Имате ли в момента всички път и растеж по отношение на вашето навлизане в живота? Знаете ли какви са признаците на растежа при навлизането в живота? Кои промени в духовното състояние или кои проявления, различни от онези, които преди си имал, ти позволяват да почувстваш, че имаш житейски растеж или позволяват на братята и сестрите да видят, че си израснал и че нравът ти е започнал да се променя? По отношение на духовното състояние, когато някой преживява растеж при навлизането си в живота, той вече не изпитва неяснота във вярата в Бог, не се колебае и има път, който да следва. Той знае, че вярата в Бог е за спасение и знае, че само онези, които се стремят към истината, могат да постигнат спасение. Да виждат ясно и да стъпят на този път първо дава на човешките сърца покой и утеха. Имате ли този покой и утеха в сърцата си сега? (Да. Когато се сблъскаме с хора, събития или неща и сме способни да разберем Божиите намерения и да видим, че тези условия са подредени специално заради нещата, които ни липсват — че те са точно нещата, от които се нуждаем — в този момент изпитваме умствен покой. Когато обаче се срещнем с трудности и не знаем как да се справим с тях, изпитваме тревога.) Независимо какво е обикновено вътрешното ви състояние, когато се натъкнете на трудности, първо погледнете голямата картина: не мислите ли в сърцата си, че избирането на пътя на вярата в Бог е правилен, че е напълно естествен и обоснован? Не сте ли определели вече, че този път е правилният в живота? Нямате ли решимостта и волята да продължите, без да се двоумите? Не е ли това вашето състояние? (Това е.) Това е един променящ се аспект, който е първият показател, че животът ви расте. В допълнение по отношение на много неща — например хората, света, това общество, житейския път, житейските цели и посока, смисъла и ценностите, които имате в живота — има ли промени в мислите и възгледите ви? (Има някои промени.) Когато хората редовно слушат проповеди, има някои промени в изпълнението на дълга им, в поведението и държанието им и в мислите им. Но променили ли са се наистина във възгледите си за хората, нещата и житейските цели и посока? Ако са се променили в това отношение, тогава това включва навлизане в живота. Степента, до която се променяш, е доказателство за това колко навлизане в живота имаш. Много хора все още са объркани за този аспект на нещата. Те не знаят как да възприемат хората или нещата, нито знаят как да преживяват нещата и обстоятелствата, с които се сблъскват. В сравнение с времето, преди да повярват в Бог, на повърхността изглеждат сякаш са възприели някои правилни възгледи, които са в съответствие с истината, но не знаят как да ги прилагат, когато се сблъскат с неща, и не могат да ги отнесат към тези неща. Истинска промяна ли е това? (Не е.) Това не е истинска промяна. Колко показателя са споменати, за да видите дали човек е преживял растеж при навлизането в живота си или не? (Два.) Това са първите два показателя, свързани с истината на виденията и теориите.

Когато отсъждате дали някой е преживял растеж при навлизането в живота си или не, има няколко други показателя, свързани с практиката. Първо, най-подготвителният и най-основен показател е този: колко време всеки ден, независимо с какво си зает или какъв дълг изпълняваш, сърцето ти е спокойно пред Бог и живее в Неговото присъствие. Това съотношение е решаващо. Ако прекарваш почти целия ден, зает с външни дела и работиш за издръжката си, без да отделиш някакво време, за да четеш Божиите слова или да Му се молиш, без да посвещаваш мислите си да разсъждаваш за истината, тогава връзката ти с Бог е ненормална. Ти нямаш място за Бог в сърцето си и не приемаш вярата си в Бог като нещо важно. Ако сърцето ти винаги живее в такова състояние, ще се отдалечаваш все повече от Бог, вярата ти в Него ще става все по-малка и ще станеш негативен и слаб, когато ти се случват неща. Когато това се случи, вътрешното ти състояние става все по-ненормално. Тоест независимо дали си или не си в състояние на вяра в Бог, независимо дали имаш или нямаш нормалното състояние, което вярващият в Бог трябва да има, колко време живееш в това нормално състояние и извън многобройните неща на физическия живот, които заемат сърцето ти, колко време прекарваш пред Бог — това е първият показател по отношение на практиката. Встрани от физическия си живот някои хора прекарват много малко време в четене на Божиите слова или в общение за истината. През повечето време те посвещават живота си на външни въпроси, като живеят заради плътските наслади. Това не е ли живот в покварен нрав? Ако някой често живее в покварен нрав, неговата съпротива и бунтарство срещу Бог ще расте, което води до ненормална връзка с Бог, равносилно на това да нямаш никаква връзка с Него. Следователно запазването и поддържането на нормални отношения с Бог важно ли е или не? (Важно е.) Колко е важно? Къде е важно? (Ако човек няма място за Бог в сърцето си, докато изпълнява дълга си, тогава се уповава на себе си, което изобщо не е практикуване на истината. Така този човек не може да има навлизане в живота.) Може би вие сте способни да разберете това на теория, но не можете да говорите ясно за практичните аспекти. Под това имам предвид, че мнозинството от хората не са много наясно с този аспект от истината и не го разбират добре и вие имате само малко възприятийно познание нали? (Така е.) Тогава питам всички ви, ако вярващ в Бог често няма нищо общо с вярата в Бог или със Самия Бог в действията, думите, поведението си или когато изпълнява дълга си, тогава ще има ли той нещо общо с истината? (Няма да има.) За кого прави всичко това? Върху каква основа гради? Откъде идва отправната му точка, мотивациите, целите и принципите? Ако някой е неспособен да има нормална връзка с Бог и нищо, което прави, не е свързано с Бог, тогава на какво се уповава, за да действа? Какъв е източникът на действията му? (Сатанински философии.) Тези хора разчитат на сатанински философии, за да действат, това поне е очевидно. Ако това, което човек изразява и изживява, докато действа и изпълнява дълга си, няма нищо общо с Бог — последствията от което са, че няма нищо общо с истината — тогава на какво се уповават тези хора в делата си всеки ден? Те се уповават на отровите на Сатана и на сатанинския си покварен нрав, за да действат, да изпълняват дълга си, да живеят и да постъпват. Това е третият показател за измерване дали някой човек е израснал при навлизането си в живота или не — казано накратко, дали този човек има нормална връзка с Бог или не.

Има още един практически показател, който може да се използва, за да се прецени дали някой човек е преживял растеж и промяна при навлизането си в живота или не. Можете ли да се сетите кой е той? (Не е ли, че когато му се случи нещо, човек вярва, че то е устроено и подредено от Бог и има покорно сърце?) Точно така, показателят е да имаш покорно сърце. Това се преценява като се види колко покорен е човек към хората, събитията и нещата, с които се сблъсква, и степента, до която е способен да се покори. Дали някой е способен да се покори, когато нещо му се случва, или не, степента, до която е способен да се покори и след като се е покорил на всичко устроено от Бог, какви истини е способен да придобие — кой аспект от навлизането в живота подлага на изпитание това? (Подлага на изпитание това дали някой има истинска вяра или не.) Подлага на изпитание това дали човек вярва истински в Бог или не и подлага на изпитание колко голяма е вярата му в Бог — това е едната част. Нещо друго? (Страха от Бог.) Подлага на изпитание това дали хората имат богобоязливи сърца или не, това е друга част. Какво още? (Дали обичат истината или не.) Точно така, подлага на изпитание също и дали хората обичат истината или не, дали са способни да практикуват истината или не. Това са общо три аспекта. Дали можеш да се покориш или не зависи от това какво отношение имаш към нещата, които ти се случват, дали се противиш или ги приемаш; това е най-основното. Понякога, когато се случи нещо, ти може да имаш покорно отношение, но ако нещата не съответстват на твоите представи, полагаш известни усилия, за да се покориш. Ако нещата съответстват на твоите вкусове и може да ти донесат полза, за теб е по-лесно да се покориш. Не означава ли това, че си недостатъчно покорен? Случайното или временното покорство представлява ли истинското покорство пред Бог? По отношение на това кое идва от Бог и Божиите подредби има някои неща, които си способен да приемеш и други, които не си способен да приемеш. Това е проблем. Не е ли това явно бунтарство срещу Бог? Да кажем например, че Бог те наречe объркан. Как ще реагираш? За момент би помислил: „Божиите слова със сигурност не са погрешни“ и ще приемеш това в сърцето си, и ще кажеш „Амин!“ на Божието слово. По този начин ти ще си в общи линии осемдесет или деветдесет процента покорен, но в процеса на преживяването понякога може да чувстваш, че си доста умен, а не объркан — това са последните десет процента, които те делят от пълното покорство. Този вид състояние е нормален. В кой момент от преживяването ще разбереш напълно тези думи? (Един ден, когато бъдем разкрити, когато осъзнаем, че сме объркани и имаме истинско познание за себе си.) Точно така. Когато имаш някакво познание за собствената си природа, нрав и принципи на действие, както и за качеството на човешката си природа, заложбите си и т.н., тогава ще осъзнаеш: „Аз съм объркан човек! Мислите ми изобщо не са ясни, нито говоря ясно; справям се с нещата зле и преминавам през нещата, които ми се случват, объркано. Не приемам нищо сериозно и дори ако го правя, не разбирам — това е да си объркан човек!“. Колкото повече преживяваш, толкова повече ще започваш да чувстваш, че Божиите слова са верни, че Той говори за теб; ще се покоряваш все повече на тези слова. Хората имат процес на приемане по отношение на тези слова, но кое е първото, което Бог иска? Когато Бог казва, че ти си объркан, дали иска съпротива, нехайно отношение или отношение на приемане от теб? (Иска отношение на приемане.) Бог иска хората да имат отношение на приемане. Хората трябва да имат такова състояние, че независимо колко знаят, първо трябва да се научат да приемат и да се покоряват. Макар че може да си мислиш, че си само малко объркан, а не напълно объркан, какъвто Бог казва, че си, ти въпреки това трябва да го приемеш. В процеса на преживяване, в процеса на стремеж към промяна на нрава ти постепенно ще стигнеш до опознаването на собствената си човешка природа, до разкритията за твоя покварен нрав, твоите отношения и резултатите от действията ти и всички състояния, които имаш, докато изпълняваш дълга си. Ще осъзнаеш, че не си малко объркан, а си истински объркан и то не малко. В този момент ти няма да имаш никакви мисли или съпротива срещу объркания човек, когото Бог е разобличил, нито ще имаш някакви представи и ще си способен да приемеш това. Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Приемаш ли Божието разобличаване като факт или го приемаш като осъждане? (Като факт.) Тогава приемаш ли го като истината? В действителност Божието разобличаване на човека е съгласно фактите, то е истината и хората трябва да го приемат като такава. Някои хора казват: „Думата „объркан“ истината ли е?“. Как да се обясни това? В действителност не че тази дума е истината, а по-скоро същността на тази дума — Божието определение и оценка на този вид нрав е истината. Това е фактът. Като се каже, че вие сте объркани хора, може всъщност да приемете това на базата на настоящия си духовен ръст. Думата „объркан“ обидна ли е? (Не е.) Защо не? (Защото е факт.) Някои хора може да не мислят така в сърцата си и казват: „Думата „объркан“ е почти елегантна и цивилизована, и не е ругатня, тогава защо не я приемаме? Чували сме много по-сурови думи от тази — можем да приемем тях, тогава колко повече би трябвало да можем да приемем такава елегантна дума?“. Изводът не е ли, че сте дебелокожи и затова една елегантна, цивилизована дума не ви изглежда като шип? Така ли е наистина? Всъщност не. Независимо дали думата е елегантна или сурова, ако мислиш, че ти не си такъв човек, ако не знаеш дали думите на оценка са правилни или не, дали това е твоята същност или не, тогава дори ако думата е приятна и елегантна, ти няма да можеш да я приемеш. Това е свързано с проблема дали човек може да приеме истината или не, а също и с проблема дали има истинско познание за собствената си природа същност или не. Вие сте чували по-сурови думи преди и сте приемали, изтърпявали и признавали по-суровите, затова по-малко суровата дума „объркан“ не ви безпокои, но в действителност не я отнасяте наистина към себе си. Това не е отношение на истинско покорство и приемане. Ако ти наистина беше способен да приемеш тази дума като истината и да я отнесеш към себе си, тогава себепознанието ти щеше да се задълбочи. Когато Бог те нарече объркан човек, Той не иска да приемеш някакво твърдение, дума или определение, а иска да разбереш истината по този начин. И така, когато Бог нарече някого объркан човек, каква истина се съдържа в това? Всеки разбира повърхностното значение на думата „объркан“. Често обаче хората не са наясно що се отнася до това, какви са проявленията и какъв е нравът на объркания човек, кои от извършваните от хората неща са объркани и кои не са, защо Бог разобличава така хората, дали обърканите хора могат да дойдат пред Бог, дали обърканите хора са способни да постъпват според принципите, дали са в състояние да разберат кое е правилно и кое е грешно, дали са способни да разграничат това, което Бог обича, от това, което мрази. Тези неща са двусмислени и не са дефинирани добре, а и никак не са очевидни за хората. Те най-често например не знаят и не им е ясно дали като правят нещо по определен начин, просто следват правила, или практикуват истината. Те също така не знаят и не им е ясно дали Бог обича нещо, или го мрази. Не знаят дали практикуването по определен начин възпира хората, или представлява общение за истината и помага на хората, както обикновено. Не знаят дали принципите, които стоят зад начина, по който се отнасят към хората, са правилни, и дали се опитват да създадат съюзници, или да помагат на хората. Не знаят дали спазват принципите и остават с непоколебима позиция, като действат по определен начин, или са надменни и самоправедни и се изтъкват. Когато останат без работа, някои хора обичат да се взират в огледалото. Те не знаят дали това е нарцисизъм и суета, или е нормално. Някои хора имат лош характер и индивидуалностите им са малко странни. Могат ли да кажат дали това е свързано с лошия им нрав? Хората дори не могат да направят разлика между тези обикновени, често срещани неща. И все пак те продължават да твърдят, че са спечелили толкова много от вярата си в Бог. Това не е ли объркано? Можете ли да приемете да ви наричат объркани хора? (Можем.) В момента изглежда, че повечето хора могат да го приемат. Какво трябва да направите, след като го приемете? Трябва да го сравните със собственото си състояние и да изследвате по кои конкретно въпроси сте объркани и кои разбирате ясно. Сравнете го със собственото си състояние, извадете наяве собствената си поквара, а след това опознайте себе си по тези въпроси и се стремете да се причислите към редиците на обърканите хора. Какво мислите за този вид практикуване? Това знание пълно ли е? (Не е. Трябва да търсим истината и да преживеем промяна в това отношение.) Точно така. А искате ли да бъдете объркани през целия си живот? (Не искаме.) Никой не иска да бъде объркан. Всъщност това общение и този анализ не целят да те накарат да се опиташ да се причислиш към обърканите хора. Както и да те определя Бог, каквото и да разобличава у теб, както и да те съди, наказва и кастри, крайната цел е да ти позволи да излезеш от тези състояния, да разбереш истината, да я придобиеш и да се постараеш да не бъдеш объркан. И така, какво трябва да направиш, ако не искаш да си объркан? Трябва да се стремиш към истината. Преди всичко трябва да знаеш по кои въпроси си объркан, по кои въпроси винаги проповядваш доктрини и все се луташ в теорията и думите и доктрините, а когато се сблъскаш с действителността, гледаш с празен поглед. Когато разрешиш тези проблеми и разбираш всеки аспект на истината, по-рядко ще си объркан. Когато имаш ясно разбиране за всяка истина, когато не си обвързан във всичко, което правиш, когато не си озаптен или ограничен, когато си способен да намериш правилните принципи на практикуване, и наистина си способен да постъпваш според тях, след като си се молил на Бог в търсене на истината или си намерил някого, с когото да разговаряш, щом нещо ти се случи, тогава вече няма да бъдеш объркан. Ако нещо ти е ясно и си способен правилно да практикуваш истината, що се отнася до това нещо, няма да си объркан. Хората само трябва да разберат истината, за да могат сърцата им да бъдат просветлени естествено.

Бог казва, че някои хора са объркани и в началото те може да не са способни да го приемат, но след като мине известно време, осъзнават, че наистина не разбират нищо ясно. Не знаят как да различат лъжеводачите и антихристите, чувстват се доста объркани и заложбите им са малки, затова го приемат и се покоряват. „Объркан“ е относително благозвучна, елегантна дума и трябва да мине известно време, преди хората да могат да я приемат. За тях може да е по-трудно да приемат по-неблагозвучни, неелегантни думи. Някои от Божиите слова попадат точно в целта, докато разобличават и съдят хората. Те са по-сурови. Мнозинството от хората имат твърде малък духовен ръст, за да ги приемат. След като ги чуят, те изпитват болка и нещастие. Чувстват, че достойнството им е било накърнено, че незрелите им сърца са провокирани и наранени. Кои думи ви създават особено неудобство като ги чуете, кои ви карат да мислите, че Бог не бива да ги изрича, кои не можете да приемете? Например: боклук, червей, нечист демон, по-лош от свиня или псе, звяр и т.н. Изглежда не е лесно за мнозинството хора да приемат тези думи. Използват ли цивилизованите хора обикновено такива думи? Всички вие сте добре образовани. Всички вие обръщате внимание на изтънчеността и сдържаността в речта си, както и на начина, по който говорите: тактични сте и сте се научили да не накърнявате достойнството и гордостта на другите. С думите и действията си давате пространство на хората. Правите всичко възможно, за да накарате хората да се чувстват комфортно. Не излагате на показ техните белези или недостатъци и се стараете да не ги наранявате или смущавате. Такъв е принципът на взаимоотношения между хората, според който действат повечето хора. И какъв е този принцип? (Той е да угодничиш на хората; той е измамен и изменчив.) Той е коварен, изменчив, предателски и интригантски. Зад усмихнатите лица на хората се крият много злонамерени, коварни и презряни неща. Например, когато си взаимодействат с другите, някои хора веднага щом видят, че другият човек има някакъв статус, мислят в сърцата си: „Когато говоря с него, трябва да избирам благозвучни думи, иначе може да накърня репутацията му — ами ако ме накаже?“. Те просто не казват нищо или ако говорят, го правят по тактичен, благозвучен и ласкателен начин. Когато се срещнат, казват: „О! Никога не съм виждал някой да изглежда толкова добре, колкото теб. Да не си фея? Толкова си красива, че дори нямаш нужда от грим. Ако сложиш грим, ще си още по-несравнима. Виж телосложението си, каквото и да облечеш, ти стои добре! Толкова красиви, хубави дрехи сигурно са специално създадени за хора като теб!“. Те говорят особено приятно, така че който и да ги чуе, се чувства спокоен, но мислят ли наистина тези неща в сърцето си? (Не ги мислят.) Какво мислят всъщност? Те със сигурност имат намерения и скрити мотиви, които със сигурност са позорни. Може да са особено зловещи, нечестиви или достойни за презрение, което би отвратило другите. След като се разделят, те говорят лошо за другите хора, като казват за тях всичко обидно или отвратително, което могат. Думите им съдържат нападка, злъч! Ласкателните думи, които тъкмо са изрекли, ги карат да се чувстват раздразнени и неохотно. Подценяването и клеветенето на другите хора зад гърба им ги уравновесява отново. Такива хора имат мрак в сърцата си, те са егоистични и достойни за презрение. Този вид поведение е отвратителен и омразен. Що за хора са това? Това са измамни хора. Има твърде много такива хора сред невярващите, а ги има дори и в Божия дом. Когато изричат тези благозвучни думи, те имат срамно и достойно за презрение намерение и скрит мотив. Казват това, което ще им помогне да постигнат целта си. Изобщо не говорят в съответствие с фактите и преувеличават. Крият намерения и цели зад своите благозвучни думи. Когато говорят обидно, казват всяко омразно нещо, което могат, и са способни да изрекат всякакви злъчни думи. Що за човек е това? Под повърхностното разкриване на нрава им, който е лицемерен, хитър и измамен, каква още е тяхната природа? Те са злобни — твърде злобни! Когато хвалят другите, другите искат ли го? (Не.) Защо ги хвалят? (Имат цел.) Точно така. Те си играят с хората с почтени или непочтени средства, за да постигнат своите намерения и цели. Биха казали всичко, без значение колко отвратително е. Не е ли това злобно? А после, за да преодолеят дисбаланса в сърцата си, забиват нож в гърба на хората, ругаят ги, клеветят ги, казват всяко обидно и злобно нещо, което могат. Не е ли това злобно? Толкова е злобно! От това можете да видите природата на човека. Нищо, което те правят пред хората или зад гърба им не е истинско или искрено, нищо от него не е в съответствие с истината или с човешката природа. Всичко е зло и отровно. Няма ли отровни елементи във всичко, което поквареното човечество казва? (Има.) Тогава човешките думи надеждни ли са? Може ли да се вярва на думите на хората? Хората са толкова ненадеждни, толкова неблагонадеждни! Защо? Защото докато живеят, нещата, които се разкриват с действията им и речта им, с всяко тяхно дело или дейност, с всяка мисъл и идея, са все със сатанински нрав, напълно представителни за сатанинската природа същност.

Защо хората вярват в Бог, но не вярват, че словата Му са истината? Защото очите им са слепи, не разбират какво е истината и нямат никакво познание за Бог. Мнозина четат Божиите слова и могат да признаят, че словата Му са истината, но имат представи и съпротива към това, което Бог е изрекъл по отношение на „червеите“, „боклуците“, „дяволите“ и „зверовете“ до степен, че са напълно неспособни да приемат тези неща. Това е, защото не познават собствената си природа. Как виждат хората човешката природа същност? (Те признават собствения си сатанински нрав, но мислят, че все пак имат добра страна и не виждат, че самите те са живи сатани.) Разбират ли хората собствената си природа същност толкова точно, ясно и истинно, както Бог? (Не.) Всъщност човешката природа същност е напълно враждебна към Бог. Бог гледа човешката същност и природа. Той не гледа какво казват или вършат външно хората, Той гледа сърцата им, същността им и природата им. Откъде идват тези определения и начини на обръщение, които Бог има към хората? Те се определят на базата на човешката природа същност, както и на покварения нрав, който човек разкрива. След всичко изречено дотук, разбирате ли какво се има предвид под „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“? Хората винаги казват, че „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“. Какво преживяване имате вие с тези думи? Преживявали ли сте ги наистина някога? Какво познание и разбиране имате за тези думи? Някои хора са объркани, те мислят, че това означава, че Бог познава мислите и идеите, които се изливат от тях, че Той познава нещата, които правят и които не са съгласно истината, че Той знае нечистите, покварени и прекомерни желания в сърцата им. Дори ако вършат лоши неща, без да говорят за тях, Бог знае. Когато Бог проучва внимателно хората, внимателното Му проучване само на повърхностно ниво ли е наистина, за нещата, които хората осъзнават? Може ли да кажете, че това е Бог да проучва внимателно дълбините на човешките сърца? (Не.) Коя е най-дълбоката част от нечие сърце? (Неговата природа същност.) Хората способни ли са да осъзнават своята собствена природа същност? Могат ли да я почувстват? Могат ли да я познаят? (Не могат.) Ако хората не могат да я почувстват, тогава как ще започнат да познават истински себе си? (Те могат да опознаят истински себе си чрез разобличаването на Божиите слова и Неговите разкрития за тях.) Бог проучва внимателно човешката природа същност, която хората нито могат да почувстват, нито да познаят. Когато Бог разобличава човешката природа същност, когато фактите я разкриват, те са искрено убедени. Човешките мисли, идеи и възгледи са все неща на повърхността. Понякога те се изговарят на глас, а понякога са просто мимолетна идея, мисъл в сърцето или временно активна мисъл, но всички те си остават неща от повърхността. Тези активни мисли могат да повлияят временно и да ръководят действията ти, но могат ли да повлияят или да ръководят посоката и целите на живота ти? Не могат. Какво тогава може да повлияе и да ръководи действията ти, както и да води посоката и целите в живота ти? Можеш ли да видиш ясно тези неща? Това е скритото в най-дълбоките части на човешките сърца, скритото в умовете им. Това нещо контролира човешките мисли и действия, от него изникват се пораждат човешките възгледи. Някои хора не разбират значението на фразата „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“. Какво се има предвид тук под „дълбините на човешките сърца“? Какво изплува от дъното на човешкото сърце? Дали са неговите най-дълбоки вътрешни мисли? От повърхността ще изглежда така, но какво е в действителност? Това са нещата в човешката природа същност, които никой не може да помръдне от мястото им, най-истинските човешки мисли, които те никога не казват на никого; понякога дори те самите не знаят какво са. Хората живеят според тези неща. Те мислят, че ако изгубят тези неща, ако изгубят мотивацията, която тези неща им дават, може повече да не са способни да вярват в Бог. И така, знаете ли какви неща лежат в дълбините на човешките сърца? (Вярата в Бог, за да се придобият благословии; това е нещо, което лежи в човешките сърца.) Точно така, хората вярват в Бог, за да бъдат благословени, възнаградени, увенчани. Нима това не съществува в сърцето на всеки? Факт е, че е така. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват мотивите и желанието си да получат благословии, това желание и този мотив винаги са били непоклатими дълбоко в сърцата им. Колкото и духовна теория да разбират хората, какъвто и опит или знания да имат, какъвто и дълг да могат да изпълнят, колкото и страдания да понасят и каквато и цена да плащат, те никога не се отказват от мотивацията за благословии, скрита дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят в нейна полза. Нима това не е заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Как бихте се чувствали без тази мотивация да получавате благословии? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако тази скрита в сърцата им мотивация да получават благословии бъде премахната? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да се демотивират да изпълняват дълга си. Те ще загубят интерес към вярата си в Бог, сякаш душата им е изчезнала. Те ще изглеждат така, сякаш сърцето им е било отнето. Затова казвам, че мотивацията за благословии е нещо, което се таи дълбоко в сърцата на хората. Може би, докато изпълняват дълга си или водят църковен живот, те чувстват, че са способни да се отрекат от семействата си и с радост да отдават всичко на Бог, смятат, че вече са разбрали за мотивацията си да получават благословии, загърбили са я и те вече не са управлявани или възпирани от нея. Тогава стигат до мисълта, че вече нямат мотивация да получават благословии, но Бог смята друго. Хората възприемат нещата само повърхностно. Без изпитания те са доволни от себе си. Стига да не напускат църквата, да не се отричат от Божието име и упорито отдават всичко на Бог, те са уверени, че са се променили. Чувстват, че при изпълнението на дълга си вече не се водят от личен ентусиазъм или моментни пориви. Вместо това вярват, че могат да се стремят към истината и че постоянно могат да я търсят и практикуват, докато изпълняват дълга си, така че да е пречистен поквареният им нрав и да постигнат някаква истинска промяна. Как обаче се държат, когато се случи нещо, пряко свързано с крайната цел и изхода на хората? Истината се разкрива в своята цялост. Затова в края на краищата, доколкото зависи от хората, това обстоятелство на спасение и усъвършенстване ли е или на разкриване и отстраняване? Добро ли е или лошо? За онези, които се стремят към истината, то означава спасение и усъвършенстване, което е добро. За онези, които не се стремят към истината, то означава да бъдат разкрити и отстранени, което е лошо. Не срещат ли всички хора през определен период обстоятелства на изпитания и облагородяване? Защо прави това Бог? Със сигурност има умисъл, защото Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Той познава истинското състояние на съкровените човешки части, Той разбира хората, Той вижда тяхната природа същност ясно и напълно. След време някой може да има известен успех, може да е направил някои добри неща, да не е правил големи грешки и може да е способен да приеме кастрене. Когато нещо му се случи, може да има донякъде покорно отношение. Така тези хора мислят, че са доста добри, че са стъпили на правия път на вярата в Бог, че са били спасени и усъвършенствани. Когато са най-самодоволни и самонадеяни, идва Божието дисциплиниране, правосъдие и наказание. Тези обстоятелства разкриват хората, техния духовен ръст, техния покварен нрав, тяхната природа същност и тяхното отношение към Бог. Това разкриване всъщност е добро за хората. Ако те се стремят към истината, тогава това разкриване, това обстоятелство ще ги пречисти. От какво ще ги пречисти? Ще те пречисти от твоите неразумни изисквания към Бог и от твоите прекомерни желания и ще те накара да възприемеш правилната гледна точка. Ти повече няма да се опитваш да търгуваш с Бог или да Му поставяш изисквания за прекомерните си желания. Вместо това все повече ще имаш истински богопокорно сърце. Няма да искаш нищо, само ще се опитваш да се стремиш към истината и към удовлетворяване на Божието сърце, заради което ще ставаш все по-чист, докато накрая не си способен да постигнеш спасението. Не е ли това резултат от Божието дело? (Така е.) Не влага ли Бог умисъл като прави това? Не пречиства ли това хората? Имат ли нужда хората да бъдат пречистени по този начин? (Имат.) Ако Бог не разобличава и не пречиства хората по този начин, могат ли те да придобият истината? (Не.) Те не могат да придобият истината. Въз основа на сатанинската си природа по какъв път могат да вървят хората? (Да следват Сатана и да се противопоставят на Бог.) Може ли такъв човек да бъде благословен? Не може, може само да бъде отстранен.

Знаете ли какво всъщност е фарисей? Има ли около вас фарисеи? Защо тези хора се наричат „фарисеи“? Как са описвани фарисеите? Това са хора, които са лицемерни, напълно фалшиви и играят роля във всичко, което правят. Каква роля играят? Те се преструват, че са добри, мили и позитивни. Такива ли са в действителност? Съвсем не. Като се има предвид, че са лицемери, всичко, което проявяват и разкриват в тях е фалшиво. Всичко е преструвка — не е истинското им лице. Къде е скрито истинското им лице? Скрито е дълбоко в сърцата им, за да не го видят никога другите. Всичко отвън е роля, всичко е фалшиво, но те могат да заблудят само хората, не могат да заблудят Бог. Ако хората не се стремят към истината, ако не практикуват и не преживяват Божиите слова, те нямат истинско разбиране за истината и затова независимо колко добре звучат думите им, тези думи не са истината реалност, а са думи и доктрини. Някои хора се съсредоточават само върху повтарянето на думи и доктрини, те подражават на всеки, който изнася най-висшите проповеди, в резултат на което само за няколко години изреждането на думи и доктрини се развива все повече и мнозина им се възхищават и ги почитат, след което те започват да се маскират и отделят голямо внимание на това, което казват и правят, за да се представят като особено набожни и духовни. Използват тези така наречени духовни теории, за да се прикриват. Това е всичко, за което говорят, където и да идат, благовидни неща, които отговарят на човешките представи, но им липсва всякаква истина реалност. И като проповядват тези неща — неща съгласно човешките представи и вкусове — те подвеждат много хора. За другите такива хора изглеждат много благочестиви и скромни, но всъщност това е измама. Те изглеждат толерантни, сдържани и любящи, но това всъщност е преструвка. Те казват, че обичат Бог, но всъщност играят. Други смятат такива хора за святи, но това е фалшиво. Къде може да се намери човек, който е наистина свят? Човешката святост е цялата фалшива. Всичко е роля, преструвка. Отвън те изглеждат предани на Бог, но всъщност това е само представление за другите. Когато никой не ги гледа, те не са ни най-малко предани и всичко, което правят, е нехайно. Външно те отдават всичко на Бог и се отказват от семействата и кариерата си. Но какво правят тайно? Провеждат собствените си начинания и осъществяват своите дела в църквата, като се възползват от църквата и крадат тайно приношенията под претекст, че работят за Бог… Тези хора са съвременните лицемерни фарисеи. Откъде идват фарисеите? От невярващите ли произлизат? Не, всички те произлизат от вярващите. Защо тези хора стават фарисеи? Да не би някой да ги е направил такива? Това очевидно не е така. Каква е причината? Причината е, че тяхната природа същност етакава, което се дължи на пътя, по който са поели. Използват Божиите слова само като инструмент да проповядват и да се възползват от църквата. Въоръжават умовете и устите си с Божиите слова, проповядват фалшиви духовни теории и се представят като святи, а после използват това като капитал, за да постигнат целта си да печелят от църквата. Те просто проповядват доктрини, но никога не прилагат истината на практика. Що за хора са онези, които продължават да проповядват думи и доктрини, макар никога да не са следвали Божия път? Те са лицемерни фарисеи. Немощното им така наречено добро поведение и добро държание и малкото, от което са се отказали и което са отдали на Бог, са постигнати изцяло чрез самоконтрол и мобилизиране на тяхната собствена воля. Тези действия са напълно фалшиви и всички са преструвка. В сърцата на тези хора няма и най-малък страх от Бог, нито те имат някаква искрена вяра в Бог. Нещо повече, те са неверници. Ако хората не се стремят към истината, тогава те ще вървят по такъв път и ще станат фарисеи. Не е ли това ужасно? Религиозните места, на които се събират фарисеите, стават пазар. В Божиите очи това е религия, не е църквата на Бог, нито е място, на което Той е почитан. Следователно, ако хората не се стремят към истината, тогава без значение с колко дословни думи и повърхностни доктрини за Божиите слова се въоръжават, няма да има полза. Някои хора казват: „Безполезно е, независимо с колко се въоръжавам, затова просто няма да се въоръжавам изобщо“. Какво казват те? Не е ли това безсмислица? Не е ли нелепо говорене? Каква е Моята цел като разговарям за тези думи с вас? За да ви попреча да се въоръжите с Божиите слова ли е? (Не.) Трябва да се въоръжиш с Божиите слова, но същественото е, че трябва да си наясно, че не се предполага да използваш Божиите слова, за да се представяш по някакъв начин, нито се предполага да ги използваш като капитал, с който да печелиш от църквата, още по-малко да ги ползваш като оръжие, за да поразяваш другите. Какви са Божиите слова? Божиите слова са истината, пътят и животът, които преодоляват покварения нрав на човека. Ако прилагаш и практикуваш тези слова идеално, тогава ще придобиеш истината. Истината няма да е доктрини или просто думи за теб, а ще е твоят живот реалност. След като си придобил истината, ти си придобил живот.

Във връзка с това, че „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“, за което тъкмо говорих, ще разкажа една история. Някога имало една красива жена, омъжена за богат мъж. Как възприема обикновено светът такива бракове? Красивата жена е с богатия мъж заради парите, а богатият мъж е с красивата жена заради външността ѝ. Всеки получава това, от което има нужда и няма истинска любов — това е брак по сметка. Според фантазиите на света тази красива жена със сигурност щяла да пилее парите и да живее луксозно, но тя не правела така. Живеела като обикновена домакиня, изпълнявала домашната работа. Всеки ден била прилежна и съвестна, била добра към съпруга и семейството си, така че да може да бъде наричана добродетелна и мила. Но как се отнасял с нея богатият мъж? Първо, той се тревожел, че тази красива жена няма да може наистина да живее с него и се тревожел, че бракът им няма да просъществува, затова пазел всичките си богатства и важни неща за себе си. Записал ги всичките на свое име вместо да са под контрола на жена му. Но красивата жена не се интересувала от всичко това. Независимо как се отнасял с нея съпругът ѝ — като не ѝ вярвал или я ограничавал финансово, тя не проявявала никаква неохота или неудоволствие. Вместо това ставала все по-усърдна. След няколко години красивата жена родила няколко деца и продължавала да се грижи за цялото семейство, както преди, като добра съпруга и любяща майка. Била покорна, нежна и загрижена за съпруга си. Накрая, един ден богатият мъж почувствал, че жена му не е такава, каквато си я е представял: не преследвала богатствата му нито материалните му притежания. Нямала допълнителни изисквания освен тези за нормален живот и нещо повече, отдавала много, за да управлява семейството — младостта, външността и времето си. Била усърдна и съвестна към семейството, никога не се оплаквала. Богатият мъж бил трогнат. След като се трогнал, каква била първата му мисъл? Не си ли помислил: „О, жена ми е толкова благонадеждна, но аз се съмнявах в нея и се пазех от нея. Беше нечестно от моя страна да се отнасям така с нея. Трябва да ѝ дам всичките си богатства и неща, за да се грижи за тях, защото тя е истинската ми любов, човекът, на когото трябва да вярвам най-много и който е най-достоен за доверието ми. Ако не вярвам на нея, ако се пазя от нея, тогава съм несправедлив към нея. Такова поведение е безхарактерно. Тя вече преживя толкова много години на изпитания, не мога повече да се съмнявам в нея“. Не изниква ли такава мисъл, след като се видят всички факти? (Да.) Такава мисъл произлиза от човешкото отсъждане. Наблюдението на нейното поведение, докато ѝ се случват неща, провокира отсъждането му, от което възниква определението му за нея. Затова, когато богатият мъж се развълнувал, той записал всичките си богатства на името на жена си, като израз на пълното си доверие в нея и в отговор на многобройните години на преданост и влагане в него. За мнозинството от хората това е съгласно човешката съвест, съд, морал и етика. Приключен ли е този въпрос? (Не.) След като преминал правните процедури, богатият мъж записал всичките си богатства на името на жена си. Един ден богатият мъж се върнал у дома да яде и веднага щом влязъл през вратата, почувствал, че атмосферата не е правилна. Жена му не го посрещнала и не казала нищо, къщата била студена. Защо масата, която обикновено била отрупана с храна, сега била празна? Той погледнал зад себе си и на масата видял бележка, на която били написани две големи думи: „Чао-чао!“.

Това е историята. Вие вероятно разбирате повече или по-малко поуката, така че каква е целта, за да ви я разказвам? (Да разберем, че на хората не може да се вярва и че се преструват много добре.) Богатият мъж бил измамен от привидност. Тази красива жена се преструвала много добре. През всички тези години тя не допуснала и една грешка, през всички години на живот с нея богатият мъж не видял и най-малък намек. Какъв човек е тази красива жена? (Тя е подмолна и коварна, и е особено лукава.) Имала ли е намерение да направи това от самото начало или го е решила накрая, след като е получила всички богатства? (От началото.) Какви са били първоначалните ѝ намерения, когато се е омъжила за богаташ? Проявила ли ги е? (Не, крила ги е.) Тогава какво е оставила да се изяви на повърхността? (Привидност.) Абсолютна привидност. Какво се криело дълбоко зад тази привидност? (Тя искала да придобие богатства и печалба.) Тя не се е омъжила искрено за богаташа, тя е искала само богатствата му. Дали е щяло да ѝ отнеме десет или двайсет години, докато можела да вземе богатството му с измама, за нея нямало значение, че трябва да се омъжи за него или да отдели всички тези години от младостта си и да работи усилено. Това била най-дълбоката мисъл в сърцето ѝ. Какъв е характерът на нещата, които е направила в името на тази мисъл? (Преструвка и измама.) Нещата, които е направила, струва ли си да се помнят или са достойни за презрение от хората? (Достойни са за презрение.) Добри ли са или зли? (Зли.) Те всички са зли. На какво се базира оценката, че всичките ѝ действия и всички външни цени, които е платила, са зли? Откъде идва това заключение? (Базира се на намеренията ѝ и отправната точка на действията ѝ.) Е, какво разбирате от тази история? (Хората гледат външността, но Бог гледа човешката същност.) Това е сигурно. Защо хората гледат външността? Могат ли хората да разберат намеренията и мотивациите на другите от думите и действията им? Знаете ли как да ги различавате? (Можем да виждаме някои очевидни, повърхностни неща.) Можете да виждате някои външни проявления, но когато разбереш истината и имаш малко истина реалност, няма ли да си способен да видиш човешката същност малко по-ясно? (Да.) Защо Бог може да вижда човешките сърца толкова ясно? Защото Бог е истината, Той е всемогъщ, и Той проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Мислите ли, че хората имат правилен критерий за преценка, според който могат да съдят другите като Бог? (Нямат, защото всички хора са от един и същи вид, а Бог е Създателят.) Всички хора са от един вид. Тогава има ли разлики между хората? Има ли разлика между някой, който има истината и някой, който я няма? Има ли разлика между някой, който познава Бог и някой, който не Го познава? Има ли разлика между някой, който се бои от Бог и някой, който не се бои? (Има.) Какъв човек може да разбере същността на друг човек? (Някой, който познава Бог и се бои от Него.) В заключение, как може човек да прозре същността на друг човек? Що се отнася до хората, те могат да прозрат това само когато разбират истината и имат истината реалност. Що се отнася до Бог обаче, защо Той може да прозре човешката същност? Как обяснявате това? Може ли да се каже, че Бог е критерият, по който да се съдят всички хора, събития и неща, че Той е критерият, по който да се съдят всички положителни и негативни неща? (Да.) Какъв е практичният елемент на тези думи? Външното поведение на човек може да е добро или идеално, но ако ти имаш истината реалност, можеш да различиш дали практикува истината или не. Обаче, ако ти нямаш истината реалност, тогава щом видиш човек с идеално поведение, който много добре се прикрива външно, има безупречна маска, тогава ще можеш ли да видиш дали практикува истината или не? Ти няма да знаеш как да го различиш. Без истината реалност ти няма да имаш стандарт, по който да преценяваш другите и няма да знаеш как да ги преценяваш. Ако видиш някой с добро външно поведение, който говори много любезно, който страда и се отдава много, който външно не разкрива никакви проблеми и който няма особени грешки, за които да се спомене, как преценяваш дали е добър или лош човек, дали обича истината или изпитва неприязън към нея? Как различаваш това? Ако нямаш критерий за своята преценка, лесно ще бъдеш заслепен от външното му поведение и от действията му. Ако си заслепен и измамен от него, тогава ще си способен ли да различиш дали е добър или лош, дали е добър или зъл? Няма. Някои хора казват: „Хората, които разбират истината, способни ли да са проучват внимателно сърцата на другите, както Бог?“. Хората нямат тази способност. Дори ако имат по-дълбоко разбиране за истината, това не означава, че притежават реалността на истината. Но ако човек разбира истината, тогава е способен да различи дали някой друг е добър или лош човек, дали обича истината или не, дали е честен или измамен, дали се бои от Бог или е непокорен и враждебен към Бог и дали искрено следва Бог или е лицемер. Ще си способен да различаваш всички тези неща. В крайна сметка, какво е най-важно? (Да имаш истината реалност.) Хората, които нямат истината реалност, не могат да разберат нищо напълно. Те винаги постъпват глупаво и действат по начини, които са в конфликт с истината и които се противопоставят на Бог. Такива хора са жалки. Това засяга важността на това дали човек е способен да придобие истината, или не, и да навлезе в истината реалност. Как хората виждат другите, когато те самите не разбират истината? Те могат да гледат другите само със своите представи и фантазии. Когато преценяват и категоризират друг човек, те само гледат заложбите и познанията му. Гледат само дали външното му поведение е етично или не, дали е в съответствие с традиционната култура и човешкия морал или не и дали действията му са от полза за другите или не. Ако могат да видят, че като цяло думите и делата на човека са разумни, че са напълно в съответствие с човешките представи за етика и морал и че са в съответствие с вкусовете на всеки, те ще категоризират този човек като добър. Но как категоризира Бог хората? Дали всички тези методи, които хората използват, за да стигнат до заключение, и отправните им точки са критерии, по които Бог определя същността на хората? (Не.) На какво основава Бог Своето определение? Бог основава Своето определение за природата същност на човека на мислите и идеите в сърцето му и на мотива зад думите и делата му, който е неговите намерения и цели. По тази конкретна причина се казва за Бог, че е Онзи, който проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Може ли човек да проучи дълбините на човешките сърца на другите? (Не.) Хората могат да видят само външните проявления на другите и намеренията, които те разкриват чрез своята реч, или ако четат между редовете. В най-добрия случай хората са способни да видят тези неща, затова те могат да основават своето определение само върху поведението на другите, върху това, което виждат и чуват. Когато Бог определя хората, от друга страна, Той не гледа само техните действия, посоката, в която са тръгнали, или качеството на конкретно действие. Бог иска да види техните най-истински мисли, да види дали намеренията и целите им са такива, каквито ги представят, какви неща поражда тяхната природа същност и по какъв път ги подтикват да вървят тези неща. Това са нещата, които Бог гледа. И така, питам ви в израза „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“ — към какво се отнася „дълбините на човешките сърца“? Казано просто, това са най-искрените мисли в сърцата на хората. Тогава в присъствието на Бог, независимо как се преструваш, как се прикриваш или какво си измислил за себе си, Бог може ясно да схване най-искрените ти мисли и нещата, скрити в най-дълбоките, най-вътрешните ти части. Няма и един човек, чиито скрити, вътрешни неща могат да избягат от внимателната проверка на Бог. Разбирате ли какво казвам? Десетилетия наред с живота и поведението си тази красива жена мамила най-близкия си човек — ако същото нещо се беше случило на вас, нямаше ли също да бъдете измамени? (Щяхме.) Тогава можете ли да отречете, че тя не само е измамила съпруга си, но също е измамила вас и всички останали? (Да.) Тя не е разкрила най-искрените мисли на сърцето си пред никой друг — не е казала на никого, — нещо повече, прикритието ѝ е било безупречно и никой не го е забелязал. Въпреки това тя е пренебрегнала едно нещо — Бог гледа всичко, което хората правят. Тя може и да е успяла да измами всички останали, но не може да измами Бог. Онзи богаташ изглеждал външно хитър, бил е способен да печели много пари, но станал жертва на една жена. Това временна небрежност от негова страна ли било? (Не.) Тогава каква била причината за това? Причината била, че не можел да я прозре. Какви факти ви казвам с тази история? Казвам ви, че трябва да вървите по правилния път, като вярвате в Бог и да се държите добре, и да не се занимавате с криви и зли способи. Какви са кривите и зли способи? Вярващите в Бог винаги искат да се уповават на дребни планове, на измамни и лукави игри и да играят номера, за да прикриват покварата си, недостатъците и грешките си и проблемите, като собствените им малки заложби. Те винаги се справят с нещата според сатанински философии, които смятат, че не са много лоши. По отношение на повърхностните въпроси те се умилкват на Бог или на водачите си, но не практикуват истината, нито действат според принципите. Те внимателно претеглят думите и изразите на другите, винаги размишляват: „Как беше изпълнението ми днес? Подкрепят ли ме всички? Знае ли Бог за всички добри неща, които съм направил? Ако знае, ще ме похвали ли? Каква е позицията ми в Божието сърце? Важен ли съм там?“. В заключение, като човек, който вярва в Бог, ще придобие ли той благословии или ще бъде отстранен? Непрестанното обмисляне на тези неща не е ли крив и зъл способ? Това наистина е крив и зъл способ, не е правилният път. Тогава какъв е правилният път? (Да се стремим към истината и към промяна в нрава.) Точно така. За онези, които вярват в Бог, единственият правилен път е да се стремят към истината, да придобият истината и да постигнат промяна в нрава. Само начинът, по който Бог води хората да придобият спасение, е истинският път, правилният път.

Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Той може да види най-дълбоките части от човешките сърца, най-искрените мисли на хората. Когато Бог казва: „Хората са червеи“, на какво основание говори Той? (Въз основа на човешката природа същност.) Разнищвали ли сте някога същността, състоянието и проявленията на „червеите“, за които Бог говори и които вижда? Какви елементи от човешката същност карат Бог да каже такова нещо на хората? Защо Бог казва, че хората са червеи? В Божиите очи е ясно, че поквареното човечество е Негово творение, но изпълняват ли хората отговорностите и дълга си, както трябва да правят сътворените същества? Много хора изпълняват дълга си, но какво е тяхното изпълнение, докато го правят? Те не поемат инициативата в изпълнението на дълга си. Ако не са кастрени или дисциплинирани, не продължават да напредват. Те винаги трябва да се срещат, да разговарят и да им се предоставят ресурси, за да имат дори малка частица вяра, някои малки активни елементи — не е ли това покварената им природа? (Така е.) Хората не познават собствената си позиция, нито знаят какво трябва да правят, към какво трябва да се стремят или пътя, по който трябва да вървят. През повечето време те дори действат според собствената си воля и беснеят. Ако не е честото поене и кастрене, ако не е постоянното подреждане на условията от Бог, за да води хората обратно при Него, какво ще правят те? Може да кажете, че такива хора не само няма да изпълняват добре дълга си, а ще се изродят до степен, в която ще станат негативни, ще се отпуснат в работата си, ще действат нехайно и ще мамят Бог. Ако някой не може да изпълнява дълга, който трябва да изпълнява, тогава какво е качеството на всичките му действия? Можете да кажете, че всички те са злодеяния — той върши само зло! По цели дни мислите на тези хора нямат нищо общо с истината, нищо общо със следването на Божия път. Всеки ден те ядат по три пъти, без да мислят или да полагат усилие. Дори ако са помислили, то не е съгласно истините принципи, нито има някаква връзка с Божиите изисквания към човека. Те създават прекъсвания и смущения, без изобщо да свидетелстват за Бог. Сърцата им са изпълнени с мисли за това как да се грижат за физическото си добруване, как да се борят за статус и слава, как да устояват сред другите хора, да имат статус и признание. Ядат храната, която Бог им дарява, и се наслаждават на всичко, което Бог им предоставя, без да се въвличат в човешки дела. Бог не харесва такива хора — Той ги ненавижда. Някои хора изпълняват дълга си като проста формалност. Те идват в църквата, за да наблюдават работата като невярващ водач; правят една обиколка веднъж, изстрелват няколко лозунга, поучават братята и сестрите, карат всички да ги слушат послушно и приключват. Когато видят някой, който изпълнява дълга си нехайно, без да поема отговорност, мислят: „Това няма нищо общо с мен и не съставлява заплаха за статуса ми, затова не ме е грижа“. Ден след ден те се носят така, никога не вършат истинска работа, никога не разрешават реални проблеми. Какви хора са това? (Хора, които ядат три пъти дневно, без да мислят или да полагат усилия.) Те не знаят какво трябва да правят всеки ден, затова се носят безгрижно по течението, без да знаят дали Бог е доволен от тях или ги ненавижда, или дали ги проучва внимателно. Нещата, които правят, в съответствие с истината ли са? Изпълняват ли те отговорностите си? Предани ли са? Нехайни ли са? Възхваляват ли себе си с нещата, които правят? Свидетелстват ли за Бог? Те не знаят нищо от това. Някой, който яде три пъти дневно, без да мисли или да полага някакви усилия, се описва обикновено като „използвач“. Те не вършат никаква реална работа, твърде мързеливи са дори да си сервират чиния с храна и искат хората да им сервират. Какви хора са това? Те остават там, където могат да се носят по течението, ядат там, където храната е добра, отиват там, където има удобно място за спане и там, където хората ги ласкаят. Между такъв човек и червея няма никаква разлика, нали? (Няма.) Няма разлика. Въз основа на това човешко поведение, несправедливо ли е да се наричат хората „червеи“? (Не е несправедливо.) Хората постоянно живеят с тази изродена природа. След като са свършили малко реална работа, те искат признание за постиженията си. Някои хора казват: „Изпълнявам дълга си вече пет или шест години. Упорствам да изпълнявам дълга си всеки ден, косата ми побеля“. Не е ли това отвратителен начин на говорене? Как можеш да говориш по същия начин като Павел? Каква е целта на това да се опитваш да получиш признание за постиженията си? Не е ли, за да получиш награда от Бог? Как наричаме обикновено хората, които искат награда? Не е ли „просяци“? Не са ли такива хора безсрамни? Ти изпълняваш дълга си на сътворено същество и за кого е твоята усилена работа? За Бог ли е? Бог не цени това. Всъщност ти действаш в свое име, действаш така, че да можеш да придобиеш спасение, тогава какво признание искаш и за каква награда молиш? Малко благодат и благословии ли ти е дал Бог? Да не би Бог да ти е дал този живот, за да можеш да искаш награда? За да можеш да протегнеш ръцете си и да просиш от Бог храна? В момента ти изпълняваш своя собствен дълг. Това е твое задължение и отговорност. Бог ти е поверил дълг, което е милостиво от Негова страна, затова не бива да молиш за нищо. Ако го направиш, Бог ще те ненавижда и ще бъде отвратен от теб. Хората често молят Бог за благодат и награди. Какви хора са това? Не са ли безсрамни хора с лош характер? Всички вие ли сте в това състояние? (Да.) Как може да преодолеете това състояние? Трябва да разбереш кои от думите и делата ти спадат към това състояние и след това бързо да дойдеш пред Бог в молитва и да приемеш внимателната Му проверка; да разнищиш своята уродливост и природа същност. След като имаш малко знание и разбиране, отнеси тези неща при братята и сестрите си и разговаряй за тях, разкрий се пред тях. И докато разговаряш и се разкриваш по този начин, ти всъщност приемаш Божията внимателна проверка и по този начин състоянието ти бавно ще се преодолее. За да преодолееш собствената си покварена същност, трябва първо да осъзнаеш ясно колко нечестив и отвратителен е поквареният ти нрав. Едва тогава можеш да презреш и да намразиш себе си в сърцето си — ако не мразиш себе си, не можеш да разрешиш този проблем. Ако винаги мислиш, че няма нищо погрешно да живееш според покварен нрав, че другите хора ще са съгласни и че докато не правиш нищо зло, си наред — не е ли това безсмислица? Могат ли такива хора да придобият истината? Могат ли да придобият Божието спасение? Защо Бог изобличава покварените състояния на хората? Вие трябва искрено да разговаряте за Божиите слова, да свързвате човешките покварени състояния и разкритията на поквара и после да ги сравнявате с думите, с които Бог изобличава поквареното човечество като червеи — можете ли да видите, че този проблем е много сериозен? Способни ли сте да го приемете? (Да.) Когато Бог казва, че хората са червеи, кого най-вече има предвид? Кои човешки състояния и покварен нрав най-вече има предвид? Коя страна от човешката покварена природа разобличава Той? Първо, някой, който е червей, е безполезен, без чувство за срам; в Божиите очи той не струва и една стотинка! Защо казвам, че не струва и една стотинка? Бог те създаде и ти даде живот, а ти не можеш да изпълниш дори минималния си дълг. Ти си използвач. От гледна точка на Бог, ти не ставаш за нищо, животът ти е ненужен! Такива хора не са ли червеи? (Да.) Тогава какво да правят хората, ако не искат да са червеи? Първо, трябва да намериш собственото си място и на всяка цена да намериш начин да изпълняваш дълга си, за да установиш нормална връзка със Създателя и така да дадеш отчет на Бог. После, помисли как можеш да постигнеш преданост при изпълнението на дълга си, без да си нехаен. Трябва да вложиш цялото си сърце в него. Не се опитвай да се отнасяш нехайно към Създателя. Прави това, което Бог иска от теб, слушай и се покорявай. Сега, имате ли някакви други мисли или противопоставяния на Божиите слова, които наричат хората червеи? Можете ли да ги свържете със себе си? Някои хора казват: „Аз изпълнявам дълга си от много години, така че вероятно не съм червей, нали?“. Прави ли са? (Не.) Защо грешат? Дали си червей или не, няма нищо общо с това, което правиш външно. Бог иска да види как изпълняваш дълга си, в какво състояние си, докато изпълняваш дълга си, на какво се уповаваш, докато изпълняваш дълга си, дали постигаш резултати, докато изпълняваш дълга си, или не, дали изпълняваш отговорностите си или не и дали можеш да вършиш работата си или не. Ако изпълняваш дълга си според истините принципи, ако постигнеш преданост, ако си способен да изпълняваш дълга си на приемливо ниво и удовлетворяваш Бог, тогава ще избегнеш обръщението „червей“.

Докато преживявате Божието дело, първо трябва да приемете словата Му, които разобличават човешката природа същност. Ако сте способни ясно да видите човешкия покварен нрав и истината за неговата поквара и ако започнете наистина да познавате себе си, тогава не е ли това пътят за вас, по който да постигнете спасение? Начинът, по който подхождате към Божиите слова, които съдят и разобличават човека, е ключов. Първо, трябва да обмислите и да разберете словата на Бог, които разобличават човешката природа. Ако сте способни ясно да видите, че това, което Божиите слова са разобличили, е напълно в съответствие с истинското ви състояние, тогава ще пожънете резултати. Някои хора, когато приключат с четенето на Божиите слова, винаги ги съотнасят към другите. Винаги мислят, че те са насочени към другите и че словата, които Бог е изрекъл, нямат нищо общо с тях, без значение колко строги може да са. Това е обезпокоително — такива хора не приемат истината. Тогава как трябва да подхождате към Божиите слова? Всеки път, когато четете Божиите слова, трябва да ги съотнасяте към себе си, да ги съпоставяте със собственото си състояние, със своите мисли и възгледи и да ги съпоставяте със своето поведение. Ако наистина си съотносим с тях и търсиш истината, за да преодолееш проблемите си, тогава по този начин ще пожънеш резултати. След това трябва да използваш реалността на истината, която разбираш, за да идеш и да помогнеш на другите. Да им помогнеш да разберат истината и да преодолеят проблемите, да се изправят пред Бог и да приемат словата Му и истината. Това изразява любов към другите и ти можеш да пожънеш резултати от него. То е от полза и за теб, и за другите — двойна жътва. Да действаш по този начин те прави полезен човек в Божия дом. Ако притежаваш такава истина реалност, тогава си способен да свидетелстваш за Бог. Няма ли тогава да спечелиш Божието приемане? Трябва да използваш същите методи, за да приемеш и да се покориш на останалите слова, с които Бог разобличава хората, и да се анализираш и да опознаеш себе си. Знаете ли как да съотнасяте себе си по този начин? (Малко.) Ако Бог каже, че ти си Сатана, че си дявол, че имаш покварен нрав и че Му се противопоставяш, тогава може би ще си способен да съотнесеш тези по-големи неща към себе си. Но когато словата Му докоснат определени други състояния и изблици, за да установи какъв човек си, ти си неспособен да се съотнесеш към тях и не можеш да ги приемеш — това е много обезпокоително. Какво означава това? (Означава, че не разбираме истински себе си.) Ти не разбираш истински себе си и не приемаш истината, не е ли това случаят? (Така е.) Хората трябва да започнат бавно да разбират словата, които Бог използва, за да ги разобличава, като „червеи“, „нечист демон“, „не струва и стотинка“, „боклук“ и „не става за нищо“. Целта на Бог при разобличаването на хората да ги заклейми ли е? (Не.) Тогава каква е? (Хората да се опознаят и да се отърват от покварата си.) Точно така. Божията цел в разобличаването на тези неща е да ти позволи да опознаеш себе си, в процеса на това да придобиеш истината и да разбереш Неговите намерения. Ако Бог те разобличава като червей, като незначителен човек, като не ставащ за нищо, как трябва да практикуваш? Може да кажеш: „Бог казва, че съм червей, затова ще бъда червей. Бог каза, че не ставам за нищо, затова няма да ставам за нищо. Бог казва, че не струвам и една стотинка, затова ще бъда безполезен боклук. Бог казва, че съм нечист демон, че съм Сатана, затова ще бъда нечист демон, ще бъда Сатана“. Начин да придобиете истината ли е това? (Не.) Божията цел, когато изрича тези думи, върховната Му цел в цялото Му правосъдие, наказание и разобличаване, е да позволи на хората да разберат намеренията Му, да стъпят на пътя на практикуване на истината, да познават Бог и да Му се покорят. Ако хората винаги разбират погрешно Бог, докато вървят по този път, ако често са неспособни да приемат напълно правосъдието и наказанието Му и ако непокорството им е твърде голямо, тогава какво могат да направят? Ти трябва да идваш често пред Бог, да приемаш внимателната Му проверка, да Му позволиш да те води през периодични изпитания и облагородяване и да Му позволиш да подреди обстоятелствата, за да те пречисти. Човешката поквара е толкова дълбока, че хората имат нужда от Бог, за да ги пречисти! Ако хората нямат волята да направят това, ако винаги си угаждат с удобства, ако са винаги объркани и ако изобщо не търсят истината, тогава надеждата им за придобиване на истината е много слаба. Има много практични проявления на израза „Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца“, които могат да се видят от многобройните неща, които Бог разобличава у хората с покварен нрав. Само Бог може да види нещата в човешката природа същност. Затова, ако не слушаш Божиите слова, ако не живееш по начина, който Бог ти е казал, и не вярваш в Него или не изпълняваш дълга си по начина, който Той ти е казал, тогава няма как да поемеш по пътя на удовлетворяване на Божиите намерения. Няма как да поемеш по правилния път на вярата в Бог и за теб е много трудно да постигнеш спасение. Правилно ли е това, което казвам? (Да.) Могат ли хората да удовлетворят Бог, като вярват в Него според собствените си методи? (Не.) Човешките методи, фантазии и начините и средствата, до които достигат, не са в съответствие с истината, затова този вид вяра в Бог никога не може да Го удовлетвори.

Току-що говорих за четвъртия показател как да прецените дали човек е преживял израстване в своето навлизане в живота или не, който е степента, до която някой е способен да се покори на Бог по отношение на хората, събитията и нещата, които среща. Кое определя степента, до която сте способни да се покорите на Бог? Ако си неспособен да проумееш или да разбереш Божиите слова, ако изобщо не можеш да схванеш нещата, които Бог казва и изисква, тогава можеш ли да Му се покориш? (Не.) Това е твърде трудно. Затова, в крайна сметка, от какво се нуждае човек, за да постигне покорство? (Да разбере истината.) Ако човек разбира истината, не е ли това равнозначно на разбиране на Божиите намерения? (Да.) Едва след като разбере Божиите намерения, той може постепенно да постигне покорство пред Бог и да удовлетвори намеренията Му.

При преценката дали някой човек е преживял растеж в навлизането си в живота или не, има още един ключов показател, който е дали си способен да разбереш Божиите намерения и да придобиеш истината сред нещата, с които се сблъскваш, или не. Сега, когато повечето от вас се сблъскат с въпрос или обстоятелство, колко истина сте способни да разберете от него? Способни ли сте да придобиете истината от него? Придобивате ли истината в повечето неща или през повечето време сте неспособни да придобиете истината, винаги действате объркано и оставяте нещата недовършени? (През повечето време оставяме нещата недовършени.) Това е истинското ви състояние: през повечето време сте неспособни да придобиете истината. Какво показва това? Показва, че духовният ви ръст е много малък и когато се сблъскате с много неща, нямате духовния ръст или истината реалност, необходими, за да разрешите проблемите. Независимо дали се сблъскваш с изпитания или изкушения, ти не оставаш непоколебим в свидетелството си, така че нямаш истината реалност. Ако не можеш да прозреш собствените си проблеми и не знаеш как да търсиш истината, за да преодоляваш собствените си проблеми, тогава напълно си се провалил. Ако се сблъскаш със същото изпитание отново, все още ще си объркан и ще използваш същия метод, за да го преодолееш и същото отношение в подхода си към него. Това не показва ли липса на растеж? (Показва.) На какво ниво е заседнал духовният ви ръст в момента? Когато ви се случват неща, се обърквате и тогава търсите Божиите слова, химните, проповедите и общенията, както и различни принципи, които обикновено използвате, или намирате хора, с които да разговаряте — това ли е духовният ви ръст в момента? (Да.) Тогава духовният ви ръст голям ли е или малък? (Малък.) Можете ли да живеете независимо с този духовен ръст? Можете ли независимо да разрешавате проблемите си? (Не.) Ако сте с този духовен ръст сега, тогава веднага щом напуснете църковния живот, щом напуснете братята си и сестрите, щом напуснете обстоятелствата и местата, в които изпълнявате дълга си, ще сте способни ли все още да следвате Бог? Можете ли наистина да Го следвате до самия край? Това още не се знае. Възможно е също след три или пет години все още да следвате Бог, но поведението и държанието ви, целите, които преследвате, посоката на живота ви, възгледите ви по въпросите, начина, по който се разбирате с другите и отношението, което имате към нещата, нищо от това няма да се е променило и вие няма да сте по-различни от невярващите. Единствената разлика ще е, че просто се наричаш вярващ, все още вярваш в Бог само на думи и все още се наричаш един от Неговите последователи. Всъщност обаче Бог вече не е в сърцето ти, ти вече не се придържаш към Неговия път в сърцето си и нямаш нищо общо с Него. Тъй като често идваш пред Бог, без да знаеш какво да Му кажеш в молитва или какво да търсиш и в сърцето си нямаш нищо да Му кажеш, започваш да се отдалечаваш от Бог. Когато се сблъскаш с неща, Божиите слова не действат като твой водач, нито знаеш как да търсиш истината и действаш според собствените си фантазии. Не ставаш ли по този начин пълен неверник? Какво искам да кажа с тези думи? Преди човек да придобие истината, той винаги се обърква, когато му се случва нещо, не знае как да приложи истината и не знае как да се справя с нещата съгласно Божиите намерения. Независимо дали обстоятелствата са добри или ужасни, дали си изкушаван или изпитван, ти винаги си на загуба. Просто пасивно се справяш с това и не си способен да използваш положително отношение или истината, за да преодоляваш нещата. Независимо с какви обстоятелства се сблъскваш, напълно ти липсва способност да им устояваш и не си способен да поемеш инициативата и да използваш истината, за да разрешаваш проблеми. Дори ако търсиш истината в този момент, за да ги разрешиш и ако се опитваш да удовлетворяваш Божиите намерения по този въпрос, ти ще си неспособен да го направиш. И така, каква част от поведението и живота ти е свързана с Бог, свързана с поведението и живота, който трябва да има един вярваш? Ако само един процент по отношение на формалността и субективните желания на сърцето ти е свързан с Бог, а деветдесет и девет процента не са свързани с истината, тогава ти, както е казал Бог: „си направил в живота си много неща, които нямат отношение към истината“. Не е ли това ужасяващо и опасно? (Така е.) Това е много ужасяващо и много опасно. Тогава с какви проблеми се сблъскват хората? Ако хората изоставят обстоятелствата, които Бог е подредил, тогава те губят възможността Бог да ги усъвършенства, те стават недостойни за Божието грижовно внимание и се отказват от уроците, които Бог целенасочено е подредил за тях. Това най-много натъжава Бог. Бог подрежда подходящи обстоятелства за хората, така че да могат да се стремят към истината. Ако хората се откажат от дълга си, ако се откажат от стремежа към истината, ако не четат Божиите слова и са способни да се разделят с Бог навсякъде и по всяко време, тогава те искрени последователи на Бог ли са? Съвсем не. Вие вероятно можете да видите ясно това — това е вашият истински духовен ръст в момента. Хората, които не се стремят към истината, изобщо не могат да разберат Божиите намерения. Ако хората не могат да разберат обстоятелствата, които Бог подрежда за тях, нито знаят как да се молят или да разговарят с Бог, какъв духовен ръст имат тези хора? Не е ли вярно, че духовният им ръст е твърде малък и те не знаят как да се стремят към истината? Ако не знаят как да се стремят към истината, тогава как могат да я придобият? От субективна гледна точка може да мислиш, че си отхвърлил всичко и че вярата ти в Бог е истинска, но всъщност ти не приемаш истината и Бог не е придобил сърцето ти. Не е ли точно така? (Така е.) Бог не е придобил сърцето ти, което означава, че по много въпроси ти все още си способен да се противопоставяш и да предаваш Бог, и да се отдалечаваш от Бог до степен, в която дори отричаш Божието съществуване. Не само че не се покоряваш на Бог, не си предан на Бог и не се боиш от Бог, но също си способен да се противопоставяш на Бог и да Го предадеш навсякъде и по всяко време. Това е ситуацията, в която са всички хора, преди да придобият истината. Каква е Моята цел като ви казвам всичко това? Защо изричам тези слова? За да ви облея със студена вода ли? (Не, за да ни позволиш да познаем истинския си духовен ръст.) Тези слова са като пробуждане за вас и ще са ви от полза. Като вярващ, ако ти не получиш истината, никога няма да придобиеш Бог и Той няма да има начин да придобие теб. Следователно, стремежът към истината в твоята вяра в Бог е най-важното нещо.

За да търси истината, човек трябва да се съсредоточи върху практикуването ѝ, но откъде трябва да започне да я практикува? За това няма правила. Трябва да практикуваш всички аспекти на истината, които разбираш. Ако си започнал да изпълняваш някакъв дълг, трябва да започнеш да практикуваш истината при изпълнението му. При изпълняването на твоя дълг има много аспекти на истината, които трябва да практикуваш, и трябва да практикуваш онези от тях, които разбираш. Например можеш да започнеш с това да бъдеш честен човек, да говориш честно и да отвориш сърцето си. Ако има нещо, за което се притесняваш да говориш с братята и сестрите си, тогава трябва да коленичиш и да го кажеш на Бог чрез молитва. Какво трябва да кажеш на Бог? Кажи Му това, което е в сърцето ти; не говори безсмислени любезности и не се опитвай да Го мамиш. Започни с това да бъдеш честен. Ако си бил слаб, кажи, че си бил слаб; ако си бил нечестив, кажи, че си бил нечестив; ако си бил измамен, кажи, че си бил измамен; ако си имал порочни и коварни мисли, кажи Му за тях. Ако винаги се съревноваваш за статус, кажи Му и това. Остави Бог да те дисциплинира; остави Го да уреди среда за теб. Позволи на Бог да ти помогне да преминеш през всички трудности и да разрешиш всичките си проблеми. Трябва да отвориш сърцето си за Бог, не го дръж затворено. Дори и да не Го допускаш, Той пак може да те проучи внимателно. Ако обаче отвориш сърцето си за Него, можеш да придобиеш истината. И така, кой път трябва да избереш? Трябва да отвориш сърцето си и да кажеш на Бог какво има в него. В никакъв случай не бива да казваш нещо неискрено или да се прикриваш. Трябва да започнеш с това да си честен човек. Години наред сме разговаряли за истината, за това как да бъдем честни хора и въпреки това днес все още има много хора, които остават безразлични, които говорят и действат само според собствените си намерения, желания и цели и на които никога не им е хрумвало да се покаят. Това не е отношение на честни хора. Защо Бог иска от хората да бъдат честни? Дали е за да Му е по-лесно да разбира хората и да се справя с тях? Категорично не. Бог изисква от хората да бъдат честни, защото обича и благославя честните хора. Да си честен човек означава да си човек със съвест и разум. Означава да бъдеш човек, който заслужава доверие, някой, когото Бог обича, и някой, който може да практикува истината и да обича Бог. Да бъдеш честен човек е най-основната проява на нормална човешка природа и на истинско човешко подобие. Ако човек никога не е бил честен или не е възнамерявал да бъде честен, той не може да разбере истината, а още по-малко да я придобие. Ако не Ми вярваш, иди и сам се убеди, или иди и го изживей лично. Само ако си честен човек, сърцето ти може да е отворено за Бог, можеш да приемеш истината, истината може да стане твой живот в сърцето ти и можеш да разбереш и придобиеш истината. Ако сърцето ти е винаги затворено, ако не се откриеш или не казваш на никого какво е в сърцето ти, така че никой да не може да те разбере, тогава стените ти са твърде дебели и ти си най-измамният сред хората. Ако вярваш в Бог, но не можеш непорочно да се откриеш пред Него, ако можеш да лъжеш Бог или да преувеличаваш, за да Го измамиш, ако не си способен да отвориш сърцето си за Бог и все още можеш да говориш с недомлъвки и да криеш намеренията си, тогава само ще навредиш на себе си, а Бог ще те пренебрегне и няма да работи в теб. Няма да разбереш нищо от истината и няма да придобиеш никаква част от нея. Сега разбирате ли колко е важно да търсите истината и да я придобиете? Кое е първото нещо, което трябва да направиш, за да търсиш истината? Трябва да си честен човек. Само ако хората се стремят да бъдат честни, те могат да разберат колко дълбоко са покварени и дали наистина притежават някакво човешко подобие, могат да схванат слабостите си или да видят недостатъците си. Само когато практикуват честност, те могат да осъзнаят колко лъжи изричат и колко дълбоко скрити са измамата и нечестността им. Само когато имат опит в практикуването на честността, хората могат постепенно да опознаят истината за собствената си поквара и да опознаят собствената си природа същина, а само тогава поквареният им нрав постоянно ще се пречиства. Само в процеса на постоянното пречистване на покварения им нрав хората ще са способни да придобият истината. Отделете време, за да изживеете тези слова. Бог не довежда до съвършенство онези, които са измамни. Ако сърцето ти не е честно — ако не си честен човек — няма да бъдеш спечелен от Бог. По същия начин и ти няма да спечелиш истината, а също така няма да си способен да спечелиш Бог. Какво означава да не спечелиш Бог? Ако не спечелиш Бог и не си разбрал истината, тогава няма да познаваш Бог и затова няма да има начин да съответстваш на Бог, а в такъв случай ти си враг на Бог. Ако не съответстваш на Бог, Бог не е твоят Бог, а ако Бог не е твоят Бог, ти не можеш да бъдеш спасен. Ако не се стремиш да постигнеш спасение, защо тогава вярваш в Бог? Ако не можеш да постигнеш спасение, ти завинаги ще бъдеш непримирим враг на Бог и краят ти ще бъде определен. Затова, ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни. В крайна сметка тези, които са спечелени от Бог, са белязани със знак. Знаете ли какъв е той? В Откровение, в Библията е казано: „И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:5). Кои са „те“? Те са онези, които са спасени, доведени до съвършенство и спечелени от Бог. Как Бог описва тези хора? Какви са характеристиките и проявите на тяхното поведение? Те са без недостатъци. Те не изричат лъжи. Вероятно всички разбирате и схващате какво означава да не изричаш лъжи: означава да бъдеш честен. Какво означава „без недостатъци“? Това означава да не вършиш зло. А на каква основа се гради това „да не вършиш зло“? Без никакво съмнение, то е изградено на основата на страха от Бог. Следователно да бъдеш без недостатъци означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Как Бог определя човек без недостатъци? В Божиите очи съвършени са само онези, които се боят от Бог и отбягват злото; затова хората, които са без недостатъци, са онези, които се боят от Бог и отбягват злото, а само онези, които са доведени до съвършенство, са без недостатъци. Това е напълно вярно. Ако някой лъже всеки ден, не е ли това недостатък? Ако говори и действа според собствената си воля, не е ли това недостатък? Ако винаги изисква признание, когато действа, ако винаги моли Бог за награди, не е ли това недостатък? Ако никога не е възхвалявал Бог, а винаги е свидетелствал за себе си, не е ли това недостатък? Ако изпълнява дълга си нехайно, действа според изгодата си, таи зли намерения и е небрежен, не е ли това недостатък? Всички тези разкрития на покварен нрав са недостатъци. Просто преди хората да разберат истината, те не ги познават. Точно сега вие всички знаете, че тези разкрития на поквара са недостатъци или нечистотия. Едва когато разберете малко от истината можете да имате този вид проницателност. Всичко, което спада към разкриването на поквара, е свързано с лъжите. Библейските думи „няма лъжа“ са ключов елемент за размишляване над това дали имате или нямате недостатъци. Затова за преценката дали някой човек е преживял растеж в живота си или не, има още един показател, който е: дали си навлязъл в това да си честен човек или не, колко лъжи могат да се намерят в думите ти и дали лъжите ти постепенно намаляват или са същите като преди. Ако лъжите ти, включително прикритите и измамни думи, постепенно намаляват, това доказва, че си започнал да навлизаш в реалността и животът ти расте. Не е ли това практичен начин да се разглеждат нещата? (Да.) Ако чувстваш, че вече си преживял растеж, но лъжите ти изобщо не са намалели, ти си в общи линии същият като невярващ, тогава това нормалното проявление на навлизане в истината реалност ли е? (Не.) Когато някой е навлязъл в истината реалност, той най-малкото ще говори много по-малко лъжи; като цяло, ще е честен човек. Ако лъжеш твърде много и думите ти са твърде подправени, това доказва, че изобщо не си се променил и че още не си честен човек. Ако още не си честен човек, тогава нямаш навлизане в живота и какъв растеж можеш да преживееш така? Поквареният ти нрав е все още непокътнат и ти си невярващ и дявол. Да си честен човек е показател, по който се съди дали някой е преживял растеж в живота си или не, хората трябва да знаят как да съотнасят тези неща към себе си и да знаят как да преценяват себе си.

Като цяло, за колко показателя за това дали човек е преживял растеж в навлизането си в живота, разговаряхме досега? (Шест.) Обобщете кои са тези шест неща. (Първото е дали някой вярва в сърцето си, че избирането на пътя на вярата в Бог е правилно, напълно естествено и обосновано или не. Дали вече е определил, че този път е правилният път в живота и дали има решимостта и волята да следва Бог, без да се двоуми за това. Вторият е дали е променил възгледите си за хората, света, това общество, житейския път, целите и посока и смисъла и ценността на живота или не. Третият е дали хората имат нормална връзка с Бог или не. Четвъртият е дали могат да се покорят на Бог за хората, събитията, нещата и обстоятелствата, с които се сблъскват или не, и степента, до която са способни да се покорят. Петият е дали хората могат да разберат Божиите намерения и да придобият истината, когато им се случват неща, или не. Шестият е дали са навлезли в това да са честни хора или не.) Вие трябва често да изследвате себе си, за да видите дали сте навлезли в тези неща или не и да разговаряте за тях на сбирките. Ако не се съсредоточаваш винаги върху тези неща, животът ти няма как да расте и нравът ти няма как да се промени. Хората получават резултати в онова, върху което се съсредоточат, там, където полагат усилия. Ако винаги се съсредоточаваш върху доктрина, тогава ще придобиеш доктрина; ако се съсредоточаваш върху това да получиш статус и власт, тогава статусът и властта ти може да са стабилни, но няма да придобиеш истината и ще бъдеш отстранен. Независимо от дълга, който изпълнявате, навлизането в живота е важното нещо. Не можете да се отпускате в това отношение, нито да бъдете небрежни.

31 януари 2017 г.