За правилното изпълнение на дълга е необходимо хармонично сътрудничество. Тъй като всички хора имат покварен нрав и никой не притежава истината, те могат да изпълняват дълга си правилно само чрез хармонично сътрудничество. То е от полза не само за навлизането им в живота, но и за правилното изпълнение на дълга им, както и за работата на църквата. Хората, които си сътрудничат хармонично, притежават относително добра човешка природа и честност, но ако някой няма добра човешка природа, а е прекалено високомерен и самоправеден или прекалено нечестен и лукав, тогава няма как да си сътрудничи хармонично с другите. Някои хора не се занимават с почтена работа, не са съвестни при изпълнението на дълга си и винаги вършат злодеяния. Такива хора не могат да си сътрудничат с другите и не могат да намерят хармония или да се разбират с никого. Такива хора не притежават човешка природа и принадлежат към зверовете и дявола, Сатана. Всички послушни и покорни хора с добра човешка природа със сигурност ще имат резултати при изпълнението на дълга си и лесно ще си сътрудничат с другите. Що се отнася до онези, които не подхождат с честност при изпълнението на дълга си, които се държат невъздържано или дори смущават другите хора, когато изпълняват дълга си — ако са непоправими след многобройни увещания и никога не са склонни да се разкаят, винаги предизвикват смущения и прекъсвания в изпълнението на дълга си, а качеството на човешката им природа е позорно, тогава те трябва да бъдат прочистени незабавно, за да се избегне привнасянето на проблеми или неприятности в работата на църквата. Това е проблем, който трябва да бъде разрешен от водачите и работниците.

Някои хора са безотговорни при изпълнението на дълга си, което води до необходимост от повторно извършване на работата. Това се отразява сериозно на ефективността на работата. Освен липсата на достатъчни специализирани знания и опит, има ли други причини за появата на този проблем? (Когато човек е сравнително надменен и самоправеден, взема самостоятелни решения и не изпълнява дълга си принципно.) Специализираните знания и опитът могат да бъдат научени и натрупани малко по малко, но ако има проблем с нрава на човека, смятате ли, че той може да бъде разрешен лесно? (Не, няма да е лесно.) Тогава как трябва да бъде разрешен? (Човекът трябва да преживее порицание и осъждане, да бъде скастрен и да се разправят с него.) Трябва да преживее осъждане и порицание, да бъде скастрен и да се разправят с него — тези думи са правилни, но могат да бъдат постигнати само от онези, които се стремят към истината. Могат ли онези, които не обичат истината, да приемат да бъдат скастряни и да се разправят с тях? Не, не могат. Когато при изпълнението на дълга на хората работата винаги трябва да се върши повторно, най-големият проблем не е в липсата на специализирани знания или опит, а в това, че хората са прекалено самоправедни и надменни, не работят хармонично, а решават и действат самостоятелно — в резултат на което работата се обърква и не се постига нищо, а всички усилия са напразни. Но най-тежкият проблем в това отношение е поквареният нрав на хората. Когато поквареният нрав на хората е прекалено тежък, те вече не са добри, а са нечестиви хора. Нравът на нечестивите хора е много по-тежък от обикновения покварен нрав. Нечестивите хора са склонни да извършват нечестиви дела, те са склонни да смущават и прекъсват работата на църквата. Единственото, на което са способни нечестивите хора, когато изпълняват някакъв дълг, е да вършат нещата лошо и да ги объркват, а службата им причинява повече неприятности, отколкото ползи. Някои хора не са нечестиви, но изпълняват дълга си според собствения си покварен нрав — затова те също са неспособни да изпълняват правилно дълга си. В обобщение поквареният нрав пречи изключително много на хората да изпълняват правилно дълга си. Според вас кой аспект от покварения нрав на хората оказва най-голямо влияние върху ефективността, с която те изпълняват дълга си? (Надменността и самоправедността.) А кои са основните проявления на надменността и самоправедността? Самостоятелното вземане на решения, следването на свой път, невслушването в чужди предложения, неискането на съвети от другите, нехармоничното сътрудничество и стремежът винаги да имаш последната дума за всичко. Макар че неколцина братя и сестри може да си сътрудничат при изпълнението на определен дълг и всеки от тях да се занимава със своята задача, някои водачи или отговорници на групи винаги искат да имат последната дума; каквото и да правят, те никога не си сътрудничат хармонично с другите, не участват в общение и правят нещата прибързано, без да постигат съгласие с другите. Принуждават всички да слушат само тях и в това е проблемът. Нещо повече, когато останалите виждат проблема, но не се намесват, за да спрат отговорното лице, това в крайна сметка води до ситуация, в която хората не са ефективни при изпълнението на дълга си, работата се обърква напълно и всички участници трябва да преработват задачата си, което води до натрупване на умора у тях. Кой е отговорен за този злополучен резултат? (Отговорното лице.) Отговорни ли са и другите участници? (Да.) Отговорното лице е взело самостоятелно решение, като е настояло нещата да се извършват по неговия начин, а останалите са забелязали проблема, но не са направили нищо, за да го спрат, и, което е още по-сериозно, дори са го последвали. Това не ги ли прави съучастници? Ако не ограничаваш, не блокираш или не разобличаваш този човек, а го следваш и му позволяваш да те манипулира, не даваш ли свобода на действие на Сатана да смущава работата на църквата? Това със сигурност е ваш проблем. Когато виждате проблем, но не правите нищо, за да го решите, не разговаряте за него, не се опитвате да го ограничите и освен това не съобщавате за него на тези над вас, а играете ролята на угодник, това знак за липса на преданост ли е? Предани ли са на Бог тези, които угодничат? Ни най-малко. Такъв човек не просто не е предан на Бог — той действа като съучастник на Сатана, като негов спътник и последовател. Той изпълнява своя дълг и отговорност без вяра, но е доста предан на Сатана. В това е същността на проблема. Що се отнася до липсите в професионален аспект, възможно е постоянно да се учите и да черпите опит, докато изпълнявате дълга си. Такива проблеми могат да бъдат разрешени лесно. Най-трудното нещо за разрешаване е поквареният нрав на човека. Ако не се стремите към истината и не се справяте с покварения си нрав, а винаги угодничите, не се занимавате с тези, които сте видели, че нарушават принципите, и не им помагате, нито ги разобличавате или разкривате, а винаги се свивате, без да поемате отговорност, тогава подобно изпълнение на дълга само ще компрометира и забавя работата на църквата. Когато се отнасяте към изпълнението на дълга си като към дреболия, без да поемате ни най-малка отговорност, това не само влияе на ефективността на работата, но и води до многократни забавяния в работата на църквата. Когато изпълнявате дълга си по този начин, не вършите ли просто минимума и не мамите ли Бог? Показва ли това някаква преданост към Бог? Ако постоянно се опитвате да вършите само минимума, докато изпълнявате дълга си, и упорито не се разкайвате, тогава неминуемо ще бъдете пропъдени.

Как трябва да се справяте с трудностите, които срещате по време на изпълнението на дълга си? Най-добрият начин е всички заедно да потърсят истината, за да разрешат проблема и да постигнат съгласие. Стига да разбирате принципите, ще знаете какво да направите. Това е оптималният начин за разрешаване на проблемите. Ако не търсите истината, за да разрешите даден проблем, а вместо това действате само според личните си представи и фантазия, тогава не изпълнявате дълга си. Каква е разликата между това и работата в светското общество или в света на Сатана? Божият дом се управлява от истината и от Бог. Без значение какъв проблем възниква, за разрешаването му трябва да се търси истината. Независимо колко различни мнения има или колко много се различават, всички те трябва да бъдат разглеждани и обсъждани. След това, след като се постигне съгласие, трябва да се предприемат действия в съответствие с принципите. По този начин не само можете да разрешите проблема, но и да практикувате истината и да изпълнявате правилно дълга си. Освен това можете да постигнете хармонично сътрудничество по време на процеса на разрешаване на проблема. Ако всички онези, които изпълняват дълга си, обичат истината, тогава за тях е лесно да приемат и да се подчиняват на истината. Но ако са надменнии и самоправедни, тогава за тях не е лесно да приемат истината, дори когато хората разговарят за нея. Има хора, които не разбират истината, но винаги искат другите да ги слушат. Такива хора само пречат на другите, които изпълняват дълга си. В това е същността на проблема и той трябва да бъде разрешен, преди човек да може да изпълнява дълга си правилно. Ако при изпълнението на дълга си човек винаги е надменен и своенравен, винаги сам взема решения, прави всичко безразсъдно и както му харесва, без да си сътрудничи или да обсъжда нещата с други хора и без да търси истините принципи, тогава какво е това отношение към дълга? Може ли по този начин човек да изпълнява правилно дълга си? Ако такъв човек никога не приема да бъде скастрен и да се разправят с него, изобщо не приема истината и продължава да върши нещата по свой начин, необмислено и както му харесва, без да се разкае или промени — тогава това не е просто проблем с отношението му, а проблем с неговата човешка природа и характер. Това е човек без човешка природа. Може ли човек без човешка природа да изпълнява правилно дълга си? Разбира се, че не. Ако докато изпълнява дълга си, човек дори извършва всякакви скандални действия и смущава работата на църквата, тогава той е зъл човек. Такъв човек не е годен да изпълнява дълга си. Изпълнението на дълга му води само до смущения и щети и нанася повече вреди, отколкото ползи, така че трябва да бъде лишен от правото да изпълнява дълга си и да бъде отстранен от църквата. Ето защо способността да се изпълнява добре дългът не зависи единствено от способностите на човека, а главно от отношението му към дълга, от характера му, от това дали човешката му природа е добра, или лоша, и дали е способен да приеме истината. Това са основните проблеми. Дали влагаш сърцето си в дълга си, дали правиш всичко по силите си и действаш с цялото си сърце, дали имаш сериозно и добросъвестно отношение към изпълнението на дълга си, дали си сериозен и работиш усърдно: това са нещата, които Бог гледа, и Той внимателно проверява всички. Могат ли хората да изпълняват правилно дълга си, ако повечето от тях са безотговорни и никой не е сериозен, и въпреки че знаят в сърцата си какво е правилно да се направи, не се стремят към принципите и никой не се отнася сериозно към тях? В подобна ситуация водачите и работниците трябва да проследяват, да проверяват и да предлагат насоки или да намерят отговорен човек, който да бъде ръководител на групата или отговорник. Това може да подтикне към действие повечето от хората и да се постигне добър резултат при изпълнението на дълга им. Ако се появи някой, който смущава и вреди, нека да бъде директно отстранен, тъй като с разрешаването на основния проблем за хората ще бъде лесно да бъдат ефективни при изпълнението на дълга си. Някои хора може да имат известни способности, но да са безотговорни при изпълнението на дълга си. Те може да имат технически умения или професионални знания, но да не ги предават на другите. Ръководителите и работниците трябва да разрешат този проблем. Те трябва да общуват с тях и да ги насърчават да предават уменията си, така че другите да ги усвояват възможно най-бързо и да овладяват професионалните знания. Като човек, добре запознат с професионалните знания, не трябва да си придаваш важност или да парадираш с квалификацията си; трябва активно да предаваш уменията и знанията си на новаците, така че всички заедно да могат да изпълняват добре дълга си. Tи може да си най-добре запознат с професията си и да си водещ по отношение на уменията, но това е дар, който Бог ти е дал, и трябва да го използваш, за да изпълняваш дълга си и да оползотвориш силните си страни. Без значение колко си опитен или талантлив, не можеш да се заемеш с работата сам. Едно задължение се изпълнява по-ефективно, ако всеки е в състояние да усвои уменията и знанията за дадена професия. Както се казва в поговорката, за всяка ограда са нужни три стълба. Без значение колко способен е отделният човек, без помощта на всички останали това не е достатъчно. Ето защо никой не трябва да бъде надменен и никой не трябва да иска да действа или да взема решения сам. Хората трябва да се откажат от плътта, да загърбят собствените си идеи и мнения и да работят в хармония с всички останали. Който има професионални знания, трябва с любов да помага на другите, за да могат и те да овладеят тези умения и знания. Това е от полза за изпълнението на дълга. Ако винаги гледате на притежаването на дадено умение като на купон за храна и се отнасяте към него по този начин, страхувайки се, че предаването му на другите ще доведе до собствения ви глад — това е възгледът на неверниците. Това е егоистична, позорна практика, която не може да бъде приета в Божия дом. Ако никога не сте в състояние да приемете истината и никога не сте готови да полагате труд, тогава просто ще бъдете пропъдени. Ако сте наясно с Божията воля и желаете да сте предани на делото в Неговия дом, трябва да предложите всичките си сили и умения, за да могат другите да ги научат и усвоят, и да изпълняват дълга си по-добре. Това е в съответствие с Божията воля. Само такива хора имат човешка природа и са обичани и благословени от Бог.

Какво трябва да прави човек, за да изпълнява добре дълга си? Трябва да започне да го изпълнява с цялото си сърце и с цялата си енергия. Влагането на цялото сърце и на цялата енергия означава човек да се съсредоточи изцяло върху изпълнението на дълга си и да не позволява да го занимават други неща, а след това да приложи енергията, която има, да впрегне цялата си сила и да вложи в изпълнението на задачата своите способности, дарби, силни страни и нещата, които е разбрал. Ако притежаваш способността да разбираш и схващаш и имаш добра идея, трябва да разговаряш с другите за нея. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Ето как ще изпълняваш добре дълга си, как ще постигнеш удовлетворитлено изпълнение на дълга си. Ако винаги желаеш да поемаш всичко сам, ако винаги искаш да вършиш велики неща сам и вниманието да е върху теб, а не върху другите, изпълняваш ли дълга си? Това, което правиш, се нарича автокрация; това е представление. То е сатанинско поведение, а не изпълнение на дълга. Независимо от своите силни страни, дарби или специални таланти, никой не може да поеме цялата работа сам, а трябва да се научи да си сътрудничи в хармония, ако иска да върши добре работата на църквата. Ето защо хармоничното сътрудничество е принцип на практиката на изпълнение на дълга. Щом влагаш цялото си сърце, енергия и преданост и предлагаш всичко, което можеш да направиш, ти изпълняваш дълга си добре. Ако ти хрумне мисъл или идея, сподели я с другите; не я пази в тайна и не я крий — ако имаш предложения, сподели ги; чиято и да е идеята, съответстваща на истината, тя трябва да бъде приета и изпълнена. Направи това и ще постигнеш хармонично сътрудничество. Ето какво означава дългът да се изпълнява вярно. Когато изпълняваш дълга си, не трябва да поемаш всичко сам, да се озорваш до смърт, нито да бъдеш „единственото цъфнало цвете“ или да си инакомислещ; по-скоро трябва да се научиш как да си сътрудничиш с другите в хармония и да правиш всичко, на което си способен, да изпълняваш задълженията си, да влагаш цялата си енергия. Ето какво означава да изпълняваш дълга си. Да изпълняваш дълга си означава да впрегнеш цялата сила и светлина, с които разполагаш, за да постигнеш резултат. Това е достатъчно. Не се опитвайте винаги да се изтъквате, да говорите високопарни неща, да вършите всичко сами. Трябва да се научите да работите с другите и да се съсредоточите повече върху това да изслушвате предложенията на другите и да откривате техните силни страни. По този начин сътрудничеството в хармония става лесно. Ако се опитвате винаги да се изтъквате и да става това, което казвате, вие не си сътрудничите в хармония. Какво правите? Предизвиквате смущения и подкопавате другите. Да предизвикваш смущения и да подкопаваш другите означава да играеш ролята на Сатана. Това не е изпълнение на дълга. Ако винаги вършиш неща, които предизвикват смущения и подкопават другите, тогава независимо колко усилия и грижи полагаш, Бог няма да си спомни за тях. Може да нямаш много сили, но ако си способен да работиш с другите и да приемаш подходящи предложения, ако имаш правилните мотиви и можеш да защитиш делото на Божия дом, тогава си праведен човек. Понякога с едно-единствено изречение можеш да разрешиш проблем и да донесеш полза на всички. Понякога след като разговаряш за едно-единствено твърдение за истината, всички имат път за практикуване и са в състояние да работят хармонично заедно, всички се стремят към обща цел и споделят едни и същи възгледи и мнения, и така работата е особено ефективна. Макар че може никой да не си спомня, че ти си изиграл роля за това, и да не се чувстваш така, сякаш си положил много усилия, Бог ще види, че си човек, който практикува истината, че си човек, който действа според принципите. Бог ще си спомни, че си го направил. Това се нарича вярно изпълнение на дълга. Независимо от трудностите, които срещаш при изпълнението на дълга си, всички те могат да бъдат преодолени лесно. Стига да си честен човек със сърце, насочено към Бог, и да си способен да търсиш истината, тогава няма проблем, който да не може да бъде разрешен. Ако не разбираш истината, тогава трябва да се научиш да се подчиняваш. Ако има някой, който разбира истината или говори в съответствие с истината, тогава трябва да приемеш това и да се подчиниш. В никакъв случай не трябва да правиш неща, които смущават или подкопават другите, нито да действаш или да вземаш решения самостоятелно. Така няма да вършиш зло. Трябва да помниш — изпълнението на дълга ти не е въпрос на влагане на собствени усилия или на собствено управление. Това не е твое лично дело, а е дело на църквата и ти допринасяш само със силите, които имаш. Това, което правиш в Божието дело на управлението, е само малка част от сътрудничеството на човека. То е само второстепенна роля в някой ъгъл. Това е отговорността, която носиш. В сърцето си трябва да имаш това чувство. И така, без значение колко хора изпълняват дълга си заедно или с какви трудности се сблъскват, първото нещо, което всеки трябва да направи, е да се моли на Бог и да е в съвместно общение, да търси истината и след това да определи какви са принципите на практикуването. Когато човек изпълнява дълга си по този начин, ще има път за практикуване. Някои хора винаги се опитват да се изтъкнат и когато им се възложи отговорност за дадена работа, винаги искат да имат последната дума. Какъв тип поведение е това? Това означава да бъдеш закон за самия себе си. Те сами планират това, което правят, без да информират другите, не обсъждат мнението си с никого, не го споделят с никого, нито проявяват откровеност, а го пазят скрито в сърцето си. Когато дойде време да действат, винаги искат да смаят другите с блестящите си подвизи, да поднесат на всички голяма изненада, така че другите да имат високо мнение за тях. Това ли означава да изпълнят дълга си? Те се опитват да се изтъкнат, а когато придобият статут и известност, ще започнат да ръководят собствена дейност. Такива хора не са ли обладани от диви амбиции? Защо да не кажеш на някого какво правиш? Тъй като това дело не е само твое, защо би действал, без да го обсъждаш с никого, и защо би вземал решения самостоятелно? Защо би действал тайно, като в черна кутия, така че никой да не знае за това? Защо винаги се опитваш да накараш хората да се съобразяват само с теб? Очевидно разглеждаш това дело като твое лично дело. Ти си шефът, а всички останали са работници — всички работят за теб. Когато постоянно имаш този начин на мислене, това не е ли проблем? Не се ли разкрива в такъв тип човек самият нрав на Сатана? Когато подобни хора изпълняват дълга си, рано или късно те ще бъдат пропъдени.

Необходимо е да се научим как да се справяме, когато хората имат проблеми със сътрудничеството си с другите по време на изпълнение на дълга си. Какъв е принципът за справяне с тях? Какъв ефект трябва да се постигне? Научете се да работите в хармония с всички и да взаимодействате с другите, като се ръководите от истината, Божието слово и принципите, а не от чувства или избухливост. По този начин няма ли да се възцари истината в църквата? Докато истината царува, няма ли нещата да се решават по справедлив и разумен начин? Не смятате ли, че хармоничната координация е от полза за всички? (Да, така е.) Да се правят нещата по този начин е много полезно за вас. На първо място, то е положително поучително и ценно за вас, докато изпълнявате дълга си. Освен това ви предпазва да не допускате грешки, да не предизвиквате смущения и прекъсвания и да не поемете по пътя на антихристите. Страхувате ли се да тръгнете по пътя на антихристите? (Да.) Полезен ли е страхът сам по себе си? Не — страхът сам по себе си не може да разреши проблема. Нормално е да се страхувате да вървите по пътя на антихристите. Това показва, че обичате истината, че сте човек, който е готов да се стреми към истината и да я търси. Ако в сърцето си изпитвате страх, тогава трябва да търсите истината и да намерите пътя на практикуването. Трябва да започнете, като се научите да си сътрудничите с другите в хармония. Ако има проблем, разрешавайте го с общение и обсъждане, за да може всеки да знае принципите, както и конкретните аргументи и планове за разрешаването му. Това не те ли предпазва от вземане на самостоятелни решения? Освен това, ако имаш богобоязливо сърце, ти ще можеш по естествен начин да приемеш Божия критичен поглед, но трябва и да се научиш да приемаш и надзора на Божиите избраници, което изисква от теб да бъдеш търпелив и толерантен. Ако видиш, че някой те надзирава, проучва работата ти или те проверява, без да знаеш, и се вбесиш, отнесеш се към този човек като към враг и го презреш, а после дори го нападнеш и го обявиш за предател с надеждата, че той ще изчезне, то това е проблем. Не е ли това изключително злонамерено? Каква е разликата между него и царя на дяволите? Това справедливо отношение към хората ли е? Ако вървиш по правия път и действаш правилно, защо ще те е страх от проверки? Ако те е страх, значи нещо се е прокраднало в сърцето ти. Ако знаеш в сърцето си, че имаш проблем, трябва да приемеш Божия съд и порицание. Това е разумно. Ако знаеш, че имаш проблем, но не позволяваш на никого да те контролира, да проучва работата ти или да изследва проблема ти, то ти се проявяваш като много неразумен, съпротивляваш се срещу Бог и Му се опълчваш, а в такъв случай проблемът ти става още по-сериозен. Ако Божиите избраници преценят, че ти си зъл човек или невярващ, последиците ще са още по-неприятни. Затова тези, които са способни да приемат надзора, проучването и проверката на други, са най-разумни от всички — те имат търпимост и нормална човешка природа. Когато установиш, че правиш нещо погрешно или разкриваш покварен нрав, ако си способен да проявиш откровеност и да разговаряш с хората, това ще помогне на околните да те наглеждат. Без съмнение е необходимо да приемаш надзор, но най-важното е да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, като постоянно се подлагаш на изследване. Особено когато си тръгнал по кривия път или си направил нещо лошо, или когато възнамеряваш да направиш или решиш нещо на своя глава и някой наоколо ти го спомене и те предупреди, трябва да го приемеш и веднага да размислиш върху себе си, да признаеш грешката си и да я поправиш. Така можеш да се предпазиш от това да тръгнеш по пътя на антихристите. Ако някой ти помага и те предупреждава по този начин, не получаваш ли защита, без да осъзнаваш? Да, получаваш — това е твоята защита. Затова не трябва винаги да се предпазваш от братята и сестрите си или от хората около теб. Не се прикривай и не се потулвай винаги, като не позволяваш на другите да те разберат или да видят кой си. Ако сърцето ти винаги се предпазва от другите, това ще се отрази на търсенето на истината и лесно ще изпуснеш делото на Светия Дух, както и много възможности да бъдеш усъвършенстван. Ако винаги се предпазваш от другите, ще имаш тайни в сърцето си и няма да можеш да си сътрудничиш с хората. Ще ти бъде лесно да вършиш грешните неща и да вървиш по грешния път, и ще бъдеш смаян, когато правиш грешки. Какво ще си помислиш тогава? „Ако знаех само, щях да си сътруднича с моите братя и сестри, за да изпълня дълга си още от самото начало, и със сигурност нямаше да имам никакви проблеми. Но тъй като винаги се страхувах, че другите ще ме разгадаят, се пазех от тях. Но в крайна сметка никой друг не сгреши — именно аз направих първата грешка. Каква срамна и глупава постъпка!“. Ако можеш да се съсредоточиш върху търсенето на истината и да бъдеш откровен в общението с братята и сестрите си, когато имаш трудности, те могат да ти помогнат и да ти дадат възможност да разбереш правилния път на практикуване и принципите на практикуване. Това може да те предпази да не вървиш по грешния път, когато изпълняваш дълга си, за да не се провалиш или паднеш, или да бъдеш презрян и отритнат от Бог и пропъден. Вместо това ще получиш защита, ще изпълняваш дълга си правилно и ще получиш Божието одобрение. Колко огромни са ползите, които хората получават от хармоничното сътрудничество!

Думите „хармонично сътрудничество“ са лесни за разбиране в буквален смисъл, но са трудни за прилагане на практика. Не е лесно да се изживее практическата страна на тези думи. Защо не е лесно? (Хората имат покварен нрав.) Точно така. Човекът има покварен нрав, състоящ се в надменност, злоба, непримиримост и т.н., който му пречи да практикува истината. Когато си сътрудничиш с други хора, ти разкриваш всякакви страни на покварения си нрав. Например мислиш си: „Бихте искали да си сътруднича с този човек, но дали той е готов за това? Дали хората няма да ме презират, ако си сътруднича с някой, който няма способности?“. А понякога дори можеш да си помислиш: „Този човек е абсолютно безмозъчен и не разбира какво му казвам!“ или „Това, което имам да кажа, е дълбокомислено и проницателно. Ако им го кажа и ги оставя да го приемат за себе си, дали все пак ще се откроявам? Моето предложение е най-доброто. Ако просто го кажа и ги оставя да го използват, кой ще разбере, че това е моят принос?“. Такива мисли и мнения – такива дяволски думи – се чуват и виждат често. Ако имаш такива мисли и мнения, готов ли си да си сътрудничиш с другите? В състояние ли си да постигнеш хармонично сътрудничество? Това не е лесно, има известно предизвикателство! Думите „хармонично сътрудничество“ са лесни за произнасяне – просто отворете устата си и те ще излязат веднага. Но когато дойде време да ги приложите на практика, пречките вътре във вас стават огромни. Мислите ви се разпиляват в различни посоки. Понякога, когато сте в добро настроение, все пак може да се окаже, че сте в състояние да общувате малко с другите. Но ако настроението ви е лошо и ви пречи поквареният нрав, изобщо няма да сте в състояние да практикувате. Някои хора, като водачите например, не могат да си сътрудничат с никого. Те винаги гледат на другите отвисоко, винаги са придирчиви към другите, а когато забележат недостатъците им, ги съдят и нападат. Това превръща такива водачи в гнили ябълки и те биват заменяни. Нима не разбират какво означават думите „хармонично сътрудничество“? В действителност ги разбират много добре, но просто не са в състояние да ги приложат на практика. Защо не могат да ги приложат на практика? Защото ценят твърде много статуса си и имат твърде високомерен нрав. Искат да се изтъкват и хвалят, а когато са се сдобили със статус, не го пускат, защото се страхуват да не попадне в ръцете на друг, а те самите да останат без реална власт. Страхуват се да не бъдат изоставени от другите и да не загубят тяхното уважение, страхуват се, че думите им ще престанат да им носят сила и авторитет. Това е, от което се страхуват. Докъде стига тяхното високомерие? Те губят разсъдъка си и предприемат произволни, необмислени действия. И какво следва от това? Не само че изпълняват дълга си лошо, но действията им причиняват прекъсвания и смущения и те биват премествани и заменяни. Кажете Ми, има ли място, където такъв човек, с такъв нрав, е годен да изпълнява дълг? Страхувам се, че където и да бъде поставен, той няма да изпълнява дълга си както трябва. Той не може да си сътрудничи с други хора – е, значи ли това тогава, че ще бъде в състояние да изпълнява добре дълга си самостоятелно? Със сигурност не. Ако изпълнява задълженията си самостоятелно, ще бъде още по-малко сдържан, още по-способен на произволни, необмислени действия. Дали ще можеш да изпълняваш дълга си добре, не зависи от твоите наклонности, от висотата на твоите способности, от твоята човешка природа, възможности или умения. Въпросът се свежда до това дали си човек, който приема истината, и дали си в състояние да прилагаш истината на практика. Ако си в състояние да прилагаш истината на практика и да се отнасяш справедливо към другите, можеш да постигнеш хармонично сътрудничество с тях. Ключът към това дали даден човек може да изпълнява добре дълга си и да постигне хармонично сътрудничество с другите, се крие в това дали може да приема и да се подчинява на истината. Способностите, дарбите, наклонностите, възрастта на човека и т.н. не са основното – всички те са второстепенни. Най-важното е да се види дали човекът обича истината и дали може да я практикува. След като изслушат една проповед, тези, които обичат истината и могат да я практикуват, ще признаят, че тя е правилна. В реалния живот, когато се сблъскват с хора, събития и неща, те ще прилагат тези истини. Ще прилагат истината на практика, тя ще се превърне в тяхна реалност и в част от собствения им живот. Тя ще се превърне в критериите и принципите за това как да се държат и да вършат нещата, ще стане това, което изживяват и показват. Когато слушат проповед, онези, които не обичат истината, също ще признаят, че тя е правилна, и ще си мислят, че разбират всичко. Те са записали доктрините в сърцето си, но какви са принципите и критериите, които използват, за да обмислят нещо, когато го правят? Винаги разглеждат нещата според собствените си интереси, но не ги разглеждат, като използват истината. Страхуват се, че практикуването на истината ще ги доведе до загуба и че ще бъдат съдени и презирани от другите – че ще бъдат унижени. Лутат се в разсъжденията си и накрая си мислят: „Просто ще защитя статуса, репутацията и интересите си, това е най-важното. Когато тези неща са изпълнени, ще бъда доволен. Ако тези неща не са изпълнени, няма да съм щастлив да практикувам истината, нито ще ми е приятно“. Такъв човек обича ли истината? Категорично не. Някои хора са много сериозни, когато слушат проповеди, и дори си водят бележки. Всеки път, когато чуят ключова дума или важна фраза, я записват в тетрадка, но след това не я използват и не я прилагат. Независимо колко време е минало, не се забелязва истинска промяна. Прилича ли това на човек, който обича истината? Някой, който обича и разбира истината, е способен да я прилага на практика, докато някой, който разбира, но не обича истината, не я прилага на практика. Най-добрият показател за това дали някой обича истината е дали може да я прилага на практика. Смятате ли, че някой, който не обича истината, може да отличи доброто от злото? (Не може.) Всъщност може. Например, ако в миналото е бил милостив към някого, но след това този човек накърни интересите му, той би си казал: „Този човек е безсъвестен. Преди му помагах, а сега се отнася с мен по този начин!“. Виждаш ли, той говори за съвест, но с какъв стандарт измерва съвестта на човека или кое е правилно и кое не? Всеки, който е полезен за него, и всички думи или дела, които му носят полза – тези неща са положителни, а всичко, което не му носи полза, е отрицателно. Ето колко егоистична е неговата гледна точка. Смятате ли, че такъв човек може да придобие истината? (Не, не може.) Защо? (Такъв човек не може да придобие истината, защото действията му са безпринципни и не практикува според истината. Вместо това действа за собствена изгода и измисля всевъзможни схеми за себе си.) Точно така. Той не може да придобие истината. За какъв човек е подготвена истината? Тя е подготвена за хора, които я обичат и са способни да се откажат от всичко заради нея. Това са хората, които могат да придобият истината и на които в крайна сметка тя принадлежи и е дадена. Това означава човек да бъде способен да приложи истината на практика и да живее според истината на всяка цена, дори това да означава да пожертва личните си интереси или нещата, които обича най-много, и да ги дари изцяло. По този начин може да се придобие истината.

Какво според вас хората ценят най-много? Дали е човешкият живот? (Да.) Всъщност не. Да предположим, че от теб поискат да жертваш живота си за Бог. Би ли могъл да се откажеш от него? Да предположим, че от теб поискат да се принесеш в жертва на Бог и да умреш веднага, би ли могъл да го направиш? Има хора, които могат да го направят. Следователно животът не е най-важното нещо за хората, тъй като наистина някои от тях са готови да принесат себе си в жертва на Бог или да пожертват живота си за Бог по всяко време и навсякъде. Но когато на карта са поставени личните им интереси или репутацията и статусът им, особено когато става въпрос за тяхното бъдеще и съдба, могат ли да приложат истината на практика и да се опълчат на собствената си плът? Това е най-трудното нещо. Кое е най-важното нещо за човек в тази ситуация? (Неговите интереси, бъдеще и съдба.) Правилно. Не е животът, а неговите интереси, статус, бъдеще и съдба — това са нещата, които хората ценят и пазят най-много. Някой, който може да жертва живота си за Бог, не е непременно човек, който обича истината и я прилага на практика. Да можеш да жертваш живота си за Бог може да е просто лозунг. Казваш, че можеш да жертваш живота си за Бог, но способен ли си да се откажеш от облагите на статуса? Да се откажеш от гордостта? Кое е по-лесно да се пожертва? (По-лесно е да се пожертва животът.) Да. Когато някои хора са изправени пред този избор, въпреки че могат да пожертват собствения си живот, те не са в състояние да се откажат от облагите на статуса или да отхвърлят собствения си погрешен път. Да кажем, че трябва да избираш между два пътя. Единият е пътят на това да бъдеш честен човек, да говориш истината и да казваш онова, което е на сърцето ти, да споделяш сърцето си с другите или да признаваш грешките си и да разказваш фактите такива, каквито са, като покажеш на другите покварената си грозота и си навлечеш срама за това, което представляваш като личност. Другият път е пътят на жертването на живота ти в мъченичество за Бог и навлизане в небесното царство, когато умреш. Кой път избираш? Някой може да каже: „Избирам да се откажа от живота си заради Бог. Готов съм да умра за Него. След смъртта ще получа наградата си и ще вляза в небесното царство“. Жертването на живота за Бог може да бъде осъществено с един-единствен енергичен тласък от тези, които имат решителност. Но дали практикуването на истината и това да бъдеш честен човек може да се постигне с един такъв тласък? Не може, дори и с два тласъка. Ако имате воля, когато правите нещо, можете да го направите добре с един тласък, но един-единствен случай на казване на истината без лъжа не ви прави честен човек веднъж завинаги. Да бъдеш честен човек означава да промениш нрава си, а за това са необходими десет или двадесет години опит. Трябва да се отървеш от измамния си нрав на лъжи и двуличие, преди да можеш да покриеш основния стандарт за това да бъдеш честен човек. Нима това не е трудно за всички? Това е огромно предизвикателство. Сега Бог иска да усъвършенства и да спечели група от хора и всички, които се стремят към истината, трябва да приемат съд и порицание, изпитания и облагородяване, като целта е да се премахне измамният им нрав и те да се превърнат в честни хора, които се подчиняват на Бог. Това не е нещо, което може да се постигне с един тласък. То изисква истинска вяра и човек трябва да понесе много изпитания и да премине през голямо облагородяване, преди да го постигне. Ако сега Бог поиска от теб да бъдеш честен човек и да кажеш истината, нещо, което е свързано с фактите, с твоето бъдеще и съдба, чиито последици може да не са в твоя полза, с това, че другите вече няма да имат добро мнение за теб, а ти самият чувстваш, че репутацията ти е унищожена — при тези обстоятелства би ли могъл да бъдеш откровен и да кажеш истината? Можеш ли все пак да си честен? Това е най-трудното нещо, много по-трудно от това да се откажеш от живота си. Можеш да си кажеш: „Няма как да стане да кажа истината. По-скоро ще умра за Бог, отколкото да кажа истината. Изобщо не искам да бъда честен човек. Предпочитам да умра, отколкото всички да ме гледат отвисоко и да мислят, че съм обикновен човек“. Какво излиза, че хората ценят най-много? Това, което хората ценят най-много, са техният статус и репутация — неща, които се контролират от техния сатанински нрав. Животът е второстепенен. Ако ситуацията ги принуждава, те биха събрали сили да дадат живота си, но от статуса и репутацията няма да се откажат лесно. За хората, които вярват в Бог, да отдадат живота си не е от първостепенно значение. Бог изисква от хората да приемат истината и да бъдат истински честни хора, които казват всичко, което е в сърцата им, като се разкриват и се разголват пред всички. Лесно ли е да се направи това? (Не, не е.) Всъщност Бог не иска от теб да се откажеш от живота си. Нима животът ти не ти е даден от Бог? Каква полза би имал Бог от твоя живот? Бог не го иска. Той иска от теб да говориш честно, да кажеш кой си и какво мислиш в сърцето си. Можеш ли да кажеш тези неща? Тук задачата става трудна и може да си кажеш: „Накарай ме да работя усилено и ще имам сили да го направя. Накарай ме да пожертвам цялото си имущество и ще мога да го направя. Лесно бих могъл да изоставя родителите и децата си, брака и кариерата си. Но да кажа това, което е в сърцето ми, да говоря честно — това е единственото нещо, което не мога да направя“. Каква е причината да не можеш да го направиш? Тя е, че щом го направиш, всеки, който те познава или се е запознал с теб, ще те види по различен начин. Вече няма да те гледа с възхищение. Ще си засрамен и ще си напълно унизен, а твоята почтеност и достойнство няма да ги има повече. Няма да ги има вече и високият ти статус и престиж в сърцата на другите. Ето защо при такива обстоятелства, независимо от всичко, няма да кажеш истината. Когато хората се сблъскат с това, в сърцата им се води битка и когато тази битка приключи, някои в крайна сметка преодоляват трудностите си, а други не могат и продължават да бъдат контролирани от покварения си сатанински нрав и от собствения си статус, репутация и така наречено достойнство. Това е трудно, нали? Да говориш честно и да казваш истината не е кой знае какво постижение, но толкова много смелчаци, толкова много хора, които са се клели да се посветят и да отдадат всичко на Бог, толкова много хора, които са изричали величествени думи пред Бог, намират това за невъзможно. Какво имам предвид с това? Когато Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си, Той не ги кара да изпълнят определен брой задачи или да постигнат някакви велики подвизи, нито да извършат някакви велики дела. Това, което Бог иска, е хората да вършат практично всичко, което е по силите им, и да живеят в съответствие с Неговите слова. На Бог не Му е нужно да си велик или благороден, или да сътворяваш каквито и да е чудеса, нито очаква някакви приятни изненади от теб. Той няма нужда от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е непоколебимо да практикуваш в съответствие с Неговите слова. Когато слушаш Божиите слова, прави това, което си разбрал, изпълнявай това, което си проумял, запомни добре това, което си чул, и след това, когато дойде време за практикуване, го направи според словата Му. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. Все се стремиш към величие, благородство и статус. Все се стремиш към възхвала. Как се чувства Бог, като вижда това? Той го ненавижда и ще се отдалечи от теб. Колкото повече се стремиш към неща като величие, благородство, превъзходство над останалите, изтъкнатост, изключителност и забележителност, толкова по-отвратителен си за Бог. Бог ще те ненавижда и ще те изостави, ако не се замислиш над себе си и не се покаеш. Не се превръщай в човек, когото Бог намира за отвратителен. Бъди човек, когото Бог обича. И така, как човек може да постигне Божията любов? Като покорно приеме истината и заеме позицията на сътворено същество, като действа според Божиите слова, стъпил здраво на земята, и изпълнява правилно дълга си, като е честен и изживява човешко подобие. Това е достатъчно и Бог ще бъде удовлетворен. Човек не бива да храни амбиции и празни мечти и да се стреми към слава, изгода и статус, нито към това да се откроява в тълпата. Нещо повече, не бива да се опитва да бъде велика личност или свръхчовек, който превъзхожда останалите и ги кара да го обожават. Това е желание на поквареното човечество и пътят на Сатана, а Бог не спасява такива хора. Ако хората непрестанно преследват слава, изгода и статус, и отказват да се покаят, за тях няма лек и изходът е само един — да бъдат пропъдени. Сега все още има време, ако побързате да се покаете. Когато обаче дойде денят, в който Бог завърши делото Си и бедствията станат още по-големи, вече няма да имате тази възможност. Когато това време настъпи, хората, които се стремят към слава, изгода и статус и упорито отказват да се покаят, ще бъдат пропъдени. Всички трябва да сте наясно какви хора спасява Божието дело и какво е значението на Неговото спасение. Бог иска хората да дойдат пред Него, да слушат словата Му, да приемат истината, да се отърсят от покварения си нрав и да практикуват това, което Бог казва и заповядва. Това означава да живеят според Неговите слова, а не според собствените си представи, фантазии и сатанински философии, или като преследват човешкото „щастие“. Човек, който не слуша Божиите слова и не приема истината, а продължава без покаяние да живее според философиите на Сатана и със сатанински нрав, не може да бъде спасен от Бог. Ти следваш Бог, но това, разбира се, се дължи и на факта, че Бог те е избрал. Какво обаче е значението на това, че Бог те е избрал? Това трябва да те направи човек, който вярва на Бог, който наистина Го следва, който може да се отрече от всичко заради Него и който е способен да следва Божия път; човек, който се е отървал от сатанинския си нрав, който вече не следва Сатана и не живее под неговата власт. Бог може ли да те приеме, ако Го следваш и изпълняваш дълга си в Неговия дом, но престъпваш истината във всяко отношение, не практикуваш и не изживяваш според Неговите слова, а може би дори Му се противопоставяш? Категорично не. Какво имам предвид с това? Всъщност не е трудно да изпълняваш дълга си, нито да го правиш предано и на приемливо ниво. Не е нужно да жертваш живота си или да вършиш нещо специално или трудно, просто трябва честно и неотклонно да следваш Божиите слова и напътствия, без да вмъкваш свои собствени идеи или да си вършиш лични дела, а да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ако хората могат да направят това, в основни линии ще имат човешко подобие. Когато са истински покорни към Бог и станат честни хора, те ще придобият подобие на истинско човешко същество.

25 юни 2019 г.