Бог притежава върховенство над съдбата на цялото човечество и над вселената и всички неща. Какъв факт за Божието върховенство виждат хората? Това, че независимо колко голям е светът или колко обширна е вселената, от макроскопичното до микроскопичното, Бог господства над всичко и устройва всички неща. Независимо от човешките желания, стремежи, изисквания или посоката, в която човек е склонен да се развива, от позицията на Бог, Неговото върховенство и устройване не се влияят ни най-малко от тези неща. Какъв е принципът, чрез който Бог господства над всички неща и ги устройва? На какво се основава той? Каква е Божията цел, като прави всичко това? Около какво се върти тя? (Върти се около Божия план за управление.) Този отговор е верен. Всичко, което Бог прави, се върти около Неговия план за управление. Тези думи звучат донякъде немислимо, но те имат по-дълбок оттенък. С това искам да кажа, че нито едно от делата, които Бог върши, не се влияе от човешките желания. Божието върховенство и устройване, начинът, по който Той устройва страните, народите или етническите групи, или нещата, които Той подрежда да се случат в дадена епоха, не се влияят от човешките желания. Бог не е ограничен във времето, пространството, географията или хората. Всичко, което Той прави, се извършва точно в съответствие с Неговия план и никой човек не може да го осуети или смути. Независимо дали имаш желание или не, и независимо какви са субективните желания на човечеството или на определена етническа група, никой човек и нищо не е в състояние да смути, да унищожи или да повлияе на това, което Бог е решил да направи. Какво научихте от това? (Научихме за Божията власт.) Това е Божията власт. От времето, когато Бог за пръв път сътвори човешките същества, до времето, когато те напредваха стъпка по стъпка, човечеството е обхващало Божиите избраници, езичниците и онези, които са настроени антагонистично към Бог. Бог гледа на всички тези типове хора като на човешки същества, но има ли разлика в начина, по който Бог се отнася към тези различни типове хора? Дали Бог води Своите избраници по определен начин? (Да.) Бог се отнася към Своите избраници по различен начин в сравнение с отношението Му към другите хора. Сред Божиите избраници обаче, някои са способни да Го следват и да Му се покоряват, а други са непокорни и Му се противопоставят. Тогава как се отнася с тях Бог? Как гледа на тяхното отношение към Него? (Бог е милостив и любящ към онези, които Му се покоряват, но когато хората са непокорни или Му се противопоставят, Той проявява към тях праведния Си нрав.) Правилно. Независимо дали смяташ, че си един от Божиите избраници или един от Неговите последователи, или си допринесъл по някакъв начин към делото на Божия дом, от Своята позиция Бог не гледа тези външни неща. Бог има праведен нрав и е принципен в отношението си към хората: тези, които трябва да бъдат съдени, са съдени. Тези, които трябва да бъдат наказани, са наказани. А тези, които трябва да бъдат унищожени, са унищожени. Например, какво ви прави впечатление във факта, че евреите бяха прогонени от Юдея, а евангелието на Господ Исус за небесното царство бе разпространено сред езичниците? В съответствие с представите и фантазиите на хората, и в съответствие с юдаизма, само евреите са Божиите избраници. Те са безценните Божии деца и те са хората, за които Бог е най-загрижен. Те са зеницата на Неговото око. Според това, което казват хората, евреите са Неговите най-обични деца, а човек трябва да глези и да защитава любимото си дете и да не позволява то да бъде наранено или ощетено по какъвто и да е начин. Хората смятат, че независимо за какво се молят евреите, Бог ще им го даде и ще ги дари с повече, отколкото са поискали или са си представяли. Но дали Бог направи това? (Не, не направи това.) Тогава какво направи Той? Понеже евреите приковаха Господ Исус на кръста, Бог се разгневи силно и накара римляните да изпратят армии, които да завладеят Юдея и да прогонят евреите от родината им. Това беше сцена на голямо клане и кръвопролитие. Загинаха безброй хора и се проляха реки от кръв. Единственият начин, по който много евреи оцеляха, беше да избягат в различни страни по света. Въз основа на тези факти, каква същност виждате в Божия нрав? (Това, че Божият праведен нрав не търпи обида.) Нека не започваме, като говорим за Божия нрав, нека първо използваме хората като пример. В реалния живот, ако някой има дете, обича го много и иска то да наследи имота му и всичко, което той притежава, какво ще направи? От една страна, ще бъде строг с него, за да може то да израсне като завършена личност и да може да поеме завещаното от родителите му. Но най-важното е, че ще го защитава и няма да позволи то да се окаже на пътя на някоя беда или опасност. Целта на това е детето да може да живее и да наследи всичко, което имат родителите му. Какво мотивира хората да правят всичко това? Дали се отнасят по същия начин към децата, които не обичат, или към непознатите? По същия начин ли постъпват? (Не.) Очевидно е, че всичко, което хората правят за най-обичаното от тях дете, е мотивирано от егоизъм, от чувства и от лично желание. Тези неща са част от човешката природа същност. Има ли истина в чувствата и егоизма на хората? Има ли справедливост? (Не, няма.) Такъв е начинът на проявление на човечеството. Вижте обаче нещата, които Бог направи — Бог искаше Неговите избраници, евреите, да разпространят евангелието от Юдея до всички езически народи по света — в Азия, Европа, Африка и Америка. Как трябваше да го разпространят? Бог използва метод, чрез който чужди нашественици нападнаха и окупираха еврейските земи, прогониха живеещите там евреи — хората, които разпространяваха новината за Исус Спасителя — и ги принудиха да напуснат родината си и никога повече да не се завърнат. После евреите се заселиха в различни краища на света, където оцеляха и започнаха да разпространяват евангелието на Исус Спасителя, докато то постепенно достигна до всяка страна във света и до всички краища на земята. Това доказва един факт: че Божието дело е много практическо. Къде се проявява най-вече това? Във факта, че Бог използва много специален и необичаен метод, за да изтласка израилтяните към всички тези различни страни и да разпространи евангелието на Господ Исус. Ако Той беше оставил израилтяните да вземат решение да се преселят във всяка страна, да разпространяват евангелието и да свидетелстват за Бог, те нямаше да могат да изоставят семействата си и родината на предците си. Бог сякаш ги порази, за да могат да излязат и да разпространяват евангелието на Господ Исус. Това е цената, която Бог плати за евангелието на небесното царство. Той принуди Своите избраници да преживеят война, клане и изгнание. Евреите бяха принудени да се скитат по земята без дом, като разпространяваха евангелието във всяка страна. В очите на хората тези методи са твърде груби към човека, но може ли Божията същност да се опише като „груба към човека“? Очевидно не, тъй като тя не е груба към човека. Това е така, защото в Божия нрав и същност няма егоизъм или плътски чувства. Той направи всичко това заради напредъка на цялото човечество, за да може следващата стъпка от напредъка на човечеството да е успешна и да се материализира в пълно съответствие със стъпките от Божия план за управление. Така че Бог трябва да направи това. Нямаше друг начин. Стъпките на Божието дело вече бяха стигнали до този момент и Неговите действия бяха донесли бързи и добри резултати, така че бяха напълно подходящи. Като разглеждаме Божията същност, само Бог би могъл да направи това, никоя друга страна или раса не би го направила. Божият нрав е праведен. Разглеждането на Божието отношение към евреите би трябвало да даде някакво просветление за Божиите избраници днес. Човекът бе сътворен от Бог и Бог изпитва любов, грижа, милост и нежна привързаност към човека, но когато Бог дава на хората мисия, какви са те в Неговите очи? Можете ли да разберете това ниво на значение? Някои хора казват: „От тази гледна точка хората нямат никаква стойност в очите на Бог. Те са просто пионки. Просто отиваш където Той ти каже и правиш каквото Той ти каже“. Правилни ли са тези думи? Не са. На пръв поглед изглежда, че това е така, но в действителност не е. Ако използваме човешките думи, когато Бог действа, Той не се занимава с това толкова много. Той не притежава традиционното мислене или представите на човека и не е ограничен от нищо. Всичко, което Бог прави, е освобождаващо, неограничаващо, публично, открито и справедливо. Един от аспектите е, че Той следва стъпките на Своя план за управление, така че всичко да напредва нормално. Друг аспект е, че Той прави това, за да могат хората в бъдеще да напредват и да се движат нормално напред в Божиите ръце, в съответствие с Неговия план за управление. Напредъкът на човека е тясно свързан с Божия план за управление. Ако Бог не действаше по този начин, като понесе болката да се откаже от нещо, което обича, за да предприеме тази стъпка, за човека щеше да е трудно да напредне дори малко. Ето защо казвам, че Бог е обмислил всеки избор, който прави, всяка стъпка, която предприема, и всяко нещо в Своето дело на управлението. То съдържа Неговото могъщество, власт и мъдрост. Винаги има някои неща, които Бог прави и които хората не разбират. Защо не могат да ги разберат? Защото хората имат представи. Някои от тези представи са фантазии, други са повлияни от традиционната култура и мислене на човека, а трети са егоистични желания и преценки на човека. Тези неща оказват влияние върху разбирането на човека за Бог, както и върху възгледа му за Бог.

До какъв извод можете да стигнете относно прогонването на евреите от Юдея? (До извода, че за разлика от хората Бог няма егоистично сърце. Всичко, което Бог прави, е справедливо и е за напредъка на цялото човечество.) Ако тази ситуация се беше случила на вас и домовете ви бяха сполетени от кланета, реки от кръв, разруха и смърт, а семействата ви бяха разделени, какво щеше да е вашето разбиране? (В зависимост от нашата човешка природа и степента на покварата ни от Сатана може да имаме много погрешни схващания, оплаквания и погрешни тълкувания, но сега, чрез Божието общение осъзнаваме, че всичко, което Бог прави, притежава смисъл и носи Неговите намерения. Независимо колко страдания преживяваме, трябва с готовност да се покорим на всяко Божие устройване и да правим всичко по силите си да сътрудничим с Него, като споделяме и свидетелстваме за Божието дело от последните дни). В лицето на тези факти има ли човек избор? Човекът няма право да избира това, което Бог е решил да направи. След като чуят тези думи, хората все още ли смятат, че Бог е любов? Те се обезсърчават и казват: „Ако хората нямат избор по отношение на тези факти, тогава каква точно е ролята им в делото на Божия план за управление?“. Знаете ли? (Ние сме сътворени същества.) Вие не сте просто сътворени същества. Вие действате като контрастиращи предмети. Вие сте обект на Божия съд и наказание, но по-важното е, че сте обект на Неговото спасение. Това е ролята, която имате. Каква е функцията ви като сътворени същества? Това е свързано с практиката и дълга на човека. Ти си сътворено същество и ако Бог ти е дал дар да пееш, а подредбите на Божия дом са такива, че да пееш, тогава ти трябва да пееш добре. Ако ти е даден дара на евангелизма, а подредбите на Божия дом са такива, че да разпространяваш евангелието, тогава трябва да разпространяваш евангелието добре. Когато Божиите избраници те изберат за водач, трябва да поемеш поръчението на водачеството и да водиш Божиите избраници, които да ядат и пият Божиите слова, да разговарят за истината и да навлязат в реалността. Като правиш така, ще си изпълнил добре дълга си. Поръчението, което Бог дава на човека, е изключително важно и значимо! Така че как трябва да приемеш това поръчение и да изпълниш функцията си? Това е един от най-големите въпроси, пред които си изправен, и трябва да направиш избор. Може да се каже, че това е решаващ момент, който определя дали можеш да придобиеш истината и да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако действаш, като разчиташ на собствената си воля и вършиш всякакви безчинства, не само че няма да изпълниш Божието поръчение, но и ще смутиш делото на Божия дом. Впоследствие ще е необходимо да бъдеш наказан, точно както беше наказан Павел. Когато Бог ти каже да отидеш да направиш нещо, каква е функцията ти тогава? Тя е да изпълниш задачата добре и да не я оплескаш. Като правиш това, ти служиш добре. Без значение как ти казва Бог да служиш, трябва да го направиш добре и покорно. Като правиш така, ти си човек, който слуша и се покорява. Ако не служиш покорно, винаги имаш лична умисъл и винаги искаш да управляваш като цар, тогава си Сатана и антихрист, и трябва да бъдеш наказан. Някои хора не разбират истината или не се стремят към нея. Те полагат усилия само в работата си. Каква тогава е функцията им като сътворено същество? Просто да полагат труд. Тогава направете обобщение на това какъв точно е дългът, който сътворените същества трябва да изпълняват в Божиите очи, и какво човешко подобие трябва да изживяват. Това се отнася до вашата практика. В съответствие с представите и фантазиите на човека, Бог милее за сътворените същества в Неговите очи, цени ги, закриля ги, грижи се за тях и ги дарява с благодат. След това Той ги дисциплинира и кастри, обича ги в сърцето Си и ги държи в ръцете Си. В крайна сметка Бог има твърдото намерение да ги усъвършенства, да гарантира тяхната безопасност и да се погрижи нищо да не им се случи, докато не бъдат усъвършенствани. За тях именно това са сътворените същества в очите на Бог. Когато хората преживяват това, те си мислят: „Бог е изключително прекрасен! Колко велик е нашият Бог! Той е така достоен за нашата любов! Бог е милостив и любящ! Бог е чудесен!“. Но ако сравним това с фактите, дали това са единствените начини, по които Бог се отнася към сътворените същества? (Не.) Тогава как се отнася Бог към хората? Какви други представи и фантазии имат хората за нагласата, която Бог има в отношението си към човека? Има ли отношение, което хората не могат да приемат? Без съмнение това е Божият съд, наказанието, изпитанията, облагородяването, кастренето, дисциплината и лишенията. Що за хора са тези, които не могат да приемат Божия съд и наказание? Бихте могли да кажете, че те са хора, които не приемат истината, и определено бихте могли да кажете, че хората, които не приемат истината, са неверници. Ако човек не може да приеме Божия съд и наказание, тогава това е равносилно на неспособност да приеме Божието дело. Какво е естеството на този проблем? То е, че човек не приема истината и отхвърля Божието дело. Такива хора ще преживеят само бедствия и наказания. Независимо какъв човек си, ако вярваш в Бог, но не приемаш истината, не можеш да бъдеш спасен. След като човек започне да вярва в Бог, без значение с каква среда го обгражда Бог, за да го разкрие, може ли той по време на процеса на разкриване да види Божиите благословии, благодат, грижа или закрила? (Не, не може.) На повърхността не може да ги види, но след като премине през изпитания и облагородяване, дали ще може да ги види? Със сигурност ще може. Така че има много хора, които могат да видят Божията закрила и благословии, след като са преживели Неговия съд и наказание. Обаче хората, които не обичат истината, изобщо не могат да видят тези неща. Те все още са се вкопчили в своите представи и фантазии, и са изпълнени с антагонизъм и непокорство към Бог. Именно такива хора са неверниците, злите хора и антихристите. Всичко, което те правят, е пример за това какво не трябва да се прави. Павел е един от примерите. Какво виждат хората, когато погледнат Павел? (Виждат, че Павел е вървял по пътя на антихриста и че неговата история служи като предупреждение за нас). Павел не се стремеше към истината. Той вярваше в Бог само защото търсеше бъдеще и крайна цел за плътта си. Търсеше единствено да придобие награди и венец. Бог изрече толкова много слова, дисциплинира го, просветли го и го озари толкова много, но въпреки това той не Му се покори, нито прие истината. Винаги се бунтуваше срещу Бог и Му се противопоставяше, а накрая стана антихрист и беше заклеймен и наказан. Павел служи като пример за това какво не бива да се прави. Като изследват примера на Павел за типичния антихрист хората могат да видят, че той вървеше по пътя на противопоставянето на Бог и по пътя на унищожението. Мнозина са се поучили от това и са извлекли полза от него. Те са стъпили на пътя на стремежа към истината и на правилния път на вярващия. Какво е Божието намерение за хората, които могат да приемат истината и които са се възползвали от урока на Павел? (Спасение и любов.) Тогава какъв аспект на Божия нрав могат да видят хората от Божието разобличаване, съд и заклеймяване на Павел? (Неговия праведен нрав.) Тогава в Божиите очи какъв е станал Павел като сътворено същество? Той се е превърнал в средство за обслужване. Всички хора са сътворени същества — както тези, които се възползват, така и тези, които са разкрити. Бог обаче се отнася към тези два типа хора по съвсем различен начин. В действителност в Божиите очи и двата типа хора са безполезни като мравки и червеи, но Бог се отнася към едните по-различно, отколкото с другите. Това е Божият праведен нрав. На какво се основава различното отношение на Бог към тези два типа хора? (На пътя, по който вървят.) Основава се на начина, по който човек се проявява, на неговата същност, на отношението му към истината и на пътя, по който върви. Външно изглежда, че Бог е безразличен към човека, че е безчувствен и че действията Му са безсърдечни. Според човешките представи и фантазии хората си мислят: „Бог не би трябвало да се отнася така с Павел. Той е направил и е страдал толкова много. Плюс това, той е бил верен и предан на Бог. Защо Бог се отнесе така с него?“. Правилно ли е хората да казват това? Съответства ли на истината? По какъв начин Павел е бил толкова верен или предан на Бог? Дали не изкривяват фактите? Павел е бил верен и предан, за да получи благословии за себе си. Дали това е вярност и преданост към Бог? Когато хората не разбират истината, не могат да видят ясно същността на даден проблем и говорят на сляпо въз основа на чувствата си, не се ли бунтуват срещу Бог и не Му ли се противопоставят? Нищо чудно, че всички обожават Павел! Онези, които са от Сатана, винаги обожават Сатана и дори говорят от негово име въз основа на чувствата си. Това означава, че макар да изглежда, че хората са се отделили от Сатана, те остават свързани. Всъщност, когато хората говорят от името на Сатана, те говорят и от свое име. Хората симпатизират на Павел, защото са като него и вървят по същия път като него. Според човешкия здрав разум Бог не е трябвало да се отнася така с Павел, но това, което Той направи, е точно обратното на човешкия здрав разум. Това е Божият праведен нрав и това е истината. Ако човек говори в съответствие с човешкия здрав разум, той може да каже: „Дори Павел да не е постигнал много, той все пак е понесъл много трудности, а ако не трудности, то той е понесъл изтощение. Той би трябвало да бъде пощаден само заради броя на годините, през които е страдал. Дори ако е бил просто обслужващ, щеше да е добре. Той не би трябвало да бъде наказан или изпратен в ада“. Това е здравият разум и чувствата на човека — това не е истината. Кой е най-обичливият аспект на Бог? Това, че няма човешкия здрав разум. Всичко, което прави, е в съответствие с истината и Неговата същност. Той разкрива праведен нрав. Бог не се съобразява с твоите субективни желания, нито с обективните факти за това, което си направил. Бог определя и дефинира какъв човек си въз основа на това, което правиш, което разкриваш, както и въз основа на пътя, по който вървиш, и след това възприема най-подходящото отношение към теб. Така се стигна до изхода за Павел. Ако погледнем въпроса за Павел, изглежда така сякаш Бог е лишен от любов. Петър и Павел са сътворени същества, но докато Бог одобрява и благославя Петър, Той разобличава, анализира, съди и заклеймява Павел. Не можете да видите Божията любов в начина, по който Той решава изхода за Павел. И така, въз основа на това, което се е случило с Павел, можеш ли да кажеш, че Бог не изпитва обич? Не, не можеш, защото Бог много пъти го е дисциплинирал, озарявал го е и му е давал много шансове да се покае, но Павел упорито е отказвал и е вървял по пътя на противопоставянето на Бог. Така че накрая Той го заклеймява и наказва. Ако се погледне на този въпрос повърхностно, изглежда така сякаш хората нямат избор в Божието дело и спасение. Въпреки че Бог не се намесва в избора на хората, ако човек избере пътя на търсене на благословии, Бог ще го заклейми и накаже. Изглежда така сякаш Бог не позволява на хората да избират своя собствен път, че им позволява да изберат само пътя на стремеж към истината и че само от Него зависи дали човек ще бъде осъден, пречистен или усъвършенстван. Не е ли абсурдна грешка и абсолютно нелепо Божието дело да се разглежда по този начин и да се поставя такъв етикет на Бог? Човекът изобщо не осъзнава, че Божият нрав е праведен и свят. Той винаги избира да следва собствения си път — пътя на противопоставянето на Бог, но не иска да приеме Божия съд или заклеймяване. Това е напълно неразумно! Има много хора, които си мислят: „Хората не могат сами да избират как Бог да се отнася с тях, каква мисия да им възложи, каква работа да ги накара да свършат или какъв дълг да изпълнят. В крайна сметка всеки, който избере да върви по собствения си път, е заклеймен. Бог те благославя и одобрява само ако избереш пътя, по който Той те води, и ако избереш пътя на стремежа към истината“. Някои хора виждат в това, че Бог е несправедлив и се намесва в свободния избор на хората. Но дали това е истината по въпроса? (Не.) Бог прави всичко това според принципа. Когато не разбирате фактите и истината, е лесно да разбирате погрешно и да съдите Бог, но когато разбереш фактите и истината, ще си помислиш, че тези погрешни разбирания са напълно безполезни и достойни за презрение и че никога не бива да виждат бял свят. В този момент ще разбереш, че всичко, което Бог върши, е правилно. Хората не могат да видят това, защото са твърде егоистични и глупави. Те не разбират истината и не могат да прозрат ясно нещата, затова лепят етикети на Бог според собствените си представи и фантазии. Щом разбереш това, вече няма да защитаваш Павел или да разбираш Бог погрешно. Ще си кажеш: „Това, което Бог прави, е напълно правилно. Хората са тези, които са покварени. Те са ограничени и глупави. Не могат да виждат ясно ситуациите. Независимо дали човек прозира Божия праведен нрав или Неговата любов въз основа на този въпрос, всичко, което Бог прави, е правилно и разкрива Неговия праведен нрав и Неговата същност. Всичко това е в съответствие с истината и не е погрешно!“. Днес, когато Бог върши делото Си във вас и ви спасява, кой път трябва да изберете? Меси ли ви се Бог? Какъв избор трябва да направите? Трябва ли да се поучите от грешките на Павел? Трябва ли да бъдете като Петър и да следвате пътя на стремежа към истината? Как ще подходите към този въпрос? Зависи от това дали разбирате истината. Какви проблеми ще разреши разбирането на истината? Целта на разбирането на истината е да промени покварения нрав на човека и различните трудности, с които той се сблъсква. Когато се изправяш пред проблеми, които не могат да бъдат разрешени, или с хора, събития и неща, които не съвпадат с твоите представи, истината ще започне да изпълнява ролята си в теб. И така, как случаят на Павел ти помага при личното ти навлизане в живота и при избора на твоя път? (Може да ни подтикне да застанем пред Бог и да се самоанализираме.) (Може да събори стени и да премахне погрешните разбирания между Бог и човека.) Това е една част от него и вие сте придобили нещо от тази дискусия. Най-важното нещо, което трябва да се разбере, е значението на избора на пътя за стремежа към истината и защо Бог благославя и одобрява онези, които го правят. Най-същественото нещо е да се разбере отговорът на този въпрос.

Току-що споменах как евреите бяха изпратени в изгнание и се разпръснаха из всички страни по света. Какво виждат хората в този факт? Каква истина разбират? Това събитие трябва да ги накара малко да се замислят. Първо, за това как трябва да практикуват и второ, чрез това събитие да разберат Божия нрав. Нека първо да поговорим за това как хората трябва да практикуват при тези обстоятелства. Нищо, което Бог прави, не се влияе от човешките желания. Бог има свой собствен план и свои собствени принципи на действие. Така че какво отношение трябва да имат хората? Независимо с каква ситуация се сблъскват или дали тя съвпада с техните представи, хората никога не трябва да застават в опозиция на Бог. Някои от тях казват: „Въпреки че съм непокорен и се противопоставям на Бог, не е ли достатъчно, че изпълнявам дълга си?“. Що за нагласа е това? Очевидно е неприемлива. Това не е истинско покорство. Тогава как точно трябва да практикуват „да не застават в опозиция на Бог“ и да прилагат това в действие? Има два принципа на практика: първият е инициативно да се търсят Божиите намерения, какви истини трябва да разбират хората и как да сътрудничат на Бог и да изпълнят Божието поръчение — това е активната страна на действията, които хората трябва да предприемат. Вторият принцип е да изследваш и установиш къде имаш погрешни разбирания за Бог, защо не Му се покоряваш, защо имаш представи и фантазии, и неща, които не са съответстващи на Него. Това ще гарантира, че си способен точно да практикуваш истината в хода на изпълнението на дълга си, да правиш нещата в съответствие с принципите, да изпълниш Божието поръчение и да бъдеш възпоменат от Бог. Прости ли са тези принципи на практикуване? (Да, прости са.) Какво имам предвид под „прости“? Това, че логиката и думите са относително ясни. „Едно“ означава едно, а „две“ означава две. В момента, в който го чуеш, знаеш как да го практикуваш. Прилагането на практика в действителност обаче не е толкова просто, защото хората имат покварен нрав. Те винаги спорят за нещата и имат много фантазии и представи, както и погрешни разбирания за Бог. Хората трябва да анализират тези неща и да приемат Божия съд и наказание, но това кара тези, на които им липсва духовно разбиране, да си измислят нови представи: „Всички хора казват, че Бог е любов, тогава защо Бог винаги разобличава и съди човешките мисли и представи? Не виждам любов в Бог. Виждам само, че Божият нрав не търпи оскърбление“. Нима това не е една от човешките представи? Ако по време на развитието на човечеството Бог разкриваше единствено милост и загриженост, но никога праведност или гняв, както е в представите и фантазиите на покварените човешки същества, щеше ли да може човекът да оцелее до наши дни? (Не, нямаше да може.) Човекът отдавна щеше да е погълнат от Сатана. Когато се занимаваме с въпросите на демоните и Сатана, както и с покварените човешки същества, които се противопоставят на Бог, това, което Бог разкрива и начинът, по който проявява Себе Си, не е любовта, за която хората говорят, а е по-скоро праведен нрав. Това е омраза, ненавист, правосъдие, наказание и унищожение. Само по този начин Бог може да разкрие, че Неговият нрав е праведен, свят и не търпи оскърбление. Само по този начин може напълно да посрами Сатана и ефективно да защити човешкия род. Ето как Бог винаги е водил човечеството и едновременно с това го е спасявал.

Хората трябва често да изследват всичко в сърцето си, което не съответства на Бог или което представлява погрешно разбиране за Него. Как се появяват погрешните разбирания? Защо хората разбират погрешно Бог? (Защото е засегнат личният им интерес.) След като видят фактите за изгнанието на евреите от Юдея, те се чувстват наранени и казват: „Отначало Бог толкова много обичаше израилтяните. Той ги изведе от Египет и през Червено море, даде им манна небесна и изворна вода за пиене, после лично им даде закони, за да ги водят, и ги научи как да живеят. Божията любов към човека преливаше — хората, които живееха тогава, бяха толкова благословени! Как е възможно Божието отношение да се промени коренно за миг? Къде отиде цялата Му любов?“. Хората не могат да преодолеят тези чувства и започват да се съмняват, като казват: „Бог любов ли е, или не? Защо първоначалното Му отношение към израилтяните вече не се забелязва? Любовта Му е изчезнала безследно. Има ли Той изобщо някаква любов?“. Оттук започват погрешните разбирания на хората. Какъв е контекстът, в който хората формират погрешни разбирания? Възможно ли е това да се дължи на факта, че Божиите действия не съответстват на представите и фантазиите на хората? Дали този факт е причината хората да разбират погрешно Бог? Дали причината хората да разбират погрешно Бог не е в това, че ограничават определението си за Неговата любов? Те си мислят: „Бог е любов. Следователно Той трябва да се грижи за хората, да ги закриля и да ги обсипва с благодат и благословии. Ето това е Божията любов! Харесва ми, когато Бог обича хората по този начин. Особено добре видях колко много Бог обича хората, когато ги преведе през Червено море. Хората тогава са били толкова благословени! Иска ми се да мога да бъда един от тях“. Когато си запленен от тази история, ти се отнасяш към любовта, която Бог е разкрил в онзи миг, като към най-висшата истина и като единствен показател за Неговата същност. Ограничаваш определението си за Него в сърцето си и се отнасяш към всичко, което Бог е направил в онзи момент, като към най-висшата истина. Мислиш, че това е най-прекрасната страна на Бог и тази, която най-много кара хората да Го уважават и да се боят от Него, и че това е Божията любов. В действителност самите Божии действия са били положителни, но поради ограничените ти определения те са се превърнали в понятия в ума ти и в основа за определянето ти на Бог. Те те карат да разбираш погрешно Божията любов, сякаш в нея няма нищо друго освен милост, грижа, закрила, напътствие, благодат и благословии — сякаш това е всичко, което се съдържа в Божията любов. Защо толкова много цениш тези аспекти на любовта? Дали защото е свързана с личния ти интерес? (Да, така е.) С кои лични интереси е свързана тя? (С удоволствията на плътта и с удобния живот.) Когато хората вярват в Бог, те искат да получат тези неща от Него, но не и други неща. Хората не искат да мислят за съд, наказание, изпитания, облагородяване, страдане за Бог, отказване от неща и отдаване на всичко за Него или дори жертване на собствения живот. Хората просто искат да се радват на Божията любов, грижа, закрила и напътствие, затова определят Божията любов като единствената характеристика на Неговата същност и като единствената Му същност. Дали нещата, които Бог е направил, когато е превел израилтяните през Червено море, не са станали източник на представите на хората? (Да, така е.) Това е формирало контекст, в който хората са си изградили представи за Бог. Ако са си изградили представи за Бог, тогава могат ли да постигнат истинско разбиране за Божието дело и Божия нрав? Очевидно е, че не само няма да го разберат, но и ще го тълкуват погрешно и ще си формират представи за него. Това доказва, че човешкото разбиране е твърде ограничено и не е истинско разбиране. Защото то не е истина, а по-скоро е вид любов и разбиране, което хората анализират и тълкуват от Бог въз основа на собствените си представи, фантазии и егоистични желания. То не съответства на истинската същност на Бог. По какви други начини Бог обича хората освен чрез милост, спасение, грижа, закрила и чрез изслушване на молитвите им? (С укоряване, дисциплиниране, кастрене, съдене, наказване, изпитване и облагородяване.) Това е вярно. Бог показва любовта Си по много начини: чрез поразяване, дисциплиниране, укоряване и чрез съд, наказание, изпитания, облагородяване и т.н. Всичко това са аспекти на Божията любов. Само тази гледна точка е изчерпателна и е съгласно истината. Ако разбираш това, когато се изследваш и осъзнаеш, че имаш погрешни разбирания за Бог, тогава не си ли способен да разпознаеш изопачаванията си и да разсъждаваш за това къде си сгрешил? Не може ли това да ти помогне да преодолееш погрешните си разбирания за Бог? (Да, може.) За да постигнете това, трябва да търсите истината. Щом хората търсят истината, те могат да отстранят своите погрешни разбирания за Бог, а след като отстранят погрешните си разбирания за Бог, могат да се покорят на всички Божии подредби. Ако си способен да отстраниш своите погрешни разбирания за Бог, когато погледнеш към изгнанието на евреите от Юдея, ще си кажеш: „Отношението на Бог към човека, Неговото сътворено същество, не е отношение само на любов, а Той също така го води чрез поразяване и изгнание. Хората не бива да си дават избор в отношението си към Бог. Отношението трябва да бъде на покорство, а не на противопоставяне“. От гледна точка на човешките представи и фантазии Божието отношение към евреите изглежда незаинтересовано, но погледнато сега, Бог е свършил невероятна работа. Всичко, което Той разкрива, е справедлив нрав. Бог може да дарява хората с благодат и благословии и да им дава насъщния хляб, но може и да им отнеме всичко. Такава е Божията власт, същност и нрав.

Много хора имат представи за изгнанието на евреите от Юдея, но хората, които търсят истината, могат да придобият просветление от това събитие. Ако човек има способност за възприемане, тогава това събитие ще го накара да види, че Божият праведен нрав не търпи оскърбление. Някои хора обаче нямат способност за възприемане. Ако смятат, че стореното от Бог не съответства на представите им, първо трябва да се съгласят, че Бог е праведен и че Неговият нрав не търпи оскърбление. Това е сигурно. След това трябва да се молят и да търсят истината, и да видят какво са направили евреите, за да накърнят Божия нрав и да си навлекат Неговия гняв. Само по този начин хората могат да преодолеят напълно своите представи, да разберат Божия нрав чрез това събитие и да се покорят на Божието устройване и подредби. За хората не е лесна задача да разберат истината. Независимо дали преди това си получил Божията благодат и благословии, дали си извършил работа чрез приемане на Неговото напътствие и поръчение, дали си предложил някакви неща или си се отказал от нещо — дори ако хората те смятат за човек, който е дал някакъв принос, при никакви обстоятелства не бива да гледаш на тези неща като на капитал. Това е първото нещо. Второто нещо е, че никога не трябва да гледаш на тези неща като на разменна монета, която можеш да използваш, за да влияеш на Бог и да диктуваш отношението на Бог към теб. Най-важното нещо е, че когато Божиите слова и Божието отношение към теб не отговарят на твоите представи или изглеждат безчувствени към теб, не трябва да Му се противопоставяш или да заставаш срещу Него. Това е третото нещо. Можете ли да постигнете тези три неща? Тези три неща се отнасят до реалността. Лесно ли е тези състояния да възникнат в хората? (Да, лесно е.) Защо възникват тези състояния в хората? Защо се проявяват по този начин? Бог управлява цялата човешка раса и господства над всички неща, но разглежда ли тези неща като капитал? Приписва ли си Бог заслуги за това? Има ли Бог такива разкривания, като казва: „Аз направих всички тези велики неща за вас. Защо не Ми благодарите?“. (Не, няма.) Тези неща не се въртят в ума на Бог. Тогава защо човек очаква признание от Бог за всяко дребно нещо, от което се отказва или за което отдава всичко, или за всеки дребен принос, който прави? Защо човек се проявява и разкрива по този начин? Отговорът е прост. Защото човешкият нрав е покварен. Защо Бог не се проявява или не разкрива Себе си по този начин? Защото Божията същност е истина, а истината е свята. Това е отговорът. Хората се проявяват и разкриват по този начин, защото имат покварен нрав. Може ли този проблем да бъде разрешен? Могат ли трите неща, които току-що споменах, да разрешат този проблем? (Да, могат.) Не е лесно да се приложи на практика нито едно от трите неща, които споменах, но има решение. След като чуят тези три неща, хората вероятно ще си помислят: „Не ни е позволено да правим това и не ни е позволено да правим онова. От нас се очаква просто да бъдем празноглави марионетки“. Така ли е наистина? (Не, не е така.) Тогава как е? Нека ви кажа: Бог не ти позволява да правиш тези неща заради собствената ти защита. Това е първото нещо. Твоят метод на стремеж не е съгласно истината и не е правилният път. Не повтаряй грешките на хората преди теб. Ако се отнасяш към нещата, от които се отказваш и за които отдаваш всичко, като към капитал и разменна монета, които можеш да осребриш, а после, когато Божието отношение към теб ти се стори грубо, ти заставаш срещу Него, тогава твоето отношение не е съгласно истината, в него няма човешка природа и то не е правилно. Дори да имаш хиляди причини, твоето отношение си остава погрешно. То по никакъв начин не е съответстващо на истината и е равносилно на противопоставяне на Бог. Това не е отношението, което човек трябва да има. Това е второто нещо. Третото нещо е, че ако се вкопчиш в тази нагласа, никога няма да разбереш истината или да я придобиеш. Не само че няма да придобиеш истината, но и ще причиниш загуба за себе си. Ще загубиш достойнството и дълга, които едно сътворено същество трябва да има. Ако си мислиш: „Държа си на моята нагласа и никой не може да направи нищо по въпроса! Смятам, че съм прав, така че ще отстоявам мисленето си. Идеите ми са разумни, затова ще ги отстоявам докрай!“, придържането към нещо по толкова непоколебим начин няма да ти е от никаква полза. Бог няма да промени отношението си заради твоята решителност или защото твърдо се придържаш към нещо. С други думи, Бог никога няма да промени отношението Си само защото ти държиш на своето такова. Напротив, Бог ще възприеме отношение към теб, което е съизмеримо с твоето непокорство и непоколебима съпротива. Това е четвъртото и най-важно нещо. Има ли нещо, което не разбирате във връзка с тези четири неща? Дали някое от нещата, които споменах, е само празни слова, които не отговарят на реалното състояние на човека и които не са от полза за практическата страна на човешкия живот? (Не, всички те са полезни.) Дали някое от нещата е само празна теория, а не път към практиката? (Не.) Полезни ли са тези четири неща по отношение на това как хората трябва да навлизат в истините реалности в ежедневието си? (Да, полезни са.) Ако имате ясно разбиране за тези четири неща, прилагате ги на практика и ги преживявате, връзката ти с Бог ще остане нормална. Тези четири неща ще те предпазват по време на различни изкушения или когато си изправен пред всякакви хора, събития и неща. Когато си в непокорно състояние, помисли за тези аспекти на истината, сравнявай се с тях и практикувай по съответния начин. Ако отначало не си способен да ги приложиш на практика, трябва да се молиш и същевременно да разпознаеш защо Бог е постъпил така. Освен това трябва да премисляш и да разпознаваш какви покварени състояния и разкривания на поквара имаш, които те правят неспособен да практикуваш или да се покоряваш. Ако си способен да търсиш истината по този начин, състоянието ти ще остане нормално и ще навлезеш в тези истини реалности естествено.

Независимо какъв е въпросът, ако не разбираш истината, ще действаш или според представите и фантазиите си, или ще си непокорен и ще се противопоставяш. Това е сто процента сигурно. Понякога отвън може да не изглежда, че се противопоставяш на Бог, че вършиш лоши неща или предизвикваш прекъсване или смущение, но това не означава непременно, че действията ти са съгласно истината. Понякога може да действаш въз основа на представи и фантазии и макар че това може да не представлява смущение или да не причинява вреда, щом не е съгласно истината, действията ти са в разрез с Божиите намерения. Има и други случаи, в които може да имаш представи за Бог в ума си. Дори и никога да не ги изказваш с думи, вътрешно се придържаш към тези представи и фантазии, като си мислиш, че Бог трябва да прави това или онова, и като определяш какъв трябва да бъде Той. Външно не си направил нищо лошо, но вътрешно си в състояние на постоянно непокорство и противопоставяне на Бог. Например преди малко говорих за това какво е да имаш представи и ограничаващи определения за Божията любов. Дори ако твоите представи и фантазии не са те накарали да създадеш някакви смущения или прекъсвания на Божието дело, състоянието ти доказва, че сърцето ти постоянно ограничава и разбира Бог погрешно. Какъв извод можем да направим от това? Че непрестанно се противопоставяш на Бог. Нима не казвам истината? (Да, Ти казваш истината.) Ако дойде ден, в който се случи нещо подобно на прогонването на евреите от Юдея, твоите представи ще те направят неспособен да кажеш „Амин“ на Божиите действия или да възхваляваш Бог и да развиеш боязън от Него и покорство пред Него като отговор на Неговите действия. Вместо това ще разбираш погрешно, ще се оплакваш и дори ще изпитваш известен антагонизъм към Бог в сърцето си. Дълбоко в себе си ще Му кажеш: „Боже, не трябваше да правиш това. Беше толкова жестоко! Как можеш да се отнасяш по този начин към творенията Си? Как можеш да се отнасяш по този начин към Своите избраници? Не мога да пея в Твоя възхвала или да приветствам Твоите действия, след като видях какво си направил. Вътрешно страдам и се чувствам изоставен, сякаш не мога да разчитам на този Бог, когото почитам безгранично. Този бог, в когото вярвам, не е такъв. Този бог, в когото вярвам, не бива да се отнася към сътворените си същества по този начин. Този бог, в когото вярвам, не е толкова хладнокръвен или жесток. Този бог, в когото вярвам, се отнася към хората нежно и внимателно, като към бебета, като ги кара да се чувстват изобилно благословени и изпълнени с топлина, а не ледено студени или безразлични като сега“. Когато тези жалби се зародят дълбоко в теб, ти не разглеждаш случващите се пред очите ти факти като дело на Бог. Ти не го признаваш, нито казваш „Амин“, а какво остава да го възхваляваш. Дали емоциите ти и състоянието ти като такива изразяват покорство пред Бог или изразяват противопоставяне? (Противопоставяне.) Очевидно е, че това не е истинско покорство. Тук няма покорство, а само оплакване, противопоставяне, неподчинение и дори гняв. Това ли е отношението, което едно сътворено същество трябва да има към своя Създател? Не, не е това. Сърцето ти е цялото едно противоречие. Мислиш си: „Ако Бог е направил това, защо сърцето ми не го одобрява? Защо мнозинството от хората не го приемат? Защо действията Му са толкова жестоки към човека и защо са пълни с кръвопролитие и кланета?“. В този момент богът, който е в твоето сърце и Създателят, който действително съществува в реалния живот, са в противоречие един с друг и са изправени един срещу друг, нали? (Да, така е.) Тогава в кого трябва да вярваш? В този момент трябва ли да избереш да вярваш в бога, който отговаря на представите ти дълбоко в сърцето ти, или в Бог, който извършва реални действия пред очите ти? (В Бог, който извършва реални действия пред очите ни.) От гледна точка на субективните си желания хората са много склонни да вярват в Бог, който извършва реални действия пред очите им, но поради човешките представи, егоистични желания и чувства те избират да прикрият бога в сърцето си и се принуждават да приемат Бог, който извършва реални действия пред очите им. Дълбоко в себе си обаче те все още не са способни да приемат всички факти за това какво прави Създателят. Все още се крият и живеят в свой собствен малък свят, като неуморно разговарят и взаимодействат с бога на своето въображение, докато истинският Бог винаги им се струва неясен. Има дори хора, които си мислят: „Иска ми се истинският бог да не съществува. Моят бог е този, който си представям в сърцето си, който е изпълнен с любов и кара хората да усещат топлината му. Той е истински бог. Практическият бог не е този, който си представях, защото нещата, които прави, ме разочароват и не мога да усетя никаква топлина от него. По-специално не мога да пренебрегна това колко много хора са осъдени и отстранени от неговия съд и наказание“. Що за човек казва това? Това е нещо, което казват неверниците и онези, които не приемат истината. Това са всички различни състояния, които се появяват у хората, когато не разбират Божиите дела и когато има противоречие между техните фантазии и практическото дело на Бог. Та как възникват тези състояния? От една страна, хората имат покварен нрав. От друга страна, когато нещо се случи и фактите не отговарят на представите и фантазиите на хората, като така ги лишат от илюзиите им, разбият мечтата им и ги накарат да почувстват, че намеренията и желанието им за благословии не могат да бъдат удовлетворени, какво решават да направят те накрая? Да избягат, да направят компромис или да заемат твърда позиция. Някои хора дори искат и вълкът да е сит, и агнето цяло, и казват: „Ще приема и двете страни. Богът, който първоначално беше в сърцето ми, е бог и е любов. А Единственият, който върши велики дела и упражнява власт пред очите ми, също е Бог. Ще приема и двамата, и няма да се откажа от нито един от тях“. Хората често живеят в подобно състояние, като поддържат и двата лагера. Често се увличат по идеята за бог в съзнанието си. Те тичат нагоре-надолу, отдават всичко, предлагат какво ли не и работят за този нереалистичен бог. Ще платят всякаква цена, за да изпълняват дълга си, дори да се откажат от собствения си живот и да пожертват всичко, което имат. Независимо как действат хората или какви състояния възникват в тях, добри или зли са действията им в очите на истинския Създател, когато в умовете им съществува подобен бог? Дали това е покорство или противопоставяне? Ясно е, че това не са добри дела и не заслужават да бъдат отбелязани. Това също така разкрива, че хората не са се покорили истински и не са се отдали изцяло. Те по-скоро са изпълнени със съпротива, непокорство и противопоставяне. Именно защото имат такива състояния и често живеят в тези състояния, когато се събудят от съня си и заживеят в реалния свят, те осъзнават, че действията на Бог в реалния живот не са способни да удовлетворят техните психологически и духовни потребности. Неговите действия по-скоро водят до това, че хората са наранени по различни начини, чувстват, че Той е безразличен по различни начини и жесток към човека по различни начини. Има дори хора, които се съмняват, като казват: „Бог любов ли е? Все още ли обича хората? Казано е, че Бог е загрижен за човека и го обича като Себе Си. Къде виждате това? Защо аз никога не съм го виждал?“. Това е проблем! Хората често живеят в такива състояния, което води до това, че противоречието между човек и Бог става все по-крайно, а разстоянието между тях – все по-голямо. Когато хората виждат, че Бог прави нещо, което отговаря на техните представи, те си мислят: „Моят Бог е направил нещо разтърсващо. Той е Богът, в когото наистина искам да вярвам. Само Той е моят Бог. Готов съм да бъда Негово сътворено същество. Само Той е моят Създател“. Когато обаче в ежедневието им се появят трудности, негативизъм или слабости, а богът във въображението им не е способен да им помогне или да изпълни нуждите им през цялото време, вярата им в Бог отслабва или дори изчезва. Какво причинява всички тези състояния, които хората имат, и всички начини, по които те действат и се разкриват? Това е така, защото хората изобщо не разбират Създателя. Ти не Го разбираш. Това е единствената причина. В това се коренят всички противоречия, отдръпвания и недоразумения между човека и Бог. Тогава как решават хората този проблем? Първо трябва да преодолеят представите си. Второ, трябва да преживеят, да изпитат, да търсят и да размишляват върху всяка точка от делото, което Бог извършва в тях, и да стигнат до момента, в който са способни напълно да се покорят на всяка подредба, която Бог им определя, и на всички хора, събития и неща, които Бог устройва за тях. Каква е целта на покорството? Да разпознаем и разберем всички тези истини.

Намирате ли темата, за която току-що разговаряхме, за дълбока? Можете ли да я разберете? Способни ли сте да я схванете? (Да, можем да я разберем.) Би трябвало да сте способни да я разберете на теория, но дали разбирането на теория е равносилно на разбиране и приемане на истината? (Не, не е.) Тогава какво е равносилно на разбиране и приемане на истината? Трябва често да изследвате себе си в ежедневието си, но какво трябва да изследвате? (Да изследваме дали имаме състоянията или дали се проявяваме по начините, за които говори Бог, и какви представи и погрешни разбирания имат хората за Бог.) Точно така. Трябва да изследваш тези неща. Трябва да изследваш каква поквара разкриваш и какви представи и фантазии имаш. Някои хора казват, че не са способни да се изследват. Това е лесно поправимо, като първо погледнеш другите. Другите хора са огледало на теб самия. Когато виждаш хора, които разкриват определен нрав или състояние, обърни огледалото, изследвай себе си и се сравни с тях. Виж дали имаш същите представи и фантазии, и дали се намираш в същото състояние. Ако е така, тогава какво трябва да направиш по въпроса? Трябва ли да се разголиш и да разнищиш тези неща, или да се вкопчиш в тях и да чакаш да „цъфнат и да вържат плод“? (Трябва да се разголим и да ги разнищим.) Трябва да изкараш тези неща на показ и да ги разнищиш, за да може всеки да има полза, за да може чрез това всеки да разпознае точно покварените състояния, да разбере истината, да намери изход и да разреши този вид проблеми заедно с другите хора. Какъв е смисълът да се разнищват представите и пасивните, негативни състояния? (За да могат хората да намерят изход от своите представи и пасивни състояния.) А какъв е смисълът да се намери изход? Да се придобие истината. Смисълът от това да се коригират представите ти е да можеш да признаеш, че те са погрешни и че не са нещо, което трябва да притежаваш. Трябва да се избавиш от тях, а не да се вкопчваш в тях. След това активно търси кое е правилно, какво действително представляват положителните неща и каква действително е истината. Когато приемеш положителните неща и истината, и ги разглеждаш като принципи на практиката, мисленето и гледните точки, които трябва да притежаваш, тогава настъпва промяна и ще си придобил истината. И така, как хората трябва да гледат на еврейското изгнание от Юдея в светлината на тези истини? Каква e общата представа на хората за това събитие? (Че Бог не е трябвало да изгонва евреите от Юдея и че е трябвало да ги защити. Че независимо от това как са Му се противопоставяли и въпреки факта, че са Го приковали на кръст, Той е трябвало да им опрости греховете завинаги и че само това представлява Божията любов). Това са представите на човека. Не са ли абсурдни? Ако Бог действаше в съответствие с човешките представи, щеше ли все още да има праведен нрав? Въпреки че хората бяха разтревожени от това, че са прогонени, тяхното противопоставяне и осъждане на Бог преминаха всякакви граници за Бог. Действията им не се различаваха от тези на Сатана, така че как можеше Бог да не се разгневи на това? Някои хора не могат да приемат истината и си мислят: „Как е възможно Бог да се отнася с хората по този начин? Хората не могат да приемат подобна любов, тя е толкова жестока към тях! Това не прилича на любов. Бог няма любов, щом така се отнася към евреите“. Това отрича Божията любов и е човешка представа. Какво представлява човешката представа? (Човек ограничава определението си за Божията любов.) Да, когато хората ограничават определението си за нещо, това е представа и тя не е в съответствие с истината, нито пък е истина. За какво хората са ограничили своето определение? Те са ограничили определението си за начина, по който Бог върши делото Си. Смятат, че Бог трябва да действа по определени начини, за да се нарекат те Божие дело, и че това са начините, по които Той трябва да действа. Хората имат ограничено определение за това как Бог върши делото Си и това ограничено определение е тяхната представа. И така, какво определение имат хората за начина, по който Бог прави нещата? Какво в тяхното определение ги кара да изпитват неприязън към начина, по който Бог действаше в тази ситуация, и ги кара да Го разбират погрешно и да се обръщат срещу Него? (Хората смятат, че Бог е трябвало да дари евреите с изобилие от благодат и благословии, но вместо това Той е действал извън тези представи и фантазии, и извън техните очаквания. Той е прогонил евреите и ги е накарал да се скитат по земята. Хората не разбират това и то е породило сериозни представи.) Много хора имат представи и погрешни разбирания за действията, които Бог предприе спрямо евреите. С други думи, хората изпитват неудобство от Божиите действия и смятат, че Той не е трябвало да постъпва по този начин. Това представа ли е? (Да, представа е.) Щом тогава хората смятат, че Бог „не е трябвало“ да постъпва така, както постъпи, това не е ли ограничаване на тяхното определение за Божиите действия? Откъде знаеш, че Бог не е трябвало да постъпи по този начин? На какво основание твърдиш, че Бог не е трябвало да постъпи по този начин? Ако смяташ, че Той не е трябвало да постъпи така, но Той е постъпил така, това означава ли, че Бог не е Бог? Означава ли това, че стореното от Бог е погрешно и не е съгласно истината? Не е ли човекът глупав в това отношение? Човекът е изключително глупав и невеж, надменен и самоправеден. Най-лесното нещо за него е да си създаде представи за Бог и да ограничи определението си за Бог. Ако подобни хора не могат да приемат истината, това е много опасно и те най-вероятно ще бъдат отстранени.

Много хора имат представи и мнения за изгнанието на евреите от Юдея и не разбират Божиите намерения, но този проблем може да се реши много лесно. Ще ви кажа един прост начин да го направите. Слушайте и вижте дали може да отговори на тези ваши затруднения. На първо място най-простият начин е хората да разберат, че са сътворени същества и че е напълно естествено и обосновано сътворените същества да се покоряват на своя Създател. Би било голямо непокорство, ако сътворените същества постоянно таят представи за своя Създател и не могат да Му се покорят. Хората трябва да разберат, че има един основен принцип на отношението на Създателя към сътворените същества, който е и най-висшият принцип. Начинът, по който Създателят се отнася към сътворените същества, напълно се основава на Неговия план за управление и на изискванията на делото Му. Не Му е необходимо да се съветва с който и да е човек, нито да получава съгласието на който и да е човек. Той прави всичко, което трябва, и се отнася към хората така, както трябва, и, независимо какво прави или как се отнася към хората, всичко е в съответствие с истините принципи и принципите, по които работи Създателят. Като сътворено същество единственото, което човек трябва да прави, е да е покорен пред Създателя и не бива да прави никакъв собствен избор. Това е разумът, който сътворените същества трябва да притежават, и ако някой не го притежава, значи не е годен да се нарича човек. Хората трябва да разберат, че Създателят винаги ще бъде Създателят. Той има могъществото и умението да устройва всяко сътворено същество и да господства над него, както Му е угодно, и не се нуждае от причина за това. Това е Неговата власт. Нито едно от сътворените същества няма правото или уменията да съди дали това, което Създателят прави, е правилно или грешно, или как трябва да постъпва. Нито едно сътворено същество няма право да избира дали да приеме върховенството и подредбите на Създателя и нито едно сътворено същество няма право да поставя изисквания за това как Създателят да господства и да подрежда съдбата му. Това е най-висшата истина. Каквото и да е направил Създателят на Своите сътворени същества и както и да го е направил, хората, които Той е създал, трябва да правят само едно: да търсят, да се подчиняват, да познават и да приемат всичко, което Той е подредил. Крайният резултат ще е, че Създателят ще изпълни своя план за управление и ще довърши делото Си, като направи така, че планът Му за управление да напредва без никакви препятствия. Междувременно, тъй като сътворените същества са приели върховенството и подредбите на Създателя и са им се покорили, те ще придобият истината, ще разберат намеренията на Създателя и ще опознаят Неговия нрав. Има още един принцип, за който трябва да ви кажа: каквото и да прави Създателят, както и да се проявява и независимо дали върши велико или малко дело, Той все пак е Създателят, докато всички хора, които Той е създал, независимо какво са свършили и колко са талантливи или даровити, си остават сътворени същества. Що се отнася до сътвореното човечество, колкото и благодат и колкото и благословии или колкото и милост, любяща доброта или благосклонност да е получило от Създателя, то не бива да смята, че се отличава от масите, или да си мисли, че може да е равнопоставено на Бог и че е станало високопоставено сред сътворените същества. Колкото и дарби да ти е дал Бог или колкото и благодат да ти е дал, или колкото и мило да се е отнесъл към теб, и независимо дали ти е дал няколко специални таланта, нищо от това не е твой актив. Ти си сътворено същество и затова винаги ще си останеш сътворено същество. Никога не бива да мислиш: „Аз съм малкият любимец в Божиите ръце. Бог никога няма да ме изостави, винаги ще се отнася към мен с любов, грижа и нежни ласки, с топъл шепот за утеха и увещание“. Напротив, в очите на Създателя ти си същият като всички останали сътворени същества. Бог може да те оползотвори, както пожелае, да те устрои, както пожелае и да подреди да изпълняваш каквато роля пожелае сред всякакви хора, събития и неща. Това трябва да знаят хората и те трябва да притежават такъв разум. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, връзката му с Бог ще стане по-нормална и той ще установи най-справедлива връзка с Него. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, той ще се ориентира правилно за положението си, ще заеме мястото си там и ще изпълнява своя дълг.

Какво мислите, след като чухте тези думи? Ще продължите ли да разбирате погрешно Бог? Някои хора казват: „Като се има предвид, че Бог се отнася към хората по този начин, когато Бог казва, че в Неговите очи хората са като мравки, че са по-незначителни от ларви, изглежда, че това не е било само теоретично, а реалност! Бог и човекът не са толкова близки, колкото хората си представят“. Сърцата на хората изстиват, сякаш вода е била хвърлена върху горящите им сърца, което кара самите хора да охладнеят. Как смятате, дали е по-добре сърцата им да изстинат, или е по-добре постоянно да имат погрешни схващания за Бог? (По-добре е сърцата им да изстинат.) Само като изстинат за известно време, могат да разберат Божия нрав. Разумът, който сътворените същества трябва да притежават, е да използват истината като свой принцип за всичко. Трябва да използват истината като основа на начина, по който гледат на всичко, и трябва да използват истината като свой принцип и основа за всичко, което правят. Това е правилният начин. Обратно на това обаче, хората винаги чувстват в сърцата си, че връзката им с Бог е като връзката им с друг човек и че взаимодействията им с Бог трябва да бъдат на равни начала. Дали това е добра ситуация? (Не, не е.) Какво не я прави добра? Хората са се поставили в грешната позиция. Те не се отнасят към Бог като към Бог. Това е така, защото имат твърде много погрешни разбирания за Бог, но Бог няма да промени отношението Си в резултат на погрешните разбирания или упорството на човека. Точно обратното – Той не само че няма да промени отношението Си, но ще продължи да върши Своето дело в хората в съответствие с принципите, точно както преди, и да подрежда и господства над живота на цялото човечество. Човекът обаче е склонен да си създава представи за Бог, да Му се противопоставя и да се бунтува срещу Него, затова трябва да страда много. Хората искат да се промъкнат точно до Бог и да подплатят връзката си с Него, затова говорят за своите чувства, капитал, таланти, способности, колко са дали, за миналите си постижения и за всякакви други причини. Могат ли хората да придобият истината, когато винаги живеят в тези състояния? Не, не могат. Ако нямаш сърце, покорно на Бог, ако винаги имаш погрешни възгледи, ако не си способен да приемеш позицията на сътворено същество, ако имаш необуздани амбиции и ако винаги жадуваш за по-висока позиция, това в края на краищата ще те направи неспособен да подходиш правилно към дълга си или да разбереш точно Божиите изисквания и нагласи към теб. Въпреки че си постоянно облагородяван и постоянно страдаш, ти не си способен да се избавиш от своите представи и фантазии, и дори си мислиш, че ти си този, когото Бог обича и за когото се грижи най-много. В резултат на това, когато ти се случи нещо реално и видиш, че Бог не действа по този начин и че ти просто се самозалъгваш, претърпяваш неуспех и понасяш удар. Оплакваш се и се чувстваш онеправдан. Чувствата ти също са засегнати. Заслужава ли си това страдание? (Не, не си заслужава.) Хората сами са си навлекли страдание заради самозалъгването си, представите и фантазиите си. Това е най-проблематичното нещо за тях и те трябва да обърнат посоката! Как трябва да направят това? Като признаят, че Бог е праведен към всички и че всички дела, които Бог извършва, са с цел да спаси човешката раса — Той няма друг план. Това, което хората трябва да направят, е да заемат позицията на сътворено същество, да се покорят на върховенството, устройването и подредбите на Създателя, да приемат и да се покорят на всичко, което Създателят прави, да търсят истината и Божиите намерения в тези неща, и да признават Божието поведение. Ако хората винаги използват собствените си представи, за да оценяват и определят Божиите действия, винаги предявяват неразумни изисквания към Бог и настояват Бог да прави нещата по техния начин, тогава те се бунтуват срещу Бог и не само са неспособни да разберат истината, но в края на краищата няма да им остане нищо друго, освен да бъдат отритнати и отстранени от Бог. Ако хората искат да бъдат благословени от Бог, единственото, което трябва да правят, е да търсят, да се покоряват, да признават и да приемат всичко, което прави Създателят. Това е единственият начин хората да разберат истината, да опознаят Бог, да постигнат истинско покорство пред Бог и да бъдат спасени.

18 май 2018 г.