Мнозина биват отстранени, след като са изпълнявали дълг само около година, две или между три и пет години. Каква е основната причина за това? Може да се каже, че е предимно поради липса на съвест или разум у хората, и липса на човешка природа. Не стига че не приемат истината, ами причиняват прекъсвания и смущения, и са винаги нехайни при изпълнението на дълга си. Никога не слушат, без значение как с тях разговарят за истината, не се съобразяват и са дръзки, когато ги кастрят. В крайна сметка няма друг вариант, освен да бъдат премахнати и отстранени. Какъв проблем разкрива това? За да изпълняват дълга си, хората трябва най-малкото да притежават съвест и разум, без това ще им бъде трудно да останат непоколебими. Всички, у които липсват съвест и разум, нямат човешка природа и не могат да приемат истината, затова Бог не може да ги спаси, а те, дори и да полагат труд, няма да го вършат съгласно критериите. Трябва да имате ясно разбиране по този въпрос. Ако в бъдеще срещнете хора без съвест и разум, тоест хора без човешка природа — трябва да ги премахнете възможно най-бързо.

Някои хора не поемат никаква отговорност при изпълнението на дълга си, винаги са нехайни. Макар да виждат проблема, нямат желание да търсят решение, страхуват се да не обидят някого и претупват нещата, и в резултат работата трябва да се върши отново. След като изпълняваш този дълг, ти трябва да поемеш отговорност за него. Защо не приемаш това сериозно? Защо си нехаен? Небрежен ли си в своите отговорности, когато изпълняваш дълга си по този начин? Независимо чия е основната отговорност, всеки носи отговорност да следи внимателно нещата, всеки трябва да поеме това бреме и това чувство за отговорност — но никой от вас не обръща внимание, наистина сте нехайни, липсва ви преданост, небрежни сте в дълга си! Не става въпрос, че не виждате проблема, а че не желаете да поемете отговорност — или като видите проблем, не си давате много зор за него, а ви стига нещата да станат „що годе“. Дали нехайството в този случай не са опит да измамиш Бог? Ако при работата си и разговорите с вас за истината, смятах „що годе“ за приемливо, то какво печелите вие от това, предвид заложбите и стремежите ви? Ако отношението ми беше като вашето, вие не бихте могли да спечелите нищо. Защо казвам това? Отчасти защото не вършите нищо добросъвестно, а сте и с доста посредствени заложби, доста безчувствени. Точно защото виждам, че освен слабите заложби, всички вие сте безчувствени и без любов към истината, без стремеж към истината, затова трябва да говоря подробно. Трябва да обяснявам подробно всичко, да разчленявам и раздробявам думите в речта Си, да говоря за тях от всеки ъгъл и по всеки начин. Само тогава можете да разберете нещичко. Ако съм нехаен към вас, ако казвам две думи по някаква тема, когато съм в настроение, без да влагам мисъл или да полагам усилия, без да Ми е на сърце, и ако не говоря, когато нямам настройка, вие какво печелите? Със заложби като вашите няма как да разберете истината. Нищо няма да спечелите, най-малкото пък да постигнете спасение. Аз обаче не мога да извърша това, трябва да говоря обстойно. Трябва да вляза в подробности, да дам примери за състоянията на всеки човешки тип, за отношенията на хората към истината и за всеки покварен нрав. Само тогава ще възприемете думите Ми и ще разберете това, което чувате. Независимо за какъв аспект на истината разговарям, Аз говоря чрез различни методи, със стил на общуване с възрастни и с деца, под формата на обосновки и приказки, използвам теория и практика, говоря за преживявания, така че хората да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. По този начин онези, които притежават сърце и заложби, ще имат шанса да разберат и приемат истината, и да бъдат спасени. Но отношението към дълга ви е било винаги нехайно, все отлагате и не ви интересува колко дълго се бавят нещата заради вас. Не размишлявате как да търсите истината, за да решавате проблеми, изобщо не мислите как да изпълните дълга си правилно, за да можете да свидетелствате за Бог. Това е пренебрегване на дълга. Затова израствате много бавно в живота си, но не се разстройвате от това колко време сте пропилели. Всъщност, ако изпълнявахте дълга си съвестно и отговорно, за по-малко от пет-шест години щяхте да можете да говорите от собствен опит и да свидетелствате за Бог, а различните дейности щяха да бъдат извършени по-ефективно. Вие обаче нито искате да проявявате внимание към Божиите намерения, нито се стремите към истината. Има неща, които не знаете как да направите, затова ви давам точни указания. Няма нужда да мислите, просто трябва да слушате и да се хващате на работа. Това е малкото отговорност, която трябва да поемете, но дори и това не е по силите ви. Къде ви е предаността? Никъде не я виждам! Единственото, което правите, е да говорите сладки приказки. В сърцата си знаете какво трябва да правите, но вие просто не практикувате истината. Това е бунтарство срещу Бог, а в основата ѝ лежи липсата на любов към истината. Знаете много добре в сърцата си как да действате в съответствие с истината, просто не го прилагате на практика. Това е сериозен проблем; вие се вглеждате в истината, но не я прилагате на практика. Изобщо не сте хора, които се покоряват на Бог. За да изпълнявате дълг в Божия дом, най-малкото, което трябва да направите, е да търсите истината и да я практикувате и да действате според принципите. Ако не можеш да практикуваш истината в изпълнението на дълга си, къде можеш да я практикуваш? А ако не практикуваш нищо от истината, значи си неверник. Каква е целта ти всъщност, ако не приемаш истината, а още по-малко я практикуваш и само се мотаеш в Божия дом? Да не би да искаш да превърнеш Божия дом в свой старчески дом или в приют за бедни? Ако е така, значи нещо си се объркал — Божият дом не се грижи за използвачи и непрокопсаници. Всеки, който има лоша човешка природа, който не изпълнява дълга си с готовност, който не е годен за изпълнението на дълг, трябва да бъде премахнат; всички неверници, които изобщо не приемат истината, трябва да бъдат отстранени. Някои хора разбират истината, но не могат да я приложат на практика в изпълнението на дълга си. Когато видят проблем, те не го решават, и макар да знаят, че е тяхна отговорност, не дават всичко от себе си. Ако дори не изпълняваш отговорностите, на които си способен, каква стойност и какъв резултат може да има изпълнението на дълга ти изобщо? Има ли смисъл да вярваш в Бог по този начин? Човек, който разбира истината, но не може да я практикува, който не може да понесе трудностите, които трябва да понесе, е негоден за изпълнение на дълг. Някои хора, които изпълняват дълг, всъщност го правят само за да бъдат нахранени. Те са просяци. Мислят, че ако свършат няколко задачи в Божия дом, ще са си осигурили храна и квартира, без да им се налага да си намират работа. Има ли такава изгодна сделка? Божият дом не се грижи за нехранимайковци. Ако някой, който ни най-малко не практикува истината и винаги е нехаен в изпълнението на дълга си, каже, че вярва в Бог, Бог ще го приеме ли? Всички тези хора са неверници, а в Божиите очи са злодеи.

Хората, които истински вярват в Бог, изпълняват дълга си с готовност, без да пресмятат личната си изгода и загуба. Когато изпълняваш дълга си, трябва да се осланяш на съвестта и разума си и наистина трябва да полагаш усилия, независимо от това дали се стремиш към истината. Какво означава наистина да полагаш усилия? Не е нищо повече от нехайство, нито е истинско полагане на усилия, ако се задоволяваш само с това да полагаш някакви символични усилия и да понесеш малко физическо страдание, но не приемаш сериозно дълга си и не търсиш истините принципи. Ключът към полагането на усилия е да вложиш в тях сърцето си, да се боиш от Бог в сърцето си, да проявяваш внимание към Божиите намерения, да се ужасяваш от това да се бунтуваш срещу Бог и да Го нараниш, и да понесеш всякакви страдания, за да изпълниш дълга си добре и да удовлетвориш Бог. Ако така имаш боголюбиво сърце, ще можеш да изпълняваш дълга си правилно. Ако не се боиш от Бог в сърцето си, няма да имаш бреме, когато изпълняваш дълга си, няма да се интересуваш от него и неизбежно ще се отнасяш нехайно, ще симулираш дейност и няма да постигаш реални резултати, а това не е изпълняване на дълг. Ако наистина чувстваш бреме и смяташ, че изпълнението на дълга ти е твоя лична отговорност, а в противен случай си звяр и не си годен да живееш, само ако изпълняваш дълга си както трябва, си достоен да се наричаш човек, и можеш да се изправиш пред собствената си съвест — ако си поел това бреме, когато изпълняваш дълга си, ще си способен да вършиш съвестно всичко, да търсиш истината и да постъпваш според принципите. Така ще си способен да изпълняваш дълга си правилно и да удовлетвориш Бог. Ако си достоен за дадената ти от Бог мисия, за всичко, което Бог е пожертвал за теб, и за очакванията Му към теб, тогава това е истинско полагане на усилия. Сега разбираш ли? Ако просто претупваш нещата в изпълнението на дълга си и изобщо не търсиш резултати, значи си лицемер, вълк в овча кожа. Можеш да измамиш хората, но Бог не можеш да излъжеш. Ако изпълняваш дълга си без реална цена и преданост, то това не е съгласно критериите. Ако не полагаш истински усилия във вярата си в Бог и в изпълнението на дълга си, ако все искаш да отбиеш номера и си нехаен в действията си като невярващ на служба при шефа си, ако усилията ти са просто символични и не използваш ума си, ако просто изкарваш деня и не докладваш за проблеми, които виждаш, ако видиш нещо разлято и не го почистиш и ако безразборно отминаваш всичко, което не е в твоя полза — нима това не е беда? Как може такъв човек да е член на Божия дом? Такива хора са невярващи, те не са от Божия дом. Никой от тях не е признат от Бог. Бог държи сметка за това дали си искрен и си полагал усилия при изпълнението на дълга си, и ти знаеш това много добре. И така, полагали ли сте някога реални усилия, докато изпълнявате дълга си? Приемали ли сте го на сериозно? Отнасяли ли сте се към него като към ваша отговорност и задължение? Ангажирали ли сте се с него? Трябва правилно да обмисляте и да узнаете тези въпроси, което ще улесни решаването на наличните проблеми при изпълнение на дълга ви и ще ви бъде от полза при навлизането ви в живота. Ако си винаги безотговорен, когато изпълняваш дълга си, не докладваш на водачите и работниците, когато откриеш проблеми, и не търсиш истината, за да ги решиш самостоятелно, а все си мислиш „колкото по-малко неприятности, толкова по-добре“, винаги живееш според философиите за светски отношения, винаги си нехаен при изпълнението на дълга си, никога не си предан и изобщо не приемаш истината, когато те кастрят — ако изпълняваш дълга си по този начин, значи си в опасност, ти си един от полагащите труд. Те не са членове на Божия дом, а служители, наемни работници. Щом работата приключи, те ще бъдат отстранени и естествено ще бъдат захвърлени в катастрофа. Хората от Божия дом са различни, те изпълняват дълга си не за пари или за да полагат усилия, или за да получат благословии. Те мислят така: „Член съм на Божия дом. Въпросите, които засягат Божия дом, засягат и мен. Делата на Божия дом са и мои дела. Трябва да отдам сърцето си на Божия дом“. И затова влагат сърце във всяко дело, свързано с Божия дом, и поемат отговорност за това. Поемат отговорност за всичко, за което се сетят и което виждат. Следят онези неща, които трябва да се оправят, и взимат нещата присърце. Такива са хората в Божия дом. А вие такива ли сте? (Не.) Ако само ламтите за плътските наслади, ако не обръщате внимание на нещата, които виждате, че трябва да се оправят в Божия дом, ако не вдигате паднала бутилка олио, ако вътрешно знаете, че има проблем, но не искате да го решите, значи не приемате Божия дом като свой. Такива ли сте? Ако е така, значи сте паднали дотам, че няма разлика между вас и невярващите. Ако не се покаете, трябва да ви считат за хора извън Божия дом, трябва да ви оставят настрана и да ви отстранят. Истината е, че в сърцето Си Бог желае да се отнася с вас като с членове на семейството Му, но вие не приемате истината и сте винаги нехайни и безотговорни към изпълнението на дълга си. Не се разкайвате, независимо как с вас е разговаряно за истината. Вие сте тези, които са се поставили извън Божия дом. Бог желае да ви спаси и да ви превърне в членове на Неговото семейство, но вие не приемате това. И тогава вие сте извън дома Му, вие сте невярващи. Всеки, който не приема и най-малка частица истина, може да получи отношение само като към невярващ. Ти сам си определил своя изход и позиция. Определил си я извън Божия дом. Кой, освен теб, е виновен за това? Забелязал съм, че мнозина са като бездушни животни — ден след ден знаят само да ядат и работят, без никога да ядат и пият от Божието слово и без никога да разговарят за истината. Не разбират нищо от духовните въпроси в живота и през цялото време живеят като невярващи; това са зверове, облечени в човешка кожа. Такива хора са напълно безполезни и не могат дори да полагат труд. Те са пройдохи, трябва да бъдат отстранени и бързо отпратени, и никой не бива да получи позволение да остане. Искрено вярващи в Бог са онези, които са способни да приемат истината, които, независимо как се разговаря за истината с тях или как ги кастрят, умеят да се покоряват. Те са хора, които притежават такъв разум и които също така могат да слушат и да се покоряват, когато изпълняват дълга си. Независимо какъв дълг изпълняват, те могат да поемат отговорност, да свършат правилно задачата и да се заемат с работата. Само такива индивиди са годни да се наричат хора и само те са членове на Божия дом. Хората, които полагат труд, са просто използвачи, Бог ги отритва, те не са братя и сестри, те са неверници. Ако се отнасяш с тях като с братя и сестри, си заслепен глупак. Сега е моментът всеки да се събере със себеподобните си. Сега е времето, когато Бог разкрива хората и ги отстранява. Ако вярвате истински в Бог, трябва да се стремите към истината добре и да изпълнявате добре дълга си. Ако можеш да споделиш някое свидетелство за преживяване, това доказва, че си човек, който обича истината и притежава някои истини реалности. Ако не можеш, значи си полагащ труд и има опасност да бъдеш отстранен. Ако изпълняваш добре дълга си и си отговорен и предан, значи си предан полагащ труд и можеш да останеш. Всеки, който не е предан полагащ труд, трябва да бъде отстранен. Затова само чрез добро изпълнение на дълга си можеш да останеш непоколебим в Божия дом и да бъдеш пощаден от големия катаклизъм. Доброто изпълнение на дълга е от решаващо значение. В Божия дом хората поне са честни. Това са хора, които са надеждни в дълга си, които могат да приемат Божието поръчение и предано да изпълняват дълга си. Ако нямат истинска вяра, съвест и разум, ако в сърцето им няма страх и покорство пред Бог, то тези хора не са годни да изпълняват дълг. Дори и да го изпълняват, те го правят небрежно. Те са полагащи труд — хора, които не са се покаяли искрено. Такива полагащи труд ще бъдат отстранени рано или късно. Само преданите полагащи труд ще бъдат пощадени. Въпреки че нямат истините реалности, преданите полагащи труд притежават съвест и разум, умеят да изпълняват искрено дълга си и Бог позволява да бъдат пощадени. Онези, които притежават истините реалности и могат гръмко да свидетелстват за Бог, са Неговият народ, те също ще бъдат пощадени и въведени в Неговото царство.

Точно сега, ако съдим по това как се отнасяте към дълга си, колко ефективни са действията ви и какви са резултатите от вашия дълг, вие все още не го изпълнявате съгласно критериите. Това е така, защото сте прекалено нехайни, вършите твърде много неща през пръсти, не отделяте внимание на твърде много въпроси и показвате твърде много проявления на спазване на правила. Каква е причината за това? Има ли връзка със заложбите и стремежите ви? Така изпълняват дълга си хора, които са объркани и с ограничени заложби, а също и всички онези, които не се стремят към истината. Тогава към какво точно се стремите всички вие? Дали сте хора, които се стремят към истината? (Не.) Съвсем очевидно е, че не сте хора, които се стремят към истината. Всички вие, предвид настоящия ви духовен ръст и независимо колко дълбоко или повърхностно разбирате истината, трябва да практикувате онази част, която разбирате — лесно ли ви е да сторите това? Вероятно всеки има известни трудности с това поради външни обстоятелства и субективни фактори. Но вие не сте зли хора, не сте антихристи и човешката ви природа не е толкова лоша. Нещо повече, макар и повечето да имате средни заложби, все пак трябва да можете да проумеете истината. Това гарантира, че няма да ви е толкова трудно да се стремите към истината. Някои по-дълбоки истини могат да останат неразгадани за вас, но ако говоря за тях с по-точни и конкретни изрази, ще можете да ги разберете и схванете. Стига да можете да разберете истината, независимо колко дълбоко или повърхностно я разбирате, и щом имате път, ще знаете как да практикувате. Това е основно условие за постигане на стремеж и практикуване на истината, на което всички вие отговаряте. И съответно всички следва да можете да се стремите към нея и да я практикувате. Тогава защо не сте успели да практикувате истината? Има ли нещо, което стои на пътя ви? Не би трябвало, всеки от вас следва да може да практикува истината и да върши нещата съгласно принципите и в рамките на вашия дълг. Имате тази чудесна възможност и въпреки това не успявате да го постигнете. Какво показва това? На първо място показва, че не харесвате истината и нямате интерес към нея. На второ място показва, че ви липсва истинско разбиране на стремежа и практикуването на истината, не разбирате какво означава да практикуваш истината, значимостта и ценността на това да я прилагаш на практика и кое е ценното при нейното практикуване. Ако не разбираш тези неща, ти просто вършиш всичко през пръсти, без интерес към истината или към прилагането ѝ, и все така си мислиш: „Каква е ползата да върша нещата в тон с принципите и прилагането на истината?“. Такива мисли доказват, че не разбираш ценността на истината, че още не си преживял лично ползите от вършенето на нещата според принципите и прилагането на истината, че нямаш усет за значението им, а оттам и липса на интерес към практикуването на истината. Макар че проявяваш известен интерес към проповедите и донякъде си любопитен, когато стане въпрос за практикуване на истината, интересът ти е слаб. Има хора, които са готови да слушат проповеди и да четат Божието слово, готови са да прилагат истината в делата си, но претърпяват неуспех когато се стигне до действително практикуване на истината. Излизат наяве техните предпочитания и философии за светски отношения, разкриват се покварените им нрави от рода на мързел, ламтеж за удобства, измами, борба за статус. Нямат никаква отговорност към дълга си и изобщо не вършат нещата в съответствие с принципите на истината. Само се трудят и работят, доволни са, стига да могат да избегнат страдания, и не проявяват никаква добросъвестност в нищо. Дори когато знаят, че не са изпълнили дълга си съгласно критериите, те не се самоанализират, а продължават да вършат дълга си нехайно. В дългосрочен план стават безчувствени, тъпоглави и неотзивчиви. Това е състоянието на полагащ труд.

Мнозина имат желание да изпълняват дълг, а някои са готови за това, но защо им е толкова трудно да практикуват истината? Защо не могат да практикуват дори истините, които разбират? Какво точно става тук? Смятате ли, че е трудно да се практикува истината? (Не.) Защо тогава не сте способни да я практикувате? (Не харесваме истината.) С какво е свързано нехаресването на истината? (С човешката природа.) Общото е човешката същност и природа. Хора, които нямат човешка природа, нямат съвест или разум, и затова не могат да обичат истината и усещат, че от нея няма почти никаква полза. Също така смятат, че ако я практикуват, ще загубят, че честността е за глупците и затова си мислят, че не е нужно да се стремиш към истината. Когато например някой е оскърбен от други, той започва да мисли: „Трябва да сторя нещо за отмъщение и да покажа, че съм жесток“. Щом им хрумне подобна мисъл, трябва ли да я следват? Лошите помисли се раждат в хората, защото те са подвластни на природата си, но дали всеки привежда в действие тези мисли и им обръща внимание? (Само в някои случаи.) Какви случаи се срещат? (Понякога ситуацията не го позволява, та хората няма как да осъществят злите си помисли. Възможно е също да имат съвест и разум, да са наясно със злите си помисли и затова да се контролират съзнателно.) Да, някои се вслушват в злите си помисли и ги осъществяват, за да получат удовлетворение при първа възможност — това са зли хора. Независимо каква зла идея има в главата си един зъл човек, той винаги мисли, че това е правилно и винаги търси възможност да я реализира. С други думи той преобразува злите си помисли в действия, превръща злото в ума си в реални постъпки, за да постигне целите си. Той е нерационален, невъздържан и не оползотворява съвестта си, за да се овладее, нито се самоанализира, за да прецени дали действията му са уместни и какви последици носят, или какво въздействие или вреди могат да нанесат на него самия или на другите. Не забелязват тези неща. Правят, каквото им е угодно, и на всичкото отгоре смятат, че „на когото му липсва безпощадност, не е истински мъж. Човек трябва да бъде зъл и жесток, защото ако не е жесток, всеки ще го тормози, а пък от зъл човек всеки се бои“. Колкото повече мислят за това, толкова повече се убеждават, че е правилно да се мисли така и след това действат в тон с това. Дали поведението на такъв човек е възпирано от рационалност и съвест? (Не.) Няма такива задръжки. Друг тип човек също има подобни мисли и тогава може да чупи неща, за да излее разочарованието си, но настъпи ли момент за действие, няма да превърне мислите си в дела. Защо не? (Защото съвестта и разумът му могат да го възпрат да извърши злодеяния.) Той има съвест и разум, а също и способност да различи правилно от грешно, и може да определи: „Не мога да постъпя така, това ще донесе както вреда на другите, така и загуби за мен. Може да има и възмездие!“. Той може да прецени дали мислите му са правилни или грешни, добри или зли. След изблик на гняв размишлява: „Трябва да бъда снизходителен, когато мога. Няма значение, просто в бъдеще няма да общувам с този човек. Ще си науча урока от това и ще се постарая в бъдеще да не се подлъгвам вече. Не е нужно да има отмъщение“. И след това ще се въздържа. На каква основа почива тази „въздържаност“? Почива на основата на това, че има съвест и рационалност, на способността да определи какво е правилно и какво грешно, отправна точка за поведението му, на изборите и наклонностите му. Какви са неговите наклонности? Не е склонен да отвърне на злото със зло, а по-скоро избягва да върши лоши неща и зли постъпки, така че в крайна сметка решава да се сдържи и да не действа в унисон с помислите си. Освен това се ядосва и в яда си иска да извърши разни жестоки постъпки или да каже някои жестоки думи. Но дойде ли моментът за действие, се овладява, възпира се и не действа. Злото се ограничава до зоната на мислите и не прераства в действие или факт. И двата типа хора имат зли помисли, така че по какво се различава природите на този и на типа, споменат по-горе, допускащ злите мисли да направляват действията му? (Този тип личност има добродетелна природа и не може да бъде контролиран от зли помисли.) Има разлика в природата на тези два типа хора. Някои хора се изпълват с омраза, непокорство и недоволство, когато другите ги критикуват, разобличават или кастрят, и отношението им става отмъстително. Други пък могат да посрещнат тези ситуации правилно и рационално, могат да приемат казаното, ако е вярно, после да извлекат поука от това и да възприемат отношение на покорство и приемане. Кой от тези два типа може да практикува истината? (Този който има съвест и може да приеме истината, и да се покори на Бог.) Защо казвате, че такъв човек има някаква съвест? (Защото съвестта му оказва въздействие и контролира злите помисли.) Да, точно това се случва. Съвестта му оказва въздействие, контролира, направлява и осмисля мислите му, поражда ефект. Дали съвестта на другия тип човек му оказва влияние? Не, не оказва; тя няма ефект. Само от време на време му минава някаква мисъл и след това си действа, както знае. Съвестта му не е нищо повече от декорация и на практика не съществува. Кой от тези типове хора притежава донякъде човешка природа? (Този чиито съвест и разум имат ефект.) Онези чиято съвест има ефект, са способни да различават доброто от злото и могат да контролират злите си постъпки. Такъв тип човек може да практикува истината и постига стремеж към истината. Когато помолиш някого да извърши добро дело или да се оправя с нещата според принципите на истината, съвестта им изобщо не действа. Те не вършат онова, което знаят, че е правилно, а само онова, което им харесва. Готови са да клюкарстват, да съдят едни, да ласкаят други или да им се подмазват, и правят всичко това без колебание. Какъв тип хора сте вие? (Мисля, че човекоугодник.) Дали човекоугодниците могат да бъдат въздържани от собствената си съвест и рационалност? Могат ли да направят разлика между правилно и грешно? (Мисля, че всъщност те могат да преценят кой е прав и кой крив, но им липсва чувство за справедливост, не бранят църковното дело и се ръководят в относително голяма степен от сатанински философии. Ако някой например ме попита за нещо, ако се отнася за някого, който не е там, мога да говоря искрено, но ако е там, се въздържам и не говоря директно.) Макар че мнозина не обичат истината и не се стремят към нея, те всъщност имат известно разбиране за различните си състояния. Забрави за момента дали обичаш истината или не и дали можеш да я практикуваш. Опитай първо постепенно да усъвършенстваш и трансформираш състоянията си на поквара, които успяваш да идентифицираш. Така бавно ще стъпиш в правия път. Започни с промяна на нещата, които осъзнаваш — тоест тези, които съвестта и рационалността ти могат да възприемат, или с погрешните състояния, твърдения, идеи и възгледи, които умът ти може да усети и идентифицира — започни с трансформация на нещата, които можеш да усетиш. Ако можеш да промениш тях, ще си постигнал много. Най-малкото ще бъдеш човек със съвест и разум, ще действаш рационално, ще умееш да разграничаваш собствените си погрешни състояния и ще бъдеш способен да се стремиш към истината. По този начин ще успееш да се справиш с нещата на принципна основа и да навлезеш в реалностите на истината. Тогава ще изпълняваш дълга си съгласно критериите. Ако можеш да разбереш истината и да решаваш практически проблеми в дълга си, ще срещаш все по-малко затруднения. Да кажем например, че в миналото нещо вътре в теб винаги ти е пречело да говориш свободно, затова не си посочвал директно проблеми, които виждаш в околните. Вместо това все си го усуквал с разни умилителни думи от страх да не нараниш околните и все си се безпокоял за гордост, чувства, човешки отношения. Вече караш направо; има ли проблем, говориш за него ясно и директно и си способен да посочваш чуждите проблеми и да изпълняваш отговорностите си. Нямаш повече вътрешни тревоги или затруднения и щом отвориш уста, можеш да говориш искрено, без да се засягаш или да бъдеш възпиран от други фактори. Вече знаеш, че трябва да следваш принципите в това, което правиш, че не можеш да живееш според философии за светски отношения и че трябва да загърбиш гордостта си и да се придържаш към принципите. Нещата стават все по-ясни, гордостта ти оказва все по-слабо влияние върху теб и можеш да говориш, без да си възпиран от гордостта или чувствата си. Способен си да изричаш някои безпристрастни думи, без да се чувстваш неловко отвътре. С други думи, все по-малко неща могат да те смутят; можеш да ги превъзмогнеш, да се освободиш от тях и да си извън техния контрол. Когато практикуваш истината и работиш и говориш съгласно принципите, покварените нрави няма да те възпират и сърцето ти повече няма да страда. Това по-скоро ще ти се струва напълно естествено, съвестта ти ще се успокои и ще чувстваш, че действията ти са точно такива, каквито трябва да бъдат. Изразяването и действията ти ще бъдат естествени, а затрудненията съвсем дребни. Нима това не е промяна?

Постъпките на хората и начините им да се справят със света трябва да се основават на Божиите слова. Това е най-основният принцип на постъпките. Как могат хората да практикуват истината, ако не разбират принципите на постъпките си? Да практикуваш истината не означава да говориш празни приказки или да рецитираш лозунги на висок глас, а по-скоро означава, че с каквото и да се сблъскват хората в живота си, щом то касае принципите на постъпване, гледната им точка за нещата или въпроса за изпълнението на дълга им, те са изправени пред избор и трябва да потърсят истината, устои и принципи в Божиите слова, а след това да намерят пътя, по който да практикуват. Онези, които могат да практикуват по този начин, са хора, които се стремят към истината. Колкото и големи да са трудностите, пред които си изправен, за да можеш така да се стремиш към истината, това означава, че следваш пътя на Петър, пътя на стремежа към истината. Какви принципи например трябва да спазваш в общуването си с останалите? Първоначалната ти гледна точка е, че хармонията е безценна, търпението е благородно, и че трябва винаги да се разбираш с всички, да избягваш да унижаваш и обиждаш останалите, така че в бъдеще лесно да се разбираш с другите. Възпиран от този възглед, ти си мълчиш, ако забележиш, че някой върши нещо лошо или нарушава принципите. Предпочиташ делото на църквата да претърпи загуби, отколкото да обидиш някого. С когото и да общуваш, ти се стремиш да се разбираш с него. Когато говориш, винаги мислиш за човешки чувства и запазване на репутация, и винаги изричаш приятни за ухото думи, за да се харесаш на останалите. Дори да откриеш, че някой има проблеми, предпочиташ да го толерираш и да го обсъждаш зад гърба му, но в негово присъствие продължаваш да браниш спокойствието и поддържаш отношенията. Какво мислиш за подобна постъпка? Това не е ли поведение на човекоугодник? Не е ли доста хитро? Това нарушава принципите на постъпване. Не е ли низко да се държиш така? Хората, които постъпват така, не са добри и това не е благородна постъпка. Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако постъпваш безпринципно, си се провалил в това отношение, и пред Бог няма да бъдеш признат, запомнен или приет. След като осъзна този проблем, чувстваш ли се разстроен? (Да.) Какво доказва това притеснение? Доказва, че все още обичаш истината, че имаш сърце, което обича истината, и волята да я обичаш. Доказва, че съвестта ти все още е будна и не е напълно мъртва. Колкото и дълбоко да си покварен и колкото и да е покварен нравът ти, в човешката ти природа все още има същина, която обича истината и положителните неща. Стига да осъзнаваш и да знаеш какви проблеми съществуват по отношение на човешката ти природа, нрава ти, изпълнението на дълга ти и отношението ти към Бог, и дори осъзнаваш, когато думите и действията ти засягат възгледи, позиции и нагласи, и можеш да разбереш, че възгледите ти са погрешни, че не съответстват на истината или Божиите намерения, но не ти е лесно да се откажеш от тях и искаш да практикуваш истината, но не си способен, сърцето ти страда, изпитва болка и се измъчва, а ти се чувстваш длъжник, то това е едно от проявленията на човешката природа, която обича положителните неща. Това е будна съвест. Ако човешката ти природа има будна съвест и ако част от нея обича истината и положителните неща, ще изпитваш тези чувства. Те доказват, че си способен да различаваш положителните от негативните неща и че не се отнасяш към тях с пренебрежение или безразличие, не си безчувствен и не ти липсва съзнателност, а по-скоро осъзнаваш. И тъй като осъзнаваш, си способен да различиш правилното от грешното, както и положителното и негативното. Ако осъзнаваш и имаш тази способност, няма ли да ти е лесно да намразиш тези негативни неща, тези погрешни възгледи и покварен нрав? Ще е сравнително лесно. Ако разбираш истината, със сигурност ще си способен да намразиш негативните и плътските неща, защото притежаваш минималното и най-основното — будна съвест. Да имаш будна съвест е толкова ценно, колкото и способността да различаваш истинското от лъжливото и това да имаш чувство за справедливост, що се отнася до любовта към положителните неща. Тези трите са най-желаните и ценните неща в нормалната човешка природа. Ако ги притежаваш, със сигурност ще можеш да практикуваш истината. Дори да имаш само едно или две от тях, пак ще можеш да практикуваш част от истината. Нека разгледаме будната съвест. Например, ако срещнеш зъл човек, който смущава и прекъсва делото на църквата, ще можеш ли да го различиш? Можеш ли да разпознаеш очевидните злодеяния? Разбира се, че можеш. Злите хора вършат лоши неща, а добрите — добри. Повечето хора могат да ги различат от пръв поглед. Ако притежаваш будна съвест, няма ли да имаш чувства и възгледи? Ако имаш възгледи и чувства, изпълняваш едно от най-основните условия за практикуване на истината. Проблемът няма ли да се разреши, ако разбереш и почувстваш, че този човек върши злодеяние, и можеш да го прозреш, а след това го разобличиш и дадеш възможност на Божиите избраници да прозрат проблема? Не е ли това практикуване на истината и придържане към принципите? Какви средства се използват тук, за да се практикува истината? (Разобличаване, съобщаване и възпрепятстване на злодеянията.) Правилно. Като постъпваш така, практикуваш истината и така изпълняваш отговорностите си. Ако можеш да действаш според истините принципи, които разбираш, когато се намираш в подобни ситуации, това е практикуване на истината и принципна постъпка. Ако обаче не притежаваш будна съвест и виждаш как зли хора вършат злодеяния, би ли осъзнал това? (Не.) И какво биха си помислили за това неосъзнатите хора? „Какво ме засяга, че този човек върши зло? Не ми вреди, така че защо да го обиждам? Налага ли се наистина? Каква е ползата за мен от това?“. Такива хора разобличават ли, съобщават ли и възпират ли злодеянията на злите хора? Определено не. Те разбират истината, но не могат да я практикуват. Имат ли такива хора съвест и разум? Нямат нито съвест, нито разум. Защо го казвам? Защото те разбират истината, но не я практикуват, а това означава, че нямат съвест и разум и че се бунтуват срещу Бог. Те се съсредоточават единствено върху това да опазят от увреждане собствените си интереси и не се интересуват дали делото на църквата търпи загуби и дали се накърняват интересите на Божиите избраници. Стараят се само да предпазят себе си и ако открият проблеми, ги пренебрегват. Дори когато виждат, че някой върши зло, те си затварят очите и смятат, че това е нормално, стига да не накърнява техните интереси. Каквото и да правят другите, сякаш не ги засяга, не изпитват чувство за отговорност и съвестта им не им влияе. Тези хора имат ли човешка природа, ако се съди по тези проявления? Човек без съвест и разум е човек без човешка природа. Всички хора, които нямат съвест и разум, са зли. Те са зверове, маскирани като хора, които са способни на всякакви лоши неща.

Може ли човек, който не притежава будна съвест, да различава добрите дела от злодеянията? Има ли той понятие за правилно и грешно или за вярно и невярно? (Няма.) Как тогава подхожда към другите хора? Как гледа на покварената човешка раса? Той вярва, че цялото човечество е доста лошо, че той самият не е най-лошият сред хората и че мнозинството са по-лоши от него. Ако му кажеш, че хората трябва да имат съвест и рационалност и че трябва да подготвят добри дела, той ще отвърне, че това е лъжа и няма да повярва. Затова такива хора, които не притежават будна съвест, никога няма да разберат значението и стойността на практикуването на истината. Тогава възможно ли е да накараме такъв човек да обикне истината? (Не.) Никаква част от неговата природа същност не обича истината, така че той никога не би могъл да обикне истината. Такъв човек никога няма да разбере какво е истината, какво е добро или какво е зло. В неговото съзнание положителните неща са негативни, а негативните — положителни; двете понятия са смесени. На какви принципи основава той действията си? Той не прави разлика между правилно и грешно, или добро и зло, не го е грижа за възмездие или награда. Всичко, което прави или казва, трябва да е само за негова лична изгода. Що се отнася до възгледите му, той ги променя в зависимост от обкръжаващата го среда, така че да отговарят на собствените му интереси. Той се придържа към възгледите, които ще обслужват неговите интереси, докато не постигне целите и желанията си. Възможно ли е човек с такава човешка природа, с такава природа същност, да практикува истината? (Не.) Какво трябва да притежава човек, за да може да практикува истината? (Будната съвест, способността да различава правилното от грешното и сърце, изпълнено с любов към справедливостта и положителните неща.) Кое от изброените притежавате вие? От тези трите придобиването на способността за различаване на правилното от грешното и любовта към справедливостта и положителните неща може да е малко по-трудно. Тези две неща много трудно се постигат от онези, които не обичат истината. Но хората със съвест и разум най-малкото трябва да постъпват в съответствие със своята съвест и разум, поне да не нараняват другите, да не им причиняват вреда за собствена изгода и да не вършат зло или постъпват безскрупулно — така съвестта им може да бъде спокойна. Ако искрено вярват в Бог, тогава трябва най-малкото да бъдат честни и да се съобразяват със съвестта и разума си във всичко, което правят. Такива са критериите за добър човек. Ако хората имат някакви заложби и могат да схванат истината, още по-добре. Тогава те могат да търсят истината във всичко, което правят, и постоянно да размишляват върху това дали действията им не нарушават принципите. Имаш ли дълбоко в сърцето си критерии за оценка? Ако направиш нещо нередно, или нарушиш принципите, ако си нехаен или ако пазиш плътските си взаимоотношения, осъзнаваш ли това? Ако го осъзнаваш, значи имаш поне малко съвест. Ако не притежаваш будна съвест, това е проблем. Трябва най-малкото да имаш будна съвест, за да имаш надежда за спасение. Ако нямате дори това, вие сте в опасност, защото Бог не спасява онези, които нямат човешка природа. Как влияе будната съвест на твоята човешка природа? Влиянието е в това, че трябва да използваш съвестта си, за да преценяваш дали това, което преживяваш лично, което виждаш с очите си и чуваш с ушите си, което мислиш, което планираш да направиш и което вече си направил, е правилно или грешно. Поведението и действията ти трябва да имат поне някаква изходна линия. Например, да кажем, че виждаш някого, който е много ентусиазиран в стремежа си, но също така е много елементарен и простодушен, и ти винаги го гледаш с пренебрежение и постоянно искаш да го тормозиш, да го дразниш и осмиваш с думите си. Ще осъзнаеш ли в сърцето си, че храниш такива мисли и понякога разкриваш подобно поведение? Ще знаеш ли, че тези мисли и действия са грешни и отблъскващи? Ще разбереш ли какво е естеството на действията ти? (Да.) Ако това е така, значи притежаваш будна съвест. Ако дори не си в състояние да прозреш дали възгледите ти за хората, събитията и нещата, или мислите, идващи от дълбините на сърцето ти, са отблъскващи, или са красиви и добри, ако нямаш критерии за оценка в сърцето си, значи нямаш човешка природа. Хората без съвест нямат човешка природа. Ако не познаваш дори елементарната човешка природа, значи нямаш никаква стойност и не можеш да бъдеш спасен. Защо Бог е възложил на Юда ролята да продаде Господ? Той е направил това в съотвествие с природата на Юда. Юда е бил от онези, които биха предали своя Учител заради собствената си изгода, а Бог не спасява такива хора. Юда е бил способен да открадне пари, така че имал ли е съвест? (Не.) Ето как изглежда липсата на съвест. Особено фактът, че парите, които е откраднал, са били на Господ, означава, че той е бил нещо, на което са липсвали всякаква съвест и разум. Той е бил демон, който не се е въздържал по никакъв начин от това да върши лоши неща. Той не е притежавал будна съвест и не е можел да се въздържа, така че е бил способен тайно да похарчи тези приношения за Бог. Ако един човек може тайно да похарчи приношенията за Бог, що за човешка природа има той? (Тази на зъл човек.) Той няма човешка природа. Първият белег за липса на човешка природа е човек да не притежавабудна съвест и да не се ръководи от съвестта си във всичко, което прави. На Юда му е липсвало дори това най-елементарно нещо, което означава, че той не е имал човешка природа и така за него е било нормално да постъпи по такъв начин. Следователно когато Бог е отредил на Юда да изиграе ролята на онзи, който продава Господ, и когато го е накарал да служи по този начин, това е бил най-подходящият избор. Нито един от Божиите материали не е използван напразно. Всичко, което Бог върши, е правилно. Когато Юда е откраднал парите от торбата и никой не е разбрал за това, той е вярвал, че и Бог не го е видял. Не е имал будна съвест и е смятал, че никой друг няма да разбере. И какъв е бил резултатът? Юда извършил тежкия грях да продаде и предаде Господ и завинаги станал известен като грешник. След това се обесил и умрял с пръснат корем. Трябва ли да се съжалява такъв човек? Звяр без човешка природа, който е наказан по този начин, не заслужава никакво съжаление.

Хората, които имат човешка природа, правят всичко според съвестта и разума си. Най-малкото базовата линия за тяхното поведение няма да падне под критерия за тяхната съвест. Ако са наясно, че не е правилно да вършат нещо, те ще могат да контролират поведението си. Съвестта може да каже на хората какъв е подходящият начин на действие, така че онези, които имат съвест, са в състояние да говорят и да действат въз основа на съвестта си. След като станат вярващи, съвестта им продължава да играе роля, както и преди. Така че, когато има много неща, които не могат да видят ясно, те все пак могат поне да подхождат и да се справят с тези неща въз основа на съвестта си. Ако, стъпили на тази основа, те разбират истината, тогава ще се справят с нещата според истините принципи; съвестта им ще осъзнава дали действията им съответстват на истините принципи, или не и ще оказва влияние върху тях. Ако хората нарушават принципите и защитават плътските си интереси, това се дължи на господството на техния покварен нрав и тези, които притежават съвест, трябва да са наясно с това. Ако някой разбира истината, но не я практикува, чувства ли обвинението на съвестта си? Може ли сърцето му да бъде спокойно? Всички хора са в състояние да преживеят това. Осъзнатостта на съвестта ви очевидна ли е във вашето ежедневие, независимо дали се занимавате с хора или вършите нещо? Чувствате ли се понякога задължени или порицани? Чувствате ли понякога вътрешно безпокойство и обвинение, или вътрешна болка и борба? Изпитвате ли някога тези чувства? Ако изпитвате, това не е толкова лошо, но ако не изпитвате, тогава вие сте в опасност. Независимо кои сте, ако нямате чувствата на съвестта, значи не вярвате истински в Бог. Някои хора питат: „Какво общо има това с въпроса дали нечия вяра е истинска или фалшива?“. Каква според вас е връзката между тези неща? (Когато човек, който притежава осъзнатостта на съвестта, извърши нещо нередно, самообвинението, нещастието, разкаянието и чувството на задълженост, които изпитва, идват от Бог. Фактът, че е способен да усети Божието порицание, показва, че в сърцето си той приема Божията внимателна проверка. Някои хора изобщо нямат това осъзнаване, което показва, че в сърцата си те изобщо не вярват, че Бог проучва внимателно всичко. Когато направят нещо погрешно, те не чувстват, че са длъжници; те нямат този вид осъзнаване.) Това е отчасти правилно. Има ли нещо друго? (Хората, които притежават съвест, признават, че има Бог, и когато направят нещо погрешно, знаят да се молят на Бог, да се самоанализират и да търсят истината, за да разрешат проблема. Когато човек, който няма съвест, се сблъска с някакъв проблем, той не се влияе от съвестта; в сърцето му няма място за Бог и не търси истината, за да разреши проблема. Той не вярва, че истината е нещо, от което се нуждае, затова не се опитва да практикува истината. Тези, които вярват в Бог, но не практикуват истината, са неверници.) Независимо с какво се сблъскват хората, които имат истинска вяра, те могат да приемат Божията внимателна проверка и по този начин съвестта им има осъзнаване за това кое е правилно и неправилно или добро и лошо. Още по-важното е, че те вярват, в съществуването на Бог, както и в Неговото слово. Те пазят в сърцата си Божиите слова, които чуват, и които след това действат като критерий за оценка на собственото им държание и на начина, по който се отнасят със света, както и за всичко, което правят. Какъв е този критерий? Независимо дали разбират истината, или не, в повечето случаи те приемат Божието слово за свой критерий, защото вярват в Бог, вярват, че Той съществува, и вярват, че Неговото слово е истината. Тъй като вярват, че Божието слово е истината, когато се сблъскат с проблеми, те естествено използват Неговото слово, за да ги оценят. Най-малкото, те знаят, че собствените им мисли и представи не са истината. Така че, когато се сблъскат с проблеми, осъзнатостта на съвестта им казва, че трябва да вземат Божието слово за своя основа, и ако не могат да направят това и не могат да го приложат на практика, съвестта им няма да може да бъде спокойна и ще се чувства измъчвана. Например откъде хората знаят, че неща като това да пазят плътските си отношения с другите, да се наслаждават на комфорта и да бъдат човекоугодници са отрицателни неща? (Това е разобличено в Божието слово.) Да, ако измервате тези неща според Божието слово, всички те са негативни, разкриват покварен нрав и са причинени от човешката природа. Когато тези хора разкриват тези неща, дали се чувстват щастливи и радостни в сърцата си, или са разстроени и огорчени? Те усещат вътрешна борба и смут, сякаш нож се върти в тях. Всеки път, когато се сблъскат с тези неща, когато не могат да се справят с тях според истините принципи или да преодолеят възпиранията на чувствата си, сърцата им изпитват болка. Как се появява тази болка? Тя се появява при условие, че имат осъзнатостта на съвестта и разбират истината на Божието слово. Когато цялата тази болка, укор и обвинение се появят в тях, дълбоко в сърцата си те изпитват омраза и отвращение към себе си и дори могат да гледат на себе си с презрение, като казват: „Мога и да говоря убедително, че искам да обичам Бог и да Го удовлетворявам, може да провъзгласявам тези лозунги доста шумно, но когато нещо ме сполети, винаги вземам под внимание собствената си гордост. Колкото и да се опитвам, не мога да преодолея това възпиране. Просто не желая да обиждам другите, а постоянно оскърбявам Бог“. С течение на времето, в дълбините на сърцето си, те развиват мнение за себе си — какво е то? Те не мислят, че са добри хора Знаят, че са способни на много лоши неща и виждат, че са много добри в това да се преструват и че са лицемери. При тези обстоятелства те започват да се отричат от себе си и вече не вярват в себе си. Как се постигат тези резултати? Те се постигат въз основа на разбирането на Божието слово, когато съвестта им има осъзнатост и изпълнява своята функция.

Онези, които наистина вярват в Бог, са онези, които имат истинска вяра в Него. Техните чувства се водят от съвестта и разума и те вярват със сърцата си, че Божието слово е истината, че всичко, което Той прави, е правилно и в името на човешкото спасение и пречистване. Независимо дали съвпада с човешките представи и фантазии, то е от полза за хората. Онези, които не вярват истински в Бог, са лишени от съвест и разум, нито пък ги е грижа дали имат съвест и разум. Тяхното отношение към Божето слово винаги е половинчато и техните сърца не могат да почувстват, че Божието слово е истина. И така, какви са техните възгледи за съществуването на Бог? В сърцата си мислят: „Ако бог съществува, къде е той? Не го виждам. Не знам дали бог наистина съществува. Ако вярваш, че съществува, значи е така, ако не вярваш, значи го няма“. Това е тяхното мнение. И въпреки това те го обмислят, размишлявайки: „Толкова хора вярват в бог и свидетелстват за него. Може би наистина има бог. Надявам се да е така, защото ще мога да се възползвам от положението и да придобия благословения. Ще извадя късмет“. Те използват манталитета на късмета и комарджийството и желаят да участват за забавление; те мислят, че дори да не са благословени, не са загубили нищо, тъй като не са вложили нищо. Техните възгледи и отношение към съществуването на Бог са: „Съществува ли бог наистина? Няма как да съм сигурен. Къде е бог? Не знам с точност. Истината ли говорят всички, които свидетелстват за него, или лъжат? Също не съм сигурен“. Сърцето им поставя всички тези неща под въпрос. Те не могат да решат какъв е отговорът, затова постоянно се съмняват. Съмнението и погрешните им възгледи опорочават вярата им в Бог. Когато Бог говори и изказва истината, какво е отношението им към думите Му? (Съмнение и неверие.) Това не е главният им възглед; вие не виждате нещата ясно. Те приемат ли Божието слово за истината? (Не.) Какво си мислят? „Толкова много хора харесват да четат божието слово, така че защо и аз да не проявя интерес? Какво мога да спечеля, ако чета божието слово и разбера истината? Каква е ползата? Възможно ли е наистина човек да влезе в небесното царство? То е невидимо за хората. Според мен трябва да има някаква действителна полза от вярата в бог, това трябва да дава някакво реално предимство“. Те се притесняват, че ако не разберат истината, ще бъдат отстранени, затова слушат проповеди от време на време. Но след това не спират да размишляват: „Казват, че божието слово има власт и могъщество, но защо аз не ги чувам или усещам? Казват, че божието слово може да промени човек, но защо думите му не успяха да променят мен? Все още ламтя за плътски удоволствия точно колкото преди, обичам храната и дрехите, все още съм също толкова избухлив както преди и все още се страхувам, когато ме преследва големият червен змей. Защо все още нямам вяра? Бог иска хората да бъдат честни; той иска да бъдат хора с истина и човешка природа. Честните хора не са ли глупци? Бог изисква хората да се страхуват от него и да отбягват злото, но колко хора успяват да го постигнат наистина? Човешката натура е егоистична. Ако следваш човешката си натура, следва да мислиш как да придобиеш благословения за себе си. Трябва да кроиш планове, за да си донесеш ползи. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните. Трябва да вземеш съдбата си в свои ръце, да изградиш собственото си щастие. Това е най-реалистично. Ако хората не се борят и не взимат сами своето, както и ако не живеят за слава, придобивки и облаги, няма да получат нищо. Никой няма да ти даде тези неща доброволно. Манната всъщност никога не пада от небето!“. Това са техните мнения и възгледи, тяхната философия за светските дела; това са правилата и логиката, с които оцеляват. Неверници ли са хората, които имат такива възгледи и мнения? Точно такова отношение към истината имат неверниците. Техният разум не знае какво е истина, нито къде се проявява властта и силата на Божиите слова, и те не знаят как Бог подрежда изхода на хората. Те боготворят само властта и търсят облагите, които са пред очите им. Те мислят, че ако вярват в Бог, трябва да са благословени, и че истинският път е само ако Бог ги дари с благополучие, изпълни живота им с богатство и изобилие и им даде щастлив живот. Те не вярват, че Божиите слова са истина и че Бог има върховенство над всичко, камо ли че словата Му могат да променят нрава или съдбата на човек. Поради тази причина, вярвайки в Бог, те никога не са се стремили към истината. Накратко, тъй като те не приемат Божиите слова за свой живот и като цел на живота си, тяхната вяра в Бог отслабва все повече; те не проявяват интерес към четенето на Божиите слова, нито към слушането на проповеди и дори заспиват, докато се общува за истината. На всичкото отгоре те чувстват, че да изпълняват дълга си е допълнително бреме и че работят за нищо. Сърцата им копнеят за момента, когато Божието дело ще е завършено, когато Бог ще им изложи решението си и ще видят дали действително ще придобият благословения. Ако разберат, че като вярват в Бог по този начин, те никога няма да придобият благословения, че със сигурност ще бъдат отстранени и че въпреки това ще загинат в бедствие, тогава могат да се оттеглят още сега. Макар да казват, че вярват в Бог, те се съмняват в Него в сърцата си. Казват, че Божиите слова са истината, но в сърцата си не вярват в истината. Те никога не са чели Божиите слова, нито са се вслушвали наистина в проповед. Никога не са общували за истината и никога не са я търсили в изпълнение на дълга си — те просто използват собствените си усилия. Такъв е типичният неверник. Те не са по-различни от невярващите.

Въпреки че неверниците признават съществуването на Бог, те не вярват в истината и не я приемат. В сърцата си те знаят че Бог не спасява неверниците, така че защо проточват престоя си в Божия дом? (За да придобият благословения.) Правят го, за да придобият благословения; действията им са свързани с интересите им. В сърцата на неверниците се таи очакването, че ще придобият благословения, и те вярват, че в крайна сметка ще ги сполети благополучие, ако вярват в Бог, признават Го, не се съмняват в Него и не Го изоставят. Затова, въоръжени с тази „вяра“, те се настаняват в Божия дом и нищо не може да ги накара да си тръгнат. В умовете си разбират всичко и изобщо не са глупави; те просто не разбират истината. Вярват, че стига да не вършат нищо лошо и да не смущават работата на църквата, те няма да бъдат премахнати или отлъчени от нея, и че така, чакайки търпеливо, докато един ден Божието дело е завършено, те ще се окажат победители и ще придобият благословения. Те си правят изчисления, но има нещо, което не могат да променят: тъй като не вярват, че въплътеният Бог е единственият истински Бог, и се съмняват във върховенството на Бог над всичко, те никога няма да приемат истината. Какво се случва в крайна сметка с онези, които не могат да приемат истината? (Те се отстраняват.) Да, всички те се отстраняват. Тези неверници не се интересуват от истината, но винаги таят надежда да бъдат благословени. Тяхното разбиране и определение за Божията праведност е опорочено от собствените им фантазии и очаквания и те се хващат за сламки, вкопчвайки се в думите „Бог е праведен“, сякаш от това зависи живота им. Какво точно означава това, че се вкопчват в тези думи, сякаш от това зависи живота им? Означава, че те винаги имат предубеждения и погрешни тълкувания за Божията праведност. Те си мислят: „Боже, тъй като си праведен, трябва да подхождаш към всичките ми действия въз основа на тази праведност. Не съм извършил зло, нито съм причинил прекъсване или смущение, затова трябва да ми покажеш щедро милосърдие и да ми позволиш да остана“. Това е сламката, за която се държат като удавник. Тази тяхна идея обективна и реалистична ли е? (Не е реалистична.) Защо не е реалистична? Те не вярват изцяло в Божията праведност, а искат да заложат на нея с идеята да си пробват късмета и с надеждата, че Бог ще изпълни желанията им. Това не е ли просто пожелателно мислене? Те не знаят какъв е праведният Божи нрав, не търсят истината, не се стремят да опознаят Бог и най-вече не търсят Божието слово. Те просто вярват така от пожелателно мислене и в известен смисъл опитват късмета си. Защо е възможно да мислят по този начин? Защото това е в тяхна полза: тази сламка е последният им спасителен пояс; тя е последната надежда, на която са заложили всичко. Надяват ли се да загубят, като рискуват живота си с това желание? (Не.) Когато хората залагат, те обикновено се надяват да спечелят, а в какво трябва да се вкопчат тези хора, за да смятат, че ще спечелят, и да са сигурни, че ще спечелят? В думите: „Бог е праведен“. Неверниците, които казват, че Бог е праведен, вярват ли наистина, че е така? Наистина ли вярват, че Той ще се отплати на всеки човек според делата му? Тяхното разбиране за Божията праведност същото ли е като истинската Божия праведност? (Не е.) Те знаят ли, че не е същото? (Знаят.) Тогава защо продължават да повтарят, че „Бог е праведен“? Какво се съдържа в тези техни думи? Какви намерения се съдържат в тях? (Те искат да използват тези думи, за да накарат Бог да изпълни исканията им и да им позволи да оцелеят и да влязат в небесното царство.) Да, има конкретна цел зад думите: те се опитват да заставят Бог с тях. Изричайки тези думи, те имат предвид: „Ти не си ли праведен? Платих толкова много цени, така че трябва да действаш въз основа на своята праведност. Обикалял съм толкова много и понесох толкова много страдание, сега каква благословия ме очаква?“. Това е заставяне, изнудване и шумни протести. Те мислят, че принуждават човек и се подмазват на човек, и че по този начин могат да придобият благословения и да получат каквото поискат. Бог би ли постъпил така наистина? Не, не би. Именно защото не вярват в съществуването на Бог и в Неговия нрав, и несъмнено не вярват, че Неговото слово е истина, те се осмеляват безочливо да протестират шумно срещу Бог, да спорят с Него и по този начин да си пробват късмета. Те правят такива неща именно защото са неверници. Неверниците се държат така, като от време на време казват: „Изтърпял съм толкова страдание и какво придобих?“ или „Бог е праведен, а аз имам вяра в бог, не в хората“. Неверниците често говорят така, разкриват такъв нрав и показват такова поведение — това е отношението им към Бог. Те не вярват в съществуването Му, но въпреки това искат да получат Божията благосклонност, като полагат усилия и заплащат цени, като използват словото на Бог, думи и доктрини и тези теории, за да заставят и обвинят Бог, с цел да придобият благословения. Но не правят ли грешка с такова пожелателно мислене? Ще се изплати ли залогът им в крайна сметка? (Няма.) И знаят ли, че ще загубят? Знаят ли, че правят залог и рискуват? (Знаят.) Грешите. Изобщо не знаят, а вярват, че вярата им е истинска. Защо смятат, че вярата им е истинска? Кажете Ми, как могат хората да разпознаят тези състояния и нрави? Ако живеят в света на невярващите и изучават някои от класическите творби от традиционната култура като конфуцианските Аналекти и даоисткото учение, ще могат ли да разберат те тези поведения и същности? (Не.) Никога няма да успеят. Какво трябва да направят хората, за да могат да разберат тези проблеми с природата си същност? (Да приемат Божието слово.) Първо трябва да приемат Божието слово и истината. Те трябва да имат вяра, че всяка дума от Божието слово е правилна, да го приемат и да го възприемат като един вид огледало, с което да се сравнят. Едва тогава ще могат да разпознаят състоянията и възгледите, които таят в себе си, и проблема с покварения нрав, който съществува в природата им. Ако не приемат истината и не възприемат Божието слово за истина, това огледало ще съществува ли за тях? (Не.) Няма никога да съществува за тях. Когато толкова явно се противопоставят и протестират срещу Бог дълбоко в сърцата си, могат ли да осъзнаят, че това е проблем? Никога няма да го осъзнаят. Решават, че начинът, по който мислят и се държат, е правилен, разумен и справедлив. Те се държат и вярват така, както винаги са се държали и вярвали, и не чувстват нужда да анализират нито една своя гледна точка или да се откажат от някоя от тях, и не виждат полза от това да приемат кастренето, правосъдието, наказанието или разобличаването на Божието слово. Те живеят за себе си, пребивават в собствените си вътрешни светове. Нито едно от действията им не е свързано с Божието слово. Те мислят по какъвто начин желаят и смятат всичко, в което вярват или което измислят, за правилно, за истината. Въз основа на отношението, което имат към Божието слово, те никога няма да разпознаят проблемите, които съществуват дълбоко в сърцата им. Когато те плащат цени и тичат насам-натам всеки ден, за кого и за какво тичат? Какво обуславя това поведение? Какви са подбудите им? От една страна те нямат истинска вяра в Бог, но искат да рискуват с Него въз основа на манталитета да си пробват късмета. От друга страна те са погълнати от желанието си за благословения. Всеки път, когато си помислят за придобиването на благословения, за получаването на Божието обещание, те хукват още по ентусиазирано насам-натам. В дълбините на сърцата им разцъфтява радост и някои от тях започват да се вълнуват и да проливат сълзи, мислейки, че Бог им дава толкова много и че е толкова обичен. Това не са ли погрешни схващания? Тези състояния и чувства изглеждат същите като онези, които усещат дълбоко в сърцата си стремящите се към истината хора, когато преживеят поразяването, дисциплината и порицанието на Бог. Онези, които се стремят към истината, също проливат сълзи и отправят благодарности към Бог, но по какъв начин се различават тези два вида хора по природа? Когато хората, които се стремят към истината, понасят болка и страдание, причината е, че се чувстват задължени на Бог и недостойни за Божието обещание и благословенията Му. Те се чувстват много щастливи, че Бог вече им е дал толкова много, но дълбоко в сърцата си са разстроени, тъй като смятат, че не са направили достатъчно и че имат дълг към Бог. Понякога те се вълнуват и просълзяват, но това е защото благодарят на Бог за Неговата благодат, милосърдие и търпимост. Когато видят как Бог не гледа прегрешенията им, нито непокорността и покварата им, а все пак им показва милосърдие и търпимост и ги ръководи, дарявайки ги с благодат, те всъщност се чувстват задължени и огорчени дълбоко в сърцата си. Те са в състояние на разкаяние и покаяние и дори не смеят да мислят за това дали имат каквато и да е възможност да придобият благословения, тъй като се чувстват недостойни. Какво е естеството на сълзите на неверниците? Нека ви дам описание и вие ще прецените дали е точно. Когато нещо ги сполети и те виждат великото дело на Светия дух и благодатта, която Бог дарява, когато те са трогнати от Светия дух и са ръководени и просветлени от Бог, и когато работата им е плодотворна, те се чувстват щастливи и дълбоко в сърцето си се молят на Бог: „О, боже, благодаря ти за твоите благословения и напътствия. Цялата тази слава е твоя“. В дълбините на сърцата си се чувстват доволни от себе си и мислят: „Бог все още не ме е изоставил. Преди мислех, че не вярвам истински в бог, като неверник, но сега виждам, че все пак съм благословен от бог и че той не ме е напуснал. Това означава, че надеждата и шансовете ми да придобия благословения и красива крайна цел все повече се увеличават. Изглежда, че решението ми да вярвам в бог беше правилно; бил съм избран от бог“. Когато мислят така, те чувстват ли се задължени? Разбират ли себе си? Ненавиждат ли истински сатанинската си природа и надменния си нрав? (Не.) Изпитват ли истинска благодарност за делото, което Бог е извършил в тях? (Не.) Дори да изказват някаква повърхностна благодарност, дълбоко в сърцата си те мислят: „Определено е вярно, че бог ме е избрал. Как бих могъл да повярвам в него, ако той не ме бе избрал?“. Накрая те отдават всичко на това, че им се изплаща страданието, което са изтърпели, и цените, които са платили, и мислят, че придобиването на благословения на практика им е подсигурено. Те не се чувстват задължени на Бог, не разбират себе си и имат още по-малко истинска благодарност към Бог, като в същото време желанието им за благословения се засилва все повече. Каква е разликата между хората, чието желание да придобият благословения става все по-силно, и хората, които се чувстват недостойни за благословения, недостойни да получат Божието обещание и недостойни да бъдат ръководени и насочвани от Бог? Едните отстъпват, не желаят да се борят и се чувстват недостойни да придобият благословения, докато другите винаги искат да се борят, винаги кроят планове и пресмятат как да уредят сметките си с Бог, мислейки: „Аз съм вярващ от толкова много години и съм изстрадал толкова много, така че колко добри са шансовете ми да придобия благословения? Бог ще ме дари ли с благословения в бъдеще?“. Разликата е поразителна: единият се бори, докато другият се чувства недостоен. Кой от тези два типа хора има съвест и разум? (Този, който се чувства недостоен за благословения.) Този, който се чувства недостоен за благословения и който разбира действителната ситуация. Той смята, че едно незначително сътворено същество е недостойно за благословения пред Създателя. Чувства задължен и се разкайва, като също така притежава истинско разбиране и дори още повече изпитва истинска благодарност към Бог в дълбините на сърцето си. Той е намерил правилното си място. Другият вид се бори: бори се за крайна цел, за статус и за благословения. С каква цел понася всичкото това страдание и плаща всички тези цени? Прави го, за да ги размени за благословения и крайна цел. Надява се да продаде собствения си труд, за да получи награда от Бог. Такъв човек истинско сътворено същество ли е в очите на Бог? Това ли е сътвореното същество, което Бог иска? (Не.) Бог казвал ли е някога, че единственият начин да придобиеш благословения или награди е да се бориш за тях? (Не.) Тогава какво изисква Бог от хората? (Да се държим правилно, за да изпълним добре дълга на едно сътворено същество.) (Да станем честни хора.) Това са някои конкретни изисквания, какви други има? (Да следваме Божието слово и Божиите изисквания в действията си.) (Да прилагаме на практика каквито истини знаем.) Тези неща не са целта. Продължавате да изпускате същността на въпроса. Вие все още не знаете какво изисква Бог от хората. Неговите изисквания всъщност са доста прости: вслушвайте се в Словото Му и Му се покорявайте. Това са изискванията. Вслушването в Божието слово означава да прилагаме на практика Неговите изисквания за хората. В допълнение към изискванията, които току-що споменахте, всъщност има още много. Какво ще кажете за покоряването на Бог? Не разбираш винаги Божиите намерения, но способен ли си да Му се покориш? Това е свързано с отношението на едно сътворено същество към Създателя. Понякога може да не разбираш Божието слово, след като го прочетеш, тъй като Той просто ти дава заповед — вслушваш ли се в нея? Трябва да се вслушаш в нея, без да питаш дали е правилна или грешна, нито каква е причината за нея. Трябва да послушаш всичко, което Бог ти казва или ти възлага да направиш; това е покоряването. Едва когато постигнеш покоряване, ще бъдеш сътворено същество в Божиите очи. Да слушаш Божието слово и да Му се покоряваш: това са Божиите изисквания за хората. Има и друга фраза: следване на Божия път. Какво означава това „следване“? Това означава да практикуваш съгласно Божието слово, да живееш според него и да бъдеш човек, който следва Неговия път. Какъв е Неговият път? Това е Неговото слово. Всъщност „да се вслушваш в Божието слово и да Му се покоряваш“ и „да следваш Божия път“ означават едно и също и Бог иска такъв вид човек. Бог казвал ли е някога на хората „Няма нужда да се вслушваш в словото Ми. Може просто да се стремиш към благословения. Никога не забравяй, че можеш да бъдеш благословен. За тази цел трябва да се откажеш от всичко, да понесеш повече трудности, да заплатиш повече цени и да тичаш насам-натам повече?“. Бог поставя ли тези изисквания? Те присъстват ли някъде в Неговото слово? (Не.) Истина ли са тези думи? (Не.) Не е ли непокорство неверниците да приемат тези думи за истината? Какво се случва, когато ги приемат за истината? Те могат да се възползват от тези думи, точно те са техния стремеж и амбиция. Взимат ли предвид какво изисква Бог от хората в сърцата им? Могат ли да спазят или реализират тези изисквания? (Не могат.) Защо не могат? Защото веднага щом реализират тези изисквания — да се вслушват в Божието слово и да Му се покоряват, това означава, че трябва да се откажат от желанието си да бъдат благословени и от идеята, че имат право да се стремят към благословения и възнаграждения. Благословенията и възнагражденията са тяхната жизнена сила, така че ще се съгласят ли да се откажат от тях? (Не.) Тези неща са самият им живот, така че ако се откажат от тях, те ще загубят душите си и животът им вече няма да има никакъв смисъл. Те живеят за благословения, затова ако поискаш да се откажат от придобиването на благословения, значи искаш да нарушат принципите и насоката на поведението си и да се опълчат срещу себе си, затова те не могат да го приемат. Това означава, че да поискаш да практикуват истината, да се вслушват в Божието слово и да Му се покоряват е прекалено трудно за тях, то е дори по-изтощително от това да накараш стара крава да се качи на дърво. Самата им природа диктува, че не са способни на тези неща.

Да живеете според желанието и намерението да придобиете благословения ли искате, или искате да изпълните добре дълга си, стъпили здраво на земята, да сте задоволително сътворено същество и човек, който се вслушва в Божието слово и Му се покорява? Кой вид човек искате да бъдете? (Искам да бъда сътворено същество, здраво стъпило на земята.) Някои хора не са готови на това. Те казват: „Да живееш така е прекалено потисническо. Предпочитам да умра или просто да спра да вярвам. Без малко желание за благословения, без малко амбиция, на хората им липсва мотивация. Няма начин да мога да живея така, прекалено потисническо е“. Някой сред вас мисли ли така? (Боже, аз понякога мисля така. От време на време изпадам в такова състояние.) Чести ли се срещат тези състояния? Често ли ги изпитвате, или рядко? Кое е по-силно: желанието ви за благословения или волята ви да бъдете сътворено същество? Идеята да се откажете от всякакво желание за благословения и да изпълнявате дълга си, здраво стъпили на земята, кара ли ви да се чувствате като спихнал балон, сякаш животът ви няма смисъл, нямате интерес към нищо и не можете да съберете сили? (Това ме описва идеално.) В такъв случай тежко ли е това състояние? Само понякога ли усещате лек импулс да придобивате благословения, или това е обичайно за вас? Кое от двете? Знаете ли в момента дали сте истински вярващ, или неверник? Ако чувствате, че всичките ви състояния и поведения са на истински вярващ, не на неверник, и че истински вярвате в съществуването на Бог и сте готови да приемете словото Му, но просто имате известни амбиции и суета, и се надявате да придобиете благословения, това не е проблем; все още може да бъдете спасени и все още можете да се промените. Ако сте неверник с особено силно желание за благословения, тогава сте в беда. Към кой път са поели такива хора? (Пътя на антихриста.) Ако са способни да поемат към пътя на антихриста, с какъв статус ще завършат отношенията им с Бог? (С противопоставяне на Бог.) Способни ли сте да стигнете дотам, да бъдете в противопоставяне на Бог? (Не желая да Му се противопоставям.) Това, че не желаете, е само ваше желание. Тези неща част от вашата природа същност ли са? Би ли било възможно да тръгнете по този път? (Ако не положа усилие по отношение на истината, лесно бих могъл да се озова по този път, но ако осъзнавам това и искам да се променя, да обърна посоката си, мога да се справя малко по-добре.) Да осъзнавате това показва, че все още имате осъзнатост в сърцето си, че все още имате стремеж и че все още искате да се стремите към истината, но в сърцата ви има дълбоко вкоренени покварени нрави, затова там винаги присъства конфликт. С всяка стъпка към истината, която правите, и всеки път, когато приемате истината, в сърцата ви се разразява конфликт и постоянно живеете в период на борба. Така се чувстват новите вярващи. Съвсем нормално е да има конфликт и той е неизбежен за онези, които искат да се стремят към истината. Този конфликт достига своя край, когато те придобият истината, когато Сатана е победен, когато сатанинските им нрави, философии и логика са унищожени и когато истината възтържествува и поема сърцата им. Онези, които не се стремят към истината, които живеят според сатанинските си нрави, чувстват, че всичко е наред в сърцата им, и там изобщо няма никакъв конфликт. Те са вцепенени и тъпи, те принадлежат на мъртвите; всички, които не приемат истината, са мъртви. Какво е предимството да изпитваш конфликт в сърцето си? Например, ако половината ти мисли са негативни и половината са положителни, тогава положителните мисли ще ти дадат шанса да решиш да поемеш по пътя на стремеж към истината, след като приключи конфликтът, което означава, че имаш 50/50 надежда да бъдеш спасен. Негативните мисли може да те накарат да последваш плътските си мисли и идеи или да следваш собствените си намерения, подбуди и възгледи по време на конфликта. Това може да те отведе по пътя на антихриста и да те накара да поемеш в посока към противопоставяне на Бог. Ако обаче любовта ти към истината е велика и си способен да я приемеш и да се опълчиш на Сатана, тогава шансовете ти за спасение също са велики. Това се определя от способността ти да приемеш истината и да я използваш, за да изчистиш покварените нрави от себе си. Това зависи изцяло от теб, никой друг не може да ти помогне; това е твоя лична работа. Дали обичаш истината, или не, е твоя лична работа и когато в дълбините на сърцето ти има конфликт, никой не може да ти помогне да решиш дали в края на краищата ще избереш истината, или ще удовлетвориш собствените си егоистични желания, това е твое вътрешно дело. Другите могат само да те напътстват чрез общение и съвети; обаче пътят, който избираш накрая, не е ничия друга работа освен твоя. Всички би трябвало да разбират това.

22 август, 2019 г.