Вече не треперя от страх

27 август 2023

Чух, че на 2 септември са арестували една сестра. В онзи ден отидох до дома на един от водачите, но нямаше никой там. Сестра Сяо Хун, която живее отсреща, случайно ме видя. Повика ме у тях и притеснено ми каза: „Случи се нещо. Полицаите арестуваха Джоу Лин преди два дни и нищо не сме чували оттогава. Водачът отиде да уведоми всички. Скоро трябва да се върне“. Когато чух новината, се почувствах притеснена и уплашена. Преди Джоу Лин беше водач и не знаех на какви изтезания ще я подложи полицията. Щеше ли да се прекърши под натиска на изтезанията и да стане Юда? Току-що бях ходила до дома ѝ. Ако полицията наблюдаваше, можеше да са ме видели. Преместих се тук, защото бягах. Големият червен змей от години непрестанно ме преследва. Ако ме хванеха, несъмнено щяха да ме подложат на още по-тежки изтезания. Можеха да ме бият до смърт. Много се уплаших и исках възможно най-скоро да избягам от района. Имаше обаче някои неща, които спешно трябваше да обсъдя с водача и ако си тръгнех, това щеше да доведе до забавяне. Надявах се водачът да се върне скоро. Не след дълго водачът дойде в дома на Сяо Хун. След като приключихме дискусията си, се прибра вкъщи. Едва бяха минали две-три минути и Сяо Хун панически дотича и каза: „Водачът тъкмо си тръгваше, когато седем или осем полицаи я отведоха. Джоу Лин също беше в колата им. Сигурно им е казала къде живее водачът. Каквото и да правиш, не излизай“. Заседна ми буца в гърлото. Сяо Хун и водачът живееха една срещу друга. Полицията можеше да е на няколко крачки разстояние. Ако ме хванеха, със сигурност нямаше да се отърва невредима. Дори не смеех да погледна през прозореца и не спирах да призовавам Бог с надеждата полицаите да си тръгнат скоро. Полицейската кола си тръгна след около час и сърцето ми най-сетне се успокои. Джоу Лин обаче беше идвала до вкъщи няколко дни преди това. Ами ако и мен ме предадеше? В дома си вече не бях в безопасност. Къде да отида? Имах един тефтер, в който си бях записала телефонните номера на братя и сестри, който трябваше възможно най-скоро да махна. Близо до вкъщи имаше три други приемни домове. Ако незабавно не уведомях хората в тях, можеше да ги арестуват и така щяха да бъдат замесени още братя и сестри. Но ако се върнех точно тогава, можеше директно да попадна в лапите им. Бях извън града и години наред бях изпълнявала дълга си, и бях основна мишена за арест от полицията. Щях да преживея дори още по-тежки изтезания, ако ме арестуваха. Не, трябваше веднага да избягам и да намеря безопасно място. Тези мисли ме обезпокоиха и не спирах да призовавам Бог. След това се сетих за един откъс от Божиите слова. „Не трябва да се боиш от това или онова; независимо пред колко трудности и опасности се изправяш, можеш да останеш непоколебим пред Мен, незадържан от никакви спънки, така че волята Ми да бъде изпълнена безпрепятствено. Това е твое задължение; в противен случай, ще излея гнева Си върху теб и с ръката Си ще… Тогава ще понесеш безкрайно психическо страдание. Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се откажеш от всичко, което притежаваш, и да направиш всичко възможно, за да Ме следваш, да си готов да дадеш всичко от себе си. Сега е времето, в което ще те изпитам: ще Ми принесеш ли своята вярност? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Моята подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Не забравяй! Всичко, което се случва, е чрез Моето добро намерение и всичко е под Моето наблюдение. Можеш ли да следваш словото Ми във всичко, което казваш и вършиш? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 10“). Видях, че духовният ми ръст е малък и ми липсваше истинска вяра. Като гледах как един по един арестуват хората около мен, се страхувах и исках да намеря безопасно място, където да се скрия. Пренебрегвах интересите на църквата, за да се погрижа за безопасността си. Колко егоистично! След като водачът бе арестуван, мнозина други трябваше да бъдат уведомени и много книги с Божието слово трябваше да бъдат преместени. Ако това не беше направено веднага, можеше да се стигне до арести на много други членове на църквата. Като църковен дякон, мой дълг и отговорност бе да предпазвам братята и сестрите, както и книгите с Божието слово. Ако подхождах със страх и притеснение и заживеех безсмислено съществуване, това щеше да е изключително безотговорно. Бог ме наблюдаваше в този критичен момент, за да види дали зачитам волята Му и браня църковното дело. Трябваше да се осланям на Него и веднага да се погрижа за последващата работа. Колкото до това дали щяха да ме арестуват, или не, зависеше само от Бог. Бях готова да оставя безопасността си в Божиите ръце. Когато осъзнах това, вече не бях толкова разтревожена и изплашена. Докато наближавах дома си, видях, че пред входа е спряла полицейска кола. Сърцето ми започна да бие лудо. Изглежда, Юда все пак ме бе предал. Не знаех дали бяха претърсили и трите приемни домове в близост. Трябваше възможно най-скоро да съобщя за ситуацията на висшето ръководство, за да могат да предприемат мерки и да уредят нещата навреме, така че да предотвратят още по-големи загуби за църковното дело.

Знаех, че сестра Су Хуа разполагаше с информация за контакт с ръководството и затова отидох да я намеря. Веднага щом стигнах, невярващият ѝ съпруг притеснено каза: „Няколко полицаи тъкмо бяха тук. Су Хуа не си е вкъщи, което е единствената причина да не я арестуват. Току-що отидоха към твоя дом, за да извършат още арести“. Бързо си тръгнах, тъй като не смеех да остана по-дълго. Докато се връщах, мислех за това колко зъл е големият червен змей. Полага такива неимоверни усилия само за да арестува хора, които вярват в Бог. Арестуваха братя и сестри един подир друг и мен също ме грозеше опасност да бъда арестувана всеки момент. Ако не можех да понеса изтезанията и станех Юда, нямаше ли пътят ми във вярата да приключи? Колкото повече мислех за това, толкова по-слаба и изплашена се чувствах. Сякаш да си вярващ в Китай е твърде трудно, твърде опасно. Многократно със сърцето си се обръщах към Бог: „Боже! Какво да правя?“. След това се сетих за този откъс от Божиите слова: „Вярата е като самотен дървен мост: тези, които се вкопчват окаяно в живота, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да се пожертват, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако човек е изпълнен с плахи и страхливи мисли, това е така, защото е бил заблуден от Сатана, който се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог. Сатана по всякакъв начин се опитва да ни предаде мислите си. Трябва непрекъснато да се молим Бог да ни озари със Своята светлина, непрекъснато да разчитаме на Бог да прочисти сатанинската отрова от нас, всяка минута да практикуваме в духа си как да се доближим до Бог и да Му позволим напълно да властва над цялото ни същество(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 6“). Божиите слова ми вдъхнаха вяра и сила. Осъзнах, че живея в страх, изплашена да не ме арестуват и бият до смърт. Хващах се на хитростите на Сатана. Сатана използваше слабостта ми, за да ме дърпа назад, да ме накара да загубя вяра в Бог, така че да не смея да изпълнявам дълга си. След това бавно-бавно щях да се отчуждя от Бог и да Го предам. Трябваше да прозра хитростите на Сатана. Колкото повече се сблъсквах с такива ситуации, толкова повече трябваше да се приближавам до Бог, да разчитам на Него и да живея според словата Му. Дори и да ме арестуваха, щях да се подчиня и да не се оплаквам. Щях да остана непоколебима в свидетелството си и да удовлетворя Бог.

Сетих се за тефтера с телефонни номера на братя и сестри, който все още бе вкъщи. Трябваше да се върна. В противен случай, ако полицията го намереше, всички те щяха да бъдат арестувани. Но полицията можеше да наблюдава дома ми. Нямаше ли да попадна в лапите им? Точно в този момент на раздвоение си спомних Божиите слова. „Всеки от вас смята, че Ми съответства в достатъчна степен, но ако това беше така, тогава за кого щяха да важат такива неопровержими доказателства? Вие вярвате, че притежавате изключителна прямота и вярност към Мен. Вие си мислите, че сте толкова добросърдечни, толкова състрадателни и че сте много всеотдайни към Мен. Вие си мислите, че сте направили повече от необходимото за Мен. Но дали някога сте сравнявали това с вашите действия? (…) Вие Ме отхвърляте заради децата си, съпрузите си или заради собственото си самосъхранение. Вместо да се грижите за Мен, вие се грижите за семейството си, за децата си, за положението си, за бъдещето си и за собственото си удовлетворение. Кога сте мислили за Мен, докато говорите или действате? В спокойни дни мислите ви се насочват към децата, съпруга, съпругата или родителите ви. В бурни дни Аз пак нямам място в мислите ви. Когато изпълнявате задълженията си, вие мислите за собствените си интереси, за личната си безопасност, за членовете на семейството си. Какво си направил някога за Мен? Кога си мислил за Мен? Кога си бил отдаден, независимо от цената, на Мен и Моето дело? Къде са доказателствата за това, че Ми съответстваш? Къде е истината за твоята вярност към Мен? Къде е истината за твоето покорство към Мен? Кога твоите намерения не са били с цел да получиш Моите благословии? Вие Ме заблуждавате и мамите, играете си с истината, прикривате нейното съществуване и предавате нейната същност. Какво ви очаква в бъдеще, ако вървите против Мен по този начин?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да търсиш начин да съответстваш на Христос“). В сърцето си чувствах, сякаш всеки въпрос е обвинение от Бог. Когато всичко бе мирно, можех да изоставя дом и работа, за да се отдам на дълга си. Чувствах, че съм отдадена на Бог. Когато обаче реално се изправих лице в лице с арестите на големия червен змей, видях колко малък е духовният ми ръст. Преди просто скандирах празни лозунги и доктрини. Една реална криза разкри истинския ми духовен ръст. Мислех само как да защитя собствените си интереси. Изобщо не защитавах делото на църквата. Не бях човек, който се интересуваше от Божията воля. Ако бях, когато интересите на църквата бяха замесени, щях да мога да се откажа от всичко в името на Бог, дори от живота си. Замислих се за всички онези книги с Божиите слова. Братя и сестри бяха рискували живота си, за да ги доставят, и толкова много от тях бяха арестувани от големия червен змей в процеса на транспортирането им. Някои дори бяха пребити до смърт. Оставяха настрана мисълта за собствения си живот и смърт, за да могат братя и сестри да четат Божиите слова. Изпълняваха дълга си и удовлетворяваха Бог. А аз? Не се замислих за интересите на църквата. Мислех само за безопасността си, когато нещо се случеше. Страхувах се да не ме арестуват и изтезават до смърт. Обикновено правех невъзможното за неща, които бяха от полза за мен, а сега не можех да направя и най-малката саможертва в името на църквата. В сравнение с онези братя и сестри аз бях изключително себична. Не ме беше грижа за Божията воля. Сега, след като арестуваха църковен водач, за мен, като църковен дякон, бе по-безопасно да се укривам, вместо да браня църковното дело, но пропилях възможността да изпълня дълга си и да свидетелствам. Тогава какъв беше смисълът на живота ми? Не бях ли просто ходещ труп? Тогава се помолих на Бог: „Боже, дали ще ме арестуват днес, или не, е изцяло в Твоите ръце. Моля, дай ми вяра и мъдрост, за да мога да се осланям на Теб и да изпълня дълга си“.

Около два часа през нощта стигнах до къщата на сестра, която живееше наблизо. Научих, че полицията била посетила няколко други домове близо до моя. Някои от братята и сестрите избягали и избегнали арест. Казаха ми, че полицаите със сигурност ще се върнат и че трябва да си тръгна веднага. Не посмях да остана дълго. Видях, че на входа на къщата никой не чака. Втурнах се обратно вкъщи и взех тефтера с телефонните номера. Въздъхнах с облекчение.

След това отидох до дома на брат Ян Гуан. Веднага щом ме видя, каза изплашено: „Вчера ме арестуваха заедно с жена ми. Снощи ни пуснаха. Арестувани бяха и няколко други братя и сестри“. Тръгнах си бързо от там. Докато се връщах, си мислех, че ситуацията се влошава и навсякъде се случват арести. Ако Юда ме бе предал, полицията със сигурност разполагаше с мое описание и при толкова стриктно наблюдение навсякъде, можеха да ме арестуват всеки момент. Ами ако не можех да издържа изтезанията им? За мен тази мисъл бе ужасяваща. Щях да съм в малко по-голяма безопасност, ако се укриех, но последващата работа все още не бе свършена. Ако се укриех сега, нямаше ли това да ме превърне в дезертьор? През всички тези години бях вярваща и толкова много се радвах на поенето от Божиите слова. Ако избягах в критичен момент, без дори да съм изпълнила дълга и отговорностите си, нямаше да имам каквато и да била съвест или човешка природа. Щях ли дори да се причислявам към вярващите? Нямаше да съм по-различна от Юда, който предава Бог. При тази мисъл взех негласно решение, че е по-добре да ме арестуват и да умра в ръцете на полицията, отколкото да избягам и да водя безсмислено съществуване. Трябваше да остана непоколебима в свидетелството си и да дам всичко от себе си, за да изпълня дълга си. И така, директно се върнах в дома на домакина си.

Ето това прочетох онази вечер в Божиите слова: „Още от началото на Моя план Сатана дебне зад всяка стъпка и в противовес на мъдростта Ми постоянно се опитва да намери начини и средства да осуети първоначалния Мой замисъл. Но нима Аз бих могъл да се поддам на измамните му козни? Всичко в небесата и на земята служи на Мен; възможно ли е сатанинските кроежи да са изключение? Това е точката на пресичане на мъдростта Ми; в това се състои удивителността на действията Ми и това е принципът, по който се развива целият Ми план за управление. В епохата на градежа на царството Аз пак не избягвам измамните кроежи на Сатана, а продължавам да върша работата, която съм длъжен да свърша. Сред всички неща във вселената Аз избрах действията на Сатана за Свой противовес. Та не е ли това проява на мъдростта Ми? Не се ли състои точно в това възхитителността на делото Ми?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Думите на Бог към цялата вселена“, „Глава 8“). В словата Му видях всемогъществото и мъдростта на Бог. Големият червен змей е враг на Бог. Той ожесточено арестува и преследва християните и нарушава Божието дело, като напразно се надява да унищожи делото, което Бог върши, за да спаси човечеството. Но арестите и гоненията на големия червен змей ни позволяват да развием проницателност по отношение на злата му същина, която вреди на човека и е против Бог, и след това от дън душа да го презрем и да скъсаме връзки с него. Арестите и гоненията му също разкриват кои са истинските вярващи и кои — лъжовните, и отбират овцете от козите и зърното от плявата. Във времена на криза има хора, които от страх не изпълняват дълга си или изоставят вярата, и такива, които предават Бог и се превръщат в Юди, когато бъдат арестувани и изтезавани. Те са онези, които биват разобличени като плява, които биват издухани. Не показва ли това Божията мъдрост и праведност? Това ми напомни как Господ Исус каза: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели(Матей 16:25). Замислих се за светиите през вековете, които станали мъченици, задето разпространявали Божието евангелие. Някои били разпнати на кръст надолу с главата; други пък били изкормени и разчленени. Въпреки че умрели, гибелта им имала смисъл. Но онези, които предали Бог и станали Юди, външно изглежда, че все още са живи, но отвътре сърцата им са в агония. Те са като живи трупове, гърчещи се в неописуема мъка. След като умрат, душите им ще отидат в ада и ще бъдат наказани. Това бе нещо, което не разбирах напълно. Вместо това исках да избягам от дълга си и да се укрия. Ако причинях вреда на църковното дело заради неизпълнение на дълга си, това щеше да е прегрешение — вечно петно. Ако можех да пожертвам живота си от отдаденост на дълга си, дори и ако бях арестувана и пребита до смърт, щях да свидетелствам за Бог и да засрамя Сатана. Гибелта ми щеше да има стойност и смисъл. Тогава прочетох още от Божиите слова. „Без значение колко „могъщ“ е Сатана, без значение колко безочлив и честолюбив е той, без значение колко голяма е способността му да нанася щети, без значение колко мащабни са методите, чрез които покварява и изкушава човека, без значение колко умели са хитростите и машинациите, чрез които сплашва човека, без значение колко променлива е формата, в която съществува, Сатана никога не е бил способен да създаде нито едно живо същество, никога не е можел да налага закони или правила за съществуването на всички неща и никога не е можел нито да управлява или контролира който и да е предмет, независимо дали е одушевен, или неодушевен. В космоса и на небесната твърд няма нито един човек или предмет, който да е роден от Сатана или който да съществува благодарение на Сатана; няма нито един човек или предмет, които да е управляван от Сатана или да е контролиран от него. Дори напротив, Сатана трябва не само да живее под господството на Бог, но трябва и да се подчинява на всички Божии заповеди и повели. На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог. В очите на Бог Сатана е по-незначителен от лилиите в планините, от птиците, летящи във въздуха, от рибите в морето и червеите в земята. Неговата роля сред всички неща е да им служи и да работи за човечеството, да служи на Божието дело и Неговия план за управление. Независимо колко злонамерена е неговата природа и колко зла е неговата същина, единственото, което Сатана може да направи, е да изпълнява послушно своята функция: да полага труд за Бог и да бъде фон, на който Бог да изпъква. Това са реалната стойност и мястото на Сатана. Неговата същина не е свързана с живота, не е свързана с могъществото, не е свързана с властта — тя е просто играчка в Божиите ръце, просто машина в служба на Бога!(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият I“). Чрез словата Му можех да видя Божието могъщество и власт. Абсолютно всичко, живо или неживо, е в Божиите ръце. Сатана полага труд за Божието дело — служи за контрастиращ предмет. Китайската комунистическа партия ползва много хитрости и впряга силите на много хора и неща, но без Божието позволение не може да докосне и косъм на главата ни. Точно като в преживяването на Йов, Сатана го напада и наранява, като се опитва да го принуди да отхвърли и да се отрече от Бог. Бог позволява на Сатана да се отнесе лошо с Йов, но не позволява това да застраши живота му, и Сатана не посмява да се възпротиви на Божията повеля. Точно както в последващата си работа се измъквах невредима от множество опасни ситуации. Това изцяло се дължеше на Божията грижа и защита. Всички тези преживявания ми показаха Божията власт и суверенитет. Ако Бог не позволеше на големия червен змей да ме хване, значи не можеше. Ако Той позволеше да ме арестуват, нямаше да мога да го избегна. Това прозрение ми вдъхна вяра. Чувствах се готова да поверя живота си в Божиите ръце и да се подчиня на ръководството Му.

По-късно научих, че полицията не е проверила дом, в който висшите водачи провеждаха събрания. Предвид това, че наближаваше събрание, се притеснявах да не би да изчакват момента да заловят още водачи. Ако водачите не бяха уведомени, можеха да ги арестуват и още хора щяха да бъдат въвлечени. Бързо нахвърлихме идеи и след известни перипетии, най-после уведомихме висшите водачи за ситуацията на църквата. Те ни казаха първо да се укрием от съображения за безопасността ни. Няколко дни след това дойде писмо от водачите, в което пишеше, че при арестите, проведени от големия червен змей в района ни, две къщи, ползвани за съхраняване на книги, са били претърсени. Бе останал само един дом и всичко трябваше да се премести незабавно. Тъй като от всички, които познаваха пазителите на книгите, само аз не бях арестувана и бях относително запозната с района и членовете на църквата, поискаха да помогна с преместването на книгите. Много добре знаех, че при тези обстоятелства щеше да е най-добре да отида и че това бе отговорност, която не можех да отхвърля. Но ситуацията сега беше толкова напрегната. Големият червен змей все още преследваше хора. Ако отидех във времена като тези, нямаше ли да се изложа на опасност? Чувствах се донякъде уплашена. Но си помислих как ситуацията е в Божиите ръце и без позволението на Бог големият червен змей нямаше да може нищо да ми стори. И така реших да помогна. Казах молитва: „Боже! Този дълг ми бе поверен и аз съм готова да изпълня отговорността си. Каквото и да се случи оттук насетне, искам да се подчиня на Твоите планове. Дори и да ме арестуват, дори и да ме изтезават, никога повече няма да бъда дезертьор. Ще Ти предложа предаността си и ще остана непоколебима в свидетелството си, за да засрамя Сатана!“.

И така поразпитах и открих дома, в който се съхраняваха книгите. Братът там каза, че седем или осем полицаи вече са идвали в къщата му и са извършили арест. Отвели съпругата му без обяснение и ги глобили 2 000 юана, но не открили съхраняваните там книги — те трябваше да бъдат преместени възможно най-скоро. Побързахме да натоварим книгите в колата. През цялото време, докато шофирах, сърцето ми не се осмели за миг да се отдалечи от Бог. В крайна сметка преместихме книгите на безопасно място без проблеми. Благодарих на Бог многократно.

Като се замисля за цялото това преживяване, виждам Божията мъдрост и всемогъщество, както и колко плитка е била вярата ми. Без арестите на големия червен змей нямаше да видя собствения си духовен ръст ясно и най-вече нямаше да видя себичността и страха си от смъртта, нито щях да разбирам всемогъщата Божия власт. Също така имах възможността да изпитам, че Бог наистина бди над нас и че докато се осланяме на Него, Той ще е с нас и ще ни открие път. Това проникновение е нещо, което нямаше как да получа в спокойна среда.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Защо не искам да поема бреме?

През октомври 2021 г. се обучавах за отговорник за видеопродукциите. Мои партньори бяха брат Лео и сестра Клер. Те изпълняваха този дълг от...

Намерих си мястото

След като повярвах в Бог, бях много ентусиазирана в стремежите си. Какъвто и дълг да ми отредеше църквата, аз послушно изпълнявах. Когато...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger