Поквареното човечество обича репутацията и статуса. Всички се стремят към власт. Вие, които сега сте водачи и работници, не смятате ли, че в действията си използвате своята титла или ранг? Така правят антихристите и лъжеводачите — всички те се смятат за служебни лица в Божия дом, които стоят много над другите и ги превъзхождат. Ако нямаха официални титли и рангове, те нямаше да носят никакво бреме при изпълнението на дълга си и нямаше да гледат сериозно на работата си. Всеки се отнася към това да бъде водач или работник като към равностойно на това да е служебно лице и всеки е готов да предприеме действия като служебно лице. Представено в благоприятна светлина, наричаме това преследване на кариера — но в по-грозна светлина това се нарича занимаване със собствени дела. Това е създаване на независимо царство, за да се удовлетворят нечии собствени амбиции и желания. В края на краищата, добро или лошо нещо е да имаш статус? В очите на хората това е нещо добро. Когато имаш официална титла, говоренето и поведението са различни. Думите ти имат сила и хората ще се вслушват в тях. Те ще раболепничат пред теб, като ти засвидетелстват подкрепа от всички страни. Но без твоя статус и титли ще останат глухи за думите ти. Въпреки че думите ти може да са истински, изпълнени със смисъл и полезни за хората, никой няма да се вслушва в тях. Какво показва това? Всички хора почитат статуса. Всички те имат амбиции и желания. Всички те търсят преклонението на другите и обичат да се справят с делата си от позицията на статуса. Може ли човек да върши добро от позицията на статуса? Може ли да прави неща, които са полезни за хората? Това не е сигурно. Зависи от пътя, който си поел, и от начина, по който се отнасяш към статуса. Ако не се стремиш към истината, а винаги искаш да спечелиш благоразположението на другите, като желаеш да удовлетвориш собствените си амбиции и желания и да изпълниш копнежа си за статус, тогава вървиш по пътя на антихристите. Може ли някой, който върви по пътя на антихристите, да се съобразява с истината в стремежа си и в изпълнението на дълга си? Категорично не. Това е така, защото пътят, който човек избира, определя всичко. Ако избере грешния път, всичките му усилия, изпълнението на дълга му и стремежът му по никакъв начин не са съобразени с истината. Какво в него е в противоречие с истината? Какво преследва той в действията си? (Статус.) Какво показват всички хора, които вършат неща в името на статуса? Някои казват: „Те винаги изричат думи и доктрини, никога не разговарят за истината реалност, винаги се изтъкват, винаги говорят само за себе си, никога не възвисяват Бог, нито свидетелстват за Бог. Хората, при които се проявяват такива неща, действат в името на статуса“. Вярно ли е това? (Да.) Защо изричат думи и доктрини, и се изтъкват? Защо не възвисяват Бог и не свидетелстват за Бог? Защото в сърцата им има място само за статуса и само за тяхната слава и изгода — Бог напълно отсъства. Такива хора особено много издигат в култ статуса и властта. Славата и изгодата им са от огромно значение за тях. Славата, изгодата и статусът им са се превърнали в техния живот. Бог отсъства в сърцата им, те не се боят от Бог, а още по-малко Му се покоряват. Всичко, което правят, е да превъзнасят себе си, да свидетелстват за себе си и да се изтъкват, за да спечелят възхищението на другите. Така те често се бият в гърдите за това какво са направили, колко са страдали, как са удовлетворили Бог, колко са били търпеливи при кастрене — и всичко това, за да спечелят съчувствието и възхищението на хората. Тези хора са същият тип хора като антихристите, те вървят по пътя на Павел. И какъв е крайният изход за тях? (Стават антихристи и биват отстранени.) Знаят ли тези хора, че ги очаква такъв изход? (Знаят.) Наистина ли знаят? Ако знаят, защо продължават да постъпват по същия начин? Всъщност те не знаят. Те смятат, че действията им са добри и правилни. Никога не изследват себе си, за да открият кои от нещата, които вършат, се противопоставят на Бог или не удовлетворяват Бог, кои от нещата, които вършат, носят някакъв умисъл, или по какъв път вървят. Такива неща винаги им убягват от тяхното изследване.

Като водачи и работници, замисляли ли сте се някога над тези въпроси: поръчението, което Бог ми повери, е специално поръчение, не е обикновеният дълг на обикновения последовател. Този дълг предполага специална отговорност и има специално значение. И така, като изпълнявам този специален дълг и се нагърбвам с тази отговорност, какъв път трябва да поема, за да съм в съгласие с Божието намерение или най-малкото да избегна Божията ненавист? Как трябва да се стремя, за да бъда доведен до съвършенство от Бог и да избегна пътя на антихристите, и по този начин да бъда отстранен? Замисляли ли сте се някога над тези въпроси? (Почувствах, че Бог ме е възвисил, когато за пръв път започнах да служа като водач. Въпреки че знаех, че трябва да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си, поради надменната си природа не можех да не се стремя винаги към репутация и статус. След като разбрах това, бях способен да се моля на Бог и да намеря съответните пасажи в Неговото слово, за да намеря решение. Тогава бях способен да обърна донякъде посоката си, но тази ситуация щеше да се повтори в бъдеще и макар че в сърцето си се мразех, беше трудно да разреша този проблем напълно.) Не можеш да контролираш мислите и идеите си, а амбицията и желанието ти да преследваш репутация и статус също са извън твоя контрол. Това е доказателство, че в сърцето ти се е вкоренил покварен нрав. Това не е мимолетно настроение или моментна емоция, нито пък е наложено от другите. Не е необходимо някой друг да те учи на това. Това е естествената склонност на твоите мисли и естественият ход на твоите действия. Това е твоята природа. Нещата, които са присъщи на нечия природа, са тези, които са най-малко податливи на промяна. Следователно със сатанинската си природа, щом хората придобият статус, те са в опасност. И така, какво трябва да се направи? Нима те нямат път, който да следват? След като веднъж попаднат в тази опасна ситуация, няма ли път назад за тях? Кажете Ми, щом покварените хора придобият статус — независимо кои са те — тогава стават ли антихристи? Това безусловно ли е? (Ако не се стремят към истината, ще станат антихристи, но ако се стремят към истината, няма да станат.) Това е абсолютно вярно: ако хората не се стремят към истината, те със сигурност ще станат антихристи. А дали е вярно, че всички, които вървят по пътя на антихристите, го правят заради статуса? Не, това е така главно защото не обичат истината, защото не са правилните хора. Независимо дали имат статус, всички хора, които не се стремят към истината, вървят по пътя на антихристите. Колкото и проповеди да са чули, такива хора не приемат истината, не вървят по правилния път, а са решени да поемат по кривия път. Това е подобно на начина, по който хората се хранят: някои не консумират храна, която може да подхрани тялото им и да поддържа нормалното им съществуване, а вместо това настояват да консумират неща, които им вредят, като в крайна сметка сами се прострелват в крака. Не е ли това техният собствен избор? След като бъдат отстранени, някои водачи и работници разпространяват представи, като казват: „Не бъди водач и не си позволявай да придобиваш статус. Хората са в опасност в момента, в който придобият какъвто и да е статус, и Бог ще ги разкрие! Веднъж разкрити, те няма да са компетентни да бъдат дори обикновени вярващи и няма да получат никакви благословии“. Що за изказване е това? В най-добрия случай то представлява погрешно разбиране за Бог, а в най-лошия — сквернословие срещу Него. Ако не вървиш по правилния път, не се стремиш към истината и не следваш Божия път, а вместо това настояваш да вървиш по пътя на антихристите и накрая се оказваш на пътя на Павел, като в крайна сметка стигаш до същия изход, същия край като Павел, като все още се оплакваш от Бог и отсъждаш, че Бог е неправеден, тогава не си ли истинският образец за антихрист? Такова поведение е прокълнато! Когато хората не разбират истината, те винаги живеят със своите представи и фантазии, често тълкуват Бог погрешно и смятат, че Божиите действия са в противоречие с техните собствени представи, което поражда у тях негативни емоции. Това се случва, защото хората имат покварен нрав. Те казват негативни неща и се оплакват, защото вярата им е твърде слаба, духовният им ръст е твърде малък и разбират твърде малко истини — всичко това е простимо и не се помни от Бог. И все пак има и такива, които не вървят по правилния път, които изрично вървят по пътя на това да мамят Бог, да се противопоставят на Бог, да предават Бог и да се борят срещу Бог. Тези хора в крайна сметка са наказани и прокълнати от Бог, и са хвърлени в погибел и унищожение. Как стигат до този момент? Причината е, че никога не са се самоанализирали и не са опознали себе си, че изобщо не приемат истината, а са безразсъдни и своенравни, упорито отказват да се покаят и дори се оплакват от Бог, след като бъдат разкрити и отстранени, като казват, че Бог не е праведен. Могат ли такива хора да бъдат спасени? (Не.) Не могат. И така, дали всеки, който е разкрит и отстранен, не подлежи на спасение? Не може да се каже, че тези хора са напълно отвъд изкуплението. Има хора, които разбират твърде малко истини и са млади и неопитни, и които — щом станат водачи или работници и имат статус — се ръководят от покварения си нрав, стремят се към статус и се наслаждават на този статус, и така естествено вървят по пътя на антихристите. Ако са способни, след като бъдат разобличени и съдени, да се самоанализират и наистина да се покаят, като се отрекат от нечестивостта подобно на хората от Ниневия, и повече не вървят по пътя на злото, както са правели преди, тогава те все още имат възможност да бъдат спасени. Но какви са условията за тази възможност? Те трябва истински да се покайват и да са способни да приемат истината. Ако това е така, все още имат някаква надежда. Ако са неспособни да се самоанализират, изобщо не приемат истината и нямат намерение да се покаят истински, ще бъдат напълно отстранени.

Думата „статус“ сама по себе си не е нито изпитание, нито изкушение. Тя зависи от това как хората се справят със статуса. Ако приемаш работата на водач като свой дълг, като отговорност, която трябва да изпълниш, статусът няма да те ограничава. Ако я приемаш като официална титла или позиция, ще имаш проблеми и със сигурност ще паднеш на земята. Тогава какво е мисленето, което човек трябва да възприеме, когато стане водач и работник на църквата? Върху какво трябва да се съсредоточи стремежът ти? Трябва да имаш път! Ако не търсиш истината и нямаш път на практикуване, тогава този твой статус ще се превърне в твой капан и ще пропаднеш. Някои хора стават различни, щом придобият статус, и мисленето им се променя. Те не знаят как да се обличат, как да разговарят с другите, какъв тон да възприемат, как да взаимодействат с хората или какво изражение да имат. В резултат на това започват да изграждат имидж за себе си. Това не е ли извращение? Някои хора гледат прическите на невярващите, дрехите, които носят, и качествата на речта и поведението им. Те им подражават и следват посоката на невярващите по този път. Това положително нещо ли е? (Не е.) Какво се случва тук? Макар тези практики да изглеждат повърхностни, те всъщност са вид стремеж. Те са подражание. Това не е правилният път. Е, вие можете да различите правилното от погрешното в тези очевидни образи и маски, но можете ли да отхвърлите и да се опълчите на погрешното? (Да, когато сме наясно с него.) Това е сегашният ви духовен ръст. Когато тези идеи са нови в сърцето ви, вие можете да ги различите и идентифицирате. Ако сте мотивирани да се стремите към статус, можете сами да смекчите това желание, за да не сте като обсебен фен, който преследва своя идол като свирепо животно, загубило разсъдъка си. Субективно погледнато, ти можеш да идентифицираш тези идеи. Можеш да се опълчиш на плътта без никакво изкушение, когато не си заобиколен от хора. Но какво ще стане, ако те следват хора, въртят се около теб, грижат се за ежедневните ти потребности, хранят те и те обличат, и удовлетворяват всяка твоя нужда? Какви чувства ще се породят в сърцето ти? Няма ли да се радваш на предимствата на статуса? Все още ли ще си способен да се опълчиш на плътта? Когато хората се струпват около теб, когато се въртят около теб сякаш си звезда, как би се справил със статуса си тогава? Нещата в съзнанието ти, тоест онези неща сред мислите и идеите ти — цененето на статуса, удоволствието от статуса, жаждата за статус или дори заслепението от статуса — можеш ли да изследваш сърцето си, за да откриеш тези неща? Можеш ли да ги разпознаеш? Ако можеш да изследваш сърцето си и да разпознаеш тези неща в него, би ли могъл да се опълчиш на плътта в тази ситуация? Ако нямаш волята да практикуваш истината, няма да се опълчиш на тези неща. Ще им се радваш и наслаждаваш. Изпълнен със самодоволство, ще казваш: „Да имаш статус на вярващ в Бог е наистина прекрасно. Като съм водач, всеки прави това, което казвам. Какво страхотно усещане. Аз съм този, който води и пои тези хора. Сега те са ми покорни. Когато кажа да вървят на изток, никой не тръгва на запад. Когато кажа да се молят, никой не смее да пее. Това си е постижение“. Тогава ще си започнал да се радваш на предимствата на статуса. В такъв случай какво ще е статусът за теб? (Отрова.) И въпреки че е отрова, не е нужно да се страхуваш от нея. Именно в тази ситуация трябва да имаш правилния стремеж и правилните методи на практикуване. Често, когато хората имат статус, но работата им все още не е постигнала резултати, те казват: „Не се радвам на статуса и не се радвам на всичко, което статусът ми носи“. След като обаче работата им покаже някакъв успех и те усетят, че статусът им е сигурен, губят разума си и се наслаждават на предимствата на статуса. Вярваш ли, че само защото можеш да разпознаеш изкушението, можеш да се опълчиш на плътта? Наистина ли имаш такъв духовен ръст? Факт е, че нямаш. Твоята способност за разпознаване и твоето бунтарство се постигат само от човешката съвест и базовата рационалност, която притежава човекът. Те са тези, които ти казват да не действаш по този начин. Именно критерият на съвестта и частицата рационалност, която придобиваш от това, че си намерил вярата в Бог, са тези, които ти помагат или те държат настрана от грешния път. Какъв е контекстът за това? Той се състои в това, че когато обичаш статуса, но още не си го придобил, ти все още може да притежаваш своята частица съвест и разум. Тези думи все още могат да те възпират и да те накарат да осъзнаеш, че насладата от статуса не е нещо добро и не съответства на истината, че не е правилният път, че означава противопоставяне на Бог и не Му е угодно. Тогава можеш съзнателно да се опълчиш на плътта и да се откажеш от насладата от статуса. Можеш да се опълчиш на плътта, когато нямаш постижения или заслуги, които да покажеш, но извършиш ли заслужаваща похвала работа, дали чувството ти за срам, съвестта ти, рационалността ти и моралните ти концепции ще те възпрат? Скромният критерий на съвестта, който притежаваш, е много далеч от това да имаш богобоязливо сърце, а слабата ти вяра няма да е от никаква полза. И така, тази частица съвест, която сега притежаваш, равностойна ли е на истината реалност? Очевидно не. И тъй като не е истината реалност, това, на което си способен, не може да надхвърли онова, което произтича от ограниченията на човешката съвест и човешкия разум. Тъй като сега вие не притежавате реалността на Божието слово като свой живот, какво ще стане с вас, когато придобиете статус и официални титли? Ще тръгнете ли по пътя на антихристите? (Това не е сигурно.) Това е времето на най-голямата опасност. Можете ли ясно да видите това? Кажете Ми, опасно ли е да бъдеш водач или работник? (Опасно е.) Като знаете опасността, все още ли сте готови да изпълнявате този дълг? (Да.) Тази готовност да изпълнявате дълга си е човешка воля и е нещо положително. Дали обаче само това положително нещо ще ви позволи да практикувате истината? Ще сте способни ли да се опълчите на желанията на плътта? Като разчиташ на човешките добри намерения и човешката воля, и като разчиташ на човешките желания и идеали, ще си способен ли да доведеш до изпълнение своята воля? (Не.) Тогава трябва да обмислите какво трябва да се направи, за да превърнеш своите желания, своите идеали и своята воля в своя реалност и в свой истински духовен ръст. Всъщност това не е толкова голям проблем. Истинският проблем е, че предвид сегашното състояние и духовен ръст на човека, както и предвид качествата на неговата човешка природа, той далеч не удовлетворява условията на Божието одобрение. Човешкият ви характер притежава само малко съвест и разум, а не волята да се стреми към истината. Когато изпълнявате дълга си, може и да искате да не сте нехайни, да не се опитвате да изиграете Бог, но няма да успеете. Като се има предвид сегашното ви истинско състояние и духовен ръст, вече се намирате в опасност. Ще продължавате ли да твърдите, че да имаш статус е опасно, а липсата му означава, че си в безопасност? Всъщност да нямаш статус също е опасно. Докато живеете с покварен нрав, сте в опасност. И така, вярно ли е, че е опасно само да си водач, докато тези, които не са водачи, са в безопасност? (Не.) Ако си човек, който не се стреми към истината и който не притежава истината реалност в ни най-малка степен, си в опасност, независимо дали си водач или не. И така, как трябва да се стремиш към истината, за да избегнеш тази опасност? Мислили сте върху този въпрос? Ако имаш само малко желание и просто следваш някои правила, това ще свърши ли работа? Можеш ли наистина да избягаш от опасността по този начин? Това може и да проработи в краткосрочен план, но е трудно да се каже какво ще се случи в дългосрочен. И така, какво трябва да се направи? Някои хора казват, че стремежът към истината е най-добрият начин. Това е абсолютно вярно, но по какъв начин трябва да се стреми човек, за да навлезе в истината реалност? И за да израства животът му? Нито един от тези въпроси не е лесен. Първо трябва да разбереш истината, а след това да я практикуваш. Стига човек да разбере истината, половината от тези проблеми вече са решени. Той ще е способен да премисли собственото си състояние и да го види ясно. Ще усети опасността, в която живее. Ще е способен да практикува истината самоинициативно. Такава практика естествено води човек до покорство пред Бог. Дали човек, който се покорява на Бог, е извън опасност? Наистина ли ви трябва отговор? Онези, които наистина се покоряват на Бог, вече няма да се бунтуват срещу Него или да Му се противопоставят, а още по-малко ще Го предадат. Тяхното спасение е осигурено. Такъв човек не е ли напълно извън опасност? Ето защо най-доброто средство за разрешаване на проблемите е човек да съсредоточи цялата си сериозност върху истината и да вложи усилията си в истината. Щом хората наистина разберат истината, всички проблеми ще бъдат решени.

Какво е специалното за вас в това да бъдете водачи и работници? (Поемането на повече отговорност.) Отговорността има участие тук. Това е нещо, което всички вие осъзнавате, но как можете да изпълнявате добре отговорностите си? Откъде да започнете? Доброто изпълнение на тази отговорност всъщност е добро изпълнение на дълга на човека. Думата „отговорност“ може да звучи така, сякаш в нея има нещо специално, но в крайна сметка тя представлява дълга на човека. За вас не е лесно да изпълнявате добре дълга си, защото има много неща, които ти пречат, неща като бариерата на статуса, която е най-трудна за преодоляване от вас. Ако ти липсва какъвто и да било статус и си просто обикновен вярващ, може да се сблъскаш с по-малко изкушения и за теб ще е по-лесно да изпълняваш добре дълга си. Можеш да водиш духовен живот всеки ден, както правят обикновените хора, като ядеш и пиеш от Божиите слова, разговаряш за истината и изпълняваш добре дълга си. Това е достатъчно. Ако обаче имаш статус, първо трябва да преодолееш препятствието, което статусът представлява. Първо трябва да преминеш през това изпитание. Как можеш да преодолееш тази бариера? Това не е лесно за обикновените хора, защото поквареният нрав е дълбоко вкоренен в човека. Всички хора живеят с покварения си нрав и за тях е присъщо да са увлечени от стремежа към слава, изгода и статус. След като най-накрая придобие статус с цената на такива трудности, кой не би се насладил максимално на предимствата му? Ако в сърцето ти има любов към истината и имаш донякъде богобоязливо сърце, ще се отнасяш внимателно и предпазливо към статуса си, като в същото време си способен да търсиш истината при изпълнението на твоя дълг. По този начин славата, изгодата и статусът няма да намерят място в сърцето ти, нито ще попречат на изпълнението на дълга ти. Ако духовният ти ръст е твърде малък, трябва да се молиш често и да се въздържаш посредством Божиите слова. Ще трябва да намериш начини да правиш определени неща или съзнателно да избягваш определена среда и някои изкушения. Да кажем например, че си водач. Когато си в компанията на няколко обикновени братя и сестри, няма ли да си помислят, че ти ги превъзхождаш донякъде? Поквареното човечество би го възприело по този начин, а това вече е изкушение за теб. Това не е изпитание, а изкушение! Ако ти също смяташ, че ги превъзхождаш, това е много опасно, но ако смяташ, че те са ти равни, мисленето ти е нормално и няма да бъдеш смущаван от покварения нрав. Ако мислиш, че като водач твоят статус е по-висок от техния, как ще се отнасят те с теб? (Те ще се възхищават на водача.) Дали просто ще ти се възхищават и ще те почитат, и това ще е всичко? Не. Те ще трябва да говорят и да действат в съответствие с това. Ако например настинеш и някой обикновен брат или сестра също настине, за кого ще се погрижат първо? (За водача.) Това не е ли привилегия? Не е ли това едно от предимствата на статуса? Ако влезеш в спор с брат или сестра, ще се отнасят ли към теб справедливо заради статуса ти? Ще застанат ли на страната на истината? (Не.) Тези неща са изкушения, пред които си изправен. Можеш ли да ги избегнеш? Как трябва да се справиш с това? Ако някой се отнася зле с теб, може да не го харесваш и да помислиш как да го атакуваш, да го изключиш и да му отмъстиш, докато всъщност в този човек няма нищо нередно. От друга страна, някои хора може да те ласкаят, а ти не само да не възразяваш, но всъщност да харесваш това усещане. Това не е ли притеснително? Не би ли започнал незабавно да насърчаваш и обучаваш ласкателя си, така че той да стане твое доверено лице и да изпълнява твоите нареждания? Ако го направиш, по какъв път ще поемеш? (По пътя на антихристите.) Ако се поддадеш на тези изкушения, си в опасност. Това да имаш хора, които да кръжат около теб по цял ден, нещо добро ли е? Чувал съм, че някои хора, след като станат водачи, не вършат собствената си работа и не решават практически проблеми. Вместо това единственото, за което мислят, са плътските удоволствия. Понякога дори ядат храна, приготвена само за тях, докато карат други да перат изцапаните им дрехи. След време те се оказват разкрити и отстранени. Какво трябва да направите, когато попаднете на подобно нещо? Ако притежаваш статус, хората ще те ласкаят и ще се отнасят към теб със специално внимание. Ако можеш да преодолееш и откажеш тези изкушения и продължиш да се отнасяш справедливо към хората, независимо от това как те се отнасят към теб, това доказва, че ти си правилният вид човек. Ако притежаваш статус, някои хора ще те гледат с възхищение. Те винаги ще са около теб, ще ти угодничат и ще те ласкаят. Можеш ли да сложиш край на това? Как се справяте с такива ситуации? Когато нямате нужда да се грижат за вас, но някой ви протяга „ръка за помощ“ и ви угажда, вие може тайно да се радвате, като си мислите, че притежаването на статус ви прави различни и че трябва да се наслаждавате на специалното отношение с пълна сила. Не се ли случват такива неща? Не е ли това реален проблем? Когато те сполетят такива неща, сърцето ти не те ли упреква? Изпитваш ли отвращение и ненавист? Ако някой не изпитва отвращение и ненавист, не ги отхвърля и сърцето му е освободено от упреци и вина, а вместо това обича да се наслаждава на тези неща с чувството, че е хубаво да имаш статус, има ли такъв човек съвест? Притежава ли рационалност? Дали е някой, който се стреми към истината? (Не.) Какво показва това? Това е ламтеж за предимствата на статуса. Въпреки че това не те категоризира като антихрист, ти вече си поел по пътя на антихристите. Когато свикнеш да се радваш на специално отношение, ако един ден вече не можеш да получиш такова специално отношение, няма ли да се ядосаш? Ако някои братя и сестри са бедни и нямат пари, за да те поканят на гости, ще се отнасяш ли справедливо към тях? Ако ти кажат някой факт, който не ти харесва, ще използваш ли властта си срещу тях и ще обмисляш ли как да ги накажеш? Ще изпитваш ли досада, когато ги видиш, и ще ти се иска ли да им дадеш добър урок? Щом тези мисли те застигнат, тогава не си далеч от извършването на злини, нали? Лесно ли е за хората да вървят по пътя на антихристите? Лесно ли е да станеш антихрист? (Да.) Това е много тревожно! Като водачи и работници, ако не търсите истината във всички неща, вие вървите по пътя на антихристите.

Някои хора не разбират Божието дело и не знаят кого и как спасява Бог. Те виждат, че всички хора имат нрава на антихристи и могат да вървят по пътя на антихристите, и затова смятат, че такива хора не може да имат надежда за спасение. Накрая всички те ще бъдат съдени като антихристи. Не могат да бъдат спасени и всички трябва да погинат. Правилни ли са подобни мисли и възгледи? (Не.) И така, как трябва да се реши този проблем? Първо, трябва да имате разбиране за Божието дело. Бог спасява именно покварения човек. Поквареният човек може да върви по пътя на антихристите и да се противопоставя на Бог. Ето защо той се нуждае от Божието спасение. Как тогава може да бъде накаран човек наистина да следва Бог, а не да върви по пътя на антихристите? Той трябва да разбира истината, да се самоанализира и да опознае себе си, да познава собствения си покварен нрав и да познава собствената си сатанинска природа. След това трябва да продължи да търси истината и да преодолее покварения си нрав. Само по този начин можеш да си сигурен, че няма да вървиш по пътя на антихристите, ще избегнеш да се превърнеш сам в антихрист и ще избегнеш да се превърнеш в това, което Бог отритва. Бог не работи по свръхестествен начин. Той по-скоро проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Ако винаги се наслаждаваш на предимствата на статуса, Бог само ще те смъмри. Ще те накара да осъзнаеш този недостатък, за да се самоанализираш и да разбереш, че това не е съобразено с истината и не е угодно на Бог. Ако можеш да стигнеш до това осъзнаване, да се самоанализираш и да опознаеш себе си, няма да имаш трудности да разрешиш проблема. Но ако живееш в такова състояние продължително време, като винаги се наслаждаваш на предимствата на статуса, не се молиш на Бог или не се самоанализираш, и не търсиш истината, тогава Бог няма да направи нищо. Той ще те изостави, така че да не чувстваш, че Той е с теб. Бог ще те накара да осъзнаеш, че ако продължаваш така, със сигурност ще се превърнеш в това, което Бог ненавижда. Бог ще те накара да разбереш, че този път е погрешен, че твоят начин на живот е погрешен. Целта на Бог да даде на хората такава осъзнатост е да ги накара да разберат кои действия са правилни и кои — погрешни, за да могат те да направят правилния избор. Дали обаче човек може да избере да върви по правилния път, зависи от неговата вяра и сътрудничество. Когато Бог прави тези неща, Той те води към разбиране на истината, но извън това Той оставя силата на избора на теб, а тя се свежда до това дали вървиш по правилния път. Бог никога не ти налага нищо. Той никога не те контролира с принуда, нито ти заповядва да направиш нещо, като те кара да правиш това или онова. Бог не действа по този начин. Той ти позволява да избираш свободно. Какво трябва да прави човек в такива моменти? Когато осъзнаеш, че това, което правиш, е погрешно, че начинът ти на живот е погрешен, можеш ли веднага да започнеш да практикуваш в съгласие с правилните методи? Това би било много трудно. Тук трябва да се води битка, защото нещата, които човек обича, са философията и логиката на Сатана, които противостоят на истината. Понякога знаеш какво би било правилно и какво погрешно, а в сърцето ти се води битка. По време на такава битка трябва да се молиш често, да позволиш на Бог да те води, да позволиш на Бог да те порицава, за да осъзнаеш кои неща не бива да правиш. След това активно се опълчвай на тези изкушения, отбягвай ги и стой настрана от тях. Това изисква твоето сътрудничество. По време на битката все още ще правиш грешки и е лесно да поемеш по грешния път. Въпреки че в сърцето си може да избереш правилната посока, не е сигурно, че ще поемеш по правилния път. Не е ли така в действителност? Миг небрежност — и поемаш по неправилния път. Какво означава тук „миг небрежност“? Означава, че изкушението е твърде голямо. За теб това може да се свежда до съображения относно репутацията ти или настроението ти, или до някакъв специален контекст или специална среда. Най-сериозният фактор всъщност е поквареният ти нрав, който преобладава и те контролира. Именно това те затруднява да следваш правилния път. Може да имаш малко вяра, но все още се мяташ и люшкаш напред-назад от обстоятелствата. Едва след като бъдеш кастрен, след като бъдеш наказан и дисциплиниран, след като пътят ти е осеян с препятствия и не виждаш път напред, ще осъзнаеш, че стремежът към слава, изгода и статус не е правилният път, а е нещо, което Бог ненавижда и проклина, че само вървенето по пътя, който Бог изисква, е правилният път в живота, и че ако не насочиш волята си към поемане по този път, ще бъдеш напълно отстранен. Хората не плачат, докато не видят ковчега! В хода на тази битка обаче, ако човек има силна вяра и непоколебимост да сътрудничи, както и воля да се стреми към истината, ще му бъде по-лесно да преодолее тези изкушения. Ако твоето слабо място е особената грижа за достойнството и любовта към статуса, ламтежът за слава, изгода и удоволствията на плътта, и ако тези неща са особено силни в теб, ще ти е трудно да излезеш победител. Какво означава това, че ще ти е трудно да излезеш победител? Означава, че ще ти е трудно да избереш пътя на стремеж към истината, така че вместо това е възможно да избереш погрешния път, което ще накара Бог да те намрази и да те изостави. Ако обаче винаги си внимателен и благоразумен, и можеш често да идваш пред Бог, за да бъдеш порицаван и дисциплиниран, и ако не се наслаждаваш на предимствата на статуса, нито жадуваш за слава, изгода или за удобствата на плътта, а ако когато се появят такива мисли, се осланяш на Бог, за да им се опълчиш с всички сили, преди те да са породили действие, и ако се молиш на Бог и търсиш истината, и в крайна сметка си способен да вървиш по пътя на практикуване на истината и да навлезеш в тази реалност, независимо от всичко останало, няма ли тогава да е по-вероятно да избереш правилната посока, когато си изправен пред голямо изкушение? (Да.) Това зависи от обичайните ти натрупани резерви. Кажи Ми: ако човек е изправен пред голямо изкушение, може ли да удовлетвори напълно Божието намерение, като разчита на своя духовен ръст такъв, какъвто е, на собствената си воля или на обичайните си натрупани резерви? (Не.) Може ли да удовлетвори Божието намерение частично? (Да.) Човек може да е способен да го удовлетвори частично, но когато попадне на големи трудности, е необходима Божията намеса. Ако желаеш да практикуваш истината, осланянето единствено на човешкото разбиране за истината и на човешката воля не може да ти осигури пълна защита, нито можеш да удовлетвориш намеренията на Бог и напълно да отбягваш злото. Ключът е в това, че човек трябва да има решителността да сътрудничи, а за останалото да разчита на Божиите дела. Да предположим, че кажеш: „Положих големи усилия за тази цел и направих всичко, което можах. Пред каквито и изкушения или обстоятелства да съм изправен в бъдеще, духовният ми ръст е такъв и толкова мога да направя“. Като те види да действаш по този начин, какво ще направи Бог? Бог ще те предпази от тези изкушения. Когато Бог те предпазва от тези изкушения, ще си способен да практикуваш истината, вярата ти ще става все по-непоколебима, а духовният ти ръст постепенно ще се увеличи.

Поквареният човек обича да се стреми към статус и да се наслаждава на предимствата от него. Това важи за всеки човек, независимо дали в момента имаш статус или не: изключително трудно е да изоставиш статуса и да се отървеш от изкушенията му. Това изисква много сътрудничество от страна на човека. Какво включва това сътрудничество? Предимно търсене на истината, приемане на истината, разбиране на Божиите намерения и ясно проникване в същността на проблемите. С тези неща човек ще има вярата да преодолее изкушението на статуса. В допълнение трябва да помислиш за ефективни начини да се избавиш от изкушението и да удовлетвориш Божиите намерения. Трябва да имаш пътища на практикуване. Това ще те задържи на правилния път. Без пътища на практикуване често ще изпадаш в изкушение. Въпреки че ще искаш да поемеш по правилния път, усилията ти в крайна сметка няма да доведат до кой знае какво, независимо колко се стараеш. И така, кои са изкушенията, с които често се сблъсквате? (Когато постигна някакъв успех в изпълнението на дълга си и спечеля голямото уважение на братята и сестрите, се чувствам самодоволен и това усещане много ми харесва. Понякога не го осъзнавам. Друг път осъзнавам, че това състояние е погрешно, но все пак не мога да му се опълча.) Това е изкушение. Кой друг ще каже? (Тъй като съм водач, нашите братя и сестри понякога имат специално отношение към мен.) Това също е изкушение. Ако не осъзнавате изкушенията, които срещате, а се справяте с тях лошо и не можете да направите правилния избор, тези изкушения ще ви доведат до скръб и нещастие. Да вземем за пример това, че специалното отношение на братята и сестрите към теб включва материални придобивки като хранене, обличане, настаняване и осигуряване на ежедневните ти нужди. Ако това, което вече имаш, е по-хубаво от това, което ти дават, ще гледаш на даровете отвисоко и може да ги отритнеш. Ако обаче срещнеш някой богат човек и той ти даде хубав костюм с думите, че не го носи, би ли могъл да устоиш в лицето на такова изкушение? Може би ще обмислиш ситуацията и ще си кажеш: „Той е богат и тези дрехи не означават нищо за него. Така или иначе не ги носи. Ако не ги даде на мен, просто ще ги прибере някъде. Така че ще ги задържа“. Как ви се струва това решение? (Той вече се ползва от предимствата на статуса.) Защо се ползва от предимствата на статуса? (Защото е приел хубави неща.) Дали възползването от предимствата на статуса означава само да приемаш хубавите неща, които ти се предлагат? Ако ти предложат нещо обикновено, но то е точно това, от което се нуждаеш, и затова го приемаш, това също ли се брои за възползване от предимствата на статуса? (Да. Всеки път, когато хората приемат неща от другите, за да задоволят собствените си егоистични желания, това се брои.) Изглежда, че не си наясно с това. Замислял ли си се някога за следното: ако не беше водач и нямаше статус, щеше ли този човек пак да ти предложи този дар? (Нямаше.) Със сигурност нямаше да ти го предложи. Дава ти този дар именно защото си водач. Естеството на въпроса се е променило. Това не е нормална благотворителност и тук се крие проблемът. Ако го попиташ: „Ако не бях водач, а само обикновен брат или сестра, щяхте ли да ми дадете такъв дар? Ако някой брат или сестра се нуждаеше от тази вещ, щяхте ли да им я дадете?“. Той ще каже: „Не бих могъл. Не мога да раздавам току-така неща на всеки. Давам го на теб, защото си мой водач. Ако нямаше този специален статус, защо да ти давам такъв дар?“. Виж сега как не си успял да разбереш ситуацията. Когато той ти каза, че този хубав костюм не му трябва, ти му повярва, но той те заблуждаваше. Целта му е да те накара да приемеш неговия дар, за да си добър с него в бъдеще и да се отнасяш към него по специален начин. Това е намерението, с което ти поднася дар. Факт е, че в сърцето си знаеш, че той никога не би ти дал такъв дар, ако нямаше статус, но въпреки това го приемаш. С езика си казваш: „Благодаря на Бог. Приех този дар от Бог, това е Божията благосклонност към мен“. Ти не само се ползваш от предимствата на статуса, но и от вещите на Божиите избраници, сякаш ти се полагат по право. Не е ли това безсрамно? Ако човек няма чувство на съвест и му липсва всякакъв срам, тогава тук се крие проблемът. Дали това е само въпрос на поведение? Дали е просто погрешно да приемаш неща от другите и е правилно да ги отказваш? Какво трябва да направите, когато попаднете в такава ситуация? Трябва да попиташ желаещия да прави дарове дали това, което прави, съответства на принципите. Кажи му: „Нека да потърсим насоки в Божието слово или в управленските закони на църквата и да видим дали това, което правиш, е съгласно принципите. Ако не е, не мога да приема такъв дар“. Ако тези източници информират дарителя, че действията му нарушават принципите, но той все пак желае да ти даде своя дар, какво трябва да направиш? Трябва да действаш в съответствие с принципите. Обикновените хора не могат да преодолеят това. Те силно копнеят другите да им дадат повече и желаят да се радват на по-специално отношение. Ако си правилният тип човек, трябва незабавно да се помолиш на Бог, когато си изправен пред такава ситуация, и да кажеш: „О, Боже, това, пред което съм изправен днес, със сигурност е знак за Твоето благоволение. Това е урок, който Ти си ми отредил. Готов съм да търся истината и да действам в съответствие с принципите“. Изкушенията, с които се сблъскват хората със статус, са твърде големи, а когато изкушението се появи, наистина е трудно да се преодолее. Нуждаеш се от защитата и помощта на Бог. Трябва да се молиш на Бог, а също така трябва да търсиш истината и често да се самоанализираш. По този начин ще се почувстваш здраво стъпил на земята и в покой. Ако обаче първо изчакаш да получиш такива дарове и след това се молиш, ще чувстваш ли все още такава стабилност и покой? (Вече не.) Какво ще си помисли тогава Бог за теб? Доволен ли ще е Бог от действията ти или ще ги ненавижда? Той ще ненавижда действията ти. Дали проблемът е просто в това, че приемаш някаква вещ? (Не.) Тогава къде е проблемът? Проблемът се крие в мненията и отношението, които възприемаш, когато се сблъскаш с такава ситуация. Сам за себе си ли решаваш или търсиш истината? Имаш ли някакъв критерий за съвест? Имаш ли изобщо богобоязливо сърце? Молиш ли се на Бог винаги, когато си изправен пред такава ситуация? Търсиш ли първо да удовлетвориш собствените си желания или първо се молиш и търсиш Божиите намерения? Разкрит си по този въпрос. Как трябва да се справиш с такава ситуация? Трябва да имаш принципи на практикуване. Първо, външно трябва да откажеш това специално материално внимание, тези изкушения. Дори когато ти се предлага нещо, което особено желаеш, или точно това, от което се нуждаеш, трябва и в двата случая да откажеш. Какво се има предвид под материални неща? Те включват храна, облекло и подслон, както и предмети за ежедневна употреба. Това специално материално внимание трябва да бъде отказано. Защо си длъжен да го откажеш? Дали това е просто въпрос на начин на действие? Не. Това е въпрос на нагласата ти за сътрудничество. Ако искаш да практикуваш истината, да удовлетвориш Бог и да отбягваш изкушението, първо трябва да имаш тази нагласа за сътрудничество. С тази нагласа ще си способен да отбягваш изкушението, а съвестта ти ще е в покой. Ако ти предложат нещо, което искаш, и ти го приемеш, сърцето ти до известна степен ще почувства упрека на съвестта ти. Въпреки това, вследствие на твоите извинения и самооправдания, ще кажеш, че това нещо трябва да ти се даде, че то ти се полага. И тогава угризенията на съвестта ти няма да са толкова точни или очевидни. Понякога определени причини или мисли и възгледи може да разколебаят съвестта ти, така че нейните угризения да не са толкова очевидни. И така, надежден критерий ли е съвестта ти? Не, не е. Това е сигнален звънец, който предупреждава хората. Какъв вид предупреждение дава той? Че не е сигурно да се разчита само на чувствата на съвестта. Човек трябва да търси и истините принципи. Това е надеждно. Без истината, която да ги въздържа, хората все още могат да изпаднат в изкушение, като посочват различни причини и оправдания, които им позволяват да задоволят ламтежа си за предимствата на статуса. Ето защо като водач в сърцето си трябва да се придържаш към този единствен принцип: винаги ще отказвам, винаги ще отбягвам и категорично ще отхвърлям всяко специално отношение. Категоричното отхвърляне е предпоставка за отбягване на злото. Ако притежаваш предпоставката за отбягване на злото, вече си до известна степен под закрилата на Бог. И ако имаш такива принципи на практикуване и се придържаш здраво към тях, вече практикуваш истината и удовлетворяваш Бог. Вече вървиш по правилния път. Когато вървиш по правилния път и вече удовлетворяваш Бог, все още ли се нуждаеш от проверка на съвестта си? Да действаш в съответствие с принципите и да практикуваш истината стои по-високо от критериите на съвестта. Ако някой има решителността да сътрудничи и е способен да действа в съответствие с принципите, той вече е удовлетворил Бог. Това е критерият, който Бог изисква от хората.

Способността на човек да се бои от Бог и да отбягва злото до голяма степен зависи от неговото сътрудничество. Сътрудничеството е от решаващо значение. Тъй като Йов се боеше от Бог и отбягваше злото, с духовния ръст и реалността, които притежаваше, едва ли се страхуваше, че ще изпадне в изкушение. Ако беше седнал на трапеза, нямаше лесно да оскърби Бог с думи или дела. Тогава защо все пак отказваше да присъства на такива угощения? (Не ги харесвал.) Не харесваше такива празненства. Това е обективна причина, но има и един практически въпрос, за който може би не сте помисляли. Йов се боеше от Бог и отбягваше злото. Той взе мерки и усвои практики, за да получи Божията закрила, като се предпазваше да не извърши грях или да оскърби Бог. Той усвои човешки методи на сътрудничество. Това е едната страна на въпроса. В допълнение има някои ситуации, в които човек не може сам да контролира покварения си нрав, затова Йов не посещаваше поводи, където би бил изкушен. По този начин той избягваше изкушението. Сега разбирате ли защо Йов не посещаваше такива угощения? Причината е, че подобно празненство би било твърде голямо изкушение за всеки. Какво означава нещо да е твърде голямо изкушение? Хората могат да извършат грях и да оскърбят Бог по всяко време, където и да се намират. Сами по себе си богобоязливото ти сърце, вярата ти в Бог и решителността ти не са достатъчни, за да ти позволят да се освободиш от изкушението. Те не могат да те предпазят от това да оскърбиш Бог, когато си изкушен. Разбираш ли? Трябва категорично да откажеш специалното отношение, което другите ти предлагат. Трябва да отказваш всеки път. Що за начин на действие е това? Към коя сфера на човешките проблеми са насочени такива принципи и правила? (Те са насочени към алчната природа на човека.) Поради покварения си нрав, човек е склонен да изпада в изкушение. Затова трябва да усвоиш определени принципи или методи, за да избягваш такива изкушения, така че да не оскърбяваш Бог. Това е важен и ефективен начин за сътрудничество. Ако не успееш да направиш това, ако преценяваш ситуацията и понякога приемаш специалното отношение, а друг път го отказваш, имаш ли добро разбиране по въпроса? (Не.) Защо разбирането ти е слабо? (Защото човек има сатанинска природа и не може да се контролира.) Хората без богобоязливо сърце нямат принципи, когато се изправят пред такива обстоятелства. Те приемат всичко и никога не отказват нищо. Ако някой им каже, че това е дар, нещо, посветено на Бог, дори тогава не се страхуват. Те просто го прибират в собствения си джоб. Осмеляват се да грабнат и да си присвоят такива дарове без ни най-малко угризение на съвестта дори. Очевидно е, че са напълно лишени от богобоязливо сърце и по естествен начин изпадат в такива състояния. Дали изобщо са вярващи в Бог? Това е последствието от търсенето на удобства и безгрижие и от ползването на предимствата на статуса. Ако често изпадаш в изкушение и не го отбягваш, неминуемо ще бъдеш воден неусетно по този път. Поквареният нрав на човека го кара да поеме по грешен път. Могат ли нещата да вървят добре, когато този проблем не е решен? Ето защо независимо от проблемите, с които се сблъсквате, трябва да се придържате към истините принципи, като възприемате специални способи за справяне със специалните проблеми. Строгото следване на правилата не е начинът. Каквито и способи да ви позволят да извоювате победа над изкушението, те са приемливи.

Материалните изкушения са по-лесни за преодоляване. Стига да имаш храна за ядене, дрехи за носене и доволно сърце, можеш да се справиш. Тогава тези изкушения лесно се превъзмогват. Изкушенията на славата, изгодата и статуса обаче са най-трудни от всички за преодоляване. Например, когато двама души работят заедно, ако статусът на другия човек е по-нисък от твоя, ако твоят статус е по-висок от неговия, ще се чувстваш доволен. Но ако твоят статус е по-нисък от неговия, ще си нещастен. Сърцето ти ще изпитва безпокойство, ще се чувстваш възпрян, негативен и слаб, и няма да се молиш. Лесно ли е да се реши този проблем? Той няма лесно решение. Хората могат да отхвърлят и отбягват материалните изкушения, като избягват тяхната зараза, но статусът, славата, изгодата, суетата и репутацията са най-трудни за преодоляване. Въпреки че не е лесно, всъщност има решение. Стига да можеш да търсиш истината, да се молиш на Бог и да прозреш празнотата на славата, изгодата и статуса, за да проникнеш в тяхната същност, ти ще имаш увереността да се откажеш от славата, изгодата и статуса. Така няма да се поддадеш на техните изкушения. Хората имат покварена природа, която ги принуждава да разкриват и изживяват различни видове покварен нрав. Това ги кара да се противопоставят на Бог и да се бунтуват срещу Него. Това, което изживяват, е безчовечно и несъвместимо с истината. Независимо дали хората са надменни и самоправедни, като отказват да се преклонят пред истината, или измамни, като действат с нечестиво намерение, или алчни, или обладани от амбиция и желание, кое е онова, което поражда всички тези пороци? (Поквареният нрав на Сатана.) Тези пороци произтичат от покварения нрав на Сатана и са продукт на сатанинската природа, която контролира човека. Стремежът на човека към статус е само едно проявление на това. Това проявление, подобно на надменния нрав на човека, подобно на неговото бунтарство и противопоставяне на Бог, произтича от сатанинската му природа. Какъв метод може да се използва, за да се реши това? Трябва все пак да използваш най-основния метод. Стига да следваш Божия път и да вървиш по пътя на стремежа към истината, всички тези проблеми могат да бъдат решени. Когато нямаш статус, можеш често да се анализираш и да започнеш да се опознаваш. Другите могат да имат полза от това. Когато имаш статус и все пак можеш често да анализираш и разбираш себе си, като позволяваш на хората да видят силните ти страни, да видят, че разбираш истината, че имаш практически опит и че наистина се променяш, не могат ли другите все пак да имат полза от това? Независимо дали имаш статус или не, стига да можеш да практикуваш истината и да имаш автентично свидетелство за преживяване, като позволяваш на хората да разберат Божиите намерения и истината от твоето преживяване, това не е ли от полза за тях? И така, какво означава статусът за теб? Всъщност статусът е просто една екстра, нещо допълнително — като дреха или шапка. Той е просто украшение. Няма реална употреба и присъствието му не влияе на нищо. Независимо дали имаш статус или не, ти си оставаш същият. Това дали хората могат да разберат истината и да придобият истината и живота няма нищо общо със статуса. Докато не приемаш статуса като твърде важен въпрос, той не може да те възпира. Ако обичаш статуса и поставяш специален акцент върху него, като винаги го разглеждаш като важен въпрос, тогава той ще те държи под контрол. Няма да си готов да се откриеш, да се разголиш, да опознаеш себе си или да оставиш настрана ролята си на водач, за да действаш, говориш и взаимодействаш с другите, и да изпълняваш дълга си. Какъв проблем е това? Не става ли въпрос за това да си възпиран от статуса? Това се случва, защото говориш и действаш от висотата на статуса и не можеш да слезеш на земята. Не се ли измъчваш само, като правиш това? Ако наистина разбираш истината и ако можеш да имаш статус, без да се държиш така, както се държиш, а вместо това се съсредоточиш върху това как да изпълняваш добре дълга си, да правиш всичко, което трябва, и да изпълниш дълга, който си длъжен да изпълниш, и ако виждаш себе си като обикновен брат или сестра, тогава статусът ще те възпира ли? Когато не си възпрян от статуса и имаш нормално навлизане в живота, все още ли ще се сравняваш с другите? Когато другите заемат по-висок статус, все още ли ще се чувстваш неудобно? Трябва да търсиш истината и да се освободиш от спирачките на статуса и от спирачките на всички други хора, събития и неща. Няма нищо по-хубаво от това да изпълняваш добре дълга си. Само тогава ще бъдеш човек, който притежава истината реалност.

Всички покварени хора страдат от един общ проблем: докато нямат статус, те не си придават важност, когато общуват или говорят с когото и да е, нито възприемат определен стил или тон в речта си, а са просто обикновени и нормални хора и не изпитват нужда да се прикриват. Не изпитват психологически натиск и могат да общуват открито и от сърце. Те са отзивчиви и с тях се общува лесно, а другите смятат, че са много добри хора. Щом придобият статус, те стават надменни, пренебрегват обикновените хора, никой не може да припари до тях, смятат, че притежават някакво благородство и че породата им е различна от тази на обикновените хора. Гледат на тях с пренебрежение, придават си важност, когато говорят, и спират да споделят открито с останалите. Защо вече не споделят открито? Смятат, че вече имат статус и са водачи. Смятат, че водачите трябва да поддържат определен образ, да са малко по-възвишени от обикновените хора, да имат по-голям духовен ръст и да са способни да поемат по-голяма отговорност. Вярват, че в сравнение с обикновените хора водачите трябва да са по-търпеливи, да са способни да страдат и да отдават повече и да могат да устоят на всяко изкушение от страна на Сатана. Дори ако родителите им или други членове на семейството им умрат, те смятат, че трябва да запазят самообладание, за да не плачат, или че най-малкото трябва да плачат тайно, далеч от погледа на останалите, така че никой да не може да забележи каквито и да е техни недостатъци, недъзи или слабости. Дори смятат, че водачите не бива да казват на никого, ако са станали негативни, а трябва да крият всички подобни неща. Вярват, че така трябва да постъпва човек със статус. Дали статусът не става техен бог, техен господ, щом се възпират до такава степен? При това положение още ли притежават нормална човешка природа? Дали не са влюбени в статуса, щом таят тези идеи, щом се поставят в тези рамки и се преструват така? Всеки път, когато някой друг е по-силен и по-добър от тях, това засяга слабото им място. Могат ли да победят плътта? Могат ли да се отнасят към другия човек както подобава? Със сигурност не. За да се освободиш от контрола на статуса, какво трябва да направиш първо? Първо трябва да прочистиш намеренията си, мислите си и сърцето си от него. Как се постига това? Преди, когато не си имал статус, не си обръщал внимание на онези, които не са били привлекателни за теб. Сега, когато имаш статус, ако видиш някого, който е непривлекателен или който има проблеми, се чувстваш отговорен да му помогнеш и така прекарваш повече време в общение с него, като се опитваш да решиш някои от практическите проблеми, които има. А какво е чувството в сърцето ти, когато правиш такива неща? Чувството е на радост и покой. Така и ти трябва да се доверяваш на хората и по-често да се откриваш пред тях, когато се окажеш в затруднение или преживееш неуспех, като разговаряш за своите проблеми и слабости, за това как си се бунтувал срещу Бог и как после си излязъл от това и си успял да удовлетвориш Божиите намерения. И какъв е резултатът от това, че им се доверяваш по този начин? Без съмнение е положителен. Никой няма да те гледа отвисоко — а може като нищо да ти завижда, че си способен да преминеш през тези преживявания. Някои хора винаги смятат, че когато човек има статус, той трябва да действа повече като служебно лице и да говори по определен начин, за да бъде приеман сериозно и да бъде уважаван. Правилен ли е този начин на мислене? Ако си способен да осъзнаеш, че този начин на мислене е погрешен, тогава трябва да се молиш на Бог и да се опълчиш на плътските чувства. Не си придавай важност и не върви по пътя на лицемерието. Щом те споходи такава мисъл, трябва да се заемеш с нея, като търсиш истината. Ако не търсиш истината, тази мисъл, тази гледна точка ще приеме форма и ще се вкорени в сърцето ти. В резултат на това тя ще започне да властва над теб и ти ще се дегизираш и ще измайсториш образа си до такава степен, че никой няма да е способен да те види през него или да разбере мислите ти. Ще говориш с другите като през маска, която крие истинското ти сърце от тях. Трябва да се научиш да позволяваш на другите да виждат сърцето ти, да се научиш да отваряш сърцето си за другите и да се сближаваш с тях. Трябва да се опълчиш на желанията на плътта и да се държиш в съответствие с Божиите изисквания. По този начин сърцето ти ще познае покоя и щастието. Каквито и събития да те сполетят, първо премисли какви проблеми съществуват в собствената ти идеология. Ако все още желаеш да изградиш образ за себе си и да си сложиш маска, трябва незабавно да се молиш на Бог: „О, Боже! Отново искам да си сложа маска. За пореден път интригантствам измамно. Какъв истински дявол съм само! Сигурно съм Ти наистина противен! Вече съм напълно отвратен от себе си. Умолявам Те да ме порицаеш, да ме дисциплинираш и да ме накажеш“. Трябва да се молиш, да извадиш наяве отношението си и да разчиташ, че Бог ще го разобличи, разнищи и ограничи. Ако го разнищиш и ограничиш по този начин, действията ти няма да създадат проблеми, защото поквареният ти нрав е осуетен и не се разкрива. В този момент какви емоции има в сърцето ти? Най-малкото ще почувстваш някакво избавление. Сърцето ти ще бъде радостно и в покой. Болката ти ще намалее и няма да страдаш от облагородяване. В най-лошия случай ще има моменти, когато за миг ще се почувстваш донякъде изгубен и ще си помислиш: „Аз съм водач, човек със статус и положение, как мога да съм точно като обикновените хора? Как мога да разговарям с обикновените хора по един сърдечен, автентичен и открит начин? Това би означавало толкова да се принизя!“. Както виждаш, това е малко проблематично. Поквареният нрав на човека не може да бъде напълно премахнат изведнъж, нито пък може да бъде напълно преодолян за кратък период от време. Ти си мислеше, че преодоляването на покварения ти нрав ще бъде толкова просто, че е като това, което хората си представят — че щом разговарят ясно за истината и признаят покварения си нрав, тогава ще са способни незабавно да се отърват от него. Това не е толкова просто нещо. Процесът, чрез който човек практикува истината, е процес на борба с покварения му нрав. Индивидуалната воля, въображението и разточителните желания на човека не се преодоляват напълно, като им се опълчим и ги превъзмогнем веднъж завинаги чрез молитва. Те по-скоро могат да бъдат окончателно изоставени само след много повторни битки. Само когато човек може да практикува истината, този процес наистина ще даде плод. Особено при по-големите неща битката в сърцето ти ще бъде още по-жестока, с безкрайно въртене в леглото, което понякога може да продължи месец-два, а друг път шест месеца или дори година. Поквареният нрав на човека е доста упорит. Никой вид покварен нрав не може да бъде преодолян чрез едно-две общения за истината. Той ще се бори с теб отново и отново, а ти трябва да продължиш да се стремиш към истината, докато не разбереш ясно истината, не опознаеш докрай покварения си нрав и не започнеш да мразиш плътта и да мразиш Сатана. Тогава практикуването на истината ще стане нещо обикновено за теб, нещо, което е естествено и не изисква усилие. Ето какво означава да надмогнеш плътта и да спечелиш победа над Сатана. По време на битката хората трябва да се молят на Бог през цялото време и да прекарват повече време в четене на Божиите слова. Никога не трябва да отиват при невярващи или при сатани и дяволи, за да намерят пътя. Трябва да разчитат на Бог и да гледат с възхищение към Него. Трябва да търсят истината и да участват в общение за истината в съответствие с Божиите слова. Само когато наистина разберат истината, могат да победят плътта и да победят Сатана. Как гледа на това Бог? Бог вижда сърцето ти. Вижда, че обичаш истината, че се боиш от Бог и си готов да се отървеш от неправедността и да отбягваш злото. Въпреки че поквареният ти нрав е породил в теб мисли, идеи и умисъл, тези мисли и тази умисъл не контролират поведението ти, не повалят и не погазват волята ти. В крайна сметка си способен да ги победиш и Бог ще те запомни. Ако практикуваш това често, вътрешното ти състояние ще се подобри. В кой момент може да се каже, че си преодолял напълно този аспект на покварения си нрав, че си се променил в този аспект на нрава си и си навлязъл в истината реалност? Тоест, въпреки че понякога в ума ти все още могат да навлязат лоши мисли и идеи, и те все още да породят някакъв умисъл и някакви желания, тези неща вече нямат власт над сърцето ти. Вече усещаш, че тези неща не са важни, и можеш да ги разпознаеш веднага щом се появят. Не е необходимо изкуствено да ги въздържаш и да им се опълчваш, нито е необходимо целенасочено да молиш Бог да те проучва внимателно, да те дисциплинира и да те наказва. Такива методи не са ти необходими. Можеш лесно да победиш и да се откажеш от това. Сърцето ти не е притеснено и не усещаш загуба. Това е добре. Сега притежаваш духовен ръст и си с променен нрав. Придобили ли сте навлизане до известна степен? Променили ли сте се донякъде? (Не.) Тогава духовният ви ръст наистина е твърде незначителен и все още трябва да работите усилено, за да се стремите към истината и да ядете и пиете Божиите слова. Тогава, когато отново ти се случат такива неща, ще знаеш как да практикуваш истината и да действаш в съгласие с принципите. Ще знаеш какво трябва да направиш, за да останеш непоколебим в свидетелството си. Тогава наистина ще притежаваш духовен ръст. Само тези, които могат да практикуват истината и да останат непоколебими в свидетелството си, могат да навлязат в истината реалност. Понастоящем това е отвъд вас. Все още се намирате на етап, на който вървите пипнешком. Като говорим за тези действителни ситуации, вие чувствате, че имате всички тези проблеми, но все пак никога не сте търсили истината, за да ги разрешите. Означава ли това, че духовният ви ръст е твърде малък? Ако не сте навлезли в истината реалност, можете ли да притежавате живот? Все още не сте придобили истината и все още не притежавате живот. Ако живееш само живота на плътта и живееш само със сатанинския си нрав, тогава си човек, който живее под властта на Сатана. Все още не си стигнал до Божието спасение. Спасението не е толкова просто, колкото хората си представят, когато си мислят, че ако можеш да бълваш думи и доктрини, и да спазваш някакви правила, си спасен. Трябва наистина да познаваш себе си, да си способен да се отървеш от някои черти на покварения си нрав, да си способен да прозреш същността на репутацията и статуса, да си способен да се избавиш от статуса и да си способен наистина да се покориш на Бог. Само по този начин има спасение.

Всъщност решението на проблема със статуса е същото като решението на други проблеми. Всички тези проблеми са проявления и разкривания на покварения нрав. Всички те са човешки предпочитания и стремежи. Какъв е Моят замисъл тук? При условие, че се избавиш от покварения си нрав, статусът няма да е проблем за теб. Хората се съревновават помежду си за статус, като казват: „Днес ти може да стоиш над мен, но утре аз ще се издигна над теб“. Какъв е проблемът тук? Дали той възниква единствено заради статуса? (Не.) Какво го е породило? (Поквареният нрав на човека.) Правилно. Този проблем възниква от покварения нрав на човека. Щом този покварен нрав бъде преодолян, всички тези проблеми ще бъдат решени. В крайна сметка онези, които искат да изберат пътя на стремежа към истината, трябва да се съсредоточат върху самоанализирането и опознаването на себе си във всички неща. Трябва да преодолеят своя покварен нрав преди да могат да тръгнат по пътя на стремежа към истината. Ако не успеят да преодолеят покварения си нрав, той ще им създаде много трудности и пречки. Въпреки че изпълняват дълга си, те ще действат механично, но няма да постигнат резултат. За да решиш тези проблеми, трябва да положиш всички усилия в стремежа към истината, да положиш всички усилия да опознаеш покварения си нрав и да положиш всички усилия да разрешиш проблемите. Не казвай само: „Достатъчно е да се стремя към истината, да се моля повече и да чета повече Божието слово“. Това е твърде неопределено. Без път на практикуване това няма да се получи. Към конкретните проблеми трябва да се подхожда по конкретен начин. Не прилагай правилата наизуст. Истината е живо, практическо нещо и случайното прилагане на правилата не е начинът. Трябва да решаваш практическите проблеми в съответствие с истините принципи. Ако човек не е способен да реши практическите проблеми, като използва истината, той не е компетентен да бъде водач и работник. Всеки, който не може да използва истината за решаване на проблеми, не е човек, който разбира истината. Въпреки че е възможно да стане водач и работник, той ще е неспособен да използва истината за решаване на проблеми, няма да притежава истината и за него ще бъде невъзможно да действа в съгласие с принципите. Такъв водач и работник изобщо не притежава нищо от истината реалност.

16 февруари 2017 г.