Много хора чувстват, че им липсва нещо, след като изпълнят дълга си, и че не притежават истината реалност, затова винаги изискват от себе си да слушат повече проповеди, а от водачите и работниците — да провеждат повече събирания, сякаш само това ще им даде възможност за навлизане за израстване в живота. Ако измине известно време, без да посетят събиране или проповед, те чувстват, че сърцата им са празни и пусти, сякаш в тях няма нищо. В сърцата си чувстват, че само ежедневните събирания и проповеди ще им дадат навлизане в живота или ще им позволят да постигнат духовна зрялост. В действителност този начин на мислене е изцяло неправилен. Тези, които вярват в Бог и Го следват, трябва да изпълнят дълга си — само тогава могат да придобият житейски опит. Ако твърдиш, че искрено вярваш в Бог, но не искаш да изпълниш дълга си, тогава колко искрена е твоята вяра в Бог? Тези, които искрено изпълняват дълга си, са хората, които имат вяра. Само тези, които имат вяра, се осмеляват да посветят живота си на Бог и са готови да се откажат от всичко, за да дадат всичко от себе си на Бог. Такива хора усещат делото на Светия Дух, докато изпълняват дълга си; те са просветлени, водени и дисциплинирани от Светия Дух. Всичко това създава житейски опит. Ето защо навлизането в живота започва с официалното изпълнение на дълга.

Ако хората са безразлични към изпълнението на дълга си или винаги са объркани, според вас що за отношение е това? Не е ли просто една формалност? Такова ли отношение имате към дълга си? Това проблем със заложбите ли е, или с нрава? Всички вие трябва да сте наясно с този въпрос. Защо хората са просто нехайни, когато изпълняват дълга си? Защо не са предани, когато правят нещо за Бог? Притежават ли изобщо разум или съвест? Ако действително притежавате съвест и разум, тогава ще влагате повече сърце и повече доброта, отговорност и внимание в нещата, които правите, и ще можете да полагате повече усилия. Когато се научите да полагате повече усилия, резултатите от изпълнявания от вас дълг ще се подобрят. Резултатите ви ще са по-добри, а това ще удовлетвори както другите хора, така и Бог. Трябва да вложиш сърцето си в това! Не може да си разсеян, сякаш работиш в светското поприще и просто печелиш пари въз основа на времето, което си отделил. Ако имаш такова отношение, ти си в беда. Невъзможно е да изпълняваш добре дълга си. Какъв вид човешка природа е това? Хората без съвест имат ли човешка природа? Нямат. Ако казваш, че имаш човешка природа и искаш да приложиш истината и да изпълниш добре дълга си, тогава трябва да вложиш повече усилия в него и да вложиш повече от сърцето си. Казваш, че имаш съвест, но никога не влагаш сърце в дълга си. Съвестта ти оказва ли влияние? Трябва да насочиш сърцето си към правилното място. Трябва да мислите често за тези неща — трябва да ги разберете. Повърхностното изпълнение на дълга е напълно неприемливо. Ако винаги изпълняваш дълга си повърхностно, тогава няма как да го изпълниш на приемливо ниво. Ако искаш да изпълниш дълга си предано, първо трябва да решиш проблема с повърхностното отношение. Трябва да предприемеш стъпки за коригиране на ситуацията веднага щом я забележиш. Ако си объркан, ако никога не можеш да забележиш проблемите, ако винаги правиш нещата небрежно и нехайно , тогава няма как да изпълниш добре дълга си. Затова винаги трябва да влагаш сърце в дълга си. Тази възможност беше много трудно постижима за хората! Когато Бог им дава възможност, а те не се възползват от нея, тази възможност се губи — и дори ако по-късно искат да намерят такава възможност, тя може да не се появи отново. Божието дело, както и възможността да се изпълнява дълг, не чакат никого. Някои хора казват: „Преди не изпълнявах добре дълга си, но все пак сега искам да го изпълня. Просто трябва да опитам отново“. Този вид решимост е прекрасна, но трябва да си наясно как да изпълняваш добре дълга си и да се стремиш към истината. Само тези, които разбират истината, могат да изпълняват добре дълга си. Тези, които не разбират истината, дори не могат да полагат труд. Колкото по-ясно разбирате истината, толкова по-ефективни ще бъдете в изпълнението на своя дълг. Ако можеш да видиш този въпрос в истинската му същност, тогава ще се стремиш към истината и може да се надяваш, че ще изпълниш добре своя дълг. В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да дадеш всичко от себе си за Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си пресметлив или хитър и коварен, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че хитрувам. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? Знае ли Бог всъщност какво си направил? Да, Той знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще разбере за твоята поквара и низост и въпреки че може да не го каже направо, в сърцето си ще ти даде оценка. Много хора бяха разкрити и отстранени, защото много други започнаха да ги проумяват. Когато всички прозряха същността им, те разобличиха тези хора такива, каквито са, и ги изгониха. Затова независимо дали се стремят към истината или не, хората трябва да изпълняват добре своя дълг според възможностите си; трябва да вършат практични неща, както повелява съвестта им. Може да имаш недостатъци, но ако изпълняваш ефективно дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако винаги мислиш, че всичко е наред, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако все още не размишляваш или не се опитваш да се опознаеш и ако пренебрегваш своите истински задачи, ако винаги си нехаен, когато Божиите избраници наистина загубят търпението си към теб, те ще разобличат това, което си, и най-вероятно ще бъдеш отстранен. Това е така, защото всеки те е прозрял и ти си загубил своето достойнство и почтеност. Ако никой не ти вярва, може ли Бог да ти вярва? Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце: Той в никакъв случай не може да вярва на такъв човек. Ако някой е ненадежден, при никакви обстоятелства не му възлагай задача. Ако не знаеш какъв е човекът или току-що си чул други хора да казват, че този човек е добър в това, което прави, но в сърцето си не си напълно сигурен, тогава това, което можеш да направиш, е да му възложиш първоначално да се справи с малка задача – нищо важно. Ако се справи добре с няколко малки задачи, тогава можеш да му дадеш нормална задача. И само ако се справи с тази задача, може да му дадеш да изпълни важна задача. Ако не се справи с нормалната задача, тогава този човек е ненадежден. Независимо дали задачата е голяма, или малка, тя не може да му бъде възложена. Ако забележиш човек, който е добър и отговорен, който никога не си претупва работата, приема присърце задачите, които другите са му възложили, обмисля всяка част от задачата, замисля се за твоите нужди, взема предвид всеки аспект, педантичен е и се справя с нещата по правилния начин, като те кара да се чувстваш много доволен от работата му — тогава това е надежден човек. Надеждните хора са хора, които притежават човешка природа, а хората, които я притежават, имат съвест и разум и трябва да им е много лесно да изпълнят добре дълга си, защото се отнасят към него като към свое задължение. Хората без съвест или разум са обречени да изпълняват зле дълга си и нямат никакво чувство за отговорност към него, независимо какъв е той. Другите винаги трябва да се притесняват за тях, да ги наблюдават и да се интересуват от техния напредък, иначе при изпълнението на дълга им нещо може да не е както трябва, при изпълнението на задача нещо може да се обърка, което би създало ненужни проблеми. Накратко, когато изпълняват дълга си, хората винаги трябва да се изследват: „Изпълних ли задоволително този дълг? Вложих ли сърцето си в него? Или просто го претупах?“. Ако винаги си нехаен, ти си в опасност. В най-добрия случай това означава, че си ненадежден и че хората не могат да ти се доверят. Погледнато сериозно, ако винаги правиш нещата през пръсти, когато изпълняваш дълга си, и ако винаги мамиш Бог, тогава ти си в голяма опасност! Какви са последствията от съзнателната измама? Всички могат да видят, че ти съзнателно прегрешаваш, че живееш само съгласно своя собствен покварен нрав, че си само нехаен, че изобщо не практикуваш истината — което означава, че си лишен от човешка природа! Ако това се проявява в теб непрекъснато, ако избягваш големите грешки, но не преставаш да правиш малки и никога не се разкайваш, тогава ти си зъл човек, ти си неверник и трябва да бъдеш премахнат. Тези последствия са ужасни — ти си напълно разкрит и отстранен като неверник и зъл човек.

Всеки дълг, който изпълнявате, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Задълженията, които някои хора изпълняват, са доста монотонни; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението им обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, поквареният им сатанински нрав ги подтиква към пакости, което предизвиква у тях неправилни възгледи и лошо състояние и настроение, а това води до нехайно изпълнение на дълга им. Вътрешното състояние на хората постоянно се мени; то може да се променя навсякъде и по всяко време. Както и да се променя състоянието ви, винаги е погрешно да действате според настроението си. Да кажем, че се справяте малко по-добре, когато сте в добро настроение, и малко по-зле, когато сте в лошо настроение — това принципен начин на действие ли е? Това ще ви позволи ли да изпълните дълга си на приемливо ниво? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да проверявате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате нехайно, дали не сте се опитали да избягате от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към дълга си правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искате да се справите добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияете от настроението си. Колкото и негативни или слаби да се чувствате, трябва да практикувате истината във всичко, което правите, с безусловна взискателност и като се придържате към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си на ниво и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си на ниво. Хората, които действат принципно, изпълняват задълженията си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневните си задачи също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на задълженията им или което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват задълженията си, те все пак могат да смирят сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своите задължения и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се подчиняват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в реалността на истината. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината. Живеенето по този начин ще даде ли на човека усещане за спокойствие? Трябва ли да се тревожиш като какъв те вижда Бог? Какви според вас трябва да са вашите действия, за да се чувствате спокойни? (Не позволявайте на никакви хора, събития или неща да ви ограничават и поставете дълга си на първо място. Това е единственият начин да не разочаровате Бог.) Точно така, това е тайната на усещането за спокойствие. Всички вие овладели ли сте тази тайна? Ако някой се държи зле, когато говори с теб, и възнамерява да те отстрани, или умишлено те критикува, ти ще се почувстваш нещастен, сякаш някой е забил нож в теб. Няма да ти се яде и сънят ти ще бъде нарушен. Във всеки случай ще бъдеш в лошо настроение и сърцето ти ще бъде наранено. В този момент какво ще направиш? Може би ще си кажеш: „Днес съм в лошо настроение, така че ще отложа дълга си за няколко дни“ или „Ще изпълня дълга си, но няма значение дали ще го направя без желание и през пръсти. Всеки има моменти, когато нещата не вървят, както му се иска, така че ако съм в лошо настроение, Бог няма да иска твърде много от мен, нали? Просто днес ще отложа дълга си за малко. Няма проблем, защото утре ще свърша добра работа. Бог върши делото Си шест хиляди години, така че наистина ли ще Го е грижа, ако се забавя с един ден?“. Що за човек позволява малките неща да влияят на настроението му, след което неизбежно позволява това да повлияе на дълга му? Не е ли това детински, безперспективен характер? Когато нещо му се случи, той се ядосва, става напълно безразсъден, не изпълнява дълга си, липсва му решимост и забравя обетите си. Какъв е този проблем? Не е ли своеволие? Може да има хора, които обикновено не се държат така, но когато са в лошо настроение, те се отказват от отговорностите си. Такива неща се случват твърде често. Има хора, които, когато са в лошо настроение, попадат под някакво външно влияние, затова нямат енергия, докато изпълняват дълга си, и не могат да се съсредоточат отново. Какво трябва да се направи, когато се случи това? Не трябва ли тези проблеми да бъдат решени? Някои хора казват: „Те не могат да бъдат решени. След малко пак няма да искам да го направя и ще се оставя на течението. В крайна сметка съм в лошо настроение и не искам да говоря с никого. Просто ме оставете за малко да съм нещастен“. Въпреки че продължават да изпълняват дълга си, те присъстват само физически, но не и с ума си. Не е ясно накъде са се отклонили сърцата им. Те не поемат отговорност в дълга си, не полагат никакви усилия и са слаби. Когато обаче настроението им се подобри, те започват отново да проявяват ентусиазъм. Могат отново да понасят трудности и да страдат от изтощение, и не се тревожат за това с какво се хранят. Нима всичко това не е някак ненормално? Защо хората се влияят от толкова много различни чувства и обстоятелства? Някога търсили ли сте причината? Тези неща не ви ли притесняват често? Нима не изпадате често в такива състояния? Нима това не е проблем, който стои пред всички? (Да, така е.) Ако тези проблеми не бъдат решени, хората никога няма да съзреят; винаги ще си останат деца. Например, ако някой каже нещо, без да мисли за твоите чувства, нещо, което отчасти е насочено към теб, или ако говори с намеци за теб, тогава ще се почувстваш малко некомфортно. Ако говориш с някого и той не те слуша, или няма приятен израз на лицето си, ще ти е неудобно. Ако някой ден изпълнението на дълга ти не върви така, както ти се иска, ще ти е некомфортно. Ако имаш кошмар, който изглежда като лоша поличба, ще ти е некомфортно. Ако чуеш лоши новини за семейството си, ще ти е некомфортно, ще си в лошо настроение и няма да можеш да се заредиш с енергия. Ако видиш някой друг да изпълнява добре дълга си и той получи похвала и бъде повишен във водач, това също ще те накара да се чувстваш некомфортно и ще повлияе на настроението ти... Всички тези големи или малки неща, които могат да ти повлияят, могат да те вкарат в капана на негативността, да те накарат да се чувстваш потиснат и да повлияят на способността ти да изпълняваш дълга си. Какъв проблем имат хората, които се държат по този начин? (Те имат неуравновесен нрав.) Неуравновесеният нрав е само едната страна. Тяхната човешка природа е незряла и детинска и те нямат прозрение. Що се отнася до навлизането им в живота, те винаги страдат от ограниченията на всякакви хора, събития и неща, така че за тях не е лесно да практикуват истината. Ако не могат да приложат истината на практика, тогава те не могат да навлязат в истината реалност, а ако не могат да навлязат в истината реалност, тогава няма да имат навлизане в живота. Не се ли случва точно това? Какво ги кара да бъдат ограничени от хора, събития и неща? Това се случва, защото те не разбират истината, защото не могат да разграничат истинското от фалшивото и защото не могат да различат кой е прав и кой греши, което води до това, че те не знаят как да практикуват и нямат възможност за напредък или отстъпление. Това е последствието. Повечето нови вярващи са в това състояние. Когато разберат истината, когато могат да виждат ясно и да различават хората, този проблем ще се разреши от само себе си. Тези, които не обичат истината обаче, не търсят истината, когато нещо ги сполети. Такъв човек завинаги ще бъде неспособен да се освободи от ограниченията на всякакви хора, събития и неща. Какви състояния проявяват хората, които често страдат от ограниченията на хора, събития и неща? Те лесно стават негативни и, когато преживеят неуспехи или срещнат трудности, се препъват. Тези неща влияят на настроението и способността им да изпълняват дълга си. Тези, които не разбират истината, лесно биват ограничавани от всякакви хора, събития и неща. Тяхното навлизане в живота е много бавно и независимо от това колко години са вярвали, те не постигат видим напредък. Изобщо не са се променили и почти не се различават от невярващите. Всичко това е резултат от липсата на стремеж към истината. Това е причината. Накратко, независимо колко години си вярвал в Бог, независимо от твоите заложби или възраст, щом не обичаш истината или не търсиш истината във всичко, тогава лесно ще бъдеш ограничаван от всякакви хора, събития и неща. Няма да знаеш как да действаш по подходящ начин, нито ще знаеш как да практикуваш истината или да си в съответствие с принципите. Дори ако действаш според представите на хората и не вършиш лоши неща, пак няма да знаеш дали си в съответствие с Божиите намерения. Независимо колко години е вярвал такъв човек, той няма да може да говори за своите свидетелства за преживяване, защото нито разбира как да преживява делото на Бог, нито разбира поне малко истината. Хората, които не се стремят към истината, са такива. Независимо колко дълго са вярвали в Бог, те нямат свидетелства, за които да говорят. Духовният им ръст е твърде малък и те не притежават истината реалност.

В момента хората са активни в изпълнението на своя дълг. Освен това са изпълнени с решимост да изпълняват дълга си, да отдадат всичко на Бог и да се отричат от нещата заради Него, както и да Му се посветят. Има дори хора, които са се клели много пъти, че ще посветят целия си живот на Бог и ще Му отдадат всичко. Те притежават всички тези неща, но нямат навлизане в живота. Ако човек няма навлизане в живота, при наличието на толкова много сложни хора, събития и неща ще му бъде доста трудно да държи нещата под контрол или да реши проблема. Той не може да намери нито посока, нито път и често усеща, че не може да се освободи от своето негативно състояние. Той е оплетен, ограничен, контролиран и обвързан от всякакви хора, събития и неща и не знае кой е най-правилният начин за практикуване. Сега ще ви споделя един принцип на практикуване: независимо какво те сполети, било то изпит или изпитание, или ако те кастрят, и независимо от начина, по който хората се отнасят с теб, първо трябва да загърбиш тези неща и да дойдеш пред Бог с усърдна молитва, като търсиш истината и коригираш състоянието си. Първо това трябва да бъде решено. Трябва да кажеш: „Независимо колко голям е този проблем, дори самото небе да се срине, трябва да изпълня добре дълга си. Докато мога да дишам, няма да се откажа от дълга си“. Така че как изпълняваш добре дълга си? Не може просто да правиш нещата през пръсти или да присъстваш физически, а да оставяш ума си да блуждае — трябва да съсредоточиш сърцето и ума си върху дълга си. Независимо колко сериозни са нещата, които те сполетяват, трябва първо да ги загърбиш и да дойдеш пред Бог, за да потърсиш начин да изпълниш добре дълга си, така че да удовлетвори Бог. Трябва да се опиташ да помислиш: „След това, с което се сблъсках днес, как ще изпълнявам добре дълга си? Преди действах небрежно, така че днес трябва да променя поведението си и да се стремя да изпълня добре дълга си, за да не може никой да ме критикува. Основното е, че не трябва да разочаровам Бог. Трябва да успокоя сърцето Му, така че когато ме види да изпълнявам дълга си, Той ще знае, че не само съм послушен и покорен, но и предан“. Ако практикуваш това и полагаш усилия в тази посока, тогава нищо не може да те забави в изпълнението на дълга ти или да повлияе на ефективността му. Докато непрекъснато се молиш, търсиш истината и се опитваш да разбереш Божиите слова, лесно ще можеш да разбереш и разрешиш емоционалните проблеми на плътта. Но човек не може да направи това, ако не приеме истината. Стига да разбираш истината, всеки проблем може да бъде решен. Тъгата, лошото настроение, притесненията, опасенията и негативизмът в сърцето ти могат да изчезнат напълно. Настроението ти бавно ще се подобри и ще бъдеш напълно освободен. Ако наистина имаш реални трудности, тогава трябва да се научиш да търсиш истината и да се подчиняваш. Когато човек се сблъска с такива неща, това е изпитание за неговия ръст и разкрива кой е той, за да се види дали може да приложи истината на практика.

За да изпълните дълга си на приемливо ниво, първо трябва да имате подходящ начин на мислене. Когато поквареният ви нрав е разкрит, трябва да коригирате и своето състояние. Когато сте в състояние да се отнасяте към дълга си правилно, когато сте се освободили от ограниченията и влиянията на всякакви хора, събития и неща, когато можете да се подчинявате напълно на Бог, тогава ще бъдете в състояние да изпълнявате добре дълга си. Тайната за постигането на това е да поставяте винаги дълга и отговорностите си на първо място. В процеса на изпълнение на дълга трябва винаги да се самоанализирате: „Нехайно ли е отношението ми към изпълнението на дълга? Какво ме смущава и ме кара да изпълнявам дълга си нехайно? Влагам ли цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си? Дали тези ми действия ще позволят на Бог да ми се довери? Напълно ли е покорно сърцето ми на Бог? Изпълнявам ли дълга си в съответствие с принципите? Ще доведе ли изпълнението на дълга ми по този начин до най-добрите резултати?“. Трябва да размишлявате често върху тези въпроси. Когато откриете проблеми, трябва активно да се стремите към истината и да намерите съответните Божии слова, за да ги решите. Така ще си в състояние да изпълняваш добре дълга си и ще имаш спокойствие и радост в сърцето си. Ако при изпълнението на дълга ви често възникват проблеми, повечето от тях се дължат на проблеми с вашите намерения — това са проблемите на покварения нрав. Когато поквареният нрав на човек е разкрит, той ще има проблеми в сърцето си и състоянието му няма да е нормално, което ще повлияе пряко на способността му да изпълнява дълга си. Проблемите, които влияят на способността ви за изпълнение на дълга, са големи, сериозни проблеми. Те могат да повлияят пряко на връзката с Бог. Например някои хора си изграждат представи и погрешни разбирания за Бог, когато семействата им са сполетени от беди. Някои хора стават негативни, когато понасят трудности при изпълнение на дълга си, никой не го забелязва или не ги хвали. Някои хора не изпълняват дълга си добре, винаги са нехайни и се оплакват от Бог, когато ги кастрят. Някои хора не желаят да изпълняват дълга си, защото винаги обмислят път за отстъпление. Всички тези проблеми оказват пряко влияние върху нормалната връзка с Бог. Това са все проблеми на покварения нрав. Те са свързани с факта, че хората не познават Бог, винаги мислят и се съобразяват само със себе си, което им пречи да проявяват внимание към Божиите намерения или да се подчиняват на Божиите планове. Това поражда най-различни негативни емоции. Хората, които не се стремят към истината, просто са такива. Когато се появят малки проблеми, те стават негативни и слаби, изразяват недоволство при изпълнението на дълга си, бунтуват се срещу Бог и Му се противопоставят, искат да се откажат от отговорностите си и да предадат Бог. Всичко това са различни последствия, породени от ограниченията на покварения нрав. Човек, който обича истината, е способен да загърби собствения си живот, бъдеще и съдба и иска единствено да се стреми към истината и да я добие. Той смята, че няма достатъчно време, страхува се, че няма да може да изпълни добре дълга си и че няма да може да бъде усъвършенстван, затова е способен да загърби всичко. Начинът му на мислене предполага просто да се обърне към Бог и да му се подчини. Той не се плаши от никакви трудности и ако се почувства негативен или слаб, решава проблема си по естествен начин, като прочита няколко откъса от Божиите слова. Хората, които не се стремят към истината, са угрижени и колкото и да общувате за истината с тях, те не могат да решат напълно проблемите си. Дори и за момент да се опомнят и да са в състояние да приемат истината, впоследствие пак се отказват от нея, така че е много трудно да се справяш с такъв човек. Не става дума за това, че не разбират нищо от истината, а че не ценят или не приемат истината в сърцето си. В крайна сметка това води до неспособността им да загърбят собствената си воля, егоизъм, бъдеще, съдба и назначение, които след това се появяват отново, за да ги смущават. Ако човек е в състояние да приема истината, след като я разбере, всички онези неща, които са характерни за покварения нрав, ще изчезнат от само себе си и той ще има навлизане в живота и ръст. Няма да бъде повече едно невежо дете. Когато човек има ръст, той ще става все по-способен да разбира нещата, да различава различните типове хора и няма да бъде ограничаван от хора, събития или неща. Няма да се влие от нищо, което някой казва или прави. Няма да бъде изложен на намесата на злите сили на Сатана или да бъде подвеждан или смущаван от лъжеводачи и антихристи. Ако това се случи, дали ръстът на човека няма да нараства постепенно? Колкото повече човек разбира истината, толкова по-бързо ще се развива животът му и ще му бъде лесно да изпълнява успешно дълга си и да навлезе в истината реалност. Когато имаш навлизане в живота и той постепенно расте, твоето състояние ще става все по-нормално. Хората, събитията и нещата, които някога са били в състояние да те смущават и ограничават, вече няма да са проблем за теб. Няма да изпитваш повече трудности при изпълнението на дълга си и връзката ти с Бог ще става все по-нормална. Когато знаеш как да се уповаваш на Бог, как да търсиш Божиите намерения, когато знаеш мястото си, какво трябва и какво не трябва да правиш, кои въпроси изискват или не изискват да поемеш отговорност, няма ли състоянието ти да става все по-нормално? Няма да се умориш да живееш по този начин, нали? Не само че няма да се умориш, но и ще се почувстваш много спокоен и щастлив. В резултат на това сърцето ти няма ли да се изпълни със светлина? Начинът ти на мислене ще бъде нормален, разкриването на твоя покварен нрав ще намалеят и ще бъдеш в състояние да живееш в присъствието на Бог, да изживяваш нормална човешка природа. Когато хората видят психическата ти нагласа, ще си помислят, че в теб е настъпила голяма промяна. Ще искат да общуват с теб, ще се чувстват спокойни и щастливи в сърцата си и също ще получат полза от това. С извисяване на твоя ръст речта и действията ти ще стават по-правилни и принципни. Когато видиш слаби и негативни хора, ще можеш да им окажеш значителна помощ — не като ги ограничаваш или поучаваш, а като използваш своите реални преживявания, за да им помогнеш и да им бъдеш полезен. По този начин няма просто да се стараеш в Божия дом, а ще си полезен човек, който е способен да поеме отговорност за себе си и да върши по-значими неща в Божия дом. Не харесва ли Бог точно такива хора? Ако Бог те харесва, няма ли и всички да те харесват? (Да, това е така). Защо Бог е доволен от този тип хора? Защото те са способни да вършат практически неща пред Него, не се поддават на ласкателства, занимават се с практичeски въпроси и са способни да помагат и да водят другите, като говорят за своите истински преживявания. Те са способни да помагат на другите да решат всеки проблем и, когато възникнат трудности в работата на църквата, да водят напред и активно да решават проблемите. Това означава предано да изпълняваш дълга си. Те са способни да помагат на своите братя и сестри да решават проблемите си, което доказва, че имат навлизане в живота. Фактът, че могат да направят толкова много практически неща, доказва, че практикуват истината и че живеят в присъствието на Бог. Тъй като имат истината реалност, те са способни да водят и другите към навлизането в истината реалност. Ако не притежаваш истината реалност или истински преживявания, тогава можеш ли да въведеш другите в присъствието на Бог? Ако самият ти не живееш в присъствието на Бог, не можеш да въведеш другите в Неговото присъствие. Ако просто се стараеш, докато изпълняваш дълга си, без изобщо да търсиш истините принципи, и не желаеш да удовлетвориш Бог, тогава ти не живееш в присъствието на Бог. Способни ли са онези, които не живеят в присъствието на Бог, да приемат Неговата проверка? Способни ли са да устоят на Божиите изпитания? Способни ли са да останат непоколебими по време на изпитания? (Не, не са.) Може ли такъв човек да свидетелства за Бог? Може ли той да свидетелства за Него? (Не, не може.) Какъв човек не е в състояние да свидетелства за Бог? Дали той вярва истински в Бог? Най-малкото още не е навлязъл в истината реалност на Божиите слова и все още съществува извън тях. Някой, който вярва в Бог от много години без навлизане в живота, който не може да говори за своите свидетелства за преживявания, камо ли да свидетелства за Бог, който не може успешно да разпространява евангелието пред когото и да било — той е недостоен да бъде наречен Божи свидетел. Затова човек с незрял ръст и без навлизане в живота никога не може да свидетелства за Бог. Негласният извод е, че такъв човек не живее в присъствието на Бог. Ако не живееш в присъствието на Бог, нямаш навлизане в живота и не си Божи свидетел, тогава Той ще те признае ли за един от Своите последователи? Няма. Бог ти е дал възможност да изпълняваш дълга си и ти си готов да го направиш, но чрез твоето поведение Той е видял, че не можеш да свидетелстваш за Него, дори след като си вярвал в Него толкова дълго. Не само че нямаш истинско познание от преживявания, но и живееш според своите представи и фантазии, нямаш никаква истина реалност и не живееш в присъствието на Бог. Ако Той ти даде изпитание, няма да го издържиш. Ако Той те кастри, не можеш да го понесеш. Ако Той те съди и наказва, тогава се отказваш от отговорностите си и изпадаш в лошо настроение, а Той ще си каже: „Този човек е като тигър, който никой не смее да докосне! Където и да отида да върша делото Си или да говоря, такъв човек е недостоен да Ме следва, недостоен е да бъде с Мен“. Защо Бог би казал това? Защото такъв човек не разбира истината, няма чисто възприемане, няма истински преживявания и не разбира Божиите намерения. Ако не разбира Божиите намерения, може ли да Му съответства? Ако не разбира Неговите намерения, може ли да ги възприеме? Може ли да приеме истината? Трудно е да се каже, тъй като всичко това са неизвестни величини. Така че ако такъв човек беше с Бог, тогава той би се съмнявал в Него за всичко и не би Го разбрал, което би предизвикало всякакви недоразумения, оплаквания и осъждания на Бог на всяка крачка. В крайна сметка това би довело до предателство. Може ли Бог да иска някой, който се Го предава? Може ли Бог да му позволи да стане Негов последовател? Не може. Ако искаш Бог да те одобри за един от Своите последователи, първо трябва да се съсредоточиш върху навлизането в живота. Трябва да започнеш с това да разбираш себе си, да си способен да отхвърлиш покварения си нрав, да постигнеш способността да се придържаш към дълга си и да го изпълняваш според изискванията на Бог — това е първото. Съсредоточаването върху навлизането в живота е в името на доброто изпълнение на дълга ти, за което основно се говори тук. Стремежът ти към навлизането в живота трябва да започне от изпълнението на дълга ти, а от навлизането в живота трябва да разбираш и да придобиваш истината капка по капка, докато достигнеш момента, в който ще имаш ръст, от който животът ти постепенно ще расте и ще имаш реални преживявания с истината. След това трябва да овладееш всички видове принципи на практикуване, така че да можеш да изпълняваш дълга си, без да бъдеш ограничаван или смущаван от всякакви хора, събития или неща. По този начин постепенно ще заживееш в присъствието на Бог. Няма да бъдеш смущаван от никакви хора, събития или неща и ще имаш преживявания с истината. Когато натрупаш преживявания, ще бъдеш способен по-добре да свидетелстваш за Бог и колкото по-способен си да свидетелстваш за Бог, толкова по-полезен човек ще станеш. Когато станеш полезен човек, ще можеш да изпълняваш дълга си в Божия дом на приемливо ниво, ще можеш да стоиш на мястото на сътворено същество и да се подчиняваш на Божиите подредби и ръководство, и ще си способен да останеш непоколебим. Само такъв човек е приемливо сътворено същество, което има Божието одобрение. Тогава ще бъдеш достоен за всичко, което Бог ти е дал.

Какъв е ключът за навлизане в истината реалност? Трябва да се научите как да практикувате истината и как да се справяте с нещата принципно. Каква е ползата от това винаги да се кълнете и да изразявате волята си? Ако винаги се кълнете и изразявате волята си, но все още не сте в състояние да практикувате истината, тогава няма никаква полза от това. Най-важното, най-реалното нещо е да постигнете навлизане в живота, докато изпълнявате дълга си, чрез търсене на истината, за да разрешавате различните проблеми, които възникват, докато изпълнявате дълга си, и да промените погрешните си нагласи към него. Какво означава да имаш навлизане в живота? Това означава, че имаш преживяване и познаване на истината и си в състояние да я практикуваш правилно. Всички вие имате ли навлизане в живота сега? Способни ли сте да свидетелствате за Бог? Не сте ли заседнали все още в доктрината през по-голямата част от времето? Не се ли спирате на доктрината, без да имате истинско познание за истината или преживяване с нея? Ако не можеш да постигнеш истински преживявания и познание за истината, тогава не можеш да свидетелстваш за Бог. През по-голямата част от времето познанието ви е сетивно. Раздвоени сте, чувствате се така, сякаш и едното, и другото е правилно. Когато Бог казва нещо, за вас то сякаш е истина, но когато казва нещо друго, то също е истина. Чувствате се така, сякаш всички Божии слова са истина, казвате “амин“ и ги възхвалявате, но не можете да се придържате към тях за сравнение. Когато вършите нещо, все още сте объркани и не знаете кои истини да използвате, за да разрешите проблемите си. Повечето от вас не са ли в това състояние? Въпреки че разбирате много и можете да говорите много за доктрината, не можете да я използвате в реалния си живот. Все още не знаете как да практикувате истината, не знаете как да прилагате Божиите слова в реалния си живот и независимо какво ви сполетява, не знаете как да търсите истината, за да разрешите проблемите си. Това е така, защото ръстът ви е твърде малък. Когато знаете как да преживявате, да практикувате и да прилагате Божиите слова в реалния си живот и как да търсите истината, за да разрешите проблемите си, когато нещо ви сполети, тогава животът ви ще израсте. Това че знаете как да практикувате истината е знак, че животът ви расте. Някой ден, когато си в състояние да решаваш проблемите с помощта на истината, когато имаш известни познания за Бог, когато чрез споделяне на истинското си познание за Бог можеш да свидетелстваш за Неговото дело, за Неговия свят и праведен нрав, за Неговото всемогъщество и Неговата мъдрост, тогава ще бъдеш в състояние наистина да свидетелстваш за Бог и ще си подходящ да бъдеш използван от Него. Ако разбираш много и си в състояние да говориш за доктрини по цял ден, но не можеш да разрешиш нищо, свързано със собствените ти проблеми, или не знаеш как да ги разрешиш, това доказва, че нещата, които разбираш, не са истината, а са само думи и доктрини. Дори да говорите много практично за някаква доктрина, в действителност това е само сетивно познание, което все още не е достигнало рационалност. Въпреки че хората си вземат поука, след като ви изслушат, изпитват същите чувства като вас и знанието ви дори е в състояние да доведе до известни резултати у тях, вие не сте в състояние да говорите за него съвсем ясно, нито можете да разрешите напълно проблемите. Това доказва, че доктрините, за които си говорил, са само сетивно познание. Не можеш да кажеш, че са истината реалност, а още по-малко, че си навлязъл в истината реалност. Сега, как ще разрешиш проблема с говоренето за думите и доктрините? Това изисква да се замислиш за различните видове поквара, които се разкриват в теб докато изпълняваш дълга си, да се замислиш за първопричината за всеки проблем, с който се сблъскваш, и след това да потърсиш истината и да използваш Божиите слова, за да промениш напълно покварения нрав, който си разкрил. Независимо дали това, което се разкрива в теб, е арогантност и самодоволство или извратеност и измама, дали е егоизъм и нещо достойно за презрение или нехайно отношение и лъжа към Бог, трябва да размишляваш върху тези видове покварен нрав, докато не ги видиш ясно. Така ще знаеш какви проблеми имаш, докато изпълняваш дълга си, и колко далеч си от постигането на спасение. Само когато можеш ясно да видиш собствения си покварен нрав, ще можеш да разбереш откъде идват трудностите и пречките при изпълнението на дълга ти. Само тогава ще можеш да разрешиш първопричините за проблемите си. Да кажем, например, че не поемаш отговорност за изпълнението на дълга си, а винаги действаш нехайно, като причиняваш загуби в работата си, но се грижиш за имиджа си, затова не желаеш да общуваш открито за състоянието и трудностите си или да се самоанализираш и себеопознаваш, а винаги търсиш оправдания, за да се справяш с нещата нехайно. Как трябва да решиш този проблем? Трябва да се молиш на Бог и да се самоанализираш, като казваш: „Боже, ако говоря така, то е само за да защитя собствения си имидж. Това е моят покварен нрав. Не бива да говоря така. Трябва да се открия, да се разголя и да изрека на глас истинските мисли на сърцето си. Предпочитам да понеса срам и да загубя имиджа си, отколкото да задоволя собствената си суета. Единственото, което искам, е да удовлетворя Бог“. По този начин, като се опълчваш на себе си и изричаш на глас истинските мисли на сърцето си, ти се опитваш да бъдеш честен човек, а освен това не действаш по собствена воля и не защитаваш собствения си имидж. В състояние си да прилагаш на практика Божиите слова, да практикуваш истината според Божиите намерения, да изпълняваш искрено дълга си и да изпълняваш напълно отговорностите си. По този начин не само практикуваш истината и изпълняваш добре дълга си, но и защитаваш интересите на Божия дом и Божието сърце е удовлетворено. Това е справедлив и благороден начин на живот, достоен да бъде представен както пред Бог, така и пред хората. Това е толкова прекрасно! Практикуването по този начин е малко трудно, но ако усилията и практиката ти са насочени в тази посока, тогава дори да се провалиш някой път, със сигурност ще бъдеш успешен. А какво означава успеха за теб? Означава, че когато практикуваш истината, си в състояние да направиш тази стъпка, която те освобождава от оковите на Сатана, стъпка, която ти позволява да се опълчиш на себе си. Означава, че си в състояние да оставиш настрана суетата и престижа, да спреш да търсиш собствената си изгода и да спреш да вършиш егоистични и достойни за презрение неща. Когато прилагаш това на практика, ти показваш на хората, че си човек, който обича истината, който копнее за истината, че си човек, който копнее за справедливост и светлина. Това е резултатът, който постигаш чрез практикуване на истината. В същото време позориш Сатана. Сатана те поквари, накара те да се грижиш за себе си, направи те егоист, накара те да мислиш за собствения си престиж. Но сега тези сатанински неща вече не могат да те обвързват, ти си се освободил от тях, вече не си контролиран от суетата, престижа или личните си интереси и практикуваш истината, така че Сатана е напълно унизен и не може да направи нищо. Тогава не си ли победил? Когато си победил, не оставаш ли непоколебим в свидетелството си за Бог? Не се ли подвизаваш в доброто войнстване? Когато си се подвизавал в доброто войнстване, в сърцето си имаш спокойствие и радост, както и чувство на лекота. Ако в живота си често си намираш виновни, ако сърцето ти не може да намери покой, ако нямаш спокойствие и радост и често си обзет от тревога и безпокойство за всякакви неща, какво показва това? Че ти просто не практикуваш истината, че не оставаш непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато живееш сред нрава на Сатана, често си склонен да не практикуваш истината, да я предаваш, да бъдеш егоистичен и подъл; да поддържаш само своя имидж, своето име, положение и своите интереси. Това, че винаги живееш за себе си, ти носи голяма болка. Имаш толкова много егоистични желания, обвързаности, окови, опасения и огорчения, че нямаш никакво спокойствие и радост. Да живееш заради покварената си плът означава да страдаш прекомерно. Тези, които се стремят към истината, са различни. Колкото повече разбират истината, толкова по-свободни и освободени стават; колкото повече практикуват истината, толкова повече спокойствие и радост имат. Когато получат истината, ще живеят напълно в светлината, ще се радват на Божиите благословии и няма да изпитват никаква болка.

В какво състояние живеете най-често сега? В положително или в негативно състояние живеете през повечето време? (През повечето време живеем в негативно състояние.) За човек, който винаги живее в негативно състояние, не е лесно да упорства в изпълнението на дълга си, без да се отказва от отговорностите си! Всички вие често сте пасивни, но не знаете как да разрешите този проблем. Понякога са нужни много усилия, за да преодолеете пасивните си състояния, а когато нещата не вървят според желанията ви, отново ставате пасивни. В пасивността си винаги се търкаляте наоколо и дори да искате, не можете да се изправите; не можете да изпълните добре нито едно задължение и сте толкова некомпетентни, че никой не може да ви помогне. Не е ли уморително да се живее по този начин? (Да, така е.) Тогава как да се справите напълно с проблема с пасивността? Трябва непременно да разберете част от истината. Многото доктрини, за които можете да говорите, няма да решат проблемите ви. След като човек наистина разбере истината и след като е в състояние да преодолее всяка пасивност или трудност, с които се сблъсква, тогава за него няма да е толкова трудно да изпълнява дълга си. Само след като получи истината, човек може да бъде свободен и освободен. В момента това, което най-много липсва на всички вас, е истината, но получаването на истината не е нещо, което може да се случи мигновено. Трябва да имате истинско познание за Божието дело и да сте в състояние да виждате ясно покварения нрав на хората. Това изисква време и трябва да търсите истината, за да го разберете. Всички вие можете да почувствате болката от това да се живее с покварен нрав, много добре разбирате това. Изпитвали ли сте спокойствието и щастието, които се пораждат в сърцето ви, след като разберете истината, когато сте в състояние да практикувате истината и да спазвате истините принципи? Имате ли много такива преживявания? Ако тези преживявания са наистина многобройни, това означава, че напълно притежавате истината реалност. Ще имате усещането, че живеете в светлината и в Божието присъствие. Ако от време на време се наслаждавате на част от Божието просветление, ще бъдете много доволни. Ако от време на време се уповавате на Бог, вместо на хората, и Бог ви даде малко светлина, път напред, за който не сте се сещали, и въпросът ви бъде решен, ще бъдете много доволни. Да имате често подобни малки преживявания не е достатъчно; трябва все така да продължавате да полагате усилия за постигането на истината. От една страна, трябва да разбирате истината за виденията, да имате съвършено ясно разбиране за Божието дело и наистина да познавате Божия нрав. И когато отново се сблъскате с трудности, докато изпълнявате дълга си, това поне няма да породи представи, нито ще доведе до непокорство. Това е един от аспектите на нещата. Освен това трябва да полагате усилия за навлизане в живота. Трябва да обобщите истините, които трябва да се практикуват и в които трябва да се навлезе, като например да опознаеш себе си, да бъдеш честен човек, да се научиш да се подчиняваш на Бог, как да се уповаваш на Бог, как да изпълняваш предано дълга си, как да различаваш различните типове хора, как да се отнасяш към Сатана, каква мъдрост би следвало да притежаваш и т.н. Само когато преживееш и навлезеш в тези различни аспекти на истината, можеш да се боиш от Бог, да отбягваш злото и да станеш съвършен човек. И така в колко аспекта на истината реалност сте навлезли сега? В кои аспекти на истината реалност все още не сте навлезли? Трябва да следите този резултат в сърцето си. Когато сте навлезли в много истини, свързани с практиката, тогава вашият живот вече ще е пораснал и вие наистина ще имате ръст. Когато ръстът ви е пораснал до определено ниво, тогава ще можете да навлезете в пътя на усъвършенстването от Бог и ще имате истински ръст. Това не е нещо, с което може да се прибързва — не можете да изядете слон наведнъж. Кое е най-същественото и важно нещо, което трябва да разрешите точно сега? Че трябва да изпълнявате добре дълга си и да имате навлизане в живота, докато го изпълнявате. Това е ключът. Не може просто да полагате усилия — трябва да влагате сърцето си в това. Бог не иска от теб да продаваш труда си, докато изпълняваш дълга си на сътворено същество, а иска да Му предложиш искреността си. Докато изпълняваш дълга си, трябва да имаш навлизане в живота. Само когато имаш навлизане в живота, ще имаш живот, само когато имаш живот, ще можеш да растеш, и само тези, които имат живот, имат истината.

10 август, 2015 г.