Божието изискване към хората да бъдат честни е най-същественото нещо. За съжаление, мнозина не го разбират и пренебрегват въпроса за това да си честен човек. Ако хората наистина разбираха Божието дело, щяха да знаят, че след като Той завърши Своето дело на правосъдието в последните дни, само онези честни хора, които са били пречистени от покварения си нрав и са се отървали от своите измами и лъжи, ще получат спасение от Него и ще бъдат пригодни да влязат в Неговото царство. Ако след много години вяра в Бог хората все още са изпълнени с лъжи и измами, ако не могат искрено да отдадат всичко на Бог и винаги изпълняват задълженията си нехайно, те със сигурност ще бъдат отритнати от Него. Какъв ще бъде изходът за тях? Те със сигурност ще бъдат премахнати от църквата и отстранени. Днес, когато вижда как Божието дело стига до този етап, човек си спомня как Бог постоянно призоваваше човека да бъде честен. Това е от огромно значение. То не е казано просто току-така и толкоз — то е пряко свързано с това дали човек може или не може да постигне спасение и да оцелее, както и с изхода за всеки човек и крайната му цел. Следователно, може да се каже със сигурност, че само ако се отърве от измамния си нрав и стане честен, човек може да изживее нормална човешка природа и да постигне спасение. Онези, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но все още извършват измами, са обречени да бъдат отстранени.

Сега всички Божии избраници практикуват изпълнение на дълга си, а Бог се възползва от това, че хората изпълняват дълга си, за да усъвършенства една група от хора и да отстрани друга. Ето защо именно изпълнението на дълг е това, което разкрива всеки тип човек, и всеки тип измамен човек, неверник и зъл човек е разобличен и отстранен докато изпълнява дълга си. Хората, които изпълняват дълга си предано, са честни хора; тези, които постоянно са нехайни, са измамни, лукави хора, те са неверници; а онези, които причиняват прекъсвания и смущения в изпълнението на дълга си, са зли хора и антихристи. В момента при много от хората, които изпълняват дълга си, все още съществува широк кръг от проблеми. Някои хора винаги са много пасивни в изпълнението на дълга си, винаги седят и чакат, и разчитат на другите. Каква нагласа е това? Това е безотговорност. Божият дом ти е определил да изпълняваш даден дълг, но ти размишляваш над него с дни, без да свършиш никаква конкретна работа. Никъде те няма на работното място и хората не могат да те намерят, когато имат проблеми, които трябва да разрешат. Не поемаш бреме за тази работа. Ако някой водач те попита за нея, какво ще му кажеш? В момента не вършиш никаква работа. Добре осъзнаваш, че тази работа е твоя отговорност, но не я вършиш. Какво изобщо си мислиш? Не го ли правиш, защото не си способен за нея? Или просто си жаден за комфорт? Какво отношение имаш към своя дълг? Говориш само за думи и доктрини и казваш само приятно звучащи неща, но не вършиш никаква практическа работа. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си, трябва да подадеш оставка. Не заемай позицията, без да правиш нищо. Не нанася ли това вреда на Божиите избраници и не компрометира ли работата на църквата? По начина, по който говориш, изглежда, че разбираш от всякакви доктрини, но когато от теб се поиска да изпълниш дълг, ти си нехаен и изобщо не си добросъвестен. Това искрено отдаване на всичко на Бог ли е? Не си искрен, когато става въпрос за Бог, но се преструваш на такъв. Способен ли си да Го измамиш? По начина, по който обикновено говориш, изглежда, че имаш толкова голяма вяра. Иска ти се да си стожер на църквата и нейна опора. Когато обаче изпълняваш дълг, си по-безполезен от кибритена клечка. Не е ли това мамене на Бог с широко отворени очи? Знаеш ли какво ще последва от това, че се опитваш да измамиш Бог? Той ще те отритне и ще те отстрани! В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — само дай на човека дълг, и много скоро ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не. Тези, които обичат истината, могат да изпълняват дълга си искрено и да поддържат делото на Божия дом; тези, които не обичат истината, ни най-малко не поддържат делото на Божия дом — те са безотговорни в изпълнението на задълженията си. Това веднага става ясно за проницателните. Никой, който изпълнява дълга си зле, не обича истината, нито пък е честен човек; всички такива хора ще бъдат разкрити и отстранени. За да изпълняват дълга си добре, хората трябва да имат чувство за отговорност и чувство за бреме. Така работата определено ще бъде свършена подобаващо. Тревожно е само когато човек няма чувство за бреме или отговорност, когато трябва да бъде подканван за всичко, когато винаги е нехаен и се опитва да прехвърли вината на друг, когато възникнат проблеми, което води до забавяне на решаването им. Може ли в такъв случай работата да бъде свършена добре? Може ли такова изпълнение на техния дълг да доведе до резултати? Те не искат да изпълнят нито една от задачите, уредени за тях, и когато видят, че някой друг има нужда от помощ в работата си, не му обръщат внимание. Вършат нещо дребно само когато им наредят, само когато ножът е опрял до кокала и нямат избор. Това не е изпълнение на дълг, а наемен труд! Наемникът работи за работодател, взима дневна надница за всеки изработен ден и почасова надница за всеки изработен час. Той си чака заплатата. Опасява се да не би да свърши някоя работа, без шефът да забележи, страхува се да не би да остане невъзнаграден за нещо, което е изпълнил, и работи само за фасон, което значи, че у него няма никаква преданост. В повечето случаи не сте способни да отговорите, когато ви задават въпроси, свързани с работата. Някои от вас са се включили в нея, но никога не са попитали как върви тя или не са помислили внимателно за това. С оглед на вашите заложби и знания би трябвало да знаете поне нещо, защото всички вие сте участвали в тази работа. Тогава защо повечето хора не казват нищо? Възможно е наистина да не знаете какво да кажете — да не знаете дали нещата вървят добре, или не. Има две причини за това: едната е, че сте напълно безразлични и никога не сте се интересували от тези неща, а сте ги приемали само като задача, която трябва да се изпълни. Другата е, че сте безотговорни и не желаете да се интересувате за тези неща. Ако наистина те беше грижа и беше истински ангажиран, щеше да имаш мнение и гледна точка за всичко. Липсата на гледна точка или възглед често се дължи на безразличието и апатията, както и на това, че не поемате никаква отговорност. Не сте усърдни в дълга, който изпълнявате, не поемате никаква отговорност, не желаете да платите цена или да се ангажирате. Не полагате никакви усилия, нито желаете да изразходвате по-голяма енергия. Искате просто да сте един подчинен, което не се различава от начина, по който един невярващ работи за своя шеф. Подобно изпълнение на дълг не се нрави на Бог и не Му допада. То не може да срещне Неговото одобрение.

Веднъж Господ Исус каза: „Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 13:12). Какво е значението на тези думи? Те означават, че ако дори не изпълняваш собствения си дълг или работа или не им се посвещаваш, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое. Какво означава „да ти отнеме“? Как се чувстват хората от това? Може да се окаже, че не можеш да постигнеш това, което биха ти позволили твоите заложби и дарби, че не чувстваш нищо и си просто като един невярващ. Ето какво означава да ти бъде отнето всичко от Бог. Ако при изпълнението на дълга си проявиш небрежност, не платиш цена и не си искрен, Бог ще ти отнеме това, което някога е било твое, ще ти отнеме правото да изпълняваш дълга си, няма да ти даде това право. Тъй като Бог ти е дал дарби и заложби, но ти не си изпълнил дълга си както трябва, не си отдал всичко на Бог или не си платил цена и не си вложил сърцето си в това, Бог не само няма да те благослови, но и ще ти отнеме това, което някога си имал. Бог дарява хората с дарове, като им дава специални умения, интелигентност и мъдрост. Как трябва да използват тези неща? Ти трябва да посветиш специалните си умения, дарбите си, интелигентността и мъдростта си на своя дълг. Трябва да използваш сърцето си и да прилагаш всичко, което знаеш, всичко, което разбираш, и всичко, което можеш да постигнеш, за изпълнението на своя дълг. Като изпълнявате това, ще бъдете благословени. Какво означава да бъдеш благословен от Бог? Какво чувстват хората тогава? Че са били просветлени и напътствани от Бог и че имат път, когато изпълняват дълга си. На другите хора може да им се струва, че твоите заложби и нещата, които си научил, не биха могли да ти дадат възможност да свършиш нещата — но ако Бог работи и те просветлява, ще си способен не само да разбереш и да свършиш тези неща, но и да ги свършиш добре. Накрая дори ще се удивиш на себе си: „Преди не бях толкова умел, но сега у мен има още толкова много добри неща — всички те са положителни. Никога не съм изучавал тези неща, но сега изведнъж ги разбирам. Как така изведнъж станах толкова умен? Как така има толкова много неща, които мога да правя сега?“. Няма да сте способни да си го обясните. Това е просветлението и благословията на Бог. Така Бог благославя хората. Ако не усещате това, когато изпълнявате дълга си или вършите работата си, значи не сте благословени от Бог. Ако изпълнението на дълга ти винаги ти се струва безсмислено, ако ти се струва, че няма какво да се направи, и ако не можеш да се заставиш да дадеш своя принос, ако никога не получаваш просветление и смяташ, че нямаш никакъв интелект или мъдрост, които да използваш, тогава това означава неприятности. То показва, че нямаш правилния мотив или правилния път за изпълнението на дълга си и Бог не одобрява това, а твоето състояние е ненормално. Трябва да се изследваш: „Защо ми липсва път в моя дълг? Изучавал съм тази област и тя е в обсега на моята специализация — дори съм добър в нея. Защо се случва така, че когато се опитвам да приложа знанията си, не мога? Защо не мога да ги използвам? Какво става?“. Случайност ли е това? Тук има проблем. Когато Бог благослови някого, той става интелигентен и мъдър, проницателен по всички въпроси, а също и ревностен, бдителен и особено сръчен. Той ще притежава вещина и вдъхновение във всичко, което върши и ще си мисли, че всичко, което прави, е толкова лесно и че никаква трудност не може да му попречи — той е благословен от Бог. Ако на някого всичко му е много трудно, ако е непохватен, склонен да изопачава и невеж, каквото и да прави, ако не разбира нищо от това, което му се казва, тогава какво означава това? Това означава, че е лишен от Божието напътствие, както и от Божията благословия. Някои хора казват: „Аз много се старах. Тогава защо не виждам Божиите благословии?“. Ако само се стараеш и полагаш усилия, но не се стремиш да действаш според принципи, тогава само симулираш, че изпълняваш дълга си. Как изобщо би могъл да видиш Божиите благословии? Ако винаги си небрежен в изпълнението на дълга си и никога не си съвестен, няма да бъдеш просветлен или озарен от Светия Дух и няма да се ползваш от Божието напътствие или Неговото дело, и действията ти няма да дадат плод. Много е трудно да се изпълни добре даден дълг или да се реши добре даден въпрос, като се разчита на човешката сила и на усвояването на знания от хората. Всеки счита, че знае някои неща, че има някаква вещина, но не върши нещата добре и те винаги се объркват, което предизвиква коментари и присмех. Това е проблем. Някой може очевидно да не е кой знае какво, но да си мисли, че е вещ и да не отстъпва пред никого. Това е свързано с проблем в природата на човека. Онези, които не познават себе си, са все такива. Могат ли такива хора да изпълнят дълга си добре? Те не само че не са способни да изпълнят добре дълга си, но може и напълно да се провалят. Някои хора не могат да изпълняват добре никакъв дълг, но въпреки това винаги се опитват да заемат по-висши позиции и да командват другите. Такива хора не постигат нищо — те не са способни дори да разпространяват евангелието или да свидетелстват пред другите и нямат и една дума на общение, която да споделят за истината. Такива хора са съвсем голи, обеднели и жалки! Всички, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си безотговорно. „Ако някой води, аз го следвам и вървя, накъдето и да поведе. Ще направя всичко, което поиска от мен. Що се отнася до това да поема отговорността и да се загрижа или да се потрудя повече, да отдам цялото си сърце и всички сили на това, което върша — не съм готов на това“. Тези хора не искат да платят цената. Готови са само да полагат усилия, но не и да поемат отговорност. Това не е отношението, с което човек наистина изпълнява дълга си. Той трябва се да научи да взема присърце изпълнението на дълга си и съвестният човек може да го постигне. Ако никога не взима присърце изпълнението на своя дълг, значи няма съвест, а безсъвестните хора не могат да придобият истината. Защо казвам, че не могат да придобият истината? Те не знаят как да се молят на Бог и как да търсят просветлението на Светия Дух, не знаят как да се съобразяват с Божията воля, нито как да вложат сърце и душа в размисъл над Божиите слова, нито знаят как да търсят истината, как да се стремят да разберат Божиите изисквания и Неговата воля. Ето какво означава да не си способен да търсиш истината. Изпадате ли в състояния, при които, каквото и да се случва или какъвто и дълг да изпълнявате, често сте способни да се смирите пред Бог и да вложите сърцето си в размисъл над словата Му, в търсене на истината и в обмисляне на това как трябва да изпълните този дълг, за да съответства на Божията воля, и кои истини трябва да притежавате, за да го изпълните на задоволително ниво? Често ли търсите истината по този начин? (Не.) Да вземеш дълга си присърце и да си способен да поемеш отговорност изисква да страдаш и да платиш цена; не е достатъчно просто да говориш за това. Ако не вземеш дълга си присърце, а вместо това все искаш да полагаш труд, дългът ти определено няма да е изпълнен добре. Просто ще симулираш дейност и нищо повече, и няма да знаеш дали си изпълнил добре дълга си, или не. Ако го вземеш присърце, постепенно ще започнеш да разбираш истината, а ако не го направиш, няма да я разбереш. Когато вземеш присърце изпълнението на дълга си и стремежа към истината, постепенно ще започнеш да разбираш Божията воля, да откриваш собствената си поквара и недостатъците си и да овладяваш различните си състояния. Когато се съсредоточаваш единствено върху това да полагаш усилия, а не вземаш присърце самоанализирането си, няма да си способен да откриеш истинските състояния в сърцето си и безбройните си реакции и проявления на поквара в различни ситуации. Ще имаш много проблеми, ако не знаеш какви ще са последствията от неразрешените проблеми. Затова не е добре вярата ти в Бог да е объркана. Трябва да живееш пред Бог винаги и навсякъде. Каквото и да ти се случва, винаги трябва да търсиш истината и докато го правиш, трябва и да се самоанализираш и да знаеш какви са проблемите в състоянието ти, като веднага потърсиш истината, за да ги разрешиш. Само така можеш да изпълниш добре дълга си, без да отлагаш работата. Не само че ще си способен да изпълняваш добре дълга си, а най-важното е, че същевременно ще навлезеш в живота и ще си способен да промениш покварения си нрав. Само така можеш да навлезеш в истината реалност. Дали ще си способен да разбереш истината, ако това, върху което често размишляваш в сърцето си, не са въпроси, свързани с твоя дълг, или въпроси, които касаят истината, а вместо това се вкопчваш във външни неща и мислиш за делата на плътта? Ще си способен ли да изпълниш добре дълга си и да живееш пред Бог? Определено няма да си способен. Такъв човек не може да бъде спасен.

Да вярваш в Бог е да вървиш по правилния път в живота, а човек трябва да се стреми към истината. Това е въпрос на дух и на живот и е различно от стремежа на неверниците към богатство, слава и известност. Това са различни пътища. В работата си неверниците мислят как да вършат по-малко работа за повече пари и чрез какви съмнителни схеми да изкарат повече. По цял ден кроят как да забогатеят и да натрупат състояние и дори им хрумват безскрупулни средства за постигането на тази цел. Това е пътят на злото, пътят на Сатана и пътят, по който вървят неверниците. Пътят, по който вървят вярващите в Бог, е този на стремежа към истината и придобиването на живота; той е пътят на следването на Бог и на придобиването на истината. Как трябва да практикувате, за да придобиете истината? Трябва усърдно да четете, да практикувате и да преживявате Божиите слова — само след като го сторите, ще разберете истината. И когато разберете истината, трябва да помислите как да изпълнявате добре дълга си, така че да може да вършите нещата в съответствие с принципите, и как може да започнете да се покорявате на Бог. Това изисква практикуване на истината. Практикуването на истината не е нещо лесно. Трябва не само да търсите истината, но и да размишлявате и да разпознавате дали нямате погрешни идеи и представи, а ако съществуват проблеми, трябва да разговаряте за истината, за да ги разрешите. Когато разберете принципите на практикуване на истината, тогава можете да практикувате истината. А само като практикувате истината, можете да навлезете в истината реалност и да станете човек, който се покорява на Бог. Като практикувате и преживявате по този начин, ще промените нрава си и ще постигнете истината, без дори да го осъзнавате. Невярващите винаги се стремят към слава, придобивки и статус. В резултат на това те вървят по пътя на злото, като стават все по-порочни, все по-лукави и измамни, все по-пресметливи и склонни да заговорничат. Сърцата им стават все по-зли и те стават все по-неразгадаеми и озадачаващи — това е пътят на невярващите. Пътят на онези, които вярват в Бог, е точно обратният на него. Вярващите в Бог искат да се отделят от този зъл свят и от злото човечество. Те желаят да се стремят към истината и да се пречистят от покварата си. Сърцата им са уверени и спокойни само когато изживяват човешко подобие. Те искат да познаят Бог, да се боят от Него, да отбягват злото и да получат одобрението и благословията на Бог. Това търсят онези, които вярват в Бог. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години, ако действително разбираш истината и си се променил, колкото повече другите общуват с теб, толкова повече ще чувстват, че си честен — честен в речта си и честен в изпълнението на дълга си — човек, който е напълно открит, който няма какво да крие и който говори и действа по прозрачен начин. Чрез нещата, които изричаш, възгледите, които изразяваш, нещата, които вършиш, дълга, който изпълняваш, и чрез честното ти отношение, когато разговаряш с другите, хората могат да надникнат в сърцето ти и да видят как се държиш, какви са предпочитанията ти и какви цели преследваш. Те могат ясно да видят, че си добър и честен човек и че вървиш по правилния път. Това показва, че си се променил. Ако дълго време си вярвал в Бог и си изпълнявал дълг, но хората, с които общуваш, винаги чувстват, че не си открит в онова, което казваш, че възгледите ти са неясни, и не могат да видят ясно, че влагаш сърцето си в своите действия, ако постоянно чувстваш, че има неща, които криеш дълбоко в сърцето си, това показва, че си потаен човек, който знае как да се прикрива, да се маскира и да си създава образ. Ако дори след няколко години общуване с теб другите не са в състояние да разберат напълно сърцето ти и виждат само твоя темперамент и характер, а не твоя нрав или твоята същност, това показва, че все още живееш според сатанинския си нрав. Колкото си по-лукав, толкова повече това показва, че не си добър човек, че ти липсва човешка природа и че принадлежиш на дяволите и на Сатана. Ако не придобиеш никаква истина и поквареният ти нрав не се пречисти, колкото и години да вярваш в Бог, на човек като теб ще му бъде много трудно да постигне спасение. И ако въпреки умението ти да увърташ, да боравиш с думите, въпреки съобразителността ти, бързите ти реакции и умелото ти справяне с нещата, хората, които общуват с теб, винаги се чувстват неловко и могат да доловят, че не си надежден, не заслужаваш доверие и си неразгадаем, тогава си в беда. Това сочи, че изобщо не си се променил, докато си вярвал в Бог и че не вярваш истински в Него. Преживявали ли сте някаква истинска промяна във вярата си в Бог досега? Имате ли честно отношение, когато общувате с другите? Смятат ли другите, че си искрен? (Що се отнася до нещата, които са от непосредствена полза за мен, мога да лъжа и да мамя, но когато нямам пряка полза от тях, мога да говоря истината и да отворя малко сърцето си.) (Подбирам нещата, които казвам — някои казвам открито, но онези, спотаени дълбоко в сърцето ми, остават скрити. Когато общувам с другите, все още съм склонен да се прикривам и маскирам.) Това е случай, при който човек живее в покварения си нрав. Ако човек не се стреми към истината и не преодолява покварения си нрав, как може да се промени? Всички вие сте хора, които изпълняват дълг. Най-малкото, трябва да имаш честно сърце и да позволиш на Бог да види, че си искрен — само тогава можеш да постигнеш Божието просветление, озарение и напътствие. Най-същественото нещо е да приемеш внимателната Божия проверка. Независимо от това какви прегради съществуват между теб и другите хора, колко много цениш собствената си суета и репутация и какви намерения таиш, които не можеш да разкриеш непринудено, всички тези неща трябва постепенно да се променят. Стъпка по стъпка всеки човек трябва да се освободи от този покварен нрав и от тези трудности и да преодолее препятствията, които поквареният му нрав създава. Преди да преминеш през тези препятствия, дали сърцето ти е наистина честно спрямо Бог? Криеш ли и прикриваш ли неща от Него или се преструваш и Го мамиш? Трябва да си наясно по този въпрос в сърцето си. Ако носиш тези неща в сърцето си, трябва да приемеш внимателната Божия проверка. Не оставяй нещата на случайността и не казвай: „Не искам да отдам целия си живот на Бог. Искам да създам семейство и да живея собствения си живот. Надявам се, че Бог няма да ме проучва внимателно и да ме заклейми“. Ако криеш всички тези неща от Бог — т.е. намеренията, задачите, плановете и житейските цели, които таиш дълбоко в сърцето си — и ако криеш възгледите си за много неща и убежденията си относно вярата в Бог, тогава ще бъдеш в беда. Ако криеш тези безполезни неща и не търсиш истината, за да се справиш с тях, това показва, че не обичаш истината и че ти е трудно да я приемеш и придобиеш. Можеш да скриеш някои неща от другите хора, но не можеш да ги скриеш от Бог. Ако нямаш доверие в Бог, защо тогава вярваш в Него? Ако имаш някакви тайни и се притесняваш, че хората ще те гледат с пренебрежение, ако ги разкриеш, и нямаш смелост да ги изречеш открито, тогава можеш просто да се откриеш пред Бог. Трябва да се помолиш на Бог, като признаеш подлите намерения, които таиш относно вярата си в Него, нещата, които си сторил заради бъдещето и съдбата си, и как си се домогвал до слава и придобивки. Изложи всички тези неща пред Бог и Му ги разкрий. Не ги крий от Него. Независимо от това за колко хора е затворено сърцето ти, не затваряй сърцето си за Бог — трябва да отвориш сърцето си за Него. Това е най-малката степен на искреност, която трябва да притежават онези, които вярват в Него. Ако имаш сърце, което е отворено за Бог, а не e затворено за Него, и можеш да приемеш Неговата внимателна проверка, как ще гледа Той на теб? Въпреки че може да не се откриваш пред другите, ако можеш да се откриеш пред Бог, Той ще гледа на теб като на честен човек с честно сърце. Ако твоето честно сърце може да приеме Неговата внимателна проверка, то това е скъпоценно в Неговите очи и Той със сигурност има дело, което да извърши в теб. Например, ако си извършил нещо измамно спрямо Бог, Той ще те дисциплинира. Тогава трябва да приемеш Неговото дисциплиниране, бързо да се покаеш и да се изповядаш пред Него и да признаеш грешките си. Трябва да признаеш непокорството и покварата си, да приемеш Божието наказание и правосъдие, да познаеш покварения си нрав, да практикуваш според Неговите слова и искрено да се покаеш. Това е доказателство, че искрено вярваш в Бог и че имаш истинска вяра в Него.

За да практикуваш да си честен човек, първо трябва да се научиш да отваряш сърцето си за Бог и да отправяш прочувствени молитвени думи към Него всеки ден. Например, ако днес си изрекъл лъжа, която е останала незабелязана от другите хора, но ти е липсвала смелост да се разкриеш пред всички, най-малкото трябва да представиш пред Бог за размисъл грешките, които си изследвал и открил, и лъжите, които си изрекъл, и да кажеш: „О, Боже, отново излъгах, за да защитя собствените си интереси, и сгреших. Моля Те да ме дисциплинираш, ако отново излъжа“. Бог е доволен от такова отношение и ще го запомни. Може да се наложи да положиш големи усилия, за да се справиш с този покварен нрав да лъжеш, но не се безпокой, Бог е на твоя страна. Той ще те напътства и ще ти помага да преодоляваш тази повтаряща се трудност, като ти вдъхва смелост да изминеш пътя от това никога да не признаваш лъжите си до това да ги признаваш и да можеш откровено да се разкриваш. Не само ще признаваш лъжите си, но и ще можеш открито да разкриваш защо лъжеш и какви са намеренията и мотивите за лъжите ти. Когато се осмелиш да преодолееш тази пречка, да се измъкнеш от клетката и контрола на Сатана и постепенно да стигнеш до момента, в който вече няма да лъжеш, постепенно ще започнеш да живееш в светлината, с Божието напътствие и с Неговата благословия. Когато преодолееш препятствието на плътските ограничения и си способен да се покориш на истината, да се разкриеш откровено, да заявиш публично позицията си и да не изпитваш никакви резерви, ще бъдеш избавен и свободен. Когато живееш по този начин, не само хората ще те харесват, но и Бог ще бъде доволен. Макар че понякога все още може да допускаш грешки и да лъжеш и на моменти все още може да имаш лични намерения, скрити мотиви или егоистични и достойни за презрение постъпки и мисли, ще можеш да приемеш внимателната Божия проверка, да разкриеш пред Него своите намерения, действителното си състояние и покварения си нрав и да търсиш истината от Него. Когато си разбрал истината, тогава ще имаш път на практикуване. Когато твоят път на практикуване е правилен и ти се движиш в правилната посока, твоето бъдеще ще е красиво и светло. Така ще живееш със спокойно сърце, духът ти ще се подхранва и ще се чувстваш реализиран и удовлетворен. Ако не можеш да се освободиш от ограниченията на плътта, ако постоянно си възпиран от чувства, лични интереси и сатанински философии, ако говориш и действаш потайно и винаги се криеш в сенките, това означава, че живееш под властта на Сатана. Но ако разбереш истината, ако се освободиш от възпиранията на плътта и практикуваш истината, постепенно ще придобиеш човешко подобие. Ще бъдеш откровен и прям в думите и делата си и ще можеш да разкриваш своите мнения, идеи и грешките, които си направил, за да може всеки да ги види ясно. В крайна сметка хората ще те признаят за открит човек. Какво е открит човек? Това е човек, който говори изключително честно и чиито думи всички смятат за истина. Дори ако неволно излъже или каже нещо грешно, хората са способни да му простят, защото знаят, че това е било неумишлено. Ако осъзнае, че е излъгал или казал нещо погрешно, той се извинява и се поправя. Това е открит човек. Всички харесват такъв човек и му се доверяват. Нужно е да достигнеш това ниво, за да придобиеш Божието доверие и доверието на другите. Това не е елементарна задача — тя е най-високото ниво на достойнство, което човек може да притежава. Такъв човек има самоуважение. Ако не си способен да спечелиш доверието на другите хора, как можеш да очакваш да заслужиш доверието на Бог? Има хора, които водят непочтен живот, постоянно измислят лъжи и подхождат нехайно към задачите си. Те нямат ни най-малко чувство за отговорност, отказват да бъдат кастрени, винаги прибягват до примамливи доводи и предизвикват неприязън у всички, които се натъкнат на тях. Живеят без никакво чувство за срам. Могат ли те наистина да се считат за човешки същества? Хората, които се възприемат от другите като досадни и ненадеждни, са загубили напълно човешката си природа. Ако другите не могат да им се доверят, може ли Бог да им се довери? Ако другите таят неприязън към тях, може ли Бог да ги хареса? Той изпитва неприязън към такива хора. Той се отвращава от тях и те неминуемо ще бъдат отстранени. Човекът, като такъв, трябва да е честен и да спазва ангажиментите си. Независимо дали върши дела за другите или за Бог, човек трябва да спазва думата си. Когато човек е спечелил доверието на хората и може да задоволи и убеди Бог, тогава той е сравнително честен човек. Ако действията ви заслужават доверие, не само другите ще ви харесат, но и Бог със сигурност ще ви хареса. Ако си честен човек, можеш да угодиш на Бог и да живееш с достойнство. Затова честността трябва да е отправна точка в поведението на човека.

Коя е най-важната практика за честния човек? Това е актът на отваряне на сърцето му за Бог. Но какво означава да се отвориш? Това означава да споделяш с Него мислите, намеренията и нещата, от които се ръководиш, а след това да търсиш истината от Него. Бог вижда всичко изключително ясно, независимо от това, което разкриваш. Ако можеш да изразиш чувствата си пред Бог, да Му откриеш нещата, които криеш от другите, да ги изложиш ясно, без да криеш нищо, и да изразиш мислите си такива, каквито са, без никакви намерения, то това е откритост. Понякога искреното изказване може да нарани или обиди другите. В такива случаи някой би ли казал: „Ти говориш твърде искрено, това е твърде болезнено и аз не мога да го приема.“? Не, не би казал. Дори понякога да кажеш нещо, което действително наранява другите, ако се откриеш и се извиниш, като признаеш, че в думите ти е липсвала мъдрост и че не си бил съпричастен към слабостта им, те ще признаят, че нямаш лоши намерения. Ще разберат, че си честен човек, който просто общува прямо и нетактично. Няма да спорят с теб и в сърцата си ще те харесват. Така може ли да има прегради между вас? Ако няма прегради, конфликтите могат да бъдат избегнати, а проблемите — бързо разрешени, което ви позволява да живеете в състояние на освободеност и спокойствие. Това е смисълът на думите „само честните хора могат да живеят щастливо“. Най-важната част от това да си честен човек е първо да се отвориш към Бог и след това да се научиш да се отваряш към другите. Говорете честно, откровено и от сърце. Стремете се да бъдете хора с достойнство, характер и почтеност, избягвайте да говорите празни приказки от любезност или да говорите по заблуждаващ начин и се въздържайте да се изказвате измамно или подвеждащо. Друг аспект на това да сте честни хора е да изпълнявате дълга си с искрено отношение и честно сърце. Най-малкото, разчитайте на съвестта си да направлява действията ви, стремете се да се придържате към истините принципи и се старайте да изпълнявате Божиите изисквания. Не е достатъчно само да признавате тези неща на думи и това, че просто възприемате определено отношение, не означава, че практикувате истината. Къде тук е реалността на това да си честен човек? Не е достатъчно просто да скандираш лозунги, без да притежаваш реалността. Когато Бог проучва внимателно хората, Той наблюдава не само сърцата им, но и техните действия, постъпки и практики. Ако твърдиш, че искаш да бъдеш честен човек, но когато нещо те сполети, все още си способен да лъжеш и мамиш, това поведение на честен човек ли е? Не, не е. Това е да се твърди едно, а да се има предвид друго. Казвате едно, а вършите друго, сладкодумно лъжете останалите и се държите лицемерно. Вие сте точно като фарисеите, които можеха да рецитират всички писания отпред назад и отзад напред, докато ги обясняваха на хората, но не успяваха да практикуват според писанията, когато нещо ги сполетеше. Те постоянно се ръководеха от желанието да се възползват от предимствата на статуса и не желаеха да се откажат от славата, придобивките и статуса си. Фарисеите бяха лицемерни в това отношение. Те не вървяха по правия път, техният път не беше правилният, а Бог мрази такива като тях. Могат ли други хора да се доверят на такива лица? (Не.) Знаете ли каква е степента на доверие на Бог към вас в момента? Получили ли сте Божието доверие? (Не.) Спечелили ли сте доверието на други хора? (Не.) Живеете ли достойно, ако не сте спечелили доверието на Бог и на другите хора? (Не.) Какъв жалък начин на живот! Най-дълбоката скръб на човека е да живее без достойнство и да не може да заслужи доверието на другите и на Бог. Ако някой те попита: „Какво мислят другите за теб? Могат ли да ти се доверят? Ако ти поверят някаква задача, вярват ли, че ще я изпълниш добре?“, възможно е да почувстваш, че никой не ти гласува такава степен на доверие. Ако считаш, че имаш искрено сърце, но хората въпреки това не ти се доверяват, това показва, че искреността ти е все още недостатъчна и нечиста. Може ли да се изгради доверие, ако другите не могат да видят твоята искреност? Не е достатъчно само да вярваш в собствената си искреност. Трябва да практикуваш и да демонстрираш искреността си така, че другите да я видят. Ако никой няма доверие в теб, значи определено не си честен човек. Като се има предвид, че другите могат да прозрат липсата на честност у теб, а Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешките сърца със сто или хиляда пъти по-голяма яснота от всяко човешко същество — наистина ли считаш, че Бог ще ти се довери? Ако установиш, че се чувстваш ощетен от Бог, защото Той ти няма доверие, трябва да се самоанализираш и да прецениш степента и дълбочината на своята искреност. Ти размишляваш така: „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца и би трябвало да знае какво мисля. Ако трябва да се оценя въз основа на постъпките си, не бих си дал висока оценка. Нормално е Бог да не ми се доверява“. Ако не си спечелил доверието на Бог или на другите, как трябва да постъпиш? Трябва да навлезеш в истината на това да си честен човек, независимо от предизвикателствата, които това може да постави. Ако не си способен да го направиш, няма да можеш да постигнеш спасение.

Божието изискване за честност е изключително важно. Как трябва да постъпите, ако в процеса на практикуване на честност преживявате много неуспехи и ви е извънредно трудно? Трябва ли да се настроите негативно, да се отдръпнете и да се откажете да практикувате истината? Това най-ясно показва дали даден човек обича истината, или не. След като практикуват честност в продължение на определен период, някои хора си мислят: „Твърде трудно е да съм честен — не мога да понеса щетите, които това нанася на суетата, гордостта и репутацията ми!“. В резултат на това те повече не желаят да бъдат честни. Всъщност именно тук се крие предизвикателството да бъдеш честен човек и повечето хора се оказват в задънена улица в този момент и не могат да го преживеят. И така, какво е необходимо, за да практикуваш да бъдеш честен човек? Какъв тип човек е способен да практикува истината? Преди всичко човек трябва да обича истината. Той трябва да е човек, който обича истината — това е сигурно. Някои хора наистина постигат резултати, след като са преживели няколко години практикуване на честност. Те постепенно намаляват лъжите и измамите си и наистина стават принципно честни хора. Възможно ли е по време на това си преживяване на практикуване на честност да не са се сблъсквали с трудности или да не са страдали по пътя си? Те със сигурност са понесли много страдания. Именно защото са обичали истината, те са били способни да страдат, за да я практикуват, да упорстват в говоренето на истината и вършенето на практически неща, да бъдат честни хора и накрая да придобият Божията благословия. За да бъде честен, човек трябва да обича истината и да има сърце, покорно на Бог. Тези два фактора са от изключително значение. Всички, които обичат истината, имат боголюбиви сърца. А за онези, които обичат Бог, е особено лесно да практикуват истината и те могат да понесат всякаква форма на страдание, за да Го удовлетворят. Ако някой човек има боголюбиво сърце, когато при практикуване на истината се сблъска с унижения или пречки и провали, той ще може да понесе униженията и страданията, за да удовлетвори Бог, стига Той да е доволен. Следователно, този човек е способен да прилага истината на практика. Разбира се, практикуването на всеки аспект от истината е свързано с определена степен на трудност, а да бъдеш честен човек е още по-трудно. Най-голямата трудност за човека е препятствието на собствения му покварен нрав. Всички хора имат покварен нрав и живеят според сатанински философии. Да вземем например поговорките „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ или „Не могат да се извършат големи подвизи, без да се лъже“. Това са примери за сатанинска философия и покварен нрав. Хората прибягват до лъжи, за да се свърши нещо, за да получат лична изгода и за да постигнат целите си. Не е лесно човек да е честен, когато има такъв покварен нрав. Той трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, често да се самоанализира и да се опознава, за да може постепенно да се опълчи на плътта, да изостави личните си интереси и да се откаже от суетата и гордостта си. Освен това човек трябва да понесе различни видове клевети и съд, преди да успее да стане честен човек, който може да казва истината и да се въздържа от лъжи. В периода, в който някой практикува да бъде честен човек, е неизбежно да се сблъска с много провали и моменти, в които покварата му се разкрива. Възможно е да има периоди, в които думите на човека не са съобразени с мислите му, или моменти на преструвки и измами. Но независимо от това какво те сполетява, ако искаш да казваш истината и да бъдеш честен човек, трябва да можеш да се освободиш от гордостта и суетата си. Когато не разбираш нещо, кажи, че не разбираш; когато не си наясно с нещо, кажи, че не си наясно. Не се страхувай, че другите ще те гледат отвисоко или ще си развалят мнението за теб. Ако постоянно говориш от сърце и казваш истината по този начин, ще откриеш радост, спокойствие и чувство на свобода и избавление в сърцето си, а суетата и гордостта вече няма да те възпират. Без значение с кого общуваш, ако можеш да изразиш това, което наистина мислиш, да отвориш сърцето си за другите и да не се преструваш, че знаеш неща, които не знаеш, то това е честно отношение. Понякога хората може да те гледат с пренебрежение и да те наричат глупак, защото винаги казваш истината. Как трябва да постъпиш в такава ситуация? Трябва да кажеш: „Дори всички да ме наричат глупак, аз съм решен да съм честен човек, а не измамник. Ще казвам истината и ще говоря според фактите. Макар че съм порочен, покварен и негоден пред Бог, ще продължавам да казвам истината, без да се преструвам или прикривам“. Ако говориш по този начин, сърцето ти ще бъде непоколебимо и спокойно. За да си честен човек, трябва да се откажеш от суетата и гордостта си, а за да говориш истината и да изразяваш истинските си чувства, не трябва да се страхуваш от подигравките и презрението на другите. Дори другите да се отнасят с теб като с глупак, не бива да спориш или да се защитаваш. Ако можеш да практикуваш истината по този начин, можеш да станеш честен човек. Ако не можеш да се откажеш от плътските предпочитания, от суетата и от гордостта, ако непрестанно търсиш одобрението на другите, преструваш се, че знаеш това, което не знаеш, и живееш заради суетата и гордостта, тогава не можеш да станеш честен човек — това е практическа трудност. Ако сърцето ти винаги е възпирано от суета и гордост, вероятно ще лъжеш и ще се преструваш. Нещо повече, когато другите те подценяват или разобличават истинската ти същност, ще ти е трудно да го приемеш и ще чувстваш, че си понесъл голям позор — ще се изчервиш, сърцето ти ще се разтупти и ще се почувстваш разстроен и притеснен. За да се реши този проблем, ще трябва да изтърпиш още малко болка и да преминеш още няколко облагородявания. Ще трябва да разбереш къде се крие първопричината за проблема и след като прозреш тези неща, ще можеш да облекчиш част от болката си. Когато напълно си разбрал този покварен нрав и си способен да се откажеш от суетата и гордостта си, ще ти бъде по-лесно да станеш честен човек. За теб няма да има значение, че другите ти се подиграват, когато казваш истината и изразяваш мнението си, и независимо от това как другите те оценяват или се отнасят с теб, ти ще можеш да го понесеш и да реагираш правилно. Тогава ще се избавиш от страданието, сърцето ти винаги ще бъде спокойно и радостно и ще постигнеш свобода и избавление. Така ще се отървеш от покварата и ще изживееш човешко подобие.

В ежедневието си хората често говорят глупости, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи разкрива покварения им нрав. Ако се справиш с тези покварени елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, заради личната си изгода и гордостта си или заради суетата и статуса си. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те са посрамени и губят достойнството и характера си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и освободен живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да придобие чувство за гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да продадеш почтеността и достойнството си. Това отнема достойнството и почтеността на човека, а Бог е недоволен от това и го презира. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? Не, не е. Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре и тя е разобличена, трябва да си блъскаш главата в опит да замажеш несъответствията и да я изкараш правдоподобна. Не е ли уморително да живееш така? Изтощително е. Заслужава ли си? Не, не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако се държа така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Следователно, за да ги защитиш, можеш единствено да прибягваш до лъжи. Ако си човек, който обича истината, ще понесеш всякакви страдания, за да я практикуваш. Дори това да означава да пожертваш репутацията и статуса си и да понесеш подигравки и унижения от останалите, няма да имаш нищо против. Стига да си способен да практикуваш истината и да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Хората, които обичат истината, избират да я практикуват и да бъдат честни. Това е правилният път и той е благословен от Бог. Какво избира човек, ако не обича истината? Избира да прибягва до лъжи, за да защити репутацията, статуса, достойнството и името си. Ще предпочете да мами, а Бог да го презре и отхвърли. Такива хора отхвърлят както истината, така и Бог. Те избират собствената си репутация и статус и искат да са измамни. Не се интересуват от това дали Бог е доволен и дали ще ги спаси. Бог може ли да спаси такива хора въпреки това? Категорично не може, защото са избрали грешния път. Те могат да живеят само с лъжи и измами. Могат да водят само мъчителен живот на говорене на лъжи, които после прикриват и всеки ден си блъскат главата, за да се защитават. Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот ще съжаляваш. Измамниците никога няма да разберат това.

В момента имате ли път към това да сте честни? Трябва да изследвате всяко свое изказване и действие в живота, за да можете да откриете още лъжи и измами и да разпознаете собствения си измамен нрав. След това трябва да погледнете как практикуват и преживяват честните хора и да извлечете някои поуки. Също така трябва да практикувате да приемате внимателната Божия проверка във всичко и често да пред Бог, за да се молите и да общувате с Него. Да речем, че току-що си изрекъл лъжа. Незабавно осъзнаваш, че „две от нещата, които току-що изрекох, не бяха верни — трябва бързо да призная това и да го поправя, като кажа на всички, че току-що съм излъгал“. Поправяш се веднага. Ако винаги се поправяш по този начин и ако тази практика ти стане навик, то винаги, когато изречеш лъжа и не я коригираш, ще се чувстваш неспокоен и Бог ще помогне да се бди над теб. Като практикуваш и преживяваш това известно време, ще започнеш да лъжеш по-малко, примесите в речта ти ще намаляват все повече, а действията ти ще стават все по-малко подправени и все по-чисти — и по този начин ще бъдеш пречистен. Такъв е пътят към това да си честен. Трябва да се променяш постепенно, малко по малко. Колкото повече се променяш, толкова по-добър ще ставаш. Колкото повече се променяш, толкова по-честни ще стават думите ти и ще престанеш да лъжеш — което е правилното състояние. Всички покварени хора имат един и същ проблем — всички те се раждат със способността да лъжат и им е изключително трудно да споделят най-съкровените си мисли или да говорят истината. Дори да искат да кажат истината, те просто не могат да се заставят да го сторят. Всички хора смятат, че да бъдеш честен е глупаво и неразумно — мислят, че само идиотите говорят откровено и че е най-вероятно човек да претърпи загуби, ако е напълно открит пред другите хора и винаги говори каквото мисли, и че другите няма да искат да общуват с него, а вместо това ще го презират. Бихте ли се отнасяли с презрение към този тип хора? Таите ли този възглед? (Преди да повярвам в Бог, ги презирах, но сега се възхищавам на такива хора и смятам, че е по-добре да се живее просто и честно. Когато живее по този начин, човек товари с по-малко бреме сърцето си. Иначе след като излъжа някого, трябва да го прикрия и в крайна сметка закъсвам все повече и накрая лъжата ще бъде разкрита.) И лъженето, и маменето са глупави постъпки и много по-мъдро е просто да се казва истината и да се говори от сърце. Сега вече всички хора разбират този въпрос — ако някой все още смята, че да лъжеш и да мамиш е белег за наличие на заложби и находчивост, то той е невероятно глупав, твърдоглаво невеж и му липсва и капчица истина. Всеки човек, който е вече на години и все още вярва, че измамниците са най-умните, а честните хора са все глупаци, е абсурдно същество, което не може да прозре нищо. Всеки живее своя собствен живот — някои хора, които практикуват да бъдат честни всеки ден, са щастливи, не се стресират и се чувстват свободни и волни в сърцата си. Не им липсва нищо и живеят по-удобен живот. Всеки се наслаждава на общуването с такива хора и те наистина трябва да са обект на завист от страна на всички — тези хора са разбрали смисъла на живота. Има някои глупави хора, които си мислят: „Този човек винаги казва истината и беше кастрен, нали? Ами, така му се пада! Вижте ме мен — внимавам да не издавам намеренията си, не говоря за тях и не ги разкривам, затова не са ме кастрили, не съм претърпял загуби и не съм се злепоставял пред всички. Прекрасно е! Хората, които крият намеренията си, не говорят честно с никого и не позволяват на другите да разберат какво мислят, превъзхождат другите и са високоинтелигентни“. И все пак всеки може да види, че тези хора са най-измамните и лукавите. Другите хора са винаги нащрек около тях и ги избягват. Никой не желае да дружи с измамници. Не са ли такива фактите? Ако даден човек е откровен и често казва истината, ако е способен да разголи сърцето си пред другите и не таи никакви намерения да навреди на други хора, макар че понякога може да изглежда невеж и да постъпва глупаво, като цяло ще го признават за добър човек и всеки с охота ще общува с него. Общопризнат факт е, че хората имат полза и се радват на чувство за сигурност, когато общуват с честни, добри хора. Вярващите в Бог, които са честни и се стремят към истината, са обичани не само от другите в църквата, но и от самия Бог. Щом придобият истината, те притежават истинско свидетелство и могат да получат Божието одобрение — нима това не ги прави най-благословените от всички хора? Онези, които разбират малко от истината, ще видят ясно това. В поведението си трябва да се стараеш да си добър и честен човек, който притежава истината. Така не само ще бъдеш обичан от другите, но и ще получиш Божиите благословии. Колкото и добро да е поведението на човек, който следва светските тенденции, той все още не е добър човек. Онези, които не разбират това, са глупаци, които все още не са възприели истината. Онези, които наистина са възприели истината, избират да вървят по правилния път в живота, да бъдат честни хора и да следват Бог. Само като постъпва по този начин, човек може да постигне спасение. Това са най-умните от всички хора.

За да вярваш в Бог и да вървиш по правилния път в живота, трябва най-малкото да живееш с достойнство и човешко подобие, трябва да си достоен за доверието на хората и да те смятат за ценен, хората трябва да чувстват, че има същина в характера и почтеността ти, че изпълняваш всичко, което казваш, и държиш на думата си. Хората трябва да те оценяват по този начин: те трябва да казват, че със сигурност ще удържиш думата си, че със сигурност ще направиш това, което обещаеш, че със сигурност ще изпълниш надлежно и с цялото си сърце това, което ти е поверено, и то така, че човекът, който ти е възложил задачата, да бъде напълно удовлетворен. Не е ли това човек, който държи на думата си? Не живеят ли достойно такива хора? (Да.) Има някои хора, на които никой никога не смее да повери каквото и да било. Дори когато другите наистина им поверяват неща, то е, защото не могат да намерят по-подходящ човек, защото те са единствената възможност, и пак трябва да се осигури някой, който да ги наблюдава. Що за човек е това? Дали е човек, който има достойнство? (Не.) Трябва да анализираш и изследваш всичко, което казва, да го подлагаш на критика, както и да обръщаш внимание на тона му и да търсиш потвърждение и да го проверяваш чрез хората около теб. Когато той прави някакво изявление или говори за нещо, нивото на доверието към него е близко до нула. Онова, за което говори, може и да съществува, но той или го преувеличава, или го омаловажава, или може изобщо да не съществува и той просто да си го измисля. А защо си измисля неща? Защото иска да заблуди хората, да ги накара да го възприемат като брилянтен и способен — това е неговата цел. На другите хора нравят ли им се такива личности? (Не.) До каква степен не им се нравят? Хората се отвращават от такива люде и гледат на тях с пренебрежение, а може би дори смятат, че щеше да е по-добре никога да не ги бяха срещали. Когато хората са с такива лица, те не се доверяват на нищо, казано от тях, и не го приемат сериозно. Те просто водят някакъв неангажиращ разговор и симулират общуване като небрежно бъбрят за някакви външни неща. Дори когато тези лица казват истината, другите не им се доверяват. Такъв човек е напълно безполезен и низък. Никой не го счита за ценен. Когато поведението на даден човек е достигнало тази точка, има ли той някакво достойнство? (Не.) Никой не му поверява нищо, никой не му се доверява, никой не разголва сърцето си пред него, никой не вярва на думите му. Другите хора просто слушат и не правят нищо повече. Когато тези лица казват: „Този път казвам истината“, никой не им вярва и не им обръща никакво внимание, дори това, което казват, да е вярно. Когато кажат: „Не всичко, което казвам, е лъжа, нали?“, хората отговарят: „Не ми се занимава да анализирам дали това, което каза, е истина или лъжа. Толкова е изтощително да слушам приказките ти. Трябва да анализирам и изследвам мотивите и намеренията ти, а това е просто твърде затрудняващо. Можех да използвам времето, което отделих за тези действия, за да размишлявам върху някой откъс от Божиите слова или да се науча да пея някой химн и всъщност щях да извлека някаква полза от тези неща. От разговора с теб не мога да извлека нищо полезно. Нито една от думите ти не е истинна и не искам да имам нищо общо с теб“. Такива хора биват изоставяни по този начин. В днешно време често ще чуете невярващи да казват: „Искаш ли да чуеш истината или предпочиташ да чуеш лъжа?“. Никой не иска да слуша лъжи. Така че тези, които винаги лъжат и увъртат, са най-низшите хора. Те са безполезни. Никой не иска да им обръща никакво внимание, никой не иска да общува с тях, още по-малко да разголва сърцето си пред тях или да им бъде приятел. Имат ли такива хора някакъв характер или достойнство? (Не.) Всеки, който срещне такива хора, ще се отврати от тях. Tе са напълно ненадеждни по своите думи, действия, характер и почтеност — такива хора нямат никаква същина. Дали хората щяха да ги харесват и уважават, ако бяха надарени и талантливи? (Не.) И така, какво е нужно на хората, за да се разбират помежду си? Нужни са им характер, почтеност, достойнство и да бъдат хора, пред които другите могат да разголят сърцата си. Всички хора с достойнство имат известна индивидуалност, понякога не се разбират с другите, но са честни и при тях няма фалш или хитруване. В крайна сметка другите ги ценят високо, защото са способни да практикуват истината, честни са, имат достойнство, почтеност и характер, никога не се възползват от другите, помагат на хората, когато са в беда, отнасят се към тях по съвест и с разум и никога не ги преценяват прибързано. Когато оценяват или обсъждат други хора, всичко, което тези лица казват, е точно, те излагат това, което знаят, и не приказват за това, което не знаят, не украсяват и думите им могат да служат като доказателство или за справка. Когато говорят и действат, хората, които притежават почтеност, са сравнително практични и заслужават доверие. Никой не смята хората, лишени от почтеност, за ценни, никой не обръща внимание на това, което казват и правят, и не приема думите и действията им като важни, и никой не им се доверява. Това е така, защото изричат твърде много лъжи и произнасят твърде малко честни думи, защото им липсва искреност, когато общуват с хората или правят нещо за тях, опитват се да заблудят и измамят всички и никой не ги харесва. Открили ли сте някой, който според вас заслужава доверие? Смятате ли, че самите вие заслужавате доверието на другите хора? Могат ли другите хора да ви се доверят? Ако някой те попита за положението на друг човек, не трябва да оценяваш и съдиш този човек според собствената си воля, думите ти трябва да са обективни, точни и съгласно фактите. Трябва да говориш за онова, което разбираш, и да не приказваш за неща, за които нямаш представа. Трябва да си справедлив и честен спрямо този човек. Това е отговорният начин да постъпиш. Ако си наблюдавал само повърхностно явление и това, което искаш да кажеш, е единствено твоята собствена преценка за този човек, тогава не бива да правиш заключения за него на сляпо и със сигурност не бива да го съдиш. Трябва предварително да кажеш: „Това е само моя преценка“, или „Това е само моето усещане“. Така думите ти ще бъдат относително обективни, а след като чуе казаното от теб, другият човек ще може да долови честността в думите ти и справедливото ти отношение и ще може да ти се довери. Сигурни ли сте, че можете да постигнете това? (Не.) Това доказва, че не сте достатъчно честни към другите и че ви липсва искреност и честно отношение в начина, по който се държите и боравите с делата. Да речем, че някой те попита: „Имам ти доверие, какво мислиш за този човек?“. А ти отговориш: „Наред е“. Той пита: „Можеш ли да дадеш повече подробности?“. А ти казваш: „Държи се добре, готов е да плати цена, когато изпълнява дълга си, и се разбира с хората“. Има ли практически доказателства за някое от тези три твърдения? Достатъчни ли са те, за да послужат като доказателство за характера на този човек? Не. Може ли да ти се вярва? (Не.) Никое от тези три твърдения не съдържа каквито и да било подробности — те са просто твърде общи, празни, нехайни думи. Ако току-що се беше запознал с този човек и кажеше, че той е наред въз основа на външния му вид, това би било нормално. Но ти си поддържал контакт с него известно време и би трябвало да си в състояние да откриеш някои съществени проблеми, свързани с него. Хората искат да чуят каква е твоята оценка и какво е мнението ти за този човек в дълбините на сърцето ти, но ти не казваш нищо истинско, решаващо или ключово, затова хората няма да ти се доверяват и повече няма да искат да общуват с теб.

Когато си взаимодействате с братята и сестрите, трябва да разголите сърцето си пред тях и да им се доверите, за да е от полза това за вас. Когато изпълнявате дълга си, е още по-важно да разголите сърцето си и да се доверявате на хората. Само тогава ще работите добре заедно. Но ако някой не разголи сърцето си пред теб, ако не е човек, който приема истината, ако вместо това е много измамен човек, тогава ще е глупаво ти да разголваш сърцето си пред него и ако го направиш, това лесно може да създаде неприятности. Трябва да следваш принципи в своя начин на взаимодействие с братята и сестрите. Трябва да разголваш сърцето си и просто да се разкриваш пред хора, които вярват истински в Бог и са способни да приемат истината. Ако разголиш сърцето си пред зли хора и неверници, тогава си глупав и невеж, и ти липсва мъдрост. Трябва да разголваш сърцето си само пред братята и сестрите, които истински вярват в Бог и могат да приемат истината. Измамните хора, обърканите хора, злите хора и неверниците — хората, които са лишени от всякакво приемане на истината — не са братя и сестри. Каквото и да правиш, не разголвай сърцето си пред тях. Да разголиш сърцето си пред тях е като да го разголиш пред дяволи и в крайна сметка вероятно ще е причина да станеш жертва на техните интриги и капани. Сред водачите и работниците има лъжеводачи и лъжеработници, а сред вярващите има лъжевярващи и неверници. Сред тези хора няма братя и сестри, затова каквото и да правиш, не се отнасяй с тях като с такива. Само онези, които са добросърдечни и обичат истината, които могат да приемат истината и да я прилагат на практика, са братя и сестри и когато си взаимодействаш с тези истински братя и сестри, трябва да разголваш сърцето си пред тях, просто трябва да се разкриваш пред тях и само тогава за вас ще е възможно да се обичате и да си сътрудничите хармонично, докато изпълнявате добре дълга си. Понякога, когато двама души си взаимодействат, техните личности се сблъскват или семейната им среда, произходът или икономическото положение не съвпадат. И все пак, ако тези двама души могат да разголят сърцата си един пред друг, да бъдат напълно открити за проблемите си и да общуват без лъжи или измами, и са способни да покажат сърцата си един на друг, тогава по този начин те ще могат да станат истински приятели, което означава да станат близки приятели. Може би, когато другият човек има трудност, той ще потърси теб и никой друг и ще се довери само на теб да му помогнеш. Дори ако го упрекнеш, той не отвръща, защото знае, че си честен човек с искрено сърце. Вярва ти, затова независимо какво му казваш или как се държиш с него, той ще може да разбере. Можете ли да бъдете такива хора? Такива хора ли сте? Ако не, тогава не си честен човек. Когато си взаимодействаш с другите, първо трябва да ги накараш да възприемат твоето вярно сърце и откровеност. Ако по време на общата ви работа и разговори и контактите с други хора нечии думи са нехайни, високопарни, представляват любезности, ласкателство, ако са безотговорни и въображаеми или ако той просто говори, за да спечели благоразположението на другия, тогава думите му не внушават доверие и изобщо не са искрени. Това е неговият начин на взаимодействие с другите, независимо кои са те. Такъв човек няма честно сърце. Това не е честен човек. Да кажем, че някой е в негативно състояние и ти каже откровено: „Кажи ми точно защо съм толкова негативен. Просто не мога да разбера!“. И да предположим, че ти действително разбираш проблема му в сърцето си, но не му казваш, а вместо това изричаш: „Няма нищо. Ти не си негативен, и аз се чувствам така“. Тези думи са голяма утеха за човека, но твоето отношение не е искрено. Ти си нехаен с него. За да го накараш да се чувства по-удобно и да го утешиш, ти си се въздържал да говориш честно с него. Не му помагаш сериозно и не излагаш откровено и ясно проблема, така че да може да изостави негативността си. Не си направил това, което трябва да направи един честен човек. Само и само за да се опиташ да го утешиш и да си гарантираш, че между вас няма да възникне отчуждение или конфликт, ти си бил нехаен с него — а да си честен човек не е това. Тогава, за да бъдеш честен човек, какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с такава ситуация? Трябва да му кажеш какво си видял и разпознал: „Ще ти кажа какво съм видял и какво съм преживял. Ти решаваш дали това, което казвам, е правилно или грешно. Ако е грешно, няма нужда да го приемаш. Ако е правилно, се надявам, че ще го приемеш. Ако кажа нещо, което ти е трудно да чуеш и те наранява, се надявам, че можеш да го приемеш от Бог. Намерението и целта ми е да ти помогна. Виждам въпроса ясно: тъй като усещаш, че си бил унизен, и никой не храни егото ти, и мислиш, че всеки друг те гледа отвисоко, че те нападат и че никога не си бил толкова онеправдан, не можеш да го приемеш и ставаш негативен. Какво мислиш, това ли се случва наистина?“. И като чуе тези думи, той усеща, че случаят наистина е точно такъв. В твоето сърце в действителност има точно това, но ако не си честен човек, няма да го кажеш. Ще кажеш: „Аз също често съм негативен“ и когато другият човек чуе, че на всеки се случва да е негативен, ще помисли, че за него е нормално да е негативен и в крайна сметка няма да изостави негативността си. Ако си честен човек и му помогнеш с честно отношение и честно сърце, можеш да му помогнеш да разбере истината и да изостави негативността.

Практикуването на честността обхваща много аспекти. Тоест стандартът за честност не се постига само в едно отношение; преди да можете да сте честни, трябва да отговаряте на критериите в много отношения. Някои хора винаги смятат, че за да са честни, трябва само да не лъжат. Правилно ли е това мнение? Дали под честен се подразбира единствено да не лъжеш? Не, отнася се и до още няколко аспекта. Първо, пред каквото и да си изправен, независимо дали става дума за нещо, което си видял с очите си, или за нещо, което някой друг ти е казал, дали става дума за общуване с хора, или за решаване на проблем, дали касае дълг, който трябва да изпълниш, или нещо, което Бог ти е поверил, винаги трябва да подхождаш към него с честно сърце. Как трябва човек да практикува подхождане към нещата с честно сърце? Казвайте това, което мислите, и говорете честно; не говорете празни или надути приказки, не използвайте приятно звучащи думи, не казвайте ласкателни или лицемерни лъжи, а изричайте думите, които са в сърцата ви. Това означава честен човек. Да изразявате истинските мисли и възгледи, които са в сърцата ви — това трябва да правят честните хора. Ако никога не казвате какво мислите, а затаявате думите в сърцата си, и това, което казвате, винаги е в противоречие с мислите ви, това не е начинът, по който постъпва честният човек. Да предположим например, че не изпълняваш добре дълга си и когато хората те питат какво става, ти отговаряш: „Искам да изпълнявам дълга си добре, но по различни причини не успявам“. Всъщност в сърцето си знаеш, че не си се постарал, но не казваш истината. Вместо това намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината и да избегнеш отговорността. Така ли постъпва честният човек? (Не.) Заблуждаваш хората и ти се разминава, като казваш това. Но същината на това, което е вътре в теб, на намеренията в теб, е покварен нрав. Ако не можеш да извадиш наяве нещата и намеренията вътре в теб и да ги анализираш, те не могат да бъдат пречистени — а това не е никак маловажно! Трябва да говориш честно: „Отлагах изпълнението на дълга си известно време. Бях небрежен, повърхностен и невнимателен. Когато съм в добро настроение, мога да положа известни усилия. Когато съм в лошо настроение, се отпускам и не искам да полагам усилия, а жадувам за удобствата на плътта. Затова опитите ми да изпълня дълга си са безрезултатни. През последните няколко дни ситуацията се променя и аз се опитвам да дам всичко от себе си, да подобря работоспособността си и да изпълня добре дълга си“. Това е да говориш от сърце. Другият начин на говорене не беше от сърце. Заради страха си от разправяне с теб, от това, че хората ще разберат за твоите проблеми и ще те държат отговорен, намираш всякакви причини, оправдания и извинения, за да прикриеш истината, като първо накараш останалите да спрат да говорят за ситуацията, а след това прехвърлиш отговорността, за да избегнеш разправата. Това е източникът на лъжите ти. Колкото и да говорят лъжците, част от казаното от тях определено е истина и е вярно. Но някои ключови неща, които изрекат, ще съдържат известна доза лъжа и част от техните мотиви. Затова е много важно да различаваме истината от лъжата. Това обаче не е лесно да се постигне. Част от казаното ще бъде подправено и разкрасено, част ще съответства на действителността, а друга част ще ѝ противоречи; трудно е да се разграничи истината от лъжата, когато фактите и измислиците се смесят така. Такива хора са най-измамни и най-трудно се разпознават. Ако не могат да приемат истината или да практикуват честност, те със сигурност ще бъдат пропъдени. Тогава кой път трябва да изберат хората? Кой е начинът за практикуване на честност? Трябва да се научите да казвате истината и да сте способни да общувате открито за истинските си състояния и за действителните си проблеми. Така практикуват честните хора и това е правилният начин да се практикува. Хората, които притежават съвест и разум, са готови да се стремят да бъдат честни. Само честните хора изпитват истинска радост и спокойствие и само ако практикуват истината, за да постигнат покорство пред Бог, могат да се радват на истинско щастие.

Много практически проблеми възникват, докато хората преживяват това да са честни. Понякога те говорят, без да мислят, изпускат се и изричат лъжа, водени от грешен мотив или цел или от суета и гордост, вследствие на което трябва да продължат да изричат все повече и повече лъжи, за да я прикрият. В крайна сметка в сърцата им няма спокойствие, но те не могат да върнат тези лъжи назад, липсва им смелост да поправят грешките си, да признаят, че са излъгали, и така грешките им продължават. Винаги след това сякаш камък притиска сърцето им; те все искат да намерят възможност да си признаят, да признаят грешката си и да се покаят, но никога не прилагат това на практика. Накрая го обмислят и си казват: „Ще го компенсирам, като изпълня дълга си в бъдеще“. Все казват, че ще компенсират, но никога не го правят. Не е толкова просто, колкото просто да се извиниш, след като си изрекъл лъжа. Можеш ли да компенсираш вредата и последиците от говоренето на лъжи и участието в измами? Ако, при огромна омраза към себе си, ти си способен да практикуваш покаяние и никога повече да не правиш подобни неща, тогава би могъл да получиш Божията търпимост и милост. Ако говориш сладки приказки и кажеш, че ще се реваншираш за лъжите си в бъдеще, но не се покаеш истински и след това продължиш да лъжеш и мамиш, то ти си изключително упорит в отказа си да се покаеш и със сигурност ще бъдеш отстранен. Хората със съвест и разум трябва да го осъзнаят. След като си изрекъл лъжи и си мамил, не е достатъчно само да мислиш как да се поправиш; най-важното е, че трябва наистина да се покаеш. Ако искаш да бъдеш честен, тогава трябва да решиш проблема с лъжата и измамата. Трябва да казваш истината и да правиш практични неща. Понякога казването на истината ще доведе до това да бъдеш засрамен и да се разправят с теб, но ти ще си практикувал истината и това, че си бил покорен и си удовлетворил Бог един път ще си заслужава и ще ти донесе утеха. Във всеки случай, най-накрая ще си успял да практикуваш честност, най-накрая ще си успял да кажеш какво е в сърцето ти, без да се опитваш да се защитаваш или да се оправдаваш, а това е истинско израстване. Независимо дали си подложен на справяне, или си заменен, ти ще се чувстваш непоколебим в сърцето си, защото не си излъгал; ще разбереш, че тъй като не си изпълнил дълга си правилно, ти се е полагало да бъдеш подложен на разправа, за да поемеш отговорност за това. Това е положително психическо състояние. Но какви ще са последствията, когато мамиш? След като си измамил, как ще се чувстваш в сърцето си? Притеснен; все ще чувстваш вина и поквара в сърцето си, все ще се обвиняваш: „Как можах да излъжа? Как можах отново да измамя? Защо съм такъв?“ Ще се чувстваш така, сякаш не можеш да вдигнеш главата си високо, сякаш твърде много се срамуваш, за да се изправиш пред Бог. Особено когато хората са благословени от Бог, когато получават Божията милост, състрадание и великодушие, те още по-силно чувстват, че е срамно да мамят Бог; в сърцата си те изпитват по-силно чувство на укор и по-малко покой и радост. Какъв проблем показва това? Че измамата е разкриване на покварен нрав, тя означава да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш и затова ще ти донесе болка. Когато лъжеш и мамиш, може да ти се струва, че си говорил много умно и тактично и че не си оставил никаква следа от измамата си. По-късно обаче ще се упрекваш и обвиняваш, а това може да те преследва до края на живота. Ако съзнателно и преднамерено лъжеш и мамиш, и дойде ден, в който осъзнаеш колко сериозно е това, то ще те прониже като нож в сърцето и винаги ще търсиш възможност да се реваншираш. И именно това трябва да направиш, освен ако нямаш никаква съвест, никога не си живял по съвест, нямаш никаква човешка природа, характер или достойнство. Ако имаш поне малко характер, достойнство и чувство за съвест, когато осъзнаеш, че лъжеш и мамиш, ще почувстваш, че поведението ти е срамно, позорно и низко. Ще се ненавиждаш и презираш и ще се откажеш от пътя на лъжите и измамите. Подобните на Сатана нямат съвестта и разсъдъка на нормалната човешка природа. Те не осъзнават всички лъжи, които изричат, и не се притесняват от тях. Дори имат и теоретична основа за лъжите си, а именно, че без лъжи не могат да се постигнат велики подвизи. Затова упорито отказват да се покаят. Хората със съвест и разум са различни. Те само са били подложени на покварата на Сатана и макар да разкриват покварен нрав, те не са зли хора, имат понятие за съвест, изпитват потребностите на нормалната човешка природа, имат инстинкт и нужда да обичат доброто, праведното и положителното. Ето защо, когато почувстват угризения на съвестта, те са способни да се замислят над себе си и да се покаят истински. Сатана е изключително зъл. Не харесва положителните и добрите неща, а в природата му има само тъмни и зли, покварени и злонамерени неща. Той няма човешка природа, не изпитва потребностите на нормалната човешка природа и няма никакво понятие за съвест. Но хората са различни. Те са сътворени от Бог и имат съвест и разум. Хората със съвест осъзнават със сърцата си. Когато се опитват да измамят Бог или други хора, те чувстват упреците и угризенията на съвестта си, а от тях ги боли. Когато човек изпита тази болка, когато се обвинява и упреква, съвестта му започва да осъзнава. Той разбира, че хората трябва да бъдат честни и че трябва да вървят по пътя на стремежа към истината. Добре е, когато изпитат тази потребност. Упреквате ли се сега, когато лъжете и мамите? (Да.) Това, че се упреквате, доказва, че имате някакво понятие за съвест и че още има някаква надежда за вас. Това е минималното ниво на осъзнаване и вид поведение, което трябва да притежавате, за да постигнете спасение. Ако съвестта ви не изпитва угризения, това е проблем и означава, че не притежавате човешка природа. Сега знаете ли как да се покаете, след като сте лъгали и мамили другите? Какво ще последва, ако упорито отказвате да се покаете? Изкуплението ви ще е невъзможно. Вече всички виждате, че Бог ще спаси хората, които притежават съвест, разум, потребностите на на нормалната човешка природа, способността да различават доброто от злото, любовта към положителното и доброто, омразата към злото и способността да приемат истината. Такива хора могат да бъдат спасени.

30 ноември 2017 г.