Много вярващи четат думите на Павел във Второ Тимотей: „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16) и заключават, че всички слова в Библията са вдъхновени от Бог и идват от Него. Те вярват, че всяко слово в Библията е Божие слово, който и да го е изрекъл. Дори мислят, че Библията представлява Господ и че само с придържане към нея могат да влязат в небесното царство. Но правилно ли е това разбиране?

Твърдението „Цялото Писание е боговдъхновено“ е направено от Павел. Когато го казал, Новият завет все още не съществувал, тъй като писанията му били събрани в книга едва повече от 300 години след Христос. Така че Павел очевидно имал предвид Стария завет. Е, дали твърдението на Павел всъщност било вярно? Не знаем със сигурност, но никога не сме виждали Господ Исус, нито Светия Дух да казва такова нещо, а със сигурност не сме виждали и някой пророк да предава това послание. Всички знаем, че Новият завет съдържа словата на много различни хора, включително на апостолите, фарисеите и Юда, и в него има дори слова на Сатана. Техните слова със сигурност не са били вдъхновени от Бог. Независимо дали твърдението на Павел е вярно, едно е сигурно: ако хората, които вярват в Бог, се придържат само към Библията и се отнасят с нея като към Бог, категорично грешат. Господ Исус веднъж казал: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39-40). Господните слова са много ясни: Библията е просто запис на миналото Божие дело и свидетелство за Него. Самата Библия не притежава вечен живот. Само Бог притежава пътя на вечния живот; само Бог е истината, пътят и животът. Бог е Създателят и източникът на живота за всички неща. Той господства над небесата, земята и всички неща, а Неговият приток на живот за човечеството е безкраен и неизчерпаем. А Библията е просто историческа книга, която записва предишното Божие дело. Как изобщо може да се приравнява на Бог? Поради тази причина малкото Божии слова, които намираме в Библията, в сравнение с Бог са просто капка в океана. Да се твърди, че някой може да влезе в небесното царство само като се придържа към Библията, е пожелателно мислене. Бог извършва три етапа на делото в Своето управление на човечеството и Той изрича все повече и повече слова. Това е особено вярно за делото на правосъдието в последните дни, по време на което Всемогъщият Бог е изразил изобилие от истини. Словата, записани в „Словото се явява в плът“, вече запълват седем тома — в пъти повече от словата в Библията. Това напълно изпълнява словата на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13). „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). Има и пророчества в книгата Откровение: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7). Тези пророчества са напълно ясни: когато Господ се завърне в последните дни, Той ще говори отново на църквите и ще изразява всички истини, за да съди човечеството. Тоест, Той ще използва истината, за да съди и пречиства хората, като ги спасява от покварата на Сатана и ги освобождава от робството на греха. Това е безпрецедентен етап на делото и е последният етап в Божието дело на спасението. От това можем да видим, че Бог никога не е говорил според Библията. Бог има да каже толкова много на човечеството; Божиите слова в Библията са просто капка в океана. В последните дни Бог изразява по-висши истини и по-голям брой истини. По-конкретно, всички слова, които съдят и пречистват хората и ги довеждат до съвършенство, са изразени от Бог по време на делото Му на правосъдие в последните дни. Ако тези слова бяха изразени по време на Епохата на благодатта, хората не биха могли да ги понесат или да са готови за тях. Затова мисленето на хората, че могат да бъдат спасени и да влязат в небесното царство, като се придържат само към Библията, е чисто пожелателно мислене. Хората си представят влизането в небесното царство много по-просто, отколкото е в действителност. Те са изпълнени с мръсотия и поквара, живеят в грях и не могат да се освободят. Изобщо не познават Божието дело, камо ли Божия нрав. Дори след дългогодишна вяра в Господ те все още често грешат и се съпротивляват на Бог. Нямат страх или покорство пред Бог, но очакват да влязат в небесното царство само като се придържат към Библията и името на Господ Исус. Не е ли това смешно? Днес Господ Исус отдавна се е завърнал. Той се е явил и изразява истината, за да върши делото Си. Всички мъдри девици, които са чули Божия глас, са били грабнати пред Неговия престол. Всички те признават, че словата на Всемогъщия Бог са истината и словата на Светия Дух. Присъствали са на пира на небесното царство и са дали красиво и звучно свидетелство за Бог. Те ядат и пият Божиите слова и Го хвалят всеки ден в огромна наслада. Това е факт, който всеки може да види. Точно както казва Всемогъщият Бог: „Христос от последните дни носи живот и носи непреходния и вечен път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който предоставя Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш пригоден да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се контролират от правила, от думи и от оковите на историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния път на живота. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, на които не е предоставена водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ти се стремиш само да се придържаш към миналото, да стоиш на едно място и да оставиш нещата такива, каквито са, а не се стремиш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, така че няма ли винаги да си враждебен към Бог? Стъпките на Божието дело са непреодолими и могъщи като надигащи се вълни и тътнещи гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожението, вкопчен в старото и в очакване нещата да ти паднат в скута. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва стъпките на Агнеца? Това как може да покаже, че Богът, към Когото се придържаш, е Богът, Който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш стъпките на Божието дело? И как могат да те отведат на небето? Това, което държиш в ръцете си, са просто думи, които могат да дадат само временна утеха, но не и истини, които могат да ти дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти; те не са мъдри слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко са пътят, който може да те доведе до съвършенство. Тази разлика не дава ли повод за размисъл? Не ти ли дава прозрение в тайните, които се съдържат в това? Способен ли си да отведеш сам себе си на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава те увещавам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към Този, Който работи сега, да погледнеш и да видиш Кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да придобиеш истината и никога няма да придобиеш живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот).