Има много хора, които чувстват, че им липсва много, след като изпълнят дълга си, и че не притежават истината реалност, затова винаги искат да слушат повече проповеди и водачите и работниците да провеждат повече събирания, сякаш само това ще може да им даде навлизане в живота и растеж на живота. Ако мине известен период от време, без да посетят събиране или да слушат проповед, те се чувстват така, сякаш сърцата им са напълно празни, сякаш са абсолютно празни отвътре. В сърцата им сякаш само ежедневното слушане на проповеди и посещаване на събирания ще им дадат навлизане в живота или ще им позволят да достигнат духовна зрялост. Те си мислят, че ако не слушат проповеди или не посещават събирания всеки ден, а вместо това само се заемат с изпълнението на дълга си, в живота им няма да има растеж. Този начин на мислене е напълно погрешен. В действителност, като вярващ в Бог, да можеш да разбираш истината и да навлизаш в реалността зависи главно от преживяването и практикуването на Божиите слова. По-специално, ако в дълга си човек търси истините принципи във всичко и е способен да действа според принципите, животът му ще расте най-бързо. Ако казваш, че искрено вярваш в Бог, но не искаш да изпълняваш дълга си, тогава къде е искреността в твоята вяра в Бог? Тези, които искрено изпълняват дълга си, са тези, които имат вяра. Само тези, които имат вяра, смеят да посветят целия си живот на Бог и са готови да се отрекат от всичко, за да отдадат всичко на Бог. Такива хора преживяват делото на Светия Дух, докато изпълняват дълга си; те са просветлявани, напътствани и дисциплинирани от Светия Дух. Всичко това създава преживяване на живота. Така че навлизането в живота започва с официалното изпълнение на дълга на човек.

Ако хората са небрежни при изпълнението на дълга си или винаги са объркани, според вас що за отношение е това? Не са ли просто нехайни? Такова ли отношение имате към дълга си? Това проблем със заложбите ли е, или с нрава? Всички вие трябва да сте наясно с този въпрос. Защо хората са просто нехайни, когато изпълняват дълга си? Защо не са отдадени, когато правят нещо за Бог? Притежават ли изобщо разум или съвест? Ако действително притежаваш съвест и разум, тогава ще влагаш повече сърце и малко повече добра воля, отговорност и внимание в нещата, които правиш, и ще можеш да полагаш повече усилия. Когато можеш да полагаш повече усилия, резултатите от изпълнявания от теб дълг ще се подобрят. Резултатите ти ще са по-добри и ще удовлетворят както другите хора, така и Бог. Трябва да вложиш сърцето си в това! Не може да си разсеян, сякаш работиш в светското поприще и просто печелиш пари въз основа на времето, което си отделил. Ако имаш такова отношение, ти си в беда. Невъзможно е да изпълняваш добре дълга си. Какъв вид човешка природа е това? Хората без съвест имат ли човешка природа? Нямат. Ако казваш, че имаш човешка природа и искаш да приложиш истината и да изпълниш добре дълга си, тогава трябва да вложиш повече усилия в него и да вложиш повече от сърцето си. Казваш, че имаш съвест, но никога не влагаш сърце в дълга си. Съвестта ти оказва ли влияние? Трябва да насочиш сърцето си към правилното място. Трябва да мислите често за тези неща — трябва да ги разберете всичките. Да бъдеш нехаен при изпълнението на дълга си е голямо табу. Ако винаги си нехаен, докато изпълняваш дълга си, тогава няма как да го изпълниш съгласно критериите. Ако искаш да изпълниш дълга си с отдаденост, първо трябва да решиш проблема с нехайството. Трябва да предприемеш стъпки за коригиране на ситуацията веднага щом забележиш проявленията му. Ако си объркан, ако никога не можеш да забележиш проблемите, ако винаги отбиваш номера и вършиш нещата нехайно, тогава няма как да изпълняваш добре дълга си. Затова трябва да влагаш сърце в дълга си. Възможността хората да изпълняват дълга си се среща рядко! Когато Бог им дава тази възможност, а те не се възползват от нея, тази възможност се губи — и дори ако по-късно искат да намерят такава възможност, тя може да не се появи отново. Божието дело, както и възможността да се изпълнява дълг, не чака никого. Някои хора казват: „Преди не изпълнявах добре дълга си, но все пак сега искам да го изпълня. Просто отново ще се кача на коня“. Чудесно е да имаш такава решимост, но трябва да си наясно как да изпълняваш добре дълга си: трябва да се стремиш към истината. Само тези, които разбират истината, могат да изпълняват добре дълга си. Ако някой не разбира истината, дори полагането му на труд няма да е съгласно критериите. Колкото по-ясна ти е истината, толкова по-ефективен ще бъдеш в изпълнението на своя дълг. Ако можеш да видиш този въпрос в истинската му същност, тогава ще вложиш усилия в истината и ще имаш надежда, че ще изпълниш добре своя дълг. Сега няма много възможности за изпълнение на дълг, затова трябва да ги сграбчиш, когато можеш. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да положиш истински усилия; това е моментът, в който трябва да се посветиш изцяло и да отдадеш всичко на Бог и в който трябва да платиш цената. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си оставяй вратички, не си търси начини за измъкване. Ако си оставяш вратички, правиш номера или се измъкваш и се скатаваш, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че се измъквам и се скатавам. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? В действителност обаче знае ли Бог какво си направил? Знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще научи за твоята поквара и грозота; просто може да не го каже направо: ще има своята оценка за теб в сърцето си. Имало е много хора, които са били разкрити и отстранени, защото повечето хора са могли да прозрат тяхната същност и така са разобличили тези хора какви са в действителност и са ги премахнали от църквата. Така че, независимо дали се стремят към истината, или не, хората трябва да изпълняват своя дълг добре, като дават всичко от себе си; те трябва да бъдат водени от съвестта си и да вършат някои реални неща. Може да имаш недостатъци, но ако можеш да бъдеш ефективен в изпълнението на дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако ти винаги си мислиш, че си добре, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако никога не се самоанализираш или не се опитваш да опознаеш себе си и все още пренебрегваш същинските си задачи и винаги си нехаен, тогава, когато Божиите избраници наистина загубят толерантността си към теб, ще те разобличат какъв си и ще бъдеш отстранен. Тогава ще бъде твърде късно за съжаления, защото всички ще са те прозрели и ти ще си загубил цялото си достойнство и почтеност. Ако никой не ти се доверява, би ли ти се доверил Бог? Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце: Той категорично не би се доверил на такъв човек. Ако срещнеш неблагонадежден човек, при никакви обстоятелства не му поверявай вършенето на нещо. Ако не си запознат с някого, а само си чувал други хора да казват, че той може да върши нещата достатъчно добре, но в сърцето си не си сто процента сигурен, тогава всичко, което можеш да направиш, е първо да му възложиш малка или обикновена задача. Само ако има успех в малките и обикновените задачи, трябва да му поверяваш важни. Ако обърка обикновената задача, тогава на този човек не може да се вярва. Нищо не може да му бъде поверено, независимо какво е то. Ако забележиш човек, който е добър и отговорен, който никога не е нехаен в това, което върши, който се отнася към задачите, които другите са му поверили, толкова сериозно, сякаш са негови собствени, който мисли за теб, докато изпълнява всеки аспект от задачата, мисли за твоите нужди, обмисля нещата задълбочено и всеобхватно и се справя с нещата по правилния начин, като те кара да бъдеш особено доволен от работата му — тогава това е видът човек, който е благонадежден. Надеждните хора са тези, които имат човешка природа, а хората, които имат човешка природа, притежават съвест и разум и би трябвало да е много лесно за тях да изпълняват добре дълга си, защото се отнасят към своя дълг като към нещо, което се пада на тях, и влагат сърце в изпълнението му. Хората без съвест или разум неизбежно ще изпълняват дълга си лошо. Те не действат отговорно, независимо какъв дълг изпълняват. Другите винаги трябва да се тревожат за тях, да ги надзирават и да се интересуват от работата им; ако ли не, те биха могли да създадат проблеми, докато изпълняват дълга си, и да направят нещо лошо, докато работят по дадена задача, което би донесло повече неприятности, отколкото ползи. Казано накратко, хората винаги трябва да изследват себе си, когато изпълняват своя дълг: „Изпълнил ли съм този дълг съгласно критериите? Вложил ли съм сърцето си в него? Бил ли съм в нехайно състояние?“. Ако винаги си нехаен, ти си в опасност. Най-малкото това означава, че си неблагонадежден и че хората не могат да ти се доверят. И, което е още по-сериозно, ако винаги си нехаен, когато изпълняваш дълга си, и ако винаги мамиш Бог, тогава си в голяма опасност! Какви са последствията от това откровено да мамиш? Всички могат да видят, че съзнателно постъпваш погрешно. Ти живееш изцяло според собствения си покварен нрав и в дълга си не си нищо повече от нехаен, и изобщо не практикуваш истината — това означава, че си лишен от човешка природа! Ако това се проявява в теб през цялото време — не правиш никакви големи грешки, но не спираш с малките и от началото до края не се покайваш, тогава ти си зъл човек, неверник и трябва да бъдеш премахнат — това е тежко последствие. Ти си напълно разкрит и отстранен като неверник и зъл човек.

Всеки дълг, който изпълняваш, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Дългът, който някои хора изпълняват, е доста монотонен; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението му обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, техният сатанински покварен нрав подклажда у тях смущения, като ги кара да имат неуместни възгледи; те изпадат в лоши състояния и лоши настроения и в крайна сметка изпълняват дълга си по нехаен начин. Вътрешните състояния на хората ще се променят според тяхната среда, но независимо как се променят, ако някой разбира истината, той може да действа според принципите. Грешно е да вършиш нещата въз основа на настроението си; това означава да вършиш нещата въз основа на предпочитанията си. Когато си в добро настроение, можеш да вложиш малко сърце в това, което правиш, а когато си в лошо настроение, не влагаш сърцето си в това, което правиш, и действаш нехайно — това принципен начин на вършене на нещата ли е? Това ще ти позволи ли да изпълниш дълга си по начин, който е съгласно критериите? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да изследваш дали постъпваш според принципите, дали изпълнението на дълга ти отговаря на критериите, дали не го изпълняваш нехайно, дали не си бил хлъзгав и не така усърден и дали има някакви проблеми с отношението и начина ти на мислене. След като се самоанализираш и тези неща ти станат ясни, ще ти бъде по-лесно да изпълниш дълга си правилно. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към това правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път на практикуване. Ако искаш да се справиш добре с изпълнението на дълга си, не бива да се влияеш от настроението си. Колкото и негативен или слаб да се чувстваш, трябва да практикуваш истината, да изпълняваш добре задълженията и отговорностите си и да се придържаш към принципите във всичко, което правиш. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен, който може да поема отговорност, който е истински добър и който наистина изпълнява дълга си съгласно критериите, и напълно ще изживееш подобието на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни хора в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, така че да постигнат принципно действане и да могат да изпълняват дълга си съгласно критериите. Хората, които действат принципно, изпълняват дълга си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са безочливи и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневния си дълг също толкова сериозно и отговорно и дори ако се натъкнат на нещо дразнещо, което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват дълга си, те все пак могат да смълчат сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, трябва да изпълнявам добре дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми правилно е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, нещо или среда, които не са възпирани от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своя дълг и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се покоряват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в истината реалност. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината. Живеенето по този начин ще даде ли на човека усещане за спокойствие? Трябва ли да се тревожиш като какъв те вижда Бог? Какви според вас трябва да са вашите действия, за да се чувствате спокойни? (Не позволявайте на никакви хора, събития или неща да ви възпират и поставете дълга си на първо място. Това е единственият начин да не разочаровате Бог.) Точно така, това е тайната на усещането за спокойствие. Всички вие овладели ли сте тази тайна? Ако някой се държи зле, когато говори с теб, и възнамерява да те отстрани, или умишлено те критикува, ти ще се почувстваш нещастен, сякаш някой е забил нож в теб. Няма да ти се яде и сънят ти ще бъде нарушен. Във всеки случай ще бъдеш в лошо настроение и сърцето ти ще бъде наранено. В този момент какво ще направиш? Може би ще си кажеш: „Днес съм в лошо настроение, така че ще отложа дълга си за няколко дни“ или „Ще изпълня дълга си, но няма значение дали ще го направя без желание и през пръсти. Всеки има моменти, когато нещата не вървят, както му се иска, така че ако съм в лошо настроение, Бог няма да иска твърде много от мен, нали? Просто днес ще отложа дълга си за малко. Няма проблем, защото утре ще свърша добра работа. Бог върши делото Си шест хиляди години, така че наистина ли ще Го е грижа, ако се забавя с един ден?“. Що за човек позволява малките неща да влияят на настроението му, след което неизбежно позволява това да повлияе на дълга му? Не е ли това детински, безперспективен характер? Когато нещо му се случи, той се ядосва, става напълно неразумен, не изпълнява дълга си, липсва му решимост и забравя обетите си. Какъв е този проблем? Не е ли своеволие? Може да има хора, които обикновено не се държат така, но когато са в лошо настроение, те се отказват от работата си. Такива неща се случват твърде често. Има хора, които донякъде се влияят от лошото си настроение и следователно нямат енергия, докато изпълняват дълга си, и не са способни да съберат какъвто и да било ентусиазъм. Какво трябва да се направи, когато се случи това? Не трябва ли тези проблеми да бъдат решени? Някои хора казват: „Те не могат да бъдат решени. Засега не искам да ги решавам и ще се оставя на течението. В крайна сметка съм в лошо настроение и не искам да говоря с никого. Просто ме оставете за малко да съм нещастен“. Въпреки че продължават да изпълняват дълга си, те присъстват само физически, но не и с ума си. Не е ясно накъде са се отклонили сърцата им. Те не поемат отговорност в дълга си, не полагат никакви усилия и са слаби. Когато обаче настроението им се подобри, те започват отново да проявяват ентусиазъм. Могат отново да понасят трудности и да страдат от изтощение, и не се тревожат за това с какво се хранят. Нима всичко това не е някак ненормално? Защо хората се влияят от толкова много различни чувства и обстоятелства? Някога търсили ли сте причината? Тези неща не ви ли притесняват често? Нима не изпадате често в такива състояния? Нима това не е проблем, който стои пред всички? (Да, така е.) Ако тези проблеми не бъдат решени, хората никога няма да съзреят; винаги ще си останат деца. Например, ако някой каже нещо, без да мисли за твоите чувства, нещо, което отчасти е насочено към теб, или ако говори с намеци за теб, тогава ще се почувстваш малко некомфортно. Ако говориш с някого и той не те слуша, или няма приятен израз на лицето си, ще ти е неудобно. Ако някой ден изпълнението на дълга ти не върви така, както ти се иска, ще ти е некомфортно. Ако имаш кошмар, който изглежда като лоша поличба, ще ти е некомфортно. Ако чуеш лоши новини за семейството си, ще ти е некомфортно, ще си в лошо настроение и няма да можеш да се заредиш с енергия. Ако видиш някой друг да изпълнява добре дълга си и той получи похвала и бъде повишен във водач, това също ще те накара да се чувстваш некомфортно и ще повлияе на настроението ти… Всички тези големи или малки неща, които могат да ти повлияят, могат да те вкарат в капана на негативността, да те накарат да се чувстваш унил и да повлияят на способността ти да изпълняваш дълга си. Какъв проблем имат хората, които се държат по този начин? (Те имат неуравновесен нрав.) Неуравновесеният нрав е само едната страна. Тяхната човешка природа е незряла и детинска и те нямат прозрение. Що се отнася до навлизането им в живота, те винаги страдат от възпиранията на всякакви хора, събития и неща, така че за тях не е лесно да практикуват истината. Ако не могат да приложат истината на практика, тогава те не могат да навлязат в истината реалност, а ако не могат да навлязат в истината реалност, тогава няма да имат навлизане в живота. Не се ли случва точно това? Какво ги кара да бъдат възпирани от хора, събития и неща? Това се случва, защото те не разбират истината, защото не могат да разграничат правилното от неправилното не могат да различат кой е прав и кой греши, което води до това, че те не знаят как да практикуват и нямат възможност за напредък или отстъпление. Това е последствието. Повечето нови вярващи са в това състояние. Когато разберат истината, когато могат да виждат ясно и да различават хората, този проблем ще се разреши от само себе си. Тези, които не обичат истината обаче, не търсят истината, когато нещо ги сполети. Такъв човек завинаги ще бъде неспособен да се отърве от възпиранията на всякакви хора, събития и неща. Какви състояния проявяват хората, които често страдат от възпиранията на хора, събития и неща? Те лесно стават негативни и, когато преживеят неуспехи или срещнат трудности, се препъват. Тези неща влияят на настроението и способността им да изпълняват дълга си. Тези, които не разбират истината, лесно биват възпирани от всякакви хора, събития и неща. Тяхното навлизане в живота е много бавно и независимо от това колко години са вярвали, те не постигат видим напредък. Изобщо не са се променили и почти не се различават от невярващите. Всичко това е резултат от липсата на стремеж към истината. Това е причината. Накратко, независимо колко години си вярвал в Бог, независимо от твоите заложби или възраст, щом не обичаш истината или не търсиш истината във всичко, тогава лесно ще бъдеш възпиран от всякакви хора, събития и неща. Няма да знаеш как да действаш по подходящ начин, нито ще знаеш как да практикуваш истината или да си в съответствие с принципите. Дори ако действаш според представите на хората и не вършиш лоши неща, пак няма да знаеш дали си в съответствие с Божиите намерения. Независимо колко години е вярвал такъв човек, той няма да може да говори за своите свидетелства за преживяване, защото нито разбира как да преживява делото на Бог, нито разбира поне малко истината. Хората, които не се стремят към истината, са такива. Независимо колко дълго са вярвали в Бог, те нямат свидетелства, за които да говорят. Духовният им ръст е твърде малък и те не притежават истината реалност.

В момента хората са активни в изпълнението на своя дълг. Освен това са изпълнени с решимост да изпълняват дълга си, да отдадат всичко на Бог и да се отричат от нещата заради Него, както и да Му се посветят. Има дори хора, които са се клели много пъти, че ще посветят целия си живот на Бог и ще Му отдадат всичко. Те притежават всички тези неща, но нямат навлизане в живота. Ако човек няма навлизане в живота, при наличието на толкова много сложни хора, събития и неща ще му бъде доста трудно да държи нещата под контрол или да реши проблема. Той не може да намери нито посока, нито път и често усеща, че не може да се отърве от своето негативно състояние. Той е оплетен, ограничен, контролиран и възпиран от всякакви хора, събития и неща и не знае кой е най-правилният начин за практикуване. Сега ще ви споделя един принцип на практикуване: независимо какво ти се случва, било то изпит или изпитание, или ако те кастрят, и независимо от начина, по който хората се отнасят с теб, първо трябва да загърбиш тези неща и да дойдеш пред Бог, като се молиш сериозно и търсиш истината, за да можеш да коригираш състоянието си. Първо това трябва да бъде направено. Трябва да кажеш: „Независимо колко голям е този въпрос, дори самото небе да се срине, трябва да изпълня добре дълга си. Докато мога да дишам, няма да се откажа от дълга си“. Така че как изпълняваш добре дълга си? Не може да правиш нещата през пръсти или да присъстваш физически, а да оставяш ума си да блуждае — трябва да съсредоточиш сърцето и ума си върху дълга си. Независимо колко сериозни са нещата, които те сполетяват, трябва първо да ги загърбиш и да дойдеш пред Бог, за да потърсиш начин да изпълниш добре дълга си, така че да удовлетвори Бог. Трябва да се опиташ да помислиш: „След това, с което се сблъсках днес, как ще изпълнявам добре дълга си? Преди действах нехайно, така че днес трябва да променя начина си на действие и да се стремя да изпълня добре дълга си, за да бъде безупречно изпълнението на дълга ми. Основното е, че не трябва да разочаровам Бог. Трябва да успокоя сърцето Му, така че когато ме види да изпълнявам дълга си, Той ще знае, че не само съм послушен и покорен, но и отдаден“. Ако практикуваш това и полагаш усилия в тази посока, тогава нищо не може да те забави в изпълнението на дълга ти или да повлияе на ефективността му. Докато непрекъснато се молиш, търсиш истината и се опитваш да разбереш Божиите слова, лесно ще можеш да разбереш и разрешиш емоционалните въпроси на плътта. Но човек не може да направи това, ако не приеме истината. Стига да разбираш истината, всеки проблем може да бъде решен. Тъгата, лошото настроение, притесненията, опасенията и негативизмът в сърцето ти могат да бъдат напълно преодолени. Настроението ти бавно ще се подобри и ще бъдеш напълно освободен. Ако наистина имаш реални трудности, тогава трябва да се научиш да търсиш истината и да се покоряваш. Когато човек се сблъска с такива неща, това е изпитание за неговия ръст и разкрива кой е той, за да се види дали може да приложи истината на практика.

За да изпълните дълга си по начин, който е съгласно критериите, първо трябва да имате подходящ начин на мислене. Когато поквареният ви нрав е разкрит, трябва да коригирате и своето състояние. Когато сте в състояние да се отнасяте към дълга си правилно, когато сте се освободили от възпиранията и влиянията на всякакви хора, събития и неща, когато можете да се подчинявате напълно на Бог, тогава ще бъдете в състояние да изпълнявате добре дълга си. Тайната за това е винаги да поставяш своя дълг и отговорности на първо място. В процеса на изпълнение на твоя дълг, ти трябва винаги да изследваш себе си: „Имам ли нехайно отношение към изпълнението на моя дълг? Какви неща ме смущават и ме карат да бъда нехаен в изпълнението на моя дълг? Изпълнявам ли дълга си с цялото си сърце и сила? Бог ще ми се довери ли, ако действам по този начин? Имам ли богопокорно сърце? Изпълнението на дълга ми по този начин в съответствие с принципите ли е? Може ли да постигне най-добрите резултати?“. Трябва да размишляваш често над тези въпроси. Когато откриеш проблеми, трябва активно да търсиш истината и да намериш съответните Божии слова, за да ги решиш. По този начин ти ще можеш да изпълняваш дълга си добре и ще имаш мир и радост в сърцето си. Ако често възникват проблеми, докато изпълняваш дълга си, в какво се корени този проблем? Това е проблем с твоето сърце; това е въпрос на наличие на покварен нрав. Когато поквареният нрав на даден човек бъде разкрит, той ще има проблеми в сърцето си и състоянието му няма да е нормално, което ще повлияе пряко на това как той изпълнява дълга си. Проблемите, които влияят на нечий дълг, са големи, сериозни проблеми; те могат да повлияят пряко на връзката на човека с Бог. Някои хора например развиват представи и погрешни разбирания за Бог, когато бедствия сполетят семействата им. Някои хора стават негативни, когато понасят малко трудности в своя дълг и никой не вижда това или не ги хвали за това. Някои хора не изпълняват дълга си добре, като винаги са нехайни и се оплакват от Бог, когато биват кастрени. Някои хора не желаят да изпълняват дълга си, защото винаги гледат да си оставят вратичка. Всички тези проблеми влияят пряко на нормалната връзка с Бог. Всичко това е проблем на покварения нрав. Всичко това произтича от факта, че хората не познават Бог или Неговото дело и че винаги кроят планове за собствените си статус и репутация, за своите перспективи и съдба и за своите плътски интереси и се съобразяват с тях, което им пречи да проявяват внимание към Божиите намерения и да се покоряват на устроеното от Бог, което води до всякакви негативни емоции. Точно такива са хората, които не се стремят към истината. Когато са изправени пред донякъде трудни ситуации, те стават негативни и слаби; когато се сблъскват с неща, които не се случват по техния начин, те изливат разочарованието си върху своя дълг. Докато изпълняват дълга си, те постоянно стават негативни, отпускат се и действат нехайно; не спират да се бунтуват срещу Бог и да Му се съпротивляват и дори искат да захвърлят работата си в предателство към Бог. Всичко това са различните последствия, които се появяват, когато човек е възпиран от покварения си нрав. Човек, който обича истината, е способен да остави настрана собствения си живот, перспективи и съдба и иска само да се стреми към истината и да я придобие. Той смята, че няма достатъчно време, страхува се, че няма да успее да изпълни дълга си добре и няма да бъде усъвършенстван, затова е способен да се отрече от всичко и да отдаде всичко на Бог. Манталитетът му е единствено да се съсредоточи върху Бог и да се покори на Бог. Няма трудност, която да може да го затрудни, а ако се почувства негативен или слаб, той го преодолява по естествен начин, като прочете няколко откъса от Божиите слова. Хората, които не се стремят към истината, са много проблемни; независимо как се общува за истината, това не може напълно да разреши техните проблеми. Дори и за момент да се осъзнаят и да са способни да приемат истината, те въпреки това по-късно ще се отметнат от нея, така че е много трудно да се справиш с такъв тип човек. Не че не разбират дори частица от истината; въпросът е, че не ценят или не приемат истината в сърцата си. В резултат на това те никога не могат да оставят настрана собствената си воля или да се откажат от личните си интереси, своите перспективи и съдба и своя изход и крайна цел. Сърцата им са винаги смущавани и възпирани от тези неща, което ги прави неспособни да изпълняват дълга си добре. Ако един човек е способен да приеме истината, щом я разбере, всички тези неща, които принадлежат към покварения нрав, ще изчезнат по естествен начин и той ще има навлизане в живота и духовен ръст; вече няма да бъде невежо дете. Когато човек има духовен ръст, той ще става все по-способен да прозира нещата, все по-способен да разпознава всякакви видове хора и няма да бъде възпиран от никой човек, събитие или нещо. Няма да бъде повлиян от нищо, което някой казва или прави. Няма да бъде обект на намеса от злите сили на Сатана или да бъде подвеждан или смущаван от лъжеводачи и антихристи. Ако това се случи, духовният ръст на човека няма ли постепенно да расте? Колкото повече някой разбира истината, толкова повече ще се самоанализира и ще опознава себе си, толкова повече ще е способен да открива вредата, която причинява поквареният му нрав, толкова повече ще е способен да намира път за практикуване на истината и толкова по-бързо ще бъде навлизането му в истината реалност; в същото време той също така ще бъде способен да изпълнява дълга си съгласно критериите. Когато имаш навлизане в живота и той постепенно расте, твоето състояние ще става все по-нормално. Хората, събитията и нещата, които някога са били в състояние да те смущават и възпират, вече няма да са проблем за теб. Няма да изпитваш повече трудности при изпълнението на дълга си и връзката ти с Бог ще става все по-нормална. Когато знаеш как да се уповаваш на Бог, как да търсиш Божиите намерения, когато знаеш мястото си, какво трябва и какво не трябва да правиш, кои въпроси изискват или не изискват да поемеш отговорност, няма ли състоянието ти да става все по-нормално? Няма да се умориш да живееш по този начин, нали? Не само че няма да бъдеш уморен, но ще се чувстваш особено спокоен и щастлив. Няма ли сърцето ти да се почувства прояснено в резултат на това? Манталитетът ти ще бъде нормален, духът ти ще бъде освободен, ще разкриваш покварен нрав по-рядко и ще се покоряваш на Бог повече. По този начин ще можеш постоянно да живееш в Божието присъствие и ще изживяваш нормалната човешка природа. Когато хората видят държанието ти, ще почувстват, че у теб е настъпила голяма промяна. Те ще имат желание да общуват с теб, ще изпитват мир и радост в сърцата си, когато слушат твоето общение, и също така ще извлекат полза от него. Докато твоят духовен ръст расте, думите и действията ти ще станат по-премерени и принципни. Когато видиш, че някой е негативен и слаб, ще можеш да му окажеш истинска помощ. Не само ще можеш да разрешаваш проблемите на хората, но също така ще можеш да избегнеш да ги възпираш или да ги поучаваш, а вместо това да използваш собствените си практически преживявания, за да помагаш на другите, като им предоставяш някаква полза. По този начин няма просто да полагаш усилия в Божия дом, а ще си полезен човек, който е способен да се нагърби с бреме и да върши по-значими неща в Божия дом. Не харесва ли Бог точно такива хора? Ако Бог те харесва, няма ли и всички да те харесват? (Да, това е така.) Защо Бог е доволен от този тип хора? Защото те са способни да вършат реални неща пред Него, не използват празни, цветисти думи и довършват реалните неща докрай. Те могат да помагат на другите и да ги водят, като говорят за своите истински преживявания; могат да помагат на другите да решат всеки проблем и, когато възникнат трудности в работата на църквата, да водят напред и активно да решават проблемите. Това означава отдадено да изпълнявате дълга си. Те са способни да помагат на своите братя и сестри да решават проблемите си, което доказва, че имат навлизане в живота. Фактът, че могат да направят толкова много практически неща, доказва, че практикуват истината и че живеят в присъствието на Бог. Тъй като имат истината реалност, те са способни да водят и другите към навлизането в истината реалност. Ако не притежаваш истината реалност или истински преживявания, тогава можеш ли да въведеш другите в присъствието на Бог? Ако самият ти не живееш в присъствието на Бог, не можеш да въведеш другите в Неговото присъствие. Ако просто се стараеш, докато изпълняваш дълга си, без изобщо да търсиш истините принципи, и не желаеш да удовлетвориш Бог, тогава ти не живееш в присъствието на Бог. Способни ли са онези, които не живеят в присъствието на Бог, да приемат Неговата внимателна проверка? Способни ли са да устоят на Божиите изпитания? Способни ли са да останат непоколебими по време на изпитания? (Не, не са.) Може ли такъв човек да свидетелства за Бог? Може ли той да свидетелства за Него? (Не, не може.) Какъв човек не е в състояние да свидетелства за Бог? Дали той вярва истински в Бог? Най-малкото още не е навлязъл в истината реалност на Божиите слова и все още съществува извън тях. Някой, който е вярвал в Бог от много години без навлизане в живота, който не може да говори за свидетелство за преживяване, камо ли да свидетелства за Бог, който не може да придобие нито един добър човек чрез проповядване на евангелието — той е недостоен да бъде наречен Божи свидетел. Затова човек с незрял ръст и без навлизане в живота никога не може да свидетелства за Бог. Негласният извод е, че такъв човек не живее в присъствието на Бог. Ако не живееш в присъствието на Бог, нямаш навлизане в живота и не си Божи свидетел, тогава Той ще те признае ли за един от Своите последователи? Няма. Бог ти е дал възможност да изпълняваш дълга си и ти си готов да го направиш, но чрез твоите проявления Той е видял, че не можеш да свидетелстваш за Него, дори след като си вярвал в Него толкова дълго. Не само че нямаш истинско познание за преживяванe, но и живееш според своите представи и фантазии; нямаш каквато и да било истина реалност и просто не живееш в присъствието на Бог. Ако Той ти даде изпитание, няма да го издържиш. Ако Той те кастри, не можеш да го понесеш. Ако Той те съди и наказва, тогава се отказваш от работата си и се цупиш, а Той ще си каже: „Този човек е като мечка, която не би трябвало да бъде ръчкана с остен! Където и да отида да върша делото Си или да говоря, такъв човек е недостоен да Ме следва, недостоен е да бъде с Мен“. Защо казвам това? Защото такъв човек не разбира истината, няма чисто възприемане, няма истински преживявания и не разбира Божиите намерения. Ако не разбира Божиите намерения, може ли да Му съответства? Ако не разбира Неговите намерения, може ли да ги възприеме? Може ли да приеме истината? Трудно е да се каже, тъй като всичко това са неизвестни величини. Така че ако такъв човек беше с Бог, тогава той би имал подозрения за Него във всичко и не би Го разбрал, което би предизвикало всякакви погрешни разбирания и оплаквания, както и осъждания на Бог на всяка крачка. В крайна сметка това би довело до предателство. Може ли Бог да иска някой, който Го предава? Може ли Бог да му позволи да стане Негов последовател? Не може. Ако искаш Бог да те признае за един от Своите последователи, тогава преди всичко трябва да се съсредоточиш върху навлизането в живота — това означава да започнеш със себепознание. Колкото повече човек се опознава, толкова щe е по-способен да прозре същността и действителността на своята поквара и толкова повече ще жадува вътрешно да се стреми към истината; при изпълнението на своя дълг ще отдава особено значение на търсенето на истината, практикуването на истината и отърваването от покварения си нрав, като по този начин ще стане способен да отстоява своя дълг и да го изпълнява добре според Божиите изисквания. Това трябва да бъде твой основен приоритет. Целта на съсредоточаването върху навлизането в живота е да изпълняваш дълга си добре; в основата си всичко се свежда до изпълнението на твоя дълг. Трябва да започнеш стремежа към навлизане в живота с изпълнението на твоя дълг и чрез навлизането в живота трябва да разбираш и да придобиваш истината капка по капка, така че да достигнеш точка, в която имаш духовен ръст, в която животът ти постепенно расте и имаш практически преживявания на истината. Тогава трябва да овладееш всякакви принципи на практикуване, така че да можеш да изпълняваш дълга си, без да бъдеш възпиран или смущаван от никой човек, събитие или нещо. По този начин постепенно ще заживееш в Божието присъствие. Няма да бъдеш смущаван от никакъв вид човек, събитие или нещо и ще имаш преживяване на истината. Докато твоето преживяване става по-изобилно, ще бъдеш по-способен да свидетелстваш за Бог, а като ти си по-способен да свидетелстваш за Бог, постепенно ще станеш полезен човек. Когато ти станеш полезен човек, ще можеш да изпълняваш дълга си съгласно критериите в Божия дом, ще можеш правилно да заемеш позицията си на сътворено същество и да се покориш на Божиите подредби и устроеното от Бог и ще можеш да останеш непоколебим. Само такъв тип човек е отговарящо на критериите сътворено същество и е някой, който има Божието одобрение. Тогава ще бъдеш достоен за всичко, което Бог ти е дарил.

Какъв е ключът за навлизане в истината реалност? Трябва да се научите как да практикувате истината, за да можете да се справяте с нещата принципно. Има ли някаква полза от това винаги да давате клетви и да изразявате решимостта си? Ако винаги се кълнете и изразявате решимостта си, но все още не сте в състояние да практикувате истината, тогава няма никаква полза от това. Най-важното, най-реалното нещо е да постигнете навлизане в живота, докато изпълнявате дълга си, чрез търсене на истината, за да разрешавате различните проблеми, които възникват, докато изпълнявате дълга си, и да промените разнообразните си погрешни нагласи към него. Какво означава да имаш навлизане в живота? Това означава, че имаш преживяване и познаване на истината и си в състояние да я практикуваш правилно. Всички вие имате ли навлизане в живота сега? Способни ли сте да свидетелствате за Бог? Не е ли вярно, че през по-голямата част от времето можеш само да изричаш някакви думи и доктрини, като познанието ти за истината спира на нивото на доктрината, лишено от каквото и да било истинско познание или преживяване на истината? Ако ти не можеш да постигнеш истинско преживяване на истината и познание за нея, тогава няма да успееш да свидетелстваш за Бог. През по-голямата част от времето просто имаш някакво познание, основано на чувства, като чувстваш, че когато Бог го казва по един начин, това е истината, и когато го казва по друг начин, това също е истината — чувстваш, че всички Божии слова са истината, и казваш „амин“ на тях и ги одобряваш. Но не можеш да ги свържеш със себе си. Когато вършиш неща, все още си объркан и не знаеш кои истини трябва да използваш, за да разрешиш проблемите си, нито пък знаеш кой начин на действие би бил практикуване на истината. Повечето от вас не са ли в такъв вид състояние? Въпреки че можете да изричате много думи и доктрини, не можете да ги приложите в действителния си живот. Все още не знаете как да практикувате истината, нито пък знаете как да прилагате Божиите слова в действителния си живот, и каквото и да ви се случи, не знаете как да търсите истината, за да разрешите проблемите си. Това е така, защото навлизането в живота на хората е твърде повърхностно и техният духовен ръст е твърде малък. Когато знаете как да преживявате, да практикувате и да прилагате Божиите слова в реалния си живот и знаете как да търсите истината, за да разрешите проблемите си, когато нещо ви се случи, тогава животът ви ще израсте. Това, че знаете как да практикувате истината, е знак, че животът ви расте. Някой ден, когато си в състояние да решаваш проблемите с помощта на истината, когато имаш известни познания за Бог, когато чрез споделяне на истинското си познание за Бог можеш да свидетелстваш за Неговото дело, за Неговия свят и праведен нрав, за Неговото всемогъщество и Неговата мъдрост, тогава ще бъдеш в състояние наистина да свидетелстваш за Бог и ще си подходящ да бъдеш използван от Него. Ако мислиш, че разбираш доста, и можеш да говориш безкрайно за доктрини, но не можеш да разрешиш нищо, свързано със собствените ти проблеми, и също така не знаеш как да търсиш истината, за да ги разрешиш, това доказва, че онова, което разбираш, не е истината, а думи и доктрини. Дори ако някои от доктрините, които другите чуват да казваш, да им въздействат, да могат да намерят известно назидание от тях и доктрините, които казваш, да постигат някакви резултати, ти просто не си способен да обясниш нещата задълбочено, нито можеш напълно да разрешаваш проблеми. Това доказва, че доктрините, които казваш, са предадени само в буквален смисъл; те са най-много частици от познание, основано на чувства, което все още не се е издигнало до нивото на рационалното познание; не може да се каже, че са истината реалност, още по-малко, че си навлязъл в истината реалност. И така, как разрешаваш този проблем с изричането на думи и доктрини? Това изисква да се положат усилия за разбиране на истината. Само когато разбереш истината, ще се самоанализираш, ще можеш да разпознаеш покварения нрав, който си разкрил, и ще можеш да откриеш корена на своите проблеми. Тогава трябва да търсиш истината и да използваш Божиите слова, за да преодолееш напълно покварения нрав, който ти си разкрил. Независимо дали това, което се разкрива в теб, е надменност и самоправедност или изкривяване и измамност, или дали е егоизъм и нещо достойно за презрение, или нехайност и мамене на Бог, трябва да размишляваш над тези видове покварен нрав, докато не ги видиш ясно. Така ще знаеш какви проблеми имаш, докато изпълняваш дълга си, и колко далеч си от постигането на спасение. Само когато можеш ясно да видиш собствения си покварен нрав, ще можеш да разбереш откъде идват трудностите и пречките при изпълнението на дълга ти. Само тогава ще можеш да разрешиш първопричините за проблемите си. Да кажем, например, че не поемаш отговорност за изпълнението на дълга си, а винаги действаш нехайно, като причиняваш загуби в работата си, но се грижиш за гордостта си, затова не желаеш да общуваш открито за състоянието и трудностите си и да практикуваш разнищването и опознаването им, а винаги търсиш оправдания, за да се справяш с нещата нехайно. Как трябва да решиш този проблем? Трябва да се молиш на Бог и да се самоанализираш, като казваш: „Боже, желая да говоря такива неща, за да защитя собствената си гордост. Това е моят покварен нрав. Не бива да говоря така. Трябва да се открия, да се разголя и да изрека на глас истинските мисли на сърцето си. Предпочитам да понеса срам и да загубя достойнството си, отколкото да задоволя собствената си суета. Единственото, което искам, е да удовлетворя Бог“. По този начин, като се опълчваш на себе си и изричаш на глас истинските мисли на сърцето си, ти практикуваш да бъдеш честен човек, а освен това не действаш по собствена воля и не се опитваш да защитиш гордостта си. Можеш да прилагаш на практика Божиите слова, да практикуваш истината според Божиите желания, усърдно да изпълняваш дълга си правилно и да изпълняваш напълно отговорностите си. Така не само прилагаш истината на практика и изпълняваш дълга си правилно, но и защитаваш интересите на Божия дом, което удовлетворява Божието сърце. Животът по този начин е открит и порядъчен и твоите мисли и идеи, както и твоите действия и дела, могат да бъдат представени пред хората и пред Бог. Колко прекрасно е това! Практикуването по този начин е малко трудно и може да се сблъскаш с провал многократно, но ако практикуваш и се стремиш в тази посока, със сигурност ще успееш. А какво означава успехът за теб? Означава, че когато практикуваш истината, си в състояние да направиш тази стъпка, която те освобождава от оковите на Сатана, стъпка, която ти позволява да се опълчиш на себе си. Означава, че си в състояние да оставиш настрана суетата и гордостта, да спреш да търсиш собствената си изгода и да спреш да вършиш егоистични и достойни за презрение неща. Когато прилагаш това на практика, ти показваш на хората, че си човек, който обича истината, който притежава истината реалност, че си човек, който копнее за справедливост и светлина. Това е резултатът, който постигаш чрез практикуване на истината. В същото време позориш Сатана. Сатана те поквари, направи те егоистичен и те накара да защитаваш собствените си интереси и да мислиш за собствената си гордост. Но сега тези неща от Сатана вече не могат да те обвързват, ти си се освободил от тях, вече не си контролиран от суетата, гордостта или личните ти интереси и практикуваш истината, така че Сатана е напълно унизен и не може да направи нищо. Когато Сатана не може да те контролира, тогава не си ли победил? Когато си победил, не оставаш ли непоколебим в свидетелството си за Бог? Не се ли подвизаваш в доброто войнстване? Когато си се подвизавал в доброто войнстване, в сърцето си имаш покой и радост, както и чувство на сигурност. Ако живееш с често чувство на обвинение в сърцето си, чувстваш се неспокоен, нямаш мир или радост и ако често си разтревожен и скръбен за всякакви неща, какво показва това? Просто че не практикуваш истината и че не оставаш непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато живееш насред сатанински нрав, ти действаш според собствената си воля, не обичаш да практикуваш истината и дори предаваш истината, като прибягваш до всякакви средства, за да постигнеш целите си. Защитаваш само собствената си суета, гордост, репутация, статус и интереси. Това не е ли да си егоистичен и достоен за презрение? Когато винаги живееш за себе си и за собствените си интереси, животът става изключително болезнен. Ти имаш толкова много егоистични желания, обвързаности, окови, опасения и терзания; в теб няма и капка мир или радост. Да живееш за покварената плът не е нищо повече от изключително страдание. Тези, които се стремят към истината, са различни. Колкото повече разбират истината, толкова по-освободени и свободни са те; колкото повече практикуват истината, толкова повече мир и радост имат. Когато придобият истината, ще живеят напълно в светлината и ще се радват на Божиите благословии, освободени от страдания.

В какво състояние живеете най-често сега? В положително или в негативно състояние живеете през повечето време? (През повечето време живеем в негативно състояние.) За човек, който винаги живее в негативно състояние, не е лесно да упорства в изпълнението на дълга си, без да се отказва от него! Всички вие често сте негативни, но не знаете как да разрешите този проблем. Понякога са нужни много усилия, за да преодолеете негативните си състояния, а когато нещата не вървят според желанията ви, отново ставате негативни. В негативността си винаги се търкаляте наоколо и дори да искате, не можете да се изправите; не можете да изпълните добре нито един дълг и сте толкова некомпетентни, че никой не може да ви помогне. Не е ли уморително да се живее по този начин? (Да, така е.) Тогава как да се справите напълно с проблема с негативността? Трябва непременно да разберете част от истината. Многото доктрини, за които можете да говорите, няма да решат проблемите ви. След като човек наистина разбере истината и след като е в състояние да преодолее всяка негативност или трудност, с които се сблъсква, тогава за него няма да е толкова изморително да изпълнява дълга си. Само след като получи истината, човек може да бъде свободен и освободен. В момента това, което най-много липсва на всички вас, е истината, но получаването на истината не е нещо, което може да се случи мигновено. Трябва да имате истинско познание за Божието дело и да сте в състояние да виждате ясно покварения нрав на хората. Това изисква време и трябва да търсите истината, за да го разберете. Всички вие можете да почувствате болката от това да се живее с покварен нрав, имате дълбоко преживяване от първа ръка за това. Изпитвали ли сте спокойствието и щастието, които се пораждат в сърцето ви, след като разберете истината, когато сте в състояние да практикувате истината и да спазвате истините принципи? Имате ли много такива преживявания? Ако тези преживявания са наистина многобройни, това означава, че напълно притежавате истината реалност. Ще имате усещането, че живеете в светлината и в Божието присъствие. Ако от време на време се наслаждавате на част от Божието просветление, ще бъдете много доволни. Ако от време на време се уповавате на Бог, вместо на хората, и Бог ви даде малко светлина, път напред, за който не сте се сещали, и въпросът ви бъде решен, ще бъдете много доволни. Да имате често подобни малки преживявания не е достатъчно; трябва все така да продължавате да полагате усилия за постигането на истината. От една страна, трябва да разбирате истината за виденията, да имате съвършено ясно разбиране за Божието дело и наистина да познавате Божия нрав. И когато отново се сблъскате с трудности, докато изпълнявате дълга си, това поне няма да породи представи, нито ще доведе до непокорство. Това е един от аспектите на нещата. Освен това трябва да полагате усилия за навлизане в живота. Трябва да обобщите истините, които трябва да се практикуват и в които трябва да се навлезе, като например да опознаете себе си, да бъдете честни хора, да се научите да се покорявате на Бог, как да се уповавате на Бог, как да изпълнявате отдадено дълга си, как да разпознавате различните типове хора, как да се отнасяте към Сатана, каква мъдрост би следвало да притежавате и т.н. Само когато преживеете и навлезете в тези различни аспекти на истината, можете да се боите от Бог, да отбягвате злото и да станете съвършен хора. И така в колко аспекта на истината реалност сте навлезли сега? В кои аспекти на истината реалност все още не сте навлезли? Трябва да следите този резултат в сърцето си. Когато сте навлезли в много истини, свързани с практиката, тогава вашият живот вече ще е пораснал и вие наистина ще имате ръст. Когато ръстът ви е пораснал до определено ниво, тогава ще можете да навлезете в пътя на усъвършенстването от Бог и ще имате истински ръст. Това не е нещо, с което може да се прибързва — не можете да изядете слон наведнъж. Кое е най-същественото и важно нещо, което трябва да разрешите точно сега? Че трябва да изпълнявате добре дълга си и да имате навлизане в живота, докато го изпълнявате. Това е ключът. Не може просто да полагате усилия — трябва да влагате сърцето си в това. Бог не иска от теб да продаваш труда си, докато изпълняваш дълга си на сътворено същество, а иска да Му предложиш искреността си. Докато изпълняваш дълга си, трябва да имаш навлизане в живота. Само когато имаш навлизане в живота, ще имаш живот, само когато имаш живот, ще можеш да растеш, и само тези, които имат живот, имат истината.

10 август 2015 г.