Ако искаш да се покориш на Бог във вярата си, изключително важно е да се познаваш. Без да се познаваш, няма да можеш да се отървеш от порочния си нрав. Навлизането в живота започва със себепознание. Ако разкриеш някаква поквара или вършиш неща, които са противни или вредни за Бог, ако вършиш идиотски неща, то след това трябва да се самоанализираш. Как може самоанализът да ти помогне да се отървеш от покварата? Онези, които практикуват истината, мислят така: „Нещата, които се случиха, наистина ме разкриха. Имам покварен нрав и трябва да приема правосъдието и наказанието на Божиите слова, за да се отърва от него. Чудесно е, че Бог разкри покварения ми нрав чрез тази ситуация. Независимо какво мислят другите за мен или как се отнасят с мен, аз трябва да търся истината, да разбирам Божиите намерения и да знам какво да правя, за да практикувам истината“. Това е правилната нагласа — нагласа за практикуване на истината и покорство пред Бог. Вярата в Бог изисква приемане на истината — това е правилната нагласа. Когато възникнат проблеми, тези, които не приемат истината, търсят оправдания и причини, като прехвърлят отговорността върху някой друг. Те винаги се оплакват, че другите хора не се отнасят добронамерено, че не мислят и не ги е грижа за тях. Намират всякакви причини. Какъв е смисълът от намирането на всички тези причини? Може ли то да замести твоето практикуване на истината? Може ли да замени твоето покорство пред Бог? Не, не може. Това означава, че независимо какви са аргументите ти, дори оплакванията ти да са по-големи от самото небе, ако не приемеш истината, с теб е свършено. Бог иска да види каква е нагласата ти, особено що се касае до практическото прилагане на истината. Има ли полза от оплакванията ти? Могат ли те да решат проблема с покварения нрав? Ако се оплакваш и смяташ, че това е разумно, какво би говорило това за теб? Придобил ли си истината? Бог ще те одобри ли? Ако Бог каже: „Ти не си човек, който практикува истината, затова отстъпи настрани. Ненавиждам те.“, тогава не е ли свършено с теб? Като каже „ненавиждам те“, Бог ще те разкрие и ще реши какъв си. Защо Му е на Бог да взима решение за теб? Защото не приемаш истината, не приемаш устроеното от Бог и Неговото върховенство. Винаги търсиш външни причини, непрекъснато прехвърляш отговорността върху други хора. Бог те вижда като лишен от разум и любов към истината, като неблагоразумен, своенравен и непокорен. Ти трябва да бъдеш загърбен и пренебрегнат, за да можеш да се самоанализираш. Смисълът на това да слушаш проповеди и общение за истината е да можеш да разбереш истината, да разрешиш проблемите си и да се отървеш от покварата си. Дали за теб истината е нещо, за което непрекъснато да словоблудстваш? Трябва ли да я приемаш само на думи и толкоз? Разбирането на истината трябва ли да служи като духовна котва, която да компенсира празнотата в душата ти? Не, целта ѝ не е тази. Истината е необходима, за да можеш да се справиш с покварения си нрав. Тя е, за да ти даде път, и когато се сблъскаш с проблеми, да можеш да живееш според тези истини и да поемеш по правилния път в живота. След като веднъж си разбрал истината, повече няма да се водиш от естествеността си, покварата си или онези неща от сатанинското ти образование. Вече няма да живееш според сатанинска логика или философии за светските дела. Вместо това ще живееш според истината и ще действаш според нея. Само това може да удовлетвори Божиите намерения. Някои хора казват: „Не съм вярващ от много дълго време. Нямам много преживявания. Не разбирам истината и духовният ми ръст е малък. Затова не мога да практикувам истината“. Всъщност това са само фактически оправдания. Дори ръстът ти да е малък, има истини, които не са непостижими за теб. Трябва да практикуваш точно толкова, колкото разбираш, трябва да прилагаш точно толкова, на колкото си способен. Ако дори не практикуваш истините, които разбираш, това е проблем. Независимо колко дълго или кратко си бил вярващ, стига да си слушал проповеди в продължение на няколко години, ще разбереш част от истината. Ако знаеш много истини, но не прилагаш нито една от тях на практика, това ще те заклейми. Какво е нагласа за покорство пред истината, какво е покорство пред истината, как да се покоряваш пред нея и пред устроеното от Бог и каква нагласа трябва да имат хората — ако знаеш това, трябва да го прилагаш на практика. Независимо какво се случва, трябва да се научиш как да практикуваш истината и да се държиш принципно. Ако не практикуваш истината, то тя е безсмислена за теб и не е нищо друго освен доктрина, лозунг в устата ти. Няма да имаш реалност, докато не успееш да приложиш истината на практика. Едва тогава истината може да се превърне в твой живот. Когато се случват неща, а ти се водиш от личните си пристрастия, като мислиш, че този човек греши, че онзи човек не е прав, винаги се смяташ за прав и не се съгласяваш с другите, независимо какво казват — тогава възможно ли да си безукорен и непокварен? Това се нарича надменност и самоправедност и е по-сериозно от покварен нрав.

Как може да се преодолее покварения нрав? Първата стъпка е да разбереш дали можеш да се покориш на устроеното от Бог и Неговите подредби, дали можеш да се покориш на различните ситуации, които Бог създава за теб. В мирни времена нямаш никакви представи за Бог и не разкриваш очевидно покварен нрав. Мислиш, че не си толкова лош и че си човек, който е способен да се покори на Бог. Ала когато нещо се случи, сърцето ти се обръща и вече имаш собствени мисли и идеи. Особено когато си способен да страдаш и да платиш цена в дълга си, ти чувстваш, че си човек, който обича Бог, затова когато бъдеш скастрен неочаквано и някой каже, че си своеволен и безпринципен в дълга си, ще можеш ли да го приемеш? (Не е лесно да се приеме.) Какво трябва да направиш, ако не е лесно да го приемеш? Как можеш да постигнеш приемане и покорство? Има няколко принципа на практиката. Първо, трябва да се самоанализираш и да се отърсиш от собствените си мисли и разсъждения, за да потърсиш истината. Трябва да разбереш, че твоите мисли и разсъждения невинаги се съобразяват с истината. Ако притежаваш разум, първо трябва да чуеш това, което другите имат да кажат, и след това да го обмислиш внимателно. Ако мнението им съвпада с истината, трябва да го приемеш — така трябва да постъпи човек с разум. Ако винаги смяташ, че собственото ти мислене е правилно, и се придържаш към личната си гледна точка, а не приемаш казаното от другите, независимо колко са прави или доколко думите им се съобразяват истината, тогава си непокорен и неразумен. Разумът на сътвореното същество е да се покорява на истината, на Божиите слова, на устроеното от Бог и Неговите подредби, на всичко, което идва от Бог, и да се покорява на организацията на работа в Божия дом. Изпълнявайки дълга си, трябва да търсиш това, което Бог изисква, и което Неговият дом е подредил. След като узнаеш тези неща, можеш да действаш според Божиите изисквания. Това са принципите на практиката. Първо трябва да се покориш. Това трябва да направи едно сътворено същество. Често, когато хората не могат да се покорят, това се дължи на собствените им разсъждения, оправдания и предлози. С такива разсъждения е много малко вероятно да се покорят. Какво може да се направи в този случай? Първо се избави от собствените си разсъждения и оправдания и действай в съответствие с изискванията на Божия дом. След като практикуваш това известно време, ще откриеш, че когато изпълняваш дълга си според истините принципи, ставаш все по-ефективен в дълга си. Уверяваш се в душата си, че това е покорство пред Бог, и то става все по-чисто. Ала ако си се вкопчил в собствените си представи и фантазии, ако не можеш да се подчиниш на устроеното от Бог и Неговите подредби, ако винаги се противопоставяш на Бог и вървиш срещу Него, това е непокорство. Това е покварен нрав. И дори да не извършиш никакво очевидно зло, пак няма да си се покорил ни най-малко и ще ти липсва каквато и да е частица от истината реалност.

Уроците по покорство са едновременно най-трудните, но и най-лесните. Защо са трудни? (Хората имат свои собствени идеи.) Проблемът не е в това, че хората имат идеи. Че кой няма? Всички хора имат сърца и мозъци и всички имат свои идеи. Проблемът тук не е в това. И така, какъв е той? Проблемът е в покварения нрав на човека. Ако нямаше покварен нрав, щеше да си способен на покорство, а колкото и идеи да имаше, те нямаше да представляват проблем. Ако човек има такъв разум и казва: „За всичко трябва да съм покорен към Бог. Няма да се оправдавам, нито да настоявам на собствените си идеи или да преценявам сам по този въпрос“, на него не му ли е лесно да се покори? Ако човек не прави собствени преценки, това е знак, че не е самоправеден, а ако не настоява на собствените си идеи, означава, че има разум. Ако може и да е покорен, значи е постигнал практикуване на истината. Предпоставка за това да си способен да се покориш, е това да не правиш собствени преценки и да не настояваш на собствените си идеи. Ако притежаваш тези две качества, ще ти е лесно да си покорен и да постигнеш практикуване на истината. Така че, преди да се покориш, трябва да се въоръжиш с тях и да разбереш как трябва да действаш и какво да направиш, за да имаш нагласа да практикуваш истината. Това всъщност не е толкова трудно, но не е и прекалено лесно. Защо е трудно? Трудно е, защото човек има покварен нрав. Независимо от начина ти на мислене или състоянието, в което си, когато практикуваш покорство, ако те ти пречат да практикуваш истината, този манталитет или това състояние са породени от покварен нрав. Това е просто факт. Ако се справиш с покварения нрав на самоправедността, надменността, непокорството, абсурдността, твърдоглавието, предразсъдъците и непримиримостта, ще ти бъде лесно да се покориш. Та как трябва да се преодолее този покварен нрав? Трябва да се молиш, когато не желаеш да се покориш, трябва да се самоанализираш и да се запиташ: „Защо не мога да се покоря на Бог? Защо винаги настоявам да правя нещата по свой начин? Защо не мога да търся истината и да я прилагам на практика? Къде се корени проблемът? Трябва да практикувам покорство на Бог и да практикувам истината, а не да прилагам собствената си воля или собствените си желания. Трябва да мога да се покорявам на Божиите слова, на устроеното от Него и на Неговите подредби. Само това е съгласно Божиите намерения“. Постигането на такъв резултат изисква молитва към Бог и търсене на истината. Когато разбереш истината, ще можеш по-лесно да я приложиш на практика. Тогава ще можеш да се опълчиш на плътта и да се избавиш от нейните тревоги. Ако разбираш истината в сърцето си, но не можеш да се избавиш от облагите на плътта, статуса, суетата и престижа, тогава ще ти е трудно да прилагаш истината на практика. Това е така, защото в сърцето си поставяш облагите на плътта, статуса, суетата и престижа над всичко останало. Това означава, че не обичаш истината — вместо това обичаш статуса и репутацията. Та как трябва да се реши този въпрос? Трябва да се молиш, да търсиш истината и да видиш изцяло същността на неща като статус и репутация. Те трябва да те вълнуват по-слабо и е необходимо да възприемаш практикуването на истината като важно и да го цениш над всичко останало. Когато постигнеш това, ще имаш волята да практикуваш истината. Понякога хората не могат да практикуват истината. Те трябва да бъдат кастрени и да получат Божия съд и наказание, така че същността на проблема да е напълно ясна и истината да се практикува по-лесно. Всъщност най-голямата пречка пред практикуването на истината е, когато нечия воля е твърде силна и стои над всичко останало, тоест когато личният интерес е най-важен, когато личната репутация и статус стоят на първо място. Ето защо такива хора винаги вземат решения въз основа на собствената си воля, когато изскочи нещо, и правят всичко, което ще им донесе лична полза, без да се съобразяват с истините принципи. Те винаги се придържат към собствените си идеи. Какво означава да се придържаш към собствените си идеи? Означава да решиш: „Ако ти искаш това, аз искам друго. Ако ти държиш на своето, аз ще настоявам за моето“. Това проява на покорство ли е? (Не.) Това изобщо не е търсене на истината, а вземане на решения въз основа на собствената воля. Това е надменен нрав и проява на неблагоразумие. Ако един ден успееш да осъзнаеш, че твоите предпочитания и решения противоречат на истината, ако успееш да се отречеш от себе си и да се прозреш, като вече не си вярваш, и след това постепенно стигнеш дотам да не правиш нещата по своя начин или сляпо да взимаш решения, а да си способен да търсиш истината, да се молиш на Бог и да Му се осланяш, то това е правилната практика. Преди да потвърдиш каква практика съответства на истината, трябва да търсиш. Това безусловно е правилното нещо, което трябва да се направи, то трябва да бъде направено. Ако чакаш да те кастрят, за да търсиш, това е някак пасивно и вероятно ще забави нещата. Да се научиш да търсиш истината е съдбоносно. Какви са ползите от търсенето на истината? На първо място, човек може да избегне следването на собствената си воля и прибързаните действия; на второ място, може да избегне разкриването на поквара и неблагоприятните последици; на трето място, може да се научи да чака и да бъде търпелив и да престане да прави грешки, като възприема нещата ясно и точно. Всички тези неща могат да бъдат постигнати чрез търсене на истината. Когато се научиш да търсиш истината във всички неща, ще откриеш, че нищо не е просто и че ако не си внимателен и не полагаш усилия, ще се справяш зле. След като се упражняваш по този начин известно време, ще бъдеш по-зрял и опитен, когато нещата те сполетят. Нагласата ти ще бъде по-мека и умерена и вместо да си импулсивен, да поемаш рискове и да се съревноваваш, ще можеш да търсиш истината, да я практикуваш и да се покориш на Бог. Тогава проблемът ти с разкриването на покварен нрав ще бъде разрешен. Така ще ти бъде лесно да се покориш, всъщност не е толкова сложно. В началото може да е малко трудно, но ти можеш да си търпелив, да чакаш и да продължаваш да търсиш истината, докато разрешиш този проблем. Ако непрекъснато искаш да вземаш собствени решения, когато те сполетяват неща, винаги имаш оправдания и настояваш на собствените си идеи, това може да стане доста неприятно. Така е, защото нещата, на които държиш, не са положителни и са все в рамките на един покварен нрав. Всички те разкриват покварен нрав и при такива обстоятелства, макар че може и да искаш да търсиш истината, няма да си в състояние да я практикуваш, и въпреки че може да искаш да се молиш на Бог, ще го правиш през пръсти. Ако някой общува с теб за истината и разобличава примесите в намерението ти, как ще можеш да направиш избор? Можеш ли лесно да се покориш на истината? За теб би било много трудно да се покориш в такъв момент и не би могъл да го направиш. Би се разбунтувал и би се опитал да се оправдаеш. Би казал: „Моите решения са в името на Божия дом. Те не са погрешни. Защо все още искаш да се покорявам?“. Виждаш ли как не би могъл да се покориш? А наред с това и ще се съпротивляваш. Това е умишлено прегрешение! Не е ли това изключително неприятно? Когато някой общува с теб за истината и не си в състояние да я приемеш, а дори съзнателно би прегрешил, като се бунтуваш срещу Бог и Му се съпротивляваш, тогава това е сериозен проблем. Изложен си на риск да бъдеш разкрит и отстранен от Бог.

Урокът за покорството пред Бог е наистина дълбок. Изглежда наистина трудно, когато започнеш да навлизаш в него, но след като го преживяваш за известно време, не ти се струва чак толкова. Практикуването на покорство изисква придържане към принципи и ако се провалиш доста пъти, без да откриеш принципите, това означава, че не си си научил урока и покорството все още ти е много трудно за научаване. Защо е трудно? Защото в покварените хора има много трудности. Хората имат идеи, фантазии, както и разнообразни покварени нрави. Ако на всичкото отгоре имат и някакви знания и капитал, ако имат диплома за висше образование и са висококвалифицирани, ако имат пари и статус в обществото и показват превъзходство във всякакви аспекти, това е проблем. Такива хора е малко вероятно да приемат истината. Притежаването на твърде много знания е обезпокоително, тъй като хората се отнасят към знанието като към самата истина и възприемането и приемането на истината става твърде изтощително. Ако не разбираш истината и не притежаваш човечност или разум, си като таралеж. Таралежите са страховити животни, които никой не може да смути или раздразни. Покварените хора са такива — те категорично не приемат истината и изобщо не се покоряват на Бог. Сърцата им са пълни със зло и те живеят изцяло според покварения си нрав. В резултат на това всеки проблем, с който хората се сблъскват, ги изправя пред множество предизвикателства и те се изпълват с идеи и фантазии, стават надменни и самоправедни. Когато бъдат кастрени или когато срещнат пречка в нещо, което правят, те се оправдават, разбират нещата погрешно, стават негативни и се оплакват. Те се влияят и подвеждат от абсурдни приказки и доводи. Това са трудностите. Ако хората успеят да ги разрешат, те ще могат да приемат истината и да я приложат на практика, а покорството пред Бог ще бъде лесно. Ето защо, за да постигне покорство пред Бог, човек първо трябва да приеме истината и да я практикува, и трябва да се покори на устроеното от Бог и Неговите подредби. Това е първото препятствие. Та какво включват устроеното от Бог и Неговите подредби? Включват хората, събитията и нещата, които Бог поражда около теб. Понякога тези хора, събития и неща ще те кастрят, понякога ще те изкушават, ще те изпитват, ще те смущават или ще те правят негативен, но стига да можеш да търсиш истината, за да разрешиш проблемите, ти ще можеш да научиш нещо, да придобиеш ръст и да имаш силата да устояваш. Да се покоряваш на устроеното от Бог и Неговите подредби е най-фундаменталният урок за покорство пред Бог. Устроеното от Бог и Неговите подредби включват хората, събитията, нещата и различните ситуации, които Бог поражда около теб. Та как трябва да реагираш, когато се сблъскаш с тези ситуации? Най-важното е да приемаш от Бог. Какво означава „да приемаш от Бог“? Да се оплакваш и да се съпротивляваш — това ли е приемане от Бог? Да търсиш причини и да се оправдаваш — това ли е приемане от Бог? Не. Тогава как трябва да практикуваш приемането от Бог? Когато ти се случи нещо, първо се успокой, потърси истината и практикувай покорство. Не излизай с извинения или обяснения. Не се опитвай да анализираш или да предполагаш кой е прав и кой греши, и недей анализира чия грешка е по-сериозна и чия — не толкова. Дали постоянното анализиране на тези неща е нагласа за приемане от Бог? Това нагласа за покорство пред Бог ли е? Това не е нагласа на покорство пред Бог или на приемане от Бог, или на приемане на Божието върховенство и подредби. Приемането от Бог е част от принципите за практикуване на покорство пред Бог. Ако си убеден, че всичко, което те сполетява, е в пределите на Божието върховенство, че тези неща се случват по Божието устройване и благоволение, тогава можеш да ги приемеш от Бог. За начало не анализирай правилното и грешното, не се оправдавай, не търси вина у другите, не издребнявай, не анализирай обективните причини за случилото се и не използвай човешкия си разум, за да анализираш и изследваш нещата. Това са подробностите в онова, които трябва да свършиш, за да приемеш от Бог. А начинът да го практикуваш е да започнеш с покорство. Дори да имаш идеи или ако нещата не са ти ясни, покори се. Не започвай с оправдания или непокорство. А след като се покориш, потърси истината, моли се на Бог и търси от Него. Как трябва да се молиш? Кажи: „О, Боже, Ти си устроил тази ситуация за мен по Твоята добра воля“. Какво е значението на казаното? Означава, че вече имаш нагласа за приемане в сърцето си и си признал, че Бог е устроил тази ситуация за теб. Кажи: „О, Боже, не знам как да практикувам в ситуацията, с която се сблъсках днес. Моля Те да ме просветиш, да ме напътстваш и да ме накараш да разбера Твоето намерение, за да мога да действам според него, да не се бунтувам, да не се противопоставям и да не разчитам на собствената си воля. Готов съм да практикувам истината и да действам в съответствие с принципите“. След като се помолиш, ще почувстваш мир в сърцето си и по естествен начин ще се избавиш от извиненията. Не е ли това промяна в начина ти на мислене? Това проправя пътя към търсенето и практикуването на истината и единственият проблем, който остава, е как трябва да практикуваш истината, след като си я разбрал. Ако пак проявиш непокорство, когато дойде време да практикуваш истината, трябва отново да се помолиш на Бог. Едва след като непокорството ти бъде преодоляно, естествено ще ти бъде лесно да практикуваш истината. Когато се появят проблеми, трябва да се научиш да се смиряваш пред Бог и да търсиш истината. Ако външните неща постоянно те прекъсват, ако състоянието ти непрекъснато е нестабилно, на какво се дължи това? Причината е, че не разбираш истината и че в теб властва покварения ти нрав — не можеш да се сдържаш. В такива моменти трябва да се самоанализираш и да откриеш проблема в себе си. Потърси подходящите Божии слова и виж какво разобличават те. После слушай проповеди и общения, или химни с Божиите слова. Вгледай се в собственото си състояние в светлината на тези слова. Така можеш да разбереш вътрешните си проблеми и да придобиеш яснота, която ще ти помогне да се справиш по-лесно с тях. Каквито и проблеми да имат другите хора, които те притесняват, не им обръщай внимание. Съсредоточи се върху самоанализа. Не прави от мухата слон, като твърдиш, че Бог те изпитва. Това няма нищо общо с Бог. Покварените човешки същества са напълно лишени от себепознание и са най-умели в това да се саморазкрасяват. Не бъди прекалено чувствителен. Ако решиш, че това е изпитание от Бог, то трябва да размишляваш още повече върху собствените си проблеми — ако не премахнеш напълно от покварения си нрав, той просто ще продължи да те прави на глупак. Тогава какво е решението? Трябва да се молиш: „Боже, толкова съм своенравен и надменен! Винаги мисля как да угодя на плътта. Твърде непокорен съм! Моля те, дисциплинирай ме“. След молитвата си ще се почувстваш малко притеснен. „Ами ако Бог наистина ме дисциплинира? Не, трябва да се моля и да съм твърд. Без значение как ще ме дисциплинира Бог, дори и да ме накара да се разболея или да умра, пак ще Му се покоря“. След като завършиш тази молитва, ще станеш вътрешно силeн и състоянието ти ще е различно. Как ще се почувстваш? Ще си помислиш: „След всичките тези години като вярващ, за първи път преживявам изпитание от Бог. Неговата ръка е дошла върху мен и чувствам, че Той е много близо. Бог лично ме води, лично устройва този вид изпитание, за да ме обучи, да ме пречисти, позволявайки ми да науча урок и да придобия истината от него. Бог ме обича толкова много!“. Не е ли това Божието просветление и озарение? Не притежаваш ли някакъв ръст в този момент? (Да.) Това е едно наистина практично разбиране. Навярно си задаваш въпроса: „След като Бог ме изпитва, каква нагласа трябва да имам? Какво трябва да направя, за да удовлетворя Бог?“. Когато мислиш и търсиш по този начин, не след дълго ще постигнеш покорство. Ще престанеш да спориш и ще си помислиш: „Ако не се покорявам, а непрекъснато споря, ако винаги търся причини в другите хора или обективни обстоятелства, намирайки оправдания и анализирайки правилното и грешното, тогава дори не съм човек. Аз съм звяр, който не може да се сравнява дори със свинете!“. Тогава ще се почувстваш виновен и обезпокоен. Ще си помислиш: „Трябва веднага да се покоря пред Бог. Бог е до мен и така ме води. Неведнъж е казвано, че така се проявява Божието благоволение — днес вкусих от него. Божието намерение е да науча урок, да се променя, а не да се лутам между доброто и злото. Това е Божията любов към мен, Неговият съд и наказание, Неговото подхранване и напътствие. Бог ме обича толкова много и Неговата любов е истинска!“. Ще се развълнуваш в сърцето си. Защо ще се развълнуваш? Защото вече разбираш Божието намерение, лично си преживял Божията любов, натрупал си преживявания от непрекъснатото търсене на истината през всички тези дни. Възможно ли е хората да продължат да се бунтуват срещу Бог, докато преживяват това? Да, все още може да има бунтарство. Тъй като хората имат покварен нрав и постоянно избуяват всякакви покварени, абсурдни мисли, те непрекъснато мислят: „Бог ме изпитва, така че ще умра ли? Ако Бог наистина ме дисциплинира, ще ме разболее ли сериозно? Страх ме е!“. Откъде идва страхът? Той идва от това, че не вярваме в Божието върховенство и подредби, че не искаме да позволим Неговото устройване: „Какво ще стане, ако умра? Изобщо не знам къде ми е мястото!“. Хората имат твърде малко вяра в Бог. Колко вяра имат хората в такива моменти? Нула! Ако човек дори само пожелае да избяга от Божиите ръце, предателството му към Бог е абсолютно. Когато нещата стигнат дотам, хората искат да избягат; те не се примиряват със случващото се. Какво може да се направи тогава? Не става просто да кажеш: „Мога да се покоря; развълнуван съм донякъде. Мога да почувствам Божията благодат и Бог се е грижил за мен. Това е достатъчно и съм доволен“. Ала това не е достатъчно. Трябва да продължиш да се движиш напред, трябва да продължиш да търсиш. Замисли се: „Как Йов получи вярата си? Доколко успя да се покори? Защо съм толкова уплашен? Откъде идва страхът ми? Причината е, че имам твърде малко вяра в Бог. Не вярвам, че съм най-щастлив и сигурен в Божиите ръце, че Бог е моето убежище. Не вярвам в тези неща. Аз съм един измамен, нечестив човек! Осъзнах, че Бог ме изпитва, а едно изпитание не означава, че животът ми ще бъде отнет. Той не си играе с мен и не ме разкрива умишлено. Това е само изпитание, което цели да пречисти покварения ми нрав. Все още не съм способен да имам истинска вяра в Бог, да Му се доверя напълно и да се предам в ръцете Му. Толкова съм нечестив и виновен за най-ужасните неща! Не заслужавам това внимание от Бог. Не заслужавам Божията грижа“. Какво можеш да направиш след това? Трябва да се молиш и да търсиш истината от Бог, кастри непокорството и мотивите си. Разбираш истината до тази степен, но все още нямаш доверие в Бог и не смееш да се оставиш в Неговите ръце. Какво е това? Това е предателство. Заради измамността, надменността, подозрителността и нечестивостта си нямаш доверие в Бог. Оттук идва и страхът. Какво е значението на страха? То е липса на вяра в Бог. То е вечното притеснение: „Ако се покоря пред Божието напътствие, дали Той няма да ме предаде на Сатана и да ме остави да умра?“. Що за мисъл е това? Не е ли това нелепица? Защо някой би могъл да мисли така за Бог? Без истината хората не могат да видят нищо ясно, а винаги разбират Бог погрешно и теоретизират за Него. Разрешаването на този проблем изисква някой да разбере истината. Единствено чрез разбиране на истината хората могат да говорят с разум, така както трябва да говори един човек. Независимо от факта, че си усетил Божията грижа и закрила, че си се наслаждавал на чувството на мир и радост, дадени от Бог, и факта, че се чувстваш много сигурен, ти все още не желаеш да се оставиш в Божиите ръце. Все още се страхуваш. Не е ли това бунтарство? Какво е примесено в това бунтарство? Какво го контролира? Измама и надменност. Не е ли това наистина демонична природа? Ако някой има демонична природа, той има сатанински нрав. Как може да бъде разрешен този въпрос? Необходимо е хората да търсят истината. Ако хората не обичат истината, ако не я търсят, независимо колко поквара разкриват, поквареният им нрав никога не може да бъде преодолян. Такъв човек няма да постигне лесно спасение.

Когато търсиш истината, за да промениш покварения нрав, какви резултати трябва да постигнеш, за да се счита проблемът за решен? Някои хора много добре осъзнават, че дадена ситуация е изпитание от Бог, но не желаят да се оставят в Неговите ръце. Те смятат, че на Бог не може да се разчита и да Му се вярва. Те не само не смеят да се осланят на Бог, но и се страхуват от подобни ситуации. Ако нещата са стигнали дотам, с какви истини трябва да се въоръжат? Как трябва да се стремят? И колко стремеж е необходим, за да се пречистят, да постигнат пълно покорство и да поемат по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото? Всичко това е свързано с истината на покорството. В този момент ти наистина не познаваш Бог и няма как да притежаваш истинска вяра. Без истинска вяра, с какви истини за видения трябва да се въоръжиш, за да можеш напълно да се освободиш от съмненията, подозренията, недоразуменията и противопоставянето на Бог, и това да ти позволи да се покориш безусловно? С кои истини трябва да се въоръжиш, за да разрешиш тези проблеми и да постигнеш абсолютно освобождаване от прегрешения, от собствени потребности и избори? Това е нещо, което все още не ви е ясно. Замислете се — какъв стремеж е необходим, за да се постигне безусловно покорство пред Бог? Трябва да притежаваш някои истини. Когато си придобил истината като свой живот, това ще бъде твоят ръст. Това ще бъде основата и фундаментът, върху който ще можеш да постигнеш покорство. Можеш да постигнеш пълно покорство с тези истини. Та с кои истини трябва да се въоръжиш? (Трябва да се стремим към познание за Бог.) Това е само част. Отделно самите хора трябва да си сътрудничат, да имат някакви практики. Спомняте ли си какво е казал Петър („Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания щяха да имат те?“.) Става дума за покорство. Ако преживяваш нещата по този начин, постепенно ще научиш истината и естествено ще постигнеш резултати. Първо се нуждаеш от нагласа за покорство към Бог и истината. Не се притеснявай какви погледи ти оправя Бог, какво е отношението и тонът на гласа Му, дали изпитва неприязън към теб или не и дали ще те разкрие или не. Започни с разрешаването на собствените си трудности и проблеми. Могат ли обикновените хора лесно да постигнат казаното от Петър? (Лесно, не.) Какви преживявания е имал и какви реалности е притежавал, които са му позволили да каже това? (Той е вярвал безрезервно, че независимо как Бог се отнася към човек, то е, за да го спаси, и не е нищо друго освен любов. Ето защо той с радост се е покорявал). Петър каза: „Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания щяха да имат те?“, а ти каза: „Независимо как Бог се отнася към човека“. Ти се възприемаш като сътворено същество, като последовател на Бог и като член на Божия дом. Та има ли разлика между двете? Да, има. Съществува несъответствие! Къде се крие несъответствието между играчката и едно човешко същество? Играчката не е нищо — тя е безполезна, жалка нищожност. Наречете я играчка или звяр — тя е от този тип. Ала какво да кажем за човек? Човекът има мисли и мозък; той е способен да говори, да върши неща и може да упражнява нормални човешки дейности. В сравнение с играчката, има ли разлика в стойността и статуса на човека? Ако се възприемаш като човек, а не като играчка, тогава нямаш ли изисквания, що се отнася до начина, по който Бог се отнася към теб? Какви са изискванията ти към Бог? (Да се отнася с мен като с човек.) Как Бог трябва да се отнася с теб като с човек? Ако Бог сподели с теб своите изисквания към човека и изисква от теб да ги изпълниш, би ли могъл да го направиш? Ако Бог изрече истината и изиска от теб да се придържаш към нея, ще бъдеш ли в състояние да го направиш? Ако Бог изиска от теб да Му се покориш и да Го обичаш, би ли могъл да го направиш? А ако не си способен на нищо от това, как тогава Бог би могъл да се отнася към теб като към човек? Ако нямаш никаква съвест или разум и не можеш да правиш нещата, които един човек трябва да прави, тогава как би могъл Бог да се отнася с теб като с човек? Ако хората просто действат безразсъдно, отказват да приемат истината и дори съдят и заклеймяват Бог, превръщайки се в Негови врагове, имат ли те човешка природа? Би ли се отнасял Бог към такава личност като към човек? Би ли се отнасял Бог към Сатаните и дяволите като към хора? Приемането ти като човек или като играчка е въпрос на разлики в нагласата и отношението. Ако си приет като човек, какво отношение би изисквал? Да те уважават, да се допитват до теб, да се съобразяват с чувствата ти, да ти дават достатъчно пространство и свобода и да зачитат достойнството и репутацията ти. Така се държат с човешките същества. Ала какво да кажем за играчките? (Те не са нищо. Могат да бъдат подритвани.) (Можеш да ги използваш, когато искаш, а после да ги захвърлиш.) Много подходящо казано. Ето какво трябва да кажете за отношението към играчките, а как бихте описали отношението към човешко същество като към играчка? (Използвате ги, когато имате нужда от тях, а когато нямате, просто ги пренебрегвате.) Отнасяте се към тях без никакво уважение и не се налага да защитавате правата им. Не им давате никакви права, нито независимост или свобода на избор. Не е необходимо да се допитвате до тях, да се съобразявате с честта им или тем подобни. Може да сте мили с тях, когато ви е добре, но и да ги подритвате, когато не сте. Това е нагласата към една играчка. Ако Бог се отнасяше към хората като към играчки, как щяха да се чувстват те? Дали все още щяха да мислят, че Бог е любящ? (Не.) Ала Петър можеше да възхвалява Бог. Какви истини реалности е притежавал той, които са му позволили да постигне покорство до смърт? Бог всъщност не се отнасяше към човека като към играчка, ала когато разбирането на Петър достигна това ниво, той си помисли: „Ако Бог се отнасяше с мен по този начин, аз пак щях да Му се покоря. Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Петър постига тази готовност, тази склонност. Какво означава да бъдеш „готов и склонен“? (Да се оставиш на милостта на Божието устройване и да му се подчиниш безпрекословно.) Това е истината на покорството. Предаването ти на Сатана няма ли да е начинът, по който се отнасяш с една играчка? Щом не си желан, ще бъдеш захвърлен, предаден на Сатана, за да може да те изкушава и да те прави на глупак. Каква беше нагласата на Петър? Имаше ли някакви оплаквания? Оплакваше ли се на Бог? Проклинаше ли Бог? Обърна ли се към Сатана? (Не.) Това се нарича покорство. Той не се оплакваше, не проявяваше негативизъм или противопоставяне. Не беше ли разрешен проблемът с покварения му нрав? Това бе в пълна хармония с Бог. Не ставаше дума дали ще предаде Бог, или не. Въпросът бе: „Независимо къде ме поставя Бог, сърцето ми ще има Бог; независимо къде ме поставя Бог, аз ще бъда човек, който Му принадлежи. Дори и да ме превърне в пепел, аз пак ще принадлежа на Бог. Никога няма да се обърна към Сатана“. Той успя да постигне това ниво на покорство. Да кажеш това е лесно, но да го направиш е трудно. Трябва да си въоръжен с истината известно време, докато видиш всичко това напълно и ясно, тогава прилагането на истината на практика ще бъде много по-лесно. От теб не се изисква да имаш абсолютни познания за Бог, нито пък е необходимо Бог да ти разкрие нещо конкретно. Достатъчно е да имаш правилната нагласа и този вид покорство. Не бива да поставяш никакви изисквания за отношението на Бог към теб, нито да изискваш от Него да ти даде точни критерии. Дори нещо да е съгласно истината и да е такова, което Създателят трябва да има, ти не бива да го изискваш. Необходимо е да кажеш: „Боже, няма значение как се отнасяш към мен. Можеш да ме оставиш да умра или да отида в ада. Както и да се отнасяш с мен, е добре. Дори да ме предадеш на Сатана, Бог ще продължи да бъде моят Бог и аз все още ще бъда сътворено от Бог същество. Никога няма да Те изоставя“. С тази нагласа ти притежаваш реалността на покорството. „Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания щяха да имат те?“. Това твърдение, което Петър бе способен да изрече, е изключително важно за всички вас! Такова бе покорството на Петър. Ако вие постоянно разсъждавате върху това твърдение и придобиете истинско разбиране и опит от него, тогава ще ви бъде много по-лесно да се покорявате пред Бог. Аспектите, в които хората се бунтуват срещу Бог, са аспектите, в които те са най-неразумни. Когато хората не са изпълнили добре дълга си, когато не са положили никакъв истински труд, те са по-благовъзпитани и мислят, че нямат право да убеждават Бог или да Му се противопоставят. Ала щом са свършили някаква работа или са положили малко труд, те смятат, че имат някакъв капитал. Искат да убедят Бог и да получат Неговите благословии. Това е обезпокоително. Техният разум е ненормален — не е ли това противно? Ето колко жалки са хората без истина реалност. Може ли някой да е добре, ако не се е въоръжил с истината? Не може да се отървете от покварения нрав без да приемете истината. Ако човек не е въоръжен с истината, то съвестта и разумът му са ненормални. Той може да разбере някаква доктрина и да казва неща от сорта: „Аз съм сътворено същество и трябва да се покоря пред Бог. Това е разумът, който трябва да притежавам“. Може да разбира това на думи и да крещи лозунги, но когато нещо действително се случи, той не може да го приеме или да му се покори, макар да знае много добре, че е било устроено от Бог. Защо е така? Защото хората са непокорни, техният покварен нрав не е разсеян и те са напълно способни да предадат Бог. Такава е реалността на ситуацията. Ако хората не са въоръжени с достатъчно истина, животът им ще бъде твърде жалък. Нима тези, които се бунтуват срещу Бог, които не са способни да Му се покорят или да приемат устройването и подредбата Му, не са също вярващи в Бог? Защо тогава не могат да се подчинят на Божието устройване и подредба? Защото не приемат истината и не вярват в нея. Това не е ли факт? (Да.) Някои хора казват за определен човек: „Той е надменен и самоправеден. Винаги се противопоставя, щом нещо стане. Непрекъснато се оправдава и издребнява. Той не вярва в съществуването на Бог или в Божието устройване и подредба, така че не може да Му се покори“. Но, от друга страна, той вярва, че това e Божието устройване и подредба, че това е ситуация, която Бог е създал за него, че Бог иска да го пречисти и така да го накара да придобие истината. Може ли тогава да се подчини? Може ли тогава да спре да бунтува и да се въздържа от предателство към Бог? Би ли могъл да приеме това от Бог? Не, не би могъл. Защо не? Защото човекът не притежава тези истини реалности. Сегашният ви ръст е твърде малък. Ето защо Бог не ви изпитва засега. Това е основната причина. Понеже веднага щом ви изпита, всички ще покажете вашето истинско „аз“ и ще бъдете отстранени, а Сатана ще се изсмее. Не е ли това реалността? Вашият ръст сега е твърде малък. Можете да говорите за доктрини, да рецитирате лозунги и съвсем отчетливо да виждате проблемите на другите хора, но не познавате собственото си състояние, не сте наясно с него. Би ли ви изпитал Бог при такова състояние и ръст? Все още не е дошло времето делото на съвършенството да бъде извършено върху вас. Не сте въоръжени за това.

Да се покориш на Божието устройване и подредба е най-основният урок, с който се сблъсква всеки Божи последовател. Това е и най-дълбокият урок. Степента, в която си способен да се подчиниш на Бог, показва колко голям е ръстът ти и колко силна е вярата ти — тези неща са взаимосвързани. С кои истини трябва да се въоръжите, за да достигнете до безусловно покорство? Първо, не можеш да отправяш никакви изисквания към Бог — това е истина. Как можеш да приложиш тази истина? Когато изискваш от Бог, използвай тази истина, за да обмислиш и да се самоанализираш. „Какви изисквания имам към Бог? Съответстват ли те на истината? Разумни ли са? Откъде идват? Дали от собствените ми фантазии, или са мисли, внушени ми от Сатана?“. Всъщност не е нито едно от тези неща. Тези идеи са породени от покварения нрав на хората. Трябва да разнищиш мотивите и желанията, които стоят зад тези неразумни искания, и да видиш дали те отговарят на разума на нормалната човешка природа. Към какво трябва да се стремиш? Ако си човек, който обича истината, трябва да се стремиш да си последовател, точно като Петър. Петър каза: „Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Някои хора не разбират какво е казал Петър. Те питат: „Кога Бог се е отнасял с хората като с играчки и ни е предавал на Сатана? Не съм виждал такова нещо. Бог е прекрасен към мен, толкова милостив. Той не е такъв тип Бог. Бог обича хората безкрайно, защо би се отнасял с тях като с играчки? Това не отговаря на истината. То е погрешно разбиране за Бог и не е истинско познание за Него“. Ала откъде идват тези думи на Петър? (Идват от неговото познание за Бог, придобито след преминаване през всякакви изпитания.) Петър премина през толкова много изпитания и облагородяване. Той загърби всички свои изисквания, планове и желания и не настояваше Бог да прави каквото и да било. Така той нямаше собствени мисли и се отдаде напълно. Той мислеше: „Бог може да прави каквото поиска — да ме подложи на изпитания, да ме укорява, да ме съди или да ме накаже. Може да създава ситуации, за да ме кастри, може да ме кали, може да ме хвърли в леговището на лъва или да ме даде на вълците. Каквото и да прави Бог, то е правилно и аз ще му се покоря. Всичко, което Бог прави, е истина. Няма да имам никакви оплаквания, нито избор“. Не е ли това безусловно покорство? Понякога хората си мислят: „Всичко, което Бог прави, е истина, тогава защо не съм я открил в това нещо, което Бог направи? Изглежда дори Бог понякога прави неща, които не се съобразяват истината. Бог също понякога греши. Ала независимо от всичко, Бог е Бог и аз ще се покоря!“. Безусловно ли е това покорство? (Не.) Това е избирателно, а не истинско покорство. То е в противоречие с мислите на Петър. Не е необходимо да ти се обяснява причината да се отнасят с теб като с играчка или това да ти изглежда справедливо и разумно. С теб може да се държат по всякакъв начин — няма нужда фактите и причините да се обсъждат с теб или да ти се обясняват. Ако нещата не можеха да продължат без твоето одобрение, щяха ли да те третират като играчка? Не — това би означавало да получиш всички човешки права и свободи и пълно уважение, да се държат с теб като с човешко същество, а не като с играчка. Какво е играчката? (Нещо, което няма самостоятелност и права.) Ала дали е само нещо без права? Как могат да бъдат приложени думите на Петър? Например, да речем, че от известно време търсиш по определена тема, но все още не си разбрал Божието намерение. Или да кажем, че вярваш в Бог повече от 20 години и все още не знаеш за какво става дума. Трябва ли да не се покориш в тази ситуация? Трябва да се покориш. А на какво се основава това покорство? Основава се на казаното от Петър: „Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Ако винаги подхождаш към Бог според идеите и фантазиите на човека и ги използваш, за да измерваш всичко, което Бог прави, да претегляш думите и делата Му, това не е ли категоризиране на Бог, не е ли противопоставяне на Бог? Може ли всичко, което Бог върши, да се вмести в представите и фантазиите на човек? А ако не се вмества, то значи ли, че няма да го приемеш и да му се подчиниш? В такива моменти как трябва да търсиш истината? Как трябва да следваш Бог? Свързано е с истината — отговор трябва да се търси в Божиите слова. Когато вярват в Бог, хората трябва да се придържат към мястото на сътворено същество. Независимо от времето, независимо дали Бог е скрит от теб или ти се е явил, независимо дали можеш да почувстваш Божията любов или не, трябва да знаеш какви са твоите отговорности, задължения и дълг — трябва да разбереш тези истини за практиката. Ако все още се вкопчваш в своите представи, като казваш: „Ако мога ясно да видя, че това е в съответствие с истината и с моите мисли, тогава ще се покоря. Ако не ми е ясно и не мога да потвърдя, че това са Божии постъпки, то първо ще изчакам малко и ще се покоря, когато се уверя, че е дело на Бог“, тогава дали това е човек, който се покорява пред Бог? Не е. Това е условно подчинение, а не безпрекословно, пълно покорство. Божието дело не се съгласува с човешките представи и фантазии, нито въплъщението, а камо ли правосъдието и наказанието. По-голямата част от хората наистина изпитват трудности да го приемат и да му се покорят. Ако не можеш да се покориш пред Божието дело, тогава можеш ли да изпълниш дълга на сътворено същество? Това просто е невъзможно. Какъв е дългът на едно сътворено същество? (Да заеме мястото на сътворено същество, да приеме Божието поръчение и да се покори пред Божията подредба.) Точно така, това стои в основата му. Тогава не е ли лесно да се реши този въпрос? Да заеме мястото на сътворено същество и да се покори пред Създателя, твоя Бог — това най-вече трябва да отстоява всяко сътворено същество. Има много истини, които не разбираш или за които не знаеш. Не можеш да проумееш Божиите намерения, затова няма да приемеш истините или да им се покориш, така ли е? Не разбираш, например, някои пророчества, затова не признаваш, че те са Божии слова? Не можеш да го отречеш. Тези думи винаги ще бъдат слова от Бог и те съдържат истината. Дори и да не ги разбираш, те остават Божии слова. Ако някои Божии слова не са се изпълнили, означава ли това, че те не са Божии слова, че не са истина? Ако казваш: „Ако не са се изпълнили, вероятно не са Божии слова. Вероятно са били изопачени“, що за нагласа е това? Това е нагласа за непокорство. Трябва да имаш разум. Какво представлява разумът? На какво се основава наличието на разум? Основава се на това да заемеш мястото на сътворено същество и да се покориш пред Създателя, твоя Бог. Това е истината, една вечно неизменна истина. Трябва ли покорството пред Бог да се основава на това дали знаеш или разбираш Божиите намерения, или дали Бог ти е показал намеренията си? Трябва ли то да се основава на всичко това? (Не.) Тогава на какво се основава? Основава се на истината на покорството. Каква е истината на покорството? (Да заемеш мястото на сътворено същество и да се покориш пред Създателя.) Това е истината на покорството. Тогава нужно ли е ти да анализираш кое е правилно и кое — не? Необходимо ли е да размишляваш дали Бог е постъпил правилно или не, за да постигнеш безусловно покорство? Трябва ли Бог ясно и подробно да обясни този аспект на истината, за да се покориш? (Не, не трябва.) Независимо какво прави Бог, ти трябва да практикуваш истината на покорството — това е достатъчно. Някои хора са изключително свадливи и постоянно подклаждат спорове. Те непрекъснато мислят: „Нима Бог не е истината? Не е ли Бог Създателят? Защо не мога да осмисля някои от нещата, които Бог прави? Защо Бог не ми обяснява ясно нещата? Ако Той не ми го е обяснил, как тогава мога да го приложа на практика? Дали причината, поради която не мога да му се покоря, не се крие в това, че не мога да го разбера? Няма да имам стимул да се покоря, ако не мога да го осмисля!“. Не е ли това непокорство? Имате ли нужда от този стимул, за да се подчините? Не, нямате. Нуждаете се само от един прост вид рационалност, а именно: „Ще се покоря пред всичко, което идва от Бог. Когато Божиите слова се изпълнят, ще се покоря и ще възхвалявам Бог, когато Божиите думи не се изпълнят, те остават Негови слова и няма да се превърнат в човешки думи само защото не са били изпълнени. Просто трябва да се покоря, без да съдя. Бог винаги ще бъде моят Бог“. Ето как заемаш мястото на сътворено същество. С този вид разум, с тези истини реалности, в моментите, когато смяташ, че хората са просто играчки или мравки в очите на Бог, все още ли ще се чувстваш разстроен? Ще се чувстваш ли по-нисш? (Не.) Вече няма да се чувстваш по-нисш, защото Бог се отнася към теб като към човек и все още имаш статус пред Него. Бог те е възвисил. Ето защо не се чувстваш по-нисш. Ако Бог не те беше възвисил, ако Той винаги те кастреше и дисциплинираше, щеше да се чувстваш нещастен, а това е проблем, с който трябва да се справиш. Често хората се чувстват по този начин, защото таят твърде много трудности. Те винаги имат изисквания към Бог и непрекъснато мислят: „Трябва да се отнасяш с мен като с човешко същество. Трябва да ме уважаваш и да имаш високо мнение за мен, да мислиш за мен и да проявяваш разбиране към слабостите ми. Трябва да си толерантен. Моят ръст е малък и ми липсва проницателност. Досега не съм се занимавал с подобни дела“. Те постоянно имат куп оправдания и никакво покорство. След днешното общение за истината на покорството, дали тези оправдания са истински причини? Нито едно оправдание не е истинска причина. Твоя отговорност, твое задължение и твой дълг е да се покоряваш.

Хората лесно се покоряват, когато нямат неприятности. Ала щом неприятностите изникнат, те не са способни да го сторят. Какво може да се направи в такъв случай? Преодоляването на тази трудност изисква молитви и търсене на истината. От чувството, че си достоен човек, въздигнат от Бог, до усещането, че си долна играчка без никакви заслуги в Божиите очи, нищожество, безполезен окаяник, и да можеш с радост да се покориш пред Бог без никакви изисквания към Него — колко време е потребно, за да се достигнеш до тази степен на преживяване? (През последните си седем години Петър премина през стотици изпитания. Ако някой не се стреми към истината, той няма да я постигне, независимо колко години вярва.) Не става дума колко години си вярвал — по-скоро зависи дали се стремиш към истината и дали можеш да я използваш, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Всичко опира до стремежа ти. Някои хора не се стремят единствено към репутация и статус, винаги искат да се изтъкнат и да се откроят сред тълпата. Те се сриват, когато се сблъскат и с най-малката спънка или провал, стават негативни и се парализират. На някои хора им харесва да извличат несправедливи ползи, но не обичат истината. Те са доволни, когато са се облагодетелствали за сметка на друг, и не са тъжни или притеснени, ако не са придобили истината. Някои са безразлични във вярата си, ако нямат статус, и са по-дейни от всички останали, щом го получат. Тогава те престават да се чувстват негативно и с удоволствие се преработват до смърт. Просто не се интересуват дали практикуват истината и дали вършат нещата според принципите, поради което след дълги години вяра все още им липсва свидетелство за преживяване. Те изпитват завист и угризения, когато видят други вярващи от броени години да имат чудесно свидетелство за преживяване, но след като това чувство премине, продължават да не се стремят към истината. Ако някой не се съсредоточава върху стремежа към истината, ако не я използва, за да разрешава проблеми, то годините вяра не са от значение, тя е безполезна. Тези, които не се стремят към истината, никога не могат да бъдат усъвършенствани от Бог. Петър беше усъвършенстван, като премина през стотици изпитания — нима и вие не трябва да преминете през такива? През колко изпитания сте преминали до момента? Ако не стотици, то може би поне сто? (Не. Все още не.) Петър беше усъвършенстван чрез стотици изпитания, така че ако вие не сте преживели дори едно или сте преминали едва през сто, то преживяването ви е далеч от неговото. Не ти достига ръст. Нима не трябва да полагаш усилия в стремежа си към истината? А как да го направиш? Нужно е да положиш усилия в разбирането и практикуването на истината. Не бъди нехаен и объркан, без сериозно отношение към нищо, живеейки лекомислено, като по цял ден се занимаваш със задачи. Това не значи, че да си зает е проблем — ако имаш много неща за правене, ще трябва да се заемеш. Не винаги е възможно да не си зает. Ала докато зает да вършиш всичко, пак трябва да се стремиш към истината и към принципите, пак трябва да се опитваш да възприемаш нещата и да молиш Бог за онова, което ти липсва. Как да помолиш Бог за нещо? Всеки ден се молиш на Бог мълчаливо в сърцето си за него. Това показва, че в сърцето си копнееш за истината и имаш волята да позволиш на Бог да изпълни въжделенията ти. Ако сърцето ти е истинско, Бог ще чуе молитвите ти. Той ще подреди и подготви подобаващи ситуации, така че да можеш да научиш уроци. Може би ще си кажеш: „Наистина ми липсва ръст. Ще ми прати ли Бог голямо изпитание, което да ме съкруши?“. Не, това би било невъзможно. Бог никога няма да направи подобно нещо. Той най-добре знае колко силна е нечия вяра и какъв е истинският му ръст. Имай вяра в това. Бог никога не би накарал тригодишно дете да поеме бремето на възрастен — никога! Нужно е да си убеден в сърцето си. Ала трябва да помолиш Бог за това. Трябва да проявиш това желание и решимост — едва тогава Бог ще изпълни молбата ти. Ако непрекъснато се страхуваш и криеш, боиш се да не бъдеш изпитан, ако постоянно искаш да имаш спокойни и безгрижни дни, тогава Бог не ще работи в теб. Така че трябва само свободно и уверено да умоляваш Бог, истински да се отдадеш и да Му повериш всичко, и само тогава Той ще работи върху теб. Бог несъмнено не върши делата си, за да измъчва произволно хората, а за да постига резултати и цели. Бог не би вършил безполезни дела или да те накара да поемеш товар, който не можеш да понесеш — имай вяра в това. Човек трябва да има решимост, за да търси съвършенството, да се стреми да удовлетвори Бог и да бъде сътворено същество, което отговаря на критериите. Що за решимост е това? Решимостта да търсиш съвършенство, да се превърнеш в някой, притежаващ истината и човечност, да станеш човек, който обича и свидетелства за Бог. Това ще възрадва Бог най-много. Ако нямаш тази решимост, а ти стига да кажеш: „Зает съм с дълга си. Нося товар на плещите си, полагам труд и слушам проповеди. Не изоставам от другите“, тогава нямаш никакви перспективи. В най-добрия случай си полагащ труд, но няма да станеш един от Божия народ. Не си ли просто доволен от начина, по който стоят нещата, без желание за напредък? Не се стремиш към истината, не общуваш върху нея на сбирки и задрямваш, след като си изслушал проповедта. Ала когато обсъждаш светски въпроси, дрънкаш ли дрънкаш, а очите ти светят — това е поведението на полагащ труд. Има хора, чиито очи светват, щом се спомене истината. Те чувстват, че им липсва твърде много, и когато чуят нещо добро и практично, бързат да си го запишат. Усещат, че са твърде далеч от това, което Бог изисква, и в сърцето им няма достатъчно положителни неща. Чувстват, че отровата на Сатана е твърде много и че са прекалено непокорни пред Бог. Мислят си: „Нищо чудно, че Бог не е доволен от мен. Прекалено далеч съм от това, което Той иска, изобщо не Му съответствам и Го разбирам твърде погрешно. Кога ще мога да удовлетворя Божиите намерения?“. В дълга си те не отлагат опитите да проумеят тези неща и често се изправят пред Бог в мълчалива молитва: „Боже, моля те, подложи ме на изпитания. Моля Те да ме разкриеш, да ми позволиш да разбера истината, да придобия истината реалност и да Те опозная. Моля те, дисциплинирай ме, съди ме и ме наказвай“. Когато с това поемат бреме, те неизменно го носят в съзнанието си. Винаги са жадни за истината и така Бог започва да работи върху тях. Той подрежда различни хора, събития и неща, всевъзможни ситуации, така че те да научават по нещо от тях всеки ден. Не са ли тогава облагодетелствани? Защо Петър успя да премине стотици изпитания? Защото се стремеше към истината, не се боеше от Божиите изпитания и вярваше, че те са там, за да пречистват хората. Той вярваше, че този път може да усъвършенства хората и че е единственият истински път. Той се молеше и отдаваше всичко на това и му се посвети, затова Бог работеше в него. Дали това означава, че Бог го е избрал, че е решил да се опита да усъвършенства Петър? Точно така. Когато Бог избира даден човек, Той има предвид цел и принципи — това е безспорно. Защо по-голямата част от хората не са способни да придобият тези дела от Бог? Защото не се стремят към истината, липсва им тази решимост, и затова Бог не работи в тях. Бог не принуждава никого. Когато Бог иска да усъвършенства някого, това е нещо неимоверно прекрасно и всяко страдание си заслужава. Ала повечето хора нямат тази решимост и просто офейкват и се скатават, когато се сблъскат с изпитания и трудности. Нима Бог ще тръгне да принуждава някого така? Някои хора не се стремят към истината и дори нямат смелостта да погледнат Христос в лицето. Те казват: „Няма да знам какво да кажа, ако видя Христос. Не познавам никакви истини, нито как да общувам. Няма ли да е унизително, ако Христос види какво не е наред с мен? Ако бъда кастрен, няма да мога да го понеса. Трябва да избягвам Бог и да се държа на почтително разстояние от Него. Ако винаги поддържам връзка с Бог и живея пред Него, Той ще ме прозре и ще се отврати от мен. Ще бъда отстранен и вече няма да имам добра крайна цел“. Така ли стоят нещата? (Не.) Някои хора таят в себе си такъв тип идеи. Дали Бог би изисквал нещо от някого по този начин? (Не, не би.) Така че към каквото и да се стремиш, докъдето и да стига решимостта ти, Бог ще те усъвършенства до там. Ако не се стремиш към истината, а винаги се криеш от Бог и се отдалечаваш от Него, непрекъснато криеш мислите си от Бог, какво би казал Той за човек като теб? („Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете“ (Матей 7:6).) Не обичаш истината и се криеш от Бог, а мислиш, че Той ще настоява да те изпита и усъвършенства? Заблуждаваш се. Ако не си правилният тип човек, никакви молби и молитви няма да помогнат. Бог няма да направи това, Той не принуждава хората. Това е един от аспектите на Неговия нрав. Но онова, което Той иска от онези, които се стремят към истината, е да могат да бъдат като Петър, Йов или Авраам; иска да могат да поемат по правилния път в живота, както изисква Бог, да могат да поемат по пътя на богобоязливостта и отбягване на злото и в крайна сметка да придобият истината и да се усъвършенстват. Бог се надява да придобие такъв тип човек, но дали ще те принуди, ако сам не го търсиш? Не. Бог никога не е принуждавал никого. Светият Дух няма да те води неотклонно, като те сграбчи и не те пусне с намерението да те усъвършенства, и да не спира преди това. Откровено казано, Бог никога няма да направи подобно нещо. Такова е Неговото отношение. Бог просто се надява, че в края на краищата, когато делото Му е завършено, Той ще е спечелил повече хора като Йов, Петър и Авраам. Ала колко хора наистина се стремят към истината и в крайна сметка са придобити от Бог, е нещо, което Той няма да наложи. Той ще остави нещата да се случват — това е една страна на практическото дело на Бог. Той не е определил конкретен брой — било то 10, 20, 1000 или 2000, или дори 10 000. Бог не е предвидил нищо по този въпрос. Той просто продължава така, като работи практично и ходи практично сред хората. Така Той работи и говори, като осъществява всеки аспект на делото, свързано с истината, дело, което е в полза на човечеството. Това е делото, което Той продължава да върши в правилния тип хора, в тези, които копнеят за истината. В крайна сметка тези, които имат решимост и се стремят към истината, ще бъдат усъвършенствани. Те са най-благословените и са тези, които ще придобият вечен живот. Това стига като доказателство, че Бог е праведен към всички и не се отнася несправедливо към никого. Не е случайно, че всички вие умеете да следвате Бог днес — Той го е предопределил отдавна. Бог предопределя семействата на хората, когато се раждат, средата, в която израстват, техните заложби, дарби, способности и обкръжение — всичко това. В края на краищата, каква ще бъде Божията праведност, която хората ще видят? В крайна сметка възможността да оцелеят и да придобият красива крайна цел зависи основно от собствените стремежи на хората и от цената, която плащат. Това, че Бог предопределя тези неща, е един от аспектите, но съдействието на хората също е наложително. Бог определя изхода на хората спрямо пътя, който поемат, и дали притежават истината. Това е Неговата праведност.

Всеки е виждал практическата страна на въплътения Бог. Бог се отнася справедливо и разумно към всеки един човек. Ти си виждал това, другите са го виждали, всички вие сте го виждали. Въплътеният Бог е обикновен човек. Някои хора имат представи, когато видят Христос, и си мислят: „Той изглежда толкова нормален, толкова невзрачен. Може ли това наистина да е въплъщението? Не вярвам в Него, няма начин да повярвам в Него“. А може просто да Го следват неохотно, като вярват в Него с уговорки, без да се отказват от собствените си представи. Други хора, които виждат Христос, притежават някакъв разум и си казват: „Въплъщението е обикновен човек, но Той може да изразява истината и да предоставя на хората живот, затова трябва да се отнасям към Него като към Бог. Приемам и практикувам словата Му като истината, като думи на Създателя. Ще Го следвам“. Тези хора в крайна сметка биват усъвършенствани и придобиват истината. Какви хора в края на краищата придобиват истината? Тези, които се стремят към истината. Бог пои, подхранва, напътства и работи в Своите избраници всеки ден. Аз споделям проповеди и общение, Светият Дух работи в Божиите избраници и всеки получава поене и подхранване. Никой не получава специално отношение и всеки, който участва в църковния живот и изпълнява дълга си, се радва така на Божието дело ежедневно. Към всеки един човек се отнасям еднакво. Давам отговори, независимо кой задава въпроси, не предоставям допълнителни грижи, не създавам специални ситуации, не се опитвам да подтикна или поощря някого, като давам допълнително просветление и озарение от Светия Дух или като показвам знамения и чудеса. Бог не прави нищо подобно. В Епохата на благодатта Бог показа много знамения и чудеса, за да прости греховете на хората и да ги накара да поемат по пътя на покаянието, за да повярват в Бог и да не се съмняват в Него. Сегашният етап от делото се състои изцяло в предоставяне на истината, така че хората да могат да я разберат и да изградят истинска вяра. Независимо колко си страдал, ако в крайна сметка си придобил истината, то ти си някой, който е бил усъвършенстван и ще бъдеш запазен. Ако не придобиеш истината, всички доводи, които имаш, са безполезни. Може да кажеш: „Бог не е сътворил чудеса, така че не мога да повярвам“, „Бог винаги е изразявал истини, които не мога да разбера, така че не мога да повярвам“ или „Бог е твърде практичен, твърде нормален, така че не мога да повярвам“. Всичко това са твои проблеми. Истината ти е била предоставена точно като на другите, защо те са били усъвършенствани, а ти — отстранен? Защо не си придобил истината? Това е присъдата ти: защото не си се стремил към истината. В този последен етап Бог просто върши делото на словото. Той използва словото практично, за да съди и пречисти човечеството. Той не показва знамения и чудеса. Ако искаш да видиш Божиите чудеса, тогава се върни 2000 години назад в миналото, за да видиш чудесата на Господ Исус в онази епоха. Не бъди вярващ в тази епоха. Приел си Божието дело на правосъдието, така че не търси чудеса. Бог не сътворява такива. Разумно ли е това? (Да.) Това е справедливо и разумно. Ако се стремиш към истината, Бог няма да се отнася несправедливо с теб. Ако не се стремиш към истината, а просто се стремиш да полагаш труд, непрекъснато полагаш труд предано до края, Бог ще ти позволи да останеш и ще бъдеш дарен с благодат. Ала ако не можеш да полагаш труд докрай, ще бъдеш отстранен. Какво означава да бъдеш отстранен? Означава унищожение! Това е справедливо и разумно и в него няма несправедливо отношение към хората. То почива на Божиите слова и истината. Предвид всичко това не е ли изключително важен пътят, който хората поемат? Към какъв път се стремиш, какъв човек търсиш да станеш, с какъв стремеж си се захванал, на какво се надяваш, за какво молиш Бог, какво е отношението ти към Него и какво е отношението ти към Божието слово, когато застанеш пред Него — всички тези неща са много важни. Кажете ми, може ли показването на знамения и чудеса да усъвършенства хората? Ако например претърпиш катастрофа и Бог те спаси, това може ли да те усъвършенства? Ако умреш веднъж и бъдеш възкресен, това може ли да те усъвършенства? А ако в сънищата си си се възкачил в небесното царство и си видял Бог, това може ли да те усъвършенства? (Не.) Тези неща не могат да заместят истината. Така, в този последен етап на делото, в който Божието управление завършва, Той използва словото, за да усъвършенства хората и да ги разкрие. Това е Божията праведност. Ако си бил усъвършенстван чрез Божиите слова, то никой не може да се оплаче, че Той те е запазил, и Сатана не може да те обвини, че си запазен. Това е типът човек, който Бог иска. Бог е предоставил толкова много слова, че ако в крайна сметка не придобиеш нищо, чия ще е вината? (Нашата собствена.) Вината, че си избрал грешния път е изцяло твоя. Наистина е важно по какъв път поемат хората. Защо? Защото той определя тяхната крайна цел. Ето защо не трябва постоянно да се опитваш да разбереш дали пророчествата са се сбъднали, дали Бог е показал някакви знамения и чудеса, кога Бог действително ще си отиде от земята и дали ще можеш да бъдеш свидетел на това как Той ще я напусне. Проумяването на това не би ти донесло никаква полза, то не засяга крайната ти цел или усъвършенстването ти. Какво има значение за теб? (Пътят, по който поемам с вяра.) Пътят, по който поемаш, влияе на това дали можеш да бъдеш усъвършенстван или не. Коя е истината, в която трябва да навлезеш най-много в стремежа си да бъдеш усъвършенстван? Истината на покорството пред Бог. Покорството пред Бог е най-висшата, най-значимата истина и в същността си стремежът към истината е равносилен на стремеж към покорство пред Бог. Трябва да се стремиш към покорство пред Бог цял живот и този път на стремеж към покорство пред Него е пътят на стремеж към истината. Защо трябва да се стремиш към покорство пред Бог цял живот? Защото процесът на покорство пред Бог е процес на премахване на покварения нрав. Защо трябва да разрешиш проблема с покварения нрав? Защото той е в противоречие с Бог. Ако живееш със сатанински нрав, то същността ти е от Сатана, от дяволи, и стремежът към покорство пред Бог изисква да разрешиш проблема с покварения си нрав. Това е от решаващо значение! Докато нравът ти е покварен и остава дори една непремахната частица, ти ще си в противоречие с Бог, ще си Негов враг и няма да можеш да Му се покориш. Степента, в която си преодолял покварения си нрав е степента, в която се покоряваш пред Бог, процентът, в който си преодолял покварения си нрав, е процентът, в се покоряваш пред Бог.

На тази сбирка не сме говорили за познаването на Бог. Бог се опознава постепенно чрез процеса на премахване на покварения ти нрав и стремежа ти да бъдеш усъвършенстван, за да постигнеш покорство пред Бог. Стремежът към познаване на Бог сам по себе си е много задълбочен урок, и именно затова не сме говорили за него. В момента обсъждаме теми, тясно свързани с практиките, живота и стремежите на хората, и пътищата, по които те поемат. В хода на усилията за премахване на покварения ти нрав постепенно разбираш Бог и опознаваш Неговите намерения. Нима не разполагаш с повече знания за Бог, когато можеш да разбираш Неговите намерения? (Да.) Тогава имаш някакво истинско познание за Бог. Защо можеш да постигнеш покорство пред Бог, когато Го следваш? Защото познаваш сърцето Му и разбираш намеренията Му, разбираш какви критерии и принципи изисква Бог от теб и какви са Неговите цели. Това разбиране не съдържа ли някакво познание за Бог? (Съдържа.) То се постига постепенно и всичко е взаимосвързано. Ще се мъчиш, ако се стремиш единствено към познание за Бог. Може да кажеш: „Няма да правя нищо друго, освен да се стремя към познание за Бог, ден след ден. Ще видя откъде идват цветята, защо агнетата сучат на коляно, а телетата — не. Ще изучавам всичко и така ще опозная Бог“. Можете ли да постигнете познание за Бог, като просто проучите всичко това? Категорично не. Истината не идва от проучването, а се познава истински само чрез преживяването. Проучването е безполезно. Ти знаеш, че всички неща са създадени от Бог, и това е прекрасно, и така вече имаш известно познание за Него. Ала върху какво трябва да се съсредоточиш? Трябва да се стремиш към истината, да премахнеш покварения си нрав и да постигнеш покорство пред Бог. В хода на този стремеж, малко по малко, ще стигнеш до отговорите на много странични въпроси и ще откриеш пътя на своята практика и навлизане. Колкото по-цялостно е премахнат покварения ти нрав, толкова по-лесно ще ти бъде да практикуваш истината и да постигнеш покорство пред Бог. Щом хората престанат да бъдат възпирани от покварения си нрав, те наистина придобиват свобода и облекчение и прилагането на всяка истина на практика не е изтощително, а много лесно. Не е ли това истината, която се превръща в живота на хората?

1 октомври 2017 г.