През 2016 г. църковният ми дълг беше дякон по напояването. Църковен водач, който беше потискан от антихрист, живееше в негативност. Тя загуби делото на Светия Дух и беше отстранена. Висшестоящият ми даде указания; каза, че антихристът в църквата не е напълно разобличен и че другите все още нямат проницателност, затова и се надява, че мога да работя със сестра Ян Юе и да поема известна част от църковното дело. По-късно, заради недоброто ми здраве и това, че нямах силите и енергията, църквата реши да смени дълга ми. Преди обаче да направим прехвърлянето, на 2 юли 2017 г., висшият водач ми насрочи среща с още няколко сестри. Както винаги пристигнах в дома на домакина навреме, но за моя изненада чаках дълго време и никой не дойде. И аз бях объркана, затова отидох до дома на Ян Юе, за да я потърся. Чуках ли, чуках на вратата, но никой не отвори. Притесних се да не би да е арестувана. Неочаквано, два дни по-късно Чън Хуей ми каза, че в онзи ден Ян Юе и двама висши водачи са били арестувани от полицията, а полицията е претърсила основно цялата ѝ къща. При тези ужасни новини, макар да знаех, че съм изправена пред изпитание и облагородяване от Бог, все пак бях много притеснена. Мислех си как в онзи ден бях отишла до дома на Ян Юе и бях почукала на вратата. За щастие имах Божията закрила и не срещнах полицията, иначе нямаше да мога да се измъкна от лапите им. На косъм е било!

Чух хората в града да говорят за това и така разбрах, че е национална операция. В нашия град беше мобилизирана цялата въоръжена полиция, която правеше набези в целия град и като обезумяла арестуваше Божиите избраници. На всяка улица и алея имаше банери, а по стените — всякаква негативна пропаганда. В целия град имаше усещане за паника. Мислех си как много братя и сестри с дългове бяха арестувани, че бяха възможни набези във всички свързани домакинства и че големият червен змей по всяко време можеше да изземе църковни вещи. Полицията все още извършваше претърсвания и надзор. Какво можех да сторя? Бях ужасена. Щом се прибрах, дъщеря ми посочи телефона си и каза: „Мамо, внимавай и не излизай за няколко дни. Един мой клиент от органите за сигурност ми изпрати клип, в който говорят, че вече са арестували 70 вярващи и че още се извършват издирвания“. Като чух това, още повече се изплаших, а и наистина се изнервих. Мислех си за това как с Ян Юе винаги работехме заедно. Често ходех и у тях, а сега тя беше арестувана. Чудех се дали големият червен змей ще открие и мен чрез наблюдение. Ако вече бяха научили за мен, да се върна към дълга си нямаше ли да е като да вляза в клетката на лъва? Вече имах професионално заболяване от работата ми и бях много немощна. Ако наистина ме арестуваха, не знаех колко побоя можех да понеса. Ако големият червен змей се опиташе да изкопчи признание от мен чрез изтезания и ме пребиеше до смърт, щях ли да загубя шанса си за спасение? Какви ли не мисли ми се въртяха в главата. Бях виждала клипове как измъчват братя и сестри и, колкото повече мислех, толкова повече се напрягах. Обливах се в студена пот, бях като парализирана и обезсилена, неспособна да се успокоя. Реших, че трябва веднага да избягам от опасността, да се укрия и да се махна оттам. После обаче помислих за положението на църквата, как имаше много за прочистване и че заради ареста на Ян Юе трябваше аз да поема църковната работа. Трябваше да кажа на хората в опасност да се скрият и веднага да преместя книгите с Божиите слова. Това беше огромна отговорност. Ако не се справех добре с тази задача, това щеше още повече да навреди на делото на Божия дом. Щях да се справя, ако загубех личните си вещи, но вземеха ли книгите с Божиите слова, това щеше да нанесе такива загуби за живота на Божиите избраници, каквито не се измерват с пари. Ако се скриех в такъв критичен момент, можех ли да продължа да се наричам вярваща? Наистина нямаше да имам човешка природа. Къде щеше да е чувството ми за отговорност? Не можех обаче да се справя добре с тези задачи сама. Възможно беше полицията вече да ме наблюдава. Ако наистина ме арестуваха, нямаше ли да останат дори още по-малко хора, които да поемат задължения? Тогава внезапно се сетих, че две сестри — Чън Хуей и Джан Мин — бяха пламенни в стремежа си и можеха да поемат отговорност, и че на тях следва да възложа да се справят с последиците, а аз можех да работя скришом. Те знаеха, че не съм в добро здраве, значи вероятно щяха да проявят разбиране. Така църковното дело не би било забавено, а аз щях да остана извън опасност. Тогава ми хрумна нещо, което висшестоящият водач ми беше казал. Тя ми беше казала да поема църковното дело с Ян Юе. Знаех, че е арестувана, затова трябваше да поема тази отговорност, но се страхувах от опасността. Исках да избягам и да се скрия в този кризисен момент, за да се защитя. Дори исках да натреса тази опасност и трудност на други сестри. Колко егоистична бях. Изоставях дълга си, значи вършех зло! Внезапно се сетих за Божиите слова: „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Божиите слова моментално ме накараха да прозра. Изпитах вина и съжаление за тези си мисли. Как можех да стоварвам своето поръчение за църквата върху другите? Толкова препитание бях получила от Божиите истини, затова трябваше да мисля как да върша дълга си добре, за да се отплатя на Бог. Докато църквата беше в опасност, аз трябваше да пазя братята и сестрите и да защитавам интересите на Божия дом. Аз бях отговорното лице, но исках да се сниша и да се скрия в този критичен момент, и да пробутам риска на другите. Ако заради моя егоизъм големият червен змей беше заграбил имуществото на Божия дом, това щеше да бъде непоправимо прегрешение! Дори и да бъдех в безопасност за известно време, в Божиите очи аз щях да бъда страхливец, който води срамно съществуване, предател, който бяга от битка. Щях ли тогава да заслужавам да живея пред Бог? Ако изоставех Божието поръчение към мен, нямаше ли да Го предам по този начин? Какъв смисъл щеше да има от живота ми? От тази мисъл се почувствах неудобно и виновно. Толкова задължена към Бог се чувствах и се ненавиждах, че съм толкова презряна и безсрамна. Винаги бях живяла за себе си, така че поне този път трябваше да практикувам истината и да живея за Бог. Знаех, че пред каквото и да се изправех, най-мъдро щеше да бъде да се моля и да разчитам на Бог. Затова се помолих на Бог: „О, Боже! Не знам дали полицията вече ме е набелязала. Чувствам се слаба и ме е страх, но дали ще ме арестуват, или не, е в Твоите ръце. Не искам да водя позорно съществуване или да предавам съвестта си и да се бунтувам срещу Теб. В момента има неотложни задачи по прочистване за църквата. Трябва да изпълня своите отговорности. Боже, моля Те, погрижи се за сърцето ми и ми дай волята да устоя на трудността. Ако наистина бъда арестувата и пребита до смърт, значи Ти си го позволил. Готова съм да се подчиня на подредбите Ти и никога няма да предам интересите на Твоя дом“. След като се помолих, прочетох от Божиите слова. Бог казва: „Не трябва да се боиш от това или онова; независимо пред колко трудности и опасности се изправяш, можеш да останеш непоколебим пред Мен, незадържан от никакви спънки, така че волята Ми да бъде изпълнена безпрепятствено. Това е твое задължение […]. Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се откажеш от всичко, което притежаваш, и да направиш всичко възможно, за да Ме следваш, да си готов да дадеш всичко от себе си. Сега е времето, в което ще те изпитам: ще Ми принесеш ли своята вярност? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Моята подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Не забравяй! Всичко, което се случва, е чрез Моето добро намерение и всичко е под Моето наблюдение. Можеш ли да следваш словото Ми във всичко, което казваш и вършиш? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Щом прочетох, че Бог казва „Помни това! Не забравяй!“, бях наистина трогната. Точно както когато родителите казват на детето си: „Не се страхувай, аз съм тук“. Внезапно усетих вяра, сила и подкрепа. Можех да усетя, че Бог не иска винаги да живея в постоянна тревожност и страх. Не трябва да се страхувам, че не изпълнявам дълга си добре или че мога да бъда арестувана от големия червен змей, и особено не трябва да забравям, че Бог винаги е с нас. Колкото и коварен и зъл да е големият червен змей, той не може да спре това, което Бог иска да постигне. Дори и полицията ежедневно да следи вярващите, тя не може да провали църковното дело, защото всичко се ръководи и организира от Бог. Трябва да имам вяра, да се отдам на Бог и да завърша работата по прочистването колкото е възможно по-скоро. С тази ужасна ситуация Бог тестваше моята вяра и проверяваше действителния ми духовен ръст, за да види дали бих рискувала живота си, за да бъда вярна на дълга си, да защитавам братята и сестрите си и да предпазвам църковното дело. При тази мисъл в ума ми имаше само едно: каквото и да става, трябваше да помисля как да преодолявам трудностите пред себе си, да намаля до минимум загубите ни и да изпълнявам дълга си добре, в противен случай нямаше да намеря мир. Когато бях готова да се отдам и да премина през тази ситуация, за моя изненада Чън Хуей и Джан Мин неочаквано се появиха в дома на домакина ми, за да обсъдим как да се справим с последиците. Като ги видях, изпитах и силно щастие, и срам. Като се има предвид как исках да им натреса опасност, знаех колко егоистична и презряна бях. Мисленето ми беше подло и срамно. Макар че не се бях свързала с тях, в критичния момент те се бяха втурнали без колебание, за да предотвратят щети за Божия дом. Толкова се трогнах и постоянно благодарях на Бог. Виждах, че Бог управлява и организира всичко, и че не ми е възложил твърде тежко бреме. Тогава обсъдихме набързо, разпределихме отговорностите и веднага се заехме с тях. Първо сама отидох до една къща недалеч, където Ян Юе беше присъствала на събрания, за да кажа на домакинята да бъде нащрек. През целия път до там се молех, като държах чадъра си много ниско. Стигнах доста бързо и информирах сестрата домакин. Във втория дом с Чън Хуей трябваше да преместим някои книги с Божиите слова. Домът беше далеч и целият път беше под наблюдение. Виждах как в далечината обикалят полицейски коли. Отново се изплаших малко. Казах си: „Полицията затяга претърсванията си. Ако премина през наблюдението и ме разпознаят, ще загазя. Тогава книгите с Божиите слова ще бъдат отнети, а Чън Хуей ще бъде замесена“. Седях зад Чън Хуей на електрическия ѝ скутер, хванала се за дрехите ѝ, а дланите ми се потяха. Докато стигнем до къщата, сърцето ми биеше учестено и се страхувах, че там ще ни чака полицията. Не спирах да призовавам Бог в сърцето си, а в един момент се сетих за едни Божии слова: „Вярата е като самотен дървен мост: тези, които се вкопчват окаяно в живота, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да се пожертват, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Божиите слова ми дадоха куража да се изправя срещу тази враждебна среда. Казах си: „Ако срещна полицията по пътя, ще изложа на риск живота си, за да защитя книгите с Божиите слова. Трябва да имам вяра и да вярвам, че Бог управлява всичко. Колкото и полудял да е големият червен змей, без Божието разрешение той не може да ни направи нищо“. Така вече не се чувствах толкова плаха и страхлива. Обединени в сърцата си, двете с Чън Хуей се помолихме на Бог и в крайна сметка преместихме книгите на безопасно място без проблеми. Най-накрая от сърцето ми падна огромна тежест.

Малко по-късно получих писмо от висш водач, в което тя казваше, че положението е несигурно и църковните проекти са замразени. Искаше аз, Чън Хуей и Джан Мин да поемем контрола над нещата. Разбрах, че антихристите и злосторниците не са премахнати и че продължават да прекъсват работата, затова трябва да поема тази отговорност и да изгоня тези хора, за да могат братята и сестрите скоро да се завърнат към нормален църковен живот. Ситуацията обаче изобщо не се подобряваше. На всеки няколко дни идваха ужасни новини за арестувани братя и сестри и за обискиране на домовете им. По-късно ми казаха, че големият червен змей използва какви ли не коварни тактики, за да заблуждава арестуваните и да ги подмамва, за да се издават едни други, като в противен случай прибягва до изтезания, за да ги пречупи. По-късно получих новината, че Джу Фън — лъжеводач, освободен от нашата църква, след ареста си не е издържала на примамките и разпитите на големия червен змей — комбинираните меки и твърди подходи — и само след няколко дни се е превърнала в Юда и е предала Бог. При тези новини отново се напрегнах. Не спирах да мисля за това и не можех да спя нощем. Сякаш виждах агонията по лицата на братята и сестрите на столовете за изтезания. Мислех също как Джу Фън знае всичко за църковното дело и къде живея. Щом бе в състояние да предаде Бог, кой знае кога щеше да издаде и мен. Ако ме арестуваха, щях ли да издържа на жестоките изтезания? Нямаше ли да е ужасно да умра в затвора? Докато мислех за това, затънах в мрак. Не усещах бреме за дълга, който ми бе възложен, и не ми бяха останали никакви сили. На път към събрания в малък състав ужасно се напрягах, ако покрай мен минеше полицейска кола. Когато минавах през места, на които бяха арестувани братя и сестри, бях на тръни и се страхувах да не арестуват и мен. Мислех си, че бих могла да се укрия за малко, да почакам нещата да се уталожат и тогава да се срещам с останалите. От тази мисъл обаче се притеснявах. Мислех за антихриста и злосторниците на свобода в църквата. Те щяха да продължат да прекъсват работата, а ако продължавах да живея в малодушие и страх от смъртта, да не изпълнявам добре дълга си, нямаше да върша добро или да давам свидетелства и така щях да стана за посмешище на Сатана. Казах си, че всеки се ражда, остарява, разболява се и умира — защо тогава толкова ме е страх от смъртта? Най-вече твърде много се пазех. Страхувах се, че няма да имам добър край въпреки вярата си, а вместо това ще бъда измъчвана и бита до смърт от големия червен змей, ще понеса ужасна болка. Бях вярваща само от няколко години и още не разбирах истината. Ако бях умряла по този начин, щях да загубя шанса си да ям и пия Божиите слова, да изпитам Неговото дело и да бъда спасена. Нямаше ли тогава вярата ми да бъде напразна? Колкото повече мислех за това, толкова по-трудно беше да го приема, затова веднага се помолих на Бог да ме просветли и напътства, за да разбера истината и да добия правилно разбиране по този въпрос. По-късно попаднах на този пасаж от Божиите слова: „Бог има план за всеки Божи последовател. Всеки от тях има среда, осигурена на човека от Бог, в която да изпълнява дълга си, и разполага с Божията благодат и благосклонност, от които човек може да се възползва. Те имат и специални обстоятелства, които Бог определя за човека, и трябва да преминат през много страдания — нищо подобно на спокойното плаване, което човек си представя. […] Това Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те бяха осъдени, бити, ругани и умъртвени, защото разпространяваха евангелието на Господ и бяха отхвърлени от хората по света — така бяха убити като мъченици. Нека не говорим за това как свършиха накрая онези мъченици или за това как Бог определя поведението им, а да се запитаме следното. Когато стигнаха до края, дали начинът, по който посрещнаха края на живота си, съответстваше на човешките представи? (Не, не съответстваше.) От гледна точка на човешките представи те платиха толкова висока цена, за да разпространяват Божието дело, но в крайна сметка бяха убити от Сатана. Това не съответства на човешките представи, но точно това им се случи. Бог го допусна. Каква истина може да се търси в това? Това, че Бог допусна да умрат така, Негово проклятие и заклеймяване ли беше, или беше Негов план и благословия? Не беше нито едното, нито другото. А какво беше? Сега хората си мислят за смъртта им с много болка, но така стояха нещата. Какво е обяснението за това, че хората, които вярваха в Бог, умряха така? Когато споменаваме тази тема, вие се поставяте на тяхно място. Така че натъжават ли се сърцата ви? Изпитвате ли скрита болка? Мислите си: „Тези хора са изпълнили дълга си да разпространяват Божието евангелие и би трябвало да се смятат за добри хора. Как тогава е възможно да стигнат до такъв край и такъв изход?“. Всъщност така умряха и си отидоха телата им; така напуснаха човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкуплението, което Той извърши за цялото човечество, позволява на човечеството да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде съхранено, най-ценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разпространяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да приемеш като нещо, което си морално задължен да направиш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ). Божиите слова ми помогнаха да видя по-ясно въпроса за смъртта. Научих каква трябва да е нагласата ми в ситуации на живот и смърт и че винаги съм била ограничавана от страха си от смъртта главно защото не разбирах напълно истината, че Бог управлява съдбите ни. Макар да бях прочела много от Божиите слова като вярваща и на теория да разбирах, че Бог управлява и организира живота и смъртта ни, нямах реален личен опит или разбиране. Видях и фаталния си недостатък. Страхувах се от смъртта най-вече заради страха от изтезания и физическо страдание, преди да умра, и се страхувах, че няма да имам добър край и назначение, ако умра. Мислех си, че ако големият червен змей ме умори чрез мъчения, това би било една трагична смърт. Особено когато мислех за това как толкова много братя и сестри са арестувани и измъчвани и чух за това как Джу Фън е предала Бог, се страхувах тя да не ме издаде. Страхувах се, че и аз може да бъда подложена на такива ужасяващи мъчения, или дори да умра от тях. Бях много нещастна. Физическото страдание всъщност не е най-ужасната болка. Ако не можем да изтърпим изтезанията и предадем Бог, душите ни ще бъдат наказани. Това е най-ужасното страдание и непоносима болка. Мислех за тези, които бяха като Юда и бяха предали Бог, а след това бяха изоставени от Светия Дух. Казваха, че е толкова ужасно, сякаш сърцата им са изтръгнати, и че не са знаели как ще продължат да живеят, сякаш са бездушни трупове, неразличаващи се с нищо от зомбита. Да живееш по този начин би било много по-болезнено от това да те измъчват до смърт. Тогава си помислих за Петър. След като е избягал от затвора, Господ Исус му се е явил и казал: „Искаш ли още веднъж да Ме разпънат за теб?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог). Петър разбрал какво е имал предвид Бог и е знаел, че е дошъл Божият ден, в който той трябва да даде свидетелство. Подчинил се е, готов да се подчинява до смъртта си, да отдаде всичко от себе си и да бъде разпънат на кръст за Бог. Петър е знаел, че разпъването на кръст би било изключително болезнено, но все пак е избрал да се подчини на Бог, да даде красиво, звънко свидетелство за Бог и да засрами Сатана. Засрамих се, като се сравних с Петровото покорство пред Бог. Мисълта за смъртта ме изпълваше със страх и имах изисквания към Бог, надявах се да не умра в болка и да имам красиво назначение. Как това беше разумно или покорно? После осъзнах обаче, че когато си наранен от Сатана и си изправен пред смъртта, единствено способността да пожертваш собствения си живот е наистина смислена и е най-доброто свидетелство. А аз, понеже защитавах себе си и избирах да живея без достойнство, макар че тялото ми може да продължи да живее и да не изпитва болка, за Бог това щеше е да Го предам и да не свидетелствам за Него. В Божиите очи душата ми вече беше мъртва и щях да бъда наказана от Него накрая. Само това означава истинска смърт. Ако можех да пожертвам живота си, да защитавам църковното дело, да изпълнявам добре дълга си, да бъда твърда в свидетелството си за Бог и да засрамя Сатана, дори и ако ме пребиеха до смърт, душата ми щеше да остане в Божиите ръце и да продължи да живее. В този момент осъзнах, че съм твърде непокорна и че не искам да се подчиня на Божията власт и ръководство, и че не съм отдадена на това да пожертвам живота си, за да свидетелствам за Бог. Бог ми позволи да изпитам тази трудност и потисничество с надежда да се науча и да се въоръжа с истината, и да разбера, че сътворените същества трябва да се подчиняват на Бог, както и че ако един ден Бог има нужда от такова свидетелство, трябва безусловно да се подчиня, да бъда като Петър и да съм решена да удовлетворя Бог. Макар че все още нямах достатъчно разбиране за Бог, аз вярвах, че всичко, което Той прави, е праведно. Независимо дали ще реши някой да живее, или да умре, това се основава на Неговата добра воля и власт. Щом разбрах тези неща, мисълта за смъртта вече не ме възпираше така. Колкото и необуздани да бяха гоненията на големия червен змей и независимо дали щяха да ме арестуват, аз бях готова да се оставя в Божиите ръце и да изпълня дълга си.

След това ходех на местата за срещи, за да споделям Божието слово с братята и сестрите, така че всички да разберат, че Бог използва големия червен змей, за да изпълни Своите цели, да ни усъвършенства, като използва неговите арести и гонения, така че ясно да видим злата му същност и да имаме проницателност за нея, и с цялото си сърце да я отхвърлим, като същевременно усъвършенстваме вярата и любовта си в тези изпитания. Докато се опитваше да ни арестува като обезумял, антихристът внасяше хаос и прекъсвания в църквата. Всички обаче трябваше да се осланяме на Бог, да продължаваме да ядем и пием Неговите слова и да разпознаваме антихриста в тази среда, за да изпълняваме дълга си и да свидетелстваме за Бог. Щом разбраха Божията воля, всички те бяха готови да се изправят срещу тази трудност, да се придържат към живота в църквата и да изпълняват дълга си, за да засрамят Сатана.

След това се самоанализирах. Защо така ми липсваше вяра в тази ситуация и все мислех за себе си егоистично? Каква беше реалната причина? В търсенето си прочетох това в Божиите слова: „Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи. И така, когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, които имат истинска вяра в Него, как се справят те с тях? По какво се различават действията им от действията на антихристите? (Когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, те ще обмислят всякакви начини да защитят интересите на Божия дом, да предпазят Божиите приноси от загуби и ще направят необходимото за водачите и работниците, както и за братята и сестрите, за да сведат загубите до минимум. В същото време антихристите първо обезпечават собствената си защита. Те не са загрижени за работата на църквата или за безопасността на Божиите избраници и когато църквата се сблъска с арести, това води до загуби за църковната работа.) Антихристите изоставят работата на църквата и Божиите приноси и не уреждат нещата така, че хората да се справят с последствията. Все едно да позволят на големия червен змей да заграби приносите за Бог и Божиите избраници. Дали това не е тайно предателство спрямо приносите за Бог и Божиите избраници? Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да се съобразява с Божията воля, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Девета точка (Втора част)). Божиите слова ме докоснаха право в сърцето. Бог разкрива, че антихристите са изключително зли, егоистични и противни по природа, и че не са лоялни към Бог. В лицето на опасността те избират просто да се защитават, пренебрегвайки безопасността на братята и сестрите. Грижат се само за интересите на плътта си и собствената си безопасност, като позволяват Божиите избраници и Божиите приноси да бъдат отнети. Така те прикрито предават братята, сестрите и интересите на Божия дом. Така действат антихристите. Първоначално обаче аз имах егоистични и противни мисли и идеи, които реално разкриха антихристкия ми нрав. Когато Ян Юе беше арестувана, много други трябваше да бъдат уведомени, а аз трябваше да поема отговорността за бързото преместване на книгите с Божиите слова, но се страхувах да не ме хване големият червен змей и да не ме измъчват и пребият до смърт, с което да загубя шанса си за спасение. Затова исках да изоставя дълга си. Като водач бях отговорна за църковното дело. Моя беше отговорността да защитавам безопасността на другите и да се уверявам, че църковните интереси не са компрометирани. Когато обаче бях в опасност, не мислех за другите изобщо — само за своя живот или смърт. Всичко, свързано с другите и с църковните интереси, беше на втори план в този момент, сякаш не бях съпричастна с тях, в случай че бъдеха арестувани, пребити или изпитваха болка. Чувствах, че загубите за интересите на Божия дом нямат връзка с мен и че е достатъчно да опазя себе си. Как можех да нямам човешка природа, да съм така презряна и злонамерена? Който е лоялен към Бог, поставя на първо място интересите на Божия дом. Когато обаче нещо се случеше, аз просто исках да изоставя дълга си и да се скрия зад кулисите. Надявах се, че няма да се налага да правя нищо опасно или да изпадна в животозастрашаваща ситуация. Неколкократно исках да прехвърля опасната работа на Чън Хуей и Джан Мин. Макар че в действителност не го направих, мислите и идеите ми силно напираха отвътре. Нравът ми беше също така зъл и противен, както на антихристите. Всъщност бях на ръба да извърша зло. За щастие Божиите слова ме подложиха на съд, разобличиха ме и ме напътстваха навреме, така че на косъм избегнах злодеянието. В противен случай Бог щеше да се отврати от мен и да ме отхвърли. Щом осъзнах това, най-накрая разбрах напълно колко важно е да изпитваме правосъдието и порицанието на Божиите слова.

През следващите дни, големият червен змей бе безмилостен в арестите и гоненията на църковни членове. Една сестра, която беше прехвърлена от другаде, бе арестувана в изпълнение на дълга си, както и друг църковен член, който вече беше прочистен. Нещата все още бяха доста напрегнати. По-късно прочетох това в Божиите слова: „Наистина ли мразите големия червен змей? Наистина ли го мразите искрено? Защо ви питам толкова пъти? Защо продължавам да ви задавам този въпрос отново и отново? Какъв е образът на големия червен змей в сърцата ви? Наистина ли е премахнат? Наистина ли не го смятате за свой баща? Всички хора трябва да разберат намерението Ми, което влагам в Моите въпроси. Те нямат за цел да предизвикат гнева на народа, нито да подбудят бунт сред хората, нито човек да може сам да си намери изход, а имат за цел всички хора да могат да се освободят от робството на големия червен змей“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 28). Божиите слова са верни. Страната на големия червен змей е като земен ад. Преди лично да бях преживяла неговите преследвания и гонения, когато прочетох Божиите слова „Наистина ли мразите големия червен змей?“, макар отговорът ми да беше утвърдителен, в сърцето си нямах истинска омраза. Едва когато с очите си видях как ККП гони вярващите и какви жестоки методи използва, арестите на добри редовни вярващи без никакво обяснение или причина, как ги измъчва с жестокост и дори пребива някои от тях до смърт, най-накрая го намразих от дъното на душата си. Чрез потисничеството и жестокостта на големия червен змей наистина прозрях коварната зла същност на Сатана. Освен това лично изпитах Божията власт и добих вяра в Бог. Каквито и ситуации да срещах след това, бях готова да дам най-доброто от себе си, за да изпълня дълга си, и вече да не бъда егоистичен, отвратителен и самоцелен човек. Вместо това ще се осланям на Бог, ще се вслушвам в Неговата воля, ще поставям на първо място интересите на Божия дом и ще изпълнявам дълга си добре.

След това проведох общение със сестрите, с които работех, че колкото и ужасна да е ситуацията, разобличаването на антихриста и злосторниците не може да чака. Свършихме всичко според принципите след общението ни. С насоките на Божиите слова аз не се страхувах толкова да бъда арестувана и можех да изпълнявам дълга си нормално. Накрая без проблем отлъчихме антихриста от църквата, а братята и сестрите постепенно се завърнаха към нормален църковен живот. Всички бяха благодарни на Бог и Го възхваляваха! Този път не се поддадох на риска да бъда арестувана и гонена от големия червен змей и не изоставих дълга си. Това беше изцяло в резултат на напътствията от Божиите слова. Слава на Всемогъщия Бог!