В момента тези, които вярват в Бог с цялото си сърце, са съсредоточени върху съвестното изпълнение на дълга си и искат да го изпълнят добре. Въпреки това, тъй като всички имат покварен нрав и имат своите собствени трудности и недостатъци, им е трудно да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите — това би изисквало от тях да търсят и работят усърдно върху истината. Когато възникнат трудности, всички трябва да се молят заедно и да търсят истината, за да разрешат заедно своите проблеми. Това е отговорност и дълг на всеки човек. Отговорност и задължение на всеки е да изпълнява дълга си добре. Това не е отговорност на един човек в частност, а по-скоро е съвместна отговорност на всички. И така, всички трябва да работят усърдно заедно и да се научат да си сътрудничат в хармония. Освен да се въоръжат с истината, всички трябва да се въоръжат и с професионални познания, да заложат на силните си страни, да научат някои практически неща, да се учат един от друг и да работят върху своите слабости, като си помагат взаимно. Така постигат все по-добри резултати в дълга си.

Защо мислите, че е толкова трудно за невярващите да свършат каквото и да е и защо техните препятствия са толкова големи? Това е така, защото хората имат сатанинска природа. Всички живеят според покварения си нрав, искат да се перчат, искат да имат последната дума и не могат да си сътрудничат в хармония. Следователно е много трудно за тях да свършат нещо успешно. По средата на дадена задача те се разделят поради разединението си и тръгват по различни пътища. Тези с добра човешка природа могат да стигнат малко по-далеч. Рано или късно тези, които не разполагат с истината, ще претърпят неуспех. Ако ясно разбирате това, то трябва да се научите да приемате истината, да ѝ се подчинявате и да си сътрудничите заедно с останалите в хармония. Защо хората не си сътрудничат в хармония? (Тъй като хората са надменни и самоправедни. Мислят си, че винаги са прави, и не желаят да приемат предложенията на останалите.) И надменността, и самоправедността са част от покварения нрав. Лесно ли е да се разреши този проблем? Може ли някой да го разреши? Невярващите са напълно неспособни да разрешат този тип проблем. Защо? Защото не приемат истината. Живеят според сатанински философии, според собствената си воля, тактики, схеми, кроежи и сатанински нрав. Не приемат истината, а още по-малко я прилагат на практика, не се стремят да се опознаят, да се опълчат на себе си или да се подчинят на истината. Не казват абсолютно нищо за тези позитивни въпроси и правилни пътища. Никога не признават, че Бог е истината, и никога няма да повярват в Него, така че каквато и кариера да изберат и с каквото и да се занимават, накрая винаги се провалят и сами се съсипват. В Божия дом е различно. В Божия дом Бог е Този, Който властва. Неговото слово и истината са това, което властва. Всеки ден Божиите избраници ядат и пият Неговото слово и разговарят за истината. Техните сърца все повече се изпълват със светлина и те са готови да се стремят към истината и да я получат. Защо братята и сестрите са по-ефективни, когато работят заедно, от невярващите? Най-малкото те имат основа: всички са хора, които вярват в Бог с цялото си сърце, и в Божия дом те са обединени в мисленето и усилията си, когато изпълняват дълга си. Също така имат обща вяра, общи цели и духовете им са взаимосвързани. Независимо дали са от севера, юга, или Централните равнини и въпреки че диалектите им са различни, те бързо се опознават помежду си, докато общуват за вярата и обсъждат преживяванията си, като че ли се познават отдавна. Чувстват, че са членове на едно и също семейство. Още повече, че хората, които не подхождат практично, които винаги кроят схеми и мамят, които правят номера, които винаги са надменни и самоправедни, които следват собствената си воля и които не приемат дори и малка частица истина, не могат да стоят непоклатими в Божия дом. Те естествено са отстранени и премахнати, тъй като Божият дом се управлява от истината. Всичко това е видимо и вече е доказано, че е истина. Независимо от възрастта ти, пола и дори нивото на уменията ти, ако кажеш: „Разбирам от експертната си област, така че казаното от мен е правилно. Няма да ви слушам!“, тогава как ще гледат на теб останалите? Дали ще одобрят такъв тип човек? (Не, няма.) Може ли този тип човек да изпълнява дълга си добре и да стои непоклатим? (Не, не може.) За такъв човек е лесно да бъде отстранен. На някои говоренето им се отдава и речта им е особено приятна за слушане, но не правят нищо практично. В началото хората ще имат добри чувства към тях, но какво ще стане по-късно? Всеки ще прозре истината за тях и ще каже: „Този човек говори приятно на повърхността, но не прави нищо практично. С един поглед към него ще разберете, че не обича истината. Съсредоточава се върху преструването и как да се представи пред другите. Никога не е разговарял за истината и не е размишлявал върху себе си. Не се различава от невярващите, той е неверник“. След като видят това, хората ще започнат да се дразнят от него, ще си мислят, че говоренето или работата с него няма да е конструктивна или полезна. Този тип човек ще накара останалите да се чувстват нещастни и потиснати духом и те бавно ще започнат да се дистанцират от него. Когато види, че е изоставен от другите и че е станал напълно изолиран, тогава ще започне да се самоанализира. Едва тогава той ще осъзнае: „Неприемливо е човек да не преследва истината. Да разчитам на дребни номерца, заложби и дарби, или на собствените ми преживявания, уроци, философии за светските отношения и тактика, просто няма да проработи в Божия дом. Трябва да приема и преследвам истината, за да избегна отстраняването!“. Ако такъв човек наистина се покае и промени, тогава все още има капка надежда, че може да бъде спасен.

Какъв тип човек се харесва на повечето хора в Божия дом? (Харесват се хора, които търсят истината, могат да я приемат и които разполагат с истината реалност.) Как хората, които притежават истината реалност, я показват? (Те са по-честни.) Имат честна човешка природа. Какво друго? (По-благочестиви са.) На вид те изживяват по-благочестив и порядъчен живот, а за другите е полезно да ги наблюдават. Какво друго? (Те са в състояние да практикуват истината и да действат принципно.) Това са някои практични начини, по които го показват. Какво включва това да действаш принципно? Какви са детайлите? Например, когато става въпрос за това как да се отнасяме към хората, независимо дали имат статус, или не, дали са братя и сестри, водачи или работници, какви принципи трябва да се спазват? Без съмнение е честно и разумно да бъдат третирани съобразно Божието слово и истината. Въобще не можете да разчитате на чувства или лични предпочитания, да се сближавате до един, но да се дистанцирате от друг, да тормозите простодушните, но да се стараете да се подмазвате на впечатляващите, или да формирате групички, за да създадете фракционен конфликт. Освен това не можете да нападате или да изключвате хората, които се стремят към истината и изпълняват дълга си. Трябва да третирате хората съобразно истините принципи. Това е принципът, според който да се държите с хората, а също и принципът на това да се разбирате с околните. Хората, които вярват в Бог, трябва да се отнасят към всички хора справедливо. Да печелите на своя страна някои, когато са полезни, и да изключвате други, които не са полезни — това ли е принципът, според който трябва да се държите с хората? Това е философията на невярващите за светските отношения, сатанински нрав и сатанинска логика. В Божия дом какъв е принципът за отношение към хората? Трябва да се отнасяте към всички според истините принципи и да се отнасяте към всеки брат и сестра справедливо. Как трябва да се отнасяте към тях справедливо? Това трябва да се основава на Божиите слова, на това какви хора Бог спасява и какви хора Той отстранява, на това какви хора харесва и какви хора мрази. Това е истината принцип. Трябва да помагате на братята и сестрите с любов и всеки трябва да проявява взаимна толерантност и търпение. Трябва да имате проницателност за злите хора и неверниците, да поставяте ясни граници и да стоите далеч от тях. Ето какво означава да се отнасяте към хората с принципи. Всеки брат и сестра има силни страни и недостатъци и всички имат покварен нрав, така че, когато общувате помежду си, всички вие трябва да си помагате взаимно с любов, да бъдете толерантни и търпеливи, да избягвате да бъдете твърде груби и да не сте дребнави. По-конкретно трябва да се полагат изобилни грижи за братята и сестрите, които не вярват в Бог отдавна, или на тези, които са млади, и търпеливо да бъдат подкрепяни. Ако разкрият някаква поквара, тогава разговаряйте с тях относно истината и търпеливо ги увещавайте. В никакъв случай недейте да ги осъждате с лекота или да преувеличавате проблемите им, тъй като това е сурово. Ако те е страх и се криеш, когато откриеш фалшив водач или антихрист, който върши злодеяния, и не се осмеляваш да го разобличиш, но когато осъзнаеш, че твоите братя и сестри разкриват някаква поквара, се хващаш за тях и правиш от мухата слон, що за поведение е това? Хората, които имат такова поведение, са омразни и тормозят другите. Това не е честно отношение към околните, а по-скоро поведение съобразно личните ти предпочитания. Това е покварен, сатанински нрав, което е прегрешение! Бог вижда всичко, което хората правят. Каквото и да правиш и да мислиш в сърцето си, Бог проучва внимателно! Каквото и да правиш, трябва да схванеш принципите. Преди всичко трябва да разбереш истината. Щом разбереш истината, ще ти е лесно да разбереш Божиите намерения и ще знаеш принципите, според които Бог изисква от хората да се държат един към друг. Ще знаеш как да се държиш с хората и ще можеш да се отнасяш с тях съобразно Божиите намерения. Ако не разбираш истината, със сигурност няма да можеш да разбереш Божиите намерения и няма да се отнасяш към околните по принципен начин. Начинът, по който трябва да се държиш с околните, е ясно показан или загатнат в Божиите слова; нагласата, с която Бог се отнася към човечеството, е нагласата, която хората трябва да възприемат в отношението си един към друг. Как се отнася Бог към всеки един човек? Някои хора са с незрял духовен ръст, други са млади, трети вярват в Бог от много скоро, четвърти не са лоши по природа същност, нито са злонамерени, но са малко невежи или им липсват заложби. Или пък са обект на твърде много ограничения и тепърва ще разберат истината, тепърва ще имат навлизане в живота, така че им е трудно да се въздържат от извършване на глупави или невежи действия. Бог обаче не се фиксира върху преходната глупост на хората. Той гледа само в сърцата им. Ако имат решимостта да се стремят към истината, което е правилно и е тяхната цел, тогава Бог ги наблюдава, чака ги и им дава време и възможности, които им позволяват да навлязат. Бог няма да ги отпише заради едно-единствено прегрешение. Това е нещо, което хората често правят. Бог никога не се отнася към хората така. Ако Бог не се отнася към хората така, защо тогава те се държат така с другите? Не показва ли това техния покварен нрав? Това е точно техният покварен нрав. Трябва да погледнеш как Бог се отнася към невежите и глупави хора, как се отнася към тези с незрял духовен ръст, как се отнася към тези, които имат нормално разкриване на покварен нрав, и как се отнася към онези, които са злобни. Бог се отнася към различните хора по различен начин и също има множество начини, по които да се справя с различните състояния на хората. Трябва да разбереш истината. Щом схванеш тези истини, тогава ще разбереш как да преживяваш нещата и да се отнасяш към хората съобразно принципите.

Въз основа на степента на поквареност ли определя Бог дали даден човек ще бъде спасен, или не? Въз основа на размера на прегрешенията или количеството на покварата му ли определя дали да го съди и наказва, или не? Определя ли крайната му цел и изхода му въз основа на външния му вид, семейния му произход, нивото на заложбите му или колко страдания е понесъл? Бог не основава решенията Си на тези неща. Той дори не поглежда към тях. Така че трябва да разбереш, че тъй като Бог не преценява хората въз основа на тези неща, ти също не трябва да ги преценяваш въз основа на тях. Да кажем, като видиш някого, който е привлекателен и изглежда добър човек, започваш да говориш с него повече, да му обръщаш повече внимание, да се сближаваш и сприятеляваш с него. След това, да кажем, виждаш някого, който е непривлекателен, неприятен за слушане, не знае как да общува с другите и не се вписва, и не го признаваш и понякога дори изпитваш желание да го тормозиш или да му говориш гадни думи, за да го потискаш — що за отношение към хората е това? Всички тези неща произлизат от покварен, сатанински нрав. Желаете ли да живеете с такъв покварен, сатанински нрав? Желаете ли да бъдете ограничени и обвързани от вашия покварен, сатанински нрав и той да ръководи действията ви? (Не.) Субективните желания на хората са такива, че никой не иска да действа или да изпълнява дълга си, докато живее в покварения нрав на Сатана. Субективната воля на хората е такава, че те се стремят към добро и са склонни да практикуват истината, но ако не я схващат и не се стремят към нея, не са сериозни към нея или не полагат никакви усилия за нея, те няма да могат да навлязат в истината реалност. Ако не си в състояние да навлезеш в нея, тогава това, което изживяваш, принципите, към които се придържаш във всички свои действия, и думите, които казваш, няма да отговарят на истината и всичко това ще бъде напълно лишено от истината. Ако има дори един аспект на истината, който не схващаш, тогава въобще няма да си в състояние да навлезеш в истината реалност, а ако не можеш да навлезеш в нея, тогава няма и да притежаваш истина. Има ли човешка природа в тези, които не притежават истината? (Не.) Всичко, което такива хора изживяват, е поквареният нрав на Сатана. Не е вярно, че хората придобиват истината реалност веднага щом започнат да изпълняват дълга си. Изпълнението на дълга е само един метод и един канал, който човек да използва. При изпълнението на дълга си хората използват стремежа към истината, за да преживеят Божието дело, постепенно да схванат и приемат истината и след това да я практикуват. Тогава те достигат състояние, в което се отървават от покварения си нрав, отървават се от обвързаностите и контрола на покварения нрав на Сатана и така стават хора, които притежават истината реалност и придобиват нормална човешка природа. Само когато имаш нормална човешка природа, изпълнението на дълга ти и действията ти ще бъдат поучителни за хората и задоволителни за Бог. А хората могат да отговарят на критериите като сътворени същества само когато са одобрени от Бог за изпълнението на дълга си. И така, що се отнася до изпълнението на вашия дълг, въпреки че това, което сега давате от себе си и проявявате с преданост, са различните умения, обучение и знания, които сте придобили, именно посредством канала на изпълняването на дълга си можете да разберете истината и да узнаете какво е да изпълнявате дълга си, какво е да дойдете пред Бог, какво е да отдавате всичко на Бог от все сърце. Посредством този канал ще разберете как да се отървете от своя покварен нрав и как да се опълчите на себе си, как да не бъдете надменни и самоправедни и да се покорявате на истината и на Бог. Само така можете да постигнете спасение.

В момента най-важната част от вашия дълг е да се научите да бъдете покорни — да се научите да се покорявате на истината и на нещата, които идват от Бог. Така, докато следвате Бог, ще можете да научавате уроците си и постепенно ще можете да навлезете в истината реалност. Кажете Ми: може ли човек да изпълнява дълга си добре, ако изобщо не разбира какво означава да практикуваш истината, да се подчиняваш на истината, или ако не схваща към кои принципи трябва да се придържа, за да изпълни дълга си? Със сигурност би било трудно. Всички вие може би също така сте преживявали това, че когато изпълнявате дълга си в Божия дом, ако не притежавате или не навлизате в дори малка част от истината реалност, ви е много трудно да изпълнявате дълга си добре. Много е трудно да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите, или да останеш непоклатим. И така, изпитвали ли сте всички колко е трудно да направите дори една крачка напред без истината? (Да.) Какво ви накара да изживеете това най-дълбоко? (Често да бъдем кастрени, да търпим неуспехи и да се препъваме, тъй като не сме разбрали истината и сме разчитали на покварения нрав, за да изпълняваме дълга си.) През колко провала сте преминали всички? (Няколко.) В хода на преживяването на Божието дело, колкото и пъти да си се провалял, да си се препъвал или да си бил кастрен или разкриван, това не са лоши неща. Както и да си бил кастрен — било то от водачи, работници или от братята и сестрите си — това винаги е нещо добро. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има преживяване, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да доведе до повратен момент в твоето преживяване на живота. Без него няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да изровиш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги разпознаеш, това е добре, това е решило голям проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да претърпиш дълбока трансформация и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да имаш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в живот на човека, тя е нещо наистина ценно, и ще жадуваш за истината, ще я практикуваш и ще навлезеш в реалността. Това е толкова страхотно нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно да се самоанализираш и да придобиеш истинско познание за себе си, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в истината реалност.

Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че нещата, които се случват всеки ден, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено ти създава трудности или те е взел на прицел — всичко това е подредено и устроено от Бог. Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да разобличи истинската ти природа или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост. Трябва да знаеш как да се възползваш от тази възможност. Не бива да изпитваш съпротива срещу Бог, да се държиш предизвикателно с Него или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, събитията и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат; не искай непрестанно да избягаш от тях и недей все да се оплакваш от Бог, и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не преживяваш Божието дело и ще ти бъде много трудно да навлезеш в истината реалност. Независимо с какво се сблъскваш — било то нещо, което не можеш да разбереш напълно, или нещо, което ти е трудно, трябва да се научиш да се покоряваш. Първо трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш повече. Така, незабелязано, в твоето вътрешно състояние ще настъпи промяна и ще можеш да търсиш истината, за да решиш проблема. Така ще можеш да преживяваш Божието дело. В този процес истината реалност ще се изгради в теб и именно по този начин ще напредваш и състоянието на живота ти ще се преобразява. След като претърпиш тази промяна и притежаваш тази истина реалност, ще имаш духовен ръст, а когато имаш духовен ръст, ще имаш живот. Ако някой винаги живее въз основа на сатанински покварен нрав, то независимо колко ентусиазъм или устрем има, пак не може да се смята, че има духовен ръст или живот. Когато Бог върши дело във всеки човек, независимо какъв е Неговият метод, какви хора, събития и неща използва, за да Му служат, или какъв тон имат Неговите слова, Той има само една крайна цел: да спаси теб. И как те спасява Той? Като те променя. И така, как би могъл да не понесеш малко страдание? Ще ти се наложи да понесеш малко страдание. Това страдание може да включва много неща. Първо, хората страдат, когато приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова. Когато Божиите слова са твърде остри и директни, хората разбират Бог погрешно, те дори развиват представи и също страдат малко. Понякога Бог създава среда около хората, за да разкрие тяхната поквара и да ги накара да се самоанализират и да опознаят себе си, и тогава те също страдат малко. Понякога, когато са директно кастрени и разобличавани, хората страдат. Преодоляването на покварения нрав е точно като преминаването през хирургическа операция — не можеш да постигнеш никакви резултати без страдание. Ако всеки път, когато си кастрен, и всеки път, когато си разкрит от дадена среда, това развълнува твоето сърце и ти даде тласък, като те подтикне да търсиш истината и да се самоанализираш, да опознаеш своята поквара и непокорство и истински да се покаеш пред Бог — ако преживяваш нещата по този начин, ще навлезеш в истината реалност и ще имаш духовен ръст. Ако всеки път, когато си подложен на кастрене и на разкриване от дадена среда, не изпитваш никаква болка или дискомфорт и не чувстваш абсолютно нищо, и не идваш пред Бог, за да търсиш Неговите намерения, като нито се молиш, нито търсиш истината, тогава ти си толкова несъобразителен! Ако не четеш Божиите слова и не се опитваш да проумееш истината, а още по-малко търсиш истината, когато си изправен пред каквато и да е ситуация, и в духа ти няма ни най-малко осъзнаване или реакция, като при мъртвец, тогава Бог вече няма да върши дело в теб. Той ще каже: „Този човек е твърде несъобразителен и твърде дълбоко покварен. Независимо как е въздържан, кастрен или дисциплиниран, това някак си все още не събужда сърцето или духа му. Едва ли ще бъде спасен“. Да речем, че Бог нагласява определени среди, хора, събития и неща за теб или те кастри, а ти си извличаш поуки от това; научаваш се да заставаш пред Бог, да търсиш истината и, без да осъзнаваш, биваш просветлен и озарен и придобиваш истината; преживяваш промени в тези среди, придобиваш нещо и постигаш напредък, и започваш да имаш малко разбиране за Божието намерение и спираш да се оплакваш. Това означава, че си останал непоколебим в изпитанията на тези среди и си издържал изпитанието. В такъв случай ще си преодолял това препятствие. Как ще се отнесе Бог към тези, които са издържали изпитанието? Бог ще каже, че сърцата им са искрени; ще каже, че могат да изтърпят такова страдание, че в сърцата си обичат истината и искат да я придобият. Ако Бог те оценява по този начин, не си ли човек с духовен ръст? Нямаш ли живот тогава? И как се придобива този живот? Дарен от Бог ли е? Бог те осигурява по различни начини и използва различни хора, събития и неща, за да те обучава. То е все едно Бог лично да те храни и пои, лично да ти поднася различни хранителни продукти, които да ядеш до насита и на които да се насладиш. Само тогава можеш да израснеш и да останеш непоколебим. Ето така трябва да преживяваш и да възприемаш тези неща; ето какво означава да се покориш на всичко, което идва от Бог. Трябва да имаш покорна нагласа и трябва да се научиш да търсиш истината. Не бива да търсиш външни причини или постоянно да обвиняваш другите за неприятностите си и да търсиш кусури на хората; трябва да разбереш Божиите намерения. Отстрани може да изглежда, че някои хора имат определено мнение за теб или са предубедени към теб, но ти не трябва да гледаш на нещата по този начин. Ако гледаш на нещата така, само ще се опитваш да възразяваш и нищо няма да можеш да придобиеш. Трябва да гледаш на нещата обективно и да приемаш всичко от Бог. Когато гледаш на нещата по този начин, ще ти е лесно да се покоряваш на Божието дело и ще можеш да търсиш истината и да разбереш Божиите намерения. Щом гледната ти точка и умствената ти нагласа са настроени правилно, ще можеш да придобиеш истината. Защо тогава да не го направиш с удоволствие? Защо си предизвикателен? Ако спреш да бъдеш предизвикателен, ще придобиеш истината. Ако си предизвикателен, нищо няма да придобиеш, а освен това ще натъжиш Бог и ще Го разочароваш. Защо Бог ще бъде разочарован? Защото не приемаш истината, нямаш надежда за спасение и Бог не е в състояние да те придобие. Как да не е разочарован? Когато не приемаш истината, това е все едно да отказваш храна, която ти е лично предложена от Бог. Казваш, че не си гладен и не се нуждаеш от нея. Отново и отново Бог те съветва да ядеш, но ти пак не искаш. Би предпочел да си стоиш гладен. Мислиш си, че си сит, а всъщност нямаш абсолютно нищо. Такива хора са толкова лишени от разум и толкова самоправедни. Те наистина не оценяват хубавото, като го видят; те са най-бедните духовно и жалки хора.

За да навлезеш в истината реалност, трябва първо да започнеш да се самоанализираш чрез всеки детайл от живота си и да си извличаш поуки от хората, събитията и нещата около теб. Ако можеш да си извличаш поуки от начина, по който околните се отнасят към теб, или от нещата и обстоятелствата, с които се сблъскваш всеки ден, т.е. ако можеш да търсиш истината и да се научиш как да действаш според принципите, тогава ще можеш да разбереш истината, животът ти ще се развива и ще можеш да изпълняваш дълга си нормално. Някои хора често спорят и се опитват да се защитават, когато ги кастрят. Винаги наблягат на причината за проблема и си намират извинения за своите провали, без изобщо да се самоанализират. В сърцата си те нямат покорна нагласа, нито имат и капка нагласа за приемане на истината, а това означава, че са в беда. Техните заложби са лоши, те са много твърдоглави, не разбират човешки език и истината е недосегаема за тях, затова напредват много бавно. Защо напредват бавно? Защото не търсят истината и каквато и грешка да се появи, винаги търсят причината за нея у други хора, като прехвърлят цялата отговорност върху тях. Живеят само според философии за светските отношения и стига да са в безопасност, те са особено доволни от себе си. Изобщо не се стремят към истината и мислят, че това е много добър начин да вярваш в Бог. Дори има хора, които си мислят: „Винаги се говори толкова много за търсене на истината и за извличане на поуки, но наистина ли има толкова много поуки за извличане? Да вярваш в Бог по този начин е доста затруднително!“. Когато видят как други хора търсят истината и си извличат поуки, когато се сблъскат с неща, казват: „Как всички си извличате поуки от всичко? Защо за мен няма толкова поуки, които да си извлека? Толкова ли сте глупави? Не следвате ли просто сляпо правилата?“. Какво мислите за това твърдение? Така разсъждават неверниците. Може ли неверник да придобие истината? За такъв човек е много трудно да я придобие. Има хора, които казват: „Аз се моля на Бог по важни въпроси и не Го безпокоя за дреболии. Бог е много зает всеки ден да управлява вселената и всички неща и да управлява всеки човек. Колко уморително! Няма да безпокоя Бог, просто ще си разреша този проблем сам. Стига Бог да е удовлетворен, това е достатъчно. Не искам да Го тревожа“. Какво мислите за това твърдение? Това е също гледната точка на неверниците, фантазиите на хората. Хората са сътворени същества, по-нисши дори от мравките. Как могат да разгадаят Създателя? Кой знае колко милиарди или десетки милиарди години Бог е управлявал вселената и всички неща. Казвал ли е, че се чувства уморен? Казвал ли е, че е твърде зает? Не, не е. Хората никога няма да могат да разгадаят всемогъществото и мъдростта на Бог и е голяма глупост да се изказват въз основа на собствените си представи и фантазии. За Създателя всеки човек, избран от Бог, и всичко, което се случва около него, е в рамките на Божието върховенство и подредби. Като вярващ в Бог трябва да се покориш на Божието върховенство и подредби и да търсиш истината, и да си вземаш поуки от всички неща. Най-важното е да придобиеш истината. Ако можеш да проявяваш внимание към Божиите намерения, тогава трябва да разчиташ на Него и да се стремиш към истината — това е угодно на Бог. Когато си придобил истината и можеш да действаш според принципите, Бог ще бъде по-утешен, но колкото повече се отдалечаваш от Бог, толкова повече Той ще се натъжава. Защо ще се натъжи Бог? (Бог е нагласил обстоятелства, за да даде възможност на хората да преживеят Неговите слова и да придобият истината, но хората не разбират Божия ум. Те Го разбират погрешно и това Го натъжава.) Правилно. Бог е отдал кръвта на сърцето Си за всеки човек и има намерения за всеки човек. Има очаквания за него и му е възложил надеждите Си. С най-голямо желание безвъзмездно му дарява кръвта на сърцето Си и предоставя на всички живота и истината. Ако хората успеят да разберат целта, с която Бог прави това, Той ще бъде утешен. Каквито и обстоятелства да нагласява за теб Бог, ако си способен да ги приемеш от Него, да се покориш, да търсиш истината и да си вземаш поуки от всичко това, Бог няма да си помисли, че кръвта на сърцето Му е била отдадена напразно. Тоест ти ще си оправдал Божиите ревностни и грижовни намерения и очакванията Му към теб; във всяко обстоятелство, с което си се сблъсквал, ще си могъл да си вземаш поуки и да жънеш награди, и така Божието дело върху теб ще е постигнало очаквания резултат, а в сърцето Си Бог ще е удовлетворен. Ако не си способен да се покориш на устройването и разпоредбите на Бог, ако винаги се съпротивляваш, отхвърляш Бог и се бориш с Него, не мислиш ли, че Той ще се разтревожи? В сърцето Си Бог ще се тревожи и безпокои, като ще каже: „Нагласих толкова много обстоятелства, от които да си извлечеш поуки. Как така нищо от това не ти е повлияло?“. В Божието сърце ще има скръб. Това е, защото си несъобразителен, глупав, бавен и твърдоглав; не разбираш Божиите намерения, не приемаш истината и не можеш да видиш множеството неща, които Той е направил, за да поеме отговорност за живота ти; и не схващаш, че Той се тревожи и се безпокои за живота ти, и дори се бунтуваш срещу Него и се оплакваш от Него. Именно затова Бог е натъжен. Кажете Ми: от кого произхожда всичко, свързано с човека? Кой носи най-голямото бреме за живота му? (Бог.) Само Бог обича най-много хората. Родителите и роднините на хората обичат ли ги наистина? Дали любовта, която дават, е истинска? Може ли да спаси хората от влиянието на Сатана? Не може. Хората са несъобразителни и схващат бавно, неспособни са да видят тези неща ясно и винаги казват: „Просто не мога да почувствам как Бог ме обича. Както и да е, майка ми и баща ми ме обичат най-много. Те плащат за обучението ми и ме карат да уча технически умения, за да мога да постигна нещо, когато порасна, да се издигна над другите и да стана звезда, знаменитост. Родителите ми харчат толкова много пари за моето развитие и ме подкрепят в образованието ми, като пестят и се лишават от храна. Каква огромна любов е това! Никога не мога да им се отплатя!“. Мислите ли, че това е любов? Какви са последствията от това родителите ти да те тласкат да се издигнеш над другите, да станеш знаменитост в света, да имаш добра работа и да се впишеш в света? Те непрестанно те карат да се стремиш да се издигнеш над другите, да донесеш чест за семейството си и да се интегрираш в злите тенденции на света. В резултат на това ти попадаш във водовъртежа на греха, падаш в погибел и загиваш, погълнат от Сатана. Това любов ли е? Това не е да те обичат, това е да ти вредят, да те съсипват. Ако един ден изпаднеш дотолкова, че вече да няма връщане назад, дотолкова, че да не можеш да се измъкнеш и да пропаднеш в ада, едва тогава ще осъзнаеш: „О, родителската любов е любов на плътта и не е полезна за вярата в Бог или за придобиването на истината — не е истинска любов!“. Може още да не сте осъзнали това. Някои хора казват: „Не мога да почувствам как ме обича Бог. Все така смятам, че майка ми ме обича най-много. Тя ми е най-близкият човек на света. Има песен, която се нарича: „Мама е най-добрата на света“. Това отговаря на реалността; това твърдение е абсолютно вярно!“. Някой ден, когато наистина имаш навлизане в живота и когато си придобил истината, ще кажеш: „Майка ми не е тази, която ме обича най-много, нито баща ми. Бог ме обича най-много и Той е най-милият ми възлюбен, тъй като ми е дал живот и винаги ме води, предоставя ми ресурс и ме е спасил от влиянието на Сатана. Само Бог предоставя живот на хората, само Той води хората и само Той господства над всички неща“. Едва когато разбереш истината и напълно си я придобил, ще можеш дълбоко да оцениш тези думи.

Ако искаш да придобиеш истината, откъде ще започнеш? Започни с хората, събитията и нещата около теб и се научи как да си извличаш поуки и да търсиш истината. Само като търсиш истината и Божиите намерения в хората, събитията и нещата около теб, ще можеш да придобиеш истината. Някои хора не обръщат внимание на дребните въпроси или не ги признават. Все си мислят: „Защо никога не се изправям пред нещо голямо? Защо никога не ми се случва нищо разтърсващо? Ако нещо голямо и разтърсващо ми се случи, ще мога да науча някой велик урок и да придобия някоя велика истина. Колко прекрасно би било това!“. Това реалистичен начин на мислене ли е? Тези думи са твърде преувеличени. Подчиняваш ли се на Бог, когато ти се случват дребни неща? Научил ли си уроците си? Ако бъдеш изправен пред голямо изпитание, би ли останал непоколебим в свидетелството си? Ако големият червен змей те хване, би ли могъл да дадеш категорично свидетелство? Не са ли хората, които говорят така, донякъде надменни? Ще можеш ли да придобиеш истината, като използваш този метод на търсене? (Не.) Ако не внимаваш, докато вървиш, може да се спънеш, но да си мислиш, че ще полетиш! Трябва да се научиш да търсиш истината и да си взимаш поуки от дребните неща, които те спохождат. Ако не можеш да си извлечеш поуки от дребните неща, няма да можеш да ги извлечеш и от големите. Ако не можеш да си вземеш поуки, няма да напреднеш в живота. Напредък в живота се постига само като извличаш поуки от всичко.

5 август 2015 г.