Сега, докато изпълняват дълга си, повечето хора са способни да се придържат към него, без да вършат зло. Дали обаче са предани? Способни ли са да изпълняват дълга си на приемливо ниво? Все още са далеч от нужната висота. Въпросът за това, дали хората могат да изпълняват дълга си добре, е свързан с човешката природа. И така, как могат хората да изпълняват дълга си добре? Какво трябва да притежават, за да го изпълняват добре? Какъвто и дълг да изпълняват и каквото и да правят, хората трябва да са старателни и сериозни и да изпълняват задълженията си. Едва тогава сърцата им ще са непоклатими и спокойни. Какво означава да изпълняваш задълженията си? Означава да си усърден, да им се отдаваш с цялото си сърце и да правиш всичко, което трябва. Да речем например, че някой църковен водач ти е възложил да изпълняваш някакъв дълг и ти е обяснил простите му принципи, но не е навлязъл в подробности. Как трябва да постъпиш, за да изпълниш добре този дълг? (Трябва да разчитаме на съвестта си.) Поне трябва да разчиташ на съвестта си при изпълнението му. „Да разчиташ на съвестта си“. Как можеш да осъществиш казаното? Как прилагаш тези думи на практика? (Като мислиш за интересите на Божия дом и не правиш нищо, което би посрамило Бог.) Това е един от аспектите. Освен това, когато вършиш нещо, многократно трябва да го обмисляш и да го оценяваш според истините принципи. Какво трябва да направиш, когато, след като приключиш, сърцето ти е неспокойно и имаш чувството, че все още има нещо нередно, а след като го изследваш, наистина откриеш проблем? Бързо трябва да го оправиш и да разрешиш проблема. Какво е това отношение? (Това е педантичност и прецизност.) Това е педантичност и прецизност, което е сериозно и взискателно отношение. При изпълнението на дълга си трябва да се отнасяш сериозно и отговорно и да си кажеш: „Тази работа ми е възложена, затова трябва да направя всичко по силите си, за да я върша добре в рамките на това, което съм способен да разбера и постигна. Не мога да допускам никакви грешки“. Не можеш да подходиш с нагласата „колкото — толкова“. Можеш ли да изпълняваш добре дълга си, ако винаги разсъждаваш нехайно? (Не.) Кое поражда нехайното отношение? Не е ли сатанинският ти, покварен нрав? Да се отнасяш нехайно е проявление на покварен нрав. Това отношение възниква, когато хората са принудени от покварения си нрав. То засяга пряко резултатите от изпълнението на дълга на хората, дори ги кара да бъркат в работата си и засяга делото на църквата. Това е много сериозно последствие. Какъв е проблемът, ако постоянно изпълняваш дълга си нехайно? Този проблем засяга човешката ти природа. Само хората без съвест и човешка природа упорито са нехайни. Смятате ли, че може да се разчита на хора, които винаги са нехайни? (Не.) Никак не може да се разчита на тях! Човек, който изпълнява дълга си нехайно, е безотговорен, а безотговорният в действията си човек не е честен. На него не може да се разчита. Какъвто и дълг да изпълнява, неблагонадеждният човек е нехаен, защото характерът му не е на приемливо ниво. Той не обича истината и определено не е честен човек. Може ли Бог да повери каквото и да е на неблагонадеждни хора? Категорично не. Тъй като Бог проучва внимателно дълбините на сърцата на хората, Той в никакъв случай не оползотворява измамници за изпълнение на дълг. Бог благославя само честните и работи само над честните хора, които обичат истината. Всеки път, когато някой измамник изпълнява дълг, това е уредено от човек, и представлява човешка грешка. Хората, за които е характерно да са нехайни, нямат нито съвест, нито разум. Човешката им природа е лоша. Те не заслужават доверие и са твърде неблагонадеждни. Ще извършва ли делото Си Светият Дух в такива хора? Категорично не. Така че Бог никога няма да доведе до съвършенство, нито ще оползотвори хора, които обикновено се отнасят нехайно към дълга си. Всички, които обикновено са нехайни, са измамни, изпълнени са със зли подбуди и изобщо нямат съвест и разум. Те постъпват безпринципно и без минимални изисквания. Те действат само според собствените си предпочитания и са способни да вършат всякакви лоши неща. Всички техни действия зависят от настроението им. Когато са в добро настроение и са доволни, ще се справят малко по-добре. Ако са в лошо настроение и са недоволни, ще бъдат нехайни. Ако са ядосани, може да проявят своеволие и безразсъдство и да отлагат важни дела. Бог изобщо не присъства в сърцата им. Те просто живеят ден за ден и бездействат в очакване на смъртта. Така че е съвсем безполезно, колкото и да се увещават хората, които изпълняват дълга си нехайно. Безполезно е и да се разговаря с тях за истината. Въпреки многократните предупреждения те отказват да се поправят. Те са безсърдечни и единствено могат да бъдат прочистени. Това е най-подходящият подход към тях. Безсърдечните хора нямат минимални изисквания към действията си и нищо не може да ги ограничи. Могат ли такива хора да проявяват съвестно отношение? (Не могат.) Защо не могат? (Те не притежават норми за съвест. Нито имат човешка природа, нито минимални критерии.) Точно така. В действията си те не се съобразяват с нормите на съвестта, а постъпват според предпочитанията си и правят каквото си искат в зависимост от настроението си. От него зависи дали резултатите от изпълнението на дълга им са добри, или лоши. Ако са в добро настроение, резултатите са добри, а ако са в лошо — резултатите са лоши. Възможно ли е да постигнат приемливо ниво, ако изпълняват дълга си така? Те изпълняват дълга си в зависимост от настроението си, а не въз основа на истините принципи. Затова им е много трудно да практикуват истината и да получат Божието одобрение. Хората, които постъпват в зависимост от предпочитанията на плътта, изобщо не практикуват истината.

Всичко, което правят хората, е свързано с търсенето на истината и нейното практикуване. Всичко, което е свързано с истината, се отнася до качеството на човешката природа на хората и до отношението, с което те вършат всичко. В повечето случаи хората постъпват безпринципно, защото не разбират принципите, които стоят зад всяко нещо. Често обаче хората не само не разбират принципите, но и не искат да ги разберат. Макар да поназнайват нещичко за тях, те пак не искат да се справят по-добре. Нито тази норма, нито това изискване присъства в сърцата им. Затова им е много трудно да се справят добре. Много им е трудно да постъпват по начин, който съответства на истината и удовлетворява Бог. Основното за това дали хората са способни да изпълняват дълга си на приемливо ниво зависи от това към какво се стремят, дали се стремят към истината и дали обичат положителните неща. Ако хората не обичат положителните неща, не им е лесно да приемат истината, а това е много обезпокоително. Дори и да изпълняват дълг, те само полагат труд. Независимо дали разбираш истината и дали си способен да схванеш принципите, ако изпълняваш дълга си съвестно, поне ще постигнеш резултати на средно ниво. Само това е приемливо. Ще си способен изцяло да изпълниш Божиите изисквания и да бъдеш в съответствие с Божиите намерения, ако си способен да търсиш истината и да постъпваш според истините принципи. Какви са Божиите изисквания? (Хората да отдават цялото си сърце и да впрягат всички свои сили, за да изпълняват добре дълга си.) Какво означава „да отдават цялото си сърце и да впрягат всички свои сили“? Ако хората посвещават цялото си съзнание на изпълнението на своя дълг, те отдават цялото си сърце. Ако използват и последната капка сила, която им остава, за да изпълняват дълга си, те впрягат всички свои сили. Лесно ли е да отдадеш цялото си сърце и да впрегнеш всички свои сили? Не се постига лесно без съвест и разум. Способен ли е човек да отдаде цялото си сърце, ако няма такова, ако не му достига интелект и е неспособен да размишлява, и ако, когато се сблъска с даден проблем, не знае как да търси истината и не разполага нито с начин, нито със средства да го направи? Определено не е. Тогава, ако някой има сърце, способен ли е да го отдаде цялото? (Да.) Способен ли тогава е човек да отдаде цялото си сърце на дълга си, ако има сърце, но не го използва, за да изпълнява дълга си, а мисли само за подли и непочтени пътища и го използва, за да върши нередни неща? (Не е.) Да кажем, че е подложен на кастрене, опознае покварения си нрав и се закълне пред Бог, че иска да се покае и е решен да изпълнява добре дълга си. Когато обаче се сблъска с трудности или изкушения, сърцето му се разколебава, той изпълнява дълга си половинчато или става негативен и бяга. В този момент способен ли е да отдаде цялото си сърце? (Не е.) Току-що казахте, че ако някой има сърце, то той е способен да го отдаде напълно. Издържано ли е това твърдение? (Не е.) Каквото и да правиш, не бива да се осланяш на поривите или представите си, камо ли на страстите си. В действията си не бива да се водиш от своите чувства, нито от човешките идеи. Напротив, трябва постоянно да търсиш и да практикуваш истината. Не можеш да си сигурен, че ще изпълняваш добре дълга си, ако се осланяш на ентусиазъм и чувства, на страст и мимолетни пориви. По същия начин, докато е малък, всеки иска да проявява синовна почит към родителите си, когато порасне. Какви трудности биха могли да ти попречат да осъществиш това желание, когато пораснеш и дойде време да го изпълниш? Това засяга реални проблеми. Реалността е такава, че трудностите, с които се сблъсква всеки човек, са по-големи от идеалите му. Например, когато завършиш колеж и започнеш да печелиш пари, си мислиш: „Сега, когато печеля пари, първо трябва да купя хубави дрехи на мама и татко, да им осигуря някои продукти за здравето и отсега нататък трябва да им показвам синовна почит. Ще им давам парите си, за да ги харчат и да са щастливи всеки ден“. Когато обаче получиш заплатата си и си направиш сметката, след като извадиш наема, издръжката и разни други разходи, не остава почти нищо, а все пак трябва да си купиш и някакви прилични дрехи. Чувстваш се зле, когато парите свършат, защото си нарушил обещанието си да печелиш пари и да покажеш синовна почит на родителите си, когато пораснеш. Мислиш си: „Непочтителен съм към родителите си, следващия месец трябва да спестя някакви пари“. После идва следващият месец, а парите, които печелиш, все така не стигат и си мислиш: „Има още много време да почитам родителите си“. Постепенно, с течение на времето, си намираш партньор, създавате семейство, раждат ви се деца, а средствата стават все по-оскъдни. В зависимост от ситуацията и житейските обстоятелства желанието ти да проявяваш почит към родителите си става много трудно изпълнимо, защото трябва да издържаш семейството си, трябва да преживяваш и да осигуриш образование на децата си. За да оцелееш, трябва да общуваш и с местните тирани и корумпирани служители, а това те прави нещастен. Няма полза, дори и да искаш да почиташ родителите си. Връхлитат те всевъзможни трудности от реалния живот и под натиска на действителността твоето желание да почиташ родителите си бавно се притъпява. И така, оправдано ли е намерението ти да проявиш синовна почит? (Не.) Следователно, истинско ли беше, или беше фалшиво желанието ти на младини да бъдеш грижовен към родителите си? (Истинско беше.) По онова време желанието ти беше истинско. То обаче беше и наивно, глупаво, неразумно и несигурно. Коя е твоята истинска същност? Това, което разкриваш и проявяваш в реалния си живот, представлява твоята истинска човешка природа и твоето истинското отношение към близките ти. Продължаваш да отлагаш проявата на синовна почит към родителите си, докато несъзнателно не загубиш съвестта си и чувството си за отговорност и дълг и не престанеш да се упрекваш. Тогава си мислиш: „Всички са така. Не се справям по-зле от другите, а освен това имам и истински трудности!“. Какво представляват всички твои извинения, доводи и оправдания? Те са част от покварения ти нрав. Колкото и трудна да е реалността за теб, колкото и причини и оправдания да ти дава да избягваш отговорностите, които трябва да поемеш, и колкото и основателни да са доводите и оправданията ти, в крайна сметка проявяваш цялата си истинска същност. И така, как можеш да осъществиш един положителен идеал? Какво проявяват в реалния живот хората, преди да разберат или придобият истината? Дали е справедливо и положително? (Не е.) Тогава, колкото и добри да са постъпките ти и колкото и правилни да изглеждат идеите ти, ако не разбираш истината, те пак са покварен нрав и не съответстват на истината. Затова, ако не се стремиш към истината и не я разбираш, ще ти е много трудно да я практикуваш и тогава ще изживяваш само разкриване на покварен нрав. Колкото и да си мислиш, че си добър, велик и почтен, това, което вършиш на тази основа, в никакъв случай не може да съответства на истината. Разбирате ли? (Разбирам донякъде.) Какво разбирате? (Всички хора искат да изпълняват дълга си правилно, но под влиянието на покварения си нрав не могат да го постигнат въпреки желанието си да изпълняват дълга си съвестно. Ето защо те трябва да се справят с покварения си нрав, за да могат да изпълняват дълга си добре.) Да чуем още някой. Какво друго разбирате? (Нещата, които човек прави, когато не разбира истината, не са практикуване на истината, каквото и да мислят хората. Дори хората да смятат, че тези действия са много добри, те изобщо не могат да съответстват на Божиите намерения. Затова разбрах, че е много важно да разбираме истината.) Много добре казано! Изглежда всички сте постигнали известен напредък през това време. Придобиването на истината не е лесно. Хората трябва да платят висока цена за нея. Освен че трябва да се опълчат на плътта и да търсят и да практикуват истината, те трябва да понесат и много болка и облагородяване, да преживеят преследването и жестоките издевателства на Сатана. Дори и да не умрат, пак трябва много да страдат. Едва тогава ще могат да се отърват от покварения си нрав и да придобият истината. Тоест придобиването на истината е процес на преживяване на правосъдие, наказание и последващо пречистване. Може да признаеш, че имаш покварен нрав, както и да признаеш истината. Когато обаче практикуваш истината, няма ли да изникне поквареният ти нрав, за да ти пречи и да те смущава? (Така е.) Какво възниква в сърцата на хората в този момент? (Те спорят и си търсят оправдания. Те разкриват егоизъм и те се съобразяват със собствената си гордост и суета.) Това е проблем на нрава на хората. Някои хора изобщо не признават, че разкриват каквото и да е, но когато се вгледате в нрава им, можете ясно да видите, че сърцата им са непокорни. Непокорството е вид покварен нрав. Независимо дали спорят, или си търсят оправдания, те го правят в защита на собствените си интереси, гордост, статус и суета и за да осъществят някакво намерение или определена цел. Ако хората таят в себе си такъв непокорен нрав, той ще породи всевъзможни покварени състояния, които са враждебни към Бог и Му се противопоставят. Какво представлява непокорството? Казано по-просто, това е, когато нечие сърце се съпротивлява, когато той се опълчва срещу Бог с думите: „Защо словата, които изричаш, се различават от това, което мисля? Защо не ми харесват? Не ми харесват, затова не мога да ги приема и не искам да Те слушам“. Сърцата им се опълчват срещу Бог, а те самите са толкова непокорни, че се противопоставят на реалността, противопоставят се на всичко, което Бог е направил, и на Неговите изисквания към тях. Именно в това отношение са непокорни хората и именно то е най-голямото им затруднение да приемат и практикуват истината. Независимо дали си търсиш оправдания или различни обективни доводи или условия, при всички положения това е непокорен нрав, който съществува в теб и ти създава неприятности. Да предположим, че си способен да се справиш този непокорен нрав, да промениш това състояние и каквото и да ти се случва, си способен да кажеш: „Това ми се случи, а аз не разбирам истината и не знам как да я практикувам. Мога единствено да се моля на Бог и да се осланям на четенето на Божието слово, за да намеря път за практикуване, или да се обърна към някой, който разбира истината. Ако се науча да практикувам по начин, който съответства на истината, който се харесва на Бог и Го удовлетворява, тогава ще практикувам така“. Това е правилен начин на мислене. Това е човек, който обича истината. Ще сте способни да справите с покварения си нрав и да постигнете Божието спасение, ако се стремите към истината така и ако се опитвате се да се справяте по-добре въпреки всички неуспехи, без да се настройвате негативно и без да се обезкуражавате.

Когато Бог за пръв път подложи Йов на изпитание, беше ли Йов способен да разбере правилно Божието намерение въз основа на разбирането си към онзи момент? (Не.) Тогава какво прояви Йов? Покори ли се или се разбунтува, противопостави се и се оплака? (Покорил се е.) От вътрешността до външността си, в какво състояние се намираше той? Показа ли някога и най-малката степен на нежелание или противопоставяне? Не показа. Въпреки че в библейския летопис може да се прочете само едно просто описание, Йов никога не може да бъде видян да разкрива непокорно състояние. От тези думи можеш ли да видиш, че Йов разбираше голяма част от истината? (Не.) В действителност каква истина разбираше Йов по онова време? Говореше ли Бог за истината на покорството? Говореше ли за това как хората не трябва да се бунтуват срещу Него? Не говореше за нито едно от тези неща. Какво беше състоянието на Йов? Въпреки че по онова време той не можеше да разполага с днешното Божие слово като основа, поведението му и всичко, което направи, позволи на хората да видят мислите на сърцето му и състоянието вътре в сърцето му. Нима това не е нещо, което хората могат да видят и почувстват? (Така е.) Някои хора казват: „Ние не знаем какво е мислил в сърцето си той“. Не е необходимо да знаеш това. Трябва да си способен да видиш външните му действия. Когато се сблъска с изпитания, той показа действия на човек, който е напълно лишен от бунтарство и който се покорява изцяло на Бог: раздра дрехата си и падна на земята. Падането му на земята дойде от сърцето му и напълно отговаряше на всичките му мисли и на всичко, което искаше да изрази в онзи момент. Това представляваше неговият стремеж и отношението му към Бог. И така, какво беше отношението му към Бог? Каква беше реакцията му към нещата, които Бог му беше сторил? Първата му реакция беше приемане и покорство, без възражения и без несъгласие. Някои хора, които нямат духовно разбиране, казват със съмнение: „Как може да има такъв човек на света? Не е ли светец? Това трябва да е нещо фалшиво“. В действителност, наистина има хора като Йов, но Йов е само един и се боя, че никога няма да има втори. Състоянието на Йов е това, което невярващите наричат „себеотрицателно и лишено от желание“. Когато върху него се стовариха Божиите изпитания, той не каза нищо. Вместо това изрази отношението си към Бог с действията си. Падането му на земята доказа, че когато го сполетяха изпитания, той наистина ги прие и наистина се покори, и изобщо не се противопостави. Той нито се преструваше, нито играеше сцена. Не го направи, за да го видят другите, а за да го види Бог. Та как Йов постигна този вид покорство? Той не беше способен да постигне този вид покорство само чрез преживяване на едно изпитание и разбиране на покорството. Всеки един член на поквареното човечество, който живее на земята, е бил покварен от Сатана. Всички хора имат непокорен нрав. Те са егоисти и всички се бунтуват срещу Бог. Това е природа, покварена от Сатана. Цялото покварено човечество е с такава природа. Дали обаче Йов беше способен изведнъж да се покори на Бог до такава степен? Със сигурност не. Той трябваше да се стреми, а освен това трябваше да има ясна цел на стремежа си и правилен път. В същото време трябваше да има и Божието напътствие, а Бог да се грижи за него и да го защитава. Само заради това, че Йов се стремеше да върви по правилния път, стремеше се да се бои от Бог и да отбягва злото, той беше способен да получи благодат, милост и благословии от Бог. Тогава постоянно виждаше Божията ръка и напътствие, и постоянно получаваше Божията грижа. Едва тогава беше способен да израсне. Защо според вас Бог не даде на Йов такова изпитание, когато той беше на двадесет години? (Тогава не е имал необходимия духовен ръст.) Не му беше времето още. Защо не получи такова голямо изпитание, когато беше на четиридесет години? Още не беше дошло правилното време. Защо Бог го подложи на изпитание едва когато беше на седемдесет години? (Настъпило е Божието време.) Точно така, беше настъпило правилното време. Необходимо ли е всички вие да чакате, докато навършите седемдесет години? (Не.) Защо не? (Точно сега сме способни да слушаме Божиите слова със собствените си уши. Бог излага съвсем ясно Своите намерения и Своите изисквания.) Делото на онази епоха и делото на настоящата епоха са различни. В онази епоха Бог не говореше на човека, а човекът не разбираше истината. Бог вършеше само просто, представително дело. Онези, които вярваха в Бог, просто пазеха Божиите слова, предадени от пророците, а онези, които се бояха от Бог, получиха Неговите благословии. Хората, които не вярваха истински в Бог, бяха объркани. В най-добрия случай спазваха жертвоприношенията и се молеха, което все пак беше нещо. По онова време приятелите на Йов не бяха ли също вярващи в Бог? Не беше ли тяхната вяра далеч по-слаба от тази на Йов? Заедно с Йов бяха от една и съща епоха, но не беше ли Йов далеч по-добър от тях? (Бил е далеч по-добър.) Защо имаше такава голяма разлика? (Това е свързано с природата на хората и с техния стремеж.) Точно така, свързано е със стремежа на хората. Каквото посееш, това ще пожънеш. Ако не посееш нищо, няма да имаш никаква реколта, когато му дойде времето. Онези неколцина объркани хора нямаха стремеж. Те бяха същите като днешните неверници в църквата. Само спазваха правилата и обичаха да следват правилата във всичко. Не разбираха истината и си мислеха, че винаги са прави, че разбират всичко. Когато Йов беше изправен пред изпитания, те му казаха: „Трябва бързо да се изповядаш. Погледни, Божиите наказания дойдоха“. Какво беше отношението на Бог към тях накрая? Бог каза: „Доживели сте до тази напреднала възраст, а не можете да видите ясно Моите действия или Моето отношение към хората, нито модела, по който действам. Вие наистина сте объркани. Йов видя това ясно“. И така, Бог се яви на Йов, но не и на тях. Те не бяха достойни. Не се стремяха към знание за Бог и нито се бояха от Бог, нито отбягваха злото, затова Бог не им се яви.

Е, всеки иска да стане човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Какво обаче означава пътят на боязън от Бог и отбягване на злото? Може да се каже, че той предполага търсене на покорство пред Бог, като това покорство е пълно и безусловно. Предполага истински да се боиш от Бог, без никакви елементи на измама, противопоставяне или бунтарство. Означава да си с напълно чисто сърце и да си изцяло предан и покорен на Бог. Тази преданост и покорство трябва да бъдат абсолютни, а не относителни. Не зависят от времето или мястото или от това на колко години е човек. Това е начинът да се боиш от Бог и да отбягваш злото. В процеса на този стремеж постепенно ще опознаеш Бог и ще преживееш Неговите дела. Ще почувстваш Неговата грижа и закрила, ще усетиш истината за Неговото съществуване и ще почувстваш Неговото върховенство. Накрая наистина ще почувстваш, че Бог е във всичко и че е точно до теб. Ще имаш този вид осъзнаване. Ако не следваш пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, никога няма да придобиеш познание за тези неща. Хората казват: „Бог господства над всичко, Той е вездесъщ и всемогъщ“. Ти изцяло признаваш това в сърцето си, но не можеш да видиш или да преживееш тези неща, така че как можеш да опознаеш Бог? Какво си правил през всичките тези години, когато си вярвал в Бог? Често посещаваш сбирки и слушаш проповеди, и винаги изпълняваш дълга си. Изминал си немалко пътища и си спечелил някои хора за разпространението на евангелието. Тогава защо не разбираш, че Бог господства над всичко? Изобщо не разбираш истината! Напълно незрящ ли си? Ясно разбираш, че това е истинският път, обаче не се стремиш към истината. Въпреки че посещаваш сбирки, слушаш проповеди и водиш църковен живот, не разбираш истината и изобщо не си се променил. Толкова си жалък! Това е състоянието на неверниците, все едно не са от Божия дом. В очите на Бог ти си човек, който работи на надница, който полага труд. Вероятно ще кажеш: „Изпълнявам дълга си. Боже, трябва да ме признаеш!“. И тогава Бог би казал: „Аз изобщо не съм в сърцето ти и ти не приемаш никаква истина. Ти си злодей. Тръгни си от Мен!“. Това са най-съкровените мисли на Бог. Ти не обичаш истината, не разбираш, че Бог е истината, пътят и животът, и нямаш познание за преживяване. Не можеш да извадиш никакви реални преживявания, които да свидетелстват, че Бог, в когото вярваш, е истината, пътят и животът. Можеш ли тогава да получиш Божието одобрение? Не можеш да свидетелстваш за Бог. Все още живееш съобразно сатанински нрав, като правиш каквото си поискаш. Между теб и някой невярващ няма ясна разлика. Едва ли можеш да се опълчиш на малката си егоистична и окаяна дребнавост, и ти е трудно да преодолееш своите представи и своето непокорство. Всеки път, когато Бог подреди някакви обстоятелства за теб, ти не си вадиш поука и след няколкогодишно преживяване нямаш какво видимо да ожънеш, така че е невъзможно поквареният ти нрав да се пречисти. Независимо дали вярваш в Бог от двадесет, тридесет или дори повече години, ако твоето непокорство, противопоставяне и поквареният ти нрав изобщо не бъдат преодолени или пречистени, тогава си оставаш все същият стар дявол, който изобщо не се е променил. Това е достатъчно, за да докаже, че си неверник и лесно ще бъдеш отстранен.

Някои хора вярват в Бог от много години, слушат много проповеди и разбират много доктрини, затова си мислят, че са спечелили истинския път, спечелили са Бог, и смятат, че са спечелили живот. По обикновените въпроси обаче те все още гонят слава и изгода. Дори нараняват и изключват другите, като напълно разобличават своята егоистична и достойна за презрение грозота. Защо не могат изобщо да приемат истината или да я практикуват? Знаят само как да говорят някои думи и доктрини, и погрешно смятат, че са спечелили живот. Нима това не е жалкото състояние на човека? Не могат дори да загърбят собствените си интереси, нито да страдат в толкова малка степен. Тогава какво могат да изстрадат? От началото до края те смятат собствените си интереси и егоистични желания за по-важни от всичко останало. Такива са били и когато са започнали да вярват в Бог, без изобщо да са се променили до момента. Все още чувстват, че са добри. Защо е така? Те смятат, че са вярвали в Бог много години, като са изпълнявали дълга си досега. Смятат, че донякъде са страдали и че приносът им е значителен, че превъзхождат другите във всяко отношение — по-конкретно хората, които са слушали дълги години проповеди, имат чувство за превъзходство и погрешно смятат, че са спечелили Бог. Клетвите, които полагат, и решимостта, която изразяват, са абсолютно същите, както когато са започнали да вярват в Бог. Нито решимостта, нито клетвите им изобщо са се променили, нито пък ентусиазмът или волята им. Енергията, с която отдават всичко на Бог, все още е голяма, но има и неща, които не са се променили, т.е. техният надменен, непокорен, лъжлив, непримирим нрав изобщо не се е променил. Затова се чудя какво са правили тези хора през всичките тези години? Те вярват в Бог и изпълняват всекидневно дълга си от зори до мрак, отдавайки всичко през по-голямата част от живота си, затова си мислят, че вече са спечелили Бог и истинския път. Така ли стоят нещата? Дали чувствата им са потвърдени от Бог? Какво иска да види Бог? Не е ли това въпрос, върху който си струва да се помисли? Ако има ясно противоречие между чувството на даден човек, че е добър, и начина, по който Бог гледа на него, кой от двамата има проблем? (Човекът.) Това е сигурно, защото Бог не може да греши. Критерият, който Бог е поставил пред човека, никога не се е променял. По-скоро човекът постоянно го тълкува погрешно, постоянно го разбира по начин, който е изгоден за него. Някои хора си мислят: „Тези хора са вярвали в Бог през по-голямата част от живота си. Ако Бог наистина не ги одобрява, нима не са достойни за съжаление?“. Струва ли си такива хора да бъдат съжалявани, да им се съчувства? Ако кажете, че не си заслужава да бъдат съжалявани, не си заслужава да им се съчувства, не е ли това твърде жестоко към тях? Не. Защо казвам това? (Защото Бог вече е дал на хората достатъчно възможности. Самите те не се стремят, а пришките по краката им са по тяхна собствена вина.) Ако трябва да го кажем малко по-грубо, те си го заслужават и не си струва да бъдат съжалявани. Ако говоря за други хора, вие всички си мислите за тях: „Заслужаваш си го! Сам си си виновен за пришките по краката ти. Никой не ти е попречил да слушаш Божиите слова! Бог не те иска и аз нито ти съчувствам, нито изпитвам жалост към теб. Заслужаваш си го!“. Ако това обаче се случи на вас, ще изследвате ли собствената си съвест и ще се вгледате ли в себе си? Какво трябва да мислите? Как трябва да мислите рационално, с разум и съвест, в ролята, в която би трябвало да бъде едно сътворено същество, и с мислите и нагласата, които би трябвало да има? Как трябва да мислите и действате, за да дадете възможно най-разумния и справедлив отчет пред Бог и човека? (Боже, искам да кажа нещо за собствените си чувства. Мисля, че от много години вярвам в Бог, но не съм спечелил истината. Това не е защото Бог е направил нещо погрешно, нито защото Божиите дела не са постигнали резултати, а по-скоро защото не съм се стремял към истината. Мисля си за примера, който Господ Исус обрисува: надницата на тези работници, които излизат на лозето рано, и на тези, които излизат на лозето късно, е една и съща. Към онези, които приемат Божието дело рано, и към онези, които приемат Неговото дело късно, Бог е изключително справедлив и разумен в това, което дава на всички тях. Ако човек не се стреми към истината и в крайна сметка не спечели истините, които Бог дарява на хората, то не е защото Той не им е дал достатъчно време, а по-скоро защото те не ценят и не приемат истината. Един по един губят и изпускат възможностите, които Бог им е дал. Някои хора вярват в Бог едва отскоро, но въпреки това са способни да приемат истината и да се стремят към нея. След като преживеят няколко години на съд, наказание и кастрене от Божиите слова, те спечелват известно преобразяване и могат да бъдат спасени. Всичко това, което Бог е направил, е праведно. Това са някои от моите чувства, след като изслушах Божието общение.) Много добре! Нека първо да разгледаме този въпрос от човешка гледна точка. Ако Бог не се беше въплътил, за да спаси човечеството, тогава в каква ситуация щяха да са всички онези, които вярват в Бог? Щяха да живеят изцяло под властта на Сатана, в приливи на нечестивост и сред покварено човечество. Да живееш сред покварено човечество е равносилно на това да живееш в затвора на дяволи, да живееш в бърлога на демони или да живееш в голям казан. Ако някой не вярва в Бог, той съвсем естествено ще прави каквото пожелае, като върши лоши неща или зло. Покварата му става все по-дълбока и той става все по-нечестив, все по-неразумен и накрая се превръща в жив демон. Според думите и делата си изглежда като човек, но цялото му мислене и нрав вече са като на жив демон. Какъв е изходът за такива хора? Не ги ли спохожда същият изход като този на Сатана? (Да.) Те са напълно завладени от Сатана. Те са партньори на Сатана, превърнали са се в негови съучастници и лакеи, и са точно толкова противопоставящи се на Бог, колкото и Сатана. Така те нямат повече място за маневри и в края на краищата изходът за тях е да бъдат наказани и унищожени. Това е що се отнася до хората. Ако не вярваш в Бог, тогава Бог няма да те спаси. Възможно е да си много свободен в този свят, да си способен да правиш каквото пожелаеш и да действаш както искаш. Може да не се налага съвестта и разумът да те въздържат, нито да е необходимо да приемаш или практикуваш истината, а още по-малко да приемаш кастрене и дисциплина. Живееш в съответствие само със собствените си предпочитания, живееш, като следваш тенденциите на света, докато не се промениш напълно и не притежаваш нито разум, нито възприемане за съвест. Напълно и изцяло се израждаш в жив демон, жив Сатана, жив дявол отвътре и отвън. Не е нужно да се маскираш или да се прикриваш — ти си истински Сатана, дявол. Това е резултатът, когато невярващите живеят под властта на Сатана, и накрая трябва да бъдат унищожени от бедствия. Да предположим, че някой вярва в Бог, но никога не е способен да приеме истината, никога не е способен да опознае себе си и не се покайва истински. Той вярва в Бог от много години, но изобщо не се е променил. Съвестта и разумът му не са се възстановили и начинът му на живот е същият като на невярващ. Независимо от това как Бог съди и наказва хората и независимо от това как Божият дом разговаря за истината, той изобщо не й обръща внимание. Такива хора са неверници, те са нечестивите, които са проникнали в Божия дом. Бог е дал много възможности да се придобие истината и спасението, а хората вярват в продължение на много години, без да обръщат никакво внимание на Божиите намерения. Те още се стремят към удоволствията на плътта, както обикновено, ядат, пият и се веселят. Нямат съвест, нямат положителните елементи на човешката природа. Вече са преминали границата на спасението, стигнали са точка, от която няма връщане назад. Бог се отказва от тях и не ги спасява. Няма нужда да се казва какъв е техният изход. В този момент приключва животът им на вяра в Бог. Пътят им на вяра в Бог свършва. Изходът им е определен — това е техният изход. Какви чувства би изпитал човек в сърцето си, когато има такъв изход? Ще го заболи малко, ще бъде истински объркан и печален, като усеща, че е изоставен от Бог, сякаш се намира в безкраен океан, неспособен да се хване за последната си сламка, напълно злочест и напълно безпомощен. Когато не си потънал до това ниво, не можеш да почувстваш подобна болка, но стигнеш ли до тази точка, не можеш да се върнеш назад. В тази ситуация, в която Бог няма да спаси хората, те в края на краищата вървят към този вид участ и към този вид изход именно по този начин. Дали обаче за Бог е някаква загуба, когато хората имат този вид участ, този вид изход? Дали за Бог е някаква загуба, ако сътворените от Него хора са покварени от Сатана, ако изобщо не приемат Неговото спасение и вървят по пътя на унищожението? Категорично не. Ще престане ли Бог да бъде Бог, понеже едно от сътворените Му същества е унищожено? Би ли загубил Своята идентичност и статус на Бог, Своята същност на Бог? Би ли променило това факта, че Той господства над всичко? (Не.) Не би го променило. Какво означава това? Независимо дали хората приемат Божието дело, дали са способни да постигнат спасение, това не е загуба за Бог. Това е единият аспект на нещата. Дори хората да не вярват в Бог и Бог да не върши Своето дело за спасението на хората, Той изобщо не губи нищо. Сатана си остава Сатана. Бог си остава Бог. Единственият, който има върховенство над всички неща, все още е Бог, Бог все още е Единственият, сътворил всички неща, и Той все още е Единственият, който господства над всички неща. Участта на човечеството, участта на Сатана и участта на всички неща е в ръцете на Бог. Не може да има промяна в Божия статус, в това, че Бог е Единственият, в Божия нрав и в Божията същност. Божията святост също няма да бъде опетнена, а Неговото дело няма да претърпи загуба. Бог си остава Бог. Това позволява на хората да разберат един факт: независимо колко многобройно става човечеството, в очите на Бог то е само едно число. Не представлява някаква сила и някаква заплаха за Бог. Независимо какъв курс следва човечеството, то е в ръцете на Бог. Независимо пред какъв изход е изправено човечеството, дали вярва в Бог или дали признава Неговото съществуване или върховенство, нищо от това не може да засегне присъщата Божия идентичност или статус, нито може да засегне Божията същност. Това е факт, който никой не може да промени. Има обаче нещо, което хората може би все още не са разбрали ясно или не са преживели. Ако някой от човечеството бъде изоставен от Бог и Той не го спаси, тогава крайният изход за него ще бъде унищожение, а то е необратимо. Цялата вселена и всички неща, независимо колко са големи, независимо колко небесни тела и живот съдържат, не могат да променят факта на Божието съществуване, а участта на вселената и всички неща се намира само в ръцете на Единствения. Като се почне от живите организми и се стигне до планетите — нищо не може да засегне Божието съществуване, нито може да засегне Божието върховенство, а още по-малко пък да контролира която и да е идея на Бог. Това е факт. Някои хора смятат: „Аз не вярвам в Теб, значи Ти не си Бог“. „Не много хора вярват в Теб, значи Ти не си Бог“. Логично ли е да се каже такова нещо? (Не.) Други хора казват: „Само ние вярваме в Теб, така че Твоята власт да господстваш над всичко и над човечеството е само толкова голяма, само дотук се простира“. Такъв ли е случаят? (Не.) Хората, които имат такива възгледи, са толкова невежи, толкова глупави!

Току-що говорих за това, че ако Бог не спаси хората, човечеството ще върви към унищожение, обаче Божията идентичност и статус изобщо няма да бъдат засегнати, а още по-малко Неговата същност. Виждате този факт ясно, нали? (Да.) Независимо дали човечеството приема истината или е способно да постигне спасение, Бог си остава Бог — Неговият статус, идентичност и същност няма да се променят. Когато обаче става въпрос за участта на човечеството, нещата са много променливи. Кой контролира тази променливост? Дали самите хора? Дали някоя държава? Или някой владетел? Дали някоя сила? Не. Единственият, който отговаря за твоята съдба и за съдбата на човечеството, е Бог — всичко е в Неговите ръце. Така че трябва да видиш този факт ясно: като спасява човечеството и като спасява теб, Бог ти показва благодат. Това е голямо спасение, което е най-голямата благодат. Защо казвам, че е най-голямата благодат? Защото Божието спасение на човечеството не е нито неумолим закон, нито неизбежна тенденция, нито необходимост. Бог избира да го направи свободно. Щеше ли да е добре, ако Бог не те спаси? Длъжен ли е той непременно да те спаси? В началото Бог може и да те е предопределил, но ако Той не иска да те избере сега и не те спаси, тогава не можеш да получиш тази благодат. Какво трябва да направиш тогава? Трябва да се справяш добре и да се опитваш с всички възможни средства да използваш действията си, сърцето си и истинската си вяра, за да трогнеш Бог и да получиш Неговата благодат. Това със сигурност не е невъзможно. Когато навремето Господ Исус разпространяваше евангелието, имаше една хананейка — какво направи тя? (Дъщеря ѝ била обладана от демон, затова тя помолила Господ Исус да ѝ помогне. Господ ѝ казал: „Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата“. Жената отвърнала: „Кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им“. Господ Исус казал, че жената има силна вяра, и изпълнил желанията ѝ.) Какво в нея одобри Господ Исус? (Вярата ѝ.) Каква всъщност бе нейната вяра? Как трябва да разбираме нейната вяра? (Тя признала, че Господ Исус е Бог.) Господ Исус ѝ каза, че е куче, защо това не я разстрои? Не сте способни да говорите много ясно по този въпрос. Ето какви са фактите: защо Господ Исус одобри вярата на тази жена? Той не одобри факта, че тя беше готова да бъде куче, нито пък одобри готовността ѝ да яде трохи — всичко това бе второстепенно. Та какво одобри Господ Исус? Това, че тя не се интересуваше дали Господ Исус се отнася с нея като с куче, човек, дявол или Сатана — за нея нямаше значение как Той се отнася към нея. Най-важното беше, че тя гледаше на Господ Исус като на Бог, като вярваше твърдо, че Той е Господ и Бог, и че това е истина и факт, който никога няма да се промени. Господ Исус е Бог и Господ, и Той беше Единственият, когото тя призна в сърцето си. Това беше достатъчно. За нея нямаше значение дали Господ Исус я е спасил, дали я смяташе за някого, с когото Той яде на една маса, или за Свой ученик и последовател, или я смяташе за куче. С две думи, фактът, че тя призна в сърцето си Господ Исус за Господ, беше достатъчен — това беше най-силната ѝ вяра. Вие притежавате ли този вид вяра? Ако един ден кажа, че всички сте кучета пазачи на Божия дом, ще бъдеш ли готов да приемеш това? Ако кажа, че си малкият любимец на Божия дом, Божи човек и ангел, това ще ти се стори доста задоволително, но ако кажа, че си куче, няма да си доволен. Защо няма да си доволен? Защото се смяташ за много важен. Мислиш си: „Признавам, че Ти си Бог, така че как можеш да ме наричаш куче? Признавам, че Ти си Бог, така че каквото и да правиш, трябва да си справедлив и разумен. Ние двамата сме равни, ние сме приятели! Аз вярвам в Теб, което показва толкова голяма смелост, любов и вяра от моя страна. Как можеш да ме наречеш куче? Ти не обичаш човека! Ние сме приятели, трябва да сме равнопоставени. Аз Те уважавам, страхувам се от Теб и Ти се възхищавам — Ти трябва да ме уважаваш и да се отнасяш с мен като с човек. Аз съм човек!“. Какво мислите за това отношение? (Лишено е от разум.) Когато хората искат да бъдат равнопоставени с Бог и да го смятат за свой приятел, не предвещава ли това неприятности? Ти казваш: „Имаш обикновен вид — всъщност аз изглеждам по-добре от Теб и съм по-висок от Теб. Ти също кашляш, когато се разболееш, и също се уморяваш, когато говориш много — аз съм по-здрав от Теб. Ти просто притежаваш истината и в това отношение си по-силен от мен. Ако вярвам в Бог дълги години и разбера повече истини, тогава няма да съм много по-лош от Теб. Нещо повече, аз имам умение, които Ти нямаш! Като сравнявам двама ни, Ти не си толкова по-велик от мен“. Какво мислите за тази гледна точка? (Погрешна е.) Какво мислите за този метод на сравнение? Не е възможно хората да се сравняват с Бог. Що за грешка се прави чрез този метод на сравнение? (Този човек не е в правилната си позиция и не смята, че Бог е Бог. Смята Го за обикновен човек. Вижда само човешката природа на въплътения Бог, но не вижда Неговата божествена същност.) Казано ясно, става дума за това, че той няма нито съвест, нито разум — няма човешка природа. Освен това хората не са виждали духовното тяло на Бог, затова разглеждат Неговото въплъщение като човешко и смятат, че този обикновен човек не е нито велик, нито впечатляващ, и че е лесно да бъде тормозен и изигран. Просто така стоят нещата. Хората са такива покварени същества. Ако не се стремиш към истината, ето какво ще се случи с течение на времето. Няма да имаш нито сърце, което се страхува от Бог, нито богобоязливо сърце. Смисълът на това хората да се стремят към истината е да са способни да се покорят на Бог. Независимо как действа Той, в каква форма се явява или по какъв начин ти говори, мястото на Бог в сърцето ти няма да се промени, нито страхът ти от Него, нито връзката ти с Него, нито истинската ти вяра в Него. Божията същност и статус няма да се променят в сърцето ти. Ти ще управляваш връзката си с Бог много добре, уместно и рационално, с критерии и въздържане. Ако обаче не се стремиш към истината, ще ти е много трудно да постигнеш това — няма да ти е лесно да го направиш. Ако хората не се стремят към истината, те никога няма да са способни да видят Божията същност, нито Неговата божествена същност. Няма да знаят кои неща съставляват Неговия нрав или истинските Му излияния. Хората няма да са способни да видят тези неща. Дори и да ти бъдат казани, няма да си способен да ги видиш, нито ще си способен да ги разпознаеш.

Току-що говорихме за това какъв би бил изходът за хората, ако Бог не ги спаси. Какъв е този изход? (Унищожение.) Ами Бог? (Това няма да засегне Бог по никакъв начин.) Тук говорим за възможността Бог да не спаси хората. Бог няма да бъде засегнат по никакъв начин, но участта и изходът за хората ще са печални — безкрайно различни от изхода на хора като Йов и Авраам. Ако Бог не спаси някого, тогава той е причислен към вражеските Му сили и към редиците на Неговите противници. Този изход несъмнено е ужасен. Нека сега да поговорим за това какво ще получи човек от това, че Бог иска да го спаси и да извърши делото Си по отношение на него. Защо хората вярват в Бог? Какво преследват вярващите в Бог? Дали преследват Божието удовлетворение? Дали преследват това да изпълняват дълга си на сътворено същество? Дали преследват това да посрамят Сатана и да свидетелстват за Бог? Всички тези причини са доста високопарни и донякъде пресилени. Ако сега те помоля да разкажеш за намеренията, които си имал, когато първоначално си започнал да вярваш в Бог, ще имаш гузна съвест и ще се изчервиш, докато изричаш тези думи. Ще ти е трудно да говориш, защото това не са фактите. Какви са тогава фактите в действителност? (Хората вярват в Бог, защото преследват благословии.) (Преследват добра крайна цел или източник на духовно препитание.) С две думи, подобни намерения са малко непристойни и не съвсем представителни. Ако обаче хората не преследваха поначало тази цел, щяха ли да вярват в Бог? Със сигурност не са имали намерение, нито са искали, да вярват в Бог. Ако нямат никакви предимства от това, защо им е да вярват в Бог? Когато става въпрос за вяра в Бог, хората смятат, че ако не извлекат някаква полза от това, трябва поне да получат обещание. Какво обещание? Някои хора казват: „Божието обещание е, че ще получим стократно повече в този живот и вечен живот в следващия свят — това означава, че ще живеем вечно, без никога да умираме. Това е вид блаженство и благословия, която никой през вековете не е имал и не е получавал преди. Нещо повече, ако хората вярват в Бог, Той ще им даде някаква благодат, благословии и защита в настоящия живот“. С две думи, когато някой току-що е започнал да вярва в Бог, сърцето му е омърсено и нечисто. Той не вярва в Бог, за да изпълни дълга си на сътворено същество, да живее като човешко същество, да изживее в крайна сметка образа на човек, възлюбен от Бог, да живее по начин, който Го прославя и свидетелства за Него, както и да не Го посрамва и да продължава да свидетелства за Него дори след смъртта — по-скоро с цялото си сърце и душа иска да бъде благословен и да се радва на повече Божия благодат и благословии в настоящия живот. Той смята, че ако може да стигне до предстоящия свят, тогава ще иска да получи там още по-големи благословии. Когато хората за пръв път повярват в Бог, това са желанията, намеренията и целите, които носят със себе си. Те вярват в Бог, за да получат благословиите на небесното царство и Божието обещание. За поквареното човечество това е основателно и Бог няма да го вини за това. Когато хората за пръв път започват да вярват в Бог, до един са невежи и не разбират нищо. Като четат Божиите слова и преживяват Неговото просветление, те бавно започват да разбират истините за вярата в Бог и значението на вярата в Бог, както и Божиите изисквания към човека. По време на този процес хората се радват на Божията грижа и защита. Болестите на някои хора са излекувани, телата им са съвсем здрави, семействата им са спокойни, а браковете им са щастливи — по различни начини те се радват на различни степени на Божията благодат и благословии. Разбира се, всичко това е второстепенно. От гледна точка на Бог това не са най-големите Му усилия. Кое е Неговото най-голямо усилие? (Очакванията, които има от хората, и прилежните Му усилия.) „Прилежните Му усилия“ има някакво конкретно съдържание, докато „очаквания“ е малко празно. Коя е най-практическата полза, най-ценното нещо, което сте получили от Бог? (Предоставянето на истината.) (Да разбираме част от истината и да сме способни да прозрем някои въпроси.) Със сигурност не са така наречените благодат и благословии. Нима най-ценните неща, които хората получават от Бог, не са Неговият живот, слова и истини, както и пътят, по който хората трябва да вървят като сътворени същества и който Бог им дава възможност да разберат? В обобщение, хората са придобили истината, пътя и живота от Бог — не са ли това най-ценните неща от всичко? (Така е.) Вие придобили ли сте ги? (Все още не сме ги придобили истински.) Това може да не се усети толкова практически полезно или реално, както би било, ако някой ти даде сто долара, когато си беден, или ако някой ти даде два хляба, когато си гладен, но истината, пътят и животът, които идват от Бог, наистина са дадени на всеки човек, който искрено вярва в Него. Не е ли това факт? (Да.) Това е факт. Независимо каква част от Божието слово си чул, колко от истината си способен да приемеш и си разбрал, колко реалност си изживял или колко резултати си постигнал, има един факт, който трябва да разбереш: истината, пътят и животът на Бог са дарени безвъзмездно на всеки един човек и това е справедливо към всички. Бог никога няма да покаже пристрастие към даден човек за сметка на друг поради това, че той е вярвал в Бог отдавна или че е страдал много, както и никога няма да покровителства или благослови даден човек, защото е вярвал в Него отдавна или защото е страдал много. Бог също така няма да се отнася с никого по различен начин заради неговата възраст, външен вид, пол, семеен произход и т.н. Всеки човек придобива едни и същи неща от Бог. Той не позволява на никого да придобие по-малко, както и на никого да придобие повече. Бог е справедлив и разумен към всеки отделен човек. Той дава на хората точно това, от което се нуждаят и когато се нуждаят, като не ги оставя да гладуват, да студуват или да изпитват жажда, и задоволява всички потребности на човешкото сърце. Когато Бог прави тези неща, какво изисква Той от хората? Бог дарява тези неща на хората, така че има ли Бог някакви егоистични подбуди? (Не.) Бог няма никакви егоистични подбуди. Всички Божии слова и Божието дело са в името на човечеството и имат за цел да разрешат всички беди и трудности на хората, така че те да могат да придобият истинския живот от Него. Това е факт. Но можете ли да докажете това с факти? Ако не можете да докажете това с факти, тогава тези ваши думи означават, че сте много лъжливи и това твърдение е просто баналност. Мога ли да го формулирам така? Например Бог иска от хората да бъдат честни, да говорят честно и да вършат честни неща, както и да не бъдат измамни. Значението на тези Божии слова е Бог да даде възможност на хората да притежават истинско човешко подобие и да не бъдат като Сатана, който говори като пълзяща змия, като винаги преиначава нещата и пречи на другите хора да схванат истината по въпроса. С други думи, казано е така, че както в думите, така и в делата си, хората ще изживеят човешкото подобие и ще бъдат достойни, порядъчни и почтени, без да таят някаква тъмна страна или срамни неща, и ще притежават чисти сърца. Казано е така, че хората ще бъдат външно такива, каквито са и вътрешно, ще казват каквото мислят в сърцето си, без да мамят Бог или някой друг човек, без да прикриват нищо, със сърца като къс девствена земя. Това е, което Бог иска, и това е Божията цел, когато изисква от хората да бъдат честни. Като изисква от хората да бъдат честни, какво иска Бог да придобият те? Какъв вид подобие иска от тях да изживеят? Кой е най-облагодетелстван от това? (Човекът.) Някои хора никога не са способни да разберат Божиите намерения и винаги се съмняват в Бог, като казват: „Бог иска от нас да бъдем честни и да говорим с него просто и открито, за да може той да разбере истинската ни ситуация, след което да ни контролира и манипулира, като ни накара да се покорим изцяло на неговото устройване и подредби“. Правилна ли е тази мисъл? Тази мисъл е толкова мрачна и безсрамна, само дяволи биха разсъждавали за Бог и биха се съмнявали в Него по този начин. Какво е значението на това, че Бог изисква от хората да бъдат честни, да се превърнат в хора без никакви егоистични мотиви, намерения, своеволие или подправеност и без тъмна страна? Да позволи на хората да се пречистят от покварения си нрав, постепенно да постигнат святост, да живеят на светло, да живеят по-волно и освободено, да са изпълнени с наслада и да преливат от радост и мир — такива са най-благословените хора от всички. Божията цел е да усъвършенства хората, да им позволи да имат най-големите от всички благословии. Ако станеш такъв човек, какви ползи може да придобие Бог от теб? Има ли Бог някакви скрити мотиви? Получава ли Той изобщо някакво предимство от това? (Не.) И така, ако човек е честен, кой е най-облагодетелстван от това? (Самият човек.) Какви ползи и предимства може да получи той от това? (Сърцето му ще бъде волно и освободено, а животът му ще става все по-лесен. Другите ще му се доверяват все повече, когато общува с тях, и ще има нормални взаимоотношения с другите хора.) Какво друго? (Когато хората се държат в съответствие с Божиите слова и изисквания, те вече няма да изпитват болка, а вместо това ще живеят спокоен, мирен и щастлив живот.) Това чувство е съвсем реално. И така, каква е целта на Бог, когато спасява човека? (Да преобрази и пречисти хората, така че накрая да може да ги придобие.) Каква е последицата от това да бъдеш придобит от Бог? Да получиш чудесната крайна цел, която Бог е обещал. И така, кой е най-облагодетелстван от това? (Човекът.) Човекът е най-облагодетелстван!

Какво придобиват хората от това, че следват Бог през всичките тези години? Повечето биха казали, че са пожънали много. Засега няма да говорим за това колко жънат онези, които имат добри заложби и които се стремят към истината. Дори тези с обикновени заложби жънат много. Първо, имат ли хората някаква проницателност по отношение на този зъл, покварен свят? (Да.) Как се чувстваше, когато беше смесен с невярващите? Всеки ден се чувстваше уморен, раздразнен, ядосан, огорчен и потиснат. Не смееше да изпуснеш парата от страх, че ще се натъкнеш на зъл човек, който ще те тормози, а ти няма да можеш да го надвиеш, така че трябваше да преглътнеш гордостта си. С други думи, да живееш в света на невярващите, в този зъл свят, означава, че влизаше в контакт с хора, които са дяволи. Те се отнасяха един към друг като зверове и сърцето ти беше в агония. Това е най-очевидното нещо, което чувстваше. А след като започна да вярваш в Бог, в какво се превърна това очевидно чувство? Какво стана с тази частица съвест и морално възприятие, които имаше? Превърнаха се в истинска проницателност и истинско знание за настоящата епоха на нечестивост. След като претърпя много гонения, сега можеш да видиш противния вид на дяволските царе, както и мрака и нечестивостта на настоящата епоха. Нима това не е богата жътва? Ако не вярваш в Бог и не приемаш истината, можеш ли да се радваш на такава жътва? Преди това просто чувстваше: „Как е възможно хората да стават все по-лоши и по-лоши? Немислимо е“. Би ли казал същото сега? Сега вече имаш известно познание и проницателност за злите хора, за нечестивите и светски дяволи. Дали ще си готов да влезеш в контакт и да взаимодействаш с тях? (Не.) Със сигурност няма да си готов. Ако беше помолен да се обединиш и да общуваш с тях, ти би ахнал и би казал: „Страх ме е. Не мога да ги надвия. Всички тези хора принадлежат на Сатана, те са толкова зли!“. Какво те накара да се промениш толкова много? Дали не е въздействието на Божието слово? Дали не е това, че като постоянно се говори как да разпознаваме злите хора, епохата на нечестивост и нечестивите тенденции, това ти позволява да опознаеш настоящата епоха и човечеството? Ти имаш това познание, затова нямаш желание да общуваш с тях. Моралът и съвестта в теб са отвратени от тях и започваш да проявяваш проницателност. Постепенно прозираш тяхната природа същност. От дъното на сърцето си можеш да видиш, че са дяволи. Общуването с тях наранява сърцето ти и те разстройва дотолкова, че няма как да продължиш да живееш. Единственото ти желание е незабавно да се отделиш от тях. Някои хора, когато пристъпят в църквата за пръв път и влязат в контакт с братята и сестрите, си мислят: „С какво тези хора са различни? Всички са способни просто и открито да изказват най-съкровените си мисли, като че са от едно семейство. Как изобщо не се защитават от другите? Толкова ли са глупави? Умният съм аз. Отбранявам се срещу всички и не говоря с никого за съкровените си мисли“. С времето те разбират малко от истината. Задават си въпроса, че ако не започнат да се стремят да станат честни хора, а вместо това винаги се прикриват, лъжат и мамят, тогава няма ли да бъдат дявол и Сатана? Със сигурност ще бъдат отстранени. „Трябва да приема истината и да бъда честен човек“. Тогава те се опитват да отворят сърцата си пред братята и сестрите, и да изкажат най-съкровените си мисли. Когато от време на време казват лъжи, се молят на Бог, отричат се от лъжите си и практикуват поведението на честен човек. Винаги практикуват по този начин и един ден усещат, че да се живее по този начин е наистина хубаво. Не само че не са уморени, но не са и потиснати, и не изпитват болка. Сърцата им са волни и освободени и те наистина изпитват чувство на мир и радост. След този момент са способни открито да разговарят за всичките си мисли и идеи с братята и сестрите. „Само Божият дом е среда на истината, само там Божието слово упражнява власт и само там има чиста земя. Само в Божия дом хората могат да имат повече от подобието на човек, докато продължават да живеят!“. Ако наистина имаш такива чувства, тогава няма да напуснеш Бог, защото виждаш, че Бог е любов и се радваш на Неговата любов. Невярващите не възприемат, когато виждат хората да вярват в Бог и да Го следват по този начин. Те не разбират какво правят тези хора, защо имат такава силна вяра в Бог или защо все още упорито се събират при такива трудни обстоятелства — дори когато са премахнати и отлъчени, те не напускат Бог, а продължават да упорстват в полагането си на труд да разпространяват евангелието, за да подготвят добри дела. Сред тях има някои хора, които може би не смеят да напуснат Бог от страх. Страхуват се, че напускането ще им донесе Божието наказание. Казвам ти истината: можеш просто да си тръгнеш със спокойно сърце, Бог няма да те накаже. Бог дава на хората свобода, а вратата на Божия дом е вечно отворена. Всеки, който иска да си тръгне, може да го направи по всяко време и на всяко място, без ограничения. Но ако някой иска да влезе отново, след като е напуснал, това не е толкова просто, защото представлява предателство спрямо Бог. Трябва да мине през строга проверка. Дали наистина се е покаял, дали е добър човек — това трябва да се изследва. Едва тогава може да бъде приет обратно в църквата. Но що се отнася до онези, които искат да се отрекат от Бог и да се върнат в света, Божият дом никога не е имал никакви ограничения. Има ли църквата някакви управленски закони, според които на определени хора не е позволено да напускат? (Не.) Никога не е имало такива. Божият дом позволява на всеки да напусне църквата. Ако някой зъл човек напусне църквата, Божият дом дори ще го изпроводи с радост. Но има някои хора, които винаги искат да изразят добрите си намерения към хората, които искат да напуснат, като казват: „Не можеш да напуснеш, все още имаш някакви дарове и известни заложби. Все още имаш бъдеще в църквата и би могъл да бъдеш безкрайно благословен в бъдеще“. Има някои добронамерени хора, които се опитват да убедят другите по този начин, като мислят, че това е любов. Има ли полза да искаш от хората да останат по този начин? Можеш да накараш хората да останат, но не можеш да накараш сърцата им да останат. Тези, които не обичат истината, не могат да останат непоколебими в Божия дом. Дори да ги принудиш да останат, те не са хора, които се стремят към истината, така че какви благословии могат да получат? Ако са предани полагащи труд, тогава благословията, че са способни да оцелеят, не е малка. За онези, които обаче не обичат истината, да вярват в Бог е уморително, така че дали са готови да полагат труд? Затова този метод на убеждаване въз основа на добри намерения има някакви резултати по отношение на добрия човек, но когато се приложи към злия човек, е малко глуповат. Съществуват принципи на увещаването на други хора. Практикуването на увещаване при онези, които са способни да се покаят, дава известни резултати, докато практикуването на увещаване при зли хора е безполезно. Колкото повече се опитваш да ги убеждаваш, толкова повече се отвращават от теб, а срамът им се превръща в гняв. Това показва глупост — да увещаваш зъл човек е глупаво. Има хора, които, макар и да не вярват в Бог от много време, чувстват дълбоко в сърцето си, че четенето на Божиите слова през последните няколко години им е дало лесно за разбиране и ясно познание за много истини, и че макар все още да не са придобили напълно истината, донякъде са се променили и действително са получили много от Бог. Въпреки че когато поискат от теб да говориш за знанието и свидетелството си за преживяване, ти все още не си способен да го направиш ясно, просто чувстваш, че се движиш напред в добра и положителна посока и че не се движиш назад в лоша или негативна посока — и постоянно си казваш: „Трябва да бъда добър човек, трябва да бъда честен човек. Категорично не мога да бъда измамен човек, а още по-малко надменен сподвижник на нечестивостта, когото Бог презира. Трябва да бъда човек, който е угоден на Бог“. Често поучаваш сам себе си по този начин и се въздържаш, а след няколко години най-накрая смяташ, че си способен да изживяваш нещичко от подобието на човек. Като говорим от гледна точка на най-истинските чувства, преживявания и разбирания на хората, човекът е най-облагодетелстваният от Божието дело, когато Бог спасява човечеството. Какво сте пропуснали, докато сте вярвали в Бог досега? Ще ти посоча какво. Пропуснал си да задоволяваш личните си желания, да правиш каквото си искаш, да живееш безсърдечно, пропуснал си възможности да отидеш да танцуваш, да пееш и да се забавляваш в нощни клубове и барове, както и възможността да ядеш и да пиеш като последен глупак, залят от прилива на нечестивост. Не си имал такива дни. Но какво повече си получил? Хората често смятат, че вярата в Бог ги прави доста щастливи и безгрижни. Да живееш цял живот по този начин би било доста хубаво. По-голямата част от това, което получаваш, е щастие, радост и мир. Нима това не са истински предимства? (Такива са.) Някои хора биха казали: „Въпреки че съм малко уморен от изпълнението на дълга си през последните две години, все пак се чувствам спокоен“. Това спокойствие и мир не могат да се купят с пари, нито могат да бъдат заменени за статус, слава, изгода или образователна степен.

За този, който вярва в Бог, придобиването на истината означава да придобие живот, а да придобие живот означава да придобие истински предимства. Докато човек придобива истински предимства, какво получава Бог от него в това време? Какви са Божиите изисквания към човека? Какво е необходимо да получи Бог от човека? Участва ли Бог в сделка? (Не.) В Своята реч и действия, Бог казвал ли е някога: „Аз изрекох тези слова, затова трябва да Ми дадете толкова пари“? Поискал ли е от вас някога Бог дори една стотинка? (Не.) Някои мнителни хора никога не смятат, че Бог би предоставил на човечеството по такъв безкористен и безвъзмезден начин толкова много истини, които могат да бъдат живот за човека. Те не вярват в този факт. Смятат, че всички въпроси на земята са предмет на сделка, че няма такова нещо като безплатен обяд, затова не вярват, че всички Божии слова и дела са предоставени на човечеството безвъзмездно и срещу никаква цена. Смятат, че дори да е така, това със сигурност е капан. Едва ли е изненада това, че биха се усъмнили в Бог по този начин, защото не знаят кого спасява и усъвършенства Бог, а още по-малко на кого се дарява истината. Това, което Бог обаче прави, е наистина безвъзмездно. Независимо какво изисква от хората да правят, стига те да го правят, Той е доволен и те са способни да получат Неговото одобрение. Докато хората са способни да приемат истините, които Бог изразява, и докато са способни да живеят в съответствие със словата Му, това е резултатът, който Бог очаква, това е, което иска от тях, когато ги спасява. Бог иска тази дреболия, но могат ли хората да Му я дадат? Колко са тези, които могат да се отнасят към това изискване на Бог като към най-ценното нещо от всички, за да Му се отплатят? Кой може да разбере Божието сърце? Никой не може и хората не осъзнават, че са получили най-ценното от всички неща. Защо казвам, че са получили най-ценното от всички неща? Бог е дарил на човека Своя живот, всичко, което е Той и всичко, което притежава, за да могат хората да го изживеят, за да могат да вземат всичко, което е Той и което Той притежава, както и истините, които Той е дарил на човека, и да ги превърнат в своя житейска посока и цел, за да могат да живеят в съответствие с Неговите слова и да превърнат Неговите слова в свой живот. По този начин не би ли могло да се каже, че Бог е дарил Своя живот безвъзмездно на хората, за да може Той да стане техен живот? (Би могло.) Така че кое е нещото, което хората получават от Бог? Неговите очаквания? Неговите обещания? Или нещо друго? Това, което хората получават от Бог, не е празно слово, а е Божият живот! В същото време, докато Бог дава живот на хората, единственото Му изискване към тях е да изживеят Неговия живот като свой собствен. Когато Бог вижда, че изживяваш този живот, Той е удовлетворен. Това е единственото Му изискване. И така, хората получават от Бог нещо безценно, а в същото време, докато Той им предоставя това безценно нещо, Той не получава нищо. Най-облагодетелстван е човекът. Човекът е този, който прибира най-богатата жътва и получава най-много. В момента, в който хората приемат Божиите слова за свой живот, те разбират истината и имат принципи и основа за поведението си, така че имат посока на пътя си в живота. Те вече не са подвеждани или обвързани от Сатана, нито пък са подвеждани или използвани от зли хора. Повече не са омърсени или подмамени от зли тенденции. Живеят волни и освободени между небето и земята, и са способни наистина да живеят под Божието господство, като никога повече не са докарвани до оскотяване от никакви зли или тъмни сили. С други думи, когато човек изживява живота си по този начин, той вече не изпитва болка и няма трудности. Живее щастливо, свободно и лесно. Има нормална връзка с Бог. Не се бунтува срещу Него и не Му се противопоставя. Като живее истински под Неговото върховенство, той живее отвътре и отвън по начин, който е напълно оправдан. Притежава истината и човешката природа, и става достоен да се нарече част от човечеството. Сравнете получаването на такова голямо предимство с това, което във въображението на човека са обещанията, дадени му от Бог, или благословиите, които желае да получи — кое е по-добро? От кое хората се нуждаят най-много? Кое от двете е в състояние да накара хората да се покорят на Бог и да Му се прекланят, да ги накара да живеят вечно, без да бъдат унищожени или наказани от Бог? Дали е важно желанието ти да си благословен или е важно да изживееш истински живота, който Бог ти е дал? Кое от двете е повече в състояние да ти помогне да дойдеш пред Бог, без да Го накараш да те презира, да се отрече от теб или да те накаже? Кое от двете е в състояние да запази живота ти? Само като приемеш истината, която идва от Бог, можеш да получиш този безкраен живот. След като веднъж придобиеш този живот, животът ти няма срок във времето — това е вечният живот. От това следва, че ако някой не получи живота, който идва от Бог, той трябва да умре. Човешкият живот е ограничен във времето. Дали животът, ограничен във времето, все пак е вечен живот? Не. Може ли желанието ти да бъдеш благословен да замени получаването на вечен живот от Бог? Може ли нечие желание да бъде благословен да му попречи да умре? Не, със сигурност не може.

Бог е изразил толкова много истина. Хората получават живот от Бог, те получават безкрайния живот, който идва от Него, живот, който е вечен. Променил ли се е Бог? (Не.) Теоретично погледнато, великият Божи проект за спасяване на човечеството най-накрая е довел до това, че хората са пригодни да живеят вечно, без да умират. На това ниво Бог е изпълнил Своите желания, изпълнил е Своя шестхилядолетен план за управление — делото за спасяване на човечеството. Великото дело на Бог е изпълнено и може да изглежда, че Бог има някаква полза от него, но в действителност кой е този, който ще живее вечно? Кой е този, който получава най-големите благословии? (Човекът.) Това е човечеството. Ако Бог не придобие тези хора, ще се промени ли Неговият статус? (Не.) Божият статус няма да се промени, нито същността Му, нито каквото и да било друго. От друга страна, съдбата на човека ще се промени съществено. Не става въпрос за малка разлика, а за разлика от небето до земята! От една страна да умреш завинаги, а от друга да живееш завинаги. Кое трябва да изберат хората? (Да живеят завинаги.) Какво желае да види Бог? Какво е най-голямото Му очакване от човечеството? Защо би платил такава висока цена? Бог е предоставил живота Си на човека безвъзмездно, без да настоява за нищо или да предлага сделка, и без никакви допълнителни изисквания. Всичко, което Той изисква от хората, е да приемат словата Му в сърцата си и да изживеят човешкото подобие в съответствие с Неговите изисквания, и тогава делото Му ще постигне резултати, а желанията Му ще бъдат удовлетворени. Хората обаче са ограничени. Те мислят, че като изрича всички тези слова и кара хората да ядат и пият Божието слово, и да навлизат в него, че като кара хората да отхвърлят неща и да отдават всичко, да се опълчват на себе си, да слагат себе си настрана и постоянно да Му се прекланят, Бог може да получава някаква голяма изгода. Такъв ли е случаят в действителност? (Не, Бог е безкористен. Той дарява истината на човека безвъзмездно, без да изисква и без да задължава хората да Му се отплащат.) Като разглеждаме тези въпроси, вярно ли е твърдението, че „Бог е безкористен“? (Да.) Бог е безкористен. В нито едно от нещата, които Бог прави, няма корист. Направил ли е Бог някога нещо, което е било само за Него, а не за човека? Никога. До момента Бог никога не е направил такова нещо, което хората могат да знаят чрез своите преживявания. Едновременно с това, че Бог позволява на хората да разберат истината и да придобият живота, който идва от Него, Той също така подрежда изключително много обстоятелства, хора, събития и неща, и предоставя на хората подходящите възможности да изпълняват дълга си, така че да могат да имат подходящите обстоятелства и условия, в които достатъчно да преживяват и разбират истинността на Неговите слова и истината, съдържаща се в тях. Той използва всякакви видове методи, като например кастрене, дисциплиниране, изпитания, облагородяване, подбуда и увещаване, както и църковен живот и взаимно общение, подкрепа и помощ от братята и сестрите, за да помогне на хората да разберат намеренията Му, да не разбират погрешно сърцето Му и да ги накара да стъпят на правилния път. Като прави всичко това, има ли Бог същевременно някакви допълнителни изисквания към хората, които ги задължават да правят специални неща за Него? (Не.) В обобщение, докато Бог спасява хората, Той им дава достатъчно възможности и достатъчно пространство, осигурява им различни благоприятни и удобни условия и обстоятелства, за да изгради всеки човек. В същото време Той пречиства всеки човек и накрая усъвършенства онези, които могат да бъдат усъвършенствани. Усъвършенства онези, които обичат истината и се стремят към нея. Накратко, всичко това, което Бог прави, независимо дали са словата, които изрича на хората, дали е делото, което върши, или цената, която плаща, се прави безвъзмездно.

Всъщност, независимо от колко години Бог върши Своето дело, независимо колко от Божието слово са способни хората да разберат, колко от истината са способни да приложат на практика или колко ресурс за живот получават от Бог, може ли някой от човечеството наистина да разговаря с Бог? Засега оставете настрана разговора — това изискване е малко високо за вас точно сега — има ли някой, който може наистина да разбере сърцето на Бог? Да не говорим за това дали Го удовлетворяваш — можеш ли да разбереш Неговото сърце? Никой не може. Някои хора казват: „Бог е толкова велик, а ние, хората, сме толкова малки. Бог е в небето, а ние сме на земята. Само една Божия мисъл е достатъчна, за да размишляваме върху нея с години — как можем да Го разберем? Това не е лесно постижимо, а да разговаряме с Него е още по-непостижимо“. И така, дали постигането на това е трудна работа? Има ли ниво на трудност? Къде възниква тази трудност? Божиите мисли са във всички Негови слова, в истината, която Той е изразил, и в Неговия нрав. Ако някой не се стреми към истината, не може да разбере истината, нито може да придобие истината и живота, който идва от Бог, тогава никога няма да може да Го възприеме. Ако някой не възприема Бог, тогава той никога няма да може да дойде пред Него и да разговаря с Него, нито ще е способен да направи това. Какво имам предвид под разговор? Това означава да разголиш сърцето си, да говориш от сърце. Знаете ли как да правите това? Знаеш как да говориш от сърце с родителите си, с братята и сестрите си и с близките си приятели, но никога не знаеш как да говориш с Бог от сърце. Откъде идва проблемът? (Не възприемаме Божието сърце.) Защо не можете да възприемете Божието сърце? (Човек няма истинско познание за Бог.) Това е една от основните причини. Хората не възприемат Божието сърце. Не познават сърцето Му, нито знаят какво мисли Той, какво обича, какво мрази, защо е скръбен или защо е тъжен. Ти не можеш да оцениш тези неща, което доказва, че не си придобил истината или живота от самите Божии слова и сърцето ти все още е далеч от Бог. Какво означава, когато сърцето на човек е далеч от Бог? Първо, това означава, че няма място за Бог в сърцата на хората. Те все още искат сами да си бъдат господари. Подобно поведение води до това, че се бунтуват и се противопоставят на Бог навсякъде и през цялото време. Дори се отричат от Бог и Го напускат. Някои хора, които се сблъскват с бедствия и нещастия, не разбират Бог и се оплакват от Него. Казват неща, които съдят и отричат Бог. Такива хора вече се противопоставят на Бог и Го предават. Това е истината за ситуацията. Ако хората живеят в такова състояние, това добро или лошо е за Бог? (Лошо.) Защо е лошо? (Не това иска Бог, не това се надява да види.) Това е един аспект и Бог не се надява да види такива неща. Така че как би се чувствал Бог в сърцето си? (Изпълнен със съжаление и наранен.) Първо, Той би бил наранен. Ако си изпълнен с очаквания към някого и се надяваш, че той ще разголи сърцето си пред теб, но вместо това той се отчуждава от теб и не те разбира, като винаги се крие от теб и те избягва, какво би си помислил? Дори да отвори сърцето си към теб и да разговаря с теб, а казаното от него да не е това, което искаш да чуеш, какво би си помислил? Не би ли се почувствал самотен? (Да.) Първо ще се почувстваш самотен и изолиран, сякаш нямаш близки, нямаш сърдечни приятели, няма с кого да говориш от сърце, на кого да вярваш или разчиташ. Сърцето ти ще е самотно. В същото време, когато се почувстваш самотен, какво ще си мислиш? Как ще се чувстваш? Няма ли да те боли сърцето? (Да.) Ще те боли. Лесно ли се преодолява тази болка? Какви неща биха могли да намалят тази болка? Как би могъл да промениш тази ситуация? Ако се откажеш от това желание и се престориш, че не виждаш този факт, това би ли свършило работа? (Не.) Тогава какво ще трябва да направиш в края на краищата? Какъв трябва да бъде окончателният избор? Как може да се промени такава ситуация? Бог би могъл да направи две неща. Човекът вероятно има други методи, но изборът на поквареното човечество със сигурност се различава от Божиите начини на действие. Изборът на човека би бил: „Ако не действаш съгласно моята воля, няма да ти обръщам внимание. Ако този човек не става, ще избера друг. Ако първият е лош, ще избера втория“. Бог би ли постъпил по този начин? Със сигурност не. Бог не се отказва от нещата, които иска да направи. Така че какво би направил Бог? Това е въпрос, в който е въплътена безкористната Божия същност. От една страна, Бог би продължил да предоставя безвъзмездно ресурс за потребностите на човека, включително за потребностите на неговия живот и дух, както и за потребностите на неговите обстоятелства, и за различни други потребности. Освен това Бог би направил и второ нещо, което е правил през последните няколко хиляди години. Сещате ли се какво е то? (Да чака.) Какво друго? (Бог би продължил да чака и би продължил да напътства човека.) Изглежда, че имате някакво разбиране, имате тази нагласа. Точно така, Той би изчакал. Бог не би избрал втори метод, било то да избяга, да се откаже или да намали скръбта Си. Докато Той безвъзмездно предоставя на човечеството ресурс за живот, Той също така безвъзмездно чака. Ето това прави Той. Доколко добре го прави? Ако използваме човешки език, не е ли Бог голяма работа? (Бог прави всичко, което може, и всичко, което трябва да направи.) Бог прави всичко това безвъзмездно, за да могат хората да получат вечен живот. Той няма други изисквания. Най-малкото може да се каже, че няма неразумни изисквания към човека. Докато Бог предоставя всичко това на човека, Той същевременно му предоставя, безвъзмездно и постепенно, Своето най-ценно и скъпо нещо, което човекът най-много трябва да цени и пази. Когато хората получат всички тези неща, те получават щастие, мир, основа за оцеляване и човешко поведение, както и възможно най-големите предимства. Но в същото време дали някои от тези хора са се замисляли за Бог? Замисляли ли са се какво прави и мисли Той? Не са се замисляли за това, нали? Когато хората получават всичко това, дали някой от тях се пита: „Какво дадохме на Бог в замяна на всичко, което Той ни дари? Какво получава Бог от нас? Когато ние получаваме радост и щастие, Бог щастлив ли е?“. Хората вероятно не се питат и замислят за това. Когато разговарят помежду си за Божиите слова и са потънали в щастие и веселие, дали някой от тях се замисля за Бог? Не се замисля. Хората никога не са се замисляли и не знаят как да мислят. Такива неща не са в сърцата им. В същото време, когато получават всичко това от Бог, те си мислят: „Такъв късметлия съм! Толкова е хубаво да получавам всичко това, толкова съм благословен! Никой не е толкова благословен като мен. Това е наистина благодарение на Бог!“. Хората казват само една дума на благодарност. Изпадат единствено в нещо като настроение на благодарност. Независимо колко са искрени или колко пламенни са сърцата им, или колко голям товар мислят, че могат да носят, и независимо колко от истината мислят, че вече разбират, или какво могат да направят за Бог, дори когато Бог е до човека, Той пак е самотен! Защо казвам, че е самотен? Защото, от началото до края, независимо от това какво Бог дарява на човека, какво прави за него, под каква форма му се явява или по какъв начин върши делото Си върху него, Бог е изолиран от него. Не е ли така? (Така е.) Та в кой момент тази ситуация ще се промени, така че да не е необходимо повече Бог да чака и да не се чувства вече самотен? Какви неща трябва да направят хората и на какво ниво трябва да бъде духовният им ръст, за да се промени това условие, за да се промени това състояние? От какво зависи това? (Зависи от стремежа на хората.) В крайна сметка този въпрос все още зависи от човека, а не от Бог. Както казах, когато човек е способен да говори от сърце с Бог лице в лице и когато сърцето му не е отчуждено, когато е способен да разговаря с Бог и да възприема сърцето Му, когато знае какво мисли Той и какво иска да направи Той, какво обича и какво ненавижда, защо е печален и защо е доволен, тогава Бог няма да е самотен. Ако хората са способни да направят това, тогава те наистина ще бъдат придобити от Бог. Това е истинската връзка, която Бог иска да види между Себе Си и човека. Разбирате ли? (Донякъде.) Лесно ли е да се разбере Божието сърце? Когато сериозно четеш Божието слово и усърдно обмисляш и преживяваш всяка дума и всяка истина, която Той е изразил, тогава постепенно ще навлезеш в Божието сърце и ще го възприемеш. В същото време, когато възприемеш Божието сърце, ще знаеш как да го удовлетвориш. Ако някой не може да възприеме Божието сърце, тогава как може да Го удовлетвори? Това е невъзможно. Кое е предварителното условие за удовлетворяване на Бог? (Възприемане.) Разбирането и възприемането са на първо място, а след това можете да говорите за удовлетворяване. Труден ли е този въпрос за вас? (Като полагаме усилия и усърдно обмисляме, не е труден.) Всъщност този въпрос не е труден. Хората могат да чуят словата, които Бог изрича, и да видят делото, което Той върши. Те признават тези слова в сърцата си и никой не ги отрича. Това зависи от сърцата на хората — стига да имат сърце за това, то е лесно постижимо. Ако си безсърдечен, тогава това е проблемно. Няма значение колко слова ти се казват — всички са изречени напразно.

Току-що разговарях за това как човекът е най-облагодетелстваният от целия Божи план за управление. Нима това не е факт? Виждали ли сте този факт? (Да.) Някои хора са чули и разбрали, а сега размишляват: „Значи мога да получа истински предимства. Това не е просто детска приказка, аз наистина мога да получа вечен живот!“. Как можете да получите вечен живот? (Да практикуваме в съответствие с Божиите изисквания.) Кой според вас има най-голяма нужда от тези истини, които Бог е изразил? Има ли нужда Бог от тях? (Бог не се нуждае от тях, човекът се нуждае от тях.) Човекът е този, който се нуждае най-много от тях. Бог няма нужда от тях. Бог е предоставил на човека нещата, от които той най-много се нуждае. Не е ли човекът този, който е най-благословен? (Така е.) Ако точно сега ти се даде избор между целия свят и вечния живот, кое би избрал? Някои глупави хора биха казали: „Не искам вечен живот, тъй като не мога да го видя или почувствам. Да се стремя към него ми се струва много уморително. Искам пари, голяма къща и луксозна кола — това са осезаеми предимства!“. Съществуват ли такива хора? Не можете да кажете, че не съществуват, срещат се всякакви идиоти. Както и да говоря, те не разбират, така че оставете ги. Те нямат тази благословия. Сами са направили своя избор. В края на краищата ще получиш това, което си избрал. Трябва да носиш отговорност за собствения си избор. Трябва да платиш за собствения си избор. Дали това е живот или смърт зависи от пътя, който си избрал. Ако искаш да се противопоставяш на Бог докрай, значи си на пътя към смъртта. Ако казваш: „Ще живея, като следвам пътя, който Бог ми е посочил“, тогава ще си способен да живееш винаги — това ще се сбъдне. Всяка Божия дума ще се изпълни и ще стане реалност, това не може да се отрече. Някои хора казват: „Как е станало така, че не знам този въпрос?“. Ако не знаеш и аз ти кажа, тогава не го ли знаеш? Някои други казват: „Дори да съм чувал за това, не съм го виждал със собствените си очи, затова все още смятам, че не е истинско“. Тогава няма какво да се направи. Ако някой няма вяра, тогава няма да повярва, дори и да го види със собствените си очи. Онези, които нямат духовно разбиране, не знаят дори когато видят, нито пък разбират дори когато чуят. Само тези, които имат духовно разбиране и разбират истината, могат да видят как Божието слово се осъществява и изпълнява всеки ден. Ако вярваш, че Божиите слова постигат всичко, че Бог е всемогъщ, че всички Негови слова ще се осъществят, тогава трябва да се стремиш към истината. Ако виждаш, че Божиите слова се осъществяват и изпълняват в теб, тогава ще имаш вяра в Него. Бъди спокоен, че Божиите обещания и благословии за теб със сигурност ще надхвърлят всичко, което би могъл да искаш или да си представиш!

11 декември 2016 г.