В момента всички вие изпълнявате дълга си доста енергично и сте способни да се справите с малко страдание. И така, щом стане въпрос за навлизане в живота, имате ли път напред? Придобивате ли ново просветление, виждате ли нова светлина? Навлизането в живота е от критично значение за онези, които вярват в Бог, каквото е и изпълнението на дълга им. Но да сте способни да изпълнявате добре дълга си, да отговаряте на приемлив стандарт, да изпълнявате дълга си предано — какъв е пътят да постигнете това? (Да се стремим към истината.) Точно така, трябва да се стремите към истината. Какъв е начинът да се стремите към истината? Трябва да четете повече от Божиите слова. Само Божиите слова са истината. Трябва да прилагате Божиите слова на практика и да ги преживявате по-често, за да придобиете истината и едва тогава можете да разберете истината. Тогава за да разберете истината, не трябва ли да се потрудите върху Божиите слова? Някои хора казват: „През тези години съм вярвал в Бог, чел съм немалко Божии слова и наистина разбирам част от истината, но когато ми се случи нещо необичайно, не мога да намеря пътя и не знам как да практикувам истината. Как може да не използвам нещата, които разбирам и за които говоря? В този момент разбирам, че всичко, което знам, са думи и доктрини и не знам как да практикувам истината, когато ми се случи нещо. Толкова съм беден и жалък“. Някои хора обикновено бълват неспирен поток от думи, когато влизат в общение, и дори са способни да рецитират някои от Божиите слова наизуст, затова смятат, че разбират истината, че са духовни и че имат малко от истината реалност. Но когато един ден се случи нещо, което не е съгласно желанията им, те ще започнат да имат представи за Бог. Понякога може дори да се оплакват от Него. Поквареният им нрав ще бъде разкрит и независимо как се молят, те няма да могат да разрешават проблемите си. Когато другите хора разговарят за истината с тях, те казват: „Разбирам тази доктрина по-добре от теб. Що се отнася до разбирането на истината, разбирам повече от теб. Що се отнася до проповядването на доктрината, знам как да говоря по-добре от теб. Що се отнася до слушането на проповеди, слушал съм повече от теб. Що се отнася до полагането на усилия, положил съм повече усилия от теб. Що се отнася до вярата в Бог, вярвал съм по-дълго от теб. Не се опитвай да ме поучаваш, аз разбирам всичко“. Те мислят, че разбират всичко, но когато се намесят амбициите и желанията им и са под контрола на покварения си нрав, не знаят какво да правят. Духовните доктрини, които обикновено бълват, са неспособни да разрешат трудностите им. Духовният им ръст всъщност голям ли е или малък? Те мислят, че разбират истината, тогава защо не могат да преодолеят настоящите си трудности? Какво се случва тук? Не се ли сблъсквате често с такива проблеми? Това е често срещана трудност, с която се сблъскват вярващите, що се отнася до навлизането в живота, и е най-голямата човешка трудност. Преди нещо да ти се случи, може да мислиш, че вече си вярвал в Бог известно време, имаш определен духовен ръст и основа и когато нещо се случва на другите хора, ти можеш малко да ги прозреш. Дори си в състояние да страдаш доста, докато изпълняваш дълга си, можеш да плащаш голяма цена и да преодоляваш много от твоите собствени трудности, като физическа болест, недъзи и недостатъци. Но най-трудни за преодоляване са различните видове покварен нрав, които хората често разкриват. „Покварен нрав“ е термин, с който хората са запознати, но не всеки е наясно какво точно е покварен нрав, какви разкривания съставляват покварения нрав и кои мисли и действия са продуктите на покварения нрав. Ако хората не разбират или не проумяват какво е покварен нрав или кои действия са разкривания на покварения нрав, тогава може ли някой да не смята, че дори ако живее според покварен нрав, той практикува истината, стига да не греши? Изпадате ли в такова състояние? (Изпадаме.) Ако изобщо не разбираш или не проумяваш какво е покварен нрав, тогава можеш ли да познаеш себе си? Можеш ли да проумееш собствената си покварена природа? Със сигурност не. Ако не знаеш какво е покварен нрав, тогава можеш ли да знаеш как да действаш, за да приложиш истината на практика, кои действия са правилни и кои са грешни? Със сигурност не. Затова хората, които не познават себе си, няма да имат навлизане в живота.

Пътят за навлизане в живота засяга много състояния. Вие всички вероятно знаете тази дума, „състояние“, но за какво се отнася тя? Как я разбирате? (Състояние са гледните точки и мисли, които се изливат от човек, когато му се случи нещо. То може да повлияе речта, поведението и избора му и да упражнява контрол върху тях. Всички тези неща са състояние.) Това е близко. Кой още иска да каже нещо? (Състояние означава, че човек живее в негативно и доста ненормално състояние, защото е надмогнат от някакъв вид покварен нрав в определен период от време или по определен въпрос — например, когато е сурово кастрен или когато се сблъсква с трудности.) (Напоследък, когато постигнах някои резултати, докато изпълнявах дълга си, бях в състояние на самодоволство и удовлетворение. Мислех, че съм се променил, че имам истината реалност и че със сигурност ще бъда одобрен от Бог. Всъщност според Божиите изисквания все още бях далеч от това. Едва сега разбирам, че това е вид арогантно, самонадеяно състояние.) Състоянията, които обсъдихте, са все негативни, но има ли правилни, положителни състояния? (Да. Например, когато искам да удовлетворя Бог с всички сили, съм способен да се опълча на плътта си и да практикувам истината: това състояние е положително.) Дотук вие описахте само някои състояния, без всъщност да дефинирате какво е състояние. Затова сега нека обобщим какво всъщност е състояние, въз основа на това, което всички казахте. Какво наистина означава „състояние“? Това е вид гледна точка, която хората имат, или положение, в което хората се намират, когато нещо им се случи, както и мислите, настроенията и позициите, които предизвиква това положение. Например, когато те кастрят, докато изпълняваш дълга си, ти ще се чувстваш нещастен и ще бъдеш в негативно състояние. В този момент гледните точки и отношението, което разкриваш, както и позициите ти — това са някои от подробностите, които се отнасят към състоянието ти. Не засяга ли това нещата, които обикновено изпитвате? (Засяга ги.) Това е свързано с живота на хората. То е нещо, в което всеки може да се припознае — нещо, което може да изпита, да преживее и да докосне всеки ден в ежедневието си. Затова какво мислите: когато е в негативно състояние, какви неща се изливат от човека? (Неразбиране, увъртане, самоосъжданеи пълно предаване след всяка спънка. Когато положението е сериозно, човек може дори да избяга изцяло от отговорностите си.) Когато положението е сериозно и хората искат да избягат от отговорностите си, това отношение ли е или позиция? Или е нещо друго? (Това е вид положение и настроение.) Това е по-скоро положение и настроение. В този момент какво е отношението на човек, докато изпълнява дълга си? (Човек е негативен и нехаен, няма мотивация и работи механично.) Това засяга истинското състояние на нещата. Да кажете, че някой „няма мотивация“ е безсмислена фраза. Трябва да говорите за истинското положение. Когато хората изпълняват дълга си без мотивация, какво мислят в сърцата си? Какъв покварен нрав разкриват тогава? (Те са нехайни в дълга си, изпълняват нещата равнодушно.) Това не е нрав, а определение, което се отнася към теб, след като действаш. Това е начин на действие. Колкото до това кое те е накарало да си нехаен, не е ли необходимо да се поровиш по-дълбоко? Като се разровиш достатъчно дълбоко, ще разкриеш покварения си нрав. Да си нехаен, е разкриване на покварен нрав. Начинът, по който мислиш в сърцето си, може да доведе до това да си нехаен, когато изпълняваш дълга си и да си по-малко енергичен отпреди. Тази твоя мисъл е покварен нрав, а онова, което е довело до тази мисъл, е твоята природа. Някои хора се сблъскват с кастрене, докато изпълняват дълга си, и казват: „С моите ограничени способности колко мога да направя наистина? Не разбирам много, затова ако искам да изпълня тази работа добре, няма ли да се наложи да уча в движение? Това лесно ли ще е за мен? Бог просто не разбира хората. Няма ли това да е отвъд моите способности? Нека някой, който разбира повече от мен, да го направи. Аз мога да го направя само така — не мога повече от това“. Хората редовно казват и мислят такива неща, нали? (Да.) Всеки може да го признае. Никой не е идеален и никой не е ангел. Хората не живеят във вакуум. Всеки има тези мисли и разкривания на поквара. Всеки е способен да разкрие тези неща и да живее често в тези състояния и не по своя воля. Човек не може да не мисли така. Преди нещо да им се случи, хората имат доста нормално състояние, но нещата са различни, когато им се случи нещо — едно негативно състояние естествено се разкрива много лесно, без препятствия или ограничения и без подбуждане или разпалване от другите. Докато нещата, с които се сблъскват, не са съгласно собствената им воля, този покварен нрав се разкрива по всяко време и на всяко място. Защо може да бъде разкрит по всяко време и на всяко място? Това доказва, че хората имат в себе си този вид покварен нрав и покварена природа. Поквареният нрав на хората не им е наложен от другите, нито е вменен от другите, още по-малко е преподаден, предизвикан или поощряван от другите. Вместо това самите хора го притежават. Ако хората не преодолеят този покварен нрав, те не могат да живеят в правилни, положителни състояния. Защо поквареният нрав се разкрива често? Всъщност вие всички вече сте наясно, че тези състояния са грешни и ненормални, че те трябва да бъдат променени. До момента още не сте се отървали от покварения нрав и не сте се отказали от неправилните мисли и гледни точки, и в състоянията ви още няма значителна промяна. След десет или двайсет години все още не сте се променили изобщо и сте в същото състояние като преди, когато разкривате поквара без значимо намаляване — тогава какъв е проблемът? Какво доказва това? След всички тези години при повечето от вас няма никакъв растеж. Вие просто разбирате малко думи и доктрини, но не можете да приложите истината на практика и сте неспособни да дадете свидетелство за преживяване. Това е така, защото през всички тези години вие не сте се стремили към истината и поквареният ви нрав не се е променил значително. Това доказва, че житейският ви опит е твърде повърхностен и няма дълбочина. Може да се каже със сигурност, че настоящият ви духовен ръст е твърде малък и не притежавате никаква истина реалност. Способни ли сте да приемете това, което току-що казах? Онези, които имат малко практически опит, трябва да могат да разберат словата Ми, но онези, които не разбират истината и още не знаят какво е навлизане в живота, може да не разберат значението на тези слова. Защо ви попитах какво е състояние? Ако не разбирате какво е състояние, тогава няма изобщо да разберете какво казвам. Просто ще слушате думите, ще се отнасяте с тях сякаш са правилни. Ако имате такова отношение, това доказва, че нямате опит и че не разбирате Божиите слова. Ако хората искат да навлязат в истината реалност, да имат истинско навлизане в живота, те трябва да разбират немалко състояния. Те трябва да разбират и да се справят със собствените си проблеми и да знаят в какво състояние са в реалния живот, дали това състояние е правилно или грешно, какъв вид покварен нрав разкриват, когато са в грешно състояние, и каква е същността на този покварен нрав — трябва да проумяват всички тези неща. Ако не проумяваш или не схващаш тези неща, тогава, от една страна, ти не знаеш откъде да започнеш да търсиш познание за своя собствен покварен нрав, да позволиш на себе си да се промениш. От друга страна, ти не знаеш откъде да започнеш да ядеш и пиеш Божиите слова или да навлезеш в истината. Често ли изпадате в следната ситуация? След като сте Ме слушали да говоря за нещо, да познавате само това нещо, но не и за какво състояние се отнася и да не сте способни да го приложите към себе си? (Изпадаме.) Това показва, че преживяването ви все още не е достигнало дотам. Ако това, за което говоря, се отнася за вас и е тясно свързано с вашия живот — например, като говоря за нещата, с които хората влизат в досег всеки ден, докато изпълняват дълга си, или за покварения нрав, който хората разкриват, докато изпълняват дълга си, или за нещата, които се отнасят до намеренията на хората, надменния нрав, нехайството им или отношението им, докато изпълняват дълга си — след като го изслушате, може да сте способни да го приложите към себе си. Ако говоря по-задълбочено за това, има неща, които може и да не сте способни да приложите към себе си. Случва ли се така понякога? (Случва се.) Що се отнася до нещата, които не можете да приложите към себе си, слушате ли ги сякаш слушате доктрини, като просто ги оставяте да минат покрай вас? Тогава как трябва да разбирате онези неща, които може да приложите към себе си? (Да се самоанализираме и да опознаем себе си, да търсим истината, за да преодолеем собствената си поквара.) Това е правилният начин за преживяване.

Да се каже, че самоанализирането на собствения ви покварен нрав и опознаването му е важно, е общо твърдение. Как всъщност трябва да се самоанализирате и да опознаете себе си? За това има път: Когато ти се случи нещо, трябва да разгледаш гледната точка и отношението си, мислите, които имаш и от каква позиция гледаш, действаш и се отнасяш с този проблем. По тези стъпки може да се самоанализирате и да опознаете собствения си покварен нрав. Каква е целта на този вид анализ и самопознание? Целта е да разберете собственото си покварено състояние по-добре и след това да търсите истината, за да разрешите проблемите си и да постигнете промяна в нрава. Е, на коя степен се намирате всички вие в момента? Доколко и в каква дълбочина познавате себе си? Доколко разбирате в какво състояние сте в различните моменти или когато ви се случват различни неща? Полагали ли сте някакви усилия, написали ли сте си домашната работа в това отношение? Преживели ли сте някакво навлизане? (Когато ми се случат по-очевидни неща или големи събития, може да доловя някои от моите разкривания, но лесно пропускам по-малките проблеми. Понякога не осъзнавам, че живея в грешното състояние.) Когато не осъзнаваш това, в какво състояние си? В какви ситуации няма да го осъзнаваш? (Когато изпълнявам дълга си сякаш просто върша нещо, без да полагам усилия за истината в Божиите слова, затова дори някакъв покварен нрав да се разкрие, не бих го разбрал.) Да се отнасяш към дълга си просто като към изпълнение на нещо, като вид работа, задача или отговорност, и да го изпълняваш безчувствено, без да го свързваш с навлизането в живота, е много разпространено състояние. То е да се отнасяш с дълга си просто като към нещо, което трябва да се свърши, вместо като към път или метод за навлизане в живота. Сякаш ходиш на работа: някои хора се отнасят към работата си като към кариера, вплитат я в живота си и я съчетават с интересите и хобитата си, както и с житейските си идеали и цели. В същото време други се отнасят към ходенето на работа като вид отговорност — те не могат да не отидат на работа. Те се появяват точно навреме всеки ден, за да печелят пари и да издържат семействата си, но нямат житейски цели или идеали. Не са ли в момента повечето от вас в това състояние? Вашият дълг е откъснат от Божиите слова или от истината. Дори ако разпознавате своите собствени грешки, не постигате никаква реална трансформация. Връщате се назад, за да мислите върху въпросите на навлизането в живота само когато в сърцето ви има малко вина. През останалото време обикновено просто правите, каквото искате. Справяш се малко по-добре, когато си доволен или в много добро настроение, но ако един ден се случи нещо, което е против волята ти, или си сънувал кошмар, заради който си в лошо настроение, това може да засегне умственото ти състояние дни наред, както и резултатите от дълга ти. Въпреки това в сърцето си ти не осъзнаваш това. Объркан си и за тези десет дни или дори две седмици задържаш нещата, просто си нехаен, за да се справиш някак. Когато някой живее в такова състояние, навлизането му в живота не е ли в застой? Ако навлизането в живота е в застой, могат ли човешките действия и дългът, който хората изпълняват, да удовлетворят Бог? (Не.) Защо не? Човешките действия и дълг в този случай нямат нищо общо с истината и не са равносилни на свидетелство за Бог, затова изпълняването на дълга по този начин, не може да удовлетвори Бог. Възможно е да не правиш никакви грешки в дълга си за известно време, затова мислиш, че изпълняването му по този начин е напълно приемливо. Докато винаги оставаш зает с дълга си, без да изоставяш работата и без да мислиш за други неща, усещаш, че този начин на изпълнение на дълга ти е добър. Не е ли този вид отношение пример за нехайство? Ако си удовлетворен просто от действията, ако си откъснат от истините принципи, тогава можеш ли да постигнеш резултати в изпълнението на дълга си? Когато Божието дело приключи, как ще дадеш обяснение пред Бог? Ако не поемеш отговорност, докато изпълняваш дълга си, и не търсиш истината и не се справяш с нещата според принципите, това изпълнение на дълга ти на приемливо ниво ли е? Ще спечели ли Божието одобрение? Ако внезапно се сблъскаш с изпитание или си кастрен и после осъзнаеш, че присъдата и наказанието са дошли, защото си оскърбил Божия нрав, и това те събуди рязко от съня ти и те накара най-накрая да се стегнеш за няколко дни, това нормално състояние за навлизането в живота ли е? (Не.) Привидната промяна в теб, след като си кастрен, е като болката след удара на камшика. Имаш малко познание за себе си. Отвън може да изглежда сякаш сте пораснали малко и че сте се поучили от кастренето, съденето и наказанието. Но субективно погледнато, ако хората не осъзнават или не схващат изобщо собствения си покварен нрав и различните си покварени състояния и ако никога не са изследвали внимателно тези неща и никога не са разрешавали тези проблеми, могат ли да постигнат нормално състояние за навлизане в живота? Могат ли да навлязат в истината реалност? Не мисля, че за тях е лесно да постигнат това. Някои хора казват: „Аз мога да схвана принципите при изпълнението на дълга ми. Не е ли това разбиране на истината и навлизане в истината реалност?“. Спазването на правилата е лесно, а външните действия са лесни за следване, но те не са равнозначни на практикуване на истината, нито са равнозначни на справяне с нещата според принципите. Например, да кажем, че трябва да ставаш в пет сутринта всяка сутрин и да си лягаш в десет вечерта. Ще можеш ли да следваш този принцип в ежедневието си? (Не.) Един график от пет до десет е доста добър. Той следва естествения човешки ритъм и е добър за тялото, но защо на хората им е трудно да го приемат? Тук има проблем. Не че хората не разбират тези съображения или не са наясно с този общоизвестен факт — те го знаят твърде добре, тогава защо не могат да го приемат? Защо хората не желаят да се придържат към този график, не желаят да живеят според този метод и режим? Тук са въвлечени физическите интереси на хората. Не е ли нежеланието да се става рано същото като желанието да се спи повече, като желанието да се следват собствените физически предпочитания и усещания? Ранното ставане е в противоречие с физическото удобство на хората, затова те не желаят да го правят и се чувстват нещастни от него. Тогава могат ли хората да приемат факта, че „ранното ставане е добро за тялото ти“? Не могат. Хората не могат да се откажат дори малко от своя интерес и все пак трябва да дисциплинират телата си, да се молят и да работят върху мислите си. Трябва също да се влияят от околната си среда: те стават само когато видят, че другите са станали и се смущават от желанието си да спят. Чувстват се принудени да стават всеки ден и са особено нещастни от това. Какво води до тези мисли и състояния? Хората жадуват за физически удобства, те искат да действат според желанията си и таят лениви и себеугодни мисли. Първо, те не взимат под внимание естествения ритъм на тялото си, и второ, не взимат под внимание дълга, който изпълняват. Вместо това първо се съсредоточават върху удовлетворяването на физическите си интереси. В крайна сметка, има нещо в покварения нрав на хората, което ги кара винаги да искат да угаждат на плътта и да не бъдат ограничавани. Ако ги кастрят, се опитват да се обясняват, винаги се защитават, което е малко неразумно. Ранното ставане е нещо малко, което не засяга човешките придобивки или загуби — щом преодолееш желанието си за повече сън, можеш да го постигнеш, но за хората е много трудно да се откажат от дребната физическа полза да почиват малко повече. Когато желанието ти за повече сън окаже влияние върху работата ти, осъзнаваш, че това не е съгласно истините принципи. Ти не само, че не се самоанализираш, ти дори се оплакваш в сърцето си и си нещастен, винаги мислиш: „Защо никога не мога да си угодя малко или да направя това, което искам за малко?“. Някои хора често мислят така. Тогава как трябва да се преодолее това състояние? Трябва да се молиш, да си способен да преодолееш физическите си затруднения, да се стремиш да съзрееш, да спреш да жадуваш удобството, да можеш да страдаш, да си предан в дълга си, да не правиш каквото искаш и да се научиш да се въздържаш. Лесно ли е да се въздържаш? (Не.) Защо не? (Защото хората не желаят да бъдат въздържани, те не искат да бъдат управлявани и искат да си угаждат.) Хората, които не могат да разберат самовъздържанието, които са неспособни да се въздържат, които имат лошо самовъздържане и които винаги действат безразсъдно и угаждат на фантазиите си, имат незряла човешка природа, без значение от възрастта им. Когато този дребен въпрос засегне интересите на хората, се разкрива техният покварен нрав. Щом това се случи, те трябва да търсят истината, за да го преодолеят. Трябва да започнат да се опознават и да разбират истината, за да разрешат проблема с покварата си. Когато хората са пречистени от покварения си нрав, те несъзнателно навлизат в истината реалност, животът им расте и съзрява и животът нрав им се променя.

Току-що дадох прост пример за това как нещо толкова дребно като дневния режим може да разкрие покварения нрав на човека и какво наистина минава през ума му. Всичко това сега е разкрито. С разкриването на този покварен нрав ти си открил, че наистина си тежко покварен от Сатана. Макар че си вярвал в Бог от години и разбираш малко доктрината, още не си се отървал от покварения си нрав. Независимо какъв дълг изпълняваш, не можеш да го правиш на приемливо ниво. Независимо с какви въпроси се занимаваш, не можеш да го правиш според принципите. Все още не си човек, който истински се покорява на Бог. Тогава, въз основа на сегашните състояния на хората, дали те наистина са били спасени ли от Бог? Още не, защото все още не са се отървали напълно от покварения си нрав, тяхното практикуване на истината е още твърде ограничено и са далеч от това истински да се покорят на Бог. Някои хора дори са способни да следват Сатана или човека. Тези факти са достатъчни да докажат, че духовният ръст на хората не е достигнал истински точката, в която са били спасени. Всеки трябва да определи себе си въз основа на истинското си състояние и да установи какъв вид човек е. Като анализират своя покварен нрав, някои хора започват да познават различните си вътрешни състояния, както и мислите, гледните точки и отношение, които възникват, докато им се случват различни неща. Някои хора виждат, че са надменни и самонадеяни, че обичат да се изтъкват, да се поставят на пиедестал и да гледат другите отвисоко. Някои хора виждат, че са нечестни и коварни, като прилагат всякакви видове подлости, и че са злобни. Други виждат, че поставят печалбата на първо място, че обичат да се възползват от другите и че са егоистични и достойни за презрение. Някои хора се самоанализират известно време и осъзнават, че са лицемери. Други са свикнали да мислят, че са талантливи, че имат заложби и че владеят добре професията си, но след като поразсъждават малко, осъзнават, че нямат и едно компенсиращо качество. Те са без таланти и нещо повече, те са глупави и безпринципни в действията си. Някои хора разсъждават малко и осъзнават, че са незначителни и дребнави. За други е неприемливо да кажат нещо, което засяга интересите им, и не знаят нищо за търпимостта. Ще помогне ли за навлизането ви в живота да придобиете подобно знание от самоанализиране? (Ще помогне.) Как ще помогне? (Може да ни помогне да имаме сърце, което търси истината. Ако не опознаем тези проблеми, тогава няма да знаем, че често разкриваме покварен нрав, още по-малко ще сме способни да търсим истината, за да разрешаваме проблемите си.) (Ако не знаем тези неща, тогава няма да знаем, че сме в жалка ситуация. След като ги опознаем, ще искаме да търсим истината, за да разрешим проблемите си. Ще сме готови да се отърсим от възпиранията на покварения си нрав и ще искаме да търсим истината, за да се държим според Божиите слова.) Представете си човек, който мисли, че е доста велик, че има силно чувство за справедливост, че е много великодушен, талантлив, търпим, мил, честен и особено посветен на другите и че собственият му покварен нрав има същите малки недостатъци като обикновените хора — надменност, самоправедност, омраза и завист, но той също мисли, че с изключение на тези малки недостатъци е идеален, както и по-почтен, по-благороден и по-любящ от другите. Ако някой е винаги в това състояние, мислите ли, че може да дойде пред Бог и да се покае истински? (Не.) При какви обстоятелства човек може наистина да дойде пред Бог да опознае себе си, истински да се простре пред Него и да каже: „О, Боже, аз съм дълбоко покварен от Сатана. Не желая да се откажа от нищо, свързано със собствените ми интереси. Аз съм егоистичен и достоен за презрение, без нито едно компенсиращо качество. Желая искрено да се покая и да изживея подобие на истински човек — искам Бог да ме спаси“? Когато човек има волята да се покае истински, това е добре. Тогава за него е лесно да навлезе в правия път на вярата в Бог и да постигне спасение.

Да кажем, че някой рисува картина — мисли, че е идеална и е доволен, докато един ден някой казва, че картината има много недостатъци. Преди още този човек да стигне до подробностите, първият вече усеща, че това представлява нападение срещу него. Чувства се разстроен и незабавно отговаря с: „Казваш, че не рисувам добре ли? Ти рисуваш по-зле от мен и в работите ти има повече проблеми! Никой дори не иска да ги гледа!“. Защо е способен да каже такова нещо? В какво състояние е, че да може да каже такова нещо? Защо нещо толкова малко може да го ядоса и разстрои до такава степен и да предизвика толкова отмъстителна, агресивна нагласа? Какво е довело до това? (Той мисли, че картината му е идеална и се обижда, ако някой му каже, че има недостатъци.) Става дума за това, че не можеш да засегнеш идеалния му имидж. Ако той мисли, че нещо е добро, най-добре не посочвай никакви недостатъци, нито пък изразявай съмнения. Трябва да кажеш: „Твоята картина е наистина добра. Може да се нарече шедьовър. Не мисля, че даже уменията на великите майстори са по-добри от твоите. Ако изложиш тази картина, тя със сигурност ще разтърси бранша и ще бъде ценно притежание за бъдещите поколения!“. Тогава той ще е доволен. Удоволствието и яростта идват от един и същи човек, тогава как става така, че той има две различни проявления? Кое от двете е поквареният му нрав? (И двете.) Кой вид покварен нрав е по-сериозен? (Вторият.) Вторият разкрива неговото лицемерие, невежество и глупост. Когато някой каже, че рисуваш зле, защо си нещастен дотолкова, че да развиеш омразно, агресивно и отмъстително мислене? Защо си толкова доволен, когато някой навърже няколко добри думи за теб? Защо си толкова изключително самодоволен? Не са ли такива хора абсолютно безсрамни? Те не познават срам, те са едновременно глупави и жалки. Макар че тези думи не звучат много мило, случаят е точно такъв. Откъде идва човешкото невежество, глупост и грозно поведение? Идват от покварения човешки нрав. Ако някой има такова отношение, когато подобни неща се случват, това, което разкрива, не са разумът и съвестта, които човек с нормална човешка природа трябва да притежава, нито са онова, което някой с нормална човешка природа трябва да изживява. Тогава как трябва да се отнасяме към подобни неща? Някои хора казват: „Аз имам начин. Когато някой ме хвали, че съм добър, мълча. Когато някой казва, че съм лош, също мълча. Отнасям се към всичко студено. Не се въвличам в нещо правилно или грешно, нито в разкриване на покварен нрав. Не е ли това страхотно?“. Каква е тази гледна точка? Означава ли това, че тези хора нямат покварен нрав? Независимо колко добър е в преструвките човек, дори ако може да го прави за известно време, не е лесно да го прави цял живот. Колкото и добър да си в преструвките или колкото и плътно да прикриваш нещата, не можеш да маскираш или да прикриеш собствения си покварен нрав. Може и да си способен да заблудиш хората за това, което е в сърцето ти, но не можеш да заблудиш Бог, нито можеш да заблудиш себе си. Без значение дали ще бъде разкрито или не, накрая това, което човек мисли, и това, което изниква в ума му, независимо дали е дълбоко или не, очевидно или не, представлява неговият покварен нрав. Тогава този покварен нрав не се ли разкрива естествено навсякъде и по всяко време? Някои хора мислят, че понякога, когато не са внимателни, може да оставят да им се изплъзне някоя забележка, разкриваща съкровените им мисли, и съжаляват за това. Мислят си: „Следващият път няма да кажа нищо. Онзи, който говори много, греши много. Ако не казвам нищо, поквареният ми нрав няма да бъде разкрит, нали?“. В крайна сметка обаче, когато действат, поквареният им нрав се разкрива отново и те отново разобличават намеренията си, което може да стане навсякъде и по всяко време, и е невъзможно да се предпазиш от това. И така, ако твоят покварен нрав не се преодолее, е нормално за него да се разкрива периодично. Има само един начин да го преодолееш и той е да търсиш истината и да полагаш усилия, докато наистина не разбереш истината и не си способен да прозреш същността на покварения си нрав. Тогава ще можеш да намразиш Сатана и плътта си и по този начин за теб ще е лесно да практикуваш истината. Когато си способен да практикуваш истината, това, което разкриваш, няма да е покварен нрав, а по-скоро разкриване на съвест, разум и нормална човешка природа. Затова само като търсиш истината, можеш да разрешиш проблема с покварения нрав. Да разчиташ на самоконтрол, ограничения и самодисциплина не е добър метод и с него изобщо не може да се преодолее покварения нрав.

Как тогава преодолявате покварения нрав? Първо, трябва да осъзнаете и да разнищите произхода на покварения нрав, после да намерите съответен метод за практикуване. Вижте примера, който ви дадох току-що. Този човек смята, че картината му е идеална, но накрая някой, който разбира от рисуване, казва, че тя има много недостатъци, затова човекът не е щастлив и усеща, че самочувствието му е наранено. Какво може да се направи, когато самочувствието ви е наранено и когато поквареният ви нрав се разкрие? Другите хора излагат различни идеи и гледни точки, но какво може да се направи, когато не можете да ги приемете? Някои хора са неспособни да се справят правилно с това. Когато нещо им се случи, те първо го анализират: „Какво има предвид с това? Към мен ли е насочено? Дали е защото вчера го погледнах лошо, затова днес иска да ми отмъсти? Ако е насочено към мен, тогава няма да го оставя така: око за око, зъб за зъб. Ако той не е мил с мен и аз няма да съм справедлив с него. Трябва да си отмъстя!“. Какъв вид разкриване е това? Все още е разкриване на покварен нрав. На практика този вид разкриване на покварен нрав показва нагласа и намерение за отмъщение. Какъв е характерът на този начин на действие по същността си? Не е ли злобен? В него се съдържа злобна природа. Биха ли отмъщавали хората, ако нямаха злобна природа? Не биха помислили за това. Само когато мислят за отмъщение, от тях се излива този език: „Казваш, че не рисувам добре? Ти рисуваш по-зле от мен и в работите ти има повече проблеми! Никой дори не иска да ги гледа!“. Какъв е характерът на тази реч? Тя е вид нападение. Какво мислите за подобен начин на действие? Нападението и отмъщението положителни ли са или са негативни? Похвални ли са или принизяващи? Ясно е, че са негативни и пренебрежителни. Нападението и отмъщението са един вид действия и разкриване, който идва от злобна сатанинска природа. Те са също и вид покварен нрав. Хората мислят така: „Каквото повикало, такова се обадило“. „Ако не зачиташ достойнството ми, защо аз да зачитам твоето?“. Какво мислене е това? Не е ли отмъстително мислене? От гледна точка на обикновения човек не е ли това обоснована перспектива? Не е ли издържана? „Няма да нападна освен ако не ме нападнат. Ако ме нападнат, със сигурност ще отговоря“ и „С твоите камъни по твоята глава“ — невярващите често казват такива неща. Сред тях това са все основания, които са издържани и напълно се придържат към човешките представи. И все пак, как трябва да възприемат тези думи хората, които вярват в Бог и се стремят към истината? Правилни ли са такива идеи? (Не.) Защо не са правилни? Как трябва да бъдат различавани? Откъде произлизат тези неща? (От Сатана.) Те произлизат от Сатана, в това няма съмнение. От кой нрав на Сатана идват? Идват от злобната природа на Сатана. Те съдържат злъч и съдържат истинското лице на Сатана в цялата му злоба и уродливост. Съдържат този вид природа същност. Какъв е характерът на тези гледни точки, мисли, разкрития, реч и дори действия, които съдържат такъв вид природа същност? Без никакво съмнение това е поквареният човешки нрав — това е нравът на Сатана. Тези сатанински неща съгласно Божиите слова ли са? Съгласно истината ли са? Имат ли основа в Божиите слова? (Не.) Това ли са действията, които последователите на Бог трябва да вършат, и мислите и възгледите, които трябва да притежават? Тези мисли и начини на действие съгласно истината ли са? (Не.) Като виждаме, че тези неща не са съгласно истината, те съгласно съвестта и разума на нормалната човешка природа ли са? (Не.) Сега може да видите ясно, че тези неща не са съгласно истината или нормалната човешка природа. Мислехте ли преди, че тези начини на действие и мисли са подходящи, прилични и основателни? (Да.) Тези сатанински мисли и теории имат доминираща позиция в сърцата на хората, насочват мислите им, гледните им точки, поведение и начини на действие, както и различни техни състояния. Тогава могат ли хората да разберат истината? Категорично не. Напротив, хората не практикуват ли и не се ли придържат към нещата, които мислят за правилни, сякаш са истината? Ако тези неща са истината, тогава защо придържането към тях не разрешава практическите ти проблеми? Защо придържането към тях не създава истинска промяна в теб, макар че вярваш в Бог от години? Защо не си способен да използваш Божиите слова, за да различаваш тези философии, които идват от Сатана? Все още ли се придържаш към тези сатанински философии, сякаш са истината? Ако наистина имаш прозрение, тогава не си ли открил коренът на проблемите? Защото това, към което си се придържал, никога не е било истината, а по-скоро сатанински заблуди и философии — тук се корени проблемът. Вие всички трябва да следвате този път, за да изследвате и да проучвате внимателно себе си, да помислите кои неща във вас имат основания, които са съгласно здравия разум и светската мъдрост, които смятате, че може да представите — неправилните мисли, гледни точки, начини на действия и основи, към които вече сте се отнасяли в сърцата си сякаш са истината и за които не смятате, че са покварен нрав. Продължавайте да ровите за тези неща, има още много. Ако изровите всички тези покварени и негативни неща, ако ги разнищите, докато не получите прозрение и не сте способни да се откажете от тях, тогава поквареният ви нрав лесно ще бъде преодолян и ще можете да бъдете пречистени.

Да се върнем към примера отпреди. Когато художникът чува чуждите оценки за работата си — и негативните, и приятните, какъв отговор е правилен, с поведение и изразяване, които имат едновременно човешка природа и рационалност? Току-що казах, че всички онези мисли в хората, независимо дали смятат, че са прави или грешат, идват от Сатана, от техния покварен нрав. Те са неправилни и не са истината. Колкото и правилно да мислиш или колкото и много да смяташ, че другите одобряват мислите ти, те не идват от истината. Те не са разкрития или изживяване на истината реалност и не са съгласно Божиите намерения. Тогава как всъщност трябва да се отнасяш към този въпрос с рационалност и човешка природа? Първо, не изпитвай самодоволни чувства от похвалните думи, които ти казват другите. Това е един вид състояние. В допълнение, не се отнасяй с неприязън или ненавист към лошите неща, които другите казват за теб, още по-малко имай злобна или отмъстителна нагласа. Независимо дали те хвалят или не, или казват лоши неща за теб, трябва да имаш правилно отношение в сърцето си. Какво отношение? Първо, трябва да запазиш спокойствие, а после да му кажеш: „Рисуването е просто любителско занимание за мен. Знам какво е нивото ми. Без значение какво ми казваш, мога да се отнасям правилно с теб. Нека не обсъждаме рисуването. Това не ме интересува. Интересува ме можеш ли да ми кажеш дали имам разкриване на покварен нрав, което още не съм осъзнал и с което не съм наясно. Нека да разговаряме и да изследваме тези неща. Нека и двамата да преживеем растеж в навлизането си в живота и да имаме по-дълбоко навлизане — това би било толкова хубаво! Каква полза има да обсъждаме външни неща? Това не може да помогне на човек да изпълнява дълга си добре. Дали ще кажеш, че рисунката ми е добра или лоша, не ме интересува. Ако хвалиш рисуването ми, възможно ли е да имаш прикрити мотиви? Възможно ли е да искаш от мен да направя нещо за теб? Ако искаш от мен да ти помогна да се справиш с нещо, ще ти помогна с каквото мога, безплатно. Ако не мога да ти помогна, мога да ти дам някои предложения. Няма нужда да си общуваш с мен по този начин. Лицемерно е и от това ми се повдига и гади! Ако кажеш, че рисуването ми е лошо, да не се опитваш да ме изкушиш и да ме накараш да падна в изкушение? Искаш ли да покажа избухливостта си и после да си отмъстя и да те нападна? Това няма да направя. Не съм толкова глупав. Няма да бъда подмамен от Сатана“. Какво мислите за такова отношение? (Добро е.) Как се нарича този начин на действие? Нарича се „да отвърнеш на удара на Сатана“. Някои хора, които не се стремят към истината, няма какво да направят и казват всякакви безсмислени думи: „А, старата ти кариера беше толкова процъфтяваща, че можеше да накара всеки да завижда!“. „О, виж колко си красива! Лицето ти е въплъщение на късмета“. Те търсят всеки, който има власт, който изглежда добре или може да им е от полза и после постоянно стоят близо до него, ласкаят го, хвалят го и му се подмазват. Използват всякакви достойни за презрение, безсрамни начини да удовлетворяват собствените си ужасни цели и желания. Не е ли това отвратително? (Така е.) Тогава как трябва да се отнасяш с такива хора, когато попаднеш на тях? Правилно ли е да приложиш „око за око, зъб за зъб“? (Не.) Ако нямаш време, просто кажи няколко сурови думи, за да им отвърнеш и да ги засрамиш. Можеш да кажеш: „Защо си толкова си скучен? Нямаш ли никаква работа, с която да се занимаваш? Каква полза има да клюкарстваме за такива неща?“. Ако мислиш, че техните ласкателни думи са твърде повърхностни и противни, не ти харесва да ги слушаш и нямаш време да говориш надълго, тогава отговори с тези няколко изречения и приключи въпроса. Ако имаш време, тогава влез в общение с тях. Като стана въпрос за общение, няма покварен нрав, няма избухливост или спонтанност, нападение или отмъщение, няма омраза и нищо, което хората да мразят — нещата, които разкриваш, трябва да са съгласно нормалната човешка природа, трябва да са съгласно разума и съвестта, трябва да имат истината реалност, трябва да могат да помагат на другите и трябва да са градивни и от полза за другите. Всички тези неща са положителни разкрития. Тогава кои са някои от негативните разкрития? Опитайте да ги обобщите. (Отмъщение, нападение, зъб за зъб.) Отмъщение, нападение, зъб за зъб, око за око и идеите, които хората по традиция смятат за правилни: „С твоите камъни по твоята глава“ и „Искам да съм почтен джентълмен, не искам да съм достоен за презрение човек или лицемер“. Тези неща, които хората смятат за правилни, дали са съгласно истината? (Не.) Тези неща си струва да се проучат. Онези неща, които са прости, ясни и лесни за виждане от пръв поглед, са малко по-лесни за различаване. Колкото до нещата, които повечето хора не могат да видят, които повечето хора смятат за добри и правилни — хората не ги различават, затова им е лесно да се отнасят и да се придържат към тях, като че ли са истината. Като се придържат към тях, хората мислят, че това, което изживяват, е истината реалност и нормална човешка природа. Те мислят колко идеални, колко добри, колко справедливи и почтени, колко открити и откровени са. Изживяването и заместването на истината с онези неща, които са избухливи, спонтанни, плътски, етични и морални, сякаш са реалността на истината, е грешка, която повечето хора са склонни да правят, така че дори тези, които вярват в Бог от много години, са неспособни да я различат. Почти всички, които вярват в Бог, трябва да преминат през тази фаза и само онези, които се стремят към истината, са способни да избягат от тази погрешна идея. Следователно хората трябва да разпознаят и да се разровят дълбоко в тези неща, които произлизат от избухливостта и спонтанността. Ако можеш да прозреш и да разрешиш тези неща, някои от нещата, които обичайно разкриваш, ще са съгласно истината реалност. Практикуването на истината може да се постигне с нормална човешка природа. Практикуването на истината е единственият стандарт, който доказва, че някой има съвест и разум. Без значение колко от истината практикува, всичко е положително. Това със сигурност не е покварен нрав, още по-малко реагиране с избухливост. Ако някой те е наранил преди и ти се отнасяш с него по същия начин, това съгласно истините принципи ли е? Ако понеже той те е наранил — наранил те е много лошо, — ти опитваш с почтени или непочтени средства да му отмъстиш и да го накажеш, според невярващите това е справедливо и разумно и няма какво да се критикува. Но какъв начин на действие е това? Това е избухливост. Той те наранява, което като начин на действие е разкриване на покварен сатанински нрав, но ако ти му отмъстиш, не е ли твоят начин на действие същият като неговия? Нагласата, отправната точка и източникът зад твоето отмъщение са същите като неговите. Няма разлика. Затова характерът на твоите действия е със сигурност избухлив, спонтанен и сатанински. Като видиш, че е сатанински и избухлив, не трябва ли да промениш своя начин на действие? Не трябва ли източникът, намеренията и мотивите зад твоите действия да се променят? (Да.) Как ги променяш? Ако това, което ти се е случило, е нещо малко, макар да те кара да се чувстваш неудобно, докато не засяга собствените ти интереси или не те наранява лошо, или не те кара да го мразиш или да рискуваш живота си, за да отмъстиш, тогава можеш да се откажеш от омразата си, без да се уповаваш на избухливостта. Вместо това може да се уповаваш на своята рационалност и човешка природа, за да се справиш с въпроса правилно и спокойно. Можеш откровено и честно да обясниш нещата на твоя съперник и да преодолееш омразата си. Но ако тази омраза е толкова дълбока, че си стигнал до момента да искаш отмъщение и да изпитваш горчива омраза, тогава можеш ли все още да проявиш търпение? Когато си способен да не се уповаваш на избухливостта и да кажеш спокойно: „Трябва да съм рационален. Трябва да живея според съвестта и разума си и да живея според истините принципи. Не мога да отговоря на злото със зло, трябва да остана непоколебим в свидетелството си и да засрамя Сатана“ — не е ли това различно състояние? (Така е.) Какви състояния сте имали в миналото? Ако някой открадне нещо твое или изяде нещо твое, това не е предизвиквало голяма, дълбока омраза и не си смятал за необходимо да отидеш да се караш с него, докато не се зачервиш целия — това е под достойнството ти, не си струва. В такава ситуация можеш да се справиш с нещата рационално. Да можете да се справите с нещата рационално, равнозначно ли е на практикуване на истината? Равнозначно ли е на това да имате истината реалност по този въпрос? Категорично не. Рационалността и практикуването на истината са две различни неща. Ако се сблъскаш с нещо, което те прави особено ядосан, но си способен да се справиш с него рационално и спокойно, без да разкриваш избухливост или поквара, това изисква да разбираш истините принципи и да се уповаваш на мъдростта, за да се справиш с него. В такава ситуация, ако не се молите на Бог или не търсите истината, във вас лесно ще се надигне избухливост, дори насилие. Ако не търсите истината, а само прилагате човешки методи и се справяте с проблема според собствените си предпочитания, тогава не можете да го разрешите, като проповядвате малко доктрина или седнете и разкриете сърцето си. Не е толкова просто.

Това, за което разговаряме в момента, засяга проблема с човешкия покварен нрав и покварена природа. Някои хора са родени с прост, прям темперамент. Когато другите накърняват интересите им или казват неща, които са им неприятни, те подминават това със смях. Някои хора са дребнави и не могат да го подминат, като таят недоволство цял живот. Кои от тези хора имат покварен нрав? Всъщност всички те имат, просто естественият им темперамент е различен. Темпераментът не може да въздейства върху покварения нрав на човек, нито може да определи дълбочината на покварения му нрав. Човешкото възпитание, образование и семейните обстоятелства не определят дълбочината на покварения нрав. Тогава свързана ли е тя с нещата, които хората учат? Някои хора казват: „Аз учих литература и съм прочел много книги. Имам добър вкус и съм образован, затова способността ми да се самоограничавам е по-силна отколкото у другите, разбирането ми на хората е по-добро отколкото у другите и умът ми е по-широко скроен от този на другите. Когато се сблъсквам с неща, имам начин да ги преодолявам, затова поквареният ми нрав може и да не е много дълбок“. Други хора казват: „Учих музика, затова съм специален талант. Музиката извисява душите на хората и ги пречиства. Докато всяка нота въздейства на човешката душа, тя се пречиства и преобразява. Слушането на различна музика поставя хората в различно умствено състояние и провокира различни настроения. Когато аз съм в негативно настроение, слушам музика, за да го преодолея, и така поквареният ми нрав постепенно отслабва, докато слушам музика. Покварената ми природа също постепенно се преодолява, докато музикалните ми способности се подобряват“. Някои хора, които пеят, казват: „Приятните песни могат да донесат щастие на човешките души. Колкото повече пея, толкова по-великолепен става гласът ми, толкова по-големи са моите певчески способности и толкова по-голям професионалист ставам, което подобрява състоянието ми. Докато състоянието ми се подобрява и подобрява, не става ли поквареният ми нрав все по-малък и по-малък?“. Мислите ли, че е така? (Не.) Значи, много хора имат погрешни идеи в своето познание и разбирането си за покварения нрав. Щом получат малко образование, смятат, че поквареният им нрав намалява. Някои по-възрастни хора дори си мислят: „Когато бях млад, страдах много и животът беше много прост. Съсредоточавах се да спестявам и да не разхищавам. Каквато и работа да вършех, бях чист като момина сълза, а речта ми беше любезна. Говорех открито и бях простодушен. Затова нямам толкова много прояви на покварен нрав. Някои млади хора са повлияни от социалното си обкръжение — вземат наркотици и следват зли тенденции. Те са силно заразени от социалната атмосфера и са дълбоко покварени!“. Тези погрешни разбирания и познания за покварената природа създават у хората различни усещания и предразсъдъци по отношение на тяхната покварена същност и сатанинска природа. Тези чувства и предразсъдъци карат повечето хора да усещат, че макар да имат покварена природа, макар да са надменни, самоправедни и непокорни, по-голямата част от поведението им е все още добро. По-конкретно, когато хората могат да спазват правилата, имат нормален, регулиран духовен живот и могат да изговарят някои духовни доктрини, тогава са още по-убедени, че имат постижения по пътя на вярата в Бог и че поквареният им нрав е бил до голяма степен преодолян. Има дори някои хора, които щом състоянието им не е твърде лошо, щом имат постижения в изпълнението на дълга си или щом постигнат нещо, мислят, че вече са духовни, че са свети хора, които вече са били усъвършенствани и пречистени, и че повече нямат покварен нрав. Не са ли подобни човешки мисли различни недоразумения, които възникват, когато собственият покварен сатанински нрав не се познава истински? (Такива са.) Не са ли тези недоразумения най-голямото препятствие пред хората, за да преодолеят покварения си нрав и трудности? Това е най-голямото препятствие, онова, заради което е най-трудно да работиш с хората.

Разбирате ли за какво разговаряхме днес? Схванахте ли ключовите елементи? Ако поквареният човешки нрав не се преодолее, хората не могат да навлязат в истината реалност. Ако те не знаят какъв покварен нрав имат или каква е собствената им сатанинска природа същност, способни ли са наистина да признаят, че те самите са покварени хора? (Не.) Ако хората не са способни наистина да признаят, че са сатанински, че са членове на покварената човешка раса, тогава могат ли истински да се покаят? (Не.) Ако не могат истински да се покаят, тогава няма ли да мислят често, че не са толкова лоши, че са достойни, с високо положение, че имат статус и чест? Няма ли да имат често такива мисли и състояния? (Да.) Тогава защо се появяват тези състояния? Всичко се свежда до едно изречение: ако човешкият покварен нрав не се преодолее, човешките сърца винаги ще са смущавани и за хората ще е трудно да имат нормално състояние. Което означава, че ако твоят покварен нрав не се преодолее в някои аспекти, за теб ще е много трудно да си свободен от въздействието на негативното състояние и ще е много трудно да излезеш от това негативно състояние, дотолкова, че може дори да сметнеш, че това твое състояние е добро, правилно и съгласно истината. Ти ще се придържаш към него и ще упорстваш в него, и естествено ще бъдеш впримчен в него, затова ще е много трудно да излезеш от него. После, един ден, когато разбереш истината, ще осъзнаеш, че това състояние те води да се противопоставяш и да разбираш погрешно Бог. Води те към противене и осъждане на Бог дотам, че се съмняваш, че Божиите слова са истината, съмняваш се в Божието дело, съмняваш се, че Бог господства над всичко и че Бог е реалността и източникът на всички положителни неща. Ще видиш, че състоянието ти е много опасно. Това сериозно последствие те сполетя, защото нямаше истинско познание за тези сатанински философии, идеи и теории. Едва в този момент ще можеш да видиш колко зловещ и злобен е Сатана. Сатана е напълно способен да подвежда и да покварява хората, да ги подтиква да поемат по пътя на противопоставяне на Бог и на предателство спрямо Него. Ако покварения нрав не се преодолее, последствията са тежки. Ако си способен да имаш това познание, това осъзнаване, то е изцяло резултат от това, че разбираш истината и от това, че Божиите слова те просветляват и озаряват. Хората, които не разбират истината, не могат да прозрат как Сатана покварява хората, как ги подвежда и ги кара да се противопоставят на Бог. Това последствие е особено опасно. Докато хората преживяват Божието дело, ако не знаят как да се самоанализират, да различават негативните неща или сатанинските философии, тогава нямат начин да се освободят от заблудите и покварата на Сатана. Защо Бог изисква от хората да четат повече от Неговите слова? Иска го, за да разберат хората истината, да опознаят себе си, да видят ясно какво предизвиква покварените им състояния и да видят откъде идват идеите, гледните им точки и начините на говорене, поведение и подходът им към нещата. Когато осъзнаеш, че тези гледни точки, към които се придържаш, не са съгласно истината, че се противопоставят на всичко, което Бог е казал и че не са това, което Той иска; когато Бог има изисквания към теб, когато словата Му достигнат до теб и когато състоянието и нагласата ти не ти позволяват да се покориш на Бог, нито да си покорен на обстоятелствата, които е подредил Той, нито да живееш свободен и независим в присъствието на Бог и да Го удовлетворяваш — всичко това доказва, че състоянието, в което си, е погрешно. Попадали ли сте на такава ситуация преди: живееш според нещата, които смяташ за положителни, които смяташ, че са най-полезни за теб. Но неочаквано, когато ти се случи нещо, онова, което смяташ за най-правилно, често няма положителен ефект. Напротив, то създава в теб съмнения за Бог, оставя те без път, създава недоразумения относно Бог и предизвиква противопоставяне на Бог — имал ли си такива моменти? (Да.) Разбира се, ти със сигурност няма да се придържаш към онези неща, които смяташ за погрешни. Ти ще се придържаш само към нещата, които смяташ за правилни, и ще упорстваш в тях, като живееш винаги в това състояние. Когато един ден разбереш истината, само тогава ще осъзнаеш, че нещата, към които се придържаш, не са позитивни — те са напълно погрешни, неща, които хората смятат, че са добри, но те не са истината. През каква част от времето разбирате и осъзнавате, че нещата, към които се придържате, са погрешни? Ако осъзнавате, че те са погрешни през повечето време, но не разсъждавате върху това и се противопоставяте в сърцето си, ако сте неспособни да приемете истината и не сте способни да посрещнете правилно тези неща и също разсъждавате от свое име — ако този вид погрешно състояние не се промени, то е много опасно. Винаги да се придържате към такива неща създава условия лесно да изпаднете в скръб, лесно да се препънете и да се провалите, а освен това няма да навлезете в истината реалност. Когато хората винаги спорят от свое собствено име, това е бунтарство. Означава, че те нямат никакъв разум. Дори и да не казват нищо на глас, ако го мислят в сърцата си, тогава основният проблем все още не е решен. И така, в кои моменти си способен да не изпаднеш в противене на Бог? Трябва да промениш състоянието си и да разрешиш проблемите си из основи в това отношение. Трябва да си наясно къде точно е грешката във възгледа, към който се придържаш. Трябва да се разровиш в това и да търсиш истината, за да го преодолееш. Едва тогава може да живееш в правилното състояние. Когато живееш в правилното състояние, ти няма да имаш недоразумения относно Бог и няма да Му се противиш, още по-малко в теб ще изникват представи. В този момент твоето непокорство в това отношение ще бъде преодоляно. Когато то е преодоляно и знаеш как да действаш съгласно Божиите намерения, няма ли в този момент действията ти да бъдат съответстващи на Бог? Ако ти си съответстващ на Бог по този въпрос, тогава няма ли всичко, което правиш, да е съгласно Неговите намерения? Не е ли начинът на действие и практиката, които са съгласно Божиите намерения, също и съгласно истината? Докато оставаш непоколебим по този въпрос, ти живееш в правилното състояние. Когато живееш в правилното състояние, това, което разкриваш и изживяваш, вече не е покварен нрав. Ти си в състояние да изживееш нормална човешка природа, за теб е лесно да приложиш истината на практика и ти си истински покорен. Точно сега преживяването на повечето от вас още не е стигнало до тази точка, затова може би не разбирате много добре Божиите слова и разбирането ви за тях е неясно. Можете да ги приемате на теория и изглежда сякаш разбирате, но също и сякаш не разбирате. Частта, която разбирате, е доктрината, а частта, която не разбирате, е частта за състоянията и реалността. Докато преживяването ви се задълбочава, ще започнете да разбирате тези слова и ще знаете как да ги приложите на практика. Точно сега, независимо от дълбочината на преживяването ти, трудностите, които имаш с различните неща, които ти се случват, със сигурност не са малко, така че как можеш да ги разрешиш? Първо, трябва да разсъждаваш върху покварените състояния, които трябва да разровиш: какви различни аспекти има в тях? Кой иска да се опита да ги опише? (Има пет такива аспекта: идеи, възгледи, условия, настроения и гледни точки.) След като разберете доктрината, как трябва да практикувате и да преживявате, когато ви се случи нещо? (Когато нещо се случи, трябва да проучим към какъв нрав и природа спадат отношенията и идеите, които се изливат от нас, да опознаем тези нагласи, идеи и гледни точки, и от тук да започнем да ги преодоляваме.) Правилно. Ако познавате задълбочено своите истински състояния, отношения, идеи и гледни точки, тогава този проблем вече е наполовина решен и после, като търсите истината и я практикувате, трудността изчезва.

Сред вас има доста млади хора, както и хора, които още не са създали семейства. Вие всички сте оставили домовете си от няколко години, за да изпълнявате дълга си, така че липсва ли ви домът? Липсват ли ви родителите ви? Често ли живеете в състояние родителите да ви липсват? Нека чуем за състоянието родителите да ви липсват — това е истинско преживяване. (Когато тъкмо бях пристигнал в чужбина, особено ми липсваха майка ми и сестра ми. Бях свикнал да разчитам на тях, затова когато останах сам, те постоянно ми липсваха. Но с толкова много опит в чужбина, усещам, че Единственият, без когото не мога да живея сега, е Бог. Когато нещо се случи, Му се моля и те вече не ми липсват.) Това са две различни състояния. Какво е първото? Винаги да ти липсва домът, майка ти и сестра ти. Какво е особеното в това състояние? Когато нещо се случи, ти не знаеш как да правиш това или онова, затова се чувстваш безпомощен. Не можеш без любимите си хора до теб и няма на кого да разчиташ. Когато отвориш очи сутрин, те започват да ти липсват и преди да заспиш вечер, мислиш за тях. Заседнал си в това състояние, в което любимите хора ти липсват. Но защо ти липсват толкова много? Липсват ти, защото обстоятелствата ти са се променили и ти си ги оставил. Тревожиш се за тях и нещо повече, свикнал си да разчиташ на тях, да живееш и да зависиш от тях за оцеляването си. Вече сте били неразделни за много неща в живота, затова те ти липсват много. Това е състоянието, в което си. Тогава в какво състояние си сега, когато те не ти липсват? (Чувствам сякаш напускането на дома ми и изпълняването на дълга ми е Божията любов, Неговото спасение, което ми е позволило да науча как да се уповавам на Него. Поквареният ми нрав се е променил малко и душата ми се чувства утешена. В допълнение, като признавам Божието върховенство, аз знам, че съдбата на всички хора е в Неговите ръце. Майка ми и сестра ми имат своя мисия, а аз имам моя мисия, затова те повече не ми липсват.) Разрешен ли е проблемът? (Чувствам, че да.) Какво мислят всички, разрешен ли е? (Разрешен е временно.) Разрешен е временно. Ако един ден попаднеш на сестра, чийто външен вид, глас или отношение към теб е точно като на майка ти или точно като на сестра ти, как ще се почувстваш? (Те отново ще започнат да ми липсват.) Отново ще изпаднеш в състоянието да мислиш за тях, значи проблемът няма да е разрешен. Тогава как разрешаваш този проблем издъно? Когато ви липсват любимите ви хора, какво ви липсва? Обикновено, когато ви липсва някой, когато ви липсва любим човек или домът ви, със сигурност не ви липсват нещата в тях, които са ви натъжавали. Липсват ви нещата, които сте харесвали, нещата, които са ви карали да се чувствате добре и щастливи и които са ви доставяли удоволствие, например как майка ти се е грижила за теб, давала е всичко за теб и те е ценила, или хубавите неща, които баща ти е купувал за теб. Липсват ви всички тези хубави неща, затова все ви липсват и любимите ви хора. Колкото повече мислите за любимите си хора, толкова повече не можете да се откажете от тях и не можете да се въздържате. Някои хора казват: „След всички тези години, никога преди не съм напускал майка си. Следвам я, където и да отиде, аз съм като зеницата на окото ѝ. Как може да не ми липсва, след като толкова време съм бил далеч?“. Нормално е да ти липсва, такава е човешката плът. Покварените човешки същества живеят в чувствата си. Те мислят: „Само като живея по този начин, приличам на човек. Ако дори не ми липсват любимите ми хора, ако не мисля за тях или не мога да намеря подкрепа в тях, тогава човек ли съм изобщо? Няма ли да съм досущ като животно?“. Не мислят ли хората по този начин? Ако им липсва привързаност или приятелство и не мислят за другите, тогава другите смятат, че те нямат човешка природа и че не могат да живеят по този начин. Правилен ли е този възглед? (Не.) Всъщност дали родителите ви липсват или не, не е голям проблем. Не е грешно да ви липсват, нито е грешно да не ви липсват. Някои хора са силно независими, докато други са залепени за родителите си, но вие всички сте способни да напуснете домовете и родителите си, за да изпълнявате своя дълг. Първо, вие наистина имате желанието да изпълнявате дълга си, волята да изпълнявате дълга си, волята да отдавате всичко и да изоставяте всичко заради Бог. Но трудностите ви не могат да се разрешат с един-единствен изблик на усилия, нито можете да преодолеете покварения си нрав с добри дела и добро поведение в резултат на единствен изблик на усилия. Разбирате тази доктрина, нали? Тогава как преодолявате из основи въпроса с липсата на родителите ви? Някои хора са напуснали домовете си и живеят независимо две или три години. Те вече са пораснали и родителите им не им липсват толкова много. По този начин проблемът разрешен ли е? Не. Ако ги питате с кого са най-близки, те отговарят като по учебник: „Аз съм най-близък с Бог, Бог ми е най-скъп!“. Но в сърцето си мислят: „Бог не е до мен, нито е способен да се грижи за мен. Аз все още съм най-близък с майка си. Идвам от нейната плът, тя ме обича безпрекословно и ме разбира и възприема най-добре. Когато нещата са най-трудни и горчиви, майка ми винаги ме утешава, помага ми и се грижи за мен. Сега, когато съм напуснал дома си, няма друг като майка ми да се грижи за мен, когато съм болен. Казвате, че Бог е добър, но не виждам лицето Му, така че къде е Той? Това не е практично“. Те смятат, че не е практично да се уповават на Бог и думите им, че Бог е най-близък с тях, са малко насилени, малко лицемерни. Всъщност в дълбините на сърцето си те мислят, че майка им е най-близка с тях. Но защо? „Аз вярвам в Бог, защото евангелието беше разпространено до мен от майка ми. Без нея, нямаше да съм тук“. Не мислят ли така? (Така мислят.) Смятате ли, че такива хора разбират истината? (Не я разбират.) Майка ти просто те е родила и се е грижила за теб до двайсет и няколко години. Може ли тя да ти дари истината? Може ли да ти дари живот? Може ли да те спаси от влиянието на Сатана? Може ли да пречисти покварения ти нрав? Тя не може да направи нито едно от тези неща. Следователно родителската благодат и любов са силно ограничени. Какво може да направи Бог за теб? Бог може да дари на хората истината, може да ги спаси от влиянието на Сатана и от смъртта, и може да им дари вечен живот — не е ли това голяма любов? Тази любов е висока като небесата и е дълбока като земята. Те я невероятно голяма: стотици, не, хиляди пъти по-голяма от родителската любов. Ако хората наистина могат да разберат колко голяма е Божията любов, все така силни чувства ли ще имат към родителите си? Ще мислят ли все още за тях по цял ден на Нова година и на празници? Ако разбират истината, те ще мислят повече за Божията любов. Ако някой вярва в Бог от години и все още мисли, че любовта на родителите му е по-голяма от Божията, тогава този човек е сляп и изобщо няма вяра в Бог. Ако някой вярва в Бог, но не се стреми към истината, може ли да преодолее покварения си нрав? Може ли да постигне спасение? Не може. Ако поквареният ти нрав не е бил преодолян и духовният ти живот не е израснал до определен духовен ръст, тогава може и да крещиш някакви лозунги, но няма да си способен да ги прилагаш, защото нямаш духовния ръст. Можеш да вършиш толкова велики дела, колкото сила имаш за това. Можеш да преминеш през толкова големи изпитания, колкото ти позволява духовният ти ръст. Можеш да навлезеш в толкова от истината реалност, колкото можеш да разбереш, тоест толкова от истината реалност, колкото можеш да изживееш. На това съответства и колко от разкриването на покварения ти нрав и колко от собствените ти трудности можеш да разрешиш, то е сходно.

Един ден, когато разбереш част от истината, вече няма да мислиш, че майка ти е най-добрият човек или че родителите ти са най-добрите хора. Ще осъзнаеш, че и те са членове на покварения човешки род и че и те имат същия покварен нрав. Единственото, което ги отличава, е физическата кръвна връзка с теб. Ако не вярват в Бог, значи са същите като невярващите. Вече няма да гледаш на тях от гледната точка на член на семейството или от гледната точка на плътската ви връзка, а от страната на истината. Кои са основните аспекти, на които трябва да обърнеш внимание? Трябва да видиш възгледите им за вярата в Бог, възгледите им за света, възгледите им за справяне с проблемите и най-важното — отношението им към Бог. Ако оцениш тези аспекти вярно, ще можеш ясно да видиш дали са добри или лоши хора. Един ден може би ясно ще видиш, че те са хора с покварен нрав, точно като теб. Може да стане още по-ясно, че те не са добронамерените хора, които изпитват истинска любов към теб, както си си представял, и че изобщо не са способни да те водят към истината или по правилния път в живота. Може ясно да видиш, че това, което са направили за теб, не ти е много полезно, и че не ти помага да поемеш по правилния път в живота. Може също да откриеш, че много от техните практики и мнения противоречат на истината, че идват от плътта, и че това буди у теб презрение към тях, чувстваш се отблъснат и изпитваш неприязън. Ако стигнеш до тези изводи, тогава в сърцето си ще си способен да се отнасяш към родителите си правилно и вече няма да ти липсват, няма да се тревожиш за тях и ще си способен да живееш отделно от тях. Те са изпълнили мисията си като родители, така че вече няма да ги приемаш като най-близките си хора или да ги издигаш в култ, а ще се отнасяш към тях като към обикновени хора. И тогава ще се освободиш напълно от оковите на чувствата и наистина ще се избавиш от чувствата си и от семейната си привързаност. След като си направил това, ще осъзнаеш, че онези неща не си струва да се ценят. В този момент ще видиш роднините, семейството и плътските взаимоотношения като препъникамъни пред разбирането на истината и пред освобождаването ти от чувствата. Това е, защото имаш такива семейни взаимоотношения с тях — тези плътски взаимоотношения, които те парализират, отклоняват те и те карат да вярваш, че те се отнасят най-добре с теб, че са най-близки с теб, грижат се за теб по-добре от всеки и те обичат най-много. Всичко това те прави неспособен да прозреш ясно дали са добри или лоши хора. След като наистина си се отдалечил от тези чувства, макар че от време на време все още може да мислиш за тях, още ли ще ти липсват те истински и от сърце, ще мислиш ли за тях и ще копнееш ли за тях по начина, който го правиш сега? Няма. Няма да казваш: „Човекът, без който наистина не мога, е майка ми. Тя е тази, която ме обича, милее за мен и се грижи най-много за мен“. Когато имаш това ниво на възприятие, още ли ще плачеш, като мислиш за тях? Не. Този проблем ще бъде разрешен. Затова, ако все още не си придобил този аспект от истината и ако не си навлязъл в този аспект от истината реалност, в случая с проблеми или неща, които ти създават трудности, ще попаднеш в капана на подобни затруднения или състояния и никога няма да можеш да излезеш от тях. Ако се отнасяш към този вид трудности и проблеми като към ключовите проблеми на навлизането в живота и после търсиш истината, за да ги преодолееш, тогава ще си способен да навлезеш в този аспект от истината реалност. Несъзнателно ще научиш урока си от тези трудности и проблеми. Когато проблемите са разрешени, ти ще усетиш, че не си толкова близък с родителите и семейството си, по-ясно ще видиш тяхната природа същност и ще видиш какви хора са те наистина. Когато видиш любимите си хора ясно, ще кажеш: „Майка ми изобщо не приема истината. Тя всъщност изпитва неприязън към истината и я мрази. В своята същност тя е зъл човек, дявол. Баща ми е угодник и стои на страната на майка ми. Той нито приема, нито изобщо практикува истината. Не е човек, който се стреми към истината. Въз основа на поведението на майка ми и баща ми двамата са неверници. И двамата са дяволи. Трябва да им се опълча изцяло и да поставя ясни граници между тях и мен“. По този начин ти ще застанеш на страната на истината и ще си способен да се отречеш от тях. Когато си способен да прозреш кои са те, какви хора са, все още ли ще имаш чувства към тях? Все още ли ще си привързан към тях? Ще имаш ли все още плътска връзка с тях? Няма. Все още ли ще трябва да въздържаш чувствата си? (Не.) Тогава на какво се уповаваш всъщност, за да преодоляваш тези трудности? Уповаваш се на разбирането на истината, на зависимостта си от Бог и на търсенето на Бог. Ако си наясно с тези неща в сърцето си, тогава имаш ли още нужда да се въздържаш? Все още ли се чувстваш онеправдан? Все още ли трябва да изпитваш толкова голяма болка? Все още ли другите трябва да влизат в общение с теб и да извършват идеологическа работа? Не, защото вече сам си уредил нещата — фасулска работа. Да се върнем отново към това — как би трябвало да разрешите този въпрос, така че да не мислите за тях и да не ви липсват? (Трябва да търсим истината, за да го разрешим.) Това са големи думи, които звучат много официално — говорете малко по-практично. (Да приложим Божиите слова, за да прозрем тяхната същност. Тоест, да ги прозрем, въз основа на същността им. Тогава ще сме способни да изоставим привързаността си и плътската връзка.) Точно така. Трябва да основавате прозренията си за човешката природа същност на Божиите слова. Без разобличаването от Божието слово никой не може да прозре природата същност на другите. Само като се основава на Божиите слова и на истината, човек може да прозре човешката природа същност. Само тогава проблемът с човешките чувства може да се разреши издъно. Започни, като изоставиш привързаността си и плътските си връзки. Онзи, към когото чувствата ти са най-силни, трябва да разнищиш и да прецениш първи. Какво мислиш за това решение? (Добро е.) Някои хора казват: „Да разнищя и да преценя хората, към които чувствата ми са най-силни — това е толкова безчувствено!“. Смисълът на това да ги прецениш не е, за да скъсаш връзката си с тях — не е за да прекъснеш връзката родител-дете, нито за да ги забравиш напълно и никога повече да не общуваш с тях. Трябва да изпълниш отговорностите си към твоите любими хора, но не можеш да бъдеш възпиран или оплетен от тях, защото си последовател на Бог. Трябва да притежаваш този принцип. Ако все още може да бъдеш възпиран или оплетен от тях, няма да можеш да изпълняваш дълга си добре, нито да гарантираш, че ще следваш Бог до края на пътя. Ако не си последовател на Бог или не обичаш истината, тогава никой няма да изисква това от теб. Някои хора казват: „В момента не разбирам истината, не знам как да прозирам другите“. Ако нямаш този духовен ръст, тогава засега остави прозирането. Когато духовният ти ръст е достатъчен и си способен да преминеш през такива изпитания и да поемеш сам инициативата да практикуваш по този начин, няма да е твърде късно да практикуваш този аспект от истината.

Много хора излишно страдат емоционално, а всъщност всичко това е ненужно, безполезно страдание. Защо го казвам? Чувствата на хората винаги ги ограничават, така че да не са способни да практикуват истината и да се подчиняват на Бог. Освен това, да бъдеш ограничаван от чувствата изобщо не е от полза за изпълнението на дълга или за следването на Бог и при това е огромно препятствие за навлизането в живота. Следователно страданието от ограничението, наложено от чувствата, няма смисъл и Бог не го помни. И така, как да се освободиш от това безсмислено страдание? Трябва да разбереш истината и да прозреш и разбереш същината на тези плътски връзки, и тогава ще ти е лесно да се освободиш от ограниченията, които налагат чувствата на плътта. Някои хора, които вярват в Бог, са жестоко преследвани от своите невярващи родители. Ако не ги принуждават да си намерят партньор, ще ги принуждават да си намерят работа. Позволено им е да правят каквото искат, но не и да вярват в Бог. Някои родители дори богохулстват, така че тези хора виждат истинската дяволска същност на своите родители. Едва тогава техните сърца проплакват: „Те наистина са дяволи, така че не мога да се отнасям към тях като към свои близки!“. Оттам нататък те са освободени от ограниченията и оковите на чувствата си. Сатана иска да използва привързаността, за да ограничи и обвърже хората. Лесно ще ги измами, ако не разбират истината. Доста често хората са нещастни, плачат, понасят страдания и правят жертви заради своите родители и близки. Това е тяхното сляпо невежество. Те го понасят стоически и жънат това, което са посели. Да търпят тези неща е безполезно — безплодно усилие, което Бог изобщо няма да запомни — и може да се каже, че тези хора преминават през ада. Когато действително разбереш истината и вникнеш в същината им, ще станеш свободен и ще почувстваш, че предишното ти страдание е било невежо и сляпо. Няма да обвиняваш никого другиго, освен собствената си слепота, глупостта си и факта, че не си разбирал истината или не си виждал ясно нещата. Проблемът с чувствата лесен ли е за разрешаване? Вие разрешили ли сте го? (Още не. Още не сме практикували или навлезли в пътя на практиката, който Бог ни е посочил. Просто имаме база за сравнение, когато се случи такова нещо.) Като казвате всичко това, независимо дали говорите за практични въпроси или за нещата, които сте възприели като път, ви казвам: когато се сблъскате с такова нещо, най-добрият начин да се справите с него, е да се молите на Бог и да търсите истината, и тогава ще имате начин да го преодолеете. Когато сте прозрели чак до същността на плътските чувства, за вас ще е лесно да разрешавате нещата според истините принципи. Ако винаги сте възпирани от плътските взаимоотношения с любимите си хора, тогава нямате начин да практикувате истината. Дори ако разбирате доктрината и крещите лозунги, все още ще сте неспособни да разрешавате реалните си проблеми. Някои хора просто не знаят как да търсят истината. Други са способни да търсят истината, но когато хората разговарят ясно за истината с тях, те не вярват напълно и са неспособни да я приемат безусловно. Те просто я слушат, сякаш е доктрина. И така, проблемът ви да сте възпирани от чувствата си никога не може да бъде разрешен. Ако той не може да бъде разрешен, ти никога няма да изплуваш от него и ще продължиш да си възпиран и обвързан. Ако вярваш в Бог, но не си способен да Го следваш или да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, тогава накрая няма да си достоен да получиш Божието обещание, докато един ден не изпаднеш в беда и не бъдеш наказан — плачът и скърцането със зъби ще са безполезни и никой няма да може да те спаси. Наясно ли сте сега какви са последствията, ако поквареният нрав не се преодолее?

За какво разговаряхме днес? Разговаряхме за човешките състояния, за човешкия покварен нрав, както и за това как да навлезете в истината реалност, как да се отнасяте правилно с нещата, с които се сблъсквате, към какви гледни точки трябва да се придържате и как да знаете, разнищвате и преодолявате своя покварен нрав. Урокът за навлизането в живота винаги трябва да се научава. Никога не е твърде късно да се учи или твърде късно да се започне. Тогава кога е твърде късно? Ако сте умрели, тогава е твърде късно. Ако все още сте живи, тогава не е твърде късно. Точно сега вие всички сте живи, не мъртви, но наясно ли сте истински с това какво са живите и мъртвите? На английски хората винаги казват „I’m still alive“. Какво значи това? Това е, когато сте объркани, когато ви се случи нещо, или сте били повлечени от прилива на обществото, или чувствате, че сте се изродили и после се ощипвате и можете да го възприемете — тогава ще усетите, че все още сте живи, че сърцето ви още не е умряло. Ако сте все още живи, тогава би трябвало да имате стремежи и да изживявате човешкото подобие. Преди бяхте изродени, следвахте светски неща и живеехте в течението на злото. Не е ли време сега да се стегнете и да избегнете по-нататъшното израждане? Виждате ли, хората на Запад не са открили истинския път и се чувстват безнадеждни, когато стане въпрос за човешкия живот и техния начин на живот, затова думите им са пълни с дълбоки емоции и имат в себе си един вид униние и безнадеждност — тоест безпомощно настроение. Докато живеят, те често усещат, че не са хора, но трябва да живеят по този начин. Дори ако се чувстват като призраци, животни или зверове, те трябва да продължат да живеят така. Какво може да се направи? Те няма какво да направят. Ако не умрат, трябва да живеят по този начин. За тях няма друг път и те живеят окаяно. Така ли сте всички вие? Ако един ден се изпълните с дълбока емоция и помислите: „О, още съм жив, сърцето ми още не е умряло“ — ако човек стигне дотам, какво ще стане с него? Той вече е в голяма опасност! За един вярващ, това е вече много опасно. Вие категорично не може да кажете нещо като „Още съм жив, но плътта ми е черупка, аз съм ходещ труп. Сърцето ми е живо и плътта ми се крепи само на няколкото желания и идеали в сърцето ми“. Не стигайте дотам! Ако стигнете дотам, ще е много трудно да бъдете спасени. Като ви гледам всичките сега, положението ви не е лошо. Ако четете словото на Бог на някой невярващ, той няма да придобие никакво осъзнаване. Тогава, ако сега използвам сурови думи, за да ви кастря, ще имате ли изобщо осъзнаване за това? (Да.) Някои от вас започват да опознават себе си само след като бъдат кастрени, само тогава изпитват угризения. Това означава, че все пак сте съзнателни и сърцата ви още не са умрели напълно, което доказва, че все още сте будни, все още живи! Ако можете да приемете истината и да я прилагате на практика, тогава имате надежда да бъдете спасени. Ако някой стигне до точката, в която просто не приема истината, тогава той е напълно мъртъв и не може да бъде спасен. В църквата има немалко хора, които просто няма да приемат истината. Макар че тези хора дишат, те всъщност нямат дух. Те са бездушни мъртъвци, ходещи трупове. Такива хора са били изцяло разкривани и отстранявани.

5 октомври 2016 г.