Много хора слушат проповеди много години, но не разбират какво е истината, нито върху кой аспект от истината трябва да съсредоточат усилията си. Те просто слушат и това е, вечно невнимателни като безразсъдни хора без сърца. Нищо чудно, че вярват в Бог от няколко години, а продължават да са лишени от свидетелство за преживяване. Някой, който истински се стреми към истината, трябва да се самоанализира: Това, което казвам и правя, съгласно истината ли е? Какво ми липсва? Какви недостатъци трябва да компенсирам? Колко добре изпълнявам дълга си? Способен ли съм да действам в съответствие с принципите? Ако не си наясно с тези неща, значи не си човек, който се стреми към истината. Ако искаш да се стремиш към истината и да я придобиеш, трябва често да четеш Божиите слова и да размишляваш върху тях. Какъвто и дълг да изпълняваш, трябва да размишляваш и да проумяваш истините, които трябва да разбереш, и трябва да можеш да практикуваш и преживяваш, колкото и истини да разбираш. Винаги трябва даобмисляш: „Практикувал ли съм истината и навлязъл ли съм в нея? Към кои аспекти на живота се отнася тази истина? Към какви ситуации? Към какви обстоятелства?“. Тези въпроси трябва да са установени в сърцето ти и трябва да се опитваш да им намериш отговори в свободното си време. Ако мислиш за това, но не разбираш, тогава трябва да четеш с молитва, да заставаш пред Бог и да отваряш сърцето си пред Него. Повечето хора не са насочили сърцата си към истината във вярата си в Бог. Къде са сърцата им? Сърцата им са винаги посветени на външни въпроси, все са вторачени във въпросите на суетата и гордостта и в преценката кое е правилно и кое е грешно. Те не знаят кои неща се отнасят до истината и кои — не, и мислят: „Докато върша разни неща в Божия дом, тичам насам-натам и търпя трудности, за да изпълнявам дълга си, значи практикувам истината“. Това не е правилно. Като върши разни неща за Божия дом, тича насам-натам и търпи трудности, човек практикува ли истината? Има ли основание да се твърди това? Да търпиш трудности, докато вършиш разни неща, и да практикуваш истината, са две различни неща. Ако не знаеш какво е истината, как можеш да я практикуваш? Това не е ли абсурдно? Действаш според човешки представи и фантазии, в объркано състояние си, правиш нещата според собствените си идеи. Сърцето ти е объркано, без цел, посока и принципи. Просто вършиш разни неща и търпиш трудности, докато ги вършиш — това по какъв начин е свързано с практикуването на истината? Ако хората не разбират истината, каквото и да правят и каквито и трудности да търпят, те са далеч от практикуването ѝ. Хората все вършат нещата според собствената си воля и само за да ги свършат. Те не мислят изобщо дали действията им са в съответствие с истините принципи или не. Ако не знаеш дали това, което правиш, е в съответствие с истината, значи със сигурност не практикуваш истината. Някои може да кажат: „Аз правя неща за църквата. Това не е ли практикуване на истината?“. Това просто е грешно. Това, че някой върши неща за църквата, означава ли, че практикува истината? Не непременно. Това може да се определи само като се види дали в действията на този човек има принципи или не. Ако в нещата, които някой върши, няма принципи, значи за когото и да ги върши, той не практикува истината. Дори и да прави нещо добро, то трябва да бъде в съответствие с истините принципи, за да се брои за практикуване на истината. Ако нарушава принципите, каквото и добро да прави, то е просто добро поведение и не е достатъчно, за да се нарече практикуване на истината. Сега има много хора, които никога не се стремят към истините принципи в изпълнението на дълга си, което означава, че просто полагат труд. Ако човек никога не се стреми към истината, той не може да изпълнява дълга си адекватно. Такъв човек със сигурност не е от Божиянарод и може само да се нарече полагащ труд. Ако упорства в полагането на труд, може да бъде сметнат за предан полагащ труд и да му бъде позволено да остане. Но ако е направил някои лоши неща в процеса на полагане на труд, ще бъде отстранен по пътя като сезонен работник, който вече не е необходим. Повечето полагащи труд биват отстранени по този начин. Положеният от тях труд не отговаря на критериите, така че те със сигурност не могат да останат непоколебими.

Какво е да практикуваш истината? Как човек практикува истината, когато изпълнява задача или изпълнява дълг, и как не я практикува? Човек да не практикува истината означава, че това, което прави, не е свързано с истината. Този човек може да изпълнява дълг, но този процес почти не е свързан с истината. Той е просто вид добро поведение и може да се смята за добро дело, но пак е далеч от практикуването на истината — между тези неща има разлика. Каква е разликата? Ти просто се придържаш към даден обхват или дадени правила, когато правиш нещо. Не позволяваш на интересите на Божия дом да претърпят загуби, тичаш насам-натам малко повече и търпиш малко повече трудности, постигнал си тези неща, и ако изискванията към теб не са особено високи, може да изпълняваш дълга си адекватно. Но има и друго, което трябва да вземеш предвид. Изровил и открил ли си какви покварени нрави, мисли и неща, които не са угодни на Бог, има у теб, когато вършиш това? Постигнал ли си истинско себепознание, докато го вършиш и докато изпълняваш дълга си? Открил ли си истината, която трябва да практикуваш и в която трябва да навлезеш? (Рядко — понякога просто се съпоставям с Божиите слова по прост начин, опознавам се донякъде и това е.) Значи през повечето време имаш само теоретично и схематично, но не и практическо познание за себе си. Ако не се стремиш към истината, тогава дори и да не си допуснал големи грешки и да не си нарушил основни принципи, и да не си вършил зло активно, и да изглеждаш като добър човек с известна човешка природа, пак не си практикувал или придобил истината, а липсата ти на грешки и привидната ти човешка природа пак не са същото като това да си в съответствие с истината или да я практикуваш. Тези неща са далечни и различни от практикуването на истината. След като вярват в Бог няколко години, много хора установяват, че са типични полагащи труд. Чудят се как са станали полагащи труд, но не им хрумва отговор, колкото и да умуват. Когато хората току-що са повярвали в Бог, те нямат намерение да са полагащи труд. Планират да са добри вярващи, да постигнат разбиране за истината и в крайна сметка да бъдат спасени и да влязат в небесното царство, или поне да могат да оцелеят. Те също така мислят, че като вярващи трябва да се боят от Бог и да отбягват злото, и да Му се покоряват. Как така стават полагащи труд, без да си дават сметка за това? Става така, защото никога не можеш да практикуваш истината или да навлезеш в истината реалност в дълга си и в ситуациите, които Бог е уредил за теб. Все полагаш усилия, вместо да изпълняваш дълга си. Това е причината. И така, след като си изпълнявал дълга си известно време, когато се успокоиш и помислиш: „Какво придобих през това време? Веднъж, когато излязох, за малко да ме сполети опасност, но Бог ме защити“, това, че виждаш, че Бог те е защитил, може ли да се равнява на това да Го познаваш? Тези неща не могат да те вдъхновят да увеличиш вярата си в Бог, нито да ти дадат възможност да имаш истинско разбиране за собствения си покварен нрав и покварена природа същност. Като се замислиш как си изпълнявал дълга си през това време, постигнал ли си някакъв напредък в навлизането си в живота? Ако прилагаш истината на практика, когато изпълняваш дълга си, и действаш според принципите, тогава със сигурност ще постигнеш напредък. Ако казваш: „Що се отнася до положителната страна на нещата, истината за познаването на Бог е дълбока; аз още не съм я разбрал истински и не съм научил много от нея. Що се отнася до отрицателната страна обаче, знам, че покварените нрави, които са най-трудни за разпознаване, са човешките покварени нрави, разобличени от Бог — тяхната същност, която е враждебна към Бог и Му се противопоставя, тяхната нечестива природа и измамност, както и поквареният нрав, скрит най-дълбоко в сърцата на хората, които Бог е разобличил. Преди не можех да свържа това със себе си, но сега го осъзнах и направих тази връзка, и в сърцето ми има известно разбиране за него“. Това е напредък. Ако имаш такива чувства и се опитваш да обмисляш това внимателно в моментите на успокоение, ще откриеш, че преживяването ти от вярата ти в Бог от няколко години е твърде плитко, и ще разбереш, че ти липсват твърде много неща. Имаш известно разбиране за истината за собствената ти поквара, но едва сега си започнал да се покайваш. Съгрешаваш по-малко и показваш дребни промени в поведението си, но това още е твърде далеч от промяна в живота нрав. Когато имаш още няколко години опит и имаш по-дълбоко разбиране за покварения си нрав, и си постигнал някои промени в своя живот нрав, тогава най-сетне ще усетиш, че си получил велико спасение от Бог, и ще кажеш: „Божиите слова, които разобличават човека, са верни, и казвам амин за Божиите слова. Словата Му са истината, и колко са верни!“. Когато хората не познават себе си, всички те казват: „Другите може да предадат Бог, но аз никога няма да го направя. Другите може да се отрекат от Бог, но аз никога няма да го направя“. Това не са ли празни думи? Разкрити от фактите, хората усещат, че самите те са твърде неблагонадеждни, че имат нужда от Бог да се грижи за тях и да ги защитава, че наистина не могат да се откажат от Божията грижа, че са оцелели до този ден единствено благодарение на Божията благодат и милост и че няма с какво да се хвалят. Ако имаш това чувство, то идва от опита ти, а не защото другите са ти го втълпили. То идва от това, през което лично си преминал и което лично си преживял. Тези неща са толкова практични и дълбоки, много по-практични от големите празни приказки, които хората често говорят. Когато имаш такова преживяване и сърцето ти има това чувство, тогава то ще жадува за Бог, за словата Му и за истината. Ще бъдеш вдъхновен да цениш Божиите слова, вдъхновен да практикуваш и преживяваш словата Му и ще бъдеш доведен една стъпка по-близо до Бог във връзката си с Него. Това доказва, че вече си на правилния път на вярата в Бог и си започнал да навлизаш в истината реалност. Тези хора, които проповядват само думи и доктрини, и празни теории, са отхвърляни все повече и стават все по-изолирани и посрамени в Божия дом. Те трябва да се самоанализират и е време да се събудят.

Какви са критериите за преценка на това дали някой притежава истината реалност? Или за това дали някой практикува истината? Когато нещо му се случи, трябва да гледаш какво е отношението му към Бог, дали може да търси истината, дали има истинско познание за себе си и дали може да се бои от Бог и да отбягва злото. Като видиш ясно тези неща, можеш да определиш дали този човек практикува истината и дали притежава истината реалност. Ако някой все проповядва думи и доктрини и бълва високопарни слова, когато нещо му се случи, е ясно, че той не притежава истината реалност. Когато някой, който не притежава истината реалност, е сполетян от нещо, може ли той да приложи истината на практика? Това е невъзможно. Той може да каже: „Случи се еди-какво си, покорявам се на Бог!“. Защо искаш да се покориш на Бог? Принципът е правилен, но може да действаш въз основа на чувствата си по начин, който сам си преценил и решил да избереш. Говориш за покорство пред Бог, но в сърцето си все се съмняваш във всичко, което Бог прави. Не разбираш защо Бог постъпва така, както постъпва, но продължаваш да си повтаряш, че трябва да Му се покоряваш, докато всъщност изобщо нямаш такова намерение. Само външно изглежда, че не се противопоставяш, не се оплакваш и правиш, каквото ти се казва. Изглежда, че си се покорил, но този вид покорство е само на думи, просто придържане към правилата. Ти не практикуваш покорство. Трябва да извадиш наяве и анализираш покварения нрав, който ти пречи да се покориш, и да го съпоставиш с Божиите слова. Ако придобиеш истинско познание за покварения си нрав, ако можеш истински да разбереш Бог и ако узнаеш защо Той постъпва по начина, по който постъпва, ако можеш изцяло да разбереш това, тогава можеш да се покориш на Бог. Ще кажеш: „Колкото и големи да са трудностите, колкото и слаб и тъжен да се чувствам, няма да бъда негативен и ще се покоря на Бог, защото знам, че това, което Бог прави, е добро, и че всичко, което Той прави, е правилно. Той не би направил нищо грешно“. Когато постигнеш това, проблемът ти ще бъде изцяло разрешен. Някои хора не търсят истината и не решават проблемите по този начин. Те само проповядват думи и доктрини и наглед уж разбират всичко, но когато ги сполети истинска трудност, не могат да приложат истината на практика, макар че биха искали. В сърцата им постоянно има оплаквания и погрешни разбирания, но те пак не търсят истината, за да решат проблема. Тези оплаквания и погрешни разбирания са скрити вътре в хората. Те са всъщност рак и ще избият при подходящи условия. Преди това да се случи, хората не ги усещат и си мислят, че разбират цялата истина и нямат никакви трудности. Но по-късно, когато нещо им се случи, не са способни да приложат истината на практика. Това доказва, че нямаш истинска вяра в Бог и че всъщност не разбираш истината. Какво означава това? Означава, че можеш да проповядваш някои думи и доктрини и просто се придържаш към определени правила. Макар и понякога да си способен да се покориш, покорството ти е придържане към правилата и е много ограничено покорство. Ако ти се случи нещо, което не отговаря на представите ти, няма да си способен да се покориш. Това показва, че не си човек, който може истински да се покори на Бог, и че не си се справил с покварения си нрав и не си го променил. Трябва да опознаеш покварения си нрав в контекста на нещата, които те сполитат, и трябва да знаеш, разбираш и да проявяваш внимание към всичко, което Бог прави. След това трябва да постигнеш истинско и доброволно покорство и каквото и да ти се случи и колкото и то да не отговаря на представите ти, трябва да можеш да се покориш. Това е нивото, което трябва да достигнеш, за да бъдеш човек, който истински се покорява на Бог, и човек, който истински се е променил.

Повечето хора, които вярват в Бог от години, не знаят какво означава да Му се покорят. Знаят само как да говорят думи и доктрини, но не и какво означава да практикуваш истината или как да я практикуваш, за да се покориш на Бог. Защо е така? Някои хора винаги се покоряват на Бог според собствените си представи и фантазии, а когато това, което Бог казва, не е в съгласие с представите им, не могат да се накарат да се покорят. После у тях възникват представи и погрешни разбирания за Бог и те не желаят да търсят истината. Ако наистина бяха хора, които се покоряват на Бог, щяха да могат да го правят независимо от това дали Божиите слова са в съгласие с човешките представи или не, защото покорството на човека пред Бог е съвсем естествено и оправдано. Ако човек практикува по този начин, се покорява на Бог, а ако успее да разбере истината чрез тази практика, тогава той притежава реалността на покорството пред Бог. Повечето хора, когато се опитат да практикуват истината, практикуват само буквално доктрината на Божиите слова и мислят, че практикуват истината. Всъщност това не е достатъчно, за да се нарече практикуване на истината. В практикуването на истината трябва да има принципи. Ако човек не може да намери принципите на практикуването, то той само следва правила, а практиката му е лишена от необходимите подробности на постъпването според принципите. Много хора само поддържат правилата на думите и доктрините, но в практиката им няма принципи. Това не отговаря на стандартите за практикуване на истината. Всеки религиозен човек действа според собствените си представи и фантазии и мисли, че това е да практикуваш истината. Той може да проповядва за любов например или за смирение, но всичко, което прави, е да повтаря красиви думи като папагал. В практиката му няма принципи и той не може да разбере най-основните неща. Как може човек да навлезе в истината реалност, ако практикува по този начин? Истината е Божието слово. Реалността се изживява от човека. Едва след като човек стане способен да практикува истината и да изживява Божиите слова, той притежава истината реалност. Чрез практикуването и преживяването на Божиите слова хората придобиват просветлението на Светия Дух и истинско познание за Божиите слова. Едва тогава разбират истината. Хората, които действително разбират истината, са способни да определят принципите на практикуването. Когато си разбрал принципите на практикуването, речта и действията ти ще имат принципи, а изпълнението на дълга ти ще бъде съгласно истините принципи. Това означава да практикуваш истината. Това означава да притежаваш истината реалност. Едва когато изживееш истината реалност, практикуваш истината, а ако не изживееш истината реалност, то ти не практикуваш истината. Практикуването на истината не е въпрос само на придържане към правила, както си мислят хората, и човек не бива да практикува, както на него му харесва. Бог гледа дали действително разбираш истината, докато практикуваш и преживяваш словата Му, както и дали речта и действията ти съдържат истините принципи. Ако разбираш истината и можеш да я приложиш на практика, ще имаш навлизане в живота. Всички преживявания и познания, които имаш за Божиите слова, и степента, в която ги цениш, са директно свързани с навлизането ти в живота. Ако си преживял много неща, ако си се провалял многократно, научил си истински уроци и си имал практически преживявания, то може да усещаш, че притежаваш истината реалност. Точно ли е това? Не е. Надеждно ли е едно такова чувство? Не е надеждно. Хората, които притежават истината реалност, могат да се покорят на Бог и да свидетелстват за Него, а за останалите е много поучително да чуят свидетелството им. Само за тези хора може да се каже, че притежават истината реалност. Само човек, който може да спечели признанието и одобрението на онези, които разбират истината, притежава истината реалност. Това дали притежаваш истината реалност, зависи основно от това дали можеш да разбереш истината и да опознаеш Бог в практиката и преживяването на словата Му. Ако практиката и преживяването ти не са свързани с Божиите слова и истината, тогава ти нямаш истински житейски опит. Това също така доказва, че връзката ти с Бог не е нормална. Защо казвам, че връзката ти с Бог не е нормална? Защото нямаш практика или преживяване на словата Му и не си постигнал разбиране на истината. Това показва, че не си човек, който преживява Божието дело, а още по-малко си човек, който се покорява на Бог. Само ако вярваш в Бог от много години, ако си преминал през множество изпитания и мъки и вярата ти в Бог и любовта ти към Него са станали по-силни, а ти си останал непоколебим в свидетелството си, ще се покаже, че имаш истинска вяра в Бог. Трябва да докажеш тази истинска вяра, като останеш непоколебим в свидетелството си. От съществено значение е дали си способен на това или не. Това изпитание определя дали практикуваш истината или не и разкрива дали имаш истинска вяра или не. Например, какво би било отношението ти, ако Бог уреди за теб някаква ситуация и ти виждаш, че Той възнамерява да отнеме човека, когото най-много обичаш и за когото най-много те е грижа, или нещата, които са ти най-скъпи? То не е просто да кажеш: „О, Боже, всичко, което правиш, е добро. Благодаря Ти и Те възхвалявам“ и да преминеш изпитанието. Когато видиш как човекът, когото най-много обичаш, поема последния си дъх, сърцето ти ще бъде в агония и смут, а ти ще кажеш: „Не мога да живея, ако той умре. И аз ще умра с него, понеже не мога без него! Ако той умре, няма повече да вярвам в Бог“. В такъв случай ти не притежаваш истината реалност и си напълно разкрит. Имаш ли истинска вяра? Любимият ти човек е починал и ти не можеш да продължиш да живееш, ти дори не искаш Бог. Любимият ти човек е починал и ти дори не се покоряваш на Бог. Това доказва, че това, което обичаш и на което се покоряваш, е човек. Нима това не те разкрива? Ти принципно не си човек, който се покорява на Бог, камо ли човек, който Го обича. Нормалното ти общение с другите сигурно е пълно с празни приказки и доктрини, а не с практични, сърдечни думи. При изпитание ще се разкрие дали доктрините, които говориш, и лозунгите, които крещиш, произтичат от вярата ти и са твоето истинско разбиране. Оказва се, че си фалшив вярващ, самозванец и неверник. Вярваш в Бог само на думи, но словата Му не са пуснали корени в сърцето ти. Най-страшната форма на вяра в Бог е, когато човек разбира всички доктрини, но няма и капка истинска вяра в Бог. Как може да се провери истинската вяра? По принцип, като се види дали човек може да приеме истината и да я приложи на практика, когато нещо го сполети. Ако този човек никога не е приемал истината и не я е прилагал на практика, то той всъщност вече е разкрит и няма нужда да се чака изпитание, което да го разкрие. Когато нещо се случи на някого в ежедневието, можеш ясно да видиш дали той притежава истината реалност. Има много хора, които обикновено не се стремят към истината и не прилагат истината на практика, когато нещо ги сполети. Трябва ли такива хора да чакат изпитание, за да бъдат разкрити? Ни най-малко. Ако до известно време не се променят, това значи, че те вече са разкрити. Ако бъдат скастрени, но продължават да не приемат истината и упорито да не се покайват, то те са разкрити още повече и трябва да бъдат премахнати и отстранени. Всички онези, които обикновено не се съсредоточават върху приемането на истината и прилагането ѝ на практика, са неверници и не трябва да им се поверява никаква работа и да им се възлага каквато и да е отговорност. Може ли някой, който не притежава истината, да остане непоколебим? Важно ли е да се прилага истината на практика? Само погледнете тези хора, които никога не са практикували истината — няма да минат много години, докато всички те бъдат разкрити. Те изобщо нямат свидетелство за преживяване. Колко окаяни и жалки са те и колко ли ги е срам!

Как възниква истинската вяра у човека? Тя идва от опита. Как идва от опита? Ако си в състояние да търсиш Божиите намерения и да размишляваш върху тях по отношение на всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, и чрез тях да Го разбираш, то след като придобиеш много опит, постепенно ще достигнеш до истинско разбиране за Бог – не разбиране на думи, а дълбоко вътрешно проникновение. Богът, в Когото вярва сърцето ти и Когото устата ти признава, живее в сърцето ти и никой не може да ти Го отнеме. Също както Йов, когато преминаваше през изпитания, приятелите му казаха: „Съгрешил си и си оскърбил Бог. Бързо, помоли се на Йехова да ти прости!“. Йов не мислеше така, но защо? Защото след десетилетия живот разбирането му за Бог не се основаваше на опит. Той не каза: „Бог благославя човека и е милосърден към него, и никога не го лишава“. Това, което той преживя, беше, че Бог дава на човека, но и му отнема. Когато дава разни неща на човека, Той понякога укорява, дисциплинира и наказва. Това, което Бог прави на хората, не се диктува от човешкия ум, мислене или въображение. И така, десетилетията житейски опит на Йов го доведоха до заключението, че: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Това означава, че всичко, което Бог прави, независимо дали в очите на човека то е добро, или лошо, е част от Неговите устройвания. Дори и ако се случат лоши неща, Сатана не смее да действа срещу човека без Божието позволение. Човечеството е в Божиите ръце и хората няма от какво да се страхуват под Неговото върховенство. Дори и да попаднеш в ръцете на Сатана, това пак ще е под Божието върховенство и Сатана няма да посмее да те докосне без Божието позволение. Йов имаше това ниво на разбиране и затова каквото и да правеше Бог, той не се оплакваше. Той виждаше ясно, че само Бог Йехова е истинският Бог, Който има върховенство над всичко, и че всички тези ангели, зли духове и демони не са Бог. Кой има върховенство над всичко? Кой има върховенство над човечеството и над всичко съществуващо? Бог. Ако трябва да го кажем на прост език, Бог е най-великият. Семейството на човека, размерът на богатството му, това дали дните му минават в удобство, или в мъка, както и продължителността на живота му – всичко това е в Божиите ръце. Йов имаше дълбоко преживяване в това отношение, и то не само веднъж или два пъти в живота си. Когато нещо му се случеше, ако той можеше да разбере, че се е случило в рамките на Божието върховенство, то се запечатваше дълбоко в паметта му. Даваше му дълбоко чувство и разбиране, че тези неща не са станали случайно, нито по волята на човека или на Сатана, а че са Божие дело и той не бива да се оплаква. Какво осъзна Йов, когато премина през толкова големи изпитания? Че Бог е над всичко, че Бог е мъдър. Той можеше винаги да възхвалява Бог, каквото и да правеше Той. Ако на теб ти се случат такива неща, но ти не можеш да го разбереш, не съди и не налагай собствените си заключения. Ако не знаеш каква е Божията добра воля, потърси я, почакай и после се покори. Това е най-добрият начин да практикуваш, това е най-добрият път за практикуване. В противен случай ще бъдеш унижен и посрамен. Йов имаше много дълбоко познание от преживяване за тези неща. Ако все разбираш Бог погрешно, няма да можеш да придобиеш истината и ще се лишиш от Божиите благословии. Дори и да преминеш през много трудности, няма да придобиеш нищо, защото връзката ти с Бог не е нормална и ти не се отнасяш към Бог като към Бог, не разбираш делото Му и не Му се покоряваш истински. Поради това няма да можеш да придобиеш истинско знание за Бог. Бог говори и работи и с каквито и огромни усилия да плаща за теб, каквато и среда да създава за теб, всичко в крайна сметка е с цел да Го познаеш. Щом познаеш Бог, връзката ти с Него ще стане по-близка и по-нормална. Бог не действа без причина, а още по-малко си играе с хората от скука, и е нормално хората да не разбират как работи Той. Но те трябва да търсят истината и най-малкото да не поставят Бог в рамка – това означава да си разумен човек. Както е казал Петър, независимо дали Бог се отнася с хората като с играчки и както и да се отнася Бог с тях, Той е винаги прав. „Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Какво накара Петър да изрече тези думи? (Тези думи на Петър идват от опита му. Той е осъзнал, че каквото и да прави Бог, намеренията Му винаги са добри.) Понякога няма да възприемете Божиите намерения, така че какво трябва да правите? Трябва да чакате, да ги търсите и да се опитвате да ги разпознаете. Макар че Йов и Петър са живели в различни времена, имали са различно потекло, преживели са различни неща и са изричали различни думи, пътищата и начините им на практикуване са били еднакви и отношението им към Бог, когато са им се случвали различни неща, е било едно и също. Просто са използвали различен език, за да изразят тази идея. Но какво разбират хората от това? Че трябва да практикуваш покорство, докато търсиш и чакаш да видиш какво желае Бог. Не бъди нетърпелив. Правилно е преди всичко просто да имаш тази нагласа. Ако станеш прекомерно нетърпелив, когато нещо се случи, и не знаеш да търсиш истината, а само се оплакваш от Бог, тогава ще изпаднеш в беда. Някои хора казват: „Аз просто не разбирам! Защо Бог се отнася с нас така? Не мога да се покоря, ако Той се отнася с нас като с дяволи и сатани. Това е неразумно и неоправдано!“. Още ли заслужаваш Божието напътствие, когато човешкият ти ум, представи, фантазии, непокорство и неподчинение са се отприщили? Покорството не е просто да кажеш, че се покоряваш, или да проповядваш доктрина, или да изразиш известна решителност и да имаш малко самовъздържание. Не е толкова просто. Ако се покоряваш на Бог, в крайна сметка наградата ти ще бъде да имаш познание за Него, да разбираш ситуациите, които Той създава за теб, и да притежаваш истинско познание от преживяване. Това означава, че ще разбираш Божието сърце и сериозното Му намерение, и че Той се разочарова от некачествено желязо, което не става на стомана. Бог не иска да вижда как живееш в покварения си нрав – Той иска да избягаш от него. Затова е принуден да използва методи като съд и наказание, кастрене, упрекване и дисциплиниране, и то дотолкова, че изглежда сякаш Бог не проявява загриженост към твоите чувства, сякаш те заклеймява и наказва, или си играе с теб. Какво ще направиш тогава? Ако можеш да проумееш сериозното Божие намерение, дори когато Той постъпва по този начин, това е достатъчно – ти ще се покориш истински. Докато преминаваше през изпитания, Йов каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Какво беше неговото разбиране по въпроса? „Всичко, което имам, ми е дадено от Бог Йехова и Той може да ми го отнеме, ако пожелае, защото Той е Бог и има тази власт. Аз нямам право да откажа, защото всичко, което имам, е от Него“. Това разбра и преживя Йов. Какво беше неговото решение тогава? „Аз трябва да разбирам Бог, да върша разумни неща и да бъда разумен човек. Всичко това ми е дадено от Бог и Той може да ми го отнеме по всяко време. Не мога да се опитвам да споря с Бог за това – това би било да Му се опълчвам. Ако отхвърля Божиите постъпки, това ще нарани сърцето Му и аз няма да бъда истински добър човек, нито истинско сътворено същество, ако го направя“. Така практикуваше той тогава. Е, до какви резултати доведе тази практика? Всъщност истинският резултат не беше, че той стана по-богат или имаше повече добитък и овце от преди, нито че имаше по-красиви деца от преди. Това са просто неща, дадени по Божията благодат. Това, което Бог всъщност му даде чрез това преживяване, беше едно по-добро разбиране за Него, покорство, по-близка връзка с Него и по-голяма близост до сърцето Му. Йов беше способен да разбере всичко, което Бог правеше, и вече не говореше нелепи или самонадеяни думи, или думи, които нараняват Божието сърце. Не е ли това смисълът да се освободиш от покварения си нрав? Сатана вече не може да те контролира. Ти вече не си под неговия контрол, а под контрола на Бог. Можеш да се покориш, каквото и да направи Бог, и принадлежиш на Него. Това е състоянието, в което беше Йов тогава, и отношението, което имаше. Освен това Бог в крайна сметка му се яви, защото Йов постъпи така и навлезе в тази реалност. Божието явяване, независимо от формата му, задълбочи ли разбирането му за Бог? (Да.) Да, определено задълбочи разбирането му. Кое бихте казали, че е по-голямата благословия за човечеството в сравнение с благодатта, която Бог дарява – да чуеш за първи път за Бог в легендите, да се увериш, че Той съществува, или да Го видиш? (Да видиш Бог е по-голямата благословия.) Определено. Когато хората вярват в Бог, но не разбират истината, те все искат от Бог да ги закриля, да им дарява благодат, да ги издига над другите и да благославя цялото им семейство със сигурност и щастие. Те искат да могат да проповядват навсякъде, където отидат, и другите да им завиждат и да им се възхищават. Това искат хората, но те не осъзнават най-голямата благословия, която Бог иска да даде. Молят само за външна, материална благодат, но всичките им молби само ги отдалечават от Божието сърце. Те губят най-големия късмет и губят Божията благословия. Ако не можеш да придобиеш познание за Бог и не можеш да придобиеш истината, можеш ли да живееш в присъствието Му? Можеш ли наистина да се покориш на всички Божии подредби? Това е абсолютно невъзможно.

Процесът на прилагане на истината на практика и навлизането в истината реалност всъщност е процес на разбиране на самия себе си и на отърваване от покварения ти нрав. Той също така е процес на общуване с Бог лице в лице и опознаване на Бог. Казваш, че прилагаш истината на практика, но как така не познаваш Бог? Как така връзката ти с Бог не е станала по-близка? Казваш, че Му се молиш и откриваш сърцето си пред Него всеки ден. Тогава чувстваш ли се по-близо до Него в този момент? Чувстваш ли, че вярата ти в Бог е станала по-голяма? Чувстваш ли, че в този период си придобил по-голямо разбиране за Бог, че се оплакваш от Него по-малко, че не Го разбираш толкова погрешно и по-малко Му се опълчваш? Ако не наблюдаваш нито едно от тези неща у себе си и си същият като преди, то ти не си приложил истината на практика и си изгубил времето си, като само си напрягал сили. Никой не те кара да полагаш труд или да напрягаш сили, както и никой не ти пречи да прилагаш истината на практика. Това е твой личен избор и ти поемаш по пътя на полагането на труд. Ако хората не прилагат истината на практика и не се стремят към нея, няма какво друго да им се случи, освен да станат полагащи труд. За хората е особено трудно да прилагат истината на практика. Те не знаят как да се покоряват на Бог и винаги са доволни само да се трудят и да полагат труд. Когато най-сетне успеят да разберат няколко доктрини, не знаят как да приложат истината на практика. Вместо да направят това, те просто отново полагат труд и дори не го осъзнават. Поради това трябва от време на време да отделяш малко време, за да размишляваш, да се изследваш и да разговаряш с братята и сестрите си относно това, което си придобил в този период. Казваш: „У мен все още има много погрешни разбирания за Бог и не съм се справил с много от тях“. Някой друг казва: „Чувствам, че напоследък придобивам известно разбиране за Божието сърце. Добре е Бог да остави човечеството да страда. Преди се страхувах от страданието и исках да се скрия или да избягам, когато ме сполетеше страдание. Сега чувствам, че хората могат да се успокоят пред Бог и да не позволяват концентрацията им да се измества към външни въпроси едва след като са страдали малко. Страданието е добро, затова Бог винаги създава трудни ситуации, за да опита да облагороди хората. Усещам, че разбирам и чувствам донякъде Божията цел и сериозно намерение. Всичко, което Бог прави, е добро!“. Така трябва да разговаряш. Ще пожънеш ползи от общението. Ако няколко души се съберат в свободното си време, за да клюкарстват, съдят или да говорят други неща, които предразполагат към спорове, те може да изглеждат така, сякаш говорят за вярата си в Бог или за житейските си преживявания, но ако сърцата им не са в мир, то те трябва да практикуват как да търсят истината и да се стремят към нея, и да се стремят да спазват Божиите изисквания. Ако винаги се стремиш към истината по този начин, Светият Дух ще работи в теб и ще те просветлява. Приеми истините, които нямаш, като бреме, към което да се стремиш, практикувай и преживявай, и се стреми към истината. Как трябва да прилагаш това на практика? Когато има неща, които не разбираш или не можеш да схванеш, трябва да търсиш и молиш за напътствие някого, който разбира истината. Ако винаги практикуваш така, ще можеш да разбереш повече от истината и ще придобиеш много. През повечето време вие не знаете как да разговаряте за истината, а се занимавате само с обсъждането на работата или все говорите за методи, а не за принципи. Това е отклонение, защото всъщност трябва да разговаряте по въпроси, свързани с истините принципи, когато говорите за работа. Това ще е от полза за навлизането ви в живота. След като сте разговаряли ясно по въпросите, свързани с истините принципи, ще имате път към навлизането в живота. Това е полезно за работата и изпълнението на дълга ви, както и за собственото ви навлизане в живота. Това не е ли най-доброто от двата свята? Трябва да разговаряте по чист и открит начин за преживяванията си във вярата в Бог, за да имате резултати и да постигнете навлизане в живота. Ако все клюкарствате или съдите, от това няма да има никаква полза за навлизането в живота и води дотам човек да пропилее шанса си за спасение чрез вяра в Бог. Да вярваш в Бог означава винаги да си съсредоточен върху прилагането на истината на практика. Колкото повече я прилагаш на практика, толкова по-големи са шансовете ти за спасение. Ако разбираш малко от истината, трябва да се стремиш към нея още повече. Само като придобиеш разбиране за истината и я прилагаш на практика, можеш да преживееш истинска промяна и да постигнеш по-голяма и по-сигурна надежда за спасение.

16 юли 2017 г.