Какво означава навлизане в живота? Това означава, че хората, след като са разбрали истината, започват да познават Бог, да Му се подчиняват, да осмислят и опознават своя покварен нрав, да се отърват от него и така да са способни да прилагат истината на практика. Когато човек е в състояние да прилага истината на практика и истински да се покорява на Бог, той е навлязъл в истината реалност. Онези, които могат да прилагат истината на практика, са хората, които имат навлизане в живота. Щом истината стане нечий живот, той вече няма да бъде възпиран от никакви хора, събития или неща — ще е в състояние истински да се подчинява на Бог, истински да Го обича и истински да Му се покланя. Ето какво означава да притежаваш истината реалност и истинско свидетелство; това е крайният резултат от навлизането в живота. Ако човек вярва в Бог дълги години, но продължава да живее съобразно сатанинския си нрав, като действа според собствените си желания, без да се моли или да търси истината, вярва в продължение на години, без ни най-малка промяна, като почти не се различава от невярващия, тогава такъв човек няма навлизане в живота, не е получил истината и не е придобил живота. Ако не си получил истината, тогава ти живееш под властта на Сатана. Не можеш да се покориш на Бог, да Го обичаш, да практикуваш истината или да бъдеш силен, дори и да желаеш това. Ако не можеш да бъдеш силен, в какво състояние ще изпаднеш? Дали няма да бъдеш винаги в капана на негативното състояние? Винаги ще бъдеш люшкан от обстоятелствата, ще се страхуваш от отстраняване, от Божието недоволство, от това или онова, пасивно и неохотно ще изпълняваш частица от дълга си и ще подготвяш малко добри дела. Като цяло ще бъдеш дърпан, воден и тласкан напред, а онази част от теб, която е активна и инициативна, ще бъде много малка, затова резултатите от изпълнението на дълга ти ще бъдат незадоволителни. Такива хора никога не са способни да отдадат сърцето си на Бог и така биват възпирани и обвързвани от много хора, събития и неща и винаги са в капана на негативното състояние. Поради това те живеят много изморителен живот. Изпитват силна болка и не могат да намерят свобода и избавление. След време силата на собствената им воля вече не може да ги поддържа и те живеят според сатанински нрав всеки ден, точно както невярващите. Може ли този вид вяра в Бог да даде възможност на човек да постигне спасение? Някои хора казват: „Аз съм въодушевен, готов съм да правя неща за Бог. Млад съм, имам енергия и решителност и не се страхувам от трудностите“. Има ли полза от всичко това? Не, няма. Енергията ти е безполезна, независимо колко много имаш от нея. Колко дълго малкото жизнена енергия, която човек има, може да го поддържа? Той пак често ще се проваля и препъва, а когато изпадне в негативизъм, ще се парализира. Безсмислено е да вярваш в Бог, ако не разбираш истината или ако нямаш истинска вяра. Ако разполагаш само с въодушевление или енергия, това няма да ти е от полза. Тези неща не са животът, те представляват само моментното въодушевление и интерес на човека. Хората имат покварен нрав. Независимо дали са мъже или жени, стари или млади, всички те имат кратки изблици на енергия, мимолетно въодушевление, моментни импулси; всички те имат мигове, когато се разгорещяват, когато са превъзбудени, но това е смелост, породена от избухливост, и тя не трае дълго. Човешките теории, въжделения и мечти ще се сринат за миг, а без истината хората не могат да останат непоколебими. Може ли човек, който живее с избухливост, да изпълнява добре дълга си? Може ли да удовлетвори Бог? (Не, не може.) Затова хората трябва да имат навлизане в живота, трябва да навлязат в истината реалност. Има хора, които казват: „Защо навлизането в истината реалност е толкова трудно? Защо съм оплетен в толкова много примки? Какво да правя?“. Могат ли хората да разчитат на себе си, за да разрешат този проблем? Има и такива, които казват: „Имам волята и решителността. Не се страхувам от трудностите. Взел съм решение. Ще преодолея всяко препятствие, ще приема тези предизвикателства. Не се страхувам от нищо. Без значение колко трудно става, ще упорствам докрай!“. Полезно ли е това? В действителност това може да ги крепи за известно време, но практическите им трудности пак ще останат, а поквареният нрав пак ще се е вкоренил в тях и няма да се е променил. Ако упорстваш да следваш Бог докрай, но не си променил своя живот нрав или не си навлязъл в истината реалност, можеш ли да получиш Божието одобрение? Не можеш. Вярата в Бог не е свързана с това дали можеш да упорстваш докрай, или не. Ключът е в това дали можеш да получиш истината, живота и Божието одобрение. Това е най-важното. Ако човек не може да навлезе в истината реалност, ако не може да превърне истината в свой живот, тогава дали неговият изблик на въодушевление или енергичност ще продължи много дълго? Няма как да продължи. Хората трябва да разберат истината и да я използват, за да го заменят. Когато човек е преодолял покварения си нрав и притежава вярата и принципите да практикува истината, той ще може да упорства непоколебимо и ще продължава да опитва въпреки всички неуспехи. Независимо от условията, препятствията или дори изкушенията, с които се сблъсква, той винаги ще разчита на Бог и ще отправя взор към Него, за да възтържествува над Сатана. За да постигнеш този резултат, трябва често да се изправяш пред Бог, да Му се доверяваш, да Му споделяш за трудностите си в молитва и да Му говориш истината. Освен това, докато изпълняваш дълга си в реалността и по време на реалния си живот, трябва да търсиш как да действаш така, че да може да практикуваш истината. Трябва да търсиш от хора, които разбират истината, които имат способността да възприемат истината, и да общуваш с тях, и така да получиш известно просветление и наставление, както и да намериш път за практикуване. Когато си в състояние да практикуваш истината, това няма ли да реши проблема ти? Ако винаги се въздържаш и не общуваш, като си мислиш: „Може би един ден ръстът ми ще нарасне и просто по естествен начин ще разбера истината, затова сега няма нужда да се занимавам с нея“ — такова мислене е неясно, нереалистично и вероятно ще забави нещата. Този проблем може да бъде разрешен чрез търсене и общуване с хора, които разбират истината. Ако имаш способност за възприемане, тогава може да разрешиш проблема си и чрез четене на Божиите слова. Защо не се отнасяш сериозно към разрешаването на този проблем? Ако не търсиш истината, за да разрешиш проблема, дали той ще изчезне от само себе си? Това е глупава мисъл.

Когато сега ви сполетяват неща, способни ли сте да търсите истината? Научихте ли се как да търсите истината? Освен че сте овладели някои принципи в професионалната си област, способни ли сте да търсите истината, когато става въпрос за вашето собствено навлизане в живота — за подобряване на различните ви състояния и за промяна на покварения ви нрав? Ако все още се оплакваш, когато те кастрят, защото си направил нещо, което е нарушило принципите, ако все още се чувстваш възпиран, защото са те кастрили, и ако стигнеш дотам, че да се откажеш от себе си, като си мислиш, че ще бъдеш отстранен, и станеш негативен и отпуснат, тогава сатанинският ти нрав не е ли толкова тежък, че да те задушава? Когато става въпрос за разбиране на истината, трудностите на хората са твърде многобройни и големи. Когато се сблъскат с проблеми, негативните им страни се проявяват твърде бързо и за твърде дълго, а те практикуват истината твърде бавно и твърде слабо. Когато хората се сблъскат с определена среда, забележат определени чужди погледи, чуят определени думи или разберат определена информация, в тях ще се зародят негативни неща, независимо от времето и мястото. Това е естествено разкриване на покварения нрав. Какво доказва това? Доказва, че в човешкия живот няма елемент на истината. Необработените неща, които хората естествено разкриват, независимо дали ги мислиш наум или ги изричаш на глас, или са нещо, което възнамеряваш или планираш да направиш — умишлено или неумишлено — всички тези неща са свързани с твоя покварен нрав. Откъде се разкрива човешкият покварен нрав? Може със сигурност да се каже, че поквареният нрав на хората се разкрива от тяхната сатанинска природа, която е източникът. Като се имат предвид покварените неща, които хората разкриват, е ясно, че хората не притежават нищо от истината реалност, че нямат нормална човешка природа и че нямат нормален разум. Още сега можете да се анализирате. Ако обърнете внимание и се съсредоточите върху самоанализа, можете да разберете дали намеренията, мислите и възгледите ви са правилни и дали са в съответствие с истината или не. Като цяло ще можете донякъде да разграничите тези неща и да ги разберете. И така, след като разберете тези неща, ще можете ли да потърсите истината за решение? Или ще ги оставите да се развиват от само себе си, като си мислите: „Искам да разсъждавам по този начин, да разсъждавам така е полезно за мен. Другите хора нямат право да ми се месят. Ако не изричам тези неща на глас или не действам според тях, ако просто мисля за тях, нима това не е добре?“. Нима няма хора, които постъпват по този начин? Проявление на какво е това? Те добре знаят, че да се мисли по този начин е неправилно, но не търсят истината, не се опълчват на тези мисли и не се отказват от тях. Продължават да мислят и да действат по този начин, напълно безразлични. Тези хора не обичат истината и не могат да останат непоколебими.

Някои хора не изпълняват дълг и никой не се отнася сериозно към тях — тези хора смятат, че щом са вярващи в Бог, е достатъчно само да четат Божиите слова, да водят църковен живот и обикновено да не вършат лоши неща или да се държат разпуснато като невярващите. Тези хора си мислят, че може би накрая ще получат някаква благословия и ще бъдат в състояние да оцелеят. Те се вкопчват в подобно пожелателно мислене при вярата си в Бог. На пръв поглед не допускат сериозни грешки, но изобщо нямат навлизане в живота, нито са получили някаква истина реалност. Когато някой започне да се отнася сериозно към тях, те осъзнават, че имат много проблеми и недостатъци, и стават негативни, като си мислят: „Всичко свърши, нали? Дълги години вярвам в Бог, а нищо не съм придобил от това. Явно да вярваш в Бог наистина не е лесно!“. Те охладняват и вече не желаят да се стремят към истината. След известно време започват да се чувстват празни и им се струва, че трябва да се стремят към истината, за да имат надежда. Когато започнат да изпълняват дълга си и хората отново се отнасят сериозно към тях, в крайна сметка те получават следното усещане: „Хората трябва да притежават истината, иначе твърде лесно правят грешки. Ако не се стремят към истината, те винаги ще извършват прегрешения и ще ги кастрят. Ако разчитат на въодушевлението си да вършат нещата, пак ще ги кастрят. Трябва да бъда предпазлив във всичко. В никакъв случай не бива да говоря или да действам необмислено. Не бива да си пъхам носа в нещата. По-добре да съм страхливец, отколкото да се откроявам“. Те смятат, че практикуването по този начин е напълно уместно и че никой не може да им посочи грешки в него, но са пропуснали най-значимия момент, а именно, че трябва да се стремят към истината. Те не се стремят към истината, нито към собственото си навлизане в живота, и това е тяхната фатална слабост. Когато изпълняват дълга си, те се задоволяват само с това да си свършат работата. За да приключат работата си, те се трудят от зори до здрач, а понякога са толкова заети, че дори не ги интересува дали ще пропуснат две хранения. Те наистина могат да страдат и да заплатят определена цена, но нямат навлизане в живота. На всяка крачка са нащрек за другите, защото се страхуват, че ще направят грешка и ще бъдат кастрени. Дали е правилно подобно състояние? Нима това е човек, който се стреми към истината? Ако хората изпълняват дълга си по този начин до края, ще бъдат ли в състояние да получат истината или да навлязат в истината реалност? (Не.) Нима сред вас не е пълно с такива хора? Не изпадате ли и вие често в същото това състояние? (Да.) Стоите ли нащрек с мисълта, че това е лош начин на действие, че живеете в негативно състояние? Когато ви се случват неща, вие винаги действате като костенурки, криещи глави в черупките си, като играете ролята на човекоугодници, винаги правите компромиси, действате двусмислено, опитвате се никога да не оскърбите никого или да не се ангажирате твърде много, винаги спазвате правилата — вие само следвате тълпата, като правите каквото ви се каже. Изглежда, че заемате правилното си място и се придържате към отговорностите си, но в сърцата си вие завинаги се пазите от Бог. Кажете Ми, мислите ли, че изпълнението на дълга ви по този начин може да бъде съгласно критериите? Може ли изпълнението на дълга ви по този начин да ви донесе навлизане в живота? Може ли изпълнението на дълга ви по този начин да постигне резултата да свидетелствате за Бог? Може ли изпълнението на дълга ви по този начин да срещне Божието одобрение? Осъзнавали ли сте някога, че това състояние е доста опасно, че не само няма да можете да бъдете доведени до съвършенство от Бог, но и че вероятно ще накърните Божия нрав? Такива хладни хора стремят ли се към истината? Дали са от типа хора, които се боят от Бог и отбягват злото? Човек, който живее в такова състояние на пазене от Бог, често разкрива мислите на човекоугодник; в него не може да се намери богобоязливо сърце, а само безпочвен ужас и страх — това богобоязливо сърце ли е? (Не.) Те може да вложат цялото си същество в изпълнението на дълга си, да напуснат кариерата си и да изоставят семейството си, но не отдават сърцето си на Бог и се пазят от Него. Може ли такъв човек да живее пред Бог? Дали това е нормалното състояние за навлизане в истината реалност? Дали бъдещото развитие на това състояние няма да се окаже ужасяващо? Ако човек продължава да се намира в това състояние, може ли да придобие истината? Може ли да придобие живота? Може ли да навлезе в истината реалност? (Не.) Знаете ли, че вие самите притежавате точно това състояние? Когато го осъзнаете, дали си мислите: „Защо винаги се пазя от Бог? Защо винаги мисля по този начин? Толкова е плашещо да имам такива мисли! Това представлява противопоставяне на Бог и отхвърляне на истината. Да се пазиш от Бог означава също така да Му се съпротивляваш.“? Състоянието на пазене от Бог е същото като да си крадец — не смееш да живееш на светло, страхуваш се да не бъдат разобличени демоничните ти лица и в същото време си уплашен: „С Бог шега не бива. Той може да съди и наказва хората навсякъде и по всяко време. Ако не внимаваш и оскърбиш Бог или Го разгневиш, в по-леките случаи Той ще те кастри, а в по-тежките ще те накаже, ще те разболее или ще те накара да страдаш. Хората не могат да понесат тези неща!“. Нима хората нямат такива погрешни разбирания? Дали това е богобоязливо сърце? (Не.) Нима това състояние не е ужасяващо? Когато човек е в това състояние, когато се пази от Бог и винаги има такива мисли и такова отношение към Него, той отнася ли се към Бог като към Бог? Това вяра в Бог ли е? Когато някой вярва в Бог по този начин, без да се отнася към Бог като към Бог, това е сериозен проблем; той не е способен да се отнася правилно към Бог. Най-малкото не приема Божието правосъдие и наказание, нито признава факта, че Бог извършва делото на спасението. В сърцето си той смята: „Вярно е, че Бог е милостив и любящ, но Той също така е гневен. Когато Божият гняв връхлети даден човек, това е пагубно. Той може да порази човек по всяко време и да унищожи когото пожелае. Не трябва да предизвикваме Божия гняв. Вярно е, че Неговото величие и гняв не допускат оскърбление. Да пазим дистанция от Него!“. Ако човек има такава нагласа и такива идеи, може ли напълно и искрено да застане пред Бог? Не може. Дали тогава няма дистанция между него и Бог? Дали няма много неща, които ги разделят? (Да.) Кои неща пречат на хората да се изправят пред Бог? (Бъдещето и съдбата им.) (Славата, придобивките и статусът.) Какво друго? Кои неща карат хората да изпитват неприязън към истината, да отхвърлят истината, да отхвърлят Божия приток на живот и Неговото спасение? Помислете върху това: кои страни на хората им пречат да се изправят искрено пред Бог, да практикуват истината и да предадат телата и сърцата си на Бог, за да ги поеме и да господства над тях? Кои неща карат хората да се страхуват от Бог и да Го разбират погрешно? Хората имат покварен нрав, както и сатанински философии и сатанински помисли. Те са измамни, на всяка крачка се пазят от Бог, не Му се доверяват и Го разбират погрешно. Когато човек е опетнен от всички тези неща, може ли наистина да се довери на Бог? Може ли да приеме Божиите слова като свой живот? Някои хора си казват: „Всеки ден ям и пия Божиите слова. Когато чета Неговите слова и се почувствам развълнуван от тях, започвам да се моля. Ценя Божиите слова като истината. Чета ги всеки ден, често се моля мълчаливо и пея песнопения във възхвала на Бог“. Въпреки че такъв духовен живот е добър, когато тези хора бъдат сполетени от неща, те продължават да действат според собствените си идеи, изобщо не търсят истината и нито една от доктрините, които разбират, не оказва влияние върху тях. Какво се случва тук? Хората не обичат истината. Те твърдят, че ценят Божиите слова, но не се мерят по тях и не ги прилагат на практика. Това е много проблемно и за хората е много трудно след това да навлязат в истината реалност. Хората никога не разбират истината, нито пък имат и най-малкото познание за Бог, така че със сигурност имат представи и погрешни разбирания за Него, а между тях и Бог има стена. Нима всички вие нямате лично преживяване за това? Казваш си: „Не искам да се пазя от Бог, желая истински да Му се доверя, но когато ми се случи нещо, не мога да не се пазя от Него. Искам да се свия в пашкул и да се отделя от Бог, както и да използвам сатанински философии, за да се предпазя. Какво не е наред с мен?“. Това показва, че хората не разполагат с истината, все още живеят със сатанински философии и все още са контролирани от Сатана. Хората са жалко подобие, поради сатанинската си природа — трудно им е да приложат истината на практика. Непрактикуването на истината е най-голямата пречка за навлизането в живота. Ако този проблем не е разрешен, за човек е трудно да отдаде сърцето си на Бог, да получи Неговото дело или да навлезе в истината реалност. Всички ли сте имали такова преживяване? Как може да се разреши този проблем? Трябва да се самоанализираш, да се опиташ да опознаеш себе си и да видиш кои неща ти пречат да практикуваш истината. Разрешаването на този проблем е от ключово значение.

Дали да се стремиш към истината е толкова сложно или трудно, колкото да се занимаваш с научна дейност? В действителност не е толкова трудно, а зависи само от това дали човек обича истината или не. Стремежът към истината сам по себе си не е труден. Изисква по-малко усилия от изучаването на специализирана научна област — това дори е по-лесно от изкарването на прехраната. Как така? Реалността на истината е това, което хората с нормална човешка природа трябва да изживяват и да притежават. Тя е свързана с нормалната човешка природа на хората, така че не е отделена от техните мисли и идеи, от всичките им разсъждения, действия и постъпки, които са част от ежедневието им, или от съзнанието им. Истината не е теория, не е научна област, нито професия. Тя не е празна, а е тясно свързана с нормалната човешка природа — истината е животът, който човек с нормална човешка природа би трябвало да притежава. Тя може да поправи всички твои недостатъци, лоши навици и негативни и неправилни мисли. Може да преобразува твоя сатанински нрав, да се превърне в твой живот, да ти даде възможност да притежаваш човешка природа и рационалност, да нормализира мислите ти и нагласите ти — може да направи всяка твоя част нормална. Ако истината се превърне в твой живот, тогава това, което изживяваш, и всички твои разкривания на човешка природа ще бъдат нормални. Ето защо стремежът към истината и нейното практикуване не са нещо неясно, непостижимо или пък особено трудно. Точно сега, въпреки че обичате малко истината и сте склонни да се стараете да станете по-добри, все още изобщо не сте се докоснали до пътя. Първата стъпка винаги е най-трудна. Щом можете да приложите истината на практика и да вкусите нейната сладост, ще си помислите, че стремежът към истината е лесна работа.

Ако човек няма истината за свой живот и винаги живее с покварен нрав, как се проявява това? Когато човек не е придобил истината, той естествено няма как да се отърве от възпирането и оковите на сатанинската си природа. Поквареният нрав, който той разкрива, естествено е надменност и самонадеяност, в това да живее по собствените си правила, в своеволие и безразсъдство, в лъжа и измама, в коварство и лукавство, в домогване до слава и придобивки, в търсене единствено на изгода, в егоизъм и подлост. Освен това в отношенията си с другите хора той е склонен към недоверие, осъждане и нападки към останалите. Винаги говори и действа въз основа на своите предпочитания. Винаги има лични намерения и цели и винаги има предубеждения към другите. Той винаги става негативен, когато се сблъска с неуспехи или провал. Понякога е повече от надменен, а понякога е толкова негативен, че може да се зарови в дупка в земята. Винаги стига до крайности — ако не се зъби и не размахва нокти, той е негативен и гледа да се прави на жалък. Никога не е нормален. Това е състоянието, в което се намирате сега. Готови сте да страдате и да платите цената, пълни сте с решителност и целеустременост, но не разполагате с истината реалност. Ако човек притежава истината реалност като свой живот, как ще се прояви това? На първо място, той ще бъде способен да се покори на Бог и да изживява човешко подобие. Ще бъде честен човек, чийто живот нрав се е променил. Има няколко характеристики на промяната в живота нрав. Първата характерна черта е способността на човек да се покорява на правилните неща и да е в съгласие с истината. Няма значение кой изразява мнение, независимо дали е стар или млад, дали си в състояние да се разбираш с него, дали го познавате, дали си запознат с него, дали отношенията ти с него са добри, или лоши, стига това, което казва, да е правилно, да е в съгласие с истината и да е от полза за работата на Божия дом, ти ще си способен да го изслушаш, допуснеш и приемеш, без да се влияеш от други фактори. Първата характерна черта е да си способен да приемаш и да се покоряваш на нещата, които са правилни и са в съгласие с истината. Втората характерна черта е да можеш да търсиш истината, когато нещо се случи. Това не означава само да си способен да приемеш истината, но и да я практикуваш, а не да се справяш с нещата по собствена воля. Независимо какво ти се случва, ще си способен да търсиш, когато не можеш да видиш нещата ясно, да се вгледаш в това как да действаш и да практикуваш по начин, който е в съгласие с истините принципи и удовлетворява Божиите изисквания. Третата характерна черта е да можеш да проявяваш внимание към Божиите намерения, независимо с какъв проблем се сблъскваш, и да се опълчваш на плътта, за да постигнеш покорство към Бог. Ще можеш да проявяваш внимание към Божиите намерения, независимо какъв дълг изпълняваш. Каквито и изисквания да има Бог за този дълг, ще можеш да действаш според тях, докато го изпълняваш, и ще действаш по такъв начин, че да удовлетвориш Бог. Трябва да схванеш този принцип и освен това трябва да изпълняваш дълга си отговорно и отдадено. Ето какво означава да се съобразяваш с Божиите намерения. Ако не знаеш как да се съобразяваш с Божиите намерения или да удовлетворяваш Бог по даден въпрос, тогава трябва да потърсиш. Трябва да се сравнявате с тези три характеристики за промяна на нрава и да видите дали ги притежавате, или не. Ако имате практически преживявания и пътища на практикуване в тези три области, тогава ще се справяте с нещата принципно. Независимо какво ви сполетява или с какъв проблем се сблъсквате, винаги трябва да търсите какви са принципите на практикуване и какви детайли са включени във всеки истина принцип, както и как да практикувате, без да нарушавате принципите. Щом придобиете яснота по тези въпроси, по естествен път ще знаете как да практикувате истината.

Когато всичко е наред, някои хора сякаш не разкриват някакъв явен покварен нрав и поради това си мислят, че са добри, че са се променили и че притежават истината реалност. Но когато ги сполетят изкушения или важни събития, свързани с истините принципи, поквареният им нрав се разкрива. Те изпадат в негативизъм и объркване, не знаят подходящия начин за практикуване, затънали са в трудности. Например да бъдеш честен човек и да говориш истината означава да практикуваш истината. Когато се опитваш да говориш истината, с какви трудности се сблъскваш? С какви препятствия се сблъскваш? Кои неща те възпират, обвързват и ти пречат да говориш истината? Гордост, статус, суета, както и чувствата и личните ти предпочитания — всички тези неща могат да се появят по всяко време и те възпрепятстват и възпират хората да практикуват истината. Тези неща са покварен нрав. Независимо в каква ситуация се намираш, поквареният нрав може да доведе до ненормално състояние, да предизвика всякакви негативни неща, да те възпира и да те контролира по всички възможни начини, да те възпрепятства и затрудни да практикуваш истината и да служиш на Бог. Заради всичко това ще се почувстваш невероятно уморен. На пръв поглед хората изглеждат свободни, но всъщност са здраво обвързани от своя покварен, сатанински нрав. Те нямат никаква свобода на избор, изключително трудно им е да направят дори една крачка и живеят изтощителен живот. Често им трябват много усилия, за да говорят истината или да направят нещо практично. Те не могат да изпълняват добре дълга си или да бъдат предани на Бог, макар и да им се иска, а ако искат да практикуват истината или да свидетелстват за Бог, ще им бъде още по-тежко. Колко е трудно това за тях! Не живеят ли те в клетката на своя покварен, сатанински нрав? Не живеят ли под мрачното влияние на Сатана? (Да, така е.) Тогава как могат да се отърват от това? Има ли друг път освен практикуването на истината и придобиването на навлизане в живота? Категорично няма. Може ли познанието за традиционната култура да спаси хората и да ги освободи от влиянието на Сатана? А какво да кажем за разбирането на познанието от Библията? А за способността да се излагат духовни доктрини? Не, нито едно от тези неща не може да спаси хората и да ги освободи от влиянието на Сатана. Проблемът с покварения нрав може да бъде разрешен само чрез приемане на Божието дело и всички истини, които Бог е изразил. Само тогава хората могат да постигнат разбиране на истината, да получат истината и да се освободят от влиянието на Сатана. Ако някой се стреми да бъде добър човек и не прави нищо лошо, но не променя нрава си, може ли да се освободи от влиянието на Сатана? Може ли човек да получи истината, като изучава „Дао Дъ Дзин“, будистките писания или традиционната култура? Може ли да опознае Бог? Може ли да се пречисти поквареният му нрав, ако се придържа към традиционната култура и не се стреми към истината? Може ли да постигне Божието спасение? Хората, които постъпват така, се самозаблуждават и не могат да разрешат нито един от проблемите си. Има много хора, които от години вярват в Бог, но вярата им все още е объркана. Те нямат интерес да се стремят към истината, а се задоволяват само да изпълняват дълга си. Смятат, че щом не вършат зло или вършат по-малко зло, щом правят повече добри и великодушни неща, щом помагат повече с любов на другите щом никога не напускат църквата или не предават Бог, това ще се хареса на другите хора, ще се хареса на Бог и те ще имат дял в Божието царство. Тази идея има ли основание? Дали това, че човек е добър, може да му помогне да се отърве от покварения си нрав? Може ли да постигне спасение по този начин? Ще имат ли дял в царството? Всички вие виждате, че в света има много така наречени „добри хора“, които говорят високопарни думи — макар на повърхността да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло, всъщност те са особено измамни и хлъзгави. Те са много добри в това да се насочват накъдето духа вятърът, като ласкаят и се мазнят. Те са неистински добри хора и лицемери — те са точно от онези хора, които се преструват на добри. Онези, които вървят по пътя на компромиса, са най-коварни от всички хора. Те не оскърбяват никого, те ласкаят и се мазнят, умеят да действат добре във всякакви ситуации и никой не може да забележи каквито и да било издаващи ги признаци. Те са живи сатани! Има ли такива хора сред вас? (Да.) Смятате ли, че е уморително да се живее по този начин? (Да, уморително е.) Тогава мислили ли сте за начин да се промените? Как да се промените? Откъде трябва да започне преломът? (Чрез практикуване на истината.) Не казвайте „чрез практикуване на истината“, „чрез разбиране на истината“ или „чрез навлизане в истината реалност“. Това са пресилени думи, извън пределите на човешките възможности, затова изглеждат празни. Вместо това започнете с детайлите. (Като бъдем честни хора.) Това е конкретна практика. Бъди честен човек. По-конкретно казано, бъди простодушен и открит човек и когато говориш, говори откровено и според фактите, не крий нищо и не казвай нищо, което е подправено, недей да таиш лични намерения и не казвай полуистини; говори по ясен и прям начин, бъди честен и порядъчен човек и говори истината. Хората трябва първо да постигнат това. Да кажем, че има зъл човек, който прави нещо, което смущава работата на църквата, и при теб идва водачът, за да разбере по-добре ситуацията. Ти знаеш кой е виновен, но тъй като си в добри отношения с този човек и не искаш да го обидиш, лъжеш и казваш, че не знаеш. Водачът пита за повече детайли, а ти увърташ и измисляш извинение, за да прикриеш злия човек. Това не е ли измама? Така и не каза на водача истината за ситуацията, а вместо това винаги я криеше. Защо би направил това? Ти си контролиран от своя сатанински нрав, той е запечатал устата ти и ти е попречил да говориш правдиво — ти си способен да живееш само според своя сатанински нрав. Какво е сатанинският нрав? Сатанинският нрав е нрав, при който човек изпитва неприязън към истината и мрази Бог; поквареният нрав, за който хората често говорят, се отнася до сатанинския нрав. Човек, който живее според сатанински нрав, е жив Сатана. Ако в думите му винаги има скрити проверки, а речта му винаги е заобиколна и никога директна, и не би говорил правдиво дори ако го пребият до смърт, тогава това означава, че поквареният му нрав е твърде суров и че напълно е загубил човешката си природа и вече е станал дявол. Повечето от вас биха изричали лъжи и биха се подмазвали на другите, за да защитят отношенията си с тях, както и статуса и репутацията, които имате сред другите хора, дори това да означава да оскърбите Бог. Човек от този вид обича ли истината? Стреми ли се към истината? Той е някой, който мами Бог, без да му мигне окото, който няма дори най-малката частица богобоязливо сърце. Осмелява се да мами Бог; толкова е амбициозен и непокорен! Такива хора обикновено си мислят, че доста обичат Бог и са хора, които се боят от Него, и често казват: „Всеки път, когато си помисля за Бог, усещам колко е грандиозен, колко е велик и колко е неразгадаем! Бог обича човечеството, Неговата любов е толкова реална!“. Може да изричаш добре звучащи думи, но не би разобличил злонамерен човек, ако го видиш да смущава работата на църквата. Опитвате се да угаждате на другите и защитавате само собствената си слава, придобивки и статус, вместо да защитавате интересите на Божия дом. Отлично познаваш истинското състояние на нещата, но не говориш честно, а винаги увърташ, и защитаваш злонамерените хора. Ако поискат от теб да говориш искрено, ще ти бъде много трудно. Говориш толкова много глупости, само да не кажеш истината! За да защитиш своята репутация и гордост, толкова много увърташ, когато говориш, и толкова много напрягаш мисълта си — колко е изморително да се живее по този начин! Доволен ли е Бог от теб, когато постъпваш по този начин? Бог ненавижда преди всичко измамните хора. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение, тогава трябва да приемеш истината. Трябва да започнеш с това да станеш честен човек. Бъди откровен, казвай истината, не бъди възпиран от чувствата си, отърви се от преструвките и хитростите и говори и действай принципно. Това ще направи живота ти лесен и щастлив и ще си способен да живееш пред Бог. Ако винаги живееш според сатанинските философии и винаги разчиташ на лъжата и измамата, за да преживееш дните си, значи живееш под властта на Сатана и живееш в мрак. Ако живееш в света на Сатана, просто ще ставаш все по-измамен. Вярвал си в Бог толкова много години, слушал си толкова много проповеди, но твоят покварен нрав все още не се е пречистил и продължаваш да живееш със сатанинския си нрав — не се ли чувстваш отвратен от това? Не се ли чувстваш засрамен? Ако все още си като невярващ, независимо колко дълго си вярвал в Бог, тогава какъв е смисълът да вярваш в Бог? Можеш ли наистина да постигнеш спасение, като вярваш в Бог по този начин? Целите на живота ти не са се променили, нито принципите и начините ти на живеене. Единственото нещо, което имаш, а невярващият няма, е титлата „вярващ“. Въпреки че външно следваш Бог, твоят живот нрав изобщо не се е променил и в крайна сметка няма да постигнеш спасение. Не се ли радваш напразно? Може ли този вид вяра в Бог да ти даде възможност да придобиеш истината и живот? Категорично не.

Днес разговаряхме за трите характеристики на промяната на нрава. Нека да обобщим тези три характеристики. (Първата характеристика е способността да приемате и да се покорявате на нещата, които са правилни и които са в съгласие с истината. Втората характеристика е способността да търсите истината и да я прилагате на практика, когато нещо ви се случи, и да не решавате проблемите въз основа на собствената си воля. Третата характеристика е способността да проявите внимание към Божиите намерения, да се опълчвате на плътта и да постигате покорство пред Бог, независимо какво ви сполетява.) Всички вие трябва да размишлявате и да разговаряте за тези три характеристики. Трябва да се сравнявате с тях в реалния си живот и да се обучавате да ги практикувате и да навлизате в тях — по този начин ще можете да получите истината и да постигнете промяна в нрава. Независимо върху какъв аспект на истината се общува, за онези, които обичат истината, ще бъде лесно да я приемат. Хората, които са готови да прилагат истината на практика, ще са способни да я получат, а онези, които получат истината, ще са способни да постигнат промяна в нрава си. Онези, които нямат съвест или разум и не обичат истината, не могат да я приемат или практикуват, затова няма да са способни да я получат. Дали човек може да получи истината или да постигне промяна в нрава си, зависи от неговия личен стремеж.

16 август 2015 г.