Познаването на Божието върховенство е много задълбочен урок. За да види върховенството на Бог над всичко, човек трябва да има духовно разбиране, а освен това трябва да възприема много истини. Когато стане въпрос за разбиране на Бог, хората често са тесногръди и гледат само това, което е непосредствено пред тях. Винаги съдят Бог въз основа на своите възгледи за вярно и невярно, правилно и неправилно, черно и бяло, или въз основа на човешките представи и фантазии, и казват, че Бог е направил погрешно това или онова. И все пак, какво е правилно? Стига нещо да е направено от Бог, то е правилно. Правилно ли е, че Бог унищожава хората? (Да.) Бог е издигнал една раса и я е направил преуспяваща, но според теб тази раса не бива да е преуспяваща. Как тогава се е превърнала в преуспяваща? Евреите са се противопоставили на Бог и в очите на хората Той би трябвало да ги заличи, след като се разгневява и ги проклина. Но това е само човешката представа и фантазия. След като Бог прокле и наказа евреите, Той им позволи да оцелеят, а после им даде обещание, че корените им ще останат, че ще се разпилеят по други страни из целия свят и накрая ще възстановят своя народ. Божиите обещания не могат да се променят, а думите на наказание, изречени от Бог, също трябва да се изпълнят. Върховенството на Бог е толкова прекрасно. Ако се опиташ да съдиш Божието дело и нещата, които сполетяват хората, от гледна точка на вярно и невярно, правилно и неправилно, ще ги отхвърлиш. Ще си помислиш, че не изглеждат като Божие дело и че не са съгласно твоите представи и фантазии, и ще ги отхвърлиш. Ако ги отхвърлиш, как можеш да им се покориш като на нещо, което е истината? Ще бъде невъзможно. Защо хората ги отхвърлят? Причината е в човешките представи, което означава, че съществуват граници на това, което човешкият мозък може да разпознае и което хората могат да видят за Божиите дела, както и граници на истините, които хората могат да разберат. Как можеш да преминеш тези граници, за да опознаеш Бог истински? Трябва да приемаш нещата от Бог, а не лекомислено да определяш нещата, на които попадаш и които не можеш да разбереш, нито сляпо да отсъждаш, ако не можеш да решиш някой проблем. Това е разумът, който хората трябва най-много да притежават. Ако казваш: „Това не е нещо, което Бог прави, Бог никога не би постъпил така!“, то тогава нямаш разум. Какво можеш да разбереш истински? Ако се осмеляваш да отсъждаш от името на Бог, тогава наистина нямаш разум. Бог не би действал непременно така, както ти си мислиш или в рамките на твоите фантазии. Бог е твърде велик, твърде неразгадаем, твърде проникновен, твърде прекрасен и твърде мъдър! Защо добавям думата „твърде“? Защото хората не могат да разгадаят Бог. Ти си сътворено същество, така че не се опитвай да разгадаеш Бог. В момента, в който изоставиш тази мисъл, ще притежаваш известен разум. Не се опитвай да поставяш правила на Бог – ако си способен да се въздържиш от това, тогава ще притежаваш разум. Много хора винаги поставят правила на Бог и казват, че Бог трябва да действа по определен начин, че Бог категорично би направил нещо по този начин, че дадено нещо категорично е действие на Бог, а друго нещо категорично не е действие на Бог. А какво да кажем за добавянето на тази дума „категорично“? (Лишено е от разум.) Казваш, че Бог е твърде прекрасен и твърде мъдър, а после казваш, че Бог никога не би действал по определен начин. Това не е ли противоречие? Това не е истинско познание за Бог. Напълно лишено е от разум винаги да държиш на собствените си възгледи и винаги да поставяш правила на Бог.

Бог върши този последен етап от делото Си и никой не мислеше, че Той може да се яви и да върши делото Си в Китай. Фактът, че не можеш да си представиш това, не се ли дължи на представите и фантазиите в твоето сърце, както и на ограниченията в твоето мислене? Вероятно ще се сетиш за Америка, Обединеното кралство или Израел все като възможни места, но категорично не можеш да си представиш Божието дело в Китай. За теб това е немислимо. То далеч надхвърля представите и фантазиите на хората, но Бог току-що започна делото Си в Китай и изпълнява Своето последно и най-важно дело. Това се разминава твърде много с човешките представи. И така, какво научи от това? (Че Божието дело не е в съгласие с човешките представи, че е удивително и неразгадаемо.) Божието дело е далеч отвъд човешките фантазии, то е удивително и неразгадаемо, мъдро, задълбочено — това са все човешки думи, използвани за описание на всичко, което Бог притежава и представлява, на Неговия нрав и същност, а това се смята за разумно. Именно поради това, че Бог прави неща в противоречие с човешките представи, хората обобщават с такива думи — Божието дело е удивително и неразгадаемо, и то е в разрез с човешките представи. Какво още могат да научат хората от това? Че всички предишни представи и фантазии на човечеството са разрушени. А откъде идват тези представи? Според видяното от теб, Китай е бедна и изостанала страна, властта се упражнява от комунистическата партия, християните са преследвани, няма свобода, няма човешки права, а китайците, които са необразовани и с нисък авторитет на световната сцена, изглеждат като жалките болни хора от Източна Азия. Как би могъл въплътеният Бог да върши Своето дело в Китай? Това не е ли представа? А сега да видим дали тази представа е вярна или грешна. (Напълно грешна е.) Първо, нека не говорим защо Бог би вършил делото Си по този начин и дали това е защото иска да остане скромен и скрит, или по този начин делото Му носи някакво дълбоко значение и стойност. Нека не обсъждаме това ниво, а да поговорим дали извършването на Божието дело по този начин е в голям конфликт с човешките представи. В голям конфликт е! Хората не могат да си го представят. Това е загадка от небето и никой не знае отговора. Дори да бъдат повикани астрономи, географи, историци и пророци, ще може ли някой да я проумее? Никой няма да е способен, дори да се съберат всички знаещи хора, живи или мъртви, за да анализират и изследват, да наблюдават и изучават с астрономически телескопи – всичко ще е напразно. Какво означава това? Че човечеството е твърде незначително, твърде невежо, твърде лишено от проницателност, за да разгадае Божиите дела. Ако не можеш да ги разгадаеш, тогава не се мъчи. Какъв ще е крайният резултат, ако се опиташ? Твоите представи не са равнозначни на истината и всъщност са много отдалечени от това, което Бог иска да направи. Те изобщо не са същото нещо. Дори минималните познания, които имат хората, са безполезни и те не са способни да проумеят нищо или да решат каквито и да е проблеми. А сега, след като четете Божиите слова и слушате проповеди и общения, започват ли сърцата ви да разбират малко повече? Имате ли някакво познание за Бог? Някой би казал: „Бог не обсъжда с нас това, което прави. Да можеше само да ни даде небесен знак, за да разберем какво възнамерява да прави, или да можеше даже да вдъхнови пророк да направи предсказание!“. Ти няма да си способен да разбереш, дори да има небесен знак, нито и пророк би се справил. От древни времена до днес остава тайна това, което Бог прави в духовния свят, и то е толкова тайно, че нито едно човешко същество няма как да знае. Независимо от таланта на даден пророк, астроном, учен, експерт или изследовател в която и да е дисциплина, той може да изучава колкото си иска, но никога няма да разбере Божиите дела. Хората може да изучават миналото дело на Бог и биха могли да научат това-онова за някои тайни или за смисъла, който може да има нещо общо с причината за това, което Бог е направил, но никой не знае какво ще направи Бог в бъдеще, нито какви са Неговите планове. Следователно хората не трябва да се стараят да разгадаят Бог или в крайна сметка да разгадаят начина, по който действа Той, чрез наблюдение и проучване, дългосрочни изследвания и преживяване, многостранен анализ или голямо усърдие и усилна работа. Това е невъзможно и никога няма да се получи. Затова ако не могат да разгадаят Бог, какво трябва да направят хората? (Трябва да се покорят.) За тях е най-разумно да се покорят, това е съобразено с Божиите намерения в най-голяма степен. Предпоставката е покорство. Каква е целта на покорството? Да си способен, въз основа на преживяването на Божието дело, да опознаеш Бог повече, да получиш истината и да придобиеш живот. Ето какво трябва да придобиеш и съкровището, което трябва да желаеш. Що се отнася до големи външни събития като например международните въпроси и до това как Бог върши нещата и как води този човешки род — ако успееш да разбереш тези неща, още по-добре. Нормално е също така да кажеш: „Всъщност тези неща не ме интересуват. Нямам заложбите или ума за това; интересува ме само как Бог ми осигурява истината и как променя моя нрав“. Стига да имаш покорно и богобоязливо сърце, в края на краищата ще си способен да придобиеш истината от Бог, както и мъдрост. Истината променя нрава на хората; животът е това, което хората трябва да се стремят да придобият и пътя, по който трябва да вървят. И така, каква мъдрост получават хората? Без дори да знаеш, ще си способен да видиш начина, по който Бог прави много неща, защо ги прави, какви са Неговите намерения и цели, и какви са принципите Му при определени действия. Ще си способен да схванеш това несъзнателно чрез процеса на преживяване на истината на Божиите слова. Тези слова и въпроси вероятно са твърде задълбочени и няма да си способен да ги изразиш с думи, но ще ги чувстваш в сърцето си и ще имаш истинско разбиране, без дори да осъзнаваш това.

Да започнем с историята на Авраам. След като живял 85 години, а все още нямал син, Бог му обещал да го дари с такъв. Каква била реакцията на съпругата му Сара? Тя си помислила: „Вече съм стара и безплодна. Как бих могла да родя син?“. Това не е ли човешка представа? Сара използваше човешки представи, за да измери Божието дело, и така можеше да се съмнява и да смята такова нещо за невъзможно. И какво направи тогава? Даде слугинята си Агар за държанка на Авраам. Така че кажи ми, Бог видя ли какво направи тя? Бог знаеше. На следващата година Агар роди син на име Исмаил. Когато Авраам беше 99-годишен, Бог Йехова се яви и му обеща, че Сара ще му роди син горе-долу по същото време на следващата година, а цялата Ханаанска земя ще бъде дадена на него и неговите наследници като тяхно вечно притежание. На следващата година Сара роди син на име Исаак. Като син на господарката той беше наследник, докато роденият от държанката Исмаил не можеше да наследи нищо. По-късно Агар и Исмаил бяха отпратени и Агар отведе детето в пустинята, където нямаше нито храна, нито вода. Усетила, че смъртта наближава, тя се помоли на Бог Йехова с думите: „Не виждам изход. Имам дете и искам да живея“. Бог Йехова изпрати ангел, който им даде вода и те оцеляха. По-късно пустинята стана техен дом, те се установиха там и имаха много наследници — съвременни хора като например арабите, които живеят в Близкия Изток. Виждаш ли, Божието благоволение позволява това. Това е голямо външно събитие, което никой не е проучвал, но това не означава, че в него не присъства Божието дело — напротив, присъства. Не става въпрос някой да е направил нещо тайно, което Бог не е видял, определено не. Тук се проявява Божието благоволение. Бог позволи и обеща, че Исмаиловото племе ще оцелее, за да може то да балансира света и да е полезно, когато е необходимо. То винаги се е борило с израилтяните за територии, за Ивицата Газа и Йерусалим. Няма как да не виждаш Божието дело по този въпрос. Бог е направил нещо, смятано от хората за лошо, и според тях Той може би е пресметнал погрешно или не е наблюдавал достатъчно внимателно, а хората са се възползвали от тази слабост. Само дотам е способен да стигне средният човек в разсъжденията и фантазиите си. Хората си мислят, че Бог е задрямал за малко и е изпуснал нещата от поглед, в резултат на което Агар ражда Исмаил, а после Бог се смилява над тях и им позволява да оцелеят, като им отрежда да живеят в пустинята. Наистина ли случаят е такъв? (Не, не е.) Бог има план, а раждането и съществуването на различни раси — т.е. различните етноси и цветове на кожата на човечеството — всички те имат своята роля в балансирането на целия човешки род и ти можеш да видиш точно каква роля изпълняват, като погледнеш състоянието на света. Това Божие дело ли е? Бог контролира скоростта на възпроизвеждане на дадена раса, нейното население в света, ролята ѝ на земята и в целия човешки род, и какво правят хората от тази раса — както добри, така и лоши неща. Като говорим за лоши неща, хората смятат, че те няма как да идват от Бог и че всички са дело на Сатана. Нима обаче и Сатана не се намира в ръцете на Бог? Някои хора казват: „Сатана прави това, което му харесва, и Бог няма контрол над него“. Това ли е обяснението? По този въпрос не може да се разсъждава логически и е неправилно да се прави така. Отвън някои неща изглеждат лоши, а други – добри, но всички те са под върховенството на Бог. Не можеш да кажеш, че Бог има върховенство само над доброто, но не и над лошото, защото и двете са в Божиите ръце, устроени и контролирани от Него, а Неговото благоволение е в основата на всичко. Това е истината и ако можеш ясно да видиш това, значи разбираш истината. Не е правилно да заключиш, че нещата са лоши и да гледаш само през тази призма, защото е лесно да разбереш Бог погрешно и да Му се противопоставиш. Всичко, което Бог прави, носи Неговото благоволение. Какво тогава е Божието благоволение? Хората виждат само лошите неща, случващи се току пред очите им, и никога не могат да видят последствията десет или двадесет години след даден факт. Какво ще се случи след хиляда или две хиляди години, какво ще е мястото му и ключовата му роля в оформянето на състоянието на света и в цялото човечество — хората не могат да го видят, но това е върховенството на Бог. Лесна работа ли е развитието на състоянието на света и на цялото човечество? Където и да се случи нещо, където и да настъпи голямо събитие или където и да се появи чума или земетресение, Бог упражнява контрол! Някои нелепи хора, без никакво духовно разбиране, вероятно се чудят: „Ако Бог контролира всичко, тогава не е ли също под Негов контрол потискането на дяволите, клането и жестокото преследване на Божиите избраници? Бог ли е провокирал това?“. Правилно ли е да се гледа на това по този начин? Логически издържано ли е? Това поставя Бог в негативна позиция и е погрешно. Как тогава би трябвало да гледате на този въпрос? Бог предизвиква всички неща, а какво се включва във „всички неща“? Това включва всичко: каквото може да се види с просто око, като например планини и реки, дървета, растения, хора и т.н. Включва и микроорганизми, които са невидими за невъоръженото око, както и дяволи, Сатана и всички видове духове и призраци от духовния свят. Всички те са под контрола на Бог. Те правят това, което Бог иска от тях да правят. Той ги пуска винаги, когато са необходими, и те правят каквото трябва. Това е Божието върховенство. Както и да властва Бог, каквито и да са подредбите Му, накрая виждаш как се прилага волята Му, а всяко едно от Божиите слова ще бъде изпълнено.

Вероятно хората не са способни да видят сега резултата от нещо, което Бог прави, или да знаят целта му, както и защо Бог го прави или какво е намерението Му. Това може да не се види и след двеста години и човечеството все още няма да знае, но след хиляда години ще се убеди: „Стореното от Бог беше толкова правилно и прекрасно! Бог наистина е Бог!“. Човечеството ще открие, че всичко, което Бог прави, е истината и нищо не е погрешно. Например разпятието и смъртта на Господ Исус в Епохата на благодатта се разглежда от света по онова време като провал на този етап от делото. Хората си мислят: „Господ Исус не следва смъртната съдба на раждане, старост, болест и смърт, и въпреки това е предаден от Юда преди да свърши нещо от Своето дело, заловен е от войници, бичуван е, носи трънен венец, подигран е, а накрая е прикован на кръста. Това не е ли провал?“. Провал ли е разпъването на кръста? Юда предаде Господ Исус на правителството, но какво представлява правителството? То представлява сатанинските сили. А това, че Христос е предаден в ръцете на Сатана, добро или лошо е? (Отстрани изглежда, че е лошо.) Хората си мислеха: „О, не! Божието дело е смутено от дявола. Това не е добре, това е лош знак, защото Бог не е наблюдавал и не е толкова могъщ! Как може въплътеният Христос все пак да бъде предаден и оставен в ръцете на управниците? Не е ли ясно, че това просто е оставено на милостта на Сатана? Господ Исус трябва бързо да намери начин да избяга, иначе няма ли това дело да приключи? Христос все още има служение“. Не биха ли си помислили хората точно това? Петър каза: „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“ (Матей 16:22) и ето, че се появиха човешките представи. Хората си мислеха: „Не е възможно Бог да бъде предаден в ръцете на управниците. Ако е така, тогава Той не е Бог“. Това не е ли човешка представа? Само заради подобна представа е възможно хората да казват такива неща, да действат или да се държат по такъв начин и да възпрепятстват изпълнението на Божията воля. Какво каза Исус на Петър? „Махни се от Мене, Сатана“ (Матей 16:23). Господ Исус помисли Петър за Сатана. Накрая Господ Исус беше предаден в ръцете на Сатана и тези хора стават средство за обслужване, за да приключи делото на разпятието на Господ Исус. Добро или лошо нещо е предаването на Господ Исус в ръцете на Сатана? (Добро е.) Погледнато по този начин, това е нещо добро, а не лошо, защото Божието дело се постига с тези средства. Направи ли нещо Бог от момента на предателството на Юда до момента на разпятието на Господ Исус? Планира ли Той бягство, дойде ли някой да Го спаси? (Не.) Измисли ли Бог начин за проявление на чудо, като издига Господ Исус право на небето и Го скрива зад облаците, та никой да не може да Го види? Колко велико, колко великолепно възнесение! Никой обаче не е видял такива неща, защото Бог не ги е направил. Това, че Бог не го е направил доказва ли, че Той не може да го направи? Би ли могъл Бог да го направи? (Да, би могъл.) Тогава защо не го е направил? (Защото тук говорим за Божието благоволение, а Той е имал план.) Какъв беше Божият план? Да Се остави на Сатана и после да заеме мястото на онези грешници на кръста, като така жертва Себе си, за да изкупи човечеството. Това искаше да направи Бог. Той не прави нещата, които хората си въобразяват в своите представи. Много хора си мислят: „Бог трябва да прати повече светкавици, които да повалят всички онези зли хора, които Му се противопоставят, и след като ги повали, Господ Исус трябва да се възкачи на небето. Колко величествено и невероятно би било това, и как би разкрило Божията власт! Нека всички тези дяволи и Сатани, както и всички тези човешки същества да видят последствията от разпятието на Бог, след което не биха посмяли да сторят това в бъдеще, нали?”. Хората може да не смеят да се противопоставят, но ако Божието дело не е завършено, това не е ли пречка? Човешките представи винаги прекъсват Божието дело, така че Той не върши Своето дело по този начин. Някои хора наистина вярват в Господ Исус, защото Той е разпънат, за да постигне делото на изкуплението, но в същото време казват с най-добри намерения: „Господ Исус не е трябвало да бъде разпъван. За Него не е било лесно да се въплъти и Той е трябвало да действа в смирение и скритост, да бъде отречен от хората и оклеветен от онези книжници и фарисеи. Това е толкова жалко. Трябвало е да избегне разпятието, да не Се принизява до това ниво, това не е необходимо“. Правилно ли е хората да гледат по този начин на това? (Не, не е правилно.) От днешна гледна точка, две хиляди години по-късно, този начин на мислене е погрешен. Има ли истина в човешкото съзнание? (Не, няма.) Тогава какво има в човешкото съзнание? Само човешки фантазии и представи, както и добри намерения, чувства, състрадание и егоизъм. Могат ли тези неща да постигнат Божието дело? Могат ли да изпълнят Неговата воля? Не могат, затова и думите на Господ Исус са: „Махни се от Мене, Сатана“. Бог искаше лично да Се предаде в ръцете на Сатана, да позволи на самия Сатана да разпъне Христос и така чрез разпятието да постигне делото на изкуплението. Нямаше проявление на никакви чудеса от Бог. Бог е казвал няколко пъти: „Бог мълчи“. Какво има предвид с това? Означава ли това, че Бог не вижда, не Се занимава, не обръща внимание, не казва нито дума и спазва пълно мълчание? (Не, не означава това.) Тогава какво е значението на „мълчи“? То съдържа Божието намерение, мъдрост и нрав. Какъв нрав се разкрива в Бог, когато пази мълчание? Тук се вижда Божията мъдрост. Той иска да завърши Своето дело на управлението. Независимо колко представи или фантазии имат хората, Той преди всичко избягва тези представи и фантазии без да дава обяснение, и вместо това извършва делото Си тихо и практично, докато дойде денят, в който Неговите избраници разберат истината и могат да Му се покорят, волята Му да се изпълни и делото Му по отношение на тях да приключи, а Той напълно е подчинил Сатана и е придобил слава. Той използва тези факти и резултати като доказателство, което цялото човечество да види, както и доказателство, което може да види Сатана — това е нравът и намерението на Бог, което се разкрива чрез Неговото мълчание. Кой Божи нрав е това? Показва ли той търпението на Бог? (Показва го.) Защо Бог беше търпелив в този момент? Защо остана мълчалив? Това е Божията мъдрост. Някои неща са загадки, които на нито едно сътворено същество, несътворено същество или ангел е позволено да разберат или схванат. Това е Божията мъдрост. Бог не може да говори прибързано, а има ли полза от това Той да изрече дори още една дума? Няма полза, защото те не разбират. Ако Той беше говорил с някого, щеше ли този човек да разбере? (Не, нямаше да разбере.) В такъв случай няма полза от говоренето. Щяха ли хората да разберат, ако преди две хиляди години Бог каже на човечеството: „Искам да бъда разпнат, да предложа Своята безценна кръв, за да изкупя човечеството в подобие на греховна плът“? (Нямаше да разберат.) Какви са единствените думи на Бог? Той каза: „Покайте се, защото наближи небесното царство“ и учеше хората да практикуват търпение и толерантност. Каза ли Бог нещо повече на човека? (Не, не каза.) Защо не каза? (Човекът не би могъл да проумее.) Човечеството не би могло да проумее по никакъв начин. Ето защо Бог беше принуден да разкрие Своя нрав и мисли в мълчание. Дори да беше говорил с някое сътворено или несътворено същество, то нямаше да разбере. Така Той можеше да използва само Своите дела и факти, за да докаже на човечеството и да изпълни волята Си. Едва сега, две хиляди години по-късно, Бог показва тези неща, докато извършва делото на правосъдието в последните дни. Хората се връщат към събитията отпреди две хилядолетия и чак сега разбират значението на разпятието на Господ Исус от онова време. Разбират причината за разпятието на Бог, предаването в ръцете на Сатана, предателството на Юда при онези обстоятелства, а след предателството — колко е страдал Господ Исус, как е изцедена и последната капка кръв, за да изпълни Божията воля, и причината Бог да направи това и значението му. Бог говори за това едва когато свидетелства за въплъщението при явяването и делото Си от последните дни, а в допълнение разкрива много загадки като например Божията воля и управление. След като хората вече виждат връзката между трите етапа на делото, те най-накрая узнават видението на Божия план за управление и разбират тези истини и добрите намерения на Бог. Ако Бог беше казал на човечеството хиляда години по-рано, щяха ли хората да разберат? (Нямаше да разберат.) Така че Бог често прави всичко мълчаливо. Каква е причината за това мълчание? Защото делото, което Бог извършва, е твърде мъдро, твърде прекрасно и твърде проникновено — ако Бог беше казал нещо по-рано, каквото и да беше казал, хората нямаше да са способни да разберат или проумеят. Затова Бог може само да продължава да упорства в мълчание, а като говори, то винаги е с цел да свърши Своето дело и да води човечеството. За човешките същества е правилно на следват Бог и колкото повече път изминават, толкова по-светло става. Бог няма да те отклони от правия път, а дори да те предаде на Сатана, Той е отговорен докрай. Трябва да имаш тази вяра и това е отношението, което сътворените същества трябва да имат към Бог. Ако можеш да кажеш: „Дори Бог да ме предаде на Сатана като играчка, Той си остава Бог и аз не мога да променя сърцето си, което Го следва, не мога да променя вярата си в Него“, тогава ти имаш истинска вяра в Бог.

Изминаха две хиляди години, откакто бе разпънат Господ Исус и сега тези хора, които приемат Божието дело от последните дни, всеки ден чуват Неговия глас и слушат проповеди и общение относно истината. Те разбират трите етапа на Божието дело и познават тайните на Неговия план за управление. Разбират ли това вярващите в Господ, които са част от религията? Дори сега все още не разбират и са все така вкопчени в своите представи. Когато някой каже: „Господ Исус е бил син на беден дърводелец. Вижте в какъв Господ вярвате само“, те са безпомощни да го опровергаят и са неспособни да свидетелстват за Бог. Колко достойни за презрение са хората! Бог е изразил толкова много истини за човечеството и е направил такива велики неща, но ако лично Той не каже на хората какво е значението, стойността и истината в тези неща, нито един човек не е способен да стане, да се застъпи и да свидетелства за Бог. Какво е значението на това да се застъпиш за Бог? Това означава да свидетелстваш за делата и върховенството на Бог, за цената, която Той е платил за изкуплението на този човешки род и за Неговите мисли, както и значението на всичко, което Той е направил. Какво можете да разберете от това? (Човечеството не може да си представи Божието дело.) Човечеството не може да си представи Божието дело, нито да го разгадае. Следователно човек трябва да има правилната гледна точка и позиция, от която да разглежда или да се отнася към Божието дело, Неговото ръководство на човечеството и Неговата воля. Човек трябва да има правилна позиция. Това е от основно значение. Трябва да знаеш кой си ти и Кой е Бог, кои неща е необходимо да имаш, за да си в състояние да разбереш Божиите слова и Божието дело, какво принципно си неспособен да разбереш по ясен начин или да разгадаеш, и какъв вид отношение трябва да имаш. Това е разумът, който трябва да притежаваш. По този начин връзката ти с Бог ще бъде съвсем нормална и хармонична. Ако винаги приемаш отношение на изчакване, необосновани предположения, съмнения или дори противопоставяне, докато изучаваш и размишляваш за Бог, или разследваш всичко направено от Него, тогава ще се появят неприятности. Това е академично, това е изследователско — това е подходът на неверника. Трябва да се отнасяш към върховенството на Бог от позиция и с нагласа на покорство, търсене и страх. Само това ще доведе до истинско познание и разбиране на Бог. Ако разбираш Бог, тогава няма да Му оказваш съпротива или поне няма да го разбираш погрешно. Ще си способен да Му се покориш и да кажеш: „Въпреки че не разбирам значението на това, което направи Бог, все пак разбирам, че всичките Му действия са правилни”. Какво е това разбиране? Разбирането, че сърцето ти е напълно убедено в смисъла на всичко, което Бог прави, и че хората трябва да се покорят. Господ Исус Христос предостави Себе си в ръцете на Сатана и беше разпънат от Сатана — това в очите на хората не беше добро, но Той изпълни Божията воля и извърши делото на изкуплението на човечеството. Това е нещо велико, нещо с огромно значение и стойност за цялото човечество. Видя ли го обаче ясно човечеството? (Не го видя.) Човечеството не видя това ясно. То не видя Божието намерение в това, нито възприе значението и стойността на стореното от Бог, т.е. хората не видяха огромната полза за човечеството. Видяха само, че Господ Исус възкръсна три дни след разпятието, яви се пред хората и се срещна с тях, говори, разказа спомените Си, след което си отиде. Божията воля обаче беше изпълнена. Това не е ли от голямо значение? (От голямо значение е.) Хората разгадаха ли го? Не го разгадаха. Това показва, че хората трябва да имат правилна оценка за самите себе си и правилно отношение към Бог. Каквото и да прави Бог, независимо дали хората го разбират или не, те трябва да сподавят емоцията си. Това е правилното нещо. Не си помисляй да проучваш всичко, това не е редно. Защо не? Няма правило, което да не ти позволява да правиш така, но ще се удариш в стена и ще се озовеш в опасност. Сега не можеш да разбереш и не си способен да възприемеш, но винаги искаш да проучваш, все оказваш съпротива на Бог. Ако не можеш да разрешиш нещо чрез проучване, но също така не търсиш истината, какви проблеми биха могли лесно да се появят? Ще е лесно да разбереш Бог погрешно. От началото ще разбираш погрешно и ако не можеш ясно да разбереш нещата и това погрешно схващане остане, ще си негативен и слаб, а това ще засегне изпълнението на дълга ти и навлизането ти в живота — всички тези неща са свързани. Много неща не могат да се разберат ясно само за година-две, а истината е твърде дълбока. Дори Бог да те просветли веднага, би ли разбрал с твоя малък духовен ръст? Даже и да разбереш нещичко, ще можеш ли да разбереш цялата истина докрай? Ще кажеш: „Знам какво е гравитация. Защо нещата падат надолу към земята, а не нагоре, но ако напуснеш земната атмосфера и излезеш в космоса, ще се носиш във въздуха? Защото се губи гравитационното притегляне на земята. Щом това го разбирам, нима не разбирам вече Божиите дела?“. Ти не знаеш как точно господства Бог над гравитацията, а си разбрал само нейното проявление. Това не означава, че си разгадал как Бог господства над нея, а дори да можеше да разгадаеш, щеше ли да си способен да господстваш над нея? Ако напуснат атмосферата, хората щяха да са в беда, просто щяха да се носят и да летят навсякъде без гравитация. Какво може да се заключи от това? (Че има много неща, които хората не могат да разгадаят.) Не могат да ги разгадаят и въпреки това все оказват съпротива на Бог, като Го проучват и наблюдават със съмнение в сърцата, и казват: „Ако не мога да разгадая тази работа, тогава Ти не си Бог“. Какво ще кажете за този възглед? Този възглед и тази позиция са грешни, те противоречат на Бог, и е погрешно винаги да се проучва. Трябва да разбираш Бог и да кажеш: „Не мога да разбера това, твърде задълбочено е и не бих могъл да го разбера цялостно, дори Бог да ме просветли. Така че няколко години ще търся отговор с покорно сърце и ако Бог не ми го даде, просто ще оставя всичко. Между мен и Бог няма прегради или погрешно разбиране. Ако не разбирам погрешно Бог или не се оплаквам от Него, тогава няма да му се противопоставям. Ако не Му се противопоставям, тогава няма да се бунтувам срещу Него, а ако не се бунтувам срещу Него, няма да Го отхвърля или да се отклоня от Него. Аз съм последовател на Бог завинаги“. Какво стои в основата на това да си „последовател на Бог завинаги“? То е следното: „Независимо дали това, което Бог прави, е съобразено с моите представи, аз винаги ще Му се покорявам и ще Го следвам. Бог си остава моят Бог и аз съм сътворено същество, човешко същество. Независимо как се отнася Бог с мен, дали ме хвърля в ада, в езерото от огън, на Сатана или на дяволи, аз винаги ще Му се покорявам без да се оплаквам. Статусът на Бог не може да се промени, както не може да се промени моята идентичност на сътворено същество. Докато този факт остава неизменен, аз трябва да следвам Бог, а Той е моят Бог завинаги“. Щом твоята вяра в Бог пусне дълбоки корени, никога няма Му обърнеш гръб. Това е връзката между твоята идентичност на сътворено същество и Бог. След като ясно видиш в сърцето си Божията идентичност и позиция, както и твоята идентичност и позиция на сътворено същество, към която трябва да се придържаш, и след като те пуснат корени в сърцето ти, тогава няма да се отклоняваш от Него. Тогава, когато си слаб, негативен, тъжен или се случи нещо, което не е съобразено с твоите представи и което не можеш да разгадаеш или разбереш, това може ли да засегне ли връзката ти с Бог? (Не може.) Стига да си наясно с истината на виденията, да си поставил основата, да си преживял много външни условия и да си осъзнал, че всичко, което Бог прави, има смисъл, тогава ще познаваш Божието дело и ще е трудно отново да възникнат представи. Някои хора могат да разберат само една част. По отношение на правосъдието и наказанието например хората признават, че направеното от Бог има смисъл, но когато се стигне до това да бъдат кастрени, те имат представи. Kойто и да ги кастри, те не желаят да го приемат и не признават, че въпросът идва от Бог. Те мислят, че това се върши от човек и идва от Сатана. Това не е ли поредната грешка? Появява се друг проблем и търсенето на истината трябва да продължи. Ако не можеш да преминеш това, можеш ли напълно да се покориш на Божието дело? Можеш да се покориш само на това, което е съобразено с твоите представи, и не можеш да се покориш на това, което не е съобразено с тях. Този тип хора твърде лесно могат да се противопоставят на Бог и са хора, чийто характер не се е променил.

У хората съществуват много мисли, идеи и състояния, които често оказват влияние върху някои техни мнения, гледни точки и позиции. Ако чрез търсене на истината можеш да преодолееш тези мисли, идеи и състояния едно по едно, то те няма да засегнат връзката ти с Бог. Сега може и да имаш малък духовен ръст с повърхностно разбиране на истината, а поради това, че вярваш в Бог едва отскоро или поради различни други фактори, не разбираш особено много истини — обаче трябва да схванеш един принцип: трябва да се покоря на всичко, което Бог прави, независимо дали отстрани изглежда добро или лошо, правилно или грешно, и независимо дали се съобразява с човешките представи. Нямам право да критикувам, оценявам, анализирам или проучвам дали това е правилно или грешно. Това, което трябва да правя, е да изпълнявам дълга си на сътворено същество, след което да практикувам истините, които мога да разбера, за да удовлетворя Бог и да не се отклонявам от истинския път. Ще практикувам толкова, колкото Бог ми позволява да разбера, и ще търся това, което трябва да практикувам, дори Бог да не ме е просветлил. Ако Бог не ме просветлява за нещо, което няма нужда да разбирам, тогава ще се покоря и ще чакам, а някой ден може би Бог ще ми позволи да разбера. Това е точно както с разпятието на Господ Исус: две хиляди години по-късно тези хора, които приемат Божието дело от последните дни, в основни линии разбират, а дори онези, които не са толкова настоятелни в стремежа си, също разбират за какво става дума. Възможно е точно сега да не си способен да разбереш част от голямото дело, свързано с Божия план за управление, но ти имаш погрешно схващане за Него, защото не разбираш истината и отричаш Неговото съществуване, което къса нормалната връзка между теб и Бог. Това е сериозна грешка. Трябва да имаш такава нагласа, гледна точка и позиция, при която да кажеш: „За тези неща, които не разбирам, просто ще почакам. Когато някой ден Бог просветли човечеството, може би ще ги разбера до едно“. Когато Господ Исус си тръгна, Той каза: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега“. Защо не могат да бъдат понесени? Защото хората са все още незрели в духовния си ръст и няма да са способни да възприемат. Това е все едно да обясниш на тригодишно или петгодишно дете как се печелят пари или как се гледа семейство. То ще чуе, но темата ще му е толкова далечна, че няма да разбере нищо и това ще остане извън обсега му. Има толкова много неща, които хората трябва да разберат и които Бог иска да каже на човечеството, но заради незрелия духовен ръст на човечеството или заради това, че процесите на Божието дело все още не са напълно разкрити на човека и хората не са ги преживели, те няма да разберат, ако тези неща се узнаят твърде рано. Дори да слушат тези неща, хората ще ги вземат за доктрина и ще ги разберат буквално, но няма наистина да узнаят какво казва Бог. Затова Бог не говори. Уместно ли е Бог да не говори? Има ли някаква полза от това за човека? (Има.) Това ще забави ли израстването на хората в живота? Със сигурност няма да го забави по никакъв начин, нито ще окаже влияние върху ежедневния ти живот или нормалния ти стремеж. Така че просто успокой сърцето си и се стреми към истината, тъй като това е най-важното нещо. В края на краищата всичко се свежда до стремежа към истината. Ако се стремиш към истината, тогава тайните на някои неща, които Бог прави, Неговата мъдрост, великолепие и нрав във всичко, което прави, както и нещата, които човешката природа трябва да разбере, постепенно ще се изяснят чрез процеса на следване на Бог. В това да стигнеш до знание за Бог са намесени много аспекти и в процеса на твоите взаимодействия, свързване и контакт с Бог ти трябва да преживяваш Неговите слова, да им се наслаждаваш, да се наслаждаваш на Неговото дело, както и на Неговото просветление и напътствия към теб. В този процес ще стигнеш до знание за Бог без дори да се усетиш. Това означава, че постепенно ще придобиеш разбиране за Бог чрез процеса на преживяване на Неговото върховенство и подредби относно теб. Ако не минеш през тези процеси, а само гледаш небето всеки ден с широко отворени очи, като разчиташ на въображението си, за да видиш Божието дело, тогава никога няма да успееш. Накрая ще стигнеш до съмнения и ще си кажеш: „Къде е Бог? Той ли е направил луната? Слънцето изгрява сутрин и залязва вечер. Това ли е начинът, по който Бог господства над всички неща?”. Този начин на разбиране е кух, а твоята убеденост ще се превърне само в празни думи. Ако някой те попита дали вярваш в Бог, ти вероятно ще отговориш: „Вярвам в Бог, имам убеденост, християнин съм“. Ако след това отново те попита: „Защо не си будист?“, ти ще кажеш: „Истинският път е християнството, а не будизмът“. Самият факт, че можеш да кажеш само това, е доказателство, че не си преживял и не си придобил нищо. Всичко, свързано с Бог, всичко, което Той притежава и представлява, Неговият нрав, Неговото върховенство и Неговите подредби за човечеството и всички неща, реалността и точността на Неговите слова и тяхното значение, духовното извисяване и стойността за човечеството, както и някои начини на изпълнение на Неговото дело като например чрез изпитания, дисциплина, просветление и озарение, утеха и увещаване, както и някои от специалните Му напътствия за човека. Ако не си преживял лично тези неща, ако наистина не си опитал вкуса им, може ли връзката ти с Бог да е нормална? Можеш ли истински да Му се покориш? Твоето разбиране за Бог завинаги ще бъде една въпросителна, поредица от въпросителни, без никакво истинско разбиране. Нормална ли е тогава връзката ти с Бог? Наистина ли тя е връзка между сътворено същество и Създател? Какво точно представлява тази въпросителна? Бог ще остане завинаги непознат за теб, било то като идентичност, статус или по отношение на Неговата същност. Той не е твоето семейство, не е твой роднина, Той винаги изглежда като чужд посетител, когото никога не си познавал — така че не е лесно да се обясни каква всъщност е връзката ти с Бог, но тя със сигурност не се равнява на тази между сътворено същество и Създател.

Какви са ключовите моменти, когато вярваш в Бог? Как вярата в Бог да се превърне в реалността, която хората трябва да имат в живота? Как да се постигне покорство и да се придобие Бог? Трябва да разчиташ на преживяването на Неговите слова и най-важното – на Неговото правосъдие и наказание, преди да можеш да се покориш на Бог и да Го придобиеш. Въпреки че много хора са готови да изпълняват дълга си, те не разбират как да преживяват Неговото дело. За тази цел трябва да преживяваш Неговото правосъдие и наказание, Неговото кастрене, изпитания и облагородяване. Всички Божии изисквания трябва да се практикуват, трябва да се навлезе в тях и да се стигне до тях. Това се нарича преживяване на Божието дело. За да го преживееш, трябва да създадеш нормална връзка с Него, винаги да се молиш на Бог и да търсиш от Него с богопокорно сърце. Независимо какво се случва или с какви трудности се сблъскваш, трябва да разчиташ на Бог и да Му се възхищаваш, да намираш отговорите и пътя в Неговите слова, и винаги да се молиш и да разговаряш с Него. Да преживяваш Божието дело означава да си в контакт с Него и да се покоряваш на Неговите слова и дело, да се молиш и да търсиш от Него, когато имаш проблеми или трудности. След като по този начин натрупаш много преживяване и разбираш истината, ще си научил как да прилагаш Божиите слова към случващите се неща. Има много начини да се прилагат Божиите слова, например чрез молитви и търсене, когато нещо се случи, и така виждаш как Божиите слова посочват ясно какви трябва да са действията на хората, какви са принципите и какви са Божиите намерения и изисквания към хората. Когато знаеш всичко това и разбираш Божиите желания, ще имаш някакво познание и разбиране за Бог. Когато си изправен пред изпитания, трябва да търсиш: „Какво казва Божието слово за такова голямо изпитание? Какъв е смисълът Бог да подлага хората на изпитания? Защо иска да ги подлага на изпитания?“. Божиите слова казват, че си покварен, че винаги си непокорен и неподчиняващ се, че не Му се покоряваш, а вместо това непрекъснато имаш фантазии и представи, и Бог иска да те пречисти чрез изпитания. Независимо какво преживяваш, било то преследване и изпитания или кастрене, дисциплиниране и наказание, и независимо каква среда начертае Бог за теб или какъв метод използва, трябва винаги да търсиш отговора и основата в Божиите слова, както и да търсиш Неговите намерения и изисквания към теб. Тоест каквото и да се случва, първо трябва да мислиш какво е казал Бог, как иска да практикуват хората, какви са изискванията Му към тях и какви са намеренията Му. Разбереш ли тези неща, ще знаеш как да преживяваш Божието дело. Ако в сърцето ти няма място за Бог и не обичаш истината, а винаги мислиш какво казват разни хора, книги или известни и велики личности, или какво правят невярващите в такива случаи, това ще означава, че този твой начин на търсене и практикуване те нарежда сред неверниците, защото мислите и пътят ти са същите като на невярващите. Ако си човек, който вярва в Бог, но мисленето ти е същото като на невярващите и вървиш по пътя на невярващите, тогава този път е погрешен и без изход. Този, който вярва в Бог, не прави така, нито върви по този път. В църквата има такива хора и те са част от неверниците – невярващи, скрити в църквата.

Как са свързани човекът и Бог? Как можеш да познаеш Бог? Как върши Той делото Си по отношение на човека? Като използва словата Си, чрез които разкрива Своите намерения, насочва те към пътя, който трябва да поемеш, подлага те на изпитание и ти казва всички Свои изисквания и критерии по отношение на теб. Без дори да осъзнават, хората разбират всички аспекти на истината в Божиите слова: принципите, залегнали в основата на това как да постъпват с хората и да се справят с различни въпроси, как да се отнасят с братята и сестрите си, с църковното дело и дълга си, как да преживяват изпитания, как да са предани на Бог, как да отричат, как да се отнасят към света на невярващите и т.н. Всичко това се съдържа в Божието слово и Той го е казал на човечеството. В крайна сметка обаче до каква степен го преживява човек? Хората могат да видят Бог в Неговите слова и да се изправят лице в лице с Него. Някой би попитал: „Къде е този Бог, в когото вярваш?“. Тези, които не са преживявали това, не могат да го проумеят: „Да, къде е Бог? Никога не ми се е явявал. За Него винаги казват, че е на третото небе, но никога не съм Го виждал. Не знам колко голям или висок е Бог в действителност, или колко всемогъщ и всезнаещ е“. Хората, които имат някакво преживяване, биха казали: „Тези неща не са важни. Срещнах се с Божието слово от първия ден, в който повярвах в Бог. Вярвам в Него вече двадесет или тридесет години и в словата Му виждам Неговия нрав и същност, и имам известно разбиране и познание за Него. След като през всичките тези години съм преживявал Неговите слова, ако някой ден Бог дойде и ми каже нещо, ако ме заговори, ще съм способен да потвърдя без никакво съмнение, че именно Той е Бог, Който е изразил тези слова, че Той е единственият Бог, в Когото вярвам! Независимо как изглежда Той, стига източникът на Неговите слова и на тези слова да е един и същ, тогава Той е Бог, в Когото вярвам, Бог от небето, единственият Бог, Който господства над моята съдба и всички неща. Това е Той“. В този момент ще има ли все още нужда Бог да ти говори от небето? (Няма да има.) Въпросът е, че независимо каква форма или образ приеме Бог, за теб не е необходимо да Го виждаш. Няма нужда. Няма да изпитваш такова любопитство. Но защо е така? След всички тези години на преживяване, на контакт с Бог, макар да не можеш да кажеш, че Го познаваш или че сте твърде близки, ти най-малкото вече не си странник за Него заради Неговите слова и твоето преживяване на тези слова и Неговото дело. Той е с теб, напътства твоя живот, господства над всеки твой ден и твоята съдба. Той разбира много добре твоята радост, тъга, гняв и щастие, а ти знаеш Неговите. Повече не Го разбираш погрешно, нито се оплакваш от Него, а Той е заел такова място в сърцето ти, че спокойно можеш да кажеш, че се е възцарил там и управлява като истински Цар, способен да контролира цялото ти същество. Какво означава да „управлява като Цар“? Това означава, че използваш Божиите слова, за да преодолееш всичко, което се случва, а Неговите слова са господар на сърцето ти. Господарят вече не си ти. Твоите знания и ерудиция, прочетените от теб книги, преживяванията и събитията в живота ти — всички те не могат да те водят. Божиите слова ще те напътстват във всичко, те ще станат пътеводител на твоя живот, разкрити и изживяни всеки ден от твоя реален живот. Ето по този начин ще притежаваш истините реалности. Ако в този момент някой отново те попита: „След като вярваш в Бог, познаваш ли Го?“, ти би отговорил: „Познавам Бог малко. Не смея да използвам думи да опиша колко могъщ и мъдър е Той, нито смея да дам определение за Него, но поне знам, че Бог е неразгадаем, толкова мъдър и прекрасен, и толкова много обича човечеството. Божията любов е толкова велика, толкова истинска, а Неговият нрав толкова праведен!“. Нима тази частица знание не е по-ценна от илюзорните и неразбираеми представи и фантазии на хората? (Да, така е.) Откъде тогава идват тези ценни неща? Те идват от преживяването на Божиите слова. С други думи, след като Божиите слова са ти били предоставени през всичките тези години, те пускат корени в теб и покълват, цъфтят и дават плод, а ти си изживял реалността на словата Му. Как постигаш този резултат, докато изживяваш Божиите слова? (Като малко по малко преживяваш Божиите подредби за хората, събитията и нещата.) Това идва с преживяването, а именно – постоянно потвърждаваш Божиите слова в този период, потвърждаваш, че всяко едно Божие изречение е истината и е това, което ти трябва в живота. Ако някой в този момент ти каже: „Този, в когото вярваш, не е Бог, Той не съществува, Той не може да бъде видян“, ти ще отговориш: „Не зависи от един човек да реши относно съществуването и върховенството на Бог. Бог е Този, Който решава, фактът на Божието съществуване и върховенство над всички неща е това, което решава, моето действително преживяване на Божието дело през тези години е това, което решава, всички свидетелства за преживяване на Божието дело са тези, които решават. Това е доказателството“. Това означава да свидетелстваш за Бог. Ако някой пак те попита: „Къде е Бог?“, как би отговорил? (В сърцето на всеки, който вярва в Него.) Бог вече живее в сърцата на хората, но освен това Той е във всички неща и сред всички неща, около нас. Това е съществуването на Бог. Не можеш да го отречеш и това, което преживяваш, е по-истинско от това, което виждаш. Дори да видиш Бог, ще го разпознаеш ли? (Не, няма.) Ако духовното тяло на Бог слезе сред хората и каже: „Аз съм Бог“, ти ще се стреснеш и ще кажеш: „Ти си Бог? Как тогава не Те разпознах? Не приемам такъв Бог като Теб!“. Всъщност ще бъдеш уплашен. Защо ще имаш такава реакция? Защото не познаваш Бог и затова отношението ти и поведението ти към Него е такова.

Кое е най-важното нещо, на което трябва да се обърне внимание при вярата в Бог? Може да се каже, че най-важно е преживяването на Неговите слова. В процеса на преживяване на Божиите слова, каквито и погрешни състояния да имат хората, състояния на противопоставяне на Бог или непокорство, или каквито и погрешни възгледи да имат, те трябва да бъдат коренно променени и преодолени чрез истината. По този начин вътрешното ти състояние постепенно ще се подобри, връзката ти с Бог ще става все по-нормална, а ти ще чувстваш съществуването на Бог. Ако връзката ти с Бог не е нормална, няма да чувстваш Неговото съществуване. Нима във всичко това няма истина? Има истина във всичко това. Ако хората вярват в Бог все едно живеят във вакуум, не контактуват с нищо, не виждат нищо, не знаят нищо, пренебрегват външния свят точно като онези даоистки монаси и монахини, които практикуват аскетична култура, то това не е правилният път. Ако хората могат да наблюдават, възприемат и преживяват, те ще са способни да виждат Божиите действия в много неща. Но понастоящем има някои въпроси, които са твърде дълбоки и извън обсега на повечето хора, така че не бива да се отказваш от най-близкото до теб, докато търсиш най-отдалеченото. Просто се съсредоточи върху Божиите слова и се научи как да се преценяваш спрямо тях. Какво означава да се преценяваш спрямо тях? Да видиш дали нямаш някое от различните състояния, разобличени в Божиите слова, в кое от тях се намираш, за какво се отнасят Божиите слова и за кои човешки състояния говори Той. Всички те трябва да се изследват и да се разберат ясно. Понякога хората чуват веднъж Божиите слова, но те влизат през едното ухо и излизат през другото, и хората си мислят: „Божиите слова не са насочени към мен. Аз не съм в такова състояние. Той говори за други хора“. Това е погрешен начин да разбереш Неговите слова и показва, че все още не ги разбираш, че все още нямат въздействие върху теб и че не си ги осмислил. Придобий преживяване, докато не дойде денят, в който ще чуеш как Божиите слова разобличават хората и ще си кажеш: „Бог говори за мен“. Ето това значи да се преценяваш спрямо Божиите слова. Това обаче е само началото, само първата стъпка от навлизането в Божиите слова — възможно е да не знаеш какво всъщност е това състояние, за което Той говори. Затова трябва да преминеш през период на търсене на това каква е истината в казаното от Бог, какви са Неговите изисквания и какъв е пътят, който Той дава на човечеството. Това предполага детайли. Не означава просто да изследваш и анализираш дадено външно състояние и с това да приключиш. Какво цели Бог, като анализира състоянието на хората и ги кара да изследват това състояние? Прави го, за да ги накара да променят посоката. Бог казва, че това състояние е погрешно и ако живееш в подобно състояние или имаш подобен възглед, тогава можеш да се противопоставиш на Бог. Това е бунтарство, не се харесва на Бог и е покварен нрав, който принадлежи на Сатана и не е съобразен с истината. Трябва да смениш посоката. Докато сменяш посоката, трябва да разбираш какви са изискванията на Бог, че има истина в тези изисквания, а също така трябва да разбираш Божието намерение и да размишляваш: „Какво изисква Бог по този въпрос? Как да сменя посоката, да се освободя и да преодолея този вид състояние?“. Това предполага търсене на истината. Не е достатъчно просто да преценяваш себе си спрямо Божиите слова — в допълнение е необходимо все пак да разбираш истината и да си способен да познаваш себе си. Тогава ще почувстваш, че Божиите изисквания към човечеството са велики и ще си способен да Го възхваляваш от сърце: „Бог е толкова мъдър, като проучва внимателно най-съкровените кътчета на човешкото сърце! Бог изобличи моето състояние, за чието съществуване даже не подозирах, а Той знае всичко!”. Само толкова ли? Това съвсем не е достатъчно и не е това, което Бог изисква. Той изисква от теб да се избавиш от тези негативни, погрешни състояния, които произтичат от покварен нрав, и след като ги преодолееш, да практикуваш в съответствие с истината. Когато разбирането ти за истината постепенно се задълбочи, вътрешното ти състояние ще се промени напълно и ще се избавиш от предишния си поглед върху нещата, ще видиш, че той е погрешен, ще знаеш къде се крие грешката и каква е същността ѝ, а оттам ще си способен да я преодолееш. Когато можеш изцяло да се избавиш от светските неща и сатанинските възгледи, тогава — макар че е възможно да се чувстваш опразнен отвътре — разбраните от теб истини ще започнат да заемат място в сърцето ти. Какъв е правилният поглед, който Бог иска да имаш, какво иска да притежаваш, кои възгледи е правилно да имаш и кои са погрешни — за да разбереш тези неща, има процес, който изисква от теб непрекъснато да търсиш истината и да навлезеш в дълбочина в нея, а когато действително си разбрал истината, сърцето ти ще е напълно удовлетворено и уверено. Не е лесно за даден човек да вярва и да приеме истината. Всички хора имат активни мисли, всички имат мисли и идеи, и покварен нрав, и винаги ще проучват и анализират дали Божиите слова са правилни или неправилни, когато нямат какво друго да правят. Ако срещнат човек, който разбира истината и сподели своето свидетелство за преживяване, те ще придобият някакви предимства и духовно извисяване. А ако срещнат човек, който говори нелепости и има нелепи възгледи, ще бъдат повлияни от него. Това е нормално състояние. След като имат достатъчно преживяване обаче, някой ден хората ще признаят напълно, че Божиите слова са истината и ще осъзнаят къде са сгрешили. Осъзнаването му обаче може ли да означава, че са способни да практикуват истината? (Не, не са способни.) Те все още не желаят и си мислят: „Как да се отрека от себе си просто така?“. Пак ще искат да продължават да проучват внимателно нещата и независимо какво мислят в сърцата си, непокорството и поквареният им нрав винаги ще присъстват. За тях не е толкова лесно да приемат истината. Не могат така просто или чисто директно да приемат нещо за истината. Дори да са наясно, че това е истината, все още не могат да я практикуват бързо и безусловно. Това потвърждава факта, че вътре в себе си човек има покварен нрав и сатанинска същност. Целта на Божието дело и на изразяването на истината е да се преодолее поквареният нрав на човека, да се извади покварата на повърхността, която да бъде също преодоляна и пречистена малко по малко. Човешките възгледи постепенно ще постигнат съгласие с тези на Бог, а човешките действия ще се съобразяват с истината. В който и аспект да си в съгласие с Бог, по отношение на него няма да Го разбираш погрешно. Навсякъде, където имаш погрешно разбиране за Бог, трябва да търсиш истината и да я използваш, за да преодолееш това погрешно разбиране. Не бива винаги да настояваш на твоето схващане, винаги да мислиш, че твоето погрешно разбиране е правилно и разумно, че може да е валидно и да има смисъл където и да се приложи. Това е нелепо. Хората имат покварен нрав — нормално е да бъдат малко надменни. Могат да се променят, стига да приемат истината. Опасно е, ако са нелепи и имат неправилни възгледи за нещата, защото няма да им е лесно да приемат истината и често ще я разбират погрешно. При такъв тип хора е най-вероятно да съществуват представи за Бог и те да изпитват антагонизъм към Него. Те са хората, които принадлежат на Сатана. Що се отнася до погрешното разбиране за Бог, ако даден човек не търси истината, той ще смята, че това, което Бог прави, е погрешно. Ако винаги „води съдебни битки“ срещу Бог по този начин, съревновава се и се бори с Него, и пак се бори и съревновава, накрая това ще свърши с провал и този човек ще бъде напълно унизен. Истината и Бог винаги излизат победители. Само ако си способен да поддържаш сърцето си покорно, търсиш и приемаш истината в своето съревнование и борба с Бог, тогава сърцето ти ще може да се промени и накрая ще трябва да се покориш пред словото на Бог. Преживяването на този процес е процесът, в който Бог спасява и придобива човека, а тези, които по-скоро биха умрели, отколкото да приемат истината, ще бъдат разкрити и отстранени. Ако можеш да приемеш истината и да се покориш на Бог, тогава ти си човек, който се покорява на Бог, който може да постигне съвместимост с Него и никога повече няма да се бунтува срещу Него или да Му се противопоставя. Независимо колко години вярва даден човек в Бог, стига да може да приеме истината и да успее да Му се покори, накрая ще може да постигне промяна в своя живот нрав. Нека ти дам пример. Да кажем, че изучаваш ботаника или земеделие и посяваш в земята десет семена на овошки. От изученото знаеш, че от тези десет семена могат да пораснат десет дръвчета. Това заключение е основано на научна база и теория, и ти се придържаш към него. И когато Бог каже, че от десет семена могат да пораснат единадесет дръвчета, ти няма да повярваш: „Това възможно ли е? Как може от десет семена да поникнат единадесет овошки?”. Всъщност има едно скрито семенце, което не си видял. На какво основание си вкопчен към своя възглед? Това са научните доказателства и знания, които си придобил — тези неща контролират твоето мислене и ти не можеш да видиш отвъд техния обсег. Ако приемеш това за свой критерий, тогава не приемаш Божиите слова за свой критерий — а това е човешкото непокорство. Мислиш си: „Аз имам основа, така че как можеш Ти да кажеш, че заключението ми не е истината? Казаното от Теб е без основа, така че как можеш да кажеш, че Твоите слова са истината? Те не са основани на абсолютно нищо! Колко души са доказали това? Кой го е доказал? Кой го е видял? Къде са фактите?“. Ти отричаш Божиите слова преди да си видял фактите, винаги добавяш въпросителен знак към словата Му, винаги Го опровергаваш, винаги смяташ: „Това, което Бог каза, е погрешно. Моето заключение е правилно, защото е било доказано. В тази област аз съм учен, професионалист, така че моето заключение трябва да се отбележи като правилно“. За теб десет семена се равняват на отглеждането на десет дръвчета, така че не вярваш на Бог, когато Той казва, че ще пораснат единадесет дръвчета. Но ако крайният резултат е такъв и фактът е, че има единадесет дръвчета, ще бъдеш ли убеден? (Да, ще бъда.) Напълно убеден ли ще бъдеш? Защо? (Видях фактите.) Когато видиш фактите, ще започнеш да отхвърляш знанието, което си усвоил, както и собственото си заключение, и вероятно в сърцето ти ще настъпи борба: „Как е възможно да съм сгрешил? Би ли могла науката всъщност да е в грешка?“. В този процес хората ще проучват и анализират дали Божиите слова са правилни или грешни, и ще ги сравняват: „Кое е правилно – Божиите слова или научните доводи? Кой е по-вероятно да бъде прав?“. Фактите са налице, но хората все още не могат напълно да ги приемат и трябва да изчакат още няколко години преди да са напълно убедени в това, което Бог е направил, и да го приемат истински. Бог не говори, нито действа без основание. Процесът на Неговите действия ти позволява сам да преживяваш и да се учиш, докато видиш какви са резултатите. Какво придобиваш в този процес? Той ти позволява да имаш автентично потвърждение на Божиите действия. Бог не те оставя да кажеш без никакво основание: „Ти си Бог, Ти си велик и благороден, мъдър и прекрасен“. Той не те оставя да свидетелстваш за Него по този начин. Вместо това използва тези факти, за да те остави сам да преживееш и да се увериш. Бог няма да ти каже, че е погрешно, че десет семена ще се превърнат в десет дръвчета. Той няма да те опровергае или да спори с теб, а ще използва факти, за да докаже правотата си, и ще те остави сам да се убедиш. Може би Бог ти е казал това, когато си бил на двадесет, но не с думите: „Аз съм истината и ти трябва да Ме слушаш“. Бог не е казал това. Той просто го е направил, а ти виждаш резултатите, когато си на тридесет. Толкова време ти е отнело. Спорил ли е Бог с теб през това време? (Не, не е.) Така че кой е бил спорещият? Хората са тези, които спорят с Бог, и винаги смятат: „Бог греши. Това, което Той казва и прави, не е научно и логично“. Хората обичат да спорят с Бог, но Той просто остава безмълвен и продължава да действа. След като изминат десет години, откриваш даден факт и си уплашен: „О, излиза, че моята гледна точка е била грешна!“. До момента, в който признаваш грешката си, заключението по дадения въпрос всъщност вече се е оформило, но дали ти можеш да го приемеш? Ти приемаш само явлението, но в сърцето си все още не знаеш какво наистина се случва. Колко още години преживяване ти трябват? Би могло да ти отнеме още десетилетие на лично преживяване, преди да можеш да потвърдиш, че заключението относно стореното от Бог по даден въпрос е правилно, и че Бог е истината и е прав, докато ти грешиш. Когато вече си на четиридесет, ще бъдеш напълно убеден, и ще кажеш: „Бог е истината, Той действително е Бог, а това, което прави, е толкова прекрасно и реално! Бог е толкова мъдър!“. Сам се отричаш. Помисли само, колко години на преживяване ти отне? (Двадесет години.) А какво направи Бог през тези двадесет години? Той не използва формули, за да ти обясни, както например би обяснил какво представляват законите на Нютон — Той използва факти, за да те накара да видиш някои неща, просветлява те и те напътства, за да ги разбереш, чрез явления и събития, случващи се около теб. След три или пет години ще придобиеш известно разбиране и ще кажеш: „да, сгреших, но за всичко ли?“. Още малко преживяване и Бог ще очертае някои факти пред теб, а когато станеш на четиридесет — значи след още едно десетилетие — ще допуснеш, че си сгрешил. Ето така Бог извършва своето дело, това са нещата, които прави. С помощта на кой процес можеш да разпознаеш, че грешиш, а Бог е прав? С помощта на процеса на изправяне пред фактите, а с Божието просветление и напътствие ще стигнеш до това осъзнаване. Това е процесът. Бог не ти дава просто едно заключение и не те кара да вярваш в него без основание. Ако Бог те принуди да разбереш, това щеше ли да е приемливо? Ако Бог те контролира с принуда, за да те накара да разбереш, ти ще разбереш и така или иначе ще знаеш, че Бог е прав. Но Божието намерение не е да превръща хората в роботи. Той не иска това. Той иска хората да разбират истината, да правят своя избор и да са способни да Му се покорят. Но постигането на този резултат отнема време.

Преживяването ви вече показва ли, че Божието дело е практическо? (Да, така е.) Наистина е практическо. Практичността на Божието дело е точно обратното на въображаемите, нереалистични възгледи на човека, затова е необходимо да обръщаш внимание на тези неща в теб, които са въображаеми или празни и непрактически, или които не са основани на Божието слово. Правилното нещо е просто да ги опровергаеш всички. Това определено е правилно и трябва да имаш преживяване по този начин. Колко неща е създал Бог — Създателят на всички неща? Колко мъдър трябва да е Той? Ако си мислиш, че си способен да имаш цялостно преживяване или да разгадаеш това за три или пет години, не е възможно. Няма да си способен да го разгадаеш, дори да разполагаш с цял живот преживяване. Затова трябва да си приземен, когато преживяваш Божиите слова. Започни с нещо малко, с детайлите, и търси истините принципи. Когато си изправен пред нещо, което не можеш да разгадаеш, научи се да притихваш пред Бог и да търсиш истината, без да си тревожен или нетърпелив. Как може човек да притихва пред Бог? Сърцето ти трябва да Му се моли и да общува с Него, а ако не можеш да притихнеш, тогава можеш да четеш и размишляваш над Божиите слова или да пееш химни с Божиите слова. Всичко това ще ти помогне да постигнеш резултата да притихнеш пред Бог. Сърцето ще притихне, когато се върне пред Бог. Човек ще почувства, че да прави разни неща или да тича насам-натам отвън е безсмислено и няма какво да придобие. Стига да е притихнал пред Бог — независимо дали чете Неговите слова, общува за истината или пее химни във възхвала на Бог — духът на човек ще придобие нещо и ще бъде просветлен, а сърцето му ще се чувства подхранено и преизпълнено. Постепенно ще видиш ясно Божието дело, ще си способен да Му се покориш и да придобиеш истината и живота. Ако хората искат да придобият истината и да придобият Бог, трябва да правят жертви, да понасят много страдание и да посветят време и енергия на преживяването на Божието дело дълги години. Само тогава могат да придобият истината и живота, и цялото Божие спасение.

11 октомври 2017 г.