През лятото на 2020 г. отговарях за текстообработката в църквата. Един ден забелязах, че Ян Кан я бива с думите и пише доста добре. Показваше ясна мисъл в беседите си върху истината и изпълняваше дълга си с ентусиазъм. Исках да ѝ възложа текстообработката. След като проучих въпроса, установих, че повечето братя и сестри смятат нрава ѝ за арогантен и мислят, че тя винаги иска другите да я слушат и е трудно да се работи с нея, но е способна да приеме скастряне и разправа, да разсъждава върху себе си и да се опознава. Помислих си: „Дори и да е малко арогантна, щом приема скастряне и разправа, рано или късно ще се промени, така че не би трябвало да има големи проблеми“. Уредих я да започне да се занимава с текстовете на църквата. В потвърждение на мислите ми, като видях Ян Кан, я разобличих, че е арогантна и не приема предложенията на другите и споделих, че това е път на антихрист, за да видя какво мисли. Изглежда изпита угризения и каза: „Сестро, ако не беше твоето общение, нямаше да проумея колко сериозен е този проблем. Наистина имам арогантна природа — искам да се разкая“. Като видях, че го осъзнава донякъде и изглежда изпитва угризения, го приех за потвърждение на това, че Ян Кан няма сериозни недостатъци. Освен това работеше с ентусиазъм, така че я избрах за водач на екип. Но мина известно време, а от работата ѝ нямаше кой знае какви резултати. Сестра Ли Синмин, с която работехме, отиде да види какво става и установи, че Ян Кан и една друга сестра не могат да работят заедно. След общение обаче Ян Кан придоби известна самоосъзнатост. Не мислех този въпрос за важен. Веднъж на едно събрание водачът ми ме предупреди, че Ян Кан е доста арогантна и винаги иска другите да я слушат, че е тръгнала по пътя на антихрист и че е извършвала сериозни прегрешения преди. Искаше да следя и контролирам работата на Ян Кан повече и ме попита как се справя. По онова време аз бях много самоуверена и казах на водача с убеденост: „Вярно е, че Ян Кан е доста арогантна, но е способна да приема кастрене и разправяне, така че е подходяща“. Разказах на водача как веднъж се бях разправила с Ян Кан. След това забравих за предупреждението на водача.

Няколко месеца по-късно работата, която Ян Кан ръководеше, още не беше потръгнала. Когато отидох да проверя, Ян Кан ми съобщи, че сестра Лин Лан от екипа била с лоши качества и още не можела да схване принципите. Ян Кан трябвало да ѝ помага с всеки проблем, което ѝ изяждало много време и ѝ пречело да работи ефективно и бързо. Именно това забавяло работата. Като чух това, си помислих, че лошите ѝ резултати сигурно се дължат на проблема с Лин Лан. По-късно Синмин каза: „От работата на този екип никога нищо не излиза. Ян Кан е ръководител на екипа, проблемът не е ли в нея?“. Изразих бурно несъгласие, като чух това. Казах: „Ян Кан е доста арогантна, но е способна да приема кастрене и разправа, разбира принципите добре и е отговорна в изпълнението на дълга си. Не е възможно липсата на резултати да е заради нея. Лин Лан наистина няма качества, така че тя е тази, която спъва напредъка на работата. Ако направим подходящи промени в състава, Ян Кан може да използва силните си страни и работата им няма как да не потръгне“. Моите колеги не познаваха Ян Кан много добре, затова се съгласиха с предложението ми да преместим Лин Лан. Скоро след това изпратих Ян Кан да работи с едни братя и сестри, които още се обучаваха в текстообработката, за да напътства работата им. Смятах, че ако възложа на Ян Кан да обучава тези братя и сестри известно време, те със сигурност ще напреднат в работата си.

Месец по-късно открихме, че всички те са станали негативни и пасивни в изпълнението на дълга си и казват, че качествата им са лоши. Не само не напредваха, но и ефективността им спадаше. Бях много объркана. Преди пристигането на Ян Кан всички братя и сестри бяха истински ентусиазирани, но защо се потиснаха, след като тя пристигна? Тогава Синмин спомена, че според нея Ян Кан има проблем, и ме попита какъв човек е тя. Продължих да настоявам, че Ян Кан е човек, който приема истината. Синмин продължи: „Може и да приема да я кастриш и да се разправяш с нея лице в лице, но понякога се опъва, когато ѝ посочваме проблемите“. Бях изненадана: дали не се бях подвела по някакъв фалшив образ на Ян Кан? И така, скоро след това възложих на сестра Син И да проучи ситуацията там. Тя установи, че Ян Кан винаги налагала мнението си върху екипа и ако някой изкажел различна идея, тя упорито отричала възгледа му и накрая всички правели, каквото искала тя. След известно време всички братя и сестри започнали да смятат, че нямат качества за този дълг, защото идеите им винаги били отхвърляни, и вече не изказвали мненията си в работните дискусии, а само слушали Ян Кан. Ян Кан не само не разсъждавала върху себе си, но и често се оплаквала, че напрежението ѝ идва в повече и само нея я било грижа за работата, от което те чувствали, че те са причината работата им да не дава резултати, и се потискали още повече. Син И каза, че Ян Кан винаги се държи така. Почувствах се ужасно, като чух всичко това. Думите ѝ идваха като шамар след шамар. Осъзнах, че Ян Кан ми е показвала едно фалшиво лице, за да ме подведе и заблуди. Тя нямаше никаква истинска самоосъзнатост и ни най-малко не приемаше истината. Едва тогава осъзнах, че аз бях единствената причина за липсата на резултати в текстообработката, защото бях сляпа, нямах проницателност и бях избрала грешния човек. След това с колегите уволнихме Ян Кан заради поведението ѝ.

След уволнението на Ян Кан започнах да разсъждавам върху истинската причина за провала си. Един ден прочетох този откъс от Божиите слова: „Как да преценим дали хората действително познават себе си? Не можете просто да вземете предвид какво твърдят. Важното е да определите дали са способни да практикуват и да приемат истината. Хората, които действително разбират истината, не само имат истинско себепознание, но и са способни да практикуват истината, което е най-важното. Те не само говорят за истинското си разбиране, но и са способни действително да вършат това, което казват. Тоест техните действия напълно съответстват на думите им. Ако казаното от тях звучи ясно и приемливо, но не постъпват в съответствие с него и не го изживяват, те са станали фарисеи и лицемери и съвсем не са хора, които действително познават себе си. Много хора звучат убедително, когато разговарят за истината, но не осъзнават кога разкриват покварен нрав. Това хора, които познават себе си, ли са? Дали хората разбират истината, ако не познават себе си? Този, който не познава себе си, не разбира истината, и всички, които говорят празни приказки за себепознание, имат фалшива духовност и са лъжци. […] И така, на каква основа трябва да преценявате дали човек наистина познава себе си? Не бива да разчитате само на това, което казва. Трябва да проверите и какво действително се проявява в него. Най-простият начин е да проверите дали е способен да практикува истината. Това е най-важното. Способността на хората да практикуват истината доказва, че действително познават себе си, защото тези, които наистина се познават, проявяват покаяние, а само когато хората проявяват покаяние, те наистина познават себе си. Например човек може да знае, че мами, че таи куп дребни кроежи и интриги, а може и да е способен да разпознае, когато други разкриват измамността си. Затова трябва да проверите дали наистина се покайва и дали се отървава от измамността си, след като е признал, че мами. А ако отново прояви измамност, проверете дали изпитва вина и дали се чувства засрамен от това, че го е направил, и дали се разкайва искрено. Ако не изпитва никакво чувство на срам, да не говорим за покаяние, себепознанието му е повърхностно и небрежно. Той просто симулира дейност, а познанието му не е истинско“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В стремежа към истината помага единствено себепознанието). Разсъждавайки върху Божиите слова, осъзнах, че не съм способна да преценявам и да подбирам хора за работа. Преценките ни за другите не може да се основават само на разбирането, което твърдят, че имат. Най-важното е да се види как подхождат към проблемите, с които се сблъскват, и какво правят. Тези, които наистина обичат истината, могат да я приемат, а когато стане нещо, могат да търсят истината и да разсъждават върху себе си, могат да се разкайват и да се променят след това. Тези, които не обичат истината, може да говорят сладки приказки, но все си правят, каквото си искат, без изобщо да практикуват истината. Колкото и добро и дълбоко да изглежда разбирането им, всичко е фалшиво. Също като фарисеите — думите им звучаха много добре, много извисени, но в сърцето си се отвращаваха от истината. Те прилагаха Божиите слова на практика и изобщо не следваха Божиите заповеди. Когато Бог Исус се появи и вършеше делото Си, те яростно се съпротивляваха и Го осъждаха, за да защитят собствения си статус и поминък. В крайна сметка Го приковаха на кръста, извършвайки най-долния грях. Ясно е, че духовното познание, за което фарисеите непрестанно говореха, беше само за им се възхищават и да ги ценят другите, като ги слушат. Всичко е било фалшиво.

От разговорите си с Ян Кан бях направила извода, че е способна да приема истината, защото признаваше, че природата ѝ е арогантна, и казваше, че се разкайва. Но всъщност тя само казваше това пред мен, за да си помисля, че може да приеме кастрене и разправа. Правеше го само за да запази името и статуса си чрез преструвки, създавайки си фалшив образ, за да ми хвърли прах в очите и да ме залъже. Всъщност тя изобщо не приемаше истината. Нямаше самоосъзнатост, още по-малко се разкайваше или променяше. Искаше да командва навсякъде, където отидеше, и всички да я слушат. Никой не можеше да работи с нея и работата ѝ беше на вили и могили. Дори прехвърляше вината на друг с думите, че друга сестра няма качества, за да си помисля, че работата не върви именно заради тази сестра. Всичко, което казваше и правеше, беше една роля, една заблуда, а аз бях глупава, сляпа и непроницателна. Бях се хванала на лъжите ѝ, затова преместих тази сестра и смятах Ян Кан за отговорна и съвестна в изпълнението на дълга ѝ. В крайна сметка заради това църковната работа се забави. Бях сляпа за всичко! Почувствах дълбоко съжаление и вина, когато осъзнах това, особено когато прочетох следното в Божиите слова: „Всички лъжеводачи са слепи. Не могат да видят никакви проблеми, не могат да различат кои хора са зли или неверници и независимо кой прекъсва или смущава църковното дело, те не го осъзнават и дори възлагат важни задачи на объркани хора. Лъжеводачите се доверяват в голяма степен на всеки, когото повишават, и безгрижно му поверяват важна работа. В резултат на това тези хора объркват църковната работа, като засягат сериозно разпространението на евангелието и вредят на интересите на Божия дом. Лъжеводачите дори се преструват, че не знаят нищо за това. […] Те вече много са сбъркали, като са оползотворили неподходящия човек, а след това задълбочават грешката си, като никога не питат за неговата работа, не вникват в нея и не я проверяват, и като не я надзирават или наблюдават. Всичко, което правят, е да продължават да толерират този човек, който действа безразсъдно и върши прегрешения. Така работят лъжеводачите. Когато за даден елемент от работата липсват хора, лъжеводачите безгрижно уреждат някой да отговаря за него и толкоз. Никога не проверяват работата, нито ходят лично на място, за да си взаимодействат с човека, да го наблюдават и да се опитат да разберат повече за него. На някои места обстановката не е благоприятна за срещи и прекарване на време с този човек, но трябва да разпиташ за неговата работа и косвено да събереш сведения за това какво е правил и как го е правил — можеш да попиташ братята и сестрите или някой, който му е близък. Не е ли постижимо това? Но лъжеводачите дори не си правят труда да задават някакви въпроси — толкова са самонадеяни. В работата си те просто провеждат сбирки и проповядват доктрини, а когато сбирките приключат и работата е уредена, не правят нищо друго. Не продължават да проследяват или да се стараят да разберат дали човекът, когото са избрали, е способен да върши истинска работа. В началото не си разбирал този човек, но въз основа на неговите заложби, на повърхностните му проявления и на ентусиазма му си сметнал, че е подходящ за тази работа и затова си го оползотворил — в това няма нищо лошо, защото никой не знае какви ще се окажат хората. Но след като го повишиш, не трябва ли да проследиш и да проучиш дали върши истинска работа, как работи и дали е бил нехаен, ненадежден или се е отпускал? Тъкмо това е работата, която би трябвало да вършиш, но ти не правиш нищо такова, не поемаш никаква отговорност. Ти си лъжеводач и трябва да бъдеш освободен от длъжност и отстранен“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). Божиите слова разобличават такива лъжеводачи, които не вършат практическа работа, които са повърхностни и безпринципни в повишаването и обучението на другите и които назначават произволно хора, които не отговарят на принципните изисквания за важни задачи. Те наистина са безотговорни и когато назначат някой неподходящ човек, не успяват да контролират и следят работата му, а продължават нататък, щом сложат някого на позицията. Това сериозно пречи на църковната работа. Почувствах се ужасно от всичко, което бях направила. Не бях ли лъжеводач, който не само няма проницателност и добра преценка, но и не върши истинска работа? Ян Кан очевидно беше арогантен човек, тръгнал по пътя на антихрист, внасяше разруха в екипа, нападаше и потискаше братята и сестрите. Но аз нямах представа за това и вярвах на всичко, което тя казваше, защитавах я, позволявах ѝ да спъва и възпрепятства църковната работа. Бях с широко затворени очи! Първоначално ми липсваше проницателност и избрах Ян Кан, но когато резултатите ѝ продължаваха да са лоши, не изследвах въпроса и не проучих какво става с работата ѝ, а когато водачът и колегите ми споменаха за това, аз махнах с ръка и предпочетох да вярвам на собствените си очи. Цената на това беше няколко месеца слаби резултати. Което е по-лошо, ясно съзнавах, че работата, за която Ян Кан отговаряше, беше пълна каша, но продължавах да мисля, че е талантлива и я пратих да обучава нови служители. В резултат от нейното пренебрежение и нападките ѝ братята и сестрите живееха в неразбиране и негативност, което влияеше на работата им. Ако имах поне капка отговорност и желание да търся, щях да контролирам и следя работата на Ян Кан и много по-бързо да открия проблемите ѝ. Това се отрази толкова зле на работата. Един водач или работник с истинско чувство на отговорност и страх от Бог поема отговорности и върши нещата според принципите. Внимава кого повишава и назначава, изследва го и после следи и контролира работата му, за да се увери, че наистина е подходящ. А когато не е сигурен, още повече трябва да контролира и да изследва нещата и да премества или уволнява хората, щом разбере, че не са подходящи. Така ще се избегнат загуби за работата на църквата заради един грешен избор. Но моят избор на Ян Кан беше против принципите, а и след това не контролирах и не следях работата ѝ. Пренебрегнах дълга си и бях безотговорна. Бях като лъжеработниците, които не вършат практическа работа, разобличени в Божието слово.

Бях разстроена много дълго след това. Като знаех, че Ян Кан е наистина арогантна, защо не контролирах работата ѝ? Защо ѝ се доверявах толкова въпреки предупрежденията на всички? Прехвърлях това в ума си непрестанно. Един ден попаднах на този откъс от Божиите слова. „Лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разкрива Божието слово същината на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, лъжеводачите не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). „Ако нагласата ти е да настояваш упорито, да отхвърляш истината, да не приемаш предложенията на другите, да не търсиш истината, да имаш вяра само в себе си и да правиш само това, което искаш — ако това е твоето отношение, независимо от това какво прави или иска Бог, тогава каква е Божията реакция? Бог не ти обръща внимание, Той те оставя настрана. Нима не си своенравен? Нима не си надменен? Нима не смяташ, че винаги си прав? Ако си лишен от покорство, ако никога не търсиш, ако сърцето ти е напълно затворено и се противопоставя на Бог, тогава Бог не ти обръща внимание. Защо Бог не ти обръща внимание? Защото ако сърцето ти е затворено за Бог, можеш ли да приемеш Божието просветление? Можеш ли да почувстваш, когато Бог те упреква? Когато хората са непреклонни, когато сатанинската и зверската им природа избуяват, те не чувстват нищо от това, което Бог прави и каквото и да прави Той е безполезно — а Бог не върши безполезно дело. Ако приемаш такова упорито враждебно отношение, всичко, което Бог прави, остава скрито за теб, Бог няма да върши излишни неща. Когато си толкова упорито враждебен и затворен, Бог никога не би направил нещо в теб насила, не би ти наложил нещо, не би се опитвал да те развълнува и просвещава отново и отново — Бог не постъпва така. Защо Бог не постъпва така? Най-вече защото Бог е видял в теб определен вид нрав — зверска природа, която изпитва неприязън към истината и не се поддава на разума. А мислиш ли, че хората могат да контролират дивото животно, когато се прояви зверската му природа? Дали викането или крясъците по него вършат работа? Има ли смисъл то да се вразумява или утешава? Смеят ли хората да го доближат? Има добър начин да се опише това: то е неподатливо на разума. Какво прави Бог, когато зверската ти природа лумне и не се поддаваш на разума? Бог не ти обръща внимание. Какво още има да ти каже Бог, щом не се поддаваш на разума? Да говори повече е безполезно. А когато Бог не ти обръща внимание, благословен ли си или страдаш? Получаваш ли някакви ползи или претърпяваш загуба? Несъмнено ще претърпиш загуба. И кой причини това? (Ние го причинихме.) Ти го причини. Никой не те е карал да се държиш така, но въпреки това се чувстваш разстроен. Нима не си го навлече сам? Бог не ти обръща внимание, не можеш да почувстваш Бог, в сърцето ти цари мрак, а животът ти е посрамен — ти сам си го навлече, заслужаваш си го“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част).

Божиите слова разкриха точното ми състояние. Никак не търсех принципите на истината в изпълнението на дълга си. Бях самоуверена, арогантна и твърдоглава. Бяха ме предупредили много пъти, но аз не се вслушвах, а упорито се придържах към собствените си представи. Бях толкова неразумна. Изобщо не познавах Ян Кан отпреди и като чух оценките на другите за нея, продължих да си въобразявам и да мисля, че арогантният ѝ нрав няма кой знае какво значение. Разговарях с нея и я разобличих, и като видях, че тя уж го прие и изрази разкаяние, сметнах, че приема истината. Вярвах твърде много на очите си и нямах намерение да търся. Прочетох в Божиите слова: „Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Бог е Господ на сътворението и вижда всичко. Той не съди по външността на хората. Аз съм просто едно покварено човешко същество, което не притежава и капка от истината и не може да прозре нищо, но бях достатъчно арогантна да повярвам на мимолетните си впечатления, лекомислено да се доверя на Ян Кан и да я повиша във водач на екип. Колкото и пъти да ме предупреждаваха и колкото и неуспешна да беше работата ѝ, аз бях все така уверена, че не може да съм я преценила погрешно. Това забави работата за няколко месеца. Бях толкова арогантна и твърдоглава. Що за изпълнение на дълг беше това? Та аз просто вършех зло! Хората са дълбоко покварени от Сатана и нашите покварени нрави са дълбоко вкоренени. Преди да добием истината и да променим нравите си, ние живеем според сатанинските си нрави. Арогантни и измамни сме и никак не може да ни се има доверие. Що се отнася до човешката природа и същина, ако не разбираме истината и не познаваме съответния човек отдавна, е много трудно да се прецени. Но аз бях арогантна и самоуверена. Не разбирах истината и не можех да вниквам у хората, а упорито се придържах към възгледите и представите си. Колкото и да ме предупреждаваха, аз отказвах да го приема. Просто продължавах да правя, каквото си искам. Бях толкова неразумна. Спомних си, че Бог казва, че фарисеите са „упорити, надменни и не се подчиняват на истината“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята). Те бяха пълни с представи и въображаеми идеи за Божието дело. Когато Господ Исус се появи да върши делото си, те все така упорито се придържаха към представите си. Колкото и авторитетни и мощни да бяха словата и делата на Господ Исус, те не ги приемаха въобще, а яростно Го отричаха и осъждаха и в крайна сметка Го приковаха към кръста. Тяхната твърдоглавост, арогантност и неразумност ги докара дотам да не приемат Божието дело, а да осъждат Бог и да Му се противят, заради което накрая бяха наказани и проклети от Бог. Тогава осъзнах, че нравът, който бях проявявала, беше също като на фарисеите и че бях тръгнала по техния път на противопоставяне на Бог. Ако не се справех с арогантния си и твърдоглав нрав, щях и аз да започна да се противя на Бог и рано или късно щях да оскърбя Божия нрав и да бъда изоставена и пропъдена от Него. Като осъзнах това, много се уплаших и се втурнах да се моля, да се изповядам и да се покая.

След това прочетох в Божиите слова: „С каквото и да се занимавате, трябва да се научите да търсите истината и да ѝ се подчинявате. Който и да ви съветва, дори и малко дете да е, ако съветът съответства на истините принципи, трябва да го приемете и да му се подчините. Каквито и проблеми да има човек, ако думите и съветите му съответстват напълно на истините принципи, трябва да ги приемете и да им се подчините. Ако постъпвате така, резултатите ще са добри и ще съответстват на Божиите намерения. Най-важното е да се вгледаш в мотивите си, както и в принципите и методите, с помощта на които се справяш с нещата. Ако твоите принципи и методи произтичат от човешката воля, от човешките мисли и представи или от сатанински философии, то те са непрактични и определено няма да са ефективни. Причината за това е, че източникът на твоите принципи и методи не е правилен и не съответства на истините принципи. Ако възгледите ти се основават на истините принципи и ако се водиш от тях, то несъмнено ще се справяш с всичко правилно. Дори и в този момент някои хора да не приемат начина, по който се справяш с нещата, дори и да таят представи за него или да му се противопоставят, след време той ще се докаже. Това, което съответства на истините принципи, води до все по-положителни резултати, докато онова, което не им съответства, води до все по-негативни последици, макар и в дадения момент да отговаря на представите на хората. Всички ще се уверят в това. С каквото и да се занимавате, не бива да се подчинявате на човешките ограничения и не бива да отсъждате самостоятелно. Първо трябва да се помолите на Бог и да потърсите истината, а след това — да изследвате и да разговаряте с всички по този въпрос. Каква е целта на общението? Тя е да можете да вършите всичко точно според Божиите намерения и да постъпвате в съответствие с Божиите намерения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за справяне с покварения нрав). Този откъс ми показа пътя напред. Когато се сблъскаме с проблем, трябва да търсим истината. Не може да сме арогантни или да действаме според личните си представи и въображаеми идеи. Трябва да загърбим себе си, да потърсим отзиви, да слушаме другите и да действаме въз основа на принципите на истината. Само ако изпълняваме дълга си по този начин, ще можем да спечелим напътствието на Бог и ще постигнем резултати в работата си. Ако постъпваме така, ще сме сигурни, че не вършим зло и не се противим на Бог. Научих урока си от този провал и се постарах да действам според Божиите слова, да търся мнението на другите, когато възникне нещо, и да спра да се придържам към собствените си мнения и идеи.

Много скоро забелязахме, че откакто Уан Дзюен беше повишена в началник, работата на екипа ѝ очевидно куцаше. Обсъдих това с няколко колеги. Син И се чудеше дали това не е заради Уан Дзюен. Мислех, че макар и Уан Дзюен да е малко арогантна, тя явно истински копнееше за истината и проявяваше голяма искреност, когато ѝ се изтъкваше някой неин недостатък. Струваше ми се, че няма проблем с нея. Тъкмо щях да кажа какво мисля и си спомних урока, който бях научила от предишния си провал. Когато Син И спомена, че Уан Дзюен сигурно има проблем, а аз не знаех истината и не бях сигурна какъв е случаят, не можеше да проявявам арогантност и упорство. Спомних си Божиите слова: „Ако хората искат да бъдат просветлени и водени от Бог и да получат Божията благодат, каква трябва да е тяхната нагласа? Те често трябва да имат нагласа за търсене и покорство пред Бог. Независимо дали изпълнявате дълга си, общувате с другите или се справяте с някакъв конкретен проблем, пред които сте изправени, трябва да имате нагласа за търсене и покорство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Без да разбирам ситуацията докрай, не можех на сляпо да преценя дали лошите резултати от работата бяха свързани с Уан Дзюен. Трябваше да вникна в нещата и да изслушам мненията на всички, а след това да взема решение според принципите. После, след като разпитах и разговарях за съответните истини с колегите си, установих, че Уан Дзюен има арогантен, злостен и измамен нрав. За да запази името и статуса си, тя винаги рецитираше високопарното си мнение и размахваше професионалните си познания в дискусиите с другите, за да промени гледните им точки подмолно и да ги накара да я слушат. И за да не кажат, че е властна, тя казваше с престорено смирение „не съм сигурна, че съм права“ или „може и да не съм права“, от което всички вадеха заключението, че тя знае какво прави, следваха я сляпо и правеха, каквото тя иска. В резултат от това работата им винаги се бавеше и не постигаха нищо. Макар и да изглеждаше, че Уан Дзюен търси мнението на всички останали, в сърцето си тя изобщо не приемаше истината. Тя криеше авторитарната си природа зад маска, за да подвежда и контролира другите и да ги накара да я слушат. После прочетохме какво казва Бог за разчитането на дарби в работата и това ни разкри още по-ясно, че Уан Дзюен нямаше разбиране за принципите. Тя просто използваше красноречието си, добрата си памет и заучените си доктрини, за да се перчи, но в действителност нямаше пътища за практикуване. Въз основа на дългосрочните резултати видяхме, че тя е тръгнала по пътя на антихрист, и я уволнихме в съответствие с принципите. След уволнението ѝ застоят в работата на екипа ѝ беше преодолян бързо и делата им потръгнаха.

От този опит наистина разбрах, че ако не търсим принципите на истината в дълга си, а само разчитаме на арогантния си нрав в действията си, това значи, че може да започнем да вършим зло и да се противим на Бог във всеки момент, с което да оскърбим нрава Му. Също така разбрах колко е важно да търсим истината и да преценяваме хората и нещата в съответствие с Божието слово. Това е единственият начин да избегнем погрешни действия и да удовлетворим Бог в изпълнението на дълга си. Слава Богу!