През юли 2021 г. отговарях за създаването на видеоклипове в църквата. Знаех, че задължението ми е много важно, затова всеки ден дълго гледах образователни клипове и търсех информация. Слушах внимателно, когато другите обсъждаха някое техническо умение, после го анализирах и проучвах подробно, а след това го прилагах. В трудни моменти търсех и помощ от Бог. След като се позанимавах известно време, техническите ми умения доста се подобриха. Хрумваха ми нови стилове в заснемането и работех по-ефективно. Всички ми се възхищаваха и се допитваха до мен по технически въпроси. Чувствах се наистина пълноценна. Усещах, че усиленият ми труд не е бил напразно, че най-сетне виждам плодовете му.

Като забеляза колко добре се справям с клиповете, началникът ме помоли да споделя техническите си умения и опита си в заснемането на клипове с другите братя и сестри. Някои дори специално поискаха да ме слушат. Чувствах, че съм постигнала голям успех. Когато обаче се замислих за това да споделя тайните на успеха си, се разтревожих. Ако разкриех същността на тези умения и всички ги усвояха, и те щяха напреднат в работата си. и после кой щеше ме потърси за помощ? Щяха ли да продължат да ми се възхищават? Не трябваше да им казвам всичко. Обясних някои неща, но други премълчах. Знаех, че това не е правилно, но си държах устата затворена заради личния си интерес. След това една сестра ми каза: „Видеата, направени според инструкциите ти, са много по-добри от предишните, но още не сме достатъчно ефективни. Има ли нещо, което не си ни показала?“. Отговорих разсеяно: „Така ги правя. Може би ви трябва повече практика, за да сте по-ефективни?“. Тя не каза нищо повече. Почувствах се зле и осъзнах, че съм излъгала, но като си помислих, че съм по-ефективна в работата си от другите, този бегъл повей на вина ми премина.

На месечните отчети аз се оказах с най-много реализирани клипове с най-добро качество. Бях много доволна от тези цифри и се зарадвах, че реших да не показвам всичките си умения на другите. Ако го бях направила, нямаше да имам най-добрите резултати. Точно когато се чувствах най-самодоволна, началникът разбра, че не съм споделила уменията си с другите и дойде да се разправя с мен: „Ти си такъв егоист! Не мислиш за работата на църквата, а само за собствената си продуктивност. Искаш само да се фукаш. Колко можеш да постигнеш сама? Ако всички имаха тези умения, можехме да напредваме много повече в работата“. Ясно ми беше, че това би било добре за работата на църквата, но като си помислех за това, че може всички да се научат и да спрат да ми се възхищават, усетих противоречие. Помолих се: „О, Боже! Напоследък заблуждавам другите заради собствения си интерес. Не искам вече да живея в тази поквара. Води ме, за да разбера проблема си и да се отърся от този покварен нрав“.

По време на духовната си практика прочетох това в Божиите слова: „За неверниците е характерен определен покварен нрав. Когато учат другите на професионални знания или умения, те си мислят: „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание. Ако науча другите на всичко, което знам, тогава никой повече няма да ме уважава или да ми се възхищава, а аз ще загубя целия си статус като учител. Така не става. Не мога да ги науча на всичко, което знам, трябва да премълча нещо. Ще им предам само осемдесет процента от това, което знам, и ще задържа останалото за себе си. Това е единственият начин да покажа, че уменията ми превъзхождат тези на другите“. Що за нрав е това? Това е лукавост. Когато учите другите, когато им помагате или споделяте с тях нещо, което сте научили, каква е нагласата, с която трябва да подходите? (Трябва да не пестя усилия и да не прикривам нищо.) […] Ако отдадеш напълно всички свои таланти и дарби, те ще са от полза за всички, които изпълняват този дълг, а и за работата на църквата. Недей да казваш на всички само няколко простички неща и да си мислиш, че си се справил доста добре или че нищо не си скрил — не, това не е достатъчно. Така предаваш на хората само определени теории или познания, които могат да разберат буквално, но същината, това, което е най-важно, остава неразбираемо за начинаещите. Така даваш само едно обобщение, без да навлизаш в подробности или да уточняваш, като през цялото време си мислиш: „Е, все пак съм ти предал нещо и не съм прикрил умишлено нищо. Ако не разбираш, то е защото си с твърде лошо качество, не обвинявай мен. Сега просто остава да видим как ще те води Бог“. Подобни размисли съдържат лукавост, нали? Не е ли това егоистично и достойно за презрение? Защо не можеш да научиш хората на всичко, което таиш в сърцето си, на всичко, в което си вникнал? Защо вместо това прикриваш знания? Това показва проблем с намеренията и нрава ти. […] Твърде изтощително е, ако хората не се стремят към истината и живеят със сатанински нрав като неверниците. Сред неверниците цари остра конкуренция. Това да овладееш същността на дадено умение или професия не е проста работа. Щом някой друг я открие и овладее, това излага препитанието ти на риск. За да защитят това свое препитание, хората са принудени да постъпват така — да са предпазливи по всяко едно време. Това, което са овладели, е най-ценната им валута, тяхното препитание, техният капитал, тяхната жизнена сила и не бива да допускат никой друг да вникне в него. Ала ти вярваш в Бог. И ако мислиш и действаш по този начин в Божия дом, няма какво да те отличава от неверниците“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни, Трета част). Като прочетох този откъс, почувствах, че Бог пряко ме съди и разобличава. Видях, че макар и от години да бях вярваща, поквареният ми нрав не се беше променил. Бях като неверник, живеещ по сатанински правила за оцеляване като „всеки да си гледа интереса“ и „когато ученикът се научи, учителят остава без работа“. Когато имах някакви умения или владеех специални техники, исках да ги запазя за себе си. Трудно се съгласявах да науча някого другиго и да рискувам да загубя позициите и прехраната си. По това време, когато имах повече технически умения от другите и бях по-продуктивна от тях, бях доста самодоволна и се наслаждавах на възхищението им. Началникът ме помоли да науча другите, но аз не им казах всичко, за да запазя позициите си. Страхувах се, че те ще ме надминат, ако научат всичко, и после никой няма да ми се възхищава. Когато някой дойдеше да ме пита нещо, криех истината и не му казвах всичко. Практикувах сатанинската философия „когато ученикът се научи, учителят остава без работа“. Бях подмолна и прилагах номера за репутацията и статуса си от страх, че ако другите усвоят уменията ми, нямам шанс да се перча вече. Не мислех въобще за работата на църквата и не отчитах Божията воля. Смятах тези умения за свои собствени инструменти за поддръжка на репутацията и статуса ми. Бях толкова самонадеяна, долна и безчовечна! Помолих се на Бог, готова да приложа истината на практика и да се отрека от плътта. Сетих се за тези Божии слова: „Когато повечето хора за пръв път се запознават с конкретен аспект на дадено професионално познание, те могат да разберат само буквалния му смисъл. Необходима е известна практика, за да може човек да усвои същината и тънкостите му. Ако вече си овладял тези тънкости, трябва открито да ги кажеш на другите. Не ги карай да губят време, като ги търсят пипнешком, не ги прекарвай през обиколни пътеки. Това е твоя отговорност и твой дълг. Когато предаваш на другите същината и това, което считаш за най-важно, само тогава не прикриваш нищо и не проявяваш егоизъм“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни, Трета част). Божиите слова ми дадоха път за практикуване: трябва да споделям всичките си работни техники и знания с братята и сестрите, за да не се лутат по заобиколни пътища. Въз основа на това ще са по-вдъхновени и ще се развиват в работата си, което ще донесе полза на работата на църквата. Освен това аз притежавах някои професионални умения и постигах успехи не защото бях по-умна и по-мотивирана от другите, а поради милостта на Бог, Който ми даваше това вдъхновение. Не можех да мисля само за себе си, трябваше да изпълнявам задълженията си и да споделям всичките си знания с другите. Това щеше да подобри работата ни като цяло. И така, научих братята и сестрите на всичките си професионални умения и споделях с тях по своя инициатива новите техники, които откривах. След известно време продуктивността на екипа ни се повиши рязко и някои от нас откриха нови методи въз основа на моите умения.

Месец по-късно поради структурни промени началникът прехвърли ръководителя на екип Колин към друг екип и ме сложи на неговото място. Бях истински благодарна на Бог и исках да върша работата добре. Тъй като братята и сестрите в екипа на Колин бяха нови и неопитни в редактирането на видеа, той прати някои по-качествени от тях при нас на обучение. Всички те възприемаха бързо и много скоро овладяха уменията и се усъвършенстваха в работата. Подразних се. Те дойдоха, за да се научат на нещо, и ние бяхме споделили всичко с тях. Ако това продължаваше и продуктивността на екипа им все така растеше, можеха да надминат нашия екип. За да задържа високата продуктивност на екипа ни, отстраних тези, които бяха дошли да учат, от онлайн групата. Започнах и да изучавам техниките и уменията в създаването на видеа на други църкви. Смятах, че понеже те вече са научили всички умения, които сме имали преди, ако ние научим някои нови и не им ги кажем, те няма да могат да ни надминат. За моя изненада обаче, след като ги отстраних от групата, продуктивността на нашия екип не само не се увеличи, но и спадна. Членовете на екипа имаха проблеми и бяха в лошо настроение, а аз бях като в мъгла. Нямах никакви идеи за клипове и не можех да реша проблемите на екипа. Осъзнах, че ако не променя състоянието си, това със сигурност ще се отрази на резултатите на екипа. Помолих се на Бог: „Боже, колкото и да се старая в работата си напоследък, просто съм безпомощна. Моля Те, просвети ме и ме води към себепознание, посочи ми как да изляза от тази каша“.

Един ден по време на духовната си практика прочетох този откъс от Божиите слова: „Когато хората живеят в неправилно състояние и не се молят на Бог и не търсят истината, Светият дух ще ги изостави и Бог няма да присъства. Как биха могли нетърсещите истината да притежават делото на Светия дух? Бог ги ненавижда, затова и лицето Му е скрито, а Светият дух е невидим за тях. Когато Бог вече не работи, можеш да правиш каквото си поискаш. Щом Той те отхвърли, с теб не е ли свършено? Няма да постигнеш нищо. Защо на невярващите им е толкова трудно да свършат каквото и да било? Не е ли защото всеки си има собствено мнение? Държат на мнението си, неспособни са да постигнат нищо — всичко е изключително трудно, дори най-простите задачи. Това е животът под властта на Сатана. Ако се държите като невярващите, какво ви прави различни от тях? Няма никаква разлика. Ако църквата се управлява от тези, които не притежават истината, ако се управлява от тези, изпълнени със сатанински нрави, не е ли всъщност Сатана този, който управлява? Ако действията на хората, притежаващи власт в църквата, противоречат напълно на истината, делото на Светия дух се прекратява и Бог ги предава на Сатана. Попаднат ли в ръцете на Сатана, между хората се появяват всички форми на грозота — ревност и спорове например. Какво показват тези явления? Че делото на Светия дух е прекратено, Той Си е заминал и Бог вече не изпълнява своето дело. Без Божието дело каква е ползата от обикновените думи и доктрини, които човек разбира? Няма полза от тях. Когато вече не разполага с делото на Светия дух, човек е празен отвътре, вече не може да изпитва нищо, като мъртвец е и в този момент вече е втрещен. Цялото вдъхновение, мъдрост, интелигентност, прозрение и просветление на човечеството идва от Бог; всичко това е Божие дело“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни, Трета част). Усещах праведния нрав на Бог от словата Му. Бог има различно отношение към хората в зависимост от поведението им. Ако някой има правилните мотиви в службата си, търси истината и се разбира с другите, за да върви работата на църквата, той печели делото на Светия дух. Но ако не практикува истината и живее според сатанинските си нрави, Бог го изоставя с отвращение. Помислих си за онези братя и сестри от другия екип, които се опитваха да се научат от нас. Видях, че учат бързо и са по-ефективни от нас, и им завидях. Отстраних ги от групата, за да ги надминем, не им позволявах да продължат да участват в обучението. Така нямаше да изостанем от тях. Държах се като неверник — правех всичко заради собствения си интерес. Все се страхувах, че другите ще ме надминат и това ще се отрази на репутацията и статуса ми. Не поддържах работата на църквата — бях невероятно самонадеяна и отвратителна. Прочетох това в Божиите слова: „Без Божието дело каква е ползата от обикновените думи и доктрини, които човек разбира? Няма полза от тях. Когато вече не разполага с делото на Светия дух, човек е празен отвътре, вече не може да изпитва нищо, като мъртвец е и в този момент вече е втрещен“. Когато започнах тази работа, исках да усвоя уменията и да изпълнявам задължението си добре. В трудност се молех и търсех помощ, учех бързо и не се уморявах. Но откакто започнах да се съревновавам, да не търся истината и да проявявам поквара на всяка крачка, Бог се отврати от мен и ме изостави. Нямах цел и посока в службата си и се чувствах некадърна във всичко. Видях, че когато Бог не работеше върху мен, малкото професионални познания, които имах, бяха безполезни. Това бяха последиците от това, че имах грешни мотиви в службата, че защитавах само своите интереси и не практикувах истината.

Тогава се сетих за един откъс от Божиите слова. Бог изобличава антихристите за това, че гледат само своите интереси и не отчитат интересите на Божия дом. Божиите слова гласят: „Каквато и работа да вършат хора като антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са докладвали на антихристите, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато проблемът е напълно очевиден, те го разглеждат само повърхностно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Те нито се интересуват от делата на църквата и от важните неща в по-широк смисъл, нито ги осъзнават. Дори не си правят труда да разрешават проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или казват нещо, с което да ви отпратят, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще повиши популярността им. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, изгода и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да изпълнят дълга си по начин, който им позволява да постъпват според принципите, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали са възникнали някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и каква е Божията воля. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само за слава, изгода и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и нужди. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, нужди и безсмислени изисквания сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, нужди и неразумни изисквания. Това е класическа проява на егоизъм и подлост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и същината на техния нрав (Първа част)). Божиите слова разкриват, че антихристите правят всичко само заради репутацията и статуса си, без да мислят за църковното дело. Църковната организация и проблемите на другите в службата никак не ги интересуват. Те си затварят очите за трудностите на братята и сестрите, те са подли, безчовечни егоисти. Разгледах поведението на антихристите и мислех как наглед страдах и се жертвах, и полагах усилия да усвоя нужните за службата умения, но не отчитах Божията воля. Отнасях се към службата като към инструмент, с който да спечеля статус и добра репутация. Единствената ми грижа беше дали имам добър статус в очите на другите и дали те ми се възхищават и ме ценят. Никога не мислех какви са изискванията на Бог и как да ги удовлетворя. Когато постигах успехи в службата и всички ме обсипваха с въпроси, стремежът ми към репутация и статус беше напълно удовлетворен. Когато споделях професионалните си знания с другите, бях подмолна, играех игрички и премълчавах някои знания. Не споделях уменията си докрай и отстраних хората, които дойдоха да се учат от нас, за да не се научат, тъй като се страхувах да не станат толкова добри, че да ме засенчат. Но ние правим видеа, за да разпространяваме Божиите слова, затова трябваше да работя редом с другите за общото ни дело, за да може тези, които копнеят за Божието явяване, да застанат по-скоро пред Него, да търсят истината и да бъдат спасени. Но за да запазя репутацията и статуса си, не бях склонна да споделя уменията си с никого. За мен професионалните ми умения и ресурси бяха моя собственост и исках да им се наслаждавам сама. Исках да се перча и да задоволявам бясната си амбиция да ми се възхищават. Пет пари не давах за делото на църквата, нито за Божията воля. По какъв начин поведението ми се различаваше от това на антихристите? Състоянието ми явно беше опасно, затова се помолих в сърцето си: „О, Боже! Не искам вече да съм безсъвестна и да мисля само за интересите си. Готова съм да се покая, да науча всички на уменията си и да върша работата си добре“.

По-късно прочетох това в Божиите слова: „Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот. В такъв случай какво трябва да се направи при тези обстоятелства? Хората трябва да приемат истината. Едва когато я разберат, могат да прозрат същността на собствените си интереси. Едва тогава могат да започнат да се отказват от тях и да им се опълчват, и да са в състояние да понесат болката на отказа от това, което толкова много обичат. И когато можеш да направиш това и да се отречеш собствените си интереси, ще се чувстваш по-спокоен и по-умиротворен в сърцето си и така ще си победил плътта. Ако се вкопчваш в интересите си и отказваш да ги загърбиш и ако изобщо не приемаш истината, в сърцето си може да си кажеш: „Какво лошо има в това да се опитвам да се облагодетелствам и да откажа да понасям загуби? Бог не ме е наказал, а какво могат да ми сторят хората?“. Никой нищо не може да ти направи, но с тази вяра в Бог накрая няма да успееш да придобиеш истината и живота. Това ще е огромна загуба за теб — няма да успееш да постигнеш спасение. Има ли нещо, за което си струва да съжаляваш повече? В крайна сметка това е резултатът от преследването на лични интереси. Ако хората се стремят само към слава, печалба и статус — ако преследват само личните си интереси — те никога няма да придобият истината и живота и в крайна сметка те самите ще понесат загуба. Бог спасява хората, които се стремят към истината. Ако не приемаш истината и ако не си способен да размишляваш над собствения си покварен нрав и да го опознаеш, няма да се покаеш истински и няма да навлезеш в живота. Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение, това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и порицание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината в името на славата, печалбата, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и порицание и да постигнеш спасение. Избираш славата, печалбата, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, печалбата, статусът, парите и интересите са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората променят покварения си нрав, който ги тласка да се стремят към слава, печалба и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). Видях от Божиите слова, че ако държа само на интересите си и не практикувам истината, аз ще бъда губещата, а не другите. Ще изгубя шанса си да спечеля истината, което би било голяма глупост. Преди живеех според сатанински философии. Вярвах, че „когато ученикът се научи, учителят остава без работа“ и мислех, че ако науча другите на това, което знам, ще загубя. Ако учеха бързо и постигаха повече от мен, нямаше да имам специален статус сред хората. Едва тогава прозрях, че това е сатанинска заблуда и измамен подход към нещата. Ако живеех така, щях само да ставам още по-самонадеяна, подла и безчовечна. Накрая щях да бъда разобличена и изпъдена от Бог. Трябваше да загърбя интересите си и да науча другите на това, което знам. Само така можех да изпълня Божията воля и задълженията си. Само така можех да съм в мир със себе си. Когато братята и сестрите имаха нови идеи и надграждаха наученото от мен, това можеше да повиши моето ниво на умения. Това не е никаква загуба. Не исках да продължавам да живея толкова егоистично, затова щом откриех ново умение или метод, с радост до споделях с всички.

Веднъж една сестра ме попита как да подобри ефективността на работата си. Хрумна ми, че ако споделя с нея методите на екипа ни и нейният екип се справеше добре, ние ще изглеждаме по-зле от тях. И какво ще си помислят хората за мен тогава? В този момент си спомних Божиите слова: „Трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да зачиташ Божията воля и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добро поведение. Като прям и честен, а не презрян човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Тази сестра ме попита как да подобри ефективността, защото мислеше за църковното дело. Трябваше да спра да мисля за репутацията и статуса си, да отчитам интересите на църквата, да се отърва от егоистичните си стремежи и мотиви и да помагам на другите. И така, казах на сестрата всичко, което знам. Като го направих, се успокоих. За моя изненада и тя ми даде някои добри учебни материали, които ми помогнаха да се усъвършенствам. Бях толкова трогната, че не знаех какво да кажа. Само шепнех в сърцето си благодарности към Бог. Постепенното ми загърбване на личните интереси ми даде възможност да усетя сладостта от практикуването на истината. След това пратих всички учебни материали и полезни умения и техники, които бях събрала, на другите да ги ползват.

Този опит ми показа колко дълбоко покварена от Сатана съм била. Личните ми интереси бяха най-важното за мен и не мислех за църковното дело. Проявявах нрав на антихрист, но Бог не се отнесе към мен според прегрешенията ми. Той ме поставяше в различни ситуации, за да ме пречисти и преобрази. Това беше Божията любов. Усетих и праведния нрав на Бог. Когато вървях по кривата пътека, Бог скри лицето Си от мен и аз тичах право към стената във всичко. Когато започнах да практикувам Божиите слова, да имам правилните мотиви, да поддържам църковното дело и да споделям знанието си с всички, и те взеха да споделят уменията и техниките си и работата на екипа ни се подобри. Наистина преживях спокойствието, което идва от това да действаме според Божиите слова. Понякога пак се замислям за интересите си, когато срещна трудности, но вече знам да се осланям на Бог и да пренебрегвам себе си. Благодаря на Бог за спасението, което ми даде!