Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината

Какви изпитания сте способни да понесете днес? Смеете ли да твърдите, че имате основа? Способни ли сте да останете непоколебими, когато се сблъскате с изкушения? Способни ли сте да преодолеете например изкушенията, свързани с преследване и гонение от Сатана, или със статус и престиж, с брак или богатство? (В общи линии можем да преодолеем някои от тях.) Колко степени на изкушения има? И коя степен сте способни да преодолеете? Например може да не се страхуваш, когато чуеш, че някой е арестуван за това, че вярва в Бог, и когато виждаш как арестуват и измъчват други хора. Способен ли си обаче да останеш непоколебим, когато арестуват теб самия, когато ти се окажеш в тази ситуация? Това е голямо изкушение, нали? Да кажем например, че познаваш някого, който е с доста добра човешка природа, който ревностно вярва в Бог, отказал се е от семейството и кариерата си, за да изпълнява дълга си, и е понесъл много трудности — изведнъж идва ден, в който е арестуван и осъден да лежи в затвора заради вярата си в Бог, а ти чуваш, че след това е бил пребит до смърт. Това изкушение ли е за теб? Как би реагирал, ако това се случи с теб? Как бихте преживели това? Бихте ли потърсили истината? Как бихте потърсили истината? Как по време на такова изкушение бихте се заставили да останете непоколебими, да разберете Божието намерение и така да придобиете истината? Замислял ли си се някога за тези неща? Лесно ли се преодоляват такива изкушения? Дали са нещо необичайно? Как трябва да се преживяват неща, които са необичайни и противоречат на човешките представи и фантазии? Ако нямаш път, склонен ли си да се оплакваш? Способен ли си да търсиш истината в Божиите слова и да виждаш същността на проблемите? Способни ли сте да използвате истината, за да определите правилните принципи на практикуване? Не е ли точно това, което трябва да се намира у онези, които се стремят към истината? Как можете да познаете Божието дело? Как трябва да го преживеете, за да получите плодовете на Божия съд и Божието пречистване, спасение и довеждане до съвършенство? Какви истини трябва да се разберат, за да се преодолеят безбройните представи на хората и оплакванията им срещу Бог? Кои са най-полезните истини, с които трябва да се въоръжите, истините, които ще ви позволят да останете непоколебими в различните изпитания? Колко голям е вашият духовен ръст в момента? Каква степен на изкушения сте способни да преодолеете? Имате ли някаква представа? Ако нямате, тогава това буди съмнения. Току-що казахте, че в общи линии можете „да преодолеете някои от тях“. Това са объркани думи. Трябва да сте наясно с това какъв е духовният ви ръст, с какви истини вече сте се въоръжили, какви изкушения сте способни да преодолеете, какви изпитания сте в състояние да приемете и по време на кои изпитания трябва да притежаваш кои истини и какво познание за Божието дело, както и да изберете път, за да удовлетворите Бог — трябва да имате добра представа за всичко това. Когато се сблъскаш с нещо, което не съответства на твоите представи и фантазии, как ще го преживееш? Как в такива случаи трябва да се въоръжиш с истината — и с кои от нейните аспекти, — за да преминеш безпроблемно, като не просто преодолееш представите си, а постигнеш истинско познание за Бог — не трябва ли да се стремиш именно към това? Какви изкушения изпитвате обикновено? (Статус, слава, придобивки, пари, отношения между мъжете и жените.) Като цяло това са обичайните. И с оглед на днешния ви духовен ръст, в кои изкушения успявате да се контролирате и да останете непоколебими? Притежавате ли истински ръст, за да преодолеете тези изкушения? Можете ли наистина да гарантирате, че ще изпълнявате добре дълга си и че няма да правите нищо, което нарушава истината, което прекъсва и смущава, което е предизвикателно и непокорно, или което тревожи Бог? (Не.) В такъв случай, какво трябва да правите, за да изпълнявате добре дълга си? От една страна, трябва да изследвате себе си във всичко, за да видите дали действията ви са в съответствие с истините принципи, дали действията ви са нехайни, дали има елементи на непокорство или противопоставяне. Ако има такива елементи, трябва да потърсите истината, за да ги преодолеете. Освен това, ако има някои неща, които не знаете за себе си, трябва да потърсите истината, за да ги преодолеете. Ако ви кастрят, трябва да го приемете и да се подчините. Щом хората говорят в съответствие с фактите, тогава е абсолютно недопустимо да спорите и да ги въвличате в софистика. Само тогава можете да опознаете себе си и истински да се покаете. Хората трябва да постигнат изискванията на тези два аспекта на нещата и да имат истинско навлизане. По този начин могат да постигнат разбиране на истината и да навлязат в реалността, както и да изпълняват дълга си на приемливо ниво.

Някои хора казват: „В повечето случаи, когато ми се случи нещо, не знам как да потърся истината, а дори когато го направя, не намирам отговор. Молил съм се, търсил съм и съм чакал, но без резултат. Не знам какво да правя. Искам да намеря Божиите слова, за да разреша този проблем, но те са толкова много, че не знам кой раздел от Божиите слова да прочета, който би бил приложим и би могъл да разреши този проблем“. Какво трябва да се направи тогава? За това има минимален стандарт — когато нещо ви се случи и не знаете какво да сторите, най-основното нещо, което трябва да направите, е да следвате съвестта си. Това е спасителен пояс, основен стандарт, към който трябва да се придържате преди всичко, а освен това е и принцип на практикуване. И така, до каква степен съвестта оказва влияние у всеки човек? Когато човек не разбира истината, колко голяма роля може да играе съвестта му, зависи от това каква е неговата човешка природа. Ако този човек не разбира истината и не действа според съвестта си, и не можеш да забележиш у него нито един аспект от действията му, който да показва каквото и да е съобразяване с Божиите намерения или богобоязливо сърце — ако не можеш да видиш нищо от това, тогава може ли да се смята, че този човек притежава съвест и човешка природа? (Не.) Що за човек е това? Такъв човек може да се определи точно като човек без човешка природа. Той върши неща, които не се основават нито на разума, нито на съвестта, и излиза извън общоприетото човешко поведение. Някои хора не разбират много истини. Те не разбират принципите във всичко, което правят, и когато се сблъскат с проблеми, не знаят как да се справят правилно с тях. Как трябва да практикуват в тази ситуация? Най-ниският стандарт е да се действа според съвестта — това е основното. Как трябва да се действа според съвестта? Действай искрено и бъди достоен за Божията доброта, за това, че Бог ти е дал този живот и ти е предоставил тази възможност да постигнеш спасение. Това ли е влиянието на твоята съвест? Щом изпълниш този основен минимум от критерии, ще получиш защита и няма да допускаш груби грешки. Тогава няма да правиш толкова лесно неща, с които да се бунтуваш срещу Бог или да се отклоняваш от отговорностите си, нито пък ще си толкова склонен да действаш нехайно. Няма да си толкова склонен да плетеш интриги за статуса, славата, придобивките и бъдещето си. Такава роля играе съвестта. Както съвестта, така и разумът трябва да са съставни части на човешката природа на хората. Те са и най-основните и най-важните. Що за човек е този, който няма съвест и не притежава разума, свойствен на нормалната човешка природа? Най-общо казано, това е човек с недостатъчна човешка природа, човек с изключително лоша човешка природа. По-конкретно, какви проявления на изгубена човешка природа показва този човек? Опитайте се да анализирате какви характерни черти имат такива хора и какви са конкретните им проявления. (Те са егоистични и низки.) Егоистичните и низки хора са нехайни в действията си и стоят настрана от всичко, което не ги засяга лично. Не зачитат интересите на Божия дом и не проявяват внимание към Божиите намерения. Не поемат никакво бреме да изпълняват дълга си или да свидетелстват за Бог и нямат чувство за отговорност. За какво мислят, когато правят нещо? Първата им грижа е: „Ще разбере ли Бог, ако направя това? Видимо ли е за другите хора? Ако другите хора не виждат, че полагам всички тези усилия и работя усърдно, и ако Бог също не го вижда, тогава няма смисъл да полагам такива усилия или да страдам за това“. Не е ли това изключително егоистично? Освен това е недостойно намерение. Когато мислят и действат по този начин, съвестта им играе ли някаква роля? Гризе ли ги съвестта за това? Не, съвестта им не играе никаква роля и те нямат угризения. Има хора, които независимо какъв дълг изпълняват, не поемат никаква отговорност, нито съобщават своевременно на ръководителите си за проблемите, които са открили. Затварят си очите, когато видят хора, които прекъсват и смущават. Когато видят зли хора да вършат злодеяния, не се опитват да ги спрат. Нито защитават интересите на Божия дом, нито се замислят какъв е техният дълг и каква е отговорността им. Когато изпълняват дълга си, такива хора не вършат никаква истинска работа. Те са угодници и са алчни за удобства; говорят и действат само заради суетата, престижа, статуса и интересите си и са готови да посветят времето и усилията си само на неща, които им носят полза. Действията и намеренията на такива хора са ясни на всички: те изскачат винаги, когато има възможност да се покажат или да се възползват от някаква благословия. Когато обаче няма възможност да се покажат или щом настъпи време на страдание, те изчезват от погледа като костенурка, която си прибира главата в корубата. Такъв човек има ли съвест и разум? (Няма.) Дали човек без съвест и разум, който се държи така, изпитва угризения на съвестта? Такива хора не изпитват угризения на съвестта. Съвестта им не служи за нищо. Те никога не са изпитвали угризения на съвестта, така че могат ли да почувстват укора или дисциплинирането на Светия Дух? Не, не могат.

Делото на Светия Дух е принципно и има своите предпоставки. Обикновено върху какви хора върши делото Си Светият Дух? Какви предпоставки трябва да изпълни човек, за да получи делото Му? Онези, които вярват в Бог, трябва да разберат най-малкото, което трябва да притежават, за да получат делото на Светия Дух. Трябва да притежават поне съвест и честно сърце, а съвестта им трябва да съдържа елемент на честност. Сърцето ти трябва да е честно и да приема Божията внимателна проверка. Онези, които не смеят да приемат Божията проверка, не са честни хора и не вярват искрено в Бог. Хората винаги казват, че Бог проучва внимателно най-съкровеното сърце на човека, че Той наблюдава всичко и че човек вижда външното, а Бог — сърцето. Защо обаче не могат да приемат Божията проверка? Защо не могат да се вслушат в Божиите слова и да Му се покорят? Обяснението е, че хората разбират само думите и доктрините, но не обичат истината. Защо някои хора никога не са способни да приемат делото на Светия Дух, винаги са в негативно, потиснато състояние, и не изпитват нито радост, нито спокойствие? Ако изследвате внимателно техните състояния, те обикновено нямат понятие за собствената си съвест, нямат честно сърце, имат малки заложби и не полагат усилия за истината, така че състоянията им много рядко са нормални. Тези, които обичат истината, са различни. Те винаги полагат усилия за постигане на истината, състоянието им се подобрява, когато разберат части от нея, и са способни да разрешат някои реални проблеми, когато разбират части от истината, така че състоянието им непрекъснато се подобрява и става все по-нормално. Каквото и да им се случва, те рядко са негативни и са способни да живеят в присъствието на Бог. През всеки период на преживяване те винаги имат придобивки и знания и винаги имат постижения в изпълнението на дълга си. Те са способни да спечелят хората, когато разпространяват евангелието и какъвто и да е дългът им, те го изпълняват по принципен начин. Откъде идват тези придобивки? Тези резултати са постигнати от честото четене на Божиите слова и получаването на просветление, озарение и разбиране на истината — резултати, постигнати чрез делото на Светия Дух. Само когато притежаваш честно сърце, съвест и разум, каквито трябва да притежава човечеството, Светият Дух може да върши делото Си върху теб. Всички ли имате представа за правилата за делото на Светия Дух? Върху какви хора извършва Своето дело? Обикновено Светият Дух върши делото Си върху онези, които са честни по сърце. Той върши делото Си върху онези, които имат трудности и търсят истината. Бог не обръща внимание на онези, които нямат никаква човешка природа и изобщо нямат съвест или разум. Ако човек е честен, но сърцето му временно се отдалечи от Бог, не иска да се опитва да бъде по-добър, заседнал е в негативно състояние, нито се моли, нито търси истината, за да разреши всичко това, и не желае да сътрудничи — в това състояние на временна тъмнина, временна деградация, Светият Дух не върши Своето дело. Колко по-малко ще го върши за някого, който не осъзнава из основи човешката природа? Той със сигурност няма да го върши. Какво прави Бог с такъв човек, който няма нито съвест, нито разум, който изобщо не обича истината? Той не му обръща внимание. Има ли някаква надежда за такива хора? Има един-единствен лъч на надежда. Единственият изход за тях е да се покаят истински, да станат честни хора и само тогава могат да получат делото на Светия Дух. Как се става честен човек? На първо място, трябва да отвориш сърцето си за Бог и да търсиш истината от Него, а когато я разбереш, трябва да можеш да я приложиш на практика и да се подчиниш на Божиите подредби, което е равносилно на това да отдадеш сърцето си на Бог. Само тогава можеш да бъдеш приет от Бог. Първо трябва да се опълчиш на плътта си, да се откажеш от собствената си суета и гордост, от интересите си, да се хвърлиш в изпълнението на дълга си както с тялото, така и с ума си, да изпълняваш дълга си с покорно сърце и да вярваш в сърцето си, че докато удовлетворяваш Бог, няма значение какво ще изтърпиш. Ако се сблъскаш с трудности, молиш се на Бог и търсиш истината, виж как Бог те направлява и дали в сърцето ти има спокойствие и радост, дали имаш тези доказателства или не. Ако искаш да получиш делото на Светия Дух, първо, трябва истински да се покаеш, да се отдадеш на Бог, да отвориш сърцето си в Негово присъствие и да се откажеш от глупостите, които толкова много цениш, като слава, придобивки и статус. Ако продължаваш да се стремиш към тези неща, но все още изискваш големи благословения от Бог, Той ще те признае ли? За делото на Светия Дух има предпоставки. Бог се отвращава от злото и е свят Бог. Ако хората винаги се стремят към слава, придобивки и статус и от началото до края не могат да се откажат от тези неща, ако сърцата им са затворени за Бог, ако не смеят да са откровени с Него, ако винаги отхвърлят Неговото дело и напътствие, тогава Той не върши нищо. Бог не е длъжен да върши Своето дело върху всеки човек, като те принуждава да правиш това или онова. Бог не те принуждава. Само злите духове принуждават хората да правят това или онова, дори насилствено обладават човека, за да го контролират. Делото на Светия Дух е особено деликатно, така че когато Той те води, ти дори не го усещаш. Ще си помислиш, че сякаш несъзнателно си разбрал и си се пробудил. Ето как Светият Дух води хората. Така че ако някой иска да получи делото на Светия Дух, трябва истински да се покае и истински да сътрудничи.

Как да започнете да отдавате сърцето си на Бог? Когато ви се случи нещо, трябва да заявите пред Бог, че няма да разчитате на себе си. Да отдадеш сърцето си на Бог означава да Му позволиш да бъде Господар на дома ти. Освен това трябва да се откажеш от нещата, които ти пречат да практикуваш истината, като репутация, статус, суета и гордост, да позволиш на Бог да те води, да позволиш на сърцето си да Му се покори, да Му позволиш да управлява сърцето ти и да действаш според Неговите слова. Когато си в състояние да се откажеш от нещата, на които се наслаждава плътта, и Бог види, че вече не носиш бреме, а вместо това идваш пред Него с покорно сърце, готов да слушаш Неговите слова и да се покоряваш на подредбите и плановете Му, като Му позволяваш да действа и да води — щом Бог види, че си така искрен, тогава Светият Дух ще свърши Своето дело. Първо, трябва наистина да се покаеш, да обърнеш сърцето си към Бог, да проявиш внимание към Неговите намерения и да положиш усилия за постигане на истината. Не можеш да бъдеш негативен или мързелив, още по-малко твърдоглав. Що за отношение е това, ако винаги искаш да се разпореждаш, да бъдеш господар на собствения си дом и да действаш според собствените си предпочитания? Що за състояние е това? Това е непокорство и съпротива. Мислиш ли, че Бог трябва да те спаси, че не може без теб? Така ли е? Защо Божието дело в последните дни се е насочило към езичниците? Защо Той не го върши в Израел? Защо не го върши в религиозния свят? Това е така, защото там са твърде непокорни и се съпротивляват на Бог, затова Той е обърнал това дело към езичниците. Как Бог гледа на този въпрос? Бог спасява онези, които приемат истината. Няма значение дали са се обърнали във вярата от религията, или са невярващи, които приемат това дело — Бог е милостив и спасява онези, които приемат истината. Всички ли сте наясно с тези въпроси? Всяко едно нещо, което Бог прави, е най-смислено и съдържа в себе си Божия нрав и Неговата мъдрост. Разбира се, хората няма за какво да се хвалят, когато разбират Божиите желания или се покоряват на Неговите подредби. Не си мислете, че сте умни или че обичате истината, или че сте много по-силни от другите хора. Това, че си умен по един въпрос, не означава, че непременно ще бъдеш умен и по друг, затова трябва често да се молите и да търсите истината във всичко. Трябва да изследвате всичките си действия, за да видите дали имате богобоязливо сърце, дали те са в съответствие с истината и дали са в състояние да удовлетворят Божиите намерения.

Независимо дали вашата човешка природа е на приемливо ниво или дали отговаря на критерия за нормална съвест и разум, Бог е доволен само от онези хора, които се стремят към истината. Стремежът към истината е безкраен, както и навлизането в живота. Ако някой притежава само съвест и действа според нея, този принцип не е на нивото на истината. Човек трябва да плати и цената с полагането на усилия за истината, да се държи, както Бог изисква, и да изпълнява добре дълга си според Неговите изисквания. Само като се стреми по този начин, може да постигне навлизане в живота, да разбере и да получи истината, и да удовлетвори Божиите намерения. Някои хора имат известна човешка природа, притежават някакви съвест и разум, и затова си мислят: „Като изпълнявам дълга си според съвестта си, ще бъда достоен за Бог“. Вярно ли е това? Може ли стандартът на съвестта да замени истината? Можете ли да се покорите на Бог, като действате според съвестта си? Можете ли да следвате Божията воля? Можете ли да мразите Сатана и да се опълчите срещу него? Можете ли наистина да обичате Бог? Можете ли да засрамите Сатана? Това, че действате според съвестта си, истинско свидетелство ли е? Нищо от това не е постижимо. Какво представлява стандартът на съвестта? Съвестта е чувство в нечие сърце, преценка на сърцето, и представлява предпочитанията на нормалната човешка природа. Често много от членовете в закона и понятията за морал се основават на усещанията на съвестта и по този начин усещанията на съвестта използват лесно членовете в закона и понятията за морал като стандарт. Така че усещанията на съвестта не са на висотата на стандарта на истината, а освен това са подвластни на емоционални ограничения или се поддават на измами и се заблуждават от красиво звучащи думи, което поражда много грешки. Ако хората не разбират истината, тогава са подвластни на дяволските измами и позволяват на Сатана да вземе предимство над тях. Ето защо да се действа според съвестта далеч не отговаря на Божиите изисквания. Трябва да се полагат и усилия за истината. Само когато разбирате истината и изпълнявате дълга си според принципите, можете да изпълните Божиите изисквания. Нивото на истината далеч надхвърля нивото на съвестта. Ако просто изпълнявате своя дълг според съвестта си, тогава можете ли да получите Божието одобрение? Не можете. Тъй като съвестта не може да замени истината, а още по-малко Божиите изисквания, не можете да се задоволите с това да изпълнявате своя дълг според съвестта си. Това не може да ви спечели Божието одобрение.

За да се стремите към истината, трябва да се вглеждате в себе си във всяко отношение, за да видите кои истини не сте придобили, което ви пречи да се подчините на Бог напълно, да се боите от Него, да отбягвате злото и да изпълнявате предано дълга си. След това трябва бързо да придобиете онези истини, които ви липсват, така че не само да се държите на приемливо ниво, но и в същото време да изпълнявате дълга си задоволително. Някои хора са угодници, които премълчават и не разобличават другите, когато виждат, че вършат нещо нередно. С тях се общува лесно и те лесно се поддават на влияние. Подчиняват се на фалшиви водачи и антихристи, които смущават делото на църквата. Не обиждат никого, винаги правят компромиси и не заемат страна. На пръв поглед изглежда, че имат човешка природа, имат чувство за мярка, имат малко съвест и разум, но през повечето време мълчат и не изразяват мнението си. Какво мислите за такива хора? Не са ли престорено учтиви и лукави? Ето колко лукави са хората. Когато нещо се случи, те може нищо да не кажат или няма да изразят каквото и да е мнение с лека ръка, а все мълчат. Това не означава, че са разумни, а напротив — показва, че са доста лъжливи, че крият тайните си и че са много хитри. Можеш ли да си откровен с Бог, ако с никого не си откровен? И ако не си искрен дори с Бог и не можеш да си откровен с Него, можеш ли тогава да Му отдадеш сърцето си? Определено не можеш. Не можеш да бъдеш в единомислие с Бог, а сърцето си държиш далече от Неговото! Когато разговаряте с другите, способни ли сте да бъдете откровени и да кажете това, което наистина мислите? Човек има надежда да придобие истината, ако винаги казва онова, което наистина е в сърцето му, ако говори честно и ясно, ако е искрен, ако никога не изпълнява дълга си нехайно, и ако може да практикува истината, която разбира. Ако човек все се преструва и крие сърцето си, за да не може никой да го прозре ясно, ако създава фалшиво впечатление, за да заблуди останалите, тогава го грози сериозна опасност. Той е в голяма беда и ще му е много трудно да придобие истината. От ежедневието на човека, от неговите думи и действия можете да разберете какви са перспективите му. Ако този човек все се преструва, все се изтъква, значи не приема истината и рано или късно ще бъде разкрит и отстранен. По кой път вървите всички вие? Никога няма да сбъркаш, ако вървиш по пътя на честния човек! Някои хора биха казали: „Защо споделяш съкровените си мисли, когато разговаряш с братята и сестрите за истината? Не е ли глупаво?“ или: „Като разобличаваш злите хора и неверниците, не ги ли обиждаш? Вярващите в Бог не може да са толкова глупави!“. Какво изпитваш, когато чуеш тези думи? Трябва да кажеш: „Да бъдеш честен човек, да казваш истината и да се придържаш към принципите е умно и изобщо не е глупаво. Това е истината, която идващите при Бог трябва да практикуват. Вярващите в Бог трябва да Му се подчиняват и да Го удовлетворяват във всяко отношение. Да разговаряш за истината и да откриваш сърцето си е правилно. Когато разговаряш за истината, трябва да говориш за действителното си състояние. Това ще е градивно за другите и полезно за теб. Божиите избраници имат отговорността да разобличават злите хора и неверниците. Можеш ли да изпълняваш дълга си добре, ако се страхуваш да не обидиш някого? Божиите избраници трябва да се придържат към истината принцип и да разобличават злите хора и неверниците. Да бъдеш честен човек означава да практикуваш истината и да се придържаш към принципите. Не са честни хората, които не практикуват истината, както и онези, които не се придържат към принципите“. Какво мислите за това опровержение? Каквото и да мислят другите, хората, които вярват в Бог, не могат да се откажат от това да бъдат честни, нито от пътя на стремежа към истината. Те не могат да се влияят или да бъдат ограничавани от фалшиви водачи, антихристи или неверници. През цялото време трябва да следват Бог, да се вслушват в Неговите слова и да бъдат честни хора според Божиите изисквания. Така е правилно. Как трябва да практикува човек, за да стане честен? Трябва често да се самоанализира, за да разбере в кои случаи все още може да прояви своя лъжлив, измамен нрав. Човек може да се опълчи на плътта и постепенно да стане честен само като опознае себе си, мотивите си да лъже и измамния си, покварен нрав. Не са ли глупави хората, които никога не откровени, които все се опитват да скрият и потулят нещо, преструват се на порядъчни, искат хората да имат високо мнение за тях, не позволяват на другите да добият пълна представа за тях и искат останалите да им се възхищават? Тези хора са най-глупавите! Защото рано или късно истината за тях ще излезе наяве. По кой път вървят с такова поведение? Това е пътят на фарисеите. В опасност ли са лицемерите, или напротив? Това са хората, които Бог презира най-много, така че смяташ ли, че ги грози опасност? Всички фарисеи вървят по пътя на унищожението!

Когато Светият Дух върши делото Си, за да те просветли и да можеш да разбереш нещо, понякога това става много бързо, а друг път Той те кара да преминеш през дадено преживяване за известно време, преди постепенно да ти позволи да го разбереш. Това не означава, че нищо не изисква от теб да го преживееш или че Той е приключил, след като ти е позволил да разбереш думите и доктрините. Въз основа на какви принципи върши делото Си Светият Дух? Той върши делото Си, като организира средата ти и хората, събитията и нещата, като ти позволява да съзрееш чрез тези хора, събития и неща и постепенно да разбереш истината чрез тях и чрез тези преживявания. Когато ти даде няколко прости думи, за да те вдъхнови или просветли, или ти осигури малко светлина, Той не е приключил. По-скоро Той ти позволява да извлечеш поуки и постепенно да израснеш чрез преживяването на всеки въпрос, на различна среда и различни хора, събития и неща, така че да можеш да постигнеш постепенно разбиране на истината и навлизане в реалността. Следователно Светият Дух върши делото Си според много естествен принцип. Той действа в пълно съответствие с естествения модел на човешкото развитие, без да използва каквато и да било принуда. Според принципа и обхвата на делото на Светия Дух, ако човек няма минимален човешки разум и съвест, които би трябвало да има, тогава може ли да получи делото на Светия Дух? Може ли да получи Божието напътствие и просветление? Категорично не. Какво имам предвид под това? Хората винаги казват, че се стремят към истината, че трябва да я разберат по-добре, но са пропуснали нещо, а именно — че трябва да отдадат сърцето си на Бог. Те си мислят: „Независимо каква е моята човешка природа, дали имам съвест, дали отдавам сърцето си на Бог, или не, просто ще се стремя повече към истината, ще слушам повече проповеди, ще чета повече Божиите слова и ще общувам често за истината. Така че, докато изпълнявам дълга си, ще полагам повече усилия и ще страдам повече, и всичко ще бъде наред“. Но такъв човек не е осъзнал и не знае най-основното. Сега разбирате ли какъв е минимумът, който човек трябва да притежава, ако иска да разбере и получи истината? (Съвест и разум.) Казано по-просто, става дума за това, че като минимум човек трябва да притежава честно сърце. Само онези, които притежават честно сърце, могат да приемат истината, да се подчинят на Божиите планове и да изпълняват дълга си в съответствие с Неговите изисквания. Ако нямате честно сърце, тогава не можете да изпълнявате Божиите изисквания, нито можете да изпълнявате добре дълга си на сътворени същества. Какво представлявате, ако нямате честно сърце? Това означава, че нямате човешка природа — вие сте дяволи. Какви са проявленията на това да имаш честно сърце? Като минимум човек трябва да има добра човешка природа. Когато човек има добра човешка природа, искрено сърце, съвест и разум, това не са безсмислени или неясни неща, които не могат да се видят или докоснат, а по-скоро са неща, които могат да се открият навсякъде в ежедневието и всички те са неща от реалността. Да кажем, че даден човек е велик и съвършен. Дали това е нещо, което можеш да видиш? Не можеш да видиш, да докоснеш или дори да си представиш какво означава да си съвършен или велик. Ако кажеш обаче, че някой е егоистичен, можеш ли да видиш действията на този човек и дали отговаря на описанието? Ако се каже, че някой е честен и има искрено сърце, можеш ли да видиш това поведение? Ако се каже, че някой е измамен, нечестен и подъл, можеш ли да видиш тези неща? Дори със затворени очи можеш да почувстваш дали човешката му природа е нормална или достойна за презрение от начина, по който говори и постъпва. Следователно „добра или лоша човешка природа“ не е безсмислена фраза. Например егоизмът и низостта, изкривяването и измамността, надменността и самоправедността са все неща, които можете да разберете в живота, когато срещнете даден човек. Това са негативните елементи на човешката природа. Следователно, могат ли да се доловят в ежедневието положителните елементи на човешката природа, като честността и любовта към истината, които хората би трябвало да притежават? Може ли да се види дали някой притежава просветлението на Светия Дух, дали може да получи Божието напътствие, дали има делото на Светия Дух? Можете ли да различите всичко това? Какви състояния трябва да притежава човек, за да получи просветлението на Светия Дух, да получи Божието напътствие и винаги да постъпва в съответствие с истините принципи? Трябва да има честно сърце, да обича истината, да търси истината във всичко и щом я разбере, да е способен да я практикува. Да притежава тези състояния означава да има просветлението на Светия Дух, да може да разбира Божиите слова и да практикува истината с лекота. Ако някой не е честен човек и в сърцето си не обича истината, ще му е трудно да получи делото на Светия Дух, и дори и да споделите истината с него, нищо няма да излезе от това. Как можете да разберете дали даден човек е честен? Трябва не само да гледате дали лъже и мами, но най-важното е да видите дали може да приеме истината и да я практикува. Това е най-същественото. Божият дом винаги е отстранявал хора и досега мнозина вече са отстранени. Те не бяха честни хора, а всички бяха измамници. Обичаха неправедните неща и изобщо не обичаха истината. Независимо колко години са вярвали в Бог, не можеха да разберат истината или да навлязат в реалността. Още по-малко бяха способни да се променят истински. Следователно отстраняването им беше неизбежно. Какво да гледате първо, щом установите контакт с някого? Погледнете думите и делата им, за да видите дали са честни, дали обичат истината и дали могат да я приемат. Това е от решаващо значение. По принцип можете да видите същината на човека, стига да успеете да определите дали е честен, дали може да приеме истината и да я практикува. Що за човешка природа има, ако от устата му се леят мили думи, но той не прави нищо реално, а когато дойде време наистина да се свърши нещо, мисли само за себе си и никога за другите? (Егоизъм и подлост. Той няма човешка природа.) Лесно ли е за човек без човешка природа да придобие истината? Трудно е. Когато е изправен пред период на страдание или когато трябва да плати определена цена, той си мисли: „Хора, давайте първи, страдайте и плащайте цената, а след като се доближите до постигането на целта, ще дойда и аз“. Що за човешка природа е това? Такова поведение може да се обобщи като „липса на човешка природа“. Всеки има покварен нрав, но когато се натъкнат на някакъв проблем, съвестта на някои хора започва да действа и те изпитват угризения, така че могат да постъпват според съвестта си. Макар да не казват: „Стремя се към истината и трябва да съм добър човек“, като начало съвестта им се задейства и, като разчитат на нея, те са способни да кажат: „Трябва да съм достоен за Божията благодат и избор“. И така, способни ли са да практикуват истината, когато съвестта им работи? Не е задължително, но ако поне имат това желание, за тях става лесно да практикуват истината, което е изначалната основа, за да я придобият. Когато са изправени пред опасност, някои хора мислят само как да се скрият. Някои защитават другите, без да ги е грижа за себе си. Когато нещо им се случи, някои хора търпят, а други се борят. Това са разлики в човешката природа. И така, какъв човек е вероятно да придобие истината? Много хора са взели твърдо решение пред Бог и са дали обет да Му отдадат целия си живот, да дадат всичко от себе си за Него и да не искат нищо в замяна. От друга страна хората с лоша човешка природа винаги се борят за изгода, никога не отстъпват и не се въздържат, и никога не постъпват по съвест. Лесно ли е за такъв човек да придобие истината? Лесно ли е да бъде доведен до съвършенство от Бог? (Не.) За какъв вид човек е лесно да бъде доведен до съвършенство от Бог и да придобие истината? (Хора с добра човешка природа.) Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не засягате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да хитрувате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Да можете да се подчинявате на Бог и на истината. Да подхождате към дълга си и към всякакви хора, събития и неща принципно и с чувство за отговорност. Това е ясно за всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното състояние. Никой, който и да е той, не може да излъже Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не се отричат от собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не го разобличават. Нямат никакви принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа. Не обръщайте внимание на това, което казват такива хора. Трябва да видите какво изживяват, какво разкриват и какво е тяхното отношение, когато изпълняват дълга си, както и какво е вътрешното им състояние и какво обичат. Дали човек притежава човешка природа, ако любовта към собствената му слава и изгода надхвърля предаността му към Бог, ако любовта към собствената му слава и изгода е по-важна от интересите на Божия дом, или ако любовта към собствената му слава и изгода е по-голяма от вниманието, което проявява към Бог? Това не е човек, който има човешка природа. Както Бог, така и другите, могат да видят поведението му. За такива хора е много трудно да придобият истината.

Сега разбирате ли всички вие какви хора са способни да получат истината? Всички желаят да се стремят към истината, всички вярват в Бог, събират се и слушат проповеди, изпълняват дълга си и общуват за истината, но защо след няколко години някои хора са способни да говорят за своите свидетелства за преживяване и да свидетелстват за Бог, а други изобщо нямат свидетелства за преживяване и не могат да изпълнят добре никакъв дълг? В какво се състои разликата? Всъщност тя е в различната им човешка природа. Някои хора имат съвест и разум, а други — нямат; някои хора обичат истината, а други — не. И така, какъв човек може лесно да получи истината? (Хората, които са искрени към Бог, които са честни, които имат човешка природа и притежават съвест и разум.) Това е много важно. Сега, когато разбирате това, трябва да помислите за следното: свързано ли е разбирането и получаването на истината с външния вид, заложбите, нивото на образование, произхода, възрастта, семейната среда, талантите или професионалните умения, които хората са усвоили? Може да се каже, че по принцип не са свързани. Някои хора са с малки заложби, но самите те са много благонадеждни. Използват толкова енергия, колкото имат, не са хитри и измамни, а са съвестни и поемат отговорност за всичко. Ако правят грешки, са способни да приемат истината и да практикуват според принципите, а когато имат трудности, са способни да търсят истината. Резултатите от изпълнението на дълга им са все по-добри и, въпреки че надарените хора гледат на тях отвисоко, Бог харесва такъв тип хора. Когато Бог дава благодат на хората и им позволява да разберат истината, Той не гледа външния вид, нивото на образование, качеството на заложбите или красноречието им — Бог не гледа нищо от това. Някои хора казват: „Аз съм бавен в говора и езика, а виждам хора, които говорят толкова умело. Не съм висок, нито изглеждам много необичайно. Не съм образован, нито притежавам големи заложби. Не означава ли това, че с мен е свършено?“. Що за мисъл е това? Не е ли това погрешно разбиране на Бог? Не означава ли това, че не разбирате Божиите намерения? (Така е.) Нима хората, които имат такава гледна точка, не са непокорни? Те изобщо не разбират Божиите намерения. Мислят, че всички онези, които са спасени и усъвършенствани от Бог, или които са просветлени и водени от Него, са надарени, че могат да говорят много добре, че имат добро образование и големи знания, че всички те са гении и че Той ги харесва. Това не е ли клевета срещу Бог? Те изобщо не разбират Божия ум! Хората винаги казват, че Бог е праведен и че наблюдава най-дълбоките части на сърцата на хората, но когато нещо им се случи, не Го разбират правилно. Сега стана ли ви малко по-ясно? Какво вижда Бог, когато гледа хората? Той вижда сърцата им. Всичко, което хората казват и вършат, се контролира от сърцата им. Ако сърцето ти е честно, тогава ще имаш добра човешка природа. Ще си способен постепенно да разбереш истината, ще можеш да удовлетворяваш Божиите изисквания до известна степен и да проявяваш внимание към Божиите намерения. Ако сърцето ти е прекалено измамно, затворено и непреклонно, ако си егоист, нямаш добра човешка природа, ако винаги си затънал в представи и си въобразяваш как трябва да действа Бог, ако когато срещнеш нещо, което не отговаря на твоите представи, разбираш погрешно Бог и никога не разбираш Неговите намерения, тогава ще бъдеш ли в състояние да получиш истината? Не, няма да си в състояние. А накрая, когато не можеш да получиш истината, ще обвиняваш ли себе си, обвиняваш ли другите или ще се оплакваш от Бог, като казваш, че Той не е справедлив? (Ще обвиняваме себе си.) Точно така, ще обвинявате себе си. И така, какво трябва да направи такъв човек, за да получи истината? Трябва да търси истината и да я прилага на практика, както и да се държи и да практикува по конкретни начини. Ако разбира, без да практикува, все още не може да получи истината. Когато у теб се породи егоизъм и кроеж за собствена изгода и осъзнаеш това, трябва да се помолиш на Бог и да потърсиш истината, за да се справиш с него. Първото нещо, с което трябва да сте наясно, е, че по същество подобно поведение е нарушаване на истините принципи, че то е вредно за работата на църквата, че е егоистично поведение, достойно за презрение, и че не е това, което хората със съвест и разум би следвало да правят. Трябва да загърбите собствените си интереси и егоизъм и да помислите за работата на църквата — това е съгласно Божиите намерения. След като се помолите и се самоанализирате, ако наистина осъзнаете, че да действате по този начин е егоистично и достойно за презрение, ще бъде лесно да загърбите егоизма си. Когато загърбите егоизма и кроежите си за изгода, ще се почувствате здраво стъпили на земята, ще бъдете спокойни и радостни и ще усетите, че човек със съвест и разум трябва да мисли за работата на църквата, че не бива да се фиксира върху личните си интереси, което би било толкова егоистично, достойно за презрение и лишено от съвест или разум. Да се действа безкористно, да се мисли за работата на църквата и да се вършат нещата изключително в угода на Бог е справедливо и почтено, и ще донесе стойност на вашето съществуване. Когато живеете по този начин на земята, вие сте открити и честни, изживявате нормална човешка природа и истински човешки образ, и не само имате чиста съвест, но сте достойни за всички неща, с които Бог ви е дарил. Колкото повече живееш по този начин, толкова по-ведър и здраво стъпил на земята ще се чувстваш, толкова по-спокоен и радостен ще бъдеш. По този начин няма ли да сте стъпили на правилния път на вярата в Бог?

Дали поквареният нрав на хората от егоизъм, измамност и лъжа, достоен за презрение може да се промени, или не, зависи от това дали са способни да приемат истината. Всички онези, които са способни да приемат истината, мразят своя покварен нрав, мразят егоизма, измамата и лъжата, достойни за презрение. Те не искат да позволят на тези неща да ги оскверняват или възпират. Щом хората, които обичат истината, опознаят своя покварен нрав, тогава за тях е лесно да отхвърлят тези негативни безсмислици и глупости. Онези, които не обичат истината, се отнасят към тези негативни неща като към съкровища. Твърде много обичат собствената си изгода, не желаят да се опълчат на плътта и са твърде непреклонни. В резултат на това никога не успяват да разберат какви са Божиите намерения, нито да се покорят на Бог. Именно защото хората не обичат или не приемат истината, те вярват в Бог толкова много години по толкова объркан начин. Когато дойде време да свидетелстват, езикът им е вързан и не са способни да кажат нищо. Хората са слушали проповеди за истината в продължение на много години и Божият нрав винаги им се е разкривал, така че тези, които се стремят към истината, би трябвало вече да я разбират, но онези, които не обичат истината, не желаят да се открият пред Бог. Сърцата им не желаят да се откажат от предпочитанията на плътта, така че те не смеят да практикуват, като просто се открият пред Бог. Те искат само свободно да се наслаждават на благодатта, която Бог дава на хората, но не искат да практикуват истината, за да Го удовлетворят. Бог казва: „Ако искаш да получиш Моята благодат, ако искаш да получиш тези истини, има само едно условие — трябва да се откажеш от собствената си изгода и да Ми отдадеш искреността си“. Хората не са способни да изпълнят дори това единствено условие, но въпреки това продължават да изискват Божията благодат, спокойствие и радост и искат да получат истината, но не искат да отдадат искреното си сърце на Бог. Що за хора са тогава? Не са ли те от вида на Сатана? Могат ли да вършат и двете неща едновременно? В интерес на истината не могат. Независимо дали разбираш Божиите намерения, или не, Неговият нрав винаги се е разкривал напълно на хората. Ако човек никога не приема истината или ако разбира истината, без да я прилага на практика, то това е така, защото е твърде непреклонен и не е отдал сърцето си на Бог. Затова никога не е в състояние да получи истината, нито да опознае Божия нрав. Това не е защото Бог се отнася несправедливо към хората. Хората често цитират Бог да казва: „Бог дава благодат на когото пожелае“, но не разбират смисъла на тази фраза. Напротив, разбират Бог погрешно. Те мислят, че благодатта идва от Бог, че Той я дава на когото пожелае и че е добър към когото пожелае. Така ли е? Не са ли това човешки представи и фантазии? Бог се отнася към хората според тяхната същност. Когато хората са способни да проявяват внимание към Божиите намерения и да приемат истината, тогава те са благословени от Бог. Ако не приемат истината и се противопоставят на Бог, тогава резултатът е различен. В действителност Бог е справедлив към всички и се отнася към тях според принципите, просто сърцата на част от хората са твърде закоравели, така че Бог трябва да се отнася към тях по различен начин. Нещата, които Бог прави с всеки човек, са различни, което показва, че Той прави нещата според принципите. Бог е справедлив към всеки човек. Много хора например не застават пред Бог, за да търсят истината. Те искат да разчитат само на себе си, за да си изградят добър живот и добро бъдеще. Искат да владеят съдбата и бъдещето си и мислят, че това е в собствените им ръце. Те не приемат Божието върховенство или Неговите планове, нито Му се покоряват, а искат Бог да ги удовлетвори. Когато се препънат и провалят, те се оплакват, че Бог е несправедлив. Това разумно ли е? Те са твърде невежи и упорити. Но винаги се смятат за умни. Мислят си: „Някои хора се отказват от семействата си и не искат нищо. Прекарват цялото си време в изпълнение на дълга си, отдават искреното си сърце на Бог, а какво получават в замяна? Не знаят какво ще направи Бог в бъдеще, но предлагат всичко, без да си оставят някакъв изход. Тези хора са толкова глупави! Вижте колко съм умен, следвам този път: след дявола вървя и Богу се моля. Не е нужно да се отказвам от нищо, нито да отлагам нещо, а накрая и аз ще бъда спасен“. Умен ли е този човек, или е идиот? (Идиот е.) Определено е идиот. Когато се прави сравнение между умните хора и невежите, упорити хора, се вижда, че те се различават по своята човешка природа. Умните имат добра човешка природа, докато невежите и упорити хора имат лоша човешка природа. Умните приемат истината, докато невежите и упорити хора не я приемат и крайният им изход ще бъде различен.

Има два основни типа хора при изпълнението на дълга. Едните искрено отдават всичко на Бог, а другите винаги си оставят изход. Кой тип хора смятате, че Бог ще одобри и спаси? (Онези, които искрено отдават всичко на Бог.) Бог иска да получи онези хора, които искрено Му отдават всичко. Всъщност Бог няма много изисквания към хората. Той изисква единствено хората да са искрени, докато изпълняват дълга си. Той не иска да ти отнема личната изгода. Бог ви е дал възможности да се обучавате при изпълнението на дълга си и да развивате всякакви таланти, а това, което иска, е искреността на хората. Независимо къде изпълняваш дълга си или какъв е той, Бог ти е дал възможно най-голямо пространство, в което да развиваш талантите и уменията си, и в крайна сметка Бог иска да ти позволи да получиш истината във всякаква среда и при всеки дълг, да разбереш Неговите намерения и да изживееш човешко подобие. Това е Божието намерение. Бог не иска да ти отнеме всичко, а по-скоро иска да допълни всичко за теб — иска да ти даде всичко. Някои хора винаги са тесногръди. Макар да са усвоили някои професионални знания в земния свят, те смятат, че ако изпълнят дълга си, ще пренебрегнат всичките си професионални знания. Наистина ли ще е загуба, ако вече не ги използват? Като изпълняваш дълга си сега, ще получиш истина и живот. За сравнение кое е по-ценно: малко безполезно, пренебрегнато знание или истината и животът? Да не говорим, че наистина полезните неща, които си научил, могат да бъдат развити и използвани, докато изпълняваш дълга си. Паметта ви за тези неща няма ли да е по-силна, ако сте ги използвали, за да изпълнявате дълга си? Да помниш неща, които не използваш, е досадно и неудобно, така че да ги изоставиш едва ли е жалко. Точно сега твоите хобита и умения се развиват, докато изпълняваш дълга си. Също така, докато изпълняваш дълга си като сътворено същество, ти си в състояние да разбереш истината и да поемеш по правия житейски път. Какво щастливо събитие, какво щастие! Както и да го погледнете, това не е загуба. Щом като следвате Бог, отдалечавате се от местата на греха и от групите нечестиви хора, поне мислите и сърцата ви няма да продължат да страдат от покварата и от потъпкването им от Сатана. Дошли сте до парче чиста земя, дошли сте пред Бог. Не е ли това огромно щастие? Хората се прераждат поколение след поколение, чак до наши дни, и колко такива възможности имат? Тази възможност не се ли дава само на хората, които се раждат в последните дни? Какво велико нещо е това! Това не е въпрос на загуба, това е най-големият късмет. Трябва да си толкова щастлив! Като сътворени същества, сред цялото творение, сред няколкото милиарда души на Земята, колко са хората, които имат възможност да свидетелстват за делата на Създателя в своята идентичност на сътворени същества, да изпълняват своя дълг и отговорност сред Божието дело? Кой има такава възможност? Има ли много такива хора? Твърде малко са! Какво е съотношението? Един на десет хиляди? Не, те са дори още по-малко! Особено вие, които можете да използвате уменията и знанията, които сте усвоили, за да изпълнявате дълга си, не сте ли изключително благословени? Вие не свидетелствате за човек и това, което правите, не е кариера — Този, на когото служите, е Създателят. Това е най-прекрасното и ценно нещо! Следва ли да се чувствате горди? (Би следвало.) Като изпълнявате дълга си, вие получавате Божието поене и Неговия ресурс. С такава добра среда и възможност, няма ли да съжалявате до края на живота си, ако не получите нищо съществено и не придобиете истината? Така че трябва да се възползвате от възможността да изпълнявате дълга си и не бива да я пропускате; да се стремите към истината сериозно, докато изпълнявате дълга си, и да я получите. Това е най-ценното нещо, което можете да направите, най-смисленият живот! Сред всички сътворени същества няма човек или група от хора, които да са по-благословени от всички вас. За какво живеят невярващите? Живеят, за да се преродят и за вълнението на света. За какво живеете всички вие? Живеете, за да изпълнявате дълга си на сътворени същества. Стойността на такъв живот е толкова голяма! Така че не бива да гледате отвисоко на дълга, който изпълнявате, камо ли да се отказвате от него. Да изпълнявате добре дълга си и да изпълните Божието поръчение — само това е най-ценното и значимото.

29 юни 2015 г.

Предишна: Вярата в Бог трябва да започне с прозрение за злите светски тенденции

Следваща: Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger