в персонаж от дадена игра, мозъците им започват да отделят нещо, което ги кара да се вълнуват и дори донякъде да се заблуждават, а по-късно се пристрастяват към игрите и постоянно мислят за тях. Когато им е скучно или са в процес на вършене на някаква истинска работа, вместо това искат да играят и постепенно игрите се превръщат в целия им живот. Играенето на игри е като приемането на наркотици — щом някой се пристрасти към него, трудно се отказва и трудно се откъсва от него, и то го съсипва. Независимо дали са млади, или стари, веднъж придобили този лош навик, хората трудно се отказват от него. Някои деца играят на игри по цяла нощ и стоят будни нощи наред, а родителите им не са способни нито да ги контролират, нито да ги наблюдават, и така накрая децата играят до смърт пред компютъра. Как са умрели? Според научните доказателства мозъците им са били увредени и те са играли до смърт. Смятате ли, че нормалните хора трябва да играят на игри? Ако това беше необходимо за нормалната човешка природа на хората, ако това беше правилният път, защо тогава хората не могат да се откажат от него? Как е възможно до такава степен да са запленени от него? Едно от нещата, които това доказва, е, че игрите не са добър път. Това по цял ден да прекарват изгубени в интернет, да търсят това или онова в мрежата, да гледат нездравословни неща и да играят на игри — по цял ден да се занимават с такива неща може само да накара хората да деградират от тези безсмислени неща, да ги нарани и да им навреди. Нито един от тези пътища не е правилен. В днешно време на видеоигри играят юноши, младежи и дори хора на средна и в напреднала възраст. Все повече хора играят на тях. Повечето хора не могат да се въздържат, макар да са наясно, че това не е добре. Тези игри вредят на младите поколения и са навредили на много хора. А как се появяват игрите? Не идват ли от Сатана? Някои нелепи хора твърдят: „Видеоигрите са символ на съвременния научен напредък и са научни постижения“. Какво мислите за това обяснение? То е отвратително! Игрите не са добър и правилен път! Играенето на игри не е само въпрос на следване на социалните тенденции и дори невярващите казват, че игрите убиват чувството ти за целенасоченост. Ако не можеш да се откажеш от нещо толкова просто, ако не можеш да се контролираш в това отношение, значи си в опасност. Обичайно е хората в днешно време, били те млади или стари, да играят на видеоигри и да употребяват наркотици и по целия свят е така. От колкото и време да вярваш в Бог, ако не можеш да контролираш дори нещо като видеоигрите, един ден, когато почувстваш, че вярата в Бог е безсмислена, скучна и тъпа, няма ли да започнеш да взимаш наркотици и да експериментираш с всякакви стимуланти, както правят невярващите? Това е изключително опасно! Може и да вярваш в Бог, но нямаш основа и не си придобил истината, така че все още има реална опасност да Го предадеш. Напълно възможно е да паднеш заради всяко нещо, което те сполети. В този зъл свят има толкова много изкушения и Сатана използва всякакви средства, за да съблазни онези хора, които вярват в Бог, но не се стремят към истината. Ако не ядеш и не пиеш Божиите слова редовно, а сърцето и умът ти често са празни, значи си в голяма опасност. Сърцата ви празни ли са през повечето време? Младежите са празни през голяма част от времето! Много е опасно, ако този проблем остане нерешен. Тъй като вярваш в Бог, трябва да четеш повече Неговите слова и когато успееш да приемеш част от истината, това ще е повратната точка и ще си способен да избегнеш това опасно време и да останеш непоколебим в църквата.

Все повече млади хора се присъединяват към Божия дом и доста от тях са на двадесетина години. Те са в разцвета на силите си, все още не са определили житейските си цели, нямат стремежи и още не разбират какво е животът. И какво се проявява у тези хора? Две неща ще ви кажа: младежко високомерие и липса на проницателност. И защо го казвам? Нека първо обсъдим какво означава „младежко високомерие“. Можете ли да обясните какво е „младежко високомерие“? Що за нрав е това? Какви проявления има? (Това е, когато хората смятат, че това, което им харесва, е най-доброто, че това, което си представят, е правилно, и никого не искат да слушат.) С една дума, това е вид „надменен“ нрав. Този нрав е типичен за хората от тази възрастова група. Каквато и да е средата, в която живеят, какъвто и да е произходът им и от каквото и поколение да са, всички в тази възрастова група притежават младежко високомерие. И защо казвам това? Не че съм предубеден към тях или че ги подценявам, а по-скоро хората от тази възрастова група таят определен нрав, който е изключително надменен, лекомислен и горделив. Тъй като нямат богат житейски опит и разбират твърде малко неща в живота, в момента, в който се сблъскат с някои неща в света или в живота, те си мислят: „Разбирам, ясно ми е, вече знам всичко! Мога да разбера какво казват по-възрастните и да съм в крак с това, което е прието в обществото. Виж колко бързо се развиват мобилните телефони и колко сложни са всичките им функции. Знам всичко, за разлика от вас, по-възрастните, които нищо не разбирате“. Когато някой по-възрастен ги помоли да му помогнат с нещо, те дори биха казали: „Хората са безполезни, когато остареят. Дори компютър не могат да ползват. Какъв е смисълът да живеят?“. Какво е това? Това е проявление на младежкото високомерие. Младите хора имат по-добра памет и по-бързо възприемат нови идеи, а когато научат нещо ново, гледат на по-възрастните високомерно. Това е покварен нрав. А дали този вид нрав е нрав на нормалната човешка природа? Дали ще се счита за проявление на нормалната човешка природа? (Не.) Затова се нарича младежко високомерие. Тогава защо се нарича „високомерие“, а не „надменност“? Защото този нрав е характерен само за младите хора. Научават нещо дребно и стават самодоволни, не си знаят мястото във вселената и гледат на наученото като на капитал. Всички хора са такива, когато са млади, докато не поостареят малко, не разберат малко повече и не преживеят повече житейски възходи и падения. След това стават по-зрели и по-стабилни, предпочитат да се държат по-смирено, не смятат, че е кой знае какво, когато се научат да вършат нещо, и не се разстройват, когато не могат да направят друго. Младите хора са изключително самонадеяни. Когато се научат да правят нещо, трябва да се изперчат и се чувстват самодоволни. Понякога, когато се развълнуват, започват да се чувстват така, сякаш са надминали всички останали, сякаш светът им е тесен и им се иска да живеят на друга планета. Това е високомерие. Младежкото високомерие се отличава най-вече с невежество по отношение на мястото на човека във вселената, на това от какво се нуждаят хората и какъв път трябва да следват в живота си, в какви условия е опасно да живеят и какво трябва да правят. Както хората често казват: „Не са проницателни и не знаят нищо за живота“. Хората от тази възрастова група имат високомерен нрав и затова разкриват тези неща. Има младежи, които смятат, че всички са по-долу от тях, и когато кажеш нещо, което не им харесва, те просто ще те пренебрегнат. На родителите им е трудно да разберат какво мислят младите хора — една грешна дума и избухват и си тръгват нацупени. С тях се общува трудно. Защо в днешно време родителите се затрудняват да контролират и възпитават децата си? Причината не е в това, че родителите са зле образовани и не разбират мисленето на младежите, а в това, че мисленето на младите хора е станало ненормално. Всички младежи обичат светските тенденции и са запленени от тях. Всички те са жертви на Сатана, твърде бързо се покваряват и им е трудно да го осъзнаят. Затова не е лесно да си родител. Някои родители дори полагат неимоверни усилия да изучават детска психология, за да възпитават децата си. В днешно време много деца страдат от странни заболявания като аутизъм и депресия, което ги прави трудно контролируеми. Хората нямат насока или ясно обяснение за тези проблеми, а интелектуалците в училищата и в обществото са измислили фрази като „бунтарски манталитет“ или „бунтарска фаза“. Защо тези термини не съществуваха при предишните поколения? Днес науката е напреднала много и са се появили всякакви странни фрази. Това човечество става все по-покварено, а нещата от нормалната човешка природа намаляват. Дали това не е предизвикано от злите тенденции в обществото? (Така е.) И така, причината, поради която вие, младите хора, сте способни да седите сега тук с искрено желание да Ме чуете да говоря, да слушате Моето общение по този начин, не е защото някой от вас е велик и иска да избере пътя на стремеж към истината, а е поради Божията благодат и защото Бог не ви е предал на света или на Сатана. Виждаш онези млади хора в обществото, които не вярват в Бог, независимо от това кой се опитва да ги убеди в това. Дори и Аз да им говорех, нямаше да има смисъл. Дали това е просто въпрос на младежко високомерие? Що за хора са те? Ако не притежават съвест или разум, не са нищо повече от зверове и дяволи! Дали ще могат да те разберат, ако им говориш с човешки думи? Вече не става въпрос за това, че е трудно да се общува с тях, а за това, че категорично отказват да слушат. Благодарение на Божията благодат и закрила сега сте способни да приемете дело Му, да разберете Неговите слова и да проявите интерес към пътя на истината! Така че трябва да цените тази възможност да изпълните дълга си и да се стремите през това време да изградите здрава основа на вярата си в Бог. Тогава ще сте в безопасност и няма лесно да се поддавате на тези зли тенденции. Щом хванат хората, тези зли тенденции лесно ги завладяват, а дали Бог ще те иска, когато отново те завладеят? Не, няма да те иска! Той вече ти е дал шанс и Бог категорично няма да те иска повече. Когато Бог не те иска, ще си в опасност и ще си способен на всичко.

След като обсъдихме „младежкото високомерие“, нека сега поговорим за „непроницателността“. „Непроницателен“ е донякъде формален термин. Обяснете буквалното му значение. (Означава, че човек не може да различи доброто от лошото и мисли, че това, което приема за добро, винаги ще е добро, а онова, което смята за лошо, винаги ще е лошо, и както и да му се обясняват нещата, той не иска да чуе.) (Означава, че човек не различава правилното от грешното и му липсва проницателност.) Общо взето това е буквалното му значение — неспособността да различиш правилното от грешното и да не знаеш кои неща са положителни и кои — негативни. Заради младежкото им високомерие нищо от това, което казват хората, не достига до съзнанието им и те си мислят: „Каквото и да казват другите, то е грешно, а това, което казвам аз, е правилно. Никой не бива да се опитва да ми казва как стоят нещата, няма да го слушам. Наистина ще упорствам и ще продължавам да се инатя и да държа на идеите си, дори и да греша“. Такъв е нравът им — те са непроницателни. На пръв поглед могат да бълват една доктрина подир друга и да говорят за тях по-ясно и по-разбираемо от всеки друг. Защо тогава все се заблуждават и се объркват, когато дойде време да действат? Много добре знаят кое е правилно, но просто не искат да слушат, правят каквото им хрумне и постъпват както им е угодно. Това е своенравност и е нелепо. Хората, които следват светските тенденции, са доста нелепи. Падат си по паркур, бънджи скокове и всякакви видове екстремни спортове в търсене на вълнение. Това не е ли абсурдно? И вие ли всички си падате по паркур? (Преди го харесвах.) И защо ти харесваше? Не знаеше ли, че е опасен? Не знаеше ли, че подлагаш живота си на риск, когато се занимаваше с това? Хората не са паяци или гущери. Ако се катерят по стена, със сигурност ще паднат. Те не притежават тази способности тя не е присъща на хората с нормална човешка природа. Как може да ви харесва? Причината е, че тези неща могат да стимулират хората визуално и емоционално и затова те искат да се занимават с паркур. Кое ръководи това мислене? Дали идва от „Спайдърмен“? Нима дълбоко в човека не се таят нагласата и желанието да спаси света, да е супергерой? В много филми и телевизионни предавания има летящи герои, които кръжат и прелитат от покрив на покрив и хората наистина им се възхищават. Така тези неща се насаждат в съзнанието на младежите. И как са способни така да се тровят? Това е свързано с предпочитанията и стремежите им. Всеки човек иска да е герой и свръхчовек, да има необикновени сили и затова се кланя на Сатана. Какво ще кажете, дали нормалните хора харесват тези абсурдни неща? Нормалните хора притежават ли тези необикновени способности? Определено не. Нима хората не са си измислили и не са си въобразили всички тези неща? Ако тези странни неща наистина съществуваха, дали хората, които ги притежават, нямаше да бъдат обладани от зли духове? Имаше ли паркур по времето на Адам и Ева? Паркурът споменава ли се в Библията? (Не.) Той е продукт на порочното модерно общество и е един от начините, по които Сатана заблуждава и покварява хората. Сатана се възползва от влечението на младежите към странното и вълнуващото и измисля, съчинява и разиграва разни истории. Така заблуждава тези непроницателни юноши, като ги кара да се стремят към странните и вълнуващи необикновени сили на Сатана. Дали това не трови хората? В момента, в който навлязат в съзнанието на хората, тези неща се превръщат в отрова. И ако не можеш да разпознаеш тази отрова, не можеш напълно да се отречеш от нея и никога няма да се отървеш от нейното влияние, смущаване и контрол. Лесно ли се премахва тази отрова? (Не е лесно.) Как може да се реши този проблем? Някои хора не искат да се откажат от тези неща. Смятат, че те са хубави, а не отрови, и когато мислят така, не могат да ги оставят. Ето защо, за да се предпазиш от изкушенията на Сатана, трябва да направиш всичко възможно да стоиш настрана от онова, което може да разяде сърцето ти и да те трови, докато духовният ти ръст е все още малък, защото ти липсва проницателност и все още си глупав и изпълнен с високомерие. Не разполагаш с достатъчно положителни неща и не притежаваш нищо от истината реалност. Ако използваме думите на вярата, нямаш нито живот, нито духовен ръст. Разполагаш само с малко готовност и желание да вярваш в Бог. Мислиш си, че да вярваш в Бог е нещо добро, че това е правилният път, по който трябва да вървиш, и че това е начинът да си добър човек, но въпреки това размишляваш: „Не съм лош човек сред невярващите. Харесвам паркура, но нищо лошо не съм сторил и все още съм добър човек“. Това отговаря ли на истината? Мислиш ли, че само защото не си сторил нищо лошо, нямаш покварен нрав? Живееш сред зли тенденции, а това е достатъчно, за да покаже, че сърцето ти е изпълнено със зло.

Какво ще кажеш, дали средата оказва голямо влияние върху хората? Сега изпълняваш дълга си в църквата и това е средата, в която се намираш. Всеки ден си с братята и сестрите, заобиколен си от хора, които вярват в Бог, и ти също си непоколебим във вярата си в Него. Ако се намираше сред невярващи, ако беше принуден да останеш сред тях, още ли щеше да пазиш Бог в сърцето си? Ако общуваше с тях или живееше сред тях, нямаше ли да следваш тенденциите точно като тях? Някои хора казват: „Всичко е наред, Бог се грижи за мен и ме закриля, така че никога не бих поел по този път“. Осмеляваш ли се да дадеш това обещание? Докато харесваш тези неща и се стремиш към тях, си способен самоволно да следваш тенденциите. Макар в сърцето си да знаеш, че това е грешно, просто небрежно ще си кажеш: „Прости ми, Боже, сгреших“. С течение на времето ще престанеш да изпитваш вина или каквото и да е друго и ще се замислиш: „Всъщност къде е Бог? Защо не съм Го виждал?“. Непрекъснато ще се съмняваш в Бог, а вярата, която някога си имал, малко по малко ще изчезне. Когато сърцето ти напълно се отрече от Бог, вече няма да искаш да Го следваш или да вършиш каквото и да било, свързано с твоя дълг, и дори ще съжаляваш, че изобщо си избрал да изпълняваш дълг. Защо хората са способни да се променят толкова лесно? Всъщност не става дума за това, че си се променил, а за това, че никога не си притежавал истината реалност. Макар на пръв поглед да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си, светските и сатанински мисли, възгледи, начини на общуване с хората и поквареният нрав вътре в теб така и не са прочистени и ти все още си изпълнен със сатанински неща. Продължаваш да живееш според тях и затова духовният ти ръст е все още малък. Все още се намираш в опасна фаза и още не си подсигурен, нито си в безопасност. Докато имаш сатанински нрав, ще продължаваш да се противопоставяш на Бог и да Го предаваш. За да разрешиш този проблем, първо трябва да разбереш кои неща са зли и идват от Сатана, как вредят те, защо Сатана ги прави, от какви отрови страдат хората, когато ги приемат, и в какво ще се превърнат те, както и какви иска Бог да са хората, кои неща са от нормалната човешка природа, кои неща са положителни и кои — негативни. Ще имаш път само ако имаш проницателност и ако си способен да виждаш ясно тези неща. Освен това, от положителна гледна точка, трябва да изпълняваш дълга си активно, като проявяваш искреност и преданост. Не хитрувай и не се отпускай, не подхождай към дълга си или към това, което Бог ти е поверил, с възгледите на невярващите или с философията на Сатана. Трябва да ядеш и да пиеш повече Божии слова, да се стремиш да разбереш всички аспекти на истината и ясно да разбереш какво означава да изпълняваш дълг, а след това да практикуваш и да навлезеш във всички аспекти на истината, докато изпълняваш дълга си, и постепенно да опознаеш Бог, Неговото дело и Божия нрав. Така вътрешното ти състояние неусетно ще се промени, в теб ще има повече положителни и активни и по-малко негативни и пасивни неща, а способността ти да разпознаваш нещата ще стане по-силна от преди. Когато духовният ти ръст достигне до това ниво, ще имаш проницателност за всички видове хора, събития и неща на този свят и ще си способен да прозреш същността на проблемите. Ако гледаш филм, създаден от невярващи, ще си способен да разбереш от какви отрови могат да пострадат хората, след като го гледат, както и какво възнамерява Сатана да внуши на хората и да насади в тях чрез тези средства и тенденции и какво у тях възнамерява да подкопае. Постепенно ще успееш да прозреш тези неща. Когато гледаш филма, няма да се отровиш, ще вникнеш в него и тогава наистина ще имаш духовен ръст.

След като изгледат няколко фантастики и филми за супергерои, някои младежи се заразяват с желание и мечтаят да придобият необикновените способности на главните герои. Така не се ли тровят? Тази отрова можеше ли да те порази, ако не беше гледал тези филми? Не можеше. Какво имам предвид под това? Живееш в зло общество, така че, когато си с нисък духовен ръст и ти липсва проницателност, нещата, които принадлежат на злите тенденции, може да упражняват контрол над теб, защото ги срещаш за първи път и ще ги приемеш за положителни, нормални и правилни. Това е един от начините, по които Сатана трови хората. Какво ще кажете, не е ли зъл Сатана? Използва толкова много начини, за да покварява хората! Може да се каже, че у всеки, който е гледал такива филми, се поражда подобно желание. Имаше едно момче, което беше гледало фентъзи филм и щом му останеше свободно време, тичаше из двора, яхнало метла. Отначало колкото и да се опитваше, не успяваше да полети, но накрая един ден наистина литна. То не летеше самò, а външна сила го носеше. След като полетя, не успя да се сдържи и издаде същия странен писък като героя от филма. Някакъв дух беше влязъл в него. Дали летенето на метла е част от нормалния човешки живот? Можете да яздите кон или магаре, защо ви е да яхате метла и да летите? Възможно ли е това? Веднага можете да се досетите, че нормалните хора не го правят. Метлите не могат да летят, те могат да летят само с помощта на зли духове, така че това е дело на Сатана и на злите духове. Сатана и злите духове правят удивителни, странни и нелепи неща, които нормалните хора не правят. Имате ли малко проницателност за нещата, които Сатана прави? Какво трябва да е отношението ви към тях? Не трябва ли да се отречете от тях? Когато имате време, трябва да размишлявате над себе си и да проверите какви причудливи неща са останали в съзнанието ви. Защо пазите там много странни работи? Понеже хората от вашето поколение са толкова отровени, всички вие искате да прелитате от един покрив на друг, да бъдете Спайдърмен или Батман и да се превърнете в по-висши същества. Не това трябва да имат или да притежават хората с нормална човешка природа. Ако настояваш да търсиш неща, които не са нужни на хората с нормална човешка природа, и ако упорито се опитваш да ги изпиташ, може да привлечеш делото на зли духове. Хората са в беда, когато са обладани от зли духове. Те са в плен на Сатана и тогава са в опасност. Как може да се реши този проблем? Хората трябва редовно да призовават Бог. Не бива да изпадат в изкушение или да допускат да бъдат подвеждани от Сатана. Не си ли на правилния път, ако в тази зла епоха, в която демоните и нечистите духове се роят и вилнеят, можеш да се молиш за това Божията благодат и закрила винаги да са с теб и да помолиш Бог да се грижи за теб и да те закриля, за да не се отклонява сърцето ти от Него и за да си способен да Го почиташ честно и със сърцето си? (Така е.) А вие готови ли сте да извървите този път? Искате ли винаги да живеете под Божията грижа и закрила и с Неговата дисциплина или искате да живеете в своя собствен свободен свят? Ако Бог ви дисциплинира, това понякога може да ви причини известни физически страдания. Готови ли сте да се подложите на това? (Да.) Сега казвате, че сте готови, но когато се сблъскате с реалността, може да започнете да роптаете. Не е достатъчно да си готов да страдаш, трябва да имаш и волята да се стремиш към истината. Едва когато разбереш истината, можеш да останеш непоколебим. Притеснително е, че младите хора са толкова непостоянни, че не изпълняват дълга си както трябва, не мислят за правилните неща и не желаят да четат Божиите слова или да се стремят към истината, а това е опасно. Трудно е да се каже дали изходът им ще бъде живот или смърт. В днешно време някои млади хора са слушали проповеди в продължение на няколко години, започнали са да се интересуват от истината и са готови да си водят бележки, когато слушат проповеди. Изпитват глад и жажда за праведност и са способни да разберат истината. Това означава, че вече имат основа и ще са в много по-голяма безопасност, стига истината да се вкорени в сърцата им. Ако продължат да се стремят към нея, това ще гарантира, че са в състояние да я разберат, да навлязат в истината реалност и да постигнат спасение.

Знаете ли коя е най-голямата мъдрост? Въз основа на сегашния си духовен ръст знаете ли над какво трябва да се съсредоточите във вярата си и коя е най-голямата мъдрост по отношение на това как трябва да се стремите към нея и да я практикувате? Някои хора външно не изглеждат много умели и през цялото време са мълчаливи и необщителни. Не говорят много, но в сърцата им има голяма мъдрост, която другите нямат. Повечето хора не могат да я видят, а дори и да я видят, няма да я възприемат като мъдрост. Ще си помислят, че е излишна и безполезна. Можете ли да се досетите коя е тази тяхна най-голяма мъдрост? (Да имат сърце, което винаги е спокойно пред Бог, винаги да Му се молят и да се приближават към Него.) Близо си до правилния отговор. С каква цел се приближавате към Бог? (За да търсим Божиите намерения.) С каква цел търсите Божиите намерения? Дали е за да се уповавате на Бог? (Да.) Целта е да се уповавате на Бог. Ако за всичко се уповаваш на Бог, Той ще те просветли, ще те води и ще те напътства. Няма да се налага да се луташ в тъмното като слепец и просто ще можеш да постъпваш според Божиите слова. Това не е ли много по-лесно? Повече няма да се налага да се луташ, а просто ще правиш това, което Бог ти посочи. Така е лесно и бързо, а и не се налага да се изтощаваш по заобиколни пътища. Бог много ясно е изрекъл словата Си, така че не е нужно да се притесняваш за това да решаваш как трябва да постъпиш. Това не е ли мъдрост? Сега разбирате ли? Нека ви кажа, че най-голямата мъдрост се състои в това за всичко да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него. Обикновените хора не го осъзнават. Всички си мислят, че ще постигнат Божието одобрение и спасение, ако посещават повече събирания, слушат повече проповеди, разговарят повече с братята и сестрите, отричат се от повече неща, страдат повече и плащат по-голяма цена. Смятат, че е най-мъдро да практикуват така, но пренебрегват най-важното — да се обръщат към Бог и да се осланят на Него. Приемат за мъдрост незначителната човешка интелигентност и пренебрегват крайния резултат, който се очаква да постигнат с действията си. Това е грешка. Колкото и истини да разбере човек, колкото и задължения да е изпълнил, колкото и неща да е преживял, докато ги е изпълнявал, колкото и голям или малък да е духовният му ръст и в каквато и среда да се намира, това, без което не може, е да се обръща към Бог и да се осланя на Него във всичко, което прави. Това е най-голямата мъдрост. Защо казвам, че е най-голямата мъдрост? Дори и човек да е разбрал някои истини, дали това ще е достатъчно, ако не се осланя на Бог? Някои хора са вярвали в Бог в продължение на много години, преминали са през няколко изпитания, имат известен практически опит, разбират някои истини и имат известно практическо познание за истината, но не знаят как да се осланят на Бог, нито разбират как да се обръщат към Него и как да се уповават на Него. Дали такива хора са мъдри? Те са най-глупави от всички хора и са от онези, които се мислят за умници, не се боят от Бог и не отбягват злото. Някои хора казват: „Разбирам много истини и притежавам истините реалности. Достатъчно е просто да върша нещата принципно. Предан съм на Бог и знам как да се приближа към Него. Не е ли достатъчно, че практикувам истината, когато нещо ме сполети? Няма нужда да се моля на Бог или да се обръщам към Него“. Редно е да се практикува истината, но в много случаи и ситуации хората не знаят каква истина и какви истини принципи са засегнати. Всички, които имат практически опит, са наясно с това. Например, когато се сблъскаш с даден проблем, може да не знаеш коя истина засяга той или как трябва да се практикува или прилага истината, свързана с този проблем. Какво трябва да правиш в такива моменти? Колкото и практически опит да имаш, не във всички ситуации можеш да разбереш истините принципи. Дали ще дръзнеш да твърдиш, че ти си истината, дори и да я разбираш, от колкото и време да вярваш в Бог, колкото и неща да си преживял и колкото и кастрене или дисциплиниране да си понесъл? Смееш ли да твърдиш, че ти си източникът на истината? Някои хора казват: „Знам наизуст всички тези добре познати слова и пасажи от книгата „Словото се явява в плът“ и не е нужно да се осланям на Бог или да се обръщам към Него. Когато настъпи моментът, ако разчитам на тези Божии слова, ще се справя добре“. Словата, които си запомнил, са статични, а средата, с която се сблъскваш, както и твоите състояния, са динамични. Способен си да бълваш думи и доктрини, но когато ти се случи нещо, нищо не можеш да постигнеш с тях, а това доказва, че не разбираш истината. Колкото и да си добър в рецитирането на думи и доктрини, това не означава, че разбираш истината, камо ли че си способен да я практикуваш. Ето защо тук трябва да се извлече много важна поука. И каква е тази поука? Тя е, че хората трябва да се обръщат към Бог за всичко и че така могат да постигнат упование в Него. Те ще получат делото на Светия Дух и път, който да следват, само ако се уповават на Бог. В противен случай може и да направиш нещо правилно и без да нарушаваш истината, но ако не се осланяш на Бог, действията ти са просто добри човешки дела и не могат да Го удовлетворят. Тъй като хората имат твърде повърхностно разбиране за истината, те са склонни да следват правила и упорито да се вкопчват в думи и доктрини, като прилагат една и съща истина, когато се намират в различни ситуации. Възможно е да постигнат много неща, като се придържат към истините принципи като цяло, но в това не може да се види нито Божието напътствие, нито делото на Светия Дух. Тук има един сериозен проблем, а именно, че хората вършат много неща в зависимост от опита си, от правилата, които са разбрали, и от определени човешки фантазии. Трудно е да постигнат истинска молитва към Бог, да се обърнат истински към Него и да се осланят на Бог за всичко, което правят. Дори човек да разбира Божиите намерения, трудно ще постигне резултата от действията, напътствани от Бог, които съответстват на истините принципи. Затова казвам, че най-голямата мъдрост е да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него за всичко.

Как могат хората да практикуват това за всичко да се обръщат към Бог и да се осланят на Него? Някои казват: „Аз съм млад, духовният ми ръст е малък и отскоро вярвам в Бог. Не зная как да практикувам това да се обръщам към Бог и да се осланям на Него, когато нещо се случи“. Дали това представлява проблем? Вярването в Бог е свързано с много трудности и трябва да преминеш през много премеждия, изпитания и болка. Всички тези неща изискват да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него, за да преодолееш трудните моменти. Ако не можеш да практикуваш това да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него, няма да успееш да преодолееш трудностите и няма да си способен да Го следваш. Обръщането към Бог и упованието в Него не са празна доктрина, нито са мантра за вяра в Бог, а са ключова истина, истина, която трябва да притежаваш, за да вярваш в Бог и да Го следваш. Някои хора казват: „Обръщането към Бог и упованието в Него са приложими само когато се случи важно събитие. Например трябва да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него само когато си изправен пред премеждие, изпитание, арест и преследване, или когато срещаш трудности при изпълнението на дълга си, или когато те кастрят. Не е необходимо да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него за незначителните неща от личния си живот, защото Бог не се интересува от тях“. Вярно ли е това твърдение? Определено не е вярно. Тук има отклонение. Необходимо е да се обръщате към Бог по важни въпроси, но без принципи можете ли да се справяте с незначителните неща и с маловажните въпроси в живота? Можете ли да постъпвате безпринципно по въпроси като облекло и хранене? Определено не можете. А в отношенията си с хората и в делата? Определено не можете. Дори в ежедневието си и по маловажните въпроси поне трябва да имате принципи, за да можете да изживеете човешко подобие. Въпросите, свързани с принципите, са въпроси, свързани с истината. Хората могат ли да ги решат сами? Разбира се, че не могат. Затова трябва да се обръщате към Бог и да се осланяте на Него. Тези незначителни проблеми могат да се решат само когато получите Божието просветление и разберете истината. Мислите ли, че проблемите, свързани с принципите, могат да се разрешат, ако не се обърнете към Бог и не се осланяте на Него? Със сигурност няма да е лесно. Може да се каже, че хората трябва да се обръщат към Бог и да се осланят на Него за всички неща, които не могат да видят ясно, и които изискват от тях да търсят истината. Колкото и голям или малък да е проблемът, който трябва да решите с помощта на истината, трябва да се обърнете към Бог и да се осланяте на Него. Това е необходимост. Дори хората да разбират истината и да могат да решават проблемите си сами, тези разбирания и решения са ограничени и повърхностни. Ако не се обръщат към Бог и не се осланят на Него, никога няма да навлязат много дълбоко. Например, ако днес си болен и това се отразява на изпълнението на дълга ти, трябва да се помолиш за този проблем и да кажеш: „Боже, днес не се чувствам добре, не мога да ям и това се отразява на изпълнението на дълга ми. Трябва да се изследвам. Каква е истинската причина да съм болен? Дали Бог ме дисциплинира за това, че не бях предан на дълга си? Боже, моля Те да ме просветиш и да ме напътстваш“. Така трябва да призоваваш. Това е обръщане към Бог. Но когато се обръщаш към Бог, не може просто да следваш формалности и да спазваш правила. Ако не търсиш истината, за да разрешиш проблемите, ще забавиш нещата. След като се помолиш на Бог и се обърнеш към Него, пак трябва да живееш живота си както е редно, без да отлагаш изпълнението на дълга си. Ако си болен, трябва да отидеш на лекар и така е редно. В същото време трябва да се молиш, да размишляваш над себе си и да търсиш истината, за да разрешиш проблема. Само този начин на практикуване е напълно подходящ. Ако хората знаят как да вършат определени неща правилно, то тогава да ги вършат. Ето така трябва да съдействат. Дали обаче могат да постигнат напълно желаните резултати и цели по тези въпроси, зависи от това дали се обръщат към Бог и дали се осланят на Него. За проблемите, които не могат да видят ясно и с които не могат да се справят добре сами, те още повече трябва да се обръщат към Бог и да търсят истината, за да ги разрешат. Хората с нормална човешка природа трябва да притежават тази способност. Има много уроци, които трябва да научиш, когато се обръщаш към Бог. В процеса на обръщане към Бог може да получиш път и просветление от Светия Дух, или ако Божието слово те споходи, ще знаеш как да съдействаш, а може и Бог да ти подреди определени ситуации, за да научиш урок, и в това се съдържа Божията добронамереност. В процеса на обръщане към Бог ще видиш Божието напътствие и водачество, които ще ти помогнат да научиш много уроци и да Го разбереш по-добре. Този резултат се постига с обръщане към Бог. Ето защо обръщането към Бог е урок, който хората, които Го следват, трябва да учат често и никога няма да спрат да го преживяват през целия си живот. Много хора, чието преживяване е твърде повърхностно, не могат да видят Божиите действия и затова си мислят: „Има много дребни неща, които и сам мога да свърша и за които не е нужно да се обръщам към Бог“. Това е погрешно. Някои малки неща водят до големи, а Божиите намерения са скрити в някои дреболии. Много хора пренебрегват дребните неща и в резултат на това се оказват изправени пред големи неуспехи, дължащи се на малки проблеми. Както по-големите, така и по-малките въпроси, хората, които наистина имат богобоязливи сърца, ще се обръщат към Бог, ще Му се молят, всичко ще Му поверяват и след това ще видят как Той ги води и напътства. Щом придобиеш такъв опит, за всичко ще можеш да се обръщаш към Бог, и колкото повече го преживяваш, толкова повече ще чувстваш, че е много практично да се обръщаш към Него за всичко. Когато се обръщаш към Бог по даден въпрос, Той може да не ти даде определено чувство или ясен смисъл, камо ли ясни указания, но ще те накара да разбереш дадена идея, която се отнася точно до въпроса, и така Бог те напътства и ти сочи пътя с помощта на различен метод. Ще извлечеш полза, ако можеш да го почувстваш и разбереш. В момента може да не разбираш нищо, но трябва да продължиш да се молиш и да се обръщаш към Бог. В това няма нищо лошо и рано или късно ще получиш просветление. Да практикуваш така не означава да спазваш правила, а по-скоро отговаря на потребностите на духа и именно така трябва да практикуват хората. Може и да не получаваш просветление и напътствие всеки път, когато се молиш на Бог и се обръщаш към Него, но така трябва да практикуват хората и това е начинът, ако искат да разберат истината. Това е нормалното състояние на живота и на духа и само така хората могат да поддържат нормална връзка с Бог, така че сърцата им да са близо до Него. Затова може да се каже, че да се обръщат към Бог означава в сърцата си хората да си взаимодействат с Него нормално. Трябва да се молиш на Бог и да се обръщаш към Него за всичко, независимо от това дали можеш да получиш Божието просветление и напътствие. Това е и неизбежният път, за да живееш пред Бог. Когато хората вярват в Бог и Го следват, те трябва да имат нагласата винаги да се обръщат към Него. Хората с нормална човешка природа трябва да имат такава нагласа. Понякога да се обръщаш към Бог не означава да Го молиш с конкретни думи да направи нещо или да Го молиш за определено напътствие или закрила. По-скоро, когато хората се сблъскат с даден проблем, те са способни искрено да Го призоват. И така, какво прави Бог, когато хората Го призовават? Бог не знае ли кога сърцето на човек се вълнува и кога се заражда и го сполетява мисълта: „О, Боже, не мога да се справя сам, не знам как да го направя и се чувствам слаб и негативен…“? Когато тази мисъл се зароди у хората, искрени ли са сърцата им? Бог съгласява ли се да им помогне, когато искрено Го призовават така? Макар и да не са изрекли нито дума, те проявяват искреност и затова Бог се съгласява да им помогне. Когато някой е в особено затруднено положение, когато няма към кого да се обърне и когато се чувства съвсем безпомощен, той възлага единствената си надежда на Бог. Какви са молитвите му? Какво е състоянието му на духа? Искрен ли е? Има ли нещо фалшиво в този момент? Сърцето ти е искрено само когато се доверяваш на Бог, сякаш Той е последната сламка, за която се хващаш с надеждата, че ще ти помогне. Макар и да не си казал много, сърцето ти вече се е развълнувало. Това означава, че Му отдаваш искреното си сърце и Той те слуша. Когато те слуша, Бог вижда какви затруднения изпитваш и ще те просветли, ще те напътства и ще ти помогне. Кога човешкото сърце е най-искрено? Най-искрено е, когато човек се обръща към Бог, когато няма изход. За да се обърнеш към Бог, най-важно е сърцето ти да е искрено. Трябва да си в състояние, в което наистина се нуждаеш от Бог. Тоест човешките сърца поне трябва да са искрени, а не безразлични, и хората не бива да движат само устните си, но не и сърцата си. Има проблем, ако говориш с Бог как да е, но сърцето ти не се вълнува и всъщност искаш да Му кажеш: „Аз вече имам свои планове и просто Те уведомявам, Боже. Ще ги изпълня, независимо от това дали Си съгласен, или не. Просто отбивам номера“. Мамиш Бог и си играеш с Него, а това е и израз на неуважение към Бог. След това как ще се отнася Той към теб? Бог ще те пренебрегне и ще те загърби, а ти ще си напълно унизен. Ще бъдеш отстранен, ако не търсиш Бог активно и не се стремиш към истината.

Мнозинството вярващи в Бог са в това състояние. През повечето време живеят в безразсъдно и несъзнателно състояние и не знаят как да се молят на Бог и как да се осланят на Него, когато не се е случило нищо необичайно и не са изпаднали в голямо затруднение. Не търсят истината, когато срещат обикновени проблеми, а живеят според собствените си знания, доктрини и влечения. Много добре знаят, че е редно да се осланят на Бог, но през повечето време разчитат на себе си, на благоприятните условия и на благотворната среда около тях, както и на всички хора, събития и неща, които са в тяхна полза. Най ги бива в това. Това, в което най не ги бива, е да се осланят на Бог и да се обръщат към Него, защото смятат, че е твърде мъчно да се обръщат към Бог и че колкото и да Му се молят, пак няма да получат просветление, озарение или незабавен отговор. Затова решават да си спестят главоболията и да намерят човек, който да реши проблема. Ето защо хората се представят най-зле в този аспект на уроците и навлизането им в него е най-повърхностно. Ако не се научиш да се обръщаш към Бог и да се осланяш на Него, никога няма да видиш Божието дело в теб, нито ще видиш как Бог те напътства или просветлява. Ако не можеш да видиш тези неща, тогава в дълбините на сърцето ти въпроси като например дали Бог съществува и дали напътства всичко в живота на хората ще си останат с въпросителен знак, а не с точка или с удивителна. „Дали Бог напътства всичко в живота на хората?“, „Бог проучва ли внимателно дълбините на човешкото сърце?“. Ако мислиш така, значи имаш проблем. По каква причина ги превръщаш във въпросителни изречения? Ако не се осланяш истински на Бог и не се обръщаш към Него, у теб няма да се зароди истинска вяра в Бог. Ако не си способен на истинска вяра в Бог, значи тези въпросителни ще останат у теб завинаги, ще придружават всичко, което Бог прави, и никога няма да поставиш точка. Когато не сте заети, запитайте се: „Дали твърдението „Вярвам, че Бог е върховният владетел на всички неща“ е последвано от въпросителен знак, от точка или от удивителна?“. Когато размишлявате над това, известно време няма да сте способни да определите точно в какво състояние се намирате. След като натрупате известен опит, ще сте способни да видите ясно нещата и уверено да заявите: „Бог наистина е върховният владетел на всички неща!!!“. Това ще е последвано от три удивителни знака, защото наистина познавате Божието върховенство и не изпитвате никакви съмнения. В кое от тези състояния се намирате? Съдейки по сегашното ви състояние и духовен ръст, става ясно, че има предимно въпросителни знаци, и то доста. Това означава, че не разбирате нищо от истината и че сърцата ви все още таят съмнения. Когато хората твърде много се съмняват в Бог, те вече са на ръба на опасността и по всяко време може да паднат и да Го предадат. А защо казвам, че хората имат малък духовен ръст? В зависимост от какво се определя духовният ръст на човека? В зависимост от това колко истинска вяра в Бог и колко истинско знание притежаваш. И колко притежавате? Преди проверявали ли сте тези неща? Много млади хора са повярвали в Бог благодарение на родителите си. От тях са научили някои доктрини за вярата в Бог и смятат, че да вярваш в Бог е нещо хубаво и положително, но все още не са разбрали истински, не са преживели и не са проверили истините, които вярващите в Бог трябва да разбират. Затова таят толкова много въпросителни знаци и представи. Повечето думи, които изричат, не са твърдения или възклицания, а въпроси. Това е така, защото недостатъците им са твърде много и не могат да прозрат нещата. Трудно е да се каже дали ще са способни да останат непоколебими. Нормално е да имате много въпросителни знаци, докато сте на около двадесет или тридесет години, но колко от тези въпросителни ще сте способни да премахнете, след като известно време изпълнявате дълга си? Ще успеете ли да превърнете тези въпросителни в удивителни знаци? Това ще зависи от вашия опит. Важно ли е това или не? (Важно е.) Това е толкова важно! Коя казах току-що, че е най-голямата мъдрост? (Да се обръщаме към Бог и да се осланяме на Него за всичко.) Когато чуят това, някои хора казват: „Този отговор е твърде лесен и доста често срещан. Това е клише и вече никой не го използва“. Да се обръщаш към Бог може и да звучи като очевиден начин да практикуваш, но това е урок, който всеки Божи последовател трябва да учи, и в който трябва да вниква през целия си живот. Дали Йов се обръщаше към Бог, когато беше на 70 години? (Да.) И как се обръщаше той към Бог? Какви бяха конкретните проявления на това, че се обръщаше към Бог? Как се обърна към Бог, когато му отнеха имуществото и децата? Той се молеше в сърцето си и правеше някои видими неща. И какво пише в Библията за това? („Тогава Йов […] раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони“ (Йов 1:20).) Той падна на земята и се поклони. Това е проявление на обръщането към Бог! Беше изключително благочестиво деяние. Вие бихте ли могли да го направите? (Все още не сме способни на това.) А искате ли да го направите? (Да.) Ако някой може да се издигне до нивото на Йов, да се бои от Бог, да отбягва злото и да стане безупречен, тогава той е съвършен човек! Докато изпълнявате дълга си обаче трябва да имате волята да понасяте трудности. Трябва да продължавате да се стремите към истината. Щом разберете истината и започнете да се справяте с проблемите според принципите, ще изпълните Божиите изисквания. Просто трябва да го запомните.

1 януари 2015 г.