От Му Ю, Китай

На 2 септември 2022 г. отидох до дома на една водачка за нещо, но нямаше никого. Сестра Сяо Хун, която живееше срещу нея, случайно ме видя. Повика ме при себе си и каза нервно: „Нещо се е случило! Полицаите са отвели Джоу Лин. Минаха вече два дни и не сме чули нищо. Водачката отиде да уведоми всички — скоро трябва да се върне“. Като чух тази новина, се почувствах едновременно нервна и уплашена. Джоу Лин преди беше водачка и не знаех на какви изтезания ще я подложи полицията. Дали ще се пречупи под изтезанията и ще се превърне в Юда? Тъкмо бях в дома ѝ. Ако полицията е била в засада, може да са ме видели. Първоначално се преместих тук, защото се укривах. Полицаите ме преследваха безспир от години. Ако ме хванеха, щяха да ме подложат на още по-жестоки изтезания. Можеше да бъда пребита до смърт. Наистина се страхувах и исках да се махна от района възможно най-бързо, след като си свърша работата. Скоро след това водачката стигна до дома на Сяо Хун, а след като приключихме разговора, се прибра. Само две-три минути по-късно Сяо Хун се втурна обратно паникьосана и каза: „Водачката тъкмо се беше прибрала вкъщи, когато седем-осем полицаи дойдоха, отведоха я и си тръгнаха. Джоу Лин също беше в колата им. Сигурно им е казала къде живее водачката. Каквото и да правиш, не излизай“. Сърцето ми подскочи в гърлото. Сяо Хун и водачката живееха точно една срещу друга. Полицията можеше да е само на няколко крачки. Ако ме хванеха, бях сигурна, че нямаше да се измъкна невредима. Скрих се в къщата и не смеех да погледна през прозореца. Непрекъснато призовавах Бог в сърцето си и се надявах полицаите да си тръгнат скоро. Полицейската кола потегли след около час и сърцето ми най-накрая се успокои. Но Джоу Лин беше у нас преди два дни — дали и мен е предала? У нас вече не беше безопасно. Къде да отида? Спомних си, че вкъщи имам тетрадка с телефонните номера на братя и сестри, която трябваше да махна възможно най-скоро. Близо до моя дом имаше още три дома на домакини. Ако не ги предупредях веднага, щом тетрадката бъде намерена от полицаите, щяха да бъдат замесени още братя и сестри. Но ако се върнех веднага, щях да им падна право в ръцете. От години бях извън дома си, за да изпълнявам дълга си, и бях основна цел за арест от полицията. Щях да претърпя още по-жестоки изтезания, ако ме арестуваха. Помислих си: „Няма начин, по-добре да избягам и веднага да намеря безопасно място!“. Но с тези мисли не намирах покой в сърцето си, затова непрестанно виках към Бог. Тогава се сетих за един откъс от Божиите слова: „Не трябва да се боиш от това или онова; независимо пред колко трудности и опасности се изправяш, трябва да можеш да останеш непоколебим пред Мен, незадържан от никакви спънки, така че волята Ми да бъде изпълнена безпрепятствено. Това е твой дълг; в противен случай, ще излея гнева Си върху теб и с ръката Си ще… Тогава ще понесеш безкрайно психическо страдание. Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се отречеш от всичко и да Ме следваш с цялата си мощ, да си готов да платиш всякаква цена. Сега е времето, в което да те изпитам: ще Ми принесеш ли своята преданост? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Мен като твоя подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Помни го! Всичко съдържа Моите добри намерения и е под Моята внимателна проверка. Всяка твоя дума и дело ли следва Моето слово? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Чрез Божиите слова осъзнах, че духовният ми ръст е много малък и ми липсва истинска вяра. Като виждах как арестуват един след друг хората около мен, се уплаших и поисках да намеря безопасно място, където да се скрия. Пренебрегвах интересите на църквата, за да защитя собствената си безопасност — колко егоистична бях! След като водачката беше арестувана, трябваше да се уведомят много братя и сестри и да се преместят много екземпляри от Божиите слова. Ако това не се направеше както трябва и възможно най-бързо, можеше да се стигне до ареста на още братя и сестри. Като църковна дякониса моят дълг и отговорност беше да защитавам братята и сестрите, както и книгите с Божиите слова. Ако изберях да бъда страхливка и да водя недостойно съществуване от страх и плахост, това щеше да е изключително безотговорно. В този критичен момент Бог ме проучваше внимателно, за да види дали ще проявя внимание към Неговото намерение и ще защитя делото на църквата. Трябваше да се опра на Бог и веднага да се погрижа за последващата работа. А дали ще бъда арестувана, или не, това се решаваше от върховенството и подредбите на Бог. Бях готова да се оставя в Божиите ръце. Когато осъзнах това, вече не бях толкова нервна и уплашена. Когато наближих къщата си, видях полицейска кола, спряна на входа. Сърцето ми започна да се блъска в гърдите ми. Помислих си: „Явно Юда наистина ме е предал. Не знам дали трите дома на домакини наблизо също са били претърсени. Трябва да докладвам ситуацията в църквата на висшето ръководство възможно най-бързо, за да могат да вземат предпазни мерки и да направят своевременно разпоредби, с които да предотвратят още по-големи загуби за църковното дело“.

Знаех, че сестра Су Хуа можеше да се свърже с висшето ръководство, затова отидох да я намеря. Веднага щом пристигнах, невярващият ѝ съпруг каза нервно: „Току-що минаха полицаи. Су Хуа я нямаше, затова не я хванаха. Току-що отидоха у вас, за да извършват още арести“. Тръгнах си набързо, без да смея да се задържам. По обратния път си мислех колко е зъл големият червен змей. Той полага невероятни усилия само за да арестува хора, които вярват в Бог. Братя и сестри бяха арестувани един след друг и аз бях в опасност от арест във всеки един момент. Ако не можех да издържа на изтезанията и се превърнех в Юда, нямаше ли това да е краят на пътя ми на вярата? Колкото повече мислех за това, толкова по-слаба и уплашена ставах и чувствах, че да си вярващ в Китай е твърде трудно, твърде опасно. Затова виках към Бог в сърцето си отново и отново: „Боже! Какво да правя?“. Тогава се сетих за този откъс от Божиите слова: „Вярата е като тесен дървен мост: тези, които се вкопчват в живота и се боят от смъртта, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако хората таят плахи и страхливи мисли, то е защото Сатана ги е заблудил; той се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог. Сатана по всякакъв начин се опитва да ни предаде мислите си. Трябва непрекъснато да се молим Бог да ни озари и просветли, непрекъснато да разчитаме на Бог да пречисти сатанинската отрова от нас, всяка минута да практикуваме доближаване до Бог в духа си и да Му позволим напълно да властва над цялото ни същество и да го изпълва“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. Осъзнах, че живея в плахост и страх, че се страхувам да не бъда арестувана и пребита до смърт. Падах в капана на хитростите на Сатана. Сатана използваше слабостта ми, за да ме възпира, за да ме накара да загубя вяра в Бог, така че да не смея да изпълнявам дълга си и по този начин бавно да се отдалеча от Бог и да Го предам. Трябваше да прозра хитростите на Сатана. Колкото повече се сблъсквах с такива ситуации, толкова повече трябваше да се приближавам до Бог, да се уповавам на Него и да живея според Неговите слова. Дори и да бях арестувана, щях да се покоря и никога да не се оплаквам. Щях да остана непоколебима в свидетелството си и да удовлетворя Бог.

Не можех да се свържа с висшето ръководство и реших първо да се погрижа за последващата работа. Първото нещо, което трябваше да направя, беше да измисля начин да взема тетрадката с телефонните номера, която все още бях оставила вкъщи; в противен случай, ако полицията я намереше, няколко братя и сестри щяха да бъдат арестувани. Но полицията можеше да дебне в къщата ми — нямаше ли да им падна право в ръцете? Точно когато се чувствах объркана, си спомних Божиите слова: „Всеки от вас смята, че Ми съответства в достатъчна степен, но ако това беше така, тогава за кого щяха да важат такива неопровержими доказателства? Вие вярвате, че притежавате изключителна прямота и вярност към Мен. Вие си мислите, че сте толкова добросърдечни, толкова състрадателни и че сте много всеотдайни към Мен. Вие си мислите, че сте направили повече от необходимото за Мен. Но дали някога сте сравнявали това с вашите действия? […] Вие Ме отхвърляте заради децата си, съпрузите си или заради собственото си самосъхранение. Вместо да се грижите за Мен, вие се грижите за семейството си, за децата си, за положението си, за бъдещето си и за собственото си удоволствие. Кога сте мислили за Мен, докато говорите или действате? В спокойни дни мислите ви се насочват към децата, съпруга, съпругата или родителите ви. В бурни дни Аз пак нямам място в мислите ви. Когато изпълнявате задълженията си, вие мислите за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога си правил всичко необходимо заради Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е истината за твоята вярност към Мен? Къде е истината за твоето покорство към Мен? Кога твоите намерения не са били с цел да получиш Моите благословии? Всички вие се опитвате да Ме заблуждавате. Всички вие Ме мамите. Играете си с истината, прикривате нейното съществуване и предавате нейната същност. Какво ви очаква в бъдеще, ако вървите против Мен по този начин?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да търсиш пътя да съответстваш на Христос). Всеки въпрос усещах като упрек от Бог в сърцето си. В миналото чувствах, че мога да оставя семейството и работата си заради дълга си, така че бях предана на Бог. Но когато действително се сблъсках с арестите на големия червен змей, видях колко малък е духовният ми ръст. Преди това просто крещях празни лозунги и доктрини. Реалната криза разкри истинския ми духовен ръст. Всичко, за което мислех, беше как да защитя собствените си интереси. Изобщо не защитавах делото на църквата. Не бях човек, който проявява внимание към Божиите намерения. Хората, които наистина проявяват внимание към Божиите намерения, могат да се откажат от всичко, за да удовлетворят Бог, дори от собствения си живот, когато нещо засяга интересите на църквата. Спомних си как братя и сестри рискуваха живота си, за да доставят книгите с Божиите слова, и че толкова много от тях бяха арестувани от големия червен змей в процеса на транспортиране на книгите. Някои дори бяха пребити до смърт. Те оставяха настрана грижата за живота и смъртта си, само за да изпълнят дълга си и да удовлетворят Бог, така че братята и сестрите да могат да четат Божиите слова. Но аз изобщо не се замислях за интересите на църквата. Мислех само за собствената си безопасност, когато бях изправена пред опасност, страхувах се да не бъда арестувана и изтезавана до смърт. Обикновено бих направила всичко възможно за нещо, което ми е от полза, но сега не можех да направя и най-малката жертва за интересите на църквата. В сравнение с тези братя и сестри бях невероятно егоистична. Изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения. Сега, когато един църковен водач беше арестуван, а аз като църковен работник се криех, вместо да се надигна, за да защитя църковното дело, бях в безопасност, но загубих дълга и свидетелството си. Тогава какъв беше смисълът да живея? Не бях ли просто ходещ труп? При тази мисъл се помолих на Бог: „Боже, дали ще бъда арестувана днес, или не, е изцяло в Твоите ръце. Моля Те, дай ми вяра и мъдрост, за да мога да се опра на Теб и да изпълня дълга си“.

Около 2 часа сутринта стигнах до къщата на една сестра, която живееше наблизо. Разбрах, че полицията е посетила няколко други дома на домакини близо до моя. Някои от братята и сестрите избягаха и се спасиха от арест. Казаха ми, че полицаите със сигурност ще се върнат, и ми казаха да напусна веднага. Не смеех да се задържам дълго. Видях, че на входа на къщата не чака никой, затова се втурнах обратно към дома и взех тетрадката с телефонните номера. Това ме накара да си отдъхна с облекчение. След това отидох при брат Ян Гуан. Щом ме видя, той каза уплашено: „Вчера бях арестуван заедно с жена ми. Пуснаха ни снощи. Няколко други братя и сестри, които живееха наоколо, също са арестувани“. Затова бързо избягах оттам. По пътя на връщане си мислех, че обстановката се влошава и арестите на братя и сестри се случват навсякъде. Аз също бях предадена от Юда. Полицаите със сигурност имаха мое описание и с толкова много наблюдение наоколо можех да бъда арестувана във всеки един момент. Ами ако не можех да издържа на изтезанията им? Това беше ужасяваща мисъл за мен. Мислех си, че ще бъде малко по-безопасно за мен, ако се скрия, но последващата работа все още не беше свършена. Ако се скрия сега, няма ли това да ме направи дезертьор? Бях вярваща през всичките тези години и се радвах на толкова много поене от Божиите слова. Ако избягам в критичен момент, без дори да изпълня дълга или отговорностите си, няма да имам никаква съвест или човешка природа. Щях ли изобщо да се броя за вярваща? Нямаше да съм по-различна от Юда, който предаде Бог. При тази мисъл тихомълком реших, че по-скоро ще бъда арестувана и ще умра от ръцете на големия червен змей, отколкото да избягам и да водя недостойно съществуване. Трябваше да остана непоколебима в свидетелството си, да удовлетворя Бог и да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Същата вечер прочетох следните Божии слова: „В Моя план Сатана дебне зад всяка стъпка и като контрастиращ предмет на мъдростта Ми постоянно се опитва да намери начини и средства да прекъсва първоначалния Мой замисъл. Но нима Аз бих могъл да се поддам на измамните му козни? Има ли нещо в небесата и на земята, което да не действа като Мое средство за обслужване. Възможно ли е измамните сатанински кроежи евентуално да са изключение? Това е точката на пресичане на мъдростта Ми; в това се състои удивителността на действията Ми и това е принципът на практикуване за целия Ми план за управление. В епохата на градежа на царството Аз пак не избягвам измамните кроежи на Сатана, а продължавам да върша делото, което съм длъжен да свърша. Сред вселената и всички неща Аз избрах действията на Сатана за Свой контрастиращ предмет. Та не е ли това проява на мъдростта Ми? Не се ли състои точно в това удивителността на делото Ми?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 8). Виждах всемогъществото и мъдростта на Бог в Неговите слова. Големият червен змей е враг на Бог. Той бясно арестува и преследва християни и смущава делото на Бог, като напразно се надява да унищожи делото, което Бог извършва, за да спаси човечеството. Но арестите и преследването от страна на големия червен змей ни позволяват да развием проницателност за неговата зла същност, която вреди на човека и е против Бог, след което да го намразим от дъното на сърцето си и да прекъснем връзките си с него. Неговите арести и преследване също така разкриват истинските вярващи от лъжливите и разграничават овцете от козите и житото от плевелите. Във времена на мъки има хора, които не изпълняват дълга си от страх и плахост или напускат вярата, и хора, които предават Бог и стават юди, когато са арестувани и не могат да понесат изтезанията. Те са тези, които са разкрити като плевели, които ще бъдат отнесени от вятъра. Нима това не разкрива Божията мъдрост и праведност? Това ми напомни за казаното от Господ Исус: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25). Спомних си за светците през вековете, които са били мъченически убити за разгласяването на Божието евангелие. Някои са били разпънати на кръст с главата надолу; някои са били разчленявани. Макар да са умрели, смъртта им е имала смисъл. Докато тези, които са предали Бог и са станали юди, на пръв поглед изглеждат живи, но сърцата им са в агония. Те са като живи трупове, в неописуемо страдание. След като умрат, душите им все пак ще отидат в ада и ще бъдат наказани. Не виждах ясно този въпрос и дори исках да се измъкна от дълга си и да се скрия. Ако причинех загуби на църковното дело заради занемаряване на дълга, това щеше да е прегрешение — вечно петно. Ако можех да пожертвам живота си и да бъда предана в дълга си, дори да бъда арестувана и пребита до смърт, можех да свидетелствам за Бог и да посрамя Сатана. Смъртта ми щеше да има стойност и смисъл!

Тогава прочетох още от следните Божии слова: „Независимо колко „невъобразимо могъщ“ е Сатана, колко е дързък и амбициозен, колко голяма е разрушителната му способност, колко широкообхватни са способностите му да покварява и примамва човека, колко хитри са номерата и машинациите, с които го сплашва, или колко разнообразни са формите на съществуването му, той никога не е бил способен нито да създаде едно-единствено живо същество, нито да установи закони или правила за съществуването на всички неща, нито да управлява който и да е обект, одушевен или неодушевен, и да господства над него. В целия космос и на небесния свод няма нито един човек или нещо, създадено от него или съществуващо заради него, нито има човек или нещо, което да е под неговото върховенство или управление. Напротив, той не само трябва да съществува под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и нареждания. Без Божието позволение Сатана не може свободно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята. Без Божието позволение той не може дори да обезпокоява мравките по земята, камо ли човечеството, създадено от Бог. В Божиите очи Сатана е по-низш от лилиите в планината, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и от ларвите на земята. Неговата роля сред всички неща е да служи на всички неща, да служи на човечеството и да служи на Божието дело и на Неговия план за управление. Независимо колко злобна е природата му и колко нечестива е същността му, единственото, което може да направи, е покорно да изпълнява функцията си: да служи на Бог, като изпълнява добре ролята на контрастиращ предмет. Такива са същината и изначалната позиция на Сатана. Неговата същност няма нищо общо нито с живота, нито с могъществото, нито с властта. Той е просто играчка в Божиите ръце, просто машина, която Бог използва за служба!“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Виждах Божието могъщество и власт чрез Неговите слова. Абсолютно всичко, било то живо или мъртво, е в Божиите ръце. Сатана служи на Божието дело — той служи като контрастиращ предмет. Колкото и коварен да е големият червен змей, и независимо колко много използва силите на много хора и неща, без Божието позволение той не може да докосне и косъм от главите ни. Спомних си за преживяването на Йов: Сатана го нападна и нарани, като се опита да го накара да отрече и да отхвърли Бог. Бог позволи на Сатана да се отнесе зле с Йов, но не му позволи да застраши живота на Йов и Сатана не посмя да се противопостави на Божията заповед. Докато се занимавах с последващата работа, излизах невредима от една опасна ситуация след друга. Това беше изцяло Божията грижа и закрила. Всички тези преживявания ми показаха всемогъществото и върховенството на Бог. Ако Бог не позволеше на големия червен змей да ме хване, той не можеше да го направи. Ако Той позволеше да бъда арестувана, нямаше да мога да избягам, дори и да исках. Разбирането на това ми даде вяра. Почувствах се готова да положа живота си в Божиите ръце и да се покоря на Неговите устройвания и подредби.

Няколко дни по-късно дойде писмо от водачите, в което се казваше, че при арестите, които полицаите са извършили в нашия район, са били обискирани два дома, използвани за съхранение на книги. Оставаше само един дом и книгите там трябваше да бъдат преместени веднага. Тъй като всички, които познаваха пазителите на книгите, бяха арестувани с изключение на мен, и аз бях сравнително запозната с района и членовете на църквата, те искаха да помогна да преместим книгите. Знаех много добре, че при тези обстоятелства е най-добре аз да отида и че това е отговорност, от която не мога да се измъкна. Но обстановката беше толкова неблагоприятна сега и големият червен змей все още преследваше хора. Ако отидех в такъв момент, нямаше ли да се изложа на опасност? Почувствах се някак плаха. Но си помислих, че ситуацията е в Божиите ръце, и ако Бог не позволи, големият червен змей не може да ми направи нищо. Затова реших да поема риска да отида и да преместя книгите. Отправих молитва: „О, Боже! Този дълг дойде при мен и аз съм готова да изпълня отговорността си. Каквото и да се случи след това, съм готова да се покоря на Твоите устройвания и подредби. Дори и да бъда арестувана, дори и да бъда изтезавана, никога повече няма да бъда дезертьор. Ще Ти предложа своята преданост и ще остана непоколебима в свидетелството си, за да посрамя Сатана!“. Затова разпитах и намерих дома, където се съхраняваха книгите. Братът там каза, че седем-осем полицаи вече са идвали в къщата му и са извършили арест. Арестували жена му без дума да кажат и ги глобили с 2000 юана, но не намерили книгите, които се съхранявали там — те трябвало да бъдат преместени възможно най-бързо. Побързахме да натоварим книгите в колата. През цялото пътуване сърцето ми не смееше да се отклони от Бог нито за миг. Накрая безпроблемно закарахме книгите на безопасно място. Благодарих на Бог отново и отново!

Като се замислих за цялото това преживяване, видях мъдростта и всемогъществото на Бог, както и колко повърхностна беше моята вяра. Без арестите на големия червен змей нямаше да видя ясно собствения си духовен ръст, и особено нямаше да призная своя егоизъм, това, че съм достойна за презрение и че се боя от смъртта, нито пък щях да имам каквото и да е разбиране за всемогъществото и върховенството на Бог. Също така преживях, че Бог наистина е до нас, и докато се опираме на Бог, Той ще ни води и ще ни отваря път. Това разбиране е нещо, което не бих могла да придобия в спокойна среда.