Стане ли дума за вашата вяра в Бог, в допълнение към правилното изпълнение на дълга ви, от основно значение е да разберете истината, да навлезете в истината реалност и да положите повече усилия за навлизане в живота. Независимо какво се случва, има уроци, които трябва да бъдат научени, така че не оставяйте това да ви подмине леко. Трябва да разговаряте за това помежду си и тогава ще бъдете просветлени и озарени от Светия Дух, и ще съумеете да разберете истината. Чрез общение ще разполагаш с пътя на практикуване и ще знаеш как да преживяваш Божието дело, и без да осъзнаваш това, някои от проблемите ти ще се решат, ще има все по-малко и по-малко неща, които не можеш да видиш ясно, и ще разбираш все повече и повече от истината. По този начин ще се увеличи духовният ти ръст, без да осъзнаваш това. Трябва да поемеш инициативата да се стремиш към истината и да вложиш сърцето си в истината. Някои хора казват: „Вярвам в Бог от няколко години и съм разбрал доста от доктрината. Сега имам основата. Животът в нашата църква отвъд океана е добър, братята и сестрите се събират, за да общуват по цял ден по въпросите на вярата в Бог и така аз съм повлиян от това, което виждам и чувам, и съм подхранен от него — и това е достатъчно. Не е необходимо да полагам усилие, за да реша проблемите на моето собствено навлизане в живота или проблемите на моето собствено непокорство. Ако всеки ден се придържам към програмата си да се моля, да ям и да пия Божиите слова, да пея химни, да изпълнявам своя дълг и да изпълнявам дълга, който се очаква от мен, ще израсна по естествен начин в живота“. Това е, което мислят такива объркани вярващи. Тези хора изобщо не приемат истината. Те просто участват в религиозни ритуали, говорят красноречиво, крещят празни лозунги, изричат думи и доктрини, и смятат, че са се справили добре. В резултат на това, докато други хора могат да практикуват известна част от истината и да постигнат някаква промяна, тези объркани вярващи нямат никакво свидетелство за преживяване. Не могат дори да говорят за някакво познание за себе си. Накрая се оказват с празни ръце и не са придобили нищо. Не са ли те изчерпани и будещи съжаление? Никой път към постигането на спасение не е по-истински и практически от приемането и стремежа към истината. Ако не можеш да придобиеш истината, твоята вяра в Бог е празна. Тези, които изричат празни думии доктрини, които винаги повтарят наизустени лозунги, казват високопарни неща, следват правилата и никога не се съсредоточават върху практикуването на истината, не придобиват нищо, независимо от колко години вярват. Кои са хората, които придобиват нещо? Това са онези, които изпълняват дълга си искрено и имат желание да практикуват истината, които се отнасят към това, което Бог им е поверил, като към тяхна мисия, които охотно прекарват целия си живот, отдавайки всичко на Бог, и не кроят схеми за собствена облага, които са здраво стъпили на земята и се подчиняват на устроеното от Бог. Те са в състояние да разберат истините принципи, докато изпълняват дълга си, и се стараят да правят всичко правилно, което им позволява да постигнат ефекта на свидетелство за Бог и да удовлетворят Божиите намерения. Когато срещнат трудности при изпълнение на дълга си, те се молят на Бог и се опитват да проумеят Божиите намерения, в състояние са да се подчинят на устроеното от Бог и на Неговите подредби, а във всичко, което правят, търсят и практикуват истината. Не повтарят наизустени лозунги, нито изричат високопарни неща, а са съсредоточени само върху това да вършат нещата здраво стъпили на земята и да следват прилежно принципите. Те влагат сърцето си във всичко, което правят, и се учат да оценяват всичко с цялото си сърце, като по много въпроси са в състояние да практикуват истината, след което усвояват знания и разбиране, и могат да извлекат поуки и наистина да придобият нещо. А когато имат неправилни мисли или сбъркани състояния, те се молят на Бог и търсят истината, за да ги разрешат. Независимо какви истини разбират, те ги оценяват в сърцето си и са в състояние да говорят за своето свидетелство за преживяване. Такива хора в крайна сметка придобиват истината. Онези, които са небрежни и повърхностни, никога не мислят за това как да практикуват истината. Съсредоточени са само върху полагането на усилия и правенето на неща, както и върху това да се покажат и изтъкнат, но никога не търсят как да практикуват истината, което за тях прави трудно придобиването на истината. Замислете се, кой вид хора могат да навлязат в истините реалности? (Тези, които са здраво стъпили на земята, които са прагматични и влагат цялото си сърце в нещата.) Хора, здраво стъпили на земята, които влагат цялото си сърце в нещата и имат сърце: такива хора обръщат повече внимание на реалността и на използването на истините принципи, когато действат. Освен това те обръщат внимание на практическите аспекти във всички неща, прагматични са и харесват положителните неща, истината и практическите неща. Именно такива хора в крайна сметка разбират и придобиват истината. Вие от кой вид хора сте? (От непрактичните, от тези, които винаги искат да вършат нещата заради тяхната показност и които разчитат на лукавство.) Може ли да се придобие нещо с такива действия? (Не.) Намерил ли си начин да решиш проблемите си? Ако можеш да осъзнаеш това и започнеш да променяш нещата, ще знаеш ли дали твоите представи, фантазии и гледна точка към нещата са се променили? (Усещам, че донякъде са се променили.) Стига да има резултати и напредък, трябва да разговаряш за това и да оставиш другите да бъдат извисени духовно. Въпреки че твоето преживяване е ограничено, то все пак е преживяване на растеж в живота. Процесът на растеж в живота е твоето преживяване на това, че вярваш в Бог, на твоето израстване в живота чрез преживяване на Божиите слова. Тези преживявания са най-ценните.

След като всички те вярват в Бог, четат Божиите слова и изпълняват дълга си, защо след няколко години започват да се различават един от друг, появяват се върхове и спадове и се разкрива истинската им същност? Наистина всеки бива подреден според типа си. Някои хора могат да говорят за своите свидетелства за преживяване, докато други изобщо нямат такива. Някои хора са способни да разберат много истини и да навлязат в реалността, докато други не са получили нищо от истината и ни най-малко не са променили нрава си. Някои хора постигат резултати от изпълнението на дълга си, способни са да търсят истината, за да разрешат проблемите си, и постепенно изпълняват дълга си адекватно. Някои хора са лукави и не си дават зор при изпълнението на дълга си, само отбиват номера и не практикуват истината, дори да я разбират. Щом всички те посещават събранията, четат Божиите слова и изпълняват дълга си, защо резултатите им са различни? Защо някои хора са способни да поемат по пътя на стремежа към истината, а други вървят по свой собствен път? Защо някои хора са способни да приемат истината, а други не могат? Как е възможно това? Защо някои хора са способни да приемат и да се подчиняват, когато ги кастрят, а други се съпротивляват, спорят, бунтуват се и дори правят сцени? Всички те ядат и пият Божиите слова на събранията, слушат проповеди и общения, водят църковен живот и изпълняват дълга си, така че защо има толкова голяма разлика между тях? Можете ли да прозрете този проблем? Той се изразява в разликата между добрата и лошата човешка природа и е пряко свързан с това дали хората обичат истината, или не. Всъщност независимо какви са заложбите на човека, щом може да приема истината, да изпълнява дълга си усърдно, да размишлява и да опознава себе си, той ще има навлизане в живота, ще преживее истинска промяна и ще бъде способен да изпълнява дълга си адекватно. Ако не сте усърдни в четенето на Божиите слова и не разбирате истината, тогава не можете да се самоанализирате. Ще се задоволите само със символични усилия и няма да извършите никакви злини или прегрешения, и ще използвате това като капитал. Ще прекарвате всеки ден в обърканост, ще живеете в състояние на обърканост, ще правите нещата само по график, никога няма да използвате сърцето си, за да се изследвате, или да полагате усилия, за да се опознаете, винаги ще бъдете нехайни. Така никога няма да изпълнявате дълга си на приемливо ниво. За да вложите всичките си усилия в нещо, първо трябва да вложите цялото си сърце в него. Само когато първо вложите цялото си сърце в нещо, можете да вложите всичките си усилия в него и да дадете всичко от себе си. Днес има хора, които са започнали усърдно да изпълняват дълга си, започнали са да мислят как правилно да изпълняват дълга си на сътворено същество, за да удовлетворят Божието сърце. Те не са негативни и мързеливи, не чакат пасивно Горното да издава заповеди, а проявяват известна инициатива. Ако се съди по изпълнението на дълга ви, вие сте малко по-ефективни от преди, и въпреки че все още сте под нивото, има малко израстване — което е добре. Но не бива да се задоволявате със съществуващото положение, трябва да продължавате да търсите, да израствате — само тогава ще изпълнявате дълга си по-добре и ще достигнете приемливо ниво. Когато обаче някои хора изпълняват дълга си, те никога не правят всичко по силите си и не дават всичко от себе си, дават само 50-60 процента от усилията си и просто се справят, докато свършат това, което правят. Те никога не могат да поддържат нормално състояние: когато никой не ги наблюдава или не им предлага подкрепа, те се отпускат и губят кураж. Когато някой разговаря с тях за истината, те се ободряват, но ако известно време не разговарят с тях за истината, стават безразлични. Какъв е проблемът, когато винаги вървят напред-назад по този начин? Такива са хората, които не са придобили истината, всички те живеят от страст, която се поддържа невероятно трудно: Някой трябва да им проповядва и да разговаря с тях всеки ден; когато няма кой да ги пои, да им предоставя ресурс и да ги подкрепя, сърцата им отново изстиват и отново се отпускат. А когато сърцата им се отпуснат, те стават по-малко ефективни в дълга си. Ако работят по-усърдно, ефективността се увеличава, техните резултати от изпълнението на дълга им са по-добри и те придобиват повече. Такова ли е вашето преживяване? Може би ще кажете: „Защо винаги имаме проблеми с изпълнението на дълга си? Когато тези проблеми бъдат разрешени, се съживяваме, а когато не бъдат разрешени, ставаме безразлични. Когато има някакъв резултат при изпълнението на дълга, когато Бог ни одобрява за нашето израстване, ние се радваме и чувстваме, че най-накрая сме израснали, но не след дълго, когато се сблъскаме с трудност, отново ставаме негативни. Защо състоянието ни е толкова непостоянно?“. Всъщност основните причини са, че разбирате твърде малко истини, липсва ви дълбочина в преживяванията и навлизането, все още не разбирате много истини, липсва ви воля и се задоволявате само с това, че можете да изпълнявате дълга си. Ако не разбирате истината, как можете да изпълнявате дълга си адекватно? Всъщност всичко, което Бог иска от хората, е постижимо за тях. Стига да ангажирате съвестта си и да сте способни да я следвате при изпълнението на дълга си, тогава ще е лесно да я приемете — а ако можете да я приемете, ще можете да изпълнявате дълга си адекватно. Трябва да мислите по този начин: „След като вярвах в Бог, ядох и пих Божиите слова през тези години, спечелих толкова много и Бог ме дари с голяма милост и благословии. Аз живея в ръцете на Бог, живея под Неговото господство и върховенство. Той ми е дал този дъх, така че трябва да ангажирам съзнанието си и да се стремя да изпълнявам дълга си с всички сили — това е основното“. Хората трябва да имат воля. Само тези, които имат воля, могат истински да се стремят към истината и само след като са я разбрали, могат да изпълняват дълга си правилно, да удовлетворят Бог и да посрамят Сатана. Ако имаш подобна искреност и не кроиш планове за собствена изгода, а само за да придобиеш истината и да изпълняваш дълга си правилно, тогава изпълнението ще стане нормално и ще остане постоянно през цялото време. Независимо от обстоятелствата, с които се сблъскваш, ще си способен да продължаваш да изпълняваш дълга си. Независимо кой може да дойде да те подведе или смути и дали настроението ти е добро, или лошо, пак ще си способен да изпълняваш дълга си нормално. По този начин Бог ще е спокоен за теб, а Светият Дух ще бъде способен да те просветли, за да разбереш истините принципи, и да те напътства, за да навлезеш в истината реалност, в резултат на което изпълнението на дълга ти със сигурност ще бъде на ниво. Щом отдаваш искрено всичко на Бог, изпълняваш дълга си по практичен начин, а не хитруваш или не играеш игрички, ще преминеш успешно проверката на Бог. Той проучва внимателно умовете, мислите и мотивите на хората. Ако сърцето ти копнее за истината и можеш да я търсиш, Бог ще те просветли и озари. Бог ще те просветли по всеки въпрос, стига да търсиш истината. Той ще отвори сърцето ти за светлината и ще ти позволи да извървиш пътя на практикуването, и тогава изпълнението на дълга ти ще даде плод. Божието просветление е в Неговата милост и в Неговото благословение. Дори по маловажни въпроси, ако Бог не просветли хората, те никога няма да имат вдъхновение. Без вдъхновение те трудно разрешават проблемите си и няма да постигнат резултати в дълга си. Има много неща, които хората не могат да преодолеят само с човешки интелект, мъдрост и заложби, дори след много години учене. Защо не могат? Защото все още не е дошло времето, определено от Бог. Ако Бог не върши делото Си, колкото и да е способен човек, то е безполезно. Това трябва да се разбере ясно. Трябва да вярваш, че всичко е в Божиите ръце и че хората просто съдействат. Ако си искрен, Бог ще види и ще ти открие изход от всяка ситуация. Никоя трудност не е непреодолима, трябва да имаш тази вяра. Затова, когато изпълнявате задълженията си, не е нужно да таите опасения. Докато даваш всичко от себе си, с цялото си сърце, Бог няма да ти дава трудности, нито ще ти даде повече, отколкото можеш да понесеш. Трябва да се притесняваш само ако казваш неща, които не мислиш, ако само говориш, а не действаш, и ако изричаш неща, които са приятни за ушите, но не изпълняваш правилно дълга си — тогава всичко е свършено. Ако това е отношението ти към твоя дълг и към Бог, ще получиш ли Божиите благословии? В никакъв случай. Ако само отбиваш номера и мамиш Бог, Той няма да ти обърне никакво внимание и ще те отстрани. Такъв ще е изходът. Ако мамиш Бог, мамиш себе си. Бог ще каже: „Сърцето на този човек е твърде измамно и в него няма и следа от честност. Не може да му се вярва и да му се поверява нищо. Да го отделим настрана“. Какво означава това? Означава, че ще бъдеш оставен сам и пренебрегнат. Ако нямаш покаяние, ще бъдеш напълно изоставен. Ще бъдеш предаден на Сатана, на злите и нечисти духове за наказание. В какво състояние се намира човек, когато е оставен сам и е пренебрегнат? Това означава, че Светият Дух вече не върши делото Си в теб. Няма да виждаш нищо ясно и докато другите ще бъдат винаги просветлени и озарени, ти няма да си. Ще останеш безчувствен. Винаги ще се чувстваш сънлив и ще задремваш, когато някой ти говори за истината и навлизането в живота. Какъв е този феномен? Такъв, при който Бог не върши делото Си. Ако Бог не върши делото Си, няма ли човек да се превърне в жив труп? Много е страшно да вярваш в Бог, но да не чувстваш Неговото присъствие. Такъв човек губи увереността си да живее и мотивацията си. Губи целия си капитал за живот. Каква стойност има такъв живот? Не си ли в по-лошо положение от прасетата и кучетата? Заради твоите действия и поведение Бог вижда, че си ненадежден и не заслужаваш доверие. Той те намразва от дъното на сърцето си и затова те изоставя или временно те оставя настрана. Чудя се, защо такъв човек не познава болката и безпокойството в сърцето си? Какво не е наред със сърцето му? Има ли чувство за съвест? Независимо от колко години вярваш в Бог или дали вярата ти е истинска, или фалшива, вече си разбрал някои доктрини на поведение и можеш да живееш и да оцеляваш, без да разчиташ на никого, но ако знаеш, че си разкрит, че Бог вече те е изоставил, можеш ли да продължиш да живееш? Има ли животът ти все още смисъл? В този момент ще плачеш и ще скърцаш със зъби в тъмнината. В църквата често виждаме хора, които, след като са били разкрити и отстранени, а църквата е на път да ги отпрати, плачат със зачервени очи и дори имат желание да умрат и нямат воля да продължат да живеят. Плачейки, те се кълнат, че ще се покаят, но тогава вече е твърде късно. Това е случаят, в който не проронваш дори сълза, докато не видиш ковчега. Така че, ако искате да се покаете, трябва да го направите сега. Побързайте да се замислите какви проблеми остават в изпълнението на дълга ви, дали не сте нехайни, дали има област, в която сте безотговорни. Премислете дали действително сте постигнали резултати в изпълнението на дълга си — ако сте постигнали, замислете се защо сте ги постигнали, а ако не сте, каква е причината. Придобийте яснота за тези неща чрез размисъл, а ако остават проблеми, потърсете истината, за да ги разрешите. Така няма да има трудности при изпълнението на дълга ви. За всички, които са способни да търсят истината, за да разрешат проблемите, когато имат такива, не само ще има все по-малко трудности при изпълнението на дълга им, но и те ще стават все по-ефективни при изпълнението му, като междувременно ще придобият навлизане в живота. Някои хора например започват да разбират истината, когато са преминали неколкократно кастрене. Те са в състояние да се самоанализират често и винаги, когато открият, че са направили нещо нередно, знаят, че са нарушили истините принципи, и се молят на Бог, и изпитват голямо съжаление. Понякога дори се мразят и се удрят по лицето, като си казват: „Как можах отново да направя нещо лошо и да причиня болка на Бог? Толкова съм безсърдечен! Бог е казал толкова много — защо не го помня дълго? Защо не мога да постигна покорство пред Бог и да Го удовлетворя? Наистина съм бил толкова дълбоко покварен от Сатана. В сърцето ми няма място за Бог и не ценя истината. Винаги живея според сатанинските философии и не се съобразявам с Божиите намерения. Наистина нямам съвест и разум. Толкова съм непокорен на Бог!“. По този начин те насочват волята си към покаяние и са решени да практикуват истината, да изпълняват добре дълга си и да удовлетворяват Бог. Те наистина имат покаяло се сърце, но отхвърлянето на покварения нрав не е лесно — човек трябва да премине през някои изпитания и облагородяване, преди да е способен да се промени малко. Сега има много хора, които са започнали да се съсредоточават върху истината, които желаят да навлязат в истината реалност и да станат хора, които се покоряват на Бог. Как тогава трябва да практикува човек с истински покаяло се сърце? От една страна, той трябва да се моли на Бог и да търси повече истината, като разрешава проблемите, които има, и като намира път за практикуване при изпълнение на дълга си. От друга страна, той трябва да намери някой, който разбира истината, и да общува с него, като анализира своето непокорство, своята природа същност и областите, в които се противопоставя на Бог. Трябва да е наясно с тези проблеми, след това да се замисли задълбочено за Божиите слова и да види как те се отнасят към него самия. Отново и отново трябва да обмисли онези Божии слова, които са от решаващо значение, и да насочи самоанализа си към собствените си проблеми и към собствената си природа същност, докато не постигне истинско познание. По този начин може да постигне истинско покаяние и да се намрази. След това трябва да продължи да разкрива трудностите си при изпълнението на дълга си и да използва истината, за да ги разреши. Така трудностите при изпълнението на неговия дълг стават все по-малко и се постига резултат. Ако някой иска да се покае истински, трябва да практикува по този начин. Това е единственият път към истинското покаяние.

Какъв ефект ще има от това да се стремиш към истината? Част от него се състои в това, че като се стреми към истината, човек има за цел да се отърве от покварения си нрав; друга част е, че целта на стремежа към истината е да позволи на човек да прилага истината на практика, докато изпълнява дълга си, и да стане човек, който наистина се покорява на Бог. Това е свидетелството за истинско покаяние. За да се покае истински, човек трябва да разбира истината и да я практикува преди да се постигне ефект. Ако не търсиш истината, за да решиш проблема, а твоето покаяние е нещо, което просто казваш, тогава то не може да постигне ефект. По този начин няма да се чувстваш в мир със себе си, нито здраво стъпил на земята. Ако всичко, което правиш, е да казваш в молитвите си, че искаш истински да се покаеш, но при изпълнението на дълга си не търсиш истината с цел да решиш проблемите си и да постигнеш задоволително изпълнение на дълга си, значи се опитваш да измамиш Бог. Истинското покаяние се проявява основно като преданост, като действия според принципите, като практикуване на истината и като истинско свидетелстване при изпълнението на дълга на човека. Това са знаците за истинско покаяние, а те са също така и свидетелството за истинско покаяние. Ако всичко, което човек прави, е да говори на Бог за покаяние в молитва, без да изпълнява дълга си добре, тогава не се ли опитва да измами Бог? Ако нещо не може да премине успешно поне през собствената ти съвест, тогава как би преминало през Бог? Каквито и да са настоящите ти обстоятелства, докато не можеш искрено да изпълняваш своя дълг към Бог и докато при изпълнението на дълга ти остават много проблеми, които не разрешаваш чрез търсене на истината, то тогава имаш голям проблем и трябва сериозно да се молиш за него и да се самоанализираш. Ако не можеш истински да се покаеш и винаги изпълняваш дълга си лошо, без съмнение си изправен пред опасността да бъдеш отстранен. Няма значение колко години си вярвал в Бог — докато си винаги нехаен в изпълнението на своя дълг, докато винаги търсиш предимства за себе си, винаги се възползваш от Божия дом без ни най-малко да приемаш или практикуваш истината, тогава не си истински вярващ в Бог. Ти си някой, който изпитва неприязън към истината, един неверник, който има за цел само да си напълни корема. Може все още да живееш в Божия дом, може все още да казваш, че си вярващ в Бог, но е факт, че вече нямаш връзка с Бог. Бог отдавна те е изхвърлил настрани и ти си станал една бездушна обвивка, ходещ труп. Какъв смисъл има тогава да живееш? Всеки, който е стигнал до този етап, вече няма посока, за която да говори. Единственият изход за него е бързо да се яви пред Бог и да се изповяда. Ако си наистина искрен и действително се покайваш, Бог ще забрави твоите прегрешения. Обаче има едно нещо, което трябва да запомниш: без значение кога и независимо дали имаш знания за Бог или имаш представи или погрешни схващания за Него, никога не бива да се бориш с Него или да Го предизвикваш. В противен случай непременно ще те сполети възмездие. Ако усетиш, че сърцето ти е станало непреклонно и си в състояние, в което си казваш: „Ще го направя по този начин, да видим какво може да ми стори Бог. Не се страхувам от никого. Винаги съм го правил по този начин преди“, тогава си в беда. Това е изблик на сатанинска природа. Това е непримиримост. Вече прекрасно знаеш, че това, което правиш, е погрешно — което вече е опасно — но не го приемаш сериозно. Сърцето ти не се страхува, не признава никакво обвинение или вина и не е разтревожено или печално — дори не знаеш да се покаеш. Това е състояние на непримиримост и то ще ти причини беда. То улеснява твоето отхвърляне от Бог. Ако човек стигне до тази точка и все още е толкова безчувствен, и не знае, че трябва да се обърне назад, може ли връзката му с Бог да бъде възстановена? Тази връзка няма да се възстанови лесно. Тогава как можеш да възстановиш една нормална връзка с Бог, която да те кара да усещаш, че е напълно естествено и обосновано да се обърнеш към Него? Връзка, при която можеш да се покориш, да се преклониш и да предложиш всичко, което притежаваш, на Него, да се боиш от Него и да приемаш словата Му за истина независимо дали ги разбираш или не, след което да търсиш истината и да практикуваш покорство? Кога можеш да се възвърнеш към това състояние? Колко далеч трябва да стигнеш, за да възстановиш това положение? Страхувам се, че със сигурност ще е трудно, защото не става въпрос за време или продължителност на пътешествието, нито за пропътуваното разстояние. Става въпрос за състоянието на твоя живот и за това дали действително си навлязъл в истината реалност. Ако си вярвал в Бог много години и въпреки това изобщо не си способен да използваш истината, за да разрешиш съществуващите проблеми вътре в теб, и не си наясно колко сериозни са тези проблеми, като често живееш радостно в непокорно състояние без никаква осъзнатост, като вършиш грешните неща, изричаш грешните слова, възпротивяваш се, противопоставяш се и се бунтуваш срещу Бог с непреклонно сърце, вкопчен упорито в собствените си представи, фантазии, мисли и възгледи без изобщо да осъзнаваш това, то тогава ти не притежаваш никаква истина реалност, не си човек, който се покорява на Бог, и все още си далеч от това да отговориш на изискванията на Бог. Трябва да си наясно с това в сърцето си. Ако не можеш ясно да видиш истинското си състояние и винаги приемаш, че начинът, по който ти вярваш, е правилен, че си способен да отдадеш всичко на Бог, че си страдал и си платил цената, и ако вярваш, че ти е гарантирано влизането в небесното царство, тогава нямаш никакъв разум. Не притежаваш никаква истина реалност, но дори не знаеш това. Това означава, че имаш неясен ум, че си неориентиран, че си объркан човек и че нямаш достатъчно заложби, за да разбереш истината или да познаеш себе си, а така не можеш да бъдеш спасен от Бог.

Знаете ли от какъв тип хора се отказва Бог в края на краищата? (От тези, които са непрекъснато непримирими и не се покайват пред Бог.) Какво е специфичното състояние на този тип хора? (Когато изпълняват дълга си, те са винаги нехайни, а когато са изправени пред проблеми, не търсят истината, за да намерят решение. Не се отнасят сериозно към това как трябва да практикуват истината и вършат всичко по небрежен начин. Удовлетворени са просто от това, че не правят зло или че не вършат лоши неща, и не се стремят към истината.) Нехайното поведение зависи от ситуацията. Някои хора имат такова поведение, защото не разбират истината и даже смятат, че е нормално да си нехаен. Други са умишлено нехайни, като съзнателно избират да действат по такъв начин. Те действат по този начин, когато не разбират истината, а дори след като разбират истината, не подобряват поведението си. Не практикуват истината и систематично действат по този начин без ни най-малка промяна. Не слушат, когато някой ги критикува, нито приемат да бъдат кастрени. Вместо това твърдоглаво държат на своето докрай. Как се нарича това? Нарича се непримиримост. Всеки знае, че „непримиримост“ е отрицателен термин, пренебрежителен термин. Тази дума няма добро значение. Така че според вас какъв би бил изходът за даден човек, ако за него се прилага терминът „непримирим“ и той отговаря на описанието? (Този човек ще бъде отритнат и отхвърлен от Бог.) Нека ви кажа, че Бог презира най-много точно този тип непримирими хора и иска да се откаже от тях. Те напълно осъзнават своите прегрешения, но не се покайват. Никога не признават своите недостатъци и винаги намират извинения и доводи да се оправдаят и да отклонят вината, като се опитват да открият тънки и уклончиви начини да заобиколят проблема, да прикрият действията си от погледа на останалите, и непрекъснато допускат грешки без ни най-малка степен на покаяние или самопризнание в сърцата си. Такива хора са много проблемни и за тях не е лесно да постигнат спасение. Именно те са хората, които Бог иска да изостави. Защо Бог би изоставил такива хора? (Защото те изобщо не приемат истината, а съвестта им е притъпена.) Такива хора не могат да бъдат спасени. Бог не спасява такива хора. Той не се занимава с такава безполезна работа. Отстрани изглежда, че Бог не ги спасява и не ги иска, но всъщност има практическа причина за това — а тя е, че тези хора не приемат Божието спасение. Те отхвърлят Божието спасение и му се противопоставят. Мислят си: „Какво ще спечеля от това, че Ти се покорявам, че приемам истината и че я практикувам? Какво е предимството на това? Ще го правя само ако има някаква полза за мен. Ако нямам полза, тогава няма да го правя“. Какъв тип са тези хора? Те са хора, които се ръководят от собствените си интереси, а всички онези, които не обичат истината, се ръководят от собствените си интереси. Хората, които се ръководят от собствените си интереси, не могат да приемат истината. Ако се опиташ да разговаряш за истината с човек, ръководен от личния си интерес, и го помолиш да се опознае и да признае неправдите си, как ще реагира той? „Каква ще е ползата за мен, ако призная неправдите си? Ако ме накараш да призная, че съм сгрешил в нещо, и ме накараш да изповядам греховете си и да се покая, каква благословия ще получа? Моята репутация и интереси ще бъдат накърнени. Ще понеса загуби. Кой ще ме компенсира?“. Това е начинът, по който мислят тези хора. Те търсят само лична изгода и смятат, че да действат по определен начин, за да получат Божията благословия, е много нереалистично. Те просто не вярват, че това е възможно. Вярват само на това, което виждат със собствените си очи. Такива хора се ръководят от собствените си интереси и живеят със сатанинската философия „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Това е тяхната природа същност. В техните сърца да признаеш Бог и да признаеш истината означава, че вярваш в Бог. Да не вършиш зло е приемливо за тях, но те трябва да получат облаги и в никакъв случай да не търпят загуби. Биха говорили за практикуване на истината и покоряване пред Бог само ако интересите им не са засегнати. Ако интересите им са накърнени, не могат да практикуват истината или да се покорят на Бог. Да искаш от тях да отдадат всичко на Бог, да страдат или да платят някаква цена заради Бог е още по-невъзможно. Хора като тях не са истински вярващи. Те живеят за собствените си интереси, като просто търсят благословия и облаги, и не са готови да понесат страдание или да платят някаква цена, но въпреки това искат място в Божия дом, за да избегнат изхода на смъртта. Такива хора не приемат и най-малката частица истина и не могат да бъдат спасени от Бог. Може ли Бог все пак да ги спаси? Бог със сигурност ще ги отритне и отстрани. Това означава ли, че не ги спасява? Те са изоставили самите себе си. Не се стремят към истината, не се молят на Бог, нито разчитат на Бог, така че как би могъл Бог да ги спаси? Единственият път е да се откаже от тях, да ги отхвърли и да ги остави да се самоанализират. Ако хората искат да бъдат спасени, единственият начин за тях е да приемат истината, да се опознаят, да практикуват покаяние и да изживяват истината реалност. По този начин могат да получат одобрението на Бог. Трябва да практикуват истината, за да са способни да се покорят на Бог да се боят от Него, което е крайната цел на спасението. Покорството пред Бог и богобоязливостта трябва да са въплътени в хората и в това как изживяват живота си. Ако не вървиш по пътя на стремежа към истината, няма втори път, който да избереш. Ако човек не върви по този път, може само да се каже, че той не вярва в това истината да може да го спаси. Не вярва, че всички слова, изречени от Бог, могат да го преобразят и да го накарат да стане автентичен човек. Освен това изначално не вярва, че Бог е истината, нито вярва във факта, че истината може да променя и спасява хората. Следователно както и да разнищвате сърцето на такъв човек, то си остава твърде непримиримо. Той отказва да приеме истината независимо от всичко и не може да бъде спасен.

Някой от вас намира ли се в състояние на непримиримост? (Да.) В такъв случай вие всички непримирими хора ли сте? Каква е разликата между това да си в състояние на непримиримост и да си непримирим човек? Двете неща трябва да се разграничават, защото между тях има разлики. Да имаш непримиримо състояние означава да имаш такъв вид покварен нрав. Ако можеш да приемеш истината, значи можеш да постигнеш спасение, но ако си непримирим човек, ще си имаш неприятности. Непримиримите хора изобщо не приемат истината. Те няма да са способни да постигнат спасение. Това е разликата между тези два вида хора. Тези в непримиримо състояние показват някакво непокорно поведение и разкриват известна поквареност в себе си. Обаче в процеса на разкриване на поквареност те непрестанно изповядват греховете си и се покайват пред Бог, и непрекъснато приемат Божието правосъдие, наказание и укор. Независимо колко пъти се провалят или препънат, те могат да се самоанализират, да решават проблеми, да получат подкрепа и да продължат да следват Бог. По време на това пътуване започват истински да разбират покварения си нрав и осъзнават, че преживяването на Божието правосъдие и наказание е наистина форма на спасение, и че не могат да минат без Божието правосъдие и наказание. Чрез постоянно покаяние, неспирна изповед и непрекъснато приемане на Божието правосъдие и наказание те израстват в живота си и духовното им състояние постоянно се променя. В този процес човек може постепенно да се отърве от покварения си нрав и да преживее израстване и преобразяване. Съдейки по непокорното поведение на такива хора, може да изглежда, че те са и доста непримирими и понякога са в непримиримо състояние, но те не са такъв тип хора. А след като не са такъв тип хора, те със сигурност показват положително поведение и напредък. Такива хора могат да бъдат спасени. Вие от кой тип хора сте? (Признаваме, когато сме сгрешили, и сме готови да се покаем пред Бог и да поправим грешките си.) Ако осъзнаваш грешните си постъпки, непокорството си и покварения нрав, който разкриваш, и ако в сърцето си изпитваш разкаяние и угризения, това е добре и има надежда за спасение. Ако обаче субективно нямаш ни най-малка представа за своето непокорство или поквареност, а когато някой ти ги посочи, ти оставаш твърдоглав и отказваш да ги приемеш, като дори прибягваш до софизми и самооправдания, тогава ще изпаднеш в беда и няма да е лесно да бъдеш спасен. Ако вярваш в Бог отскоро — да кажем от три до пет години — и все още не разбираш много от вярата, това е, защото духовният ти ръст е твърде малък. Ако обаче си вярващ от над десет години и все още не се познаваш или не приемаш да бъдеш кастрен, тогава си в беда. Това е човек с непримирим нрав, който отказва да приеме истината. Що се отнася до онези, които не разбират истината и им липсва реалност, тогава трябва да видите в какъв момент се намират. Някои хора имат добри заложби, бързо навлизат в истината и само след година или две вяра вече разбират какво представлява навлизането в живота. Възможно е да контактуват с хора, които са се справили добре с навлизането в живота, притежават истината реалност и разбират много истини. Новите вярващи също копнеят за тези неща, затова слушат много и получават много, като така бързо навлизат в живота. Други хора са с ограничени заложби и дори да контактуват с такива с добри заложби, напредват бавно. Има и хора, на които им е вродено да не харесват истината и независимо колко години вярват, няма да практикуват истината, нито ще постигнат напредък в живота. Други хора просто обичат да вършат разни неща и са много ентусиазирани, но нямат желание да се стремят към истината. Те са заети всеки ден, но не напредват в живота. Хората, които вярват в Бог, могат да се намират в най-различни ситуации. Но само тези, които обичат истината, могат да практикуват истината, да получат истината и да постигнат спасение. Най-големите опасения на вярващите са свързани с това да имат непримирим нрав и да не приемат истината. Такива хора са най-проблемните и проблемът се състои в тяхната природа. Те може да приемат доктрината, но отказват да приемат истината. При тези хора има най-малка вероятност да постигнат спасение. Единственото нещо, което може да се направи с хората, които не обичат истината и изпитват неприязън към нея, е да бъдат изоставени.

Нека ви дам два примера за лъжа. Има два вида хора, които са способни на лъжа. Трябва да можете да различавате хората, които са непримирими, от тези, които са непоправими. Освен това трябва да познавате кои могат да бъдат спасени. Въпреки че тези, които могат да бъдат спасени, често разкриват поквареност, все още има надежда за тях, стига да могат да приемат истината, да се самоанализират и познават себе си. В първия пример става въпрос за човек, който често лъже. Обаче след като вече разбира истината, при следващото изричане на лъжа реакцията му е различна. Изпитва дълбока болка и терзания, и размишлява: „Пак излъгах. Защо не мога да се променя? Този път, каквото и да става, трябва да разоблича този проблем, да се отворя широко, за да разкрия и разнищя истинската си същност. Трябва да съм наясно с факта, че лъжех, за да запазя доброто си име“. След като се отваря и разговаря, този човек се успокоява и осъзнава: „Оказва се, че да лъжеш е толкова болезнено, а да си честен човек — толкова успокояващо и прекрасно! Бог изисква от хората да са честни. Това е подобието, което трябва да имат хората“. След като е изпитал това кратко благоденствие, от този момент нататък човекът се старае да лъже по-малко, а не изрича лъжи колкото се може повече, говори само когато има какво да каже, говори честно, върши честни дела и е честен човек. Когато обаче се окаже в ситуация, в която е засегната гордостта му, той естествено лъже и после съжалява. След това, когато попада в ситуация, в която би могъл да се представи в добра светлина, той отново лъже. Вътрешно се мрази, мислейки: „Защо не мога да контролирам устата си? Възможно ли е това да е проблем на моята природа? Твърде измамен ли съм?“. Той осъзнава, че този проблем трябва да се реши. В противен случай Бог ще го отритне и отстрани. Моли се на Бог и иска да бъде дисциплиниран, ако излъже отново, и е готов да приеме наказание. Събира смелост да се самоанализира по време на събирания и казва: „Когато изричах лъжи в тези ситуации, това беше, защото имах егоистични мотиви и бях контролиран от намерението си. Докато се самоанализирах, осъзнах, че всеки път, когато лъжа, това е в името на суетата или за моя лична изгода. Сега виждам ясно: живея заради гордостта си и личните си интереси, което ме доведе дотам да лъжа през цялото време за всичко“. Докато разнищва собствените си лъжи, този човек също така излага на показ своето намерение и открива проблема с покварения си нрав. Това е ситуация, при която той печели във всички случаи — може да практикува да е честен човек и в същото време да получи просветление и да признае покварения си нрав. След това размишлява: „Необходимо е да се променя! Току-що установих, че имам този проблем. Това е истинско просветление от Бог. Хората, които практикуват истината, са благословени от Бог!“. Този човек е успял да усети и малко от сладкия вкус на това да практикуваш истината. Обаче един ден отново изрича неволно лъжа. Отново се моли на Бог и търси Неговото дисциплиниране. Освен това разсъждава по въпроса защо винаги има скрити намерения, когато разговаря, и защо винаги обръща внимание на собствената си суета и гордост вместо на Божиите намерения. След тези разсъждения той започва да разбира покварения си нрав и да се презира. Продължава по същия начин да търси истината и да се стреми към нея. След три до пет години лъжите му наистина стават все по-малко, а случаите, в които казва какво мисли и се държи честно, се увеличават. Постепенно сърцето му става по-чисто и все повече се изпълва с мир и радост. Прекарва все повече време в това да живее в присъствието на Бог и състоянието му става все по-нормално. Това е истинското състояние на човек, който често е лъгал, когато усети какво е да е честен човек. И така, дали този човек сега още лъже? Още ли е способен да излъже? Наистина ли е честен човек? Не може да се каже, че е честен човек. Може само да се каже, че той може да практикува истината да си честен човек и е в процес на практикуване на това да е честен човек, но все още не се е превърнал изцяло в честен човек. С други думи това е човек, който е готов да практикува истината. Може ли да се каже, че човек, готов да практикува истината, е човек, който обича истината? Той е практикувал истината и фактите са разкрити, така че не е ли естествено да бъде определен като човек, който обича истината? Разбира се, докато е практикувал това да бъде честен човек, той не е бил непосредствено способен да практикува чисто и открито общение или да излага на показ всичко скрито в него без резерви. Все още е задържал някои неща и се е опитвал да върви напред предпазливо. Но посредством опити и преживяване осъзнава, че колкото повече живее честно, толкова по-добре се чувства, толкова повече душевен покой има и толкова по-лесно става да практикува истината без някакви големи затруднения. Едва тогава той вкусва насладата от това да си честен човек и вярата му в Бог нараства. Като преживее какво е да си честен човек, той не само става способен да практикува истината, но също така усеща мир и радост в сърцето си. В същото време придобива по-ясно разбиране за пътя на практикуването на честност. Усеща, че не е прекалено трудно да си честен човек. Вижда, че изискванията на Бог към хората са разумни и постижими, и започва да разбира Божието дело. Всичко това не е някаква допълнителна полза, а по-скоро е това, което човек трябва да придобие в пътешествието си на навлизане в живота, и той е способен да го придобие.

Вторият пример е за човек, който обича да лъже — това му е в природата. Когато не говори, няма проблем, но отвори ли си устата, речта му е пълна с много примеси. Не се знае дали го прави умишлено или не, но накратко — на повечето неща, които казва, не може да се вярва. Един ден, след като е казал лъжа, той размишлява: „Не е правилно да се лъже и това не се харесва на Бог. Ако хората разберат, че излъгах, ще бъда опозорен! Някой обаче явно е забелязал, че лъжа. Е, това е лесно поправимо. Ще намеря друга тема и ще използвам различен език, за да притъпя бдителността на останалите, да ги подведа и да ги направя неспособни да прозрат лъжите ми. Не е ли това даже още по-хитро?“. После този човек казва още по-голяма лъжа, за да прикрие предишната си лъжа и да замаже положението, което успешно подвежда хората. Чувства се надменен и самодоволен, като си мисли: „Колко съм хитър само! Излъгах без да допусна слаби места, а дори и да има такива, мога спокойно да излъжа пак, за да ги прикрия. Повечето хора не могат да прозрат в мен. Трябва умение, за да лъжеш!“. Някои хора казват: „Не е лесно да лъжеш. Кажеш ли една лъжа, после трябва да кажеш още много, за да я прикриеш. Необходима е много мисъл и усилие“. Обаче нашият майстор-лъжец не мисли така. В този случай лъжите му не са разобличени. Той успява да излъже, за да измами другите, а после, когато се страхува да не го разобличат, лъже отново, за да прикрие предишната лъжа. Чувства се горд и в сърцето му няма вина или угризения. Съвестта му е напълно непокътната. Как е възможно това? Той не осъзнава колко вредно е за него да лъже. Смята, че използването на лъжи за прикриване на предишни лъжи му позволява да подобри репутацията си и да извлече изгода. Въпреки трудността и изтощението, според него си заслужава. Смята, че е по-ценно от това да разбираш истината и да практикуваш истината. Защо такива хора често лъжат без да изпитват вина? Защото в сърцата им няма любов към истината. Те ценят суетата, репутацията и статуса си. Никога не отварят сърцето си за общение с другите. Вместо това използват лъжлива външност и маска, за да прикрият лъжите си. Именно така взаимодействат и общуват с хората. Независимо колко лъжи казват, колко лъжи прикриват или колко егоистични и низки намерения крият, сърцата им не изпитват вина или неудобство. Хората с някаква съвест и с някаква човешка природа по принцип биха се почувствали неудобно, ако излъжат, и ще им е трудно да примирят с лъжата. Биха изпитвали чувство на срам. Но нашият човек не мисли по този начин. След като излъже, той се изпълва със самодоволство и си казва: „Днес казах друга лъжа и изиграх този глупак. Бях на тръни, но той като че ли дори не забеляза!“. Не се ли уморява от такъв живот на постоянни лъжи и прикриване на лъжи? Що за природа е това? Това е природата на дявол. Дяволите лъжат всеки ден. Те водят живот, пълен с лъжи, без никакво чувство на неудобство или болка. Ако изпитваха неудобство или болка, щяха да се променят, но не могат да усетят болка, защото лъжите са техният живот — това е в природата им. Когато се изразяват естествено, не показват задръжки и не правят никакъв самоанализ. Независимо колко лъжи изричат или колко заблуди причиняват, те не изпитват вина в сърцето си, нито угризения на съвестта. Не съзнават, че Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Не успяват да осъзнаят отговорността, която носят, и възмездието, което ще получат, след като лъжат и постъпват измамно. Най-големият им страх е някой да не разобличи измамните им схеми и затова прибягват до още повече лъжи, за да прикрият схемите си, а същевременно се изтощават в опитите си да намерят някакъв начин, някакви средства да скрият лъжите си и истината за това какво представляват. Разкайва ли се изобщо такъв човек през целия този процес? Изпитва ли някаква вина или тъга? Не. Той смята, че не е грях да лъжеш или да прикриваш лъжите, че повечето хора живеят така и няма намерение да се променя. А що се отнася до това да си честен човек, в сърцето си той смята: „Защо трябва да съм честен човек, да говоря от сърце и да казвам истината? Аз не правя така. Това е за глупци, а аз не съм толкова глупав. Ако излъжа и се страхувам да не ме разобличат, просто ще намеря други причини и извинения да покрия нещата. Не съм от хората, които могат да говорят честно. Ако го правех, щях да съм пълен идиот!“. Този човек не приема истината, нито я признава. Хората, които не признават истината, не могат да обичат истината. Какво е състоянието на такъв човек от началото до края? (Той не е готов да се промени към по-добро.) Нежеланието му да промени нещата е очевидно от обективна гледна точка, но какво е истинското му състояние? Той изначално отрича, че да си честен човек е правилният път в живота. Освен това отрича съществуването на истината, Божия съд за човечеството в последните дни и това, че Бог определя крайния изход на човека и индивидуалното възмездие за нечии дела. Това е непроницателно, глупаво и твърдоглаво. Подобно мислене поражда непримиримо състояние, действие и поведение. Тези неща произтичат от човешката природа същност. Този човек е такъв тип — истински измамен човек — и не може да се промени. Когато видят такъв човек да отказва да приеме истината, някои хора може да го сметнат за немислимо и не могат да го разберат. В действителност на такъв човек му липсва нормална човешка природа и съвестта му не функционира. Освен това му липсва разумът на нормалната човешка природа. Чуе ли истината и думите на правосъдието, един човек с нормална природа и разум най-малкото ще се самоанализира и истински ще се покае, докато другият човек не показва никаква реакция, след като чуе за истинския път. Той продължава да настоява да живее в съответствие със сатанинската философия, без вярата му в Бог да се промени ни най-малко през годините. Такъв човек няма разума на нормалната човешка природа и е трудно да бъде спасен.

Кой от тези два типа хора спасява Бог според вас? (Първият тип, защото макар да лъжат, те могат да приемат истината и да станат честни хора.) Хората могат да видят това и да попитат: „Как може спасяваните от Бог хора винаги да продължават да лъжат и да вършат неправди? Те не са ли все още покварени хора? Те не са съвършени хора!“. Тук се употреби думата „съвършен“. Какво мислите за това? Това са думи на човек, който не разбира нормалния процес на израстването в живота. Бог спасява хора, които са били покварени от Сатана и имат покварен нрав, а не съвършени хора без недостатъци или такива, които живеят във вакуум. Когато разкрият известна поквара, някои хора си мислят: „Отново се противопоставих на Бог. Вярвам в Бог от много години и още не съм се променил. Бог със сигурност не ме иска вече!“. След това се оставят на безнадеждността и започват да изпитват нежелание да се стремят към истината. Какво мислите за тази нагласа? Те сами са се отказали от истината и смятат, че Бог вече не ги иска. Нима това не е погрешно разбиране на Бог? Подобна негативност е най-лесният начин за Сатана да се възползва от тях. Сатана им се присмива с думите: „Какъв глупак си само! Бог иска да те спаси, а ти още страдаш по този начин! Просто се откажи! Ако се откажеш, Бог ще те отстрани, което е все едно Той да те предаде на мен. Аз ще те измъчвам до смърт!“. Успее ли Сатана, последствията ще са немислими. Следователно, независимо какви трудности или негативност срещне човек, той не бива да се отказва. Трябва да търси истината за намиране на решения и не трябва да чака пасивно. В процеса на израстване в живота и в хода на човешкото спасение хората понякога могат да тръгнат по грешния път, да се отклонят или да имат периоди, в които показват състояние и поведение на незрялост в живота. Могат да имат моменти на слабост и негативност, моменти, в които казват грешните неща, препъват се или преживяват неуспех. Всичко това е нормално в очите на Бог. Той не се настройва против тях. Някои хора смятат, че покварата им е твърде дълбока и никога няма да удовлетворят Бог, затова изпитват печал и презрение към самите себе си. Но точно такива хора с разкайващи се сърца спасява Бог. От друга страна онези, които смятат, че не се нуждаят от Божието спасение, които се мислят за добри хора, на които всичко им е наред, обикновено не са сред спасените от Бог. Какъв е смисълът на това, което ви казвам? Който разбира, нека да каже. (Да боравите правилно със собственото си разкриване на поквара, да се съсредоточите върху практикуването на истината и така ще получите Божието спасение. Ако непрекъснато разбирате погрешно Бог, лесно ще се примирите с безнадеждността.) Трябва да имаш вяра и да си кажеш: „Въпреки че сега съм слаб, въпреки че съм залитал и съм се провалял, ще израсна и някой ден ще разбера истината, ще удовлетворя Бог и ще постигна спасение“. Трябва да имаш тази непоколебимост. Независимо с какви спънки, трудности, провали или грешки се сблъскаш, не бива да си негативен. Трябва да знаеш какъв тип хора спасява Бог. Освен това, ако смяташ, че все още не си пригоден да бъдеш спасен от Бог или има случаи, в които изпадаш в състояние, което Бог ненавижда или не харесва, или имаш моменти на недостойно поведение и Бог не те приема или те отритва, това няма значение. Сега вече знаеш и не е твърде късно. Стига да се покайваш, Бог ще ти даде шанс.

Какво е най-важното нещо, когато вярваш в Бог? (Да разбираш истината и да имаш навлизане в живота.) Точно така, навлизането в живота е най-важното нещо — то е на първо място. Независимо какъв дълг изпълняваш, независимо на каква възраст си, колко време си вярвал в Бог и доколко разбираш истината, навлизането в живота е на първо място. Недей да си мислиш: „Някои хора вярват в Бог от двадесет години, а аз само от пет години. Много по-назад съм от тях. Има ли все още надежда за мен да бъда спасен? Не изоставам ли твърде много?“. Не е голям проблем да вярваш с няколко години закъснение. Ако си човек, който се стреми към истината, все още можеш да настигнеш тези, които вярват в Бог отдавна. Нима в Библията не се казва: „Обаче мнозина, които са първи, ще бъдат последни, а последните — първи“ (Матей 19:30)? Ако човек винаги си намира причини и извинения да не се стреми към истината, тогава дори цял живот да е вярвал, ще е напразно и няма да придобие нищо. В Божия дом има много хора, които вярват в Бог от двадесет или тридесет години, но не изпълняват дълга си на необходимата висота и биват отстранени. Има много хора, които винаги се стремят към слава, придобивки и статус, стават лъжеводачи и антихристи, и биват отстранени. Има много неверници, които упорито отказват да приемат истината и биват отстранени. Това факт ли е? (Да.) Освен това има хора, които могат да говорят за своето свидетелство за преживяване, след като са вярвали само от три до пет години. Тяхното свидетелство и вяра далеч превъзхождат онези, които вярват в Бог от много години. Тези хора са получили Божията благословия. Мнозина пък вярват в Бог от много години, без изобщо да се стремят към истината — те биват отстранени. Това прави един факт ясен на хората: че Бог е праведен и справедлив към всички. Бог не гледа какъв си бил преди, нито сегашния ти духовен ръст. Той гледа дали се стремиш към истината и дали вървиш по пътя на стремежа към истината. Никога не бива да разбираш погрешно Бог и да казваш: „Защо тези, които могат да бъдат спасени от Бог, все още могат да лъжат и да разкриват поквара? Бог би трябвало да спаси тези, които не лъжат“. Това не е ли заблуда? Има ли някой сред поквареното човечество, който да не лъже? Хората, които не лъжат, нуждаят ли се все пак от Божието спасение? Това, което Бог спасява, е поквареното от Сатана човечество. Ако дори не можеш ясно да разбереш този факт, тогава си невеж и глупав. Точно както казва Бог: „Няма праведни хора на земята, защото праведните не са на този свят“. Именно поради това, че човечеството е покварено от Сатана, Бог се въплъщава на земята, за да спаси тези покварени хора. Защо Бог не казва нищо за спасяване на ангели? Защото ангелите са на небето и не са били покварени от Сатана. От самото начало Бог винаги е казвал, че „човечеството, което спасявам, е човечество, което е било покварено от Сатана, човечеството, което е било отнето от ръцете на Сатана, човечеството, което притежава покварения нрав на Сатана, човечеството, което застава срещу Мен, противопоставя Ми се и се бунтува срещу Мен“. Тогава защо хората не се изправят пред този факт? Не разбират ли погрешно Бог? Погрешното разбиране за Бог е най-лесният път към противопоставянето срещу Него и затова трябва незабавно да се преодолее. Ако този проблем не се реши, това е много опасно и би могло лесно да доведе до твоето отхвърляне от Бог. Погрешните разбирания на хората се коренят в техните представи и фантазии. Ако винаги са вкопчени в своите представи и фантазии, тогава най-вероятно ще откажат да приемат истината. Когато разбираш погрешно Бог, ако не търсиш истината с цел намиране на решение, знаете какви са последствията. Бог ти позволява да се препънеш, да се провалиш и да сгрешиш. Бог ще ти даде възможности и време да разбереш истината, да практикуваш истината, постепенно да разбереш Неговите намерения, да правиш всичко в съответствие с Неговите намерения, да се покориш истински на Бог и да постигнеш истината реалност, която Бог изисква от хората да притежават. Кой обаче е човекът, когото Бог ненавижда най-силно? Този, който отказва да приеме истината, въпреки че в сърцето си я познава, а какво остава да я практикува. Вместо това продължава да живее според сатанинска философия и все още се смята за доста добър и покорен на Бог, като същевременно се опитва да подведе останалите и да спечели позиция в Божия дом. Бог ненавижда този тип хора най-много, те са антихристи. Въпреки че всеки има покварен нрав, тези действия имат различна природа. Това не е обичайният покварен нрав, нито нормалното разкриване на поквара. По-скоро ти съзнателно и упорито се противопоставяш на Бог докрай. Знаеш, че Бог съществува, вярваш в Бог и въпреки това умишлено избираш да Му се противопоставяш. Това не е като да имаш представи за Бог, нито е проблем на погрешно разбиране. Вместо това умишлено се противопоставяш на Бог докрай. Може ли Бог да спаси такъв човек? Бог не те спасява. Ти си враг на Бог, следователно си дявол. Може ли Бог все пак да спасява дяволи?

Какво мислите за днешното Ми общение? Разбрахте ли го? (Да, разбираме го.) Ако сте разбрали нещо, значи ще придобиете нещо. Ще придобиете известно навлизане в истината. Ако навлезеш в истината, ще израстеш в живота, но ако не навлезеш в истината, няма да израстеш в живота. Това е също като покълналото семенце, което трябва да се полива, наторява и излага на светлина. Ако не се грижиш внимателно за него, то няма да порасне и в крайна сметка ще изсъхне и умре. Какво имам предвид с това? Че само да се изповядваш словесно и сърцето ти да вярва във въплъщението на Бог не е достатъчно, за да познаваш Бог и да си пригоден да навлезеш в царството Му. Това не е гарантирано. Просто е една първоначална крачка. Все още не си постигнал спасение, не си преобразен и пред теб има дълъг път. В последните дни Бог провъзгласява истината, за да спаси напълно човечеството. Когато тръгнеш по пътя на вярата в Бог, от самото начало вече имаш възможност да бъдеш спасен от Бог. Това е огромна благословия! Не можеш да се откажеш от нея. Спасяването и усъвършенстването на човешката природа от Бог в последните дни е изключително рядка възможност. Човечеството е живяло хиляди поколения, но никой не е имал тази възможност преди. Да бъдеш спасен е огромно нещо. Не трябва да се пропуска такава възможност. Вашето поколение е срещнало въплътения Бог — това е благословия! Тази благословия е невидима за светския свят, но вие сте я виждали и сте ѝ се радвали, и това е Божия благословия. Вероятно за някои хора виденията са все още нещо неясно. Те разбират само някои доктрини, но нямат автентична вяра. Просто усещат, че да вярваш в Бог е нещо добро, а четенето на Божиите слова прояснява сърцата им, така че според тях това е правилният път в живота и сърцата им са силни. Твърдо решени са да не следват пътя на унищожението на невярващите, нито пътя на религиозните хора, които се противопоставят на Бог. Твърдо решени са единствено да следват Бог, да се стремят към истината, да стигнат до чистота, да постигнат спасение и само да вървят по пътя на следването на Бог. Хубаво е хората да имат такава непоколебимост, а това означава, че има надежда. Следването на Бог идва със закрилата на Бог. Поне сега, в този живот, те ще са щастливи. Няма повече да им навредят Сатана, обществото или човечеството, и ще живеят пълноценно и автентично под Божието господство. Това е благородно нещо и щастие, което може да се изпита в настоящия живот. А какво да кажем за следващия живот? Бог е дал обещание. Освен че ти дава спасение и ти предоставя истина и живот, Той обещава да ти даде и стократно много в настоящия живот, както и да ти даде вечен живот в следващия живот. Следователно не подценявай този въпрос. Цената, която плащаш, и страданието, което понасяш, за да придобиеш истината и да получиш спасение, са временни. В бъдещето, когато хората разбират истината и я притежават, ще се радват на щастие, радост и благословия, които могат да са неописуеми. По-точно казано, само когато разбереш и придобиеш истината, ще си пригоден да получиш Божието обещание. Бог свободно ти предоставя цялата истина и ресурс за живот. Вярно е, че Бог може да те спаси, но дали в края на краищата ще стигнеш до живота и истината зависи от това дали ще избереш пътя на стремежа към истината. Решението за този избор в твоите собствени ръце ли е? (Да.) С други думи, дали ще стигнеш до живота и истината, дали ще си пригоден да получиш Божието обещание и дали можеш да получиш благословия — това благословение за „стократно много в настоящия живот и вечен живот в следващия“ е възможност, която се намира в твоите ръце. Никой друг не може да ти повлияе, да ти помогне или да те ограничи. Ти имаш това право, Бог вече ти го е дал. Зависи от това дали накрая ще избереш да вървиш по пътя на стремежа към истината. Това е най-същественият въпрос.

9 ноември 2016 г.