Божието изискване към хората да бъдат честни е най-същественото нещо. За съжаление, мнозина не го разбират и пренебрегват въпроса за това да си честен човек. Ако хората наистина разбираха Божието дело, щяха да знаят, че след като Той завърши Своето дело на правосъдието в последните дни, само онези честни хора, които са били пречистени от покварения си нрав и са се отървали от своите измами и лъжи, ще получат спасение от Него и ще бъдат пригодни да влязат в Неговото царство. Ако след много години вяра в Бог хората все още са изпълнени с лъжи и измами, ако не могат искрено да отдадат всичко на Бог и винаги изпълняват дълга си нехайно, те със сигурност ще бъдат отритнати от Него. Какъв ще бъде изходът за тях? Те със сигурност ще бъдат премахнати от църквата и отстранени. Днес, когато вижда как Божието дело стига до този етап, човек си спомня как Бог постоянно призоваваше човека да бъде честен. Това е от огромно значение. То не е казано просто току-така и толкоз — то е пряко свързано с това дали човек може или не може да постигне спасение и да оцелее, както и с изхода за всеки човек и крайната му цел. Следователно, може да се каже със сигурност, че само ако се отърве от измамния си нрав и стане честен, човек може да изживее нормална човешка природа и да постигне спасение. Онези, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но все още са измамни, са обречени да бъдат отстранени.

Сега всички Божии избраници практикуват изпълнение на дълга си, а чрез тяхното изпълнение на дълга им Бог усъвършенства една група хора и отстранява друга. Ето защо именно изпълнението на дълг е това, което разкрива всеки тип човек, и всеки тип измамен човек, неверник и зъл човек бива разкрит и отстранен докато изпълнява дълга си. Хората, които изпълняват дълга си отдадено, са честни хора; тези, които постоянно са нехайни, са измамни и хлъзгави хора, и са неверници; а онези, които причиняват прекъсвания и смущения при изпълнението на дълга си и отказват да покажат и най-малко разкаяние, са зли хора и антихристи. В момента при много от хората, които изпълняват дълга си, все още съществува широк кръг от проблеми. Някои винаги са много пасивни в изпълнението на дълга си, винаги седят и чакат, и разчитат на другите. Каква нагласа е това? Това е безотговорност. Божият дом е уредил да изпълняваш даден дълг, но минават няколко дни, а ти все така не си свършил никаква конкретна работа. Няма и следа от теб на работното място и много хора не могат да те намерят, когато имат проблеми, които трябва да разрешиш. Не си поел тази работа. Ако някой водач те попита за нея, какво ще му кажеш? Добре осъзнаваш, че това е работа, която трябва да свършиш, но не я вършиш. Какво изобщо си мислиш? Не я ли вършиш, защото не си способен за нея? Или просто желаеш да се отдадеш на удобство? Какво точно е отношението ти към своя дълг? Говориш само за думи и доктрини и казваш само приятно звучащи неща, но не вършиш никаква действителна работа. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си, трябва да подадеш оставка. Недей да заемаш длъжността си, без да вършиш никаква реална работа. Не нанася ли това вреда на Божиите избраници и не забавя ли работата на църквата? По начина, по който говориш, изглежда, че разбираш от всякакви доктрини, но когато от теб се поиска да изпълниш дълг, ти си нехаен и изобщо не си добросъвестен. Това искрено отдаване на всичко на Бог ли е? Не си искрен, когато става въпрос за Бог, но се преструваш на такъв. Способен ли си да Го измамиш? По начина, по който обикновено говориш, изглежда, че имаш толкова голяма вяра и дори се устремяваш към това да бъдеш стожер на църквата и нейна опора. Когато обаче изпълняваш дълг, си по-безполезен от кибритена клечка. Не е ли това опит да измамиш Бог с широко отворени очи? Знаеш ли какво ще последва от това, че се опитваш да измамиш Бог? Той ще те отритне и ще те отстрани! В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — стига човек да е поел дълг, не след дълго ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не. Онези, които обичат истината, могат да изпълняват дълга си искрено и да подкрепят делото на Божия дом. Онези, които не обичат истината, изобщо не подкрепят делото на Божия дом и са безотговорни при изпълнението на дълга си. Това веднага става ясно на прозорливите хора. Който изпълнява дълга си зле, не е човек, който обича истината, нито е честен човек; всички такива хора ще бъдат разкрити и отстранени. За да изпълняват дълга си добре, хората трябва да имат чувство за отговорност и трябва да носят бреме. По този начин работата със сигурност ще бъде свършена правилно. Притеснителното е, когато някой не носи бреме или няма чувство за отговорност и трябва да бъде подтикван да предприеме действия; когато винаги е нехаен; и когато се опитва да прехвърли вината, щом възникнат проблеми, което води до забавяне в тяхното разрешаване. Би ли могла тогава работата все пак да бъде свършена добре? Би ли могло тяхното изпълнение на дълга да донесе някакви резултати? Каквото и да им възложи църквата за вършене, те няма да искат да го направят, а когато видят други, които се нуждаят от помощ с това, което правят, ги игнорират. Едва когато им се нареди да направят нещо, те не могат да не свършат малко от него. Това не е изпълнение на дълг — това е да бъдеш наемен работник! Когато един наемен работник върши работа за работодател, той получава заплащане, стига да е на работа, като изкарва пари за часовете, които е отработил; той просто чака възнаграждението си. Страхува се да върши каквато и да е работа, която шефът му не вижда, от страх да не би да не му се плати за това, което е свършил. Иска да върши само работа, която ще го накара да бъде забелязан. Това показва, че няма преданост. През по-голямата част от времето вие не сте в състояние да отговорите на въпроси, свързани с работата. Всички вие сте участвали в работата, но никога не сте питали как върви тя и никога не сте обмисляли внимателно това. Всъщност, предвид вашите заложби и познания, не би трябвало да не знаете нищо. Тогава защо повечето от вас не могат да кажат нищо за работата? Може би причината е, че всъщност не знаете какво да кажете — не знаете дали нещата вървят добре или зле. Има две причини за това: Едната е, че изобщо не сте вложили сърцето си в тези неща; никога не ви е било грижа за тях и винаги сте се отнасяли към тях само като към задачи за изпълнение. Другата е, че сте безотговорни и не желаете да ви е грижа за тези неща. Ако наистина те беше грижа и наистина беше вложил сърцето си в тях, ти би имал възгледи и мнения по всички въпроси. Липсата на мнения или възгледи често е резултат от това, че си безразличен и апатичен, и не поемаш никаква отговорност. Не влагаш сърцето си в своя дълг, не поемаш никаква отговорност за него, не си готов да платиш цена или да попиташ как вървят нещата, не искаш да се тревожиш и не желаеш да изразходваш повече енергия от необходимото; просто се задоволяваш с това да си подчинен. Това не се различава от случая, когато един невярващ върши работа за шефа си. Бог не харесва и не приема такова изпълнение на дълга. То не може да спечели Неговото одобрение.

Веднъж Господ Исус каза: „Който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 13:12). Какво е значението на тези думи? Те означават, че ако дори не изпълняваш собствения си дълг или работа или не им се посвещаваш, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое. Какво означава „да ти отнеме“? Как се чувстват хората от това? Може да се окаже, че не можеш да постигнеш това, което биха ти позволили твоите заложби и дарби, че не чувстваш нищо и си просто като един невярващ. Ето какво означава да ти бъде отнето всичко от Бог. Ако при изпълнението на дълга си проявиш небрежност, не платиш цена и не си искрен, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое, ще ти отнеме правото да изпълняваш дълга си, няма да ти даде това право. Тъй като Бог ти е дал дарби и заложби, но ти не си изпълнил дълга си както трябва, не си отдал всичко на Бог или не си платил цена и не си вложил сърцето си в това, Бог не само няма да те благослови, но и ще ти отнеме това, което някога си имал. Бог дарява хората с дарове, като им дава специални умения, интелигентност и мъдрост. Как трябва да използват тези неща? Ти трябва да посветиш специалните си умения, дарбите си, интелигентността и мъдростта си на своя дълг. Трябва да използваш сърцето си и да прилагаш всичко, което знаеш, всичко, което разбираш, и всичко, което можеш да постигнеш, за изпълнението на своя дълг. Като изпълняваш това, ще бъдеш благословен. Какво означава да бъдеш благословен от Бог? Какво чувстват хората тогава? Че са били просветлени и напътствани от Бог и че имат път, когато изпълняват дълга си. На другите хора може да им се струва, че твоите заложби и нещата, които си научил, не биха могли да ти дадат възможност да свършиш нещата — но ако Бог работи и те просветлява, ще си способен не само да разбереш и да свършиш тези неща, но и да ги свършиш добре. Накрая дори ще се удивиш на себе си: „Преди не бях толкова умел, но сега у мен има още толкова много добри неща — всички те са положителни. Никога не съм изучавал тези неща, но сега изведнъж ги разбирам. Как така изведнъж станах толкова умен? Как така има толкова много неща, които мога да правя сега?“. Няма да си способен да си го обясниш. Това е просветлението и благословията на Бог. Така Бог благославя хората. Ако не усещате това, когато изпълнявате дълга си или вършите работата си, значи не сте благословени от Бог. Ако изпълнението на дълга ти винаги ти се струва безсмислено, ако ти се струва, че няма какво да се направи, и ако не можеш да се заставиш да дадеш своя принос, ако никога не получаваш просветление и смяташ, че нямаш никакъв интелект или мъдрост, които да използваш, тогава това означава неприятности. То показва, че нямаш правилния мотив или правилния път за изпълнението на дълга си и Бог не одобрява това, а твоето състояние е ненормално. Трябва да се изследваш: „Защо ми липсва път в моя дълг? Изучавал съм тази област и тя е в обсега на моята специализация — дори съм добър в нея. Защо се случва така, че когато се опитвам да приложа знанията си, не мога? Защо не мога да ги използвам? Какво става?“. Случайност ли е това? Тук има проблем. Когато Бог благослови някого, той става интелигентен и мъдър, проницателен по всички въпроси, а също и остроумен, бдителен и особено сръчен. Той ще притежава вещина и вдъхновение във всичко, което върши и ще си мисли, че всичко, което прави, е толкова лесно и че никаква трудност не може да му попречи — той е благословен от Бог. Ако на някого всичко му е много трудно, ако е непохватен, склонен да изопачава и невеж, каквото и да прави, ако не разбира нищо от това, което му се казва, тогава какво означава това? Това означава, че е лишен от Божието напътствие, както и от Божията благословия. Някои хора казват: „Аз много се старах. Тогава защо не виждам Божиите благословии?“. Ако само се стараеш и полагаш усилия, но не търсиш да действаш според истините принципи, тогава само симулираш, че изпълняваш дълга си. Как изобщо би могъл да видиш Божиите благословии? Ако винаги си небрежен в изпълнението на дълга си и никога не си съвестен, няма да бъдеш просветлен или озарен от Светия Дух и няма да се ползваш от Божието напътствие или Неговото дело, и действията ти няма да дадат плод. Много е трудно да се изпълни добре даден дълг или да се реши добре даден въпрос, като се разчита на човешката сила и на усвояването на знания. Всеки счита, че знае някои неща, че има някаква вещина, но не върши нещата добре и те винаги се объркват, което предизвиква коментари и присмех. Това е проблем. Някой може очевидно да не е кой знае какво, но да си мисли, че е вещ и да не отстъпва пред никого. Това е свързано с проблем в природата на човека. Онези, които не познават себе си, са все такива. Могат ли такива хора да изпълнят дълга си добре? Те не само че не са способни да изпълнят добре дълга си, но може и напълно да се провалят. Някои хора не могат да изпълняват добре никакъв дълг, но въпреки това винаги се опитват да заемат по-висши позиции и да командват другите. Такива хора не постигат нищо — те дори не са способни да проповядват евангелието или да свидетелстват пред другите и нямат и една дума на общение, която да споделят за истината. Такива хора са съвсем голи, обеднели и жалки! Всички, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си безотговорно. „Ако някой води, аз го следвам и вървя, накъдето и да поведе. Ще направя всичко, което поиска от мен. Що се отнася до това да поема отговорността и да се загрижа или да се потрудя повече, да отдам цялото си сърце и всички сили на това, което върша — не съм готов на това“. Тези хора не искат да платят цената. Готови са само да полагат усилия, но не и да поемат отговорност. Това не е отношението, с което човек наистина изпълнява дълга си. Човек трябва да се научи да взема присърце изпълнението на дълга си и съвестният човек може да го постигне. Ако никога не взима присърце изпълнението на своя дълг, значи няма съвест, а хората без съвест не могат да придобият истината. Защо казвам, че не могат да придобият истината? Те не знаят как да се молят на Бог и как да търсят просветлението на Светия Дух, не знаят как да проявят внимание към Божиите намерения, нито как да вложат сърце и душа в размисъл над Божиите слова, нито знаят как да търсят истината, как да търсят да разберат Божиите изисквания и Неговите желания. Ето какво означава да не си способен да търсиш истината. Изпадате ли в състояния, при които, каквото и да ви се случва или какъвто и дълг да изпълнявате, често сте способни да притихнете пред Бог и да вложите сърцата си в размисъл над словата Му, в търсене на истината и в обмисляне на това как можете да изпълните този дълг, по начин, който е в съгласие с Божиите намерения, и какви истини трябва да притежавате, за да го изпълните съгласно критериите? Често ли търсите истината по този начин? (Не.) Да вземеш дълга си присърце и да си способен да носиш отговорност изисква да понесеш страдание и да платиш цена; не е достатъчно просто да говориш за това. Ако не вземеш дълга си присърце, а вместо това все искаш да полагаш усилия, дългът ти определено няма да е изпълнен добре. Просто ще симулираш дейност и нищо повече, и няма да знаеш дали си изпълнил добре дълга си, или не. Ако го вземеш присърце, постепенно ще започнеш да разбираш истината, а ако не го направиш, няма да я разбереш. Когато вземеш присърце изпълнението на дълга си и стремежа към истината, постепенно ще започнеш да разбираш Божиите намерения, да откриваш собствената си поквара и недостатъците си и да овладяваш различните си състояния. Когато се съсредоточаваш единствено върху това да полагаш усилия, а не вземаш присърце самоанализирането си, няма да си способен да откриеш истинските състояния в сърцето си и различните си реакции и разкривания на поквара в различни ситуации. Ще имаш много неприятности, ако не знаеш какви ще са последствията от неразрешените проблеми. Затова е неприемливо да вярваш в Бог по объркан начин. Трябва да живееш пред Бог винаги и навсякъде. Каквото и да ти се случва, винаги трябва да търсиш истината и докато го правиш, трябва и да се самоанализираш и да знаеш какви са проблемите в състоянието ти и веднага да потърсиш истината, за да ги разрешиш. Само така можеш да изпълняваш добре дълга си, без да забавяш делото на църквата. Най-важното, не само че ще изпълняваш добре дълга си, а и ще навлезеш в живота и ще си способен да преодолееш покварения си нрав. Само така можеш да навлезеш в истината реалност. Дали ще си способен да разбереш истината, ако това, върху което често размишляваш в сърцето си, не са неща, свързани с твоя дълг, или неща, които касаят истината, а вместо това си оплетен във външни неща и живееш погълнат от плътски неща? Ще си способен ли да изпълниш добре дълга си и да живееш пред Бог? Определено няма да си способен. Такъв човек не може да постигне спасение.

Да вярваш в Бог е да вървиш по правилния път в живота, а човек трябва да се стреми към истината. Това е въпрос на дух и на живот и е различно от стремежа на невярващите към богатство и слава, към увековечаване на собственото им име. Това са различни пътища. В работата си невярващите мислят как да вършат по-малко работа за повече пари и чрез какви съмнителни схеми да изкарат повече. По цял ден кроят как да забогатеят и да увеличат семейното състояние и дори им хрумват безскрупулни средства за постигането на тези цели. Това е пътят на злото, пътят на Сатана и пътят, по който вървят невярващите. Пътят, по който вървят вярващите в Бог, е този на стремежа към истината и придобиването на живота; той е пътят на следването на Бог и на придобиването на истината. Как трябва да практикувате, за да придобиете истината? Трябва усърдно да четете, да практикувате и да преживявате Божиите слова — само след като го сторите, ще разберете истината. И когато разберете истината, трябва да помислите как да изпълнявате добре дълга си, така че да може да вършите нещата в съответствие с принципите, и как може да започнете да се покорявате на Бог. Това изисква практикуване на истината. Практикуването на истината не е нещо лесно. Трябва не само да търсите истината, но и да размишлявате и да разпознавате дали нямате погрешни идеи и представи, а ако съществуват проблеми, трябва да разговаряте за истината, за да ги разрешите. Когато разберете принципите на практикуване на истината, тогава можете да практикувате истината. А само като практикувате истината, можете да навлезете в истината реалност и да станете човек, който се покорява на Бог. Като практикувате и преживявате по този начин, ще промените нрава си и ще постигнете истината, без дори да го осъзнавате. Невярващите винаги се стремят към слава, придобивки и статус. В резултат на това те вървят по пътя на злото, като стават все по-порочни, все по-лукави и измамни, все по-пресметливи и склонни да заговорничат. Сърцата им стават все по-зли и те стават все по-неразгадаеми и озадачаващи — това е пътят на невярващите. Пътят на онези, които вярват в Бог, е точно обратният на него. Вярващите в Бог искат да се отделят от този зъл свят и от злото човечество. Те желаят да се стремят към истината и да се пречистят от покварата си. Сърцата им са мирни и спокойни само когато изживяват човешко подобие. Те искат да познаят Бог, да се боят от Него, да отбягват злото и да получат одобрението и благословията на Бог. Към това се стремят онези, които вярват в Бог. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, ако действително разбираш истината и си се променил, колкото повече другите общуват с теб, толкова повече ще чувстват, че си честен — честен в речта си и честен в изпълнението на дълга си — човек, който е напълно открит, който няма какво да крие и който говори и действа по прозрачен начин. Чрез нещата, които изричаш, възгледите, които изразяваш, нещата, които вършиш, дълга, който изпълняваш, и чрез честното ти отношение, когато разговаряш с другите, хората могат да надникнат в сърцето ти и да видят как постъпваш, какви са предпочитанията ти и какви цели преследваш. Те могат ясно да видят, че си добър и честен човек и че вървиш по правилния път. Това показва, че си се променил. Ако дълго време си вярвал в Бог и си изпълнявал дълг, но хората, с които общуваш, винаги чувстват, че не си открит в онова, което казваш, че възгледите ти са неясни и не могат да прозрат истинското ти сърце в твоите действия, ако постоянно чувстват, че има неща, които криеш дълбоко в сърцето си, това показва, че си потаен човек, който знае как да се прикрива, да се маскира и да се издокарва. Ако дори след няколко години общуване с теб другите не са в състояние да разберат напълно сърцето ти и виждат само твоя темперамент и индивидуалност, а не твоя нрав или твоята същност, това показва, че все още живееш според сатанинския си нрав. Колкото си по-лукав, толкова повече това показва, че не си добър човек, че ти липсва човешка природа и че принадлежиш на дяволите и на Сатана. Ако не придобиеш никаква истина и поквареният ти нрав не се пречисти, колкото и години да вярваш в Бог, на човек като теб ще му бъде много трудно да постигне спасение. И ако въпреки умението ти да увърташ, да боравиш с думите, въпреки съобразителността ти, бързите ти реакции и умелото ти справяне с нещата, хората, които общуват с теб, винаги се чувстват неловко и могат да доловят, че не си надежден, не заслужаваш доверие и си неразгадаем, тогава си в беда. Това сочи, че изобщо не си се променил, докато си вярвал в Бог и че не вярваш истински в Него. Преживявали ли сте някаква истинска промяна във вярата си в Бог досега? Имате ли честно отношение, когато общувате с другите? Смятат ли другите, че си искрен? (Що се отнася до нещата, които са от непосредствена полза за мен, мога да лъжа и да мамя, но когато нямам пряка полза от тях, мога да говоря истината и да отворя малко сърцето си.) (Подбирам нещата, които казвам — някои казвам открито, но онези, спотаени дълбоко в сърцето ми, остават скрити. Когато общувам с другите, все още съм склонен да се прикривам и маскирам.) Това е случай, при който човек живее в покварения си нрав. Ако човек не се стреми към истината и не преодолява покварения си нрав, как може да се промени? Всички вие сте хора, които изпълняват дълг. Най-малкото, трябва да имаш честно сърце и да позволиш на Бог да види, че си искрен — едва тогава можеш да придобиеш Божието просветление, озарение и напътствие. Приемането на Божията внимателна проверка е най-важното за теб. Каквито и прегради да има между теб и другите хора, колко и голямо значение да отдаваш на собствената си суета и гордост и каквито и намерения да имаш, за които да не можеш да се разкриеш по чист и прост начин, всичко това трябва постепенно да се промени. Всеки трябва да излезе стъпка по стъпка от този покварен нрав и трудности и да преодолее препятствията, които поставят техните покварени нрави. Преди да преодолееш тези препятствия, имаш ли всъщност честно сърце към Бог? Криеш и прикриваш ли неща от Него, или се опитваш да се маскираш пред Него и да Го измамиш? Трябва да си наясно с това в сърцето си. Ако имаш тези неща в сърцето си, трябва да приемеш Божията внимателна проверка. Не бива да имаш нагласата да оставяш нещата на случайността и да казваш: „Не искам да отдавам всичко на Бог през целия си живот. Все пак трябва да създам семейство и да живея собствения си живот. Да се надяваме, че Бог няма да ме проучи внимателно и да ме заклейми“. Ако криеш всички тези неща от Бог — тоест криеш от Бог намеренията, целите, плановете, очертанията за живота, които са дълбоко в сърцето ти, възгледите ти за много неща и възгледите ти за вярата в Бог — тогава сериозно си загазил. Ако криеш тези неща, които нямат никаква стойност, и не търсиш истината, за да ги преодолееш, това показва, че не обичаш истината и че ти е трудно да я приемеш и да я придобиеш. Можеш да скриеш нещата от другите хора, но не можеш да ги скриеш от Бог. Ако дори не можеш да се довериш на Бог, защо вярваш в Него? Ако имаш някакви тайни и си ужасен, че хората ще те презират, ако ги споделиш, и нямаш куража да отвориш устата си, тогава можеш да се разкриеш пред Бог по чист и прост начин. Трябва да се помолиш на Бог — изповядай Му подлите намерения, които таиш във вярата си в Него, нещата, които си направил заради своето бъдеще и съдба, и начините, по които си преследвал слава и придобивки, и Му се разкрий за тези неща; не ги крий от Него. Независимо за колко хора затваряш сърцето си, не го затваряй за Бог — трябва да отвориш сърцето си за Него. Това е най-малката степен на искреност, която онези, които вярват в Него, трябва да имат. Ако сърцето ти е отворено за Бог и не е затворено за Него, и можеш да приемеш Неговата внимателна проверка, как ще гледа Той на теб? Въпреки че може да не се разкриваш пред другите, ако можеш да се разкриеш пред Бог, Той ще види, че си честен и че имаш честно сърце. Твоето честно сърце е открито за Неговата внимателна проверка и е ценно в Неговите очи — в такъв случай Бог със сигурност ще има дело за вършене върху теб. Например, ако си извършил нещо измамно спрямо Бог, Той ще те дисциплинира. Тогава трябва да приемеш Неговото дисциплиниране и бързо да се покаеш и да се изповядаш пред Него. Признай грешките си, признай своето непокорство и поквара, приеми Божието наказание и правосъдие и опознай покварения си нрав. Практикувай според Неговите слова и искрено се покай. Това ще бъде доказателство за твоята искрена вяра в Бог и за твоята истинска вяра в Него.

За да практикуваш да си честен човек, първо трябва да се научиш да отваряш сърцето си за Бог и да отправяш прочувствени молитвени думи към Него всеки ден. Например днес ти изричаш лъжа, която никой не забелязва, но ти липсва куражът да се разкриеш пред всички за нея — най-малкото трябва незабавно да донесеш грешките, лъжите и неистините, които си изследвал и открил, пред Бог, за да размишляваш над тях, с думите: „Боже, отново излъгах, за да защитя собствените си интереси. Това беше погрешно. Моля Те, дисциплинирай ме, ако излъжа отново“. Бог приема такова отношение и Той ще го запомни. Може да изисква упорити усилия от твоя страна, за да преодолееш този измамен покварен нрав да изричаш лъжи, но не се тревожи. Тъй като Бог е с теб, Той ще те напътства и ще ти помогне да преодоляваш препятствие след препятствие, като ти даде куража да преминеш от това никога да не признаваш лъжите си към това да ги признаваш и да си способен да се разкриеш и да се покажеш такъв, какъвто си, не само като признаваш лъжите си, но и като си способен да разкриеш и да изложиш причините да лъжеш и какви са твоите намерения и цели в лъженето. Когато имаш куража да преодолееш това препятствие, да се освободиш от клетката, в която те е поставил Сатана, и от контрола, който упражнява върху теб, и постепенно да достигнеш точката, в която не лъжеш, ти постепенно ще заживееш в светлината с Божието напътствие и благословия. Когато преодолееш препятствието да бъдеш възпиран от плътта и вече не си обвързан от чувства, гордост, статус или лични интереси, и си способен да се покориш на истината, да се разкриеш, да се покажеш такъв, какъвто си, да направиш публично признание и да се освободиш от опасенията, ти ще бъдеш освободен и свободен. Когато живееш по този начин, не само хората ще те харесват, но и Бог. Въпреки че понякога все още може да правиш грешки или да нарушаваш принципите, понякога все още може да изричаш лъжи или да си слагаш маска, и понякога да говориш и действаш с лични намерения, егоистични желания или егоистични и достойни за презрение мисли и поведение, ти ще бъдеш способен да приемеш Божията внимателна проверка, да разголиш пред Него намеренията си, реалното си състояние и покварените си нрави и да търсиш истината от Него. Когато си разбрал истината, тогава ще имаш път на практикуване. Когато твоят път на практикуване е правилен и ти се движиш в правилната посока, твоето бъдеще ще е красиво и светло. Така ще живееш с мир в сърцето, духът ти ще се подхранва и ще се чувстваш реализиран, и ще преживяваш наслада. Ако не можеш да се освободиш от възпиранията на плътта, ако постоянно си възпиран от чувства, лични интереси и философии на Сатана, като винаги говориш и действаш потайно и винаги се криеш в сенките, това означава, че живееш под властта на Сатана. Но ако разбереш истината, ако се освободиш от възпиранията на плътта и практикуваш истината, постепенно ще придобиеш човешко подобие. Ще бъдеш открит и прям в думите и делата си и ще можеш да излагаш открито своите мнения, идеи и грешките, които си направил, за да може всеки да ги види ясно. В крайна сметка хората ще те признаят за открит човек. Какво е открит човек? Това е човек, който говори изключително честно и чиито думи всички смятат за истина. Дори ако неволно излъже или каже нещо грешно, хората са способни да му простят, защото знаят, че това е било неумишлено. Ако осъзнае, че е излъгал или казал нещо погрешно, той се извинява и се поправя. Това е открит човек. Всички харесват такъв човек и му се доверяват. Нужно е да достигнеш това ниво, за да придобиеш Божието доверие и доверието на другите. Това не е елементарна задача — тя е най-високото ниво на достойнство, което човек може да притежава. Такъв човек има самоуважение. Ако не си способен да спечелиш доверието на другите хора, как можеш да очакваш да заслужиш доверието на Бог? Има лица, които водят непочтен живот, като постоянно изричат лъжи и вършат нещата нахайно и без най-малкото чувство за отговорност. Те не приемат да бъдат кастрени, като винаги прибягват до благовидни доводи. Който се сблъска с тях, изпитва чувство на антипатия към тях; те са много безсрамни в начина, по който живеят. Могат ли такива хора да се нарекат човешки същества? Хората, които предизвикват чувство на неприязън у другите и които се смятат за ненадеждни, са загубили напълно човешката си природа. Ако другите не могат да им се доверят, би ли могъл Бог? Ако другите не ги харесват, би ли могъл Бог да ги хареса? Бог не харесва такива хора и изпитва неприязън към тях; те категорично ще бъдат отстранени. В своите постъпки трябва да си честен и да спазваш ангажиментите си. Независимо дали правиш нещо за другите или за Бог, трябва да държиш на думата си, да си способен да спечелиш доверието на хората и да удовлетвориш и увериш Бог. Това ще те направи сравнително честен човек. Ако действията ви заслужават доверие, не само другите ще ви харесат, но и Бог със сигурност ще ви хареса. Ако си честен човек, Бог ще те харесва и ще живееш с достойнство. Затова да бъде честна личност трябва да е отправна точка в постъпките на човек.

Коя е най-важната практика за това да бъдеш честен човек? Тя е, че трябва да отвориш сърцето си за Бог. Но какво означава да го отвориш? Означава, че трябва да кажеш на Бог какво мислиш, какви намерения имаш и от какво се ръководиш, а след това да потърсиш истината от Него. Независимо какво казваш, Бог всъщност вижда всичко с изключителна яснота. Ако можеш да говориш на Бог от сърце, да Му откриеш нещата, които криеш от другите, и да Му ги изложиш ясно, без да криеш нищо, и да изразяваш мислите си такива, каквито са, без никакви намерения, то това е откритост. Ако понякога нараниш или оскърбиш другите, като говориш честно, дали някой би казал: „Ти говориш твърде честно, това е твърде болезнено и аз не мога да приема честността ти.“? Не, не би го казал. Дори понякога да казваш нещо, което действително наранява другите, ако можеш да се откриеш и да им се извиниш, като признаеш, че в думите ти е липсвала мъдрост и че не си бил съпричастен към слабостта им, а те видят, че нямаш лоши намерения, че си честен човек, който просто общува нетактично и прямо, те няма да ти се сърдят и в сърцата си ще те харесват. Дали тогава няма да липсват прегради между вас? Ако няма прегради, няма да възникват конфликти, а проблемът може да бъде разрешен бързо, а да живеете по този начин е много спокойно и волно. Това е смисълът на думите „само като си честен човек, можеш да бъдеш щастлив“. Най-важната част от това да бъдеш честен човек е, че първо трябва да отвориш сърцето си за Бог и след това да се научиш да се откриваш към другите. Говори честно, откровено и от сърце. Бъди човек с достойнство, почтеност и характер, не говори празни приказки или лъжи и не говори по прикрит или измамен начин. Освен това има и друг аспект на практикуването на това да бъдеш честен човек, а именно — да имаш честно отношение при изпълняването на дълга си и да го изпълняваш с честно сърце. Най-малкото, трябва да действаш въз основа на съвестта си; трябва да се стремиш към истините принципи и да се стремиш към Божиите изисквания. Не може просто да кажеш нещо и с това да приключиш, а това, че просто възприемаш определено отношение, не означава, че практикуваш истината. Къде тук е реалността на това да бъдеш честен човек? Да нямаш реалност, а само да скандираш лозунги, просто няма да свърши работа. Бог проучва внимателно хората, Той наблюдава не само сърцата им, но и поведението, проявленията и практиките им. Ако твърдиш, че ще бъдеш честен човек, но когато нещо се случи, все така си способен да лъжеш и да мамиш, това проявление на честен човек ли е? Не, не е. Това е да се твърди едно, а да се мисли друго. Казваш едно, а всъщност правиш друго, винаги говориш сладкодумно, за да заблуждаваш останалите и се впускаш във фалшиво благочестие. Ти си точно като фарисеите, които можеха да рецитират Писанията отпред назад и отзад напред, докато ги обясняваха на хората, но не практикуваха според Писанията, когато нещо се случеше — постоянно се отдаваха на предимствата на статуса и просто не желаеха да се откажат от славата, придобивките и статуса си. Фарисеите бяха лицемерни в това отношение. Пътят, по който вървяха, не беше верен, не беше правилният път, а Бог мрази такива като тях. Могат ли други хора да се доверят на такива лица? (Не.) Знаете ли каква е степента на доверие на Бог към вас в момента? Получили ли сте Божието доверие? (Не.) Спечелили ли сте доверието на други хора? (Не.) Живеете ли достойно, ако не сте спечелили доверието на Бог и на другите хора? (Не.) Какъв жалък начин на живот! Най-дълбоката скръб на човека е да живее без достойнство и да не може да заслужи доверието на другите и на Бог. Ако някой те попита: „Какво мислят другите за теб? Могат ли да ти се доверят? Ако ти поверят някаква задача, вярват ли, че ще я изпълниш добре?“, възможно е да почувстваш, че никой не ти гласува такава степен на доверие. Ако считаш, че имаш искрено сърце, но хората въпреки това не ти се доверяват, това показва, че искреността ти е все още недостатъчна и нечиста. Може ли да се изгради доверие, ако другите не могат да видят твоята искреност? Не е достатъчно само да вярваш в собствената си искреност. Трябва да практикуваш и да демонстрираш искреността си така, че другите да я видят. Ако никой няма доверие в теб, значи определено не си честен човек. Като се има предвид, че другите могат да прозрат липсата на честност у теб, а Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешките сърца със сто или хиляда пъти по-голяма яснота от всяко човешко същество, Той би ли могъл все пак да ти се довери? Ако установиш, че се чувстваш ощетен от Бог, защото Той ти няма доверие, трябва да се самоанализираш и да прецениш степента и дълбочината на своята искреност. Ти размишляваш така: „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца и би трябвало да знае какво мисля. Ако трябва да се оценя въз основа на постъпките си, не бих си дал висока оценка. Нормално е Бог да не ми се доверява“. Ако не си спечелил доверието на Бог или на другите, как трябва да постъпиш? Трябва да навлезеш в истината на това да си честен човек, независимо от предизвикателствата, които това може да постави. Ако не си способен да го направиш, няма да можеш да постигнеш спасение.

Бог изисква хората да бъдат честни и това е изключително важно. Какво трябва да направиш, ако преживяваш много провали в хода на практикуването да бъдеш честен човек и го намираш за извънредно трудно? Трябва ли да станеш негативен и да се свиеш, и да изоставиш практикуването на истината? Това най-много разкрива дали даден човек обича истината, или не. След като са практикували да бъдат честни хора за определен период, някои хора си мислят: „Да бъда честен човек е твърде трудно. Това наранява суетата, гордостта и репутацията ми — наистина не мога да го понасям!“. В резултат на това те вече не искат да бъдат честни. Всъщност именно в това се крие трудността да бъдеш честен човек и повечето хора се провалят и засядат на този етап. И така, какво е необходимо, за да се практикува това да бъдеш честен човек? Какъв човек е способен да приложи истината на практика? Първо, той трябва да обича истината. Човек трябва да бъде личност, която обича истината — това е сигурно. Някои хора наистина постигат резултати след няколко години практикуване да бъдат честни хора. Техните лъжи и измама постепенно намаляват и те наистина стават по същество честни хора. Възможно ли е да не са се сблъсквали с трудности или да не са страдали по време на тяхното преживяване на практикуването да бъдат честни хора? Със сигурност са понесли много страдания. И все пак, тъй като обичат истината, те са способни да страдат заради практикуването ѝ, способни са да се опълчат на плътта и да упорстват в правдивото говорене и вършенето на реални неща, способни са да бъдат честни хора и в крайна сметка са придобили Божията благословия. За да бъде честен човек, човек трябва да обича истината и да притежава богопокорно сърце. Тези две неща са от решаващо значение. Всички, които обичат истината, имат боголюбиви сърца. А за онези, които обичат Бог, е особено лесно да практикуват истината и те могат да понесат всякаква форма на страдание, за да Го удовлетворят. Ако някой човек има боголюбиво сърце, когато при практикуване на истината се сблъска с унижения или пречки и провали, той ще може да понесе униженията и страданията, за да удовлетвори Бог, стига Той да е доволен. Следователно, този човек е способен да прилага истината на практика. Разбира се, практикуването на всеки аспект от истината е свързано с определена степен на трудност, особено това да бъдеш честен човек, което е още по-трудно. Най-голямата трудност за човека е препятствието на собствения му покварен нрав. Всички хора имат покварен нрав и живеят според философиите на Сатана. Да вземем например поговорките „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ или „Не могат да се извършат големи подвизи, без да се лъже“. Това са философии на Сатана и разкривания на покварен нрав. Хората трябва да изричат лъжи, за да се свърши нещо, за да получат лична изгода и за да постигнат целите си. Наистина не е лесно да си честен, когато имаш такъв покварен нрав. Човек трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, често да се самоанализира и да се опознава; едва тогава може постепенно да се опълчи на плътта, да се избави от личните си интереси и да се избави от суетата и гордостта си. Освен това човек трябва да може да понесе различни видове клевети и осъждане, преди да може да стане честен човек, да казва истината и да се въздържа от изричането на лъжи. През периода, в който практикуваш това да бъдеш честен човек, неизбежно ще се проваляш много пъти и ще има моменти, когато разкриваш поквара, моменти, когато не казваш това, което наистина мислиш, или моменти, когато си слагаш фалшива фасада и практикуваш измама. Но каквото и да ти се случва, ако искаш да казваш истината и да бъдеш честен човек, трябва да можеш да се освободиш от гордостта и суетата си. Когато не разбираш нещо, кажи, че не разбираш; когато не си наясно с нещо, кажи, че не си наясно. Не се страхувай, че другите ще те гледат отвисоко или ще си развалят мнението за теб. Ако постоянно говориш от сърце и говориш честно по този начин, ще откриеш радост, спокойствие и чувство на свобода и избавление в сърцето си, а суетата и гордостта вече няма да те възпират. С когото и да общуваш, ако можеш да бъдеш открит по откровен начин за това, което наистина мислиш, и да споделиш сърцето си с другите, и в никакъв случай да не се преструваш, че знаеш неща, които не знаеш, то това е честно отношение. Понякога хората може да те гледат с пренебрежение и да те наричат глупак, защото винаги казваш истината. Как трябва да постъпиш в такава ситуация? Трябва да кажеш: „Дори всички да ме наричат глупак, пак ще избера да бъда честен човек, а не измамник. Ще казвам истината и ще говоря според фактите. Макар че съм мръсен, покварен и негоден пред Бог, ще продължавам да казвам истината, без да се преструвам или прикривам“. Ако говориш по този начин, сърцето ти ще бъде спокойно и в мир. За да си честен човек, трябва да се избавиш от суетата и гордостта си, а за да говориш истината и да говориш от сърце, не бива да се страхуваш, че другите ще ти се подиграват и ще те гледат отвисоко. Дори другите да се отнасят с теб като с глупак, не бива да спориш или да се защитаваш. Ако можеш да практикуваш истината по този начин, можеш да станеш честен човек. Ако не можеш да се откажеш от плътските предпочитания, от суетата и от гордостта, ако непрестанно търсиш одобрението на другите, преструваш се, че знаеш това, което не знаеш, и винаги живееш заради суетата и гордостта, тогава не можеш да станеш честен човек — това е истинска трудност. Ако сърцето ти винаги е възпирано от суета и гордост, вероятно ще лъжеш и ще се преструваш. Нещо повече, когато другите те омаловажават или разобличават истината за теб, ще ти е трудно да го приемеш и ще чувстваш, че си понесъл голям позор — ще се изчервиш, сърцето ти ще се разтупти и ще се почувстваш разстроен и притеснен. За да се реши този проблем, ще трябва да изтърпиш още малко болка и да преминеш още няколко облагородявания. Ще трябва да разбереш къде се крие първопричината за проблема и след като прозреш тези неща, ще можеш да облекчиш част от болката си. Когато напълно си разбрал този покварен нрав и си способен да се откажеш от суетата и гордостта си, ще ти бъде по-лесно да станеш честен човек. За теб няма да има значение, че другите ти се подиграват, когато казваш истината и изразяваш мнението си, и независимо от това как другите те оценяват или се отнасят с теб, ти ще можеш да го понесеш и да реагираш правилно. Тогава ще се избавиш от страданието, сърцето ти винаги ще бъде спокойно и радостно и ще постигнеш свобода и избавление. Така ще се отървеш от покварата и ще изживееш човешко подобие.

В ежедневието си хората често казват безсмислени неща, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи е разкриване на покварен нрав. Ако преодолееш тези покварени елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, изцяло заради лични придобивки, заради суетата и гордостта и заради репутацията и статуса. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те губят престижа си, както и достойнството и почтеността си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти са твърде многобройни. Всяка твоя дума е подправена и лъжлива и нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да смяташ, че избягваш посрамването, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Съвестта ти те упреква и вътрешно изпитваш неуважение и презрение към себе си, като си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш толкова изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен човек, ще можеш да живееш волен и освободен живот без напрежение. Ти обаче си избрал пътя да поддържаш гордостта и суетата си с лъжи. В резултат на това живееш изтощително и окаяно съществуване. Сам си си го причинил. Човек може и да поддържа гордостта си, като излъже, но каква е тази гордост? Тя просто е нещо празно и напълно безполезно. Да лъжеш означава да предадеш почтеността и достойнството си. Това кара хората да загубят достойнството и почтеността си. Бог намира това за неприятно и ненавистно. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? (Не, не е.) Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре, тя ще бъде разобличена и ще трябва да си блъскаш главата да измисляш още лъжи, за да я замажеш. Не е ли уморително да живееш така? Всичко това е твърде изтощително. А заслужава ли си? Не, наистина не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако постъпвам така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен човек, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Единствено можеш да прибягваш до лъжи и да използваш измислици, за да запазиш тези неща. Ако си човек, който обича истината, ще можеш да понесеш всякакви видове страдание, за да практикуваш истината. Дори това да означава да изгубиш репутацията и статуса си и да понесеш унижение и подигравки от останалите, няма да имаш нищо против, а ще си мислиш, че стига да си способен да практикуваш истината и да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Тези, които обичат истината, избират да я практикуват и да бъдат честни хора. Това е правилният път и той е благословен от Бог. Какво избира човек, ако не обича истината? Избира да прибягва до лъжи, за да запази репутацията, статуса, достойнството и външния блясък на почтеността си. Ще предпочете да бъде измамен човек и да бъде възненавидян и отхвърлен от Бог, отколкото да практикува истината. Именно такива хора изпитват неприязън към истината и отхвърлят Бог. Те избират собствената си репутация и статус и искат да са измамни хора. Не се интересуват от това дали Бог е доволен и дали ще ги спаси. Могат ли все пак такива хора да бъдат спасени от Бог? Категорично не може, защото са избрали грешния път. Те могат да живеят само с лъжи и мамене; могат само да прекарват мъчителни дни на изричане на лъжи, които после прикриват, и всеки ден си блъскат главата, за да се оправдават. Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да поддържаш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството си и лустрото на почтеност, но по-лошото е, че пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек. Дори в конкретния момент да успееш да поддържаш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си се отказал от истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и вечно съжаление. Измамните хора никога няма да прозрат това.

Имате ли в момента път към това да бъдете честни хора? Трябва да изследвате всяка своя дума и действие в живота си; само тогава можете да засечете повече от лъжите, които изричате, и повече от измамата, в която се въвличате, и да опознаете собствения си измамен нрав. Тогава трябва да погледнете как честните хора практикуват и преминават през това и да извлечете известен опит и поуки от тях. Трябва също така да практикувате приемане на Божията внимателна проверка във всички неща и често да идвате пред Бог, за да се молите и да общувате с Бог. Да кажем, че току-що си изрекъл лъжа — веднага осъзнаваш: „Част от това, което току-що казах, не беше точно. Трябва веднага да си призная това и да се поправя, и да уведомя всички, че това, което току-що казах, беше лъжа“. Ти се поправяш на момента. Ако винаги се поправяш и практикуваш по този начин, това ще се превърне в навик; ако след това някога отново изречеш лъжа, без да се поправиш, вътрешно ще почувстваш безпокойство и Бог ще ти помогне да се държиш правилно. Като известно време практикуваш и преживяваш по този начин, ще започнеш да лъжеш по-малко, в твоите думи и действия ще има все по-малко примеси и ще ти бъде все по-лесно да практикуваш това да бъдеш честен човек. По този начин ще бъдеш пречистен. Такъв е пътят към това да бъдеш честен човек. Трябва да се променяш постепенно, малко по малко. Колкото повече се променяш, толкова по-добър ще ставаш; колкото повече се променяш, толкова повече ще бъдеш способен да изричаш честни думи и ще престанеш да лъжеш. Това е правилното състояние. Всички покварени хора споделят един и същ проблем: знаят как да лъжат по природа и им е трудно да споделят най-съкровените си мисли или да говорят правдиво. Дори и да искат да кажат истината, просто не могат да я изрекат. Всички хора вярват в сърцата си, че да бъдеш честен е глупаво и показва липса на прозорливост — те мислят, че само глупаците говорят откровено и че ако човек казва каквото му е на ума, като разкрива тези неща пред всички, най-вероятно ще претърпи загуби, и че другите няма да искат да общуват с него, че всички презират такива хора. Вие бихте ли презрели такъв тип човек? Това ли е вашият възглед? (Преди да повярвам в Бог, презирах такива хора, но сега им се възхищавам и смятам, че е по-добре да се живее прост, честен живот. Живеейки по този начин, човек не усеща такава голяма тежест на сърцето си. Иначе, след като изречеш лъжа пред някого, трябва да я прикриваш и в крайна сметка все повече влошаваш ситуацията, и рано или късно лъжата бива разкрита.) Изричането на лъжи и въвличането в измама са идиотско поведение. Много по-умно е просто да се каже истината и да се говори от сърце. Вече всеки може да разбере този въпрос. Ако все още мислиш, че лъжата и въвличането в измама са знак за наличие на заложби и прозорливост, тогава ти си невероятно глупав и упорит и ти липсва дори и най-малката частица от истината. Ако си стигнал до тази възраст и все още вярваш, че измамните хора са най-умните, а честните хора са все глупаци, това означава, че си абсурден човек, който не може да прозре нищо. Въпреки че като хора всички са еднакви, някои хора практикуват да бъдат честни всеки ден и се чувстват толкова щастливи и ненапрегнати; те се чувстват свободни и освободени в сърцата си. Не им липсва нищо и живеят по-удобен живот. Всички се наслаждават на общуването с такива хора и те наистина трябва да бъдат обект на възхищение от страна на всички. Това се нарича да знаеш как да живееш. Има някои идиоти, които си мислят: „Този човек винаги казва истината и беше кастрен, нали? Пада му се! Виж мен — крия истинските си мисли, не говоря за тях и не ги разкривам, така че не съм бил кастрен, не съм претърпял загуби и не съм станал за смях пред всички. Прекрасно е! Винаги крия истинските си мисли и не говоря честно с никого — никой не знае какво си мисля вътрешно. Това се нарича да си по-висш; това е най-интелигентният подход“. И все пак всеки може да види, че тези хора са най-измамните и най-непроницаемо хитрите; другите хора са нащрек около тях и стоят на разстояние от тях. Никой не иска да бъде приятел с измамни хора. Не са ли това фактите? Ако някой е откровен и често казва истината, и е способен да води сърдечни разговори с други хора, и няма намерение да навреди на никого, въпреки че понякога може да направи някаква тъпотия от глупост, всички признават, че той е добър човек, и всички са готов да общуват с него. Можеш да извлечеш ползи от общуването с добри и честни хора и това ти осигурява чувство за сигурност — това е всеобщо признат факт. Вярващите в Бог, които могат да се стремят към истината и да бъдат честни хора, са не само обичани от другите в църквата, но и от Бог. Щом придобият истината, те притежават истинско свидетелство и са способни да получат Божието одобрение. Не са ли те най-благословените от всички хора? Онези, които разбират някои истини, могат да видят ясно това. В своите постъпки ти трябва да бъдеш добър човек, честен човек, човек, който притежава истината; по този начин не само ще бъдеш обичан от другите, но и ще бъдеш благословен от Бог. Независимо колко добро може да бъде поведението на някого, който следва светските тенденции, той все пак не е добър човек. Ако някой не разбира това, той е твърде глупав; дори и сега той все още не разбира истината. Всички онези, които наистина разбират истината, избират да вървят по правия път в живота, да следват Бог и да бъдат честни хора. Само като прави това, човек може да постигне спасение — това са най-умните от всички хора.

Като човек, който вярва в Бог и върви по правилния път в живота, най-малкото трябва да живееш с достойнство и да имаш човешко подобие, трябва да се държиш по такъв начин, че другите да те намират за надежден и да те ценят, трябва да направиш така, че другите да чувстват, че има съдържание в твоя характер и почтеност, че изпълняваш всичко, което казваш, и че държиш на думата си. Трябва да постъпваш по такъв начин, че хората да те оценяват, като казват, че ти със сигурност ще държиш на думите си, че със сигурност ще направиш това, което обещаваш, и че ти определено ще изпълниш това, което ти е поверено, съвестно и с цялото си сърце, и така, че да удовлетвориш напълно човека, който ти е поверил задачата. Това не е ли човек, който държи на думата си? Подобни хора не живеят ли с достойнство? (Да.) Има някои хора, на които никой не би посмял да повери нищо. Дори когато другите им поверяват неща, това е, защото няма по-подходящ на разположение и те са единственият вариант, а и все пак трябва да се намери някой, който да ги наглежда. Що за човек е това? Това човек с достойнство ли е? (Не.) Трябва да анализираш и да изследваш всичко, което казват, да отгатваш какво наистина имат предвид по техния тон и да търсиш потвърждение и проверка от хората около себе си. Когато направят някаква забележка или говорят за нещо, думите им имат почти нулева достоверност. Нещото, за което говорят, може да съществува, но те или са го преувеличили, или са го омаловажили, или може изобщо да не съществува и те просто да си го измислят. А защо си измислят неща? Защото искат да измамят хората, да накарат хората да ги виждат като брилянтни и способни; това е тяхната цел. Другите харесват ли подобни личности? (Не.) Колко не ги харесват? Хората намират такива личности за отблъскващи и ги презират — и дори може да чувстват, че би било по-добре никога повече да не ги виждат. След като прекараш известно време с такъв човек, можеш да доловиш проблемите му и не се доверяваш на това, което казва, или на нещата, които прави. Когато го видиш, просто водиш празни приказки за външни въпроси като начин да размените любезности и да го отпратиш. Дори когато тези хора казват истината, другите не им вярват. Такъв човек е напълно безполезен и низък; никой не го цени. Когато постъпките на даден човек са достигнали тази точка, има ли той някакво достойнство? (Не.) Никой не му поверява нищо, никой не му се доверява, никой не разголва сърцето си пред него и никой не вярва на думите му — хората просто слушат и не правят нищо повече. Когато тези личности казват: „Този път казвам истината“, никой не е склонен да им вярва или да им обръща каквото и да било внимание. Хората си мислят: „Не всичко, което казвам, е лъжа, нали?“, хората отговарят: „Не ми се занимава да анализирам дали това, което каза, е истина или лъжа. Толкова е изтощително да слушам приказките ти. Трябва да анализирам и изследвам мотивите и намеренията ти, а това е просто твърде затрудняващо. Можех да използвам времето, което отделих за тези действия, за да размишлявам върху някой откъс от Божиите слова или да се науча да пея някой химн и всъщност щях да извлека някаква полза от тези неща. От разговора с теб не мога да извлека нищо полезно. Нито една от думите ти не е правдива и не искам да взаимодействам с теб“. Те изоставят такива хора ей така. В днешно време често ще чуете невярващи да казват: „Искаш ли да чуеш истината или предпочиташ да чуеш лъжа?“. Никой не иска да слуша лъжи. Така че тези, които винаги лъжат и увъртат, са най-низшите хора. Те са безполезни. Никой не иска да им обръща никакво внимание, никой не иска да общува с тях, още по-малко да разголва сърцето си пред тях или да им бъде приятел. Имат ли такива хора някаква почтеност или някакво достойнство? (Не.) Всеки, който срещне такива хора, ще бъде отблъснат от тях; те са напълно ненадеждни в своите думи и действия — такива личности изобщо нямат никаква тежест. Имат ли въобще някакъв характер или почтеност? Изобщо нямат. Хората биха ли ги харесвали и уважавали, ако бяха надарени и талантливи? (Не.) И така, какво е необходимо, за да могат хората да се разбират помежду си? Това, което е необходимо, е да имат характер, почтеност, достойнство и да бъдат хора, пред които другите могат да разкрият сърцата си. Хората с достойнство имат известна индивидуалност и понякога не се разбират с другите, но те са честни и в тях няма неискреност или измама. В крайна сметка другите ги ценят високо, защото са способни да практикуват истината, честни са, имат достойнство, почтеност и характер, никога не се възползват от другите, помагат на хората, когато са в беда, отнасят се към тях по съвест и с разум и никога не ги преценяват прибързано. Когато оценяват или обсъждат някого, всичко, което казват, е точно, те излагат това, което знаят, и не приказват за това, което не знаят, не украсяват и думите им могат да служат като доказателство или за справка. Когато говорят и действат, хората, които притежават характер, често са практични и заслужават доверие. Никой не цени хората, които нямат характер, и никой не обръща внимание на думите и действията им, нито ги приема сериозно, нито им се доверява. Това е така, защото изричат твърде много лъжи и произнасят твърде малко правдиви думи, защото им липсва искреност, опитват се да заблудят и измамят всеки, с когото взаимодействат или вършат нещо за него, и никой не ги харесва. Открили ли сте някой, който според вас заслужава доверие? Смятате ли, че самите вие заслужавате доверието на другите хора? Могат ли другите хора да ви се доверят? Ако някой те попита за положението на друг човек, не бива да оценяваш и съдиш този човек според собствената си воля и думите ти трябва да са обективни, точни и съгласно фактите. Трябва да говориш за онова, което разбираш, и да не приказваш за неща, които не можеш да видиш ясно. Трябва да си справедлив и безпристрастен спрямо този човек. Това е отговорният начин за действие. Ако само преценяваш въз основа на наблюдения на повърхностни явления, тогава не бива сляпо да отсъждаш за този човек и със сигурност не бива да го съдиш. Трябва предварително да кажеш: „Това е само моя преценка“, или „Това е само моето усещане“. Така думите ти ще бъдат относително обективни, а след като чуе казаното от теб, другият човек ще може да долови честността в думите ти и справедливото ти отношение и ще може да ти се довери. Сигурни ли сте, че можете да постигнете това? (Не.) Това доказва, че не сте достатъчно честни към другите и че ви липсва искреност и честно отношение в начина, по който се държите и боравите с делата. Да речем, че някой те попита: „Имам ти доверие; какво мислиш за този човек?“. А ти отговориш: „Наред е“. Той пита: „Можеш ли да дадеш повече подробности?“. А ти казваш: „Държи се добре, готов е да плати цена, когато изпълнява дълга си, и се разбира с другите“. Има ли практическо доказателство в някое от тези три твърдения, което да послужи за свидетелство? Не. Може ли да ти се вярва? (Не.) Никое от тези три твърдения не съдържа каквито и да било подробности — те са просто твърде общи, празни, нехайни думи. Ако току-що се беше запознал с този човек и кажеше, че той е наред въз основа на външния му вид, това би било нормално. Но ти си поддържал контакт с него известно време и би трябвало да си в състояние да откриеш някои съществени проблеми, свързани с него. Хората искат да чуят каква е твоята оценка и какво е мнението ти за този човек в дълбините на сърцето ти, но ти не казваш нищо истинско, решаващо или ключово, затова хората няма да ти се доверяват и повече няма да искат да общуват с теб.

Когато си взаимодействаш с братята и сестрите, трябва да разголиш сърцето си пред тях и взаимно да се разбирате с тях, за да е от полза това за теб. Когато изпълняваш дълга си, е още по-важно да разголиш сърцето си и взаимно да се разбирате с братята и сестрите; едва тогава ще си сътрудничите хармонично с тях. Но ако някой не разголи сърцето си пред теб, ако не е човек, който приема истината, ако вместо това е много измамен човек, тогава ще е глупаво ти да разголваш сърцето си пред него и ако го направиш, това лесно може да създаде неприятности. Трябва да следваш принципи в своя начин на взаимодействие с братята и сестрите. Трябва да разголваш сърцето си и просто да се разкриваш пред хора, които вярват истински в Бог и са способни да приемат истината. Ако разголиш сърцето си пред зли хора и неверници, тогава си глупав и невеж, и ти липсва мъдрост. Трябва да разголваш сърцето си само пред братята и сестрите, които истински вярват в Бог и могат да приемат истината. Измамните хора, обърканите хора, злите хора и неверниците — хората, които са лишени от всякакво приемане на истината — не са братя и сестри. Каквото и да правиш, не разголвай сърцето си пред тях. Да разголиш сърцето си пред тях е като да го разголиш пред дяволи и в крайна сметка вероятно ще е причина да станеш жертва на техните интриги и капани. Сред водачите и работниците има лъжеводачи и лъжеработници, а сред вярващите има лъжевярващи и неверници. Сред тези хора няма братя и сестри, затова каквото и да правиш, не се отнасяй с тях като с такива. Само онези, които са добросърдечни и обичат истината, които могат да приемат истината и да я прилагат на практика, са братя и сестри и когато си взаимодействаш с тези истински братя и сестри, трябва да разголваш сърцето си пред тях, просто трябва да се разкриваш пред тях и само тогава за вас ще е възможно да се обичате и да си сътрудничите хармонично, докато изпълнявате добре дълга си. Понякога, когато двама души си взаимодействат, техните индивидуалности се сблъскват или семейната им среда, произходът или икономическото положение не съвпадат. И все пак, ако тези двама души могат да разголят сърцата си един пред друг, да бъдат напълно открити за проблемите си и да общуват без лъжи или измами, и са способни да покажат сърцата си един на друг, тогава по този начин те ще могат да станат истински приятели, което означава да станат близки приятели. Може би, когато другият човек има трудност, той ще потърси теб и никой друг и ще се довери само на теб да му помогнеш. Дори ако го упрекнеш, той няма да го приеме присърце, защото знае, че си честен човек с искрено сърце. Вярва ти, затова независимо какво му казваш или как се държиш с него, той ще може да разбере. Можете ли да бъдете такива хора? Такива хора ли сте? Ако не, тогава не си честен човек. Когато си взаимодействаш с другите, първо трябва да ги накараш да възприемат твоето вярно сърце и откровеност. Ако по време на общата ви работа и разговори, и контактите с други хора нечии думи са нехайни, шаблонни, любезни, ласкателни, безотговорни и основани на фантазии или ако той просто говори, за да спечели благоразположението на други хора, тогава думите му не съдържат нищо реално и изобщо не са искрени. Това е неговият начин на взаимодействие с другите, независимо кои са те. Такъв човек няма честно сърце. Това не е честен човек. Да кажем, че някой е в негативно състояние и ти каже от сърце: „Кажи ми точно защо съм толкова негативен. Просто не мога да разбера!“. И да предположим, че ти действително разбираш проблема му в сърцето си, но не му казваш, а вместо това изричаш: „Няма нищо. Ти не си негативен, и аз се чувствам така“. Тези думи са голяма утеха за човека, но твоето отношение не е искрено. Ти си нехаен с него. За да го успокоиш и утешиш, ти си се въздържал да говориш честно с него. Не му помагаш чистосърдечно и не излагаш ясно проблема, така че да може да изостави негативността си. Не си направил това, което трябва да направи един честен човек. Само и само за да се опиташ да го утешиш и да си гарантираш, че между вас няма да възникне отчуждение или конфликт, ти си бил нехаен с него — а да си честен човек не е това. И така, когато срещнеш такава ситуация, как трябва да практикуваш, за да бъдеш честен човек? Трябва да му кажеш за проблема, който си видял и ясно си идентифицирал: „Аз съм имал подобни преживявания. Виж дали това, което казвам, е правилно, или погрешно. Ако е погрешно, не си длъжен да го приемаш. Ако е правилно, се надявам, че ще го приемеш. Ако думите ми те наранят, надявам се, че можеш да ги приемеш от Бог. Намерението и целта ми са да ти помогна. Аз виждам проблема ясно: чувстваш, че си унизен и никой не гали твоето его, мислиш, че всички останали те гледат отвисоко, и смяташ, че ти си понесъл удар и никога не си бил толкова онеправдан, затова не можеш да го приемеш и ставаш негативен. Ти какво мислиш — така ли е наистина?“. И като чуе това, той чувства, че наистина е така. Действително именно това е в сърцето ти, но ако избереш да не бъдеш честен човек, няма да го кажеш. Ще кажеш: „И аз често ставам негативен“, и когато другият човек чуе, че всеки става негативен, той си мисли, че е нормално да бъде негативен, и така няма да търси истината, за да преодолее това. В крайна сметка той не загърбва своята негативност. Ако избереш да бъдеш честен човек и му помогнеш с честно отношение и честно сърце, можеш да му помогнеш да разбере истината и да загърби своята негативност.

Практиката да бъдеш честен човек включва много области. Тоест критерият за честен човек не се постига само със съсредоточаване в една област; преди да можете да бъдете честни, трябва да отговаряте на критериите в много области. Някои хора винаги смятат, че за да са честни, трябва само да не лъжат. Правилно ли е това мнение? Дали под честен се подразбира единствено това да не лъжеш? Не, отнася се и до още няколко области. Първо, пред каквото и да си изправен, независимо дали става дума за нещо, което си видял с очите си, или за нещо, което някой друг ти е казал, дали става дума за общуване с хора, или за решаване на проблем, дали касае дълг, който трябва да изпълниш, или нещо, което Бог директно ти е поверил, винаги трябва да подхождаш към него с честно сърце. Как трябва човек да практикува подхождане към нещата с честно сърце? Казвай това, което мислиш, и говори честно; не говори празни, шаблонни или приятно звучащи думи, не казвай ласкателни или лицемерни лъжи, а изричай думите, които са в сърцето ти. Това означава да бъдеш честен човек. Да изразяваш истинските мисли и възгледи, които са в сърцето ти — това трябва да правят честните хора. Ако никога не казваш какво мислиш, а думите остават заровени в сърцето ти, и това, което казваш, винаги е в противоречие с мислите ти, това не е начинът, по който постъпва честният човек. Да предположим например, че не изпълняваш добре дълга си и когато хората те питат какво става, ти отговаряш: „Искам да изпълнявам дълга си добре, но по различни причини не съм успявал“. Всъщност в сърцето си знаеш, че си бил нехаен и че не си вложил сърцето си в своя дълг, но не казваш истината. Вместо това намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината и да избегнеш отговорността. Това поведение на честен човек ли е? (Не.) Заблуждаваш хората и ти се разминава, като казваш това. Но същността на намеренията в теб и на това, което е вътре в теб, е покварен нрав. Ако не можеш да извадиш наяве нещата и намеренията вътре в теб и да ги анализираш, те не могат да бъдат пречистени — а това не е никак маловажно! Трябва да говориш честно: „Мотаех изпълнението на дълга си известно време. Бях нехаен и невнимателен. Когато съм в добро настроение, мога да положа известни усилия. Когато съм в лошо настроение, се отпускам и не искам да полагам усилия, а се отдавам на удобствата на плътта. Затова изпълнението на дълга ми не даде голям резултат. През последните няколко дни правя обрат и се опитвам да дам всичко от себе си, да подобря ефективността си и да изпълнявам добре дълга си“. Това е да говориш от сърце. Другият начин на говорене не беше от сърце. Заради страха си от кастрене, от това, че хората ще разберат за твоите проблеми и ще те държат отговорен, си намерил всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината, като първо накараш останалите да спрат да говорят за ситуацията, а след това избягваш отговорността, за да не бъдеш кастрен. Това е източникът на лъжите ти. Колкото и да говорят лъжците, част от казаното от тях определено е истинско и вярно. Но някои ключови неща, които изрекат, ще съдържат известна доза лъжа и известна доза техни мотиви. Затова е много важно да се разпознава истината от лъжата. Това обаче не е лесно да се постигне. Част от казаното ще бъде опетнено и нечисто, част ще съответства на действителността, а друга част ще ѝ противоречи; трудно е да се разграничи истината от лъжата, когато фактите и измислиците се смесят така. Такива хора са най-измамни и най-трудно се разпознават. Ако не могат да приемат истината и да практикуват това да бъдат честни хора, те със сигурност ще бъдат отстранени. Тогава кой път трябва да изберат хората? Кой път е пътят за практикуване на един честен човек? Трябва да се научите да казвате истината и да можете да бъдете открити и да общувате за истинските си състояния и за действителните си проблеми. Така практикуват честните хора и това е правилният начин да се практикува. Всички онези, които притежават съвест и разум, са готови да се опитат да бъдат честни хора. Само като е честен, човек може да изпита истинска радост и мир и само ако практикува истината, за да постигне покорство пред Бог, може да се радва на истинско щастие.

Много практически проблеми възникват, докато хората преживяват това да са честни. Понякога говорят, без да мислят; допускат моментна грешка в мислите си и, водени от грешно намерение или цел или от суета и гордост, изричат лъжа. Затова трябва да продължат да изричат все повече и повече лъжи, за да я прикрият. В крайна сметка в сърцата им няма мир, но те не могат да върнат тези лъжи назад, липсва им смелост да поправят грешките си, да признаят, че са излъгали, и така грешките им продължават. Винаги след това им се струва, че камък притиска сърцето им; те все искат да намерят възможност да се изповядат, да признаят грешката си и да се покаят, но никога не могат да го приложат на практика. Накрая го обмислят и си казват: „Ще го компенсирам, като изпълнявам дълга си в бъдеще“. Все казват, че ще компенсират, но никога не го правят. Не е толкова просто, колкото просто да се извиниш, след като си изрекъл лъжа. Можеш ли да компенсираш вредата и последиците от говоренето на лъжи и участието в измами? Ако, при огромна омраза към себе си, си способен да практикуваш покаяние и никога повече да не лъжеш и мамиш, тогава би могъл да получиш Божията търпимост и милост. Ако говориш сладки приказки и кажеш, че ще се реваншираш за лъжите си в бъдеще, но не се покаеш истински и след това продължиш да лъжеш и мамиш, то ти упорито отказваш да се покаеш и със сигурност ще бъдеш отстранен. Хората със съвест и разум трябва да осъзнаят следното: след като си изрекъл лъжи и си мамил, не е достатъчно само да мислиш как да се поправиш; най-важното е, че трябва наистина да се покаеш и трябва да прилагаш истината на практика и да свидетелстваш. Ако искаш да бъдеш честен, тогава трябва да решиш проблема с лъжата и измамата. Трябва да казваш истината и да правиш практични неща. Понякога казването на истината ще доведе до това да бъдеш засрамен и да те кастрят, но ти ще си практикувал истината и да се покориш на Бог дори само веднъж, да удовлетвориш Бог дори само веднъж, си струва напълно; това ще бъде нещо, което ти носи утеха. Във всеки случай, най-накрая ще си успял да практикуваш честност, най-накрая ще си успял да кажеш какво е в сърцето ти, без да се опитваш да издребняваш или да се оправдаваш, а това е истинско израстване. Независимо дали те кастрят или те освобождават, ти ще се чувстваш непоколебим в сърцето си, защото не си излъгал; ще разбереш, че тъй като не си изпълнил дълга си правилно, с право си бил кастрен и отстранен, за да поемеш отговорност за това. Това е положително психическо състояние. Но какви ще са последствията, когато мамиш? След като си измамил, как ще се чувстваш в сърцето си? Притеснен; все ще чувстваш грях и поквара в сърцето си, все ще се обвиняваш: „Как можах да излъжа? Как можах отново да измамя? Защо съм такъв?“. Ще се чувстваш така, сякаш не можеш да вдигнеш главата си високо, сякаш твърде много се срамуваш, за да се изправиш пред Бог. Особено когато си благословен от Бог, когато получаваш Божията благодат, милост и снизходителност, още по-силно чувстваш, че е срамно да се мами Бог и в сърцето си изпитваш по-силно чувство на укор и си лишен още повече от покой и радост. Какъв проблем показва това? Маменето е разкриване на покварен нрав, това е да се бунтуваш срещу Бог и да Му се съпротивляваш, и затова то ще ти донесе голяма болка. Когато лъжеш и мамиш, може да смяташ, че си говорил много умно и тактично и че не си издал никакви малки улики — но по-късно укорът и обвинението, които чувстваш в сърцето си, могат да те преследват през целия ти живот. Ако умишлено и съзнателно лъжеш и мамиш, и дойде ден, когато осъзнаеш сериозността на това, то ще прониже сърцето ти като бодил. Винаги ще искаш да намериш удобен случай да се реваншираш — именно това трябва да направиш — освен ако нямаш съвест, никога не си живял според съвестта си, нямаш човешка природа и не те е грижа за почтеност или достойнство. Ако имаш дори малко будна съвест и малко почтеност и достойнство, когато осъзнаеш, че лъжеш и мамиш, ще почувстваш това свое поведение като срамно, позорно и долно и ще презираш и ненавиждаш себе си, и ще отхвърлиш пътя на лъжите и измамата, и ще се стремиш да бъдеш честен. Подобните на Сатана нямат съвестта и разума на нормалната човешка природа. Те не осъзнават всички лъжи, които изричат, и не се притесняват от тях. Дори имат и теоретична основа за лъжите си, а именно, че без лъжи не могат да се постигнат велики подвизи. Затова упорито отказват да се покаят. Хората със съвест и разум са различни. Те само са били подложени на покварата на Сатана и макар да разкриват покварен нрав, те не са зли хора, имат понятие за съвест, изпитват потребностите на нормалната човешка природа, имат инстинкт и нужда да обичат доброто, справедливото и положителното. Ето защо, когато почувстват, че съвестта им ги обвинява, те са способни да се самоанализират и да се покаят истински. Сатана е изключително зъл. Не харесва положителните и добрите неща, а в природата му има само тъмни и зли, покварени и злонамерени неща. Той няма човешка природа, не изпитва потребностите на нормалната човешка природа и няма никакво понятие за съвест. Но хората са различни. Те са сътворени от Бог и имат съвест и разум. Хората със съвест осъзнават със сърцата си. Когато се опитват да измамят Бог или други хора, те чувстват обвиненията и упреците на съвестта си, а от тях ги боли. Когато човек изпита тази болка, когато се обвинява и упреква, съвестта му започва да осъзнава. Той разбира, че хората трябва да бъдат честни и че трябва да вървят по пътя на стремежа към истината. Добре е, когато изпитат тази потребност. Упреквате ли се сега, когато лъжете и мамите? (Да.) Това, че се упреквате, доказва, че имате някакво понятие за съвест и че още има някаква надежда за вас. Това е минималното ниво на осъзнаване и вид поведение, което трябва да притежавате, за да постигнете спасение. Ако съвестта ви не изпитва угризения, това е проблем и означава, че не притежавате човешка природа. Сега знаете ли как да се покаете, след като сте лъгали и мамили другите? Какво ще последва, ако упорито отказвате да се покаете? Изкуплението ви ще е невъзможно. Вече всички виждате, че Бог ще спаси хората, които притежават съвест, разум, потребностите на нормалната човешка природа, способността да различават доброто от злото, любовта към положителното и доброто, омразата към злото и способността да приемат истината. Такива хора могат да бъдат спасени.

30 ноември 2017 г.