Поквареното човечество обича репутацията и статуса. Всички се стремят към власт. Вие, които сега сте водачи и работници, не смятате ли, че в действията си използвате своята титла или ранг? Точно като антихристите и лъжеводачите, всички вие се чувствате като чиновници в Божия дом — откроявате се от останалите и ги превъзхождате. Ако нямахте официални титли и рангове, не бихте имали никакво бреме при изпълнението на дълга си и не бихте вършили работата си сериозно. Всеки приема позицията на водач или работник за равносилна на чиновническата и всеки е готов да подплати действията си със своята титла. Представено в благоприятна светлина, го наричаме преследване на кариера — но в по-грозна светлина, това се нарича да се занимаваш с лични дела. Това е създаване на независимо царство, за да удовлетвори човек собствените си амбиции и желания. В крайна сметка добро или лошо нещо е да имаш статус? Хората го възприемат като нещо добро. Нещата са различни, когато говориш и действаш с официална титла. Думите ти имат сила и хората ще се вслушват в тях. Хората ще ти правят мили очи, като маршируват пред теб с възгласи и те подкрепят в тила. Но без статуса и титлите ти другите биха си запушили ушите за твоите думи. Въпреки че думите ти може да са правилни, изпълнени със здрав разум и полезни за хората, никой няма да те чуе. Какво показва това? Всички хора благоговеят пред статуса. Всички те имат амбиции и желания. Всички обичат другите да ги боготворят и обичат да се справят с делата от позицията на статуса. Но могат ли да вършат нещата добре от позицията на статуса? Могат ли да вършат неща, които са полезни за другите? Това не е сигурно. Зависи от пътя, по който поемаш, както и от начина, по който се отнасяш към статуса. Ако не се стремиш към истината, а винаги искаш да спечелиш хората на своя страна, като искаш да удовлетвориш собствените си амбиции и желания и да удовлетвориш копнежа си по статуса, то ти вървиш по пътя на антихристите. Ако човек върви по пътя на антихристите, може ли неговият стремеж и изпълнението на дълга му да бъдат в съгласие с истината? Категорично не. Причината за това е, че пътят, който избира човек, определя всичко. Ако човек избере грешния път, всички негови усилия, неговото изпълнение на дълга и неговият стремеж по никакъв начин не са в съгласие с истината. По какъв начин не са в съответствие с истината? Какво преследват в действията си? (Статус.) Какви проявления имат хората, които правят неща заради статуса? Някои казват: „Те винаги говорят думи и доктрини, никога не общуват за истината реалност, винаги се фукат и свидетелстват за себе си, никога не въздигат Бог, нито свидетелстват за Него“. Хората, при които се проявяват такива неща, действат в името на статуса“. Вярно ли е това? (Да.) Защо изричат думи и доктрини, и се изтъкват? Защо не въздигат Бог и не свидетелстват за Бог? Защото в сърцата им има място само за статуса и само за тяхната слава и придобивки — Бог напълно отсъства. Такива хора особено много издигат в култ статуса и властта. Славата и придобивките им са от огромно значение за тях. Славата, придобивките и статусът им са се превърнали в техния живот. Бог отсъства в сърцата им, те не се боят от Бог, а още по-малко Му се покоряват. Всичко, което правят, е да превъзнасят себе си, да свидетелстват за себе си и да се изтъкват, за да спечелят възхищението на другите. Така те често се бият в гърдите за това какво са направили, колко са страдали, как са удовлетворили Бог, колко са били търпеливи при кастрене — и всичко това, за да спечелят съчувствието и възхищението на хората. Тези хора са същият тип хора като антихристите, те вървят по пътя на Павел. И какъв е крайният изход за тях? (Стават антихристи и биват отстранени.) Знаят ли тези хора, че ги очаква такъв изход? (Знаят.) Наистина ли знаят? Ако знаят, защо продължават да постъпват по същия начин? Всъщност те не знаят. Те смятат, че действията им са добри и правилни. Никога не изследват себе си, за да открият кои от нещата, които вършат, се съпротивляват на Бог или не са богоугодни, кои от нещата, които вършат, носят някакъв умисъл, или по какъв път вървят. Такива неща винаги им убягват от тяхното изследване.

Като водачи и работници, замисляли ли сте се някога над тези въпроси: поръчението, което Бог ми повери, е специално поръчение, не е обикновеният дълг на обикновения последовател. Този дълг предполага специална отговорност и има специално значение. И така, като изпълнявам този специален дълг и се нагърбвам с тази отговорност, какъв път трябва да поема, за да съм в съгласие с Божието намерение или най-малкото да избегна Божията ненавист? Как трябва да се стремя, за да бъда доведен до съвършенство от Бог и да избегна пътя на антихристите, и по този начин да бъда отстранен? Замисляли ли сте се някога над тези въпроси? (Почувствах, че Бог ме е възвисил, когато за пръв път започнах да служа като водач. Въпреки че знаех, че трябва да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си, поради надменната си природа не можех да не се стремя винаги към репутация и статус. След като разбрах това, бях способен да се моля на Бог и да намеря съответните пасажи в Неговото слово, за да намеря решение. Тогава бях способен да обърна донякъде посоката си, но тази ситуация щеше да се повтаря отново и отново в бъдеще и макар че в сърцето си се мразех, беше трудно да разреша този проблем напълно.) Не можеш да контролираш мислите и идеите си, а амбицията и желанието ти да преследваш репутация и статус също са извън твоя контрол. Това е доказателство, че в сърцето ти се е вкоренил покварен нрав. Това не е мимолетно настроение или моментна емоция, нито пък е наложено от другите. Не е необходимо някой друг да те учи на това. Това е естествената склонност на твоите мисли и естественият ход на твоите действия. Това е твоята природа. Нещата, които са присъщи на нечия природа, са тези, които са най-малко податливи на промяна. Следователно със сатанинската си природа, щом хората придобият статус, те са в опасност. И така, какво трябва да се направи? Нима те нямат път, който да следват? След като веднъж попаднат в тази опасна ситуация, няма ли път назад за тях? Кажете Ми, щом покварените хора придобият статус — независимо кои са те — тогава стават ли антихристи? Това безусловно ли е? (Ако не се стремят към истината, ще станат антихристи, но ако се стремят към истината, няма да станат.) Това е абсолютно вярно: ако хората не се стремят към истината, те със сигурност ще станат антихристи. А дали е вярно, че всички, които вървят по пътя на антихристите, го правят заради статуса? Не, това е така главно защото не обичат истината, защото не са хора на място. Независимо дали имат статус, всички хора, които не се стремят към истината, вървят по пътя на антихристите. Колкото и проповеди да са чули, такива хора не приемат истината, не вървят по правилния път, а са решени да поемат по кривия път. Това е подобно на начина, по който хората се хранят: някои не консумират храна, която може да подхрани тялото им и да поддържа нормалното им съществуване, а вместо това настояват да консумират неща, които им вредят, като в крайна сметка сами се прострелват в крака. Не е ли това техният собствен избор? След като бъдат отстранени, някои водачи и работници разпространяват представи, като казват: „Не бъди водач и не си позволявай да придобиваш статус. Хората са в опасност в момента, в който придобият какъвто и да е статус, и Бог ще ги разкрие! Веднъж разкрити, те няма да са пригодни да бъдат дори обикновени вярващи и няма да получат никакви благословии“. Що за изказване е това? В най-добрия случай то представлява погрешно разбиране за Бог, а в най-лошия — сквернословие срещу Него. Ако не вървиш по правилния път, не се стремиш към истината и не следваш Божия път, а вместо това настояваш да вървиш по пътя на антихристите и накрая се оказваш на пътя на Павел, като в крайна сметка стигаш до същия изход, същия край като Павел, като все още се оплакваш от Бог и отсъждаш, че Бог е неправеден, тогава не си ли истинският образец за антихрист? Такова поведение е прокълнато! Когато хората не разбират истината, те винаги живеят със своите представи и фантазии, често тълкуват Бог погрешно и смятат, че Божиите действия са в противоречие с техните собствени представи, което поражда у тях негативни емоции. Това се случва, защото хората имат покварен нрав. Те казват негативни неща и се оплакват, защото вярата им е твърде слаба, духовният им ръст е твърде малък и разбират твърде малко истини — всичко това е простимо и не се помни от Бог. И все пак има и такива, които не вървят по правилния път, които изрично вървят по пътя на това да мамят Бог, да се противопоставят на Бог, да предават Бог и да се борят срещу Бог. Тези хора в крайна сметка са наказани и прокълнати от Бог, и са хвърлени в погибел и унищожение. Как стигат до този момент? Причината е, че никога не са се самоанализирали и не са опознали себе си, че изобщо не приемат истината, а са безразсъдни и своенравни, упорито отказват да се покаят и дори се оплакват от Бог, след като бъдат разкрити и отстранени, като казват, че Бог не е праведен. Могат ли такива хора да бъдат спасени? (Не.) Не могат. И така, дали всеки, който е разкрит и отстранен, не подлежи на спасение? Не може да се каже, че тези хора са напълно отвъд изкуплението. Има хора, които разбират твърде малко истини и са млади и неопитни, и които — щом станат водачи или работници и имат статус — се ръководят от покварения си нрав, стремят се към статус и се наслаждават на този статус, и така естествено вървят по пътя на антихристите. Ако са способни, след като бъдат разобличени и съдени, да се самоанализират и наистина да се покаят, като се отрекат от нечестивостта подобно на хората от Ниневия, и повече не следват пътя на злото, както са правели преди, тогава те все още имат възможност да бъдат спасени. Но какви са условията за тази възможност? Те трябва истински да се покайват и да са способни да приемат истината. Ако това е така, все още имат някаква надежда. Ако са неспособни да се самоанализират, изобщо не приемат истината и нямат намерение да се покаят истински, ще бъдат напълно отстранени.

Думата „статус“ сама по себе си не е нито изпитание, нито изкушение. Тя зависи от това как хората се справят със статуса. Ако приемаш работата на водач като свой дълг, като отговорност, която трябва да изпълниш, статусът няма да те ограничава. Ако я приемаш като официална титла или позиция, ще имаш проблеми и със сигурност ще паднеш на земята. Тогава какво е мисленето, което човек трябва да възприеме, когато стане водач или работник на църквата? Върху какво трябва да се съсредоточи стремежът ти? Трябва да имаш път! Ако не търсиш истината и нямаш път на практикуване, тогава този твой статус ще се превърне в твой капан и ще пропаднеш. Някои хора стават различни, щом придобият статус, и мисленето им се променя. Те не знаят как трябва да се обличат, как трябва да се представят пред другите, как трябва да говорят на другите, какъв тон трябва да възприемат или какво изражение трябва да имат. В резултат на това започват да изграждат имидж за себе си. Това не е ли извращение? Някои хора гледат прическите на невярващите, дрехите, които носят, и качествата на речта и поведението им. Те им подражават и следват посоката на невярващите по този път. Това положително нещо ли е? (Не е.) Какво е тогава? Макар тези практики да изглеждат външни, те всъщност са вид стремеж. Те са подражание. Това не е правилният път. Е, вие можете да различите дали тези очевидни фасади и маски са правилни, или погрешни, но можете ли да отхвърлите тези погрешни неща и да им се опълчите? (Да, когато сме наясно с тях.) Това е сегашният ви духовен ръст. Когато тези идеи са нови в сърцата ви, вие можете да ги различите и идентифицирате. Ако сте мотивирани да се стремите към статус, можете сами да смекчите това желание, за да не сте като обсебен фен, който преследва своя идол като свиреп звяр, загубил разсъдъка си. Субективно погледнато, ти можеш да идентифицираш тези идеи. Можеш да се опълчиш на плътта, когато не си изкушен и когато хората не се въртят около теб. Но какво ще стане, ако те следват хора, въртят се около теб, грижат се за ежедневните ти потребности, хранят те и те обличат, и удовлетворяват всяка твоя нужда? Какви чувства ще се породят в сърцето ти? Няма ли да се радваш на предимствата на статуса? Все още ли ще си способен да се опълчиш на плътта? Когато около теб се струпват много хора, когато се въртят около теб сякаш си звезда, как би се справил със статуса си тогава? Нещата в съзнанието ти, тоест онези неща сред мислите и идеите ти — цененето на статуса, удоволствието от статуса, жаждата за статус или дори заслепението от статуса — можеш ли да изследваш сърцето си, за да откриеш тези неща? Можеш ли да ги разпознаеш? Ако можеш да изследваш сърцето си и да разпознаеш тези неща в него, би ли могъл да се опълчиш на плътта в тази ситуация? Ако нямаш решимостта да практикуваш истината, няма да се опълчиш на тези неща. Ще им се радваш и наслаждаваш, като се чувстваш много самодоволен: „Да имаш статус на вярващ в Бог е наистина прекрасно. Като съм водач, всеки прави това, което казвам. Какво страхотно усещане! Аз съм този, който води и пои тези хора. Сега те са ми покорни. Когато кажа да вървят на изток, никой не тръгва на запад. Когато кажа да се молят, никой не смее да пее. Това си е постижение“. Тогава ще си започнал да се радваш на предимствата на статуса. В такъв случай какво ще е статусът за теб? (Наркотик.) И въпреки че е наркотик, не е нужно да се страхуваш от нея. Именно в тази ситуация трябва да имаш правилния стремеж и правилните методи на практикуване. Често, когато хората имат статус, но работата им все още не е постигнала резултати, те казват: „Не се радвам на статуса и не се радвам на всичко, което статусът ми носи“. След като обаче работата им покаже някакъв успех и те усетят, че статусът им е сигурен, губят разума си и се наслаждават на предимствата на статуса. Вярваш ли тогава, че само защото можеш да осъзнаеш изкушенията на статуса, можеш да се опълчиш на плътта? Наистина ли имаш този духовен ръст? Факт е, че го нямаш. Твоето осъзнаване и опълчване в това отношение са просто критерият на човешката съвест, и частицата рационалност, която придобиваш след като си повярвал в Бог, които те подтикват да не действаш по определен начин и те увещават да не поемаш по грешния път. Но при какви обстоятелства твоята съвест и рационалност могат да те въздържат? Именно когато обичаш статуса, но все още не си го получил, малкото съвест и разум, които имаш, все още могат да упражняват своето въздържащо въздействие, като ти помагат да осъзнаеш, че наслаждаването на статуса не е добро и не е в съгласие с истината, че това не е правилният път и че като правиш това, ти се съпротивляваш на Бог, това не Му се нрави. Тогава съзнателно можеш да се опълчиш на плътта и да се въздържиш от наслаждаване на статуса. Можеш да се опълчиш на плътта, когато нямаш постижения или заслуги, които да покажеш, но извършиш ли заслужаваща похвала работа, дали чувството ти за срам, съвестта ти, рационалността ти и моралните ти концепции ще те възпрат? Скромният критерий на съвестта, който притежаваш, е много далеч от това да имаш богобоязливо сърце, а слабата ти вяра няма да е от никаква полза. И така, въздействието на тази частица съвест, която сега притежаваш, равностойно ли е на истината реалност? Очевидно не. И тъй като не е истината реалност, това, че сега можеш да се въздържиш от наслаждаването на статуса, е възможно единствено защото си въздържан от съвестта и разума си. Тъй като сега вие не притежавате реалността, а именно — Божието слово, като свой живот, какво ще стане с вас, когато придобиете статус и официални титли? Ще тръгнете ли по пътя на антихристите? (Това не е сигурно.) Това е времето на най-голямата опасност. Можете ли ясно да видите това? Кажете Ми, опасно ли е да бъдеш водач или работник? (Опасно е.) Като знаете опасността, все още ли сте готови да изпълнявате този дълг? (Да.) Тази готовност да изпълнявате дълга си е човешка решимост и е нещо положително. Дали обаче само това положително нещо ще ви позволи да практикувате истината? Ще бъдете ли способни да се опълчите на това, на което се наслаждава плътта? Като разчиташ на човешките добри намерения и човешката воля, и като разчиташ на човешките желания и въжделения, ще си способен ли да осъществиш решението си? (Не.) Тогава трябва да обмислите какво трябва да се направи, за да превърнеш своите желания, своите въжделения и своите решения в своя реалност и в свой истински духовен ръст. Всъщност това не е толкова голям проблем. Истинският проблем е, че предвид сегашното ти състояние и духовен ръст, както и предвид характера ти, ти далеч не изпълняваш условията за Божието одобрение. Характерът ви притежава само малко съвест и разум, а не решимостта да се стреми към истината. Когато изпълнявате дълга си, може и да искате да не сте нехайни, да не се опитвате да изиграете Бог, но няма да успеете. Като се има предвид сегашното ви истинско състояние и духовен ръст, вече се намирате в опасност. Ще продължавате ли да твърдите, че да имаш статус е опасно, а липсата му означава, че си в безопасност? Всъщност да нямаш статус също е опасно. Докато живеете с покварен нрав, сте в опасност. И така, вярно ли е, че е опасно само да си водач, докато тези, които не са водачи, са в безопасност? (Не.) Ако си човек, който не се стреми към истината и който не притежава истината реалност в ни най-малка степен, си в опасност, независимо дали си водач или не. И така, как трябва да се стремиш към истината, за да избегнеш тази опасност? Мислили сте върху този въпрос? Ако само имаш малко желание и просто следваш някои правила, това ще свърши ли работа? Можеш ли наистина да избягаш от опасността по този начин? Това може и да проработи в краткосрочен план, но е трудно да се каже какво ще се случи в дългосрочен. И така, какво трябва да се направи? Някои хора могат да твърдят, че единствено стремежът към истината е най-правилният път. Това е абсолютно вярно, но по какъв начин трябва да се стреми към истината човек, за да навлезе в истината реалност и за да израства животът му? Нито един от тези въпроси не е лесен. Първо трябва да разбереш истината, а след това да я практикуваш. Стига човек да разбере истината, половината от тези проблеми вече са решени. Той ще е способен да премисли собственото си състояние и да го види ясно. Ще усети опасността, в която живее. Ще е способен да практикува истината самоинициативно. Такава практика естествено води човек до покорство пред Бог. Дали човек, който се покорява на Бог, е извън опасност? Наистина ли ти трябва отговор? Онези, които наистина се покоряват на Бог, вече няма да се бунтуват срещу Него или да Му се противопоставят, а още по-малко ще Го предадат. Тяхното спасение е осигурено. Такъв човек не е ли напълно извън опасност? Ето защо най-доброто средство за разрешаване на проблемите е човек да съсредоточи цялата си сериозност върху истината и да вложи усилията си в истината. Щом хората наистина разберат истината, всички проблеми ще бъдат решени.

Какво е специалното за вас в това да бъдете водачи и работници? (Поемането на повече отговорност.) Отговорността е един аспект. Това е нещо, което всички вие осъзнавате, но как можете да изпълните своите отговорности? Откъде започвате? Изпълняването на тази отговорност всъщност е доброто изпълнение на дълга на човека. Думата „отговорност“ е донякъде специален термин, но в крайна сметка това е дългът на човека. Не ви е лесно да изпълнявате дълга си добре, защото пред вас има много неща, които ти пречат да го направиш, неща като преградата на статуса, която ви е най-трудно да превъзмогнете. Ако нямаш никакъв статус и си просто обикновен вярващ, може да се сблъскаш с по-малко изкушения и ще ти е по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Можеш да бъдеш като обикновен човек, живеещ духовен живот всеки ден, като ядеш и пиеш Божиите слова, общуваш за истината и изпълняваш добре своя дълг. Това е достатъчно. Щом обаче имаш статус, вътрешно ще се чувстваш възпиран от него, затова, ако искаш да изпълниш дълга си, първо трябва да превъзмогнеш преградата, която представлява статусът. Как можеш да преодолееш тази бариера? Това не е лесно за обикновените хора, защото поквареният нрав е дълбоко вкоренен в човека. Всички хора живеят в покварения си нрав и наслаждаването на преследването на слава, придобивки и статус им е присъщо. След като най-накрая придобие статус с цената на такива трудности, кой не би се насладил максимално на предимствата му? Ако в сърцето ти има любов към истината и имаш донякъде богобоязливо сърце, ще се отнасяш внимателно и предпазливо към статуса си, като в същото време си способен да търсиш истината при изпълнението на твоя дълг. По този начин славата, изгодата и статусът няма да намерят място в сърцето ти, нито ще попречат на изпълнението на дълга ти. Ако духовният ти ръст е твърде малък, трябва да се молиш често и да се въздържаш посредством Божиите слова. Ще трябва да намериш начини да правиш определени неща или съзнателно да избягваш определена среда и някои изкушения. Да кажем например, че си водач. Когато си в компанията на няколко обикновени братя и сестри, няма ли да си помислят, че ти ги превъзхождаш донякъде? Поквареното човечество би го възприело по този начин, а това вече е изкушение за теб. Това не е изпитание, а изкушение! Ако ти също смяташ, че ги превъзхождаш, това е много опасно, но ако смяташ, че те са ти равни, мисленето ти е нормално и няма да бъдеш смущаван от покварения нрав. Ако те мислят, че като водач, твоят статус е по-висок от техния, как ще се отнасят към теб? (С дълбоко уважение.) Дали просто ще се отнасят към теб с дълбоко уважение и ще ти се възхищават, и толкова? Не. Те ще казват и ще правят и някои неща. Например, ако ти настинеш и обикновен брат или сестра също настине, за кого ще се погрижат първо? (За водача.) Това не би ли било предоставяне на преференциални грижи за теб? Това не е ли едно от предимствата на статуса? Ако влезеш в спор с брат или сестра и проблемът очевидно се крие в теб, тъй като имаш статус, ще могат ли да подходят честно към спора? Ще застанат ли на страната на истината, за да разобличат твоя проблем? (Не.) Тези неща са изкушения, с които се сблъскваш. Можеш ли да ги избегнеш? Как трябва да се справиш с тях? Ако някой се отнася зле с теб, ти ще изпитваш неприязън към него и ще обмисляш как да го изолираш, да го нападнеш и да му отмъстиш, въпреки че всъщност няма нищо нередно с този човек. От друга страна, някои хора те ласкаят, и не само че не отхвърляш ласкателствата им и не ги разобличаваш, но дори се наслаждаваш на чувството да те ласкаят. Това не е ли обезпокоително? Няма ли след това да започнеш да повишаваш и да развиваш своя ласкател, така че той да стане твой довереник и да изпълнява заповедите ти? Ако го направиш, по какъв път ще поемеш? (По пътя на антихристите.) Ако се поддадеш на тези изкушения, си в опасност. Това да имаш хора, които да кръжат около теб по цял ден, нещо добро ли е? Чувал съм, че някои хора, след като станат водачи, не си вършат работата и не решават реални проблеми. Вместо това единственото, за което мислят, са плътските удоволствия. Понякога дори ядат храна, приготвена само за тях, докато карат други да перат изцапаните им дрехи. След време те се оказват разкрити и отстранени. Какво трябва да направите, когато попаднете на подобно нещо? При наличието на статус хората ще те ласкаят и ще се отнасят към теб със специално внимание. Ако можеш да преодолееш и да откажеш тези изкушения и продължиш да се отнасяш справедливо към хората, независимо от това как те се отнасят към теб, това доказва, че ти си човек на място. Ако притежаваш статус, някои хора ще те гледат с възхищение. Те винаги ще са около теб, ще ти угодничат и ще те ласкаят. Можеш ли да се освободиш от това? Как се справяте с такива изкушения? Когато нямате нужда да се грижат за вас, но някой ви протяга „ръка за помощ“ и ви угажда, тайно бихте се радвали при мисълта, че притежаването на статус ви отличава и че трябва да се радвате единствено на специално отношение. Не се ли случват такива неща? Не е ли това реален проблем? Когато ти се случат такива неща, не те ли упреква сърцето ти? Изпитваш ли отвращение и ненавист? Ако някой не изпитва отвращение и ненавист, не ги отхвърля и сърцето му е освободено от упреци и вина, а вместо това обича да се наслаждава на тези неща с чувството, че е хубаво да имаш статус, има ли такъв човек съвест? Притежава ли рационалност? Дали е някой, който се стреми към истината? (Не.) Какво е това проявление? Това е отдаване на предимствата на статуса. Въпреки че не си окачествен като антихрист, ти вече си поел по пътя на антихристите. Когато свикнеш да се радваш на специално отношение, ако един ден вече не можеш да получиш такова специално отношение, няма ли да се ядосаш? Ако някои братя и сестри са бедни и нямат пари, за да те поканят на гости, ще се отнасяш ли справедливо към тях? Ако ти кажат някой факт, който не ти харесва, ще използваш ли властта си срещу тях и ще обмисляш ли как да ги измъчваш? Ще изпитваш ли досада, когато ги видиш, и ще ти се иска ли да им дадеш добър урок? Щом тези мисли те застигнат, тогава не си далеч от извършването на злини, нали? Лесно ли е за хората да вървят по пътя на антихристите? Лесно ли е да станеш антихрист? (Да.) Това е много тревожно! Като водачи и работници, ако не търсите истината във всички неща, вие вървите по пътя на антихристите.

Някои хора не разбират Божието дело и не знаят кого и как спасява Бог. Те виждат, че всички хора имат нрава на антихристи и могат да вървят по пътя на антихристите, и затова смятат, че хората нямат надежда за спасение. Накрая всички те ще бъдат окачествени като антихристи. Не могат да бъдат спасени и всички трябва да погинат. Правилни ли са подобни мисли и възгледи? (Не.) И така, как трябва да се реши този проблем? Първо, трябва да имате разбиране за Божието дело. Бог спасява именно поквареното човечество. Поквареното човечество може да върви по пътя на антихристите и да се съпротивлява на Бог. Ето защо то се нуждае от Божието спасение. Как тогава можеш да следваш Бог и да изпълниш добре дълга си като сътворено същество, а не да вървиш по пътя на антихристите? Трябва да разбираш истината, да се самоанализираш и да опознаеш себе си, да познаваш покварения си нрав и да познаваш сатанинската си природа. След това трябва да продължиш да търсиш истината и да преодолееш покварения си нрав. Само по този начин можеш да си сигурен, че няма да вървиш по пътя на антихристите, ще избегнеш да се превърнеш сам в антихрист и ще избегнеш да се превърнеш в това, което Бог отритва. Бог не работи по свръхестествен начин. Той по-скоро проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Ако винаги се наслаждаваш на предимствата на статуса, Бог само ще те смъмри и ще ти даде съзнание, което ще ти позволи да се самоанализираш и да разбереш, че това не е съобразено с истината и не е угодно на Бог. Ако можеш да стигнеш до това осъзнаване, да се самоанализираш и да опознаеш себе си, няма да имаш трудности да разрешиш проблема. Но ако живееш в такова състояние продължително време, като винаги се отдаваш на предимствата на статуса, не се молиш на Бог или не се самоанализираш, и не търсиш истината, тогава Бог повече няма да върши делото Си върху теб. Той ще те изостави, така че да не чувстваш, че Той е с теб. Бог ще те накара да осъзнаеш, че ако продължаваш така, със сигурност ще се превърнеш в това, което Бог ненавижда. Бог ще те накара да разбереш, че този път е погрешен, че твоят начин на живот е погрешен. Целта на Бог да даде на хората такава осъзнатост е да ги накара да разберат кои действия са правилни и кои — погрешни, за да могат те да направят правилния избор. Но ключовият фактор за това дали човек може да избере да върви по правилния път, зависи от неговата вяра и сътрудничество. Когато Бог прави тези неща, Той те води към разбиране на истината, но извън това Той ти оставя правото да избереш и наблюдава дали вървиш по правилния път. Бог никога не ти налага нищо. Той никога не те контролира с принуда, нито ти заповядва да направиш нещо, като те кара да правиш това или онова. Бог не действа по този начин. Той ти позволява да избираш свободно. Какво трябва да прави човек в такива моменти? Когато осъзнаеш, че това, което правиш, е грешно, че този начин на практикуване е грешен, можеш ли веднага да започнеш да практикуваш в съгласие с правилния път? Това би било много трудно. Вътре в теб се води битка, защото нещата, които обичаш, са философията и логиката на Сатана, които са враждебни към истината. Понякога ти много добре знаеш какво би било правилно и какво би било грешно, но не можеш да се избавиш от онези неща, които принадлежат на Сатана, и това води до битка в сърцето ти. По време на такава битка трябва да се молиш често, да позволиш на Бог да те води, да позволиш на Бог да те порицава, за да осъзнаеш кои неща не бива да правиш. След това активно се опълчвай на тези изкушения, отбягвай ги и стой настрана от тях. Това изисква твоето сътрудничество. По време на битката, въпреки че в сърцето си можеш да избереш правилната посока, не е задължително да поемеш по правилния път; ти ще се отклониш и лесно може да поемеш по грешния път. Не стоят ли нещата наистина така? С миг невнимание ще поемеш по грешния път. Какво означава „миг невнимание“ тук? Означава, че дадено изкушение е твърде голямо. Понякога това може да се дължи на твоята гордост или понякога на твоето настроение, или понякога на някакъв специален контекст или специална среда. Най-сериозният фактор всъщност е твоят покварен нрав, който е взел връх в теб и те контролира. Точно това те затруднява да следваш правилния път. Ти може да имаш малко вяра, но когато си изправен пред неща, все още се колебаеш несигурно. По-конкретно, когато се сблъскаш с това да бъдеш смущаван и подвеждан от другите, вероятно ще извършиш зло и ще поемеш по грешния път. Състоянието ти донякъде ще се подобри едва след като преминеш през известно кастрене, наказание и дисциплиниране; едва след това ще осъзнаеш, че преследването на слава, придобивки и статус не е правилният път, а нещо, което е ненавиждано и прокълнато от Бог, че единствено вървенето по пътя на стремежа към истината, което Бог изисква, е правилният път в живота и че ако нямаш решимостта да вървиш по пътя на стремежа към истината, напълно ще бъдеш отстранен. Хората не проронват сълза, докато не видят собствения си гроб! В хода на тази битка обаче, ако даден човек има голяма вяра, силна решимост да сътрудничи и решимост да се стреми към истината, ще му е по-лесно да преодолее тези изкушения. Ако твоят пагубен недостатък е, че особено много държиш на гордостта и статуса си и ламтиш за славата, придобивките и удоволствията на плътта, като отдаваш прекомерно значение на тези неща, ще ти е трудно да преодолееш плътта. Какво означава това, че винаги си контролиран от плътските предпочитания? Означава, че ще ти е трудно да избереш пътя на стремеж към истината, а вместо това ще избереш погрешния път, което ще накара Бог да те намрази и да те изостави. Ако обаче винаги си внимателен и благоразумен, и можеш често да идваш пред Бог, за да бъдеш порицаван и дисциплиниран, и ако не се наслаждаваш на предимствата на статуса, нито ламтиш за слава, придобивки или за удобствата на плътта, а ако когато се появят такива мисли, се осланяш на Бог, за да им се опълчиш с всички сили, и се молиш на Бог и търсиш истината преди те да са породили действие, и при всяко положение в крайна сметка си способен да поемеш по пътя на практикуване на истината и да навлезеш в тази реалност, няма ли тогава да е по-вероятно да избереш правилната посока, когато си изправен пред голямо изкушение? (Да.) Зависи от това към какво обикновено се стремиш. Кажи Ми: ако човек се сблъска с голямо изкушение, ще може ли да остане непоколебим в свидетелството си и да удовлетвори Божиите намерения, като разчита само на своя духовен ръст такъв, какъвто е, на своята решимост или на тази частица доктрина, която обикновено разбира? (Не.) Би ли могъл да постигне това отчасти? (Да.) Може и да е способен отчасти да го постигне, но когато му е трудно да изпълни Божиите изисквания, ще бъде необходима Божията намеса. Ако желаеш да практикуваш истината, осланянето единствено на човешкото разбиране за истината и на човешката воля не може да ти осигури пълна защита, нито можеш да удовлетвориш намеренията на Бог и напълно да отбягваш злото. Ключът е в това, че човек трябва да има решимостта да сътрудничи. За останалото човек трябва да се уповава на Божието дело. Да предположим, че кажеш: „Положих големи усилия за тази цел и направих всичко, което можах. Пред каквито и изкушения или обстоятелства да съм изправен в бъдеще, духовният ми ръст е такъв и толкова мога да направя“. Като те види да действаш по този начин, какво ще направи Бог? Бог ще те предпази от тези изкушения. Когато Бог те предпазва от тези изкушения, ще си способен да практикуваш истината, вярата ти ще става все по-непоколебима, а духовният ти ръст постепенно ще се увеличи.

Поквареното човечество обича да преследва статуса и да се наслаждава на неговите предимства. Това важи за всеки човек, независимо дали в момента имаш статус или не: изключително трудно е да изоставиш статуса и да се отървеш от изкушенията му. Това изисква много сътрудничество от страна на човека. Какво включва това сътрудничество? Предимно търсене на истината, приемане на истината, разбиране на Божиите намерения и ясно проникване в същността на проблемите. С тези неща човек ще има вярата да преодолее изкушението на статуса. В допълнение трябва да помислиш за ефективни начини да превъзмогнеш плътта, да се избавиш от изкушението и да удовлетвориш Божиите намерения. Трябва да имаш пътища на практикуване. Това ще те задържи на правилния път. Без пътища на практикуване често ще изпадаш в изкушение. Макар и да искаш да поемеш по правилния път, колкото и да се стараеш, в крайна сметка ще постигнеш минимални резултати и дори може да не успееш да останеш непоколебим в свидетелството си. И така, кои са изкушенията, с които често се сблъсквате? (Когато постигна някакъв успех в изпълнението на дълга си и спечеля голямото уважение на братята и сестрите, се чувствам самодоволен и това усещане много ми харесва. Понякога не го осъзнавам. Друг път осъзнавам, че това състояние е погрешно, но все пак не мога да му се опълча.) Това е изкушение. Кой друг ще каже? (Тъй като съм водач, нашите братя и сестри понякога имат специално отношение към мен.) Това също е изкушение. Ако не осъзнаваш изкушенията, които срещаш, справяш се с тях лошо и не можеш да направиш правилния избор, то тези изкушения ще те доведат до скръб и нещастие. Братята и сестрите например може да ти предоставят специални материални облаги, включително неща, свързани с храненето, облеклото, настаняването и ежедневните нужди. Ако това, което обикновено използваш, е по-хубаво от това, което ти дават, и го гледаш отвисоко, може и да не приемеш даровете им. Ако обаче срещнеш някой богат човек и той ти даде хубав костюм с думите, че не го носи, би ли могъл да устоиш в лицето на такова изкушение? Може би ще обмислиш ситуацията и ще си кажеш: „Той е богат и тези дрехи не означават нищо за него. Така или иначе не ги носи. Ако не ги даде на мен, просто ще ги прибере някъде. Така че ще ги задържа“. Как ти се струва това решение? (Вече се наслаждаваме на предимствата на статуса.) Защо това се смята за наслаждаване на предимствата на статуса? (Защото сме приели хубави неща.) Дали възползването от предимствата на статуса означава само да приемаш хубавите неща, които ти се предлагат? Ако ти предложат нещо обикновено, но то е точно това, от което се нуждаеш, и затова го приемаш, това също ли се брои за възползване от предимствата на статуса? (Да. Всеки път, когато приемаме неща от другите, за да задоволим собствените си егоистични желания, това се брои.) Изглежда, че не си наясно с това. Замислял ли си се някога за следното: ако не беше водач и нямаше статус, щеше ли този човек пак да ти предложи този дар? (Нямаше.) Със сигурност нямаше да ти го предложи. Дава ти този дар именно защото си водач. Естеството на въпроса се е променило. Това не е нормална благотворителност и тук се крие проблемът. Ако го попиташ: „Ако не бях водач, а само обикновен брат или сестра, щеше ли да ми дадеш такъв дар? Ако някой брат или сестра се нуждаеше от тази вещ, щеше ли да му я дадеш?“. Той ще каже: „Не бих могъл. Не мога да раздавам току-така неща на всеки. Дадох го на теб, защото си мой водач. Ако нямаше този специален статус, защо да ти давам такъв дар?“. Виж сега как не си успял да разбереш ситуацията. Когато той ти каза, че този хубав костюм не му трябва, ти му повярва, но той те заблуждаваше. Целта му е да те накара да приемеш неговия дар, за да си добър с него в бъдеще и да гледаш на него по различен начин. Това е намерението, с което ти поднася дар. Факт е, че в сърцето си знаеш, че той никога не би ти дал такъв дар, ако нямаше статус, но въпреки това го приемаш. С езика си казваш: „Благодаря на Бог. Приех този дар от Бог, това е Божията благосклонност към мен“. Ти не само се ползваш от предимствата на статуса, но и от вещите на Божиите избраници, сякаш ти се полагат по право. Не е ли това безсрамно? Ако човек няма чувство на съвест и му липсва всякакъв срам, тогава тук се крие проблемът. Дали това е само въпрос на поведение? Дали е просто погрешно да приемаш неща от другите и е правилно да ги отказваш? Какво трябва да направите, когато попаднете в такава ситуация? Трябва да попиташ желаещия да прави дарове дали това, което прави, е в съгласие с принципите. Кажи му: „Нека погледнем в Божието слово или в управленските закони на църквата, за да видим дали това, което правиш, е в съответствие с принципите. Ако не е, не мога да приема такъв дар“. Ако след проучването той разбере, че действието му нарушава принципите, но все пак желае да ти даде своя дар, какво трябва да направиш? Трябва да действаш в съответствие с принципите. Повечето хора не могат да преодолеят това. Те умират от желание да им се дава повече от страна на другите и да се радват на по-специално отношение. Ако си човек на място, трябва незабавно да се помолиш на Бог, когато си изправен пред такава ситуация, и да кажеш: „Боже, това, пред което съм изправен днес, със сигурност съдържа добрите Ти намерения. Това е урок, който Ти си ми нагласил. Готов съм да търся истината и да практикувам в съответствие с принципите“. Изкушенията, с които се сблъскват хората със статус, са твърде големи, а когато изкушението се появи, наистина е трудно да се преодолее. Нуждаеш се от Божията помощ и едва тогава можеш да бъдеш закрилян от Бог. Трябва да се молиш на Бог, а също така трябва да търсиш истината, често да се самоанализираш и да си способен да отхвърляш изкушения. Така ще се чувстваш спокоен и здраво стъпил на земята. Но ако се молиш само след като си приел нещата, които Божиите избраници са ти дали, ще изпитваш ли все още чувство на спокойствие и уравновесеност? (Не.) Какво ще мисли Бог за теб тогава? Бог ще бъде ли доволен от твоите действия, или ще ги ненавижда? Той ще ненавижда твоите действия, които се равняват на отдаване на предимствата на статуса. Дали проблемът е просто в това, че приемаш някаква вещ? (Не.) Тогава къде е проблемът? Проблемът се крие в мненията и отношението, които възприемаш, когато се сблъскаш с такава ситуация. Сам за себе си ли решаваш или търсиш истината? Имаш ли някакъв критерий за съвест? Имаш ли изобщо богобоязливо сърце? Молиш ли се на Бог, когато си изправен пред тази ситуация? Търсиш ли първо да удовлетвориш собствените си желания или първо се молиш и търсиш Божиите намерения? Само това е достатъчно, за да разкрие хората. Как трябва да се справиш с такава ситуация? Трябва да имаш принципи на практикуване. Първо, външно трябва да откажеш това специално материално внимание, тези изкушения. Дори когато ти се предлага нещо, което особено харесваш, или точно това, от което се нуждаеш, трябва и в двата случая да откажеш. Какво се има предвид под материални неща? Те включват храна, облекло и подслон, както и предмети за ежедневна употреба. Това специално материално внимание трябва да бъде отказано. Защо си длъжен да го откажеш? Дали това е просто въпрос на начин на действие? Не, това е въпрос на нагласата ти за сътрудничество. Ако искаш да практикуваш истината, да удовлетвориш Бог и да отбягваш изкушението, първо трябва да имаш тази нагласа за сътрудничество. С тази нагласа ще си способен да отбягваш изкушението, а съвестта ти ще е в покой. Ако ти предложат нещо, което харесваш, и ти го приемеш, сърцето ти до известна степен ще почувства упрека на съвестта ти. Но поради оправданията и самооправданията си, ще кажеш, че трябва да ти се даде това нещо, че то ти се полага, и по това време твоето чувство за съвест ще бъде неточно и недоловимо. Понякога определени причини и оправдания или мисли и възгледи могат да повлияят на твоята съвест и тогава твоето чувство за съвест е трудно да се долови. И така, надежден критерий ли е съвестта ти? Не, не е. Това е сигнален звънец, който предупреждава хората. Какъв вид предупреждение дава той? Че не е сигурно да се разчита само на чувствата на съвестта. Човек трябва да търси и истините принципи. Това е надеждно. Без истината, която да ги въздържа, хората все още могат да изпаднат в изкушение, като посочват различни причини и оправдания, за да се отдават на предимствата на статуса. Ето защо като водач в сърцето си трябва да се придържаш към този единствен принцип: последователно отбягвам и отхвърлям всяко специално отношение; категорично го отказвам. Категоричното отхвърляне е предпоставка за отбягване на злото. Ако притежаваш предпоставката за отбягване на злото, вече си до известна степен под закрилата на Бог. И ако имаш такива принципи на практикуване и се придържаш здраво към тях, вече практикуваш истината и удовлетворяваш Бог. Вече вървиш по правилния път. Когато вървиш по правилния път и вече удовлетворяваш Бог, все още ли се нуждаеш от проверка на съвестта си? Да действаш в съответствие с принципите и да практикуваш истината стои по-високо от критериите на съвестта. Ако някой има решимостта да сътрудничи и е способен да действа в съответствие с принципите, той вече е удовлетворил Бог. Това е нивото, което Бог изисква от човека.

Способността на човек да се бои от Бог и да отбягва злото до голяма степен зависи от неговото сътрудничество. Сътрудничеството е от решаващо значение. Тъй като Йов се боеше от Бог и отбягваше злото, с духовния ръст и реалността, които притежаваше, не се страхуваше, че ще изпадне в изкушение. Ако беше седнал на трапеза, нямаше лесно да оскърби Бог с думи или дела. Тогава защо все пак отказваше да присъства на такива угощения? (Не ги харесвал.) Не харесваше такива празненства. Това е обективна причина, но има и един практически въпрос, за който може би не сте помисляли. Йов се боеше от Бог и отбягваше злото. Той взе мерки и усвои практики, за да получи Божията закрила, като се предпазваше да не извърши грях или да оскърби Бог. Той усвои човешки методи на сътрудничество. Това е едната страна на въпроса. В допълнение има някои ситуации, в които човек не може сам да контролира покварения си нрав, затова Йов не посещаваше поводи, където би бил изкушен. По този начин той избягваше изкушението. Сега разбирате ли защо Йов не посещаваше такива угощения? Причината е, че подобно празненство би било твърде голямо изкушение за всеки. Какво означава нещо да е твърде голямо изкушение? Хората могат да извършат грях и да оскърбят Бог по всяко време, където и да се намират. Сами по себе си богобоязливото ти сърце, вярата ти в Бог и решимостта ти не са достатъчни, за да ти позволят да се освободиш от изкушението. Те не могат да те предпазят от това да оскърбиш Бог, когато си изкушен. Разбираш ли? Трябва категорично да откажеш специалното отношение, което другите ти предлагат. Трябва да отказваш всеки път. Що за начин на действие е това? Към коя сфера на човешките проблеми са насочени такива принципи и правила? (Те са насочени към алчната природа на човека.) Поради покварения си нрав, човек е склонен да изпада в изкушение. Затова трябва да усвоиш определени принципи или методи, за да избягваш такива изкушения, така че да не оскърбяваш Бог. Това е силен и ефективен начин за сътрудничество. Ако не успееш да направиш това, ако преценяваш ситуацията и понякога приемаш специалното отношение, а друг път го отказваш, добре ли се справяш с това? (Не.) Защо се справяш зле с това? (Защото човек има сатанинска природа и не може да се контролира.) Хората без богобоязливо сърце нямат принципи, когато се изправят пред такива обстоятелства. Те приемат всичко и никога не отказват нищо. Ако някой им каже, че това е приношение, нещо, посветено на Бог, дори тогава не се страхуват. Те просто го прибират в собствения си джоб. Осмеляват се да присвояват такива приношения и да претендират за тях без ни най-малко угризение на съвестта дори. Очевидно е, че са напълно лишени от богобоязливо сърце и по естествен начин изпадат в такива състояния. Дали изобщо са вярващи в Бог? Това е последствието от отдаването на удобства и безгрижие и от ползването на предимствата на статуса. Ако често изпадаш в изкушение и не го отбягваш, неминуемо ще бъдеш воден неусетно по този път. Поквареният нрав на човека го кара да поеме по грешен път. Могат ли нещата да вървят добре, когато този проблем не е решен? Ето защо независимо от проблемите, с които се сблъсквате, трябва да се придържате към истините принципи, като възприемате специални способи за справяне със специалните проблеми. Строгото следване на правилата не е начинът. Каквито и способи да ви позволят да извоювате победа над изкушението, те са приемливи.

Материалните изкушения са по-лесни за преодоляване. Стига да имаш храна за ядене, дрехи за носене и доволно сърце, можеш да се справиш. Тогава тези изкушения лесно се превъзмогват. Изкушенията на славата, изгодата и статуса обаче са най-трудни от всички за преодоляване. Например, когато двама души работят заедно, ако статусът на другия човек е по-нисък от твоя, ако твоят статус е по-висок от неговия, ще се чувстваш доволен. Но ако твоят статус е по-нисък от неговия, ще си нещастен. Сърцето ти ще изпитва безпокойство, ще се чувстваш възпрян, негативен и слаб, и няма да се молиш. Лесно ли е да се реши този проблем? Той няма лесно решение. Хората могат да отхвърлят и да отбягват материалните изкушения, като избягват омърсяването от тях, но статусът, славата, изгодата, суетата и репутацията са най-трудни за преодоляване. Въпреки че не е лесно, всъщност има решение. Стига да можеш да търсиш истината, да се молиш на Бог и да прозреш празнотата на славата, изгодата и статуса, за да проникнеш в тяхната същност, ти ще имаш увереността да се откажеш от славата, изгодата и статуса. Така няма да се поддадеш на техните изкушения. Хората имат покварена природа, която ги кара да разкриват и изживяват различни видове покварен нрав. Това ги кара да се противопоставят на Бог и да се бунтуват срещу Него. Това, което изживяват, е безчовечно и несъвместимо с истината. Независимо дали хората са надменни и самоправедни, като отказват да се преклонят пред истината, или измамни, като действат с нечестиво намерение, или алчни, или обладани от амбиция и желание, кое е онова, което поражда всички тези пороци? (Поквареният нрав на Сатана.) Тези пороци произтичат от покварения нрав на Сатана и са продукт на сатанинската природа, която контролира човека. Съревноваването за статус е само едно проявление на това. Това проявление, подобно на надменния нрав на човека, подобно на бунтарството и съпротивата му срещу Бог, произтича от сатанинската му природа. Какъв метод може да се използва, за да се реши това? Трябва все пак да използваш най-основния метод. Стига да следваш Божия път и да вървиш по пътя на стремежа към истината, всички тези проблеми могат да бъдат решени. Когато нямаш статус, можеш често да се анализираш и да се опознаеш, като се постараеш другите да имат полза от твоето общение. Когато имаш статус и все пак можеш често да анализираш и да опознаваш себе си, като позволяваш на хората да видят силните ти страни, да видят, че разбираш истината, че имаш практически опит и че наистина се променяш, не могат ли другите все пак да имат полза от това? Независимо дали имаш статус или не, стига да можеш да практикуваш истината и да имаш автентично свидетелство за преживяване, като позволяваш на хората да разберат Божиите намерения и истината от твоето преживяване, това не е ли от полза за тях? И така, какво означава статусът за теб? Всъщност статусът е просто една екстра, нещо допълнително — като дреха или шапка. Той е просто украшение. Няма реална употреба и присъствието му не влияе на нищо. Независимо дали имаш статус или не, ти си оставаш същият. Няма да придобиеш истината реалност само защото си придобил статус. Дали хората могат да разберат истината и да придобият истината и живота няма нищо общо със статуса. Стига да не смяташ, че статусът е кой знае какво, той не може да те възпира. Но ако обичаш статуса и особено се съсредоточаваш върху него, като винаги се отнасяш към него като към важен въпрос, тогава той ще те държи под контрола си и винаги ще искаш да защитаваш статуса и имиджа си в съзнанието на хората. Няма да си склонен да се откриеш и да се разкриеш, или да придобиеш себепознание, и няма да си склонен да оставиш настрана своята идентичност и статус като водач в своите действия, реч, взаимодействия с другите и в изпълнението на дълга си. Какъв проблем е това? Не става ли въпрос за това да си възпиран от статуса? Това се случва, защото говориш и действаш от висотата на статуса и не можеш да слезеш на земята. Не се ли измъчваш само, като правиш това? Ако наистина разбираш истината и ако можеш да имаш статус, без да се държиш така, както се държиш, а вместо това се съсредоточиш върху доброто изпълнение на целия си дълг и всички отговорности, които трябва да изпълниш, и ако виждаш себе си като обикновен брат или сестра, тогава статусът няма да те възпира, нали? Когато не си възпрян от статуса и имаш нормално навлизане в живота, все още ли ще се сравняваш с другите? Когато другите заемат по-висок статус, колко неудобство ще изпитваш? Трябва да търсиш истината и да се освободиш от възпирането на статуса и от възпирането на всички други хора, събития и неща. Няма нищо по-важно от това да изпълняваш добре дълга си. Само тогава ще бъдеш човек, който притежава истината реалност.

Всички покварени хора имат един общ недостатък: когато нямат статус, те не си придават важност и не възприемат определен маниер, докато взаимодействат или разговарят с другите. Речта им няма престорен тон и е обикновена и нормална. Те не се преструват и не се тревожат какво мислят другите за тях. Не изпитват никакъв психологически натиск и са способни да се открият и да влязат в общение и сърдечни разговори с други хора. Другите чувстват, че те са дружелюбни и с тях се общува лесно, и смятат, че са доста добри. Щом придобият статус, те стават надменни, пренебрегват обикновените хора, никой не може да припари до тях, смятат, че са благородни и че породата им е различна от тази на обикновените хора. Гледат на тях с пренебрежение, придават си важност, когато говорят, и спират да общуват открито с останалите. Защо вече не общуват открито? Смятат, че вече имат статус и са водачи. Смятат, че водачите трябва да поддържат определен образ, да са по-възвишени от обикновените хора, да имат по-голям духовен ръст и издръжливост. Вярват, че в сравнение с обикновените хора водачите трябва да са по-търпеливи, да са способни да страдат и да отдават повече и да могат да устоят на всяко изкушение от страна на Сатана. Дори ако родителите им или други членове на семейството им умрат, те смятат, че трябва да запазят самообладание, за да не плачат, или че трябва да плачат тайно, далеч от погледа на останалите, вместо пред тях. Те мислят, че не могат да позволят на когото и да било да види техните недостатъци или недъзи, нито която и да е от техните слабости, както и че не могат да казват на никого, ако са станали негативни, а трябва да крият всички подобни неща. Вярват, че така трябва да постъпва човек със статус. Дали статусът не става техен бог, техен господ, щом се възпират до такава степен? При това положение още ли притежават нормална човешка природа? Дали не са влюбени в статуса, щом таят тези идеи, поставят себе си в тези рамки и се преструват така? Всеки път, когато някой друг е по-силен и по-добър от тях, това засяга техния пагубен недостатък. Могат ли да победят плътта? Могат ли да се отнасят към другия човек както подобава? Със сигурност не. За да се освободиш от контрола, който статусът има върху теб, какво трябва да направиш първо? Трябва първо да прочистиш от сърцето си своите намерения и своите неправилни мисли и възгледи. Как се постига това? Преди, когато си бил без статус, ти си пренебрегвал онези, които си намирал за неприятни. Сега, когато имаш статус, ако видиш някой, когото намираш за неприятен и който има проблеми, трябва да изпълниш своята отговорност да му помогнеш и да общуваш за истината повече с него, за да разрешиш действителните му проблеми. И какво е чувството в сърцето ти, когато практикуваш по този начин? Това е чувство на радост и мир. По същия начин трябва да се доверяваш на хората и по-често да се разкриваш и да се показваш такъв, какъвто си, пред тях, когато се озовеш в затруднение или преживееш провал, като общуваш за своите трудности и слабости, за това как си се разбунтувал срещу Бог и как по-късно си търсил истината, за да излезеш от тези състояния, и си могъл да удовлетвориш Божиите намерения. И какъв е резултатът от това да им се доверяваш по този начин? Със сигурност е доста добър. Никой няма да те гледа отвисоко — и те ще завиждат на твоята способност да преминеш през тези преживявания. Някои хора винаги си мислят, че когато хората имат статус, трябва да действат като чиновници и да говорят превзето, за да бъдат вземани на сериозно и да бъдат високо ценени. Правилен ли е този начин на мислене? Ако сега си способен да осъзнаеш, че този начин на мислене е погрешен, то ти трябва да се помолиш на Бог и да се опълчиш на плътта. Не си придавай важност и не върви по пътя на лицемерието. Веднага щом ти хрумне такава мисъл, трябва да я преобърнеш, като търсиш истината. Ако не търсиш истината, щом тази мисъл, този възглед се оформи и пусне корени в сърцето ти, той ще вземе връх в теб. Ти ще се маскираш и ще си създадеш образ, като толкова старателно се укрепиш, че никой няма да може да те прозре или да разбере твоите мисли. Ти ще говориш на другите иззад фалшива маска и те няма да могат да видят сърцето ти. Трябва да се научиш да позволяваш на другите да виждат сърцето ти, да се научиш да отваряш сърцето си за другите и да се сближаваш с тях. Трябва да се опълчиш на предпочитанията на плътта си и да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания. Така сърцето ти ще познае мир и ще изпита наслада. С каквото и да се сблъскаш, първо размишлявай над това какви проблеми съществуват в съзнанието ти. Ако все още желаеш да си изградиш образ и да се маскираш, незабавно трябва да се помолиш: „Боже! Отново искам да си сложа маска. Отново кроя измамни планове. Наистина съм дявол! Трябва наистина да съм ненавистен за Теб! Сега съм напълно отвратен от себе си. Моля Те да ме порицаеш, дисциплинираш и накажеш“. Трябва да се молиш и да имаш решимостта да се опълчиш на плътта, както и да се уповаваш на Бог да разобличи и да разнищи твоя покварен нрав, за да го прозреш и да го намразиш. Ако разнищваш и познаваш покварения си нрав по този начин, ще бъдеш способен да се избавиш от оковите на статуса и ще се научиш да отваряш сърцето си за другите. По това време какво ще почувстваш вътрешно? Най-малкото ще почувстваш някакво избавление. Сърцето ти ще бъде радостно и в покой. Болката ти ще намалее и няма да страдаш от облагородяване. Най-много да има моменти, когато ще изпитваш временно чувство на загуба и ще си мислиш: „Аз съм водач, човек със статус и положение, как бих могъл да разговарям с обикновените хора по един сърдечен, чист и открит начин? Това би означавало толкова да се принизя!“. Както виждаш, това е малко проблематично. Човек не може да се отърве напълно от покварения си нрав изведнъж, нито може да го преодолее напълно за кратък период от време. Ти си мислеше, че преодоляването на покварения ти нрав ще бъде толкова просто, че е като това, което хората си представят — че щом разговарят ясно за истината и признаят покварения си нрав, тогава ще са способни незабавно да се отърват от него. Това не е толкова просто нещо. Процесът, чрез който човек практикува истината, е процес на борба с покварения му нрав. Индивидуалната воля, фантазиите и прекомерните желания на човека не се преодоляват напълно, като им се опълчи човек и ги превъзмогне с един замах чрез молитва. Те по-скоро могат да бъдат окончателно изоставени само след много повторни битки. Само когато човек може да практикува истината, този процес наистина ще даде плод. Особено при по-големите неща битката в сърцето ти ще бъде още по-жестока, с безкрайно въртене в леглото, което понякога може да продължи месец-два, а друг път шест месеца или дори година. Поквареният нрав на човека е доста упорит. Никой вид покварен нрав не може да бъде преодолян чрез едно-две общения за истината. Той ще се бори с теб отново и отново, а ти трябва да продължиш да се стремиш към истината, докато не разбереш ясно истината, не опознаеш докрай покварения си нрав и не започнеш да мразиш плътта и да мразиш Сатана. Тогава практикуването на истината ще стане нещо обикновено за теб, нещо, което е естествено и не изисква усилие. Ето какво означава да надмогнеш плътта и да спечелиш победа над Сатана. По време на битката хората трябва да се молят на Бог през цялото време и да прекарват повече време в четене на Божиите слова. Никога не трябва да отиват при невярващи или при сатани и дяволи, за да намерят пътя. Трябва да разчитат на Бог и да гледат с възхищение към Него. Трябва да търсят истината и да участват в общение за истината в съответствие с Божиите слова. Само когато наистина разберат истината, могат да победят плътта и да победят Сатана. Как гледа на това Бог? Бог вижда сърцето ти. Вижда, че обичаш истината, че се боиш от Бог и си готов да се отървеш от неправедността и да отбягваш злото. Въпреки че поквареният ти нрав е породил в теб мисли, идеи и умисъл, тези мисли и тази умисъл не контролират поведението ти, не събарят и не погазват решимостта ти. В крайна сметка си способен да ги победиш и Бог ще те запомни. Ако практикуваш това често, вътрешното ти състояние ще се подобри. В кой момент може да се каже, че си преодолял напълно този аспект на покварения си нрав, че си се променил в този аспект на нрава си и си навлязъл в истината реалност? Тоест, въпреки че понякога в ума ти все още могат да навлязат лоши мисли и идеи, и те все още да породят някакъв умисъл и някакви желания, тези неща вече нямат власт над сърцето ти. Вече усещаш, че тези неща не са важни, и можеш да ги разпознаеш веднага щом се появят. Не е необходимо изкуствено да ги въздържаш и да им се опълчваш, нито е необходимо целенасочено да молиш Бог да те проучва внимателно, да те дисциплинира и да те наказва. Такива методи не са ти необходими. Можеш лесно да победиш и да се откажеш от това. Сърцето ти не е притеснено и не усещаш загуба. Това е добре. Сега притежаваш духовен ръст и си с променен нрав. Придобили ли сте навлизане до известна степен? Променили ли сте се донякъде? (Не.) Тогава духовният ви ръст наистина е твърде незначителен и все още трябва да работите усилено, за да се стремите към истината и да ядете и пиете Божиите слова. Тогава, когато отново ти се случат такива неща, ще знаеш как да практикуваш истината и да действаш в съгласие с принципите. Ще знаеш какво трябва да направиш, за да останеш непоколебим в свидетелството си. Тогава наистина ще притежаваш духовен ръст. Само тези, които могат да практикуват истината и да останат непоколебими в свидетелството си, могат да навлязат в истината реалност. Понастоящем това е отвъд вас. Все още се намирате на етап, на който вървите пипнешком. Като говорим за тези действителни ситуации, вие чувствате, че имате всички тези проблеми, но все пак никога не сте търсили истината, за да ги разрешите. Означава ли това, че духовният ви ръст е твърде малък? Ако не сте навлезли в истината реалност, можете ли да притежавате живот? Все още не сте придобили истината и все още не притежавате живот. Ако живееш само живота на плътта и живееш само със сатанинския си нрав, тогава си човек, който живее под властта на Сатана. Все още не си стигнал до Божието спасение. Спасението не е толкова просто, колкото хората си представят, когато си мислят, че ако можеш да бълваш думи и доктрини, и да спазваш някакви правила, си спасен. Трябва наистина да познаваш себе си, да си способен да се отървеш от някои черти на покварения си нрав, да си способен да прозреш същността на репутацията и статуса, да си способен да се избавиш от статуса и да си способен наистина да се покориш на Бог. Само по този начин има спасение.

Всъщност решението на проблема със статуса е същото като решението на други проблеми. Всички тези проблеми са проявления и разкривания на покварения нрав. Всички те са човешки предпочитания и стремежи. Какъв е Моят замисъл тук? При условие, че се избавиш от покварения си нрав, статусът няма да е проблем за теб. Хората се съревновават помежду си за статус, като казват: „Днес ти може да стоиш над мен, но утре аз ще се издигна над теб“. Какъв е проблемът тук? Дали той възниква единствено заради статуса? (Не.) Какво го е породило? (Поквареният нрав на човека.) Правилно. Този проблем възниква от покварения нрав на човека. Щом този покварен нрав бъде преодолян, всички тези проблеми ще бъдат решени. В крайна сметка онези, които искат да изберат пътя на стремежа към истината, трябва да се съсредоточат върху самоанализирането и опознаването на себе си във всички неща. Трябва да преодолеят своя покварен нрав преди да могат да тръгнат по пътя на стремежа към истината. Ако не успеят да преодолеят покварения си нрав, той ще им създаде много трудности и пречки. Въпреки че изпълняват дълга си, те ще действат механично, но няма да постигнат резултат. За да решиш тези проблеми, трябва да положиш всички усилия в стремежа към истината, да положиш всички усилия да опознаеш покварения си нрав и да положиш всички усилия да разрешиш проблемите. Не казвай само: „За да се стремя към истината е достатъчно да се моля повече и да чета повече Божието слово“. Това е твърде неопределено. Без път на практикуване това няма да се получи. Към конкретните проблеми трябва да се подхожда по конкретен начин. Не прилагай правилата наизуст. Истината е жива и практическа и безразборното прилагане на правилата не е начинът. Трябва да решаваш практическите проблеми в съответствие с истините принципи. Ако човек не е способен да реши практически проблеми като използва истината, той не отговаря на критериите като водач или работник. Всеки, който не може да използва истината за решаване на проблеми, не е човек, който разбира истината. Въпреки че е възможно да стане водач и работник, той ще е неспособен да използва истината за решаване на проблеми, няма да притежава истината и за него ще бъде невъзможно да действа в съгласие с принципите. Такъв водач и работник изобщо не притежава нищо от истината реалност.

16 февруари 2017 г.