Дали човек наистина вярва в Бог, се разкрива чрез изпълнението на дълга му. За да определите дали някой се стреми към истината, наблюдавайте дали изпълнява дълга си принципно. При някои хора липсват каквито и да било принципи в изпълнението на дълга им. Те следват неотклонно собствените си влечения и действат произволно. Не е ли това проява на нехайство? Не мамят ли те Бог? Замисляли ли сте се някога за последствията от подобно поведение? Вие показвате, че нехаете за Божиите намерения чрез изпълнението на дълга си. Вие сте безразсъдни и неефективни във всичко, което правите, и ви липсват искрена отдаденост и усилия. Можете ли да придобиете Божието одобрение по този начин? Много хора изпълняват дълга си с неохота и не могат да постоянстват. Не могат да понесат и най-малкото страдание, винаги считат, че им е нанесена голяма вреда, и не търсят истината, за да се справят с трудностите. Могат ли да следват Бог докрай, като изпълняват дълга си по този начин? Редно ли е да бъдат нехайни във всичко, което правят? Може ли това да е приемливо за съвестта? Измерено дори с човешките критерии, такова поведение е неприемливо — може ли тогава да се счита за задоволително изпълнение на дълга? Ако изпълняваш дълга си по този начин, никога няма да придобиеш истината. Твоето полагане на труд ще бъде незадоволително. Тогава как би могъл да придобиеш Божието одобрение? Много хора се страхуват от несгодите при изпълнението на дълга си, твърде мързеливи са и жадуват за физическо удобство. Никога не влагат усилия в усвояването на специализирани умения или в размишления върху истините в Божиите слова. Вярват, че като са нехайни по този начин, си спестяват неприятности, че не е необходимо да правят каквито и да било проучвания или да търсят съвети от другите, че не е необходимо да използват ума си или да мислят задълбочено. Изглежда, че това им спестява много усилия и физическо неудобство, а те все пак успяват да изпълнят задачата. А ако ги кастриш, те стават предизвикателни и спорят, като казват: „Не бях мързелив или ленив, задачата беше изпълнена — защо се заяждаш? Не се ли опитваш просто да ми намериш кусури? Вече се справям достатъчно добре, като изпълнявам дълга си по този начин. Как така не си доволен?“. Смятате ли, че такива хора могат да постигнат по-нататъшен напредък? Те постоянно изпълняват дълга си нехайно и винаги си измислят оправдания. Когато възникнат проблеми, те отказват да позволят на когото и да било да ги посочи. Що за нрав е това? Не е ли това нравът на Сатана? Могат ли хората да изпълняват дълга си по приемлив начин с такъв нрав? Могат ли да удовлетворят Бог? Вие така ли изпълнявате дълга си? Външно изглеждате заети, сработвате се добре с другите, без да имате спорове. Никой от вас обаче не полага усилия за дълга си, не си блъска главата над него, не се тревожи за него. Никой от вас не губи апетита си или съня си, защото не е изпълнил добре дълга си. Никой от вас не търси истината и не се придържа към принципите, за да разрешава проблеми. Всички вие просто се плъзгате по повърхността, отбивате номера по един нехаен начин. Твърде малко от вас поемат истинска отговорност за дълга си. Независимо от възникналите трудности, не се събирате заедно, за да се молите искрено или да се изправите пред проблемите и да ги разрешите съвместно. Не се съобразявате с крайния резултат. Просто изпълнявате задачата само за да се окаже, че тя трябва да бъде преработена. Като изпълнявате дълга си по този начин, вие просто действате нехайно, а това не се различава от начина, по който невярващите хора вършат работата си. Това е отношението на човек, който полага труд. Като изпълнявате дълга си по този начин, вие не преживявате Божието дело, нито искрено отдавате всичко за Бог. Ако не промените този начин на мислене, накрая само ще се окажете разкрити и отстранени.

Какви несгоди понасяте с всяка задача, която поемате, с всеки проект, който осъществявате? Преживявали ли сте някога дни без добра храна, без добър сън, дни, в които сте жертвали почивка и храна? Преодолявали ли сте някакви лични трудности? Плащали ли сте някаква цена? Някои хора след като изпълнят дълга си, са толкова измъчени, че не могат да спят през нощта. Защо не могат да спят? Защото считат, че им липсва истината, необходима за доброто изпълнение на дълга, и то става изнурително за тях. Стават неспокойни и чувстват, че ако не могат да изпълнят добре дълга си, това означава, че не са го изпълнили предано. Съвестта им започва да ги терзае и да ги гризе. Докато другите се хранят, те се чудят: „Как мога да се справя по-добре? Миналия път отново допуснах грешка в същата област. Не проверих нещата както трябва. Какво трябва да направя по този въпрос? Не става дума просто да понеса кастренето, а за това, че не изпълнявам отговорностите си“. Виждат как другите се наслаждават на храната си, но самите те нямат апетит. Умът им винаги е зает с това как да изпълнят добре дълга си. Нима това не означава, че влагат сърцето си в него? Не е ли това полагане на усилия? (Да, така е.) Вие полагали ли сте някога такива усилия? Ако нямаш и най-малкото чувство за отговорност, ако можеш да вършиш погрешни неща или да действаш нехайно, без да изпитваш угризения на съвестта, без да осъзнаваш това, тогава как можеш да говориш за отдаденост? Просто не можеш. Ако Божият дом ти възложи дълг, който е с кратък срок и трябва да бъде изпълнен възможно най-скоро, как ще го изпълниш? Ако просто отбиваш номера, без да мислиш, без да проучваш, без да търсиш общение със знаещи хора, ако просто си губиш времето, тогава какво отношение заемаш към своя дълг? Просто си приказваш, без да имаш искрено сърце. Какво означава да приказваш празни приказки? Означава, че това, което казваш, звучи хубаво, но е само за показ. То създава у хората лъжливо впечатление или умишлено ги подвежда, така че да си мислят, че страдаш, че си много внимателен и трудолюбив, докато в действителност изобщо не си вложил никаква мисъл в нещата. Ако наистина влагаш мисъл, ако влагаш сърцето си в това, ако си истински отдаден на дълга си, тогава трябва да действаш. Как трябва да действаш? Трябва да се заловиш за работа, да направиш проучване или да прочетеш повече за принципите на Божия дом. Или трябва да се консултираш със знаещи хора, които са опитни в тази област. Понякога ще си толкова зает, че няма да имаш време да се храниш, но докато си зает, все пак не трябва да забравяш да се молиш на Бог и да се уповаваш на Него. След като си намерил път напред и в общи линии си схванал принципите, е време да започнеш да работиш. Няколко дни по-късно ще си произвел нещо, което отговаря на критериите, и това ще е постижение. Ако не положиш такива усилия, а вместо това подходиш с нехайно отношение, след няколко дни може и да си способен да произведеш нещо, но какво ще бъде качеството му? На пръв поглед то може да изглежда приемливо, без очевидни недостатъци. Но то няма да е никакъв шедьовър. Няма да е нещо, което е било прецизно измайсторено, а ще е груба изработка. Ако представиш нещо, което си свършил по нехаен начин, може ли то изобщо да се счита за задоволително? Накрая просто ще трябва да го преработиш, а няма ли това само да забави нещата?

Някои хора вършат нещата по груб начин. Те не влагат сърцето си в нищо. Имат нехайно отношение. Такива хора имат лош начин на мислене. Дали човек с лош начин на мислене има някакво чувство за отговорност? (Не.) И обратно, човек без чувство за отговорност какъв начин на мислене вероятно ще има — добър или лош? (Лош.) Безотговорният човек е човек с лош начин на мислене! Той подхожда към всичко с нехайно отношение, не иска да поеме отговорност или да плати някаква цена, за да постигне резултати. Задоволително ли е да изпълняваш дълга си с такова отношение? (Не, не е задоволително.) Има ли изисквания и критерии за задоволително изпълнение на дълга ви, когато става въпрос за време? Има ли изисквания или критерии за изпълнението на дълга ви, когато става въпрос за отношението ви? Някои хора казват: „Имам критерии. Първият е да не се изморявам, вторият е да не гладувам, а третият е да не си слагам главата в торбата. Ако другите още не са дошли, не мога да отида по-рано. Няма да съм първият там. Ако другите все още изпълняват дълга си, ще помисля как мога да приключа и да си почина малко. Няма да търпя страдания, които другите не изтърпяват, и ще страдам само толкова, колкото другите могат да понесат. Ако всички правят нещо, ще го правя и аз. Но ако никой нищо не прави, тогава и аз няма да правя нищо“. Какви са тези критерии? (Това са лоши критерии.) Някои хора казват: „Ако съм в лошо настроение, ще отложа дълга си за известно време. Ще съкратя работното си време и когато се нуждаят от помощта ми, няма да ми се налага да бъда толкова инициативен. След това, когато съм в по-добро настроение, ще бъда по-ангажиран“. Какво ще кажете за тези критерии? (Не са добри. Работата им зависи от настроението им.) А има и други, които казват: „Ако всички се отнасят добре с мен и правят това, което искам, когато изпълнявам дълга си, и ако никой не ме кастри дори ако допусна грешка, това е добре и ще вложа около 70 процента усилия. Но ако някой ме критикува или изтъква грешките ми, вече няма да ми се иска да изпълнявам дълга си както трябва и просто ще се покрия“. Какво мислите за това отношение? (Лошо е.) Има и такива, които казват: „Никой не може да изисква нищо от мен, когато става въпрос за изпълнението на дълга ми. Ще го изпълнявам само доброволно. Имам собствено достойнство и ако някой продължава да ме притиска да изпълнявам дълга си, като изисква ефективност, няма да го приема. Ако винаги казват, че не спазвам принципите, значи ми създават трудности и ми усложняват живота. Ако продължават да използват истините принципи на Божия дом, за да поставят изисквания към мен, тогава моят малък духовен ръст ще ми попречи да ги удовлетворя. Ще направя всичко по силите си, за да постигна това, което мога, но не ме принуждавайте, когато нещо е извън възможностите ми. Ако правите така, просто ще вдигна ръце, ще си тръгна, и ще се върна, когато спрете да ме принуждавате“. Какво е това отношение? (Лошо.) Нито едно от тези видове отношения не е добро — това е очевидно и всеки го знае. Тогава как всички вие изпълнявате дълга си? Проявявате ли някое от тези поведения? Вие сте невъздържани, своенравни, надменни и самоправедни, отказвате да изслушвате когото и да било, просто действате нехайно. Нямате сериозно отношение към нищо. Придавате си важност, когато имате и най-малкия талант, а когато нещо дребно не се получава според желанията ви, избухвате и се цупите, и не искате да работите повече. Винаги мислите да се откажете да изпълнявате дълга си. Случвало ли ви се е някога да постъпите по този начин? (Да.) Когато постъпвате по този начин, разговаряте ли помежду си и опитвате ли се да разрешите тези проблеми? Способни ли са хората да изпълняват добре дълга си при наличието на тези проблеми? Способни ли са да изпълняват дълга си според критериите и да удовлетворят Бог? Очевидно е, че не могат.

Какъвто и покварен нрав да разкрие човек, докато изпълнява дълга си, това е практически проблем и ще подкопае ефективното изпълнение на дълга му. Той трябва да потърси истината и да го разреши незабавно. Ако подобни практически проблеми останат неразрешени, те няма да изчезнат от само себе си, а ще се задълбочават с течение на времето. Какво означава, че ще се „задълбочават“? Означава, че ако този покварен нрав не бъде преодолян, той ще се намеси в твоето състояние и ще се намеси в състоянието на други хора. С течение на времето тези проблеми ще ти попречат да изпълняваш добре дълга си, да разбираш и практикуваш истината и да дойдеш пред Бог. Това не е незначителен въпрос, а сериозен проблем. И с течение на времето оттук нататък в теб ще нарастват оплакванията и негодуванията в сърцето ти, представите и погрешните ти разбирания за Бог, предразсъдъците ти към другите, както и отчуждението ти от тях. Това със сигурност ще те отведе на погрешен път. Тези неща не могат да направят нищо друго, освен дълбоко да смутят човека, да го направят негативен и да го накарат да отбягва Бог. Защо е така? Защото такива неща като представите на хората и погрешните им разбирания са все негативни неща, все отрови на Сатана. Ако се натрупват дълго време в нечие сърце, те разяждат вярата на този човек и изчерпват неговото усърдие и неговата искреност. А без вяра и усърдие енергията на човека да изпълнява дълга си не намалява ли с времето? Когато човек не изпитва спокойствието и радостта от вярата в Бог и не чувства Божията благословия и напътствие при изпълнението на дълга си, той не може да събере сили в себе си и ще бъде контролиран от негативни неща като представи, погрешни разбирания, оплаквания и негативизъм. Когато човек се намира в едно от тези състояния, той не може да прави нищо друго, освен да полага усилия при изпълнението на дълга си, да се държи и да се справя, да прави всичко със силата на волята си — но не и да търси истината, за да се справи с него. По този начин човек не може да види Божието напътствие или Неговите благословии. А какво следва малко след това? Както и да изпълнява дълга си, той не може да намери неговите принципи. Просто действа, както си иска, с все по-малка увереност, и губи енергията да изпълнява дълга си. Някои хора казват: „Когато тъкмо бях започнал да изпълнявам дълга си, се чувствах доста развълнуван и просветлен и усещах, че Бог е с мен. В сърцето ми имаше радост, погледът ми проникваше във всичко и можех да върша всичко с лекота. След известно време обаче сърцето ми беше твърде далеч от Бог, в сърцето ми вече нямаше молитва и повече не можех да чувствам Бог“. Какво става в тази ситуация? Този човек боледува в сърцето си. И каква е тази болест? Това е поквареният нрав в него, който винаги се проявява и предизвиква смущения. Ако този покварен нрав не бъде преодолян, винаги ще възникват проблеми при изпълнението на дълга му, а когато те станат сериозни, те ще прекъсват и смущават работата на църквата. Ако човек иска да постигне задоволително изпълнение на дълга си, трябва често да търси истината и да се справя със своя покварен нрав, да полага усилия за справянето с покварения си нрав, трябва да е способен да страда и да плати цена, докато не се справи с покварения си нрав. Тогава той ще е способен да изпълнява дълга си безпрепятствено и свободно. Някои хора не могат да търсят истината, за да се справят с покварения си нрав. Те могат само да се въздържат с помощта на добротата и усърдието си, с помощта на човешката воля. Те могат да предотвратят само моментни разкривания на покварения си нрав. Но могат ли да разрешат проблема с покварения си нрав из основи? Ако човек не търси истината, той няма как да се справи с покварения си нрав, а ако живее в покварен нрав, няма как да приложи истината на практика и няма как да постигне задоволително изпълнение на дълга си.

Дали човек, който е угодник по природа, е истински добър човек? Какъв човек Бог смята за истински добър, който притежава истината? Преди всичко човек трябва да разбира Божиите намерения и да разбира истината. На второ място, човек трябва да е способен да прилага истината на практика въз основа на разбирането си за нея. Той е способен да се справя с нещата в себе си, които не са в съответствие с истината — със своите представи и фантазии, с предразсъдъците си спрямо другите и с погрешните си разбирания за тях и за Бог — в момента, в който ги открие. А когато живее в лошо или негативно състояние, е способен да направи обрат своевременно. Не се вкопчва в тези покварени неща. С други думи, когато този човек открие, че има проблем, той е способен да се изправи пред Бог, за да търси решение, както и да поддържа нормална връзка с Него. Такъв човек може да е слаб и непокорен и да проявява различни видове покварен нрав като надменност, самоправедност, изкривяване и измамност. След като се изследва и осъзнае тези неща обаче, той може да се справи с тях и да направи обрат своевременно. Какъв е този човек? Това е човек, който обича истината и я практикува. Как изглежда такъв човек в Божиите очи? В Неговите очи той е добър човек. Някои хора винаги държат на старите си представи, като упорито се придържат към личните си предразсъдъци и погрешни разбирания. Винаги изпълняват дълга си с негативно отношение, като напълно съзнават, че грешат, но все пак упорито се вкопчват в идеите си. Дори когато ги кастрят, те се съпротивляват и защитават, като казват: „Аз правя нещата по този начин. Няма да се откажа от моя начин. Мисля, че Божият дом се отнася несправедливо към това, така че няма да разреша този проблем. Дори да говориш справедливо, няма да го приема. Думите ти не са истината! Казваш, че нямам правилно отношение към изпълнението на моя дълг, но не съм извършил никакво зло. Казваш, че съм нехаен при изпълнението на дълга си. Тогава какво трябва да правя, за да не съм нехаен? Достатъчно е да изпълнявам дълга си по този начин. Ако Бог не е доволен от мен за това, че изпълнявам дълга си по този начин, тогава Той не е справедлив и Неговата праведност също е фалшива“. Такъв тип човек приема ли истината? Това ли е отношението на онези, които приемат истината? Каква е разликата между човек, който говори по този начин, и невярващия? Какво мисли Бог за такъв човек? Какво е Божието отношение? (Той го ненавижда.) Не е ли това упорит и непокорен човек? Въпреки че имаш поквари, Бог не ги помни. Бог не те отхвърля или осъжда, защото си покварено човешко същество, а защото много добре знаеш истината, но все пак умишлено се съпротивляваш и опълчваш срещу нея. Именно тази твоя нагласа наскърбява Бог, нея Той ненавижда и от нея се отвращава. Това е отношението на Бог. Такъв човек не е добър нито в очите на Бог, нито в очите на другите.

Ако вярвате в Бог и искате да получите Неговото спасение, трябва да изпълнявате дълга си добре. На първо място, в хода на изпълнението на дълга си трябва да възпитавате в себе си чувство за отговорност и да полагате максимални усилия. Когато Бог ви смята за добър човек, вие сте изминали половината път. Ако докато изпълнявате дълга си, сте способни да се стремите към истината и, независимо колко покварен нрав разкриете или с колко трудности се сблъскате, все още можете да търсите истината, за да ги преодолеете, и ако имате отношение на приемане и покорство, когато ви кастрят, тогава надеждата ви да постигнете Божието спасение ще бъде напълно непокътната. Да бъдеш смятан от Бог за човек, който се стреми към истината, е високо изискване, което ти вероятно все още не си способен да изпълниш. Липсват ти воля и духовен ръст, а вярата ти е твърде слаба. Затова започни оттам да позволиш на братята и сестрите около теб да те смятат за добър човек, за човек, който е прав, който относително обича положителните неща, който обича справедливостта и правдата и който е относително порядъчен. Когато допуснеш грешки, ги коригирай. Когато разпознаеш непокорното си състояние, бързо направи обрат. Когато откриеш покварения си нрав, бързо потърси истината и разговаряй в общение с другите. Щом придобиеш разбиране, тогава ще можеш да се покаеш. Като се стремиш по този начин, със сигурност ще постигнеш напредък. Първо, позволи на братята и сестрите да те смятат за добър човек, за човек, който е прав, за човек, който има навлизане в живота. След това стъпка по стъпка се стреми да се превърнеш в човек, който обича истината и който се стреми към истината. Като прилагаш това на практика, ще ти стане по-лесно да придобиеш навлизане и ще бъде по-практическо да си поставяш такива изисквания. Преди всичко трябва да накараш братята и сестрите си да те признаят за добър човек. Какви са критериите за това да си добър човек? Първо, трябва да погледнеш изпълнението на дълга си. Колко критерии и изисквания трябва да бъдат изпълнени при изпълнението на дълга ти? Трябва да си усърден, да си отговорен, да си готов да понасяш несгоди, да си готов да платиш цената и да си педантичен при справянето с делата си, а не да действаш нехайно. На малко по-високо ниво трябва да си способен да откриваш правилните принципи във всеки въпрос и да действаш съгласно тези принципи. Независимо кой говори, дори ако брат или сестра, на които най-малко се възхищаваш, изрази принцип, който е правилен и е съгласно истината, трябва да го изслушаш, да се опиташ да го приемеш и да се опиташ да се опълчиш на собствените си мнения и представи. Какво мислите за това отношение? (Добро е.) Лесно е да се говори за необходимостта да изпълняваш добре дълга си, лесно е да се каже, но в действителност е трудно да изпълняваш дълга си според критериите. Това изисква да платиш определена цена и да се откажеш от някои неща. Какво трябва да дадеш? На най-основно ниво трябва да вложиш известно време и енергия. Всеки ден трябва да отделяш повече време и да влагаш повече енергия от другите хора. Трябва да продължиш да работиш малко по-дълго и да влагаш малко повече усилия. Ако искаш да възпиташ в себе си чувство за отговорност и да изпълняваш добре дълга си, трябва постоянно да разсъждаваш как да го изпълниш правилно. Трябва да обмислиш с какви истини трябва да се въоръжиш и какви проблеми трябва да разрешиш. След това потърси истината чрез молитва, като изразиш въжделенията си пред Бог, и искрено се помоли на Бог, като поискаш от Бог да те просветли и напътства. Докато другите си почиват през нощта, трябва да прекарваш повече време в размисъл върху проблемите, които са възникнали, докато си изпълнявал дълга си през този ден, и каква поквара си разкрил. Трябва да размишляваш над тези неща и да почиваш едва след като си намерил начин да продължиш напред, така че този ден да се окаже ползотворен, а не пропилян. Ако не обмисляш как да разрешиш тези проблеми, няма да си способен да се храниш или да спиш добре. Това е страдание, това е цената, която плащаш. Ще трябва да понесеш повече несгоди и да платиш по-голяма цена от другите, както и да вложиш повече време и енергия в стремежа към истината. Практическа ли е цената, която трябва да се плати? (Да.) Плащали ли сте такава цена преди? Някои сестри обичат да се разкрасяват, като прекарват поне един-два часа на ден в гримиране и оформяне на различни прически. Никога не жертват нищо при удовлетворяването на физическите си желания, винаги се открояват с ярка и красива фигура и се обличат безупречно. Но когато става въпрос за изпълнението на дълга им, те никога не се отнасят сериозно към него и не полагат никакви усилия. В какво се изразява липсата на усилия от тяхна страна? В отсъствието на искреност и загриженост при изпълнението на дълга им. Дори ако понякога остават до късно, то е само защото всички останали остават до късно, а не защото го искат или защото имат недовършени задачи и не могат да си тръгнат. Но те лично никога не са отделяли допълнително време или енергия, никога не са плащали допълнителна цена и никога не са понасяли несгоди при изпълнението на дълга си. Макар че са изпълнявали дълга си заедно с всички останали и са му отделяли същото време като тях, не е имало ползотворен резултат. Всичко е било свързано просто с нехайство и с отбиване на номера, но въпреки това те все още се чувстват доста нещастни вътрешно. Какво мислите за това отношение? Да изпълняваш дълга си с такова отношение отговаря ли на истината? Определено не. А вие как изпълнявате дълга си обикновено? Приемали ли сте го някога на сериозно? Като знаете, че ви липсва подобна решителност или отдаденост, като знаете, че изпълнението на дълга ви зависи единствено от волята и самовъздържането ви, и като осъзнавате, че има нещо нередно в тази ситуация, направили ли сте някакви промени? Какво трябва да се направи, за да се поправи положението? На първо място, трябва да платите цената. Понякога това означава да останете до късно, а друг път — да станете рано. Това е страданието на плътта. Освен това трябва да вложите повече мисъл и енергия, да мислите повече, да разсъждавате повече и да идвате по-често пред Бог, за да се молите и да Го търсите, да посветите времето и енергията си на Бог, да отдавате всичко за Бог, да посветите това време и енергия за изпълнението на дълга си, за изпълнението на поръчението, което Бог ви е възложил, и за стремежа към истината. Не е ли това цената, която трябва да се плати, докато изпълнявате дълга си? (Да, така е.)

Какво най-много ви липсва при изпълнението на дълга ви? Бог е казал: „И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марк 12:30). Вие сте вложили само силата си, но не и сърцето, душата и ума си — не сте постигнали тези три аспекта. Вие знаете само да влагате сила при изпълнението на дълга си. Какъв тип е този човек в Божиите очи? (Полагащ труд.) Готови ли сте да бъдете полагащи труд? (Не.) Макар че не желаете да бъдете полагащи труд, вие все пак полагате труд, и то го правите неуморно. Това е пътят, по който вървите. Няма ли противоречие в това, че не сте готови да бъдете полагащи труд, но все пак доброволно полагате труд? Как се появи това противоречие? Това е така, защото хората поемат по погрешния път. Пътят, който избираш, определя крайната ти цел. С други думи, жънеш това, което си посял. Ако избереш пътя на полагането на труд, крайният резултат е да станеш полагащ труд. Понеже винаги желаеш да получаваш благословии, като полагаш усилия, и не си готов да търсиш истината и да се справяш с нещата съгласно принцип при изпълнението на дълга си, за да изпълниш дълга си задоволително. Понеже не си готов да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум при изпълнението на дълга си, а се задоволяваш с това просто да влагаш сила, тогава резултатът е такъв, че ставаш полагащ труд. Тук няма противоречие. В сърцата на полагащите труд обаче възникват противоречия. Какви противоречия? Хората не са готови да бъдат полагащи труд, но не са готови и да се стремят към истината или да се стремят да обичат Бог. Все още жадуват благословии. Ако чуят, че са полагащи труд, не искат това и си мислят: „Дали не се опитват да ме унижат и омаловажат? Не е ли това вид предразсъдък? Положих толкова много усилия и изхабих толкова много от силите си. Как изобщо е възможно да бъда полагащ труд?“. Но това е правилно. Ти изобщо не практикуваш никаква истина. Задоволяваш се единствено с полагането на усилия и това те прави полагащ труд. Не си мисли, че изпълнението на дълга ти е свързано само с влагането на малко усилия. Не можеш да изпълняваш дълга си добре, ако не го правиш с цялото си сърце. Да действаш от цялото си сърце, означава да даваш цялото си сърце, цялата си душа и всичкия си ум. Трябва да отговаряш на този критерий. „И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Това твърдение е приложимо в своята цялост към изпълнението на дълга. Ако си истински вярващ в Бог, трябва да изпълняваш добре своя дълг с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Тогава в Божиите очи ти ще бъдеш считан за добър човек. Как трябва да се оценява човек, който е добър в Божиите очи? От каква гледна точка трябва да бъде оценяван той? (От гледна точка на изпълнението на дълга.) Той трябва първо да бъде оценяван от гледна точка на изпълнението на дълга, на отношението и възгледа му при изпълнението на дълга му, на намерението и целта му, дали има истините принципи при изпълнението на дълга си и какви резултати може да постигне, като се справя с проблемите. Като оценяваме тези аспекти, можем да определим дали някой обича истината, дали се стреми към истината и дали е честен човек в Божиите очи, дали е човек, когото Бог обича. Това са най-преките принципи и критерии за оценката на даден човек. Разбирате ли това? Имате ли решимостта да се стремите към истината и да станете Божия народ? Не се задоволявайте само с това да полагате усилия, за да изпълнявате дълга си. Трябва да се стремите към истината и да отговаряте на Божиите изисквания. Само това е съобразено с Божиите намерения. Ако се задоволявате само с полагането на усилия, критерият за това изискване е твърде нисък. Изпълняването на дълга не означава изпълняване на прости задачи, които могат да бъдат свършени с малко усилия. Задачите, които изискват технически експертни познания, не могат да бъдат изпълнени добре без необходимите експертни познания. По-специално дългът в Божия дом включва свидетелстване за Бог и то не може да бъде изпълнено, ако ви липсва истината. Ако не изпълнявате дълга си съгласно истините принципи, не можете да постигнете желаните резултати в свидетелстването за Бог. Следователно за да изпълняват добре дълга си, хората трябва да разбират истината и да схващат принципите. Ако човек не обича истината, а просто иска да положи малко усилия, за да спечели Божиите благословии, подобен начин на мислене е несъстоятелен. Ако не изпълниш дълга си задоволително, Бог няма да използва човек като теб. Бог ще те отстрани, защото критерият за Божието спасяване на хората е те да са способни да изпълнят дълга си задоволително, а не просто да полагат труд. Ако ти като полагащ труд изпитваш някакво неудобство от това в сърцето си, в действителност Бог също е натъжен и огорчен заради теб. Ти наистина нямаш никакво разбиране за Божието сърце. Бог би ли платил такава висока цена, за да спаси група полагащи труд? Категорично не. Бог желае да усъвършенства група от хора, които Го познават и се съобразяват с Неговите намерения. Дали полагащите труд притежават истината и живота? Струва ли си Бог да спасява полагащи труд? Това знак ли е, че Бог придобива слава? Дали само полагането на труд е свидетелство за Бог? Да си полагащ труд не означава, че свидетелстваш за Бог. Това не е пътят, по който хората трябва да вървят. Някои може да кажат: „Готов съм да полагам труд за Бог. Независимо колко усилия се изискват, готов съм да дам всичко от себе си. Ще вложа 100 процента усилия вместо 80 процента. Вече съм дал всичко по силите си, макар че заложбите ми са малко недостатъчни и не разбирам истината. Бог познава сърцето ми и би трябвало да ме одобри, нали?“. Съобразено ли е това твърдение с Божиите изисквания? Бог одобрява онези, които изпълняват задоволително дълга си, онези, които изпълняват дълга си с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и с всичката си сила. Ако просто упражняваш сила, без да влагаш сърцето си в това, значи не си изпълнил дълга си с цялото си сърце. Можеш ли да практикуваш истината без цялото си сърце? Можеш ли да управляваш делата си въз основа на принцип? Ако влагаш само сила, без да влагаш цялото си сърце, тогава можеш да бъдеш само полагащ труд. Могат ли полагащите труд да спечелят Божието одобрение? Това е невъзможно. Какво изисква Божието слово за изпълнението на дълга? („И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“.) Това се отнася до истината, до истините принципи и до принципите на практикуване. Какви са принципите на практикуване? Те са това, което трябва да правиш в живота си и при изпълнението на дълга си, твоят път на практикуване, посоката и целта на твоя живот. Запечатайте в паметта си думите „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ като свой девиз. Във всичко, което правите, използвайте тези думи, за да оценявате себе си. Запитайте се: „Кои от тях съм постигнал? Кои от тях все още не съм постигнал? Какво е моето вътрешно състояние? Има ли някакво непокорство? Някакъв егоизъм? Търгувам ли или договарям ли условия с Бог? Упорит ли съм? Има ли в мен някакъв елемент на негативност или отпуснатост? Действам ли нехайно?“. Когато издълбаеш в сърцето си думите „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“, ти запомняш тези Божии слова, тези слова на истината в сърцето си. Каква е целта на това да ги пазиш в сърцето си? Целта не е да ги казваш, за да ги чуят другите, а за да коригираш собственото си състояние, да регулираш поведението си и да се ръководиш от тях във всяко свое действие. Например, ако има нещо, което не знаеш как да направиш, бързо помисли какво казва Божието слово и си кажи: „Бог каза да го направя с цялото си сърце, така че как мога да го направя с цялото си сърце? Някой друг разбира това по-добре от мен, така че трябва да го попитам и да разговарям в общение с него“. След общението се моли и се изследвай, за да видиш дали нямаш погрешни намерения. Ако нямаш никакви лични цели или егоизъм и си сигурен, че това, което правиш, е съобразено напълно с истината, и ако станеш способен да практикуваш истината, тогава сърцето ти ще бъде спокойно, което показва, че си действал от цялото си сърце, т.е. във възможно най-голяма степен. За да постигнеш всеотдайност, трябва да търсиш истината в сърцето си, да разсъждаваш над Божиите слова, да се молиш на Бог и да бъдеш в общение с Него. Това е въпрос, свързан със сърцето. Когато сърцето ти се доближава до Бог, винаги съзерцава истината и се стреми към нея, тогава ти си човек, който живее пред Бог. Щом направиш нещо от цялото си сърце, то естествено след това ще го направиш с всичкия си ум, с цялата ти душа и с всичката си сила. Думите „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ ще станат твоя реалност.

Защо е казано, че Божието слово е светило, което води хората? Защото Божието слово не се произнася напразно, а се произнася, за да се справи с истинските проблеми на хората. То не е теория, високопарна реторика или дискусия. Божието слово е предназначено за теб, за да го използваш и да го прилагаш на практика. Когато се сблъскаш със ситуация, в която нямаш път напред и не знаеш какво да направиш, може да си припомниш какво действие изисква от теб Божието слово. Като разсъждаваш за Божието слово, ти намираш начин, разбираш смисъла на Божието слово и след това пристъпваш към прилагането му на практика според Божиите намерения. След като го приложиш на практика, получаваш потвърждение и откриваш, че благодарение на това действие изпитваш спокойствие и радост в духа си, а другите хора също получават духовно извисяване. В процеса на прилагане на Божието слово на практика придобиваш просветления и преживявания, учиш се от собствените си преживявания и започваш да разбираш определени неща. Какво разбираш? Разбираш каква е целта на Божието слово и какво е Божието намерение да позволи на хората да действат по определен начин. Когато откриеш принципите на практикуване, които стоят в основата на всичко това, ти откриваш източника и значението на Неговите слова. Това е разбирането на истината. След като си разбрал истината, ти вече не си объркан, не си толкова невеж и вече не си плах, когато вършиш нещо. Какво означава да не си плах? Означава, че когато се сблъскаш с трудности, си способен да потърсиш истината, знаеш как да ги преодолееш и знаеш как точно да постъпиш. Какво означава да имаш път напред, когато прилагаш Божието слово на практика? Означава, че разбираш принципите на практикуване на Неговото слово, възприемаш ситуациите, за които се отнасят Неговите слова, и знаеш как да ги прилагаш на практика. Защо се казва, че Божието слово е животът и пътят на човешките същества? Защото Божието слово може да бъде животът на хората и само Неговото слово, само истината може да поведе хората по правилния път в живота. Божието слово е ясно и лесно за разбиране. То е дадено, за да могат хората лесно да разбират и да приемат истината. Когато хората са способни да признаят и да приемат истината, те несъзнателно се оказват на правилния път в живота. Някои от Божиите слова може да изглеждат прости или лесно разбираеми, но всички те са напътствия за това как да живеем, как да се справяме с различни ситуации и как да преодоляваме трудностите. Това е истината. Тя може да се превърне в твоя път, да ти предостави мъдрост, принципи и път на практикуване, когато се сблъскаш със ситуации. Ако имаш път при изпълнението на дълга си или по други въпроси, ако можеш да действаш принципно и да разбираш Божиите намерения, означава ли това, че разбираш истината? (Да.) Това означава, че разбираш истината и че разбираш Божието слово. Не е нужно полагащите труд непременно да разбират Божието слово. Те просто трябва да полагат усилия. Следователно полагането на труд е проста задача. Някои хора не са добри дори в това да полагат труд, да не говорим колко лошо се представят тези хора! Какво означава, че се представят зле? Това означава, че не могат да се справят правилно дори със задачата да полагат труд, не могат да влагат добри усилия и винаги са злонамерени, винаги предизвикват смущения, винаги са негативни и мързеливи. Винаги трябва да ги придумват и надзирават. Такива хора не успяват да изпълнят дълга си задоволително и не отговарят на критериите за това да си човек. А вие по кой път възнамерявате да поемете? В какъв тип човек възнамерявате да се превърнете? Дали ще се стараете да бъдете отлично полагащ труд човек, или ще се стремите да бъдете човек, който изпълнява дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум? (Да бъда човек, който изпълнява дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.) Това е нещо добро и е правилна цел. Не желаете да бъдете полагащи труд, не желаете просто да полагате усилия. Тогава трябва да се стремите към истината! Кои най-важни истини трябва да разбирате, когато се стремите към истината? Това зависи от трудностите, с които се сблъсквате, и е изключително важно първо да се справите с непосредствените проблеми. Понастоящем по-голямата част от хората се съсредоточават върху стремежа към истината и изпълнението на дълга си, а истината за изпълнението на дълга е изключително важна. Щом можеш да изпълниш дълга си според принципите, ще почувстваш спокойствие и сигурност в сърцето си. А ако можеш да опознаеш и Божието дело, да преживееш Неговото дело и да се справиш с някои от своите видове покварен нрав, тогава ще вкусиш сладостта от следването на Бог и ще ти е по-лесно да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ключовият въпрос в следването на Бог и в това да Му се покориш е да изпълниш дълга си правилно. Божието слово казва: „Ти ще изпълниш дълга си с цялото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Това твърдение не е ли истината? Ако можете да потвърдите, че това твърдение е истината, тогава трябва да вложите усилия при изпълнението на дълга си. Колкото повече разбирате истината при изпълнението на дълга си, толкова по-принципно и ефективно ще бъде изпълнението му. Ако изпълните дълга си задоволително, ще имате не само спокойствие и радост в сърцето си, но и истинска вяра. Това е резултатът от следването на Бог и от изпълнението на дълга ви. Абсолютно вярно е, че пътят на следването на Бог става все по-светъл, когато вървите по него. Затова изпълнението на дълга ви е най-смисленото нещо, което трябва да направите. Ако полагаш усилия да се стремиш към истината в съответствие с Божиите изисквания, значи си тръгнал от правилното място. Като се стремиш в тази посока, постепенно ще видиш резултати и ще стигнеш до това да имаш човешко подобие. Постепенно отношението ти с Бог ще става по-близко. Когато се сблъскаш с изпитания и премеждия и се почувстваш малко негативен или слаб, и когато възникнат някои представи и погрешни разбирания, лесно ще потърсиш истината, за да се справиш с тези въпроси, и те вече няма да бъдат съществени проблеми.

Повечето от вас живеят в държави с демократична система за разлика от братята и сестрите в църквата в континентален Китай, които са подложени на преследване и понасят несгоди. Да водите удобен живот не е непременно нещо добро за вас. Може да ви се наложи да положите известни усилия в стремежа към истината, а понасянето на несгоди и плащането на цената при изпълнението на дълга ви може да бъде малко трудно. Хората, израснали в условията на демократична и свободна система, нерядко имат недостатъка да са самодоволни. Те не позволяват на другите да ги критикуват или упрекват. Имат относително повече свобода и откритост в мисленето си. Винаги изискват лично пространство, свобода, винаги искат да преследват всяко свое желание и винаги изискват всякакви неща, свързани с удоволствията на плътта. Ако не сте готови да се избавите от тези неща, ще ви бъде трудно да се освободите от състоянието и положението само да полагате усилия, без да се стремите към истината. Постоянното наблягане на самостоятелността и личното пространство ще ви донесе неприятности. Трябва да говориш за истината, за Божиите слова и за това, което е положително и което е правилният път в живота. Макар че свободата, демокрацията и независимостта са добри и са прогресивни обществени системи, те не са истината. Те са просто прогресивни идеи и системи в този мрачен и зъл свят. Те са системи, които са относително подходящи за човешкото оцеляване и които отстояват човешките права. Те изобщо не са истината и вие трябва ясно да съзнавате това. Не си мислете: „Роден съм в такава обществена система, затова имам тези права. Мога да мисля, да казвам и да правя каквото си искам и никой не може да ми се меси. Това е мое човешко право, правото, дадено ми от обществото и от моята държава“. Ако смяташ това за върховната истина, то ще ти донесе неприятности. Могат ли тези мисли да докажат, че притежаваш истината? Откъде идват тези неща? Те идват от хората и произтичат от покварената човешка природа. Те не са Божиите слова, а още по-малко са истината, която Бог изисква от хората да притежават. Ако се отнасяш към идеята за демокрацията и свободата като към истината, а в Божия дом се съсредоточаваш само върху стремежа към свобода и отказваш да бъдеш въздържан, като действаш безразсъдно при изпълнението на дълга си, тогава ще се сблъскаш с неприятности. Ще бъдеш ли възприемчив към истината, ако имаш такива мисли? Ще си способен ли лесно да практикуваш истината? Ще си способен ли все още да следваш истински Бог? Следването на Бог изисква разбиране на истината, разбиране за това как да се покоряваш и как да се подлагаш на ограниченията на истината. Не можеш да действаш самоволно. Ако се стремиш към демокрация и свобода, нe можеш да навлезеш в истината реалност. Няма да станеш последовател на Бог, нито ще считаш себе си за човек, който следва Христос. Това ще ви донесе неприятности и това е трудността, с която се сблъсквате. Хората имат определени представи и фантазии, определени традиционни културни възгледи и идеи, лансирани от обществените течения. Те са създадени от социалния произход и от средата. Ако не виждате същността и сериозността на тези въпроси и винаги се отнасяте към изпълнението на дълга, вярата в Бог и даденото ви от Бог поръчение от гледната точка на човешките права и свободи, тогава никога няма да вървите по правилния път и няма да навлезете в правилния път на вярата в Бог. Хората в континентален Китай сега живеят под мрачния плащ на авторитарното управление и не притежават никакво чувство за превъзходство. Те са родени с навика да понасят несгодите и да работят усърдно като волове и този вид социален произход и среда формират житейските им навици или принципи на поведение. От друга страна, хората, които живеят в демократични и свободни държави, нямат такива идеи. Те не искат да бъдат ограничавани, смятат, че това е потискащо, и желаят да се освободят от всякакви ограничения или правила. Когато дойдат в Божия дом, те дори искат да се освободят от административните системи, от организацията на работа и от правилата на църквата. Те не искат да бъдат ограничавани. Те отказват да бъдат кастрени от когото и да било и отхвърлят всякаква критика. Те отказват да бъдат малко по-заети с работа или да изтърпят мъничко умора. Това ще им донесе неприятности! Това не е поведението, което трябва да има един християнин, нито е поведението на един добър войник на Христос. За благоприличието на светиите винаги се е говорило в Епохата на благодатта. Дали то е приложимо и сега? Категорично да! Това е нещо положително, което е приложимо навсякъде и по всяко време. Нека първо дори не говорим за подобието, което трябва да има сътвореното човечество и което е най-основното изискване, поставено от Бог на човека. Просто помисли, дали като християнин не трябва да имаш благоприличието на християнин? Ако го нямаш, значи не си достоен да бъдеш последовател на Бог и Бог не те признава. Ако искаш да следваш Бог, независимо дали искаш да бъдеш сътворено същество, или просто обикновен човек, трябва да живееш като човешко същество. Сърцето ти трябва да бъде представено пред Бог. Можеш да кажеш: „Боже, ето как планирам да Те следвам. Това е моята решимост и моята цел. Съобразена ли е тя с Твоето намерение?“. Или може би не го казваш директно на Бог, но можеш да приемеш Божията внимателна проверка и тайно да се решиш, като позволиш на Бог да наблюдава какво правиш след това. Независимо от държавата или от социалната среда, в която си роден, сега, когато следваш Бог, вече не принадлежиш към тази държава или към тези хора. Ти си последовател на Бог, ти си вярващ в Бог, ти си член на Божия дом. Трябва винаги и по всякакъв начин да се считаш за човек на Божия дом, за последовател на Бог. Трябва да се стремиш да бъдеш добър войник на Христос, като оценяваш себе си спрямо критериите на светците. Ако постоянно казваш: „Аз съм кореец“, „Аз съм тайванец“, „Аз съм американец“, „Всички ние имаме свой начин на живот“, тогава дали все още си последовател на Бог? Гледната ти точка е неправилна. Тя очевидно принадлежи към невярващите. Това са неверници! Ако си неверник, каква работа имаш да се мотаеш в Божия дом? Опитваш се да се преструваш на християнин ли? Тук няма място за преструване. Опитите да се впишеш са абсолютно безполезни. Ако си християнин, трябва да приемеш истината и да изпълняваш добре дълга си. Ето какво означава да следваш Бог. Ако не можеш да изпълняваш добре дълга си, няма значение от коя държава идваш. Бог няма да те признае. Независимо от националността, онези, които вярват в Бог, трябва да изпълняват добре дълга си и да приемат истината. Ето какво означава да следваш Бог. Ако претендираш, че вярваш в Бог, но не приемаш истината и не изпълняваш дълга си, значи си неверник, точно като невярващите. Не си нито това, нито онова. Хората, които не са нито това, нито онова, трябва бързо да бъдат изчистени от Божия дом, този тип хора са нежелани в Божия дом. Ако се считаш за човек от царството, тогава трябва да се придържаш към критериите на хората от царството. Ако кажеш: „Какви хора от царството? Аз съм гражданин на демократична държава. Имам достойнство и човешки права. Трябва да предявяваш изисквания към мен според стандартите на демократичната държава. В противен случай не може да има дискусия!“. Съжалявам, но това е Божието царство, а не царството на Сатана. Бог иска Своя избран народ, народа на царството. Разбираш ли? (Да, разбирам.) Ако вярваш в Бог и Го следваш, трябва да се вслушваш в Неговите слова. Ако кажеш: „Мога да следвам Бог, но ми е нужна свободата да избирам. Харесва ми да слушам какво казват хората, да слушам за това, което ми харесва, и да следвам тези, които предпочитам. Не ми се месете. Приоритет за мен е да се подчинявам на политиките и правилата на моята държава. Това е най-важното нещо. Не мога да дам приоритет на това да се покорявам на Божиите слова, на истината. За мен моята държава и националност са на първо място, а истината е на второ или на трето място. Мога да я приема или да я отхвърля“, тогава какво е отношението на Бог към такъв човек? Е, съжалявам, но трябва да напуснеш Божия дом! Божият дом не се нуждае от човек като теб. Ти не следваш Бог, ти не си човек от небесното царство. Ти си гражданин на света, а Бог не говори на хора като теб, нито спасява хора като теб. Такива хора не могат да изпълняват дълга си като сътворени същества. Трябва да напуснеш възможно най-скоро — колкото по-скоро, толкова по-добре!

Някои хора се покланят на известни и изтъкнати личности. Винаги се съмняват дали Божиите слова наистина могат да спасят хората и винаги вярват, че само думите на известните и изтъкнати личности имат тежест и харизма. Винаги си мислят: „Вижте колко впечатляващ е държавният ни глава! Вижте какво великолепие, какво зрелище и величие има в нашите национални събрания! Може ли божият дом изобщо да се сравнява с тях?“. Това, че можеш да кажеш такова нещо, показва, че си невярващ. Не можеш да видиш ясно злото на политиката или мрака на една нация, или покварата на човечеството. Не можеш да видиш, че в Божия дом цари истината, и не можеш да видиш или да разбереш какво показват свидетелствата за преживяване на Божиите избраници. Божия дом притежава истината и толкова много свидетелства, и всички Божии избраници се пробуждат и променят, всички те започват да преживяват Божието дело и да навлизат в истината реалност. Можеш ли да видиш бъдещата гледка на Божиите хора, които Му се покоряват и Му се покланят? Това е отвъд твоето въображение. Всичко, което има Божият дом, е сто пъти, хиляда пъти по-добро от света, а в бъдеще всичко, което има Божият дом, може само да продължи да става все по-добро, по-правилно и по-съвършено. Всички тези неща се постигат постепенно и те са това, което Божието слово ще осъществи. Всички Божии избраници са избрани от Него и предопределени от Него, така че със сигурност те са много по-добри от хората на света. Ако някой не може да види тези факти, не е ли сляп? Някои хора винаги смятат, че светът е страхотен, и дълбоко в себе си се покланят на известните и изтъкнати личности по света. Не се ли покланят на дяволи и сатани? Вярват ли тези известни и изтъкнати личности в Бог? Дали те са хора, които се покоряват на Бог? Имат ли богобоязливи сърца? Приемат ли истината? Всички те са демони, които се съпротивляват на Бог — нима наистина не виждаш това? Защо вярваш в Бог, след като се покланяш на известните и изтъкнати личности по света? Как наистина възприемаш всички слова, които Бог изразява? Как възприемаш Божието върховенство над всичко? Някои хора не просто не се боят от Бог — те дори нямат ни най-малко уважение към Него. Не са ли те неверници? Не трябва ли от такива хора да се поиска да напуснат веднага? (Трябва.) А ако не напуснат, какво трябва да се направи? Побързайте да ги изгоните, премахнете ги. Неверниците са като мръсни мухи, те са твърде отвратителна гледка. Божият дом се управлява от истината и от Неговите слова, и действията се предприемат според истините принципи. Такива хора трябва да бъдат премахнати. На думи те казват, че вярват в Бог, но в сърцето си гледат на Божия дом отвисоко и презират Бог. Искате ли такива неверници да бъдат сред вас? (Не.) Затова те трябва веднага да бъдат премахнати. Колкото и да са образовани или способни, трябва да бъдат премахнати. Някои хора питат: „Това не е ли лишено от любов“? Не, това означава да се действа съгласно принципите. Какво имам предвид под това? Че независимо колко голям е духовният ти ръст, независимо колко силна е волята ти да се стремиш към истината или дали вярваш в Бог, едно нещо е сигурно: Христос е истината, пътят и животът. Това е неизменно завинаги. Това трябва да е твоята опора, най-солидната основа на твоята вяра в Бог. Трябва да си сигурен в това и да нямаш съмнения за него в сърцето си. Ако се съмняваш дори в това, ти си непригоден да останеш в Божия дом. Някои хора казват: „Нашата нация е велика, а нашата раса е благородна. Нашите обичаи и култура са несравнимо благородни. Не е нужно да приемаме истината“. Не е ли това гласът на неверниците? Това е гласът на неверниците и такива неверници трябва да бъдат премахнати. Някои хора често разкриват покварен нрав, а понякога нравът им е безразсъден и невъздържан, но вярата им в Бог е истинска и те могат да приемат истината. Ако преминат през известно кастрене, те са способни да се покаят. На такива хора трябва да се даде шанс. Хората са малко глупави или не могат да виждат нещата ясно, или са подведени, или в глупав момент могат да кажат нещо объркано, или да се държат объркано, защото не разбират истината. Това е породено от покварен нрав. То е породено от глупост, невежество и от неразбиране на истината. Такива хора обаче не са от рода на неверниците. Това, което е необходимо при тях, е да се почерпи от общението за истината, за да се разрешат тези проблеми. Някои хора, които вярват в Бог от няколко години, изобщо не приемат истината и не са се променили ни най-малко. Те са неверници. Те не са хора от Божия дом и Бог не ги признава. Какво означава, когато казвам тези неща? Означава, че ви казвам да се стремите усърдно към истината. Не полагайте просто усилия. Бог спасява хората чрез Своите слова, чрез истината. Най-прекият начин е да ви позволи да разберете истината и да разрешите практически проблеми, докато изпълнявате дълга си. Това ви дава възможност да приложите истината на практика и да се покорите на Бог. По този начин Бог ще бъде удовлетворен и сърцето Му ще се утеши. Кое е това, което Бог не обича да вижда най-много? Бог е изрекъл много слова, изразил е много истини, вложил е много усилия и е платил голяма цена за вас. Накрая това, което Той придобива, е група от хора, които само полагат усилия, а всичко, което остава, е група от хора, които полагат труд. Тези хора не разбират истината, не разбират Божиите намерения, а само полагат усилия. Тези хора, макар че остават, не са в съгласие с Божиите намерения. Те не могат да бъдат считани за истински сътворени същества. Това е нещото, което Бог най-много не желае да вижда, и то не е част от първоначалното намерение на Божия план за управление по спасяването на човечеството.

Вие трябва да приемете истината всеотдайно и да не следвате тенденциите на света или да живеете според философията на Сатана. Следването на Бог изисква да изпълнявате дълга си, а доброто изпълнение на дълга ви изисква да приемете истината. Това е от решаващо значение. В своята вяра в Бог много хора пренебрегват истината. Те не прилагат истината на практика дори след много години на вяра и проявяват пълна липса на загриженост. Тези хора са неверници и рано или късно ще бъдат отстранени. Някои хора живеят единствено за плътта, за лични придобивки и се изтощават от междуличностни отношения, отказват се от дълга си, не го приемат сериозно и преследват плътски удоволствия. Не е ли това изключително егоистично и достойно за презрение? Такива хора не обичат истината. Те обичат само личните придобивки и суетата. Изчервяват се и се вълнуват заради дребни облаги, като губят своята почтеност и човешко достойнство. Не са ли невежи и глупави? Онези, които наистина обичат истината, независимо от обстоятелствата, с които се сблъскват, първо трябва да търсят истината в присъствието на Бог. Трябва да избягват да се забъркват в спорове или да влизат в словесни битки с другите. Такова поведение е незряло и му липсва проницателност. Когато много хора се съберат заедно, ще възникнат различни проблеми, защото има всякакви типове хора, а въпросите за правилното и погрешното нямат край. Точно такава е покварената човешка природа. Сред невярващите положението е още по-сериозно. Всеки ден е изпълнен с враждебност и тлеещо напрежение. Светът е просто толкова коварен. В рамките на Божието семейство, тъй като всички вярват в Бог, има по-малко зли хора и по-малко случаи на възползване от хора. Има само малък брой спорове и кавги. Ако не разбираш истината и постоянно се занимаваш с тези въпроси, сърцето ти ще бъде заето и оплетено от тях и няма да можеш да дойдеш пред Бог. Трябва да се освободите от подобни състояния, а такова поведение показва незрял духовен ръст. Хората с незрял духовен ръст често се съсредоточават върху въпроси на плътта, върху собствените си предпочитания и върху удовлетворяването на егоистичните си желания. В резултат на това те пренебрегват същинската си отговорност за изпълнението на дълга си. Такива хора са неспособни да управляват нещата правилно, често допускат грешки и проявяват незрялостта на деца. Трябва да се стремите към зрялост в живота. Какво имам предвид под зрялост? Имам предвид да разбираш истината, да имаш духовния ръст на възрастен човек и да си способен да отговаряш на Божиите изисквания и да изпълниш поверените ти от Него задачи. Имам предвид да си способен да поемеш дълга си на човешко същество и да си способен да поемаш общ дълг, да си способен да изпълняваш дълг също толкова добре, колкото и другите хора, и да постигаш това, което другите могат да постигнат, да подражаваш на тези, които са покорни на Бог и се стремят към истината, да правиш това, което хората трябва да правят, и да изпълняваш дълга, който хората трябва да изпълняват, да изследваш и да търсиш пътя на стремежа към истината. Това е процесът на израстване в живота на човека. Трябва да търсите и да знаете как да изследвате неща като това как действат нормалните хора и как действат хората, които се занимават със същинския си дълг, както и какви стилове, подходи и принципи прилагат тези типове хора, докато вършат нещо. Възрастните трябва да се справят правилно със своите отговорности. Независимо какво се случва, дори небето да пропадне, те трябва да изпълнят дълга си и да не допускат забавяне в изпълнението на същинските си задачи. От друга страна, децата лесно проявяват любопитство към нещата, които се случват около тях. Искат да излязат навън и да видят какво става. Всеки инцидент може да им повлияе и да ги отвлече от това да постъпят правилно. Не е ли това липса на ангажираност към отговорностите им? Най-малкият проблем може да ги прекъсне. Една-единствена забележка от някого може да смути сърцата им или една шега може да доведе до недоразумения и емоционални изблици, които да ги накарат да се държат негативно в продължение на два-три дни и да забавят изпълнението на дълга си. Дори могат да обмислят да напуснат и водачите и работниците да трябва постоянно да ги увещават и убеждават, да разговарят с тях за истините и да им изтъкват доводи. Не е ли това признак на малък духовен ръст и на незрялост? Хората сякаш никога не порастват и си остават незрели като деца — наивни и смешни. На тях се гледа отвисоко, липсва им достойнство и почтеност, а Бог не е доволен от тях.

Трябва да се съсредоточите върху истината — едва тогава можете да навлезете в живота и едва когато имате навлизане в живота, можете да предоставяте ресурс и да водите други хора. Ако се установи, че действията на някого противоречат на истината, трябва грижовно да му помогнем да се стреми към истината. Ако някой е способен да практикува истината и има принципи в начина, по който върши всичко, трябва да се опитваме да се учим от него и да му подражаваме. Ето какво представлява взаимната любов. Именно такъв дух трябва да цари в църквата — всеки да се съсредоточава върху истината и да се стреми да я постигне. Няма значение колко стари или млади са хората, дали вярват отдавна или отскоро, нито дали имат големи или малки заложби. Това няма значение. Всички са равни пред истината. Това, което трябва да гледате, е кой говори правилно и в съответствие с истината, кой мисли за интересите на Божия дом, кой поема най-голямото бреме в делата на Божия дом, кой разбира истината по-ясно, кой споделя чувството за праведност и кой е готов да плати цената. Братята и сестрите трябва да подкрепят и открито да одобряват такива хора. В църквата трябва да цари този дух на почтеност, който идва от стремежа към истината. Така ще получите делото на Светия дух и Бог ще ви дари с благословии и напътствие. Ако в църквата преобладава дух, при който разпространявате клюки, издребнявате помежду си, изпитвате неприязън един към друг, взаимно се ревнувате и спорите помежду си, тогава Светият Дух със сигурност няма да върши делото си във вас. Когато се боричкате помежду си и тайно се карате, мамите, заблуждавате и заговорничите един срещу друг, това е лоша атмосфера! Ако в църквата преобладава такава атмосфера, тогава Светият Дух със сигурност няма да върши делото Си. В Библията Господ Исус казва следното: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19-20). Това е Божието слово, това е истината. Когато Бог казва нещо, то се прави. Ако вървиш против Божията воля и не следваш словата Му, Бог ще се отдалечи от теб. Ако не четеш Божието слово, не приемаш откровението и правосъдието или не приемаш да те кастрят и да се разправят с теб чрез Неговите слова и отхвърляш помощта на братята и сестрите си, като постоянно се съсредоточаваш върху недостатъците и проблемите на другите, докато си мислиш, че ти самият не си толкова лош и се смяташ за по-добър от всички останали, тогава имаш проблем. Първо, Светият Дух няма да върши делото Си в теб и няма да получиш Божиите благословии. Второ, твоите братя и сестри също ще се отдалечат от теб, няма да има кой да ти помага и ще ти е трудно да се възползваш от тяхната подкрепа. Без делото и благословиите на Бог, без помощта на твоите братя и сестри и ползата, която може да имаш от тях, ти ще се окажеш в затруднено положение и няма да успееш да постигнеш напредък. Можеш ли да вършиш делото на църквата ефективно, като разчиташ единствено на човешките дарби и умения? Всичко ще бъде напразно и всички усилия ще са нахалост. Не е ли опасно да се стигне до такова положение? Колко мъка ще изпиташ в сърцето си? Във всеки случай трябва да вървиш по правилния път, по пътя на стремеж към истината, за да получиш Божиите благословии и помощта на братята и сестрите си. Да следваш собствения си път води до задънена улица, а хората, които не стремят към истината, накрая ще бъдат пропъдени. С течение на времето ще започнете да го разбирате, докато постепенно го изживявате. Във всички свои начинания трябва да търсите истините принципи, докато не стигнете до единодушие и единомислие, и едва тогава можете хармонично да работите заедно, точно като усуканите заедно нишки на въжето. Когато има хармонично сътрудничество, можете да изпълнявате добре дълга си и да удовлетворявате Бог.

19 септември 2017 г.