Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да обучиш няколко последователи на истината, които ти съдействат и вършат добре работата си, а накрая всички имате свидетелства от опит, това значи, че си компетентен водач или работник. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че отдаваш предаността си. Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и изолират останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и низко? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да се съобразяваш с Божията воля, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек като по този начин присъединиш един талантлив човек към Божия дом, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш, че си се посветил на дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божия контрол върху това, което вършат. Когато приемаш Божия контрол, сърцето ти ще бъде на прав път. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божия контрол, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора не изпитват почит към Бог. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да се съобразяваш с Божията воля и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш качества, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на място; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, ще изпълняваш дълга си добре и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство.

Някои хора вярват в Бог, но не търсят истината. В живота си все се съобразяват с плътта, жадуват за плътски удоволствия, винаги задоволяват собствените си егоистични желания. Колкото и години да вярват в Бог, те никога няма да навлязат в истината реалност. Това е дамгата за посрамването на Бог. Казваш: „Не съм направил нищо, с което да се противопоставя на Бог. Как така съм Го посрамил?“ Всички твои идеи и мисли са нечестиви. Намеренията, целите и мотивите зад това, което правиш, както и последствията от действията ти, винаги удовлетворяват Сатана, превръщат те в негово посмешище и му позволяват да се възползва от теб. Не си дал нито едно свидетелство като християнин. Ти принадлежиш на Сатана. Ти позориш Божието име във всичко и не притежаваш истинско свидетелство. Ще си спомни ли Бог за нещата, които си вършил? В крайна сметка какво заключение ще направи Бог за всички твои действия, за поведението ти и задълженията, които си изпълнявал? Нима не трябва да излезе нещо от това, някакво свидетелство? В Библията Господ Исус казва: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Господ Исус казва това? Защо толкова много от онези, които проповядваха, пропъждаха демони и вършеха много чудеса в името на Господ, станаха злодеи? Защото не приеха истините, изречени от Господ Исус, не спазиха заповедите Му и не таяха любов към истината в сърцата си. Те искаха само да изтъргуват работата, която бяха свършили, трудностите, които бяха изтърпели, и жертвите, които бяха направили за Господ, в замяна на благословиите на небесното царство. Така те се опитваха да сключат сделка с Бог, опитаха се да използват Бог и да Го измамят, затова на Господ Исус Му омръзна от тях, намрази ги и ги осъди като злодеи. Днес хората приемат съда и порицанието на Божиите слова, но някои все още се стремят към слава и статут, все искат да се отличават, все искат да бъдат водачи и помощници, и да придобият слава и статут. Въпреки че всички те твърдят, че вярват в Бог и Го следват, че се отричат от себе си и че отдават всичко на Бог, те изпълняват дълга си, за да спечелят слава, печалба и статус, и винаги имат свои собствени планове. Те не са покорни или предани на Бог, могат да се впуснат в извършване на зло, без изобщо да се замислят за действията си, и така стават злодеи. Бог ненавижда тези зли хора и не ги спасява. По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или лоши? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и поразяват Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от оскърблението, което си Му причинил. Ти не свидетелстваш за Бог, не даваш всичко от себе си за Бог, нито изпълняваш отговорностите и дълга си към Бог; вместо това действаш в свой интерес. Какво означава „в свой интерес“? По-точно, това означава в интерес на Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже безполезна?

Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да зачиташ Божията воля и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да зачиташ Божията воля и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне. В този момент, независимо от колко време вярвате в Бог, навлизането ви в уроците, отнасящи се до стремежа към истината, практикуването на истината и навлизането в истината реалност, както и съприкосновението ви с тези уроци и опита ви с тях, нямат дълбочина и вие нямате истински опит или съприкосновение с тях, затова не можете да създадете истинско свидетелство. Току-що ви посочих един прост подход: започнете да практикувате по този начин и след известно време вътрешното ви състояние неусетно ще започне да се променя. От това противоречиво състояние, в което нито сте твърде заинтересовани да вярвате в Бог, нито сте твърде отегчени от това, ще преминете в състояние, в което усещате, че вярването в Бог и това да сте честни хора са добри неща, и в което сте заинтересовани да бъдете честни хора и чувствате, че в живота по този начин има смисъл и препитание. Ще се почувствате заземени, омиротворени и радостни в сърцата си. Такова ще стане състоянието ви. Това е резултатът, който произтича от загърбването на собствените ви намерения, интереси и егоистични желания. Това се получава. То е отчасти резултат от човешко съдействие и отчасти дело на Светия дух. Светият дух не действа без сътрудничеството на хората. Всички хора имат неправилни вътрешни състояния — пасивност, слабост, униние и свръхчувствителност; някои имат подли намерения; някои постоянно биват тормозени от гордостта си, егоистичните си желания и личните си интереси; някои мислят, че нямат качество и преминават през състояния на пасивност. Ще ти бъде много трудно да добиеш делото на Светия дух, ако живееш постоянно в тези състояния. Ако ти е трудно да добиеш делото на Светия дух, тогава у теб почти няма да има активни елементи, а пасивните ще изплуват на повърхността и ще ти пречат. Хората винаги разчитат на собствената си воля, за да потиснат тези пасивни и отрицателни състояния, но колкото и да ги потискат, не могат да се отърсят от тях. Основната причина за това е, че хората не могат да разграничат безпогрешно пасивните и отрицателните неща; те не виждат ясно същината им. Поради това им е много трудно да се отрекат от плътта и от Сатана. Освен това те винаги засядат в тези пасивни, меланхолични и упадъчни състояния и вместо да се молят на Бог и да се обърнат към Него, те се носят по течението. В резултат от това Светият дух не действа в тях и те все не съумяват да разберат истината, липсва им посока във всичко, което правят, и нямат ясно виждане по нито един въпрос. Вътре в теб има твърде много пасивни и отрицателни неща, те са изпълнили сърцето ти, затова често си пасивен и меланхоличен духом и се отдалечаваш все повече от Бог, и все повече отслабваш. Ако не можеш да добиеш просветлението и делото на Светия дух, няма да можеш да избягаш от тези състояния и пасивността ти няма да се промени, защото не можеш да намериш път, ако Светият дух не действа в теб. Поради тези две причини ти е много трудно да се отървеш от пасивното си състояние и да преминеш в нормално състояние. Макар и в изпълнението на дълга си сега да устоявате на трудностите, да работите усърдно, да влагате много усилия и да сте в състояние да се отречете от семейството и кариерата си и да се откажете от всичко, пасивните състояния у вас все още не са истински преобразувани. Оплетени сте в твърде много мрежи, които ви пречат да се стремите към истината и да я практикувате, като например вашите представи, фантазии, знания, житейски философии, егоистични желания и покварени нрави. Тези отрицателни неща са изпълнили сърцата ви. Макар че сте млади, мислите ви са много сложни. Наблюдавате и проучвате всяка Моя дума и всеки Мой израз, а след това ги прехвърляте в съзнанието си до безкрай. Защо е така? Следвате Бог от няколко години, но още не виждам никакъв напредък или промяна у вас. Човешките сърца са изцяло обладани от сатанински неща. Това е очевидно за всички. Ако не ги отрежеш, ако не си способен да се отърсиш от тези пасивни състояния, няма да можеш да се превърнеш в подобие на дете и да застанеш пред Бог с ентусиазъм, обичливост, невинност, простота, истинност и чистота. Тогава ще ти е трудно да добиеш и делото на Светия дух, и истината.

Към момента всички вие имате някои добри качества, които са похвални, а именно волята да страдате и вярата. Тези добри качества са спасили всички ви. Ако нямахте тези качества — волята да понасяте трудности и истинската вяра да давате всичко от себе си за Бог — нямаше да имате никаква мотивация да изпълнявате дълга си и нямаше да можете да устоите до ден-днешен. Някои хора изпълняват дълга си известно време, но понеже не се интересуват от истината и не получават никаква полза от нея, се връщат в светския живот да работят, да печелят пари и да се женят. Смятат, че като се мотаят тук, без да виждат никакви резултати, пропиляват младостта си, най-хубавите си години и живота си. Тези хора са разобличени невярващи. Само онези, които искрено дават всичко от себе си за Бог, са в състояние да държат на дълга си и да са непреклонни. В момента всички вие изпълнявате задълженията си целодневно. Не сте ограничени или обвързани от семейство, брак или богатство. Вие вече сте излезли от тези неща. Въпреки това идеите, представите, знанията, личните намерения и желания, които изпълват главите ви, остават напълно непокътнати. Затова, когато става дума за нещо, което е свързано със слава, статут или възможност да блеснете — например, когато чуете, че Божият дом планира да отгледа различни таланти — всяко от вашите сърца тупти силно в очакване, всеки от вас все иска да се прочуе и да застане под светлините на прожекторите. Всички вие искате да се борите за статут и слава. Вие се срамувате от това, но ще се чувствате зле, ако не го направите. Изпитвате завист, омраза и неприязън, когато видите, че някой се отличава, и смятате, че е несправедливо: „Защо аз не мога да се отличавам? Защо все други хора са в центъра на вниманието? Защо все не идва моят ред?“ И след като почувствате негодувание, се опитвате да го потиснете, но не успявате. Молите се на Бог и за известно време се чувствате по-добре, но когато отново се окажете в подобна ситуация, отново не можете да я преодолеете. Нима това не е проява на незрял духовен ръст? Когато хората изпадат в такива състояния, нима не попадат в капана на Сатана? Това са оковите на покварената природа на Сатана, които оковават хората. Ако хората се отърсят от тези покварени нрави, няма ли да се чувстват освободени и облекчени? Помислете за това: ако искате да избегнете изпадането в тези състояния на съревнование за статус и печалба, да се освободите от тези покварени състояния и да се избавите от напрежението и оковите на престижа, печалбата и статуса, кои истини трябва да разберете? Кои истини реалности трябва да притежавате, за да добиете свобода и избавление? Първо, трябва да проумеете, че Сатана използва престижа, печалбата и статуса, за да покварява хората, да ги вкара в капан, да ги тормози, да ги съсипе и да ги хвърли в грях. Освен това хората могат да се откажат от престижа, печалбата и статуса и да ги загърбят само като приемат истината. Загърбването на тези неща е много трудно за всички, независимо дали са млади, или стари, дали вярват отдавна, или отскоро. Макар че някои хора са интровертни и изглеждат мълчаливи, в действителност те таят в сърцата си повече трудности от другите. Отказването от престижа, печалбата и статуса е трудно за всички; никой не може да устои на изкушението на тези неща — вътрешните състояния на хората са едни и същи. Сатана е покварил човека, като е използвал само престижа и печалбата; няколкото хиляди години традиционна култура просто са внушили тези неща на хората. Поради това покварената човешка природа обича и преследва престижа, печалбата и статуса, просто различните хора ги преследват и проявяват по различен начин. Някои никога не говорят за това и го таят в сърцата си, докато други го разкриват в думите си. Някои са готови да се борят за тези неща съвсем безскрупулно, докато други не се борят за тях, но в лични разговори се оплакват, мрънкат и рушат. Макар че това се проявява по различен начин при различните хора, природата им е напълно еднаква. Ако винаги си съсредоточен върху престижа, печалбата и статуса, ако за теб те са особено ценни, ако изпълват сърцето ти и ако не си склонен да се откажеш от тях, ще бъдеш под техния контрол и власт. Ще им станеш роб и в крайна сметка те ще те разрушат до основи. Трябва да се научиш да се отказваш от тези неща и да ги оставяш настрана, да препоръчваш други хора и да им позволяваш да изпъкват. Не се съпротивлявай и не бързай да се възползваш от възможностите да се откроиш и да блеснеш. Трябва да можеш да оставяш тези неща настрана, но и не бива да отлагаш изпълняването на дълга си. Бъди човек, който работи тихо и незабележимо, който не се изтъква пред останалите, докато всеотдайно изпълнява дълга си. Колкото повече се отказваш от гордостта и статута си и колкото повече се отказваш от интересите си, толкова по-спокоен ще се чувстваш, толкова повече светлина ще има в сърцето ти и толкова повече ще се подобрява състоянието ти. Колкото повече се съпротивляваш и състезаваш, толкова по-мрачно ще става състоянието ти. Ако не ми вярваш, пробвай и виж! Ако искаш да преобърнеш този тип покварено състояние и да не бъдеш контролиран от тези неща, трябва да търсиш истината и ясно да разбираш същината на тези неща, а след това да ги загърбиш и изоставиш. Ако ли не, колкото повече се бориш, толкова по-мрачно ще става сърцето ти и толкова повече завист и злоба ще чувстваш, а желанието ти да добиеш тези неща само ще нараства. Колкото по-силно е желанието ти да ги добиеш, толкова по-малко ще ти се удава, а при това положение омразата ти ще расте все повече. Колкото по-силно мразиш, толкова по-мрачен ще ставаш отвътре. Колкото по-мрачен си отвътре, толкова по-зле ще изпълняваш дълга си, а колкото по-зле изпълняваш дълга си, толкова по-безполезен ще ставаш за Божия дом. Това е порочен кръг от взаимни зависимости. Ако никога не изпълняваш дълга си добре, постепенно ще бъдеш пропъден.

За да може Светият дух да работи в един човек и да преобразува различните му пасивни състояния, този човек трябва активно да съдейства и да търси, понякога да страда, да плаща цена, да се откаже от някои неща и да се отрече от плътта, за да обърне хода им постепенно. Необходимо е дълго време, за да се постигнат резултати и човекът да стъпи на правия път, но на Бог са Му необходими само няколко секунди, за да разобличи някого. Ако не изпълняваш дълга си добре и винаги се стремиш да се откроиш, да се съревноваваш за статус, да изпъкнеш и да блеснеш, като се бориш за репутацията и интересите си, то не си ли просто обслужващ, докато живееш в това състояние? Можеш да служиш, щом ти харесва, но е възможно да бъдеш разобличен, преди да приключиш службата си. Когато хората са разобличени, настъпва денят на тяхното заклеймяване и пропъждане. Възможно ли е този резултат да бъде преобърнат? Не е лесно; може Бог вече да е определил изхода на такъв човек, а ако е така, той е в беда. Хората обикновено извършват прегрешения, проявяват покварени нрави и допускат няколко дребни грешки или задоволяват егоистичните си желания, прикриват собствените си намерения, докато говорят и правят номера, но стига да не прекъсват или смущават делото на църквата, да не забъркват страхотни каши, да не оскърбяват Божия нрав и да не предизвикват очевидни злини, те все още имат шанс да се покаят. Но ако извършат някое огромно зло или причинят голяма катастрофа, може ли да се изкупят въпреки това? За човек, който вярва в Бог и изпълнява дълг, е много опасно да стигне дотам. Същото е като при брачните двойки, които прекарват живота си заедно. Ако има леки търкания между двамата и те от време на време казват нещо, което наранява другия, могат да продължат да живеят заедно, стига само да са толерантни един към друг. Ако обаче някой от тях има извънбрачна връзка и партньорът му не може да се насили да го приеме обратно, а и ако партньорът с извънбрачна връзка не иска да се върне, как биха могли те да останат заедно? Да се проявява още повече търпимост към другия би било безполезно, напразно. Един такъв брак е разрушен и единственото, което могат да направят, е да се разведат. Ако двама души стигнат дотам, дори и да продължат да живеят под един покрив, бракът им ще съществува само на книга. Няма значение дали ще се разведат, или не. Ако вярваш в Бог, изпълняваш дълга си и стигнеш до такъв момент — когато изпуснеш шансовете си да се стремиш към истината и да бъдеш усъвършенстван, сърцето ти се е втвърдило и ти никога не се покайваш или връщаш назад, а продължаваш упорито да се стремиш към статус, без да приемаш и капка от истината, макар че Бог ти е дал много възможности — тогава рано или късно ще дойде ден, когато ще бъдеш разобличен и пропъден. Най-вероятно някакъв проблем, ситуация, дума или отношение ще те разобличи докрай. Затова, ако човек не добие делото на Светия дух и не спечели истината, ако вечно е обвързан и контролиран от покварения си, сатанински нрав, ако живее с всякакви егоистични желания и намерения и не може да се освободи от тях, тогава той е в голяма опасност. Рано или късно ще стъпи накриво и ще бъде разобличен. Може би още не си стъпил накриво, но това не значи, че това няма да ти се случи в бъдеще. Може би сега все още си в състояние да изпълняваш дълга си и може би още имаш волята да даваш всичко от себе си за Бог и да понасяш трудности, може би имаш някаква воля да се стремиш към усъвършенстване, но това не може да замести разбирането за истината, нито навлизането в истината реалност, нито пък означава, че няма да стъпиш накриво по-нататък или че ще съумееш да останеш непоклатим. Някои хора вярват в Бог от няколко години, но не разбират и грам от истината. Погледът им върху нещата остава същият като този на неверниците. Когато видят как някой лъжеводач или антихрист бива разобличен и пропъден, те си мислят: „Да вярваш в Бог, да следваш Бог и да живееш пред Бог е като да ходиш по тънък лед! То е като да вървиш по ръба на бръснача!“. Други пък казват: „Да бъдеш водач и работник и да служиш на Бог е рисковано. Правилно казват хората, че да си близо до краля е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър. Ако направиш или кажеш нещо погрешно, ще оскърбиш Божия нрав и ще бъдеш пропъден и наказан!“. Правилни ли са тези съображения? Какво означава „да ходиш по тънък лед“ и „да вървиш по ръба на бръснача“? Тези думи означават, че е налице голяма опасност, че опасност има във всеки един момент и при най-малкото невнимание човек ще загуби почва под краката си. Поговорката „Да си близо до краля е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“ е много разпространена сред неверниците. Тя означава, че е опасно да се приближаваш до дяволски крал. Ако човек прилага тази поговорка към служенето на Бог, къде греши? Не богохустваш ли, когато сравняваш дяволски крал с Бог, с Господа на сътворението? Това е сериозен проблем. Бог е праведен и свят Бог; това човек да бъде наказан за съпротива или враждебност към Бог е напълно уместно и оправдано. Сатана и дяволите не притежават и капка истина; те са долни и зли, те колят невинни и поглъщат добри хора. Как може да бъдат оприличени на Бог? Защо хората изкривяват фактите и клеветят Бог? Това е чудовищно богохулство! Когато някои хора, които са склонни да бъдат пасивни и не изпълняват дълга си искрено, бъдат скастрени и се разправят с тях, те се тревожат, че ще бъдат пропъдени и често си мислят: „Да вярваш в Бог наистина е като да ходиш по тънък лед! Направиш ли нещо грешно, се разправят с теб; лепнат ли ти етикет на лъжеводач или антихрист, те заменят и пропъждат. В Божия дом често се случва Бог да е ядосан и когато хората са направили няколко лоши неща, те биват пропъдени с една дума. Дори не им се дава шанс да се покаят“. Наистина ли така стоят нещата? Наистина ли Божият дом не дава на хората шанс да се покаят? (Това не е вярно.) Тези зли хора и антихристи са пропъдени само защото са извършили многобройни злодеяния, скастряли са ги и са се разправяли с тях, предупреждавали са ги многократно, но те въпреки всичко това не са се променили. Какъв е проблемът с този начин на мислене сред хората? Те си намират благовидни оправдания. Не се стремят към истината, нито полагат труд както трябва, и понеже се страхуват да не бъдат прочистени и пропъдени, горчиво се оплакват и разпространяват представите си. Те очевидно имат некачествена човешка природа и често са небрежни, повърхностни, пасивни и нехайни в работата си. Страхуват се да не бъдат разобличени и пропъдени, затова хвърлят цялата вина върху църквата и Бог. Какво е естеството на това? То е да съдиш Бог, да се оплакваш от Него и да Му се противиш. Тези съображения са най-очевидните заблуди и най-абсурдните твърдения. Фактът, че тези хора могат да казват такива неща, доказва, че макар и да вярват в Бог от години, те никога не са се стремили към истината. Само това може да ги накара да изпаднат дотолкова, че да съдят Бог, да Му се противят и да Го хулят. Очевидно е, че тези, които са склонни към пасивност и не се стремят към истината, действително живеят в опасност. И така, как трябва да практикуват вярващите в Бог, за да са в безопасност и да се освободят от тези опасни обстоятелства? Ключът е в това да вървят по пътя на стремежа към истината. Ако човек е в състояние да разбере някаква част от истината, ако може да се покори на Бог на елементарно ниво, той ще бъде в относителна безопасност и сигурност. Тези, които не се стремят към истината, които не притежават нищо от истината реалност и често са пасивни, винаги са в опасност от пропъждане. Хората, на които им е омръзнало от истината в сърцата им, които все чувстват, че е твърде трудно или глупаво да практикуваш истината, са именно тези, които са в най-голяма опасност. Рано или късно те ще бъдат разобличени и пропъдени.

Независимо дали даден човек е лъжлив, или сравнително открит и честен, човешките намерения, желания и нечистотии са повече или по-малко едни и същи. Ако всички вие можете да обърнете посоката, да се отърсите от тези покварени състояния и, ако не друго, то поне да изпълнявате дълга си подобаващо, ще имате човешко подобие. Ако се придържате към личните си намерения, мотиви и желания, докато изпълнявате дълга си, е много вероятно да предизвикате отклонения и грешки и ще ви бъде много трудно да се справите с нещата според принципите или да изпълнявате дълга си добре и да се подчините на Божията воля. Това е така, защото хората са твърде нехайни и повърхностни и са изпълнени с твърде много нечистотии. Ако искаш да изпълняваш дълга си добре, трябва първо да се откажеш от личните си намерения и желания. След това вътрешното ти състояние бавно ще се промени, умствената ти нагласа ще се подобри, активните елементи у теб ще станат повече, а нечистотиите ти — по-малко, сърцето ти ще стане по-чисто и по-леко и единственото ти желание ще бъде да изпълняваш дълга си добре, за да удовлетвориш Бог. По този начин няма лесно да изпадаш под контрола на сатанински мисли, възгледи и житейски философии. Ще получиш свобода и избавление по естествен начин и всичко, което правиш, ще бъде лесно и приятно. То е същото като при ходенето — ако човек носи голям товар, ходенето ще е много уморително и той ще ходи все по-бавно, докато не се срине и сгромоляса от изтощение. Ако обаче се отърве от този товар, ходенето става много по-лесно, а човек се чувства освободен и облекчен. Всички вие трябва да си водите дневник или да напишете есе със свидетелство за всеки аспект на освобождението и избавлението, който добивате. Трябва да опишете как сте търсили истината и сте се отървали от товара си, когато са ви сполитали беди, както и от кои от собствените си намерения и мотиви сте се отказали и какво просветление сте получили, и какви приятни чувства сте изпитали — пишете за тези състояния и знания. Това е свидетелство на преживяното и то е много полезно както за вас, така и за другите. По този начин ще станеш по-опитен, разбирането ти за истината ще се усъвършенства и дните ти на свобода и избавление ще се умножат. Ще станеш свободен човек, човек като Йов. Защо Йов е можел с такава лекота да произнесе известните слова: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21)? Дали е стигнал дотам да може да ги произнесе с такава лекота за един ден? Категорично не. Тези думи са резултат от натрупването на дни, години и десетилетия опит. Те са плодове на събиран с десетилетия житейски опит. Не е никак лесно да добиеш истината и да изказваш свидетелства. Единственият начин да постигнеш резултати във вярата си в Бог е да вървиш по пътя на стремежа към истината. След като се откажеш от стремежа към престиж, печалба и статус, ще ти стане много по-лесно. Ще ти стане лесно да поемеш по пътя на стремежа към истината. Когато добиеш толкова опит, че да разбираш истината и да навлезеш в реалността, ще си добил истината и ще си постигнал свобода и избавление. В този момент ще мислиш, че си спечелил много от това, че следваш Христос и се стремиш към истината. Ще си се отказал от стремежа си към престиж, печалба и статус, както и от семейните си обвързаности, за да добиеш истината. Ще си последвал Бог и ще си изпълнил дълга си на сътворено същество, постепенно ще си започнал да разбираш истината и ще си прозрял много неща. Сатана вече няма да те обърква и принуждава. Добиването на истината и на живота е най-ценното нещо; истината е това, което е най-достойно за твоята любов. Когато разбереш, че истината е най-ценното нещо, ще осъзнаеш, че престижът, печалбата, статусът, парите, суетата и гордостта нямат стойност и че през цялото време са ти нанасяли вреда. Затова ще намразиш тези неща, ще ги отхвърлиш и ще си способен да се откажеш от тях. Това има дълбок смисъл. Въпреки всичко все още има хора, които не са способни да счупят оковите на репутацията и статуса. Те по цял ден си блъскат главата и се борят с другите за престиж, печалба и статус. Дори вдигат врява и се карат за някои неща, които са въпрос на суета и гордост. Те не се стремят към истината, нито отчитат Божията воля. Смятат престижа, печалбата и статуса за по-важни от всичко останало и в резултат от това се бъхтят с години заради тях, без да притежават и най-малката частица от истината реалност. Какъвто и дълг да изпълняват, го правят зле и пропиляват най-хубавите години от живота си. Такова е жалкото състояние на тези, които не се стремят към истината. Така тези хора безцелно се носят по течението във вярата си в Бог. Десет или двадесет години по-късно те все още не са добили нито истината, нито живота, и все още не са в състояние да свидетелстват за Бог. Когато бедствията настъпят, те ще се вцепенят и няма да знаят в кой точно ден ще загинат в бедствие, а тогава вече ще е твърде късно да съжаляват. Ето защо рано или късно ще дойде ден, в който тези, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, ще съжаляват. В днешно време мнозина все още сляпо се стремят към престиж, печалба и статус, и когато се разправят с тях и ги скастрят, им се струва, че са претърпели голямо унижение. Те правят всичко възможно, за да си измислят хитри извинения и обяснения в защита на суетата и гордостта си. Не приемат истината, за да поправят покварения си нрав, и все така поставят престижа, печалбата и статуса над всичко останало. Подобни хора живеят толкова жалък живот! Това са най-глупавите и невежи хора.

Сега е най-подходящият момент да изпълнявате дълга си, да добиете опит как да се отърсите от покварените си нрави, как да спечелите Божиите напътствия, как да изпълнявате дълга си с отдаденост, как да удовлетворите Божията воля, как да изпълните отговорностите си и да не бъдете нехайни и повърхностни в дълга си, как да отдадете сърцето си на Бог, да преживеете и придобиете познание за Божиите слова, докато изпълнявате дълга си, и да видите Божиите дела. Каква отлична възможност! Някой ден, когато сте се променили, вече няма да се борите за гордост и статус. Каквото и да се иска от вас, то няма да ви се струва много трудно и ще го извършите с лекота. Ще ви е лесно да прилагате истината на практика, да действате според принципите и да прозирате много неща. Ще бъдете напълно способни да изпълнявате дълга си нормално и никога вече няма да бъдете ограничавани от никой човек, случка или предмет. Това е да навлезеш изцяло в истината реалност.

16 юли 2015 г.