В момента тези, които вярват в Бог с цялото си сърце, са съсредоточени върху съвестното изпълнение на дълга си и искат да го изпълнят добре. Въпреки това, тъй като всички имат покварен нрав и имат своите собствени трудности и недостатъци, им е трудно да изпълняват дълга си адекватно — това би изисквало от тях да търсят и работят усърдно върху истината. Когато възникнат трудности, всички трябва да се молят заедно и да търсят истината, за да разрешат заедно своите проблеми. Това е отговорност и дълг на всеки човек. Отговорност и задължение на всеки е да изпълнява дълга си добре. Това не е отговорност на един човек в частност, а по-скоро е съвместна отговорност на всички. И така, всички трябва да работят усърдно заедно и да се научат да си сътрудничат в хармония. Освен да се въоръжат с истината, всички трябва да се въоръжат и с професионални познания, да заложат на силните си страни, да научат някои практически неща, да се учат един от друг и да работят върху своите слабости, като си помагат взаимно. Така ще се усъвършенстват и ще постигнат по-добри резултати в дълга си.

Защо мислите, че е толкова трудно за невярващите да свършат каквото и да е и защо техните препятствия са толкова големи? Това е така, защото хората имат сатанинска природа. Всички живеят според покварения си нрав, искат да се перчат, искат да имат последната дума и не могат да си сътрудничат в хармония. Следователно е много трудно за тях да свършат нещо успешно. По средата на дадена задача те се разделят поради разединението си и тръгват по различни пътища. Тези с добра човешка природа могат да стигнат малко по-далеч. Рано или късно тези, които не разполагат с истината, ще претърпят неуспех. Ако ясно разбирате това, то трябва да се научите да приемате истината, да ѝ се подчинявате и да работите заедно с останалите в хармония. Защо хората не си сътрудничат в хармония? (Тъй като хората са надменни и самоправедни. Мислят си, че винаги са прави, и не желаят да приемат предложенията на останалите.) И надменността, и самоправедността са част от покварения нрав. Лесно ли е да се разреши този проблем? Може ли някой да го разреши? Невярващите са напълно неспособни да разрешат този тип проблем. Защо? Защото не приемат истината. Живеят според сатанински философии, според собствената си воля, трикове, схеми, измами и сатанински нрав. Не приемат истината, а още по-малко я прилагат на практика, не се опитват да се опознаят, да се опълчат на себе си или се подчинят на истината. Не казват абсолютно нищо за тези позитивни въпроси и правилни пътища. Никога не признават, че Бог е истината, и никога няма да повярват в Него, така че каквато и кариера да изберат и с каквото и да се занимават, накрая винаги се провалят и сами се съсипват. В Божия дом е различно. В Божия дом Бог е Този, Който властва. Неговото слово и истината са това, което властва. Всеки ден Божиите избраници ядат и пият Неговото слово и разговарят за истината. Техните сърца все повече се изпълват със светлина и те са готови да се стремят към истината и да я получат. Защо братята и сестрите са по-ефективни, когато работят заедно, от невярващите? Най-малкото те имат основа: всички са хора, които вярват в Бог с цялото си сърце, и в Божия дом те са обединени в мисленето и усилията си, когато изпълняват дълга си. Също така имат обща вяра, общи цели и духовете им са взаимосвързани. Независимо дали са от севера, юга, или Централните равнини и въпреки че диалектите им са различни, те бързо се опознават помежду си, докато общуват за вярата и обсъждат преживяванията си, като че ли се познават отдавна. Чувстват, че са членове на едно и също семейство. Още повече, че хората, които не подхождат практично, които винаги кроят схеми и мамят, които правят номера, които винаги са надменни и самоправедни, които следват собствената си воля и които не приемат дори и малка частица истина, не могат да стоят непоклатими в Божия дом. Те естествено са отстранени и премахнати, тъй като Божият дом се управлява от истината. Всичко това е видимо и вече е доказано, че е истина. Независимо от възрастта ти, пола и дори нивото на уменията ти, ако кажеш: „Разбирам от експертната си област, така че казаното от мен е правилно. Няма да ви слушам!“, тогава как ще гледат на теб останалите? Дали ще възхваляват такъв тип човек? (Не, няма.) Може ли този тип човек да изпълнява дълга си добре и да стои непоклатим? (Не, не може.) За такъв човек е лесно да бъде отстранен. На някои говоренето им се отдава и речта им е особено приятна за слушане, но не правят нищо практично. В началото хората ще имат добри чувства към тях, но какво ще стане по-късно? Всеки ще прозре истината за тях и ще каже: „Този човек говори приятно на повърхността, но не прави нищо практично. С един поглед към него ще разберете, че не обича истината. Съсредоточава се върху преструването и как изглежда като цяло. Никога не е разговарял за истината и не е размишлявал върху себе си. Не се различава от невярващите, той е неверник“. След като видят това, хората ще започнат да се дразнят от него, ще си мислят, че говоренето или работата с него няма да е конструктивна или полезна. Този тип човек ще накара останалите да се чувстват нещастни и потиснати духом и те бавно ще започнат да се дистанцират от него. Когато види, че е изоставен от другите и че е станал напълно изолиран, тогава ще започне да се самоанализира. Едва тогава той ще осъзнае: „Неприемливо е човек да не преследва истината. Да разчитам на дребни номерца, заложби и дарби, или на собствените ми изживявания, уроци, философии за светските отношения и тактика, просто няма да проработи в Божия дом. Трябва да приема и преследвам истината, за да избегна отстраняването!“. Ако такъв човек наистина се покае и промени, тогава все още има капка надежда, че може да бъде спасен.

Какъв тип човек се харесва на повечето хора в Божия дом? (Харесват се хора, които търсят истината, могат да я приемат и които разполагат с истината реалност.) Как хората, които притежават истината реалност, я показват? (Те са по-честни.) Имат честна човешка природа. Какво друго? (По-благочестиви са.) На вид те живеят по-благочестив и порядъчен живот, а за другите е полезно да ги наблюдават. Какво друго? (Те са в състояние да практикуват истината и да действат принципно.) Това са някои практични начини, по които го показват. Какво включва това да действаш принципно? Какви са детайлите? Например, когато става въпрос за това как да се отнасяме към хората, независимо дали имат статус, или не, дали са братя и сестри, водачи или работници, какви принципи трябва да се спазват? Без съмнение е честно и разумно да бъдат третирани съобразно Божието слово и истината. Въобще не можете да разчитате на чувства или лични предпочитания, да се сближавате до един, но да се дистанцирате от друг, да се възползвате от наивните, но да се стараете да се харесате на впечатляващите, или да формирате групички, за да създадете фракционен конфликт. Освен това не можете да атакувате или дискриминирате хората, които търсят истината и изпълняват задълженията си. Трябва да третирате хората съобразно истините принципи. Това е принципът, според който да се държите с хората, а също и принципът на това да се разбирате с околните. Хората, които вярват в Бог, трябва да се отнасят към всички хора справедливо. Да се сближавате с някои, когато са полезни, и да дискриминирате други, които не са полезни — това ли е принципът, според който трябва да се държите с хората? Това е философията на невярващите за светските отношения, сатанински нрав и сатанинска логика. В Божия дом какви са принципите, според които хората да бъдат третирани? Трябва да се държите с всеки съобразно истините принципи и трябва да се отнасяте към своите братя и сестри справедливо. Как да се отнасяте справедливо с тях? Това трябва да се основава на Божието слово, на това кои хора Бог спасява и кои отстранява, кои харесва и кои мрази — това са истините принципи. На братята и сестрите трябва да им се помага с любов, трябва да бъдат третирани с взаимно приемане и търпение. Злите хора и неверниците трябва да бъдат разпознати, отделени и държани на разстояние. Само по този начин отношението ви към хората е принципно. Всеки брат и сестра има силни и слаби страни и всички те имат покварен нрав, така че, когато са заедно, трябва да си помагат с любов, трябва да са толерантни и търпеливи, не трябва да са дребнави, нито твърде сурови. По-конкретно трябва да се помага обилно и търпеливо на братята и сестрите, които не вярват в Бог отдавна, или на тези, които са млади. Ако разкрият някаква поквара, тогава разговаряйте с тях относно истината и търпеливо ги насърчавайте. В никакъв случай недейте да ги осъждате с лекота или да преувеличавате проблемите им, тъй като това е сурово. Ако те е страх и се криеш, когато разкриеш фалшив водач или антихрист, който върши злодеяния, и не се осмеляваш да го разобличиш, но когато осъзнаеш, че твоите братя и сестри разкриват някаква поквара, се хващаш за тях и правиш от мухата слон, що за поведение е това? Хората, които имат такова поведение, са омразни и се възползват от другите. Това не е честно отношение към околните, а по-скоро поведение съобразно личните ти предпочитания. Това е покварен, сатанински нрав, което е прегрешение! Бог вижда всичко, което хората правят. Каквото и да правиш и да мислиш в сърцето си, Бог проучва внимателно! Каквото и да правиш, трябва да схванеш принципите. Преди всичко трябва да разбереш истината. Щом разбереш истината, ще ти е лесно да разбереш Божиите намерения и ще знаеш принципите, според които Бог изисква от хората да се държат един към друг. Ще знаеш как да се държиш с хората и ще можеш да се отнасяш с тях съобразно Божиите намерения. Ако не разбираш истината, със сигурност няма да можеш да разбереш Божиите намерения и няма да се отнасяш към околните по принципен начин. Начинът, по който трябва да се държиш с околните, е ясно показан или загатнат в Божиите слова; начинът, по който Бог се отнася към човечеството, е начинът, по който хората трябва да започнат да се държат един с друг. Как се отнася Бог към всеки един човек? Някои хора са с незрял духовен ръст, други са млади, трети вярват в Бог от много скоро, четвърти не са лоши по природа същност, нито са злонамерени, но са малко невежи или им липсват заложби. Или пък са обект на твърде много ограничения и тепърва ще разберат истината, тепърва ще имат навлизане в живота, така че им е трудно да се въздържат от извършване на глупави или невежи действия. Бог обаче няма да се фиксира върху преходната глупост на хората. Той гледа само в сърцата им. Ако са решени да преследват истината, тогава те са прави и когато това е тяхната цел, тогава Бог ги наблюдава, чака ги и им дава време и възможности, които им позволяват да навлязат. Бог не би ги отписал заради едно-единствено прегрешение. Това е нещо, което хората често правят. Бог никога не се отнася към хората така. Ако Бог не се отнася към хората така, защо тогава те се държат така с другите? Не показва ли това техния покварен нрав? Това е точно техният покварен нрав. Трябва да погледнеш как Бог се отнася към невежите и глупави хора, как се отнася към тези с незрял духовен ръст, как се отнася към нормалното разкриване на покварения човешки нрав и как се отнася към онези, които са злонамерени. Бог се отнася към различните хора по различен начин и също има множество начини, по които да се справи с различните състояния на различните хора. Трябва да схванеш тези истини. Щом схванеш тези истини, тогава ще разбереш как да преживяваш нещата и да се отнасяш към хората съобразно принципите.

Въз основа на степента на поквареност ли определя Бог дали даден човек ще бъде спасен, или не? Въз основа на размера на прегрешенията или количеството на покварата му ли определя дали да го съди и наказва, или не? Определя ли крайната му цел и изхода му въз основа на външния му вид, семейния му произход, нивото на заложбите му или колко страдания е понесъл? Бог не основава решенията Си на тези неща. Той дори не поглежда към тях. Така че трябва да разбереш, че тъй като Бог не преценява хората въз основа на тези неща, ти също не трябва да ги преценяваш въз основа на тях. Да кажем, като видиш някого, който е привлекателен и изглежда добър човек, започваш да говориш с него повече, да му обръщаш повече внимание, да се сближаваш и сприятеляваш с него. След това, да кажем, виждаш някого, който е непривлекателен, неприятен за слушане, не знае как да общува с другите и не се вписва, и не го признаваш и понякога дори изпитваш желание да го тормозиш или да му говориш гадни думи, за да го потискаш — що за отношение към хората е това? Всички тези неща произлизат от покварен, сатанински нрав. Желаете ли да живеете с такъв покварен, сатанински нрав? Желаете ли да бъдете ограничени и обвързани от вашия покварен, сатанински нрав и той да ръководи действията ви? (Не.) Субективните желания на хората са такива, че никой не иска да действа или да изпълнява дълга си, докато живее в покварения нрав на Сатана. Субективната воля на хората е такава, че те се стремят към добро и са склонни да практикуват истината, но ако не я схващат и не се стремят към нея, не са сериозни към нея или не полагат никакви усилия за нея, те няма да могат да навлязат в истината реалност. Ако не си в състояние да навлезеш в нея, тогава това, което изживяваш, принципите, към които се придържаш във всички свои действия, и думите, които казваш, няма да отговарят на истината и всичко това ще бъде напълно лишено от истината. Ако има дори един аспект на истината, който не схващаш, тогава въобще няма да си в състояние да навлезеш в истината реалност, а ако не можеш да навлезеш в нея, тогава няма и да притежаваш истина. Има ли човечност в тези, които не притежават истината? (Не.) Всичко, което такива хора изживяват, е поквареният нрав на Сатана. Не е вярно, че хората придобиват истините реалности веднага, щом започнат да изпълняват дълга си. Изпълнението на дълга е само един метод и един канал, който човек да използва. При изпълнението на дълга си хората използват стремежа към истината, за да преживеят Божието дело, постепенно да схванат и приемат истината и след това да я практикуват. Тогава те достигат състояние, в което сами се отказват от покварения си нрав, отървават се от обвързаностите и контрола на покварения нрав на Сатана и така стават хора, които притежават истината реалност и придобиват нормална човешка природа. Само когато имаш нормална човешка природа, изпълнението на дълга ти и действията ти ще бъдат поучителни за хората и задоволителни за Бог. А хората могат да бъдат приемливи сътворени същества само когато са одобрени от Бог за изпълнението на дълга си. И така, що се отнася до изпълнението на вашия дълг, въпреки че това, което сега давате от себе си и проявявате с преданост, са различните умения, обучение и знания, които сте придобили, именно посредством канала на изпълняването на дълга си можете да разберете истината и да узнаете какво е да изпълнявате дълга си, какво е да дойдете пред Бог, какво е да отдавате всичко на Бог от все сърце. Посредством този канал ще разберете как да се отървете от своя покварен нрав и как да се опълчите на себе си, как да не бъдете надменни и самоправедни и да се покорявате на истината и на Бог. Само така можете да постигнете спасение.

В момента най-важната част от вашия дълг е да се научите да бъдете покорни — да се научите да се покорявате на истината и на нещата, които идват от Бог. Така, докато следвате Бог, ще можете да научавате уроците си и постепенно ще можете да навлезете в истината реалност. Кажете Ми: може ли човек да изпълнява дълга си добре, ако изобщо не разбира какво означава да практикуваш истината, да се подчиняваш на истината, или ако не схваща към кои принципи трябва да се придържа, за да изпълни дълга си? Със сигурност би било трудно. Всички вие може би също така разбирате, че когато изпълнявате дълга си в Божия дом, ако не притежавате или не навлизате в дори малка част от истината реалност, ви е много трудно да изпълнявате дълга си добре. Много е трудно да изпълняваш дълга си според приемлив стандарт или да останеш непоклатим. И така, изпитвали ли сте всички колко е трудно да направите дори една крачка напред без истината? (Да.) Какво ви накара да изживеете това най-дълбоко? (Често да бъдем кастрени, да търпим неуспехи и да се препъваме, тъй като не сме разбрали истината и сме разчитали на покварения нрав, за да изпълняваме дълга си.) През колко провала сте преминали всички? (Няколко.) В хода на изживяването на Божието дело, независимо колко пъти си се провалял, падал си, бил си кастрен или разкриван, това не са лоши неща. Независимо от това как си бил кастрен и дали е от водачи, работници или твоите братя и сестри, всичко това са добри неща. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има опит, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да стане повратен момент в житейското ви преживяване. Без това няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да си способен да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да разкриеш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги различиш, това е добре, това е решило основен проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да си поправиш поведението и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да получиш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в нечий живот, тя е нещо наистина ценно и ще жадуваш за истината, ще я практикуваш и ще навлезеш в нейната реалност. Това е толкова велико нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно размишляваш върху себе си и придобиеш истинско познание за себе си, винаги, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в истината реалност.

Ако вярваш в Божието върховенство, то трябва да вярваш, че ежедневните събития, били те добри или лоши, не се случват произволно. Не че някой умишлено е строг с теб или те е взел на прицел — всичко е организирано и устроено от Бог. Защо Бог устройва всички тези неща? Не за да те разобличи или да те разкрие и да те отстрани. Да те разкрие не е крайната цел. Целта е да те усъвършенства и спаси. Как те усъвършенства Бог? И как те спасява? Отначало те кара да осъзнаеш собствения си покварен нрав и да разбереш своята природа същност, недостатъците си и това, което ти липсва. Само като си наясно с тези неща и имаш ясно разбиране за тях, можеш да се стремиш към истината и постепенно да се отървеш от покварения си нрав. Така Бог ти дава шанс. Това е Божията милост. Трябва да знаеш как да се възползваш от този шанс. Не трябва да се противопоставяш на Бог, да се препираш с Него или да Го разбираш погрешно. В частност, когато се изправиш пред хората, събитията и нещата, които Бог е организирал около теб, недей постоянно да мислиш, че те не са такива, каквито ти искаш да бъдат, не се опитвай непрестанно да избягаш от тях и не се оплаквай от Бог и не Го разбирай погрешно. Ако непрестанно правиш това, то ти не изживяваш Божието дело и така много трудно ще успееш да навлезеш в истината реалност. На каквото и да се натъкнеш, което не можеш да разбереш напълно, когато възникне трудност, трябва да се научиш да се подчиняваш. За начало трябва да заставаш пред Бог и се молиш повече. Така, незабелязано, в твоето вътрешно състояние ще настъпи промяна и ще можеш да търсиш истината, за да решиш проблема. Така ще можеш да изживяваш Божието дело. В този процес истината реалност ще се изгради в теб и именно по този начин ще напредваш и състоянието на живота ти ще се преобразява. Щом претърпиш тази промяна и придобиеш истината реалност, ще притежаваш и духовен ръст, а с него се постига и живот. Ако животът на някого се ръководи от покварен сатанински нрав, колкото и да е ентусиазиран или енергичен, не може да се счита, че притежава духовен ръст или живот. Бог работи във всеки един човек и без значение какъв е методът Му, с какви хора, събития и неща си служи или какъв е тонът на думите Му, Неговата крайна цел е само една: спасението ти. И как те спасява? Променя те. При това положение как може да не страдаш поне малко? Ще ти се наложи да страдаш. Това страдание може да се отнася до много неща. Първо, хората може да страдат, когато приемат съда и наказанието на Божиите слова. Когато Божиите слова са твърде сурови и директни и хората тълкуват Бог погрешно и дори имат представи, това също може да е болезнено. Понякога Бог изгражда среда около хората, за да разкрие тяхната поквара, за да ги накара да се самоанализират и да се опознаят, и тогава те също ще страдат малко. Понякога, когато бъдат директно скастрени, или са разобличени, на хората им се налага да страдат. Все едно се подлагат на операция — ако няма страдание, няма и резултат. Ако всеки път, когато те кастрят, и всеки път, когато бъдеш разкрит от дадена ситуация, чувствата ти се обострят и се извисяваш, чрез този процес ти ще навлезеш в истината реалност и ще имаш духовен ръст. Ако всеки път, когато бъдеш кастрен и бъдеш разкрит от дадена ситуация, не изпитваш болка или неудобство и не чувстваш нищо и ако не се изправиш пред Бог да търсиш Неговото намерение, нито се молиш или търсиш истината, тогава наистина си безчувствен! Бог не работи в теб, когато духът ти не чувства нищо, когато не реагира. Тогава Той ще каже: „Този човек е прекалено безчувствен и е твърде дълбоко покварен. Както и да го дисциплинирам, колкото и да го кастря и както и да се опитвам да го държа под контрол, все не успявам да развълнувам сърцето му или да събудя духа му. Този човек ще има проблеми, той не е лесен за спасяване“. Ако Бог поставя определени среди, хора, събития и неща около теб, ако те кастри, а ти си извличаш поуки от това и си се научил да заставаш пред Бог, да търсиш истината и, без да осъзнаваш, биваш просветлен и озарен и постигаш истината, ако си преживял промяна в тези среди, бил си възнаграден и си постигнал напредък, ако започнеш да имаш малко разбиране за Божието намерение и спреш да се оплакваш, тогава всичко това ще означава, че си устоял на изпитанията на тези среди и си преминал успешно през тях. Така ще си се справил с това изпитание. Как ще се отнесе Бог към тези, които са издържали изпитанието? Бог ще каже, че сърцето им е вярно, че могат да изтърпят такова страдание и че дълбоко в себе си те обичат истината и искат да я спечелят. Ако Бог те оценява по този начин, не си ли човек с духовен ръст? Нямаш ли живот? И как се постига този живот? Дарен от Бог ли е? Бог те осигурява по различни начини и използва различни хора, събития и неща, за да те обучава. То е все едно Бог лично те храни и пои, лично те снабдява с различни хранителни продукти, които да ядеш до насита и на които да се насладиш. Само тогава можеш да израснеш и да си силен. Ето така трябва да преживяваш и разбираш тези неща; това е начинът да се подчиниш на всичко, което идва от Бог. Това е начинът на мислене и отношението, които трябва да притежаваш, и трябва да се научиш да търсиш истината. Не трябва постоянно да търсиш външни причини или да обвиняваш другите за проблемите си, или да търсиш вина у тях. Трябва ясно да разбираш Божието намерение. Отстрани може да изглежда, че някои хора имат определено мнение за теб или са предубедени към теб, но ти не трябва да гледаш на нещата по този начин. Ако гледаш на нещата така, само ще си намираш оправдания и няма да можеш да постигнеш нищо. Трябва да гледаш на нещата обективно и да приемаш всичко от Бог. Когато гледаш на нещата по този начин, ще ти е лесно да се покоряваш на Божието дело и ще можеш да търсиш истината и да разбереш Божието намерение. Щом гледната ти точка и умствената ти нагласа се поправят, ще можеш да постигнеш истината. Така че защо просто не го направиш? Защо се съпротивляваш? Ако спреш да се съпротивляваш, ще спечелиш истината. Ако се съпротивляваш, няма да спечелиш нищо, а освен това ще нараниш чувствата на Бог и ще Го разочароваш. Защо Бог ще бъде разочарован? Защото не приемаш истината, нямаш надежда за спасение и Бог не е в състояние да те спечели — как е възможно да не е разочарован? Когато не приемаш истината, това е все едно да отказваш храна, която ти е лично предложена от Бог. Казваш, че не си гладен и не се нуждаеш от нея. Бог опитва отново и отново да те насърчи да ядеш, но ти пак не искаш. Би предпочел да си стоиш гладен. Мислиш си, че си сит, а всъщност нямаш абсолютно нищо. Такива хора са толкова лишени от разум и толкова самоправедни. Те наистина не разпознават хубавото, като го видят; те са най-низшите и жалки хора.

За да навлезеш в истината реалност, трябва първо да започнеш да се самоанализираш чрез всеки детайл от живота си и да си извличаш поуки от хората, събитията и нещата около теб. Ако можеш да си извличаш поуки от начина, по който околните се отнасят към теб, или от нещата и обстоятелствата, с които се сблъскваш всеки ден, т.е. ако можеш да търсиш истината и да се научиш как да действаш според принципите, тогава ще можеш да разбереш истината, животът ти ще се развива и ще можеш да изпълняваш дълга си нормално. Някои хора често спорят и се опитват да се защитават, когато ги кастрят. Винаги подчертават причината за проблема и се оправдават за неуспехите си, което е много неприятно. Те нямат покорна нагласа или нагласа за търсене на истината. Този тип хора са с ниски заложби и освен това са много твърдоглави. Не разбират какво им се казва, не достигат до истината и напредъкът им е много бавен. Защо напредват бавно? Защото не търсят истината и каквито и грешки да се появят, винаги търсят причината у други хора, като прехвърлят цялата отговорност върху тях. Живеят според философии за светските отношения и стига да са живи и здрави, те са особено доволни от себе си. Изобщо не се стремят към истината и мислят, че това е много добър начин да вярваш в Бог. Дори има хора, които си мислят: „Винаги се говори толкова много за стремеж към истината и за извличане на поуки, но наистина ли има толкова много поуки за извличане? Да вярваш в Бог по този начин е доста затруднително!“. Когато видят как други хора се стремят към истината и си извличат поуки, когато се сблъскат с проблеми, казват: „Как всички си извличате поуки от всичко? Защо за мен няма толкова поуки, които да си извлека? Толкова ли сте невежи? Не следвате ли просто сляпо правилата?“. Какво мислите за това отношение? Така разсъждават неверниците. Може ли неверник да придобие истината? За такъв човек е много трудно да я придобие. Има хора, които казват: „Аз се моля на Бог за големи неща и не Го безпокоя с дребните. Бог е много зает с ежедневното управление на вселената и всички неща, с управлението на всеки човек. Колко уморително! Няма да безпокоя Бог, просто ще си разреша този проблем сам. Стига Бог да е доволен, това е достатъчно. Не искам да Го тревожа“. Какво мислите за това отношение? Това е също гледната точка на неверниците, въображението на хората. Хората са сътворени същества, по-незначителни дори от мравките. Как могат да видят Създателя ясно? Кой знае колко милиарди или десетки милиарди години Бог е управлявал вселената и всички неща. Казвал ли е, че се чувства уморен? Казвал ли е, че е твърде зает? Не, не е. Хората никога няма да могат ясно да видят Божието всемогъщество и мъдрост и е голямо невежество да се изказват, изхождайки от собствените си представи и фантазии. Според Създателя всеки един от Божиите избраници и всичко, което се случва около него, е в рамките на Божието върховенство и подредби. Като вярващ в Бог трябва да се подчиняваш на Божието върховенство и разпоредби, да търсиш истината и да си вземаш поуки от всички неща. Най-важното е да придобиеш истината. Ако можеш да проявяваш внимание към Божиите намерения, тогава трябва да разчиташ на Него и да се стремиш към истината — това е угодно на Бог. Когато си придобил истината и можеш да действаш според принципите, Бог ще бъде по-доволен, но колкото повече се отдалечаваш от Бог, толкова повече ще Го наскърбиш. Какво наскърбява Бог? (Бог е създал обстоятелства, за да даде възможност на хората да изживеят Неговите думи и да придобият истината, но хората не разбират Божия ум. Те Го разбират погрешно и това Го наскърбява.) Правилно. Бог е платил огромна цена за всеки човек и има намерение за всеки човек. Има очаквания за него и му е възложил надеждите Си. Той полага Своите огромни усилия безвъзмездно и доброволно за всички хора. Дава живот и истина на всеки човек също така доброволно. Ако хората успеят да разберат целта, с която Бог прави това, Той ще бъде доволен. Пред каквито и обстоятелства да те изправи Бог, ако си способен да го приемеш от Него, да Му се покориш, да търсиш истината и да си вземаш поуки от всичко това, Бог няма да си помисли, че огромната цена е била платена напразно. Ще си станал достоен за всичките мисли и усилия, които Бог е вложил в теб, или за очакванията Му към теб. Във всички обстоятелства, пред които си изправен, ще можеш да си вземаш поуки и да бъдеш възнаграждаван. Така Божието дело в теб ще постигне очаквания резултат, а в сърцето Си Бог ще е удовлетворен. Ако не си в състояние да се подчиниш на устройването и разпоредбите на Бог, ако винаги се съпротивляваш, отхвърляш Бог и се бориш с Него, не мислиш ли, че Той ще се разтревожи? В сърцето Си Бог ще се притесни и разтревожи и ще каже: „Уредих толкова много обстоятелства, от които да си извлечеш поуки. Как така нищо от това не ти е повлияло?“. Сърцето на Бог ще натежи от скръб. Бог е тъжен, тъй като си безчувствен, невеж, бавен и твърдоглав, тъй като не разбираш Божиите намерения, не приемаш истината и защото не можеш да видиш множеството неща, които Той е направил, за да поеме отговорност за живота ти, и не схващаш, че Той се тревожи за живота ти, и дори се бунтуваш срещу Него и се оплакваш от Него. Кажи Ми: от кого произхожда всичко, свързано с хората? Кой носи най-голямото бреме за човешкия живот? (Бог.) Само Бог обича най-много хората. Родителите и роднините на хората обичат ли ги наистина? Дали тяхната любов е истинска? Може ли да спаси хората от влиянието на Сатана? Не може. Хората са безчувствени и несхватливи, не могат да прозрат тези неща и винаги казват: „Как ме обича Бог? Не го усещам. В крайна сметка майка ми и баща ми ме обичат най-много. Плащат за обучението ми и ме карат да усвоявам технически умения, за да стане нещо от мен, като порасна, да бъда успешен, да стана звезда, знаменитост. Родителите ми харчат толкова много пари, за да ме развиват и да ми дадат образование, като отделят от залъка си. Колко голяма е такава любов! Никога няма да мога да им се отплатя!“. Смятате ли, че това е любов? Какви са последиците от това родителите ти да те карат да бъдеш успешен, да станеш светска знаменитост, да имаш добра работа и да се впишеш в света? Неуморно те карат да гониш успеха, да бъдеш гордост за семейството си и да се впишеш в злите тенденции на света, така че накрая попадаш във вихъра на греха, погубваш се и загиваш, погълнат от Сатана. Това любов ли е? Това не е да те обичат, а да ти вредят, да те унищожават. Някой ден ще изпаднеш дотолкова, че няма да можеш да се покаеш, дотолкова, че няма да можеш да се измъкнеш и ще пропаднеш в ада. Чак тогава ще осъзнаеш: „О, родителската любов е любов на плътта, не помага за вярата в Бог или за придобиването на истината — не е истинска любов!“. Може още да не сте осъзнали това. Някои хора казват: „Колкото и да ме обича Бог, аз все още не мога да го почувствам. Все още усещам, че майка ми ме обича най-много. Тя ми е най-близкият човек на света. Има песен, която се нарича: „Мама е най-добрата на света“. Това заглавие отговаря на реалността. Наистина е така!“. Някой ден, когато наистина навлезеш в живота и когато си придобил истината, ще кажеш: „Майка ми не е тази, която ме обича най-много, нито баща ми. Бог ме обича най-много. Той ми е най-мил и скъп, тъй като ми е дал живот и винаги ме води, грижи се за мен и ме спасява от влиянието на Сатана. Само Бог може да даде живот на хората, само Той може да ги води и само Той господства над всички неща“. Едва когато разбереш истината и напълно си я придобил, ще можеш да схванеш тези думи в дълбочина.

Ако искаш да придобиеш истината, откъде ще започнеш? Започни с хората, събитията и нещата около теб и се научи как да си извличаш поуки и да търсиш истината. Само като търсиш истината и Божиите намерения в хората, събитията и нещата около теб, ще можеш да придобиеш истината. Някои хора не обръщат внимание на дребните въпроси или не ги признават. Все си мислят: „Защо никога не се изправям пред нещо голямо? Защо никога не ми се случва нищо разтърсващо? Ако нещо голямо и разтърсващо ми се случи, ще мога да науча някой велик урок и да придобия някоя велика истина. Колко прекрасно би било това!“. Това реалистичен начин на мислене ли е? Тези думи са твърде преувеличени. Подчиняваш ли се на Бог, когато ти се случват дребни неща? Научил ли си уроците си? Ако бъдеш изправен пред голямо изпитание, би ли останал непоколебим в свидетелството си? Ако големият червен змей те хване, би ли могъл да дадеш категорично свидетелство? Не са ли хората, които говорят така, донякъде надменни? Ще можеш ли да придобиеш истината, като използваш този метод на търсене? (Не.) Ако не внимаваш, докато вървиш, може да се спънеш, но да си мислиш, че ще полетиш! Трябва да се научиш да търсиш истината и да си взимаш поуки от дребните неща, които те спохождат. Ако не можеш да си извлечеш поуки от дребните неща, няма да можеш да ги извлечеш и от големите. Ако не можеш да си вземеш поуки, няма да напреднеш в живота. Напредък в живота се постига само като извличаш поуки от всичко.

5 август 2015 г.