Дали човек може да постигне истината чрез своята вяра в Бог зависи от това дали може да приеме да бъде кастрен, докато изпълнява дълга си, или не, дали може да изпълнява нещата според принципите и дали е способен винаги да се покорява на устроеното и подреденото от Бог — това е най-решаващото. Какво означава да се покорява на устроеното и подреденото от Бог? Означава, че независимо какво ти възлага Божият дом да изпълняваш или къде ти възлага да изпълняваш дълга си, ти си способен да го приемеш от Бог. Приемането от Бог е истинска вяра и е една страна от практиката. А как човек приема това от Бог? Ти казваш: „Макар че тази работа е подредена от хора, тя е мой дълг. Какъвто и дълг да подреди църквата да изпълнявам, той идва със съгласието на Бог. Трябва да приема и да се покоря. Тогава как трябва да се отнасям към дълга си?“. Има ли Бог някакви изисквания за това как да се отнасяш към дълга си? Каква е истината, която Бог изисква хората да приложат на практика? (Да посветят сърцето си, ума си и усилията си, за да изпълняват добре дълга си.) Според този принцип, когато си мързелив и не искаш да изпълняваш дълга си, или когато имаш оплаквания, трябва да търсиш: „Къде е проблемът тук? Аз не практикувам, както го изисква Бог! Трябва да се избавя от идеите си, да се избавя от изискванията и желанията си. Трябва да променя неправилното си вътрешно състояние“. Ти трябва да си способен да се избавиш от тях. Понякога обаче има неща, които пречат на хората да се избавят. Какъв тип неща? Например някои хора винаги изпитват завист, че дългът на други хора е по-бляскав, че им позволява да си взаимодействат с много хора. Те все си мислят, че техният собствен дълг е незначителен, че хората, които срещат, докато го изпълняват, са твърде малко и това ги прави недоволни. В допълнение, заради малкия обхват на отговорностите в дълга им и малкия брой хора, които трябва да ръководят, те усещат, че нямат статус. Какъв вид мисли са това? Какъв е източникът на тези идеи? (Поквареният нрав.) Всички те идват от покварения нрав. Какви неща създава поквареният нрав? Това са лични замисли, планове, желания и амбиции. Как трябва да се преодоляват тези неща? Първо трябва да се избавиш и после чрез разнищване да осъзнаеш, че в сърцето си все още търсиш статус, вместо искрено да изпълняваш дълга си, така че да удовлетвориш Бог. Ти все още имаш амбиции и желания, жадуваш за изгодите на статуса, имаш прекомерни желания и не си се покорил на Бог. Затова идваш пред Бог и се молиш: „Боже, състоянието ми не е правилно. Моля Те, дисциплинирай ме и ме укори, моля Те, нека Твоето правосъдие и наказание да ме сполетят, за да опозная себе си и да се покая“. Ако имаш сърце на покаяние, когато дойдеш пред Бог и Го помолиш да те порицае и дисциплинира, Той ще отговори според твоя духовен ръст. Той може да те дисциплинира или може да те насочва малко по малко. Ако те дисциплинира, то е защото имаш някакъв духовен ръст. Но Той може и да не те дисциплинира и това е защото си слаб. В този случай Той може да те подкрепя и насочва малко по малко, така че да можеш да се покориш в хода на изпълнение на дълга си. Какви предпоставки са необходими, за да направи това Бог? Само когато имаш сърце на покаяние, сърце, което се покорява и сътрудничи на Бог, и сърце, което копнее и жадува за истината, Бог ще те съди, наказва и пречисти. Ако ти липсва решимост за това и не се молиш, а вместо това следваш плътта си и не се избавяш от своите замисли, амбиции и желания, дали Бог пак ще направи това за теб? Бог няма да работи в теб. Бог ще се прикрие от теб, ще скрие лицето Си от теб. На сбирките всички останали ще се чувстват извисени от проповедите, но ти винаги ще се чувстваш сънлив, без начин да се ободриш. Независимо какво става, няма да си способен да попиеш нищо от тях и това състояние ще остане безкрайно, ще продължи дори година или две, или даже три до пет години. Това означава, че Бог вече те е отритнал, Той е скрил лицето Си от теб и това е много опасно. Някой ще каже: „По какъв начин е опасно това? Аз изпълнявам дълга си. Не съм напуснал Бог. Все още чета Божиите слова, слушам химни и имам духовен живот. Все още съм член на Божия дом“. Това са просто външни проявления, които не определят нищо. От друга страна, кое е това, което има определящ ефект? Дали Бог те пази и напътства, дали Светият Дух работи върху теб и те дисциплинира. Това е същественото. А от какво зависят Божието напътствие и делото на Светия Дух? (Те зависят от човешките сърца.) Точно така. Те зависят от отношението на хората към Бог, от сърцата им, от техните копнежи и желания и от това, което търсят. Зависят от пътя, по който поемат хората. Това са най-критичните аспекти и Бог основава отношението Си към хората върху тях.

Най-спешният въпрос за разрешаване сега е как да се отнасяте към дълга си. Тъй като изпълнението на дълга е това, което най-добре разкрива дали вярата на човек е истинска или лъжлива, дали той обича истината, или не, дали избира правилния или погрешния път и дали притежава или му липсва съзнание и разум. Всички тези въпроси могат да се разкрият в изпълнението на дълга. За да пристъпиш към решаване на въпроса как да се отнасяш към дълга си, ти преди всичко трябва да разбереш какво е дългът, както и как да го изпълняваш правилно и какво да правиш, когато се натъкнеш на трудности, докато го изпълняваш — какви принципи в съответствие с какви истини да следваш и да практикуваш. Ти трябва да разбереш какво да правиш, когато разбираш погрешно Бог и когато не можеш да се избавиш от замислите си. В допълнение, в хода на изпълнение на дълга си ти трябва често да разсъждаваш върху неправилните мисли в сърцето си, които са мисли и възгледи, принадлежащи на Сатана, и които влияят и пречат на изпълнението на дълга ти, а това може да те накара да се бунтуваш срещу Бог и да Го предадеш, докато изпълняваш дълг, и може да е причина да се провалиш в това, което Бог ти възлага — ти трябва да знаеш всичко това. Важен ли е дългът за човека? Изключително важен е. Сега това видение трябва да е ясно за вас: изпълняването на дълг е от най-голямо значение за вярването в Бог. Най-възловият аспект на вярването в Бог сега е изпълнението на дълг. Без да изпълнявате дълга си добре, не може да има реалност. Като изпълняват дълг, хората са способни да разберат Божиите намерения и могат постепенно да изградят нормална връзка с Бог. Като изпълняват дълг, хората постепенно разпознават проблемите си и започват да разбират покварения си нрав и същност. В същото време, като се самоанализират, хората могат постепенно да открият точно какво изисква от тях Бог. Сега разбирате ли в какво точно вярвате, когато вярвате в Бог? Всъщност това е вяра в истината, постигане на истината. Изпълняването на дълг позволява постигане на истината и живота. Истината и животът не могат да бъдат постигнати без изпълняване на дълг. Може ли да има реалност, ако човек вярва в Бог, без да изпълнява дълг? (Не.) Не може да има реалност. Следователно ако не изпълняваш добре дълга си, не можеш да постигнеш истината. Бъдеш ли отстранен веднъж, това показва, че не си успял да вярваш в Бог. Макар да казваш, че вярваш в Него, вярата ти вече е лишена от смисъл. Това е нещо, което трябва да се разбере напълно.

Принципите, които трябва да разбирате, и истините, които трябва да прилагате на практика, са едни и същи, независимо какъв дълг изпълнявате. Дали от теб се иска да бъдеш водач или работник, или да приготвяш ястия като домакин, или да се грижиш за някои външни въпроси, или да полагаш физически труд, истините принципи, които трябва да се спазват при изпълнението на тези различни видове дълг, са едни и същи, доколкото трябва да се основават на истината и на Божиите слова. Тогава кой е най-големият и главният сред тези принципи? Той е да посветиш сърцето си, ума си и усилията си на доброто изпълнение на дълга си и да го изпълняваш на необходимото ниво. За да изпълняваш дълга си добре и на ниво, ти трябва да знаеш какво е дългът. Изобщо, какво точно е дългът? Дали дългът е твоята кариера? (Не.) Правилна гледна точка ли е да се отнасяш към дълга си като към твоя собствена кариера, да си готов да вложиш всички усилия, за да го изпълняваш добре, така че другите да видят колко си успешен и изтъкнат, като мислиш, че това придава смисъл на живота ти? (Не.) Къде е сбъркана тази гледна точка? Сбъркана е в това, че приема Божието поръчение като собствено начинание на някого. Макар че това изглежда приемливо за хората, за Бог то означава да вървиш по грешния път и да нарушаваш истините принципи и Той го осъжда. Дългът трябва да се изпълнява според Божиите изисквания и истините принципи, за да бъде в съответствие с Божиите намерения. Да престъпваш истините принципи и вместо това да действаш според човешките склонности е греховно. То се противопоставя на Бог и изисква наказание. Това е съдбата на онези глупави и невежи хора, които не приемат истината. Онези, които вярват в Бог, трябва да са наясно с това, което Бог изисква от хората. Това видение трябва да стане ясно. Първо, нека поговорим за това какво е дългът. Дълг не е твоята собствена дейност, твоята собствена кариера или твоето собствено дело. Това е Божието дело. Божието дело изисква твоето съдействие, от което произлиза твоят дълг. Онази част от Божието дело, на която човек трябва да съдейства, е неговият дълг. Дългът е дял от Божието дело — това не е твоята кариера, нито твоите домашни работи, нито твоите лични житейски работи. Независимо дали твоят дълг е да се занимаваш с вътрешни или външни работи, дали включва умствен или физически труд, това е дългът, който ти трябва да изпълняваш, това е работата на църквата, тя формира една част от Божия план за управление и е поръчението, което Бог ти е дал. Това не е твоя лична работа. Тогава как трябва да се отнасяш към дълга си? Ти най-малкото не трябва да изпълняваш дълга си, както ти е угодно, не трябва да действаш безразсъдно. Например ако отговаряш за приготвянето на храна за братята и сестрите, това е твоят дълг. Как трябва да се отнасяш към тази задача? (Трябва да търся истините принципи.) Как търсиш истините принципи? Това засяга реалността и истината. Трябва да мислиш за това как да приложиш истината на практика, как да изпълняваш добре този дълг и кои аспекти от истината включва този дълг. Първата стъпка, че е преди всичко трябва да знаеш това: „Аз не готвя за себе си. Това е моят дълг, който изпълнявам“. Включеният тук аспект е видение. Каква е втората стъпка? (Трябва да мисля за това как да сготвя добре.) Какъв е критерият за добро готвене? (Трябва да потърся Божиите изисквания.) Точно така. Само Божиите изисквания са истината, стандартът и принципът. Готвенето според Божиите изисквания е един аспект на истината. Ти най-вече трябва да вземеш под внимание тоз аспект на истината и после да размислиш: „Бог ми е дал да изпълнявам този дълг. Какъв е критерият, изискван от Бог?“. Тази основа е необходимост. Тогава как трябва да готвиш, така че да изпълниш Божия критерий? Храната, която готвиш, трябва да е здравословна, вкусна, чиста и да не вреди на тялото — това са подробностите в случая. Стига да готвиш според този принцип, храната, която готвиш, ще е според Божиите изисквания. Защо казвам това? Защото ти потърси принципите на този дълг и не надхвърли обхвата, очертан от Бог. Това е правилният начин да готвиш. Ти изпълни дълга си добре и го направи задоволително.

Независимо какъв дълг изпълнявате, трябва да търсите принципите на истината, да разбирате Божията воля, да знаете какви са Неговите изисквания по отношение на въпросния дълг и да разбирате какво трябва да постигнете чрез него. Само по този начин можете да се трудите според принципа. Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото правите с удоволствие или каквото би ви представило в добра светлина. Това е да постъпваш според собствената воля. Ако се осланяш на личните си предпочитания при изпълнение на дълга си, а мислиш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще направи Бог щастлив, и ако упорито налагаш личните си предпочитания на Бог или ги практикуваш сякаш те са истината, и ги възприемаш като принципи на истината, тогава това не е ли грешка? Това не е изпълнение на твоя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълняваш дълга си добре. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, отрекли са се от плътта си и са страдали — защо тогава никога не могат да изпълнят дълга си задоволително? Защо Бог винаги е недоволен? Къде грешат тези хора? Грешката им е, че не търсят Божиите изисквания, а вместо това действат според собствените си идеи — това е причината. Те се отнасят към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към истина и се отнасят към тях сякаш това е, което Бог обича, сякаш това са Неговите стандарти и изисквания. Те възприемат това, което смятат за правилно, добро и красиво, като истина — това е грешно. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божията воля. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали това, което мислят, отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо, че смятате нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлите. Приемливо е само когато е в съответствие с истината и само чрез поддържане на принципите на истината по този начин можете да изпълнявате задълженията си според стандарта. Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на принципите на истината, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „Щом ми е възложен дълг, това не е ли моя лична работа? Моят дълг е моя отговорност и не е ли моя работа това, с което съм натоварен? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Те грешат; те са в разрез с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа, част от Божието дело, и ти трябва да правиш каквото Бог иска; само като изпълняваш дълга си със сърце, покорно на Бог, ще отговаряш на стандарта. Ако винаги изпълняваш дълга си според своите представи и фантазии според наклонностите си, никога няма да отговаряш на стандарта. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти ръководиш своя собствена операция, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня. Ясна ли ви е сега концепцията за дълга? Коя е най-основната, най-фундаменталната истина, която трябва да се приложи на практика при изпълняването на дълга? Тя е да посветите сърцето си, ума си и усилията си на това да изпълнявате дълга си добре. Защо толкова много хора все още вършат всякакви злодеяния и прекъсват и смущават работата на църквата, докато изпълняват дълга си, така че накрая биват отстранени? Защото тези хора не отдават добросъвестно всичко на Бог. Те все се опитват да се пазарят с Бог и не приемат дори частица от истината. Независимо колко от покварата си разкриват или колко злини вършат, те никога не търсят разрешение чрез истината. Те не се разкайват истински дори след като ги кастрят многократно, а продължават безскрупулно да вършат лоши неща и всякакви злодеяния, като напълно разобличават злата си същност. Божиите избраници прозират това и тези хора са разкривани и отстранявани. Наистина е непоносимо да гледаш начина, по който те изпълняват дълга си. Те не просто не са на нужното ниво, те са напълно неадекватни. Не могат дори да изпишат вежди, без да извадят очи. Тяхното полагане на труд носи повече вреди, отколкото ползи. Независимо как разговаряте с тях за истината, те не могат да я приемат и не се разкайват дори след като ги кастрят. Ако продължавате да използвате такива хора, те ще станат препятствие по пътя, препъни-камък, който пречи и прекъсва цялата работа на църквата. Кажете Ми, не трябва ли такива хора да бъдат заменяни и отстранявани? (Трябва.) Стига някой да има дори малко съзнание и разум, той може да се грижи за правилните си задачи, да изпълнява правилните си дела и да е в състояние да се самоанализира, докато изпълнява дълга си. Когато забелязва грешките си и разпознава проблемите си, той ще може да ги поправи надлежно. След като преживява това три или пет години, ще настъпят промени. По този начин той ще има основа и ще бъде относително осигурен. Освен при изключителни обстоятелства, няма как да бъде отстранен. Но онези, които вярват в Бог от години, без да приемат и частица от истината, няма как да изпълняват добре дълга си и може дори да правят неща, които да създават прекъсвания и смущения. Този вид хора естествено ще бъдат отстранени, защото те по-скоро ще умрат, отколкото да се покаят. Те са вярвали в Бог от много години, но не са много по-различни от невярващите. Те всички са неверници.

Да има твърде много лични замисли е най-голямата пречка за изпълнението на нечий дълг. Тогава какво е предварителното условие за добро изпълнение на нечий дълг? То е да се избавиш от твоите разнообразни замисли. Например когато се е случило нещо, което наистина те е разстроило, но ти имаш също да изпълняваш и дълг, тогава си изправен пред избор. Това е решаващ момент, който е много важен. Макар че може да си разстроен и да изпитваш емоции или може да имаш лични проблеми, ти трябва да си способен да оставиш всички тези неща настрана и първо да изпълниш дълга си добре. Едва тогава, при обстоятелства, когато това не възпрепятства дълга ти, трябва да вземеш под внимание своите проблеми. Когато поставяш последователно дълга си над всичко, как се нарича това? Нарича се да уважаваш дълга си и това означава да си предан на Бог. Да се избавяш от замислите и желанията си, да се избавяш от емоциите и личните си дела, да изпълняваш дълга си добре, без нещо да те възпира, и да завършваш Божието поръчение — това означава да се избавиш, това означава да се опълчиш срещу плътта. Когато някои хора още не са изпълнявали дълг, те мислят: „Бог не ми е дал да изпълнявам дълг, но сърцето ми е напълно искрено. Защо Бог никога не вижда това?“. След това обаче, когато църквата уреди за тях да изпълняват дълг, те искат да подбират. Има някои хора, които не могат да изпълняват ролята на водач или работник, или да разпространяват евангелието, и нямат никакви други специални умения. Затова църквата им урежда да изпълняват дълг на домакин и те мислят: „Разбира се, да съм домакин е нещо, което мога да правя, но предвид заложбите и дарбите ми, не ме ли подценява църквата, като ми възлага това? Не съм ли малко свръхквалифициран за този дълг?“. Те привидно приемат църковните подредби, но изпитват емоционална съпротива и това им пречи да работят усърдно върху дълга си. Те изпълняват само малка част от него, когато са в добро настроение, и не го изпълняват, когато са в лошо настроение, като пренебрегват братята и сестрите. Защо имат тези чувства и реакции? Това ли е отношението, което човек трябва да има към дълга си? Тези хора не са доволни от дълга си. Какъв е източникът на това недоволство? (Дългът, който им е даден, не удовлетворява плътските им предпочитания.) А ако те са удовлетворени, ще бъдат ли тогава щастливи? Не е задължително. Те може да не са щастливи дори ако бяха удовлетворени, защото са хора, чиито сърца никога не могат да постигнат доволство. Така се отнасят към дълга си хората, които не се стремят към истината. Хората винаги искат да изпълняват дълг, който е достолепен и ги кара да изглеждат добре, и също искат да е лесен и физически удобен. Те не искат да търпят вятъра и слънцето или да понасят каквото и да е страдание в дълга си. На всичкото отгоре те все пак искат да са способни да разбират истината и да получат Божията благодат и благословия чрез дълга си. Те искат всички тези неща. В крайна сметка дори искат Бог да им казва, че са изпълнили дълга си добре. Не е ли това самозалъгване от тяхна страна? Ако не можеш да се избавиш от това самозалъгване, ти няма да можеш да изпълняваш добре дълга си. В миналото често просто заявявах, че този вид хора не се стремят към истината, но сега се изразявам по-точно и казвам, че те са твърде алчни и непокорни, не са ни най-малко предани към дълга си и не се покоряват истински на Божието поръчение. Тогава как точно трябва да практикувате избавяне от замислите си? От една страна, трябва да се въздържате и да им се опълчите. От друга, трябва да се молите и да имате желание да се покорите. Трябва да кажете: „Боже, ти си устроил и подредил този дълг за мен. Макар че имам плътски избор и не искам да изпълнявам този дълг по субективната си воля, аз искам да Ти се покоря. Просто съм твърде покварен и непокорен и качеството на човешката ми природа не е добро. Моля те, дисциплинирай ме!“. Няма ли това да ти позволи да изпълняваш дълга си с по-голяма чистота? Ако някой упорства в придържането към собствените си желания и отказва да се избави от тях, ако винаги вижда славата на избраните за водачи и как избраните да разпространяват евангелието се срещат с много хора и придобиват познание и опит, и след това не иска да изпълнява своя дълг, дали това е отношение на покорство? Дали е отношение на приемане на Божиите устройства и подредби? (Не.) Ти отиваш на запад, когато Бог ти казва да вървиш на изток, и се оплакваш и разбираш погрешно Бог, защото Той не ти е дал да отидеш на запад. Ти винаги се бориш срещу Бог, тогава Светият Дух ще работи ли все още в теб? Със сигурност няма. Какви състояния и проявления изплуват, когато Светият Дух не работи в някого? Такъв човек няма да разбира Божиите слова, когато ги чете. Когато слуша общения и проповеди, нищо няма да има смисъл за него и дори все ще го оборва дрямка. Няма да е способен да прозира нищо, което му се случва. Винаги ще предполага и ще се съмнява: „Другите хора могат да разбират Божиите слова толкова добре. Защо аз не придобивам никаква светлина от четенето им? Техните състояния са винаги толкова чисти и освободени. Защо аз винаги се чувствам толкова огорчен, развълнуван и притеснен? Всичко върви толкова гладко за тях. Те имат Божието напътствие. Защо аз го нямам?“. Той не може да види причината за всичко това. Няма отношение на покорство пред Бог. Винаги изисква Бог да удовлетвори желанията му, преди да вложи повече усилия в дълга си. Ако не получи това, което иска, става негативен, противопоставя се и не изпълнява дълга си. Ще работи ли Бог в такъв човек? На него му липсва истинска вяра и е пълен с непокорство и противопоставяне. Бог може само да го остави настрани.

Как хората трябва да се отнасят към дълга си? Те трябва да се покорят на Божиите устройства и подредби и да се избавят от собствените си замисли. Какви замисли имат хората? (Техните намерения, планове и плътски предпочитания.) Да кажем например, че има семейство домакин, което ти наистина обичаш да посещаваш. Те приготвят чудесна храна, къщата им е красива, имат климатик и отопление. Казваш си: „Само ако можех да живея там!“. И после се молиш: „Боже, може ли да ми позволиш да живея с това домакинско семейство? Знам, че копнея за спокойствие и удобства, но не мога да се опълча на това желание. Вземи предвид малкия ми духовен ръст и ми позволи да ида там! Обещавам, че ще изпълнявам усилено дълга си, ще съм предан и няма да Те предам или да Те натъжа“. Молиш се така около две седмици, а после за теб е уредено да идеш на някакво място с ужасни условия и ти се разстройваш. Вътрешно се оплакваш: „Не се ли предполага Бог да проучва внимателно дълбините на сърцата ни? Бог няма и най-малка идея какво е в сърцето ми. Помолих за нещо хубаво и Той ми даде нещо отвратително. Сякаш умишлено ми се противи“. И тогава в теб се надига противопоставяне и казваш: „Боже, ако Ти няма да ме удовлетворяваш, тогава и аз няма да Те удовлетворявам. Няма да изпълнявам усилено дълга си. И няма да работя усилено, докато не получа каквото искам“. Това вярване в Бог ли е? Изпълнение на дълга ти ли е? Това е бунтуване срещу Бог, това е непримирим нрав. Ти казваш: „Ако Бог не ме удовлетворява, и аз няма да Го удовлетворявам. Това ще е отношението ми към изпълнението на дълга ми. Ако ще изпълнявам дълга си, Бог трябва да ми достави някакво удоволствие. Как така другите хора живеят в хубави къщи, а аз — не? Как така другите изпълняват дълга си в хубава обстановка, а аз трябва да изпълнявам моя в бедна? Защо Бог не удовлетворява изискванията ми, макар да изпълнявам дълга си?“. От този вид са оправданията, които продължаваш да си повтаряш. Има ли в това отношение на покорство към Бог? Това да изпълняваш дълга си със съвест и разум ли е? Казвал съм тези думи преди: „Ти в никакъв случай не трябва да съперничиш на Бог“. Това е съперничество с Бог. Когато си съперничиш с Бог, какво отношение ще възприеме към теб Бог? (Бог няма да работи. Той ще ме остави настрана.) Бог ще те остави настрана и ще те пренебрегне. Ще бъде ли Бог сериозен с теб? Няма. Ако си направил някаква незначителна злина и тя не е тежка, Той ще те задържи и ще те накара да полагаш труд по-дълго. Но ако си извършил твърде много злодеяния и сериозно си прекъснал и смутил работата на църквата, тогава ще бъдеш премахнат. Когато си задържан, за да полагаш труд, ако в даден момент се покаеш, Бог ще те просветли. Ако никога не се покайваш и винаги си съперничиш с Бог, тогава наистина си твърде нечестив и твърде упорит — и кой най-накрая ще претърпи загуба? Ти. Ти трябва да виждаш ясно това: съперничеството с Бог е най-притеснителното нещо и е най-големият проблем. Когато всичко върви добре, хората мислят, че вярването в Бог е чудесно и нямат представи за Бог. Но когато ги сполети малко бедствие или нещастие, те започват да имат представи за Бог, и то толкова много, че дори се оплакват от Него и се осмеляват да надигнат глас срещу Него: „Съществува ли изобщо бог? Къде е той? Аз съм върховният владетел. Аз съм най-великият. И се осмелявам да съпернича на бог. Какво изобщо може да ми направи той?“. Бог няма да ти направи нищо. Разкрило се е обаче, че ти си подъл, непримирим и неприятен. За какво се отнася това, че си неприятен? Означава, че ти не обичаш положителните неща. Не си готов да се покориш на Бог и дори когато знаеш, че Той е Бог, не можеш да Му се покориш. За теб е много трудно да приемеш истината. Ти си непримирим, невеж и упорит. Бог никак не харесва такива хора. За теб ще е много трудно да продължаваш да изпълняваш дълга си и може да бъдеш разкрит и отстранен, преди да можеш да положиш труд до края. Това е изходът. Вече е много ясно видимо. Не е ли това опасно? (Да.) Като знаят, че е опасно, какво трябва да правят хората? Най-напред те трябва да знаят кои са. Трябва да знаят мястото си и също да знаят какво са. Хората са сътворени същества, които безусловно не трябва да съперничат на Бог. Ако го правят, това няма да доведе до никакви резултати. Ако Бог иска да ти даде нещо, дори ако ти не го искаш и не молиш за него, Той все пак ще ти го даде — това е Божията праведност. Ако Бог не планира да ти даде нещо, ако не гледа на теб благосклонно, тогава няма смисъл да Го молиш за това. Ако Той планира да ти даде нещо, ако види, че ти трябва да бъдеш насочван, подпомаган и благословен, тогава Той ще ти го даде, без дори да Го молиш. Ако Той планира да те изпита или да те разкрие, тогава ще го направи целенасочено и няма смисъл да Го умоляваш. Това е нравът на Бог. Хората не трябва да решават как да се отнасят към Бог въз основа на Божието отношение. Какво трябва да правят тогава? (Да се покоряват на Бог във всички неща.) Точно така, те трябва да се покоряват. Да се покоряваш на Божиите устройства и подредби е най-висшата мъдрост и човек, който прави това, притежава разум в най-голяма степен. Онези надменни, самоправедни индивиди мислят, че са толкова умни и толкова пресметливи. Едно е да се опитваш да играеш номера на другите хора — това е разкриване на твоята поквара, — но ти категорично не трябва да се бориш срещу Бог, като играеш дребни номера. Не трябва да заговорничиш срещу Бог. Защото след като предизвикаш гнева Му, ще те сполети смърт.

Хората трябва да подхождат към дълга си и към Бог с честни сърца. Ако го правят, ще бъдат богобоязливи хора. Какво отношение към Бог имат хората с честни сърца? Най-малкото за всяко нещо имат богобоязливо, богопокорно сърце, не отправят молби за благословии или при нещастия, не говорят за условия, оставят се на устроеното от Бог — това са хората с честни сърца. Онези, които винаги са скептични към Бог, които винаги Го проучват внимателно и винаги се опитват да сключат сделка с Него — това хора с честни сърца ли са? (Не.) Какво се крие в сърцата на подобни хора? Измамност и нечестивост. Те винаги проучват внимателно. И какво е това, което проучват внимателно? (Отношението на Бог към хората.) Винаги проучват внимателно отношението на Бог към хората. Какъв е проблемът тук? И защо го проучват внимателно? Защото това засяга техните жизнени интереси. В сърцата си те си казват: „Бог създаде тези обстоятелства за мен, направи така, че това да ми се случи. Защо го направи? Това не се е случвало на други хора — защо трябваше да се случи на мен? И какви ще бъдат последствията след това?“. Това са нещата, които проучват внимателно — своите придобивки и загуби, благословии и нещастия. И докато проучват внимателно тези неща, способни ли са да практикуват истината? Способни ли са да се покоряват на Бог? Не, не са. И от какво естество са нещата, които се пораждат от размислите на сърцата им? По своята същност всички тези неща са съобразени със собствените им интереси, всички те са заради самите тях. Без значение какъв дълг изпълняват, тези хора първо проучват внимателно: „Ще страдам ли, когато изпълнявам този дълг? Ще трябва ли да работя и да пътувам често навън? Ще мога ли да се храня и да си почивам редовно? Ще ми се налага ли постоянно да ставам рано? Какви хора ще срещам? Ще се срещам ли често с невярващи? Външният свят е доста враждебен в момента и ако винаги ми се налага да работя и да пътувам навън, какво ще правя, ако бъда арестуван от големия червен змей?“. Макар да изглежда, че приемат дълга си, в сърцата им има измамност, винаги проучват внимателно тези неща. Всъщност като ги проучват внимателно, те се вълнуват само от собствените си перспективи и съдби, изобщо не се замислят за интересите на Божия дом. А какъв е резултатът, когато хората се вълнуват само от собствените си перспективи, съдби и интереси? Не им е лесно да се покорят на Бог, а дори да желаят, не могат. Хората, които ценят особено собствените си перспективи, съдби и интереси, винаги проучват внимателно дали Божието дело е от полза за техните перспективи и съдби, както и за получаването на благословии. В крайна сметка какъв е резултатът от тяхната внимателна проверка? Всичко, което правят, е да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят. Дори когато настояват да изпълняват дълга си, те го правят нехайно, с негативно настроение. В сърцата си мислят как да извлекат полза и да не са от губещата страна. Такива са мотивите им, когато изпълняват дълга си, и по този начин се опитват да сключат сделка с Бог. Що за нрав е това? Това е измамност, това е нечестив нрав. Това вече не е обикновен покварен нрав, а е ескалирал до нечестивост. А когато в сърцето на човека има такъв нечестив нрав, това е борба срещу Бог! Трябва да сте наясно с този проблем. Ако хората винаги проучват внимателно Бог и се опитват да сключват сделки, когато изпълняват дълга си, могат ли да го изпълняват правилно? Категорично не. Те не почитат Бог честно и със сърцето си, нямат честни сърца, а наблюдават и чакат, докато изпълняват дълга си, като винаги се въздържат — и какъв е резултатът? Бог не върши делото Си в тях и те стават объркани и смутени, не разбират истините принципи, действат според собствените си наклонности и винаги се провалят. А защо винаги се провалят? Защото в сърцата им липсва яснота и когато нещо им се случи, те не се самоанализират, не търсят истината, за да намерят решение, а настояват да правят нещата така, както искат, според собствените си предпочитания — резултатът от това е, че винаги се провалят, когато изпълняват дълга си. Никога не мислят за делото на църквата, нито за интересите на Божия дом, а винаги кроят планове за собствените си интереси, гордост и статус, и не само че не изпълняват дълга си, но забавят и засягат делото на църквата. Не е ли това отклоняване от пътя и пренебрегване на дълга? Ако някой винаги планира собствените си интереси и перспективи, когато изпълнява дълга си, и не се замисля за работата на църквата или за интересите на Божия дом, тогава това не е изпълнение на дълга. Това е опортюнизъм, вършене на нещо за собствена изгода и получаване на благословии за себе си. По този начин се променя същността на изпълнението на дълга. Става въпрос просто за сключване на сделка с Бог и желанието да се използва изпълнението на дълга за постигане на собствените цели. Много вероятно е този начин на действие да прекъсне работата на Божия дом. Ако причинява само незначителни загуби на работата на църквата, тогава все още има място за изкупление и на този човек все още може да му се даде възможност да изпълнява дълга си, вместо да бъде премахнат. Но ако причинява големи загуби в работата на църквата и предизвиква гнева както на Бог, така и на хората, тогава ще бъде разкрит и отстранен и повече няма да има възможност да изпълнява дълга си. Някои хора са освободени и отстранени по този начин. Защо са отстранени? Открихте ли първопричината? Основната причина е, че винаги се съобразяват със собствените си придобивки и загуби, увличат се от собствените си интереси, не са способни да се опълчат срещу плътта и изобщо нямат покорно отношение към Бог, затова са склонни да се държат безразсъдно. Те вярват в Бог само за да получат печалба, благодат и благословии, но съвсем не и за да придобият истината, затова се провалят във вярата си в Бог. Това е коренът на проблема. Смятате ли, че е несправедливо да бъдат разкрити и отстранени? Изобщо не е несправедливо, то е изцяло породено от тяхната природа. Всеки, който не обича истината или не се стреми към нея, в крайна сметка ще бъде разкрит и отстранен. Но за онези, които обичат истината, е различно. Когато им се случи нещо, те първо си мислят: „Как мога да действам в съответствие с истината? Как да постъпя, за да не навредя на интересите на Божия дом? Какво би удовлетворило Бог?“. Човек, който мисли по този начин, търси истината. Тези мисли доказват, че обича истината. Той не мисли първо за собствените си интереси, а за тези на Божия дом. Не мисли за собственото си удовлетворение, а дали Бог е удовлетворен. Това са мислите и нагласите на хората, които обичат истината, и това са хората, които Бог обича. Ако когато нещо се случи на човек, той е способен да практикува според истините принципи и да приеме Божията внимателна проверка, а Бог стои зад него като гарант, тогава няма вероятност да допусне грешки при изпълнението на дълга си и ще му бъде лесно да го изпълни в съответствие с Божиите намерения. Какъв ще бъде крайният резултат, ако някой винаги действа по собствена инициатива и замисля, съставя и крои планове за собствените си интереси, ако не се съобразява с интересите на Божия дом или с Божиите намерения и му липсва и най-малката воля да се покори на устроеното и подреденото от Бог — ако му липсва дори желание за това? Често ще прекъсва и смущава работата на църквата. Ще предизвиква възмущение сред Божиите избраници, те ще го презират и ще се отвращават от него, а в сериозни случаи ще бъде разкрит и отстранен. Хората, които винаги имат амбиции и желания, неизбежно ще се провалят и препъват. Както се казва: „Който хвърчи високо, ниско пада“. Как се нарича това? Нарича се да бъдеш разкрит. Не е ли заслужено? Такъв човек заслужава ли съчувствие? Не. Това е крайният резултат за всички онези, които правят планове за личните си интереси. Някои хора казват: „Но аз често правя планове за личните си интереси. Как така това не ми се е случвало?“. Причината е в това, че не си засегнал работата на църквата, така че Бог не се отнася сериозно към теб. Бог не се отнася сериозно към теб — това добро или лошо нещо е? (Лошо.) Защо смятате така? (Ако продължавам така, няма да мога да получа делото на Светия Дух.) Това е вярно. Ако някой не се стреми към истината и не преживява Божието дело, Светият Дух няма да върши делото Си в него. Това важи особено за онези хора, които Бог не дисциплинира, независимо от това колко лоши неща вършат. За тях всичко е напълно свършено. Бог със сигурност не иска тези хора. Той ги оставя настрана. Ако не се стремиш към истината, нямаш живот. Точно както при онези хора, които винаги се стремят към слава, придобивки и статус, които не се стремят към истината, които никога не виждаш да я практикуват. Имат ли такива хора някакво израстване в живота? Тъй като не практикуват истината, те изобщо няма да имат израстване в живота, независимо колко години вярват в Бог. Има хора, които днес все още говорят за същите неща, както преди три години, все още изричат същите думи и доктрини. Тези хора са свършени. В техния духовен ръст и себепознание не може да се види никакво израстване. Вярата им в Бог остава същата и няма ни най-малка промяна в техния живот нрав. Погрешните им разбирания за Бог са се увеличили, а поквареният им нрав, който се противопоставя на Бог, е станал по-тежък. Не е ли това по-опасно? Наистина е по-опасно и те със сигурност ще бъдат отстранени.

Когато преживявате неща, които се отнасят до дълга ви или до покварения ви нрав, способни ли сте обикновено да откриете проблемите, които съществуват във вас, чрез самонаблюдение? (Сега мога да ги откривам по малко. Когато изпълнявам дълга си, винаги искам да съм начело и да имам последната дума и се опитвам да се изтъквам, така че другите хора да ме уважават. Но след като братята и сестрите ми посочат това, се самоанализирам и придобивам известно познание за надменната си природа.) Можеш да разпознаеш надменността си — ами покорството ти пред Бог, то увеличи ли се? Увеличиха ли се намерението и желанието ти да се покориш? Увеличи ли се вярата ти в Бог? (Тези неща се увеличиха малко.) Да изпълнявате дълг, без да търсите истината, не е реално осъществимо. Когато срещнете проблеми, трябва да използвате истината, за да ги разрешавате. Ако винаги изпълнявате дълга си според собствената си воля и сатанински философии, не само няма да успеете да разрешите проблема с разкриването на покварата ви, но и вярата ви в Бог, покорството ви пред Бог и любовта ви към Бог също няма да нараснат. Ако не приемеш истината и не използваш истината, за да разрешаваш проблемите си, никога няма да израснеш в живота и никога няма да си способен да разрешиш проблема с покварата си. Какъв покварен нрав разкривате сега, когато изпълнявате дълга си? Какви човешки мръсотии остават? Трябва често да се заемате със самоанализ, за да откривате тези проблеми. Те не могат да бъдат опознати без себеизследване. Понякога само когато чуеш другите хора да говорят за собственото си самопознание, тогава и ти чувстваш, че си същият. Ако не чуеш другите хора да разобличават състоянията си, няма да можеш да откриеш своите собствени проблеми. Има мнозина, които с готовност слушат свидетелството за преживяване на другите, точно защото извличат полза от него и придобиват нещо от него. Колкото по-внимателно изследваш и колкото по-старателно опознаваш своя покварен нрав и своите намерения и замисли, толкова повече ще си способен да се избавяш от тях и толкова по-силна ще става вярата ти за практикуване на истината. Колкото по-силна става вярата ти за практикуване на истината, толкова по-лесно ще е за теб да приложиш истината на практика. Когато практикуваш често истината, ти ще си способен да изпълняваш дълга си с по-голяма чистота и по-задоволително. Това е процесът на житейски растеж. Това са плодовете на самоанализа и самопознанието. Има хора, които мислят, че понеже са слушали проповеди от години и разбират много слова и доктрини, нямат покварен нрав, сякаш няма нужда да се самоанализират и да придобиват себепознание. Те винаги вярват, че това са неща, върху които трябва да се съсредоточават само новите вярващи, и че като вярват в Бог от много години и като притежават много добри модели на поведение, това означава, че вече са се променили и че нямат покварен нрав. Това е ужасно погрешно схващане. Ако мислиш, че вече си се променил, колко от истината можеш да приложиш на практика? Колко истински свидетелства за преживяване имаш? Можеш ли да говориш за тях? Можеш ли да свидетелстваш за Бог пред другите? Ако не можеш да говориш за това, този факт доказва, че нямаш свидетелство за преживяване и ти липсва истината реалност. Тогава може ли някой като теб наистина да се е променил? Дали си човек, който се е покаял истински? Човек не може да не се усъмни в това. Как може някой, който никога не се самоанализира или не се опитва да придобие самопознание, да има навлизане в живота? Как може някой, който никога не говори за самопознанието, да споделя истинско свидетелство за преживяване? Тези неща са невъзможни. Ако някой вярва, че наистина се е променил и няма нужда да опознава себе си, може да се каже, че този човек е лицемер. Някои хора просто отбиват номера, когато изпълняват дълга си, като вярват, че да вършат минималното е приемливо, че когато дългът им изглежда привидно задоволително, това означава, че го изпълняват на ниво. Този начин на действие е нехаен, нали? Дали такъв тип човек се покорява истински на Бог? Този тип човек изпълнява дълга си без никакви истини принципи, задоволява се просто да извършва задачи и да се труди, и после мисли, че дългът му е на ниво. Всъщност той е просто човек, който полага труд задоволително, той не изпълнява дълга си задоволително. Онези, на които им стига просто да полагат труд задоволително, никога няма да придобият истината или да постигнат промяна в нрава. Всеки, който не изпълнява дълга си в съответствие с Божиите изисквания, който не търси истините принципи, който продължава да действа според собствената си воля, просто полага труд и усилия. На кой етап сте вие сега? (Все още съм на етапа на полагане на труд.) През повечето време полагате труд; понякога сте способни да се стараете за истината, когато изпълнявате дълга си, и имате малко покорство, но често ли сте така? (Не, не често.) Целта на стремежа към истината е да се разреши този проблем. Трябва да полагате усилие да изпълнявате дълга си все повече и да полагате труд все по-малко, като се стараете да превърнете цялото полагане на труд в изпълнение на дълга си. Каква е разликата между полагането на труд и изпълняването на дълг? Човек, който полага труд, прави каквото си иска, като мисли, че това е добре, стига да не се противопоставя на Бог или да не накърнява нрава Му; като мисли, че е приемливо, стига просто да се справя и никой да не го проверява. Той не e загрижен за придобиването на самопознание, за това да е честен човек, да прави нещата според истините принципи или да се покорява на Божиите подредби и със сигурност не е загрижен за навлизането в истината реалност. Той не е загрижен за никое от тези неща. Ето това е полагане на труд. Полагането на труд е непрестанно полагане на усилия, то е робско полагане на усилия, работа от сутрин до вечер, ето такова полагане на усилия е. Ако питаш един полагащ труд защо е работил като вол през всички тези години, той ще отвърне: „За да получа благословии!“. Ако питате дали, след като е вярвал в Бог толкова много години, поквареният му нрав изобщо се е променил, дали е получил някакво потвърждение за Божието съществуване, дали е придобил някакво истинско познание и преживяване за устройствата и подредбите на Създателя, той не е придобил нито едно от тези неща и няма да е способен да говори за нито едно от тях. Не е навлязъл в нито един от различните показатели, свързани с житейския растеж и промяната в нрава, нито се е подобрил по отношение на някой от тях. Той просто продължава да полага труд, без да разбира какво е промяна в нрава. Някои хора полагат труд години наред, без изобщо да се променят. Те все още често са негативни, оплакват се и разкриват покварения си нрав, когато се сблъскат с трудности. Когато ги кастрят, прибягват до аргументи и дребнави възражения, неспособни да приемат дори малко от истината и без изобщо да се покоряват на Бог. В крайна сметка на тях им се забранява да изпълняват дълга си. Някои хора създават бъркотия в работата, докато изпълняват дълга си, и не приемат критика, а вместо това безсрамно казват, че не са направили нищо лошо, и изобщо не се разкайват. И накрая, когато Божият дом отнеме дълга им и ги отпрати, те напускат мястото на дълга си, като плачат и се оплакват. Така са отстранявани. Това е начинът, по който дългът напълно разкрива хората. Хората обикновено говорят обаятелно и скандират лозунги на висок глас, но защо, когато изпълняват дълг, не действат като хора, а стават дяволи? Това е така, защото хората, които нямат човешка природа, са дяволи, където и да отидат, и без да приемат истината, те не могат да останат непоколебими никъде. Някои хора често изпълняват дълга си нехайно и се опитват да спорят и да разсъждават, когато ги кастрят. След като бъдат кастрени многократно, те изпитват известно желание да се покаят, затова започват да прилагат методи за самовъздържание. Накрая обаче не могат да се въздържат и въпреки че може да полагат клетви и да проклинат себе си, това не помага и те все пак не разрешават проблема с нехайността си, нито проблема с това, че спорят и се залавят за дреболии. Едва след като най-накрая всеки започне да ненавижда тези хора и да ги критикува, те най-сетне се чувстват принудени да признаят: „Наистина имам покварен нрав. Искам да се покая, но не мога. Когато изпълнявам дълга си, винаги взимам под внимание своите интереси, своята гордост и репутация, което ме кара често да се бунтувам срещу Бог. Искам да практикувам истината, но не мога да се избавя от намеренията и желанията си, не мога да им се опълча. Винаги искам да правя нещата според собствената си воля, измислям схеми, за да избягвам работата, и копнея за отдих и наслади. Не мога да приема да бъда кастрен и винаги се опитвам да се измъкна със спор. Мисля, че е достатъчно, че съм се трудил и съм понасял несгоди, затова прибягвам до спорове и се залавям за дреболии, когато някой се опитва да ме кастри, като вътрешно се чувствам неубеден. Наистина съм толкова труден за управляване! Как трябва да търся истината, за да разреша тези проблеми?“. Те започват да размишляват върху тези неща. Това означава, че донякъде разбират как трябва да действат хората и имат малко разум. Ако един полагащ труд в даден момент започне да се грижи за правилната си работа и се съсредоточи върху промяна на нрава си, и осъзнае, че той също има покварен нрав, че също е надменен и неспособен да се покори на Бог и че да продължава по този път няма да е приемливо — когато започне да мисли и да се опитва да проумее тези неща, когато може да търси истината, за да посрещне проблемите, които открива, няма ли тогава да започне да променя посоката си? Ако започне да променя посоката си, има надежда да се промени. Но ако никога не възнамерява да се стреми към истината, ако му липсва желание да се старае за истината и знае само как да се труди и да работи, като вярва, че да свърши текущата си работата, е равносилно на това да изпълни задачата си и да завърши Божието поръчение — ако вярва, че упражняването на известно усилие означава, че е изпълнил дълга си, без никога да взима под внимание какви са Божиите изисквания или каква е истината, или дали е човек, който се покорява на Бог, и никога не се опитва да открие никое от тези неща, ако това е начинът, по който подхожда към дълга си, ще бъде ли способен да постигне спасение? Няма. Той не е поел по пътя на спасението, не е тръгнал по правилния път на вярване в Бог и не е изградил връзка с Бог. Той просто се труди и полага труд в Божия дом. Бог бди също и над тези хора и ги закриля, когато те полагат труд в дома Му, но Той не възнамерява да ги спасява. Бог не ги кастри, съди, наказва, изпитва или облагородява, Той само им позволява да получат някои благословии в този живот и това е всичко. Когато тези хора се научат да размишляват и да придобиват познание за себе си и когато узнаят значението на практикуването на истината, това означава, че те са разбрали проповедите, които са слушали, и най-накрая са постигнали някои резултати. Тогава те мислят: „Да вярвам в Бог е толкова чудесно. Словата Му наистина могат да променят хората! Най-спешното нещо за мен сега е да потърся да придобия истината. Ако не се съсредоточа върху опознаването на себе си и ако не се отърва от покварения си нрав и се задоволявам само да полагам труд, няма да придобия нищо“. Така този човек започва да размишлява: „Какъв покварен нрав имам? Как да го опозная? Как точно трябва да преодолея този покварен нрав?“. Размишленията му по тези въпроси засягат разбирането на истината и промяната в нрава и тогава има надежда за спасението му. Ако човек може да се самоанализира и да се опознае чрез дълга си, да търси истината, да работи усилено, за да удовлетвори Божиите изисквания, и да преодолее собствения си покварен нрав, той е на правилния път на вярата в Бог. Като обмисля непрестанно тези неща и търси истината, той ще получи Божието просветление, озарение и напътствие. По този начин ще може да приеме да бъде кастрен от Бог и скоро след това може да бъде съден и наказан, подложен на изпитание и облагороден. Бог ще започне делото Си върху него, като го пречисти и промени.

Някои хора казват: „Вярвам в Бог и изпълнявам дълга си от много години, но никога не съм бил кастрен и не съм получил никакво просветление или озарение, камо ли да съм бил подложен на изпитания и облагородяване“. Такъв човек преживява ли Божието дело? Ако може наистина да преживява и практикува Божиите слова, как може да не е бил просветлен или озарен? Ако често разкрива покварата си, той със сигурност ще бъде кастрен. Ако не се покае, след като е кастрен, със сигурност няма никаква човешка природа и е човек, който трябва да бъде отстранен. Някои хора казват: „Често преживявам кастрене и често получавам Божието просветление и озарение и придобивам нова светлина“. Какво се случва тук? (Бог ги води.) Някои други хора казват: „Как така не съм като онези други хора, за които всичко върви гладко? Те винаги имат Божиите благословии и живеят като бебета в люлка, без да се налага да преминават през никакви бури. Защо аз винаги съм изпитван и облагородяван?“. Да те изпитват и облагородяват постоянно добро или лошо нещо е? (Добро е.) Това е добро, а не лошо нещо. Каква е целта на Бог, като изпитва и облагородява хората? (Да им позволи да опознаят покварения си нрав.) Бог не прави това, за да тормози или изтезава хората. Той го прави, за да им позволи да опознаят покварения си нрав и да видят ясно същността и истинското лице на покварата си и така да могат да се избавят от намеренията и замислите си и да постигнат покорство пред Него. Тогава те няма да полагат труд, а ще изпълняват дълга си. Когато ти искрено и официално изпълняваш дълга си на сътворено същество, твоята връзка с Бог става нормална, което води до обрат в предишната ти неправилна връзка с Него. Ако връзката между теб и Бог е като между работодател и работник, ти не можеш да получиш спасение. Ако приемаш Божието поръчение, ако можеш да се подчиниш на подредбите в Божия дом и приемаш сериозно отговорността да изпълняваш добре дълга си, твоята връзка с Бог ще е нормална. Ти ще си сътворено същество, ще можеш да се покориш на подредбите на Създателя и в сърцето си да приемеш Бог като Спасителя, и ти ще си цел на Неговото спасение. Твоята връзка с Него ще бъде на това ниво. Но ако ти винаги само полагаш труд, ако независимо какво поръчение ти възложи Бог, ти винаги го изпълняваш с нехайно отношение, без да приемаш истините принципи и без искрено покорство, като знаеш само да се трудиш и да работиш и да действаш механично, когато правиш нещата, тогава си наистина полагащ труд. Тъй като онези, които са полагащи труд, не приемат истината и никога не преминават и през минимална промяна, тяхната връзка с Бог е завинаги като между работник и работодателя му. Те никога няма да се покорят истински на Бог и Бог няма да ги признае като вярващи или като Негови хора. Такива са последствията от това, че те вярват в Бог, без да се стремят към истината. То се определя от пътя, по който вървят. Ако искаш да подобриш връзката си с Бог, какво трябва да направиш? (Да вървя по пътя на стремежа към истината.) Точно така. Ти трябва да вървиш по пътя на стремежа към истината. Каква трябва да е първата ти стъпка? (Трябва да разбера как да изпълнявам дълга си.) Вярващите в Бог трябва да изпълняват дълг — това е Божие изискване. Следването на Бог се отнася към изпълняването на нечий дълг. Онези, които вярват в Бог, без да изпълняват дълг, не следват Бог. Ако искаш да следваш Бог, трябва да изпълняваш добре дълга си. Какъв аспект от истината трябва да се практикува първо, когато се изпълнява дълг? (Истината за покорството.) Правилно. Някои хора казват: „Сега това е моят дълг. Трябва да уча усилено и да постигна усвояване на английския език, а после да взема изпит за TOEFL или да получа докторската си степен за няколко години. Тогава ще съм способен да се отлича в света на невярващите или може би да се справям в Божия дом и в бъдеще да стана водач“. Не правят ли тези хора просто планове в своя полза? (Да.) Винаги да планираш и да подреждаш нещата в полза на собствената си плът, да подреждаш не просто нещата в живота си, но също и след смъртта си — това е манталитет на невярващ. За невярващите е нормално да преминават през дните си, като мислят по този начин, защото не признават съществуването на Бог, така че могат само да мислят за плътта си и да вземат под внимание само оцеляването си, като животните. Но хората, които вярват в Бог, четат словата Му всеки ден и разбират истината, затова трябва да познават значимостта на изпълняването на дълг и причината за него. Те трябва да са наясно с тези неща, които са пряко свързани с пътя, по който човек поема във вярата си в Бог. Как трябва човек да се покори на Божието дело и да преживее Божиите слова, за да разбере истината и да постигне промяна в нрава, кои аспекти от истината трябва да се постигнат, за да изпълнява добре дълга си и да се покори на Бог, и как хората трябва да приемат Божието правосъдие и наказание, така че поквареният им нрав да се пречисти — за тях е още по-необходимо да разберат истината по тези въпроси. Това е пътят, по който трябва да върви човек във вярата си в Бог. Само като се стреми към истината по този начин, човек може да изпълнява добре дълга си и да получи Божието спасение. Бог иска да спаси и да усъвършенства хората, които се стремят към истината по този начин. Като завърши Своето дело на спасението, Бог иска да придобие няколко такива индивиди. Ако някой мисли само за това как да напредне, как да стане изтъкнат водач и колко много хора ще управлява, и колко много градове може най-накрая да владее, това са амбиции и желания. Този човек е от вида на антихристите — всички антихристи заговорничат, за да постигнат тези неща. Допустимо ли е да се заговорничи за постигането на тези неща? (Не.) Като знаят, че не е допустимо, могат ли те да се избавят от тях? (Няма да е лесно.) При обикновени обстоятелства хората действат според своите собствени намерения, за да постигнат своите цели. Действаш ли във всичко, което правиш, за да постигнеш своите собствени цели, или се самоанализираш, търсиш истината, опълчваш се на целите и машинациите си и после избираш да вървиш по пътя на стремежа към истината? Кой точно е правилният път? (Непрестанно да се опълчвам на себе си и да действам според Божиите изисквания.) Стремежът на кой вид хора е способен да постигне това? Само някой с добро сърце и честно и почтено сърце може да го постигне. Онези измамни, непримирими, нечестиви хора, които не обичат истината, не могат да го постигнат. При положение че знаят, че пътят, по който вървят, не е правилният — че е погрешният път на Павел — и че те определено няма да получат спасение, защо не тръгнат по правилния път? Защото не могат да се контролират. Това се определя изцяло от тяхната природа. То е както при хора с едни и същи заложби, които са вярвали в Бог еднакъв брой години, слушали са едни и същи проповеди и са изпълнявали еднакъв дълг, но вървят по различни пътища. Нужни са само няколко години, преди да тръгнат по различни пътища, и единият да е отстранен, докато другият е задържан. Единият има честно и почтено сърце, обича истината и върви по пътя на стремежа към истината. Дори ако някой опита да подведе такъв човек и да го подмами да върви по пътя на злото, ще го последва ли той? Няма. Той със сигурност ще го отхвърли. Той е способен да търси истината, да действа според Божиите изисквания и да изпълнява дълга си все по-добре. Другият човек обаче е относително нечестив и измамен. Той се стреми към статус и амбициите му са твърде големи. Независимо как разговарят с него за истината, той няма да се откаже от стремежа си към статус. Това е проблемът с природата му. И какъв е краят за този човек, който не приема истината и никога не може да се откаже от статуса си? Той ще бъде отстранен. Изходите на тези двама души са очевидно различни. Онзи, който е честен по сърце и се стреми към истината, започва да разбира истината все повече и повече и с по-голяма яснота, като постепенно се съгласува с Божиите намерения. Онзи, който не се стреми към истината, е способен само да разбира доктрината и не може да я приложи на практика. Защо не може да я приложи на практика? Неговите амбиции и желания са твърде големи и той не може да се избави от тях. Във всичко, което прави, той поставя на първо място своите собствени интереси, амбиции, желания, слава, придобивки и статус. Изпълнен е с тези неща и е увлечен от тях. Когато му се случи нещо, той удовлетворява първо плътта си и собствените си желания. Във всички неща действа според собствените си желания, преследва тази цел и оставя истината настрана. В резултат на това не изпълнява дълга си добре и създава бъркотия в работата, и накрая е отстранен. Не са ли точно това хората, които Божият дом отстранява? Тогава няма ли надежда за тях? Ако са способни да се покаят истински, те могат да избегнат отстраняването и ще има надежда за тяхното спасение. Но ако сърцето им остава непримиримо и се придържат отчаяно към желанията си като бясно куче, захапало кокал, тогава за тях изобщо няма надежда да получат спасение. Хората не могат да постигнат истината, ако не вървят по правилния път! Само пътят на стремежа към истината е правилният път. Само като върви по него, човек може да постигне истината. Само като се стреми към истината, човек може да има надежда да постигне Божието спасение.

Сърцата на хората, които са измамни и нечестиви, преливат от личните им амбиции, планове и кроежи. Лесно ли е да се оставят настрани тези неща? (Не.) Какво трябва да направите, ако все пак искате да изпълнявате дълга си правилно, но не можете да оставите тези неща настрани? Съществува път: природата на това, което правиш, трябва да ти е ясна. Ако нещо засяга интересите на Божия дом и е от голямо значение, тогава не бива да го отлагаш, да правиш грешки, да накърняваш интересите на Божия дом или да смущаваш делото на Божия дом. Това е принципът, който трябва да следваш в изпълнението на дълга си. Ако искаш да избегнеш накърняването на интересите на Божия дом, трябва първо да оставиш настрани твоите амбиции и желания; трябва да пожертваш донякъде своите интереси, да ги оставиш настрана и по-скоро да изтърпиш малко трудности, отколкото да накърниш Божия нрав — това е граница, която не бива да преминаваш. Ако си увредил делото на църквата, за да удовлетвориш твоите жалки амбиции и суета, какво ще е крайното последствие за теб? Ще бъдеш заместен и може би отстранен. Ти ще си предизвикал Божия нрав и може да нямаш повече възможности за спасение. Има ограничение в броя на възможностите, които Бог дава на хората. Колко възможности да бъдат изпитвани от Бог получават хората? Това се определя от тяхната същност. Ако се възползваш максимално от възможностите, които са ти дадени, ако можеш да се избавиш от своята гордост и суета и да поставиш на първо място доброто изпълнение на църковното дело, тогава имаш правилно мислене. Сърцето ти трябва да е порядъчно, да не клони нито наляво, нито надясно. Когато имаш неправилни намерения, трябва да се молиш своевременно и да ги поправиш. Трябва да браниш интересите на Божия дом в критични моменти и да завършваш задачите си. Човек, който върши това, е правилен човек. Ако някой път, след като си завършил нещо, побързаш да кажеш: „Аз направих това“, само за да удовлетвориш суетата си, няма проблем. Бог ще го позволи. Независимо как може да мислиш, щом си завършил задачата, това ще се запомни от Него. Не е ли справедливо това? Понеже това наистина е нещо, което си завършил честно и от сърце; опълчил си се срещу собствената си плът и собствените си амбиции, изпълнил си дълга си и си изпълнил Божието поръчение, без да позволиш да се накърнят интересите на Божия дом. Божието сърце е утешено и в същото време ти изпитваш мир и радост в сърцето си. Това е щастие, което не може да се купи с пари. Ти си го спечелил с искреността си. Това е резултатът от стремежа към истината. Ако след това се похвалиш: „Хей, разбрахте ли всички, че аз го направих?“, Бог няма да възрази. Но по време на критични моменти ти трябва да поддържаш това базово ниво. Не можеш да провокираш Божия гняв или да накърняваш нрава Му. Ако можеш да спазваш това, като във всеки критичен момент задължително се хващаш за това спасително въже и сграбчваш възможността да изпълниш дълга си добре, тогава ще има надежда за твоето спасение. Ако при обичайни обстоятелства си предпазлив, но по отношение на нещата, свързани с истините принципи — онези критични моменти, когато трябва да действаш решително и разумно, — ти не обуздаваш твоите амбиции и желания, а действаш както ти харесва, като създаваш бъркотия в църковното дело и не успяваш да поддържаш крайното базово ниво, това ще предизвика Божия нрав. Не заслужава ли това наказание? Ти най-малкото не бива да оскърбяваш Божия нрав, това е базовото ниво. Трябва да знаеш какво е Божието базово ниво и кое базово ниво трябва да отстояваш. Ако отстояваш това базово ниво по време на критични моменти и след като изпълниш дълга си, не накараш Бог да те отритне и заклейми, а вместо това да те запомни и приеме, това е добро дело. Бог не се съсредоточава върху това, което мислиш, върху това колко самодоволен или горд от постиженията си може да бъдеш. Той не се занимава с тези неща и няма да погледне сериозно на това. Всичко, което остава, е въпросът за твоята собствена промяна. Понеже можеш да хванеш спасителното въже във всички ситуации, можеш да действаш според Божиите изисквания, можеш да останеш предан и да удовлетворяваш Божието сърце в решаващи моменти и можеш да отстояваш твоето основно ниво, какво доказва това? Доказва, че ти имаш отношение на покорство към Бог. До известна степен може да се каже, че вече си удовлетворил частично Бог. Така го вижда Бог. Бог е праведен, нали? (Да.) Следователно само хората, които практикуват по този начин, са умни. Не мислете така: „Този път не изпълних дълга си достатъчно добре, за да удовлетворя Бог. Все още имаше някои недостатъци. Няма ли Той да го приеме?“. Бог няма да придиря за това. Той просто ще наблюдава дали имаш базово ниво, когато изпълняваш тази задача. Стига да не престъпиш базовото ниво и да завършиш задачата, Той ще запомни това. Ако можеш винаги да търсиш истините принципи, независимо какъв дълг изпълняваш или какви неща правиш, и дори в особено трудни ситуации не падаш под това базово ниво, тогава ти си принципен в начина, по който правиш нещата, и в начина, по който изпълняваш дълга си. Може да се каже, че твоето изпълнение на дълга ти по същество отговаря на критериите.

Божиите изисквания не са универсални за всеки човек. От една страна те зависят от заложбите на човека; от друга, зависят от неговата човешка природа и стремежи. Някои хора нямат проблеми да говорят честно. За други това изисква много усилия, но след като преживеят няколко години, през които ги кастрят, те най-сетне могат да кажат нещо честно от сърце. Дали Бог вижда това като промяна? Дали това е резултат от Неговото дело? Това е желаният изход от Божието дело. След като върши това дело толкова много години, когато най-сетне види желания резултат, Той го цени. Затова, независимо какво си преживял в миналото, независимо от грешките, които си правил, или колко пъти си се провалял, не се тревожи. Ти трябва да вярваш, че Бог е праведен. Вярвай, че да се покоряваш на Бог е правилно. Вярвай, че да се покоряваш на устроеното и подреденото от Бог е правилно. Това е най-висшата истина. Следвай този път в практиката си и в действията си и няма да сгрешиш! Не се съмнявай и не проучвай. Някои хора казват: „Не придобих много от жертвите, които направих преди. Ако сега направя още жертви, отново ли ще загубя?“. Е, практикуваше ли истината, когато правеше тези жертви? Вършеше ли нещата според истините принципи? Вървя ли по правилния път? Ако си вървял по правилния път, би било невъзможно да не постигнеш истината или да ти липсва свидетелство. Но ако предишните ти жертви са били изцяло заради статуса, славата и придобивките, какво изобщо може да си придобил? Всичко, което би получил, е кастрене и ако не се покаеше, щеше да получиш само наказание и унищожение. Ти направи жертви заради славата, придобивките и статуса и очакваше да постигнеш истината — не е ли това самозалъгване? Какво би могъл да придобие някой от това, че постоянно заговорничи и се опитва да надхитри Бог? След всички сметки и кроежи той надхитрява само себе си в крайна сметка. Той не придобива нищо и не е ли това заслужено? Какво е най-малкото базово ниво за вярването в Бог? Да не вършиш зло, да не накърняваш Божия нрав, да не Го гневиш, да не се съревноваваш с Него; да се избавиш от своите планове, амбиции и желания в критични моменти. Всъщност когато хората кроят планове за това или онова, накрая мамят себе си. Ако това е ясно на всички, защо хората продължават да кроят планове? Заради своята природа. Хората имат мозъци, мисли и идеи. Те също имат познание и наука. Хората не могат да се контролират заради съществуването на тези неща, това е неизбежен закон. Ако ти обичаш да кроиш планове, да интригантстваш срещу други хора може и да не е голям проблем. Но ако упорстваш в кроежите срещу Бог и Го правиш цел на твоите машинации, само ще изковеш своя собствен изход и ще отхвърлиш възможността, която Бог ти е дал. Това не си струва. Ти със сигурност не бива да позволяваш кроежите ти да достигнат до тази точка. Независимо какви са кроежите ти, в крайна сметка трябва да преминеш през промяна в нрава и да постигнеш резултати и тези резултати трябва да са добри и положителни. Ако някой крои планове за това и онова и в крайна сметка не постигне истината, а вместо това бъде наказан, това е последствието за някой, който обича кроежите и постоянно крои планове. Такъв човек не е умен, той е най-големият глупак.

Всички хора имат нечистоти, когато за първи път започнат да вярват в Бог. След като много години четете Божиите слова и разговаряте за истината, може да сте се отървали от малко от своя покварен нрав. Има ли все още моменти, когато заговорничете и кроите планове в името на своите интереси? (Да.) Вие често се намирате в тези състояния. Как трябва да се отнасяте към тях тогава? Има ли някакви принципи на практикуване? Това изисква доста търсене. Всеки път, когато почувстваш, че си нечестен, и се окажеш затънал в нечестиво, измамно състояние, а сърцето ти прелива от този покварен нрав, трябва да се молиш на Бог и да се опълчиш на плътта си. Не прибягвай до аргументи, не анализирай и не се отнасяй към този въпрос според своите представи. Ако си контролиран от твоя покварен нрав и твоите собствени желания те завладеят, това ще е тревожно. Ти знаеш в сърцето си кога тъмната ръка на греха се кани да се протегне. Когато това стане, и трябва да се контролираш, да се въздържаш от действие. Ще трябва да успокоиш ума си, да дойдеш пред Бог и да се молиш. На практика няма да е нужно да изследваш себе си. След като си стигнал до този етап във вярата си в Бог, чул си толкова много проповеди, трябва да си доста наясно какво е в ума ти и да различаваш правилното от грешното. Ключът е, че ти трябва да се опълчиш срещу плътта си и да не се водиш от нея. Тогава какво трябва да правиш? (Да се покоря.) Ами ако не можеш да се покориш веднага? Ами ако още искаш да спориш, да проучваш внимателно и да анализираш? Тогава трябва да позволиш на амбициите си да се охладят и да се уталожат и в същото време да дойдеш пред Бог и да се молиш или да разговаряш с братята и сестрите. Ще трябва също да се разкриеш и да се разголиш, и да разнищиш ситуацията, като използваш истината, и след един или два дни състоянието ти ще е много по-добро. Това е делото на Светия Дух. Да се избавиш от собствените си планове означава от една страна да можеш да се опълчиш срещу погрешните си мисли и идеи, да се откажеш от тях и да ги поправиш. От друга страна, ако нечии амбиции и желания са необикновено силни и той иска да действа според тях и не може да промени посоката си, макар да знае, че да действа така не е в съгласие с истината и не е правилният път, тогава това изисква молитва. Той трябва да се моли пламенно, за да охлади амбициите си. Например може би има нещо, което искаш да направиш, и когато това желание е най-силно, усещаш, че е абсолютно необходимо да го направиш, сякаш не можеш да живееш, без да го направиш. Но след като изчакаш два или три дни, ще видиш, че предишното отношение е безсрамно, неразумно и безсъвестно. Това означава, че си извършил обрат. Как стана това? Стана чрез молитва и с просветлението и укора на Светия Дух, който ти предостави някои прозрения или чувства и те ти помогнаха да погледнеш проблема от различен ъгъл. Внезапно осъзнаваш, че това, което си виждал като подходящо и си се чувствал неспокоен, че не го вършиш, е погрешно и че да го направиш, би означавало съвестта ти да те упреква. Това показва промяна на състоянието, което в резултат води до промяна в ума. Ако някой поправи погрешното си състояние, това доказва, че за този човек все още има надежда. Означава, че той е човек, който се стреми към истината и получава Божията защита. Но ако той никога не поправя погрешното си състояние и упорства, дори да знае, че това, което прави, е грешно, и не слуша съветите на никогой, тогава той не е човек, който се стреми към истината, и няма да получи Божието дисциплиниране или да придобие делото на Светия Дух. Независимо с какво се сблъсква някой, който се стреми към истината, ако не може да види смисъла в него, той трябва само да се моли ден или два, да чете Божиите слова, да слуша проповеди или да участва в общения — независимо от това какъв метод използва, той постепенно ще започне да разбира ситуацията и ще може да намери правилния път за практикуване. Това показва, че този човек е придобил делото на Светия Дух и е воден от Него. Резултатите са отчетливи и принципите, според които този човек върши нещата, също ще претърпят промяна. Ако ти никога не се променяш, има проблем със стремежа и отношението ти. Ако промениш начина, по който възприемаш нещата, ще откриеш, че е доста лесно да практикуваш истината. Например когато виждаш вкусна храна, но тя не е такава, какво ти харесваш, или не искаш да ядеш в момента, лесно ли е да се въздържиш да я изядеш? (Да.) А ако наистина искаш да я изядеш, но не ти е позволено, лесно ли ще е да го приемеш? (Не.) Ти трябва да се опълчваш срещу това. Да се опълчиш срещу апетита си, срещу желанието си. Ако казваш: „Обичам да ям тази храна и съм твърдо решен да я изям. Кой ще ми каже, че не трябва?“ и настоятелно спориш и действаш упорито, тогава ти няма да можеш да се избавиш, няма да можеш да се опълчиш срещу апетита си. Тогава как можеш да се опълчиш срещу него? Първо трябва да се успокоиш и тихо да размишляваш пред Бог. После прочети някои от Божиите слова по темата и ги премисли внимателно. „Как мога да съм толкова алчен? Не е ли безсрамно от моя страна толкова да държа да изям това? Какво изобщо ще придобия, като изям тази храна? Просто се държа своенравно, нали?“. Да си твърдо решен да ядеш — що за нрав е това? Той включва своенравие и непреклонност, както и безапелационност и неразумност. Това е покварен нрав. Това е нравът, който те кара да бъдеш непреклонен, предизвикателен и неспособен да се покориш. Ако мислиш върху това, ще осъзнаеш, че твоят покварен нрав е доста сериозен и е твърде възможно да те накара да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш. Ако вършиш зло, последствията ще са невъобразими. Ако можеш да се самоанализираш по този начин, сърцето ти естествено ще се ободри и ти лесно ще схванеш същността на проблема. В този момент, когато отново се молиш на Бог, нагласата ти също ще е нормална и ефектът ще е различен. Не е ли това състояние доста по-различно от първоначалното състояние на непокорство? Какво ще си мислиш на този етап? Ти ще можеш да разпознаеш колко непримирим и своенравен си бил. Ще почувстваш, че си бил безсрамен и непотребен. Това разбиране за теб самия ще е по-точно и ти ще се заемеш по-разумно с практиката. Чувал съм някои хора често да казват: „Как съм могъл да постъпвам толкова глупаво преди? Как съм могъл да кажа толкова идиотски неща? Защо бях толкова непокорен? Защо не разбирах повече?“. Когато някой казва тези неща, това е доказателство, че той наистина се е променил и е израснал. Следователно, ако просто не можеш да приложиш истината на практика за известно време, това не означава, че няма да можеш да го правиш през целия си живот. Какво имам предвид с това? Независимо дали някой е измамен, своенравен, непримирим или надменен, ако не се промени веднага, това не означава, че не може да се промени изобщо. Промяната в нрава понякога изисква време, понякога изисква подходящите условия или Божието правосъдие и наказание. Ти обаче може да кажеш: „Аз съм си такъв. Предавам се. Вече не ме е грижа“. И това е опасно. По този начин не Бог те отстранява, а ти сам се отстраняваш. Ти не избираш пътя на стремеж към истината, а пътя на себеизоставянето. Това е предателство към Бог и като правиш това, завинаги ще загубиш възможността да получиш спасение. Ако някой иска да постигне истината, ако иска живот нравът му да се промени, той трябва да чете често Божиите слова. В Божиите слова той трябва да проучва и да се самоанализира по всяко време и в различни аспекти, за да преодолее постепенно покварения си нрав, намерения и нечистоти. Това е начинът, по който хората трябва да сътрудничат, но той също изисква и Божието дело. Бог подрежда различни условия и извършва делото Си в теб според Своето време. От една страна, Той разкрива твоя покварен нрав, позволява ти да разбираш и да размишляваш. От друга, делото на Светия Дух поправя състоянието ти. Независимо дали става дума за покварен нрав или потиснати, негативни емоции, винаги има процес на поправяне и разкаяние. Ако по време на този процес ти се молиш на Бог и търсиш истината, негативното ти състояние ще бъде поправено и ти ще можеш да изпълняваш дълга си нормално. Ако не се промениш дори след като са ти били дадени няколко възможности да се покаеш, а вместо това се придържаш към старите си навици и запазваш своеволния си, непримирим нрав, тогава не си човек, който се стреми към истината. Хората, които не се стремят към истината, са проблемни и не могат да постигнат спасение. Оцени себе си: когато се сблъскаш с тези проблеми, колко можеш да се промениш? Обърнал ли си нещата, разкаял ли си се? Ако си обърнал нещата и си се разкаял, има надежда да получиш спасение. Но ако никога не променяш нищо, няма да има такава надежда.

Някои хора не изпълняват дълга си правилно, те са винаги нехайни, създават прекъсвания или смущения и в крайна сметка ги заменят. Те обаче не са отлъчени от църквата, което означава, че им се дава възможност да се покаят. Всеки има покварен нрав и всеки има моменти, когато е объркан или смутен, моменти, когато духовният му ръст е малък. Дава ти се възможност, с цел да можеш да промениш всичко това. И как можеш да го промениш? Трябва да се самоанализираш и да опознаеш предишните си грешки. Не си търси извинения и не започвай да разпространяваш представи. Ако разбираш погрешно Бог и безгрижно предаваш тези недоразумения на другите, така че и те да преиначават Бог с теб, и ако имаш представи и ги разпространяваш наоколо, така че всеки да има представи заедно с теб и да се опитва да увещава Бог заедно с теб, не е ли това подстрекателство? Не е ли това противопоставяне на Бог? И може ли от противопоставянето на Бог да произлезе нещо хубаво? Можеш ли все още да бъдеш спасен? Ти се надяваш, че Бог ще те спаси и все пак отказваш да приемеш делото Му и противодействаш и се противопоставяш на Бог — дали тогава Бог ще те спаси? Забрави за тези надежди. Когато направи грешка, Бог не те държа отговорен, нито пък те отстрани заради тази едничка грешка. Божият дом ти даде възможност и ти позволи да продължаваш да изпълняваш дълг и да се покаеш, което е възможност, дадена ти от Бог. Ако имаш съвест и разум, трябва да цениш това. Някои хора са винаги нехайни, когато изпълняват дълга си, и тях ги заменят. Други ги прехвърлят. Означава ли това, че са били отстранени? Бог не е казал това; ти все още имаш възможност. Тогава какво трябва да правиш? Трябва да се самоанализираш и опознаеш, и да постигнеш истинско разкаяние, това е пътят. Някои хора обаче не го правят. Те се съпротивляват и все казват: „Не ми беше позволено да изпълнявам този дълг, защото казах каквото не трябваше и обидих някого“. Те не търсят проблема в себе си, не размишляват, не търсят истината, не се покоряват на подредбите и устройствата на Бог и противодействат на Бог, като разпространяват представи. Не са ли станали Сатана? Когато правиш нещата, които прави Сатана, ти вече не си последовател на Бог. Ти си станал враг на Бог — може ли Бог да спаси врага Си? Не. Бог спасява хората с покварен нрав, истинските хора — не дяволи, не враговете Си. Когато вървиш срещу Бог и се оплакваш от Бог, и преиначаваш Бог, когато осъждаш Бог и разпространяваш представи за Бог, тогава ти си напълно срещу Бог, надигаш глас срещу Бог. Каква роля играеш, като вярваш в Бог, но при това надигаш глас срещу Него? Ти играеш ролята на Сатана. Правили ли сте такова нещо преди? (Да.) И как се чувствахте след това? (Сърцето ми потъмня и състоянието ми се влоши.) Това не е правилният път. Вие всички осъзнавате това, но някои хора нямат никакво осъзнаване. Защо на някои хора им липсва осъзнаване? (Те нямат сърце и дух.) Не са ли онези без сърце и дух също като зверове? Хората, на които им липсва съзнание за съвест, са обречени да не са истински вярващи в Бог. Те са зли хора, които проникват в Божия дом и търсят да се възползват от благословиите Му. Всеки със сърце и дух има осъзнаване. Ако бъде заменен или прехвърлен, ще може да се самоанализира и да се опознае. Когато види къде е сгрешил, може да се покае и промени. За такъв човек все още има надежда да бъде спасен.

Изпълнението на дълга му е най-голямото и най-ценно нещо в живота на човек. Човек трябва да действа в съответствие с истините принципи и никога да не крои планове в своя полза, защото колкото повече някой крои планове в своя полза, толкова повече се забавя растежът на живота му. Някои хора винаги корят планове: „Кога ще дойде Божият ден? Още не съм си намерил партньор, кога ще се оженя? Кога ще живея свой живот?“. Във всеки човек има многобройни незначителни тревоги. Когато той има плътско удобство, започва да прави планове за бъдещия си живот, изгледи, съдба и крайна цел. Ако можеш да прозреш всичко това и да се избавиш, ще изпълняваш дълга си все по-добре и по-добре, без да бъдеш възпиран или сдържан. Да предположим например, че те помолят да приготвяш храна или да изпращаш писма до братята и сестрите. Ако можеш да видиш тези прости задачи като твой дълг и да се отнасяш сериозно към тях, да ги изпълняваш според истините принципи, ще можеш да изпълняваш дълга си все по-добре — това е да изпълняваш дълга си на ниво. Да стоиш непоколебимо на мястото си и да изпълняваш дълга си е едната страна. Другата е, че трябва също да знаеш как да изпълняваш дълга си и кои принципи да следваш. След като схванеш това и ако съблюдаваш тези принципи в ежедневните си задачи, както и когато ти е даден дълг или в процеса на изпълнението му, ти ще претърпиш вътрешна трансформация, без дори да го осъзнаеш. Това е като да взимаш лекарство, когато си болен. Някои хора казват: „Как така не се чувствам много по-добре, като взимам лекарството вече два дни?“. Закъде бързате? Болестта не се е появила за няколко дни и не може да се излекува за няколко дни. Изисква се време. Някои хора казват: „Практикувам истината и действам според принципите от дълго време, защо не съм получил Божиите благословии? Защо не се усещам изпълнен със Светия Дух?“. Не можеш да се уповаваш на чувствата за това. Тогава как ще знаеш, че тези промени са се случили? Ще знаеш, когато след като ти се случи нещо, ти става все по-лесно и по-лесно да се покориш. Първоначално се изискват усилия да се покориш. Винаги разсъждаваш, проучваш внимателно и анализираш, искаш да предизвикваш и да се противопоставяш и трябва да упражняваш самовъздържане. Сега обаче не трябва да се въздържаш. Когато ти се случи нещо, не го проучваш внимателно. Когато имаш някакви представи или идеи, се молиш и четеш Божиите слова, за да ги прогониш и да се избавиш. Преодоляваш проблемите си по-бързо и лесно. Това доказва, че разбираш истината и си се променил. Първоначално това е промяна в поведението, но постепенно става промяна в живота и нрава. Става все по-лесно и по-лесно да се покориш на Божиите устройства и подредби. Нещо повече, намеренията, замислите и плановете ти стават все по-малко и по-малко и постепенно намаляват. Ако обаче те не намалеят, а вместо това се увеличат, тогава има проблем. Това доказва, че през този период ти не си се стремил към истината, а просто си полагал усилия. Онези, които не се стремят към истината, чувстват, че колкото повече усилия влагат, толкова повече заслуги ще спечелят и толкова по-голям венец ще получат в бъдеще. Те несъзнателно следват пътя на Павел. Онези, които не се стремят към истината, винаги се тревожат за размера на венеца или ореола над главата си. Постоянното съсредоточаване върху тези неща води до желание за бърз успех и незабавни ползи. Тези хора винаги искат да положат повече усилия, като мислят, че колкото повече го правят, толкова повече благословии ще получат, че големите усилия ще им донесат големи благословии и че като изпълняват голям дълг, ще натрупат големи заслуги и награди. Могат ли те да изпълняват добре дълга си, ако винаги са съсредоточени върху това? Онези, които не приемат истината, не могат да изпълняват дълга си.

Има показатели за постигане на житейски растеж чрез стремежа към истината. Ти можеш да го почувстваш и в сърцето си. Човешките мисли и възгледи претърпяват някои промени, след като хората преживеят период на кастрене. Например ти може да кажеш: „Вече не ме е грижа за личните придобивки и загуби. Дали Бог ще ми даде награди, сега не изглежда важно и дали ще получа благословии накрая, също не изглежда да е от особено значение. Тези тревоги вече нямат място в сърцето ми. Ако Бог сега каже, че няма да ме благослови, че иска да ме облагороди, да ме лиши от нещо, аз изглежда съм готов да се покоря. В сърцето ми ще има малко тъга, но ще има и малко покорство“. Какво доказва това? Сега ти имаш до известна степен богобоязливо сърце, отървал си се от доста голяма част от покварения си нрав и наистина си се променил. Например ако в миналото си бил избран да изпълняваш дълг, който изисква известно физическо страдание, ти може да си плакал за това няколко нощи. Но сега можеш да се покориш, след като пролееш само няколко сълзи. Станало е по-лесно да се покориш и ти вече не се страхуваш от трудностите. Как се случи това покоряване? Случи се в резултат от установяването на нормална връзка с Бог и постепенното приемане да бъдеш кастрен от Бог, както и от приемането на Неговите устройства и подредби. След постигането на този резултат твоите субективни желания, планове, намерения и амбиции стават по-малко очевидни и ти спираш да взимаш под внимание личните придобивки и загуби. В миналото правеше тези неща свой втори, трети или четвърти приоритет, но те вече не са важни. Ти не се съобразяваш с нито едно от тях. Желанието ти да се покориш на Бог е станало по-силно и постепенно ти можеш да кажеш: „Съгласен съм, каквото и да ми дава Бог и каквото и да иска да ми вземе“, без това да са празни думи. Точно както Йов каза: „Йехова ми даде, Йехова ми взе, благословено да е името на Йехова“, и ти можеш да кажеш същото. Имаш ли обаче духовния ръст на Йов? (Не.) Би ли посмял да се молиш на Бог да те изпита, както изпита Йов? Не би посмял, ти нямаш вярата и духовния ръст за това. Когато си представиш Йов, покрит с язви, да ги чеше с чирепче, усещаш страх и потрепваш, като си мислиш: „Колко болезнено трябва да е било. Надявам се, че никога няма да ми се случи. Не бих могъл да го понеса. Нямам такава вяра“. Не е ли така? Тогава не се нагърбвай с онова, което нямаш вярата да прозреш. Не бъди нетърпелив за резултати и не мисли, че имаш духовен ръст. Нека краката ти да те носят със стабилни стъпки, научи се да оставяш нещата да се развиват естествено и задълбочавай преживяването си малко по-малко. Когато наистина разбираш истината, ще можеш ясно да възприемеш покварените неща, които съществуват в теб, и лесно ще се избавиш от личните си мисли, замисли, планове и намерения. Твоята връзка с Бог ще става все по-нормална. Нормалността на връзката ти с Него зависи предимно от това дали можеш да практикуваш истината, за да постигнеш покорство пред Бог. Колкото до покорството, това означава пряко и пълно подчинение, приемане и практика, без каквото и да е внимателно проучване или възразяване. Внимателното проучване не е подчинение. Ами възразяването? Още по-малко. Ако казваш: „Бог иска от мен да го направя по този начин, но аз въпреки това ще го направя по моя начин“, това добре ли е? (Не.) По-лошо е от недобре, това не е покорство. Ти трябва да познаваш практическите проявления на покорството и ако не можеш да ги постигнеш, тогава не казвай, че си човек, който се покоряван а Бог. Вместо това говори според нивото, което си постигнал. Изричай обективни факти. Не преувеличавай и в никакъв случай не лъжи. Ако не можеш да разбереш нещо, просто заяви, че не го разбираш, и после търси истината, за да го проумееш. Винаги ще имаш време да говориш за това по-късно. Някои хора очевидно не могат да постигнат това и въпреки всичко се хвалят, като твърдят, че са се покорили на Бог. Не е ли това надменно и неразумно? Това е нещо, което обичат да казват онези, които не се стремят към истината и не разбират истината. Когато видят някого, който се е отрекъл от семейството си и работата си, за да изпълнява дълга си, те казват: „Виж колко много този човек обича Бог“. Това са думи на глупак, на тях напълно им липсва всякакво разбиране за истината. Сега смеете ли да обявите, че сте хора, които обичат Бог и Му се покоряват? (Не.) Значи имате някакъв разум за себе си. Надменните, неразумни глупаци винаги казват, че обичат Бог и Му се покоряват, и когато направят дори най-малка саможертва или изтърпят дребна трудност, мислят: „Награди ли ме Бог? Благословено ли беше семейството ми? Ще отидат ли децата ми в колежа, който искат? Има ли надежда съпругът ми да получи повишение на позицията и заплатата? Спечелила ли съм нещо от дълга, който изпълнявах последните две години? Благословена ли съм? Ще придобия ли венец?“. Винаги да планираш тези неща — дали това е проявление на стремежа към истината? (Не.) Какво е вашето разбиране за стремежа към истината тогава? (За да се стремим към истината, трябва да разпознаваме покварения си нрав, да се стремим към промяна в нрава и да живеем като истински хора.) Всъщност вие не трябва да оценявате нищо друго и не е нужно да е толкова сложно. Просто наблюдавайте дали, докато изпълнявахте дълга си, имахте някакво покорство и преданост, дали го изпълнявахте с цялото си сърце и сила и дали действахте според истините принципи. Тези критерии могат ясно да определят дали си човек, който се стреми към истината. Ако някой влага големи усилия в изпълнението на дълга си, но се противопоставя на истината и не обича да я практикува, тогава той не е човек, който се стреми към истината. Някои хора постоянно говорят за всички неща, които правят за църквата, за това колко големи са били приносите им към Божия дом. Те все още говорят за тези неща даже след като са вярвали в Бог известен брой години — дали това е човек, който се стреми към истината? (Не.) Такива хора са достойни за съжаление! Техният духовен ръст е миниатюрен и те никога не израстват. Те нямат никакъв живот. Защо хора без живот все пак полагат толкова големи усилия? (За да получат благословии.) Правилно. Те се ръководят от личните си амбиции и желания. Ако не се стремят към истината, те никога не могат да се избавят от тези неща. Виждаш ли, те също посещават проповедите и слушат другите да разговарят за истината на сбирките, тогава защо не могат да разберат? Ден след ден те размишляват пред себе си: „Как мога да слушам повече, да чета повече, да помня повече и после да говоря повече, когато работя? Така ще съм извършил добри дела и мога да бъда запомнен от Бог и да получа благословии“. В крайна сметка всичко се прави за получаване на благословии. И този човек вярва, че получаването на благословии ще е оправдано. След като човек, който се стреми към истината, разбере и постигне истината, той повече не се стреми към благословии. Той вярва, че е неразумно да прави това. Какви благословии можеш да получиш, ако поквареният ти нрав не се е променил изобщо и нямаш никакво покорство пред Бог? Кой би ти дал благословии? Как се появяват благословиите? (Бог ги дарява.) И ако Той не ти ги даде, можеш ли да ги грабнеш сам от Него? (Не.) Някои хора дори искат да ги получат насила, не е ли това идиотско? Повечето хора вярват, че са доста умни, но не желаят да търсят повече истината в изпълнението на дълга си и да действат според принципите. Как могат да получат Божиите благословии така? Те са твърде умни и това е проблем за тях!

август 28, 2018 г.