Започнах да надзиравам видеообработката през ноември 2018 г. Ежедневно бях кълбо от нерви заради многото работа. Трябваше да разрешавам какви ли не проблеми и да проследявам работата на другите. Не можех да се отпусна. След известно време Дженифър започна да често оценява видеоклиповете ни и да твърди, че всички проблеми са заради недостатъчното усилия. При вида на тези нейни съобщения изпитвах силна съпротива. Вече давахме най-доброто от себе си, за да допускаме минимално грешки, което само по себе си не беше никак лошо постижение. Дали тя просто не проточваше работата, като се хващаше за дреболии? Така и не приех предложенията ѝ сериозно. Смятах, че прави от мухата слон и бави работата ни. Един ден си уговорих среща с Дженифър, за да поговорим. Използвах някои принципи, за да споделя как придирчивостта ѝ се отразява на работния ни процес. Изненадах се, че веднага след общението тя каза с груб тон: „Това е само един аспект от този принцип. Не забравяй обаче, че принципите не са извинение за небрежно и безотговорно поведение в изпълнение на дълга. Това са две различни неща. Не ги бъркай“. Като чух думите ѝ, макар да не отговорих нищо, си помислих „Да не искаш да кажеш, че аз съм небрежна и безотговорна? Очевидно се заяждаш и забавяш работата, а критикуваш мен! Какво от това, че има някои малки проблеми? Те изобщо не се отразяват на качеството на видеоклиповете и вече имаме много добри материали. Нямаш представа колко сме натоварени, а просто се хващаш за дребни проблеми и се държиш така с мен. Толкова си арогантна!“. След това отказвах да общувам с Дженифър. Ако тя отбележеше проблем, аз възразявах и емоциите ми надделяваха в разрешаването на проблема.

След това почти всяка втора седмица Дженифър изготвяше обобщена обратна връзка за проблемите в работата. Веднъж дори сподели тази обратна връзка с водача. Щом научих за това, побеснях. Бяхме допуснали някои грешки, но при това ежемесечно натоварване нима не бе нормално да има някои малки пропуски? Нужно ли беше наистина да го казва на водача? Вторачваш се в дреболии, имаш твърде високи стандарти. Ние — твоите братя и сестри — машини ли сме за теб? Нима не можем да допускаме грешки? Колкото повече мислех, толкова по-гневна ставах. Когато водачът дойде да поговори с мен, директно посочих с пръст Дженифър и казах, че е ужасно арогантна. Тя нямаше самоосъзнатост, а само посочваше проблемите ни. Водачът разбра, че нямам самоосъзнатост и сподели, че трябва да се отнасям с Дженифър подобаващо. Каза ми да помисля над себе си и да извлека поука. Аз обаче бях глуха за думите на водача. Отложих разрешаването на посочените от Дженифър проблеми и не вложих усилия в това да помисля как да избягвам подобни проблеми в бъдеще. Знаеше ли тогава, че не си в добро състояние? Смътно го осъзнавах и потърсих Бог в молитва. Помолих го да ми помогне да науча урока си да добия самоосъзнатост за това.

Веднъж, по време на духовната си практика, прочетох някои от Божиите думи, с чиято помощ донякъде добих осъзнатост за състоянието си. Божиите слова гласят: „Когато хората говорят за правилно и грешно, те се опитват да изяснят дали определено нещо е правилно или грешно. Докато въпросът не се изясни и не се разбере кой е бил прав и кой — крив, те не спират и се втренчват в неща, за които няма отговор. Какъв е смисълът от такова поведение? В крайна сметка правилно ли е да се говори за правилно и грешно? (Не.) Къде е грешката? Това изобщо свързано ли е с практикуването на истината? (Няма никаква връзка.) Защо казвате, че няма връзка? Да се говори за правилно и грешно не е придържане към истините принципи, не е обсъждане на истините принципи, нито е общение за тях. Вместо това хората все обсъждат кой е бил прав и кой крив, кой е постъпил правилно и кой е сгрешил, кой е бил разумен и кой не, кой е имал основателна причина и кой не, и кой се е изказал по-смислено. Ето това изследват. Когато Бог подлага хората на изпитание, те все се опитват да Го увещават, все изтъкват един или друг аргумент. Обсъжда ли Бог такива неща с теб? Пита ли Бог каква беше обстановката? Пита ли за причините и мотивите ти? Не пита. Бог те пита дали се отнесе с покорство, или се съпротивляваше, когато те подложи на изпитание. Пита те дали си разбрал истината и дали си бил покорен, или не. Това е всичко, за което Бог пита, и не пита за нищо друго. Той не те пита за причината за непокорството ти, не гледа дали си имал основателна причина. Изобщо не се интересува от подобни неща. Бог гледа само дали си бил покорен, или не. В каквато и среда и в каквито и обстоятелства да живееш, Той проверява само дали е имало покорство в твоето сърце и в отношението ти. Бог не обсъжда с теб кое е правилно и кое не е. Той не се интересува от причините ти. Интересува се единствено от това дали наистина си бил покорен — само за това те пита Бог. Това не е ли истина принцип? Има ли истини принципи в сърцата на хората, които говорят за правилно и грешно и които обичат да водят словесни битки? (Няма.) Защо няма? Обръщали ли са някога каквото и да е внимание на истините принципи? Стремили ли са се някога към тях? Търсили ли са ги някога? Никога не са им обръщали никакво внимание, не са се стремили към тях, не са ги търсили и истините принципи изобщо не присъстват в сърцата им. В резултат на това те могат да живеят само според човешките представи. В сърцата им има само добро и зло, правилно и неправилно, основания, причини, оправдания, доводи, а малко след това взаимно се нападат, съдят и заклеймяват. Нравът на подобни хора е такъв, че те обичат да спорят за правилно и грешно, да съдят и да заклеймяват хората. Такива хора изобщо не обичат и не приемат истината, те са склонни да се опитват да увещават Бог, дори да Го съдят и да Му се противопоставят. Накрая ще бъдат наказани“ („Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (15)“). От Божието откровение разбрах, че хората, които винаги посочват правилното и грешното в една ситуация, първо я разучават внимателно: кой е прав, кой е крив, кой следва разума. Ако все настояват на своето, те заемат отбранителна позиция, вторачват се в другия, спират да спазва правилата, възразяват и дори нападат другите, без да търсят истината или да помислят над собствените си проблеми. Не се подчиняват на ситуациите, в които Бог ги поставя. Помислих си, че се държах точно така. Когато Дженифър отбелязваше някои проблеми в моята работа, аз знаех за тях, но намирах оправдания за себе си, като считах, че вече вършим добра работа, предвид натоварването ни, и че малките проблеми са неизбежни. Дори се опитах да я оборя с принципи, за да я накарам да спре да посочва проблеми, защото мислех, че очакванията ѝ са твърде високи, че проблемите бяха незначителни и бе все едно дали щяха да останат неразрешени. Когато Дженифър отбеляза, че съм небрежна и безотговорна, не само не приех това от Бог, но и проявих предубеденост към нея — мислех си, че се заяжда. Когато твърдият ѝ тон и думите ѝ накърниха гордостта ми, я определих като арогантна и дори я осъдих пред водача ни с идеята тя да застане на моя страна и да представя Дженифър в лоша светлина. Когато водачът ми помагаше, отказвах да слушам. Отказвах да приема ситуации от Бог или да помисля над собствените си проблеми. Вместо това намирах оправдания и извинения, като спорех кой е крив и кой — прав. Проявявах единствено буйност без капка покорство. Как можех да се наричам вярваща? Държах се като невярваща.

След това прочетох друг откъс от Божиите думи, който ми помогна по-добре да разбера волята Божия. Божиите слова гласят: „Всичко, което правят хората, е свързано с търсенето на истината и нейното практикуване. Всичко, което е свързано с истината, се отнася до качеството на човешката природа на хората и до отношението, с което те вършат всичко. В повечето случаи хората постъпват безпринципно, защото не разбират принципите, които стоят зад всяко нещо. Често обаче хората не само не разбират принципите, но и не искат да ги разберат. Макар да поназнайват нещичко за тях, те пак не искат да се справят по-добре. Нито тази норма, нито това изискване присъства в сърцата им. Затова им е много трудно да се справят добре. Много им е трудно да постъпват по начин, който съответства на истината и удовлетворява Бог. Основното за това дали хората са способни да изпълняват дълга си на приемливо ниво зависи от това към какво се стремят, дали се стремят към истината и дали обичат положителните неща. Ако хората не обичат положителните неща, не им е лесно да приемат истината, а това е много обезпокоително. Дори и да изпълняват дълг, те само полагат труд. Независимо дали разбираш истината и дали си способен да схванеш принципите, ако изпълняваш дълга си съвестно, поне ще постигнеш резултати на средно ниво. Само това е приемливо. Ще си способен изцяло да изпълниш Божиите изисквания и да удовлетвориш Божията воля, ако си способен да търсиш истината и да постъпваш според истините принципи. Какви са Божиите изисквания? (Хората да отдават цялото си сърце и да впрягат всички свои сили, за да изпълняват добре дълга си.) Какво означава „да отдават цялото си сърце и да впрягат всички свои сили“? Ако хората посвещават цялото си съзнание на изпълнението на своя дълг, те отдават цялото си сърце. Ако използват и последната капка сила, която им остава, за да изпълняват дълга си, те впрягат всички свои сили. Лесно ли е да отдадеш цялото си сърце и да впрегнеш всички свои сили? Не се постига лесно без съвест и разум. Способен ли е човек да отдаде цялото си сърце, ако няма такова, ако не му достига интелект и е неспособен да размишлява, и ако, когато се сблъска с даден проблем, не знае как да търси истината и не разполага нито с начин, нито със средства да го направи? Определено не e“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Човекът е най-облагодетелстван от Божия план за управление“). След като обмислих думите Божии, разбрах волята Му. Бог не изисква от хората да бъдат перфектни в дълга си. За него е важно далѝ са дали всичко от себе си и дали се стараят да се усъвършенстват в дълга си. Бог проверява сърцата на хората. Помислих над отношението си към моя дълг спрямо Божиите слова. Винаги ми се е струвало, че съм много натоварена, че трябва да мисля и да се грижа за много неща и че е нормално в работата да възникват дребни проблеми. Понякога, дори да знаех, че те могат да се избегнат, не исках да се постарая да подобря нещата, от което проблемите се проточваха, без да се разрешават. А всъщност Бог не изисква никога да не допускам грешки в дълга си. Той просто презира моята небрежност и безотговорност. Дженифър ми посочваше проблем, за да насочи вниманието ми към него, като ми помагаше да го поправя своевременно и да изпълня дълга си добре. Щом осъзнах това, състоянието ми някак си се подобри. След това го обсъдих и обобщих с останалите, и помислих как да се променя. След това, когато се посочеше проблем, не се съпротивлявах и не го пренебрегвах, а го разрешавах заедно с останалите.

Помислих и над себе си. Защо така се противях на предложенията на Дженифър? По-късно прочетох друг откъс от Божиите думи и добих самоосъзнатост. Божиите слова гласят: „Изначалното отношение на антихристите към справянето и кастренето е категоричният им отказ да го приемат или признаят. Не изпитват ни най-малко разкаяние и не смятат, че дължат каквото и да е, колкото и зло да вършат и колкото и вреди да нанасят на делото на Божия дом и на навлизането в живота на Божиите избраници. Като го погледнем така, антихристите притежават ли човешка природа? Категорично не. Те нанасят всевъзможни щети на Божиите избраници и вредят на делото на църквата. Божиите избраници могат да го видят ясно като бял ден. Те могат да видят и поредицата от злодеяния на антихристите. Антихристите обаче не приемат този факт и не го признават. Упорито отказват да признаят, че са сгрешили или че носят отговорност. Това не е ли признак, че им е писнало от истината? Ето до каква степен им е писнало от истината. Колкото и злини да вършат, те отказват да ги признаят и настояват на своето докрай. Това доказва, че антихристите никога не се отнасят сериозно към делото на Божия дом и не приемат истината. Те не са дошли, за да вярват в Бог. Те са раболепни слуги на Сатана и са дошли да смущават и прекъсват делото на Божия дом. Само за репутация и статус мислят. Смятат, че ако признаят грешката си, ще трябва да поемат отговорност, а това ще компрометира сериозно статуса и репутацията им. Затова се съпротивляват и приемат нагласата „отричай докрай“. Каквито и разкрития или анализи да правят хората, антихристите дават всичко от себе си да ги отричат. Накратко, независимо дали отричат умишлено, или неволно, от една страна, това поведение разкрива природата същност на антихристите — истината им е омръзнала и те я ненавиждат. От друга страна, то показва колко високо ценят статуса, репутацията и интересите си. В същото време какво е отношението им към делото и интересите на църквата? То е презрително и безотговорно. Антихристите изобщо нямат съвест и разум. Бягството им от отговорност не доказва ли тези проблеми? От една страна, избягването на отговорността доказва тяхната природа същност, че им е омръзнало от истината и че я ненавиждат, а от друга — показва липсата им на съвест, разум и човешка природа. Колкото и да е навредил на навлизането в живота на братята и сестрите със смущенията и злодеянията си, антихристът изобщо не се обвинява и никога не би се разтревожил от това. Що за създание е това? Само част от грешката си да би признал, ще се счита, че има поне малко съвест и разум, но антихристът не притежава дори и тази дребна частица човешка природа. И така, какви са антихристите според вас? Дяволът е същината на антихристите“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори продават тези интереси в замяна на лична слава (Трета част)“). Думите на Бог разкриват, че антихристите не приемат истината. Тя им е противна и я ненавиждат в същността ѝ. Когато се разправят с тях и ги разобличават, те започват да измислят извинения и не изпитват угризения, дори и сериозно да вредят на работата. Дори не могат да признаят грешките си и са особено безкомпромисни. След като се сравних с Божиите думи, се отдадох на размишления. Несъмнено бях небрежна в дълга си и имаше много пропуски и проблеми, но не изпитвах вина или угризения. Когато ме скастряха, разправяха се с мен и ми напомняха, аз не го приемах. Все намирах как да се оправдая и да го игнорирам. Не исках да призная собствените си грешки. Опасявах се, че така няма да изглеждам добре, ще накърня репутацията, статута и имиджа си, а останалите ще ме гледат отвисоко. Колко неоснователно разсъждавах. Разкривах нрав на човек, на когото му е омръзнало от истината. Другите се опитаха да ми помогнат да разбера какво ми липсва в изпълнението на дълга ми, за да разреша проблемите си своевременно и да го изпълнявам по-добре. Никога обаче не приех това от Бог, нито помислих над себе си. И така моята небрежност в дълга ми си остана неразрешена и аз никога не изпълних ролята си на надзираващ, поради което и другите бяха небрежни в дълга си и също допускаха грешки. Тогава вече видях, че ако не отстраня този сатанистки нрав на човек, на когото му е омръзнало от истината, ще ми е трудно да приема истината и предложенията на другите. Ако продължавах да не се разкайвам или да отстраня този покварен нрав, проблемите и слабостите в дълга ми щяха да се увеличават и в крайна сметка щях да върша зло, да се противя на Бог и да бъда пропъдена от Него. Щом осъзнах това, много се разстроих и се помолих на Бог в покаяние, с желанието отсега нататък да практикувам истината в дълга си и да не живея в поквара.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите думи, който ми даде път да се отърва от нрава на човек, на който му е омръзнало от истината. Божиите слова гласят: „Ако някой ти даде предложение, когато не разбираш истината, и ти каже как да действаш в съответствие с истината, първо трябва да го приемеш, да позволиш на всички да разговарят за това и да видиш дали този път е правилен или не и дали е в съответствие с принципите на истината или не. Ако потвърдите, че е в съответствие с истината, практикувайте по този начин; ако установите, че не съответства на истината, не практикувайте по този начин. Това е толкова просто. Когато търсите истината, трябва да я търсите от много хора. Ако някой има какво да каже, трябва да го изслушате и да се отнасяте сериозно към всички негови думи. Не ги пренебрегвай и не ги подминавай, защото се отнасят до въпроси, които са в обхвата на твоя дълг, и трябва да се отнасяш сериозно към тях. Това е правилното отношение и правилното състояние. Когато си в правилното състояние и не проявяваш нрав, на който му омръзнало от истината и я ненавижда, тогава практикуването по този начин ще измести покварения ти нрав. Това е практикуване на истината. Ако практикувате истината така, какви плодове ще даде тя? (Ще бъдем водени от Светия Дух.) Получаването на напътствията на Светия Дух е един от аспектите. Понякога въпросът е много прост и може да бъде решен с помощта на собствения ти ум; след като останалите приключат с предложенията си и след като разбереш, ще си способен да поправиш нещата и да действаш в съответствие с принципите. Хората може да си мислят, че това е нещо незначително, но за Бог то е важно. Защо казвам това? Защото, когато практикуваш така, за Бог ти си човек, който може да практикува истината, човек, който обича истината, и човек, на когото не му е омръзнало от истината — когато Бог поглежда в сърцето ти, Той вижда и твоя нрав, а това е много важно. С други думи, когато изпълняваш дълга си и действаш в присъствието на Бог, всичко това, което изживяваш и разкриваш, е истина реалност, която хората трябва да притежават. Нагласите, мислите и състоянията, които притежаваш във всичко, което правиш, са най-важните неща за Бог и именно в тях се вглежда Той“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него“). Божиите думи посочваха път на практиката. Когато братята и сестрите дават предложения или отбелязват проблеми, първо трябва да имам нагласа на приемане и покорство. Когато не знам как да постъпя, не трябва да презирам или да се противя, а първо да приема, после да поискам общение от някого, който разбира истината, след това да изпълня на практика принципите, след като ги овладея правилно. Това означава да изпълнявам дълга си според Божията воля. Помислих, че когато другите забелязват и отбелязват проблемите или недостатъците в работата ми, когато ми дават предложения и се разправят с мен, те само изпълняват църковната работа, а не се заяждат с мен, нито искат да ме затруднят. Трябва да приема това от Бог и да бъда покорна и приемаща, да мисля върху проблемите си и да ги променям и разрешавам своевременно. Само така работата ми ще се подобрява малко по малко, а аз ще избегна поквареният ми нрав да нарушава църковната работа.

Един ден Дженифър ми изпрати съобщение с отбелязани проблеми в нашите видеоклипове. Когато го видях, в първия момент усетих враждебност. Вече бях обсъдила и разгледала тези въпроси с другите. Защо тя пак ги повдигаше? Исках да кажа нещо в своя защита, но спрях и се замислих. Ако тя го отбелязва, явно все пак нещо е пропуснато или има недостатъци в работата. Затова поех инициативата и попитах Дженифър. Когато получих подробна информация, най-накрая осъзнах, че само съм обсъждала проблемите с братята и сестрите, но не съм преглеждала своевременно работата им след това. Осъзнах също, че не съм проактивна и отговорна към работата си, а само пасивно чакам другите да ми посочват проблеми, за да ги разрешавам. Затова поех инициативата да питам другите какви проблеми са останали в нашите видеоклипове. Обсъдихме ги и разреших проблемите своевременно. След известно време стана ясно, че проблемите намаляват, а аз почувствах мир и облекчение в моя дълг. Също така в сърцето си почувствах, че само ако съм способна да приемам чуждите предложения, търся истината и разрешавам проблемите си, мога да изпълнявам дълга си добре.