Сега всички вие сте заети да изпълнявате дълга си, подготвяте се да проповядвате и да свидетелствате за Божието слово и за Божието дело от последните дни. Независимо дали правите филми, или пеете химни, за да свидетелствате за Бог, дългът, който изпълнявате, ценен ли е за поквареното човечество? (Ценен е.) Къде е стойността му? Стойността му е в подпомагането на хората да тръгнат по правия път, след като видят тези слова и истини, изразени от Бог, и в подпомагането на хората да разберат, че принадлежат към сътворените същества и че трябва да се явят пред Създателя. Много хора са неспособни да прозрат или да разберат много от нещата, с които се срещат. Те се чувстват безпомощни и усещат, че животът е безсмислен и празен, и нямат никаква духовна храна. Какъв е източникът на всичко това? Отговорът на всичко това лежи в Божието слово. През годините, в които сте вярвали в Бог, всички сте чели много от Неговото слово и сте разбрали определен брой истини, затова дългът, който трябва да изпълнявате, е да използвате Божието слово, за да просветлявате тези хора и да преодолявате техните погрешни мисли и възгледи, като им давате възможност да разберат истината в Божието слово и да прозрат мрака и злото на света, и им помагате да търсят истинския път, да намерят Създателя, да чуят Божия глас и да четат словата Му. Това ще им позволи да схванат някои истини и да видят делото на спасението, което върши Бог, така че да могат да се обърнат към Него и да приемат делото Му. Точно това е дългът, който трябва да изпълнявате. Вие всички знаете в сърцата си колко истини сте разбрали и колко проблеми сте преодолели, след като започнахте да вярвате в Бог. В наши дни има много хора, както религиозни, така и невярващи, които търсят истинския път и Спасителя. Те не знаят отговорите на конкретни въпроси, като например защо хората живеят и умират, какви са стойността и смисълът на човешкия живот или откъде идват хората и къде отиват. Те чакат вие да им проповядвате евангелието и да свидетелствате за Бог, и да ги отведете пред Създателя — ето защо дългът, който изпълнявате сега, е много значим! От една страна, самите вие преживявате Божието дело, а от друга — също свидетелствате пред другите за Божието дело. Колкото повече преживявате това, с толкова повече истини ще трябва да се снабдите и да разбирате, и толкова повече работа ще трябва да свършите. Това е отлична възможност за Бог да усъвършенства хората. Трябва да се молите на Бог и да търсите Бог, независимо с какви трудности се срещате, докато изпълнявате дълга си. Когато всички четат Божието слово и търсят повече истината заедно, няма проблем, който не може да бъде преодолян. В Божието слово има много истини, които е нужно да разберете, затова трябва да размишлявате и да разговаряте често за тях, тогава ще имате просветлението и озарението на Светия дух. Няма проблем, който не може да се преодолее чрез упованието на Бог — трябва да имате вяра в това.

След като Бог създаде това човечество, Той оформи план за управление. През изминалите няколко хиляди години това човечество не се нарами с никаква основна отговорност или поръчение да свидетелства за Създателя и делото, което Бог изпълняваше сред човечеството, беше относително скрито и просто. Но през последните дни нещата вече не са същите. Създателят е започнал да произнася слова. Той е изразил толкова много истини и е разкрил тайнствата на Своя план за управление, но поквареното човечество е глуповато и безчувствено: хората виждат, но не знаят, и чуват, но не разбират, сякаш сърцата им са закоравели. Следователно вие всички носите огромна отговорност! Какво е толкова огромното в нея? В допълнение към разпространяването на тези думи и истини, изразени от Бог, е още по-важно да свидетелствате за Създателя пред абсолютно всяко сътворено човешко същество и да доведете всички тези сътворени човешки същества, които са чули Божието евангелие, пред Създателя, така че да могат да осъзнаят значимостта на създаването на човечеството от Бог и да разберат, че като сътворени човешки същества те трябва да се завърнат пред Създателя, да чуят Неговите слова и да приемат всички истини, които Той е изразил. По този начин всички човешки същества могат да бъдат накарани да се покорят на върховенството и наредбата на Създателя. Възможно ли е да се постигнат тези резултати, като се прочетат само няколко откъса от Божието слово? Или като се научат само няколко химна за пеене? Или като се извършва само един аспект от делото? Не. Следователно, ако ще изпълнявате добре дълга си, трябва да свидетелствате за действията на Създателя и за Неговото върховенство и наредба, като използвате различни методи и форми. По този начин ще можете да доведете повече хора пред Създателя и да им помогнете да приемат и да се покорят на Неговото върховенство и наредба. Не е ли това огромна отговорност? (Така е.) Тогава какво отношение трябва да възприемете към дълга си? Добре ли е да бъдете объркани? Добре ли е да пренебрегвате неща? Добре ли е да вършите нещата половинчато и нехайно? Да протакате и да се отнасяте небрежно? (Не.) Какво трябва да правите тогава? (Да се отдадете напълно.) Трябва да се отдадете напълно, да използвате всяка частица енергия, опит и прозрение, които имате. Невярващите не разбират какво е най-смисленото нещо, което човек може да направи в живота си, но вие разбирате нещо за това, нали? (Да.) Да приемете това, което ви е поверил Бог, и да изпълните своята мисия — това са най-важните неща. Дългът, който изпълнявате сега, е ценен! Ти може да не виждаш ефекта в момента и може да не получаваш големи резултати от него точно сега, но не след дълго той ще даде плодове. В дългосрочен план, ако тази работа се изпълнява добре, парите няма да са достатъчни, за да измерят приноса, който тя ще има за човечеството. Такива истински свидетелства са по-ценни и значими от всичко друго и те ще издържат през вечността. Това са добрите дела на всеки човек, който следва Бог, и те са нещо, което си струва да се отбелязва. Всичко в живота на човек е празно и недостойно за отбелязване освен вярването в Бог, стремежа към истината и изпълняването на дълга му като сътворено същество. Дори да си постигнал най-разтърсващите подвизи, дори да си отишъл до Луната и обратно, дори да си направил научни открития, които са от някаква полза или помощ за човечеството, всичко е безполезно и ще изчезне. Какво е единственото нещо, което няма да изчезне? (Божието слово.) Само Божието слово, свидетелствата за Бог, всички свидетелства и дела, които свидетелстват за Създателя, и човешките добри дела няма да изчезнат. Тези неща ще останат вечно и са толкова ценни. Затова отървете се от всичките си ограничения, вършете това голямо начинание и не позволявайте да бъдете възпирани от никой човек, събитие или нещо друго. Искрено отдавайте всичко на Бог и влагайте цялата си енергия и усилия в изпълнението на дълга си. Точно това Бог благославя най-много и то си струва всяко страдание!

Сега ти следваш Бог, слушаш Божието слово и приемаш поръченията на Създателя. Понякога е малко трудно и уморително, а понякога получаваш малко унижение и облагородяване, но това са хубави неща, не лоши. Какво, в крайна сметка, ще придобиеш? Това, което ще придобиеш, са истината и животът и накрая — одобрението на Създателя и твоето утвърждаване от Него. Бог казва: „Ти Ме следваш и Аз те предпочитам, и съм доволен от теб“. Ако Бог не казва нищо друго освен това, че в Неговите очи ти си сътворено същество, тогава не си живял напразно и си полезен. Удивително е да си признат от Бог по този начин и не е малък подвиг. Ако хората следват Сатана, какво ще придобият? (Унищожение.) Преди да бъдат унищожени, какви ще станат тези хора? (Ще станат демони.) Тези хора ще станат демони. Независимо колко много умения придобият хората, колко пари спечелят, с колко слава и придобивки се сдобият, на колко много материални блага се наслаждават или колко висок е статусът им в земния живот, вътрешно те ще стават все по-покварени, все по-нечестиви и нечисти, все по-непокорни и лицемерни и в крайна сметка ще станат живи призраци — ще станат безчовечни. Тогава как са възприемани в очите на Създателя такива хора? Просто като „безчовечни“ и само това ли? Как Създателят гледа на такива хора и как се отнася към тях? С неприязън, отвращение, ненавист, отхвърляне и в крайна сметка проклятие, наказание и унищожение. Хората вървят по различни пътища и приключват с различен изход. Кой път избирате? (Да вярвате в Бог и да Го следвате.) Да изберете да следвате Бог, е да изберете правия път: това е да тръгнете по пътя на светлината. Ако хората искат да живеят смислен и значим живот, да имат чиста съвест и наистина да се върнат пред Създателя и до Него, те трябва да се посветят напълно, да удовлетворяват и да прославят Бог, като изпълняват дълга си на сътворени същества — те не могат да са колебливи. Трябва да кажеш: „През моя живот на този свят не очаквам да направя състояние, да се отлича сред другите или да прославя предците си, да придобия превъзходство над моите съратници или да бъда уважаван — няма да се боря за тези неща. Няма да следвам този път. Просто ще следвам Бог и ще посветя живота си, енергията си и каквито способности, дарове и таланти имам, на изпълнението на дълга ми. Ще посветя всички тях на Бог. През това време, дори ако съм отритнат от другите и ако на моменти съм кастрен или криворазбран от братята и сестрите ми, или ако Бог ме облагородява и ме изпитва, и ми причинява много страдание; или ако нямам плътски удоволствия в този живот и се озова сам и неглижиран — приемам всичко това и посвещавам цялото си същество на Бог“. Ето такава воля трябва да имате! С такава воля човек може да изтърпи много трудности, но без нея, ако човек има само желание или внезапен изблик на ентусиазъм, това няма да сработи. В това няма мотивация. Когато са заети с дълга си, някои хора пропускат няколко хранения и спят малко по-малко, и когато видят, че не изглеждат добре, си мислят: „Не се получава. Независимо колко съм зает, трябва да почивам. Не мога да остарея преждевременно и не мога да изтърпя толкова трудности. Важно е да се грижа за здравето си“. Какво мислите за тези разсъждения? Тези хора не проявяват внимание към Божиите намерения. Те ценят плътта повече, отколкото ценят собствения си дълг и Божието поръчение. При първия вкус на страданието те губят готовността си и се отдръпват, както костенурка свива главата си, и започват да се оплакват. Те не са способни да се тревожат за нещата, за които се тревожи Бог, и не са способни да мислят за нещата, за които мисли Бог. Те не проявяват внимание към Божиите намерения. Ако водач каже, че дадена задача е много спешна, такива хора ще отговорят: „Изобщо не ме е грижа за това и не желая това неудобство. Не се интересувам“. Съществуват ли такива хора? (Да, съществуват.) Такива хора са егоистични, достойни за презрение и изменнически. Те играят номера, не са благонадеждни и не са хора, които искрено искат Бог. Те ще кажат също, че са се посветили на Бог, но това са само думи — тези хора не се справят с никакви практически въпроси, не изтърпяват и най-малката трудност и не плащат и най-малка цена. Бог не харесва такива хора и те нямат Неговата благословия. Някои хора стават неохотни да изпълняват дълга си веднага щом плътта им пострада малко. Особено младите хора се грижат много за външния си вид и се натъжават, когато лицата им повехнат, кожата им вече не е гладка или когато намерят бял косъм. Те винаги се тревожат за това, че ще остареят и погрознеят, за това, че няма да могат да си намерят партньор или че няма да могат да създадат семейство. Могат ли такива хора да придобият истината? Какъв е Божият принцип за отсъждане дали хората са способни да плащат цена при изпълнението на дълга си и дали изпълняват дълга си според приемлив стандарт? Бог просто иска да види човешката искреност. Понякога хората мислят: „Просто ще предложа сърцето си и това ще е достатъчно“, и все пак продължават да правят това, което обикновено правят, без ни най-малко да се променят. Как възприема това Бог? От една страна, Бог ще прегледа твоите стремежи, а от друга — Той ще прегледа реалните ти действия. Бог ще проучи внимателно тези неща. Ако имаш стремежа и волята и в същото време наистина можеш да плащаш цена, тогава дори ако на моменти си слаб, Бог ще види, че сърцето ти не се е предало наистина и че все още се стреми да напредва, и че обичаш истината, справедливостта, праведността и позитивните неща и Той няма да те изостави. Някои хора говорят много добре, но сърцата им са равнодушни. Те не практикуват ни най-малко истината и всичко, което правят, е да се опитват да заблудят другите. Те нямат друг избор, освен да говорят по този начин, така се отнасят с хората около тях. Може и да звучат до известна степен почтени, но на практика не желаят да действат. Дори ако действат, не практикуват това, което казват. Вместо това правят, каквото искат, каквото е добро за тях и каквото ще ги защити. Няма ли несъответствие между думите и делата им? Може ли Бог да види това несъответствие? Бог проучва внимателно и е напълно способен да го види. Някои хора са измамни и играят номерца. Те мислят, че Бог не знае, че нито Го е грижа, нито вижда. Така ли е наистина? Как се справя Бог с честните хора и с онези, които играят номерца? Можете ли да видите разликата между Божието отношение към тези два типа хора? (Бог благославя честните и ненавижда измамните.) Как Бог благославя честните хора? Какво мислите за получаването на Божията благословия от честните хора? (Честните хора имат резултати при изпълнението на дълга си.) (Бог просветлява честните хора и честните хора могат лесно да разберат истината и да навлязат в реалността.) (Бог обича и се грижи за честните хора и само честните могат да навлязат в Божието царство.) Всички тези твърдения са верни и това са Божиите благословии за честните хора. Сега не можете ли да видите разликата и отношението на Бог в държанието Му към различните хора и към хората, които вървят по различни пътища? Честните хора също правят глупави неща и преживяват слабости, но те имат Божието просветление и напътствие, наслаждават се на Неговата защита и могат да видят благословиите Му навсякъде. Бог ги дисциплинира и ги кастри или ги изпитва и ги облагородява, за да ги накара да се променят и да растат. Хората, които винаги играят номера в думите и действията си, които са винаги хитри и бягат от отговорност в изпълнението на дълга си, са онези, които изобщо не приемат истината. Те нямат делото на Светия дух, което е като да живеят в тресавище, в мрак. Независимо колко опипват, независимо колко усилено се опитват, те нито могат да видят светлината, нито да намерят посока. Те изпълняват дълга си без вдъхновение и без Божието напътствие, попадат в задънена улица в много отношения и неволно са разкривани, когато правят някои неща. Каква е целта на разкриването им? Това се прави, за да могат всички да ги различат и да прозрат какви хора са. Всъщност всички тези видове хора са полагащи труд. След като приключат с полагането на труд, без да са преминали през никакво истинско преобразяване, те ще започнат да бъдат разкривани и отстранявани. Онези, които са извършили всякакви зли дела, ще бъдат наказани и също като невярващите ще умрат от всякакви видове ужасна смърт. Някои хора са говорили богохулни или самонадеяни думи и следователно Бог вече не ги иска, и ги доставя на Сатана. Може ли доставянето им на Сатана все още да даде добри резултати? Без Божията закрила Сатана ще ги изтезава и ще ги използва. Те ще бъдат обсебени от демони, ще изглеждат призрачни, докато са изтезавани до смърт от злите духове. Не се ли отнася Бог по различен начин с различните хора? Когато Бог работи в хората, Той ги трогва, предоставя им просветление и насоки и преобразява вътрешното им състояние. Добрите хора все повече обичат да са честни, защото само като са честни, могат да изпълняват дълга си добре и да тръгнат по пътя на стремежа към истината. Само като са честни, те могат да придобият делото на Светия дух и постоянно да се самоанализират, да не се бунтуват срещу Бог, да се покоряват на Бог в нещата, които им се случват, и да търсят и да се стремят към истината във всяко нещо. Точно това изисква Бог от хората и когато те изпълнят изискванията Му, Той работи в тях, просветлява ги, озарява ги, напътства ги и ги благославя. Бог отделя онези, които мразят истината и изпитват неприязън към нея. Как се справя Бог с лошите и зли хора, които извършват всякакви зли дела и постоянно прекъсват и смущават работата на църквата? Бог ще ги разкрие и ще ги предостави на Сатана. Те ще започнат да създават проблеми и ще разкрият истинското си лице, те ще казват неволно неприязнени и негативни неща и ще всяват разногласия, като се държат като клоуни. Те ще правят многобройни лоши неща, които ще създадат прекъсвания и смущения в църквата, и когато Божиите избраници разберат истината и могат да ги различат и да ги разобличат, те ще бъдат премахнати и отлъчени. Техен собствен избор ли е това? (Не.) Така приключват нещата за хората, които не приемат истината и не обръщат внимание на съответния си дълг. Когато хората не вървят по правия път, ако Бог ги достави на Сатана и малките му демони, те са напълно съсипани и непоправимо изоставени. След като са били разкрити, те ще разсъждават: „Какво става? Аз ли създадох проблем? Създавах ли прекъсване, създавах ли смущение? Защо не осъзнавах това?“. Бог проучва внимателно всичко и ако нареди условия, за да ги разкрие и да ги отстрани, това ще се случи много бързо. Възможно е след един или два инцидента да се открие, че те са зли хора, и с тях да се справят по съответния начин. Има някои неща, за които Бог се грижи лично, а за други Той използва малките демони, Сатана или злите духове, за да Му служат. От една страна, Той усъвършенства и поучава Божиите избраници, от друга — Той разкрива и отстранява злите хора. Ако преценяваш това, като използваш своите представи, и мислиш, че не е нещо, което Бог прави, че Той не прави такива неща, че тези неща не са устроени от Него, не е ли това погрешно? Всички неща са в Божиите ръце и вие ще разберете това, след като го преживеете.

Макар че някои хора вярват в Бог, сърцата им са все още в земния свят. Те може да изпълняват дълга си, но все още мечтаят да станат богати. Сърцата им остават неспокойни и неудовлетворени и понякога искат да напуснат Божия дом, но се страхуват, че няма да получат благословии и че ще ги сполетят бедствия, затова всичко, което правят, е да изпълняват дълга си повърхностно. Понякога могат да разпространяват негативност и да се оплакват малко, и макар че не са извършили големи злини, не играят положителна роля. Бог наясно ли е с това тяхно поведение? (Наясно е.) Хората наясно ли са? Често те не виждат това. Чувстват, че такива хора са добри, че те са усърдни в изпълнението на дълга си и са способни да изтърпят трудности и да плащат цена, но понякога преживяват слабост и не обичат да си взаимодействат с другите. Но Бог знае какво мислят в сърцата си тези хора и как действат, и има подходящи подредби. Когато настъпи моментът, Той позволява да ги сполети болест и щом се разболеят, те не могат да изпълняват дълга си. Какво означава това? Означава, че те са отстранявани от редиците на изпълняващите дълг. Това добро ли е, или лошо? (Лошо е.) Всички вие сте готови да изпълнявате предано дълга си, не искате да се сблъсквате с изпитания, болест или болка и чувствате, че тези неща забавят изпълнението на дълга ви. Но онези, които не искат да изпълняват дълга си, ще усетят, че е добре, ако срещнат изпитания или болест, и си мислят: „Този път намерих причина, извинение. Няма нужда повече да изпълнявам дълга си“. Всъщност това е нещо лошо. То означава, че Бог повече не ги иска, че те вече нямат значение и това е Божият начин да ги изчисти. След като бъдат изчистени, техните болести могат неочаквано да изчезнат и щом се почувстват по-добре, те ще започнат работа и ще печелят пари, ще живеят живота си и ще направят състояние. Бог не иска такъв тип хора — какво означава, когато Бог повече не иска някого? Означава, че този човек няма изход. Той е изчезнал от погледа на Бог и повече няма възможност да получи спасение. Бог ги е предопределил и избрал, но отсега нататък ги отритва. Той решава да не спасява такива хора, а да ги изкорени от Своя дом. Такива хора никога няма да бъдат спасени от Бог. От този момент нататък те са загубили всякаква възможност за спасение. Без значение какво правят или как се държат, Бог повече не ги иска. Ако Бог повече не иска някого, това ли е краят? Историята на този човек още не е свършила. Преди Бог да избере даден човек, той живее под властта на Сатана. След като Бог го избере, той идва в Божия дом и живее под Божията грижа и закрила. Когато такива хора се противопоставят на Бог и Го предават, и Бог ги отреже, къде се връщат те? (Под властта на Сатана.) Те се връщат отново под властта на Сатана. Това показва, че Бог ги е върнал обратно на Сатана, което означава: „Вече не искам този човек. Той не приема истината. Давам ти го“ и Сатана ги взема. Тези хора се връщат при Сатана и вече нямат възможност за спасение. Какво губи човек, когато Бог го връща на Сатана? Какви са последствията и краят, които ще го сполетят? Вие трябва да сте наясно с това. Да бъдеш отстранен от Бог, не е просто нещо и със сигурност причината не е някакво моментно прегрешение на човек, защото Бог спасява хората във възможно най-голяма степен и не ги отстранява лековато. Когато човек е избран от Бог, какво придобива той от Него? (Възможността да бъде спасен.) Какво още? (Придобива истината.) Да, естествено хората трябва да добият истината, за да получат Божието спасение. Когато Бог избере човек и го поведе от властта на Сатана в Своя дом, Сатана дръзва ли да поставя някакви условия на Бог? Не дръзва да поставя условия, нито дръзва да каже нещо. Ако Бог каже: „Този човек е Мой, вече не ти е позволено да го докосваш“, тогава Сатана покорно предава този човек. Храната, дрехите, подслонът, транспортът и всяко движение на този човек са под Божията грижа и поглед, и без Божието разрешение Сатана няма да посмее отново да докосне този човек. Какво предполага това? Това означава, че човекът живее напълно под Божията грижа и защита, без намеса или вмешателство от външни сили и че ежедневните му радост, тъга и болка са все под внимателната проверка на Божиите очи и под Неговата грижа и защита. Ако се случи някакво бедствие или нещастие, Бог ще позволи на този човек да ги избегне и той ще е добре. Докато невярващите и онези, които Бог не е избрал, ще получат съдбата, която заслужават. Ако трябва да умрат, ще умрат. Ако трябва да претърпят бедствие, ще претърпят бедствие. Никой човек не може да промени това и никой не може да спаси някого другиго. Когато връхлитат нещастия, те се стоварват върху мнозина, но как става така, че тези бедствия не засягат теб? Това е Божията закрила. Нито Сатана, нито малките дяволи, нито злите духове смеят да те докоснат. Когато се изправят пред теб, сякаш са блокирани от зона на ограничение пред себе си, сякаш виждат думите „Не докосвай този човек“ или сякаш зърват небесен закон и не смеят да те докоснат, и ти си защитен. Ти си водил много добър живот през тези години, всичко е било наред и си бил способен да изпълняваш нормално дълга си — това е някой да е защитаван от Божиите ръце. Но след като човекът, когото току-що споменах, получи Божията закрила, той нито я усеща, нито я осъзнава. Той казва: „Вероятно имам късмет или е щастлива случайност, че съм живял в спокойствие през всички тези години, и че Сатана и онези малки дяволи са стояли настрана от мен“. Този човек не казва, че това е била Божията защита, нито знае как да се отплати за Божията любов и благодат. Той не изпълнява добре дълга си и вместо това създава прекъсвания и смущения и само върши лоши неща. Бог вижда последователното му поведение, проучва внимателно съкровеното му същество и му дава време и възможност много години, но той все пак не се покайва. Затова Бог казва, че такива хора не могат да бъдат спасени и накрая решава да ги върне на Сатана. Такъв човек не струва нищо и Бог повече не го иска. Кой е най-щастлив, когато Бог отстрани този човек? Сатана е най-щастлив и казва: „Колко чудесно е да имам още един малък демон в лагера си, още един съучастник!“. Така този човек, който е глуповат и не знае, че трябва да се страхува, се връща в прегръдката на Сатана. Какви неща ще направи с него Сатана? (Ще го стъпче и ще му навреди.) Сатана е толкова добър в това да вреди на хората, че някои са обсебвани от демони, някои развиват странни болести, а някои внезапно започват да се държат ненормално, като разкриват демоничната си външност, сякаш са луди. Сатана често наранява и поглъща хората по този начин. Това е природата на неговите действия: разчита на хитрина и нечестивост и използва различни методи, за да подмамва хората към покорство, да ги наранява и поглъща. Ограничени ли са само до това методите на Сатана да наранява хората? Определено не. Сатана не просто покварява хората, като ги наранява, съсипва и опустошава, както казват хората. Той има още много коварни и порочни средства, всяко от които е преживяно лично от поквареното човечество. След като хората са предадени на Сатана, някои от тях внезапно стават особено умни и опитни в прилагането на номера. Внезапно тяхната кариера става забележително гладка, получават повишение и стават богати. Това добро или лошо нещо е? (Лошо нещо.) В очите на хората това е добро, затова как може да се смята за лошо? (Тези хора са се поддали на номерата на Сатана и ще бъдат все по-отделени от Бог.) Те получават повишение и забогатяват, и всичко се развива добре за тях. Не след дълго стават магнати с пари, статус и признание. Живеят много добре и напълно се връщат към земния живот. Могат ли все още да мислят за Бог в това време? Искат ли все още да вярват в Бог? Все още ли носят Бог в сърцата си? (Не.) Те напълно са се отдалечили от Бог и са се извърнали от истинския път, и са напълно пленени от Сатана. Те вече не са членове на Божия дом, станали са невярващи и по този начин са напълно съсипани. Могат ли такива хора още да се наслаждават на Божията закрила? (Не могат.) В какво състояние са, като живеят в земния свят под властта на Сатана? Всеки ден те не знаят дали ще живеят, или ще умрат. Всеки път, когато излязат, не знаят дали ще ги сполети нещастие, не познават нито покой, нито радост и сърцата им са пълни с ужас, безпокойство и страх. Те знаят какви са последствията от предаването на Бог, затова са в състояние на тревога по цял ден и не знаят кога ще ги сполети бедствие и кога ще бъдат наказани. Това е усещането в сърцата на хората, когато Бог ги отритва: те са пленени от мрака, без изход, всяка стъпка, която правят, е толкова трудна и плашеща, животът им е толкова болезнен. Мислиш ли, че тези хора живеят мъчителен живот, защото преследват слава и печалба, стремят се към земния живот, живеят в удобства и следват пътя на невярващите? Не. Това е, защото след като Бог се е отрекъл от тях, Той повече не се грижи за тях. Без Божията защита и грижа те стават хора под властта на Сатана и незабавно пропадат в мрака. Първото, което хората усещат, когато паднат в мрака, е, че сърцата им вече не са в покой и вече не усещат присъствието на Бог. Те усещат, че светът е пълен с ужас, капани, измама и опасност и че животът е даже по-труден. Има ли значение какъв е статусът им в света? Има ли значение колко са способни или могъщи? Не. Всички тези, които не вярват в Бог или които са отстранени от Него, ще свършат с този изход, ще пропаднат в жив ад, което е толкова болезнено. В него всеки ден ще те нараняват всякакви видове живи призраци. Непоносимо е, просто този живот е по-лош от смъртта.

Когато хората са под Божията защита, те се чувстват в безопасност, в покой и радостни. Те могат да живеят като хора и да се ангажират във всички дейности на нормалната човешка природа. Всичко в тях е правилно и както трябва да е, и сърцата им са свободни и спокойни. Когато хората загубят грижата и защитата на Бог, тези чувства изчезват, затова те отвръщат на всички хора, събития и неща около себе си със собствените си умения, способности, мисли и философии за светските отношения и също със своята собствена избухливост. Какви са всички тези хора, събития и неща около тях? Това са всички лоши хора, зли хора, по-големи и по-малки демони и зли духове. Ще бъде ли животът на хората добър, ако са на такова място на нечисти духове без Божията защита? (Не.) Ето защо хората не могат да се наслаждават и на един хубав ден, след като напуснат Бог. Живеенето става просто толкова трудно за тях. Когато хората живеят под Божията грижа и защита, те не знаят как да я пазят и не я приемат сериозно. След като Бог ги изостави, е твърде късно за съжаление и това наистина е катастрофа от необятни мащаби! Само когато хората живеят под Божието устройство, грижа и защита, те могат да преживяват истинско щастие, покой и радост, а това са покоят и радостта, изпитвани дълбоко в сърцето, които идват от Бог. Когато хората загубят Божията грижа и защита, болката, грижите, тревожността, безпокойството и ужасът, които лежат дълбоко в сърцата им, започват постепенно да се усилват. Страданието в сърцата им расте и е трудно за тях да се избавят от него. Те не могат да се освободят. Колко големи могат да са уменията и силните страни на даден човек? Какво е това, с което се сблъскваш сам? Сблъскваш се с всякакви нечисти и зли духове! Външно те изглеждат като хора: имат форми, очертания, плът и кръв. Но всички тези хора са на Сатана и Сатана и всякакви видове зли и нечисти духове ги манипулират. Колко способен може да е един човек, изправен пред тези неща? Може ли да е безстрашен? Може ли да се наслаждава на покой и радост? Независимо колко големи личности са, независимо колко способни или свирепи могат да са, как ще се почувстват, когато живеят в този свят и под властта на Сатана? След като останат сами и се успокоят, те ще мислят за хората, събитията и нещата около себе си и колко трудно е за тях да се справят с всяко едно нещо, което ги сполети. Те трябва да напрягат ума си, за да се справят с всичко. Какво изпитание е това — да използват човешката сила и средства, за да уреждат всички тези неща! Ето колко трудно е за тях да живеят. Ето колко е болезнено. Някои хора казват, че големите личности не изпитват такава болка, но всъщност те страдат още повече. Обикновените хора срещат малък житейски кръг, докато големите личности срещат по-голям житейски кръг и повече страдания и мъчения. Изпитват ли те щастие? (Не изпитват.) И така, след като хората са загубили Божията грижа и защита и Бог се е отрекъл от тях, какъв живот ще имат? Те ще се сблъскат с всички тези нечисти и зли духове самостоятелно и сами — това създава непоносим живот! Те може да умрат по всяко време под огъня на противниците си или в резултат на плановете им и водят изтощителен, болезнен и измъчен живот. Някои хора са глупави и мислят, че е отегчително да вярваш в Бог, непрестанно да се стремиш към истината и винаги да се съсредоточаваш върху покоряването пред Бог и слушането на Божието слово. Те мислят, че светските хора са свободни и усещат, че вярването в Бог е безсмислено, затова вече не искат да вярват. Те винаги мислят по този начин, но един ден ще научат какви са последствията от това.

В ръцете на Създателя хората се наслаждават на безкраен покой, радост, благословии, защита и грижа, докато онези, на които им липсва човешка природа и нямат съвест, няма да преживеят тези неща. Веднъж обаче щом Бог се е отрекъл от даден човек, той незабавно ще изпита болката от мрака, който се спуска върху него, и тогава ще разбере напълно колко щастлив и радостен е бил, докато е вярвал в Бог, изпълнявал е дълга си и е живял в Божия дом и в Неговото присъствие, но вече ще е твърде късно. Може да кажеш: „Съжалявам, че напуснах Бог. Мога ли да започна наново да вярвам в Него?“. Дава ли Бог такива възможности? (Не дава.) Ако вече не искаш Бог, може ли Бог още да те иска? Не обичаш ли Сатана? Ти обичаш Сатана в сърцето си, но искаш още да следваш Бог, за да придобиеш някои благословии. Може ли Бог да е съгласен с това? (Не може.) Така стоят нещата. Следователно хората трябва често да идват в Божието присъствие, за да размишляват и да премислят тези неща: какво е истинско щастие, как да живеят, за да имат истинско щастие, радост и покой. И какви неща са най-ценни и си струва да се пазят в човешкия живот. Тези неща трябва да се обмислят. Колкото повече размишляваш върху правилните неща и истината, толкова повече Бог ще те просветлява и води, и ще ти позволява да разбираш, знаеш и виждаш, и толкова повече просветлен и озарен ще станеш по отношение на практикуването и навлизането в истината. Няма ли тогава вярата ти да става все по-голяма и по-голяма? Ако си винаги мързелив и непокорен, винаги неприязнен и необичащ истината, ако никога не искаш да дойдеш в присъствието на Бог и винаги мислиш да си разпуснат и да се отклоняваш от Бог, и ако не приемаш нито напътствието Му, нито грижата Му, нито защитата Му, тогава може ли Бог да те застави? Ако това е твоето отношение, Бог със сигурност няма да те просветлява, така че ще имаш малко вяра. Колкото по-дълго вярваш, толкова по-малко енергия ще имаш и ще се оплакваш, ще разпространяваш представите и негативността си и с времето ще създаваш проблеми. След като си създал проблеми и си внесъл смут в църковната работа, Божият дом вече няма да се отнася с теб толкова мило и ще те премахне или отлъчи, и ще стигнеш до края на пътя си във вярата в Бог. Кой ще е виновен за това? (Самият човек.) Това е краят, който сполетява хората, които вярват в Бог, но не се стремят към истината. Както гласи поговорката: „Един метър лед не замръзва за един ден“. Ако си вярвал в Бог няколко години, но не си се стремял към истината и си избрал пътя на света и да следваш Сатана вместо Бог, тогава Бог ще се отрече от теб и ще те изостави. Бог не насилва хората. Божието спасение, Неговото слово и Неговата истина и живот са дадени свободно на човека. Той не те моли за пари и не сключва сделки с теб. Ако ти не само откажеш да приемеш истината, но също и се оплакваш на Бог и смущаваш работата на църквата, не си ли търсиш проблеми? Какво ще направи Бог тогава? Той със сигурност ще те изостави и това ще бъде твоето възмездие. Ако отхвърляш великото спасение на Бог, когато е подръка, и все още се чувстваш онеправдан и искаш да сключиш сделка с Бог, това е наистина неразумно! Ако случаят е такъв, тогава трябва да се върнеш в мътната яма на света и да се оправяш както си искаш! Бог повече няма да Го е грижа и твоят изход ще е решен. Някои казват: „Ако хората вече не искат Бог, защо Той не ги остави да умрат?“. Няма ли хора, които мислят така? (Има.) Някои хора са жестоки и казват: „Ако човек не следва Бог, Бог трябва да го прокълне, да го накаже и после да го унищожи!“. Мислите ли, че Божият нрав е такъв? (Не, не е.) Бог не прави това, Той не насилва хората. Бог вече е определил какъв ще е човешкият живот и Бог не работи със случайности. Съдбата, крайната цел и изходът на този човек са предопределени от Бог и ако той не следва Бог, тогава Бог все пак ще му позволи да живее по този начин естествено, според първоначалната му съдба. Бог ще го предаде на Сатана и това ще е краят. В крайна сметка изходът му ще бъде определен от Бог във времето, когато трябва, в края на живота му. Бог няма да нарушава всички тези закони. По думите на човека Бог действа по особено здравомислещ начин, за разлика от коварството и порочността на антихристите, които казват: „Ако не ме следваш, ще те убия!“. Какъв нрав е това? Това е нрав на бандит, нрав на разбойник, на злодей. Бог не се държи по този начин. Бог казва: „Ако не Ме следваш, тогава се върни при Сатана и така всички връзки между нас ще бъдат прекъснати. Ти няма да се наслаждаваш нито на Моята защита, нито на Моята грижа, няма да имаш дял в тези благословии. Живей както искаш, от теб зависи да избереш!“. Бог е търпелив към хората и Той не ги принуждава, за разлика от Сатана, който винаги иска да те контролира и да те задържи завинаги, дори това да не е твоето желание. Бог не прави това. Бог има свои принципи как да върши нещата. Той кани хората да Го последват, но никога не ги принуждава. Като сътворено същество, ако не можеш да приемеш истината, ако не можеш да изпълниш дълга на сътворено същество, никога няма да придобиеш Божията благословия.

7 ноември 2017 г.