За да се види дали някой вярва в Бог с истинска вяра, най-важното нещо е да се наблюдава отношението му към Бог. Ако се отнася към Бог с боязън и покорство в сърцето си, то той има истинска вяра в Бог. Но ако той няма богобоязливост или покорство към Бог, значи няма истинска вяра. Какво отношение трябва да имат хората към Бог? Те трябва да се боят от Него и да Му се покоряват. Онези, които могат да се боят от Бог, са способни да търсят и да приемат истината. Онези, които могат да се покорят на Бог, са способни да проявяват внимание към Божиите намерения. Те се стараят да удовлетворят Бог във всичко, което правят. Всеки, който се стреми към истината, притежава тези две качества. Онези, в чиито сърца няма богобоязливост или покорство към Бог, със сигурност не се стремят към истината.

Как точно трябва да се практикува стремежът към истината? Вие преживявате ли Божието дело в ежедневното изпълнение на вашия дълг? Молили ли сте се на Бог, когато сте били изправени пред проблеми, и можете ли да ги решите, като търсите истината? Това е свързано с въпроса за навлизането в живота. Когато разкриете покварата си, докато изпълнявате своя дълг, можете ли да се самоанализирате и да решите проблема с вашия покварен нрав според Божиите слова? Ако не можете да го практикувате и преживявате по този начин, тогава то няма нищо общо с вярата в Бог. Без значение какъв дълг изпълняваш или какво вършиш, трябва да се опиташ да разгадаеш какви аспекти от Божиите слова са засегнати, както и собствените ти мисли, мнения или неправилни намерения — всички те са част от състоянието на човека. Какво включва състоянието на човека? То включва гледните точки на хората, тяхното отношение, намеренията и възгледите им, както и някои сатанински философии, логика и знание — казано накратко, всички тези неща са свързани с обичайните начини и методи на действие на хората и с това как те третират останалите. Когато човек е изправен пред дадена ситуация, той първо трябва да изследва какъв е неговият възглед. Това е първата стъпка. Втората стъпка е да изследва дали този възглед е правилен. Как тогава следва човек да определи дали възгледът му е правилен, или не? Един път това се определя с Божиите слова и втори път според принципите на вида на въпросната ситуация. Например работните подредби, интересите и правилата на Божия дом, както и изричните слова на Бог — използвайте тези неща, за да определите дали даден възглед е правилен. Те са критериите за оценка. Изследвате ли възгледите си, когато сте изправени пред дадена ситуация? Независимо дали можеш действително да ги разпознаеш, или не, първата стъпка е, че трябва да практикуваш по този начин. Без значение какво правят хората, всички те имат определен възглед за това. Как се формира този възглед? От това как виждаш ситуацията, на какво основаваш гледната си точка, как планираш да се справиш с нея и на какво основаваш метода си за справяне с нея. Всички тези неща са част от твоя възглед. Например какво мислиш за покварата на човешкия род? На какво се основава гледната ти точка? Как подхождаш към този въпрос? Всички тези неща касаят възгледите на човек за нещата. Това важи и за възгледите на човек по определен въпрос. Независимо от ситуацията, всеки има възглед, който стои в основата на неговото отношение и метод за справяне с всеки въпрос. Този възглед ще насочва и ръководи начина, по който човек действа. И именно произходът на този възглед е онова, което определя дали той е правилен или погрешен. Например ако възгледът ти се основава на сатанинска философия и логика, а изказванията ти са с намерение да постигнеш слава и гордост, да дадеш възможност на повече хора да те познават и разберат, да те запомнят и одобрят, то това е отправната ти точка за предприемане на действия. Ако имаш такова погрешно намерение, то възгледите и методите, които произтичат от него, със сигурност също ще бъдат погрешни и определено няма да бъдат в съгласие с истината. Когато създаваш погрешни възгледи, отношения и методи, можеш ли да ги разпознаеш? Ако можеш да оцениш тяхната правота или погрешност, то ти изпълняваш основно условие за удовлетворяване на Божиите намерения, но това не е абсолютното условие. Кое е абсолютното условие? Когато си преценил, че възгледите ти са погрешни, когато имаш неправилни намерения и лични планове и желания, какво можеш да направиш, за да не действаш според тези погрешни възгледи? Това изисква да се избавиш от неправилните си намерения и възгледи и същевременно да търсиш истината. След като си напълно наясно, че възгледите ти са неправилни, че не съответстват нито на истината, нито на Божиите намерения, че Бог ги ненавижда, от това следва, че трябва да им се опълчиш. Каква е целта на опълчването на плътта? Целта е да вършиш нещата според Божиите намерения, да вършиш неща, които съответстват на истината, и по този начин да можеш да практикуваш истината. Ако обаче не можеш да се опълчиш на погрешните си възгледи, тогава не можеш да приложиш истината на практика или да изживееш истината реалност. Това означава, че онова, което разбираш, е само доктрина. Нещата, за които говориш, не могат да въздържат поведението ти, да ръководят действията ти или да коригират погрешните ти възгледи, което допълнително доказва, че това е просто доктрина. Следователно първата стъпка е да изследваш възгледите си. Втората стъпка е да измериш правотата на тези възгледи: на погрешните възгледи трябва да се опълчиш и те трябва да бъдат отхвърлени. Правилните възгледи трябва да се спазват и поддържат. Къде сега се крие трудността за вас? От една страна, вие много рядко изследвате себе си. Това не ви е навик. От друга страна, дори когато наистина изследвате себе си, не знаете дали намеренията и възгледите ви са правилни, или не. Струват ви се едновременно правилни и неправилни, така че в крайна сметка се чувствате озадачени и объркани и вършите нещата по вашия си начин. Това е един вид ситуация. Какви други ситуации съществуват? (Понякога наистина разпознавам собствените си намерения и възгледи и желая да им се опълча, но не мога да преодолея покварения си нрав. Затова правя компромис, измислям си причини и извинения, за да се нагодя. Тогава не успявам да практикувам и след това съжалявам.) Това показва, че не ви достига сърце да се покорите пред истината и да обичате истината. Ако в сърцето на човек има голяма любов към истината, той често ще може да преодолее някои от погрешните си намерения и възгледи и ще може да им се опълчи. Разбира се, има някои специални обстоятелства, при които за повечето хора е трудно да преодолеят тези неща. Нормално е ако и ти не си ги преодолял. Но ако повечето обикновени хора могат да ги преодолеят, а за теб е много трудно, какво доказва това? Показва, че твоята любов към истината не е голяма и че практикуването на истината просто не е толкова важно за теб. Кое е важно за теб? Упорито да се придържаш към собствените си възгледи, да се успокояваш, да удовлетворяваш собствените си желания. Това са важните неща за теб. Спазването на Божиите изисквания, практикуването на истината, удовлетворяването на Божието сърце и покоряването на Бог — никое от тези неща не е важно за твоето сърце. Това разкрива вътрешните ти намерения и възгледите, към които се стремиш.

Какво включва състоянието на човек преди всичко? (Неговите намерения, позиции и възгледи.) Състоянието му включва предимно тези неща. Какво се среща най-често в състоянията на хората? То често се появява в сърцата им, когато се сблъскат с нещо, и е нещо, което могат съзнателно да разпознаят в мислите си. Какво мислите, че е то? (Намеренията им.) Точно така. Намеренията са очевидна част от състоянието на хората и са една от най-обичайните му страни. Хората имат свои мисли и намерения във връзка с повечето въпроси. Когато се появят такива мисли и намерения, хората ги приемат за основателни, но в повечето случаи те са заради тях самите, заради собствената им гордост и собствените им интереси, друг път — за да прикрият нещо, или за да им донесат удовлетворение по някакъв начин. В такива моменти трябва да анализираш как и защо е възникнало намерението ти. Например Божият дом иска от теб да свършиш работата по изчистването на църквата и има един човек, който винаги е бил нехаен за дълга си и постоянно е търсил начини да си спести усилията. Съгласно принципа този човек трябва да бъде изчистен, но ти си в добри отношения с него. И така, какви мисли и намерения ще се породят у теб? Как ще практикуваш? (Като постъпя според собствените си предпочитания.) И от какво се пораждат тези предпочитания? Тъй като този човек е бил добър към теб или е направил нещо за теб, имаш добро впечатление от него и затова в този момент искаш да го предпазиш и да го защитиш. Дали това не е резултатът от чувствата? Изпитваш чувства към него и затова възприемаш следния подход: „Докато висшите власти си имат политики, местните си имат свои мерки за противодействие“. Това е двуличие. От една страна му казваш: „Трябва да се стараеш малко повече, когато вършиш нещо. Повече недей да си нехаен, трябва да понесеш малко страдание; това е наш дълг“. От друга страна отговаряш на Горното и казваш: „Променил се е към по-добро, вече е по-ефективен, когато изпълнява дълга си“. Но това, което всъщност си мислиш наум си, е: „Това е така, защото поработих върху него. Ако не бях го направил, още щеше да е същият, какъвто си беше“. Винаги си мислиш наум: „Към мен беше добър, не може да бъде премахнат!“. Какво е състоянието ти, когато такива неща присъстват в твоето намерение? Като предпазваш личните емоционални взаимоотношения, ти вредиш на работата на църквата. Такава постъпка съответства ли на истините принципи? И има ли покорство в това, че постъпваш така? (Не.) Няма покорство, а в сърцето ти има съпротива. В нещата, които ти се случват, и в работата, която трябва да вършиш, собствените ти идеи съдържат субективни преценки и тук са примесени емоционални фактори. Вършиш нещата въз основа на чувства, но все още вярваш, че постъпваш безпристрастно, че даваш на хората възможност да се покаят и че им оказваш любяща помощ; по този начин правиш това, което искаш, а не това, което казва Бог. Като работиш така, понижаваш качеството на работата, понижаваш ефективността и вредиш на църковната работа — и всичко в резултат от това, че действаш според чувствата. Дали ще си способен да разпознаеш проблема тук, ако не се изследваш? Никога няма да успееш. Може и да знаеш, че не е правилно да постъпваш така, че това е липса на покорство, но го обмисляш и си казваш: „Трябва да му помогна с любов, а след като получи помощ и се поправи, няма да има нужда да го премахвам. Нима Бог не дава на хората възможност да се покаят? Бог обича хората, така че трябва да им помагам с любов и трябва да правя това, което Бог иска“. След като си помислиш това, вършиш нещата по свой начин. След това сърцето ти е спокойно и чувстваш, че практикуваш истината. Дали практикуваше според истината по време на този процес, или действаше според собствените си предпочитания и намерения? Действията ти бяха изцяло според собствените ти предпочитания и намерения. През целия процес използваше така наречената доброта и любов, чувства и философии за светските отношения, за да изгладиш нещата, и се опитваше да избегнеш заемането на страна. Изглеждаше, че помагаш на този човек с любов, но в сърцето си всъщност беше ограничен от чувствата и тъй като се опасяваше, че Горното ще разбере, се опита да спечелиш и двете страни с компромис, така че да няма обидени и работата да се свърши, а това е същият начин, по който невярващите се опитват да избегнат заемането на страна. В действителност как Бог оценява тази ситуация? Той ще те класифицира като човек, който не се покорява на истината, който често заема отношение на внимателна проверка и анализиране на истината и Божиите изисквания. Каква роля играе твоето намерение, когато подхождаш към истината и Божиите изисквания, като използваш този метод, и когато изпълняваш дълга си с това отношение? То служи за защита на собствените ти интереси, на собствената ти гордост и на междуличностните ти отношения, без да се съобразява с Божиите изисквания и без да оказва положително въздействие върху собствения ти дълг или върху работата на църквата. Такъв човек живее изцяло според философиите за светските отношения. Всичко, което казва и прави, е, за да защити собствената си гордост, чувства и междуличностни отношения, но той няма истинско покорство към истината и към Бог, нито прави някакъв опит да заяви или да признае тези проблеми. Той не изпитва капка угризение и остава напълно невеж за естеството на проблемите. Ако на хората им липсват богобоязливи сърца и ако Бог няма място в сърцата им, тогава те никога не могат да действат принципно, независимо какъв дълг изпълняват или с какви проблеми се занимават. Хората, които живеят в рамките на своите намерения и егоистични желания, са неспособни да навлязат в истината реалност. Поради тази причина ако се сблъскат с проблем и не изследват намеренията си, и не могат да осъзнаят какво е погрешното в тях, а вместо това използват всевъзможни оправдания, за да изфабрикуват лъжи и извинения за себе си, какво се случва накрая? Вършат доста добра работа, за да защитят собствените си интереси, гордост и междуличностни отношения, но са изгубили нормалните си отношения с Бог. Някои хора вярват в Бог от дълго време, но когато бъдат помолени да разговарят за някое тяхно лично преживяване, те няма какво да кажат. Не могат да споделят никакво свидетелство за преживяване, свързано с промяната на нрава им. Каква е причината за това? Те много рядко изследват себе си и много рядко практикуват според истините принципи. Вместо това предпочитат да вървят по собствен път, живеят в покварен нрав, действията им се ръководят от собствените им намерения, възгледи, желания и планове, като същевременно остават непокаяли се. В Бог вярват те и Божиите слова слушат. Получават истината и също така разговарят за нея и я проповядват — но какво реално практикуват? Практикуват само според собствените си намерения и фантазии, а не според Божиите искания. Следователно какво е отношението им към Божиите слова? Как се отнасят към Божиите изисквания? В кой аспект на преживяване на Божието дело трябва хората да бъдат най-съвестни? Как трябва да преживяват Божиите слова и да практикуват истината — това е най-същественият въпрос. Ако някой, след като чуе Божиите слова и слуша проповеди, не отиде и не ги приложи на практика, той наистина ли вярва в Бог? Той наистина ли преживява Неговото дело? Защо не е съвестен там, където трябва да бъде такъв? Защо се съмнява в Бог и думите Му, когато трябва да практикува истината? „Защо Бог има тези искания? Те съобразени ли са с Неговите думи? Бог все още ли е любов, ако отправя подобни искания? Отправянето на тези искания не изглежда като нещо, което Той би направил, нали? Не мога да го приема. Божиите искания са доста необмислени. Те в голяма степен противоречат на човешките представи и фантазии.“ Кажете Ми, може ли човек, който мери нещата по този начин, да е способен да приеме истината? (Не.) Това не е отношението на приемане на истината. Измерването на Божиите искания и подхождането към тях с това отношение и тези намерения — това отваряне ли е или затваряне на сърцето на човек за Бог? (Затваряне.) Това не е отношение на приемане, а на съпротива. По отношение на Божиите искания, такива хора първо проучват внимателно, някои от тях дори се присмиват: „Бог не е взаимодействал много с братята и сестрите на църквата. Той не познава църковните дела. Божият дом не върши ли нещата донякъде твърде догматично? Ние не вършим нещата така. Ние вършим нещата според ситуациите на братята и сестрите, като им предоставяме възможности. И освен това въплътеният бог трябва да проявява разбиране към слабостите на хората! Ако той не проявява внимание, ние ще проявим. Има някои неща, към които бог не проявява внимание, но ние ще проявим“. Що за отношение възприемат те? Това е отношение, което се съпротивлява, съди и заклеймява. Те подлагат нещата на внимателна проверка и след това произнасят присъдата си. А как съдят? Те казват: „Във всеки случай бог е праведен и аз вярвам именно в бог, а не в човек. Бог проучва внимателно най-интимните кътчета на човешките сърца“. Какво означава това? (Те отричат въплътения Бог.) Точно така. В сърцата си те отричат Христос и намекват, че Христовите слова не представляват непременно Бог. Всеки път, когато Христовите действия и слова противоречат на собствените им интереси, намерения и възгледи или са в разрез с тях, те отричат Бог. „Както и да е, аз вярвам в бог и бог е праведен. Той проучва внимателно най-интимните кътчета на човешките сърца.“ Какви са тези твърдения? Те присъди ли са? Каква е природата на тези твърдения? (Богохулство.) Да се говори за хората зад гърба им е прибързана оценка. Да се говори за Бог зад гърба Му е не просто прибързана оценка. Това е богохулство. Могат ли хора, които са способни да хулят Бог, да бъдат истински вярващи? Това хора със съвест и разум ли са? Бог ще спаси ли такива хора? Тези хора са просто лакеи на Сатана. Те са зли хора и трябва да бъдат отхвърлени и отстранени.

В църквите има ли проявления на коментиране относно Бог и съдене на Неговото дело? Не са широко разпространени, но определено ги има, защото във всяка църква съществуват неверници и зли хора. Сега, при определени обстоятелства може ли този тип състояние да възникне в сърцата на онези, които истински вярват в Бог? Ако във вас възникнат неща като съдене, съпротива и богохулство, какъв е вътрешният ви отговор? Способни ли сте да схванете сериозната природа на проблема? Да кажем например, че никога не си се женил, но си в подходяща среда и срещнеш мила потенциална партньорка, с която би искал да излезеш на среща. Макар вече да си обещал на Бог, че ще посветиш целия си живот на Него и няма да търсиш партньорка, в сърцето си все пак имаш добро чувство към тази жена, затова решаваш да излизаш на срещи с нея. Но след срещите откриваш, че има много препятствия и осъзнаваш, че не е уместно да излизаш с нея, че Бог не го позволява. Искаш да я оставиш, но не можеш да се избавиш, затова се молиш на Бог, проклинаш се и се опълчваш на себе си и в края на краищата двамата наистина се разделяте. След раздялата изпитваш огромно душевно страдание. Това е нормално. Това е нормалната слабост на човешката природа. Но не трябва да се оплакваш от Бог. Ще могат ли повечето хора да преминат през това преживяване и ще съумеят ли да не се оплакват от Бог? Повечето не биха могли и това отразява отношението им към истината и Бог. Какви ли погрешни мисли ще да има човек, за да се оплаква от Бог в подобна ситуация? (Ако не вярвах в Бог, щях да мога да си намеря партньор.) Подобна мисъл голям проблем ли е? До известна степен те не искат да вярват в Бог, искат да се откажат. Мислят си: „Защо ми трябваше да избирам пътя на вярата в Бог? Да не вярваш в Бог би било страхотно. Бих могъл да правя каквото пожелая. Не е лесно да се намери такава подходяща партньорка. Ако я подмина сега, скоро ще бъда твърде стар, за да ме пожелае някой. Трябва ли никога повече да не се опитвам да си намеря някого? Така ли ще прекарам остатъка от живота си?“. Негативни, изпълнени със съжаление мисли се надигат в главите им, дори дотам, че този човек не иска повече да вярва. Това са проявления на бунтуване срещу Бог и предателство спрямо Него. Но това не е най-сериозното. Кои мисли са по-сериозни от това? Преживявали ли сте подобно нещо? (Не.) Да не сте го преживели е настина доста опасно. Онези, които са преживели такива неща, са способни да видят ясно определени техни аспекти. Те са в относително по-голяма безопасност, макар това да не е абсолютна гаранция. Изкушението, пред което се изправят онези, които нямат такива преживявания, не е незначително. Трябва да бъдат бдителни, защото при всяка загуба на бдителност ще се поддадат на изкушение! Някои хора размишляват: „Добре е да си роден през последните дни и да си избран от Бог. Нещо повече, аз съм млад, без семейни обвързаности, което ми дава свобода да изпълнявам дълга си — това е Божия благодат. Жалко, че има само един недостатък — дори и да срещна подходяща партньорка, не мога да имам връзка с нея или да се оженя за нея. Но защо да не мога да си потърся такава? Нима бракът е грях? Та нима няма много братя и сестри с брачни партньори и деца? И те ли не вярват в Бог? Защо не ми е разрешено да си потърся партньор? Бог не е праведен!“. Излиза наяве тяхното осъждане на Бог и недоволството им срещу Него. В съзнанието си решават, че всичко това е дело на Бог, че всичко идва от Бог, затова роптаят срещу Него и изливат оплакванията си: „Бог е толкова несправедлив към мен! Той е толкова невнимателен! Другите хора могат да сключват брак, защо аз да не мога? Другите хора могат да имат деца, защо аз да не мога? Бог дава на другите хора тази възможност, защо не я дава на мен?“. Появяват се оплаквания и присъди. Какво е това състояние? (Състояние на съпротива, противопоставяне.) Съпротива, недоволство, неохота. Липсва и най-малкото намерение за приемане или покоряване на онова, което върши Бог. Просто им се иска Той да постъпи по друг начин. Въпреки всичко те все още не са склонни да изберат да сключат брак, като се страхуват, че ако сключат брак и създадат обвързаности, няма да са толкова свободни и повече няма да могат да изпълняват дълга си добре, а това по-късно ще им попречи да бъдат спасени и да влязат в небесното царство. Какво тогава ще правят с такова съжаление? Всъщност това е пътят, който сам избираш. Бог дава на хората свободна воля. Можеш да избереш дали искаш да си намериш партньор и да сключиш брак или да се стремиш към истината и спасението. Това е изцяло личен избор. Дали избираш правилно, или не, няма никакво отношение към Бог, защо тогава се оплакваш от Него? Защо се оплакваш, че Той не е праведен? Защо имаш толкова много оплаквания? (Защото собствените ми интереси не бяха удовлетворени.) Когато са засегнати интересите ти, ставаш вътрешно недоволен. Чувстваш, че си претърпял загуба, затова обвиняваш Бог и дори си търсиш причини да дадеш израз на това. Що за нрав е това? (Злонамерен нрав.) Това е злонамереност. Да се обвинява Бог, да се правят оплаквания, че Той не е праведен, и да се правят оплаквания, че подредбата Му е непригодна всеки път, когато нечии интереси не могат да бъдат удовлетворени — това е нрав, който е злонамерен и непримирим, и нелюбещ истината. Как тези състояния и мисли възникват в хората? Ако не бяха тези ситуации, тези неща щяха ли пак да възникнат и да бъдат разкрити? (Не.) Когато не си изправен пред такава ситуация, съответните ти интереси няма да се сблъскат с Божиите искания и интересите ти няма да бъдат накърнени по никакъв начин, затова си мислиш, че твоята любов към Бог и стремежът ти към Него са по-добри и по-силни от тези на другите. Но когато си изправен пред тази ситуация и интересите ти бъдат засегнати, не можеш да се избавиш от тях и затова се оплакваш от Бог. Какво излиза наяве от този проблем? Каква е причината, която кара хората често да се оплакват от Бог и да Го осъждат? (Когато собствените им интереси не са удовлетворени.) Когато са засегнати собствените им интереси, когато собствените им намерения, желания и планове не могат да се реализират, хората се съпротивляват на Бог, съдят Го и се оплакват от Него, а може дори и да богохулстват. Всъщност съденето само по себе си е вид състояние на съпротива. Богохулството е дори още по-сериозно. Когато интересите им са накърнени, колкото повече мислят за това, толкова повече се ядосват, толкова по-недоволни стават и толкова по-онеправдани се чувстват. Започват да се съпротивляват, а с тези мисли в съзнанието им оплакванията се изливат от устата им и те започват да съдят. Това е знак за противопоставяне на Бог.

Какви са някои от конкретните проявления на съпротивата на човек срещу Бог? (Да не изпълнява дълга си старателно, да подхожда нехайно към дълга си.) Това е един аспект. Преди този човек е могъл да посвети седемдесет или осемдесет процента от енергията си на изпълнението на своя дълг и да се посвети на онова, което върши. Сега обаче той таи мисли за Бог и смята, че не е получил Божиите благословии или благодат, въпреки че изпълнява дълга си. Освен че съди Бог като неправеден, в сърцето му има и неохота, затова влага едва десет или двадесет процента от усилията си, когато изпълнява дълга си, и така действа по съвсем нехаен начин. Това е вид поведение на съпротива, причинено от състояние на непокорство. Има ли и още нещо? (Безразсъдно занемаряване.) Как се проявява то? Да кажем например, че някой, като водач на група, обикновено е ставал от сън в 5 сутринта за събиране в 8 ч., за да се моли, да се занимава с духовни практики и да се подготви. След това записвал съдържанието, за което ще разговаря на събирането. Имал е сериозно отношение към изпълнението на дълга, посвещавайки му се изцяло. След като веднъж бил кастрен обаче, започнал да се замисля: „Какъв е смисълът да ставам рано? Бог не го вижда и никой не ме хвали за това. Няма и един човек, който да казва, че си изпълнявам предано дълга. Освен това винаги ме кастрят въпреки упоритата ми работа. Нито съм получавал Божието одобрение. Изглежда, че сега дори и бъдещите награди са изложени на риск“. И така, на следващото събиране той не се подготвя предварително или не разговаря ентусиазирано и спира да си води бележки. Какво отношение е това? (Безотговорно отношение.) Този човек е безотговорен и нехаен и вече не иска да посвещава цялото си сърце и сила. Защо е такъв? Има нещо в него, което създава безпокойство. Той се съпротивлява на Бог и се бори с Него, и мисли: „Твоето кастрене ме накара да се чувствам неспокоен, затова и аз се отнасям така към Теб. Преди отдавах цялото си сърце и ум, но Бог не ме одобряваше. Бог третира хората несправедливо, затова няма вече да давам максимума от себе си при изпълнението на дълга си!“. Какъв нрав е това? Проявява се скотството му. В сърцето си той отрича Божията праведност, отрича, че Бог проучва внимателно най-интимните кътчета на човешкото сърце, отрича, че Бог истински обича човека, отрича Божията същност и се отнася към Бог само въз основа на собствените си представи. Какви типове поведение възникват от такова отношение към Бог? Лекомислие, безразсъдно занемаряване и безотговорност, а също и оплаквания и погрешно разбиране. Той дори ще разпространи представите си, като подтиква другите: „Вярата в Бог не ти гарантира, че ще получиш благословии. А и за какви благословии изобщо става дума? Някой виждал ли ги е? Всички вървим по пътя на Павел. Колко от нас могат да бъдат като Петър? Успех с довеждането ви до съвършенство от Бог“. Какво точно разпространява той? Своето съдене на Бог и представите си за Него, както и недоволството си от Него. Каква е природата на това поведение? Конфликтно ли е? (Да.) Защо той може да бъде толкова конфликтен? Защото възгледите, които има, са неправилни. Той разбира погрешно отношението на Бог към хората, Неговите изисквания към тях и Неговият подход към тях — липсва му разбиране за тези неща. Когато Бог работи в него, той не може да приеме и да се покори, нито може да търси истината. Какво в крайна сметка възниква като следствие от това? Съпротива, съдене, заклеймяване и богохулство. Всеки с покварен нрав ще прояви тези неща естествено. Единствената разлика е до каква степен. Съвсем не е вярно, че само зли хора се държат по този начин. Съгласни ли сте? (Да. Всеки, който не се стреми към истината, се държи по този начин.) Точно така. Хората, които не се стремят към истината, и онези с отровна човешка природа — всички те проявяват и разкриват тези черти в различни степени. Онези, които са по-старателни в стремежа към истината, също ще изпаднат в ненормални състояния, когато им се случи нещо нежелано, но те могат да направят обрат, като се молят, като изследват себе си спрямо Божиите слова и търсят истината. След като направят обрат, ще има покаяние, което ще им позволи да спрат да разбират погрешно Бог и да развият известно покорство. Макар понякога това покорство да има известни примеси, да е донякъде принудително или да не изпълнява напълно критериите, щом са склонни да се покорят и могат да приложат дори малка частица от истината на практика, постепенно ще придобият яснота по всички аспекти на истината. Но ако изобщо нямаш никакво желание да се покориш и дори след като изследваш себе си и осъзнаеш този проблем, не търсиш и не приемаш истината — а още по-малко не приемаш начина, по който Бог се отнася към теб — то тогава ще има неприятности. До какви последици ще доведе това? Ще започнеш да се оплакваш, безразсъдно да раздаваш правосъдие и да говориш невъздържано, без каквато и да е следа от богобоязливо сърце. В по-леките случаи ще се оплакваш вкъщи и ще чупиш чинии като отдушник на гнева си. Ще се отчуждиш от Бог и няма да си склонен да дойдеш пред Него и да се молиш. В по-тежките случаи ще разпространяваш негативизма и представите си, когато видиш братята и сестрите, и ще причиняваш прекъсвания и смущения. Ако и тогава не се покаеш, има вероятност да провокираш възмущението им и ще бъдеш премахнат или отлъчен от църквата.

Когато на хората им се случват различни неща, у тях се забелязват всевъзможни проявления, които показват разликата между добрата и лошата човешка природа. И така, какви са критериите за оценка на човешката природа? Как трябва да се оценява какъв човек е някой и дали може да бъде спасен? Оценката зависи от това дали обича истината и дали е способен да я приеме и практикува. Всички хора имат в себе си представи и непокорство, всички имат покварен нрав и затова ще се сблъскват с моменти, когато това, което Бог иска, е в разрез със собствените им интереси и трябва да направят избор — това са неща, които всеки често ще преживява, никой не може да ги избегне. Всеки ще има също така моменти, когато разбира погрешно Бог и има представи за Него или оплаквания от Него и Му се противопоставя или се бунтува срещу Него — но тъй като хората имат различно отношение към истината, начинът, по който подхождат към нея, е различен. Някои хора никога не говорят за представите си, а търсят истината и ги преодоляват сами. Защо не говорят за тях? (Имат богобоязливо сърце.) Точно така: имат богобоязливо сърце. Страхуват се, че изричането им ще има негативен ефект, и просто се опитват да ги преодолеят в сърцето си, без да засягат никого другиго. Когато срещнат други хора в подобно състояние, те използват собствените си преживявания, за да им помогнат. Това е добросърдечност. Добросърдечните хора са любящи към другите и са готови да им помогнат да разрешат трудностите си. Имат принципи, когато вършат нещо и помагат на другите — помагат им да разрешат проблемите си, за да им бъдат от полза, и не казват нищо, което не е от полза за тях. Това е любов. Такива хора имат богобоязливо сърце, а действията им са принципни и мъдри. Това са критериите за оценка на това дали човешката природа на хората е добра, или лоша. Те знаят, че негативните неща не са от полза за никого, и че тези неща ще повлияят на другите, ако говорят за тях, затова избират да се молят на Бог в сърцето си и да търсят истината за разрешаването им. Независимо какви представи имат, те са способни да подходят към тях и да ги преодолеят с богопокорно сърце и тогава постигат разбиране на истината и способност да се покорят безпрекословно на Бог. По този начин техните представи постепенно ще намаляват. Но някои хора нямат разум. Когато имат представи, те обичат да общуват за тях с всеки и с всички. Но това не решава проблема и кара другите да имат представи — а това не им ли вреди? Някои хора не казват на братята и сестрите, когато имат представи. Те се страхуват, че другите ще са способни да разберат, че имат представи, и ще използват това срещу тях — но вкъщи говорят без угризения, говорят каквото си искат, като се отнасят с невярващите в семейството си като с братята и сестрите в църквата. Не се замислят какви последствия ще има това. Това действие в съответствие с принципа ли е? Например сред техните роднини може да има такива, които вярват в Бог, и такива, които не вярват, или такива, които отчасти вярват, а отчасти са скептични. Когато имат представи, те ги разпространяват сред членовете на семейството си, в резултат на което всички тези хора биват повлечени надолу с тях и започват да имат представи и погрешни разбирания за Бог. По своята същност представите и погрешните разбирания са вредни и след като бъдат разпространени, хората, които не могат да разберат какво представляват в действителност, могат да си навредят. Особено обърканите хора е възможно да станат още по-объркани, след като ги чуят. Само онези, които разбират истината и са способни да ги разпознаят, са в състояние да отхвърлят тези неблагоприятни неща — каквито са представите, негативността и погрешните разбирания — и да бъдат защитени от Бог. Повечето хора са лишени от такъв ръст. Някои могат да усетят, че тези неща са погрешни — което вече е доста впечатляващо — но изобщо не могат да разберат какво представляват в действителност. Следователно, когато има такива, които често разпространяват представи и негативност, повечето хора ще бъдат обезпокоени от тези неблагоприятни неща и ще станат слаби и негативни. Това е сигурно. Тези негативни, неблагоприятни неща имат огромна сила да подвеждат и да вредят на новоповярвалите. Те имат малко влияние върху онези, които вече имат основа. След време, когато тези хора разберат истината, те ще постигнат обрат. Но щом новоповярвалите, които нямат основа, чуят тези неблагоприятни неща, лесно ще станат негативни и слаби. Онези, които не обичат истината, дори ще се оттеглят и ще спрат да вярват в Бог. Такива зли хора дори могат да разпространяват представи и да смущават работата на църквата. Какви са тези хора, които разпространяват негативизъм и представи без угризения? Всички те са зли хора, всички те са демони и всички те ще бъдат разкрити и отстранени. Някои казват: „Аз не разпространявам тези неща сред непознати, а говоря за тях само вкъщи“. Независимо дали говорите за тях навън, или вкъщи, същността на въпроса е една и съща. Това, че можеш да говориш за тях вкъщи, означава, че имаш представи и погрешни разбирания за Бог. Това, че си способен да приказваш тези неща, доказва, че не търсиш и не обичаш истината. Не си потърсил истината, за да ти помогне да разсееш тези представи, нито възнамеряваш да се откажеш от тях, така че независимо с кого говориш, естеството на речта ти си остава същото. А има хора, които разпространяват представите си навсякъде, където отидат, и на всеки, с когото се срещнат. Например да кажем, че някой е изпратен вкъщи, защото е предизвикал прекъсвания и смущения, докато е изпълнявал дълга си. Когато го попитат защо са го изпратили вкъщи, той отговаря: „Аз просто съм откровен по природа. Казвам това, което мисля. Изпуснах се и разказах за някои от лошите неща, които съм правил. Когато водачите и работниците чуха за това, ме нарекоха зъл човек и ме изпратиха вкъщи. Всички трябва да се поучите от моето преживяване. Не можете да говорите необмислено в Божия дом. Бог казва да бъдеш честен, но ти трябва да се съобразяваш с аудиторията си. Няма проблем да си честен със семейството си, но опитай да бъдеш честен с външни хора и ще понесеш поражение. Аз не понесох ли току-що поражение заради това? Приемете това като урок“. Някои хора, след като чуят това, ще започнат да разсъждават: „Такива неща се случват в Божия дом? Мисля, че отсега нататък всички трябва да си мерим думите!“. Не са ли объркани тези хора? Бог е говорил толкова много, но след като са слушали повече от десетилетие, те не могат да си спомнят нито едно изречение — ала един зъл човек казва нещо и те трайно го запомнят, като го насаждат в сърцата си, и след това стават предпазливи в това, което казват и правят. Те са били подведени и отровени. Защо е възможно да бъдат отровени? От една страна, техните заложби са малки и те са твърде объркани, неспособни са да разпознават речта и поведението на другите хора и им липсва собствена позиция. Те не разбират истината и не са способни да я отстояват. От друга страна, те нямат вяра в Бог и изначално не разбират начина, по който Той се отнася към хората. Поради всичко това те могат да бъдат подведени от другите. Те също със сигурност не са добри хора, щом са способни да приемат думите на дявола. Какви намерения и цели има дяволът, когато разпространява представи? Те искат всички да им съчувстват. Биха се зарадвали много, ако всички се оплакват от Бог. Не е ли това човек, който предизвиква прекъсвания и смущения? Не предизвиква ли проблеми на сляпо? Как трябва да се постъпва с такива хора? Трябва ли изобщо да се говори за това? Незабавно ги изчистете от църквата. Не им позволявайте да останат дори още един ден. Оставането на зли хора като тях в Божия дом ще доведе само до беда. Те са скрита опасност, бомба със закъснител. Най-добрият начин на действие е да ги изчистите. Нека вярват в каквото си искат извън църквата — това няма нищо общо с Божия дом. Такива хора са най-коварните и не подлежат на изкупление. Кажете Ми, кой в Божия дом някога е бил отпращан заради случайно изпусната дума? Кой някога е бил накаран да си тръгне заради това, че е бил честен и открито си е признал? Божият дом винаги върши работата по пречистването на църквата и кои са тези, които биват изчистени? Това са всички онези зли хора, антихристи и неверници, които постоянно не изпълняват добре дълга си и които дори вършат зло и предизвикват смущения. Нито един човек не е бил изхвърлен заради моментно прегрешение или моментно разкриване на поквара, още по-малко за това, че е практикувал истината, за да бъде честен човек. Това е общоприет факт. Някои хора казват: „Тези, които се стремят към истината, са малцинство в църквата. Хората, които не се стремят към истината, са мнозинство. Ако мнозинството бъде изчистено, кой ще полага труд? Ако мнозинството бъде премахнато, колко хора все още биха могли да бъдат спасени?“. Това не е правилният начин на мислене. Както е казано отдавна: „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“. Именно защото човечеството е толкова дълбоко покварено, хората, които обичат истината, са толкова малко. Бог иска не голям брой хора, а хора с добродетели. Хората, които остават в Божия дом, са онези, които могат да слушат и да се покоряват, които могат да пазят делото на Божия дом. Повечето от тях са хора, които могат да приемат истината. Някои хора имат малки заложби и може да не разбират истината, но са способни да слушат, да се покоряват и да се въздържат от злодеяния, така че такива хора могат да бъдат оставени да работят. Онези, които успяват да останат сред полагащите труд, са все предани. Колкото и тежък да е трудът им, те не се оплакват. Те са хора, които слушат и се покоряват. Онези, които не слушат и не се покоряват, няма ли само да предизвикат смущения, ако останат? Дори да полагат малко труд, те винаги се нуждаят от надзор. В момента, в който не бъдат наблюдавани, биха могли да извършат нередности и да създадат проблеми. Трудът на такива хора носи повече вреда, отколкото полза. Такива полагащи труд трябва да бъдат премахнати, в противен случай както Божиите избраници, така и църковният живот ще бъдат смущавани. Ако злите хора не бъдат премахнати от църквата, Божиите избраници наистина ще пострадат и ще бъдат съсипани. Следователно единственият начин да се гарантира, че Божиите избраници ще могат да изживеят църковния живот несмущавани, е злите хора да бъдат премахнати. Това е единственият начин да се гарантира, че Божиите избраници ще влязат в правия път на вярата в Бог и ще постигнат спасение. Премахването на злите хора е в пълно съответствие с Божиите намерения.

Има един тип хора, които са обичливи и толерантни към всеки и са готови да помагат на всеки. Единственото нещо, което не ги интересува, е истината. Те винаги се противопоставят на Бог и са непримирими спрямо Него. Те са заклети врагове на Бог. Що за хора са това? Това са неверници и дяволи. Дяволите са онези, които изпитват най-силна неприязън и омраза към истината. Щом нещо касае истината или това, което Бог казва или изисква, те не само не го приемат, но се съмняват в него, съпротивляват му се и разпространяват представите си за него. Те също така вършат много неща, които вредят на църковното дело, и дори шумно протестират срещу Бог, когато са накърнени личните им интереси. Подобни хора са дяволи. Това са хора, които мразят истината и мразят Бог. В природата на всеки човек има нрав, който мрази истината. Следователно всеки има същност, която мрази Бог. Единствената разлика е степента на тази омраза — дали е малка, или голяма. Някои хора са способни да вършат зло, за да се противопоставят на Бог, докато други просто разкриват покварен нрав или негативни емоции. Тогава защо някои хора са способни да мразят Бог? Каква роля играят? Способни са да мразят Бог, защото имат нрав, който мрази истината. Щом имат такъв нрав, това означава, че те са дяволи и врагове на Бог. Какво е дявол? Дяволи са всички онези, които мразят истината и мразят Бог. Могат ли дяволите да бъдат спасени? Категорично не. Докато Бог спасява човешкия род, много хора ще се надигнат и ще Му се противопоставят и ще смутят делото на Божия дом. Подобни хора са дяволи. Могат да бъдат наречени и живи демони. Навсякъде в църквите всеки, който смущава делото на църквата, е дявол и жив демон. А всеки, който тормози църквата и не приема истината в каквато и да е степен, е жив демон. Следователно ако вие правилно разпознаете кои хора са живи демони, трябва да действате бързо, за да ги премахнете. Ако има някои хора, чието поведение обикновено е много добро, но понякога състоянието им е лошо или духовният им ръст е твърде малък и не разбират истината, и те извършат нещо, което причинява прекъсвания и смущения, но това не им е навик и не са такъв тип хора по природа, тогава те могат да останат. Човешката природа на някои хора не е много добра. Ако някой ги оскърби, те никога няма да оставят нещата така. Ще спорят безконечно с този човек, без да показват милост, когато чувстват, че имат основание. Въпреки това тези хора имат едно достойнство и то е, че са готови да полагат труд и да изтърпяват трудности. Такива хора могат временно да останат. Ако тези хора често вършат зло и смущават делото на църквата, то те са от дяволите и Сатана и категорично не могат да бъдат спасени. Това е сто процента сигурно. Този тип хора трябва да бъдат премахнати от църквата. На тях категорично не може да им бъде позволено да останат. Защо трябва да бъдат премахнати? На какво основание биват премахнати? Някои биват премахнати, за да им се даде шанс да се покаят, да им се даде урок. Други биват премахнати, защото се е видяла истинската им природа, и те не могат да бъдат спасени. Ето виждаш — хората са просто различни. Някои, които са били премахнати, въпреки изключителната си негативност и помраченото си сърце, не са изоставили дълга си и продължават да го изпълняват. Те не са в същото състояние като хората, които изобщо не изпълняват дълга си, след като са били премахнати, и пътищата, които поемат, не са еднакви. Какво е вътрешното състояние на онези, които продължават да изпълняват дълга си, след като са били премахнати? Към какво се стремят? Това е различно от онези, които не изпълняват дълга си. Ако не можете да го разпознаете, това означава, че заложбите ви са малки, липсва ви духовно разбиране и не можете да вършите делото на църквата. Ако можете да видите разликата, ще се отнасяте различно към тях. Къде се крие разликата между тези два типа хора? Каква е разликата в пътищата, по които вървят? Каква е разликата в отношението им към изпълнението на дълга? Можете ли да разпознаете тези неща? (Някои хора могат да продължат да изпълняват някакъв дълг, след като са били премахнати, което показва, че в тях все още има известна съвест. Вероятно също така чувстват, че вече не могат да бъдат спасени, но си мислят: „Вярвам в Бог. Убеден съм, че този Бог е Създателят. Въпреки че църквата ме премахна, трябва да продължа да вярвам в Бог. Аз все пак съм сътворено същество и признавам моя Създател“. В тях все още работи тази частица съвест. Ако дори не изпълняват дълга си, след като са били премахнати, и дори вече не вярват в Бог, те се показват като неверници.) Кой още иска да се изкаже? (Може би някои хора могат да продължат да изпълняват дълга си, след като са били премахнати, защото в сърцето си вече осъзнават, че са длъжници на Бог за нещата, които са вършили преди, и искат да поправят стореното. Но ако някой спре да изпълнява дълга си, след като е бил премахнат, това показва, че не е изпълнявал дълга си да удовлетворява Бог, а се е опитвал да сключва сделки с Бог, надявайки се да получи благословии. И след като е установил, че няма да получи никакви благословии, не е видял необходимост да продължи да изпълнява дълг, затова е спрял да полага труд.) Кой от тези два типа хора има някаква съвест? (Хората, които продължават да изпълняват дълга си, след като са били премахнати.) Типът, който продължава да изпълнява дълга си, все още има някаква съвест и основно разбиране какво е да си човек. Като човек, независимо как Бог се отнася към него и дали Бог го иска, той все още е сътворено същество на Бог. Не може да избяга от Божията ръка. Където и да отиде, остава сътворено същество, затова трябва да продължи да изпълнява дълга си. Това показва, че има съвест и основно разбиране какво е да си човек. Нещо повече, където и да отиде, поне може да признае, че вярва в Бог, и да признае Божието съществуване. Именно тази вяра в сърцето му му дава възможност да изпълнява дълга си. Този тип хора действително имат някаква вяра и може да са способни на покаяние. Що се отнася до онези, които спират да изпълняват дълга си, след като са били премахнати, те си мислят: „Ако бог не ме иска, вече няма да вярвам в бог. Така или иначе вярата ми е безполезна“. Те спират да вярват в Бог и отричат съществуването Му, дори изоставят основното разбиране какво е да си човек, като отричат всичко, което са вършили преди. На такива хора им липсва съвест и разум и именно там се крие разликата между тези два типа. Кажете Ми, Бог знае ли това? Той много добре го знае. Той е създал всички неща, може да проучи внимателно всички неща и да господства над всички тях. Неверниците, на които им липсва съвест, си мислят: „Къде е бог? Как така не съм го виждал? Следователно кой го е грижа, че църквата ме премахна? Така или иначе мога да живея където и да отида. Ти си мислиш, че не мога да продължа да живея само защото съм те напуснал? Като не изпълнявам дълга си, това ми дава дори още по-голяма свобода!“. Това е неговото отношение, което го разкрива като неверник, и доказва, че премахването му е било правилно. Подобни неверници трябва да бъдат премахвани. Прав им път! Хората, които имат вяра в Бог, реагират различно, ако бъдат премахнати. Например след като бъдат премахнати, някои хора може да кажат: „Не мога да живея, без да изпълнявам дълга си. Не мога да живея, без да вярвам в Бог. Не мога да продължа без Бог. Където и да отида, аз съм в ръцете на Бог“. Затова продължават да изпълняват дълга си. Този техен избор не е воден от сляпа вяра или глупост. Причината е, че са ръководени от мисълта, че могат да изпълняват дълга си по този начин. Те също изпитват недоволство и имат представи, както и някои оплаквания, но защо въпреки това продължават да изпълняват дълга си? Защото в тяхната човешка природа все още работи някаква съвест. Онези, чиято съвест не работи, могат да се въздържат от това да изпълняват дълга си и да вярват в Бог. Това е разликата. Хората наистина са различни. Всеки е различен по своему. В ключови моменти това дали човек има съвест, или не, може да определи и да повлияе на толкова много неща.

Току-що разговарях за намеренията в състоянието на човека. Сега ще разговарям за гледната точка и отношението. Дали е аспект на терминологията, или аспект на истината, тук влизат много подробности. Не е толкова просто като изречените повърхностни думи или изречения. Ако ограничиш разбирането си до една дума, едно понятие или буквалното значение на някои изречения, това винаги ще си остане вид доктрина. Ако обаче обединиш и сравниш тези буквални фрази или изречения с действителни състояния и идеите, възгледите или методите, които хората разкриват в реалния си живот, ще успееш да откриеш много от собствените си проблеми. Някои проблеми противоречат на истината. Други изглежда, че са съобразени с доктрината, изглежда, че съответстват на правилата и човешките идеи и методи, но в действителност не съответстват на истината или на Божиите намерения. Например някои от възгледите и гледните точки, които хората имат, съответстват само на човешките представи и фантазии, но не и на истините принципи. Ако не бъдат измерени и прозрени според Божиите слова, ще могат да минат за годни сред хората. Но след като бъдат проверени спрямо Божиите слова, човешките мисли и възгледи стават погрешни неща, стават негативни неща. Какви други проблеми сте открили? (Боже, мисля за идеите и възгледите от традиционната култура като „да изпълняваш синовния си дълг“ и „да бъдеш добра съпруга и любяща майка“, които хората разглеждат като правилни и уместни, но от гледна точка на истината не съответстват на истината.) Те не съответстват на истината. Това означава, че противоречат на Божиите желания. Например някои хора могат да покажат синовна преданост към родителите си или да бъдат добри съпруги или любящи майки — не изглежда тук да има проблем по отношение на поведението и представянето им. Но могат ли те да се покорят на Бог? Могат ли да приемат истината? Ако само проявяват външно тези два типа поведение, това не е проблем. Но що се отнася до оценяването на тяхната природа същност, у тях има ли някакво покорство в начина, по който се отнасят към Бог? Способни ли са да приемат истината? Ако има проблеми с тези два аспекта, ще могат ли да постигнат спасение? Със сигурност няма да могат. Така че дори тези два типа поведение да изглеждат като качества, те не могат да представляват същността на човек. Колкото и на пръв поглед някой да изпълнява синовния си дълг или да е добра съпруга и любяща майка, това не означава, че е човек, който се покорява на Бог, а още по-малко означава, че се е освободил от влиянието на Сатана. Няма никаква връзка между тези две качества на човека и истината. Следователно това, че някой притежава тези две качества, определено не го прави човек, когото Бог одобрява, и той е далеч от критериите за праведен човек. Сърцата на покварените хора са пълни догоре с философиите на Сатана. На всички тях им харесва да получават похвалите и одобрението на другите. На всички тях им харесва да поддържат междуличностните си отношения, за да се предпазват. На всички тях им харесва да се отличават и да се изтъкват, за да накарат останалите да ги гледат почтително. Живот, основан на тези сатанински философии, започва от определена изходна точка. Каква е целта, която тази начална точка се стреми да постигне? (Целта е хората да ги възхваляват като добри личности и да казват, че са любящи и внимателни, така че хората да ги подкрепят и одобряват.) Когато живеят според философиите на Сатана, хората таят един вид представа и фантазия: „Добрите хора са възнаградени“ и „Добрите хора живеят спокойно“. Въпреки това никой не може ясно да каже какво точно означава „Добрите хора са възнаградени“ и „Добрите хора живеят спокойно“. Тъкмо обратното — като вижда, че добрите хора не живеят дълго, а лошите живеят, никой не може действително да проумее първопричината за това състояние на нещата. Има обаче едно общоприето правило сред хората, което остава непроменено: „На доброто се отвръща с добро, а на злото — със зло“. Бог въздава на всеки според делата му. Това е предопределено от Бог и никой не може да го промени, но не много хора признават това. И така, лесно ли е за хората да се променят, когато живеят според сатанинските философии? (Не е.) Защо не е? (Тези философии са се превърнали в техен закон за оцеляване. Промяната е трудна, без да се търси истината и без да могат да се прозрат тези представи.) Не е толкова просто. Всъщност когато си изправен пред ситуации с тези намерения и действия, ако кажеш, че не чувстваш нищо, това не е правилно. За невярващите да не чувстват нищо е нормално, защото живеят изцяло според сатанинските философии и закони. Те считат тези неща за ценни и не смятат, че грешат. Сега, всички вие вярвате в Бог от толкова дълго време и сте слушали толкова много проповеди. Дълбоко в себе си трябва да имате преценка за тези неща. Те правилни ли са, или грешни? Трябва да можете да разпознаете, че тези неща са грешни. Отношението ви към тях трябва е на противопоставяне, а не на утвърждаване. Защо обаче не можете да се избавите от тях, въпреки че много добре знаете, че са грешни? Къде се крие проблемът? (Ние сме твърде егоистични и достойни за презрение и не сме склонни да се опълчим на плътта. Когато се сблъскаме с нещо, не мислим как да удовлетворим Бог и обръщаме малко внимание на интересите на Божия дом, а вместо това мислим само за собствените си интереси. Не можем да се опълчим на вътрешните си намерения.) Не сте склонни да се опълчите на плътта — това е един аспект. Когато става въпрос за големи интереси, се чувстваш обезпокоен и измъчен и не можеш да се избавиш. И така, в междуличностните контакти в ежедневието ви, които не засягат големи интереси, изобщо някога изследвали ли сте тези сатанински философии и закони? Търсили ли сте истината, за да се справите с тях? Променили ли сте се изобщо? (Някои неща изследвам и каквото разпозная, се опитвам да променя. Но често не го разглеждам като сериозен въпрос и не го изследвам.) Тогава не е лесно да се промени човек. Всяко твое движение, всяка дума и действие, дори погледите ти са все разкриване на покварен нрав. Всички те са ръководени от покварен нрав. Ако все още не търсиш истината, за да решиш тези проблеми, ще бъде много трудно да получиш спасение. Ако мислиш, че изисква огромно усилие и енергия да се опълчиш на плътта, сякаш е необходимо да раздвоиш личността си, то ти имаш проблем. Промяната няма да е лесна. Ако можеш да се изследваш и да търсиш истината, като започнеш от ежедневието, от всяка дума и дело, и особено по въпросите, касаещи слава, придобивки и статус, и ако можеш да се опълчиш на собствената си плът, ще съумееш да направиш някои промени. Сега, на всички ви е трудно да изоставите тези философии и закони на Сатана. Тогава в ежедневието ви имало ли е изобщо истинска промяна в тези възгледи или типове поведение и действия, които не са съобразени с истината? (Понякога, когато говоря или действам, осъзнавам, че имам неправилни намерения и искам да ги коригирам. След като се помоля, разбирам Божиите намерения и мога да ги приложа на практика, но след като го направя, откривам, че намеренията в основата на действията ми всъщност не са преодолени. Променили са се само външните ми методи. Например ако излъжа, за да защитя собствените си интереси, след като осъзная това, незабавно ще се опълча на плътта, ще открия и разголя себе си пред другите, като кажа: „Когато говорих преди малко, намерението ми не беше правилно. Мамех“. Но следващия път, когато попадна в подобна ситуация, това намерение ще продължава да упражнява контрола си върху мен и ще искам да защитя интересите си и да излъжа. Това намерение изглежда толкова дълбоко вкоренено. То изплува отново и отново в сърцето ми.) И така, откъде идва това намерение за удовлетворяване на собствените интереси? То е продуктът на вашия покварен нрав. Намеренията, възникнали от различни видове покварен нрав, са различни по природа. Някои са нечестиви по природа, някои са порочни, някои са абсурдни, някои са нелепи, а някои — непримирими. Всяко има собствена природа. Ето защо е съвсем нормално едно и също намерение да възникне в различни ситуации, тъй като поквареният нрав в теб не се променя. Ако този един нрав беше способен да породи различни намерения в различни ситуации, това щеше да причини толкова много неприятности на хората и да създаде хаос в съзнанието им! Дори само един вид намерение може да бъде трудно за преодоляване и да изисква продължителен период на промяна. Ако един нрав пораждаше много видове намерения, то това щеше да е дори още по-трудно да се промени. Трябва постоянно да работиш върху един вид намерение, като се справяш с него и го преодоляваш в различни ситуации и при различни обстоятелства, а също и сред различни хора, събития и неща. Това означава да водиш битка с един аспект на покварения нрав. След като са изгубили някоя и друга битка, някои хора започват да се безпокоят и дори правят извод, че са неспособни на промяна. Няма смисъл от безпокойство. Поквареният нрав не може да бъде променен мигновено. Може да си мислиш, че опълчването на плътта веднъж или два пъти би следвало да доведе до някои промени, но по-късно установяваш, че все още продължаваш да разкриваш покварен нрав и не разбираш защо. Това е знак, че ти липсва разбиране за процеса на промяна на нрава. Промяната на нрава не е лесна работа. Ако разбирането ти за истината е твърде повърхностно, това няма да е достатъчно. Когато действително разпознаеш същността на твоя покварен нрав, тогава можеш цялостно да му се опълчиш. Предвид начина, по който практикуваш сега, макар че пак ще разкриеш покварения си нрав, когато попаднеш в ситуации, не може да се отрече, че вече си се променил. Поне поквареният ти нрав се разкрива в по-малка степен и имаш много по-малко намерения и долнокачествени примеси. Вече не говориш с такова двуличие и непочтеност. Вместо това често говориш от сърце и казваш истината. Това показва, че вече си се променил. Но може да си помислиш: „Има промяна само в моето практикуване и методи. Намеренията ми остават непроменени, следователно реално не съм се променил, нали? Това означава ли, че съм непоправим?“. Тези мисли правилни ли са? (Не, не са.) Това са изопачени мисли. Промяната на нрава ви изисква преживяване на много процеси. Правилно е, че първо се променят практикуването и методите ви. Що се отнася до вътрешните намерения на хората, те могат да се променят само чрез търсене на истината, за да бъдат преодолени. Способността за промяна по отношение на практикуването и метода доказва, че човек е започнал да се променя. Ако си упорит в търсенето на истината, за да преодолееш човешките си намерения и долнокачествени примеси, поквареният ти нрав ще разкрива себе си все по-малко. Ако си опознал Бог, ако имаш богобоязливо сърце и можеш да се покориш на Бог, това доказва, че твоят живот нрав вече е претърпял промяна. Това е правилният поглед върху нещата. Ако начинът, по който практикуваш, е правилен и си способен да практикуваш истината и да действаш с известна принципност, това означава, че вече си се променил. Погрешно е да се вярва, че изобщо не си се променил само защото понякога все още разкриваш покварата си. Може да кажеш: „Защо тогава все още разкривам поквара и се връщам към старите си привички? Това доказва, че не съм се променил“. Това е погрешният поглед върху нещата. Проблемът с разкриването на поквара не може да бъде изцяло решен след едва няколко години преживяване. Цялостното му решаване изисква дългосрочно постоянство в практикуването на истината. Намаляването на разкриванията на твоята поквара е достатъчно, за да докаже, че в теб вече има промяна. Да се каже, че изобщо няма никаква промяна, не отговаря на действителната ситуация. Трябва да сте наясно с това в сърцето си. Не може да имате изопачено разбиране. Постигането на спасение чрез преживяване на Божието дело е дългосрочно усилие, което категорично не може да бъде осъществено само за няколко кратки години. Трябва да си наясно с това.

Току-що общувахме за гледните точки, намеренията и отношението. Гледните точки определят отношението, нали? Всъщност гледните точки и възгледите наистина определят отношението на хората. По сходен начин, когато се сблъскаш с определено обстоятелство или ситуация, възгледът ти зависи от това на чия страна си. Ако не си на страната на Бог, а на страната на човека, и се стремиш да поддържаш междуличностните си взаимоотношения, то всичките ти възгледи и методи ще служат да защитят и подсигурят собствените ти интереси и гордост, и да ти оставят изход от положението. Но ако гледната ти точка е да защитаваш интересите на Божия дом, да изпълняваш дълга си добре и да проявяваш предаността си, то отношението ти ще бъде да практикуваш според истината във всяка ситуация, да изпълняваш дълга си добре, да проявяваш преданост и да изпълняваш Божието поръчение — всички тези елементи са синхронизирани. Когато в съвместното си общение не разговаряте за доктрините, които сте чули или запомнили, или за духовните теории, които сте схванали, а вместо това сте способни да разговаряте за собствените си скорошни състояния, за начините, по които възгледите и гледните ви точки за някакво събитие са претърпели промяна и сте били повлияни от нови открития и нови разбирания, и за ваши неща, които противоречат на Божиите изисквания и истината — когато сте способни да разговаряте за такива неща, тогава ще имате духовен ръст. Ако никога не сте изследвали никакъв аспект на вашите възгледи, гледни точки, намерения и мисли или ако, след като сте ги изследвали, не можете да кажете дали са правилни, или грешни и обяснението ви за тях е объркано, то ако действахте като водач на църквата, с какво щяхте да поите другите? (С думи и доктрини.) На Мен ми се струва, че щяхте да поите другите не само с думи и доктрини, духовни теории и теологично познание, но и вероятно със собствените си изопачени възгледи, с личните си представи и осъждания на Бог и нещо повече — със собствените си едностранчиви възгледи и разбирания за Бог, в пълен разрез с Божиите слова и искания. А какво се случва с всички, които са поставени под такова ръководство? Стават способни да говорят само за думи и доктрини. Ако Бог искаше да извърши някакво дело на изпитания и пречистване в тях, липсата на съпротива от тяхна страна би било задоволителен изход. Те съвсем не биха били способни на правилно отношение към това, още по-малко — да му се покорят истински. Какво показва това? Показва, че насаждате представи и фантазии в другите. Ако другите не са подобрили разбирането си и не са намалили погрешното си разбиране по отношение на Бог вследствие на вашето поене и ръководство, то на какво ниво е било изпълнението на вашия дълг? Изпълнили ли сте го задоволително, или незадоволително? (Незадоволително.) Сега вече можете ли да определите кои части от работата изпълнявате и кои от истините, за които разговаряте, са истински полезни и носят полза на хората, и не само разсейват негативното им отношение, представите им и погрешното им разбиране за Бог, но също така им позволяват да имат истинско разбиране за Бог и нормални взаимоотношения с Него? Ако можете да постигнете тези резултати в работата си, то вие сте способни да вършите практическа работа и да изпълнявате дълга си задоволително. Ако не сте способни да вършите тази работа, то какво изобщо сте правили в църквата? Способни ли сте да измерите кои части от работата сте изпълнили и кои от думите, които сте изговорили, са били истински полезни и духовно извисяващи за Божиите избраници? Работата, която вършите, и думите, които казвате, същите ли са като вършеното от Павел — просто приказки за духовна теория, свидетелстване за себе си и показност — или може би са дори още по-открити и противни от казаното от Павел? Можете ли да измерите това? Ако действително можете да го измерите, то вие сте постигнали истински напредък. Например човек, който е вярвал в Бог само от една или две години, има представи и погрешни разбирания за Бог, които се отразяват на начина, по който изпълнява дълга си, затова постоянно му казваш: „Трябва да обичаш Бог. Не може да нямаш боголюбиво сърце. Трябва да се научиш как да се покоряваш на Бог. Не можеш да имаш лични искания и желания“. Но не тук се крие проблемът с него. Всъщност проблемът е в това, че някой, който е вярвал в Бог дълги години, е бил отлъчен и новият вярващ не е схванал същността на тази личност, затова в него са се появили опасения относно начина, по който Божият дом се справя с този въпрос. Той има опасения и именно тези опасения трябва да разсееш. Проблемът не е, че не иска да изпълнява дълга си или че иска да полага по-малко усилия, или че не може да понесе трудности, и въпреки това винаги му казваш: „Младите хора трябва да могат да понасят трудности и да бъдат старателни, и да проявяват постоянство“. Тези думи са правилни, но не са подходящи за състоянието на този човек, затова той си остава невъодушевен, след като ги чуе. Преодоляването на погрешните разбирания за Бог не може да стане само като се говорят някакви доктрини. Трябва да разбереш фактите и да изясниш първопричината. Това е познато като достигане до същината на въпроса. Проблемът може да бъде истински решен само като се установи какво действително става и се търси истината, за да се реши въпросът. Може да го проучиш: „Как така разбираш погрешно? Какви погрешни разбирания имаш? Бог е толкова добър към теб и се грижи толкова много за теб, а ти продължаваш да Го разбираш погрешно. Липсва ти съвест!“. Но това не може да реши проблема. Това е увещаване и поучаване, а не е общение за истината. Какво тогава трябва да се каже, за да се разговаря в истинско общение за истината? (Да му се помогне да повярва, че Бог е праведен. Кажи: „Дори да не можеш да прозреш човека, който беше отлъчен, сърцето ти трябва да остане покорно. Когато разбереш истината, по естествен начин ще прозреш този човек“.) Това е доста добър метод. Това е най-простият метод. Може да реши някои от проблемите макар и да не обяснява всичко. Кажете Ми, какво по принцип си мислят хората, когато в тях се пораждат погрешни разбирания? Защо това ги е накарало да се чувстват зле? Защото е засегнало собствените им интереси. Поставили са се на мястото на другия и са се замислили как това може да ги засегне: „Въпреки че е вярвал толкова много години в Бог, пак е бил отлъчен. Не съм вярвал в Бог толкова време, колкото той е вярвал. Бог и мен ли няма да иска?“. В тях се поражда това погрешно разбиране. Това е погрешно разбиране за праведния нрав на Бог и за начина, по който Той се отнася към хората. Как трябва да бъдат преодолени тези две погрешни разбирания за Бог? Когато някой развие погрешно разбиране за Бог, каква е природата на това погрешно разбиране? Това утвърждаване на Божието дело ли е, или поставянето му под съмнение? (Поставянето му под съмнение.) Това поставяне под съмнение правилно ли е, или неправилно? На първо място е неправилно. Следователно твоята рационалност ще ти даде ли възможност да разпознаеш, че си развил погрешно разбиране за Бог и че това твое поведение, отношение или състояние е неправилно? Ако притежаваш тази рационалност, ще можеш ясно да осъзнаеш, че грешиш и че Бог несъмнено е прав. Благодарение на тази основа ще можеш лесно да приемеш всяка следваща истина в общението. Но ако подсъзнателно си мислиш: „Онова, което върши Бог, не е непременно правилно. Бог също има области, в които хората могат да открият недостатъци. Бог също прави грешки и се отнася несправедливо с хората. Неговата несъобразителност спрямо хората е несправедлива“. Ако тези мисли могат да се породят у теб, това означава ли, че подсъзнателно утвърждаваш, или отричаш онова, което върши Бог? (Отричаш го.) Отричаш онова, което върши Бог. Тогава вярваш ли подсъзнателно, че твоето погрешно разбиране на Бог е правилно, или че е неправилно? Ако подсъзнателно вярваш, че си прав, то това е проблем — проблем, с който никакво количество общение за какъвто и да било аспект на истината не би могло да се справи. От тези два вида възгледи, тези два вида подсъзнателни вътрешни нагласи, кой вид те поставя в позицията на сътворено същество — същество, което признава, че Създателят е Създател, човекът е човек и Бог е Бог? (Първият вид.) А вторият вид? Може ли някой, който има втория вид възглед, да приеме факта, че Бог е Създателят? (Не, не може.) Как се проявява това? От какво си проличава? Той не поддържа отношение на вяра, покорство и приемане спрямо Бог. Вместо това таи отношение, което е винаги да наблюдава, да проучва внимателно, да анализира и да разнищва. Гледа на всичко, което Бог върши, от позицията на равнопоставен с Него. Затова когато изведнъж открие, че Бог е извършил нещо, което не е съобразено с неговите представи и фантазии, се осмелява да опита да получи нещо, което да използва срещу Бог, и да съди и заклеймява Бог. Той не се отнася към Бог като към Бог, а като към човек, нали? Осмелява се да опита да получи нещо, което може да използва срещу Бог, да открива Негови недостатъци и да Го съди — това ли е да говориш от позицията на сътворено същество? (Не.) Когато някой има погрешни разбирания за Бог, той трябва да разбере, че нещата, които върши Бог, са неразгадаеми. Като сътворено същество, човек няма оправдание и не е пригоден да критикува и съди Бог. Когато това се случи, как трябва да разговаряте с такъв човек? Трябва да кажеш следното: „Ти имаш погрешни разбирания за Бог, което само по себе си е грешно. Каквото и да е извършил Бог, което не е било съобразено с твоите представи, трябва да имаш богобоязливо сърце. Ако не можеш да разбереш нещо, не раздавай присъди и не заклеймявай слепешката. Трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината. Понеже ние сме хора, покварени хора, и никога не можем да станем Бог. Дори да сме получили и разбрали всяка истина, която Бог е изразил, ще си останем просто покварени хора, а Бог винаги ще бъде Бог. Дори да постигнем истината и да сме доведени до съвършенство от Бог, ако Бог не ни харесва и иска да ни унищожи, пак не трябва да се оплакваме — на това трябва да се покори едно сътворено същество. Ако нещо толкова малко продължава да поражда у нас представи за Бог и да ни кара да Го съдим, това само доказва колко покварени, надменни, нечестиви и неразумни сме ние хората. Първо, никога не сме се поставяли в позицията на сътворено същество и след това да се отнасяме към Бог по този начин. Това беше първата грешка. Втората грешка е, че винаги гледаме Бог и си мислим как да получим нещо, което те могат да използват срещу Него, а след това наблюдаваме, проучваме внимателно и анализираме — това е дори още по-грешно. Не само не вярваме в Бог, не приемаме истината и не ѝ се покоряваме. Ние заставаме на страната на Сатана и действаме като негови съучастници, обединяваме силите си с него, за да протестираме шумно срещу Бог, да се съревноваваме и да се конфронтираме с Бог — не това трябва да прави едно сътворено същество. Онова, което Бог прави сега, независимо дали хората го смятат за правилно, или грешно, независимо на кой аспект на истината съответства и независимо как се вписва в праведния нрав на Бог — нищо от това няма общо с нас. Ние сме сътворени същества. Какви трябва да бъдат нашите отговорности, задължения и дълг? Безусловно да се покорим и да приемем. Ако вярваме, че сме сътворени същества, че всичко, което върши Бог, е правилно, и ако трябва да го приемем, независимо дали чувстваме, че ни носи полза, лишения, вреда, или ни причинява болка, то това се нарича покорство, това се нарича да имаш богобоязливо сърце. Такова трябва да бъде едно истинско сътворено същество. Къде стоим ние, ако ни сравнят с Авраам, Йов, Петър? Далеч по-долу сме от тях. Ако говорим за пригодност, ние не сме пригодни да говорим с Бог, не сме пригодни да имаме погрешни разбирания за Бог и не сме пригодни да оценяваме или съдим нито едно от нещата, които Бог върши“. Хората, разбира се, няма да се зарадват да чуят, че нямат нито една от тези пригодности, но именно това трябва да кажете на покварените човешки същества, защото с тях не може да се разбереш. Да се осмеляваш да разговаряш със Създателя за пригодност и оправдания — нима това не е надменност и самоправедност, и неподатливост на разум? Следователно единственият начин те да разберат, е да се говори по такъв прям начин. Такъв начин на общение може да реши някои проблеми.

Онези, които истински се покоряват на Бог и истински приемат истината, не бива да развиват погрешни разбирания за Бог, нито да пришиват своята оценка или присъда на нищо, което Бог върши. В Епохата на закона Бог каза, че ще даде на Авраам син. Какво отвърна Авраам на това? Нищо — той повярва на казаното от Бог. Това беше отношението на Авраам. Той произнесе ли някаква присъда? Подигра ли се? Извърши ли нещо потайно? Не, не извърши, нито се зае с дребнави ходове. Това се нарича покорство. Това се нарича човек да се придържа твърдо към мястото си и дълга си. А що се отнася до жена му, Сара — не беше ли тя по-различна от Авраам? Какво беше нейното отношение към Бог? Тя постави под съмнение, присмя се и отказа да повярва — и тя осъди и се зае с дребнави ходове, даде на Авраам слугинята си за наложница, направи такова абсурдно нещо. Това произлезе от волята на човека. Сара не се придържаше твърдо към мястото си. Тя се усъмни в словата на Бог и не повярва в могъществото Му. Каква беше причината тя да не повярва? Има две причини, два контекста. Едната причина беше, че Авраам тогава беше на преклонна възраст. Другата беше, че тя самата беше доста възрастна и неспособна да има деца, затова си помисли: „Това е невъзможно. Как Бог ще постигне това? Това не е ли абсурдно? Нима това не е като да се опитваш да изиграеш дете?“. Тя нито прие, нито повярва, че онова, което Бог казва, е истината, а го възприе като шега, като си мислеше, че Бог се шегува с хората. Това ли е правилното отношение? (Не.) Това ли е отношението, което трябва човек да има към Създателя? (Не.) Следователно тя придържаше ли се твърдо към мястото си? (Не.) Не се придържаше. Понеже възприе Божиите слова на шега, а не като истината, и понеже не повярва на онова, което Бог каза, или на онова, което Бог възнамеряваше да направи, тя действаше абсурдно, причини поредица от последствия, като всички те произтекоха от волята на човека. По същество тя каза: „Може ли Бог да направи това? Ако Той не може, трябва аз да предприема нещо, за да помогна за изпълнението на тези слова на Бог“. В нея имаше много погрешни разбирания, осъждане, спекулации и въпроси, като всички те представляваха бунтарство на човек с покварен нрав срещу Бог. Авраам извърши ли тези неща? Не ги извърши и затова беше дарен с тази благословия. Бог видя отношението на Авраам към Него, богобоязливото му сърце, неговата преданост и истинското му покорство, и Бог му даде син, който щеше да стане отец на много нации. Това беше обещано на Авраам и Сара неочаквано се възползва от него. Следователно покорството е много важно. Има ли съмнение в покорството? (Не.) Ако има, тогава смята ли се то за истинско покорство? (Не.) Ако в него има анализ и осъждане, тогава смята ли се за покорство? (Не.) А ако човек се опитва да открие недостатъци? Тогава това още по-малко се смята за покорство. Какво тогава се проявява и разкрива — и какво е поведението — в покорството, което напълно доказва, че то е истинско? (Вярата.) Истинската вяра е едно нещо. Човек трябва правилно да разбира какво Бог казва и върши, и да потвърди, че всичко, което Бог върши, е правилно и е истината. Няма нужда то да се поставя под въпрос, нито да се питат другите за него и няма нужда да се подлага на преценка или анализ в сърцето на човек. Това е един аспект от съдържанието на покорството — вярата, че всичко, което Бог върши, е правилно. Когато някой върши нещо, човек може да разгледа кой го е извършил, какъв е произходът му, дали е извършил лоши дела и какъв е характерът му. Тези неща изискват анализ. Ако, от друга страна, нещо идва от Бог и е извършено от Него, трябва да замълчите веднага и да не таите задни мисли — не го подлагайте на съмнение и не задавайте въпроси, а го приемете в неговата цялост. И какво трябва да се направи след това? Тук са засегнати някои истини, които хората не разбират, и те не познават Бог. Въпреки че вярват, че то е Божие дело и че са способни на покорство, те реално не разбират истината. Онова, което те разбират, все още донякъде има природа на доктрина, и в сърцето си те са несигурни. В такива моменти те трябва да търсят, като питат: „Каква истина има в това? Къде греша в мисленето си? Как се отдалечих от Бог? Кои от възгледите ми противоречат на казаното от Бог?“. След това трябва да търсят тези неща. Това е отношение на покорство и практикуване на покорство. Има хора, които казват, че са покорни, но когато по-късно ги сполети нещо, те разсъждават: „Кой знае какво върши Бог? Ние, сътворените същества, не можем да се месим. Нека Бог върши каквото пожелае!“. Това покорство ли е? (Не.) Що за отношение е това? Това е неприязън спрямо поемането на отговорност. Това е липса на загриженост към онова, което Бог върши, и хладно безразличие към него. Авраам беше способен да се покори, защото съблюдаваше принципите и защото беше твърд във вярата си, че каквото каже Бог, трябва да се свърши и трябва да се изпълни — той беше сто процента сигурен в тези две „трябва“. Ето защо той не постави под съмнение, не подложи на оценка, нито се зае с дребнави ходове. Така се държа Авраам в своето покорство.

Онова, което Авраам получи от Бог, беше благословия. Той не се усъмни и не намеси човешка воля в нищо, което вършеше. Ситуацията, с която се сблъска Йов, обаче беше подчертано по-различна от тази на Авраам. Какво беше по-различното при нея? Това, което се случи на Авраам, беше благословия, беше нещо добро. На почти сто години той беше бездетен и се надяваше на дете, когато Бог обеща да му даде син. Как можеше да не е щастлив? Несъмнено беше готов да се покори. Йов обаче се сблъска с нещастие. Защо въпреки това беше способен да се покори? (В сърцето си е вярвал, че всичко е Божие дело.) Това е един аспект. Има и друг — често хората могат да се покоряват, когато не са подложени на твърде много страдание, и могат да се покоряват, когато Бог дарява благословии. Но когато Бог отнема, тогава вече не им е лесно да се покоряват. Що се отнася до Йов, какъв вид възглед имаше, какъв вид рационалност притежаваше, какви истини разбираше или какъв аспект на разбиране на Бог имаше, така че да съумее да приеме и да се покори на това нещастие? (Вярвал е, че всичко, което върши Бог, е добро. Вярвал е в сърцето си, че всичко, което е имал, е било дадено от Бог, а не спечелено със собствения му труд — това, че Бог го отнема, е също Негова власт. Той е притежавал този вид рационалност, затова е могъл да приеме и да се покори.) Ако хората вярват, че всичко, което върши Бог, е добро, за тях е лесно да се покорят. Но все така лесно ли е да се покориш, когато изглежда, че всичко, което Бог върши, носи нещастия на хората? Кое е по-показателно за истинско покорство? (Да продължаваш да се покоряваш, когато изглежда, че всичко, което Бог върши, носи нещастия на хората.) Следователно какъв вид рационалност и истина притежаваше Йов, за да е способен да приеме тази беда? (Йов наистина се е отнасял към Бог като към Бог. Разбирал е, че Бог не е просто Този, който дарява благословии и благодат — дори когато Той отнема, Той пак е Бог. Разбрал е също, че дори човек да се сблъска с бедствия, това е защото Бог го позволява. Независимо какво върши Бог, Той остава Бог и хората трябва да Му се покланят.) Основното е, че Йов имаше известно разбиране относно Бог и зае правилно позицията си. Разпозна, че същността на Бог няма да се промени, понеже се променят външни хора, събития и неща, че Божията същност е винаги и завинаги Божия същност — тя е непроменлива. Не че ако Бог дарява хората с благословии, Той е Бог, и че ако всичко, което Той върши, е да носи бедствия на хората, да им причинява страдание и да ги наказва или да ги унищожава, то Неговата същност се променя и Той престава да бъде Бог. Божият същност никога не се променя. Същността на човека също не се променя. Тоест статусът и същността на човека като сътворено същество няма никога да се променят. Дори да можеш да се страхуваш от Бог и да Го познаваш, ти пак си сътворено същество. Твоята същност не се променя. Бог подложи Йов на такива огромни изпитания и въпреки това Йов беше способен да се покори и не се оплака. Освен че притежаваше известни познания за Бог, каква беше най-голямата му сила, която му позволи да се покори и да се въздържи от оплаквания? Силата му беше в това, че той знаеше, че хората винаги ще бъдат хора. Както и да се отнася Бог към тях, това е напълно правилно. Казано просто, Бог се отнася към теб точно както трябва. Нима това не обяснява нещата? Не изисквай как да се отнася Бог към теб, какви благословии трябва да ти даде или на какви изпитания да те подложи и каква значимост делото Му трябва да има за теб. Не можеш да изискваш тези неща. Поставянето на тези искания е неразумно. Във времена на мир и сигурност някои хора казват, че каквото и да върши Бог, то е добро, но после не могат да приемат, когато се случи нещо, което не е съгласно представите им. Това трябва да бъде преодоляно чрез истината. Каква е тази истина? Това е да стоиш твърдо на позицията си. Както и да се отнася Бог към теб, това е заслужено и безпогрешно. Както и да се отнася Бог към теб, Той пак е Бог. Хората не трябва да отправят искания към Него. Не подлагай на оценка Божията правота и не подлагай на оценка причините, целите или значимостта на Неговите действия. Тези неща не се нуждаят от оценката ти. Твоята отговорност и твоят дълг е да стоиш твърдо на позицията си на сътворено същество и да оставиш Бог да те устрои както пожелае. Това е правилният начин. Лесно е да се каже, но е трудно да се практикува. И въпреки това хората трябва да разберат тази истина. Само чрез разбиране на истината можеш да имаш истинско покорство, когато нещо те сполети.

Някои хора, след като до момента са вярвали в Бог и са слушали проповеди, си мислят: „Йов е съумял да се покори на изпитанията, които му изпратил Бог, защото Йов е знаел, че всичко идва от ръката на Бог. Колкото и говеда и овце или колкото и имане, богатство и челяд да има човек, всичко това е дарено от Бог — то не зависи от хората. Хората са като роби пред Бог. По какъвто и начин Той да се отнася към тях, те трябва да търпят“. Те използват този вид негативно отношение, за да познаят Бог. Познаването на Бог по този начин правилно ли е? Със сигурност не е правилно. Тогава какъв би бил правилният начин да се познава Бог? (Хората са сътворени същества и Бог е завинаги Бог. Без значение как действа Бог, хората просто трябва да оставят Бог да ги устройства, както Той пожелае.) Точно така. Не изисквайте от Бог да действа по определен начин. Не изисквайте от Бог да ви разяснява всичко в общение. Ако Той не го каже ясно, не трябва да се борите с Бог, като си мислите, че имате основание. Това е погрешно. Изключително надменно е и е самоправедно, а и показва значителна липса на съвест и разум. Не това трябва да казва едно сътворено същество. Дори Сатана не се осмелява да говори на Бог по такъв истеричен начин. Ти си покварено човешко същество, как може да си дори по-надменен от Сатана? Каква точно позиция трябва да възприемат хората, когато говорят на Бог? Как човек трябва да разбира този въпрос? Всъщност изказването на Йов — „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ — вече изяснява, че той е съумял да се покори на Бог и в това може да бъде потърсена истина. Той изрази ли някакви оплаквания или недоволство, когато направи това изказване? (Не.) Имаше ли някакво двусмислие или загатване за негативност? (Не.) Определено не. Чрез преживяванията си Йов в крайна сметка разбра, че не хората решават как Създателят ще се отнася към тях. Това може да звучи малко неприятно, но е факт. Бог е подредил съдбата на всички за целия им живот. Независимо дали го приемаш, или не, това е факт. Не можеш да промениш съдбата си. Бог е Създателят и ти трябва да се покориш на устроеното и подреденото от Него. Както и да действа Бог, е правилно, защото Той е истината и Той е Върховният владетел на всички неща, и хората трябва да Му се покоряват. „Всички неща“ включва теб и включва всички сътворени същества. Тогава чия е вината, че винаги искаш да се съпротивляваш? (Вината е наша.) Това е твой проблем. Винаги искаш да изтъкваш причини и да намираш недостатъци. Това правилно ли е? Винаги искаш да получаваш благословии и ползи от Бог. Това правилно ли е? Нищо от това не е правилно. Тези възгледи представят неправилно познание и разбиране за Бог. Тъкмо защото твоят възглед за вярата в Бог е неправилен, ти неизбежно ще влезеш в сблъсък с Бог, ще се бориш с Него и ще Му се противопоставяш всеки път, когато си изправен пред някаква ситуация, и винаги ще си мислиш: „Бог не е прав да върши това. Не го разбирам. Всеки би протестирал, ако Той направи така. Не приляга на Бог да прави това!“. Но тук не става въпрос за това какво приляга на Бог. Каквото и да върши Бог, Той си остава Бог. Ако ти липсва този разум и това разбиране и винаги проучваш внимателно и правиш заключения, когато ежедневно те сполетяват неща, резултатът ще бъде, че само ще се бориш с Бог и ще Му се противопоставяш на всяка крачка, и няма да можеш да излезеш от това състояние. Ако обаче имаш това разбиране и можеш да заемеш позицията на сътворено същество, и когато попаднеш в ситуации, се сравняваш с този аспект на истината, практикуваш го и навлезеш в него, тогава с течение на времето твоята вътрешна боязън от Бог ще се увеличи. Несъзнателно ще започнеш да чувстваш: „Оказва се, че онова, което Бог върши, не е грешно. Всичко, което Бог върши, е добро. Няма нужда хората да го проучват внимателно и да го анализират. Просто се остави на устроеното от Бог!“. И когато откриеш, че не можеш да се покориш на Бог или да приемеш устроеното от Него, сърцето ти ще се чувства порицано: „Не съм добро сътворено същество. Защо не мога просто да се покоря? Това не натъжава ли Създателя?“. Колкото повече желаеш да си добро сътворено същество, толкова повече твоето разбиране и яснота по отношение на този аспект на истината нараства. Но колкото повече се мислиш за значим и вярваш, че Бог не бива да се отнася към теб по този начин, че не бива да те назидава по този начин, че не бива да те кастри и да те устройва по този начин, тогава си в беда. Ако в сърцето си имаш много искания към Бог, ако смяташ, че има много неща, които Бог не е бивало да върши, то ти си на грешния път. Ще се появят представи, присъди и богохулство и няма да си далеч от това да вършиш зло. Когато хората, които не обичат истината, чуят Божиите слова, започват да анализират и да проучват внимателно, като постепенно пораждат съмнения и присмех. След това започват да съдят, отричат и заклеймяват — това е резултатът. Има прекалено много хора, които се отнасят към Бог по този начин, като причина за всичко това е поквареният им нрав.

Някои хора винаги си мислят: „Аз съм човек. Вярно е, че Бог е Създателят, но Той трябва да ме уважава и разбира. Той трябва да ме обича и защитава“. Този възглед правилен ли е? Бог има последната дума за това как обича хората. Бог е Създателят. Как се Той отнася към сътворени същества, си е Негова работа. Бог има Свои принципи и Свой нрав. Безполезно е хората да имат искания. Вместо това трябва да се научат как да разбират Бог и как да Му се покорят. Това е разумът, който хората са длъжни да притежават. Някои хора казват: „Бог е твърде груб към хората. Вършенето на нещата по този начин не е любов към хората. Той не уважава хората и не се отнася към тях като към човешки същества!“. Някои хора не са човешки същества, а дяволи. Всеки начин на отношение към тях е приемлив. Заслужават да бъдат прокълнати и не са достойни за уважение. Има такива, които казват: „Аз съм доста добър човек. Не съм направил нищо да се съпротивлявам на Бог и съм страдал доста за Него. Защо Той продължава да ме кастри така? Защо Той винаги ме пренебрегва? Защо Той никога не ме зачита или въздига?“. Други пък казват: „Аз съм обикновен и простодушен човек. Вярвам в Бог още от утробата и продължавам да вярвам в Него. Аз съм толкова чист! Изоставих семейството си и напуснах работа, за да отдам всичко на Бог, и си мислех колко много ме обича Бог. Сега изглежда, че Бог не обича хората толкова много и се чувствам изоставен, разочарован и потресен от Него“. Нима това не е тревожно? В какво грешат тези хора? Не са останали на правилното си място. Не знаят кои са и винаги си мислят, че са значими хора, които Бог трябва да уважава и да издига, или да цени и да милее за тях. Ако хората винаги имат такива погрешни схващания, такива изопачени и неразумни искания, това е много опасно. Най-малкото Бог ще се отвращава от тях и ще ги мрази и ако не се покаят, има риск да бъдат отстранени. Така че какво трябва да правят хората, как трябва да опознаят себе си и как трябва да се отнасят към себе си, за да съответстват на Божиите изисквания, да преодолеят тези трудности и да се избавят от исканията си към Бог? За някои хора Божият дом е наредил да бъдат водачи и те са особено ентусиазирани. След като поработят известно време, се установява, че могат да изпълняват някои външни задачи достатъчно добре, но не могат да се справят с решаването на проблеми — не могат да общуват за истината или да решават проблеми, затова ръководната им роля в църквата бива сменена. Нима това не е съвсем уместно? Те обаче започват да спорят и да се оплакват, като казват: „Тези лъжеводачи и антихристи не изпълниха добре възложените им задачи. Те предизвикваха единствено прекъсвания и смущения. Те наистина трябва да бъдат сменени и отстранени. Но аз не съм направил нищо лошо. Защо сменят и мен?“. Чувстват се леко разстроени. Защо е така? Той смята, че след като не е направил нищо лошо, трябва да остане водач и да не бъде сменян. Смята, че Божият дом се е отнесъл много несправедливо към него. Сърцето му е пълно с оплаквания и съпротива и в него възникват представи за Бог, което води до вътрешен дисбаланс: „Не беше ли казано, че има принципи за избирането и отстраняването на водачи? Струва ми се, че няма принцип за случилото се. Бог е направил грешка!“. Накратко казано, щом Бог извърши нещо, което вреди на интересите им и наранява чувствата им, те започват да търсят вина. Това проблем ли е? Как може да бъде решен този проблем? Трябва да разпознаеш собствената си идентичност, трябва да знаеш кой си. Без значение какви дарби или силни страни имаш, колко си умел или способен, дори колко заслуги си спечелил в Божия дом, колко си търчал, колко капитал си натрупал — тези неща не значат нищо за Бог и ако изглеждат важни от твоя гледна точка, то нима това не значи, че между теб и Бог са възникнали погрешни разбирания и противоречия? Как трябва да бъде решен този проблем? Ако искаш да намалиш отдалечеността между теб и Бог и да преодолееш тези противоречия, как трябва да се направи това? Трябва да се отречеш от нещата, които смяташ, че са правилни, и в които си се вкопчил. По този начин вече няма да има отдалеченост между теб и Бог и ще застанеш правилно на мястото си, ще можеш да се покориш, ще можеш да разпознаеш, че всичко, което върши Бог, е правилно, ще можеш да се отречеш от себе си и да се освободиш от себе си. Вече няма да смяташ спечелените от теб заслуги за вид капитал, нито вече ще се опитваш да поставяш условия на Бог или да отправяш искания към Него, или да искаш награда от Него. В този момент вече няма да имаш трудности. Защо се пораждат всички погрешни схващания на хората за Бог? Пораждат се, защото хората не могат да преценяват собствените си възможности. По-точно, не знаят какво представляват в Божиите очи. Оценяват се твърде високо, смятат, че имат твърде високо положение в Божиите очи и виждат онова, което считат, че е стойността и капиталът на човек, като истината, като критериите, по които Бог преценява дали ще бъдат спасени. Това е погрешно. Трябва да знаеш какво място имаш в сърцето на Бог, как Бог гледа на теб и каква е правилната позиция, която следва да заемеш, когато подхождаш към Бог. Длъжен си да знаеш този принцип. По този начин възгледите ти ще бъдат съобразени с истината и ще съответстват на възгледите на Бог. Трябва да притежаваш този разум и да можеш да се покориш на Бог. Независимо как Той се отнася към теб, трябва да се покориш. Така вече няма да има никакви противоречия между теб и Бог. И когато Бог отново се отнесе към теб по Своя начин, няма ли да можеш да се покориш? Ще продължаваш ли да се бориш с Бог и да Му се противопоставяш? Няма да го направиш. Дори да чувстваш някакъв дискомфорт в сърцето си или да чувстваш, че отношението на Бог към теб не е такова, каквото би желал, и да не разбираш защо Той се отнася към теб по този начин, въпреки всичко, понеже вече разбираш някои истини и притежаваш някои реалности и понеже си способен да се придържаш към правилната си позиция, вече няма да се бориш с Бог, което означава, че онези твои действия и поведения, които биха довели до загиването ти, ще спрат. И нима тогава няма да си в безопасност? След като си в безопасност, ще се почувстваш стабилен, което означава, че си започнал да вървиш по пътя на Петър. Виж, Петър вярва в Бог толкова много години, вървя пипнешком толкова много години и страда толкова много. Едва след като преживя много изпитания, най-накрая разбра някои истини и притежаваше някои истини реалности. А що се отнася до всички вас в момента, вече казах толкова много, обясних всичко ясно — това е като да ви поднесат нещата на тепсия, нали? Постигнали сте толкова много, без да минавате по заобиколни пътища. Всички сте получили доста добра сделка. Защо тогава все още не изпитвате удовлетвореност? Не бива да имате никакви допълнителни искания.

Каква беше основната тема на днешното общение? Единият аспект е редовно да обръщаш внимание на изследването на различни аспекти на състоянието ти и след това да ги анализираш, за да разбереш дали са правилни. Другият аспект е да се справиш с различните видове погрешни разбирания за Бог, които се пораждат в теб. Когато имаш погрешни разбирания за Бог, в теб има непримирими, предубедени елементи, които ще ти попречат да търсиш истината. Ако погрешните ти разбирания за Бог бъдат отстранени, ще можеш да търсиш истината. Ако не бъдат, в сърцето ти ще има чувство на отчуждение и ще се молиш нехайно. Това е мамене на Бог и Той изобщо няма да се вслуша. Ако имаш погрешни разбирания за Бог, което създава отдалеченост и отчужденост между теб и Него, и сърцето ти е затворено за Него, то ти няма да искаш да чуеш словата Му или да търсиш истината. Без значение какво вършиш, то ще бъде само механично, ще се прикриваш и ще бъдеш лъжлив. Когато неразбирането на човек по отношение на Бог бъде преодоляно и той е преминал през това препятствие, той ще гледа на всяко от Божиите слова и изисквания с искреност и ще дойде пред Него сериозно и с честно сърце. Ако между човека и Бог има противоречие, отдалеченост и неразбиране, то каква роля играе човекът? Това е ролята на Сатана и е противопоставяне на Бог. Какви са последиците от противопоставянето на Бог? Може ли такъв човек да се покори на Бог? Може ли да приеме истината? Не може. Ако той не може да направи никое от тези неща, то този човек няма да получи нищо и промените в нрава му ще спрат. Следователно когато човек изследва различните си състояния, в едно отношение това се прави, за да опознае себе си, докато в друго отношение то изисква съсредоточаване върху изследването на това какви погрешни разбирания има той за Бог. До какво водят тези погрешни разбирания? Представи, фантазии, ограничаване, съмнения, внимателна проверка и спекулации — основно тези неща. Когато човек има тези неща в себе си, той разбира погрешно Бог. Когато си в капана на тези състояния, възниква проблем с връзката ти с Бог. Веднага трябва да потърсиш истината, за да решиш проблема — и си длъжен да го решиш. Някои си мислят: „В мен се е появило погрешно разбиране за Бог, затова не мога да изпълнявам дълга си, докато не реша този проблем“. Това приемливо ли е? Не, не е. Не отлагай изпълнението на дълга си, а изпълни дълга си и едновременно с това реши проблема си. Докато изпълняваш дълга си, твоето погрешно разбиране за Бог ще започне да се променя към по-добро, без да го осъзнаваш, и ще откриеш къде се корени проблемът ти и колко е сериозен. Някой ден може да сте способни да осъзнаете: „Човек е сътворено същество и Създателят е завинаги моят Господ. Същността на това не се променя. Статусът на човека не се променя, нито пък статусът на Бог. Независимо какво върши Бог и дори целият човешки род да смята, че онова, което върши Бог, е погрешно, не мога да отрека онова, което Той е свършил, нито че Той е истината. Бог е най-висшата истина, вечно безпогрешен. Човек трябва винаги да държи твърдо на правилната си позиция. Не бива да проучва внимателно Бог, а да приема устроеното от Бог и да приема всички Негови слова. Всичко, което Бог казва и върши, е правилно. Човек не бива да отправя най-различни искания към Бог — сътворените същества не са пригодни да правят това. Дори Бог да се отнесе към мен като към играчка, трябва пак да се покоря, а ако не го направя, това е мой проблем, а не на Бог“. Когато имаш преживяване и познание по този аспект на истината, тогава действително ще навлезеш в покорство пред Бог, вече няма да имаш големи трудности и независимо дали изпълняваш дълга си, или практикуваш различни аспекти на истината, много трудности ще бъдат преодолени. Покорството пред Бог е най-голямата истина. Това е най-дълбоката истина. Често когато хората са изправени пред различни трудности, когато има различни препятствия или когато се сблъскат с нещо, което не могат да преодолеят, каква е причината за това? (Не са на правилната позиция.) Те са на погрешната позиция. Имат погрешни разбирания за Бог. Искат да проучват внимателно Бог и не искат да се отнасят към Него като към Бог. Искат да отрекат правотата на Бог и искат да отрекат, че Бог е истината. Това загатва, че човек не иска да бъде сътворено същество, а би искал да е равен с Бог, да открива недостатъци у Него. Това ще създаде неприятности. Ако можеш да изпълняваш дълга си правилно и да държиш твърдо на мястото си на сътворено същество, тогава принципно в теб няма да се породи съпротива срещу онова, което Бог върши. Може да имаш известни погрешни разбирания и може да имаш някои представи, но поне отношението ти ще бъде отношение на готовност да приемеш устроеното от Бог и ще изхождаш от готовността да се покориш на Бог, така че в теб няма да се породи съпротива срещу Бог.

Макар Йов да имаше вяра, първоначално той знаеше ли какво става, когато го сполетяха изпитанията на Бог? (Не.) Хората нямат способността да проникнат директно в духовния свят. Йов изобщо не знаеше какво се случва там — беше в пълно неведение за всичко. Затова когато го сполетяха изпитанията на Бог, той със сигурност беше озадачен и си мислеше: „О, какво се случва? Всичко беше толкова спокойно. Защо изведнъж се случи това? Защо изведнъж загубих всичкия си добитък и цялото си имане?“ Първоначално беше озадачен, но озадачеността не се равняваше на това да имаш погрешни разбирания за Бог. Озадачеността не се равняваше на неспособност да разбереш какво върши Бог. Причината е, че всичко се случи толкова внезапно. Йов не знаеше нищо предварително, нито някой го предупреди — беше съвсем неподготвен. Това обаче не означава, че щеше да направи погрешния избор или да поеме погрешния път, или че не можеше да се покори. И какво направи Йов след това? Той несъмнено успокои сърцето си, замисли се сериозно върху действията си и се моли на Бог. След няколко дни на търсене достигна до извод: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Това изказване на Йов отразява възгледа му и пътят, по който вървеше. Въпреки че първоначално Йов бе озадачен, когато го сполетяха изпитанията, той знаеше, че това е Божие дело, а не е вследствие на човешка воля. Без Божието позволение никой не може да докосне онова, което Бог е дал на хората, дори Сатана не може. Отвън изглежда, че Йов имаше известно погрешно разбиране за това какво върши Бог. Той не знаеше защо му се случва това и каква е целта на Бог. Той не разбираше напълно, но неговото неразбиране не беше отрицание или поставяне под съмнение на вършеното от Бог. Неразбирането на Йов беше от вида, който Бог намира за допустим. След това той бързо осъзна, че Бог Йехова възнамеряваше да му отнеме всичко, което той има, и че онова, което Бог вършеше, е правилно. Той тутакси коленичи, за да го приеме. Могат ли обикновените хора да достигнат това ниво? Не могат. Независимо колко озадачен беше Йов в този момент или колко време му отне да коленичи и да приеме всичко, което го сполетя, неговото отношение винаги беше да стои на позицията на сътворено същество. Изправен пред тези събития, той не каза: „Аз съм заможен и имам толкова много слуги. Как може тези неща да бъдат отнети просто така? Трябва да кажа на слугите си незабавно да ги вземат обратно“. Той направи ли това? Не, не го направи. В сърцето си ясно съзнаваше, че това е Божие дело и че човек не може да направи нищо по този въпрос. Да се намеси, би означавало да се противопостави на онова, което Бог беше свършил, и да се противопостави на всичко, което го беше сполетяло. Той не пророни нито дума на оплакване тогава, нито осъди случващото се и не се намеси в опит да обърне хода на нещата. Той просто изчака и спокойно наблюдаваше как ще се развият нещата, за да види какво ще направи Бог. От началото до края Йов се държа твърдо на правилното си място, тоест, държа се твърдо на мястото на сътворено същество. Това беше неговото действие. Макар Йов да беше някак озадачен, когато го сполетяха тези събития, той беше способен да търси и да признае, че всичко, извършено от Създателя, е правилно, и след това се покори. Той не се възползва от човешки методи, за да реши проблема. Когато дойдоха разбойниците, той ги остави да заграбят всичко, което можеха. Не се поддаде на импулса си да се бори с тях. В сърцето си си помисли: „Без Божието позволение те не могат да заграбят нищо. След като взеха всичко, е ясно, че Бог го е позволил. Всяка човешка намеса би била безполезна. Хората не могат да действат по свой импулс, не могат да се намесват“. Това, че не се намеси, не означава, че толерираше разбойниците. Това не беше знак за слабост или страх от разбойниците, а по-скоро, че се страхуваше от ръката на Бог че и имаше богобоязливо сърце. Той каза: „Нека го вземат. В крайна сметка тези неща са дадени от Бог“. Не трябва ли това да каже едно сътворено същество? (Да.) Той нямаше никакви оплаквания. Не изпрати никого да се бие или да върне нещата му, или да защити нещата му. Нима това не е истинско проявление на покорство пред Бог? (Да.) Той можа да направи това само защото имаше истинско разбиране за Божието върховенство. Без това разбиране той щеше да прибегне до човешки методи, за да се бори и да си върне нещата, и как Бог щеше да погледне на това? Това не е покоряване на устроеното от Бог. Тук липсва разбиране на нещата, извършени от Божията ръка, и вярата в Него през всички тези години щеше да е напразна. Да бъдеш щастлив, когато Бог дава, но да негодуваш, когато Той отнема неща, да чувстваш неохота и да искаш със сила да си ги вземеш обратно, да не бъдеш доволен от онова, което Бог върши и да не искаш да загубиш тези неща, да приемаш само Божиите награди, но не и Неговите лишения, да не искаш да се покориш на уреденото от Божията ръка — това действия от позицията на сътворено същество ли са? (Не.) Това е непокорство, това е противопоставяне. Нима хората не проявяват често такова поведение? (Да.) Това е точно обратното на онова, което направи Йов. Как Йов изрази, че може да се страхува от Йехова от позицията на сътворено същество, да се покори на Божиите изпитания и да ги приеме, и да приеме онова, с което Бог го дари? Той извика ли? Оплака ли се? Използва ли всякакви човешки средства и методи да си върне всичко? Не — той позволи на Бог да отнема свободно. Нима това не е да имаш вяра? Той имаше истинска вяра, истинско разбиране и истинско покорство. Нито едно от тези неща не е просто. Всички те изискват определено време, за да се преживее, да се търси и да се приеме. Йов успя да демонстрира тези проявления едва след като придоби определено ниво на разбиране по отношение на Създателя. Какво каза Йов накрая? („Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21).) А какво каза жената на Йов? „Похули Бог и умри“ (Йов 2:9). Тя имаше предвид: „Спри да вярваш. Ако това, в което вярваш, действително е бог, защо си изправен пред бедствие? Нима това не е възмездие? Не си направил нищо лошо. Защо ти се случва това? Може би вярата ти е неправилна?“. Как Йов отвърна на жена си? Той каза: „Ти говориш, както говори някоя от безумните жени“ (Йов 2:10). Йов каза, че жена му е неразумна, че няма истинска вяра в Бог и разбиране по отношение на Него, поради което може да изрича думи на незачитане към Бог. Жената на Йов не познаваше Бог. Когато се случи нещо толкова голямо, че очевидно беше Божие дело, тя удивително не успя да разпознае това и дори съветваше Йов, като каза: „Поел си по грешния път. Спри да вярваш и изостави своя бог“. Какви вбесяващи думи! Защо тя подтикваше Йов да изостави Бог? Защото беше загубила имането си и вече не можеше да се наслаждава на ползата от него. От богата жена тя стана просякиня, без никакво имущество. Тя беше недоволна от Божието лишение, затова каза на Йов да спре да вярва, като загатна: „Аз вече не вярвам, затова и ти не трябва да вярваш. Едно прекрасно домакинство е опразнено и не ни остана нищо. За един миг загубихме всичко — от богатство стигнахме до бедност. Какъв е смисълът да се вярва в такъв бог? Спри да вярваш!“. Нима това не са безразсъдни думи? Така постъпи тя. Вслуша ли се Йов в нея? Не се вслуша. Той не се подведе по нея и не се смути от нея, нито прие нейните възгледи. Защо? Защото Йов се придържаше към едно твърдение: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). Той си мислеше: „Всичко това е напълно нормално. Както и да действа Бог, е правилно. Хората трябва просто да го приемат. Хората не бива да вярват в Бог само за да търсят благословии. Наслаждавах се на Божиите благословии толкова години, без да правя нищо за Бог — сега е време да свидетелствам за Него. Онова, което Бог отнема, е Негово. Той може да го вземе, когато пожелае. Хората не бива да имат искания, трябва просто да приемат и да се покорят“. И така, трябва ли да получаваш благословии от вярата си в Бог? Така ли трябва да бъде? Когато човек може да разбере напълно този въпрос, тогава ще има вяра.

Каквото и да върши Създателят, то е правилно и е истината. Без значение какво върши Той, идентичността и статусът Му не се променят. Всички хора трябва да се прекланят пред Него. Той е вечният Господ и вечният Бог на човечеството. Този факт не може никога да бъде променен. Хората не могат да Го признават за Бог само когато ги дарява с дарове, или да не Го признават за Бог, когато им отнема неща. Това е погрешният възглед на човека, а не е грешка в действията на Бог. Ако хората разберат истината, тогава ще могат ясно да видят това, и ако дълбоко в себе си са способни да приемат, че това е истината, тогава връзката им с Бог ще става все по-нормална. Ако казваш, че признаваш, че Божиите слова са истината, но когато нещо се случи, не разбираш Бог и дори се оплакваш и нямаш истинско покорство, тогава е безсмислено, когато казваш, че признаваш, че Божиите слова са истината. Най-важното е, че сърцето ти трябва да може да приеме истината и че независимо какво се случва, трябва да можеш да видиш, че Божиите действия са правилни и че Той е праведен. Това е типът човек, който разбира Бог. Има много вярващи, които се съсредоточават само върху разбиране на доктрина. Те признават духовната теория, но когато нещо ги сполети, не приемат истината и не се покоряват. Това са двулични хора. Нещата, които обикновено казваш, са правилни, но когато се случи нещо, което не съответства на собствените ти представи, ти не си способен да го приемеш. Ти спориш с Бог, като си мислиш, че Бог не е бивало да прави това или онова. Не можеш да се покориш на Божието дело и не търсиш истината, нито размишляваш над своето непокорство. Това означава, че не си покорен на Бог. Обичаш винаги да спориш с Бог. Винаги мислиш, че твоите доводи превъзхождат истината, че ако можеше да излезеш на сцената и да ги споделиш, много хора биха те подкрепили. Но дори и много хора да те подкрепят, всички те са покварени хора. Нима и подкрепящите, и подкрепяният не са покварени хора? Нима всички те не са лишени от истина? Дори и целият човешки род да те подкрепяше и да се противопоставяше на Бог, Бог пак щеше да е прав. Пак човечеството щеше бъде онова, което греши, което се бунтува срещу Бог и Му се съпротивлява. Това само израз ли е? Не. Това е факт. Това е истината. Хората трябва често да се замислят върху този аспект на истината и да го преживяват. Бог е свършил делото Си на три етапа и на всеки етап е имало много хора, които са му се противопоставяли. Също както когато Господ Исус дойде да свърши Своето дело на изкуплението, целият Израел въстана срещу Него. Но сега сред човечеството има милиарди хора, които целокупно признават, че Господ Исус е Спасителят. Неговите вярващи са пръснати по целия свят. Господ Исус вече е изкупил цялото човечество. Това е факт. Без значение народът на коя държава иска да го отрече, това е напразно. Без значение как покварените хора оценяват Божието дело, Божието дело и истините, които говори Бог, са винаги верни и правилни. Без значение колко хора от цялата човешка раса въстават срещу Бог, това е безполезно. Всичко, което върши Бог, е правилно. Той не допуска и най-малка грешка. Понеже покварените хора нямат истина и са напълно неспособни да видят ясно значимостта и същността на Божието дело, нищо, което те казват, не е съгласно истината. Дори да обобщите всички теории на човечеството, те пак няма да бъдат истина. Няма да могат да надделеят над никое от Божите слова и над никое слово на истината. Това е факт. Ако хората не разбират това, тогава трябва бавно да го преживеят. Каква е предпоставката за това преживяване? Първо трябва да признаеш и да приемеш, че Божиите слова са истината. След това трябва да преминеш към това да ги практикуваш и преживееш. Преди да се усетиш, ще откриеш, че Божиите слова са истината — това е категорично вярно. В този момент ще започнеш да милееш за словата на Бог, да отдаваш значение на стремежа към истината и ще можеш да приемеш истината в сърцето си и да я превърнеш в свой живот.

10 септември 2018 г.