Вярата в Бог е правилният път в живота. Бог е избрал всички вас и всички вие сте избрали да Го следвате и да тръгнете по правилния път в живота. В идеалния случай ще успеете да удовлетворите Божията воля, да изпълнявате правилно дълга си, да придобиете истината и да бъдете усъвършенствани от Бог. Не е ли това вашата мечта и стремеж? (Да, така е.) Добре е, положително е вярващият да има такава мечта и Бог изпълнява положителните мечти и стремежи на хората. Имат ли понякога хората негативни или неправилни мечти и стремежи? Възможно е, тъй като преди да придобият истината, хората са в нестабилно състояние, дори понякога се влошават. Когато се появят тези отрицателни неща, те не се ли отразяват на живота ти и на нормалните ти взаимоотношения с Бог? Ако хората живеят в тези състояния, условията им няма ли да се влошат и те да станат негативни и слаби? Какво трябва да правят в такива моменти? (Да се представят пред Бог в молитва.) Е, няма ли моменти, когато хората не желаят да се молят, когато искат да продължат да живеят в порочно състояние, като оставят Сатана да ги манипулира, както му е угодно, докато те се отдават на удоволствия и правят каквото си поискат, без да мислят какъв ще бъде изходът им? Съществува ли такова състояние? (Да.) Проявление на какъв проблем е то? (Отвърнали са се от Бог.) А какво ги е накарало да се отвърнат от Бог? Дали това не е проявление на недостатъчния им ръст и липсата на истина у тях? Това наистина се дължи на недостатъчното им разбиране на истината и на недостатъчния им ръст. Всеки път когато възникне подобна ситуация, когато човек се намира в подобно състояние, той трябва да се моли на Бог, да се уповава на Него и да търси истината Ако ръстът му е твърде малък и истината не му достига, той трябва да потърси и да общува с някого, който разбира истината, и да получи от него ресурс и подкрепа. Понякога ще трябва да бъде скастрен и с него да се разправи друг човек или да бъде дисциплиниран от Бог. Ако не е в състояние да носи отговорност за себе си, това е, защото не разбира достатъчно истината и му липсва ръст. Недостатъчният ръст прави хората неспособни да се противопоставят на всякакви негативни, порочни състояния и мисли. Не е ли изтощително да се живее така? В какви състояния обикновено живеят хората с недостатъчен ръст? Някой от вас има ли непосредствен опит в това отношение? Какви състояния ви карат да се чувствате самотни, нещастни, нерешителни, много изтощени и изгубени, сякаш няма път напред, което ви кара да се чувствате мрачни цял ден, без настроение да се молите или да се стремите към истината? Когато се сблъскате с привидно непреодолим проблем, мислите ли понякога да се откажете? (Да.) И така, какво предизвиква появата на тези състояния? Умишлено ли са измислени и планирани в съзнанието на хората? Със сигурност не. Затова помислете върху този въпрос — какво според вас ги причинява? Кажи Ми, ако човек разбира истината, тогава той наистина ще познава собствения си покварен нрав, ще бъде в състояние да вижда ясно истината за собствената си поквара, ще знае с какви истини трябва да се въоръжи, за да изживява човешко подобие, и ще знае как да удовлетвори Бог в различни ситуации, както и правилните начини да се справя с определени въпроси и принципите, които трябва да спазва, докато го прави — когато човек, който притежава такъв ръст, се сблъска с трудности, какво ще бъде състоянието му? Със сигурност все още ще се чувства негативен и слаб до известна степен, нали? (Точно така.) А откъде идва този негативизъм и слабост и как могат да бъдат преодолени? Никога ли не сте се замисляли или не сте търсили отговор на тези въпроси преди? (Рядко.) И така, успели сте да се справите как да е с трудностите и периодите на слабост и негативизъм, без изобщо да сте се отнасяли сериозно към тези въпроси. В такъв случай сте големи късметлии, че сте стигнали дотук, и то само благодарение на Божията благодат, която ви е превела през тези трудности. Сега какъв беше въпросът, който току-що поставих? (Кое кара хората да живеят в негативно и слабо състояние?) Помислете за момент, имате ли отговор на този въпрос? На теория това е така, защото не разбират истината. В такъв случай какво направлява живота на хората, преди да разберат истината? (Техният покварен сатанински нрав.) Да, не е ли това вашият отговор? Разбрахте ли сега? Когато хората се сблъскат с трудности, искат да се откажат, чувстват се тревожни, слаби, нещастни, ограничени и оковани, сякаш няма път напред, и тогава стават негативни, липсва им вяра и мислят, че вярата в Бог е безсмислена. Какво причинява това? (Техният покварен сатанински нрав.) Когато хората не разбират истината, с какъв нрав живеят? С каква природа живеят? Какво направлява живота им? (Техният покварен сатанински нрав.) Какви неща могат да се появят у човека в резултат на покварен сатанински нрав? Високомерие, съпротива срещу Бог, предателство на Бог, противопоставяне на Бог. Всички тези страни на покварения нрав носят на хората само нещастие, негативизъм и слабост. Защо поквареният сатанински нрав може да донесе на хората нещастие, негативизъм и слабост, а не може да осигури спокойствие, радост, утеха или щастие на човешкото съзнание? Защо тези негативни неща могат да направят човека негативен? Поквареният нрав е нещо негативно и враждебно на истината, така че не може да изпълнява никакви положителни функции, а само отрицателни. Не може да даде на хората позитивизъм, устременост или оптимистичен начин на мислене, а им носи само слабост, негативизъм и нещастие. Когато сатанинският нрав се е вкоренил в хората и се е превърнал в тяхна природа, това е достатъчно, за да насади тъмнина и злина в сърцата им и да ги накара да търсят и избират грешния път. Какви са идеалите, надеждите, амбициите, житейските цели и посоки на хората, ръководени от покварен сатанински нрав? Не противоречат ли те на положителните неща? Например хората винаги искат да са известни или да бъдат знаменитости, искат да спечелят голяма слава и престиж и да донесат чест на предците си. Това положителни неща ли са? Те изобщо не са в съответствие с положителните неща. Нещо повече, те противоречат на закона за Божието господство над съдбата на човечеството. Защо казвам това? Какъв човек иска Бог? Иска ли Той велик човек, знаменитост, благороден човек или човек, който да разтърси света? (Не.) Какъв човек иска Бог тогава? (Някой, който е здраво стъпил на земята, който изпълнява ролята на сътворено същество.) Да, и какво още? (Бог иска честен човек, който се бои от Него, отбягва злото и Му се покорява.) (Някой, който стои на страната на Бог по всички въпроси и който се стреми да Го обича.) Тези отговори също са верни Това е всеки, който има същото сърце и ум като Бог. Някъде в Божието слово не се ли казва, че хората трябва да се придържат към положението си на хора? (Да, така е.) Какво се казва в него? („Като едно от творенията човек трябва да стои на мястото си и да се държи добросъвестно. Пази предано онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са противни на Бог. Не се опитвай да ставаш велик или да се превръщаш в свръхчовек, или да се издигаш над другите, и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и жалък. Онова, което е достойно за одобрение и към което творенията трябва най-силно да се стремят, е да станат истински творения. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора“ („Словото“, Т. 2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият I“).) След като знаете какво изискват от хората Божиите слова, в състояние ли сте да се придържате към Божиите изисквания в стремежа си към човешко поведение? Винаги ли ви се иска да разперите криле и да полетите, винаги ли искате да летите сами, да бъдете орел, а не птиченце? Какъв е този нрав? Това ли е принципът на човешкото поведение? Стремежът ви към човешко поведение трябва да се основава на Божиите слова. Само те са истината. Твърде дълбоко сте покварени от Сатана и винаги приемате традиционната култура — думите на Сатана — за истина, за обект на вашия стремеж, което ви улеснява да поемете по грешен път, да вървите по пътя на съпротивата срещу Бог. Мислите и възгледите на поквареното човечество, както и нещата, към които то се стреми, са в разрез с Божията воля, с истината и със законите на Божието управление над всичко, с Неговата организация на всичко и с Неговия контрол над съдбата на човечеството. Така че независимо колко правилен и разумен е този стремеж според човешките мисли и представи, от гледна точка на Бог той не е положителен и не съответства на Неговата воля. Тъй като се противопоставяш на факта, че Бог управлява съдбата на човечеството, и тъй като искаш да действаш самостоятелно, като вземеш съдбата си в свои ръце, винаги се блъскаш в стени, и то толкова силно, че от главата ти тече кръв и нищо не ти се получава. Защо нищо не ти се получава? Защото законите, които Бог е установил, не могат да бъдат променени от никое сътворено същество. Божията власт и мощ са над всичко друго и са неприкосновени за всяко сътворено същество. Хората мислят прекалено много за своите способности. Какво кара хората винаги да искат да се освободят от Божието върховенство и да управляват собствената си съдба, да планират бъдещето си, да искат да контролират перспективите, посоката и целите на живота си? Откъде идва тази отправна точка? (От покварения сатанински нрав.) Какво тогава носи на хората поквареният сатанински нрав? (Противопоставяне на Бог.) Какво произтича от това, че хората се противопоставят на Бог? (Болка.) Болка? Това е разрушение! Болката е само малка част. Това, което виждате точно пред очите си, е болка, негативизъм и слабост, това е съпротива и оплаквания — до какъв резултат ще доведат тези неща? До унищожение! Това не е нещо маловажно и не е игра. Хората, които нямат богобоязливо сърце, не могат да разберат това.

Някои хора стават негативни и слаби, щом се сблъскат с малка неприятност, но когато няма такава, са пълни с амбиции и желания, винаги се надяват да станат знаменитост или някакъв експерт. Когато хората живеят с такъв начин на мислене, те просто са доминирани от сатанинската си природа. Когато хората винаги са изпълнени с амбиции и желания, ще могат ли да живеят щастливо? Ако не се отърсиш от тези неща, страданието ти няма да намалее. То винаги ще те преследва. Ще го усещаш като нож, който се врязва в сърцето ти. Как може да се реши този проблем? (Чрез търсене на истината и стремеж към нея.) Всички вие повече или по-малко сте в състояние да говорите за широкото понятие за търсенето на истината и всички сте наясно с него. Когато се сблъскате с проблем, първо трябва да потърсите истината. Поквареният нрав на човека може да бъде преодолян само чрез търсене, разбиране и придобиване на истината. Само след като променят своя покварен нрав, хората могат да изпитат истинска радост, спокойствие, утеха и щастие и само тогава могат да застанат наистина пред Бог. Това решава проблема из основи. Сега как трябва да се пристъпи към търсене на истината? Какви подробности включва това? Кой може да обясни? (Когато усетите, че мислите за статус и репутация или активно се стремите към тях, не пренебрегвайте тези мисли и поведение. Опитайте се да ги разберете и да ги изследвате според Божието слово. Признайте, че това е вреда, причинена на човека от сатанински покварен нрав. Признайте, че вървите по грешен път, и след това яжте и пийте Божието слово, молете се на Бог и разчитайте на Него да счупи оковите, които Сатана използва, за да привърже човека.) (Най-важната част е да признаете погрешните възгледи, които таите за това, към което трябва да се стремите, да разберете вредата, която сатанинският покварен нрав причинява на хората, и да преобърнете възгледите си за нещата. След това трябва да идвате по-често пред Бог в молитва, да се сближавате с Него и постепенно да изграждате нормални взаимоотношения с Него.) Нещо друго? (Ако понякога се чувствате слаби и негативни и не можете да определите причината или покварения нрав, който причинява тези чувства, първо трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви просветли. Можете също така да се разкриете пред някои братя и сестри и да общувате с тях. Като чуете тяхното общуване за преживяванията им, можете да изясните разбирането си за това състояние, след което трябва да потърсите съответните пасажи в Божието слово, с които да го промените.) Продължете. (Ако, когато нещо не върви по начина, по който сте искали, винаги си скубете косите, анализирайки кой е прав и кой не, то в тези моменти първо трябва да смирите сърцето си пред Бог и да се подчините на ситуацията — да се молите на Бог и да търсите от Него с вяра в Неговото върховенство. Тогава Бог ще ви просветли и ще ви позволи да разберете Неговата воля. След това, когато преразгледате ситуацията, ще разберете каква поквара сте разкрили и каква е Божията воля. Така аз навлязох в истината.) Всички вие трябва да се упражнявате в общуване с истината — да споделяте знанията, преживяванията и идеите си и да се научите как да се разголвате в общуването. Ако го правиш, ще печелиш все повече и повече и ще разбираш все повече и повече. Някои от вас току-що споделиха личните си преживявания и знания и всеки от вас имаше да каже нещо различно. Страхотна работа, всички споделихте нещо много практично. След като изслушах вашето общение, виждам, че всички вие сте израснали и сте имали някакво навлизане в живота през последните няколко години на изпълнение на дълга си. Имате някакви знания и преживявания по въпросите за вярата в Бог, а не само прости декларации, и сте положили основите. Това е отлично. Изглежда, че да вярваш в Бог не е толкова трудно — стига човек да е искрен, да слуша Божиите слова и да прави всичко, което Бог му казва, стига да е способен да практикува истината, той ще може да изпълни Божиите изисквания. В заключение, има един факт за вашата вяра в Бог, който трябва да разберете преди всички останали — вярата в Бог не означава просто да вярваш в името на Бог, още по-малко да вярваш в неясния Бог на твоето въображение. Вярата в Бог означава, че трябва да вярваш, че Бог е реален. Трябва да вярваш в същността на Бог, в Неговия нрав и в това, което Той притежава и представлява. Трябва да вярваш във факта, че Бог управлява съдбата на човечеството и че Той управлява твоята съдба. И така, какво означава да вярвате? Не означава ли, че хората трябва действително да си сътрудничат и да прилагат вярата на практика? Например, когато някои хора се сблъскат с неблагоприятна ситуация, те ще започнат да се оплакват и да обвиняват другите. Никога не се замислят, че може би сами са си я причинили, а вместо това винаги прехвърлят отговорността на някой друг. Тогава се чувстват доволни и спокойни и си мислят: „Проблемът е решен. Когато вярваш в Бог по този начин е толкова приятно и лесно!“. Какво мислите за този начин на решаване на проблемите? Може ли човек да придобие истината, като практикува по този начин? Показва ли това отношение на покорство към Бог? От каква гледна точка и с какви средства такива хора вярват в Бог? Прилагали ли са в своето ежедневие думите „Бог управлява съдбата на човечеството, всички неща и събития са в Неговите ръце“? Когато анализират проблема, използвайки човешки ум, когато решават въпроса, използвайки човешки средства, вярват ли в Божието върховенство? Покоряват ли се на Божието върховенство и подредба на хората, събитията и нещата? Очевидно не. Първо, те не се покоряват. Това вече е грешка. Второ, те не са в състояние да приемат от Бог ситуацията, хората, събитията и нещата, които Той подрежда за тях, не поглеждат под повърхността. Те гледат само как изглежда ситуацията отвън, след това я анализират с помощта на човешкия си ум и се опитват да я разрешат с човешки методи. Не е ли това още една грешка? Голяма грешка ли е това? (Да, така е.) Защо е така? Те не вярват, че всичко се управлява от Бог. Мислят си, че всичко се случва случайно. В техните очи нито едно нещо не се управлява от Бог, а повечето неща се случват заради действията на хората. Това вяра в Бог ли е? Имат ли те истинска вяра? (Не.) Защо не? Те не вярват, че Бог управлява всичко. Не вярват, че Бог управлява всички събития и всички неща — че Бог управлява всяка ситуация. Ако нещо не върви, както са си го представяли, те не са в състояние да го приемат от Бог. Не вярват, че Бог може да организира тези ситуации. Тъй като не могат да видят Бог, те смятат, че тези ситуации се случват случайно в резултат на действията на хората, а не са организирани от Него. Не вярват в Божието върховенство. Тогава каква е същността на тяхната вяра? (Те са невярващи.) Точно така, те са невярващи! Невярващите не приемат нищо от Бог. Вместо това си блъскат главата в опит да се справят с нещата, като използват човешка гледна точка, ум и методи. Такова е поведението на невярващите. Когато в бъдеще се сблъскате с такъв човек, трябва да развиете известна проницателност по отношение на него. Невярващите са добри в това да задействат мозъка си и да раждат идеи, когато възникнат проблеми. Постоянно изследват разглеждания въпрос и се опитват да го разрешат, като използват човешки методи. Винаги гледат на хората и нещата, като използват човешки разсъждения и сатанински философии или като се основават на закона, без да вярват, че Божието слово е истината или че Божието върховенство обхваща всичко. Всичко, което се случва, е по волята на Бог, но невярващите не са в състояние да приемат това от Него и винаги гледат на нещата въз основа на човешки представи и въображения. Въпреки че невярващите обикновено казват, че вярват, че съдбата на човека е в Божиите ръце и че са готови да се покорят на Божието върховенство и разпоредби, когато действително ги сполети нещо, те не са в състояние да приемат, че това е от Бог, и развиват представи за Него. Такова е поведението на невярващите. Има ли такива хора в живота ви? Вие самите държите ли се понякога по този начин? (Да.) Вие се държите като невярващи, но всъщност невярващи ли сте? Вярвате ли, че Бог е Върховният владетел над всичко? Признавате ли факта, че всички хора, събития, неща и всяка ситуация са в Божиите ръце? Колко неща можете да приемете от Бог? Колко проблеми сте разрешили с помощта на човешки методи? А колко често живеете според покварения си нрав? Колко често сте в състояние да се покорявате на Бог? Размишлявайте върху тези въпроси, със сигурност знаете отговорите им в сърцата си. Лесно ли е да се приемат нещата от Бог? (Ще има вътрешна борба.) Вярно е, че ще има борба, но какъв е резултатът от тази борба? Успех или провал? (Понякога провал, понякога успех.) Ако са разделени поравно, тогава все още има надежда за вас, но ако често се проваляте и рядко успявате, това доказва, че не сте човек, който обича истината. Неуспехът е нещо нормално — не се страхувайте от него, не се обезкуражавайте, не ставайте негативни и не отстъпвайте, а продължавайте да полагате усилия. Неуспехът не е нещо лошо. Хората могат най-малкото да извлекат полза от неуспеха, което е нещо хубаво!

Процесът на придобиване на истината от хората е като излизане на смел воин на бойното поле, готов да се бие срещу всякакви врагове във всеки един момент. Враговете на тези, които се стремят към истината, са различните страни на покварения нрав на Сатана. Тези хора се борят със своята покварена плът. По същество те се сражават със Сатана. А какво оръжие използват, за да се бият със Сатана? Разбира се, това е истината, това е следването на Божието слово. За да победи Сатана, какъв аспект от истината първо трябва да практикува човек? Това е да се покориш на Бог, на Неговото слово и на истината. Това е урокът, в който човек трябва да навлезе най-напред, когато се бие със Сатана. Ако не си в състояние да приемеш нещата, които ти се случват от Бог, няма да си в състояние да се покориш на Бог и следователно няма да си в състояние да се смириш пред Бог, за да се молиш или да търсиш истината. Ако не можеш да се молиш на Бог или да търсиш истината, няма да разбереш истината или защо Бог те е поставил в тези ситуации, с тези хора, събития и неща — ще се объркаш напълно. Ако не можеш да търсиш истината, няма да можеш да победиш покварения си нрав. Само като победиш покварения си нрав и покварената си плът, можеш да унижиш Сатана, дявола на духовния свят. Борбата със Сатана зависи най-вече от търсенето на истината. Ако не разбираш истината, всеки проблем или представа, които се появят у теб, могат да те направят слаб и негативен. Ако изблиците на покварен нрав не бъдат преодолени никога, вероятно ще паднеш и ще се провалиш и ще ти бъде трудно да се изправиш отново. Някои се препъват, когато се сблъскат с изкушението, други стават негативни, когато се сблъскат с болезнена болест, а трети падат по лице, когато се изправят пред изпитание. Такива са последиците от това човек никога да не се стреми и да не търси истината, за да преодолее порочния нрав, който разкрива. Какво мислите вие — дали сатанинският нрав причинява много неприятности на хората? (Да.) Колко неприятности? (Той пречи на хората да се изправят пред Бог и ги прави неспособни да Му се покорят.) Ако хората не могат да се покорят на Бог, с какво ще живеят? (Ще живеят със сатанински покварен нрав.) Когато хората живеят със сатанински покварен нрав, те често разкриват представи и действат прибързано. Например, ако направиш нещо нередно и някой брат или сестра те разобличи или се разправи с теб, как трябва да се покориш на Бог и да потърсиш истината? Има поука във всичко това. Може би започваш да размишляваш върху това, като си мислиш: „Този човек обикновено гледа на мен отвисоко, а този път е намерил нещо, което да използва срещу мен. Той се е настроил срещу мен, така че няма да се правя на мил. Не бива да се заиграва с мен!“. Това не е ли избухливост? (Да, така е.) Какво означава избухливост? (Това е, когато сатанинският нрав на човека избухва, щом интересите му са накърнени или престижът и статусът му са засегнати, и той казва или прави нещо импулсивно. Това е моето разбиране за това какво означава избухливост.) Това разбиране по принцип е правилно. Кой може да добави нещо към него? (Когато нещо сполети човек и той не търси истината, а вместо това се разтовари от нещата, които естествено съществуват в него, това е избухливост.) Думата „естествено“, която тя използва, е много подходяща. След като хората са били покварени от Сатана, когато най-естественият, най-примитивният им нрав, който идва от самия им корен, е разобличен, това се нарича избухливост. Това е нещо, което не минава през мисълта, умствена обработка, обмисляне и опаковане, а просто излиза навън. Това е избухливост. Избухливостта е нещо, което се излива от хората, които живеят в покварен нрав. Тогава защо нещата, които естествено се изливат от човешката природа, не са в съответствие с истината? Защо хората проявяват избухливост? Каква е причината? Причината е в сатанинската природа на човека. Вроденият нрав на човека принадлежи към избухливостта. Когато бъде нанесена вреда на интересите, тщеславието или гордостта на човек, ако той не разбира истината или не разполага с истината реалност, той ще позволи на покварения си нрав да диктува отношението му към тази вреда и ще бъде импулсивен, и ще действа прибързано. Това, което проявява и разкрива тогава, е избухливост. Положително или отрицателно нещо е избухливостта? Очевидно е отрицателно. За човек не е добре да проявява избухливост в живота си. Това неминуемо води до беди. Ако нечия избухливост и поквара бъдат разобличени, когато се случи нещо, това човек, който търси истината и се покорява на Бог ли е? Очевидно е със сигурност, че такъв човек не е покорен на Бог. Що се отнася до различните хора, събития, неща и среди, които Бог подрежда за хората, ако някой не може да приеме, че са от Бог, а се справя с тях и ги разрешава по човешки, какъв ще е резултатът от това накрая? (Бог ще отритне този човек.) Бог ще намрази този човек, така че ще бъде ли това поучително за хората? (Не, няма да бъде.) Те не само ще претърпят загуби в собствения си живот, но няма да служат за поука на другите. Нещо повече, те ще унижат Бог и Той ще се отврати от тях и ще ги отхвърли. Такъв човек е изгубил свидетелството си и е нежелан, където и да отиде. Ако си член на Божия дом, но винаги си избухлив в действията си, винаги излагаш на показ естественото у теб и винаги разкриваш покварения си нрав, вършиш нещата с човешки средства и с покварен сатанински нрав, крайната последица ще бъде изършването на зло и твоята съпротива срещу Бог — и ако през цялото време не се покаеш и не можеш да стъпиш на пътя на стремежа към истината, ще трябва да бъдеш изобличен и пропъден. Нима проблемът да живееш, като се уповаваш на сатанински нрав и да не търсиш истината, за да го промениш, не е сериозен? Един от аспектите на проблема е, че човек не израства и не се променя в собствения си живот. Освен това той ще влияе неблагоприятно на другите. Те няма да вършат нищо добро в църквата и с времето ще донесат големи неприятности както на нея, така и на Божиите избраници — подобно на воняща муха, която прелита напред-назад над масата за хранене, предизвиквайки погнуса и отвращение. Вие искате ли да бъдете такъв тип човек? (Не.) Е, тогава как трябва да действате, за да угодите на Бог и да поучавате другите? Независимо от това какъв покварен нрав сте разкрили, първо трябва да се успокоите, да побързате да се изправите пред Бог в молитва и да потърсите истината, за да го промените. В никакъв случай не трябва да продължите да разкривате поквара, като следвате собствената си воля и избухливост. Във всяка секунда от всяка минута на всеки ден от живота ти, каквото и да правиш и каквото и да мислиш, Бог те проверява и наблюдава. Какво наблюдава Бог? (Какво мисли човек и как реагира, когато се сблъсква с хората, събитията или нещата, които Бог е подредил за него.) Точно така, и с каква цел Бог наблюдава тези неща? (За да види дали това е човек, който се бои от Бог и отбягва злото.) Това е част от причината. Каква е основната причина? Помислете внимателно върху това. (За да види дали този човек има сърце да търси истината и да се покорява на Бог.) Дали става дума за това да се боиш от Бог и да отбягваш злото, или да имаш сърце да търсиш истината и да се покоряваш на Бог, всички тези неща засягат въпроса за това какъв път е избрал да извърви човек. Защо Бог постоянно проверява хората? За да види по какъв път вървиш, какви са целите и посоката на живота ти, дали си избрал пътя на стремеж към истината или пътя на лицемерните фарисеи. За да види по кой точно път си поел. Ако си избрал правилния път, Бог ще те направлява, просветлява, подхранва и подкрепя. Ако си избрал грешния път, това показва, че напълно си обърнал гръб на Бог, така че Той естествено ще те изостави.

Има хора, които винаги проповядват думите и доктрините и престъпват истините принципи във всичко, което правят, дори вършат неща, които вредят на интересите на Божия дом, но защо не са дисциплинирани или укорени? Някои хора не могат да разберат този въпрос. Нека ви кажа, че Бог вече се е отказал от такива хора. Без значение колко години даден човек е бил вярващ, ако Бог реши да изостави този човек, това е много сериозен въпрос! Каква е Божията воля и желание по отношение на пътя, по който Той се надява да вървят хората? Когато Бог поставя хората в определени ситуации, Той надява ли се те да се покорят или да се опълчат? Надява ли се, че те ще търсят и ще придобият истината, или ще я пренебрегнат и ще стигнат до задънена улица? Какво е Божието отношение към този въпрос? Какво очаква Той от хората? Той се надява, че те ще могат да се покорят и да сътрудничат активно на делото Му, без да стават пасивни, да се отпускат или да го пренебрегват. Някои хора се отнасят равнодушно към дълга си — когато им бъде възложена някаква задача, те ще я изпълнят, както намерят за добре, но няма да търсят истината или Божията воля. Те смятат, че в този подход няма нищо лошо — тъй като не нарушават никакви управленски закони, не оскърбяват Божия нрав, не прекъсват и не смущават работата на църквата и все пак изпълняват дълга си, те смятат, че няма да бъдат заклеймени. Какво мислите за подобно отношение? (Не е добро. Това е негативно, пасивно, равнодушно отношение, което Бог презира.) Какво означава равнодушно отношение? Защо Бог го презира? Каква е същността на този вид отношение? (Мога да споделя малко от моя опит в това отношение. При изпълнение на дълга си неотдавна следвах собствената си воля и нарушавах принципите. След като бях скастрен и с мен се разправиха, не се самоанализирах и не разбрах Бог, а се предпазих от Него. Сърцето ми беше затворено за Бог, не исках да се приближа до Него и не Му се молех. Отношението ми беше равнодушно и това ме правеше негативен, пасивен и нещастен към онзи момент. Защото след като сърцето ми беше затворено за Бог, сякаш най-важният стълб на живота ми се беше срутил и аз продължавах да се чувствам нещастен. Отвън изглеждаше, че изпълнявам дълга си, без да проявявам отявлено бунтарско поведение, но не получавах просветление от Светия Дух и нямах нагласа за активно сътрудничество с Бог. Да поддържам тази равнодушна, негативна и немотивирана нагласа беше същото като бавно да се самоубивам. Хората, които се отвръщат от Бог, приличат на дърво, чиито корени са изсъхнали. С прекъсването на жизнените сили клоните и листата постепенно изсъхват, докато цялото дърво загине.) Това беше много добре обяснено. Може би по-голямата част от хората са в това състояние — те правят всичко, което се иска от тях, без да създават проблеми, без да вършат зло или да пречат — те са просто равнодушни. Защо Бог презира този вид отношение? Каква е същността на такова отношение? То е негативно, предизвикателно и представлява отхвърляне на истината. Бихте ли казали, че Бог е този, който пръв се отрича от хората, или хората са тези, които първи се отричат от Бог? (Хората го правят първи.) Ако пръв се отричаш от Бог, сърцето ти се затваря за Бог, което е сериозен проблем. „Затваряне“ е един от начините да се изрази това. Онова, което се случва в действителност, е, че хората затварят сърцата си, изключват Бог, което означава: „Не те искам повече, прекъсвам всички връзки с теб и прекратявам всякакъв контакт между нас“. Когато едно сътворено същество има такова отношение към своя създател, как Бог се справя с това? Какво е Неговото отношение? Когато вижда хора в такова състояние, Той изпитва ли радост, отвращение или тъга? Първо, Той изпитва тъга. Когато вижда, че хората са се вцепенили прекалено и напълно не желаят да приемат истината, Бог се чувства разочарован, а след това ги презира. Когато сърцето на даден човек е затворено за Бог, как ще подходи Той към това? (Бог ще организира някои ситуации, които ще му позволят да разбере Неговата воля и да отвори сърцето си за Него.) Да, това е един от активните подходи на Бог. Той понякога прави такива неща, но понякога — не. Понякога Той ще скрие лицето Си и ще изчака подходящия момент, в който ти да отвориш сърцето си за Него. Когато си Го приел в сърцето си и си в състояние да приемеш истината, Той ще продължи да изпитва състрадание към теб и да те просветлява. Като цяло обаче, ако имаш такова отношение, с напълно затворено за Бог сърце, което отхвърля нормалните отношения и всякакъв контакт с Него, тогава ти отхвърляш Божието върховенство над себе си и Неговите напътствия. То е същото като да Го отхвърляш като твой Бог и да не искаш Той да бъде твой Господ. Ако Го отхвърляш като твой Бог и Господ, може ли Той все още да върши делото си върху теб? (Не.) Тогава единственото, което Той може да направи, е да те изостави. Само след като разбереш какво се е случило, осъзнаеш грешката на избора си и знаеш да се покаеш, Божието дело върху теб може да започне отново. Така че когато се сблъска с подобно равнодушно отношение, Бог със сигурност няма да върши делото Си, Той ще загърби такива хора. Вие имате ли някакво подобно преживяване? Такова състояние спокойно и радостно ли е или е непоносимо и злочесто? (Непоносимо и злочесто е.) Колко е злочесто? (Все едно си жив труп. Това е безмислено, бездушно съществуване като на звяр.) Ако Бог не е в сърцето на някого, тогава сърцето му е празно. Същото е, като да няма дух. Не означава ли това, че той се е превърнал в бездуховен мъртвец? Колко ужасяващо! Човек може да предаде Бог навсякъде и по всяко време. С малко невнимание може да се отрече от Бог в сърцето си, след което състоянието му веднага се променя —състоянието на духа му веднага се влошава, той вече не усеща Божието присъствие, а зависимостта му от Бог и връзката му с Него изчезват напълно, подобно на сърце, което е спряло да бие. Това е опасна ситуация. Какво може да се направи с такова състояние? Трябва да имаш правилна нагласа и незабавно да се помолиш на Бог и да се покаеш. Ако човек винаги живее в негативно, предизвикателно състояние, състояние, в което е напълно изоставен от Бог и не може да Го достигне, това е опасно! Дали сте осъзнали до какви нежелани последствия може да доведе тази опасност? Не става въпрос само за загубите, които човек може да преживее — какви други последствия може да има? (Може да бъде обладан от зли духове.) Това е една възможност. Има много други възможности. (Може да извърши тежко зло и да бъде разобличен и пропъден от Бог.) Това също е възможно. Има ли още нещо? (Може да се отдалечава все повече и повече в отношенията си с Бог.) И така, ако това състояние продължава, смятате ли, че този човек в крайна сметка ще се замисли да не вярва повече в Бог? (Ще го направи.) Това не е ли ужасяващо? (Да.) Ако човек има това зло желание да се откаже от вярата си, това е най-ужасяващото нещо, защото вече е предал Бог в сърцето си и Бог няма да спаси такъв човек.

Като вярващ, човек трябва да поддържа нормални отношения с Бог. Това е много важно. Когато отношенията на човека с Бог са нормални, той ще бъде в добро състояние. Когато състоянието му е лошо, отношенията му с Бог няма да са нормални. Сърцето на човека ще бъде в две напълно различни ситуации в зависимост от това дали е в добро или лошо състояние. Когато човек е в добро състояние, той ще усеща определена сила в сърцето си — сила, която го подтиква никога да не се ожени, да следва Бог докрай, независимо колко страда, и да остане предан на Бог до края, до смъртта. Как се появява тази решителност? (Тя идва от някакъв вид ревностно желание, което притежават хората.) Намира ли Бог това ревностно желание за приемливо? Този вид решителност нещо положително или нещо отрицателно е? (Положително.) Бог намира ли положителните неща за приемливи? (Да.) Бог внимателно изследва сърцата на хората. Изследва внимателно това, което хората мислят дълбоко в сърцата си, и какво е състоянието им там. Така че когато изразиш този вид желание и решителност в сърцето си, Бог изследва внимателно и това. Откъде идва тази решителност? Дали идва от естествеността и избухливостта на човека? (Не, тя се внушава на хората чрез делото на Светия дух.) Точно така. Когато хората живеят в правилното състояние, Светият дух им дава този вид сила, която им позволява да имат такава решителност. Това е нещо положително и то се дава на хората от Светия дух заради тяхното сътрудничество и жертва. Случва ли се хората сами да имат такава вяра? Разбира се, че не, нали? Когато хората имат само малко решителност да сътрудничат, Светият Дух им дава такава мощна мотивация! Какво разбирате сега от това? (Хората трябва да останат с Бог. Без Бог има само смърт.) „Хората трябва да останат с Бог“, това е вярно. Това е знание, придобито от преживяно. Ако отвориш сърцето си за Бог, ако имаш тази малка частица решителност и си способен да оголиш сърцето си в молитва пред Бог, Той ще ти даде тази сила. Тя ще продължи през целия ти живот и ще ти позволи да имаш такава дълбока решителност и да кажеш: „Принасям целия си живот на Бог, ще го прекарам, като отдам всичко на Него и живея за Него!“. Това е факт. Така мислят хората и така искат да постъпват. Ако обаче някой следва Бог и изпълнява дълга си, като разчита на собствения си ум, мисли, способности и дарби, тогава колко сила ще има той? Ако нямаш волята да се стремиш към истината, тогава никаква упорита работа няма да ти помогне. Тази вътрешна сила не може да бъде постигната от човека. Тя се дава от Бог. Как хората губят тази сила? Каква е причината за това? Когато Бог вече не е в сърцата им, тази сила изчезва. Когато хората имат тази сила, тя е дело на Светия Дух, тя е сила, дадена на хората от Бог — всичко е дело на Бог. Ако сърцето ти е затворено за Бог, ако казваш „не“ на Бог и отхвърляш Неговото върховенство и ръководство над живота си, както и всякаква среда, хора, събития и неща, които Той е подредил около теб, тогава дори няма да имаш сърце да се стремиш към истината. Когато хората загубят Бог, това наистина е нещо ужасно. Това е факт. Онези, които са загубили Бог, са едно нищо. Ако човек затвори сърцето си за Бог, той може дори да се замисли дали да вярва в Бог, което може да се разкрие по всяко време и на всяко място. Най-ужасното в случая е, че тези негови мисли ще се засилват все повече и повече, до такава степен, че може дори да съжалява за всичко, от което се е отрекъл и което е отдал, за решителността, която някога е притежавал, и за страданията, които е понесъл. Състоянието му ще бъде съвсем различно от това, което е било, сякаш е съвсем друг човек. Как се случва това? Ако човек може да се покори на хората, събитията, нещата и средата, които Бог е определил за него, той може да живее спокоен и щастлив живот. Ако винаги се опитва да избяга от хората, събитията и нещата, които Бог е определил, и не желае да се покори на средата, в която се намира, и над която Бог има върховенство, какво състояние ще произлезе от това? (Нещастие и мрак.) Ще изживее мрак, нещастие, възбуда, постоянна тревога и тъга. Не е ли това огромна разлика? (Така е.) Когато хората живеят в добро състояние, то е като да живееш в рая, точно пред Бог. Когато са в лошо състояние, то става все по-мрачно, а Бог остава извън обсега им. Да живееш в мрачно състояние не е по-различно от това да живееш в ада. Усещали ли сте някога страданието на ада? Приятно ли е то или непоносимо? (Непоносимо.) Как бихте го описали с едно изречение? (По-лошо е от смъртта.) Точно така, по-лошо е от смъртта. Умирането би било много по-приятно от живеенето, то е толкова мъчително. Каза го много добре, точно така стоят нещата.

Всички трудности, с които се сблъскват хората, както и цялата им негативност и слабости, са пряко свързани с покварения им нрав. Ако поквареният им нрав може да бъде преодолян, може да се каже, че всички трудности във вярата им ще бъдат повече или по-малко предолени — нищо няма да ги възпрепятства да търсят истината, няма да срещат трудности при практикуването на истината и нищо няма да им пречи да се покорят на Бог. Така че преодоляването на порочния нрав е от решаващо значение. Бог иска от хората да се стремят към истината и да бъдат честни, което е свързано с предоляването на порочния нрав и с постигането на промяна в нрава. Целта на търсенето на истината е да се разреши проблема с порочния нрав, а стремежът към истината е с цел да се постигне промяна в нрава. Как човек търси истината? Как може да придобие истината? Какво казах преди малко? (Вярвайте, че Бог има върховенство над всичко, и се подчинявайте на средата, която Той е установил.) Да, имайте вяра, покорявайте се, опитвайте се да извличате поуки, търсете истината и се придържайте към дълга си в средата, която Бог е създал. Ако можеш да извлечеш поуки от средата, която Бог е създал, няма ли да ти е лесно да се покориш? (Да, ще бъде.) Не е ли вярно, че когато търсиш истината и извличаш поуки, ще избегнеш разкриване на покварения ти нрав и ще предотвратиш разобличаване на избухливостта ти? По време на този процес няма ли да избегнеш използването на човешки методи и човешко мислене, за да се справиш с хората, събитията и нещата, които Бог е определил за теб? По този начин няма ли да бъдеш в нормално състояние? А когато си в нормално състояние, няма ли да можеш да живееш постоянно пред Бог? Тогава ще бъдеш в безопасност. Ако можеш да идваш често пред Бог, постоянно да живееш пред Него, често да търсиш Неговата воля в средата, която Той е определил за теб, и да се покоряваш на всички хора, събития и неща, които Той е подредил, тогава няма ли да живееш винаги под Божия поглед и под Неговата грижа? (Да.) Когато съдбата ти е под Божието върховенство и е наблюдавана и управлявана от Него, когато всеки ден се радваш на Божията закрила, няма ли да си най-щастливият човек? (Точно така.) Това е краят на нашето общение по тази тема. Занапред всички вие можете да общувате по нея заедно, да обобщавате и да споделяте разбирането си за нея. Разберете как да живеете щастливо и как да спечелите Божието приемане, както направи Йов, така че Бог да те държи в сърцето си и да каже, че си човек, когото обича. Разберете как да стъпите на правилния път в живота, както направи Йов — а именно да се боите от Бог и да отбягвате злото.

25 януари 2017 г.