Ако искаш да изпълняваш добре дълга си, първо трябва да разбереш истината. Трябва да търсиш истината с цялото си сърце. Ключовото нещо в търсенето на истината е да се научиш да размишляваш върху Божиите слова. Целта е да се разбере истинското значение на Божиите слова. Именно чрез търсенето ще разбереш значението на Божиите слова, ще разбереш какво Бог изисква от хората и какви са намеренията на Бог, които могат да бъдат открити в словата Му. Когато постигнеш такова разбиране, тогава ще разбереш истината. След като я разбереш, е лесно да схванеш принципите, които трябва да ръководят твоята практика, и тогава можеш да практикуваш истината. Щом се научиш да практикуваш истината, ще започнеш да навлизаш в истината реалност. Тогава ще осъзнаеш неща, които преди не си можел да разбереш, ще възприемаш неща, които преди не си можел да видиш ясно, и ще решаваш проблеми, които преди са били невъзможни за разрешаване. Ще започнеш да получаваш вдъхновение и нови прозрения в много неща, пред теб ще се отворят пътища за изпълнение и ще можеш да практикуваш истината последователно. Така ще навлезеш напълно в истината реалност. Ако обаче не влагаш сърце в изпълнението на дълга си, нито търсиш истините принципи, ако си заблуден или объркан, просто правиш нещата по най-лесния начин, тогава какъв е този начин на мислене? Такъв, при който нещата се вършат нехайно. Ако не си предан на дълга си, ако нямаш чувство за отговорност към него или чувство за мисия, ще можеш ли да изпълняваш дълга си правилно? Ще можеш ли да изпълняваш дълга си по приемлив начин? А ако не можеш да го изпълняваш по приемлив начин, ще можеш ли да навлезеш в истината реалност? Категорично не. Ако всеки път, когато изпълняваш дълга си, не се стараеш, не искаш да полагаш никакви усилия и просто си нехаен и не се замисляш, сякаш играеш някаква игра, това не е ли проблем? Какво можеш да спечелиш, ако изпълняваш дълга си по този начин? В крайна сметка хората ще видят, че когато изпълняваш дълга си, нямаш чувство за отговорност, че си повърхностен и просто вършиш всичко нехайно — в такъв случай има опасност да бъдеш пропъден. Докато изпълняваш задълженията си, Бог наблюдава целия процес и какво ще каже Той? (Този човек не е достоен за Неговото поръчение или за Неговото доверие.) Бог ще каже, че не заслужаваш доверие и че трябва да бъдеш пропъден. И така, независимо какъв дълг изпълняваш, независимо дали е важен или не, ако не влагаш сърцето си в поверената ти работа или не оправдаеш възложената ти отговорност, и ако не го възприемаш като Божие поръчение или не го приемаш като свой собствен дълг и задължение, като винаги вършиш нещата нехайно, тогава това ще бъде проблем. „Не заслужава доверие“ — тези три думи ще определят начина, по който изпълняваш дълга си. Те означават, че изпълнението на дълга ти не отговаря на критериите и че си пропъден, а Бог казва, че характерът ти не е на висота. Ако ти е поверен даден въпрос, но се отнасяш към него по този начин и така се справяш с него, тогава ще ти бъдат ли възложени някакви по-нататъшни задължения в бъдеще? Може ли да ти се повери нещо важно? Категорично не, освен ако не се покаеш истински. Дълбоко в себе си обаче Бог винаги ще таи известно недоверие и недоволство от теб. Това ще бъде проблем, нали? Може да изгубиш всяка възможност да изпълниш дълга си и да не бъдеш спасен.

Когато хората изпълняват дълга си, те всъщност правят това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се подчиняваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как трябва да прилагаш това отношение към ежедневния си живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да се отпуснеш и да се понесеш по течението, щом ти хрумне да се държиш подло и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Дали не съм нелоялен, като постъпвам така? Дали съм достоен за поръчението, което Бог ми е възложил, като правя това?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че си нелоялен и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази воля в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило. И докато се каеш, трябва и да мислиш често дали наистина си вложил цялото си сърце, целия си ум и цялата си сила в изпълнението на дълга си; тогава, като използваш Божиите слова като критерий и ги приложиш към себе си, ще научиш с кои проблеми в изпълнението на дълга си все още не си се справил. Като винаги решаваш проблемите си по този начин, според Божието слово, не превръщаш ли в реалност изпълнението на дълга си с цялото си сърце, ум и сила? Да изпълняваш дълга си по този начин — не си ли го направил вече с цялото си сърце, ум и сила? В сърцето ти наистина ще има мир и радост само ако съвестта вече не те гризе и ако си способен да постигнеш нужните качества и да покажеш лоялност в изпълнението на дълга си. Ще усещаш изпълнението на дълга си като напълно естествена и заслужена отговорност, а не като допълнително бреме, а още по-малко като работа, която извършваш за някой друг. Ако изпълняваш дълга си по този начин, ще се чувстваш пълноценен и ще усещаш, че живееш в Божието присъствие. Подобно поведение ти носи душевен покой. Няма ли да те направи малко повече като човек и по-малко като зомби? Лесно ли е да се държиш по този начин? Всъщност да, но не и за онези, които не приемат истината.

Всъщност независимо от това дали някой изпълнява дълга си на приемливо ниво или не, в сърцето му има везна. Ако постоянно слуша проповеди, постоянно чете Божието слово и постоянно общува с другите, дори и разбирането му за истината да е повърхностно, той ще може, ако не друго, да е в състояние да разбере някои доктрини. Като приеме тези доктрини за своя мерна единица, може и да прецени доколко изпълнява дълга си добре и дали се придържа към правилните принципи. Тази яснота е по силите на всички, които притежават съвест и разум. Много често хората изпълняват дълга си нехайно. Не посвещават всичките си сили, камо ли да търсят истината и да действат в съответствие с принципите. Какъвто и да е дългът им, те си затварят очите. Дори и да виждат проблем, не търсят решение, а се държат така, сякаш това не е тяхна грижа, и правят някои нехайни опити да го разрешат. В сърцата си те смятат за ненужно да си усложняват живота и да подходят сериозно към този въпрос. Тази тяхна нагласа обаче невъобразимо влошава вътрешното им състояние. Ако изпълняваш дълга си без чувство за бреме, сърцето ти неизбежно ще стане нехайно. Няма да можеш да поемаш отговорности, още по-малко да си предан. В резултат на това просветлението и напътствието на Светия Дух ще ти бъдат отказани. Все следваш установени правила и наредби без нова светлина или проникновение, като не правиш нищо повече от това да действаш нехайно. Този начин на изпълнение на дълга ти е безсмислен. Той е незадоволителен дори когато служиш. Ако дори и служенето ти е неадекватно, можеш ли да бъдеш предан обслужващ? Със сигурност не. Тези, които служат незадоволително, могат само да бъдат пропъдени. Някои объркани хора нямат ни най-малко разбиране за истината. Те смятат, че изпълнението на дълга им само по себе си е практикуване на истината. Мислят, че като просто изпълняват дълга си, практикуват истината. Ако попиташ такъв човек: „Можеш ли да практикуваш истината“, той ще отговори: „Нима не практикувам истината, като изпълнявам дълга си?“. Прав ли е? Това са думи на объркан човек. За да изпълняваш дълга си, трябва най-малкото да влагаш цялото си сърце, ум и сила в него, за да практикуваш истината ефективно. За да практикуваш истината ефективно, трябва да действаш според принципите. Ако изпълняваш дълга си по нехаен начин, това няма да доведе до реални резултати. Не можеш да наречеш това „практикуване на истината“ — то не е нищо повече от това да служиш. Явно е, че ти просто служиш, а това е различно от практикуването на истината. Да служиш е просто да правиш нещата, които ти доставят удоволствие, според собствената ти воля, като пренебрегваш всичко, което не обичаш да правиш. Независимо от трудностите, на които се натъкваш, ти никога не търсиш истините принципи. Отвън може и да изглежда, че изпълняваш дълга си, но всичко това е само да служиш. Всеки, който не изпълнява дълга си, като действа в съответствие с истините принципи, не прави нищо различно от това да служи. В Божието семейство много хора се опитват да изпълняват дълга си, като разчитат на човешки представи и фантазии. С години се трудят без особен успех, не могат да практикуват истината или да действат според принципите, като изпълняват дълга си. Поради това, ако хората често действат според собствената си воля и изпълняват дълга си според собствената си воля, дори и да не вършат зло, това пак не се смята за практикуване на истината. В крайна сметка годините, в които са работили, не ги водят до разбиране на каквато и да е част от истината и те нямат свидетелства за преживяване, които могат да споделят. Защо е така? Защото намеренията, които стоят зад изпълнението на дълга на тези хора, не са правилни. Причината да изпълняват дълга си категорично е да получат благословии, те искат да сключат сделка с Бог. Те не изпълняват дълга си само за да придобият истината. Те изпълняват дълга си, защото нямат друг избор. Поради това са винаги объркани и действат нехайно и през пръсти. Те не търсят истината и затова всичко, което правят, е просто да служат. Колкото и дълг да изпълняват, действията им не дават реален резултат. При тези, които се боят от Бог в сърцето си, е различно. Те постоянно разсъждават как да действат в съответствие с Божията воля и как да действат за благото на Божието семейство и Неговите избраници. Те постоянно мислят в дълбочина за принципи и резултати. Винаги се стремят да практикуват истината и да покажат покорство пред Бог. Това е правилното отношение на сърцето. Това са хората, които се стремят към истината и обичат положителните неща. Когато изпълнява дълга си, такъв човек е приет от Бог и получава одобрението Му. Макар че тези, които не обичат истината, отвън изглеждат като хора, които изпълняват дълга си, те ни най-малко не търсят истината. Те действат в съответствие със собствената си воля и правят само неща, в които няма загуби, а само ползи за тях. Полагат само минимални усилия и странят от всяка трудност, но въпреки това искат одобрението на Божиите избраници и добра репутация. Ако сърцата им са съсредоточени върху това, ще могат ли да изпълняват дълга си на приемливо ниво? Със сигурност не. Макар и отвън да изглежда, че изпълнявате дълга си, всъщност сърцата ви не живеят пред Бог. Като цялото ви внимание е насочено към схеми и сметки, които обслужват вас самите, няма да отбележите никакъв напредък, дори и да сте устояли във вярата си много години. Въпреки че често се събирате, ядете и пиете Божиите слова заедно, слушате проповеди и общения, щом затворите Божието слово и си тръгнете от мястото на събранието, нищо от това не остава в сърцата ви. Нито едно от Божиите слова, нито една дума от истината не остава в сърцата ви. Понякога си записвате словата Му в тефтерче, но не ги пазите в сърцето си и забравяте всичко за един миг. Освен това никога не разсъждавате върху истината в Божието слово в ежедневния си живот. Никога не търсите истините принципи в изпълнението на дълга си. Каквито и трудности да срещнете, отношението ви е нехайно. Дори и да ви скастрят, вие никога не се молите на Бог и не търсите истината. В това отношение изглежда не сте по-различни от неверниците. Вярвате в Бог от няколко години, но изобщо нямате нито навлизане в живота, нито истината реалност. Вашето изпълнение на дълг е просто да служите, а намерението ви е да размените това че служите за благословиите на небесното царство. Няма никакво съмнение в това. Като вярвате в Бог по този начин, на вас ви е трудно да навлезете в истината реалност, трудно ви е да придобиете живота и истината. Сред вас има такива, които имат добри заложби, но макар и да вярват от десет години, те могат само да изрекат няколко думи и доктрини, при това повърхностни. Те се задоволяват с разбирането на малко доктрина и мислят, че е достатъчно само да следват правилата. За тях ще е трудно да се задълбочат. Понеже сърцата на такива хора не са се опитали да разберат истината, степента, в която могат да навлязат в истината реалност, е много ограничена. Единственото, което могат да направят, е да следват определени правила. Ако ви попитат как трябва да практикувате истината в изпълнението на дълга си, може би бихте отговорили: „Да се молим повече, да приемаме страданието охотно, докато изпълняваме дълга си, а не да сме мързеливи или нехайни, да действаме според принципите и да се покоряваме на Божието семейство във всички негови изисквания“. Способни сте да говорите за външните, доктринални аспекти на изпълнението на дълга си, но имате незначително разбиране за конкретните въпроси, свързани с истините принципи. Това показва, че повечето хора разбират само буквалното значение на истината, но не разбират реалността на истината. В такъв случай те всъщност изобщо не разбират истината. Хората, които не разбират истината, може да кажат няколко думи и доктрини за истината, но трябва ли да смятаме, че те са придобили истината? (Разбира се, че не.) Е, върху какво трябва да се съсредоточите в бъдеще? Трябва да водите нормален духовен живот, да се молите, да се събирате, да ядете и пиете Божиите слова, да слушате проповеди и да пеете химни във възхвала на Бог. Освен че външно трябва да се придържате към тези практики, не бива да отлагате дълга си, а по-скоро да го изпълнявате добре. А ето и най-важното нещо, което трябва да разберете: ако искате да се стремите към истината, ако искате да разберете и придобиете истината, трябва да се научите как да сте тихи пред Бог, как да разсъждавате върху истината и как да разсъждавате върху Божиите слова. Има ли формалности, които трябва да бъдат отчетени, докато разсъждавате върху истината? Има ли правила? Има ли ограничения във времето? Трябва ли да го правите на определено място? Не. Можете да разсъждавате върху Божиите слова по всяко време и на всяко място. Оставете настрана това време, което обикновено прекарвате в развлечения или мечтателство, и го вложете в разсъждаване върху Божиите слова и истината, за да не пропилеете деня си. Как хората пилеят време? Прекарват дните си в празни приказки, във вършене на неща, които ги интересуват, или във фриволни неща, които нямат нищо общо с истината, а когато нямат какво друго да правят, разсъждават за безсмислени неща или за неща, които вече са се случили. Представят си какво ли ще дойде в бъдеще, къде ще е бъдещото царство и къде е адът и т.н. Нима това не са фриволни неща? Ако прекарвате това време в положителни неща — ако сте тихи пред Бог, ако прекарвате повече време в разсъждаване върху словата Му и общувате за истината, ако изследвате всички свои действия и ги предоставяте за внимателната Божия проверка, ако след това премисляте кои проблеми са останали нерешени у вас и с какви трудности предстои да се справяте в изпълнението на дълга си, както и това дали аспектите на покварения ви нрав, които често се разкриват, особено тези, които са най-непокорни спрямо Бог и най-пагубни, са разрешени чрез търсене на истината в Божиите слова — ако всички тези проблеми могат да се решат в рамките на даден период, то вие постепенно ще започнете да навлизате в истината реалност.

Как трябва да се практикува разсъждението върху Божиите слова? Първо, мислете и общувайте често за духовните понятия и изрази, които използвате често. Попитайте се: „Може и да знам какво означават тези неща буквално и теоретично, но какво означават практически? Какво обхващат практически? Как мога да притежавам реалността, която се подразбира от тези духовни изрази? Откъде трябва да започна да ги практикувам и да навлизам в тях?“. Така трябва да разсъждавате. Оттам започва разсъждението върху Божието слово. Трудно е човек да разбере истината и да я приложи на практика, ако вярва в Бог, но не се е научил да разсъждава върху Божиите слова. Ако човек не е способен да разбере истината, може ли да навлезе в истината реалност? (Не.) Ако не навлезе в истината реалност, може ли да придобие истината? (Не.) Ако не придобие истината, може ли да удовлетвори Божията воля? (Не.) Не може — това е сигурно. Тъй като не разбират истината, хората живеят само според покварения си нрав и се противят на Бог. Как биха могли такива хора изобщо някога да удовлетворят Божията воля? Това е абсолютно невъзможно. Е, тогава как човек трябва да разсъждава върху Божиите слова? Например, ако се замислите върху често срещаната фраза „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“, ето как трябва да разсъждаваш: Какво значи да се боиш от Бог? Ако кажа нещо грешно, това значи ли, че не се боя от Бог? Говоренето по този начин зло ли е? Бог смята ли го за грях? Кои действия са зли? Моите мисли, намерения, идеи и мнения, мотивите и източникът на думите и делата ми, и различните видове нрав, които се разкриват у мен, съответстват ли на истината? Кои от тях Бог одобрява и кои ненавижда? А кои заклеймява? В кои въпроси хората са склонни да допускат големи грешки? Върху всичко това си заслужава да се разсъждава. Характерно ли е за вас да разсъждавате върху истината? (Не прекарваме много време в разсъждения върху истината; през повечето време мозъците ни са на автопилот.) Помислете за това колко време сте пропилели през годините! Колко често сте мислили по въпроси, свързани с истината, с вярата в Бог, с навлизането в живота и с това да се боите от Бог и да отбягвате злото? Мислили ли сте сериозно по тези въпроси? Когато разсъждавате върху Божиите слова до степен да разбирате истината и да я практикувате според принципите, тогава ще започнете да виждате плодовете и тогава ще имате навлизане в живота. Още не знаете как да разсъждавате върху Божиите слова, нито сте достигнали до разбирането на истината. Вие още не сте навлезли в живота. Трябва да се стремите към това и да не пилеете времето си. По същия начин, когато един човек на каквато и да е възраст започне да мисли как да изучи занаят, как да си изкарва хляба, как да издържа семейството си, как да има добър живот, как да се отнася към другите, какво ще бъде бъдещето му и т.н., това означава, че умът на този човек е съзрял и той започва да води самостоятелен живот. Човек, който не мисли за такива неща и никога не е мислил за тях, е човек, който няма мисли и самостоятелно мнение. Той не може да разбере тези житейски неща, затова трябва да разчита на родителите си за всичко. Той разчита на тях за парите, които харчи, за храната, която яде, и за дрехите, които носи. Ако родителите му не се грижат за него, ще са лишени от всичко, гладни и мръзнещи. Може ли такъв човек да живее самостоятелно? Това зрял човек ли е? (Разбира се, че не.) Вие сега на кой етап сте? Достигнали ли сте етапа на зрялост във вярата си? Точно сега, ако нямаше кой да ви пои, ако Горното не ви проповядваше, ако нямаше кой да ви води, а бяхте оставени да ядете и пиете Божиите слова и да слушате химни сами, щяхте ли да можете да имате навлизане в живота? Щяхте ли да сте способни да практикувате истината, да изпълнявате дълга си добре и да действате според принципите? (Не.) Ето в това е проблемът. Това означава, че духовният ви ръст е още твърде малък. Не можете дори да изпълнявате дълга си добре и още не сте достигнали зряла възраст. В сегашните обстоятелства, ако някой ви води и е ваш пастир, можете да вярвате в Бог и да изпълнявате дълга си. Имате подобие на вярващ човек. Но ако в бъдеще се окаже, че няма кой да ви води, няма ли да се разкрие дали можете да останете непоколебими и да изпълнявате дълга си правилно и колко истина реалност сте придобили? Ако не осъзнавате, че докато не настъпи този момент, нямате никаква истина реалност, това не е ли тревожно? Това е много опасно! Когато си подложен на изпитания, няма да знаеш как да останеш непоколебим в свидетелството си и няма да знаеш как да удовлетвориш Божията воля. Няма да имаш път, в сърцето ти няма да има посока, а истината няма да пусне корени в теб. Как тогава ще успееш да останеш непоколебим? Ако не притежаваш истината реалност, вероятно ще се препънеш, когато се сблъскаш с изкушения. Когато срещнеш лъжеводачи или антихристи, които вършат зло и се опитват да подкопаят делото на църквата, няма да можеш да разпознаеш какви са в действителност и да се отскубнеш от хватката им. Ако продължиш да следваш такива лъжеводачи и антихристи, ще си в беда. Тези два въпроса ще те разкрият и ще те грози опасността да бъдеш пропъден. Поради това вярата в Бог изисква от теб постоянно да разсъждаваш върху Божието слово и да размишляваш върху истината. Именно по този начин можеш да навлезеш в истината реалност и да придобиеш истината.

В момента има ли много изкушения за хората, които живеят в това общество? Изкушенията ви заобикалят отвсякъде, всякакви зли течения, всякакви речи, всякакви мисли и гледни точни, всякакво подвеждане и изкушение от всякакви хора, всякакви дяволски лица на всякакви хора. Всичко това са изкушения, с които се сблъскваш. Например, хората може да ти правят услуги, да те направят богат, да ти станат приятели, да излизат с теб на срещи, да ти дават пари или работа, да те канят на танци, да са любезни с теб или да ти подаряват подаръци. Всички тези неща вероятно са изкушения. Ако нещата не се развият добре, ще попаднеш в капана. Ако не си вътрешно въоръжен с известно количество истина и нямаш реален духовен ръст, няма да си способен да видиш какви всъщност са тези неща и за теб те ще бъдат капани и изкушения. От една страна, ако не притежаваш истината, няма да си способен да прозреш триковете на Сатана и няма да си способен да видиш сатанинските лица на различните видове хора. Няма да си способен да преодолееш Сатана, да се опълчиш на плътта и да достигнеш покорство пред Бог. От друга страна, щом ти липсва истината реалност, няма да си способен да устоиш на различните зли течения, зли гледни точки и абсурдни мисли и поговорки. Когато се сблъскаш с тях, ще го усетиш като внезапно разболяване от настинка. Може да хванеш само лека настинка, а може и да е нещо по-сериозно — може дори да прекараш потенциално животозастрашаваща простуда^[а]. Може напълно да загубиш вярата си. Ако истината не ти достига, само няколко думи от сатаните и дяволите от света на неверниците ще предизвикат у теб объркване и учудване. Ще се съмняваш дали трябва да вярваш в Бог или не и дали тази вяра е правилна. Може и днес, като си на събранието, да си в добро състояние, но утре да си отидеш вкъщи и да изгледаш два епизода от някой телевизионен сериал, вече си примамен. Вечерта ще забравиш да се помолиш, преди да заспиш, а умът ти ще е изцяло зает със сюжета на телевизионния сериал. Ако продължиш да гледаш телевизия два дни, сърцето ти вече ще е далеч от Бог. Вече няма да искаш да четеш Божието слово и да общуваш за истината. Няма да искаш дори да се молиш на Бог. В сърцето си все казваш: „Кога ще съм способен да направя нещо? Кога мога да дам началото на някоя важна кауза? Животът ми не бива да минава напразно!“. Нима сърцето ти е претърпяло промяна? В началото искаше да разбираш повече за истината, за да можеш да разпространяваш евангелието и да свидетелстваш за Бог. Защо сега си променен? Само с гледане на филми и телевизионни програми позволяваш на Сатана да завладее сърцето ти. Духовният ти ръст наистина е малък. Мислиш ли, че имаш духовен ръст да устоиш на тези зли течения? Сега Бог проявява милост към теб и те води в дома Си, за да изпълняваш дълга си. Не забравяй духовния си ръст. В момента ти си цвете в оранжерия, което не е способно да устои на вятъра и дъжда навън. Ако хората не могат да разпознаят тези изкушения и да им устоят, Сатана може да ги вземе за заложници по всяко време и на всяко място. Такъв е малкият духовен ръст и такова е жалкото състояние на човека. Тъй като не притежаваш истината реалност и ти липсва разбиране за истината, всички думи на Сатана са отрова за теб. Ако нададеш ухо, те ще заседнат в сърцето ти и няма да помръднат оттам. Казваш в сърцето си: „Ще си запуша ушите и ще си затуля очите“, но не можеш да избегнеш изкушението на Сатана. Ти не живееш във вакуум. Ако чуеш думите на Сатана, няма да си способен да устоиш. Ще паднеш в капана. Молитвите ти и това, че ще се проклинаш, ще е безполезно. Не можеш да устоиш. Такива неща могат да повлияят на мислите и делата ти. Те могат да препречат пътя на стремежа ти към истината. Те могат дори да те контролират, да ти попречат да отдадеш всичко за Бог, да те направят негативен и слаб и да те държат далеч от Бог. В крайна сметка ще бъдеш безполезен и лишен от всякаква надежда.

Сега си мислиш, че си предан на Бог. Имаш амбицията, решителността и идеала да удовлетворяваш Бог. Как обаче ще се справиш, когато се сблъскаш с изпитанията на Бог? Казваш, че ще се покориш, но когато Бог постави пред теб трудност, която не съответства на представите и фантазиите ти, какво можеш да направиш, когато не си способен да Му се покориш? Когато Бог възнаграждава хората, това подхожда на психологическите им нужди и съответства на представите и вкусовете им, затова те могат да Му се покорят. Когато обаче Бог ти отнеме нещо, как ще реагираш? Можеш ли да останеш непоклатим в свидетелството си сред изпитанията на Бог и в ситуацията, която е подредил за теб? Това проблем ли ще бъде? Когато казваш: „Със сигурност ще съм непоколебим в свидетелството си“, думите ти са показност, глупост, невежество и тъпотия. Знаеш ли какво Бог иска да направи с теб? Знаеш ли защо Бог иска да те изпита? Какво иска да разкрие в теб? Казваш: „Имам волята да приема страдание, готов съм, не се страхувам от никое изпитание, което Бог може да ми прати“, но после внезапно се случва нещо, което изобщо не си очаквал, нещо, за което изобщо не си подготвен. Тогава каква е ползата от подготовката ти? Точно никаква. Да речем, че здравето ти винаги е било добро. Изпълнявал си дълга си много години и Бог те е пазил от всички болести. Пътят ти е бил гладък. Изведнъж един ден отиваш на преглед и лекарите откриват някаква странна болест, която по-късно установяват, че е неизлечима. В сърцето ти е сякаш някаква сила е пренасочила мощни потоци и е преобърнала голям океан. „Никой от братята и сестрите в църквата няма тази болест“, казваш. „Аз съм вярвал в Бог най-дълго, бил съм най-активен в изпълнението на дълга си и съм страдал най-много. Как е възможно да имам тази болест?“. След като обмислиш въпроса, осъзнаваш, че това трябва да е изпитание от Бог и трябва да се покориш. Точно в този момент още имаш вяра да се молиш на Бог. Но след като се молиш известно време и още не си излекуван, решаваш: „Ето, Бог ме оставя да умра. Бог иска да ми отнеме живота!“. Тогава още ли ще се покоряваш на Бог? (Едва ли.) Ще плачеш: „О, Боже! Не искам да умра. Не съм живял достатъчно. Още съм млад. Минала е само половината от живота ми. Дай ми още няколко години. Има още много неща, които мога да направя!“. Безполезно е да се молиш Бог да те излекува. Колкото и изследвания да си направиш, всички те ще покажат, че си на смъртно легло. С лечение ще умреш; без лечение пак ще умреш. Какво ще направиш тогава? Често, когато Бог подлага хората на изпитания, те в началото си мислят, че действията на Бог са правилни и добри, но когато изходът от ситуацията стане ясен, си мислят: „Може би Божията воля е да умра. Ако Бог иска да умра, нека да умра!“. И така, те просто пасивно и безпомощно чакат да умрат. Що за отношение е това да чакаш смъртта? Има ли елемент на покорство в него? (Не, това е просто приемане на съдбата.) Такива хора наистина ли са готови да умрат? (Не са.) Е, защо чакат смъртта? Когато смъртта настъпи, те нямат друг избор освен да умрат. Ако нямат избор, могат само да го приемат. Това „приемане“ е отношение на пасивно противопоставяне, а не проява на свидетелстване. Някои хора казват: „Бог ме е оставил да умра, така че какво свидетелство ми остава да дам?“. Макар че Бог те оставя да умреш, ти не си ли сътворено от Бог същество? Би ли изоставил дълга си? Изпълнил ли си дълга си? Изпълнил ли си дълга си добре? Какво сърце трябва да имаш, за да останеш непоколебим в свидетелството, което се очаква от едно сътворено същество? (Нека да споделя моя опит. Преди няколко дни имах такъв ужасен зъбобол, че три нощи не можах да спя от болка. Въпреки това трябваше да изпълнявам дълга си всеки ден. Дезориентиращата болка в главата ми беше наистина по-силна, отколкото можех да понеса. Оплаках се малко в сърцето си. Чувствах, че съм изпълнил дълга си много добре, тогава защо ми се случваше това? Тогава почувствах, че не мога да схвана Божията воля. Някои братя и сестри ме подканиха да се самоанализирам и да се опозная, така че аз продължих да се моля на Бог и да Го търся. Не мислех, че се бях бунтувал срещу Бог в каквото и да е. По-късно се сетих за думите на Йов към жена му по време на изпитанията му: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“ (Йов 2:10). Йов беше способен да свидетелства за Бог по време на изпитанията си. Замислих се за себе си и видях, че можех да хваля Бог, когато нещата ми вървяха добре, но ставах негативен и се бунтувах срещу Бог в моменти на несгода. Чувствах, че това не е поведение на годно сътворено същество и тогава съвестта най-сетне започна да ме гризе. Имах волята да се опълча на плътта и да удовлетворя Бог. Мислех си, че дори и да съм болен, пак трябва да се покорявам на Бог. Независимо от болката трябва съзнателно да упорствам в изпълнението на дълга си. Това беше моето преживяване.) Каквито и изпитания да ви сполетят, трябва да идвате пред Бог — това е правилно. Трябва да се самоанализирате, без да забавяте изпълнението на дълга си. Недейте само да размишлявате и никога да не изпълнявате дълга си, пренебрегвайки важното, за да се съсредоточите в незначителното — това е пътят на глупостта. Каквото и изпитание да ви сполети, трябва да се отнесете към него като към бреме, дадено ви от Бог. Да речем, че някои хора са повалени от тежка болест и непоносимо страдание, а някои дори са лице в лице със смъртта. Как трябва да подходят към тази ситуация? Много често изпитанията на Бог са бреме, които Той дава на хората. Колкото и тежко да е бремето, дадено ти от Бог, това е тежестта му, която трябва да поемеш, защото Бог те разбира и знае, че ще можеш да я понесеш. Бремето, което Бог ти е дал, няма да надвишава духовния ти ръст или границите на издръжливостта ти, така че няма съмнение, че ще можеш да го понесеш. Какъвто и вид бреме да ти даде Бог, на каквото и изпитание да те подложи, запомни едно: дали разбираш Божията воля, или не, дали получаваш просветление и озарение от Светия дух, след като се помолиш, или не, дали това изпитание е израз на желанието на Бог да те дисциплинира или да те предупреди, или не, това, че не разбираш, няма значение. Стига да не се бавиш в изпълнението на дълга си и да можеш предано и стриктно да се придържаш към дълга си, Бог ще бъде доволен, а ти ще бъдеш непоклатим в свидетелството си. Като видят, че страдат от тежко заболяване и ще умрат, някои хора си мислят: „Започнах да вярвам в Бог, за да избегна смъртта, но се оказва, че въпреки многото години, през които изпълнявах дълг, Той ще ме остави да умра. Трябва да си гледам собствената работа, да правя нещата, които винаги съм искал да правя, и да се наслаждавам на нещата, на които не съм можел да се наслаждавам в този живот. Мога да отложа дълга си“. Какво отношение е това? Изпълнявал си дълга си през всичките тези години, изслушал си всички тези проповеди и пак не си разбрал истината. Едно изпитание те препъва, поставя те на колене и те разобличава. Такъв човек достоен ли е за Божията грижа? (Не е достоен.) Той няма никаква преданост. И така, как се нарича дългът, който той е изпълнявал през всичките тези години? Нарича се „да служи“, а такива хора само са се хабили. Ако във вярата си в Бог и в стремежа си към истината можеш да кажеш: „Каквато и болест или несгода да ми изпрати Бог, каквото и да прави Бог, аз трябва да се покоря и да запазя мястото си на сътворено същество. Преди всичко трябва да приложа на практика този аспект на истината — покорството. Трябва да го следвам и да изживявам реалността на покорството пред Бог. Освен това не трябва да отхвърлям поръченията, които Бог ми дава, и дълга, който трябва да изпълнявам. Трябва стриктно да се придържам към дълга си до последния си дъх“, това не е ли свидетелство? Когато имаш тази решимост и си в това състояние, можеш ли да продължаваш да се оплакваш от Бог? Със сигурност не. В такъв момент ще си помислиш: „Бог ми дава този дъх, Той ме е подхранвал и закрилял през всичките тези години, отнел е много болка от мен и ми е дал много благодат и много истини. Разбрах истини и тайни, които хората не са разбирали с поколения. Получих толкова много от Бог, затова трябва да Му се отплатя! Преди ръстът ми беше твърде малък, не разбирах нищо и всичко, което правех, нараняваше Бог. В бъдеще може и да нямам друг шанс да Му се отплатя. Независимо колко време ми остава да живея, трябва да отдам силите си, колкото и малко да са те, и да направя всичко възможно за Бог, за да види, че всички тези години, през които ме е подхранвал, не са пропилени, а са дали резултат. Нека донеса утеха на Бог и повече да не Го наранявам или разочаровам“. Какво ще кажеш да мислиш така? Не мисли за това как да се спасиш или как да избягаш с мисълта: „Кога ще се излекува тази болест? Когато това стане, ще направя всичко възможно, за да изпълня дълга си и да съм предан. Как мога да съм предан, когато съм болен? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Нима не си способен да изпълняваш дълга си, стига да имаш и едно-единствено дихание? Не си ли способен да не посрамваш Бог, стига да имаш и едно-единствено дихание? Способен ли си да не се оплакваш от Него, стига да имаш и едно-единствено дихание и умът ти да е бистър? (Да.) Сега е лесно да кажеш „Да!“, но няма да е толкова лесно, когато това наистина ти се случи. И така, трябва да се стремиш към истината, често да полагаш усилия над нея и да прекарваш повече време в размисли: „Как мога да удовлетворя Божията воля? Как мога да се отплатя за Божията любов? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Какво е сътворено същество? Дали отговорността на сътвореното същество се състои само в това да слуша Божиите слова? Не! Тя е да изживее Божиите слова. Бог ти е дал толкова много истина, толкова много от пътя и толкова много живот, за да можеш да изживееш тези неща и да свидетелстваш за Него. Това трябва да прави едно сътворено същество и това е твоя отговорност и твое задължение. Трябва често да размишляваш над това и ако го правиш постоянно, ще навлезеш по-дълбоко във всички аспекти на истината.

Ако хората не поемат по пътя на стремежа към истината и не полагат големи усилия, за да придобият истината, рано или късно ще се спънат и ще паднат. Ще им бъде трудно да се изправят, защото проблемите, на които се натъкват, не могат да се решат, като се разчита на малкото познание и доктрини, които притежават. Колкото и добре да можеш да говориш за доктрини, няма да способен да разрешиш реални трудности. За да постигнеш проникновена яснота, трябва постоянно да разсъждаваш върху различни истини. Едва тогава можеш да използваш истината, за да разрешаваш всякакви видове проблеми, с които се сблъскваш. Тези, които действително разбират истината, не говорят за думи и доктрини. Те могат да прозрат всички неща и да ги видят ясно, и действат уверено във всичко, което правят. Ако не знаеш как да търсиш истината в ситуациите, в които попадаш, и винаги действаш според собствената си воля, няма начин да разбереш истината. За да разбереш истината, трябва постоянно да разсъждаваш върху това как да използваш истината в изпълнението на дълга си. Ако не разсъждаваш по този начин, можеш ли да придобиеш тези истини? Ако не съзерцаваш Божиите слова, колкото и проповеди да изслушаш, колкото и доктрини да разбираш, винаги ще останеш на нивото на думите и доктрините. Ако знаеш как да говориш за тези думи и доктрини, това често може да те накара погрешно да смяташ, че вярата ти в Бог вече е дала плодове и духовният ти ръст е много висок, защото си станал ревностен и устремен. Когато обаче се изправиш лице в лице с фактите, т.е. когато се сблъскаш с изпитания и премеждия, ще видиш колко малко защита ти осигуряват тези думи и доктрини. Те не могат да те предпазят от нито едно изпитание, камо ли да ти осигурят гладко преминаване през всяко изпитание, което Бог изпраща на човека. По-скоро ще почувстваш, че тези думи и доктрини са те докарали до разруха. В такива моменти ще видиш колко малко от истината разбираш и ще осъзнаеш, че още не си навлязъл в истината реалност. Често, когато се сблъскат с изпитания и не виждат път напред, хората в крайна сметка чувстват колко са безпомощни без истината и колко безполезни са били всички техни приказки за доктрини. Едва тогава виждат колко много не им достига и колко са жалки. Когато всичко е безопасно и безпроблемно, все си мислиш, че разбираш всичко. Чувстваш, че вярата ти не е напразна и че си придобил много от нея. Чувстваш, че каквото и да се случи, няма за какво да се тревожиш. Всъщност ти просто разбираш някои думи и доктрини, от които няма никаква полза. Ако те сполетят бедствия и катастрофи, ще си загубен и няма да знаеш как да посрещнеш ситуацията. Когато се молиш на Бог, няма да знаеш какво да кажеш или какво да поискаш. Не можеш да намериш пътя. Това показва колко жалък е човекът. Сърцето ти е изпразнено от Божиите слова и ти липсва делото на Светия Дух. Ти вече си в мрак. Вярата ти в Бог не ти е донесла нищо и сега си по-окаян от просяк. Едва тогава чувстваш, че вярата ти в Бог през всички тези години е била напълно лишена от истината реалност. Вече си напълно разкрит. Ако след толкова години вяра в Бог си в това състояние, ти си обречен на пропъждане.

12 февруари 2017 г.

Забележка:

а. Внезапна простуда — термин, използван в традиционната китайска медицина, който означава тежка и потенциално животозастрашаваща вътрешна простуда, причинена от външни фактори.