Какво означава навлизане в живота? Това означава, че хората, след като са разбрали истината, започват да познават Бог, да Му се подчиняват, да осмислят и опознават своя порочен нрав, да го отхвърлят и така са в състояние да прилагат истината на практика. Когато човек е в състояние да прилага истината на практика и истински да се подчинява на Бог, той е навлязъл в истината реалност. Онези, които могат да практикуват истината, са хората, които са навлезли в живота. Щом истината стане нечий живот, той вече няма да бъде ограничаван от никакви хора, събития или неща — ще е в състояние истински да се подчинява на Бог, истински да Го обича и истински да Му се покланя. Ето какво означава да притежаваш истината реалност и истинското свидетелство; това е крайният резултат от навлизането в живота. Ако човек вярва в Бог дълги години, но продължава да живее съобразно сатанинския си нрав, като действа според собствените си желания, без да се моли или да търси истината, вярва в продължение на години, без ни най-малка промяна, като почти не се различава от невярващия, тогава такъв човек няма навлизане в живота, не е получил истината и не е придобил живота. Ако не си получил истината, тогава ти живееш под властта на Сатана. Не можеш да се подчиниш на Бог, да Го обичаш, да практикуваш истината или да бъдеш силен, дори и да желаеш това. Ако не можеш да бъдеш силен, в какво състояние ще изпаднеш? Дали няма да бъдеш винаги в капана на негативното състояние? Винаги ще бъдеш люшкан от обстоятелствата, ще се страхуваш от пропъждане, от Божието недоволство, от това или онова, пасивно и неохотно ще изпълняваш частица от дълга си и ще извършваш малко добри дела. Като цяло ще бъдеш дърпан, воден и тласкан напред, а онази част от теб, която е активна и инициативна, ще бъде много малка, затова резултатите от изпълнението на дълга ти ще бъдат незадоволителни. Такива хора никога не са способни да отдадат сърцето си на Бог и така биват ограничавани и възпирани от много хора, събития и неща и винаги са в капана на негативното състояние. Поради това те живеят много изморителен живот. Изпитват силна болка и не могат да намерят свобода и избавление. След време собствената им воля вече не може да ги крепи и те живеят всеки ден в състояние на сатанински нрав, точно както невярващите. Може ли този вид вяра в Бог да даде възможност на човек да постигне спасение? Някои хора казват: „Аз съм въодушевен, готов съм да правя неща за Бог. Млад съм, имам енергия и решителност и не се страхувам от трудностите“. Има ли полза от всичко това? Не, няма. Енергията ти е безполезна, независимо колко много имаш от нея. Колко дълго малкото жизнена енергия, която човек има, може да го поддържа? Той пак често ще се проваля и препъва, а когато изпадне в негативизъм, ще се парализира. Каква полза да вярваш в Бог, ако не разбираш истината или ако нямаш истинска вяра. Ако разполагаш само с въодушевление или енергия, това няма да ти е от полза. Тези неща не са животът, те представляват само моментното въодушевление и интерес на човека. Хората имат покварен нрав. Независимо дали са мъже или жени, стари или млади, всички те имат кратки изблици на енергия, мимолетно въодушевление, моментни импулси; всички те имат мигове, когато се разгорещяват, когато са възбудени, но това е смелост, породена от прибързаност, и тя не трае дълго. Човешките теории, идеали и мечти ще се сринат за миг, а без истината хората не могат да останат непоколебими. Може ли човек, който живее с прибързаност, да изпълнява добре дълга си? Може ли да удовлетвори Бог? (Не, не може.) Затова хората трябва да имат навлизане в живота, трябва да навлязат в истината реалност. Има хора, които казват: „Защо навлизането в истината реалност е толкова трудно? Защо съм оплетен в толкова много примки? Какво да правя?“. Могат ли хората да разчитат на себе си, за да разрешат този проблем? Има и такива, които казват: „Имам волята и решителността. Не се страхувам от трудностите. Взел съм решение. Ще преодолея всяко препятствие, ще приема тези предизвикателства. Не се страхувам от нищо. Без значение колко трудно става, ще упорствам докрай!“. Полезно ли е това? В действителност това може да ги крепи за известно време, но практическите им трудности пак ще останат, а поквареният нрав пак ще се е вкоренил в тях и няма да се е променил. Ако упорстваш да следваш Бог докрай, но не си променил своя живот нрав и не си навлязъл в истината реалност, можеш ли да получиш Божието одобрение? Не можеш. Вярата в Бог не е свързана с това дали можеш да упорстваш докрай, или не. Ключът е в това дали можеш да получиш истината, живота и Божието одобрение. Това е най-важното. Ако човек не може да навлезе в истината реалност, ако не може да превърне истината в свой живот, тогава дали неговият изблик на въодушевление или енергичност ще продължи много дълго? Няма как да продължи. Хората трябва да разберат истината и да я използват, за да го заменят. Когато човек е преодолял покварения си нрав и притежава вярата и принципите да практикува истината, той ще може да упорства непоколебимо и ще продължава да опитва въпреки всички неуспехи. Независимо от условията, препятствията или дори изкушенията, с които се сблъсква, той винаги ще разчита на Бог и ще отправя взор към Него, за да възтържествува над Сатана. За да постигнеш този резултат, трябва често да се изправяш пред Бог, да Му се доверяваш, да Му споделяш за трудностите си в молитва и да Му говориш истината. Освен това, докато изпълняваш дълга си в реалността и по време на реалния си живот, трябва да мислиш как да действаш, за да може да практикуваш истината. Трябва да търсиш и да общуваш с хора, които разбират истината, които имат способността да възприемат истината, и така да получиш известно просветление и наставление, както и да намериш път за практикуване. Когато си в състояние да практикуваш истината, това няма ли да реши проблема ти? Ако винаги се въздържаш и не общуваш, като си мислиш: „Може би един ден ръстът ми ще нарасне и просто по естествен начин ще разбера истината, затова сега няма нужда да се занимавам с нея“ — такова мислене е неясно, нереалистично и вероятно ще доведе до неуспехи. Този проблем може да бъде разрешен чрез търсене и общуване с хора, които разбират истината. Ако имаш способност за възприемане, може да разрешиш проблема си и чрез четене на Божиите слова. Защо не се отнасяш сериозно към разрешаването на този проблем? Ако не търсиш истината, за да разрешиш проблема, дали той ще изчезне от само себе си? Това е глупава мисъл.

Когато сега ви сполетяват неща, способни ли сте да търсите истината? Научихте ли се да търсите истината? Освен че владеете някои принципи в професионалната си област, способни ли сте да търсите истината, когато става въпрос за вашето собствено навлизане в живота — за подобряване на различните ви състояния и за промяна на покварения ви нрав? Ако все още се оплакваш, когато се разправят с теб, защото си направил нещо, което е нарушило принципите, ако все още се чувстваш ограничен, защото са те скастрили и са се разправяли с теб, и ако стигнеш дотам, че да се откажеш от себе си, защото мислиш, че ще бъдеш пропъден, и станеш негативен и отпуснат, тогава сатанинският ти нрав не те ли задушава с тежестта си? Когато става въпрос за разбиране на истината, трудностите на хората са твърде многобройни и големи. Когато се сблъскат с проблеми, негативните им страни се проявяват твърде бързо и за твърде дълго, а те практикуват истината твърде бавно и твърде слабо. Когато хората се сблъскат с определена среда, забележат определени чужди погледи, чуят определени думи или разберат определена информация, в тях ще се зародят негативни неща, независимо от времето и мястото. Това са естествени прояви на покварения нрав. Какво доказва това? Доказва, че в човешкия живот няма елемент на истината. Необработените неща, които естествено се проявяват у хората, независимо дали ги мислиш наум или ги изричаш на глас, или са нещо, което възнамеряваш или планираш да направиш — умишлено или неумишлено — всички тези неща са свързани с твоя покварен нрав. Откъде произтича човешкият покварен нрав? Може със сигурност да се каже, че поквареният нрав на хората произтича от тяхната сатанинска природа, която е източникът. Като се имат предвид покварените неща, които хората проявяват, е ясно, че хората не притежават нищо от истината реалност, че нямат нормална човешка природа и че нямат нормален разум. Още сега можете да направите дисекция на самите себе си. Ако обърнете внимание и се съсредоточите върху самоанализа, можете да разберете дали намеренията, мислите и възгледите ви са правилни и дали са в съответствие с истината или не. Като цяло ще можете донякъде да разграничите тези неща и да ги разберете. И така, след като разберете тези неща, ще можете ли да потърсите истината за решение? Или ще ги оставите да се развиват от само себе си, като си мислите: „Искам да разсъждавам по този начин, да разсъждавам така е полезно за мен. Другите хора нямат право да ми се месят. Ако не изричам тези неща на глас или не действам според тях, ако просто мисля за тях, нима това не е в реда на нещата?“. Нима няма хора, които постъпват по този начин? Проявление на какво е това? Те добре знаят, че да се мисли по този начин е неправилно, но не търсят истината, не загърбват тези мисли и не се отказват от тях. Продължават да мислят и да действат по този начин, напълно безразлични. Тези хора не обичат истината и не могат да останат непоколебими.

Някои хора не изпълняват дълга си и никой не се отнася сериозно към тях — те смятат, че щом са вярващи в Бог, е достатъчно само да четат Божиите слова, да водят църковен живот и като цяло да не вършат лоши неща или да се държат разпуснато като невярващите. Тези хора си мислят, че може би накрая ще получат някаква благословия и ще бъдат в състояние да оцелеят. Те се вкопчват в подобно пожелателно мислене при вярата си в Бог. На пръв поглед не допускат сериозни грешки, но изобщо нямат навлизане в живота, нито са получили някаква истина реалност. Когато някой започне да се отнася сериозно към тях, те осъзнават, че имат много проблеми и недостатъци, настройват се негативно, като си мислят: „Всичко свърши, нали? Дълги години вярвам в Бог, а нищо не съм придобил от това. Явно да вярваш в Бог наистина не е лесно!“. Те охладняват и вече не желаят да се стремят към истината. След известно време започват да се чувстват празни и им се струва, че трябва да се стремят към истината, за да имат надежда. Когато започнат да изпълняват дълга си и хората отново се отнасят сериозно към тях, в крайна сметка те получават следното усещане: „Хората трябва да притежават истината, иначе твърде лесно правят грешки. Ако не се стремят към истината, те винаги ще извършват прегрешения и ще се разправят с тях. Ако разчитат на въодушевлението си да вършат нещата, пак ще се разправят с тях. Трябва да бъда предпазлив за всичко. В никакъв случай не бива да говоря или да действам необмислено. Не трябва да си пъхам носа навсякъде. По-добре да съм страхливец, отколкото да се откроявам“. Те смятат, че практикуването по този начин е напълно уместно и че никой не може да им посочи грешки в него, но са пропуснали най-важното, а именно, че трябва да се стремят към истината. Те не се стремят към истината, нито към собственото си навлизане в живота, и това е техният съдбовен пропуск. Когато изпълняват дълга си, те се задоволяват само с това да си свършат работата. За да приключат работата си, те се трудят от зори до здрач, а понякога са толкова заети, че дори не ги интересува дали ще пропуснат две хранения. Те наистина могат да страдат и да заплатят определена цена, но нямат навлизане в живота. На всяка крачка са нащрек за другите, защото се страхуват, че ще направят грешка и те ще се разправят с тях. Дали е правилно подобно състояние? Нима това е човек, който се стреми към истината? Ако хората изпълняват дълга си по този начин до края, ще бъдат ли в състояние да получат истината или да навлязат в истината реалност? (Не.) Нима сред вас не е пълно с такива хора? Не изпадате ли и вие често в същото това състояние? (Да.) Стоите ли нащрек с мисълта, че това е лош начин на действие, че живеете в негативно състояние? Когато ви се случи нещо, винаги се държите като страхливци, като подмазвачи, винаги правите компромиси, винаги избирате средния път, никога не обиждате никого и не си врете носа във всичко, никога не отивате твърде далеч — просто си стоите на мястото, придържате се към дълга си, правите каквото се иска от вас, не заставате нито отпред, нито отзад и се носите по течението — кажете Ми, мислите ли, че ако упорито изпълнявате дълга си така до самия край, ще можете да получите Божието одобрение? Наясно ли сте, че подобно състояние е доста опасно, че не само няма да можете да получите Божието съвършенство, но и че може да накърните Божия нрав? Дали такъв равнодушен човек се стреми към истината? Дали е от хората, които се боят от Бог и отбягват злото? Човек, който живее в такова състояние, често дават израз на мислите си на подмазвач и няма богобоязливо сърце. Ако някой просто изпитва ужас и страх без основателна причина, има ли богобоязливо сърце? (Не.) Човек дори и да се хвърли с цялото си същество в изпълнение на дълга си, да се откаже от работата си и да се отрече от семейството си, ако не отдаде сърцето си на Бог и се пази от Него, това добро състояние ли е? Дали това е нормалното състояние за навлизане в истината реалност? Дали бъдещото развитие на това състояние няма да се окаже ужасяващо? Ако човек продължава да се намира в това състояние, може ли да получи истината? Може ли да придобие живота? Може ли да навлезе в истината реалност? (Не.) Знаете ли, че вие самите притежавате точно това състояние? Когато го осъзнаете, дали си мислите: „Защо винаги се пазя от Бог? Защо винаги мисля по този начин? Толкова е плашещо да имам такива мисли! Това представлява съпротива срещу Бог и отхвърляне на истината. Да се пазиш от Бог е все едно да Му се противопоставяш“. Да се пазиш от Бог е като да си крадец — не смееш да живееш на светло, страхуваш се да не бъдат разобличени демоничните ти лица и в същото време си уплашен: „Не бива да се шегувам с Бог. Той може да съди и наказва хората навсякъде и по всяко време. Ако разгневиш Бог, в по-леките случаи Той ще те скастри и ще се разправи с теб, а в по-тежките ще те накаже, ще те разболее или ще те накара да страдаш. Хората не могат да понесат тези неща!“. Нима хората нямат такива погрешни разбирания? Дали това е богобоязливо сърце? (Не.) Нима това състояние не е ужасяващо? Когато човек е в това състояние, когато се пази от Бог и винаги има такива мисли и такова отношение към Него, той отнася ли се към Бог като към Бог? Дали това е вяра в Него? Когато човек вярва в Бог по този начин, когато не се отнася към Него като такъв, това не е ли проблем? Като минимум хората не приемат Божия праведен нрав, нито самия факт на Неговото дело. Те си мислят: „Вярно е, че Бог е милосърден и любящ, но Той е и гневлив. Когато Божият гняв сполети човек, това е катастрофално. Той може да порази човек до смърт по всяко време и да унищожи когото пожелае. Не трябва да предизвикваме Божия гняв. Вярно е, че Неговото величие и гняв не допускат оскърбление. Да пазим дистанция от Него!“. Ако човек има такава нагласа и такива идеи, може ли напълно и искрено да застане пред Бог? Не може. Дали тогава няма дистанция между него и Бог? Дали няма много неща, които ги разделят? (Да.) Кои неща пречат на хората да се изправят пред Бог? (Бъдещето и съдбата им.) (Славата, изгодата и статусът.) Какво друго? Кои неща карат хората да им дотегне от истината, да отхвърлят истината, да отхвърлят Божия приток на живот и Неговото спасение? Помислете върху това: кои страни на хората им пречат да се изправят искрено пред Бог, да практикуват истината и да предадат телата и сърцата си на Бог, за да ги поеме и управлява? Кои неща карат хората да се страхуват от Бог и да Го разбират погрешно? Хората имат покварен нрав, както и сатанински философии и сатанински помисли. Те са измамни, на всяка крачка се пазят от Бог, не Му се доверяват и Го разбират погрешно. Когато човек е опорочен от всички тези неща, може ли наистина да се довери на Бог? Може ли да приеме Божиите слова като свой живот? Някои хора си казват: „Всеки ден ям и пия Божиите слова. Когато чета Неговите слова и се почувствам развълнуван от тях, започвам да се моля. Ценя Божиите слова като истината. Чета ги всеки ден, често се моля мълчаливо и пея песнопения във възхвала на Бог“. Въпреки че такъв духовен живот е добър, ако тези хора продължават да разчитат на собствените си идеи, когато реагират на сполетелите ги беди, ако изобщо не търсят истината и нито една от доктрините, които разбират, не оказва влияние върху тях, то какво се случва? Тези хора не обичат истината. Те твърдят, че ценят Божиите слова, но не се мерят по тях и не ги прилагат на практика. Това е много обезпокоително и за хората е много трудно след това да навлязат в истината реалност. Хората никога не разбират истината, нито пък имат и най-малкото познание за Бог, така че със сигурност имат представи и заблуди за Него, а между тях и Бог има стена. Нима всички вие нямате лично преживяване за това? Казвате си: „Не искам да се пазя от Бог, желая истински да Му се доверя, но когато ми се случи нещо, не мога да не се пазя от Него. Искам да се свия в пашкул и да се отделя от Бог, както и да използвам сатанински философии, за да се предпазя. Какво не е наред с мен?“. Това показва, че хората не разполагат с истината, все още живеят със сатанински философии и все още са контролирани от Сатана. Хората са жалко подобие, поради сатанинската си природа — трудно им е да приложат истината на практика. Непрактикуването на истината е най-голямата пречка за навлизането в живота. Ако този проблем не е разрешен, за човек е трудно да отдаде сърцето си на Бог, да получи Неговото дело или да навлезе в истината реалност. Всички ли сте имали такова преживяване? Как може да се разреши този проблем? Трябва да се самоанализираш, да се опиташ да опознаеш себе си и да видиш кои неща ти пречат да практикуваш истината. Разрешаването на този проблем е от ключово значение.

Дали да се стремиш към истината е толкова сложно или трудно, колкото да се занимаваш с научна дейност? В действителност не е толкова трудно, а зависи само от това дали човек обича истината или не. Стремежът към истината сам по себе си не е труден. Изисква по-малко усилия от изучаването на специализирана научна област — това дори е по-лесно от изкарването на прехраната. Как така? Реалността на истината е това, което хората с нормална човешка природа трябва да изживяват и притежават. Тя е свързана с нормалната човешка природа на хората, така че не е отделена от техните мисли и идеи, от всичките им разсъждения, действия и постъпки, които са част от ежедневието им, или от съзнанието им. Истината не е теория, не е научна област, нито професия. Тя не е празна, а е тясно свързана с нормалната човешка природа — истината е животът, който човек с нормална човешка природа би трябвало да притежава. Тя може да поправи всички твои недостатъци, лоши навици и негативни и неправилни мисли. Може да трансформира твоя сатанински нрав, да се превърне в твой живот, да ти даде възможност да притежаваш човешка природа и разум, да нормализира мислите ти и начина ти на мислене — може да направи всяка твоя част нормална. Ако истината се превърне в твой живот, тогава това, което изживяваш, и всички твои прояви на човешка природа ще бъдат нормални. Ето защо стремежът към истината и нейното практикуване не са нещо неясно, непостижимо или пък особено трудно. Точно сега, въпреки че обичате малко истината и сте склонни да се стараете да станете по-добри, все още изобщо не сте се докоснали до пътя. Първата стъпка винаги е най-трудна. Щом можете да приложите истината на практика и да вкусите нейната сладост, ще си помислите, че стремежът към истината е лесна работа.

Ако човек не приема истината за свой живот и винаги живее с покварен нрав, как се проявява това? Когато човек не е придобил истината, той естествено няма как да се отърве от ограниченията и оковите на сатанинската си природа. Поквареният му нрав се проявява и естествено се изразява в арогантност и самонадеяност, в това да живее по собствените си правила, в своеволие и безразсъдство, в лъжа и измама, в коварство и лукавство, в домогване до престиж и облаги, в търсене единствено на изгода, в егоизъм и подлост. Освен това в отношенията си с другите хора той е склонен към недоверие, осъждане и нападки към останалите. Винаги говори и действа въз основа на своите предпочитания. Винаги има лични намерения и цели и предубедени представи за другите. Той винаги става негативен, когато се сблъска с неуспехи или провал. Понякога е повече от арогантен, а понякога е толкова негативен, че може да се зарови в дупка в земята. Винаги стига до крайности — ако не се зъби и не размахва нокти, той е негативен и гледа да се прави на жалък. Никога не е нормален. Това е състоянието, в което се намирате сега. Готови сте да страдате и да платите цената, пълни сте с решителност и целеустременост, но не разполагате с истината реалност. Ако човек приеме истината реалност за свой живот, как ще се прояви това? На първо място, той ще бъде способен да се подчинява на Бог и да изживява човешко подобие. Ще бъде честен човек, чийто живот нрав се е променил. Има няколко характеристики на промяната в живота нрав. Първата характеристика е способността да се подчиняваме на правилните неща и да се съобразяваме с истината. Няма значение кой изразява мнение, независимо дали е стар или млад, дали си в състояние да се разбираш с него, дали го познаваш, дали си близък с него, дали отношенията ти с него са добри, или лоши, стига това, което казва, да е правилно, да съответства на истината и да е от полза за работата на Божия дом, ти ще си способен да го изслушаш, допуснеш и приемеш, без да се влияеш от други фактори. Първата характеристика е да си способен да приемаш и да се подчиняваш на нещата, които са правилни и съответстват на истината. Втората характеристика е да можеш да търсиш истината, когато нещо се случи. Това не означава само да си способен да приемеш истината, но и да я практикуваш, а не да се справяш с нещата по собствена воля. Независимо какво ти се случва, ще си способен да търсиш, когато не можеш да видиш нещата ясно, да прецениш как да се справиш с проблема и как да практикуваш по начин, който съответства на истините принципи и удовлетворява Божиите изисквания. Третата характеристика е да се съобразяваш с Божията воля, независимо с какъв проблем се сблъскваш, като се опълчваш на плътта, за да постигнеш покорство към Бог. Ще се съобразяваш с Божията воля, независимо какъв дълг изпълняваш, и ще го изпълняваш в съответствие с Божиите изисквания. Каквито и изисквания да има Бог за този дълг, ще действаш според тях, докато го изпълняваш, и ще действаш по такъв начин, че да удовлетвориш Бог. Трябва да схванеш този принцип и да изпълняваш дълга си отговорно и вярно. Ето какво означава да се съобразяваш с Божията воля. Ако не знаеш как да се съобразяваш с Божията воля или да удовлетворяваш Бог по даден въпрос, тогава трябва да потърсиш. Трябва да се сравнявате с тези три характеристики за промяна на нрава и да видите дали ги притежавате, или не. Ако имате практически преживявания и пътища на практикуване в тези три области, тогава ще се справяте с нещата принципно. Независимо какво ви сполетява или с какъв проблем се сблъсквате, винаги трябва да търсите какви са принципите на практикуване и какви детайли са включени във всяка истина принцип, както и как да практикувате, без да нарушавате принципите. Щом придобиете яснота по тези въпроси, по естествен път ще знаете как да практикувате истината.

Когато всичко е наред, някои хора сякаш не проявяват някакъв явен покварен нрав и поради това си мислят, че са добри, че са се променили и че притежават истината реалност. Но когато ги сполетят изкушения или важни събития, свързани с истините принципи, поквареният им нрав се разкрива. Те изпадат в негативизъм и объркване, не знаят подходящия начин за практикуване, обхванати са от трудности. Например да бъдеш честен човек и да говориш истината означава да практикуваш истината. Когато се опитваш да говориш истината, с какви трудности се сблъскваш? С какви препятствия се сблъскваш? Кои неща те ограничават, обвързват и ти пречат да говориш истината? Гордост, статус, суета, както и чувствата и личните ти предпочитания — всички тези неща могат да се появят по всяко време и те възпрепятстват и ограничават хората да практикуват истината. Тези неща са покварен нрав. Независимо в каква ситуация се намираш, поквареният нрав може да доведе до ненормално състояние, да предизвика всякакви негативни неща, да те ограничи и контролира по всички възможни начин, да те възпрепятства и затрудни да практикуваш истината и да служиш на Бог. Заради всичко това ще се почувстваш невероятно уморен. На пръв поглед хората изглеждат свободни, но всъщност са здраво обвързани от своя покварен, сатанински нрав. Те нямат никаква свобода на избор, изключително трудно им е да направят дори една крачка и живеят изтощителен живот. Често им трябват много усилия, за да говорят истината или да направят нещо практично. Те не могат да изпълняват добре дълга си или да бъдат предани на Бог, макар и да им се иска, а ако искат да практикуват истината или да свидетелстват за Бог, ще им бъде още по-трудно. Колко изтощително! Не живеят ли те в клетката на своя покварен, сатанински нрав? Не живеят ли под мрачното влияние на Сатана? (Да, така е.) Тогава как могат да се отърват от това? Има ли друг път освен практикуването на истината и придобиването на навлизане в живота? Категорично няма. Може ли познанието за традиционната култура да спаси хората и да ги освободи от влиянието на Сатана? А какво да кажем за разбирането на познанието от Библията? А за способността да се излагат духовни доктрини? Не, нито едно от тези неща не може да спаси хората и да ги освободи от влиянието на Сатана. Проблемът с покварения нрав може да бъде разрешен само чрез приемане на Божието дело и всички истини, които Бог е изразил. Само тогава хората могат да постигнат разбиране на истината, да получат истината и да се освободят от влиянието на Сатана. Ако някой се стреми да бъде добър човек и не прави нищо лошо, но не променя нрава си, може ли да се освободи от влиянието на Сатана? Може ли човек да получи истината, като изучава Дао Дъ Дзин, будистките писания или традиционната култура? Може ли да опознае Бог? Може ли да се пречисти поквареният му нрав, ако се придържа към традиционната култура и не се стреми към истината? Може ли да постигне Божието спасение? Хората, които постъпват така, се самозаблуждават и не могат да разрешат нито един от проблемите си. Има много хора, които от години вярват в Бог, но вярата им все още е объркана. Те нямат интерес да се стремят към истината, а се задоволяват само да изпълняват дълга си. Смятат, че щом не вършат зло или вършат по-малко зло, щом правят повече добрини и се занимават с благотворителност, щом помагат повече с любов на другите щом никога не напускат църквата или не предават Бог, това ще се хареса на другите хора, ще се хареса на Бог и те ще имат дял в Божието царство. Тази идея има ли основание? Дали това, че човек е добър, може да му помогне да се отърве от порочния си нрав? Може ли да постигне спасение по този начин? Ще имат ли дял в царството? Всички вие виждате, че в света има много така наречени „добри хора“, които говорят високопарни думи — макар на пръв поглед да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло, всъщност те са особено измамни и хитри. Те са много добри в това да се насочват накъдето духа вятърът, като говорят любезно и изкусно. Те са неистински добри хора и лицемери — само се преструват на добри. Онези, които следват златната среда, са най-коварни от всички хора. Те не обиждат никого, те са любезни и изкусни, умеят да действат във всякакви ситуации и никой не може да види недостатъците им. Те са като жив Сатана! Има ли такива хора сред вас? (Да.) Не мислите ли, че е уморително да се живее по този начин? (Да, уморително е.) Тогава мислили ли сте за начин да се промените? Как да се промените? Откъде трябва да започне преломът? (Чрез практикуване на истината.) Не казвайте „чрез практикуване на истината“, „чрез разбиране на истината“ или „чрез навлизане в истината реалност“. Това са важни думи, извън пределите на човешкия ум, затова изглеждат празни. Вместо това трябва да започнем с детайлите. (Като бъдем честни хора.) Това е конкретна практика. Да бъдем честни хора или по-конкретно: да бъдем прости и открити, да не прикриваме нищо, да не лъжем, да не премълчаваме и да сме прями, да имаме чувство за справедливост и да можем да говорим истината. Хората трябва да постигнат първо това. Да кажем, че има злонамерен човек, който прави нещо, което смущава работата на църквата, и при теб идва водачът, за да разбере по-добре ситуацията. Ти знаеш кой е виновен, но тъй като сте в добри отношения с този човек и не искаш да го обидиш, лъжеш и казваш, че не знаеш. Водачът пита за повече детайли, а ти увърташ и измисляш извинение, за да прикриеш злонамерения човек. Това не е ли измама? Не си казал на водача истината за ситуацията, а вместо това си я скрил. Защо би направил това? Защото не си искал да обидиш никого. Поставил си на първо място защитата на личните отношения и това да не обидиш никого, а на последно място си поставил говоренето и практикуването на истината. Под чий контрол си? Контролира те сатанинският ти нрав, той е запушил устата ти и ти пречи да говориш истината — способен си да живееш само според сатанинския си нрав. Какво представлява поквареният нрав? Поквареният нрав е сатанински нрав, а човек, който живее чрез своя покварен нрав, е жив Сатана. Неговата реч винаги носи в себе си изкушение, винаги е заобиколна и никога пряка. Дори да пребият такъв човек до смърт, той пак не би говорил истината. Ето какво се случва, когато покварения нрав на човек стане твърде тежък — той напълно губи човешката си природа и се превръща в дявол. Много от вас биха предпочели да обидят и измамят Бог, за да защитят отношенията си с другите, както и статуса и репутацията, които имат сред другите хора. Дали човек, който действа по този начин, обича истината? Дали такъв човек се стреми към истината? Такъв човек мами Бог с широко отворени очи и няма ни най-малка частица богобоязливо сърце. Осмелява се да мами Бог, амбицията и непокорството му трябва да са наистина големи! Такива хора обикновено все още си мислят, че обичат Бог, боят се от него, и често си казват: „Всеки път, когато мисля за Бог, си мисля колко огромен, велик и непостижим е Той! Бог обича човечеството, Неговата любов е толкова истинска!“. Може да изричате добре звучащи думи, но не бихте разкрили злонамерен човек, ако го видите да смущава работата на църквата. Вие сте подмазвачи, защитавате само собствения си престиж, изгода и статус, вместо да защитавате интересите на Божия дом. Когато знаеш истинското състояние на нещата, ти не говориш честно, а увърташ, и защитаваш злонамерените хора. Ако поискат от теб да говориш истината, ще ти бъде много трудно. Говориш толкова много глупости, само да не кажеш истината! Когато говориш, правиш толкова увъртания, изразходваш толкова много мисловна енергия и живееш по такъв уморителен начин, и всичко това, за да защитиш собствената си репутация и гордост! Доволен ли е Бог от хора, които постъпват по този начин? Бог ненавижда преди всичко измамните хора. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение, тогава трябва да приемеш истината. Трябва да започнеш с това да станеш честен човек. Бъди откровен, казвай истината, не се ограничавай от чувствата си, отхвърли преструвките и хитростите, говори и решавай въпросите принципно — това е лесен и щастлив начин на живот и ще си способен да живееш пред Бог. Ако винаги живееш според сатанинските философии и винаги разчиташ на лъжата и измамата, за да преживееш дните си, тогава ще живееш под властта на Сатана и в тъмнина. Ако живееш в света на Сатана, просто ще ставаш все по-измамен. Вярвал си в Бог толкова много години, слушал си толкова много проповеди, но твоят покварен нрав все още не се е изчистил и продължаваш да живееш със сатанинския си нрав — не се ли чувстваш отвратен от това? Не се ли чувстваш засрамен? Независимо колко дълго си вярвал в Бог, ако все още си като неверник, тогава какъв е смисълът да вярваш в Бог? Можеш ли наистина да постигнеш спасение, като вярваш в Бог по този начин? Целите на живота ти не са се променили, нито принципите и методите ти. Единственото нещо, което имаш, а неверникът няма, е титлата „вярващ“. Въпреки че външно следваш Бог, твоят живот нрав изобщо не се е променил и в крайна сметка няма да постигнеш спасение. Дали не се надяваш напразно? Може ли този вид вяра в Бог да ти помогне да получиш истината и живота? Категорично не.

Днес разговаряхме за трите характеристики на промяната на нрава. Нека да обобщим тези три характеристики. (Първата характеристика е способността да приемате и да се подчинявате на нещата, които са правилни и които съответстват на истината. Втората характеристика е способността да търсите истината и да я прилагате на практика, когато нещо ви се случи, и да не решавате проблемите въз основа на собствената си воля. Третата характеристика е способността да се замисляте за Божията воля, да се опълчвате на плътта и да постигате покорство пред Бог, независимо какво ви сполетява.) Всички вие трябва да размишлявате и да разговаряте за тези три характеристики. Трябва да се сравнявате с тях в реалния си живот и да се обучавате да ги практикувате и да навлизате в тях — по този начин ще можете да получите истината и да постигнете промяна в нрава. Независимо върху какъв аспект на истината се общува, за онези, които обичат истината, ще бъде лесно да я приемат. Хората, които са готови да прилагат истината на практика, ще са способни да я получат, а онези, които получат истината, ще са способни да постигнат промяна в нрава си. Онези, които нямат съвест или разум и не обичат истината, не могат да я приемат или практикуват, затова няма да са способни да я получат. Дали човек може да получи истината или да постигне промяна в нрава си, зависи от неговия личен стремеж.

16 август 2015 г.