Смисълът на вярата в Бог е да се постигне спасение, но дали постигането на спасение е нещо просто? Кое е най-трудното в него? Има много хора, които не могат да видят това ясно, но придобиването на истината действително е най-трудната част от постигането на спасението. Следователно винаги си струва да изтърпиш много болка и да платиш цена, за да придобиеш истината, независимо колко ще придобиеш. И така, какво трябва да изтърпиш, за да получиш истината? Трябва да изтърпиш съд и наказание, изпитания и облагородяване и да бъдеш кастрен, трябва да изтърпиш преследването и злочестините, които идват от следването на Бог, трябва да страдаш чрез затвора, клеветите и заклеймяването на религиозния свят. Трябва да изтърпиш всички тези несгоди. Ако можеш да издържиш на всички тях, тогава можеш да придобиеш истината. В момента повечето хора са готови да се стремят към истината. Те са съсредоточени върху изпълнението на дълга си и искат да се обучават в практикуване на истината, докато изпълняват дълга си, и да придобият истината. Вярването в Бог и изпълняването на дълга е правилният път в живота. Правилно е да се избере този път и той е най-благославяният от Бог. Хората могат искрено да отдават всичко на Бог и да изпълняват дълга си на сътворени същества добре — това е голяма Божия благодат и благословия. Има хора, които не виждат ясно значението на изпълнението на дълга, които винаги се опитват да сключват сделки с Бог — независимо от това, което ги сполетява, те винаги могат да бъдат възпирани и смущавани, винаги могат да бъдат повлиявани и разколебавани, което води до това, че стават неспособни да изпълняват дълга си нормално, до такава степен, че дори изоставят дълга си и побягват. Колко жалко е това! Те може да не изпитват голямо съжаление, но когато бедствията станат големи, Божието дело завърши и Той започне да възнаграждава добрите и да наказва злите, те ще познаят последствията от това действие. Затова трябва често да се молите заедно, да се смирявате пред Бог, да четете повече Неговите слова и да разговаряте повече за истината. Оставете настрана засега онези въпроси, които нямат нищо общо със стремежа към истината, които не бива да се разглеждат точно сега. Бракът, работата, бъдещето и установяването не са единствените важни въпроси в живота, както не са и въпросите за това да си намериш място в обществото и да имаш достатъчно храна. Нито едно от тези неща не е най-важното в живота. Кой е най-важният въпрос в живота? Това е да изпълняваш добре дълга и функцията, които едно сътворено същество трябва да изпълнява, както и да завършиш мисията на Бог и това, което Той ти е поверил. Това е най-значимото нещо. Това е решимостта, която хората трябва да имат.

В момента вие, които вярвате в Бог, можете да ядете и да пиете от Неговите слова ежедневно, а онези, които се стремят повече към истината, изпълняват също така и своя дълг. Това е правилната отправна точка за посоката на живота ви, така че как трябва да продължите да вървите по този път? (Трябва да положим основа на пътя към навлизането в живота.) Да, ако искате да придобиете истината и живота, трябва да положите основа върху Божиите слова. Това ще ви позволи да поемете по пътя на стремежа към истината, която е единствената цел и посока в живота. Ти наистина си един от Божиите избраници и от предопределените от Бог хора само ако позволиш на Неговите слова и на истината да положат основа в сърцето ти. В момента основите ви все още са нестабилни. Ако ви сполети дори малко изкушение от Сатана, да не говорим за голямо бедствие или изпитание, вие може да се разклатите и да се препънете. Това е липса на основа, което е нещо много опасно! Много хора се препъват и предават Бог, когато ги сполети преследване или злочестина. Някои хора започват да действат безразсъдно, след като придобият някакъв статус, и след това биват разкрити и отстранени. Всички вие можете да видите тези неща много ясно. Затова сега трябва първо да определите посоката и целта, към които трябва да се стремите в живота, както и пътя, по който трябва да вървите, и след това да успокоите ума си и да работите усилено, да отдавате всичко, да полагате усилия и да плащате цена за тази цел. Засега оставете настрана другите въпроси — ако продължиш да разсъждаваш върху тях, това ще се отрази на изпълнението на твоя дълг и ще повлияе на изключително важния въпрос за стремежа ти към истината и спасението ти. Ако трябва да мислиш за намиране на работа, за печелене на много пари и за забогатяване, за утвърждаване на стабилна позиция в обществото и за това да намериш мястото си, ако трябва да мислиш за брак и за намиране на партньор, за поемане на отговорността да издържаш семейство и да му осигуриш добър живот, и ако искаш също така да усвоиш някакви нови умения, да постигнеш големи успехи и да бъдеш по-добър от другите хора — няма ли да е изтощително да мислиш за всички тези неща? Колко неща могат да се поберат в ума ти? С колко енергия разполага човек през целия си живот? Колко добри години има човек? В този живот хората имат най-много енергия във възрастта между двадесет и четиридесет години. През този период вие трябва да овладеете истините, които вярващите в Бог трябва да разберат, а след това да навлезете в истината реалност и да приемете Божия съд и наказание, както и Неговото облагородяване и изпитания, и да достигнете момента, в който не се отричате от Бог, независимо от обстоятелствата. Това е най-основното нещо. Освен това, независимо кой използва любовта и брака, за да те изкушава и подмамва, или колко слава, придобивки, статус или ползи ти предлага някой, ти не бива да се отказваш от дълга си или от това, което трябва да върши едно сътворено същество. Дори ако по-късно Бог не те иска, ти трябва да продължаваш да се стремиш към истината, да се опитваш да вървиш по пътя на това да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Трябва да достигнеш тази висота. По този начин годините, които си прекарал, за да отдаваш всичко на Бог, няма да са били напразни. Ако прекарваш най-добрите си години в мислене за това как да намериш добра работа или в търсене на партньор, и ако се надяваш да се наслаждаваш на живота на плътта, докато вярваш в Бог, да правиш и двете едновременно, то след няколко години може да си намериш партньор, да се ожениш, да имаш деца, да изградиш дом и кариера, но няма да си придобил нищо от това, че си вярвал в Бог през всичките тези години, няма да си придобил нищо от истината, в сърцето си ще чувстваш празнота, а най-добрите ти години ще са се изнизали. Когато погледнеш назад на четиридесетгодишна възраст, ще имаш семейство, ще имаш деца и няма да си сам, но ще трябва да издържаш семейството си. Това е верига, от която не можеш да се освободиш. Ако искаш да изпълняваш дълга си, ще трябва да го правиш, докато си окован във веригите на семейството си. Колкото и голямо да е сърцето ти, не можеш да се грижиш и за двете — няма да можеш да следваш Бог и да изпълняваш дълга си с цялото си сърце. Има много хора, които изоставят семейството и светските неща, но след като са вярвали в Бог в продължение на няколко години, все още преследват само слава, придобивки и статус. Те не са придобили истината и дори нямат истинско свидетелство за преживяване. Това е все едно да си губят времето. Когато изпълняват дълга си сега, те не разбират дори малка част от истината и когато им се случи нещо, не знаят как да го преживеят — затова започват да хленчат и са изпълнени с голямо разкаяние. Когато си спомнят за началото, за всички млади хора, които живееха църковен живот заедно, които изпълняваха дълга си, пееха химни и възхваляваха Бог заедно, те си мислят колко хубави са били онези дни и колко много биха искали да се върнат в онова време! За жалост в този свят няма лек за съжалението. Никой не може да върне времето назад, дори да иска. Няма начин да се върнеш в началото и да изживееш живота си отново. Ето защо, след като веднъж е отминала една възможност, тя няма да се повтори. Животът на човека продължава само няколко десетилетия, ако пропуснете това оптимално време да се стремите към истината, съжалението ви ще бъде безполезно. Някои хора вярват в Бог до ден днешен, а все още са объркани. Те са в пълно неведение за това до какъв етап е достигнало Божието дело. Настъпили са големите бедствия, а тези хора все още живеят в сън и си мислят: „Все още има много време, преди Бог да завърши делото Си! Хората сега все още ядат, пият и се женят, както обикновено. Трябва да побързам и да се наслаждавам на живота, не мога да го пропусна!“. Те все още жадуват за плътски удобства, без да имат и най-малка жажда за истината в сърцата си. По този начин пропускат възможността за спасение, която им се предоставя веднъж в живота. Всъщност Бог върши делото Си за спасяването на човечеството и когато делото на спасението завърши, дори само един човек да оцелее, Бог няма да счита, че това е твърде малко. Бог ще вземе този един човек и ще остави всички останали. Това е Божият нрав, който никой човек не може да види ясно. Когато Бог беше на път да унищожи света чрез потоп, Той нареди на Ной да построи ковчег, за да спаси онези, които вярват в Него. Когато ковчегът беше завършен, само осемте членове на Ноевото семейство влязоха в ковчега и постигнаха Божието спасение. Какво стана с всички останали? Всички те се удавиха в потопа и загинаха в бедствието. Днес има много хора, които виждат Бог да изразява всички тези истини, които добре знаят, че Бог върши делото на спасението, но все още се съмняват, имат свои собствени представи и отказват да го приемат. Този тип хора са доволни от себе си, но когато дойдат големите бедствия, те ще бъдат унищожени и кого ще трябва да обвинят за това? В Божиите очи онези, които не приемат Неговото спасение, са буболечки, те са живи призраци, те са нещо по-долно и от зверове! По време на периода на Божието спасение Неговият нрав е милостив, любящ и опрощаващ, но когато Божието дело на спасението приключи, Той вече няма да предлага Своето опрощение на хората. Бог ще си го вземе обратно и хората ще се изправят само пред Неговия гняв и величие. Тъкмо сега вие сте точно навреме за този велик момент — Бог извършва делото на правосъдието в последните дни. Това е единствената възможност хората да бъдат спасени и усъвършенствани от Бог. Всички вие изпълнявате дълга си в този ключов момент от Божията експанзия на евангелието на царството. Това наистина е изключителното ви възхваляване от страна на Бог. Независимо каква област си изучавал или каква област на познание притежаваш, или какви дарби или професионални знания имаш, при всички случаи Бог ти показва благодат, като ти позволява да използваш това професионално знание, за да изпълняваш дълг в Неговия дом. Това е възможност, която трудно се представя. Когато Бог върши делото Си, Той не е пристрастен към никого, Той се отнася справедливо към всички. Бог се отнася с благодат към всеки, който приема и практикува истината, и отритва всеки, който не обича истината, който изпитва неприязън към истината и който отхвърля истината. Бог е праведен към всеки човек. Щом можеш да приемеш истината и да се покориш на Бог, Бог ще се отнася към теб с благодат и няма да ти търси отговорност за миналите ти прегрешения. Независимо какъв изход Бог отваря за теб, независимо с колко благодат се отнася към теб, Той в крайна сметка има само едно желание, а именно да те накара да разбереш намеренията Му, да извлечеш поуки и да разбереш истината в среда, която е подходяща за твоя житейски напредък. След като Божиите слова и истините са изваяни в теб и станат твой живот, и ти се отнасяш към Бог като към родителя на твоето прераждане, и си способен да постигнеш покорство пред Бог и боязън от Него, ти ще бъдеш в съответствие с Божиите намерения. Макар че повечето от вас са доста млади, ако, като четете Божиите слова и разбирате истината, всички вие придобиете решителност, израснете в живота, имате богобоязливи сърца и сте способни да останете непоколебими, когато ви сполетят изпитания и злочестини, тогава ще имате духовен ръст и Бог ще бъде удовлетворен. Бог ще каже, че не напразно е платил ревностна цена, когато се е отнесъл към теб с благодат. Той ще е пожънал награди, ще види плодовете на Своето дело в теб и ще гледа на това с удоволствие и радост. Този резултат е постигнат изцяло чрез Божието дело. Той не е нещо, с което човек може да се похвали.

Бог не просто плаща цена за всеки човек през десетилетията от раждането му до днес. Според Бог ти си се появявал на този свят безброй пъти и си се прераждал безброй пъти. Кой отговаря за това? Бог отговаря за това. Ти няма как да знаеш тези неща. Всеки път, когато идваш на този свят, Бог лично прави подредби за теб: Той подрежда колко години ще живееш, в какво семейство ще се родиш, кога ще си построиш дом и ще направиш кариера, както и какво ще правиш в този свят и как ще си изкарваш прехраната. Бог ти подрежда начин, по който да си изкарваш прехраната, така че да можеш безпрепятствено да изпълняваш мисията си в този живот. А що се отнася до това какво трябва да правиш в следващото си въплъщение, Бог подрежда и ти дава този живот според това, което би трябвало да имаш и което би трябвало да ти се даде… Бог е правил тези подредби за теб много пъти и накрая ти си се родил в епохата на последните дни, в сегашното си семейство. Бог е подредил за теб среда, в която можеш да повярваш в Него, позволил ти е да чуеш гласа Му и да се върнеш пред Него, за да можеш да Го следваш и да изпълняваш дълг в Неговия дом. Ти си доживял до днес само благодарение на това напътстване от Бог. Не знаеш колко пъти си се раждал сред хората, нито колко пъти се е променял външният ти вид, нито колко семейства си имал, нито колко епохи и династии си преживял — но Божията ръка те е подкрепяла през цялото време и Той винаги е бдял над теб. Колко много се труди Бог заради човека! Някои хора казват: „Аз съм на шестдесет години. От шестдесет години Бог бди над мен, закриля ме и ме напътства. Когато остарея, ако не мога да изпълнявам дълг и не мога да правя нищо — ще продължава ли Бог да се грижи за мен?“. Не е ли глупаво да се каже това? Бог господства над съдбата на човека, бди над него и го закриля не само за един живот. Ако ставаше въпрос само за един живот, за един-единствен живот, това не би могло да докаже, че Бог е всемогъщ и че господства над всичко. Трудът, който Бог полага, и цената, която плаща за един човек, не е просто да подреди това, което човекът прави в този живот, а да подреди за него безброй животи. Бог поема пълната отговорност за всяка душа, която се преражда като човек. Той върши делото Си внимателно, като плаща с цената на Своя живот, напътства всеки човек и подрежда живота на всеки. Бог се труди и плаща цената по този начин заради човека и Той дарява на човека всички тези истини и този живот. Ако в тези последни дни хората не изпълняват дълга си на сътворени същества и не се върнат пред Създателя — ако накрая, независимо колко живота и поколения са преживели, те не изпълняват добре дълга си и не успяват да изпълнят Божиите изисквания — няма ли тогава дългът им към Бог да бъде прекомерно голям? Няма ли да бъдат те недостойни за всички цени, които Бог е платил? Те биха били лишени от съвест до такава степен, че да не заслужават да бъдат наричани хора, тъй като дългът им към Бог би бил твърде голям. Следователно в този живот — не говоря за предишните ти животи, а в този живот — ако не си способен да се откажеш от нещата, които обичаш, или от външните неща в името на твоята мисия — като материалните удоволствия и любовта и радостта на семейството, — ако не се откажеш от плътските удоволствия в името на цената, която Бог плаща за теб, или за да се отплатиш за Божията любов, тогава наистина си нечестив! В действителност всяка цена, която плащате за Бог, си заслужава. В сравнение с цената, която Бог плаща за вас, на какво се равнява малкото, което предлагате или отдавате вие? На какво се равнява малкото, което изстрадвате? Знаеш ли ти колко много е страдал Бог? Малкото страдание, което понасяш, не си струва дори да се споменава, когато се сравни с това, което Бог е изстрадал. Нещо повече, като изпълняваш дълга си сега, ти получаваш истината и живота и накрая ще оцелееш, и ще навлезеш в Божието царство. Каква велика благословия е това! Докато следваш Бог, независимо дали страдаш, или плащаш цена, ти всъщност работиш с Бог. Каквото и да иска от нас Бог, ние се вслушваме в Божиите слова и практикуваме според тях. Не се бунтувайте срещу Бог и не правете нищо, което да Му причини скръб. За да работиш с Бог, трябва малко да пострадаш, да се отречеш и да се откажеш от някои неща. Трябва да се откажеш от слава, облаги, статус, пари и светски удоволствия — трябва да се откажеш дори от неща като брак, работа и от перспективите си в света. Знае ли Бог дали си се отказал от тези неща? Може ли Бог да види всичко това? (Да.) Какво ще направи Бог, когато види, че си се отказал от тези неща? (Бог ще бъде утешен и доволен.) Бог не само ще бъде доволен, но ще каже: „Цените, които платих, дадоха плод. Хората са готови да работят заедно с Мен, те имат тази решимост и Аз ги придобих“. Независимо дали Бог е доволен, или щастлив, удовлетворен или утешен, Той няма само такова отношение. Той също така върши делото Си и иска да види постигнатите резултати от Своето дело, иначе това, което Той изисква от хората, би било безсмислено. Благодатта, любовта и милосърдието, които Бог проявява към човека, не са просто вид отношение — те са и факт. Какъв е този факт? Става въпрос за това, че Бог влага Своите слова в теб, като те просветлява, за да можеш да видиш какво е обичливото в Него и какво представлява този свят, така че сърцето ти да се изпълни със светлина, която да ти позволи да разбереш Неговите слова и истината. По този начин, без да знаеш, ти придобиваш истината. Бог върши толкова много работа върху теб по съвсем реален начин, като ти дава възможност да придобиеш истината. Когато придобиеш истината, когато придобиеш това най-ценно нещо, каквото е вечният живот, Божиите намерения са изпълнени. Когато Бог вижда, че хората се стремят към истината и желаят да Му сътрудничат, Той е щастлив и доволен. Тогава Той има отношение и докато има това отношение, се заема с работа, одобрява и благославя човека. Той казва: „Ще те възнаградя с благословиите, които заслужаваш.“ И тогава ти ще си придобил истината и живота. Когато познаеш Създателя и придобиеш Неговата оценка, ще продължиш ли да чувстваш празнота в сърцето си? Няма. Ще се чувстваш пълноценен и ще изпитваш наслада. Не означава ли точно това животът на човека да има стойност? Това е най-ценният и смислен живот.

Погледнете Йов: молеше ли се той някога Бог да му даде планина, пълна с добитък, и голямо богатство? (Не.) Към какво се стремеше? (Той се стремеше да се бои от Бог и да отбягва злото.) Как Бог гледа на това „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“? Бог каза: „Бог видя, че това е добро“. Когато хората се стремят към това да се боят от Бог и да отбягват злото, това носи на Бог най-голяма радост и е нещо, което Той благославя. Дали Бог само изрече тези слова и не направи нищо повече? Какво друго направи Бог с Йов? (Той изпита Йов.) Бог изпрати Сатана да изкушава Йов, да му отнеме планината, пълна с добитък, голямото му богатство, децата му, слугите му — Бог го изпита. Какво искаше да постигне Бог чрез подлагането му на изпитание? Бог искаше свидетелството на Йов. Какво даде Бог на Йов в онзи момент? Хората разсъждават: „Какво даде Бог на Йов? Отне му добитъка и голямото богатство, и какво му остана? Бог не му даде нищо!“. На пръв поглед изглежда така, сякаш това, което Бог даде на Йов, след това му го отне и изглежда така, сякаш на Йов не му е останало нищо, но Божието отнемане само по себе си е по-голяма награда. Никой не вижда ясно с какво Бог възнагради Йов. Бог искаше свидетелството на Йов и му даде възможност. Каква възможност беше това? Това беше възможността Йов да свидетелства за Бог пред Сатана и всички хора, да свидетелства за реалността на своята богобоязливост и отбягването си на злото, да свидетелства за факта на своята богобоязливост и отбягването си на злото, да свидетелства, че е съвършен и правдив човек. Нима това не му беше дадено от Бог? Ако Бог не беше дал тази възможност на Йов, щеше ли Сатана да се осмели да тръгне срещу Йов? (Не.) Сатана определено нямаше да посмее, това е абсолютно сигурно. Ако Сатана не беше посмял да изкушава Йов, щеше ли Йов да има тази възможност? Той нямаше да има тази възможност. Поради това Бог даде на Йов точно такава възможност, за да докаже на всички, че пътят, по който върви — да се бои от Бог и да отбягва злото — е правилен, че Бог го намира за приемлив и че Йов е правдив, съвършен човек. Всички видяха тези неща, Бог също ги видя и Йов не разочарова Бог насред тази възможност. Той свидетелства за Бог, победи Сатана и Бог видя, че това е добро. Накрая Бог възнагради ли Йов? (Да.) Каква е втората Божия награда за Йов? Бог каза, че богобоязливостта на Йов и отбягването му на злото са приемливи за Него. Йов свидетелствал за Бог пред Сатана и Бог видя, че всичко това е добро. Той беше както удовлетворен, така и доволен, и Той имаше някакво отношение. След като Бог имаше това отношение, не направи ли нищо друго? Какво направи Бог? Изглежда вие не сте много добре запознати с Книгата на Йов. При какви обстоятелства Йов каза: „Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда“? Той каза тези думи, след като чу словата, които Бог му каза. Дали Йов беше виждал Бог преди това? (Не.) За Йов чуването на Божия глас беше същото като да види лицето Му, а не е ли това благословията, за която най-много копнее едно сътворено същество? (Така е.) Йов получи това. Завиждате ли му? (Да.) Тази благословия не се получава лесно. И така, как можете да се сдобиете с тази възможност и да получите този вид благодат и награда? Трябва да свидетелстваш за Бог, което означава, че трябва да свидетелстваш за Бог насред изкушенията на Сатана. Трябва да вървиш по пътя на боязънта от Бог и отбягването на злото. Трябва да накараш Бог да каже: „Бог видя, че това е добро“. Когато Бог се почувства удовлетворен и доволен и види, че твоето свидетелство и всичко, което си направил, е добро, когато Бог каже, че ти си съвършен човек и че си човек, който се стреми към истината, тогава ти ще си способен да получиш Неговите благословии. След като Йов чу Божия глас, какво друго направи Бог? Той даде на Йов повече, отколкото някога е имал преди. Йов беше по-богат, отколкото беше преди — ако преди това беше мултимилионер, след това той вероятно щеше да е милиардер. Както виждаш, ако човек се бои от Бог и отбягва злото, за него е лесно да стане милиардер. Това е въпрос на една-единствена дума за Бог. Това е Божията благодат. Йов се боеше от Бог и отбягваше злото, и получи Божиите благословии.

Това, което Бог дава на хората, надхвърля всичко, което те биха могли да поискат или да си представят, но ако искаш да получиш награда, по-голяма от всичко, което би могъл да поискаш или да си представиш, трябва да следваш Божия път. Следването на Божия път не е просто. Хората трябва да платят цена, но тази цена не се плаща напразно, тя ще бъде възнаградена. Хората си мислят само, че Бог има някакво отношение към тях, че Той не прави нищо, че винаги ги наблюдава и вижда как се държат. Така ли е наистина? Не. Бог всъщност е като родител. Ако слушаш родителите си, ако си разумен, ако се грижиш за изпълнението на своя същински дълг и страдаш немалко, за да следваш правилния път, как ще се чувстват твоите родители? Родителите ти ще изпитват любов и тъга за вас. Те горят от желание да отдадат живота си за децата си и да намалят страданията им, да се уверят, че те се хранят добре, носят хубави дрехи и се радват на живота — тогава те са удовлетворени. Те изобщо не искат да страдаш. Това е сърцето на родителя. Когато се сравни със сърцето на родителя, Божието сърце може да бъде само по-добро, по-красиво, по-мило — Неговото сърце не може да бъде по-малко от това. Всички вие донякъде можете да разбирате сърцата на родителите си. Всички вие знаете много добре колко добри са били родителите ви към вас и искате да ги почитате. Затова ти първо трябва да използваш тази синовна почит, за да проявиш внимание към Божието сърце. Тези, които правят това, притежават най-много разум. Децата могат да почувстват любовта на родителите си към себе си, но хората трябва да са способни да почувстват още повече любовта на Бог към себе си, защото всичко, което имат, е подредено и устроено от Бог. Само Бог може да решава всичко за човека. Родителите не могат да решават всичко за детето си, независимо колко голяма е любовта им. Най-малкото родителите не притежават истината. Тяхната любов е от плът и чувства. Тя категорично не може да спаси някого от поквара, камо ли да му предостави израстване в живота. Само Божията любов може да спаси хората. Божието слово може да води хората и да ги снабдява, така че те да вървят по правилния път в живота. Можете да видите колко по-голяма е Божията любов от тази на родителите — Бог проявява към хората цялата Си загриженост! Твоите родители са те родили и за тях ти си тяхна собствена плът и кръв. Те се грижат за теб, обичат те силно и те закрилят толкова много — тогава как мислиш, че Бог гледа на хората, които е създал със Собствените Си ръце? Бог обича силно хората, сякаш те са Негови Собствени деца. Хората са Негова Собствена плът и кръв. Това не е като човешкото понятие за родителите, които раждат дете и са свързани с кръвна връзка — Бог е създал хората със Собствените Си ръце, но им е вдъхнал Своето дихание и има очаквания към тях. Бог е поверил на хората Своите надежди. Той има изисквания към тях и им е поверил неща. Бог не просто създаде хората, вдъхна им дихание, накара ги да оживеят и приключи делото Си след това. Не става въпрос за това, че ако човечеството е лошо, Бог просто може да го създаде отново, защото Бог в крайна сметка е могъщ и всемогъщ. След като Бог създаде хората, Той почувства загриженост за тях. Хората са Негова плът и кръв, те са Негови спътници и в същото време в Неговия план за управление те са попечители и носители на всички Негови надежди. В крайна сметка Той иска да види надежда в тези хора и да получи резултати. Ако въз основа на това вие можете да проявите известно разбиране за Божиите желания и намерения, това няма ли малко да задълбочи вашето разбиране? (Да, ще го задълбочи.) Точно както родителите, които искат децата им да учат и да постигат успехи в живота, които стоят до децата си, докато те учат, веят им с ветрило, след малко им наливат чай, приготвят им вкусна храна, когато дойде време за ядене — тези родители не знаят как да постъпят по-добре, мислите им винаги се въртят около децата им. Не се ли отнасят родителите ти с теб така, защото имат очаквания към теб, защото са възложили надеждите си на теб? Ако ти не ги слушаш и продължаваш да не им се подчиняваш, това няма ли да ги нарани? Няма ли да се натъжат? (Ще се натъжат.) Тогава разсъждавайте върху Божиите намерения въз основа на тази идея. Когато Бог гледа хората, независимо на колко години са те, в Неговите очи те са деца. Ако кажеш: „Аз съм на осемдесет години“, Бог ще каже, че ти си дете. Ако кажеш: „Аз съм на двадесет години“, тогава още повече си дете. Независимо дали са на осемдесет, на осемстотин или на осем хиляди години, всички хора са деца в Божиите очи. От гледна точка на Бог възрастта изобщо няма никакво значение. В Божиите очи всички хора са бебета и деца. Така Бог вижда човечеството. Затова в Божиите очи ти си Негова плът и кръв и си един от Неговите спътници. Тогава как можеш да бъдеш пригоден да станеш Негова плът и кръв, Негов спътник, човек по Неговото сърце, за да Го удовлетвориш? Не е ли това въпрос, който заслужава да бъде разгледан и обмислен от човечеството? (Така е.) Бог се отнася към хората като към Своя плът и кръв, като към Свои спътници, като към носители на цената и кръвта, които Той е платил. Какъв вид любов изпитва Бог към човека? Какъв начин на мислене има Той? Как Той се отнася към хората, с които има такова ниво на взаимоотношения? Могат ли хората да разберат дори малко вида любов, която Бог изпитва към тези хора? Някои хора казват: „Никога не съм виждал Бог и не мога да почувствам нещата, които Той е направил за мен в предишните ми животи“. Ти си жив в момента, така че може ли да не чувстваш Божието напътствие и цената, която Той е платил за теб? Можеш ли да ги проумееш? (Да.) Ако можеш да ги проумееш, това е добре — то доказва, че имаш сърце и душа. Ако можеш да проумееш толкова много, това е достатъчно. За теб си струва да загърбиш всичко, за да следваш Бог.

29 май 2017 г.