От Ли Сюе, Китай

През 2021 г. бях избрана за църковен водач. Тъй като преди това винаги бях изпълнявала само отделни задачи, бях доста незапозната с цялостната работа на църквата и се притеснявах, че ако не се справя добре, ще бъда освободена, а това би било много срамно. Но си помислих: „Какъвто и дълг да изпълняваме на всеки етап, той е предопределен от Бог, така че след като братята и сестрите ме избраха за водач, означава ли това, че ме смятат за подходяща за задачата?“. Така реших да приема дълга и да се опитам да го изпълня, като се обучавам. По-късно, когато с партньорката ми, сестра Джоу Юн, си разпределяхме задачите, аз избрах няколко задачи, в които бях донякъде умела, тъй като мислех, че ако работя усилено, би трябвало да мога да свърша добре работата. Не след дълго дойде време да обобщим работата и осъзнах, че в нея има много детайли, които не разбирам, и занапред исках да подходя към работата по по-конкретен начин. Но когато действително се опитах да го направя, установих, че не е толкова просто, колкото си мислех, и имаше много проблеми и трудности, които дори не знаех откъде да подхвана. Помислих си: „Изпълнявам този дълг почти два месеца, а все още има много работа, която не съм свършила както трябва. Ще каже ли висшестоящият водач, че ми липсва работоспособност да се справя с този дълг?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-голямо напрежение чувствах, затова исках да говоря с висшестоящия водач да ми възлага единични задачи. Така поне нямаше да изглеждам толкова некомпетентна. Така че казах на водача: „Чувствам, че заложбите ми са лоши и не съм подходяща да ръководя църковната работа. Предпочитам вместо това да изпълнявам единични задачи“. Водачът каза: „Нормално е да чувстваш напрежение, когато започваш работа за първи път, ще се почувстваш по-добре, след като се обучаваш известно време“. Когато чух водача да казва това, си помислих: „Значи това е просто защото не съм обучавала дълго. Ако се обучавам още малко и положа усилия, ще мога ли да се справя добре с работата?“. След това продължих да се отдавам напълно на дълга си, като се учех от Джоу Юн, щом се натъкнех на нещо, което не разбирах. Постепенно успях да схвана част от работата.

През юни 2022 г. Джоу Юн беше преназначена на друг дълг, а църковната работа беше поета от мен и новоизбрания водач, сестра У Фан. Но аз не бях много запозната с работата, за която отговаряше Джоу Юн, и тъй като по това време У Фан не се чувстваше добре, повечето работа падна на моите плещи и чувствах голямо напрежение. Тъй като ми липсваха много професионални умения, по време на събранията можех само да разговарям с братята и сестрите, за да преодолея някои от техните състояния, но не се занимавах с проблемите и отклоненията, възникнали в работата. Веднъж, когато отидох на събрание, братята и сестрите казаха: „Когато Джоу Юн беше тук за събранията, винаги щом зацикляхме в работата си, тя реално проучваше причините и решаваше проблемите, но когато ти идваш на събранията, просто преодоляваш състоянията и рядко ни помагаш да анализираме и обобщим работата си. Срещаме трудности, защото лошото ни изпълнение на работата се отразява на състоянията ни“. След това братята и сестрите ми препоръчаха да гледам видеоклипа със свидетелство за преживяване „Как станах лъжеводач“. Помислих си: „Те казват, че не съм толкова добра колкото Джоу Юн. Дали пък не смятат, че нямам никаква работоспособност, и не започват да ме прозират? Ще ме докладват ли? Цялостните резултати от работата на църквата напоследък не са много добри и ако наистина ме докладват, а висшестоящият водач проучи работата, със сигурност ще каже, че заложбите ми са лоши и че след толкова дълго време все още не съм способна да се справя с работата. Ако се стигне дотам да бъда докладвана и освободена от длъжност, това ще е толкова срамно. По-добре просто да поема отговорност и да напусна предварително, така поне ще демонстрирам известно самосъзнание“. През този период мисълта да поема отговорност и да напусна ми минаваше от време на време. Един ден случайно чух У Фан и висшестоящият водач да обсъждат някои отклонения в работата ми. Помислих си: „Дали и те не смятат, че ми липсват заложби и работоспособност?“. После си помислих за това, че работата напоследък не е дала никакви резултати и за нещата, които братята и сестрите бяха казали за мен, затова написах заявление за напускане.

След като го изпратих, се почувствах неспокойна. Помолих се на Бог и потърсих дали напускането ми е съгласно принципите. По-късно прочетох, че в „Принципите за поемане на отговорност и напускане“ се казва: „(1) Всеки лъжеводач или лъжеработник, който не приема истината, който не може да върши реална работа и който от известно време е лишен от делото на Светия Дух, трябва да поеме отговорност и да напусне; (2) Всеки, който отказва да издава или да прилага работните разпоредби или проповедите и общението, като възпрепятства Божиите избраници да бъдат ръководени и пастирувани от Горното, трябва да поеме отговорност и да напусне; (3) Всеки, който нарушава работните разпоредби и действа своеволно, като причинява голяма загуба и бедствие на делото на Божия дом и на Неговите избраници, трябва да поеме отговорност и да напусне“ (170 принципа за практикуване на истината, Принципите за поемане на отговорност и напускане). Видях, че е принципно водачите и работниците да поемат отговорност и да напускат. Тези водачи и работници, които не могат да вършат действителна работа, които не изпълняват работните договорености или възпрепятстват работата и които причиняват значителни загуби на делото на Божия дом, трябва да поемат отговорност и да напуснат. Като се погледнах въз основа на принципите, видях, че докато бях водач, въпреки че резултатите бяха малко лоши, аз не забавях, нито възпрепятствах напредъка на работата, и не бях напълно неспособна да върша действителна работа. Точно както щом работата по поенето беше възпрепятствана, чрез моето търсене и общение, състоянията на напояваните новодошли се подобриха малко и те започнаха да изпълняват дълга си според възможностите си. Понякога неспособността ми да прозирам проблемите водеше до неправилно изпълнение на работата или до отклонения. Въпреки това, чрез търсене на съответните принципи, успявах да променя нещата и не прекъсвах, нито смущавах делото на църквата. Освен това преди не бях служила като водач или работник и не разбирах принципите, свързани с различните задачи, но чрез учене и обучение постепенно успях да схвана някои принципи и да посочвам някои проблеми. Въпреки че решенията ми не бяха изчерпателни, не бях напълно неспособна да върша действителна работа. Съдейки по принципите, видях, че не съм достигнала момента, в който трябва да поема отговорност и да напусна. И така, потърсих и размишлявах, като се питах: „Защо, когато се сблъсках с тези въпроси, не потърсих истината, нито обобщих причините за липсата на резултати в работата си, а почувствах нуждата да поема отговорност и да напусна?“. Помислих си за Божиите слова: „Вместо да търсят истината, повечето хора прибягват до дребните си интрижки. Собствените им интереси, престиж и мястото или позицията, която заемат в съзнанието на другите хора, са от голямо значение за тях. Това са единствените неща, които ценят. Вкопчват се в тях с желязна хватка и ги смятат за свой живот. А как Бог гледа на тях и как се отнася към тях, е от второстепенно значение. За момента те пренебрегват тези неща и се съобразяват само с това дали са начело на групата, дали другите ги гледат с възхищение и дали думите им имат тежест. Първата им грижа е да заемат тази позиция. Когато са в група, почти всички хора търсят този вид положение, този вид възможности. Когато са много талантливи, разбира се, искат да са на върха. Ако са със средни способности, пак искат да заемат по-висока позиция в групата. А ако заемат ниска позиция в групата, със средни заложби и способности, също искат другите да ги гледат с възхищение, а не да ги подценяват. Престижът и достойнството на тези хора са там, където теглят чертата: те трябва да се придържат към тези неща. Не могат да бъдат почтени и не притежават нито Божието признание, нито Неговото приемане, но в никакъв случай не могат да изгубят уважението, статуса или почитта, към които са се стремили сред другите — а това е нравът на Сатана. Но хората не осъзнават това. Тяхното убеждение е, че трябва да се вкопчват в тази частица престиж до самия край. Не осъзнават, че само когато напълно се откажат от тези суетни и повърхностни неща и ги загърбят, ще се превърнат в истинска личност. Ако хората бранят тези неща, които би трябвало да отхвърлят, с цената на живота си, то животът им е загубен. Те не знаят какъв е залогът. И така, когато действат, винаги затаяват нещо, винаги се опитват да защитят собствения си престиж и статус, поставят ги на първо място, говорят само за собствените си цели, за собствената си фалшива защита. Всичко, което правят, е за тях самите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог разобличава това, че ако човек цени репутацията и статуса си повече от живота си, той разкрива сатанински нрав. Чрез размишление осъзнах, че причината, поради която исках да напусна, беше главно, за да защитя репутацията и статуса си и защото бях прекалено загрижена за статуса си. Когато работата беше неефективна и братята и сестрите посочваха отклонения и проблеми в моята работа, се страхувах да не кажат, че съм лъжеводач и че заемам позиция, без да върша действителна работа. Не исках другите да ме гледат отвисоко или да казват, че не ставам, затова, за да защитя репутацията и статуса си, исках да се оттегля напълно, така че братята и сестрите поне да видят, че все още имам известно самосъзнание, като по този начин запазя последната частица от достойнството си. В действителност отклоненията и недостатъците в моя дълг, които братята и сестрите посочиха, бяха верни, и те ми помагаха, като същевременно защитаваха и делото на църквата, но аз не го приех положително. Вместо това предположих, че смятат, че имам лоши заложби и ми липсва работоспособност, и още повече се уплаших да не кажат, че съм лъжеводач, който не може да върши действителна работа, и че това би означавало, че не мога повече да се покажа пред хората. Затова бях по-склонна да напусна, отколкото да загубя репутация и статус. Въпреки че лошите резултати от моята работа бяха свързани с липсата ми на работоспособност, това не беше основната причина за желанието ми да напусна. Основната причина беше, че видях, че не съм свършила добре работата си и съм уронила репутацията си пред братята и сестрите, затова предпочетох да се откажа от своя дълг и отговорности, вместо да загубя репутацията и статуса си в сърцата на другите. Осъзнах, че ценя репутацията си повече от своя дълг и от истината и че ако не променя това свое състояние, накрая няма да придобия нищо!

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховната отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самия му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. В това отношение си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият цялостно и задълбочено разбиране за това как да се отнасят към Божиите поръчения и най-малкото трябва да разберат: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговото възхваляване на човека, Неговата специална проява на благодат към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Отново и отново размишлявах върху Божиите слова. Тези слова съдържаха правосъдие и аз се чувствах притеснена и виновна. За да защитя репутацията и статуса си, поех отговорност и напуснах, и дори си мислех, че проявявам самосъзнание, но в Божиите очи природата на това беше предателство. Църквата ми беше дала възможност да бъда водач, за да защитавам църковното дело и същевременно да практикувам навлизане в различни аспекти на истината. Така Бог ме извисяваше и също така ми възлагаше бреме. Ако имах дори малко човешка природа и разум и богобоязливо сърце, тогава нямаше да искам да напусна и да предам Бог, и колкото и трудна да беше работата, просто щях да се моля и да се уповавам на Бог, правейки всичко възможно да изпълня своите отговорности според способностите си, и най-малкото нямаше да позволя делото на църквата да бъде засегнато. Но когато срещнах трудности в своя дълг и работата беше засегната, аз не само че не успях да защитя делото на църквата, но и се отдръпнах. Бях напълно наясно, че У Фан току-що е станала водач и не е запозната с работата, и че все още има много нерешени въпроси в църковното дело, но въпреки това избрах да напусна. Видях, че съвестта ми е изгубила предназначението си. Като осъзнах това, се помолих с покаяние на Бог: „Боже, не искам повече да живея според покварения си нрав. Независимо какви трудности срещам в своя дълг, повече няма да искам да напускам и докато все още мога да изпълнявам този дълг, съм готова да се уповавам на Теб, за да го върша добре“.

След това започнах да търся решения въз основа на моите недостатъци. Прочетох Божиите слова: „Като водач, след като организираш работата, трябва да проследиш нейния напредък. Дори да не си запознат с тази област на работа — дори да нямаш никакви познания за нея — можеш да намериш начин да си свършиш работата. Можеш да намериш някого, който наистина я схваща, който разбира въпросната професия, за да извърши проверка и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да проследиш работата. Независимо дали си запознат с въпросната професия или дали я разбираш, или не, най-малкото трябва да ръководиш работата, да я проследяваш, непрекъснато да правиш справки и да задаваш въпроси за нейния напредък. Трябва да схващаш тези въпроси. Това е твоя отговорност, това е част от твоята задача“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Бог е разговарял за много конкретен път за практикуване за това как водачите и работниците трябва да вършат действителна работа. Водачите и работниците трябва действително да участват в работата, да проучват причините, поради които работата на братята и сестрите е неефективна, да участват в обсъждания за търсене на решения, а не просто да изпълняват работата или просто да предоставят повърхностно общение по намерените проблеми и да смятат, че с това е приключено. Те също така трябва да установят причините за тези проблеми и да ги проследят подробно. Ако е проблем със състоянията на братята и сестрите, те трябва действително да провеждат общение за истината, за да го разрешат, а ако е проблем с уменията, трябва да обобщават и да учат заедно с братята и сестрите, за да намерят решения. В миналото си мислех, че не разбирам работата, свързана с професионалните умения, и че е достатъчно да провеждам общение, за да преодолея състоянията на братята и сестрите, но сега осъзнах, че това е отклонение, тъй като простото общение за състоянията не разрешава действителните проблеми и работата все още няма да даде резултати. Това изисква водачите и работниците да работят хармонично с братята и сестрите, за да търсят решения, и да намират съответните принципи, за които да разговарят, и заедно да навлизат в тях. Когато разбрах тези неща, състоянието ми се подобри. През следващите няколко дни висшестоящият водач също разговаря и ми помогна, и накрая църквата не се съгласи с моето напускане. Когато видях колко непокорна съм била, а Божият дом все пак ми бе дал възможност, се почувствах дълбоко задължена на Бог и бях готова да променя предишното си отношение към дълга си, и да започна да работя както трябва. Оттогава нататък, когато възникнеха проблеми в работата, обсъждах и общувах с братята и сестрите, а ако имаше проблем с уменията, се консултирах и търсех предложения от братята и сестрите, и също така действително намирах принципи и съответните професионални знания, за да уча спрямо трудностите в своя дълг. След известно време резултатите, които братята и сестрите получаваха в своя дълг, се подобриха донякъде.

По-късно, чрез общение с братята и сестрите, придобих по-дълбоко разбиране за причините, поради които исках да напусна. Прочетох някои от Божиите слова: „Хората не бива да се смятат за много съвършени, много изтъкнати, много благородни или много отличаващи се от другите; всичко това произтича от надменния нрав и невежеството на човека. Ако човек винаги си мисли, че се отличава от другите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не може да приеме недостатъците си и не може да се изправи лице в лице с грешките и провалите си, това се дължи на надменен нрав“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки). „Надменните и самоправедни хора често са такива. Бог казва да не проявявате нетърпение относно решенията, Той казва да търсите истината и да действате с принципи, но надменните и самоправедните хора не обмислят внимателно тези Божии изисквания. Вместо това те настойчиво се опитват да изпълняват нещата с прилив на сила и енергия, да правят нещата по спретнат и красив начин и за миг да задминат всички останали. Искат да са свръхчовеци и отказват да са обикновени хора. Нима това не означава да вървиш срещу законите на природата, които Бог е отредил на човека? (Да.) Те очевидно не са нормални хора. Липсва им нормална човешка природа и са твърде надменни. Пренебрегват изискванията, които са в обхвата на нормалната човешка природа, отредена от Бог за човечеството. Пренебрегват критериите, които могат да достигнат хората с нормална човешка природа, отредени от Бог за човечеството. Затова те презират Божиите изисквания и смятат: „Божиите изисквания са твърде ниски. Как може вярващите в Бог да са нормални хора? Те трябва да са някакви изключителни хора, индивиди, които надминават и превъзхождат обикновените хора. Трябва да са велики и прочути личности“. Те пренебрегват Божиите слова, като си мислят, че макар Божиите слова да са правилни и да са истината, те просто са твърде прости и обикновени, затова пренебрегват словата Му и гледат на тях отвисоко. Но точно в тези нормални и обикновени слова, толкова презирани от тези така наречени свръхчовеци и велики личности, Бог посочва принципите и пътищата, които хората трябва да спазват и да практикуват. Божиите слова са толкова искрени, обективни и практически. Те изобщо не поставят високи изисквания към хората. Всички те са неща, които хората могат и трябва да постигнат. Стига хората да имат поне малко нормален разум, не бива да се опитват да се носят в облаците, а вместо това трябва да приемат Божиите слова и истината здраво стъпили на земята, да изпълняват добре дълга си, да живеят пред Бог и да смятат истината за принцип на своите постъпки и действия. Те не бива да са крайно амбициозни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че желанието ми да напусна се дължи на моя надменен нрав. Не се поставях на мястото на обикновен човек и се надценявах. Мислех, че щом братята и сестрите са ме избрали за водач, това показва, че всички ме възприемат положително. Затова исках да изпълнявам добре своя дълг, за да докажа, че съм способна, и да спечеля похвалата на братята и сестрите. Въпреки това, когато не успях да го постигна, не можах да се изправя открито пред своите недостатъци и слабости и още по-малко бях в състояние да се изправя правилно пред своите провали. Когато за първи път станах водач, исках да се отлича в работата си, за да накарам другите да ми се възхищават, но след известно време все още не бях усвоила напълно принципите и в работата ми продължаваха да възникват проблеми. Затова се чувствах напълно неспособна. Особено след като Джоу Юн беше преназначена, видях, че макар да върша много работа, тя все още е пълна с проблеми и отклонения. Не само братята и сестрите не признаваха моята работа, но дори и водачите посочваха моите отклонения и проблемите в нея. Почувствах, че ми липсват работоспособност и заложби, затова се предадох и се опитах да напусна. Видях, че съм имала твърде високо мнение за себе си, като мислех, че като водач не мога да си позволя провали или отклонения в своя дълг, в противен случай не бих изпълнявала ръководния си дълг, което би означавало, че създавам проблеми и ми липсва разум. Неизбежно е един нормален човек да има недостатъци и неща, които не може да постигне в своя дълг, и това е напълно нормално в Божиите очи, защото хората са просто обикновени хора и не могат да надминат обхвата на нормалната човешка природа, установен от Бог. Преди бях изпълнявала само отделни задачи и не се бях занимавала с цялостната работа на църквата, и в съчетание със средните ми заложби, навлизах бавно в принципите за различните църковни задачи. Това означаваше, че е нормално да възникват отклонения и недостатъци в дълга ми. Когато братята и сестрите ги посочваха, точно тогава трябваше да навляза в принципите, но не можех да се отнеса към това правилно и винаги когато в работата ми възникнеха проблеми или отклонения, ги възприемах като отричане на моята работоспособност. Като размишлявах върху това поведение, осъзнах, че всъщност наистина съм била надменна и невежа и че съм имала твърде високо мнение за себе си. Най-фаталният ми недостатък беше, че бях много надменна, но не се познавах. Братята и сестрите ми даваха насоки, но аз не ги приемах и изобщо не се възприемах като обикновен човек. Видях, че напълно ми е липсвал разум.

След известно време резултатите от видеообработката, за която отговарях, не се оказаха много добри и висшестоящият водач посочи някои проблеми. Когато видях проблемите, разобличени в работата, си помислих: „Какво ще си помисли водачът за мен? Тя със сигурност ще каже, че не съм успяла да надзиравам работата според принципите и че не съм вършила действителна работа“. Но не се чувствах твърде възпряна, тъй като разбрах, че като ми посочва недостатъците и пропуските в моя дълг, водачът ми помагаше да изпълнявам добре своя дълг, затова успях да подходя правилно към тези неща. Впоследствие аз и братята и сестрите изучавахме заедно съответните технически знания във връзка с повдигнатите от водача въпроси и след това действително анализирахме и обобщихме проблемите с видеоклиповете. Този вид реално сътрудничество помогна да се коригират някои от проблемите и отклоненията в работата, а братята и сестрите придобиха известна насока в своя дълг. Чрез това преживяване осъзнах, че да се избягват трудностите, не е начин за решаване на проблемите, че е от решаващо значение да се търси истината и да се учи как да се разбират принципите, и че само чрез изпълняване на дълга в съответствие с принципите работата може да даде резултати. Сега се чувствам много по-облекчена и благодаря на Бог за Неговото напътствие!