С каквото и да се занимавате, трябва да се научите да търсите истината и да ѝ се подчинявате. Който и да ви съветва, дори и малко дете да е, ако съветът съответства на истините принципи, трябва да го приемете и да му се подчините. Каквито и проблеми да има човек, ако думите и съветите му съответстват напълно на истините принципи, трябва да ги приемете и да им се подчините. Ако постъпвате така, резултатите ще са добри и ще съответстват на Божиите намерения. Най-важното е да се вгледаш в мотивите си, както и в принципите и методите, с помощта на които се справяш с нещата. Ако твоите принципи и методи произтичат от човешката воля, от човешките мисли и представи или от сатанински философии, то те са непрактични и определено няма да са ефективни. Причината за това е, че източникът на твоите принципи и методи не е правилен и не съответства на истините принципи. Ако възгледите ти се основават на истините принципи и ако се водиш от тях, то несъмнено ще се справяш с всичко правилно. Дори и в този момент някои хора да не приемат начина, по който се справяш с нещата, дори и да таят представи за него или да му се противопоставят, след време той ще се докаже. Това, което съответства на истините принципи, води до все по-положителни резултати, докато онова, което не им съответства, води до все по-негативни последици, макар и в дадения момент да отговаря на представите на хората. Всички ще се уверят в това. С каквото и да се занимавате, не бива да се подчинявате на човешките ограничения и не бива да определяте въз основа на лична преценка. Първо трябва да се помолите на Бог и да потърсите истината, а след това — да изследвате и да разговаряте с всички по този въпрос. Каква е целта на общението? Тя е да можете да вършите всичко точно според Божията воля и да постъпвате в съответствие с нея. В известна степен това е гръмко твърдение и хората не са на нужната висота. Казано по-конкретно, целта е да можете да вършите всичко в строго съответствие с истините принципи. Това е доста по-осезаемо. Когато човек отговаря на този критерий, той практикува истината, следва Божията воля, притежава истината реалност и никой няма да има възражения.

Когато се натъкнеш на даден проблем, вместо да спориш, първо трябва да оставиш настрана своите представи, фантазии и мнения. Това е рационалността, която човек трябва да притежава. Ако има нещо, което не разбирам, и то не е в моята област на компетентност, ще се консултирам с човек, който е запознат с темата. След като се консултирам с него, ще имам основна представа по въпроса. Трябва обаче да потърся начин да се справя с въпроса сам, не мога да слушам напълно другите хора, нито да подхождам към въпроса изцяло въз основа на собствените си фантазии. Трябва да потърся как да действам по начин, който да е от полза за работата на църквата и да е в съгласие с истините принципи. Това не е ли рационален начин за справяне с нещата? Не е ли това разумът, който би трябвало да притежава един нормален човек? Търсенето и искането на съвет по този начин е правилно. Да предположим, че си компетентен в дадена област и аз се консултирам за нея с теб, но след това ти изискваш от мен да се придържам към казаното от теб и да изпълня твоя план за действие. Що за нрав е това? Това е надменен нрав. А сега какъв би бил разумният начин, по който да постъпиш? Трябва да кажеш: „Имам малко познание в тази област, но то не е свързано с истината. Можеш да го приемеш просто като предложение, което да обмислиш, но за конкретния начин на действие трябва да потърсиш повече за Божиите намерения“. Ако потърся съвет от теб и ти наистина смяташ, че разбираш въпроса, и се считаш за изключителен, то това е надменен нрав. Надменната природа може да доведе до такъв вид реакция и проявление у теб: когато някой потърси съвет от теб, веднага губиш рационалността си, губиш разума на нормален човек и си неспособен да правиш правилни преценки. Когато някой разкрие покварен нрав, неговият разум не е нормален. Затова, независимо какво ти се случва, дори ако другите търсят съвет от теб, ти не можеш да бъдеш безочлив и трябва да притежаваш нормален разум. Какъв е нормалният начин на действие? В този момент трябва да помислиш: „Макар че разбирам този въпрос, не мога да бъда безочлив. Трябва да подходя към него с разума на нормалната човешка природа“. С връщането пред Бог ще притежаваш разума на нормалната човешка природа. Макар че понякога ще разкриваш известно чувство на самодоволство, в сърцето ти ще има сдържаност. Разкриването на покварения ти нрав ще намалее наполовина и ще имаш много по-малко негативно влияние върху другите. Ако обаче действаш според надменния си нрав, като винаги вярваш, че си прав, и вследствие на това принуждаваш другите да те слушат, това показва огромна липса на разум. Ако пътят, който посочваш на хората, е правилен, нещата може да са наред, но ако е грешен, това ще им навреди. Ако някой потърси съвет от теб по личен въпрос и ти го изпратиш по грешен път, ще си навредил само на един човек. Ако обаче те попита за важен въпрос, свързан с работата на църквата, и ти го насочиш погрешно, ще си навредил на работата на църквата и интересите на Божия дом ще понесат загуби. Ако проблемът е от сериозно естество и накърни Божия нрав, последствията ще бъдат невъобразими.

Независимо от обстоятелствата, щом у някого започнат да се зараждат покварени мисли и идеи и се разкрие поквареният му нрав, това не е маловажен въпрос. Ако този човек не търси истината, за да преодолее покварата си, тя няма как да се пречисти. Ако обаче е способен рационално да търси истината и да прозре първопричината за разкриването на поквара, като използва Божиите слова, ще му бъде лесно да разреши проблема с покварения си нрав. Колкото повече се връщаш в духа си да чакаш и да търсиш, толкова по-лесно ще ти бъде да намериш съответните слова на Бог, за да прозреш същността на проблема. По този начин все по-малко ще разкриваш поквара, ще си способен да се покориш на Бог, вече няма да говориш или да действаш въз основа на представи и фантазии и човешката ти природа ще става все по-нормална. Какво е нормална човешка природа? Това е да говориш и да действаш по начин, който е в съгласие с критериите на нормалната човешка природа, със съвестта и разума, с истините принципи и с критериите, изисквани от Бог — това е проявление на нормална човешка природа. Следователно, независимо какво те сполетява, първо трябва да се успокоиш, да се смириш пред Бог и да Му се помолиш, като потърсиш как да действаш съгласно Неговите намерения по този въпрос. Хората с нормална човешка природа притежават тази рационалност — те могат да се въздържат и да го постигнат. Зависи само от това дали желаеш да практикуваш по този начин или не. Ако винаги се опитваш да се изтъкваш, да се хвалиш със себе си, да се поставяш високо и да се утвърждаваш като идол в сърцата на другите, значи вече си се отклонил от Бог. Няма да си способен да се върнеш пред Него и в сърцето си вече си настроен срещу Него. Винаги искаш да вършиш нещата въз основа на собствените си идеи и след като постигнеш нещо, се чувстваш така, сякаш си постигнал някакъв велик подвиг, участвал си в някакво грандиозно начинание, сякаш си способен, а не просто някакъв обикновен човек, и се стремиш да станеш свръхчовек и някаква велика личност. Да се действа по този начин е обезпокоително и това не е да вървиш по правилния път. Хората, които не се стремят към истината, са такива. Те изобщо нямат нормална човешка природа и са изпълнени с демонична природа. Хората, които наистина вярват в Бог, са способни да приемат истината, желаят да се стремят към нея и се наслаждават на изживяването на нормално човешко подобие. Това изисква да полагаш усилия над истината, често да четеш Божиите слова и да четеш повече от Неговите слова, да им позволиш да проникнат в сърцето ти и да постигнеш разбиране на истината. Сърцето ти трябва да е в постоянно състояние на спокойствие и когато нещо ти се случи, не бива да си прибързан, предубеден, твърдоглав, краен, изкуствен или фалшив, за да си способен да действаш разумно. Това е правилното проявление на нормалната човешка природа.

В днешно време повечето хора са неспособни да бъдат здравомислещи. Те грейват, когато другите им кажат няколко похвални думи, и започват да вярват, че не са обикновени хора. Какъв вид нрав разкриват те? Не е ли това надменен нрав? Ако се чувстваш неудобно, след като някой малко те кастри, и желаеш да спориш с него и да опровергаеш казаното от него, какъв вид нрав разкриваш? Това също е разкриване на надменен нрав. Да кажем, че всичко, което правиш, върви гладко за известно време и хората те хвалят и ти казват, че си се справил добре, стрелкат те с възхитени погледи и ти започваш да вярваш, че можеш да направиш всичко и че превъзхождаш другите. Чувстваш се доволен и, когато вървиш по улицата, се чувстваш така, сякаш те носят в паланкин. И все пак когато се сблъскаш с неуспехи в нещата, които правиш, настроението ти се разваля и не си способен да събереш ентусиазъм, когато говориш с други хора. Този тип хора са твърде своенравни и незрели и им липсва нормална човешка природа. Какъв вид проявления имат хората с нормална човешка природа? Когато претърпят неуспехи или бъдат кастрени, те не стават негативни и не позволяват това да се отрази на дълга им. Дори ако понасят големи страдания в хода на изпълнение на дълга си или постигат значителни резултати, те не считат, че са достойни за похвала, не очакват награди, нито изискват уважение от другите. Те не хранят подобни чувства. Способни са да се справят правилно с тези въпроси и притежават разума на нормален човек. Ето какво означава да имаш нормална човешка природа. Когато хората живеят според покварения си нрав, понякога те стават надменни и самонадеяни, затъват в гордост, а когато претърпят неуспехи и провали, се отдават на отчаяние и разумът им става ненормален. Човешката природа може да съзрее само когато човек разбере истината, когато се отърве от покварения си нрав и израсне в живота. Разбирането на истината и вършенето на делата въз основа на принципи са основните условия, които хората трябва да изпълнят, за да съзрее тяхната човешка природа. Ако човек не разбира истината и не върши делата си въз основа на принципи, той е склонен постоянно да мени мнението си и да се люшка между крайностите. Когато някой го похвали, той ще стане надменен, но ако някой го кастри, той ще стане негативен. Това е проявление на незряла човешка природа. Не е ли това състоянието, в което се намирате? Винаги мените мненията си, липсва ви и най-малката доза стабилност, никога не сте способни да поддържате нормално състояние. Когато сте в добро настроение и се чувствате щастливи, сте изпълнени с ентусиазъм и дори бихте били готови да дадете живота си за Бог. Когато обаче се сблъскате с неуспехи, провали или бъдете кастрени, веднага ставате негативни. Отдаваш се на отчаянието, чувстваш, че си напълно обречен и че нямаш никаква надежда да постигнеш спасение, а съвестта, разумът и преценката ти са напълно безполезни за теб. Ето какво се случва, когато хората не притежават истината — те могат да живеят само според сатанинския си нрав и неволно живеят в грях. Хората не могат да се спасят, като разчитат на собственото си знание и интелект. Когато хората не притежават истината, те не притежават и живота — все едно нямат душа. Ето защо придобиването на истината е от изключително значение. Сега, когато сте принудени да се изправите пред изкушението на Сатана, да преживеете неуспехи и провали или да се сблъскате с несполуки, какви поуки трябва да си извлечете? Какви са Божиите намерения? Какво Бог иска от теб да разбереш? Той иска от вас да разберете истината и да придобиете живота, като по този начин разрешите из основи всичките си проблеми. В момента вашето разбиране на истината е твърде повърхностно, а духовният ви ръст е твърде малък. В резултат на това вие постоянно сте в ненормално състояние и нравът ви е нестабилен. Когато сте в добро състояние, можете да вървите напред и да напреднете с една крачка, но когато сте в лошо състояние, правите две крачки назад и ставате негативни за няколко дни. Това е преобладаващото ви състояние, поради което напредвате бавно. Да бъдеш често слаб и негативен е най-голямата пречка за навлизането в живота и този проблем трябва да бъде разрешен, за да може човек да напредва в живота си. Някои хора стават самодоволни, след като постигнат само няколко резултата в дълга си, стават надменни, след като получат комплименти, и гледат другите отвисоко. На тези хора най-много им липсва разум и те не притежават и най-малката истина реалност. Някои хора започват да се наслаждават на предимствата на статуса веднага щом свършат малко работа. Независимо какво правят, винаги искат да бъдат хвалени и, ако не получат похвала от другите, нямат енергия да изпълняват дълга си. Те постоянно са възпирани от тези неща и се чувстват удовлетворени само ако се открояват сред всички останали и са обсипвани с похвали. Ако не направят нещо добре или преживеят неуспех и се препънат, считат че са твърде покварени и са непоправими. Винаги живеят между тези крайности. Ако независимо от това какъв дълг изпълнявате или какво ви сполетява, винаги можете да си вземете поука, да търсите истината, за да намерите принципите на практикуването, и да прилагате истината на практика, тогава вие сте израснали и вече няма нужда да бъдете напътствани и водени от другите. Ако чрез яденето и пиенето на Божиите слова, чрез общението за истината и преживяването на някои неща и среди, които Бог е подредил за теб, можеш да видиш къде те води Божията ръка, какво Бог иска от теб да научиш, в кои области иска да придобиеш проницателност и какво знание за преживяване иска да придобиеш чрез тези неща и среди, и ако си способен да придобиеш нещо чрез всяко от тези преживявания, тогава ти си израснал. Ако винаги се нуждаете от подкрепа и помощ от другите, за да се придвижвате напред, ако се парализирате и ставате апатични или се люшкате между крайности, и ако има вероятност да паднете и да не сте способни да се изправите във всеки един момент, без някой да ви подтиква, напътства или подкрепя, това са все проявления на незрял духовен ръст. Хората с незрял духовен ръст не са способни сами да ядат и да пият Божиите слова и не могат да разберат истината чрез слушане на проповеди или общение. Те се съсредоточават само върху спазването на правилата и вярват, че щом могат да се придържат към тях, значи се справят добре. Винаги имат нужда някой да ги води по пътя, да ги напътства във всичко, да ги учи и да ги води за ръка, за да могат да следват, а без помощта и подкрепата на другите се парализират, стават негативни и слаби. Те са напълно безполезни и рано или късно ще бъдат мъртви. Те са боклук и са неспособни да постигнат Божието спасение. Някои хора питат: „Има ли начин да разреша проблема с малкия си духовен ръст?“. Има начин да го разрешите. Независимо какво ви сполетява, било то нещо сериозно или маловажно, или ако е дълг, който изпълнявате, трябва да запомните едно: не се осланяйте на плътските чувства, на представите и фантазиите си, нито на импулсивността си, а вместо това незабавно потърсете истината и разберете какви изисквания е поставил Бог пред човека. Само когато разберете Божиите намерения, ще намерите път напред.

Как се проявява действие, породено от чувства? Най-често срещаното проявление е, когато хората винаги защитават и се застъпват за всеки, който е бил мил с тях или с когото са близки. Да кажем например, че твой приятел е разобличен, че е направил нещо лошо, а ти го защитаваш, като казваш: „Той не би направил такова нещо, той е добър човек! Сигурно са го натопили“. Справедливо ли е това твърдение? (Не.) Това е действие и говорене въз основа на чувствата. Да вземем друг пример: да предположим, че влезеш в дребен конфликт с някого и започнеш да изпитваш неприязън към него, а когато той каже нещо, което е правилно и съгласно принципите, не искаш да го слушаш. Проявление на какво е това? (На неприемане на истината.) Защо не можеш да приемеш истината? В сърцето си знаеш, че това, което е казал, е правилно, но тъй като имаш предубеждение към него, не искаш да го слушаш, въпреки че знаеш, че е прав. Какъв е този проблем? (Да си управляван от чувствата си.) Това означава да си обременен от чувствата. Някои хора лесно се влияят от личните си предпочитания и емоции. Ако не се разбират с някого, независимо колко добре или правилно говори този човек, те няма да го слушат. А ако се разбират добре с някого, те са готови да го слушат, каквото и да каже, независимо дали е правилно, или погрешно, или дали е в съгласие с истината. Това не означава ли, че лесно се влияеш от личните си предпочитания и емоции? Може ли човек да говори и действа рационално с такъв нрав? Може ли да приеме истината и да ѝ се покори? (Не.) Тъй като е възпиран от чувствата си и лесно се влияе от емоциите си, това се отразява на способността му да се придържа към истините принципи, когато действа. То влияе също така на това дали приема истината и ѝ се покорява. И така, какво влияе на способността му да практикува истината и да ѝ се покорява? От какво е възпиран той? От своите чувства и емоции. Именно тези неща го възпират и обвързват. Ако вместо истината поставяш на първо място личните си отношения и личния си интерес, тогава чувствата ти пречат да приемеш истината. Затова не бива да действаш или да говориш въз основа на чувствата си. Независимо дали отношенията ти с някого са добри или лоши, или дали думите му са мили или строги, щом това, което той казва, е съобразено с истината, трябва да слушаш и да го приемеш. Това е отношението на приемане на истината. Ако кажеш: „Неговото общение е в съгласие с истината и той има и преживяване, но е твърде нагъл и надменен, а това е неприятно и неудобно за гледане. Затова дори да е прав, няма да го приема“, що за нрав е това? Това, конкретно, е чувство. Когато подхождаш към хората и нещата въз основа на собствените си предпочитания и емоции, това е чувство и всичко това попада в категорията на чувствата. Нещата, свързани с чувствата, спадат към покварения нрав. Всички покварени човешки същества имат чувства и всички те са възпирани от чувствата си в различна степен. Ако човек не може да приеме истината, ще му бъде трудно да разреши проблема с чувствата. Някои хора закрилят лъжеводачите, защитават антихристите, застъпват се за злите хора и ги защитават. Във всички тези случаи са замесени чувства. Разбира се, в някои случаи тези хора просто действат по такъв начин поради злата си природа. За тези проблеми трябва да се разговаря често в общение, за да придобиете яснота по тях. Някои хора може да кажат: „Аз изпитвам някакви чувства само към семейството и приятелите си, но не и към други хора“. Това твърдение не е точно. Ако другите проявяват към теб дори малка благосклонност, в теб ще се породят чувства към тях. Ще има различни степени на близост и дълбочина, но все пак това са чувства. Ако хората не се справят с чувствата си, ще им бъде трудно да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог.

Сега нека поговорим за представите и фантазиите. Някои представи и фантазии идват от семейното възпитание, други — от социалното обуславяне, а трети — от образованието в училище. Какви са проявленията, когато човек се отнася към хората и върши делата си според представите и фантазиите си? Ще ви дам един пример. Да вземем случая на човек, който след много години вяра в Бог е способен да изостави определени неща и да изпълнява дълга си с ентусиазъм, а по-късно е избран за водач. След като придобие този нов статус, той влага още повече енергия в изпълнението на дълга си и често организира събирания, за да разговаря с хората за истината. Когато братята и сестрите имат проблеми, той бързо ги разрешава и всички остават с добро впечатление за него. След като служи като водач за определен период от време обаче, този човек започва да работи за запазване на статуса и властта си, като се перчи и изтъква на всяка крачка. Най-жалкото от всичко е, че насърчава и култивира зли хора, които да служат като водачи и работници. Най-отвратителното е, че потиска и изключва братята и сестрите, които се стремят към истината. Накрая, понеже е извършил множество злодеяния и е смутил работата на църквата, той бива охарактеризиран като антихрист и отлъчен. Щом чуят новината, някои хора изтърсват: „Не може да бъде! Преди се разбирахме много добре. Заедно успешно разпространихме евангелието сред доста хора. Как е възможно да стане антихрист?“. Те си създават определени представи за начина, по който Божият дом се е справил със ситуацията, и считат, че той се е отнесъл несправедливо към един добър човек. Кажете Ми, защо защитават този антихрист и се оплакват от предполагаемата несправедливост, извършена спрямо него? Защото го познават — някога заедно са разпространявали евангелието. Те никога не са си представяли, че след като стане водач, той ще покаже истинското си лице, ще извърши всевъзможни злини и ще се превърне в антихрист. Те не могат да приемат това, което не са си представяли. Затова, кажете Ми, не възприемат ли те този човек въз основа на своите представи и фантазии? Те стигат до заключението, че той не би могъл да стане антихрист въз основа на смътното впечатление, което имат за него от миналото. Правилен ли е този възглед? Защо ще мислят по този начин и ще правят такива заключения? Защо правят тези безотговорни забележки и дават тези небрежни определения, когато не разбират реалната ситуация? Това е вид нрав. Хората подхождат и се отнасят към хора, събития и неща според своите фантазии — що за нрав е това? Това е отчасти надменност и отчасти непримиримост. Това, което разкриваш в ежедневието си, било то твоите мисли и убеждения, твоите действия или принципите, които спазваш в отношението си към другите хора, всичко това произлиза от твоя покварен нрав и ти трябва да го съпоставиш с истината за сравнение. Ако се смутиш, когато те помолят да направиш това, е налице проблем. Това означава, че нямаш никакво познание за истината. Какво въздействие оказва истината? (Тя може да се справи с покварения нрав на човека.) Как става това? Трябва да съпоставиш реалността на ежедневните си мисли, убеждения, думи и действия с истината за сравнение. Щом установиш, че съвпадат, ще си способен да определиш в какво се състоят проблемите ти. Ако не си способен да определиш проблемите си или ако не приемаш Божиите слова и истината и правиш безотговорни забележки въз основа на своите представи и фантазии, какъв вид проблем имаш? Това е проблем на надменността и ирационалността, който е свързан с покварения ти нрав. Без да познаваш фактите, ти просто говориш небрежно въз основа на собствените си фантазии и дори си мислиш: „Вие не го познавате, но аз го познавам — аз разбирам“. Това, което всъщност искаш да кажеш, е, че можеш да видиш по-ясно и по-точно от всеки друг. Не е ли това надменност? Не е ли това самоправедност? Този вид нрав се крие дълбоко в теб, затова винаги говориш и действаш въз основа на собствените си представи и фантазии. Да кажем например, че църквата иска да осъществи някакъв проект и те попита колко ще струва, а ти, без да разбираш истински ситуацията, веднага изтърсваш: „Това ще ви струва поне 100 000 юана!“. Всички са шокирани, като го чуват, и си мислят, че не е възможно проектът да струва толкова много и че сигурно преувеличаваш. Какви последици може да има за работата на църквата в резултат на твоя нрав да говориш небрежно и да правиш безотговорни забележки? В действителност изобщо няма да е необходимо толкова много, за да се свърши работата, но ти твърдиш, че ще струва 100 000 юана — не е ли това да говориш безотговорно? Не причинява ли то вреда на църквата? Това надежден начин ли е да говориш и да се справяш с делата? Не, това е изключително ненадежден начин. Божият дом категорично не може да използва такъв човек в работата си. Има ли поука, която да се извлече от тази ситуация? Човек трябва да се научи да бъде честен и да говори верни думи — това е ключът към доброто изпълнение на дълга му. Ако някой е нечестен и прави безотговорни забележки, той не е подходящ за изпълнение на дълг, нито заслужава да изпълнява дълг в Божия дом. Следователно, за да изпълнява добре дълга си, човек трябва да се научи да бъде честен, да поема отговорност за всичко, което казва, и да се въздържа да говори безотговорно, без да мисли и въз основа на собствените си фантазии. Той трябва да бъде точен в начина, по който говори, и думите му трябва да са съобразени с фактите. Това е един от аспектите на реалността да бъдеш честен човек.

Всички вие осъзнахте ли, че имате надменен нрав? (Да, понякога преувеличавам и казвам неща, които нямат основание. Чувствам, че съм много надменен и че това е един аспект от моята природа същност.) След като си осъзнал, че имаш надменен нрав, как трябва да се справиш с него? Няма да си способен да се справиш с надменния си нрав само защото си го разпознал и признал. За да се справиш с надменния си нрав, първо трябва да приемеш истината, да приемеш съда и наказанието на Божиите слова, да започнеш да разбираш различните начини, по които се проявява твоя надменен нрав, разобличен от Божиите слова, кои сатанински отрови го причиняват и да определиш кои дяволски думи са те подвели и са породили надменния ти нрав. Това са нещата, които трябва да проумееш. Когато се справяш с надменния си нрав, трябва да действаш стъпка по стъпка, като се справяш с нещата в момента, в който се разкриват — по този начин постепенно ще се справиш с надменния си нрав. Най-често срещаното състояние, наблюдавано сред хората, които живеят в надменен нрав, е склонността им да говорят въз основа на собствените си фантазии и да преувеличават — именно когато първо се справят с това състояние да правят преувеличени твърдения, надменният им нрав може да намалее в известна степен. Как тогава може да бъде разрешен проблемът с преувеличените твърдения, основани на собствените фантазии? Човек първо трябва ясно да разпознава какво означава да се правят преувеличени твърдения въз основа на собствените фантазии. Първо, човек трябва да проумее: „Как възникват фантазиите? Защо хората постоянно имат фантазии? На какво се основават фантазиите им? Представят ли тези фантазии реалността? Съобразени ли са тези фантазии с истината?“. След това човек трябва ясно да разпознае въпроса за преувеличените твърдения — трябва да разпознае защо и от каква позиция прави тези преувеличени твърдения, както и целта, която иска да постигне. След като намери отговорите на тези въпроси и проблемът бъде разрешен в съответствие с истината, човек може донякъде да се справи с това състояние, в което прави преувеличени твърдения въз основа на собствените си фантазии. Представи си например, че някой водач иска от теб да провериш нещо, но тъй като си зает с нещо друго, забравяш да го направиш. По-късно, когато водачът те попита за това, ти просто си измисляш нещо, понеже се страхуваш, че ще бъдеш кастрен. Какъв вид нрав разкрива това? Тук става въпрос за два вида състояния: едното състояние е, че говориш небрежно въз основа на фантазиите си, а другото — че си измисляш нещо, понеже не си способен да дадеш отговор и се страхуваш, че ще бъдеш кастрен. Ако не говориш небрежно, лъжеш, а ако не си надменен и самонадеян, си измамен — всички тези неща предвещават неприятности и трябва да бъдат изследвани. Когато говориш и действаш, веднага щом осъзнаеш, че си на път да разкриеш покварения си нрав, трябва да се въздържиш и да се молиш на Бог в сърцето си. И така, как трябва да действате, за да сте в съответствие с истините принципи? Това е свързано с практикуването на човека. (Да говорим честно и да казваме само това, което знаем.) Това е правилно. Ако не знаеш отговора, трябва да кажеш: „Нямам познания по този въпрос, още не съм се заел с него“. Да предположим, че си мислиш: „Ами ако моят водач ме попита защо още не съм се заел с въпроса и ме кастри, какво трябва да направя тогава?“. Кажете Ми, как трябва да практикувате в тази ситуация? (Ако не сме се заели с въпроса, трябва просто да кажем. Не бива да лъжем само защото се страхуваме да не ни кастрят.) Точно така. Ако искате да лъжете, да мамите хората или да говорите в разрез с фактите само защото се страхувате да не бъдете кастрени, тогава трябва да се молите на Бог, да се самоанализирате и да практикувате да бъдете честни хора. По този начин проблемът ви, че говорите въз основа на фантазиите си, ще намалее. Не е достатъчно обаче само да разрешите този проблем — че говорите въз основа на фантазиите си — трябва да придобиете още по-дълбоко разбиране за себе си. Не само че трябва да разпознавате покварения си нрав, но и да разберете сатанинската си природа и източника на надменността си. Ако сте способни да постигнете това, ще сте изминали повече от половината път към това да се справите с надменния си нрав. Най-малкото няма да станете надменни и ще бъдете по-смирени в начина, по който действате. Ако можете да отидете още една стъпка по-напред и да разрешите проблема си с изричането на лъжи и маменето на другите, ако можете да говорите в съответствие с истината и фактите, да бъдете честен човек и да казвате това, което мислите, вие в общи линии ще изживявате човешко подобие. Най-малкото ще говорите и ще действате по по-здравомислещ начин. Това показва, че докато хората се стремят към истината, докато се покоряват на Божието дело, докато се молят и се уповават на Бог, те ще бъдат напълно способни да се отърват от покварения си нрав. Хората с надменен нрав често предявяват прекомерни претенции и винаги мислят, че са по-добри от другите. Те вярват, че са възвишени и внушителни фигури и че всички останали са под тяхното ниво. Те говорят и действат, както им харесва. Ако са способни да използват и всички необходими средства, за да постигнат целите си, като често прибягват до това да лъжат и мамят другите, тогава тези хора са не само надменни и самонадеяни, но притежават и измамeн нрав. Справянето с надменния и самонадеян нрав зависи преди всичко от опознаването на собствената ти природа същност и от това да разбереш, че си станал надменен и самонадеян поради това, че си напълно покварен и живееш като дявол и Сатана. Когато можеш да разбереш ясно този въпрос, ще почувстваш, че колкото по-надменен е някой, толкова по-сатанински е той. Другата възможност е, че чрез преживяването на провали и неуспехи ще започнеш да се държиш много по-добре. По-лесно ли е да се справиш с надменен нрав, отколкото с измамен нрав? В действителност нито едно от двете не е лесно за справяне, но в сравнение с измамния нрав, човек може да се справи малко по-лесно с надменния нрав. Справянето с измамния нрав ще бъде много по-трудно. Това е така, защото измамните хора са така изпълнени със зли подбуди и намерения, че съвестта и разумът им не успяват да ги въздържат. Това е проблем на тяхната природа същност. И все пак, независимо колко трудно може да бъде, ако човек иска да се справи с измамния си нрав, той трябва да започне да практикува да бъде честен човек. В крайна сметка най-простият начин да практикуваш това да бъдеш честен човек е просто да казваш нещата такива, каквито са, да говориш честно и да говориш в съответствие с фактите. Както казва Господ Исус: „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“ (Матей 5:37). Да бъдеш честен човек изисква да практикуваш в съответствие с този принцип — след като тренираш това в продължение на няколко години, със сигурност ще видиш резултати. Сега вие как практикувате да сте честни хора? (Не подправям това, което казвам, и не мамя другите.) Какво означава „не подправям“? Означава, че думите, които изричате, не съдържат лъжи или някакви лични намерения или мотиви. Ако в сърцето си таите измамност или лични намерения и мотиви, тогава лъжите естествено ще се изливат от вас. Ако в сърцето си нямате измамност или лични намерения, или мотиви, тогава това, което казвате, ще бъде неподправено и няма да съдържа лъжи — по този начин общуването ви ще бъде: „Да, да! Не, не!“. Най-важното нещо е човек първо да пречисти сърцето си. След като сърцето му се пречисти, той ще се справи с надменността и измамността. За да бъде човек честен, той трябва да се справи с тези подправяния. След като направи това, ще му бъде лесно да бъде честен човек. Сложно ли е да бъдеш честен човек? Не, не е. Независимо какво е вътрешното ти състояние или какъв покварен нрав имаш, ти трябва да практикуваш истината да бъдеш честен човек. На първо място, трябва да разрешиш проблема с лъжите — това е най-важното. Първо, когато говориш, трябва да практикуваш да говориш това, което мислиш, да говориш истинни думи, да казваш нещата такива, каквито са, и напълно да се въздържаш да лъжеш. Не трябва да изричаш дори подправени думи и трябва да се увериш, че всичко, което казваш през деня, е вярно и честно. По този начин ти практикуваш истината и практикуваш да бъдеш честен човек. Ако откриеш, че от теб се леят лъжи или подправени думи, незабавно се самоанализирай, разнищи и осъзнай причините, поради които лъжеш, и какво те кара да лъжеш. След това, въз основа на Божиите слова, разнищи този основен и съществен проблем. След като придобиеш яснота за първопричината на лъжите си, ще можеш да се опълчиш на този сатанински нрав в речта си и в действията си. Повече няма да прибягваш до лъжи, когато се сблъскваш с подобни ситуации, ще си способен да говориш в съответствие с фактите и повече няма да се занимаваш с измамно говорене. По този начин духът ти ще бъде волен и освободен и ще си способен да живееш пред Бог. Ако си способен да живееш в съответствие с Божиите слова, ти живееш в светлината. Ако обаче постоянно се занимаваш с измами, кроежи и интриги, ако винаги се криеш в тъмните ъгли като крадец и вършиш делата си тайно, тогава няма да се осмелиш да живееш пред Бог. Понеже имаш тайни мотиви, винаги искаш да измамиш другите, за да постигнеш собствените си цели, и таиш твърде много срамни и неизразими неща в сърцето си, ти постоянно се опитваш да ги скриеш и прикриеш, да ги опаковаш и замаскираш, но не можеш вечно да криеш тези неща. Рано или късно те ще излязат наяве. Човек, който има тайни мотиви, не е способен да живее в светлината. Ако не практикува самоанализ, ако не се разнищва и разкрива, няма да е способен да се освободи от възпиранията и обвързаността на покварения си нрав. Ще остане в капана на греховния живот, неспособен да се измъкне от него. В крайна сметка, каквато и да е ситуацията, не трябва да лъжеш. Ако знаеш, че лъжата е нещо погрешно и че не е в съгласие с истината, но въпреки това настояваш да лъжеш и да мамиш другите, дори да си измисляш неща, за да прикриеш фактите и реалността на ситуацията с цел да подведеш хората, тогава ти умишлено вършиш нещо лошо. Такъв човек не може да постигне спасение от Бог. Бог дарява истината на хората, но дали хората могат да приемат и да практикуват истината в крайна сметка зависи от самите тях. Онези, които са способни да приемат истината, могат да постигнат спасение от Бог, а онези, които не са способни да приемат истината и не я практикуват, не могат да го постигнат. Много хора осъзнават, че живеят в своя покварен нрав, и признават, че онези, които живеят според сатанински нрав, не приличат нито на хора, нито на демони и не изживяват нормално човешко подобие. Те са готови да практикуват истината, но се оказват неспособни да го направят и просто се чувстват безсилни. В такава ситуация човек може само да се моли на Бог и да се уповава на Него. Ако хората изобщо не сътрудничат, Бог няма да върши делото Си в тях. Онези, които наистина обичат истината, със сигурност ще намразят измамния си нрав, всякакви лични намерения, както и лъжите и измамите. Те по-скоро биха понесли загуби, като говорят честно, отколкото да прибягват до лъжи. Те биха избрали да говорят истината дори ако резултатът от това е съд и заклеймяване, вместо да водят позорно съществуване, като изричат лъжи. Онези, които могат да презират сатанинския нрав по този начин, естествено ще са способни да се опълчат на плътта, да практикуват истината и да успеят да станат честни хора.

Сега какъв е вашето преживяване в това да бъдете честни хора? Постигнали ли сте някакви резултати? (Понякога практикувам да бъда честен, но понякога забравям.) Можете ли да забравите да практикувате истината? Ако можете, какъв проблем показва това? Вие обичате ли истината, или не? Ако не обичате истината, ще ви бъде трудно да навлезете в истината реалност. Трябва да се отнасяте сериозно към практикуването на истината и към практикуването на това да бъдете честен човек. Трябва често да размишлявате как да бъдете честен човек и какъв разум трябва да притежавате. Бог изисква от хората да бъдат честни и за тях въпросът за стремежа към честността трябва да бъде въпрос от първостепенна важност. Те трябва да са наясно и да разбират какви истини трябва да притежават и в какви реалности трябва да навлязат, за да бъдат честни хора и да изживеят подобието на Петър, и трябва да намерят път на практикуване. Само тогава ще имат някаква надежда да се превърнат в честни хора и в хора, които Бог обича. Ако презираш честните хора, хората, които говорят откровено, особено онези, които могат да приемат и да се стремят към истината, ако винаги изпитваш пренебрежение към такива хора, тогава твоят характер не е положителен и ти принадлежиш към категорията на нечестивите личности. Ако гледаш отвисоко онези, които предано изпълняват дълга си, и онези, които са готови да платят цена, за да практикуват истината, тогава твоят характер е станал негативен и със сигурност ти нямаш положителен характер. Въпросът дали човек може да постигне спасение е свързан с това дали има положителен характер, или не. Ключовият фактор при определянето на това дали някой има положителен характер се крие в стремежите и предпочитанията, които той има в сърцето си. Трябва да правиш разлика между положителните и негативните неща, да си способен да поставяш ясни граници, да заемаш правилната позиция и да заставаш на страната на Бог и истината. Ако можеш да правиш това, твоят начин на мислене ще бъде напълно нормален и ти ще бъдеш човек със съвест и разум. Ако винаги гледаш отвисоко онези, които се стремят към истината, които желаят да платят цена и които искрено отдават всичко на Бог, тогава ти заставаш на страната на Сатана и имаш негативен характер. Някои хора се отнасят с пренебрежение към честните личности и ги гледат отвисоко. Винаги се отнасят с голямо уважение към онези, които са красноречиви, манипулативни и умеят да мамят другите с цветисти думи, както и към онези, които изнасят възвишени проповеди отвисоко. Ако твоят случай е такъв, ти няма да можеш да бъдеш честен човек. Вместо това ще подражаваш на фарисеите и ще си неспособен да поемеш по правилния път на търсенето на истината. Ще принадлежиш към категорията на лицемерните фарисеи. Хората се стремят към онова, което предпочитат и желаят. Кое е онова, което в момента желаете в сърцата си? Опасявам се, че дори вие не сте наясно какво желаете. Обектите на вашата любов и омраза не са ясно разграничени и вие не знаете по какви въпроси сте се съобразили със Сатана. Понякога думите ви може и да са съобразени с истината, но щом започнете да действате, се отклонявате от нея. Това показва, че без истината не можете да останете непоклатими и постоянно се колебаете, като понякога се накланяте наляво, а понякога — надясно. Веднага след като приключите със слушането на проповедите, изглежда, че разбирате истината и сте готови да вървите по правилния път. След известно време обаче у вас настъпва мрак и вие отново се отклонявате от пътя. Могат ли такива хора да изберат правилния път? Дори да могат да го изберат, те не могат да стъпят на него, защото се намират в ненормално състояние. Те изобщо не разбират никакви истини и са объркани личности, които по цял ден обикалят замаяни. Може да казват, че харесват добрите хора, но винаги когато се сблъскат с някакви проблеми, ги гледат отвисоко. Може да твърдят, че им харесва да са честни, но когато нещо ги сполети, се държат измамно. Следват всеки, който ги води, независимо дали е добър, или зъл — може ли Бог да усъвършенства такива хора? Определено не, тъй като те не отговарят на необходимите изисквания. Всеки, който гледа отвисоко на добрите хора, на честните личности, на онези, които старателно изпълняват дълга си, и на онези, които се стремят към истината, които са готови да платят цена и да страдат за нея, сам по себе си не е добър човек. На него му липсва дори капка съвест и разум и той е неспособен да постигне спасение. Хората с добри сърца и с любов към истината харесват положителните неща и обичат да общуват с положителни личности, което им носи много ползи. От друга страна, онези, които не обичат положителните неща или положителните личности, няма да постигнат истината, дори да вярват в Бог. Това е така, защото сърцата им не обичат истината и те няма да се стремят към нея. Дори да го желаят, те няма да могат да придобият истината.

Току-що разговарях за две неща: за чувствата и за представите и фантазиите. Има още едно — избухливостта — което също е проявление на покварения нрав на човека. Всички покварени хора са избухливи. В какво поведение се проявява избухливостта? Има ли елементи на чувства и емоции в избухливостта? Какво да кажем за надменността и самоправедността? Избухливостта включва всички тези елементи — всички те са свързани с човешкия нрав. Какво ще кажете за „Око за око, зъб за зъб“ — това пример за избухливост ли е? „Каквото повикало, такова се обадило“ и „С твоите камъни по твоята глава“ — това примери за избухливост ли са? (Да.) За какви други примери се сещате? („Няма да нападна освен ако не ме нападнат. Ако ме нападнат, със сигурност ще отговоря“.) Това са все примери за избухливост. Хората стават избухливи не само когато са ядосани, но често проявяват избухливост дори когато не са ядосани. Например, те живеят според сатанинския си нрав и често искат да смъмрят онези, които говорят по начин, който им е неприятен, или онези, които действат по начин, който е неприемлив за тях, и искат да отмъстят на онези, които действат по начин, който е неблагоприятен за тях. Не е ли това избухливост? (Да, така е.) За какви други примери за избухливост можете да се сетите? (Когато говориш или мъмриш другите от позицията на статуса.) Когато човек използва предимството, което му дава статуса му, за да прави това, което предпочита, или за да излее гнева си върху другите, като ги мъмри, това също са форми на избухливост. Всъщност хората доста често разкриват избухливост. Повечето случаи, в които думите и действията на хората не са в съгласие с истината, възникват поради техния егоизъм, желания, обида, омраза и гняв — всички тези неща произлизат от избухливостта. Разкриванията на избухливост не идват само от омраза, гняв или отмъстителност и широк кръг от неща са свързани с това, но днес няма да се впускаме в подробности. Покварените хора са все избухливи и тази избухливост произлиза от техния сатанински нрав. Избухливостта не е в съгласие с логиката на нормалната човешка природа, а още по-малко с истината, затова да действаш в съответствие с покварения си нрав е избухливост. Да отвръщаш на злото със зло не е ли форма на избухливост? (Да, така е.) Какво да кажем за отплащането на доброто със зло? Това също е избухливост. А какво да кажем за това да си толкова ядосан, че да си настръхнал от яд? Това също е избухливост. Избухливостта означава просто да реагирате ирационално на проблемите, с които се сблъсквате, като си мислите: „Независимо каква е ситуацията, сега просто ще излея навън личните си оплаквания. Независимо от последствията, какви са принципите или към кого е насочен гневът ми, първо трябва да изпусна малко пара“ — това е избухливост. В крайна сметка какво точно представлява избухливостта? Това е покварен нрав, това е сатанински нрав и пълна липса на рационалност. Избухливостта е своего рода безумие, същността ѝ е изблик на зверска природа и в нея липсва дори най-малка частица разум на нормална човешка природа. Проявата на ирационалност води до загуба на разсъдъка и на самоконтрола и до неспособност да се въздържаш и контролираш. Това е избухливостта.

За да промениш нрава си, най-основното нещо, което трябва да си способен да направиш, е да разпознаеш начините, по които преди всичко се проявява твоят покварен нрав в контекста на Божиите слова, и да осъзнаеш за какво мислиш и какво е състоянието ти, когато разкриваш покварения си нрав. В много случаи всяко състояние, което възниква в човека, се дължи на покварен нрав — в някои случаи един вид покварен нрав може да породи множество различни състояния при различни обстоятелства. Трябва да си способен да разпознаваш всичко това. Не е достатъчно само да си придобил мъничко разбиране от разпознаването си, а трябва също така да си способен да разнищваш и да знаеш къде е коренът на твоя проблем, при какви обстоятелства се разкрива поквареният ти нрав и що за проблем е това. След като разберете ясно всичко това, ще знаете кой е подходящият начин за практикуване. Ще можете ли да практикувате нещо само защото знаете как би следвало да го практикувате? (Не.) Защо е така? Защото имате покварен нрав. Ако поквареният нрав пречи на някого да практикува истината, той трябва да търси истината, да приеме да бъде кастрен от Бог, да приеме Неговия съд и наказание и да се справи с покварения си нрав. Ако направи тези неща, ще му стане лесно да практикува истината. Способността да практикува истината означава ли, че някой е постигнал преобразяване? Не означава. Това, че някой се е справил с покварения си нрав по един въпрос, не означава, че той няма да се прояви отново. Той ще продължи да се проявява, като смущава и пречи на този човек да практикува истината, и при тези обстоятелства той пак ще трябва да търси истината, за да се справи с този покварен нрав. Човек може да се справи с покварения си нрав по един въпрос, но след определен период от време е възможно да се появи друг вид покварен нрав в друга ситуация и да му попречи да практикува истината. В какво се изразява проблемът тук? Това показва, че поквареният нрав е дълбоко вкоренен в хората и че те трябва да продължат да търсят истината и да намират отговори на проблемите си в Божиите слова. Само чрез многократно справяне с покварения нрав той постепенно ще започне да изчезва. Никакъв покварен нрав не може да бъде преодолян с един замах —не става по този начин. Първо трябва да започнеш да разбираш истината и да се научиш да разпознаваш. Трябва да се запиташ: „Сега съм в неправилно състояние, как е възникнало това състояние? Защо е възникнало такова състояние в мен? Как Божиите слова разобличават това състояние? Що за покварен нрав е породил това състояние?“. Трябва да размишлявате над тези въпроси, за да придобиете разбиране, и да ги разпознавате ясно. След като имате разбиране за своя покварен нрав, ще сте способни да му се опълчите. По този начин пречките пред това да практикувате истината постепенно ще бъдат отстранени и ще ви бъде по-лесно да прилагате истината на практика. Да вървите по пътя на стремежа към истината означава постоянно да се справяте с покварения си нрав по този начин. Пътят на практикуването на истината постепенно ще се разширява и открива, а пречките пред него ще намаляват. Ще сте способни да практикувате всички различни аспекти на истината и ще разкривате все по-малко покварен нрав. Това не означава обаче, че сте се отървали напълно и изцяло от покварения си нрав. Възможно е при специални обстоятелства все още да разкриете малко покварен нрав, но той вече няма да може да ви пречи да практикувате истината. Това е промяна в добра посока. Пътят на навлизане в живота е дълъг, т.е. пътят на стремежа към истината е дълъг. В реалния си живот всички можем да видим как при различни обстоятелства даден вид покварен нрав може да доведе до най-различни състояния. Независимо дали на пръв поглед тези състояния изглеждат правилни или погрешни, положителни или негативни и неблагоприятни, всички те могат да вземат контрол над някого за определен период от време, да повлияят на начина, по който той говори и действа, и да повлияят на възгледите му за нещата и на начина, по който се отнася към хората. И така, как възникват тези състояния? В действителност всички те възникват поради сатанинската природа и покварения нрав на хората. На пръв поглед изглежда, че хората се повлияни от състоянията, но по същество те са контролирани от своя покварен нрав. Вследствие на това всички хора живеят според вътрешната си сатанинска природа и покварения си нрав, което води дотам да нарушават истината и да се противят на Бог. Ако не използваш истината, за да се справиш с покварения си нрав и да промениш неправилните си състояния, няма да си способен да се освободиш от ограниченията и оковите на сатанинския си нрав. Да кажем например, че си водач, и в църквата има човек, който е подходящ за определен дълг, но ти не искаш да го използваш, защото гледаш на него отвисоко. Знаеш, че това не е справедлив начин да се отнасяш към хората, така че как трябва да разрешиш този проблем? Трябва да разсъждаваш: „Защо постъпвам по този начин? Защо се отнасям несправедливо към него? Какво е това, което упражнява влияние върху мен?“. Това не съдържа ли конкретни подробности? Какъв е проблемът, че не искаш да се отнесеш справедливо към този човек? Той се дължи на твоите предразсъдъци, предпочитания и неприязън. Хората имат надменен нрав, така че в тях може да възникнат тези неща. Ето защо това несъмнено се дължи на твоя надменен нрав. Надменният ти нрав е причинил възникването на тези състояния в теб, като например това, че в сърцето си гледаш отвисоко на този човек, че не искаш да кажеш нищо добро за него или да го оцениш по честен и справедлив начин, че не искаш да го избереш за определен дълг, дори когато той е подходящ за него — това са все последствия, предизвикани от надменния ти нрав. Хората имат надменен нрав, затова таят мрак в сърцата си, зрението им е изкривено, а възгледите им за въпросите са пристрастни. Тези проблеми трябва да бъдат разрешени чрез самоанализ и себеопознаване. Ако имаш ясен възглед и схващане за своите покварени състояния и за покварения си нрав и след това можеш да потърсиш истината, за да се справиш с тях, и да се отнасяш към хората в съответствие с истините принципи, ще си способен да промениш предразсъдъците си към хората и неправилните си възгледи за тях и ще започнеш да се отнасяш справедливо към тях. И така, как можете да ги промените? Трябва да дойдете пред Бог, за да се молите и да търсите истината, да прозрете същността на тези проблеми и да постигнете разбиране за Божиите намерения. Трябва да имаш готовност да сътрудничиш и да се опълчиш на самия себе си. Трябва да си кажеш: „ Занапред няма да действам по този начин. Може би заложбите му са малко недостатъчни, но трябва да се отнасям с него така, както се полага. Ако той е подходящ за изпълнението на този дълг, тогава трябва да му го възложа. Ако имам добри отношения с някой друг, но той не е подходящ за този дълг, няма да го използвам. Вместо него ще използвам въпросния човек“. Нима това състояние не се е променило? Не е ли това форма на практикуване? Това е форма на практикуване. А как успя да практикуваш по този начин? Ако не беше сътрудничил и не беше се опълчил на субективните си намерения, щеше ли да си способен да постигнеш този резултат? Със сигурност не. Така че сътрудничеството на хората е от решаващо значение. Трябва да сътрудничиш истински — т.е. трябва да се стремиш към истината и да се стремиш към Божиите изисквания. Ако не избереш да действаш по този начин, ако не се стремиш към истината, тогава ти не сътрудничиш. Истинското сътрудничество означава абсолютно покорство пред истината. Само ако имаш отношението и решимостта да се покориш на истината, можеш да се опълчиш на личните си намерения, предпочитания и разсъждения. По този начин неправилното ти състояние може да бъде променено. Справедливото отношение към хората означава, че си способен да приемеш и да се покориш, когато някой друг говори правилно и в съответствие с истината, независимо какво е положението на този човек. Ако винаги имаш предразсъдъци към даден човек, ако гледаш на него отвисоко и не искаш да говориш много с него, дори след като си го използвал, ако все още гледаш отвисоко на него в сърцето си, а състоянието ти не е напълно променено, това показва, че гнилите корени на покварения ти нрав все още са в теб. Едно малко, незначително състояние може да ти причини толкова много страдания — това проблем с нрава ти ли е? Това е проблем с природата същност на човека. Трябва да промениш това неправилно състояние. Не бива да ограничаваш този човек само защото си открил, че той има определени слабости — той несъмнено има и определени достойнства и силни страни и ти би трябвало да разговаряш повече с него и да се опиташ да придобиеш по-дълбоко разбиране за него. Когато видиш силните му страни и откриеш, че той действително е подходящ за въпросния дълг, постепенно можеш да осъзнаеш собствената си подлост и безсрамие, да осъзнаеш, че е справедливо и е в съответствие с истината да му възложиш този дълг и да имаш такова отношение към него. Тогава ще се почувстваш по-спокоен. Когато този човек бъде реабилитиран, ще се почувстваш в мир със съвестта си затова, че не си разочаровал Бог и че си практикувал истината. С течение на времето мнението ти за този човек ще се промени. Как се постига всичко това? Именно Бог върши това — истината работи в теб малко по малко и това преобразява и променя състоянието ти. Това обаче е само началото. Ако отново се сблъскаш със същия въпрос, няма си способен да използваш непременно същите методи, които си използвал с предишния човек, за да се справиш с него. Може да преживееш други, различни състояния или различни среди, хора, събития и неща може да те подложат на изпитание за това доколко обичаш истината и да подложат на изпитание решимостта ти да се опълчиш на собствения си покварен нрав и на собствената си воля. Това са Божиите изпитания. Когато във всички твои отношения с другите хора, независимо кои са те и дали отношенията ви са добри, или лоши, дали тези хора са близки с теб, или не са, дали ти правят мили очи, или не, и независимо от техните заложби, ти си способен да се отнасяш към тях справедливо и правилно, състоянието ти ще се е променило напълно. Когато начинът, по който се отнасяш към другите, не се основава на твоите фантазии, на твоите чувства или на твоята избухливост, ти ще си придобил този аспект на истината. Но ти все още не си постигнал това. Всичките видове покварен нрав в теб все още контролират поведението ти, контролират начина, по който мислиш, и ума ти. Тези неща вътре в теб вече са се превърнали в твоя природа, която те контролира, а истината все още не се е превърнала в твой живот. Ти просто имаш някакво добро поведение, но зад това добро поведение различните състояния и мисли, които разкриваш и които таиш в сърцето си, възникват от твоя покварен нрав и са в разрез с истината. Когато всички тези твои състояния и мисли станат рационални и съответстват на принципите и на истината, поквареният ти нрав вече няма да е способен да контролира мислите или поведението ти — тогава нравът ти наистина ще се е променил. Вече няма да е необходимо да се опълчваш на покварения си нрав или да се въздържаш. Просто ще си способен да действаш директно в съответствие с истините принципи. Ще вярваш, че точно това следва да правиш, и ще си мислиш, че практикуването на истината изобщо не е изморително. Когато това се случи, истината ще се е превърнала в твой живот. Всички вие все още не сте постигнали това — все още трябва да продължите да се стремите за определен период от време. Не е достатъчно само да разбирате малко някаква доктрина и да имате малко ентусиазъм. Духовният ви ръст все още е твърде малък. Трябва да сте способни да преживявате Божиите слова, да практикувате истината и да говорите за своето свидетелство за преживяване и за истинското си разбиране — тогава ще имате реалност. Ето какво означава да имаш истински духовен ръст. Точно сега повечето хора не са способни да свидетелстват — техните преживявания все още са твърде повърхностни и те трябва да четат повече Божии слова, да слушат повече проповеди и да изучават повече химни. След като преживеят много неща, те ще придобият истинско разбиране за Божиите слова и ще почувстват, че Божиите слова са толкова практически, толкова способни да служат като живот на човека, че са напълно способни да накарат хората да изживяват истинско човешко подобие и че могат да бъдат използвани в отговор на всякакви изкушения от страна на Сатана. Само хората, които постигат това разбиране, имат духовен ръст и наистина са станали Божии избраници. Много хора не са способни да разговарят за истината или да говорят за своето свидетелство за преживяване. Това е така, защото истината все още не се е превърнала в техен живот и в резултат на това те водят уморителен и жалък живот, проявяват всякакъв вид грозота и животът им е трагичен. Какво носи на хората поквареният нрав? Той носи страдание, омраза, обида, негативизъм, както и надменност, самоправедност, лъжи, измама, мошеничество и убедеността, че човек превъзхожда всички останали. Понякога той кара хората да се примиряват с безнадеждността, да говорят с неправилни доводи и да се противят. Друг път той кара хората да си мислят колко са жалки, колко са сами и без опора, и да проявяват нещастно и жалко подобие. Хората вярват в Бог в продължение на много години, но все още не разбират истината, а говорят само глупости и казват, че са сами и без опора. Бог е истината, Той е опората на човека, но хората не се опират на Него, а се отдалечават от Него, следват Сатана и живеят според сатанински философии. Не са ли такива хора много объркани? Хората, които не се стремят към истината, са все такива. Онези, които разбират истината, се приближават все повече до Бог — ако не разбираш и не си придобил дори една частица от истината, тогава ти си много далече от Бог и може би дори нямаш нормално отношение с Бог. Ако разбираш истината и можеш да практикуваш истината, ако истината се е превърнала в живота в теб, тогава Бог е в сърцето ти. Ако не разбираш истината и не си я постигнал, ако не можеш и да я практикуваш, тогава Бог не е твоят Бог и Той не живее в теб. Ако истината не е твой господар и не ти диктува всичко, тогава това е същото като Бог да не ти диктува всичко. Това означава, че не си се отдал на Бог и все още си този, който ръководи нещата. Когато ти ръководиш нещата, кой всъщност ги ръководи? Това е твоят покварен нрав. Истината няма думата. Когато вече не ти се налага да си блъскаш главата над думите, действията, поведението, справянето с въпроси, изпълнението на дълга ти, начина, по който се отнасяш към хората, и дори ежедневието ти, какво ядеш и как се обличаш, когато можеш да се справяш с всичките си дела според Божиите слова и истините принципи, тогава ще изживяваш истинско човешко подобие и ще си постигнал истината.

Точно сега практикуването на истината е въпрос от първостепенно значение и всеки, който не практикува истината, е невеж и глупав. Хората, които не практикуват истината, са неспособни да преживеят Божието дело — те си мислят, че е достатъчно да вярват в Бог, за да получат благословии, и че не е необходимо да практикуват истината и да платят цена. В религиозния свят има много хора от този тип. В Божия дом повечето хора знаят как Бог върши Своето дело и спасява човечеството и какви са Божиите намерения и изисквания към хората. В Божия дом има все по-малко хора, които не практикуват истината. В момента по отношение на доктрината всички вие разбирате, че можете да постигнете промяна на нрава и да получите спасение само като се стремите към истината и я практикувате, но все още не сте съвсем наясно относно пътя, по който да практикувате истината и да навлезете в истината реалност. В резултат на това вашето навлизане в живота става бавно. Практикуването на истината е ключът към навлизането в истината реалност — неспособността да се практикува истината е голям проблем. Всички вие все още ли проповядвате думи и доктрини? (Да.) А след като направите това, можете ли да приложите тези думи и доктрини на практика? Ако не можете да ги приложите на практика, това доказва, че все още не разбирате истината, а само доктрините, и че все още не притежавате истината реалност. Някои хора знаят, че трябва да бъдат честни, но не могат да се освободят от ограниченията на лъжата и измамата. Някои хора твърдят, че са готови да се покорят на Бог, но когато бъдат кастрени, не са способни да се покорят. Други хора говорят за доктрини по начин, който звучи правилно, и създават впечатлението, че притежават реалност, но нямат истинско познание за себе си. Други хора вярват, че са много духовни, защото са способни да говорят за духовна теория, но не са способни на истинско себепознание и им липсва истинско покорство, било то по отношение на дълга им или при справянето им с делата. Какво стои в основата на всички тези проблеми? Това, че те не са способни да приемат истината. Ако един вярващ в Бог не приема истината, дали наистина вярва в Него? Ако не може да приеме истината, няма да е способен да разреши нито един от проблемите си. Само онези, които приемат истината, са способни да я практикуват и да опознаят себе си. Независимо колко думи и доктрини може да рецитира човек, ключът е в това да е способен да практикува тази доктрина — това е най-важното. Истините, които човек прилага на практика, са реалността — ако е неспособен да практикува истината, тогава му липсва реалност. Някои хора могат да проповядват много ясно думи и доктрини, но в действителност им липсва яснота за много истини, не са способни да разпознават някои неща и не могат да ги прозрат, а истините, които са способни да практикуват, са много малко на брой. В резултат на това на такива хора им е много трудно да пишат свидетелства за преживяване — те могат да напишат само няколко думи и доктрини, без никакъв ежедневен език или практически преживявания. Сега имате ли път за това как трябва да се разреши този проблем с рецитирането на думи и доктрини? За да разрешите този проблем с рецитирането на думи и доктрини, трябва да практикувате истината — колкото повече практикуваш истината, колкото повече усилия полагаш за истината и за практикуването си, толкова повече думи на преживяване и практикуване ще придобиеш. Колкото повече думи на преживяване и практикуване притежаваш, толкова по-малко ще рецитираш думи и доктрини. Как човек постига реалност? В процеса на практикуване на истината хората имат някакви преживявания и са изложени на някои неща, разкриват покварен нрав, изпадат във всевъзможни състояния и след това търсят истината, разнищват различните си покварени състояния и намират принципите и пътя на практикуване. Започват да разбират и да практикуват истината. Това е истинско житейско преживяване. Ако не се стремиш към истината и не желаеш да я практикуваш, няма да преминеш през този процес, а без него няма да постигнеш навлизане в живота. Ако преживееш много в този процес, ще постигнеш ясно разбиране за истината, ще си способен ясно да разпознаваш покварения нрав и пътят, който трябва да следваш при практикуването на истината, ще става все по-ясен. Ако не си преминал през този процес на практикуване и преживяване, а имаш само буквално, доктринално разбиране и осмисляне на Божиите слова, тогава всичко, което проповядваш, ще бъде само доктрини, тъй като има разминаване между твоето буквално разбиране и непосредственото ти преживяване. Как възникват доктрините? Когато човек не практикува Божиите слова и няма житейски преживявания, а само разбира, анализира и тълкува буквалното значение на Божиите слова и още повече, проповядва това, тогава възникват доктрини. Могат ли доктрините да станат реалност? Ако не практикуваш или не преживяваш истината, никога няма да я разбереш. Чисто буквалните тълкувания на истината ще бъдат завинаги доктрини. Ако обаче практикуваш истината, ще усетиш и ще почувстваш, че се отърваваш от част от покварата си, че правиш крачка към спасението си и че се приближаваш към Божиите изисквания. Получените по този начин знания, мисли, идеи, чувства и т.н. ще бъдат практически. Как се постига реалност? Тя се постига чрез преживяването от практикуването на истината. Ако човек не практикува истината, никога няма да има реалност. Може би някои хора ще кажат: „Не практикувам истината, но все пак мога да проповядвам практически проповеди“. Това, което проповядваш, може да звучи правилно и доста практично за другите в онзи момент, но след това те все още няма да имат път на практикуване. Това доказва, че всичко, което разбираш, все още е доктрина. Ако не прилагаш Божиите слова на практика и нямаш практическо преживяване или познания за истината, когато у някой друг човек възникне състояние, за което никога преди не си се замислял, няма да знаеш как да се справиш с него. Когато човек рядко практикува истината, е невъзможно да я разбере истински. Само когато човек увеличи практикуването на истината, може да я разбере истински и само тогава може да разбере принципите на практикуването на истината. Ако нямаш преживяване на истината, ще си способен естествено да проповядваш само доктрини. Ще казваш на другите да се придържат към правилата, подобно на теб. Без истинско житейско преживяване никога няма да си способен да проповядваш реалността на истината. Практикуването на истината не е същото като изучаването. Изучаването означава винаги да полагаш усилия за заучаване на думи и фрази. Достатъчно е само да си водиш бележки, да запаметяваш, да анализираш и да проучваш. Практикуването на истината е точно обратното. Трябва да разчиташ на практическо преживяване, за да постигнеш резултати от разбирането на истината и от справянето с нещата в съответствие с принципите. Всеки, който е готов да практикува истината, след като я разбере, ще може да се отърве от покварения си нрав — колкото повече истини практикува, от толкова повече покварен нрав ще е способен да се отърве. Онези, които разбират истината, но не я практикуват, никога няма да се освободят от покварения си нрав. Затова търсенето, разбирането и практикуването на истината е пътят към справянето с покварения нрав.

11 декември 2017 г.