Повечето от вас вярват в Бог от няколко години и малко или много са стъпили здраво на истинския път. Сега вече сте способни да се отървете от обвързаностите на семейството и светския живот и да следвате Бог. Обучавате се да изпълнявате дълг в Божия дом, склонни сте да отдавате всичко на Бог и сте готови да се стремите към истината. Това означава, че сте започнали да разбирате нещата и че до известна степен имате съвест и разум. Това е нещо добро. Значимостта на изпълнението на един дълг е толкова голяма! Това дали можете да изпълнявате дълга си добре, или не, има пряка връзка с вашето спасение и усъвършенстване. Може да се каже, че човек може да достигне до навлизане в живота само като преживява Божието дело, докато изпълнява дълг, и че човек може да придобие одобрението на Бог само като изпълнява дълга си добре. Поради това поставянето на по-високи изисквания по отношение на дълга ви и малко кастрене ще ви бъдат от полза. Най-малкото ще напреднете по-бързо в живота. Това, че изискванията към вас са високи, не е лошо, нито е лошо това, че от време на време ви се дава труден проблем като изпитание. Всичко това се прави, за да бъдете подпомогнати да израствате в живота и да следвате Божията воля, и за да усвоите по-добре някои професионални познания, и да станете по-ефективни в изпълнението на дълга си. Ако към вас нямаше такива изисквания, какъв щеше да бъде резултатът? Щяхте само да можете да проповядвате доктрини и да следвате правила и щяхте да вярвате в Бог много години, без изобщо да се промените. В такъв случай кога щяхте да можете да напреднете? Как щяхте да можете да изпълнявате дълга си добре? Не само нямаше да напредвате по отношение на истината, но нямаше да напредвате и в професионалните знания, необходими за изпълнението на дълга ви. Тогава щяхте ли да можете да изпълнявате дълга си по начин, който отговаря на критериите и да свидетелствате за Бог? Що се отнася до настоящия ви духовен ръст, вашето разбиране за истината е твърде повърхностно и не сте проумели принципите за изпълнение на дълга си. Също така сте много далеч от достигането на стандарта за изпълнение на дълга ви по начин, който отговаря на критериите. Вие обаче не си давате сметка за това и ви се струва, че се справяте добре, а понякога дори сте крайно самоправедни и дръзки. Думите, които изричате, и нещата, които правите, не виждат бял свят и не са в съответствие с истините принципи. Когато някой ви посочи някой от проблемите ви, вие не можете да го приемете, не търсите истината и дори се оправдавате. Какъв е проблемът с това? Проблемът е, че не притежавате дори най-елементарния разум, който е нужен, за да постъпвате подобаващо. Каквото и да правиш, то трябва най-малкото да бъде възприемано като уместно от повечето хора. Трябва да слушаш предложенията на всички. Ако това, което казват, е правилно, то трябва да го приемеш, а след това да поправиш грешките си. Ако всички смятат, че постигнатите от теб резултати са добри, и ако всички ги одобряват, едва тогава действията ти могат да се считат за отговарящи на критериите. По този начин, от една страна, ще можете да действате съгласно принципите в изпълнението на дълга си и ще станете по-зрели и опитни в справянето с проблемите. От друга страна, ще можете да научите повече и същевременно ще започнете да разбирате истината и да имате навлизане в живота. И така, не бива да бъдете самоправедни, когато нещо ви се случи. Трябва да притихнете пред Бог и да си научите урока. Само като се научите да се избавяте от своето „аз“, можете да научите повече. Ако си мислиш: „Аз съм по-голям специалист в тази област от вас, затова аз трябва да кажа как да стане, а всички вие да ме слушате!“, какъв нрав е това? Това е надменност и самоправедност. Това е сатанински покварен нрав и не попада в рамките на нормалната човешка природа. Е, какво означава да не бъдеш самоправеден? (Означава да слушаш предложенията на всички и да обсъждаш нещата с всички.) Каквито и да са вашите собствени мисли и мнения, ако сляпо определяте, че те са правилни и че нещата трябва да се правят по този начин, това е надменност и самоправедност. Ако имате някои идеи или мнения, които чувствате като правилни, но нямате пълна вяра в себе си и можете да ги потвърдите чрез търсене и общение, това означава да не сте самоправедни. Притежаваш разум единствено ако чакаш да получиш подкрепата и одобрението на всички, преди да действаш. Ако някой не е съгласен с теб, трябва да реагираш на това добросъвестно и да бъдеш прецизен във всичко, което засяга професионалните аспекти на работата ти. Не можеш да си затваряш очите за това, като казваш: „Ти ли разбираш това по-добре, или аз? Аз съм в тази професионална сфера от толкова време — не би ли трябвало да я разбирам по-добре от теб? Какво знаеш ти за нея? Ти не я разбираш!“. Това не е добър нрав — твърде е надменен и самоправеден. Възможно е човекът, който не е съгласен с теб, да е аматьор и да не разбира добре твоята професионална сфера; възгледът ти има достойнства и е възможно да вършиш нещата правилно, но проблемът се състои именно в нрава ти. Кой тогава е правилният начин да се държиш и да постъпваш? Как можеш да се държиш и да постъпваш в съответствие с истините принципи? Трябва да излагаш идеите си пред другите и да им дадеш възможност да видят дали има някакъв проблем с тези идеи. Ако някой направи предложение, първо трябва да го приемеш, а след това да оставиш всички да определят правилния път на практикуване. Ако никой не възрази, тогава, щом подходящият начин на действие бъде окончателно утвърден, действайте съобразно него. Ако се открие проблем в процеса на изпълнението му, трябва да се потърсят мненията на всички и всички трябва да търсят истината и заедно да общуват за истината. По този начин всеки може да придобие просветлението на Светия Дух. Когато сърцата на всички се озарят и има по-добър път, резултатите ще бъдат много по-добри от преди. Това не е ли Божието напътствие? То е нещо прекрасно! Ако можеш да избягваш да бъдеш самоправеден, ако можеш да се отърсиш от фантазиите и идеите си и ако можеш да слушаш правилните мнения на другите, ще можеш да добиеш просветлението на Светия Дух. В сърцето ти ще грейне светлина, ще можеш да намериш правилния път и ще имаш път напред. Той със сигурност ще бъде в съответствие с истината, когато го приложиш на практика. Чрез такива практики и преживявания ще се научиш как да практикуваш истината и същевременно ще научиш нещо ново за тази професия. Това не е ли нещо добро? Така ще осъзнаеш, че когато те сполети нещо, не трябва да бъдеш самоправеден, а трябва да търсиш истината, и че ако винаги си самоправеден и не приемаш истината, никой няма да те харесва, а Бог със сигурност ще те ненавижда. Това не е ли научен урок? Ако винаги се стремиш по този начин и се съсредоточиш върху практикуването на истината, постоянно ще усъвършенстваш професионалните си умения, докато изпълняваш дълга си, ще постигаш все по-добри резултати в дълга си и Бог ще те просветли и благослови и ще ти даде възможност да придобиеш дори повече. Освен това ще имаш път за практикуване на истината, а когато знаеш как да практикуваш истината, ще схванеш истините принципи. Когато знаеш кои действия ще доведат до Божието просветление и напътствие, кои ще доведат до това Той да те ненавижда и да те пренебрегва и кои ще доведат до Неговото одобрение и благословии, ще имаш път напред. Когато хората получат Божиите благословии и просветление, напредъкът им в живота ще се ускори. Те ще получават Божието просветление и напътствие всеки ден и в сърцата им ще има мир и щастие. Това няма ли да им е приятно? Когато действията ти могат да бъдат представени пред Бог и получат зелена светлина от Него, ще изпиташ удоволствие в сърцето си и ще имаш вътрешен мир и щастие. Този мир и това щастие са чувства, които Бог ти е дал, те са докосването ти от Светия Дух.

Надменността и самоправедността са най-очевидният сатанински нрав у човека и ако хората не приемат истината, няма как да се пречисти този им сатанински нрав. В себе си хората имат надменен и самоправеден нрав и винаги са самонадеяни. Каквото и да мислят, каквото и да казват и както и да виждат нещата, те винаги смятат, че техните собствени гледни точки и техните собствени възгледи са правилни и че възгледите на другите не са толкова добри, колкото собствените им. Те винаги държат на собственото си мнение и който и да говори, те няма да се вслушат. Дори и това, което някой друг казва, да е правилно и да е в съответствие с истината, те няма да го приемат; само ще изглежда, че слушат, но в действителност няма да приемат идеята, а когато дойде време да действат, пак ще вършат нещата както си искат, като винаги ще мислят, че това, което твърдят, е правилно и разумно. Възможно е това, което казваш, наистина да е правилно и разумно или това, което си направил, да е правилно и безгрешно, но какъв нрав си разкрил? Нима това не е надменен и самоправеден нрав? Ако не се отървеш от този надменен и самоправеден нрав, нима това няма да се отрази на изпълнението на дълга ти? Няма ли да повлияе на това как практикуваш истината? Ако не преодолееш своя надменен и самоправеден нрав, няма ли това да те накара в бъдеще да се препънеш лошо? Със сигурност ще се препънеш, това е неизбежно. Кажи Ми, може ли Бог да види такива проявления на човека? Бог е повече от способен да го види! Бог не само проучва внимателно дълбините на сърцата на хората, но и наблюдава всяка тяхна дума и всички техни дела по всяко време и навсякъде. Какво ще каже Бог, когато види тези твои проявления? Бог ще каже: „Ти си непримирим! Разбираемо е да се придържаш към собствените си идеи, когато не знаеш, че грешиш. Когато обаче ясно осъзнаваш, че грешиш, но продължаваш да държиш на идеите си и по-скоро би умрял, вместо да се покаеш, ти си просто упорит глупак и си в беда. Ако независимо от това кой предлага нещо, ти винаги се отнасяш към него негативно, съпротивляваш се и не приемаш дори малка част от истината, а сърцето ти е съвсем бунтовно, затворено и съпротивляващо се, тогава си толкова нелеп, ти си един абсурден човек! Твърде труден си за справяне!“. В какво се изразява трудността на справянето с теб? Справянето с теб е трудно, защото това, което показваш, не е погрешен подход или погрешно поведение, а разкриване на твоя нрав. Разкриване на какъв нрав? Нрав, при който изпитваш неприязън към истината и я ненавиждаш. Щом веднъж си бил окачествен като човек, който ненавижда истината, в Божиите очи ти си в беда и Той ще те отритне и пренебрегне. От гледна точка на хората, те най-много да кажат, че: „Този човек е с лош нрав, той е невероятно упорит, непримирим и надменен! С този човек е трудно да се разбереш и той не обича истината. Никога не е приемал истината, нито я е прилагал на практика“. Най-много всеки да ти даде тази оценка, но може ли тя да реши съдбата ти? Оценката, която хората ти дават, не може да реши съдбата ти, но има нещо, което не бива да забравяш: Бог внимателно проучва сърцата на хората и същевременно наблюдава всяка тяхна дума и постъпка. Ако Бог те определи като човек, който мрази истината, вместо просто да каже, че имаш донякъде покварен нрав или че си донякъде непокорен, нима това не е много сериозен проблем? (Сериозен е.) Това означава беда и тя не се крие в начина, по който хората те виждат, или в това как те оценяват, а в това как Бог гледа на твоя покварен нрав да ненавиждаш истината. И така, как гледа на това Бог? Нима Бог само определя, че ненавиждаш и не обичаш истината, и това е всичко? Нима е толкова просто? Откъде идва истината? Кого представлява истината? (Представлява Бог.) Помислете върху това: ако човек ненавижда истината, как ще гледа на него Бог от Своя гледна точка? (Като на враждебен към Бог.) Нима това не е сериозен проблем? Хората, които мразят истината, в сърцата си мразят Бог! Защо казвам, че ненавижда Бог? Този човек проклел ли е Бог? Противопоставил ли се е на Бог пред Самия Него? Дали Го е заклеймил или упреквал зад гърба Му? Не е задължително. Тогава защо казвам, че разкриването на нрав, който ненавижда истината, означава да се ненавижда Бог? Това не е правене от мухата слон, но това е реалната ситуация. Също като лицемерните фарисеи, които приковаха Господ Исус на кръста, защото ненавиждаха истината — последствията бяха ужасни. Това означава, че ако хората имат нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, те може да го разкрият по всяко време и навсякъде, а ако живеят според него, няма ли да се съпротивляват на Бог? Когато се натъкнат на нещо, свързано с истината или с някакъв избор, ако не могат да приемат истината и живеят според покварения си нрав, хората естествено ще се съпротивляват на Бог и ще Го предадат, защото поквареният им нрав е такъв, че те ненавиждат Бог и ненавиждат истината. Ако имаш такъв нрав, дори когато става дума за слова, изречени от Бог, ще се съмняваш в тях, ще искаш да ги анализираш и разнищваш. Тогава ще се съмняваш в Божиите слова и ще казваш: „Наистина ли това са божии слова? Не ми приличат на истината, не е задължително всички те да ми изглеждат правилни!“. Така не се ли разкрива твоят нрав, изпълнен с ненавист към истината? Когато мислиш по този начин, можеш ли да се покориш на Бог? Определено не можеш. Ако не можеш да се покориш на Бог, Той все още ли е твоят Бог? Не е. Тогава какъв ще бъде Бог за теб? Ще се отнасяш към Него като към обект на изследване, някой, в когото да се съмняваш, някой, когото да заклеймяваш; ще се отнасяш към Него като към обикновен човек и ще Го заклеймяваш. По този начин ще се превърнеш в човек, който се съпротивлява на Бог и Го хули. Що за нрав причинява това? Това се причинява от надменен нрав, който е напомпан до известна степен. Това не е само разкриването на сатанински нрав, а и сатанинският ти лик е напълно изложен на показ. Какво се случва с отношенията между Бог и човек, който е достигнал етапа да се съпротивлява на Бог и чието вътрешно непокорство срещу Бог е достигнало определена степен? Те се превръщат във враждебни отношения, при които човекът се отнася с Бог като със свой противник. Ако при вярата си в Бог не можеш да приемеш и да се покориш на истината, тогава Бог не е твоят Бог. Ако не приемаш истината и я отхвърляш, тогава вече си станал човек, който се съпротивлява на Бог. Тогава може ли Бог все още да те спаси? Определено не може. Бог ти дава възможност да бъдеш спасен и не те смята за враг, но ти не можеш да приемеш истината и се отнасяш с Бог като със свой противник. Неспособността ти да приемеш Бог като своя истина и като свой път означава, че си човек, който се съпротивлява на Бог. Как трябва да се реши този проблем? Трябва бързо да се покаеш и да промениш посоката си. Например, когато се сблъскаш с проблем или трудност, докато изпълняваш дълга си, и не знаеш как да ги разрешиш, не трябва сляпо да размишляваш върху тях, а първо трябва да се смълчиш пред Бог, да се помолиш, да потърсиш от Него и да видиш какво казват Божиите слова по въпроса. Ако след като си прочел Божиите слова, все още не разбираш и не знаеш до какви истини се отнася този въпрос, трябва да се придържаш здраво към един принцип — а той е първо да се покориш, да загърбиш собствените си идеи или мисли, да чакаш със спокойно сърце и да видиш как Бог възнамерява и иска да действа. Когато не разбираш истината, трябва да я потърсиш и да чакаш Бог, а не да действаш сляпо и безразсъдно. Ако някой ти даде предложение, когато не разбираш истината, и ти каже как да действаш в съответствие с истината, първо трябва да го приемеш, да позволиш на всички да разговарят за това и да видиш дали този път е правилен или не и дали е в съответствие с истините принципи или не. Ако потвърдиш, че е в съответствие с истината, практикувай по този начин; ако определиш, че не е съгласно истината, не практикувай по този начин. Това е толкова просто. Когато търсиш истината, трябва да търсиш от много източници. Ако някой има какво да каже, трябва да го изслушаш и да се отнесеш сериозно към думите му. Не ги пренебрегвай или подминавай с насмешка. Това е свързано с въпроси, които са в обхвата на твоя дълг, и затова трябва да се отнасяш сериозно към тях. Това е правилното отношение и правилното състояние. Когато си в правилното състояние, когато можеш да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми и не разкриваш нрав на неприязън и омраза към истината, и когато можеш да приемеш истината, тогава можеш да достигнеш до прилагане на истината на практика. Ако практикуваш истината така, какви плодове ще даде тя? (Ще бъдем водени от Светия Дух.) Получаването на напътствията на Светия Дух е един от аспектите. Понякога нещата са много прости и могат да бъдат постигнати с помощта на собствения ти ум. Когато останалите приключат с предложенията си и след като придобиеш разбиране, остава само да поправиш нещата и да действаш в съответствие с принципите. Хората може да си мислят, че това е нещо незначително, но за Бог то е важно. Защо казвам това? Защото, когато практикуваш така, за Бог ти си човек, който може да практикува истината, човек, който обича истината, и човек, който не изпитва неприязън към истината — когато Бог види сърцето ти, Той вижда и твоя нрав, а това е много важно. С други думи, когато изпълняваш дълга си и действаш в присъствието на Бог, всичко това, което изживяваш и разкриваш, е истина реалност, която хората трябва да притежават. Нагласите, мислите и състоянията, които притежаваш във всичко, което правиш, са най-важните неща пред Бог и именно тях внимателно проучва Той.

Не е ли противоестествено някои хора да обичат да търсят под вола теле и да преливат от пусто в празно, когато им се случи нещо? Това е голям проблем. Ясномислещите хора няма да допуснат тази грешка, но абсурдните хора са точно такива. Те винаги си въобразяват, че другите ги затрудняват, че нарочно им създават трудности, затова винаги поставят пречки на останалите. Това не е ли отклонение? Те не полагат усилия за истината и не търсят истината, за да опознаят себе си; винаги се фиксират върху тривиални детайли, когато нещо им се случи, като изискват обяснения, опитват се да спасят репутацията си и винаги искат да използват човешки решения, за да подходят към тези въпроси. Това е най-голямото препятствие пред навлизането в живота. Ако вярваш в Бог по този начин или практикуваш по този начин, никога няма да придобиеш истината, защото никога не идваш пред Бог. Никога не идваш пред Бог, за да приемеш всичко, което Бог е нагласил за теб, нито използваш истината, за да подходиш към всичко това. Вместо това винаги използваш човешки решения, за да подходиш към нещата. Тогава, в Божиите очи ти си се отклонил твърде далеч от Него. Не само твоето сърце се е отклонило от Него, но и цялото ти същество не живее в Неговото присъствие. Ето как Бог гледа на онези, които са склонни да се придържат към правила и винаги се вторачват в тривиални детайли. Някои хора са сладкодумни и съобразителни и си мислят: „Аз съм красноречив. Всички други хора наистина ми се възхищават и ме държат на голяма почит. Обикновено хората се съобразяват с мен“. Полезно ли е това? Това показва ли, че ти имаш истината реалност? Изградил си своя престиж сред хората, но Бог не намира за приемлив начина, по който постъпваш пред Него. Бог казва, че ти си неверник и че си враждебно настроен към истината. Сред хората ти може да си социален хамелеон, може да се справяш много добре с нещата и да се разбираш с всекиго. Може винаги да намираш начин да се справиш с нещата и да ги уредиш, независимо от ситуацията, но не се изправяш пред Бог и не търсиш истината, за да разрешиш проблемите. Такива хора са много проблемни. Бог може да каже само едно нещо в оценката Си за тях: „Това е неверник, това е някой, който се опитва да се възползва от възможността да придобие благословии под прикритието, че вярва в Бог. Това не е човек, който приема истината“. Какво мислите за подобна оценка? Това ли искате? Определено не. Възможно е някои хора да не се интересуват и да кажат: „Няма значение как ни вижда бог, ние така или иначе не можем да го видим. Най-осезаемият проблем е, че първо трябва да постигнем добри отношения с хората около нас. Щом веднъж изградим здрава опора за себе си, тогава можем да спечелим водачите и работниците, така че всички да ни се възхищават“. Що за човек е това? Дали е някой, който вярва в Бог? Със сигурност не е. Той е неверник. Онези, които вярват в Бог, трябва винаги да живеят в Божието присъствие. Независимо от проблемите, с които се сблъскват, те трябва да се изправят пред Бог, за да търсят истината, така че накрая Бог да каже: „Ти си човек, който обича истината, който е угоден на Бог и който Бог намира за приемлив. Бог е видял сърцето ти и е видял покорството ти“. Какво мислите за подобна оценка? Само такива хора могат да получат Божието одобрение. Можете ли да разберете напълно това? Казвам ви, че независимо какъв дълг изпълнява вярващият в Бог — дали се занимава с външни дела, или изпълнява дълг, който е свързан с различните работи или области на компетентност на Божия дом — ако не се изправя често пред Бог и не живее в Неговото присъствие, ако не се осмелява да приеме Неговата внимателна проверка и не търси истината от Бог, тогава той е неверник и не се различава от невярващия. Способни ли сте да разберете това? Възможно е сега да има хора, които не могат да изпълняват дълг, защото средата им не е подходяща. Те живеят в среда на невярващи, но въпреки това често получават Божието просветление и напътствие. Как е възможно това? Най-важните неща са те да са способни да се молят на Бог, да ядат и да пият Божиите слова, да търсят истината и да я практикуват, както и да поддържат нормални отношения с Бог. Това са нещата, които са от решаващо значение за определянето на това дали даден човек може да живее винаги в присъствието на Бог. Ако често не можеш да почувстваш Бог и често си слаб и негативен, или ако често си разпуснат, не понасяш никакво бреме в дълга си и винаги си объркан, това добро или лошо състояние е? Дали това е състояние на живот пред Бог, или е състояние на живот, който изобщо не се живее пред Бог? (Това е състояние на живот, който не се живее пред Бог.) И така, вие трябва да измерите това — дали често живеете пред Бог, или не? Ако го правите много рядко и дори не се молите или не четете Божиите слова, това означава беда, означава, че си невярващ. Някои хора рядко задържат ума си върху правилните дела, те са разпуснати и невъздържани, а когато им се случи нещо, винаги са объркани и не знаят как да търсят истината. Те дори не знаят дали са постигнали резултати в изпълнението на дълга си, или не. Не знаят кои от ежедневните им действия накърняват Бог, кои Бог намира за приемливи и кои Той ненавижда. Те просто се лутат ден след ден. Какво мислите за това състояние? Дали хората, които живеят в такива състояния, имат богобоязливо сърце? Може ли да има някакви принципи в това, което те правят? Могат ли да правят разумни неща? Когато изпълняват дълга си, могат ли да кажат: „Трябва да бъда въздържан, трябва да изпълня дълга си добре, трябва да го изпълня с цялото си сърце и с всички сили.“? Могат ли да бъдат отдадени? (Не могат.) Тогава какво правят такива хора? Те само се трудят! Дали такива хора са получили истината? (Не са.) Това е голяма загуба. Как може тази група глупаци да не знае как да се стреми към истината? Те вярват в Бог от десет или двадесет години и са слушали толкова много проповеди, но не знаят какво може да се придобие чрез вярата в Бог, как трябва да се стремят към истината, как трябва да я практикуват или как трябва да изпълняват дълга си. Ако не са наясно дори с тези важни неща, не са ли малко глупави? Те са толкова тъпи и претръпнали. Изобщо не реагират на истината, а това е опасно. Кое е най-важното в това, че вярваш в Бог? Това е да получиш истината. Какви проблеми ще бъдат разрешени, когато човек получи истината? На първо място това ще е проблемът с неговите грехове, проблемът с неговия покварен нрав, с всички трудности, свързани с вярата му в Бог, както и с неговите погрешни възгледи. Всички тези проблеми могат да бъдат разрешени. Когато човек получи истината, къде трябва да я използва? Той трябва да я използва в изпълнението на дълга си и в свидетелстването за Бог — това са най-важните неща. Точно сега може би ви липсва истинско познание за тях, може би все още не сте осъзнали стойността или значението на истината, но един ден това ще се случи.

Чели ли сте книгата на Йов? Развълнувахте ли се, докато я четохте? Преживяхте ли някакъв копнеж, който да ви накара да искате да станете човек като Йов? (Да.) Колко дълго може да продължи едно такова състояние и настроение? Ден-два, месец-два, а може би година-две? (Два-три дни.) Значи това състояние и настроение ще изчезнат след два-три дни? Трябва да се молиш, когато си развълнуван, и да казваш на Бог, че искаш да бъдеш човек като Йов, че искаш да разбереш истината, да постигнеш познание за Бог и да станеш човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Трябва да умоляваш Бог да предизвика това у теб, да Го умоляваш да те води, да ти нагласи условия, да ти дава сила и да те закриля, за да можеш да останеш непоколебим във всяка ситуация, в която попадаш, и да не се противиш на Бог, а да извършваш действия, които показват, че се боиш от Бог и отбягваш злото, и да удовлетворяваш намеренията Му. Винаги трябва да се молиш на Бог с молитва и прошение в името на тази цел и в името на нещата, които искаш да постигнеш, а когато види искреното ти сърце, Бог ще действа. Не се страхувай, когато Бог действа. Бог не може да покрие тялото ти с циреи и да те лиши от всичко, което имаш, както постъпи, когато изпитваше Йов. Бог няма да направи това. Той постепенно ще ти възлага все повече в зависимост от духовния ти ръст. Трябва да призоваваш Бог искрено, а не да Го зовеш само два дни след като си прочел книгата на Йов и още си развълнуван от нея, а после на третия ден, когато вече не я четеш, да забравиш за нея и вече да не я пазиш в сърцето си. Ако правиш така, това ти вещае неприятности! Ако се възхищаваш на хора като Йов и искаш да си такъв човек, трябва да имаш път към това да станеш такъв човек, трябва да положиш сърцето си пред Бог и после често да се молиш за това, често да разсъждаваш за това, а после да ядеш и да пиеш от словата, които Бог е изрекъл за Йов, да разсъждаваш върху тях последователно и постоянно, а след това трябва да разговаряш с хора, които имат такова познание за преживяване. Трябва да работиш усилено за постигането на тази цел. Как трябва да работиш усилено? Ако само седиш и чакаш, това не е усилена работа. Трябва да практикуваш, трябва да полагаш усилия и същевременно трябва да храниш решимост да понасяш страдания и сърце, изпълнено с копнеж, а после да отправиш молитвите си за това, като поискаш от Бог да действа. Ако Бог не действа, тогава колкото и силен устрем да имат хората, той ще е безполезен. Как ще действа Бог? Бог ще започне да нагласява и подрежда ситуации според духовния ти ръст. Трябва да кажеш на Бог каква цел искаш да постигнеш във вярата си и каква решимост имаш. Обръщал ли си се към Бог за това с молитва и прошение? Колко време се моли на Бог с молитва и прошение? Ако просто казваш по някоя молитва от време на време и когато видиш, че Бог не действа, си мислиш: „Забрави, просто ще оставя нещата на собствен ход. Да става, каквото ще, просто ще се пусна по течението. Не ме интересува какво ще ме сполети“, това не е правилно, а ти не си искрен. Ако нямаш нищо повече от две минути въодушевление, може ли Бог да действа за теб и да ти помогне с уреждането на ситуации за теб? Бог не би направил това! Бог иска да види твоята искреност и да види колко дълго ще траят твоята искреност и твоето постоянство, както и дали сърцето ти е искрено, или лъжливо. Бог ще чака. Той чува молитвите и прошенията ти, чува решенията и желанията, които Му доверяваш, но няма да действа, докато не види решимостта ти да търпиш страдание. Ако след като си приключил с молитвите си към Бог, просто изчезнеш, без да си направил нищо, би ли действал Бог при това положение? Категорично не. Трябва да се молиш с молитва и прошение на Бог повече, като влагаш усилия в това и разсъждаваш по този въпрос, и след това да разглеждаш в подробности ситуациите, които Бог ти е нагласил. Те ще те сполетят малко по малко и Бог ще започне да действа. Ако сърцето ти не е искрено, това няма да се случи. Може да казваш: „Как се възхищавам на Йов, как се възхищавам на Петър!“, но каква е ползата от възхищението ти? Можеш да им се възхищаваш, колкото искаш, но ти не си никой от тях и цялото ти възхищение няма да накара Бог да извърши върху теб същото дело, което извърши върху тях, защото ти не си същият тип човек като тях. Ти не притежаваш тяхната решимост, нито тяхната човешка природа, нито сърцата, с които те копнееха за истината и се стремяха към нея. Едва когато се сдобиеш с тези неща, Бог ще те дари с повече.

Имате ли вече решимостта да се стремите към истината, да придобиете истината, да постигнете спасение и да бъдете усъвършенствани от Бог? (Да.) Колко голяма е вашата решимост? Колко дълго можете да я поддържате? (Когато съм в добро състояние, имам решимост, но когато се сблъскам с неща, които не съответстват на представите ми или на интересите на плътта ми, или когато преминавам през известно облагородяване, или имам трудности, изпадам в състояние на негативност и вярата и решимостта, които съм имал в началото, малко по малко изчезват.) Така няма да стане. Твърде слаби сте. Трябва да достигнеш дотам, че с каквито и обстоятелства да се сблъскаш, решимостта ти да се стремиш към истината и да я придобиеш не може да се промени. Едва тогава ще бъдеш човек, който истински обича истината и се стреми към нея. Ако се оттегляш, ставаш негативен, потиснат и се отказваш от решимостта си, когато нещо ти се случи и се сблъскаш с малка трудност, така няма да се получи. Трябва да имаш мотивацията да заложиш живота си на карта, и да кажеш: „Каквото и да става, дори и това да означава, че ще умра, няма да се откажа от истината или от целта си да се стремя към истината“. Тогава никаква трудност няма да може да те спре. Ако наистина се сблъскаш с трудности и си притиснат в ъгъла, Бог ще действа. Освен това трябва да имаш следното разбиране: „С каквито и ситуации да се сблъсквам, всички те са уредени от Бог и в тях има поуки, които трябва си взема. Може да съм слаб, но не съм негативен и съм благодарен на Бог за възможността да си взема поуки. Благодарен съм на Бог за това, че нагласи тази ситуация за мен. Не мога да се откажа от решимостта си да следвам Бог и да придобия истината. Ако се откажа от нея, то би било все едно да отстъпя пред Сатана, да погубя себе си и да предам Бог“. Ето такава решимост трябва да имаш. Каквито и неща да те сполетят, всички те са кратки епизоди в растежа на твоя живот. Не бива да им позволяваш да променят посоката, в която напредваш. Когато се натъкнеш на трудности, можеш да търсиш и да чакаш, но посоката, в която напредваш, не бива да се променя, нали? (Така е.) Каквото и да казват другите, както и да се отнасят с теб, а и както и да се отнася Бог с теб, твоята решимост не трябва да се променя. Ако Бог каже: „Ти изобщо не приемаш истината, ненавиждам те“, а ти кажеш: „Бог ме ненавижда, какъв е смисълът да живея тогава? Със същия успех мога да умра и да се приключи!“, то ти си разбрал Бог погрешно. Вярно е, че Бог те ненавижда, но ти трябва да продължиш да се бориш и да приемеш и да практикуваш истината. Така ще изпълниш дълга си добре; няма да си некадърник и Бог няма да те отритне. В момента духовният ви ръст още е твърде малък и вие още не сте постигнали нивото, което Бог изисква, за да ви подложи на изпитание. Кое е единственото нещо, което можете да направите? Трябва често да се молиш: „Боже, моля Те, напътствай ме и ме просветлявай, за да разбера Твоите намерения и да имам вярата и постоянството да вървя по пътя на стремежа към истината и да достигна до богобоязливост и отбягване на злото. Въпреки че съм слаб и моят ръст е незрял, аз Те умолявам да ми дадеш сила и Те умолявам да ме закриляш, за да мога да Те следвам докрай“. Трябва често да идваш пред Бог, за да се молиш. Другите хора може да копнеят за светски неща, да се отдават на плътта си и да следват светските тенденции, но ти не бива да вървиш с тях — просто се съсредоточи върху изпълнението на собствения си дълг. Когато другите се чувстват негативни и не изпълняват дълга си, ти не бива да се чувстваш възпиран; трябва да си способен да търсиш истината, за да им помогнеш. Ако развиеш известна негативност или слабост, трябва да си способен да се молиш на Бог и да продължиш да живееш пред Бог. Когато другите преследват слава, придобивки, и статус, ти трябва да си способен да успокоиш сърцето си пред Бог и да не се влияеш от това, и в същото време трябва да си способен да се молиш за тях и да им помагаш. Каквото и да се случва около теб, трябва да си способен да се молиш на Бог, да търсиш истината и да се въздържаш, като постоянно живееш в Божието присъствие и поддържаш нормална връзка с Бог. Бог проучва внимателно хората по всяко време; ако хората могат да се молят на Бог за всички неща и да живеят в Неговото присъствие, Светият Дух ще върши делото Си в тях. Как Бог проучва внимателно сърцето на човека? Той не просто го проучва внимателно и го оставя така — Той също така нагласява ситуации за теб и докосва сърцето ти. Защо казвам това? Защото когато Бог нагласява дадена ситуация за теб, Бог вижда дали ти я ненавиждаш и изпитваш неприязън към нея, или я харесваш и ѝ се покоряваш, и дали чакаш пасивно или активно търсиш истината. Бог наблюдава как се променят твоето сърце и твоите мисли и в каква посока се развиват. Състоянието в твоето сърце понякога е положително, а понякога негативно. Ако можеш да приемеш истината, ще можеш да приемеш от Бог хората, събитията, нещата и ситуациите, които Той нагласява за теб, и ще можеш да подходиш към тях правилно. С четене на Божиите слова и чрез обмисляне и съзерцание, всички твои мисли и идеи, всички твои мнения и твоето състояние ще се променят въз основа на Божиите слова. На теб това ще ти е ясно, а Бог също така ще проучи внимателно всичко това. Дори и да не си се молил за това, а само да си го мислиш в сърцето си, от Божия гледна точка това вече ще бъде много ясно — ще бъде очевидно за Него. Хората те гледат с очите си, но Бог докосва твоето сърце със Своето, толкова е близо Той до теб. Ако можеш да почувстваш Божията внимателна проверка, ти живееш в Божието присъствие. Ако изобщо не можеш да почувстваш Неговата внимателна проверка, а вместо това живееш в своя собствен свят и според собствените си чувства и покварен нрав, тогава имаш проблем: не живееш в Божието присъствие и има отдалеченост между теб и Бог — ти си далеч от Него. Не проявяваш абсолютно никакво внимание към Божиите намерения и не приемаш Божията внимателна проверка. Бог знае всичко това; за Него е твърде лесно да го усети. Така че, когато имаш решителност и цел — когато си готов да бъдеш усъвършенстван от Бог и да станеш човек, който следва Божията воля и се бои от Бог и отбягва злото — когато имаш тази решителност и когато можеш често да се молиш и да отправяш прошение за тези неща и да живееш в Божието присъствие, като никога не отдалечаваш сърцето си от Бог и не позволяваш на сърцето си да Го остави, на теб това ти е ясно, а Бог също го знае. Някои хора казват: „Самият аз съм наясно с това, но Бог знае ли?“. Този въпрос е невалиден. Ако казваш това, значи никога не си разговарял с Бог и между теб и Бог няма абсолютно никаква връзка. Защо казвам, че между теб и Бог няма връзка? Ти не си живял пред Бог и затова не можеш да усетиш дали Той е с теб или не, дали те води, дали те закриля и дали те е упрекнал, когато си направил нещо лошо. Ако нямаш усещане за тези неща, то ти не живееш пред Бог, а само си представяш и се отдаваш на това. Живееш в собствен свят, а не пред Бог, и между теб и Бог няма никаква връзка.

Как могат хората да поддържат нормална връзка с Бог? От какво зависи поддържането ѝ? Зависи от това дали се обръщат към Бог с молитва и прошение и дали общуват с Него в сърцата си. Такъв тип връзка позволява на хората винаги да живеят пред Бог. Следователно, за да установят нормална връзка с Бог, хората първо трябва да се успокоят. Някои хора винаги правят външни неща и се занимават само с външни дела. Ако нямат никакъв духовен живот един или два дни, няма да си дадат сметка за това. Няма да го осъзнаят и след три-четири дни и дори след един-два месеца. Това е така, защото не са се обръщали към Бог с молитва и прошение и не са общували с Него. Прошение е, когато нещо ти се случи и искаш Бог да ти помогне, да те води, да ти предостави ресурс, да те просветли, да ти помогне да разбереш намеренията Му, да разбереш каква е истината, да разбереш какви са истините принципи и как да практикуваш истината — това е прошение, което е в съгласие с Божиите намерения. Молитвата има относително голям обхват. Понякога може да говориш за неща, които са в сърцето ти. Когато срещнеш трудности или когато се чувстваш негативен и слаб, можеш да говориш с Бог от сърце за тези неща; можеш и да се молиш на Бог в моменти, в които проявяваш непокорство, а може и да говориш с Бог за нещата, които те сполитат всеки ден — както за тези, които можеш да прозреш, така и за тези, които не можеш. Това се нарича молитва. Молитвата е да говориш с Бог за това, което е в сърцето ти, или да търсиш истината от Него. Понякога това се извършва в определено време, а понякога няма определен час. Можеш да се молиш по всяко време и навсякъде. Общението в духа няма определена форма: може нещо да те тревожи, а може и да няма такова нещо; може да искаш да кажеш нещо конкретно, а може и да не искаш. Когато нещо те тревожи, трябва да говориш с Бог за него и да кажеш молитва. В общия случай трябва да се опитваш да разсъждаваш по въпроси като как Бог обича човека, как се тревожи за човека, защо кастри човека, какво всъщност означава да се покоряваш на Бог и така нататък, като общуваш с Бог във всеки момент и навсякъде, молиш се на Бог и искаш от Него. Това е общение в духа, или накратко „духовно общение“. Понякога може да мислиш за нещо, което много те разстройва, докато пътуваш. Тогава няма нужда да коленичиш или да затваряш очи. Можеш просто да говориш с Бог в сърцето си: „Боже, случи ми се еди-какво си и не знам как да се справя с него подобаващо, затова моля за Твоето напътствие по този въпрос“. Когато усетиш вълнение в сърцето си и кажеш няколко сърдечни думи на Бог за това, Той ще разбере. Понякога може да страдаш от носталгия и да кажеш: „Боже, толкова ми липсва домът“. Не казваш кой конкретно ти липсва, просто ти е тъжно и казваш това на Бог. Можеш да решиш проблемите си само ако се молиш на Бог и Му казваш какво се таи в сърцето ти. Можеш ли да решиш проблемите си, като говориш с друг човек? Ако срещнеш някого, който разбира истината, няма да е толкова лошо. Не само ще успееш да решиш проблемите си, но и ще имаш полза от това. Но ако срещнеш някого, който не разбира истината, няма да можеш да решиш проблемите си и това може да се отрази и на него. Ако говориш на Бог, Бог ще те утеши и развълнува. Ако можеш да се смълчиш пред Бог и да четеш словата Му, а след това да разсъждаваш и да се молиш, ще можеш да разбереш истината и да решиш проблемите си. Божиите слова могат да ти помогнат да намериш път към преодоляване на трудностите ти. Когато преминаваш през това малко препятствие, няма да се спънеш, то няма да те възпира и няма да влияе върху изпълнението на дълга ти. Ще има моменти, в които внезапно ще се чувстваш паднал духом и малко мрачен. Когато това се случи, трябва веднага да се помолиш на Бог и да се приближиш до Него, което означава да говориш с Него за това, което е в сърцето ти, и да Му споделиш тайните си във всеки момент и където и да си. Така състоянието ти може да бъде преобърнато. Трябва да имаш вяра: „Бог е до мен във всеки един момент, никога не ме е изоставял, усещам го. Където и да съм и каквото и да правя — дали съм на събрание, или изпълнявам дълга си, аз знам в сърцето си, че Бог ме води за ръката и че Той никога не ме е изоставял“. Понякога, когато си припомниш как през годините си прекарвал всеки ден така, ще усетиш, че духовният ти ръст се е увеличил, че Бог те е водил и че Божията любов винаги те е закриляла. Като си помислиш за тези неща, ще се помолиш в сърцето си, за да благодариш на Бог: „О, Боже, благодаря Ти! Аз съм твърде слаб, страхлив и толкова дълбоко покварен. Ако не беше Ти да ме водиш така, нямаше да се справя до днес сам“. Това не е ли духовно общение? Ако хората могат да разговарят с Бог често по този начин, няма ли да имат много неща да кажат на Бог? Нямаше да изкарат много дни, без да имат нито едно нещо, което да кажат на Бог. Когато нямаш какво да кажеш на Бог, Бог не присъства в сърцето ти. Ако Бог е в сърцето ти и ти имаш вяра в Него, ще можеш да изкажеш всички думи в сърцето ти пред Него, включително онези неща, които би споделил с доверениците си. Всъщност Бог е най-близкият ти довереник. Ако се отнасяш към Бог като към най-близкия си довереник, като към този член от семейството, на когото най-много разчиташ, когото смяташ за най-сериозен, най-надежден и с когото си най-близък, за теб ще е невъзможно да нямаш какво да кажеш на Бог. Ако винаги имаш какво да кажеш на Бог, няма ли винаги да живееш в присъствието Му? Ако винаги живееш в Божието присъствие, ще можеш да усещаш във всеки момент как Бог те просветлява и напътства, как се грижи за теб и те закриля, дава ти мир и радост, как те благославя и как те упреква, дисциплинира, укорява, съди и наказва. Всичко това ще е ясно и очевидно за теб. Ако всеки ден просто се луташ, като вярваш в Бог само на думи, без да Го носиш в сърцето си, и ако изпълняваш дълга си и посещаваш събирания само външно, четеш словата на Бог и се молиш всеки ден, колкото да отбиеш номера, това не е вяра в Бог. Никой от тези религиозни ритуали, които спазваш, няма връзка с истината. Тези, които вярват в Бог, трябва внимателно да четат по един откъс от Божиите слова всеки ден и да се молят и да разговарят в рамките на тези слова. Те трябва всеки ден да придобиват по малко озарение от Божиите слова и да разбират по малко от истината. По-конкретно, трябва да са способни да търсят истината и да подхождат към въпросите според принципите, докато изпълняват дълга си, и да са в състояние да придобиват житейско преживяване всеки ден и да преживяват Божието дело. Това е истински вярващ и човек, който следва Бог.

Кой проблем във вярата ти в Бог е най-важният и най-спешният за разрешаване? Това е проблемът с нормалната ти връзка с Бог. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти и си прекъснал връзката си с Него, и не се отнасяш към Бог като към най-близкия, доверен и интимен член от семейството си и довереник, то Бог не е твоят Бог. Практикувайте според словата Ми известно време и вижте дали вътрешното ви състояние се е променило. Като практикуваш според словата Ми, можеш да си сигурен, че живееш в Божието присъствие, че си на място и състоянието ти е нормално. Когато състоянието на човека е нормално и той не се влияе от никакви хора, събития и неща, или от различните ситуации, които го сполитат на всички етапи от житейския му опит, и е способен упорито да изпълнява дълга си нормално, то той има истински духовен ръст и е човек, който е навлязъл в истината реалност.

13 юли 2017 г.