Хората, които вярват в Бог, трябва да вървят по пътя на вярата според Божието слово и Божиите изисквания. Поведението на вярващите трябва да съответства на истината. Ако хората не притежават истината, а живеят според философията на Сатана, накрая те няма да постигнат положителен изход или край. Единствено Божието слово е вечната и неизменна истина. Ако вярващият не живее според Божието слово или ако поведението му не съответства на истината, той вижда по-малко дори от хората по света. Той е безнадеждно сляп. Славата и богатството замъгляват главите на много хора, когато постигнат успех в определена светска област и се прочуят, и те започват да имат високо мнение за себе си. Всъщност възхищението, възхвалите, утвърждаването и признанието, които получаваш от другите, са само преходни прояви на уважение. Те не представляват живота и изобщо не означават, че пътят, по който човек върви, е правилен. Те не са нищо повече от временна почит и слава. Каква е тази слава? Реална ли е или е безполезна? (Безполезна е.) Тя е като падаща звезда — проблясва и изчезва. След като хората получат такава слава и почит, такива овации, лаври и възхвали, пак им се налага да се върнат към реалния живот и да живеят така, както трябва. Някои хора не са способни да го прозрат и им се ще тези неща да траят вечно при тях, а това не е реалистично. Хората искат да живеят в такава среда и атмосфера заради начина, по който ги кара да се чувстват. Искат да се наслаждават на това чувство завинаги. Поемат по грешен път, ако не могат да му се наслаждават. Някои хора прилагат различни средства, като злоупотреба с алкохол и наркотици, за да притъпят чувствата си. Така подхождат към славата и богатството хората, които живеят в света на Сатана. Щом човек се прочуе и добие някаква слава, той лесно губи посоката си и не знае как трябва да постъпва и какво трябва да прави. Лети в облаците и не може да слезе на земята, а това е опасно. Някога изпадали ли сте в подобно състояние и проявявали ли сте такова поведение? (Да.) Каква е причината за това? Причината е в покварения нрав на хората. Прекалено суетни и надменни са, не могат да устоят на изкушението и възхвалата. Те не се стремят към истината и не я разбират. Смятат, че са единствени по рода си само заради някое свое незначително постижение или заради славата, която са добили. Смятат, че са станали велики или супер герои. Смятат, че при цялата тази слава и известност и при цялото това богатство, липсата на самочувствие би била престъпление. Хората, които не разбират истината, са склонни да имат високо мнение за себе си, независимо от времето или мястото. Лесно ли им е да слязат на земята, след като придобият твърде високо мнение за себе си? (Не им е лесно.) Хората, които имат малко разум, нямат високо мнение за себе си без причина. Дори и да искат, те не могат да имат високо мнение за себе си, когато още нищо не са постигнали, когато нямат какво да предложат и никой в групата не им обръща внимание. Може да са леко надменни и самовлюбени, може да смятат, че са даровити и че превъзхождат останалите, но не са склонни да имат високо мнение за себе си. При какви обстоятелства човек придобива високо самомнение? Когато други хора го хвалят за някакво постижение. Тогава той смята, че е по-добър от останалите, че само той има статус и е по-висш от тях, а другите хора са обикновени и незабележими и не са му от класата или на нивото. Ето как хвърчи из облаците. И смята, че високото му самомнение е оправдано. Как стига до това заключение? Той вярва в следното: „Имам изключителна сила, качества и умствени способности, както и желание да се стремя към истината. Вече постигнах нещо — изградих си име, а репутацията и стойността ми превъзхождат тези на останалите. Затова определено съм изключителен и всички гледат на мен с добро око, така че е редно да имам високо мнение за себе си“. Така си казва наум и в крайна сметка това, че трябва да има високо мнение за себе си, се превръща в даденост, в нещо естествено. Смята, че несъмнено това е правилно и логично. Ако няма високо мнение за себе си, ще се чувства неуравновесен, сякаш се подценява и не заслужава одобрението на останалите. Затова смята, че е естествено да има високо мнение за себе си. Какви са последствията от това? (Повече няма да работи добре с останалите и ще иска да прави нещата по свой начин.) Това е една от характерните черти на поведението му. Какво още? (Той вече не е земен човек, не се стреми да напредва в работата си и твърде много лежи на старите си лаври.) (Отказва да се подчинява, когато попадне в ситуация, която не е по вкуса му.) Защо отказва да се подчинява? А преди това можеше ли да се подчинява? (Преди това нямаше необходимото основание да бъде надменен и беше способен да се въздържа и ограничава, затова донякъде успяваше да се подчинява. Сега обаче чувства, че има основание и умения и че се различава от останалите, затова смята, че може да диктува условията и отказва да се подчинява.) Смята, че вече не е същият като преди, че има статус, че е прочут и че не може просто да се подчинява на останалите. Не би отивало на статуса му и не би оправдал името си, ако се подчинява. Той смята, че е в правото си да казва „не“ и да отказва да се подчинява на останалите. Какъв друг вид поведение проявява? (Ако се превърне в тежък случай, може дори да заприлича на Павел, да каже: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8), и да започне да преговаря с Бог, забравяйки, че е сътворено същество.) Самозабравя се. Смятате ли, че е добре човек да има високо мнение за себе си? (Не.) Не смятате. Защо тогава хората са такива? (Заради сатанинския си нрав.) Сатанинският нрав е неизбежен и проблемът определено се корени в него. Какви други причини има? Нека поговорим за практическите причини. (Хората прекалено много наблягат на постиженията си и ги възприемат като самия живот. Така те все се радват на успеха си, а това води до състояние на самодоволство, от което не могат да се измъкнат.) Това е същината на проблема. Тя касае това, до което хората се домогват и към което се стремят в сърцата си, както и пътя, по който избират да поемат. Много хора вярват, че щом могат да изпълняват някои рутинни задачи и определен дълг, който изисква технически познания, значи имат духовен ръст. Смятат, че колкото по-умела, изключителна и успешна е работата им, толкова повече тя доказва, че притежават реалността, че обичат Бог и че Му се подчиняват. Те смятат, че това е животът им. И затова те несъмнено го пазят грижливо и го преследват като цел на живота си, но целта, посоката и пътят им са грешни. Нещо повече, в основата на всичко това стои погрешното разбиране на хората за живота, за стремежа към истината и за това какво означава да притежаваш истината реалност. Когато хората разбират нещо погрешно, познанието им и окончателната им преценка за него също трябва да са погрешни. Ако разбирането ти е погрешно, това, към което се стремиш, също следва да е погрешно. В резултат на това със сигурност ще срещаш проблеми по пътя, който си избрал, а посоката и целите на живота ти също ще бъдат погрешни.

Всеки знае, че не е хубаво човек да има високо мнение за себе си само защото е успял да постигне някакви резултати в изпълнението на дълга си. Защо тогава често хората продължават да имат високо самомнение? Това частично се дължи на надменността и лекомислието им. Има ли други причини? (Защото хората не осъзнават, че именно Бог ги води към постигането на тези резултати. Те смятат, че цялата заслуга е тяхна и че имат основание, така че са с високо самомнение. Всъщност без Божието дело хората са неспособни да направят каквото и да е, но не могат да го прозрат.) Това твърдение е вярно, а освен това то е в основата на проблема. Хората винаги ще си мислят, че са способни да постигнат всичко, ако не познават Бог и нямат просветлението на Светия Дух. Така че, ако имат някакво основание, те могат да станат надменни и с високо самомнение. Успявате ли да почувствате Божието напътствие и просветлението на Светия Дух, докато изпълнявате дълга си? (Да.) Ако сте способни да почувствате делото на Светия Дух, но продължавате да имате високо мнение за себе си и да смятате, че притежавате реалността, тогава какво се случва? (Когато изпълнението на дълга ни даде резултат, ние смятаме, че половината заслуга е Божия, а другата половина — наша. Безкрайно преувеличаваме съдействието си, като смятаме, че няма нищо по-важно от него и че Божието просветление не би било възможно без него.) Защо тогава Бог те просвети? Може ли Бог да просвети и други хора? (Може.) Когато Бог просвещава някого, това е Божията благодат. А в какво се състои твоето малко съдействие? Дали това е твоя заслуга, или е твой дълг и твоя отговорност? (То е наш дълг и наша отговорност.) Когато осъзнаеш, че това е твой дълг и твоя отговорност, ще имаш правилната нагласа и няма да ти хрумва да си приписваш заслуги за него. Грешиш, ако все си мислиш: „Това е моят принос. Дали Божието просветление щеше да е възможно без моето съдействие? Тази задача изисква съдействието на човека. Нашето съдействие е основната част от постижението“. Как би могъл да съдействаш, ако Светият Дух не те беше просветил и ако никой не беше разговарял с теб за истините принципи? Нито щеше да знаеш какво изисква Бог, нито щеше да познаваш пътя, по който да практикуваш. Дори и да искаше да се подчиниш на Бог и да Му съдействаш, нямаше да знаеш как да го направиш. Не е ли това твое „съдействие“ само празнословие? Без истинско съдействие постъпваш само според собствените си идеи, а в такъв случай можеш ли да изпълняваш дълга си на ниво? Категорично не, а това обяснява проблема, който разглеждаме. Какъв е този проблем? Какъвто и дълг да изпълнява човек, от Божиите действия зависи дали постига резултати, дали изпълнява дълга си на ниво и дали получава Божието одобрение. Ако Бог не върши делото Си, ако не те просвещава и напътства, дори и да изпълняваш дълга си, няма да знаеш нито пътя, нито посоката, нито целите си. Какво излиза в крайна сметка? След като толкова време си се трудил, няма да си изпълнил дълга си добре, нито ще си придобил истината и живота — всичко ще е било напразно. Следователно, доброто изпълнение на дълга ти, наставляването на братята и сестрите и получаването на Божието одобрение зависят от Бог! Хората не могат да свършат нищо повече от онова, на което са способни лично, онова, което трябва да вършат и което е в рамките на вродените им способности. В крайна сметка ефективното изпълнение на твоя дълг зависи от напътствията на Божиите слова и от просветлението и ръководството на Светия Дух. Само така можеш да разбереш истината и да изпълниш Божието поръчение според пътя, посочен ти от Бог, и според зададените от Него принципи. Това са Божията благодат и благословия и който не може да го прозре, е сляп. Независимо какво дело върши Божият дом, какъв резултат трябва да се постигне? От една страна трябва да дава свидетелство за Бог и да разпространява Божието евангелие, а от друга — да наставлява братята и сестрите и да им носи полза. Делото на Божия дом трябва да постига резултати и в двете области. Какъвто и дълг да изпълняваш в Божия дом, можеш ли да постигнеш резултати без Божието напътствие? Категорично не. Тоест по същество всичко, което правиш без Божието напътствие, е безполезно. С течение на годините, колкото повече изпълнявате дълга си, толкова повече се доближавате до Божиите изисквания, толкова повече разбирате Неговите намерения и толкова повече схващате принципите в процеса на изпълнение. Как се постига всичко това? (С Божието напътствие.) С какво всъщност са способни да „допринесат“ хората без Божието напътствие и без просветлението на Светия Дух? Една част от техния „принос“ включва човешките фантазии. Понякога хората изпълняват дълга си въз основа на собствените си фантазии и си мислят, че така могат да свидетелстват за Бог. Резултатът обаче е противоположен. Това, което създават, не само не постига желания резултат на свидетелството за Бог, но и всъщност изглежда нереално и непрактично, просто плод на човешките фантазии и измислици, а това в крайна сметка позори Бог. Друга част от „приноса“ им включва човешките представи. Хората обичат да действат въз основа на собствените си представи и вярват, че тези представи съответстват на истината. Когато постъпват според представите си, те смятат, че получават одобрение от останалите и че прославят Бог. В резултат на това те вършат много неща въз основа на собствените си представи и освен че не постигат желания ефект да свидетелстват за Бог, подвеждат и останалите да приемат тези представи за истина. Освен че им пречи да се подчиняват на Бог, това води и до погрешно разбиране, подозрение, заклеймяване и хули срещу Бог. Това са последиците от действията, основани на нечии собствени представи, и от разпространяването на тези представи. Когато хората не разбират истината, те се осланят на фантазиите и представите си, за да направляват своите действия. Освен фантазиите и представите, другото, с което хората „допринасят“, е човешкото знание. След като придобият богат набор от знания в различни области, те използват тези знания, за да преценяват Божиите изисквания, да си въобразяват каква е истината и сами да преценяват как да изпълнят дълга си и как да удовлетворят Божиите намерения. Какъв е резултатът от подобни действия? Те определено противоречат на Божиите намерения, защото човешкото познание противоречи на истината и ѝ се противопоставя. Каква ситуация възниква в църквата, когато хората изпълняват дълга си въз основа на човешкото познание? Хората ще започнат да боготворят знанието и да се сравняват един с друг, за да видят кой знае повече, кой е прочел повече книги или кой има по-висока академична степен. Именно тези неща обичат да сравняват. Когато в църквата възникне подобна ситуация, дали има нещо общо с това, че хората използват човешкото знание, за да служат на Бог и да свидетелстват за Него? Разбира се, че има. Какви са последствията, ако използвате знанието, за да изпълнявате дълга си и да свидетелствате за Бог? Това кара хората да изберат човешкото познание пред любовта към истината и ги отклонява по пътя на стремеж към човешкото познание. То е погрешно и води до пълно отклоняване от истинския път. Независимо дали прилагате фантазии, представи или човешко познание, за да свидетелствате за Бог и да Му служите, нито един от тези подходи не може да постигне желания резултат, а именно, да помогне на хората да опознаят Бог и да Му се подчинят. Напротив, те лесно могат да попречат на хората да се обърнат към Бог. Следователно използването на фантазии, представи или човешко познание, за да свидетелствате за Бог, е вид съпротива срещу Него. Това прекъсва и смущава Божието дело и Той не одобрява подобни действия.

Фантазиите, представите и знанията на хората са част от сферата на мисълта. От една страна действията на хората се основават на собствените им мисли и възгледи, а от друга — на покварения нрав, който играе решаваща роля. На какво се основават хората при изпълнението на дълга си, ако не разбират истината, не познават себе си, не приемат истината, не я практикуват и не са способни да се подчинят на Бог и на истината? Те действат въз основа на своята надменност, измамност, порочност, проклетия и непреклонност, които са все аспекти на покварения им нрав. Какви са последствията от изпълнението на дълга им въз основа на тези аспекти на покварения нрав? (Хората не могат да си сътрудничат с останалите хармонично, а може и да смущават и прекъсват работата на църквата.) Тези последствия трябва да са известни. Всеки прави каквото си иска и никой не практикува истината. Всеки се занимава с нещо свое, действа в разногласие и предизвиква прекъсване и смущение. Работа, която би могла да се свърши добре, става хаотична и разхвърляна. Това по нищо не се различава от начина, по който се случват нещата сред неверниците. Какъв дух цари в лагера на Сатана — в обществото или в официалните среди? Какви са общоприетите практики? Трябва да имате представа за тях. От какви принципи и насоки се водят действията им? Всеки действа своеволно, всеки върви по своя път. Всеки действа в свой собствен интерес и прави каквото си иска. Последната дума има този, който има власт. Той изобщо не се замисля за останалите. Просто всички правят каквото си искат, стремят се към слава, изгода и статус и действат изцяло според собствените си предпочитания. Веднага щом получат власт, бързо я упражняват над останалите. Ако ги обидиш, те искат да те смачкат, а ти нищо друго не можеш да направиш, освен да им предложиш подаръци. Те са безмилостни като скорпиони, готови са да нарушават закони, правителствени разпоредби и дори да вършат престъпления. На всичко това са способни. Лагерът на Сатана е толкова мрачен и зъл. Сега Бог е дошъл, за да спаси човечеството, да позволи на хората да приемат истината, да я разберат и да се освободят от робството и властта на Сатана. Не продължавате ли да живеете под властта на Сатана, ако не приемате истината и не я практикувате? В такъв случай каква е разликата между сегашното ви положение и това на дявола Сатана? Бихте се съревновавали точно като неверниците. Бихте се сражавали точно като тях. Бихте кроили планове и интриги и бихте се впускали в спорове от сутрин до вечер, обзети от завист. Каква е причината за този проблем? Причината е, че хората имат покварен нрав и живеят според него. Когато царува поквареният нрав, царува Сатана. Всички покварени човешки същества, без никакво изключение, живеят със сатанински нрав. Затова не бива да си мислиш, че си твърде добър, твърде кротък или твърде честен, че да се впускаш в борбата за власт и изгода. Ако не разбираш истината и ако Бог не те води, определено не си изключение и твоята откровеност, доброта или младост по никакъв начин няма да те предпазят от борбата за слава и изгода. Всъщност, стига да имаш възможност и подходящи условия, и ти ще търсиш слава, изгода и статус. Стремежът към слава и изгода е характерно поведение за хората, които притежават злата природа на Сатана. Никой не прави изключение. Цялото покварено човечество живее за слава, изгода и статус и се стреми към тях на всяка цена. Това важи за всички, които живеят под властта на Сатана. Следователно човек, който не приема или не разбира истината и който не може да постъпва според принципите, живее със сатанински нрав. Сатанинският нрав вече е овладял мислите ти и контролира твоето поведение. Сатана те е поставил изцяло под свой контрол, сложил ти е оковите си и няма да успееш да се измъкнеш, ако не приемеш истината и не се отречеш от Сатана. Сега, когато изпълняваш дълга си в Божия дом, в известна степен си покорен и сериозен, имаш издръжливо сърце и някакво чувство за отговорност, можеш да загърбиш грижата за собствения си статус, често успяваш да устоиш на съревноваването, способен си да отстъпваш пред другите и да си сътрудничиш хармонично с тях, и можеш да търсиш и да чакаш, когато си изправен пред нещо, което не разбираш. Как постигна такова отношение и поведение? Това е пряко свързано с Божия ресурс и с Неговото напътствие и поене. Всичко това е резултат от множеството изречени от Бог слова. Иначе, дори и човек да има добри качества, той не може да открие истината или да я разбере. Къде щяха да търсят истината хората, ако Бог не беше дошъл да изрази тези истини? Научиха ли истината, след като получават образование от детството си и ходят на училище в продължение на много години? Съвсем не. Те се възхищават на знаменитости и велики личности и превъзнасят културните познания, но научиха ли истината? Не я научиха. Не научиха истината, дори и след като изчетоха толкова много книги. Всъщност на този свят няма никаква истина. Едва след като Бог дойде и донесе истината и пътя към вечния живот и след като хората с години четоха Божието слово, те най-накрая откриват истината. Едва тогава разбират стойността и ценността на истината. В този момент хората осъзнават, че думите, действията и поведението им преди се основаваха на фантазии, представи и човешко знание. Освен това, хората бяха водени от покварения си нрав. Представите, човешките познания и фантазии, които изпълват сърцата на хората, не са истината. Затова хората са склонни да изживяват различни аспекти на покварения нрав на Сатана. Те не могат да изживеят човешко подобие, нито могат да се въздържат от лъжа, дори и да искат. Трудно им е да извършат дори само няколко добри неща. Хората, които живеят според нрава на Сатана, естествено проявяват образа на Сатана. Всички техни думи и действия, както и поведението им, са повлияни от нрава на Сатана и никой не може да се освободи от него. Ако сте способни да осъзнаете това, каква нагласа трябва да имате в процеса на изпълнение на дълга си, независимо дали постигате определени резултати, дали имате някакъв принос, дали проявявате добро поведение, или преживявате определени промени? (На благодарност към Бог.) Трябва да благодарите на Бог. Цялата слава принадлежи на Него. Именно Той го направи, а хората изобщо няма за какво да се хвалят. Всеки човек притежава определени способности в различна степен. Например някои хора по природа са чувствителни към ритъма и мелодията на музиката, а други се отличават в танците. Каквито и природни дарби да притежават хората, всички те са дадени от Бог, а хората изобщо няма за какво да се хвалят. Определено не са получили тези вродени дарби от родителите си, защото самите родители може да не ги притежават, а дори и да ги притежават, те не могат да дадат своите дарби на децата си. Родителите не могат да научат децата си на определени дарби, ако самите деца нямат естествената способност за тях. Следователно талантите и дарбите на хората нямат нищо общо с техните родители. Разбира се, тези дарби не могат да се придобият с учене. Дарбите и способностите, с които хората се раждат, са дадени от Бог. Той много отдавна ги предопредели. Ако Бог те е направил глупав, в твоята глупост има замисъл; ако те е направил интелигентен, в твоята интелигентност има замисъл. Всичко има предназначение за Бог, каквито и дарби да ти е дал, каквито и да са силните ти страни, колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност. Всичко това е по Божията повеля. Бог отдавна е повелил твоята роля в живота и дълга, който изпълняваш. Някои хора негодуват, че другите притежават силни страни, които те самите нямат. Те искат да се променят, като научат повече, видят повече и като се стараят повече. Това, което старанието им може да постигне обаче, е ограничено и те не могат да надминат онези, които притежават дарби и компетентност. Безполезно е, колкото и да се бориш. Бог е отредил какъв ще бъдеш и никой не може да направи нищо, за да го промени. Трябва да насочиш усилията си към това, в което си добър. Трябва да изпълняваш този дълг, за който си подходящ. Не се опитвай да се налагаш в области, за които нямаш умения, и не завиждай на останалите. Всеки си има предназначение. Не си мисли, че можеш да правиш всичко добре или че си по-съвършен или по-добър от останалите. Не бива все да искаш да замениш другите и да се покажеш. Това е покварен нрав. Някои хора смятат, че нищо не могат да правят добре и че нямат никакви умения. В такъв случай просто трябва да слушаш, да си покорен и земен човек. Прави това, което можеш, и го прави добре, като дадеш всичко от себе си. Това е достатъчно. Бог ще е доволен. Недей все да мислиш как да надминеш всички, как да вършиш всичко по-добре от останалите и как да си изключителен във всяко отношение. Що за нрав е това? (Надменен.) Хората винаги имат надменен нрав и дори и да искат да се стремят към истината и да удовлетворят Бог, все не са на нужната висота. Хората се заблуждават най-лесно, когато са подвластни на надменния си нрав. Например някои хора все държат да се изтъкнат, като вместо Божиите изисквания изразят добрите си намерения. Дали Бог би похвалил подобен показ на добри намерения? За да си внимателен към Божията воля, трябва да следваш Божиите изисквания, а за да изпълняваш дълга си, трябва да се подчиняваш на Божиите подредби. Когато демонстрират добри намерения, хората не се съобразяват с Божията воля, а вместо това все се опитват да измислят нови хитрости и да изричат високопарни думи. Бог не иска от теб да си внимателен по този начин. Някои хора твърдят, че това е проява на тяхната способност да се съревновават. Да се съревноваваш само по себе си е нещо негативно. Това е разкриване и проявление на надменния нрав на Сатана. С такъв нрав все се опитваш да надделееш над останалите и да ги изпревариш, все мамиш и се опитваш да отнемеш от хората. Ти си особено завистлив, не отстъпваш пред никого и все се стараеш да изпъкнеш. Това вещае проблеми. Така постъпва Сатана. Ако наистина искаш да бъдеш приемливо Божие създание, недей да се стремиш към собствените си мечти. Лошо е да се опитваш да си по-добър и по-способен, отколкото си в действителност, за да постигнеш целите си. Трябва да се научиш да се подчиняваш на Божието ръководство и на Неговите подредби и да не се издигаш над положението си. Само това показва разум.

Какви принципи определят поведението ви? Трябва да се държите подобаващо на положението си, да си намерите подходящото място и да изпълнявате поверения ви дълг. Само така човек е разумен. Например някои хора с определени професионални умения разбират принципите и трябва да поемат отговорността и да извършват окончателните проверки в съответната област. Други могат да дават идеи и да вникват в смисъла, да вдъхновяват останалите и да им помагат да изпълняват дълга си по-добре — тогава те трябва да дават идеи. Ако успееш да намериш подходящото за теб място и да работиш в разбирателство с братята и сестрите си, ще изпълняваш дълга си и ще се държиш подобаващо за положението си. Първоначално може да си способен единствено да даваш някои идеи, но ако се опиташ да предложиш нещо друго, макар да влагаш много старание, в крайна сметка да не си способен да го направиш. По-късно, когато други предложат същите неща, ти се чувстваш неудобно и не ти се слуша, а сърцето ти е наранено и свито, обвиняваш Бог и твърдиш, че е несправедлив. Тогава това е амбиция. Кой нрав поражда амбицията у хората? Надменният нрав я поражда. Тези състояния определено могат да се появят у вас по всяко време и ако не търсите истината, за да се справите с тях, ако нямате никакво навлизане в живота и не можете да се промените в това отношение, няма да изпълнявате дълга си с необходимото умение и чистота, а и резултатите няма да са много добри. Това означава, че не изпълнявате дълга си на задоволително ниво и че Бог не е получил слава от вас. Бог даде на всеки различни таланти и дарби. Някои хора са талантливи в две или три области, други — в една, а трети изобщо нямат таланти. Ако можете да се отнасяте правилно към тези въпроси, значи сте разумни. Разумният човек ще е способен да намери своето място, да се държи подобаващо за положението си и да изпълнява добре дълга си. Човек, който никога не може да намери мястото си, е човек, който все таи амбиции. Той все се стреми към статус и изгода. Никога не се задоволява с това, което има. За да получи по-голяма изгода, се старае да вземе колкото може повече и все се надява да задоволи екстравагантните си желания. Смята, че ако притежава дарби и добри качества, би трябвало да се радва на повече Божия благодат и че не е грешно да има някое-друго екстравагантно желание. Има ли разум такъв човек? Не е ли безсрамно все да таи екстравагантни желания? Хората, които имат съвест и разум, могат да почувстват, че е безсрамно. Хората, които разбират истината, няма да вършат тези глупости. Да се надяваш да изпълняваш дълга си предано, за да се отплатиш за Божията любов, не е екстравагантно желание. То съответства на съвестта и разума на нормалната човешка природа и радва Бог. Ако наистина искаш да изпълняваш дълга си добре, първо трябва да намериш подходящата за теб позиция, а след това да направиш каквото можеш с цялото си сърце и душа, като вложиш всички сили и дадеш най-доброто от себе си. Това е задоволително и такова изпълнение на дълга има известна степен на чистота. Така трябва да постъпва едно истинско сътворено същество. Първо трябва да разбереш какво е истинско сътворено същество. То не е свръхчовек, а човек, който живее порядъчно и практично на земята. То изобщо не е необикновено и не е никак изключително, а по нищо не се различава от обикновения човек. Ако все искаш да превъзхождаш останалите, да те поставят над тях, това се дължи на надменния ти сатанински нрав и е заблуда, предизвикана от амбицията ти. Всъщност не можеш и не е възможно да го постигнеш. Бог не ти даде такъв талант или умение, нито ти даде такава същина. Не забравяй, че си обикновен член на човечеството, който по нищо не се различава от останалите, дори и външният ти вид, семейството и възпитанието ти, както и талантите и дарбите ти, да са донякъде различни. Все пак не забравяй следното: колкото и да си уникален, това се отнася само до тези малки аспекти, а нравът ти е покварен точно като на останалите. Твоето отношение и принципите, към които трябва да се придържаш при изпълнението на дълга си, са точно като при всички останали. Хората се различават единствено по своите силни страни и дарби. Някои хора в църквата могат да свирят на китара, други — на ерху, а трети — на барабани. Ако проявяваш интерес към някоя от тези области, можеш да се научиш. Можеш да усвоиш което и да е конкретно умение или технология, стига да ти харесва да учиш и да си сръчен. Можеш да използваш новото умение, след като го усвоиш, за да изпълняваш допълнителни задължения и да радваш не само хората, но и Бог. Най-благословеното нещо е да придобиеш повече умения и да допринесеш повече за работата в Божия дом. Няма нищо лошо в това, докато човек е млад и има добра памет, да придобива нови умения. Това носи само полза, но не и вреда. То е от полза за изпълнението на дълга и за работата в Божия дом. Ако човек се съсредоточи върху изучаването на различни нови неща, докато изпълнява дълга си, това означава, че той е усърден и отговорен. Той е много по-добър от хората, които не са отдадени на работата си. Ако обаче от известно време учиш нещо и все още не го разбираш, това показва, че не притежаваш способности в тази област. Това е вродено и не може да се промени, точно както някои хора умеят да танцуват добре, но пеят фалшиво и не са музикални. Трябва да подходиш с правилната нагласа към подобна ситуация. Ако можеш да танцуваш, прави го добре. Ако ти е присърце да възхваляваш Бог, дори и да пееш фалшиво, Бог няма нищо против. Стига да има радост в сърцето ти, това е достатъчно. Каквито и да са личните ти дарби, добре е да ги използваш. Изпълнявай дълга си съвестно. Ето какво означава да се държиш подобаващо за положението си.

Никой не бива да се смята за съвършен, изтънчен, благороден или отличаващ се от другите; всичко това произтича от арогантния нрав и невежеството на човека. Ако човек винаги си мисли, че се отличава от другите, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не приема недостатъците си и не може да се изправи лице в лице с грешките и провалите си, това се дължи на арогантен нрав; ако не допуска другите да са по-извисени или по-добри от него, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не позволява силните страни на другите да надминават или превъзхождат неговите, това се дължи на арогантен нрав; ако никога не допуска другите да имат по-добри мисли, предложения и възгледи от него, а като установи, че някой е по-добър от него, човек става негативен, не иска да говориш, чувства се обезпокоен и унил и се разстройва, всичко това се дължи на арогантен нрав. Арогантният нрав може да те накара да браниш репутацията си, да не можеш да приемеш поправките на другите, да не можеш да се изправиш лице в лице с недостатъците си и да не приемаш собствените си провали и грешки. Още повече, че когато някой те превъзхожда, в сърцето ти може да се породят омраза и завист и да се почувстваш потиснат дотолкова, че да загубиш желание да изпълняваш дълга си и да станеш небрежен в него. Арогантният нрав може да предизвика появата на такова поведение и практики у теб. Ако можете да се задълбочавате в тези подробности малко по малко, да постигате пробиви и да добивате разбиране за тях, а след това съумеете постепенно да се откажете от тези мисли и от тези погрешни представи, възгледи и дори модели на поведение, и да не сте ограничавани от тях, и ако в изпълнението на дълга си успеете да се настроите по правилния начин, да действате според принципите и да изпълнявате дълга, който можете и трябва да изпълнявате, то с времето вие ще станете способни да изпълнявате дълга си по-добре. Това представлява навлизането в истинната реалност. Ако можеш да навлезеш в истинната реалност, ще изглежда, че имаш човешко подобие и хората ще казват: „Този човек се простира според чергата си и изпълнява дълга си по подобаващ начин. Той не разчита на естественост, гневливост или на покварения си сатанински нрав, за да изпълнява дълга си. Действията му са сдържани, той има богобоязливо сърце, обича истината и поведението и речта му разкриват, че се е отрекъл от собствената си плът и от собствените си предпочитания“. Колко прекрасно е да се държиш така! Когато другите посочат твоите недостатъци, ти не само си способен да ги приемеш, но и си оптимист и се изправяш лице в лице с недостатъците и грешките си уравновесено. Състоянието на ума ти е нормално, не изпадаш в крайности, не се гневиш. Не е ли то това да имаш човешко подобие? Само такива хора имат разум.

Що за нрав е това, когато хората все се преструват, все се прикриват и се изтъкват, за да може останалите да ги ценят и да не забелязват техните грешки и недостатъци, когато все се стараят да се представят пред хората в най-добрата светлина? Това е надменност, фалш и лицемерие, това е нравът на Сатана и е нещо нечестиво. Да вземем за пример членовете на сатанинския режим. Колкото и да се борят, да враждуват или да убиват в тъмното, никой няма право да ги докладва или разобличава. Опасяват се, че хората ще видят демоничното им лице, и правят всичко възможно да го прикрият. Пред обществото правят всичко възможно да се прикрият и казват колко много обичат народа, колко са велики, славни и непогрешими. Това е природата на Сатана. Най-забележимите черти на природата на Сатана са измамата и заблудата. И с каква цел мами и заблуждава така? За да заблуди хората, да им попречи да видят неговата същина и истинското му лице и така да постигне своята цел да удължи властването си. Макар и да нямат такава власт и такъв статус, обикновените хора също искат да накарат останалите да имат добро мнение за тях, да ги ценят много и да ги издигат до висок статус в сърцата си. Това е покварен нрав и ако хората не разбират истината, те не са способни да го разпознаят. Поквареният нрав се разпознава най-трудно. Лесно е да разпознаеш собствените си грешки и недостатъци, но не и да разпознаеш собствения си покварен нрав. Хората, които не познават себе си, никога не говорят за собствената си поквара и все си мислят, че са си наред. И несъзнателно започват да се хвалят по следния начин: „През всичките години на вярата си съм преживял толкова много гонения и съм понесъл толкова много страдания. Знаете ли как преодолях всичко това?“. Това надменно поведение ли е? Какво ги мотивира да се изтъкват? (Да накарат хората да ги ценят.) Какъв е мотивът им да карат хората да ги ценят? (Да придобият статус в съзнанието им.) Когато ти е даден статус в съзнанието на даден човек, докато е в твоята компания, той се отнася с уважение към теб и е особено учтив, когато говори с теб. Винаги ти се възхищава, винаги ти дава път във всичко, отстъпва ти, ласкае те и ти се подчинява. За всичко те търси и те оставя да вземаш решения. А това ти доставя удоволствие — чувстваш, че си по-силен и по-добър от всички останали. Всеки харесва това чувство. Това е чувството да имаш статус в нечие сърце. Хората искат да се отдадат на това чувство. Ето защо хората се съревновават за ранг и всички искат да получат статус в сърцата на другите, да бъдат уважавани и почитани от тях. Ако не изпитваха такова удоволствие от това, нямаше да се стремят към статус. Например, ако нямаш статус в нечие съзнание, той ще говори на равна нога с теб и ще се държи с теб като с равен. Ще ти противоречи, когато е необходимо, няма да е учтив и няма да се отнася с уважение към теб, а дори може и да си тръгне, преди да си се доизказал. Това би ли те обезсърчило? Не ти харесва хората да се отнасят така с теб. Обичаш все да те ласкаят, да ти се възхищават и да те почитат. Харесва ти да си в центъра на вниманието, всичко да се върти около теб и всички да те слушат, да ти се възхищават и да се подчиняват на ръководството ти. Това не е ли желание да царуваш и да властваш? Думите и действията ти се ръководят от стремеж към придобиване на статус, за който спориш, до който се домогваш и за който се съревноваваш с останалите. Целта ти е да заемеш пост и да накараш Божиите избраници да те слушат, да те подкрепят и да те почитат. След като заемеш този пост, придобиваш власт и можеш да се наслаждаваш на облагите на статуса си, на възхищението на другите и на всички останали предимства, които вървят с него. Хората винаги се прикриват, изтъкват се пред останалите, преструват се, маскират се и се разкрасяват, за да накарат другите да мислят, че са съвършени. Целят да придобият статус и да се насладят на ползите от него. Ако не вярваш, помисли пак внимателно. Защо все искаш да накараш хората да те ценят? Искаш да ги накараш да те почитат и да ти се възхищават, за да можеш накрая да вземеш властта и да се наслаждаваш на ползите от статуса. Статусът, към който така отчаяно се стремиш, ще ти донесе много облаги, а именно за тези облаги завиждат останалите и тях желаят. Хората се опияняват и се отдават на този луксозен живот, щом се докоснат до многобройните облаги, които им носи статусът. Хората си мислят, че само такъв живот не е пропилян. Поквареното човечество изпитва удоволствие да се отдава на тези неща. Ето защо, щом човек достигне до определена позиция и започне да се наслаждава на различните облаги, които тя му носи, той непрестанно ще жадува толкова много за тези греховни удоволствия, че никога няма да се откаже от тях. По същество стремежът към слава и статус е продиктуван от желанието на хората да се наслаждават на предимствата, които им дава определен пост, да царуват, да упражняват контрол над Божиите избраници, да господстват над всичко и да създадат независимо царство, в което да се радват на ползите от своя статус и да се отдават на греховни удоволствия. Сатана използва всякакви средства, за да заблуждава хората, да ги мами и да ги прави на глупаци, като създава у тях погрешни впечатления. Той дори използва сплашване и угроза, за да принуди хората да му се възхищават и да се страхуват от него, като крайната му цел е да ги накара да му се подчинят и да му се поклонят. Това му доставя удоволствие. Именно с тази цел се съревновава с Бог за хората. И така, какво целите, когато се борите за статус и репутация сред останалите? Наистина ли го правите заради славата? Не. Всъщност се бориш за облагите, които ти носи славата. Ако искаш винаги да се радваш на тези облаги, ще трябва да се бориш за тях. Но не е ли в съответствие с истината, ако не цениш тези облаги и кажеш: „Няма значение как се отнасят към мен хората. Аз съм просто един обикновен човек. Не съм достоен за такова добро отношение, нито желая да почитам някой човек. Бог е единственият, Когото трябва да почитам истински и от Когото трябва да се боя. Единствено Той е моят Бог и моят Господ. Колкото и добър да е някой, колкото и големи да са способностите му, колкото и огромен да е талантът му, колкото и великолепен или съвършен да е образът му, той не е обект на моята почит, защото той не е истината. Той не е Създателят, нито е Спасителят и не може да управлява или да упражнява суверенна власт над съдбите на хората. Той не е обект на моята почит. Никой човек не заслужава моята почит.“? И обратното, ако не се прекланяш пред другите, как трябва да се отнасяш към тях, ако те започнат да се прекланят пред теб? Трябва да намериш начин да им попречиш да го правят и да им помогнеш да се освободят от този начин на мислене. Трябва да намериш как да им покажеш истинското си лице и да им позволиш да видят грозотата ти и истинската ти природа. Най-важно е да накараш хората да разберат, че все още си просто един обикновен човек, колкото и добри да са способностите ти, колкото и да си образован, колкото и да си начетен или интелигентен. Ти не си обект на възхищение или преклонение за никого. На първо място трябва да останеш непоколебим в позицията си и да не се отдръпваш, когато допуснеш грешки или се изложиш. Ако, след като допуснеш грешка или се изложиш, не само не си признаеш, но и прибегнеш до измама, за да го прикриеш или замажеш, само задълбочаваш грешката си и ставаш още по-грозен. Амбицията ти става още по-очевидна. Покварените хора умеят да се прикриват добре. Каквото и да правят и каквато и поквара да разкриват, те все трябва да се прикриват. Когато нещо се обърка или ако направят нещо нередно, искат да хвърлят вината върху други. Те искат да си приписват заслугите за хубавите неща, а за лошите — да обвиняват други. Не се ли среща често подобно притворство в реалния живот? Твърде често се среща. Кое е свързано с нрава — да допускаш грешки или да се прикриваш? Прикриването е въпрос на нрав, то включва надменен нрав, злонамереност и измамност, а Бог го ненавижда особено силно. Всъщност, когато се прикриваш, всички разбират какво се случва, но си мислиш, че другите не забелязват и се опитваш всячески да спориш и да се оправдаваш, за да съхраниш достойнството си и да убедиш всички, че не си направил нищо нередно. Това не е ли глупаво? Какво си мислят другите за това? Как се чувстват те? Изпълнени са отвращение и ненавист. Какво ще е мнението на хората за теб, ако, след като допуснеш грешка, можеш да се отнесеш към нея правилно и да позволиш на всички останали да говорят за нея, да я обсъждат и разпознават, докато ти самият можеш да си открит за нея и да я анализираш? Ще кажат, че си честен човек, защото сърцето ти е отворено за Бог. Чрез действията и поведението ти те ще могат да видят твоето сърце. Но ако се опитваш да се прикриеш и да заблудиш всички, хората няма да имат добро мнение за теб и ще кажат, че си глупав и неразумен човек. Ако не се опитваш да се преструваш или да се оправдаваш и ако можеш да признаеш грешките си, всички ще кажат, че си честен и мъдър. А какво те прави мъдър? Всеки допуска грешки. Всеки има пропуски и недостатъци. И всъщност всички имат един и същи покварен нрав. Не си мисли, че си по-благороден, по-съвършен и по-любезен от останалите. Съвсем неразумно е. Щом разбереш покварения нрав на хората, същността и истинската природа на тяхната поквара, повече няма да се опитваш да прикриваш собствените си грешки, нито да обвиняваш другите хора за грешките им, а ще можеш да се отнасяш правилно и към двете. Едва тогава ще станеш прозорлив и няма да вършиш глупости, а така ще помъдрееш. Хората, които не са мъдри, са глупави и все се занимават с дребните си грешки, докато се промъкват зад кулисите. Отвратително е да ги гледаш. Всъщност това, което правиш, е съвсем очевидно за останалите, но продължаваш безочливо да разиграваш театър. На останалите им прилича на клоунада. Това не е ли глупаво? Наистина е така. Глупавите хора не притежават никаква мъдрост. Колкото и проповеди да чуят, те продължават да не разбират истината и нищо не виждат ясно. Те никога не слизат от облаците и си мислят, че се отличават от всички останали и че са по-уважавани. Това е надменно, самоправедно и глупаво. Глупаците не разбират духовните въпроси, нали? Въпросите, по които си глупав и неразумен, са именно тези, по които нямаш духовно разбиране и не можеш лесно да разбереш истината. Такава е реалността.

Промяната на покварения нрав не става за една нощ. Човек трябва постоянно да размишлява и да се анализира по всички въпроси. Трябва да изследва действията и поведението си на фона на Божиите слова, да се опита да разбере себе си и да намери пътя за практикуване на истината. Това е начинът да се справим с покварения нрав. Човек трябва да размишлява върху покварения нрав, който се проявява в ежедневието, и да го изследва, да практикува анализ и проницателност въз основа на разбирането на истината и постепенно да направи пробив, така че да е способен да практикува истината и да съобразява всички свои действия с нея. Благодарение на този стремеж, тази практика и това разбиране за самия себе си, такива проявления на поквара започват да намаляват и има надежда, че нравът на човека в крайна сметка ще се промени. Това е пътят. Промяната в нрава на човека е въпрос на израстване в живота. Човек трябва да разбере истината и да я практикува. Единствено чрез практикуване на истината хората могат да се справят с покварения си нрав. Ако нечий покварен нрав продължава да се проявява постоянно, дори до степен да се проявява във всяко действие или дума, това означава, че нравът му не се е променил. Всички въпроси, свързани с покварения нрав, трябва да се разглеждат и проучват сериозно. Човек трябва да търси истината, за да открие и отстрани първопричините за покварения нрав. Това е единственият начин да се реши напълно проблемът с него. Щом откриеш този път, има надежда, че ще промениш нрава си. Това не са безсмислени въпроси, те са важни за реалния живот. Ключът се крие в това дали хората могат да вложат сърцето и усилията си в истините реалности и дали могат да практикуват истината. Стига да са способни да практикуват истината, те могат постепенно да започнат да се отърсват от покварения си нрав. Тогава ще могат да се държат според Божиите изисквания и подобаващо на положението си. Като намерят своето място, застанат непоколебимо в ролята си на сътворени същества и се превърнат в хора, които наистина почитат Бог и Му се подчиняват, Той ще ги похвали.

20 февруари 2020 г.