Причината, поради която всички днес завиждат на Йов, е защото той имал истинска вяра. Но разговаряли ли сте преди за подробностите от неговите преживявания и защо той е бил способен да свидетелства истински? Какъв е бил ежедневният му живот? Как се е свързвал с Бог през живота си? Как човек вижда от всяко негово действие, че е търсил истината, че се е покорявал на Бог и е приемал Божиите подредби и устройване? Тези неща не касаят ли подробностите? (Така е.) Тези неща касаят подробностите в стремежа към истината, което понякога липсва на днешните хора. Хората знаят само известната реплика на Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Всички те могат да повтарят тази фраза, но не са наясно точно защо Йов е бил способен да я каже. Тази известна фраза не се удаде лесно на Йов — удаде му се едва след цял живот преживявания. През живота си той виждаше подреденото и устроеното от Божията ръка и делата на Бог в много неща и виждаше, че всичките му богатства са му дадени от Бог. Един ден тези неща изчезнаха и той знаеше, че Бог ги е отнел. Заключението, до което стигна Йов, беше, че без значение какво прави Бог, Божието име трябва да се благославя. Е, как се стигна до това заключение? Достигането да това заключение не изисква ли процес? Това включва пътя, който хората днес поемат, докато се стремят към истината, който е начинът да постигнат този резултат и да осъществят тези придобивки. Тези придобивки не се получават за дни или дори за няколко години. Те засягат всеки аспект и всяка подробност от живота на хората.

Вярата на Йов в Бог не беше само на думи, той беше образцов представител на искрен вярващ. Той се молеше на Бог във всяко нещо. Когато беше обезпокоен от веселието на децата си, той се молеше на Бог и ги поверяваше на Бог. Той със сигурност често се молеше за това как да отглежда добитъка си. Поверяваше всичко в ръцете на Бог. Ако беше като невярващите, винаги да планира и пресмята отглеждането на добитъка си с човешката воля, като разчита само на собствения си ум и фантазии и напряга мозъка си да постигне целите, които си е поставил, тогава дори ако беше преживял много провали и несполуки, щеше ли да може да види Божията ръка и Неговото върховенство и подредби? (Не.) Ако той не се беше молил често на Бог, нямаше да преживее Божиите благословии. Щеше често да е негативен и слаб, като обикновен вярващ, и в него можеше да се прояви дух на противопоставяне. „Хората винаги казват, че Бог съществува. Вярвам в Бог, но Бог изглежда не ме благославя според моите планове! Почитам Бог и му предлагам жертви всеки ден. Ако Бог съществува, благословиите Му към мен трябва да са по-големи, отколкото някога съм искал или съм си представял. Как може все още да не съм постигнал тази цел? Трудно е да се каже дали Бог наистина съществува или не“. Той щеше да е подложил на съмнение съществуването на Бог, което е негативен ефект. От една страна, той не би могъл да види Божията ръка или Неговото върховенство и подредби. Освен това, щеше да се оплаква от Бог и да развие погрешни схващания, антипатия и бунтарство срещу Бог. Ако хората, които вярват в Бог, вървят по свой собствен път и винаги се стремят към благословии, накрая ще могат ли да кажат като Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21)? Ще се породи ли у тях такова познание от преживяването? (Няма.) Със сигурност няма. Защо не? Откъде идва този проблем? (Те не вярват в Божието върховенство, нито търсят от Бог. Вместо това преодоляват нещата с човешки методи.) Защо хората напрягат мозъците си, като използват човешки методи, за да постигат собствените си цели, вместо да се уповават на Бог? Когато правят планове, търсят ли Божиите желания? Имат ли отношение на покорство, казват ли: „Не знам какво ще направи Бог. Първо ще съставя този план, но не знам дали планът ми ще постигне целта ми или не. Това е просто план. Ако може да постигне целта ми, тогава това е благословия от Бог. Ако не може, тогава това се дължи на собствената ми слепота. Планът ми не е в съответствие с Божиите намерения“. Имат ли такъв вид отношение? (Не.) Тогава как възникват тези начини на действие? Това са човешките фантазии и представи, човешките желания, неразумните човешки изисквания към Бог. Те възникват от покварения нрав. Това е един от аспектите. В допълнение имат ли такива хора богопокорно сърце? (Не.) Как виждате, че нямат богопокорно сърце? (Те изпитват категорична нужда да постигнат плановете, които правят.) Какъв нрав е това? Това е надменност и бунтарство. Те вярват, че Бог ги благославя, но когато имат собствени желания и сметки, забравят Бог. Това е надменен нрав. Покоряват ли се, когато забравят Бог? Не се покоряват и Бог не е в сърцето им. Те не размишляват как Бог има върховенство над всичко и как подрежда всичко, още по-малко как Той иска да се правят нещата. Не обмислят тези неща. Какво може да се види от това? Те не търсят нищо, нито се покоряват, нито имат богобоязливо сърце. Първо правят собствени планове, а после действат и работят усилено според своите планове, като се уповават на човешки методи, фантазии и представи, без изобщо да мислят за Божиите намерения. Ако става въпрос за отглеждане на добитък, хората поне трябва да знаят в сърцата си, че „човек трябва да полага всички усилия, за да прави това, което трябва и да се покори на волята на Небето“, с други думи: „Ще изпълня отговорностите си да нахраня добитъка, няма да позволя да му липсва храна или да измръзне, или да е гладен, или да се разболее. Броят на малките, които ще се родят другата година, е в Божиите ръце. Не го знам, не го изисквам и няма да правя планове. Всички тези неща зависят от Бог“. Ако в действията си упорито разчитат на човешките представи и фантазии, имат ли те покорно отношение към Бог? (Не.) Кой от тези два начина на действие произлиза от човешката воля и кой е покорство пред Бог? (Първият произлиза от човешката воля и е начинът, по който действат неверниците. Вторият начин на действие идва от хората, които искрено вярват в Бог и търсят истината.) Всички те вярват в Бог и всички те правят едно и също, но мотивът, източникът и целта на действията им, както и принципите им, са различни. Така може да се види пътят, който са поели хората. Няма ли разлика? Същността на неверниците е тази на невярващите. Какъв е източникът и целта на техните действия? Те всички са насочени към техните интереси, а печалбата е на преден план в съзнанието им, затова в действията си те се уповават единствено на своята собствена воля. Защо казвам, че се уповават на своята воля? Те изцяло правят своите планове след внимателно обмисляне. Не действат импулсивно или сляпо, по-скоро имат намерения и цели. Не вземат предвид Божиите намерения, действат изцяло въз основа на собствената си решимост. Никой друг не прави планове за тях, нито друг ги убеждава да действат по този начин. Те сами са решени да действат според собствените си планове, затова се уповават на своята воля. После, според собствените си планове, те напрягат мозъците си и се захващат за действие, независимо от цената, за да удовлетворят собствените си желания и да постигнат целите на онези планове. Докато действат, те също така имат следната нереалистична идея: „Аз вярвам в Бог, затова Той със сигурност ще ме благослови“. Не е ли това срамно? Въз основа на какво ще те благослови Бог? Как знаеш, че Бог ще те благослови? Бог ще осъществи ли нещата заради твоята решимост? Не е ли това неразумна идея? Ако вярваш, че Бог със сигурност ще те благослови, това равнозначно ли е на покоряване на Божието върховенство и подредби? (Не.) Но много хора бъркат нещата. Те казват: „Вярвам, че Бог ще ме благослови, вярвам, че Той ще защитава всичко, което имам и вярвам, че Той ще удовлетвори желанието ми!“. Те мислят, че това е отношение на покорство към Бог. Не е ли това грешка? Не само, че е грешка, това е и бунтарство срещу Бог и богохулство. Да вярваш, че Бог ще те благослови не означава, че се покоряваш на Божието върховенство и подредби — това са две различни неща. Като казваш това, ти си изцяло контролиран от надменната си природа и да казваш това не е съгласно истините принципи.

Каква е същността на непокорното поведение към Бог, за която току-що разговарях? Анализирайте корена на този въпрос. Има ли в това някакво практикуване на истината? Някакво покорство? Има ли място за Бог в техните сърца? Имат ли богобоязливи сърца? (Не.) Всички казвате „не“, затова бъдете конкретни, по какви начини се проявяват тези неща? Трябва да ги съпоставите със себе си и да знаете как да ги анализирате. Ако знаеш как да ги анализираш, ще знаеш как да прецениш състоянието в теб и ще знаеш как да прецениш дали всичко, което практикуваш, е съгласно принципите или не и дали практикуваш истината или не. От една страна, ако хората правят първо своите планове, без да търсят истината, има ли в това някакво покорство? (Не.) Като вижда, че няма покорство, как трябва да практикува човек, за да е покорен? (Да търси първо Божиите желания.) По много въпроси Бог не ти показва ясно Своите желания, затова как можеш да си сигурен, че това, което практикуваш, е истината? (Трябва да се уповаваме на Бог, за да сме сигурни.) Ако се помолиш няколко пъти и все още не разбираш Божиите желания, какво да правиш тогава? Не действай сляпо. Първо, виж дали този начин на действие е необходим или не, дали тези действия са част от Божиите подредби или не, дали има условия да действаш по този начин или не и дали можеш да постигнеш плана си или не. Ако не можеш, но продължиш да се придържаш към плана си, не означава ли това, че си възприел неразумен начин на действие? Дали плановете и идеите ти са реалистични или не, не е от решаващо значение. Ти мислиш в сърцето си: „Първо ще съставя този план и ако Бог ме благослови, тогава вероятно ще спечеля дори повече от това!“. Разчиташ на късмета и след това се уповаваш на собствената си воля и се опитваш да държиш на своето. Амбициите и желанията ти са огромни и си едновременно надменен и варварски. Човешките планове и решимост винаги имат отклонения и не са неща, които трябва да се практикуват. Когато хората не разбират истината или Божиите намерения, могат ли плановете и решимостта им да са правилни? Могат ли да са съгласно Божиите намерения? Това не е сигурно, защото има много неща, които хората не разбират, за които не могат да решат. Човешката решителност и планове са все човешки фантазии, човешки предположения и преценки. Онези, които не разбират истината, не могат да видят, че всички неща са в Божиите ръце и че те са устроени и подредени от Бог. Трябва да виждаш какво правят Божиите ръце, какви са намеренията Му и какво е делото, което в момента извършва върху хората. Ако твоите планове и решения вървят срещу делото, което Бог иска да извърши, или са противоположни на Божиите желания, какъв ще е резултатът? Плановете ти със сигурност ще пропаднат. От този въпрос трябва да видиш ясно, че хората не бива да планират — планирането само по себе си е грешка. Тогава как да практикуват правилно хората? Те трябва да се научат да приемат нещата такива, каквито са, да не действат сляпо или да планират нещата, които не могат да разберат. Има много въпроси, които ти не можеш да разбереш и не знаеш какви проблеми могат да възникнат насред тях. Тези неочаквани ситуации влизат ли в човешките планове? Със сигурност не влизат, следователно всички човешки планове са просто човешки фантазии, празни неща и непрактичности. Тогава какво трябва да правят хората? От една страна, трябва да имат богопокорно сърце и не бива да правят собствени планове. От друга страна, трябва също да изпълняват своите отговорности и дълг, без да са нехайни. Колкото до това дали можеш да постигнеш нещата, които си планирал и решил, или не, това е в Божиите ръце. Може да планираш само малко, но Бог да ти даде много. Може да планираш много, но да не получиш толкова. След като преминеш през много подобни преживявания, ще осъзнаеш, че нищо не се променя въз основа на човешката воля или планове. Всичко зависи от това как Бог го е подредил и как господства над нещата. Всички неща са в Неговите ръце. Като постоянно натрупват преживявания по този начин, хората започват да виждат, че Бог наистина е върховен владетел на всичко. Ако ти потвърдиш в сърцето си факта, че Бог е върховният владетел на всичко, тогава ще си получил истината, която се придобива от преживяване. Понякога плановете ти може да са доста добри, но неочаквани неща може да се случат във всеки момент. Ти не можеш да си представиш много уникални неща, които е възможно да се случат и които надхвърлят фантазиите и планове ти по всякакъв начин. Много неща те карат да се чувстваш сякаш си хванат неподготвен и не си наясно къде са грешките в плановете ти, дали те ще успеят или ще се провалят и какво могат и не могат да правят хората. Несъзнателно чувстваш, че има много неща, които хората не могат да предвидят, които са извън границите на техните планове и фантазии. До какви заключения стигаш в такъв момент? (Че Бог е върховният владетел на всичко.) В Божието върховенство над всичко има една подробност: ако Бог не ти дава нещо, тогава няма значение колко тичаш напред-назад, колко се трудиш или се бориш, безполезно е. Ако Бог те благославя, тогава всичко върви гладко, без запъване и никой не може да ти попречи. Осъзнаваш, че по този въпрос Бог има последната дума, че Бог може много ясно да види всичките ти планове и въпросът е изцяло в Неговите ръце. С това преживяване сърцето ти ще започне несъзнателно да има правилни прозрения и знание за Божието върховенство. Какви прозрения и знание? Бог е Онзи, Който ти ги дарява. Ако Бог иска да ги отнеме, тогава няма значение колко се покоряваш на Бог или колко познаваш Бог, ако Той трябва да ги отнеме, ще го направи. Всичко е в Неговите ръце, всичко е предопределено от Него и е подредено от Него. Ти не бива да имаш свой собствен избор. В този момент твоите планове, сметки и лични цели имат ли все още преобладаваща позиция в сърцето ти? Не. Тези човешки планове и сметки несъзнателно ще намалеят и ти ще се откажеш от тях. Как се заместват тези неща? За теб преживяването на Божието върховенство е равно на това да видиш Неговото върховенство. Макар Бог да не казва защо Той е отнел тези неща от теб, ти въпреки това несъзнателно ще разбереш. Когато Бог те благославя с едно нещо, благославя те с много богатства, Той не ти казва защо Го прави, но в сърцето си ти имаш чувство и си наясно, че това е благословия от Бог, не нещо, което човек може да спечели. Един ден някои неща ще бъдат отнети и ти ясно ще осъзнаеш в сърцето си, че това идва от Бог. Когато ясно осъзнаваш всичко това, няма ли да почувстваш, че Бог те води по всяка стъпка, която правиш, през всеки ден от живота ти и всяка изминала година? Докато Бог те води, ти несъзнателно ще усещаш, че си се изправил лице в лице с Него, че си взаимодействаш с Него всеки ден, че всеки ден имаш ново знание и всяка година жънеш голяма реколта. Несъзнателно твоето разбиране за върховенството на Бог и подредбите му ще става все по-дълбоко. Когато преживяването ти е на такова ниво, няма ли Бог място в сърцето ти? Ако Бог има място в сърцето ти, тогава ти имаш богобоязливо сърце, затова може ли всякакви други неща, мисли или теории да те подведат, да те объркат или да те накарат да напуснеш Бог? Невъзможно е. Само ако имаш истинско познание за Бог, ако истината се е вкоренила в сърцето ти, Бог може да обитава сърцето ти завинаги. Ако истината не е пуснала корени в сърцето ти, тогава може ли Бог да е в сърцето ти задълго? Със сигурност не, защото сърцето ти може да се отдалечи от Него и да Го предаде във всеки момент. Ако хората винаги използват собствените си фантазии, представи, планове, сметки и желания, за да насочват живота си, могат ли да постигнат това познание за Бог? (Не.) Значи, за да постигнеш покорство пред Бог като Йов, пътят на преживяването и практиката ти трябва да е правилен. Ако има отклонения в пътя на практиката ти, колкото и голяма да е вярата или волята ти, е безполезно. Колкото и възвишени да са амбициите ти, е безполезно. В много от житейските дела човешките методи на практикуване имат отклонения. Отвън хората изглеждат така, сякаш могат да страдат много и да плащат голяма цена, като че ли имат голяма решимост и сърцата им са изпълнени с огън. Но защо след известен брой натрупани преживявания накрая те не придобиват познание от преживяване на Божието върховенство и? Защото техните методи за практикуване имат отклонения и субективното им осъзнаване, представите и фантазиите им, както и плановете им, винаги са водещи. Тези неща са водещи, затова Бог скрива Себе Си от тях. Божиите слова гласят: „Появявам се пред светото царство, а от скверната земя се скривам“. За кое се отнася „скверната земя“? Отнася се за различните човешки желания, планове и решимост — дори за добрите намерения и за онези, които хората мислят, че са правилни. Тези неща пречат на Бог да върши делото Си върху теб и са като стена пред лицето ти; напълно те запечатват, така че никога да не видиш или да преживееш Божието върховенство. Ако не можеш да видиш или да преживееш Божието върховенство, тогава можеш ли да започнеш да познаваш върховенството Му? (Не.) Ти никога няма да познаеш Божието върховенство.

Нека разгледаме отношението на Йов към децата му. Йов се страхувал от Йехова, но децата му не вярвали в Бог — нямало ли външните хора да сметнат, че това злепоставяло много Йов? Според представите на хората Йов бил от голямо семейство и се страхувал от Бог Йехова, но децата му не вярвали в Бог, затова нямал добро име. Идеята за доброто име не идвала ли от човешката воля, от човешката избухливост? Хората може да мислят: „Това изобщо не е почтено. Трябва да измисля начин да ги накарам да вярват в Бог и да си възвърна доброто име“. Не е ли това породено от човешката воля? Това ли направил Йов? (Не.) Как е описано в Библията? (Йов принасял жертви и се молел за тях.) Йов само принасял жертви и се молел за тях. Какво отношение е това? Можете ли да видите принципите, които Йов практикувал? Ние не знаем дали Йов е пречел или се е месил във веселието на децата си, но със сигурност не е участвал в него — той просто принасял жертви за тях. Молил ли се е някога с думите: „Боже Йехова, трогни ги, накарай ги да повярват в Теб и да придобият благодатта Ти, и ги накарай да се страхуват от Теб и да отбягват злото, както правя аз“? Молил ли се е някога така? Библията не съдържа подобни сведения. Начинът на действие на Йов бил да се разграничи от тях, да принася жертви за тях и да се тревожи за тях, в случай че съгрешават срещу Бог Йехова. Йов практикувал тези неща. Какви са били принципите на практиката му? Той не им налагал. Тогава искал ли е Йов децата му да вярват в Бог или не? Разбира се, че е искал. Като баща, който вярва в Бог, да вижда децата си така да се вкопчват в света, без искрено да вярват в Бог, сигурно го е натъжавало много. Той със сигурност е искал децата му да дойдат пред Бог, да жертват същото като него, да се боят от Бог, да отбягват злото и да приемат Божието върховенство и подредби. Това не е въпрос на добро име, това е родителска отговорност. Децата му обаче избрали да не вярват и като баща, Йов не им се налагал. Такова било отношението му. Тогава какво направил? Насила ли ги е повлякъл, или се е опитал да ги убеди? (Не.) Със сигурност не. Най-много понякога да им е казвал няколко думи на увещание и когато децата му не го слушали, той се отказвал. Казвал им да не правят нищо твърде прекомерно и после се отделял от тях, като правел ясно разграничение, че всеки живее собствения си живот. Йов принасял жертви за тях от страх, че ще оскърбят Бог Йехова. Той не принасял жертви от тяхно име, правел го, защото имал богобоязливо сърце. Йов не им се налагал, нито ги е влачел насила, нито казвал: „Това са моите деца и трябва да ги накарам да вярват в Бог, за да може Бог да придобие още няколко души“. Не казвал това, нито имал такъв план или сметка, нито действал по този начин. Знаел, че такива действия идват от човешката воля, което Бог не харесва. Йов просто увещавал децата си и се молел за тях, но не ги насилвал, нито ги влачел насила и дори правел ясно разграничение. Такава била рационалността на Йов, а също и принципът му на практикуване: не се уповавай на човешката воля или на добрите намерения, за да направиш нещо, което ще оскърби Бог. В допълнение те не вярвали в Бог и Бог не ги трогвал. Йов разбирал Божието намерение: „Бог не е работил върху тях, затова няма да се моля за тях. Няма да моля нищо от Бог и не искам да оскърбя Бог по този начин“. Той категорично не би се молел през сълзи и не би постел, за да бъдат спасени децата му, за да дойдат пред Бог Йехова и да бъдат благословени. В никакъв случай не би действал по този начин. Знаел, че ако действа така, ще оскърби Бог и че Бог не би харесал това. Какво можем да видим от тези подробности? Искрено ли е било покорството на Йов? (Да.) Може ли обикновеният човек да постигне такъв вид покорство? Обикновеният човек не може. Децата са най-скъпите съкровища за родителите си, затова, когато те се веселят по този начин, като ги виждат как следват зли тенденции, не идват пред Бог и губят възможността да вярват в Бог и да бъдат спасени — и дори вероятно да паднат в погибел и да бъдат унищожени — за обикновения човек това е твърде трудно за преодоляване емоционално мъчение. Йов обаче бил способен да го направи. Той направил само едно, да изгаря приношения заради тях и да се тревожи в сърцето си. Това било всичко. Децата му били най-скъпите му роднини, но той не направил нищо повече за тях, което да оскърби Бог. Какво мислите за този принцип на практикуване на Йов? Показва, че той имал богобоязливо сърце и че истински се покорявал пред Него. Когато ставало въпрос за неща, които се отнасят за бъдещето на децата му, той изобщо не се молел, нито прилагал начин на действие, основан на човешката воля. Просто изпращал слугите си да вършат някои неща, не отивал лично. Причината да не участва във веселбата била, че не искал да бъде омърсен с тези неща и в допълнение не искал да се замесва в тях. Да се замесва в тях означавало да оскърби Бог, затова той стоял настрана от нечестиви места. Имаше ли конкретни подробности в практиките на Йов? Първо, нека поговорим за това как се отнасяше той към децата си. Целта му беше във всичко да се покорява на това, което Бог е подредил и устроил. Не се опитваше да налага нещата, които Бог не е направил, нито имаше сметки и планове, основани на човешката воля. За всичко изчакваше и се вслушваше в Божиите подредби и в устроеното от Бог. Това беше общ принцип. Какви бяха подробните методи на практикуване? (Не вземаше участие, когато децата му се веселяха. Дистанцираше се от тях и правеше приношения за тях, но не настояваше да вярват в Бог, нито ги завличаше с ритници и викове, но поставяше ясна граница помежду им.) Това е принципът на практикуването. Как практикува обикновеният човек, когато се сблъска с този въпрос? (Моли се на Бог децата му да повярват в Него.) Какво друго? Ако Бог не направи това, те завличат децата си на църква, за да бъдат благословени. Виждат, че са получили голямото благо да влязат в небесното царство, а децата им — не, затова изпитват болка и съжаление в сърцето си. Не искат децата им да изгубят това благо, затова си блъскат главата в опит да намерят начин да завлекат децата си на църква, и си мислят, че това е равносилно на изпълнение на родителските им отговорности. В действителност те не се интересуват от това дали децата им са способни да се стремят към истината и да постигнат спасение. Йов не постъпи така, но обикновеният човек не е способен на това. Защо не е способен? (Хората имат покварен нрав. Те действат въз основа на чувствата си.) Повечето хора не се замислят дали като постъпват по този начин, с това не обиждат Бог. Техният приоритет е да задоволят себе си, да се погрижат за чувствата си и да удовлетворят собствените си желания. Те не се замислят за това как Бог господства над нещата или как ги подрежда, какво прави Той или какви са намеренията Му. Те се замислят само за собствените си желания, чувства, намерения и облаги. Как се отнасяше Йов към децата си? Той просто изпълняваше отговорността си на баща, като споделяше с тях за евангелието и общуваше за истината. Но независимо от това дали те го слушаха, дали се подчиняваха, или не, Йов не ги принуждаваше да вярват в Бог — не ги влачеше с ритници и викове, нито се намесваше в живота им. Техните идеи и мнения бяха различни от неговите, но той не се намесваше в това, което правеха, нито в пътя, по който поемаха. Рядко ли говореше Йов на децата си за вярата в Бог? Със сигурност е разговарял достатъчно с тях по този въпрос, но те отказваха да го слушат и да го приемат. Какво беше отношението на Йов към този въпрос? „Изпълних отговорността си. Що се отнася до въпроса за пътя, по който ще поемат, това зависи от техния избор, а той зависи от устроеното от Бог и от Неговите подредби. Ако Бог не работи върху тях или не ги води, няма да се опитвам да ги насилвам“. Затова Йов не се моли за тях пред Бог, не плаче със сълзи на мъка за тях, не пости за тях и не страда по никакъв начин. Той не прави тези неща. Защо Йов не направи нито едно от тези неща? Защото нито едно от тях не беше начин да се покори на Божието върховенство и на Божиите подредби. Всички те произлизат от човешки идеи и са начини за силово налагане на нещата. Когато децата на Йов не поеха по същия път като него, неговото отношение беше такова. А когато децата му умряха, какво беше неговото отношение? Плачеше ли той, или не? Даваше ли воля на чувствата си? Чувстваше ли се наранен? Библията не съдържа сведения за нито едно от тези неща. Когато Йов видя, че децата му умират, почувства ли покруса или тъга? (Да.) Като говорим за обичта, която изпитваше към децата си, той със сигурност изпитваше малко тъга, но въпреки това се покори на Бог. В какво се изразяваше неговото покорство? Той каза: „Тези деца ми бяха дадени от Бог. Независимо дали са вярвали в Бог, или не, животът им е в Божиите ръце. Ако са вярвали в Него и Той е искал да ги отнеме, пак е щял да го направи. Ако не са вярвали в Бог, пак щяха да бъдат отнети, ако Той е казал, че ще бъдат отнети. Всичко това е в Божиите ръце. Иначе кой би могъл да отнеме живота на хората?“. Накратко, какво трябва да се разбира под това? „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Той запази това отношение и в начина, по който се отнасяше към децата си. Независимо дали бяха живи, или мъртви, той продължи да има това отношение. Неговият метод на практикуване беше правилен. Във всеки начин, по който практикуваше, в гледната точка, отношението и състоянието, с които се отнасяше към всичко, той винаги беше в позиция и в състояние на покорство, като очакваше, търсеше и след това постигаше знание. Това отношение е много важно. Ако хората никога нямат такова отношение в това, което правят, и имат особено силни лични идеи и поставят личните си намерения и ползи пред всичко останало, тогава те наистина ли се покоряват? (Не.) При такива хора не може да се наблюдава истинско покорство. Те не са способни да постигнат истинско покорство.

Някои хора не се съсредоточават върху търсенето на истините принципи, докато изпълняват дълга си, а вместо това се уповават на собствената си воля, за да действат. Какво е най-срещаното проявление при някой, който има особено силни лични идеи? Независимо какво им се случва, такива хора първо пресмятат нещата в ума си, като измислят всичко, което могат да измислят и създават подробен план. Когато почувстват, че в него няма пропуски, практикуват изцяло в съответствие със своята воля, в резултат на което техният план не може да се справи с промените, затова понякога нещата се объркват. Какъв е проблемът тук? Нещата често се объркват, когато действате съобразно вашата собствена воля. Затова, независимо какво се случва, всички трябва да седнат и да потърсят истината заедно, да се молят на Бог, да търсят напътствията Му. С Божието просветление нещата, които произлизат от общението им, са пълни със светлина и осигуряват път напред. В допълнение като поверявате въпросите на Бог, възхищавате Му се, уповавате се на Него, оставяте Го да ви води, да се грижи за вас и да ви защитава — като практикувате по този начин — вие ще имате повече увереност и няма да срещате никакви големи проблеми. Могат ли нещата, които хората измислят в главите си, да са в пълно съгласие с фактите? Могат ли да са съгласно истините принципи? Това е невъзможно. Ако не разчиташ на Бог и не се надяваш на Него, когато изпълняваш дълга си, а просто правиш, каквото си искаш, тогава независимо колко си умен, винаги ще има моменти, в които се проваляш. Хората, които са надменни и самоправедни, са склонни да следват собствените си идеи. В такъв случай имат ли богобоязливо сърце? Хората, които имат силни лични идеи, забравят за Бог, когато дойде време за действие, забравят покорството пред Бог. Само когато ударят на камък и не успеят да постигнат нищо, тогава им хрумва, че не са се покорили на Бог и не са се молили на Бог. Какъв проблем е това? Проблемът е, че нямат Бог в сърцата си. Действията им показват, че Бог липсва в сърцата им и че те се уповават само на себе си. И така, дали вършите църковна работа, изпълнявате дълг, занимавате се с външни дела или с неща в личния си живот, в сърцето ви трябва да има принципи, трябва да има състояние. Какво състояние? „Преди нещо да ми се случи, независимо какво е то, трябва да се моля, трябва да се покоря на Бог, трябва да се покоря на Неговото върховенство. Всичко е подредено от Бог и когато това нещо се случи, трябва да търся Божиите намерения, трябва да имам този начин на мислене, не бива да правя свои планове“. След като преживяват това известно време, хората ще открият, че виждат Божието върховенство в много неща. Ако винаги имаш свои планове, съображения, мечти, себични мотиви и желания, тогава сърцето ти неволно ще се отклонява от Бог, ще бъдеш сляп за това как действа Бог и през повечето време Бог ще е скрит от теб. Не обичаш ли да правиш нещата съобразно собствените си идеи? Не правиш ли собствени планове? Мислиш, че имаш разум, че си образован, осведомен, че имаш средствата и методологията да правиш нещата, че можеш да ги правиш сам, че си добър, че нямаш нужда от Бог и затова Бог казва: „Тогава върви и го направи сам, и поеми отговорност за това дали ще мине добре, не Ме е грижа“. Бог не ти обръща внимание. Когато хората следват собствената си воля във вярата си в Бог по този начин и вярват както искат, какви са последствията? Те никога не са способни да преживеят Божието върховенство, никога не могат да видят Божията ръка, никога не могат да почувстват просветлението и озарението на Светия Дух, не могат да почувстват Божието напътствие. И какво ще стане с течение на времето? Сърцата им ще се отдалечат още от Бог и ще се появят допълнителни последици. Какви последици? (Съмнения в Бог и отричане на Бог.) Това не е просто случай на съмнение в Бог и отричане на Бог. Когато Бог няма място в сърцата на хората и в дългосрочен план те правят каквото си искат, се създава навик: когато нещо им се случи, първото, което правят, е да измислят свое решение и да действат според своите намерения, цели и планове. Те първо ще обмислят дали това е от полза за тях. Ако е така, ще го направят, а ако не е — няма. Ще им стане навик да поемат направо по този път. Как ще се отнася Бог към такива хора, ако продължават да действат по този начин — без покаяние? Бог няма да им обръща внимание и ще ги изолира. Какво означава да ги изолира? Бог няма нито да ги дисциплинира, нито да ги упреква. Те ще си угаждат все повече, няма да имат правосъдие, наказание, дисциплиниране или порицание, а още по-малко — просветление, озарение или напътствие. Това означава да ги изолира. Как се чувства човек, когато Бог го изолира? Духът му се чувства смрачен, Бог не е с него, чувства се неясно по отношение на виденията, няма път за действие и се занимава само с глупави неща. Докато времето минава по този начин, той мисли, че животът няма смисъл и духът му е празен, затова е същият като невярващите и става все по-изроден. Това е човек, отритнат от Бог. Някои хора казват: „Защо винаги чувствам, че изпълняването на дълга ми е безсмислено, че имам все по-малко енергия? Как става така, че нямам никаква мотивация? Къде отиде мотивацията ми?“. Има други, които казват: „Как стана така, че колкото повече вярвам, все повече мисля, че нямам толкова вяра, колкото, когато започвах в началото? Когато започнах да вярвам, особено много се наслаждавах да съм лице в лице с Бог, а сега как вече нямам такова чувство за наслада?“. Къде е отишло това чувство? Бог се е скрил от теб, за да не можеш да Го почувстваш. И така ти ставаш жалък и повехнал. До каква степен повяхваш? Видението за Божието дело е станало неясно, ти нямаш нищо в сърцето си и се проявява бедната ти жалка външност. Добро или лошо е това? (Лошо.) Когато Бог изостави някого, той става глупав и неразумен, и няма нищо. Това е жалката външност на онези, които изоставят Бог! В този момент те повече не мислят, че е добре да вярват в Бог. Независимо какво мислят за това, не мислят, че вярването в Бог е правилният път. Според тях този път не води наникъде и те няма да вървят по него, без значение кой ги съветва. Те не могат да продължат да вярват, затова трябва да бягат към света. За тях да изкарват пари и да забогатяват е единственият избор, който имат, най-реалистичният път. Стремят се към повишения и богатство, щастие и удовлетворение, почитане на предците си и бързо напредване в кариерата. Сърцата им са изпълнени с тези неща, затова могат ли все пак да изпълняват дълга си? Не могат. Ако някой има само такива мисли, но все още има малко истинска вяра и е склонен да продължи да се стреми към нея, тогава какво е отношението на Божия дом към него? Стига да е способен да полага труд, тогава Божият дом ще му даде възможност. Божиите изисквания към всеки човек не са високи. Защо е така? Хората не живеят във вакуум и няма човек, който да не е покварен. Има ли човек, на когото да не му е хрумвало да се противопоставя на Бог? Има ли такъв, който да не е извършвал прегрешения в противопоставянето си на Бог? Има ли някой, който няма състояние и поведение на бунтарство срещу Бог? Да отидем още малко напред, има ли човек, който не е имал идеи, мисли или състояния на неверие, съмнение, погрешно разбиране или догадки за Бог? Всеки е имал. Тогава как се отнася Бог с хората? Издребнява ли за тези неща? Никога не го прави. Какво прави Бог? Някои хора винаги имат представи за Божието дело. Те мислят: „Докато човек вярва в Бог, Той винаги ще го разобличава, съди, наказва и кастри. Той не се избавя от хората и не им дава свобода на избор“. Така ли е наистина? (Не.) Всички хора, които вярват в Бог и идват в дома Му, го правят свободно. Никой от тях не е принуден. Някои хора са загубили вярата си. Те започват да си угаждат със светски неща и никой не им пречи и не се чувства неохотно заради заминаването им. И когато започват да вярват в Бог, и когато напускат вярата, те са свободни. В допълнение, Бог не заставя никого. Независимо какви са изискванията Му към хората, Той им позволява да изберат пътя, по който искат да вървят, и не насилва никого. Независимо как работи Светият Дух или как Той напътства хората и ги води да четат Божиите слова, Бог никога не е заставял никого. Той винаги изразява истината, за да предостави ресурси на хората и да им е пастир, винаги разговаря за истината, за да преодолява проблеми и да позволява на хората да разберат истината. Каква е целта зад това да позволява на хората да разберат истината? (За да могат да приемат истината.) Ако приемеш истината и приемеш Божиите слова, тогава имаш духовния ръст да устоиш на този непокорен и покварен нрав, на възгледите на неверниците и на всички видове неправилни състояния. Когато си способен да различиш тези състояния, ти няма да бъдеш подведен. След като някой разбере всички видове истина, той не разбира погрешно Бог и разбира намеренията Му. От една страна, този човек е способен да изпълнява дълга си на сътворено същество добре. В допълнение живее по човешко подобие и е способен да върви по правилния житейски път. Когато човек върви по правилния житейски път, когато свидетелства, както трябва да прави едно сътворено същество, и накрая е способен да победи Сатана, да преживее промяна в нрава, да има истинско покорство пред Бог и страх от Него и да стане приемливо сътворено същество, тогава такъв човек е постигнал спасение, което е крайната цел.

29 септември 2017 г.