Онези хора, които нямат богобоязливо сърце, няма да се променят, независимо колко дълго вярват в Бог. Само онези, които се боят от Бог, могат да получат делото на Светия дух и да стъпят на пътя към спасението. Колко решаващо е човек да има богобоязливо сърце! Защо някои хора така и не стигат до себепознание? Защото нямат богобоязливи сърца. Защо някои хора така и не успяват да получат делото на Светия дух? Защото нямат богобоязливи сърца. Само онези, които имат богобоязливи сърца, са способни да се самоанализират често и да постигнат себепознание; те винаги се страхуват да правят грешки или да тръгнат по грешен път. Когато им се случват неща, които изискват от тях да направят избор, те по-скоро биха оскърбили човека, вместо да оскърбят Бог, и по-скоро биха изтърпели преследване, отколкото да се отдалечат от Бог или да Го предадат. Йов е бил човек, който се е боял от Бог и е отбягвал злото, и е получил Божието одобрение.

Тогава къде трябва да започне преживяването ви, ако ще постигнете спасение във вярата си в Бог? Трябва да започнете, като приемете Божието правосъдие и наказание, като постигнете истинско себепознание и искрено се покаете – това означава да стъпите на пътя към спасението. За хората не е лесно да познаят себе си. Още по-трудно е за тях да познаят собствения си покварен нрав и същност, да знаят колко малки и незначителни са пред Бог, пред Създателя. Ако хората не могат да познаят собствения си покварен нрав или каква е покварената им същност, ще знаят ли тогава каква връзка имат с Бог, каква e мярката им пред Бог или дали Бог ги харесва? (Няма да знаят.) Тогава какво са придобили след всички години на вярване в Бог? Придобили ли са истината? Стъпили ли са на пътя към спасението? Ако след като са започнали да вярват в Бог, ядат и пият Неговите слова, водят църковен живот и изпълняват дълга си – това равносилно ли е на връзка с Бог? Какво може да направи човек, към какво трябва да се стреми, каква позиция трябва да заемe и как да избира пътя си, за да има връзка със Създателя? Знаете ли това? Не можете да отговорите. Изглежда, че ви липсва твърде много, което означава, че не съсредоточавате усилията си върху търсене или общение за истината в многобройните неща, които не разбирате, затова във вашия църковен живот няма конкретика и така резултатите не могат да са много добри. В речта си използвате духовните термини и изрази, които често се изговарят при вярването в Бог, но вие не ги приемате сериозно, нито се връщате при своя дух, не успокоявате сърцето си, за да помислите: „Какво означават тези думи, които Бог казва? Как да ги приложа в моя реален живот? Как да придам на тези думи конкретен смисъл – как да ги превърна в реалност? Какво мога да направя, така че тези думи да не остават само доктрина и теория, но да станат част от живота ми, да станат тази посока, в която вървя? Как трябва да се държа, така че Божиите слова да станат част от живота ми?“. Ако можете да разсъждавате така, ще сте способни да разберете много подробности. Но общо взето вие никога не разсъждавате върху такива неща, затова постигате само буквално разбиране за повечето от често изричаните истини. Ако хората не отиват по-далеч от буквалното разбиране, какво ще могат да видят другите за тях? Хората често проповядват духовни теории, духовна терминология и духовни изрази, но не можете да ги видите да практикуват реално или да преживяват Божиите слова в живота си. Днес вие се сблъсквате с много голям проблем. Какъв е този проблем? Проблемът е, че понеже сте способни да проповядвате малко доктрина и разбирате някои духовни изрази, и можете да говорите малко за своя опит да познаете себе си, вие смятате, че разбирате истината, че вярата ви в Бог е достигнала определено ниво, че сте над повечето хора. Всъщност обаче вие не сте навлезли в истината реалност и без хората да ви подкрепят и да ви дават ресурси, без да провеждат общения за истината с вас и да ви водят, бихте изпаднали в безизходица и разпътство. Вие сте неспособни да се заемете с делото на свидетелството пред Бог, не сте способни да завършите Божието поръчение, но вътрешно все пак имате високо мнение за себе си. Мислите, че разбирате повече от повечето хора, но всъщност ви липсва духовен ръст, не сте навлезли в истината реалност и сте станали надменни само защото можете да разбирате няколко думи и доктрини. Веднага щом хората навлязат в това състояние, при което мислят, че вече са придобили истината, и стават самодоволни, в каква опасност се намират? Ако наистина се появи сладкодумен лъжеводач или антихрист, вие без съмнение ще бъдете подведени и ще го последвате. Това е опасно, нали? Вие сте отговорни за това, че сте надменни, самоправедни и самодоволни – няма ли в този случай да се отклоните от Бог? Няма ли да предадете Бог и да тръгнете по свой път? Вие нямате истината реалност и не сте способни да свидетелствате за Бог. Можете да свидетелствате само за себе си и да парадирате със себе си – не сте ли в опасност заради това? В допълнение, ако сте затънали в тези обстоятелства, какъв покварен нрав ще разкриете? Първо на първо, от само себе си се разбира, че ще разкриете надменен и самоправеден нрав. Няма ли също така да злоупотребявате и да парадирате със старшинството си? Няма ли да поучавате високомерно хората? Ако разкривате такъв покварен нрав, няма ли Бог да ви възненавиди? Ако някой е особено надменен и самоправеден и не се самоизследва, тогава не е ли възможно Бог да го отритне? Това наистина е твърде възможно. Например: Може да сте изпълнявали дълга си в продължение на няколко години, но да не е настъпил никакъв забележим напредък относно навлизането ви в живота, да разбирате само някои повърхностни доктрини, да нямате истинско познание за нрава и същината на Бог и да нямате успехи, за които да говорите. Какво има опасност да направите, ако днешният ви духовен ръст е такъв? Какви разкривания на поквара ще покажете? (Надменност и самонадеяност.) Дали надменността и самонадеяността ви ще се усилят, или ще останат непроменени? (Ще се усилят.) Защо ще се усилят? (Защото ще се мислим за много компетентни.) А на каква база хората преценяват нивото на собствената си компетентност? На базата на това колко години са изпълнявали определен дълг и колко опит са натрупали, нали? И при това положение няма ли постепенно да започнете да мислите в категориите на старшинството? Даден брат например от много години вярва в Бог и отдавна изпълнява определен дълг, затова той е най-компетентният да говори, а дадена сестра не е тук толкова отдавна и макар да има известни заложби, тя няма опит в изпълняването на този дълг и не вярва в Бог от дълго време, затова е най-некомпетентна да говори. Човекът, който е най-компетентен да говори, си мисли: „Тъй като имам старшинство, това означава, че изпълнявам дълга си на ниво, стремежът ми е достигнал своя връх и не остана нищо, към което да се стремя или в което да навлизам. Изпълних добре този дълг, в общи линии завърших тази работа, Бог трябва да е доволен“. И така човек започва да става самодоволен. Дали това означава, че е навлязъл в истината реалност? Престанал е да постига какъвто и да е напредък. Все още не е придобил истината или живота, но въпреки това се мисли за много компетентен, говори за старшинство и очаква Божията награда. Дали това не е разкриване на надменен нрав? Когато хората не са „много компетентни“, те знаят, че трябва да са внимателни, напомнят си да не допускат грешки, а щом си повярват, че са много компетентни, стават надменни, започват да имат високо мнение за себе си и са склонни към самодоволство. Дали в такива моменти няма вероятност да поискат от Бог награди и венец, както направи Павел? (Има.) Каква е връзката между човека и Бог? Това не е връзката между Създателя и сътворените същества. Тя не е нищо повече от пресметлива връзка. И когато нещата стоят по този начин, хората нямат връзка с Бог и Бог вероятно ще скрие лицето Си от тях, а това е опасен знак.

Някои хора загърбват Бог и лично контролират Божиите избраници, като превръщат средата, в която хората изпълняват дълга си, в независимо царство на антихристи. Те превръщат църквите, които служат на Бог и Го почитат, в религиозни организации. Навлезли ли са тези хора в истината и живота? Следват ли Бог? Служат ли Му? Свидетелстват ли за Него? Категорично не. Изпълняват ли своя дълг? (Не.) В такъв случай какво правят? Не участват ли в човешките дейности и начинания? Колкото и да си добър в човешките дейности и начинания, ако Бог не е в сърцето ти и ако не се стремиш към истината, това не означава ли, че нямаш никаква връзка с Него? Това не е ли нещо ужасно? Когато човек вярва в Бог и Го следва, най-много трябва да се бои от това да не се отклони от Божиите слова и от истината, за да се занимава с човешки дейности и начинания. Да го направи означава да се отклони от собствения си път. Да кажем например, че дадена църква избере водач. Този водач знае само как да проповядва думите и доктрините и се съсредоточава единствено върху собствения си престиж и статус. Той не върши никаква практическа работа. И все пак го чувате да проповядва думите и доктрините добре и в съгласие с истината и всичко, което казва, е вярно, затова много му се възхищавате и го смятате за добър водач. Съобразявате се с него за всичко и накрая го следвате, като напълно му се подчинявате. В такъв случай не ви ли подвежда и контролира един лъжеводач? И тази църква не се ли е превърнала в религиозна група, оглавявана от лъжеводач? Членовете на религиозна група, оглавявана от лъжеводач, може привидно да изпълняват дълга си, но дали наистина го изпълняват? Наистина ли служат на Бог? (Не.) Ако тези хора не служат на Бог или не изпълняват дълга си, имат ли връзка с Него? Дали група, която няма никаква връзка с Бог, вярва в Него? Какво ще кажете, дали последователите на лъжеводача или хората под контрола на антихриста имат делото на Светия Дух? Със сигурност не. И защо нямат делото на Светия Дух? Защото са се отклонили от Божиите слова и не се покоряват на Бог или не Го почитат, а се вслушват в лъжепастирите и антихристите. Бог ги отритва и не върши повече делото си в тях. Те са се отклонили от Божиите слова, отритнати са от Него, и са загубили делото на Светия Дух. Могат ли тогава да бъдат спасени от Бог? (Не.) Не могат, а това означава проблем. Затова, колкото и хора да изпълняват дълга си в една църква, решаващо значение за възможността да бъдат спасени има това дали наистина следват Христос, или човек, дали наистина преживяват Божието дело и се стремят към истината, или се занимават с религиозни дейности и с човешки работи и начинания. Решаващо значение има дали могат да приемат истината и да се стремят към нея и дали могат да търсят истината, за да разрешават проблемите, когато ги открият. Именно тези неща са най-важни. Към какво всъщност се стремят хората и по какъв път вървят, дали действително приемат истината или я изоставят, дали се покоряват на Бог или Му се противопоставят — Бог постоянно проучва внимателно всички тези неща. Бог наблюдава всяка църква и всеки човек. Независимо колко хора в една църква изпълняват дълг или следват Бог, в момента, в който се отклонят от Божиите слова, щом изгубят делото на Светия Дух, те престават да преживяват Божието дело и така те, както и дългът, който изпълняват, нямат никаква връзка и участие в Божието дело, а в такъв случай тази църква се е превърнала в религиозна група. Какво ще кажете, какви са последствията, когато една църква се превърне в религиозна група? Не бихте ли казали, че тези хора са в голяма опасност? Те никога не търсят истината, когато са изправени пред проблеми, и не действат според истините принципи, а са подвластни на подредбите и манипулациите на човешки същества. Много хора, докато изпълняват дълга си, дори никога не се молят и не търсят истините принципи. Те само питат другите и правят каквото те им кажат, като действат според техните насоки. Каквото им кажат другите, това и правят. Чувстват, че е неясно и трудно да се молят на Бог за проблемите си и да търсят истината. Затова търсят просто, лесно решение. Те смятат, че е лесно и най-практично да разчитат на другите и да правят това, което им кажат, и затова просто правят каквото казват другите хора, като ги питат и правят всичко, както им кажат. В резултат на това, дори и след като са вярвали в продължение на много години, когато са изправени пред проблем, те нито веднъж не са идвали пред Бог, за да се помолят и да потърсят Неговите желания и истината, а след това да постигнат разбиране на истината и да действат и да се държат в съответствие с Божиите намерения. Те никога не са имали такова преживяване. Наистина ли такива хора практикуват вяра в Бог? Чудя се защо някои хора, след като влязат в религиозна група, са толкова предразположени към това да преминат от вяра в Бог към вяра в човек, от следване на Бог към следване на човек? Защо се променят толкова бързо? Защо, след като толкова години са вярвали в Бог, продължават да се вслушват в човек и да го следват във всичко? Толкова години вярват, но всъщност в сърцата им никога не е имало място за Бог. Нищо от това, което правят, никога не е свързано по какъвто и да е начин с Бог и с Неговите слова. Речта им, действията им, животът им, отношенията им с другите, решаването на проблемите, дори изпълнението на дълга им и службата им за Бог, всичките им действия и дела, цялото им поведение и дори всяка мисъл и идея, която излиза от тях — нищо от това изобщо не е свързано с вярата в Бог или с Неговите слова. Искрено вярващ в Бог ли е такъв човек? Може ли броят на годините, през които човек е вярвал в Бог, да определи неговия духовен ръст? Може ли да докаже дали връзката му с Бог е нормална? Категорично не. Това, което е от решаващо значение, за да се види дали даден човек искрено вярва в Бог, е да се провери дали в сърцето си може да приеме Божиите слова, дали може да живее в тях и да преживява Неговото дело.

Помислете върху това: като вярвате в Бог, ако просто участвате в религиозни ритуали и спазвате някои правила; ако просто вършите нещата механично, когато изпълнявате дълга си и действате, без да се съсредоточавате върху истините принципи; ако само говорите за думи и доктрини в общенията си върху истината, но нямате практическо знание; ако думите на общението ви са повърхностни, докато разпространявате евангелието и свидетелствате; ако само изричате духовни думи и доктрини, за да предоставяте ресурси и да подкрепяте хората – може ли да постигнете резултати? Ако се стремите само към външна духовност, докато вярвате в Бог, дали такова вярване е преживяване на Божието дело? Можете ли да придобиете истината, докато изпълнявате дълга си по този начин? Това истинска вяра в Бог ли е? (Не.) Какво е в действителност истинската вяра в Бог? Вие може да сте следвали Бог от много години, да сте прочели много от словата Му, да сте изслушали много проповеди и да разбирате много доктрини – и, разбира се, някои от вас да са навлезли частично в истината реалност, — но бихте ли посмели да кажете, че вече сте постигнали духовния ръст на спасението? Можете ли да сте сигурни, че няма отново да бъдете подведени и пленени от Сатана? Можете ли да сте сигурни, че няма отново да почитате и следвате човека? Можете ли да гарантирате, че ще следвате Бог до края на пътя, че със сигурност няма да отстъпите, че няма просто да вярвате в един небесен, нереалистичен Бог, както правят религиозните хора, вместо да следвате практическия Бог? Вие може да следвате въплътения Бог, но стремите ли се към истината? Способни ли сте да постигнете истинско покорство пред Бог и познание за Него? Не сте ли още застрашени да предадете Бог? Трябва да мислите върху всички тези неща. Кои от средствата на вярата, възгледите и състоянието ви днес са същите или близки до онези на вярващите от християнството? В какво споделяте същото състояние? Ако някой, който вярва в Бог, се придържа към истината, сякаш тя е набор от правила, няма ли опасност вярата му да стане участие в религиозен ритуал? (Така е.) Спазването на религиозни ритуали наистина не е по-различно от християнството – онези, които го правят, са просто по-напреднали и са стигнали по-далеч по отношение на учението и теорията и са малко по-издигнати и напреднали във вярата си. Това е всичко. Ако вярата в Бог се превърне в религиозно вярване, в изучаване на теология, в набор от правила или ритуали, не се ли е превърнала тогава в християнство? Има разлика между новите и старите учения, но ако само разбираш истината като доктрина и не знаеш как да практикуваш истината, а още по-малко да преживяваш Божието дело – и ако независимо от колко години вярваш в Бог, колко трудности си понесъл и колко добро е поведението ти, това, което имаш, не е искрено разбиране на истината и не си придобил истината, нито си навлязъл в истината реалност – тогава твоят начин на вярване не е ли като на християнството? Не е ли това същността на християнството? (Да.) Тогава какви възгледи или състояния имате в действията си или в изпълнението на дълга си, които са сходни с онези на християните или са същите? (Придържаме се към правила и се снабдяваме с думи и доктрини.) Придържане към правила, проповядване на думи и доктрини, отношение към истината като към думи и доктрини – какво още? (Съсредоточаваме се върху вършенето на работа, не върху навлизането в живота.) Фокусирате се само върху старанието си, не върху придобиването на живот или навлизането в истината реалност; какво още? (Съсредоточаваме се върху привидната духовност и доброто поведение.) Вече казахте някои неща, затова ще обобщя: да се стремите към външно добро поведение и да си опитвате усилено да се покриете с блясъка на духовността, да правите нещата, които хората смятат за правилни в представите и въображението си, нещата, които хората са склонни да одобряват – това е стремеж към лъжедуховност. Такъв човек е лицемер, който застава на трибуната си, за да проповядва думи и доктрини, който насърчава другите да вършат добри дела и да бъдат добри хора, който се преструва на духовен човек. Но във взаимоотношенията си с другите и в действията си, в изпълнението на дълга си той никога не търси истината, а живее според сатанински нрав. Каквото и да го сполети, той се съобразява със собствената си воля и поставя Бог настрани. Никога не действа според истините принципи, а просто следва правилата. Не разбира изобщо истината, нито Божиите намерения или критериите на Неговите изисквания към човека, или това, което ще постигне чрез спасяването на човека. Никога не възприема сериозно тези подробности на истината и не пита за тях. Всичко, което тези изрази и поведение на човека разкриват, е лицемерие. Като види истинските състояния в сърцата на такива хора заедно с външното им поведение, човек може да е сигурен, че те нямат нищо от истината реалност, че са всъщност лицемерни фарисеи, че са неверници. Ако някой вярва в Бог, но не се стреми към истината, дали вярата му е искрена? (Не.) Може ли някой, който вярва в Бог, независимо от колко години, но не приема изобщо истината, да се бои от Бог и да отбягва злото? (Не.) Не може да постигне това. Тогава каква е природата на външното поведение на такива хора? По какъв път могат да вървят те? (Пътят на фарисеите.) С какво са заети да се снабдяват по цели дни? Не е ли с думи и доктрини? Прекарват дните си, като се въоръжават, маскират се с думи и доктрини, за да заприличат повече на фарисеите, да изглеждат по-духовни, повече като хора, които служат на Бог – каква точно e природата на всички тези дела? Почитане на Бог ли е? Искрена вяра в Него ли е? (Не, не е.) Тогава какво правят те? Мамят Бог. Те просто изминават стъпките в един процес. Развяват знамето на вярата и изпълняват религиозни ритуали в опит да измамят Бог, за да постигнат целта си да бъдат благословени. Тези хора изобщо не почитат Бог. Накрая такава група от хора ще свърши точно като онези в параклисите, които предполагаeмо служат на Бог, които предполагаемо вярват в Бог и Го следват.

Каква е разликата между книжниците и фарисеите, които вярваха в Бог в Епохата на закона, и пасторите, старейшините, отците и епископите в съвременните християнски и католически параклиси? Тоест каква е разликата между това да вярваш в Йехова и това да вярваш в Исус? Освен името, в което те вярват, каква е разликата? Към какво се придържаха онези, които вярваха в Йехова? Какъв беше техният метод на вярване? (Те спазваха закона и заповедите.) Разбираха ли те делото на Светия дух? Разбираха ли пътя на това да носиш кръста си? (Не го разбираха.) Знаеха ли, че Бог е истината, пътят и животът? Имаха ли те такава концепция? Познаваха ли посланията, които вярващите в Исус са чули? (Не ги познаваха.) Какви са те в очите на онези, които вярват в Исус? (Те бяха изостанали, консервативни и не следваха делото на Светия дух.) Основното е, че те не следваха стъпките на Божието дело. Бог е казал, че Месията ще дойде и когато Той дойде в плът, беше наречен Исус Христос. Те не Го приеха, а вместо това упорито Му се противопоставяха. Не признаха, че Господ Исус е въплътеният Бог, и Го разпнаха. Те изостанаха и бяха отстранени в Епохата на благодатта. Не познаваха посланията на Епохата на благодатта, като изкуплението, спасението на кръста и покаянието. Не е ли това разлика? (Така е.) Тогава за какво говорят онези в Епохата на благодатта? Каква е разликата между тях и вярващите от Епохата на закона? Какво повече знаят те? Първо, по отношение на четенето на Библията, те четат Стария и Новия завет; по отношение на името на Бог, в който вярват, те вече не назовават Бог само Йехова, а вместо това Го наричат предимно Исус Христос. Какво практикуват те? Изповядване и покаяние, многострадалност и смирение; те са любящи, те спазват заповедите, носят кръста си, вървят по пътя на кръстните страдания и очакват да се възнесат в рая след смъртта. Те се различават от вярващите в Бог в Епохата на закона по много начини. Говорят за делото на Светия дух и за това, че са изпълнени и водени от Светия дух. Говорят за молитва, за действия в името на Господ Исус и за разпространяване на евангелието. Нещата, за които говорят, са напълно различни от онези в Епохата на закона, но в крайна сметка те получават същото заключение от Бог като хората от еврейската вяра – те също принадлежат към религиозна група. Какъв проблем е това? Онези еврейски фарисеи, първосвещениците и книжниците в Епохата на закона само привидно вярваха в Бог, но загърбваха пътя Му и дори разпнаха въплътения Бог. Може ли тогава вярата им да им е спечелила Божието одобрение? (Не.) Бог вече ги е определил като хора от еврейската вяра, като членове на религиозна група. И Бог днес вижда по подобен начин онези, които вярват в Исус като членове на религиозна група, в смисъл, че не ги признава за членове на Неговата църква или за вярващи в Него. Защо Бог осъжда така религиозния свят? Защото на всички членове на религиозни групи, особено на висшите водачи на различните вероизповедания, им липсва богобоязливо сърце и те не следват Божията воля. Те всички са неверници. Не вярват във въплъщението, камо ли да приемат истината. Те никога не търсят, не разпитват, не проучват, нито приемат Божието дело от последните дни или истините, които Той изразява, а вместо това направо осъждат и хулят делото на Божието въплъщение от последните дни. От това човек може да види ясно, че те може привидно да вярват в Бог, но Бог не ги признава като вярващи в Него. Той казва, че те са злодеи, че нищо от това, което вършат, не е свързано ни най-малко с Неговото дело на спасението, че те са невярващи, които са извън словата Му. Ако вие вярвате в Бог, както сега, няма ли да дойде денят, в който вие също ще бъдете сведени до религиозни привърженици? Вярата в Бог от религиозна гледна точка не може да постигне спасение – защо всъщност е така? Ако не можете да кажете защо, това показва, че не разбирате нито истината, нито дори Божиите намерения. Най-трагичното нещо, което може да се случи на вярата в Бог, е свеждането ѝ до религия и отстраняването ѝ от Бог. Това е невъобразимо за човека и онези, които не разбират истината, никога не могат да видят този въпрос ясно. Кажете Ми, когато една църква постепенно се превърне в религия в Божиите очи и стане вероизповедание през дългите години след създаването ѝ, дали хората в нея подлежат на Божието спасение? Членове ли са те на Неговото семейство? (Не.) Не са. По какъв път вървят тези хора, които привидно вярват в истинския Бог, но които Той смята за религиозни хора? Пътят, по който вървят, е път, по който носят знамето на вярата в Бог, но така и не следват пътя Му; вярват в Него, но не Го почитат и дори се отричат от Него; твърдят, че вярват в Бог, но Му се противопоставят; привидно вярват в името на Бог, в истинския Бог, и все пак почитат Сатана и дяволите и се занимават с човешки дейности, и създават независимо, човешко царство. Това е пътят, по който вървят. Като се погледне пътят, по който вървят, става очевидно, че те са куп неверници, шайка антихристи, група сатани и дяволи, които са решени отявлено да се противопоставят на Бог и да прекъсват делото му. Това е същността на религиозния свят. Такава група хора има ли нещо общо с Божия план за управление за спасението на човека? (Не.) След като Бог определи, че вярващите в Него, колкото и много да са те, по вида на своята вяра са вероизповедание или група, Той също така ги определя като хора, които не могат да бъдат спасени. Защо казвам това? Група без Божието дело или напътствие, която не Му се покорява или не Го почита изобщо, може привидно да вярва в Бог, но всъщност следва и се подчинява на религиозни свещеници и старейшини, а религиозните старейшини и свещеници са по своята същност сатанински и лицемерни. Следователно това, което следват и на което се подчиняват тези хора, са сатани и дяволи. В сърцата си те практикуват вяра в Бог, но всъщност са манипулирани от човека, предмет на човешко устройство и господство. Затова по същество това, което следват и на което се подчиняват, е Сатана и дяволите, и силите на злото, които се противопоставят на Бог, и враговете на Бог. Би ли спасил Бог такава група хора? (Не.) Защо не? Е, такива хора способни ли са на покаяние? Не, те няма да се покаят. Те са заети с човешки дейности и човешки начинания под знамето на вярата в Бог, противоречат на Божия план за управление за спасението на човека и крайният изход от това е, че Бог ще ги отритне. Невъзможно е Бог да спаси тези хора. Те са неспособни на покаяние и когато Сатана ги повлича, Бог ги предава на това. Това дали нечия вяра в Бог ще срещне одобрението Му зависи ли от неговата дълголетност? Зависи ли от видовете ритуали, които човек съблюдава, или от правилата, които следва? Бог следи ли човешките практики? Гледа ли числата им? (Не.) Какво тогава гледа? Когато Бог е избрал група хора, въз основа на какво измерва дали могат да бъдат спасени, дали Той ще ги спаси? Въз основа на това дали те могат да приемат истината. Въз основа на пътя, по който вървят. Макар че Бог може и да не е казал на човека толкова истини през Епохата на благодатта, колкото сега, и макар те да не са толкова конкретни, тогава Той все пак е бил способен да усъвършенства човека и все още е имало хора, които са можели да бъдат спасени. Затова ако хората в днешно време, които са чули толкова много истини и разбират Божиите намерения, не могат да следват пътя Му или да поемат по пътя на спасението, какъв ще е накрая техният изход? Крайният изход ще е същият както на вярващите в християнството или юдаизма – и те като тях няма да могат да бъдат спасени. Това е Божият праведен нрав. Няма значение колко много проповеди си чул или колко много истини си разбрал – ако все още следваш човека, ако все още следваш Сатана и накрая не си способен да последваш Божия начин, нито си способен да се боиш от Него и да отбягваш злото, това са такъв вид хора, които Бог ще отритне. Хората в религията може и да са способни да проповядват огромно библейско познание и може да разбират някои духовни доктрини, но не могат да се покорят на Божието дело или да практикуват и преживяват Неговите слова, или да Го почитат истински, нито могат да се боят от Него и да отбягват злото. Те всички са лицемери, а не хора, които наистина се покоряват на Бог. В Божиите очи такива хора се определят като принадлежащи към вероизповедание, към човешка група, към човешка шайка, като дом на Сатана. Заедно те са Сатанинска шайка, царство на антихристи и Бог ги отритва напълно.

Точно сега най-належащото нещо, което трябва да правите, е да се стремите към истината. Първо, не може да отлагате, докато изпълнявате дълга си, и второ, трябва бързо да се стремите в кратки срокове да стъпите на пътя на спасението и да не бъдете изоставени от Бог. Какво ужасно нещо би било това! Това е вашата последна краткотрайна възможност, докато Бог върши Своето дело на спасението в последните дни. Ако Бог определи човек, като каже, че ти никога не си следвал пътя Му, че абсолютно никога не си могъл да се боиш от Него, нито да отбягваш злото, и когато Той реши да се отрече от теб, тогава Той вече няма да те укорява или да те дисциплинира, вече няма да те кастри, няма да те съди или наказва – Той напълно ще се откаже от теб. В този момент ти ще се чувстваш напълно свободен. Никой няма да те пази повече. Никой няма да се меси в това как вярваш в Бог. Няма да те укорява, независимо какви лоши неща правиш. Няма нито укори, нито дисциплиниране, ако при изпълняването на своя дълг не си предан или търсиш само да задоволяваш собствените си амбиции и желания, или прекъсваш и смущаваш работата на църквата. Няма нито укор, нито дисциплиниране, дори ако имаш представи за Бог в сърцето си. Ако се противопоставяш или отхвърляш кастренето, ако съдиш другите зад гърба им, ако ги спъваш или ги подмамваш на своя страна, няма нито укор, нито дисциплиниране. За какво е знак това? Добър знак ли е? Никой не те пази, никой не те кастри и Бог не те укорява. Като че ли всичко върви добре за теб и ти правиш каквото си искаш. Това съвсем очевидно не е добър знак. Когато Бог иска да се откаже от теб, ти вече няма да получаваш упреци, няма повече да усещаш дисциплиниране, нито правосъдие и наказание. Какво предполага отказът на Бог от човек? Предполага, че този човек няма краен изход, че е загубил шанса си за спасение. Когато Бог се отказва от някого, Той първо прави така, че човекът да не чувства никакъв укор. Такива хора са прекомерно доволни от себе си всеки ден и мислят, че са благословени, затова небрежно си угаждат, израждат се, следват желанията на сърцето си, правят каквото поискат и действат както искат. Каквито и разпуснати неща искат да направят, няма укор, нито дисциплиниране, да не говорим за чувство за неудобство или за това, че нещата не вървят добре. Човек, който напуска Божия укор и дисциплиниране, е на ръба на опасността. На какъв път може да стъпи след това? Той започва да се изражда, да става разпуснат, да си угажда и злодеянията му стават безспирни. Това е много притеснително. Външно някои хора изглежда живеят доста удобно, без никакви грижи, но онези, които разбират истината, могат да видят, че такива хора са в опасност, че Бог не ги иска – Бог ги е изоставил, а те дори не го знаят! Антихристите в религиозния свят прекарват дните, като осъждат словата и делото на въплътения Бог и правят много злини, които се противопоставят на Бог. Макар че сега те не получават никакво дисциплиниране или укор, това е защото Бог вече ги е изоставил и накрая всички те ще получат голямо наказание, което нито един от тях няма да избегне. Можете ли да видите от това намерението и отношението на Бог? (Да.) Ако вие не се стремите към истината, докато следвате Бог сега, може да стигнете до същата точка като тях и тогава ще изпаднете в опасност; крайният ви изход ще е същият като техния, това е сигурно. Затова какво е най-належащо да правят хората сега, за да избегнат потъването до точката, в която Бог ще ги изостави? (Трябва да се стремим към истината и да изпълняваме правилно дълга си.) Освен правилното изпълняване на дълга трябва често да се изправяш пред Бог, да пиеш и ядеш словата Му, да размишляваш върху тях, да приемаш дисциплинирането и напътствията Му и да усвоиш урока на покорството – това е много важно. Трябва да си способен да се покориш на всички условия, хора, събития и неща, които Бог е наредил за теб, и когато става въпрос за неща, които не можеш да проумееш, трябва често да се молиш, докато търсиш истината. Само като разбереш Божиите намерения, може да намериш път напред. Трябва да имаш богобоязливо сърце. Правете, каквото трябва, внимателно и предпазливо, и живейте пред Бог с богопокорно сърце. Смълчавайте се често пред Него и не бъдете разпуснати. Най-малкото, когато нещо ви се случи, първо се смълчете, после се впуснете в молитва и като се молите и търсите, и чакате, започнете да разбирате Божиите намерения. Не е ли това богобоязливо отношение? Ако ти се страхуваш и се покоряваш на Бог в сърцето си и ако си способен да се смълчиш пред Него и да проумееш намеренията Му, тогава с този вид сътрудничество и практика ще бъдеш защитен и няма да бъдеш изкушаван, нито ще направиш нещо, което да прекъсва или смущава работата на църквата. Търси истината във въпросите, които не можеш да видиш ясно. Не съди сляпо и не издавай присъди. По този начин Бог няма да се отврати от теб и няма да те отритне. Ако имаш богобоязливо сърце, ще се страхуваш да не Го оскърбиш, и ако те сполети нещо, което те изкушава, ще живееш пред Бог в ужас и трепет и ще копнееш да Му се покориш и да Го удовлетворяваш във всичко. Само когато имаш такава практика и си способен да живееш често в такова състояние, често да се смълчаваш пред Бог и често да идваш пред Него, ще можеш несъзнателно да отбягваш изкушенията и злите неща. Без богобоязливо сърце или със сърце, което не e пред Него, ще си способен на някои злини. Имаш покварен нрав и не можеш да го овладееш, затова си способен на зло. Няма ли да са сурови последствията, ако вършиш злини, които създават прекъсване и смущение? Най-малкото ще бъдеш кастрен и ако това, което си направил, е сериозно, Бог ще те отритне и ще бъдеш отлъчен от църквата. Но ако имаш богопокорно сърце, ако сърцето ти често може да притихва пред Бог и ако се боиш и си ужасен от Бог, няма ли тогава да си способен да стоиш доста по-далеч от много злини? Ако се боиш от Бог и казваш: „Ужасен съм от Бог, страхувам се да не Го оскърбя, да не прекъсна делото Му и да не предизвикам омразата му“, няма ли за теб това да е нормално отношение и нормално състояние? Какво е онова, което ще породило ужаса ти? Ужасът ти ще произлиза от богобоязливото сърце. Ако имаш ужас от Бог в сърцето си, тогава ще отбягваш и избягваш злините, когато ги видиш, и така ще си защитен. Може ли някой без ужас от Бог в сърцето да се бои от Него? Може ли да отбегне злото? (Не). Тези, които не се боят от Бог и не са ужасени от Него, не са ли дръзки хора? Могат ли дръзките хора да бъдат ограничени? (Не.) А онези, които не могат да бъдат ограничени, не правят ли онова, което им хрумне под влиянието на моментния порив? Какво правят тези хора, когато действат според собствената си воля, според собственото си увлечение и покварената си природа? От гледна точка на Бог това са зли неща. Затова вие трябва да виждате ясно, че е добро за човека да има ужас от Бог в сърцето – с него човек може да се бои от Бог. Когато човек носи Бог в сърцето си и може да се бои от Бог, той ще е способен да стои много по-далеч от злите неща. Такива са хората, които имат надежда да бъдат спасени.

Лесно ли е за един вярващ да се бои от Бог и да отбягва злото? Всъщност това не е лесно. Ако не се стремиш към истината, тогава никога няма да го постигнеш. Например някои хора казват: „Наистина не е лесно да вярваш в Бог, а също трябва и да изпълняваш дълга си, да страдаш, да плащаш цена“. Как се чувстваш, когато чуваш тези думи? Какъв е проблемът с изричането на тези думи? Ако нямаш богобоязливо сърце, тогава какво би казал? Би казал: „Това е напълно вярно, напуснах дома си, за да изпълнявам дълг в продължение на много години. Липсват ми децата и майка ми, страдах немалко. Ако не получа благословии, това ще е несправедливо!“. Има ли страх от Бог в тези думи? (Няма.) Ако човек няма богобоязливо сърце и изрича такива думи, какво качество има поведението му? Не е ли в конфликт с Бог, като се оплаква от Него? Ако се оплаква с думи от Бог, тогава вярва ли наистина, че Бог е праведен Бог? Ако човек няма ужас от Бог в сърцето си, ако не успява да се бои от Него, тогава лесно ли е за него да отбягва злото? (Не е лесно.) Той не може да съумее да отбягва злото. Такъв човек казва: „Ако не получа благословии, след като се отказах от семейството и кариерата си, това ще е толкова несправедливо!“. Ако незабавно отвърнеш с „Това е точно така“, как биха ти изглеждали тези думи? Това отбягване на злото ли е? Фактът, че можеш да кажеш „това е точно така“, просто доказва, че и ти като другия човек се оплакваш от Бог. Оплакването вече е излязло от устата ти, за да създаде зло. Не само че не можеш да отбягваш злото; ти си способен да се оплакваш и да вършиш зло. Макар че това е малко зло, все пак е оплакване от Бог. Ако днешното малко зло не бъде преодоляно, утре ще сте застрашени да предадете Бог – толкова ужасна е покварената човешка природа. Виждате ли ясно проблема? Ако човек няма богобоязливо сърце, тогава са зли и нещата, които казва на глас, и нещата, които мисли в сърцето си, и нещата, които естествено се изливат от него – всички те са зли. Ако нямаш богобоязливо сърце, тогава дори някой дребен въпрос може напълно да разобличи покварения ти нрав, характера, стремежите и намеренията ти. Може дори да разобличи неудовлетворението ти от Бог. Онези, които нямат богобоязливо сърце, казват каквото си искат. Те казват това, което мислят, и след като го кажат, то става факт. От гледната точка на Бог такъв човек не се бои от Него и не отбягва злите неща. Вместо това се въвлича в зли неща, когато ги види, и става съучастник на злите хора. Ако имаш богобоязливо сърце, ако си ужасен от Бог, ако живееш в присъствието Му, тогава как трябва да отговориш на думите на такъв човек? Какво има предвид той с думите си? Той не желае да се откаже от благословиите. Иска да придобие благословии, но не е готов да страда или да плаща цената, затова казва: „Наистина не е лесно да се вярва в Бог“. Няма ли усещане за оплакване? Тези думи съдържат усещане за оплакване. Този човек е разстроен от Бог, оплаква се и мисли, че Божиите изискания към хората са твърде високи. Мисли, че изискването на Бог да се моли е твърде голямо. Мисли, че Бог иска да се плаща твърде висока цена за малкото благословии, които дава. Мисли, че Бог не трябва да постъпва така, че Той няма любов към хората, че Той няма истинска милост към хората, че измъчва хората. Мисли, че не е лесно за човек да изтъргува страданието срещу благословии – няма ли точно това предвид? (Така е.) Тогава как трябва да отговориш? Чуйте този отговор, вижте дали мислите, че е правилен. Трябва да кажеш: „На какво възлиза нашето малко страдание? Виждаш колко много е страдал Бог. За да спаси човечеството, Бог е слязъл на земята от небесата и е бил въплътен скромно и тайно сред хората, и е понесъл огромни унижения. За да спаси човечеството, Той е жертвал дори Своя живот. Божието страдание далеч надхвърля малкото, което ние сме изстрадали. Нашето страдание не представлява нищо. Нещо повече, ние трябва да страдаме; нима целта на нашето страдание не е да бъдем благословени?“. Какво мислите? На повърхността това изглежда правилно, а няма грешки и от гледна точка на доктрината, но има ли тук свидетелство? (Не.) Няма свидетелство. Това е просто бегло изричане на доктрини на глас, за да увещаваш някого. Може ли това да разреши проблеми? Ако искаш да разрешиш проблеми, как трябва да разговаряш с такива хора? Ако чуеш това оплакване, как би се почувствал в сърцето си? Би почувствал, че макар те да изпълняват дълга си, докато вярват в Бог, не страдат с особено охотно сърце, но след като поразсъждаваш за момент, би помислил: „Ако те чувстват неохота, така да бъде. Какво общо има това с мен? Ако се оплакват от Бог, не се оплакват от мен и това не засяга изгодата ми. Това е тяхната лична връзка с Бог, затова трябва да се справят сами с нея. Какво общо има това с мен?“. Да се отнасяте така с тях изглежда разумно и не е грешно, но като човек с богобоязливо сърце, щом това ти се случи, първо трябва да си помислиш: „Този човек вярва в Бог и все пак се оплаква от Него и извърта фактите, докато говори. Не е възможно такъв човек да приеме истината. Да бъдеш спасен е нещо голямо, затова добре ли е да не страда изобщо? Нещо повече, защо хората страдат? Не е ли заради покварения им нрав? Бог има добри намерения, като позволява на хората да страдат. Това е от полза за тях, това ги усъвършенства и ги изгражда. Ако не страдат, хората не могат да научат уроците си, нито да придобият истината, нито могат да са в съгласие с Божиите намерения. Да страдаш малко е милост и благодат от страна на Бог. Това е Божията любов към човечеството. Това е спасение! Как могат тe да говорят така? Трябва да разговарям с тях. Не мога да им позволя да разбират погрешно и да се оплакват от Бог. Не мога да им позволя да ходят навсякъде да разпространяват тези думи и да влияят на другите. В тази ситуация аз трябва да говоря от името на Бог. Трябва да им помогна да преодолеят погрешните си схващания за Бог и да им помогна да поправят разбирането си за вярата си в Бог. Ако разбират погрешно Бог по този начин, не се ли отнасят несправедливо към Него? Божията любов и спасение за човека са толкова големи! Как могат да мислят по този начин?“. Ако мислиш така, не означава ли това, че имаш богобоязливо сърце? (Да.) Колкото до въпроса със страха от Бог, ти не само говориш правилно, но също имаш и богобоязливо сърце, способен си да постигнеш покорство пред Него, не се бунтуваш и не се оплакваш изобщо. Така ставаш човек, който се бои от Бог. Щом се боиш от Бог, ти си постигнал истината. Ти не просто рецитираш лозунг, ти си способен да свидетелстваш за Бог и да останеш непоколебим в свидетелството си за Него. Знаейки това, какво трябва да кажеш на този човек? Трябва да кажеш: „Бог полага огромни грижи за спасението на човека. Онези, които нямат богобоязливо сърце, често се оплакват от Него и Му се противопоставят и изобщо не проявяват внимание към Неговите намерения. Ако страдат малко или не виждат Божиите благословии, се оплакват, сърцата им се бунтуват и те стават негативни и противоречиви. Това доказва, че е естествено за хората с покварен нрав да се противопоставят често на Бог и че човешката природа е враждебна на Бог. Да платят малко цена, да правят по малко жертви и да отдават всичко от себе си по малко се изисква, за да могат да постигнат спасение – не заради Бог. Страдаш заради покварената си природа. Ако искаш да придобиеш истината, трябва да страдаш малко. Да го кажем по по-неприятен начин – хората заслужават да страдат. Бог не носи страдание, нито те кара да страдаш. Ако имаш непокорен нрав, можеш ли да избегнеш страданието? Твоят покварен нрав причинява страданието ти – това няма нищо общо с Бог. Ако наистина разбираш истината и се покоряваш на Бог във всички неща, тогава ще предизвикваш ли негативност? Ще се оплакваш ли още от Бог? Ще страдаш ли пак от тези неща? И така, независимо от какво страдат хората, то е резултат от покварения им нрав; те не могат да обвиняват другите, да не говорим за Бог. Жънеш това, което си посял. Ако не страдаш, трябва да загинеш, трябва да бъдеш наказан. Какво би избрал? Бог не иска да страдаш, но без страданието ще можеш ли да се покориш на Бог? Без страданието ще можеш ли да действаш според истините принципи? Без страданието ще можеш ли да слушаш Божиите слова?“. Като изречеш тези думи, ще може ли събеседникът ти да спечели малко разбиране? Първо на първо, дали тези думи са съгласно Божиите намерения? В съгласие ли са с истината? (Такива са.) Като виждаш, че са в съгласие с истината, не трябва ли човек, който се бои от Бог, да ги изрече? (Трябва.) Човек, който е способен да изрече тези думи, отбягва злото. Затова какво трябва да притежава човек, което да го накара да отбягва злото? (Трябва да има богобоязливо сърце.) Само с богобоязливо сърце може да отбегне злото. Само с богобоязливо сърце хората могат да се покорят на Бог и да свидетелстват за Него. Такива хора естествено започват да отбягват злото.

Е, в какво състояние бихте казали, че живеят често хората без богобоязливо сърце? Имат ли те връзка с Бог? (Нямат.) Някои хора казват: „Това не е вярно. Те се молят всеки ден, четат Божиите слова, отиват на сбирките навреме и изпълняват нормално дълга си. Как може да казвате, че нямат връзка с Бог? Ако не вярваха в Бог, биха ли могли да правят всичко това?“. Правилен ли е този начин на говорене? (Не е. Това е просто външно действие. Ако не търсиш истината, докато действаш, тогава нямаш богобоязливо сърце и нищо, което правиш, няма общо с Бог.) Ако в своята вяра в Бог хората не живеят често пред Него, тогава няма да са способни да имат какъвто и да е страх от Него и така ще са неспособни да отбягват злото. Тези неща са свързани. Ако дълбоко в себе си живееш често пред Бог, ти ще си под контрол и ще се боиш от Него в много неща. Няма да казваш нищо неразумно, няма да отиваш твърде далеч или да правиш нещо, което е разпътно, нито ще направиш нещо, което Бог мрази. Ако приемеш внимателната проверка на Бог и приемеш Неговото дисциплиниране, ще избегнеш вършенето на много зли неща. Няма ли по този начин да си отбягнал злото? Ако казваш, че вярваш в Бог, но често си объркан в сърцето си и не знаеш как работи Бог, за да спаси човека, нито как човек трябва да се стреми към истината, нито дали обичаш истината, нито кои събития трябва да станат причина за твоите молитви към Бог; ако си объркан всеки ден, несериозен във всичко, ако просто се придържаш към правилата; ако сърцето ти не е способно да е в покой пред Бог и не се молиш или не търсиш истината, когато нещо ти се случи; ако често действаш според собствената си воля, живееш според своя сатанински нрав и разкриваш надменния си нрав, и ако не приемаш Божията внимателна проверка или дисциплиниране и нямаш покорно сърце, тогава дълбоко в себе си ти винаги ще живееш пред Сатана и ще бъдеш контролиран от Сатана и от своя покварен нрав. Такива хора нямат и най-малък страх от Бог. Те са просто неспособни да отбягват злото и дори да не извършват злодеяния, всичко, което мислят, е все пак зло и е едновременно несвързано с истината и в сблъсък с нея. Тогава не са ли такива хора по начало несвързани с Бог? Макар че са управлявани от Него, сърцата им никога не се изправят пред Него, нито някога са Му се молили истински; те никога не са се отнасяли с Бог като с Бог, никога не са се отнасяли с Него като със Създател, който има върховенство над тях, никога не са признавали, че Той е техният Бог и Господ и никога не са смятали да Го почитат искрено. Такива хора не разбират какво означава да се боиш от Бог и мислят, че имат право да вършат зло. В сърцата си те казват: „Ще правя каквото си искам. Ще се погрижа за моите дела, това не зависи от никой друг!“. Разглеждат вярата в Бог като вид мантра, като церемония. Това не ги ли прави неверници? Те са неверници! В ума на Бог всички тези хора са злодеи. Всичко, което мислят по цял ден, е зло. Те са уродите на Божия дом и Бог не признава такива хора като членове на Неговия дом. Какви са хората в Божия дом? Това са хора, които се боят от Бог и отбягват злото, хора, които се покоряват на Божието дело. Онези, които просто вярват в Божието име, които не Го приемат като техен Господ и Бог – те част ли са от Божия дом? Онези, които не приемат Бог като техен Създател, които не приемат факта, че Той е истината, те принадлежат ли на Бог? Категорично не. Само онези, които приемат истината, принадлежат на Бог; само онези, които се отнасят с Бог като с Бог, Му принадлежат. Хората, които могат да знаят, че Бог е истината, които могат да Го приемат като свой Господ и които виждат, че Той е Върховният владетел на всички неща – как се изразяват такива хора? Какво състояние имат в сърцата си? Как практикуват, когато им се случват неща? (Те търсят истината във всяко нещо.) Това е едната страна. Какво още? (Покоряват се на всички условия, хора, събития и неща, наредени от Бог, и са способни да учат от тях и да придобиват истината.) (Те не смеят да направят нищо, което да се противопоставя на Бог или да Го оскърбява.) Това са и начини, по които те изразяват себе си. Основното е, че когато нещо им се случи, независимо дали разбират истината, или не, дали могат да приложат истината на практика, или не, те преди всичко имат ужас от Бог. Те не действат прибързано според собствената си воля, а са способни да се боят от Бог и да не Го оскърбяват. Другите могат да видят, че те не говорят прибързано, че действията им са спокойни, а не импулсивни или разпуснати, че дълбоко в себе си са в покой, че са способни да чакат, че общуват с Бог в сърцата си и Го търсят, че имат богопокорно сърце и че имат богобоязливо сърце. Хората, които изживяват тези неща, могат да се свържат и да свържат всичко, което им се случва, с Божиите слова и тяхната връзка с Него е нормална. Някои хора – онези, които не носят Бог в сърцата си – са неспособни да изживеят тези реалности и нравът им със сигурност е надменен, разпътен и необуздан. Прекарват цял ден да в шеги и смях, не влагат сърцата си в изпълнението на дълга си, казват и правят каквото им хрумне, оголват зъби и размахват нокти и са безразсъдни и импулсивни във всичко, което правят. От пръв поглед може да се каже, че те са като невярващите. Може ли някой с такива изблици и поведение да е човек, който живее пред Бог? Вярват ли те искрено в Бог? Дали Бог е в сърцата им? Абсолютно сигурно е, че Той не е там. Бог осъжда такива хора и се отвращава от тях.

Днес разговаряхме по една от най-важните теми изобщо. С какво е свързана тя? (Със спасението.) Ако хората искат да бъдат спасени, когато вярват в Бог, най-същественото е дали имат богобоязливи сърца, дали Бог има място в сърцата им, дали са способни да живеят пред Него и да поддържат нормална връзка с Него. От решаващо значение е дали хората могат да практикуват истината и да постигнат покорство пред Бог. Такъв е пътят и това са условията за спасение. Ако сърцето ти не е способно да живее пред Бог, ако не Му се молиш често и не споделяш с Него, и губиш нормалната си връзка с Бог, никога няма да бъдеш спасен, защото си преградил пътя си към спасението. Ако изобщо нямаш връзка с Бог, значи си стигнал до края на пътя. Ако Бог не е в сърцето ти, тогава е безполезно да твърдиш, че имаш вяра, и само привидно да вярваш в Него. Няма значение колко думи и учения си способен да изречеш, колко си страдал заради вярата си в Бог, или колко си надарен. Ако Бог отсъства в сърцето ти и не се боиш от Него, тогава няма значение как вярваш в Него. Бог ще каже: „Махни се от Мен, злосторнико“. Ще бъдеш категоризиран като злодей. Няма да си свързан с Бог и Той няма да е твоят Господ или твоят Бог. Макар да признаваш, че Бог господства над всичко и че Той е Създателят, ти не Го почиташ и не се подчиняваш на Неговото върховенство. Следваш Сатана и дяволите и само Сатана и дяволите са твои господари. Ако за всичко вярваш в себе си и следваш собствената си воля, ако вярваш, че съдбата ти е в собствените ти ръце, значи вярваш в самия себе си. Макар да твърдиш, че вярваш в Бог и че Го признаваш, Той не те признава. Нямаш никаква връзка с Бог и затова си обречен накрая Той да те отритне, да те накаже и да те отстрани. Бог не спасява хора като теб. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които Го приемат като Спасителя, които приемат, че Той е истината, пътят и животът. Те са способни искрено да отдадат всичко на Бог и да изпълняват дълга си на сътворени същества. Изживяват Божието дело, практикуват Неговите слова и истината и вървят по пътя на стремеж към истината. Те са хора, които се покоряват на върховенството и подредбите на Бог и следват Неговата воля. Хората могат да бъдат спасени само когато имат такава вяра в Бог, в противен случай ще бъдат осъдени. Приемливо ли е хората да се отдават на пожелателно мислене, когато вярват в Бог? Могат ли да придобият истината при вярата си в Бог, когато постоянно се вкопчват в собствените си представи и в неясни и абстрактни фантазии? Категорично не. Когато хората вярват в Бог, те трябва да приемат истината, да вярват в Него, както Той иска, и да се покоряват на ръководството и подредбите Му; едва тогава могат да постигнат спасение. Няма друг начин освен този — каквото и да правите, не бива да се отдавате на пожелателно мислене. Общението на тази тема е много важно за хората, нали? Това е предупреждение към вас.

Сега, след като чухте тези послания, трябва да разберете истината и да сте наясно какво включва спасението. Не е важно нито какво харесват хората, нито към какво се стремят, нито какво ги вълнува. Най-важното е да приемете истината. В крайна сметка най-важното е да си способен да придобиеш истината и правилният път е този, който може да ти позволи да постигнеш богобоязливост и отбягване на злото. Ако си вярвал в Бог в продължение на няколко години и винаги си се съсредоточавал върху стремежа към неща, които нямат нищо общо с истината, значи вярата ти няма нищо общо нито с истината, нито с Бог. Може да твърдиш, че вярваш в Бог и Го признаваш, но Бог не е твоят Господ. Той не е твоят Бог, ти не приемаш, че Бог господства над съдбата ти, не се подчиняваш на всичко, което Той подрежда за теб, не признаваш факта, че Бог е истината, а в този случай надеждите ти за спасение са разбити. Ако не можеш да вървиш по пътя на стремеж към истината, значи вървиш по пътя на унищожението. Ако всичко, към което се стремиш, върху което се съсредоточаваш, за което се молиш и за което призоваваш, се основава на Божиите слова и на това, което Бог иска, и ако все повече чувстваш, че се покоряваш на Създателя и Го почиташ, и чувстваш, че Той е твоят Господ, твоят Бог, ако все по-радостно се покоряваш на всичко, което Той организира и подрежда за теб, и връзката ти с Бог става все по-близка и все по-нормална, и ако любовта ти към Бог става все по-чиста и истинска, тогава оплакванията ти и погрешното ти разбиране за Бог, както и прекомерните ти искания към Него, все повече ще намаляват и ти напълно ще постигнеш богобоязливост и отбягване на злото, което означава, че вече си стъпил на пътя на спасението. Макар стъпките по пътя на спасението да са съпроводени от Божието дисциплиниране, кастрене, правосъдие и наказание и макар те да ти причиняват много болка, това е Божията любов, която те спохожда. Ако в своята вяра в Бог се стремиш само към благословии и статус, слава и изгода, и никога не си дисциплиниран или кастрен или никога не си съден и наказван, тогава, макар и да имаш лесен живот, сърцето ти все повече ще се отдалечава от Бог, ще изгубиш нормалната връзка с Него и освен това няма да искаш да приемеш Божията проверка, ще искаш сам да си си господар, а всичко това доказва, че пътят, по който вървиш, не е правилният път. Ако известно време си изживявал Божието дело и все по-силно чувстваш колко дълбоко покварено е човечеството и колко е склонно да се противопоставя на Бог, и ако се тревожиш, че някой ден може да направиш нещо, с което да Му се противопоставиш, и се страхуваш, че има вероятност да Го оскърбиш и Той да те изостави, и така чувстваш, че няма нищо по-страшно от съпротивата срещу Бог, значи имаш богобоязливо сърце. Ще почувстваш, че когато хората вярват в Бог, не бива да се отдалечават от Него. Ако се отдалечат от Бог, ако се отклонят от дисциплинирането, правосъдието и наказанието Му, това означава да загубят Божията закрила и грижа, да загубят Неговите благословии, и тогава за хората всичко приключва. Могат единствено да стават все по-покварени, ще бъдат като религиозните хора и все още ще има опасност да се противопоставят на Бог, докато вярват Него, а това ще рече, че са станали антихристи. Ако можеш да осъзнаеш това, тогава ще се помолиш на Бог: „О, Боже! Моля Те, съди ме и ме наказвай. Умолявам Те да проучваш внимателно всичко, което правя. Ако направя нещо, което нарушава истината и е против Твоите намерения, моля Те, съди ме строго и ме наказвай. Не мога да съществувам без твоето правосъдие и наказание“. Това е правилният път, по който хората трябва да вървят при вярата си в Бог. Така че мерете според този критерий. Осмелявате ли се да твърдите, че сте стъпили на пътя към спасението? Не смеете, защото още не сте станали част от хората, които се стремят към истината, и в много отношения не търсите истината и не сте способни да приемете и да се подчините, когато ви кастрят, което доказва, че сте далеч от това да вървите по пътя на спасението. Лесно ли е да поемеш по пътя на спасението, ако не си човек, който се стреми към истината? Всъщност не е лесно. Ако хората не са изживели Божието правосъдие и наказание, ако не са изживели Неговото дисциплиниране, порицание и кастрене, тогава не е лесно да станат хора, които се стремят към истината, и в резултат на това им е много трудно да поемат по пътя към спасението. Що за възглед имаш, ако си чул това послание, знаеш, че то е истината, но още не си стъпил на пътя на стремежа към истината и постигането на спасение и не го възприемаш като нещо сериозно, а смяташ, че рано или късно ще дойде денят да се заемеш с това и че няма за къде да бързаш? Ако поддържаш такъв възглед, имаш проблем и ще ти е трудно да поемеш по пътя към спасението. И така, на какво трябва да се решиш, за да поемеш по този път? Трябва да кажеш: „Ах! В момента все още не съм поел по пътя към спасението, а това е доста опасно! Бог казва, че хората трябва да живеят пред Него през цялото време, трябва да се молят повече и сърцата им трябва да са спокойни, а не импулсивни, затова още сега трябва да започна да практикувам всичко това“. Да практикуваш така означава да стъпиш на правилния път на вярата в Бог. Толкова е просто. Що за хора са онези, които чуват Божиите слова и след това ги практикуват? Добри хора ли са? Да, те са хора, които обичат истината. Що за човек е този, който е чул Божиите слова и пак остава безчувствен, безразличен и неподатлив, отнася се към Божиите слова лекомислено и е сляп и глух за тях? Не се ли заблуждава? Когато вярват в Бог, хората все питат дали има някакви преки пътища към спасението. Казвам ви, че няма такива, и после ви казвам за този прост път, но след като го чуете, вие не го практикувате, а в такъв случай не разпознавате доброто, когато го чуете. Такива хора могат ли да бъдат спасени? Дори и да има някаква надежда за тях, тя не е голяма и спасението ще е много трудно. Може да дойде ден, в който да се събудят от сън и да си помислят: „Вече не съм млад и не изпълнявах истинския си дълг, докато вярвах в Бог през всички тези години. Бог изисква хората да живеят пред Него през цялото време, а аз не живях пред Бог. Трябва да побързам и да се помоля“. Ако в сърцата си се вразумят и започнат да изпълняват истинския си дълг, тогава не е твърде късно! Не чакайте твърде дълго обаче. Няма ли да е твърде късно да се стремите към истината, ако чакате, докато станете на седемдесет или осемдесет години и тялото ви отслабне, и вече нямате никаква енергия? Не е ли изключително глупаво да прекарате най-хубавите години от живота си в безсмислени неща и в крайна сметка да отложите или пропуснете стремежа към истината, който е най-важен от всичко? Има ли нещо по-глупаво? Много хора добре знаят кой е истинският път и въпреки това чакат бъдещето, за да го приемат и да го следват. Всички те са глупаци. Не знаят, че стремежът към истината отнема десетилетни усилия, преди да могат да придобият живот. Ще бъде твърде късно да съжаляват, ако пропилеят най-доброто време да бъдат спасени!

Каква е най-належащото нещо, което трябва да приложите на практика сега? То е, че когато ви се случват неща, трябва да побързате да потърсите истината, да успокоите сърцата си пред Бог и да се молите на Бог, и да четете словата Му с богопокорно сърце. По този начин ще можете да установите нормална връзка с Бог. Ако вярваш в Бог, но нямаш нищо общо с Него, ако все още вярваш в един нереалистичен Бог, ако нямаш нормална връзка с практическия Бог, тогава може ли Бог да признае, че вярваш в Него? Ако Бог не те признава, тогава не си ли в беда? В сърцето си ти трябва да си наясно как да се стремиш, за да получиш Божието признание като член на дома Му, като един от Неговите последователи. Не бъди непримирим или непокорен и категорично не можеш да се отдалечиш от Бог. Трябва да се изправяш пред Бог и да Го приемеш като твой Господ. Какво трябва да направиш после? Побързай да ядеш и пиеш Божиите слова, приеми цялата истина, която Той е изразил, приложи я на практика и я преживей, и навлез в реалността – това е най-важната част. Ако мислите, че тези думи, които ви казвам сега, са важни, ако можете да приложите тези думи в живота си, да ги направите наръчник за живота си и да ги направите реалност, която изживявате, тогава ще сте придобили нещо и общението ми днес няма да е напразно. Ключът към вярата в Бог е, че вие трябва да имате Бог в сърцето си, да сте способни да действате според Божиите слова, да почитате Бог като велик в сърцето си и да се покорявате на Бог. Трябва да положите всичко, което правите, пред Бог и да се уверите, че имат връзка с Бог. Това означава, че за да вярвате в Бог, трябва да приличате на човек, който вярва в Бог. Трябва да имате реалността на вярата в Бог. След като слушате проповед, разбирате какви са Божиите намерения и сте способни да практикувате и да навлизате според Божиите изисквания. След време виждам, че хората са се променили, че Моите думи са им донесли полза, променили са състоянието им и са сменили посоката, в която вървят. Когато хората наистина се променят, усещам, че не съм говорил напразно. Когато видя, че приемате тези думи в сърцата си, а не се отнасяте с тях като с нещо безполезно, тогава съм много доволен да ви видя. Ако не слушате, независимо колко много думи изговарям, ако не ги приемате сериозно, ако правите каквото си искате и действате както си искате, тогава изпитвам болка, когато ви погледна; започвам да изпитвам неприязън към вас и за теб е безполезно да говориш красиви думи или да се докарваш външно. Да правиш това е лицемерно от твоя страна и е неприятно за Мен да го виждам. Затова е много важно за хората да практикуват истината, а още по-важно е да навлизат в истината реалност. Хората, които имат истината реалност, естествено започват да се боят от Бог. Онези, които имат богобоязливо сърце, естествено са способни да стъпят на пътя на спасението.

5 февруари 2017 г.